- THE CHANGEABILITES OF THE HISTORIC PROCESS (Hitler`s plan for Bulgaria from August 1944)


          ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

В онези последни дни на германската окупация на България… Колко много събития са скрити в тази малка фраза… Днес, от разстоянието на времето като че ли всичко е изяснено. Но по някой път това се оказва и не така. Особено, когато историкът се сблъсква със свидетелства от първа ръка, които преди това не са били известни. И последните отново обръщат наопаки предишния анализ на историческия процес.
Такъв е случаят с предоставения на читателя документ, в който са дадени интересни факти от съвременната българска история – от него става ясно каква е била политиката на нацистка Германия в дните преди настъпването на 9 септември 1944 г. в България, как се появила на Балканите и защо там е разположена есесовската дивизия „Принц Ойген”, с която по-късно воюват отечественофронтовските дивизии и др.
И така, нека прочетем внимателно едно съвсем неизвестно свидетелство на бившия пълномощен министър на нацистка Германия в България Адолф-Хайнц Бекерле, направено пред съветските следователи. А то е интересно, защото описва събитията в хитлеристката „Волфшанце”, настъпили един месец след опита за смяна на фюрера от 20 юли 1944 г. Невероятно, за едни отказ на батальон, за други – веднага есесовска дивизия в помощ на бъдещия цанковистки преврат!

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

2 ноември 1950 г.
Москва
Адолф[-Хайнц] Бекерле, роден през 1902 година, живял в гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски гражданин, член на фашистската партия, бивш германски посланик в България, СА-обергруппенфюрер.
Разпитът започва в 12 часа
Въпрос: Разкажете за вашето последно посещение на Ставката на Хитлер.
Отговор: На 23 август 1944 година аз получих известия за държавен преврат в Румъния и за самоубийството на германския посланик в Букурещ – Манфред фон Килингер. Още преди това бях извикан от Рибентроп в Ставката на Хитлер за личен доклад при последния, относно положението в България. Свалянето на Антонеску направило това посещение извънредно важно, тъй като и в българското правителство били забелязани някои колебания в направление на излизането на България от войната.

Външният министър на нацистка Германия – Йоаким фон Рибентроп.

И така, на 23 август 1944 г., аз излетях от София в Ставката на Хитлер в Източна Прусия. На 24-и август аз пристигнах в Берлин, а оттам със специален влак заминах в Ставката, помещаваща се в гората „Мауервалд” близо до град Растенбург.
На 25 август аз пристигнах в местността Щайнрот в същия този район, където в замъка на граф Лендорф (убит заради участието си в заговора срещу Хитлер) се помещавал Рибентроп.
Йоаким фон Рибентроп беше както винаги външно спокоен, и само мъртвешката бледност показваше неговото смущение, предизвикано от разгрома на германската армия в юга на Източния фронт.
Той разсеяно изслуша моето кратко съобщение за положението в България. Целият му вид говереше, че той не очаква хубави новини от мен. След като направи няколко незначителни бележки от рода на това, че трябва да се спре безпорядъчното бягство на немците от България, тъй като това ще предизвика паника сред пронемските кръгове, Рибентроп изведнъж безнадежно махна с ръка и каза: „Впрочем, решението на въпроса за България се намира изцяло в компетенцията на фюрера. Ние всички уповаваме на неговото предвиждане”.
Аз разбрах, че положението е катастрофално. Веднага Рибентроп се свърза по телефона със своя представител при Хитлер – посланика Хевел и с помощта на последния се уговори за аудиенция точно в 11 часа вечерта. Точно в 11 часа Рибентроп и аз пристигнахме в Ставката „Волфшанце”.
С голямо вътрешно вълнение аз престъпих прага на наново построената дървена барака, където само преди един месец Щауфенберг извърши покушението върху живота на Хитлер. Това беше благоустроено помещение с голямо количество стаи, приемна където се тълпяли адютантите и представителите на всички родове войски, и с голяма удължена зала, където Хитлер и неговите военни съветници – Кайтел и Йодъл обсъждаха положението по фронтовете.

Адолф Хитлер във „Волфшанце“ (снимката е от септември 1943 г.)

Рибентроп влезе в залата, оставяйки ме в приемната. Приблизително след половин час адютантът ме покани да вляза в залата. Влизайки в залата, аз видях следната картина: до стената, с гръб към мен на стол седеше Хитлер, устремил взора си върху стената на огромна карта на Русия, на почтително разстоянеие от него стояха Кайтел и Йодъл, отдавайки постоянно шепнешком указания на адютантите.
Зад дългата маса, затрупана с карти, седяха трима офицери от Генералния щаб и няколко висши офицери от войските на СС, начело с Фегелайн. Настрана, в пълна самота седеше моя шеф – Рибентроп. Аз седнах до него.
В течение на 8-10 минути Хитлер не ми обръщаше никакво внимание. Той гръмко диктуваше разпореждания на Кайтел, по някой път се обръщаше с въпроси към седящите зад масата офицери, и те му даваха необходимата справка. Мен ме порази, че в Ставката на Хитлер се обсъждаше въпроса, за това дали да се даде на този или онзи командващ на Източния фронт, батальн от резерва. В последствие аз узнах, че без разрешението на Хитлер нито един фронтови генерал нямал правото да се възползва от батальон или полк от числото на резервните войски. Признавам си, че това обстоятелство ми направи тежко впечатление.
Внезапно влезе един от адютантите и доложи на Хитлер, че е обявена въздушна тревога. Хитлер тогава предложи на присъстващите да преминат в бункера.

      Александър Цанков

Ние излязохме от дървената барака, приблизително минахме 20 крачки по пътека, укрита отгоре с маскировъчни мрежи и влязохме в бункера, който изглеждаше отгоре като огромно натрупване с яйцевидна форма. Вътре имаше ярко осветено кръгло помещение с бюро и кресло за Хитлер и няколко неголями кръгли масички и прости столове за останалите.
Хитлер се обърна с въпрос към Рибентроп, какво иска да докладва. Рибентроп ме представи и каза, че посланикът Бекерле лично ще докладва за положението в България. Тук аз за първи път можах добре да разгледам Хитлер.
Той седеше прегърбен, опирайки се с треперещи ръце върху колената и отправил съвсем неподвижен взор покрай мен в в пространството.
Аз успях да кажа само няколко изречения и само започнах да преминавам към съществото на доклада, когато Хитлер ме прекъсна, обръщайки се към адютанта: „Донесете писмото, което изпратиха българските регенти. Посланика Бекерле ще им занесе отговора”.
По изражението на лицето на Рибентроп разбрах, че последният за първи път чул за съществуването на такова писмо. Адютантът се върна с писмото и Хитлер заповяда на Рибентроп да го прочете на глас.
Съдържанието на писмото, подписано от регентите княз Кирил, Филов и Михов, има следния характер. Регентите заверявали Хитлер в своите верноподаннически чувства, но заедно с това се отбелязвало, че България повече не била в състояние да поняся тежестите на войната. Регентите молели Хитлер за разрешение България да излезе от войната и посочвали това, че тази мярка ще даде възможност да се справят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България”.

7th SS Volunteer Mountain Division „Prinz Eugen“ command post in Kasindol, Sarajevo, 1944.

Веднага след прочитането на писмото Хитлер продиктува на стенограф отговора.
Отговорът беше пълен с обичайните за фюрера демагогични заявления за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер заплашил регентите, че те предават себе си и своите поддръжници в ръцете на руските болшевики.
Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки своя неприятно треперещ глас, той настоя от мен да осъществя натиск върху регентите, а ако това не помогне, да направя метеж и поставя военна диктатура.
Веднага тук той даде указание на Фегелайн да прехвърли в района на гр.Скопие дивизия от войските на СС. След това подписа донесеното от адютанта писмо и ми го връчи.
Две-три минути минаха в мълчание. След това гледайки с тежък неподвижен поглед на изпъкналите си очи, Хитлер започна да говори с монотонен глас. Той говори без спиране повече от два часа. Това беше несвързан монолог, по време на който Хитлер се жалваше от това, че генералите крият от него истината, той заплашваше всички недоволни с разправа.
В отделни времена той истерично започваше да крещи за бъдещата победа, след това изведнъж понижаваше гласа и говореше че той има самолети-ракети, с помощта на които ще унищожи противника. Това двучасово бълнуване изведнъж се заместваше от дълги цифрови извадки за оснастяването на дивизиите, запасите от гориво и т.н.
На стола се полюшвал Йодъл; Кайтел седял неподвижно и само често пъти премигвал с почервеняли клепачи, а Хитлер все говореше.

Infantry column of 7th SS Volunteer Mountain Division „Prinz Eugen“

В два и половина посред нощ Хитлер очевидно забелязал, че вниманието на събралите се забележимо се е понижило. Той внезапно прекъснал своята реч, станал, взел си ръкавиците и фуражката и дал да се разбере, че приемът е завършен.
Всички присъстващи станали.
Хитлер мълчаливо ми стиснал ръката, още един миг ме погледна в упор и не казвайки нито една дума излязъл от бункера.
След него излязоха Рибентроп и аз. Рибентроп ме покани в своята кола и ние заминахме в неговата резиденция.
Това бе моята последна среща с Хитлер.
Въпрос: Какви указание Вие получихте от Рибентроп?
Отговор: Когато ние излязохме от колата в двора на замъка, Рибентроп не ме поканвайки да вляза, направо тук при колата заяви: „И така, сега най-главното е вие незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера”.
Аз възразих, че в действителност никакви указания не съм получил. – „Как не сте получили?” – продължил с недоволен тон Рибентроп, – ако не съумеете да повлияете върху регентите, организирайте путч и поставете в качеството на диктатор Цанков. Този няма да подведе”.
След това Рибентроп ме попитал, имам ли достатъчно бойни сили за извършването на метежа. Аз отговорих, че с такива сили не разполагам. Тогава Рибентроп ме посъветва да маневрирам, да трупам сили и, главното, да не губя контрола над правителството, както това се случи, по неговите думи, в Румъния.
От заключителните думи на Рибентроп аз разбрах, че окончателните указания тепърва ще последват.

Obersturmbannführer Otto Kumm, the Prinz Eugen’s last commander

Рибентроп още добави, че аз трябва да поддържам тесен контакт с германското командване на Балканите и че последната дума в крайна сметка остава на военните, които по-добре ще определят срока и плана на метежа.
Разпитът е завършен в 18 часа.
Протоколът на разпита е записан по моите думи правилно, преведен ми е на немски език.
                                             БЕКЕРЛЕ
Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] на 2 Гл[авно] Управление на] МГБ [на] СССР, майор КОПЕЛЯНСКИЙ
Вярно: КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 167—175. Заверено машинописно копие.

Ст.н.с.Николай Г. Котев
д-р по история

PRINTED IN US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 36 (584) from 6th September – 12th September 2012, p. 31

5 responses to “- THE CHANGEABILITES OF THE HISTORIC PROCESS (Hitler`s plan for Bulgaria from August 1944)

  1. Photos on your blog are amazing. Your blog is amazing. Your post remind me of the book i’m reading at the moment : Goebbels – His Life and Death. It’s a quite interesting book. Спасибо вам за это большое блога. спокойной ночи :-)

  2. Това е интригуваща! Много усвояването четене!
    Вие внасяте история за живота и да го придружава с отлични снимки.
    Неизвестен досега материал може да бъде завладяващ.

    И ви благодаря за посетите сайта ми и интереса си!
    Аз оценявам вашето посещение – много ви благодаря :)