- THE BALKANS AND THE SECOND FRONT IN EUROPE DURING 1944


БАЛКАНИТЕ И ВТОРИЯТ ФРОНТ В ЕВРОПА ПРЕЗ 1944 г.

За първи път въпросите по подготовката на план за нахлуване на Европейския континент през Франция в 1944 г. се поставят на обсъждане през май 1943 г. по време на Вашингтонската конференция на военнополитическото ръководство на САЩ и Великобритания. Тази идея е претворена в реалност през август 1943 г. по време на Квебекската конференция, когато вече се разглежда първия вариант на плана. В него вече били уточнени някои отделни въпроси, например такива като начините за десант, действията на морските, сухопътните и военновъздушните сили и специалните мероприятия по материално-техническото осигуряване на бъдащата операция. Окончателният му вариант е бил готов около 1 февруари 1944 г., когато само някои отделни негови елементи са били видоизменяни до средата на април същатата година.


Главнокомандващият обединените съюзнически сили на Западноевропейския театър на военните действия, генерал Дуайт Айзенхауер, 31 декември 1943 г.

Въпросът за операцията „Овърлорд” е тема на специален разговор между ръководителите на антихитлеристката коалиция и на Техеранската конференция, които на 30 ноември 1943 г. обсъждат различни варианти по осигуряването на маскировката по нахлуването на Европейския континент. Тук е уместно да се отбележи, че в сравнение с останалите операции за „Овърлорд” е било характерно по-високото равнище на осигуряването на всички форми на секретност при подготовката на бъдещите действия. Особена роля изиграва план „Бодигард” („Телохранител”), който се основава на решенията на Техеранската конференция и определя основните насоки на стратегическото дезинформиране на противника и маскировката на военните приготовления от западните съюзници в Европа през 1944 г. Той е одобрен окончателно от Обединения комитет на началниците на щабове на 30 януари 1944 г. Замисълът му се състои в отвличането на вниманието на хитлеристкото командване от бъдещите райони на Скандинавия, Балканите и Северна Италия, където англо-американското командване не предвижда предприемането на някакви настъпателни действия.


Дългоочакваната заповед на генерал Дуайт Айзенхауер до подчинените войски за започване на десантната операция. 6 юни 1944 г.

Отвличане на вниманието

Така например, за привличането на вниманието на противника се препоръчва специално за района на Балканите да бъде имитиран десант на западните съюзници по далматинското крайбрежие, английски десант в Гърция и амфибийни операции на съветските войски срещу румънско-българското черноморско крайбрежие. Предвижда се също така предложение до съюзниците и сателитите на Третия райх да преминат на страната на антихитлеристката коалиция, както и до Турция за влизане във войната, с възможността за създаването на военновъздушни и военноморски бази по островите в Егейско море, които да демонстрират желанието на западните съюзници за десант в Гърция.


Генерал Айзенхауер разговаря с парашутисти от 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Всички действия по отвличане вниманието на германското военно командване към Югоизточна Европа се осъществяват под кодовото име „Цепелин”. В резултат на тази операция в край на 1943 г. и началото на 1944 г. съюзническото разузнаване води тайни преговори с представители на унгарското правителство на Калаи за излизането на Унгария от войната, като първо получава принципно съгласие за капитулация, в случай че англо-американските войски достигнат границите на Унгария. В съответствие със задачите на „Цепелин” са установени връзки и с прозападните елементи и правителствени кръгове на Румъния също за напускане на хитлеро-фашистката ос. За засилването на тревогата в тях е разпространена и информация за подготвянето на бъдещ десант на съветските войски на румънския бряг на Черно море в района на Констанца. В Турция се засилила активността на съюзническата дипломация по привличането и на страната на антихитлеристката коалиция във войната и, макар че това не станало, евентуалните действия на 40 турски дивизии срещу България и окупирана Гърция създавали определено напрежение в командването на вермахта за района.

Мисиите „Клариджис“ и „Мълигатони“

Англо-американското командване не оставя под внимание и разширяващото се съпротивително движение на Балканите, както и въпросът за установяването на контакти с ръководствата им в отделните държави, независимо от това да ли са били победени държави или са съюзници по Оста. Те имали за цел да повишат интензитета на бойните действия, като по такъв начин имитират подготовката за предстоящия десант на съюзниците на Балканския полуостров. В региона на Балканите броят на обединените военни мисии за свръзка нараства за извънредно кратък срок, като числото им достига над 50, и в тях се намират военнослужещи от американското Управление на стратегическите служби (ОСС) и британското Управление за специални операции (УСО). За контактите с българското съпротивително движение са изпратени две мисии – едната (мисия “Мълитагони”) намираща се под ръководството на майор Мостин Дейвис (англичанин, бивш финансов чиновник от Ню Йорк) и другата (мисия “Клариджис”) на майор Франк Томпсън. Но скоро решението да бъде въоръжено партизанското движение в България, като бъде спусната оръжие на самата територия на царството е отклонено, поради съмнение в лоялността на самото ръководство на ЦК на БРП (повечето членове на което се намирало по затворите!) и поради съмнение от изтичане на информации по тези канали към германските специални служби. За отказът повлияват също така и два фактора – загиването на майор Мостин Дейвис и загубата през зимата на 1944 г. на два американски транспортни самолета с въоръжение, свалени от германците над територията на Балканите, на път за България. По изричното настояване на другия ръководител на съюзническата мисия – майор Франк Томпсън, е решено българските партизани да получават оръжие само от свободните партизански зони в окупираната югославска и гръцка територия, а не чрез доставки на територията на самата България!


Най-дългият ден – 6 юни 1944 г.

Нарастването на партизанските бойни действия не остава скрито от очите на германското командване. На територията на Балканите се разполагат за борба със съпротивителните движения, около 10-15 германски дивизии, които биха могли да бъдат изпратени на френска територия преди 6 юни 1944 г.

Англия е огромен военен лагер.

Съюзническото командване придава голямо значение по създаването на превъзходство в сили и средства над германската групировка войски, отбраняващи района. Към деня на инвазията в Европа цялата територия на Великобритания представлява военен лагер, в който са съсредоточени 39 дивизии, 12 отделни бригади и десет отряда „Командос” и „Рейнджърс”, с общо повече от 5 хиляди танка. Двадесет и първа група армии, намираща се под командването на английския генерал Б.Монтгомери, е сведена в 4 армии – 2 американски, една английска и една канадска. Отделно в операцията участват френски, чехословашки и полски съединения и части. ВВС също имат в свое подчинение значителни сили – 10859 бойни самолета, 2316 транспортни самолета, 2591 планера, което създава превъзходство над хитлеристката авиация над 20 пъти. Същото е положението и в съюзническите ВМС, които в деня на нахлуването наброяват 1213 бойни кораба и катера, 4126 десантни съда, 736 спомагателни съда и 864 търговски кораба. Общата численост на експедиционните въоръжени сили е 2876439 души, или имат двукратно числено превъзходство над противника. За място на десанта на съюзническите сили е избрано северното крайбрежие на Нормандия в района на гр.Кан и на запад от него. Тук по данни на разузнавателните служби, хитлеристката отбрана е по-слаба от тази на крайбрежието на Ламанша, северно от Сена.


Амфибиите и самоходните баржи също се подготвят за десанта. Началото на юни 1944 г.

Според замисъла в участъка от плитчината Гран Ве до устието на река Орн (дължина около 80 км) се предвижда да се извърши морски и въздушен десант, който да е в състояние на 20-ия ден от своето стоварване да създаде плацдарми с дължина от 100 км по фронта и 100-110 км в дълбочина. В първият ден на десанта е решено да бъдат стоварени на френския бряг 5 пехотни и 3 въздушнодесантни дивизии. Десантната операция получава кодовото название „Овърлорд”, докато морската и част е известна под името „Нептун”.

Нови видове бойна техника

Голяма роля в преодоляването на всички трудности се отделя на използването на нови видове бойна техника и други технически средства за борба – например такива като показалите добрите си възможности в Сицилийската операция пехотнодесантни и танкодесантни кораби, различни средства за преодоляване на плитчини, самоходни пароми и др. С цел ускоряване на десантирането на френския бряг в състава на експедиционния корпус, намиращ се под командването на американския генерал Дуайт Айзенхауер, са включени 236 големи и 837 малки танкодесантни кораба, както и 248 пехотнодесантни кораба. Съюзниците имат около 2470 десантни кораба, които били в състояние да прехвърлят хора и бойна техника на брега без помощта на големите кораби, които са около 60 на сто от общото количество десантно-преправъчни средства, отделени за осигуряването на първия етап от операцията в Нормандия. За прехвърлянето на бойната техника от големите танкодесантни кораби, които в условията на очерталите се големи плитчини не били в състояние да доближат брега на Нормандия, са подготвени нови фериботи, известни под името „Райнбоу”, способни да помат товар до 400 тона. Друга новост е използването на бронирани и обикновени булдозери, способни да правят пътища по пясъка от десантните кораби и баржи до твърдия бряг. Във висша степен неприятен сюрприз за немското командване се оказва използването на изкуствени пристанища, известни под условното наименование „Мюлбъри”, способни да обслужват кораби с водоизместимост повече от 10 хиляди тона, включително и от типа „Либерти”.


Канадските войски десантират на участъка „Джуно“. 6 юни 1944 г.

Едно такова пристанище осигурява стоварването на близо 12 хиляди тона товари на ден, жизненонеобходими за развитието на успех в първите дни на операцията.

Най-дългият ден на войната.

Десантът започва с мощен удар на съюзническата авиация в лицето на 9-а американска въздушна армия, английските 2-ри тактически ВВС и 8-а американска армия от стратегическите ВВС. Тя нанася бомбени удари по немските комуникации на голяма площ, но основният удар е по обекти и райони от Франция, северно от Сена. Тук през нощта на 6 юни само върху десет основни батареи са стоварени 5267 тона авиобомби от 1136 английски бомбардировача. На сутринта по други обекти в залива на Сена са стоварени нови 1763 тона авиобомби от 1083 американски бомбардировача. В промеждутъка от 24 май до 5 юни са разрушени или извадени от строя всички мостове през Сена между Руан и Париж, както и разрушени други 12 моста в Северна Франция. Силни демонстративни удари на неголеми групи от кораби и авиация са нанесени по Булон, носовете д`Антифер и Бар фльор. Пак през нощта на 6 юни съюзническото командване спуска и няколко лъжливи десанта (т.нар. операция „Титаник”), които имат за задача да отвлекат вниманието от започващия няколко часа по-късно десант на 82-ра и 101-ва американска въздушнодесантна дивизия западно от Сент-Мер-Еглиз и северно от Карантана. По този начин в продължение на първите решителни часове операцията „Титаник” държи различните командни длъжности на хитлеристките войски, включително и командването на войските „Запад”, в състояние на неосведоменост за действителното място на десанта на съюзническите войски.


Първи трофеи!

Морският десант на експедиционните сили, наброяващ повече от 6 хиляди кораба и съдове, по време на своя преход от пристанищата на Южна Англия до бреговете на Нормандия на 5 и 6 юни, не среща нито един кораб на германската марина. За това помага и настъпилото лошо време – щурмът, започнал на 4 юни, успява да приспи бдителността не само на германските ВМС, но и на ВВС.

Превъзходството над противника в сили и средства проличава най-добре на сутринта на 6 юни, когато 7 линкора, 2 монитора, 24 крайцера и 74 ескадрени миноносеца извършват мощна артилерийска подготовка, която позволява почти без проблеми да бъде извършен десантът на съюзническите сили на нормандския бряг на 6 юни. Към изхода на първия ден от операцията „Овърлорд” съюзническите сили създават три плацдарма с дълбочина от 2 км (участъка „Юга”, където се намирал 5-и корпус от 1-ва американска армия) до 10 км (участъка „Юта”, където се намирал 5-и корпус от 1-ва американска армия) до 10 км (участъка „Омаха”, където 7-ми корпус от 1-ва американска армия успял да се съедини с 82-ра въздушнодесантна дивизия.
Десантът в Нормандия

Десантът в Нормандия

На крайбрежието в Нормандия слизат основните сили на пет пехотни и три въздушнодесантни дивизии, които с другите усилващи части наброявали 156 хиляди души. През следващите два дни продължава прехвърлянето на нови сили и средства. За три дни на плацдармите са стоварени осем пехотни, една танкова и три въздушнодесантни дивизии. В периода от 9 юни до 12 юни съюзническите войски успяват да заемат територия с дължина от 80 км и дълбочина 13-18 км, като при това на тази територия вече се намират 16 дивизии и бронетанкови средства, еквивалентни на три танкови дивизии.

Канадски военнослужещи в Берние-сюр-Мер (Bernières-sur-Mer), блеизо до участъка „Джунао“. Нормандия, Франция, 6 юни 1944 г. 

В състава на експедиционния корпус в Нормандия към 12 юни се наброявало 327 хиляди души, 54 хиляди бойни и транспортни машини и 104 хиляди тона товари. Към 25 юли съюзниците излизат на рубежа южно от Сент-Ло, Коман, Кан. С това Нормандската десантна операция завършила. Трябва да се отбележи, че към тази дата експедиционните сили заемат плацдарма с размери на около 100 км на фронта и 50 км в дълбочина, което беше два пъти по-малко от предвиденото в първоначалния план. Независимо от това, действията на флота и авиацията позволяват тук да бъдат съсредоточени големи сили и средства, нужни за окончателното разгромяване на противника.

Алан Брук, Уинстън Чърчил и Бърнард Монтгомери в полевата ставка на Монтгомери в Нормандия, Франция, 12 юни 1944 г.

Така пътят за освобождението на Западна Европа е отворен. Заедно с това, операцията „Овърлорд” ще остане в аналите на военната история като най-голямата десантна операция със стратегическо значение в годините на Втората световна война.

Ст.н.с. Николай Г.Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 17th September 2011, p.20-21

Creative Commons License
THE BALKANS AND THE SECOND FRONT IN EUROPE DURING 1944 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

Франция, гр. Льо Трепорт (Le Treport). Генерал-фелдмаршал Ервин Роммел (Erwin Rommel) провежда инспекция на Атлантическия вал.

Франция, Атлантическия вал. Генерал Фридрих Флигер с германски офицери инспектират една от дълговременните отбранителни точки.

Франция, част от Атлантическия вал.

Франция. Генерал-полковник Йоханнес Бласковиц (Johannes Blaskowitz), прави инспекция на Атлантическия вал.

Франция, Атлантическия вал, южно от гр. Бордо. Германски оберефрейтор с бинокъл оглежда района.

Франция, Нормандия. Германски войници оглеждат свален от противовъздушната артилерия британски транспортен самолет Airspeed AS 51 “Horsa

Британският десантен кораб „Принц Балдуин“, се подготвя за десанта. Юни 1944 г.

Американски десантници провеждат тренировка в едно от британските пристанища. Краят на май 1944 г.

Американски пехотинци се подготвят за десант в един от южните английски градове. Юни 1944 г.

Товарене на полуверижни бронетранспорьори от американски военнослужещи.

Подготовка за прехвърляне на танковете М4 „Шерман“.

Американски „рейнджърси“ се подготвят за десанта. 6 юни 1944 г.

Най-дългият ден – 6 юни 1944 г.

Най-дългият ден – 6 юни 1944 г.

Най-дългият ден – 6 юни 1944 г.

Майор Уйлям Франк Томпсън (William Frank Thompson) военнослужещ от УСО, ръководител на Британската военна мисия за свръза с българското съпротивително движение. Ръководител на БВМ (член на БВМ “Мълигатони” (SOE op.Mulligatawny) при югославските партизани и ръководител на БВМ “Клариджис” при Верховния щаб на българските партизани) (бивш военнослужащ от H and B Squadron GHQ Liaison Regiment (Phantom)). Съдба: попада в плен, разстрелян около българското село Литаково на 10 юни 1944 г.

Карта на шефа на българската полиция Никола Гешев за активността на българското партизанско движение, юни 1944 г.

Диаграма към картата на на шефа на българската полиция Никола Гешев, юни 1944 г.

Един от ръководителите на британските военни мисии в Югославия, майорът от УСО Ерик Гринууд

Ръководителят на съюзническата мисия в Гърция генералът от УСО Еди Майерс (псевдоним „Троцки“)

Членове на американската военна мисия при генерал Дража Михайлович. От ляво на дясно: полковникът Роберт Макдауел (Robert McDowell), OSS капитан Джордж Мусулин (George Musulin), OSS капитан Ник Лалич (Nick Lalich), генерал Драголюб Михайлович (Драгољуб Михаиловић) и поручик Михаел Раячич (Michael Rajacich)

Членове на америанската военна мисия при югославските партизани.

Йосип Броз Тито, британският премиер-министър Уинстон Чърчил и ръководителят на Форин Офиса Антони Идън в Лондон, в годините на войната

Един от многобройните паметници на благодарните европейски народи

Американски войници и ветерани от Втората световна война на церемонията по отбелязването на 67-мата годишнина на D-Day в Pointe du Hoc около Cricqueville en Bessin, Западна Франция, 6 юни 2011 г.

- MY PHOTOS FROM NEDERLAND


– FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944


Nickolay G. Kotev, Avrora G. Koteva – For the Question about the role and activities of the British Military Missions in Bulgaria during 1943-1944 – in journal ‘Review of Archives’, Sofia, 2006, volume 3-4th, p.113-137.

КЪМ ВЪПРОСА ЗА РОЛЯТА И ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИТЕ ВОЕННИ МИСИИ В БЪЛГАРИЯ, В ПЕРИОДА 1943-1944 Г.

                           Николай Котев, Аврора Котева

          Една от интересните и все още изследвани теми от историята на балканските народи е тази за участието на британските военни мисии в развитието и помоща за съпротивителните и партизанските движения в годините на Втората световна война.
По темата е писано сравнително много – на българските и чужди учени са известни изследванията на Орлин Василев, Стоян Рачев, Атанас Русев, Илчо Димитров и др., както и тези на редица учени от чужбина – такива като Веселин Джуретич, Едуард Кукридж, Уйлям Макензи, Э.Бояджи, Дейвид Стафърд, Хинсли и др.1
Балканският полуостров винаги е бил в центъра на вниманието на британското военно министерство и на британските специални служби. Този интерес води началото си още от периода на Първата световна война, като в началния период на Втората световна война британските въоръжени сили оказаха действена помощ с експедиционните си сили не само на Гърция, но и на Югославия.

Уйлям Франк Томпсон (William Frank Thompson). Ръководител на  БВМ (член на БВМ “Mulligatawny” (SOE op.Mulligatawny) при югославските партизани и ръководител на БВМ “Клариджис” при Верховния щаб на българските партизани) (бивш военнослужащ от H и B Squadron GHQ Liaison Regiment (Phantom) Съдба: попада в плен, разстрелян около българското село  Литаково на 10 юни 1944 година

          Периодът на 1943 г. е вече оформен като такъв на сериозен сблъсък с хитлеро-фашистката машина, с капитулацията на един от съюзниците на Германия по хитлеро-фашистката ос, с оформянето на активно действуващо и мощно партизанско и антифашистко движение, с изградени не само вътрешни но и външни центрове на управление.
Управлението за специални операции е създадено в началото на Втората световна война. Първоначално то е известно на тесен кръг от участниците в осигуряването на помощта на партизанското движение като М.О.4. (Military Operations 4). В по-широк кръг то вече придобива названието УСО (SOE – Special Operation Executive). Специално за Балканския полуостров пряко отношение има неговото подразделение “Force 133” и “Force 266”. През 2004 г. от разсекретената книга на Уйлям Макензи става известно стратегията на УСО, от която най-интересна е фразата “в дадения момент и [по-нататък] диверсионната дейност има приоритет пред създаването на “тайните армии”. 2

Партизанската бригада на Славчо Стаменов-Трънски влиза в гр.Кюстендил. 9 септември 1944 г.

          Британските военни мисии, които имали за цел да подпомогнат българското партизанско движение са няколко – според нас те са четири, като в непосредствен контакт с ръководството на НОВА влизат само последните две – това на “Мъгалитони” и това на “Клариджис”. Съдбата и на четирите е известна, една част от тяхните участници загиват в бой, друга част е пленена и разстреляна. Остава жив единствено радистът Кенет Алън Скот от мисията “Клариджис”, който е освободен на 9 септември 1944 г.

Кристофър Монтаж Уудхауз, 5-ти барон Терингтън (Christopher Montague Woodhouse, 5th Baron Terrington DSO, OBE (11 May 1917 – 13 February 2001), известен още като Крисс Уудхауз и Монти Уудхауз, един от ръководителите на Британската военна мисия в Гърция. След войната е член на Консервативната партия и член на Британския парламент от Оксфорд в периода от 1959 до 1966 г. и отново от 1970 до 1974 г.

          Представените по-долу документи са малко известни или въобще не публикувани. За по-доброто изясняване на ролята на мисиите в партизанското движение на Балканския полуостров са дадени извадки и от три броя “Разузнавателни известия” на Разузнавателното отделение при Щаба на войската. Те ще допълнят знанията за помощта на Великобритания, която е оказана на българското партизанско движение, като едновременно с това се посочват и две по-ранни мисии – тази, която е пленена в Македония и тази за която е известно по спуснатият и багаж в региона на Ловеч. За съжаление за последната не е известно нищо – най-вероятно тя попада в ръцете на Абвера и нейният личен състав е изпратен тайно в някой концлагер в Германия. Според спуснатият багаж, тази мисия е имала състав от около 4-6 човека.

Паметникът на майор Уйлям Франк Томпсън (William Frank Thompson) – с.Томпсън, община Своге

          Документите са от фондовете на Централния военен архив – Велико Търново (по-нататък съкратено ЦВА) и от Архива на Министерството на вътрешните работи (по-нататък съкратено АМВР). Всички документи имат заглавия, археографски са обработени, като под линия са дадени пояснителни бележки. На места текстът в документите е осъвременен. Биографиите на редица от преките участници в събитията също така, могат да бъдат намерени в седемтомното издание на Министерството на отбраната “Офицерският корпус в България 1878-1944 г.”, отпечатено през1996 г.

                                   Документ № 1
ЗЬПОВЕД НА АДОЛФ ХИТЛЕР ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ СЪСТАВА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ДИВЕРСИОННО-РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ГРУПИ И НА „КОМАНДОС“.
Берлин, 18 октомври 1942 г.

Фюрерът и Съвършено секретно
Върховният главнокомандващ на Вермахта Само за командването
Доставката – само през офицер
Аз смятам себе си за принуден да направя твърда заповед относно унищожаването на диверсионните групи на противника и да подлагам на сурово наказание за нейното неизпълнение. Аз смятам за необходимо да информирам главнокомандващите и командирите за причините на въвеждането на такъв порядък.
Както никога в нито една война в миналото, в тази война получиха разпространение методите на нарушаването на комуникациите в тила, заплашването на работещите за Германия среди от населението, а така също и унищожаването на важни във военно отношение промишлени съоръжения в окупираните от нас области.
На Изток такъв вид бойни действия като партизанската война през миналата зима довела до извънредно тежки загуби в нашата бойна мощ, струвала живота на немските войници, железничари, на работниците от организацията на ТОД, имперската трудова повинност и т.н., значително снизила възможността на транспорта по поддържането на бойната мощ на войските и даже довела до многодневно нарушаване и прекратяването на превозите. В случая на успешното продължаване и, още повече, при интензифицирането на подобно водене на бойните действия, могат да се създадат условия за възникването на тежка криза на този или онзи участък от фронта.
Много от мероприятията срещу тази както жестока, така и парализираща дейност, не успявали само заради това, че германският офицер и неговите войници са се противопоставяли на опасността, не знаейки за нейните размери, и в следствие на това в отделни случаи действали срещу групите на противника не така, както това би трябвало да бъде, за да се помогне на борбата на предната линия на фронта и по такъв начин на общото водене на войната.
Поради тази причина на Изток беше частично необходимо да се формират специални съединения, които можеха да се справят с тази опасност или да предават решението на тази задача на специалните формирования на СС. Тогава, когато борбата срещу партизаните започнала и се водила с безгранична жестокост, започнали да се появяват успехи, които след това облекчило положението на предните рубежи на фронта.
Затова в цялата източна област борбата срещу партизаните е борба за окончателното унищожаване на една от страните. Веднага щом това положение стане общопризнато във войските, те бързо ще се справят с това явление, в противоположен случай тяхното използване не ще доведе до резултати, решаващи проблема, тоест това ще бъде безцелно.
Англия и Америка решили да водят подобна война, макар и под друго название. Ако руснаците се опитват да изпратят партизаните при нас в тила по сухопътен начин и само в изключителен случай за прехвърлянето на хората и снаряжението използват авиация, то Англия и Америка воденето на такава война осъществяват най-напред по пътя на десантирането на диверсионни групи от подводни лодки или от надуваеми лодки или прехвърлят агентите с парашути. Обаче по същество подобно водене на войната не се отличава от партизанската дейност на руснаците.
Та нали задачите на тези групи се състоят в следното:
1. Създаването на всеобща система за шпионаж с доброволната помощ на населението.
2. Създаването на терористични групи и снабдяването им с необходимото оръжие и взривни материали.
3. Провеждането също така на диверсионни действия, които са насочени към това, не само да нарушат нашите комуникации по пътя на унищожаването на транспортните обекти, но и за да може в решаващия момент въобще да направят невъзможно придвижването на войските и да се изключи използването на средствата за свръзка.
И накрая, подобни групи трябва също така да нанасят удари по важните военни предприятия, унищожавайки в съответствие с научно разработената програма ключовите предприятия по пътя на взривяването им, за да може практически да се парализира цялата промишленост.
Последствията на тази дейност са доста тежки. Аз не знам, осъзнава ли всеки командир и офицер, че разрушаването на една единствена електростанция, например може да лиши военновъздушните сили от хиляди тонове алуминий и че няма да бъдат произведени голямо количество самолети, които са необходими на фронта за воденето на борбата, че по такъв начин се нанася огромна вреда на родината и се обуславят тежки загуби сред сражаващите се войници.
При това този вид война се явява за противника съвършено безопасен. Тъй като при стоварването на неговите диверсионни групи във военна форма, на тях им се дават също така и цивилни дрехи, то те могат в зависимост от обстоятелствата да бъдат и като военнослужещи и като граждански лица. В същото време самите те имат за задача безмилостно да унищожават противодействащите им немски войници или дори мирни жители, те не се подлагат на опасността да понесат по време на техните деяния сериозни загуби, тъй като се надяват в най-лошия случай при залавянето им моментално да се предават в плен и, по такъв начин, теоретически да попаднат под условията на Женевската конвенция. Няма никакво съмнение, че това обаче представлява най-лошия вид злоупотреба с Женевските съглашения, която се задълбочава от това, че по отношение на част от влизащите в тези групи става дума дори за престъпници, освободени от затвори, които се опитват да получат реабилитация, участвайки в такива действия. Затова Англия и Америка ще имат и по-нататък нови доброволци дотогава, докато те могат правомерно да говорят, че за такива хора няма никакви опасности. В най-лошия случай на тях им трябвало да извършат нападение върху хора, обекти на транспорта или съоръжения, а след това при залавянето от противника просто бързо да се предават в плен.
За да може по-нататък немската страна да не изпитва тежки последствия в резултат на използването на такива методи от противника, последният трябва да бъде поставен в известност за това, че всяка диверсионна група трябва да се унищожава до последния човек без изключение. Това означава, че вероятността да се остане жив е равна на нула. По такъв начин, при никакви условия не трябва да бъде допуснато, че каквато и да е група – диверсионна, подривна или терористична, просто да се залавя и взема в плен и с нея да се обръщат в съответствие с Женевската конвенция, а не да се унищожава до последния човек при всякакви обстоятелства.
В съобщенията, които трябва да се съдържат в отчетите на вермахта, само на кратко и лаконично да се информира, че диверсионната, терористическата или подривна група е заловена и унищожена до последния човек.
Аз очаквам за това, че както и командващите армии, така и отделните командири не само ще разберат необходимостта от такимва действия, но и се заемат с цялата си енергия за изпълнението на тази заповед. За офицерите или унтерофицерите, които по силата на някакви слабости не изпълняват заповедта, е необходимо задължително да се докладва, и след преминаването на опасността, да се привличат към най-строга отговорност. Както родината, така и сражаващият се на фоник имат право да очакват, че в техния тил ще останат гарантирани продоволствената база и, че ще се осигурят снабдяването с важното за воденето на войната оръжие и боеприпаси.
Това е причината за изготвената от мен дадена заповед.
Ако се появи целесъобразност да се остави жив за разпит на един или двама човека, то след разпита те трябва да бъдат веднага разстреляни.
Адолф Хитлер
Върховно командване на Вермахта Съвършенно секретно
Ставка на фюрера, Само за командването
19 октомври 1942 г. 22 екземпляра
№ 551781/42д Екземпляр 21
Доставка само през офицер
В развитие на указанията за унищожаването на групите за провеждане на терора и саботажа (от 18.10.1942) се изпраща при това допълнителната заповед на фюрера.
Тази заповед е предназначена само за командири и при никакъв случай не трябва да попада при противника.
Последващото разпращане до адресатите да се ограничи в съответствие с разчета.
Включените в разчета на разпращането органи отговарят за това, че всички размножени екземпляри на заповедта, включително всички изготвени копия, да бъдат събрани и унищожени заедно с дадения екземпляр.
Върховен главнокомандващ на вермахта
По поръчение [Алфред] Йодъл3

International Military Trial, vol.26, p.115-120. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.216-219, документ ПС-503.

                                       Документ № 2
ИЗ СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6171 НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПРИ КОИТО Е ЗАЛОВЕНА БРИТАНСКА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНА ГРУПА, СПУСНАТА В РАЙОНА НА С.ТАЖЕВО, БРОДСКО.
София, 3 юни 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Кърджали – Началнику 10 дивизионна
№ V-6171 област
3 юни 1943 г.
София
Щабът на войската съобщава за сведение, че на 15 април тази година в 23.30 часа, бе спусната от самолет една английска парашутна саботажна група в района на с.Тажево – Бродско. Групата се състоеше от английския военен инженер майор Морган, поручикът от бившата югославска армия Александър Тасич и подофицерът-свързочник и парашутист от английската войска Бакъм. От разпита на групата се установи следното:
След априлското поражение на югославската армия през 1941 г., английското командване в Африка било останало в пълна неизвестност за военната обстановка в Българска Македония. През изтеклите от тогава до сега две години английската разузнавателна централа в Александрия добивала откъслечни сведения за Македония от гръцките и сръбските възстаннически щабове. Всичките тези сведения обаче били почти винаги считани като много съмнителни.
Тази празнота в разузнаването била същата още в самото начало, но лошото развитие на военните действия в Африка тогава, не позволявало да се мисли за по-далечни нужди пред лицето на непосредствената опасност. Чак сега бил дошъл моментът да се съсредоточи вниманието главно на Балканския полуостров. Английското главно командване считало Средиземноморския басейн за фронт, от който може да се започне един удар на север. Срещу този удар германските въоръжени сили щели вероятно да се противопоставят като заемат изходно положение в Солунската област. Следователно, Скопската област се явявала като най-важната стратегическа точка, събираща всички пътища.
[…]*

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.714, c.106-115; Препис, ормиг; ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.225-233. Копие, ормиг, окръжно.
__
* Текстът не се отнася до темата.

                                       Документ № 3
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОВЕШКИЯ ГАРНИЗОН ДО НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНАТА САМОЛЕТНА ФАБРИКА И ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В ГР.ТРОЯН ЗА ОТКРИТО СПУСНАТО ВЪОРЪЖЕНИЕ ОТ БРИТАНСКИ САМОЛЕТИ.
Ловеч, 6 юли 1943 г.

Лично-поверително
Копие – Тук – Околийски управител
Тук – Троян – околийски управител
В последно време зачестиха прелитанията на неприятелски самолети над наша територия, не само с цел за разузнаване, хвърляне на афиши*, но и на оръжие, адски машини, облекло и др.
Така например, на 12.VІ. т[ази] г[одина] между 1 и 2 часа са прелетели над една област четири чужди самолета. От организираното разузнаване се установило, че самолетите са направили 3-4 кръга над областта и са изчезнали в юго-западна посока.
От претърсването направено от административните власти и войската са намерени пуснати пакети с 13 парашута, които съдържали оръжие – лека картечница, противобронева пушка, картечни пистолети, бомби, взривни материали, адски машини, облекло и пр[очие].
Описаният по-горе случай трябва да ни подскаже скритите намерения на противника, които налагат да вземем извънредни мерки за бдителност и след всяко прелитане веднага да се претърсва околната местност, защото е допустимо да се спуснат не само оръжие и взривни материали, но и парашутни терористични групи – унищожението на които трябва да се проведе със светкавична бързина.
Горното да се доведе до знание на кметовете от околията Ви за съответно действие при нужда.
№ 21 6 юли 1943 година, гр.Ловеч
(п) [не се чете]
Полковник – началник Ловчанския гарнизон

АМВР, об.дело 2627, л.89. Оригинал, машинопис.
__
* В смисъл на листовки и позиви.

                                        Документ № 4
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 1 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЕННИЯ ЦЕНТЪР НА “ОТЕЧЕСТВЕННИЯ ФРОНТ” ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА В НАЙ-БЛИЗКО ВРЕМЕ.
София, 23 февруари 1944 г.

          […]*
Що се отнася до столицата, военният център на “Отечественния фронт” е твърдо решил да използва непременно последиците от една нова и тежка бомбардировка, за да се опита да я превземе или поне да извърши многостранни терористични и саботажни удари, насочени срещу висшите политически и военни лица, центровете на охраната и държавната сигурност и срещу някои обекти от важно политическо и военно значение. Съгласно този план, който е действително съставен, до партизанските разбойнически отряди “Трънски”, “Чавдар” и “Ихтимански” е отправена заповед да нахлуят постепенно в столицата на групи и бъдат готови за действие.
Към 15 февруарий тази година се установи, че “Сл[авчо] Трънски”4 е действително посетил столицата с част от хората си и след известен престой се изтеглил обратно. Вероятно той е “изпробвал предварително” задачата си по нахлуването в столицата.
Има сведения, че местните конспиративни власти в столицата са непрекъснато в движение из кварталите за подготвяне “разквартироването” на идващите нелегални бойни групи. При сегашното положение на столицата, изпълнението на тази задача е по-трудно при наличието на толкова много изоставени жилищни сгради […]*
(п) [Стефан] Недев5 – полковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.219-228. Оригинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.

                                          Документ № 5
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 3 НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ.
София, 14 април 1944 г.

          […]*
2. По англо-саксонска линия: След оттеглянето на [фелд]маршал [Ервин] Ромел6 от Африка, британското командване насочи вниманието си върху Балканите. Възприемайки идеята за едно нахлуване в Европа през Средиземноморския простор, то се залови да организира партизанската война на Балканите, основавайки се върху естествената реакция на победените народи. Инициативите на полковник Дража Михайлович7 в Сърбия и на генерал Сарафис8 в Гърция бяха веднага възприети и канализирани. Така в Сърбия и Гърция изникнаха националистичните възстаннически движения срещу силите на Оста. За да ги подчини и използува съобразно съюзническите си и политически нужди, британското командване изпрати към всеки националистически възстаннически щаб по една „Група за връзка“,”съставена от британски офицери и подофицери, специалисти по партизанската война и саботажите и, числящи се в нарочните войски „КОМАНДО“.”По такъв начин националистическото възстанническо движение на Балканите бе ловко подчинено на британското средиземноморско командване. Изработен бе нарочен мобилизационен план, който е приблизително показан в графическото разписание – приложение № 2.**
А) Щаб на английската саботажна армия БЛИЗЪК ИЗТОК в Кайро.
Б) Два върховни Щаба на национално-освободителните войски – югославянски и гръцки.
В) Около 40 възстаннически дивизии от по 6,000 души, което прави около 240 000 възстанници под оръжие.
Г) Според едно доста положително сведение, от съветска страна е било разпоредено до “Тито”9 да се освободи по подходящ начин от всички английски щабове за връзка, което при наличността на съветски военни мисии били станали безпредметни. Изглежда, че това разпореждане е вече влязло в изпълнение, което може да се съди и от следния факт: английската саботажна група на капитан БЛУМ, която се намирала в района на Вранския партизански отряд, към средата на март тази година, е напуснала демонстративно партизаните, понеже те били отказали да изпълнят възложените от британското командване саботажни задачи. Капитан Блум се присъединил към една от бригадите на Дража Михайлович в този район.
Д) На 14 март пет съветски самолета, а на 25 март, шест такива са снабдявали партизаните в района на Баня Лука, Тузла, Зворник, Ужице и Митровица. Този за сега само символичен акт иде да покаже, че съветското командване желае да направи комунистическо партизанско движение независимо от англо-американското снабдяване и да пресече британските опити за вмешателство.
[…]*
Приложение №
Мобилизационен план реализиран (към 1 април 1944 г. към тази дата е реализиран в 10% от предвижданията на англо-американците).
Под тяхно влияние се намират:
Югославия Гърция
12000 д[уши] 12000 д[уши]
Предв[идени по] мобилиз[ация] 6% 40%
Изразено в наши полкове 6 6
[…]*
Докато под съветско влияние се намират 150000 д[уши] партизани или 20% от предвидените мобилизационни континтенти. Изобщо партизанските сили на Балканите са сведени мобилизационно в около 144 възстаннически дивизии при общ състав от около 900000 души. До 1 април т[ази] г[одина] тези мобилизационни сметки можаха да бъдат осъществени средно с 21% от предвиденото, което прави от около 170000 възстанници. Приведени към наши пехотни полкове, тези сили по число се равнява на около 80 пехотни полка или 25 пехотни дивизии без артилерия. По боеспособност обаче, те не надминават повече от 10 пехотни дивизии, главно поради липсата на достатъчно въоръжение.
[…]*
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.30, л.159-170. Оригинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.
** Тук не се прилага.

                                      Документ № 6
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 4 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЦАРСТВОТО И ВОЕННИТЕ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА “ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ”.
София, 2 май 1944 г.

           […]*
2. Военни намерения на “Отечественния фронт”. От втората половина на месец април т[ази] г[одина] ВЪРХОВНИЯТ ЩАБ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ВЪЗСТАННИЧЕСКИ ПАРТИЗАНСКИ ВОЙСКИ при “Отечественния фронт” е в тряскава подготовка на някаква “КОМБИНИРАНА АКЦИЯ”, заповядана от англо-съветското командуване. Тази акция, която щяла да обхване “Балканския театър на партизанските действия” (разузнавателно известие № 3), трябвало да се изрази в следните три съгласувани по време действия:
а) Морски десанти в устието на Дунава и по черноморските и адриатически брегове;
б) Въздушни десанти от Изток и Запад на нарочни саботажни и редовни групи над избрани области в Старите предели на България, Македония, Сърбия и Гърция;
в) Масово въстание на партизанските формации, които щели да бъдат предварително снабдени и въоръжени по въздуха.
Като момент на акцията се сочи месец май, но доста колебливо. Изглежда, че точната дата още не е насрочена. Може би тя ще зависи от откриването на ВТОРИ ФРОНТ и от развоя на събитията пред южното крило на Източния фронт – величини неопределени, които могат да отложат очакваната акция за доста дълго време, какъвто бе случаят през месец октомврий м[иналата] г[одина].
С оглед на тези оперативни партизански намерения, военният център на “Отечественния фронт” е разпоредил следното, което се знае от доста положителни източници и заловени документи:
А) Пълна мобилизация на всички отечественофронтовски сили, които да се изведат в най-скоро време в горите. Да не се държи повече сметка дали за мобилизираните имало оръжие или не, както това беше до сега. Недостизите щели да бъдат попълнени по въздушен път. Повече от належащо било да се достигне на всяка цена възможно най-високия числен размер на мобилизацията. Трябва да се отбележи, че както в Македония, така и в Старите предели на страната има вече няколко случая на масови заминавания от по 50-100 души и няколко опита осуетени.
Б) Всички партийци във войсковите части да бъдат подготвени в най-скоро време за въоръжен бунт в казармата;
В) Партизанските единици да се съсредоточат по на едно или две места в бойните области и да се подготвят по допълнителна заповед да овладеят определени местности и по-значителни селища, където да обявят “народни демократични републики”, да ги превърнат в свои снабдителни и мобилизационни бази, които да задържат с крайно упорство и възможно по-дълго време.
В кои точно райони трябва да се съсредоточат усилията е още не напълно известно, но има достатъчно признаци да се счита, че това са пространствата, показани в приложение № 11** към разузнавателно известие № 3 от т[ази] г[одина]. Що се отнася за Софийската партизанска бойна област, всред комунистическите ръководни среди имало предложение да се “превземе” София, което щяло да има широк пропаганден ефект.
Завладяванията на големи селища щели да бъдат съпровождани от съдействие на англо-американските въздушни сили по следния начин: в предварително определен момент мощна въздушна единица извършва нападение над назначения обект. Бомбеният товар се изсипва само върху строго определени площи, с цел да създаде от една страна смразяващ ефект всред населението и властта, а от друга – да осигури свободно и безопасно опериране на партизанските групи в останалите части на селището.
Предварително съсредоточените партизански единици в околностите нахлуват по определен план, блокират скрилите се военни и полицейски групи, обезвреждат ги и привеждат селището в положение на “партизанска отбрана”.
С оглед на тази идея за дълготрайно загнездяване в определени райони, военният център на “Отечественния фронт” разпореди и съсредоточаване на партизанските отряди. Такива съсредоточения бяха направени в района на Батак, Габровско, Трънско и Вранско. В първите два района събраните разбойници са вече почти унищожени от войската, а в последните се извърши голяма акция в настоящия момент.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ДВИА, ф.23, оп.2, а.е.158, л.237-251. Оргинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.
** Тук не се прилага.

                                         Документ № 7
ИЗВЕСТИЕ № 17 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ГЛАВНИЯ ЩАБ НА НОВА.
София, 31 май 1944 г.

                                  И З В Е С Т И Е
№ 17
от 31.V.1944 година
1-ва СОФИЙСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. Успява да плени на 30.V.т[ази] г[одина] при с.Елешница (Софийско) следните важни лица от Щаба на партизанските отряди за цяла България:
1. Капитан Уйлям Франк Том[п]сън10
2. Подофицера Кен[ет] Ален Скот – радиотелеграфист11
3. Ефрейтор Васил Николов Милушев – войник от запаса
4. Кольо Георгиев Колев
5. Славчо Георгиев Йосифов
6. Две жени нелегални
Убити са нелегалните:
1. “Тома” (партийно име) – комисар на чета и още двама нелегални, чиято самоличност още не е установена.
Дружината даде жертва 1 кандидат подофицер – убит при престрелката.
У англичаните и другите нелегални са намерени много ценни документи, оръжие и около 200 000 лева.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) Димитров

АМВР, об.дело 21152, том І, л.191. Копие, машинопис.

                                         Документ № 8
СВЕДЕНИЕ № ІІ-233 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ОТНОСНО РАЗГРОМА НА ПАРТИЗАНСКИ ЧАСТИ И ПЛЕНЯВАНЕТО НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН.
София, не по-рано от края на 31 май 1944 г.

КОМАНДИР Тук – Пловдив, Бургас Шумен, Търново,
на Враца, Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен,
ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ Ксанти, Скопие и Битоля – Командирите на
Май 1944 год. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12 жандармерийски
София дружини – Командиру общо жандармерийска-
та преносима рота – тук.

          От известие № 16 се вижда изключителният успех на 6-та Врачанска жандармерийска дружина в борбата срещу нелегалните. Като се има предвид, че:
1.) батальонът от 200 души с 30 коня беше нападнал гара “Фон Лист” където завлече войници и железничари (по-вероятно е сами да са се предали, някои от които сега са пленени от 6-та Врачанска жандармерийска дружина.
2.) Че този батальон в похода му от Моравско до района на с.Батулия, никъде не е бил пресрещан и бит, макар да е преследван от войскови и полицейски части.
3.) Че плененият англичанин с когото говорих лично (говори сръбски отлично) e бил спуснат с парашут в Албания заедно с другите убити двама англичани, (eдин капитан и един радиотелеграфист-подофицер).
4.) Че батальонът е имал за задача да достигне връх Мургаш, където да послужи като ядро за формиране на други батальони.
5.) Че батальонът е бил въоръжен отлично и снабден с радиостанция за далечно приемане и предаване.
6.) Че от показанията на пленените се вижда, какво те се удивляват на нападателния дух на нашите войници- жандарми, какъвто никъде не са срещали и което ги изненадало много и всяло страшна паника всред редовете им.
7.) Че от наша страна не са дадени никакви жертви.
8.) Че с този удар нанесен им от 6-та Врачанска жандармерийска дружина, се разтройва един план на враговете ни, всичко това показва, че действите успеха на дружината е изключителен.
Успехът се дължи на умелото ръководство и командуване на командира на дружината – капитан СТОЯНОВ ЯНКО, командира на 1-ва рота поручик Вачев и храбростта на неговите офицери, подофицери и войници-жандарми.
Заповядвам предадените от мен 500 000 лева на капитан Стоянов в с.Литаково да бъдат раздадени на отличилите се.
На командира на 6-та Врачанска жандармерийска дружина капитан Стоянов, на поручик Вачев, на всички офицери, подофицери и войници от 6-та жандармерийска дружина изказвам моята искрена благодарност.
(п) Димитров
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ.

АМВР, общо дело 21152, том ІІ, л.268. Оригинал, машинопис.

                                            Документ № 9
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
София, 1 юни 1944 г.

          Лично-поверителен.
Д О К Л А Д
Относно: Партизанското движение в България.
От разпита на видно нелегално лице, се събраха следните положителни сведения върху организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него:
1. В Кайро се намира Главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и Отдел за специални операции.
2. Отделът за специални операции има за задача да ръководи непосредствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от:
– Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя командните кадри, които ръководят воюването;
– Секция снабдителна: ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на противника и се грижи за усъвършенствуването на партизанското въоръжение, стъкмяване и продуктите по храната;
– Секция оперативна: ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника. Състои се от следните Бюра: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези Бюра завежда партизанските операции в територията на съответната държава според границите от 1939 година.
3. През месец август 1943 година, Отделът за специални операции при английската Средиземноморска Главна квартира решава да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в Старите предели на страната***. В изпълнение на това решение, Отделът натоварва майора от английските войски Мостин [Левелин] Дейвис12, със задачата:
Да проникне в България и установи съприкосновение с Върховния щаб на българските Народноосвободителни възстаннически войски при Отечественния фронт; да служи като връзка между Отечественния фронт и Главната квартира – Кайро, изпълнявайки всички директиви по организацията и развитието на партизанското воюване в България.
4. В изпълнение на задачата си, майор [Мостин Левелин] Дейвис избира двама свои помощници-радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса на вече установена пряка връзка с военния Център на Отечественния фронт, майор [Мостин Левелин] Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по партизански канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко13. След това, да се опита да влезе във връзка с българските партизани чрез него.
5. Решението и маршрута на майор Мостин Левелин Дейвис били напълно одобрени от Отдела за специални операции.
На 15 септември [1943 г.], той кацва в Албания и с мъчителни преходи, прехвърлян от една партизанска група на друга, минава през Скопска Черна Гора и на 15 декември м[иналата] г[одина] достига Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов. Посвещава го в задачата и настоява да му бъде връзка с Върховния щаб на българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари тази година: при майор [Мостин Левелин] Дейвис бил делегиран един представител на Върховния щаб на българските партизански сили под партийното име “Георги” – около 45 годишен, ръст нормален, адвокат. В няколко конференции, майор [Мостин Левелин] Дейвис изложил задачата си и проучил състоянието и възможностите на партизанското движение в Старите предели на страната. Отечественофронтовският делегат го уверил, че имало три по-значителни групи в Карловско, Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански групи по въздушен път. Отечественофронтовският делегат поискал Върховния щаб да определи точно местата, където да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал. В същото време, майор Мостин Левелин Дейвис поискал от Отдела “Специални операции” да му се даде нов офицер [за свръзка], когото да изпрати към една от трите партизански групи. До 24 януари [1944 г.] майор Мостин Левелин Дейвис е бил непрекъснато в акции около Църна Трава и не можал да свърши никаква работа.
7. На 25 януари [1944 г.] скочил в района на Добро поле английският капитан [Уйлям Франк] Томпсън****, изпратен като помощник и заместник на майор [Мостин Левелин] Дейвис. Решава се той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата “Георги” подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони са били очертали като доста размирни и по-сигурни полета за партизанска работа. При това осведомяване капитан [Уйлям Франк] Томпсън научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център Пловдив; Югозападна България с център София; Първа Дунавска бойна област до река Янтра с център Плевен; втора Дунавска бойна област с център Русе и две самостоятелни черноморски зони – Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били формирани щабовете на 63 партизански отряди.
8. На 1 февруари [1944 г.] се получила втората директива от английската Главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение до степен на възстание. Отечественият фронт да свали правителството и да изгони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози техния тил и съобщителни средства.
Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България гъмжала от партизани и затова издавали ефимерни директиви.
9. В изпълнение на възложената директива, се уреждат няколко конференции между щаба на майор [Мостин Левелин] Дейвис и делегата “Георги”. След като се преценява, че всъщност партизанските формации в страната били още доста слаби и главно невъоръжени, се решава да се предприеме една по-ограничена операция за смущаване ЖП трафика в Софийската област.
1. Трънският партизански отряд съвместно с 5-та Сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш;
2. Ботевградският партизански отряд “Чавдар” да нападне и разруши един от най-големите тунели по избор в Искърското дефиле, с цел да прекъсне връзката София – Мездра;
3. Ихтиманският партизански отряд да разруши някое важно ЖП съоръжение в района на гр.Ихтиман с цел да прекъсне връзката София – Пловдив;
4. Дупнишкият, Кюстендилският и Г[орно] Джумайският партизански отряди да извършат сериозно повреждане при съвместната акция около Дупница с цел да прекъснат връзката София – Симитли;
5. Отрядите за заемат изходно положение в близост на определените обекти с оглед да изпълнят задачите си към 15 март т[ази] г[одина].
За да се подготвят добре за акциите, решава се майор [Мостин Левелин] Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които – 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушение на ЖП съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът “Специални операции” го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните войски в Каро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата “Георги” и майор [Мостин Левелин] Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали да мислят, че са станали жертва на някаква английска политическа игра. На 1 март [1944 г.] “Георги” бил отзован и се завърнал в София. На негово място дошъл “Драган” – около 40 годишен, малко набит, плешив, адвокат.
Поради тези причини, замислената операция срещу ЖП съобщения била отложена за изпълнение с един месец.
7. На 18 март [1944 г.] започнала акцията на българската войска за прочистване на Църно Травския район. Групата на [майор Мостин Левелин] Дейвис, заедно със Сръбската косовска партизанска бригада биват обградени и зле разбити на Чемерник планина. След много перипетии, пръсната английска група успява да се събере на 23 март [1944 г.] около с.Ново Село – Сурдолишко. Поради предателство, майор [Мостин Левелин] Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан [Уйлям Франк] Томпсън успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април [1944 г.] достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан Дънмор14, аташиран към щаба на [Живоин Николич] Бърко. Чрез него се обажда в Кайро и на 14 април [1944 г.] получава нова радиостанция. На 18 април [1944 г.] бива повикан от делегата “Драган” в с.Стаевци, където била установена Главната квартира на Върховния щаб на българските народноосвободителни възстаннически войски. На 20 април [1944 г.] капитан [Уйлям Франк] Томпсън се явил в “българската Главна квартира” и се представил на Върховния щаб, който се оказал в следния състав:
Върховен командант на българските партизански войски – “Георги”.
Началник на Върховния щаб – “Горчо”: около 25 годишен младеж.
Нарочен делегат за връзка с Английския представителен щаб – “Нако” – около 35 годишен мъж.
Началник на отдел “Агитпроп” – “Драган”.
Помощник началник на отдела “Агитпроп” – “Асен” – около 30 годишен човек.
Теренен водач на Върховното командване – “Коста”: нов човек, дошъл вероятно от Македония, който познавал добре местността в Софийската област.
Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл от София. Там останал началникът на отдела “Бойни групи”. На нему била поверена задачата да подготви терористичните групи в София, които били на брой 10 от по 30 или 40 човека в предградията и по периферните квартали. Комендант на Софийската оперативна зона бил някой си “Камен”, млад офицер, дезертирал от войската и преминал в нелегалност. (Касае се вероятно за Здравко Георгиев Велев, който като офицер д[о] к[рая на] в[ойната] избягва от Скопския гарнизон през 1942 година и се знае положително, че е в Щаба на Софийската оперативна зона).
На 21 април т[ази] г[одина], Първа Софийска бригада под командването на Славчо Стаменов и Втора Софийска бригада под командата на Денчо [Знеполски]15 (студент от Ярловци), произвеждат парад, който бил приет от Върховния командант “Георги”.
10. В няколко заседания Върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки партизански действия, без да се осигури една сигурна “свободна зона”. Поради това решава: да настои пред английската Главна квартира в Кайро и пред [Йосип Броз] Тито да се предприеме концентрично прочистване на триъгълника Кюстендил – Кратово – Куманово с цел да се овладее сигурно Осоговската планина като база на българските партизански сили и да се уреди здрава оперативна връзка със сръбската свободна зона с център – Козяк.
[Йосип Броз] Тито и английската Главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват: 3-та македонска и други 2 сръбски бригади срещу Кратово; Косовската и другата една сръбска бригада – срещу Крива Паланка и двете Софийски бригади срещу Кюстендил. При Кратово акцията успява напълно, при Крива Паланка партизаните били отхвърлени, а в посоката на Кюстендил, Софийските [партизански] бригади се задръстили в борба с българските части южно от Босилеград.
Така съсредоточената партизанска операция, която започнала на 25 април [1944 г.], към 1 май [1944 г.] изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с Втората Софийска бригада успяват да се измъкнат от Кюстендилско и се установяват в района на Църна Трава.
11. Преценявайки, че пространството в Западна България е станало твърде несигурно, Върховният щаб на българските партизански войски решава да си пробие път на изток и се изнесе в Средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следния план:
1. Настъплението да започне на 12 май [1944 г.] с маршрут Кална – в[ръх] Ком – Лакатник – Ржана – Мургаш – Фердинандов връх – в[ръх] Братан.
2. Партизански сили: Върховният щаб [на НОВА], капитан [Уйлям Франк] Томпсън и 2[-ра] Софийска партизанска бригада.
3. Етапи.
Първи етап: излизане на в[ръх] Ком към 15 май [1944 г.] и влизане във връзка с партизанските отряди от Северна България: Врачански, Фердинандски и Белимелски.
Втори етап: до 23 май [1944 г.] установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския отряд “Чавдар”. Три седмици престой и организиране на партизанското движение във Ботевградско и терористичната дейност в София.
Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли т[ази] г[одина] и започване на масовата подготовка за въоръжено възстание.
В изпълнение на плана, се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин:
1. Капитан [Уйлям Франк] Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да уреди спускането на 15 траспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат уточнени на самото място.
2. Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните 7 точки за снабдяване от въздуха:
№ 1 – връх Братан, в Средна гора, за снабдяване на партизанските формации от Габровско и Средногорието.
№ 2 – с.Тополово, Асеновградско – за снабдяване на партизанските формации в Родопското пространство.
№ 3 – гребенът южно от с.Кости, М[алко] Търновско, за снабдяване на партизанските формации от Бургаската Черноморска оперативна зона.
№ 4 – в района на с.Кортен, Н[ово] Загорско, за снабдяване на партизанските формации в Еленската планина и Източна Средна гора.
№ 5 – в района на гара Роман, за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска бойна област.
№ 6 – в района на с.Ичера, Сливенско, за снабдяване на партизанските формации в Сливенската, Котленската, Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско.
№ 7 – в района на Преслав, за снабдяване на партизанските формации от Втора Дунавска бойна област.
По настояване на капитан Уйлям Франк Томпсън, на първо време се избират само точките №№ 1, 2 и 5, за които се знаело, че са сигурни. Решението било одобрено от Кайро. Отделът за “Специални операции” съобщава, че ще бъде готов за спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май [1944 г.] Светлинен знак от земята: буква “А” от 6 огнени точки с междини по 10 метра.
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън трябвало да потвърди, че отрядите са заели места около точките и са готови да посрещнат материалите.
12. На 12 май [1944 г.] започва настъплението. От този момент, капитан Уйлям Франк Томпсън загубва връзка с Кайро поради повреждане на батериите на радиото. На 23 май [1944 г.] станцията му била пленена и той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменявал ежедневно, сега се явява невъзможно да се установи връзка с Кайро. Английските самолети едва ли ще се явят под определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така:
Още в началото на януари [1944 г.], когато става въпрос за организиране на въздушно снабдяване в Карловско, Пещерско и Разложко, Върховният щаб разпорежда всяка от оперативните зони да избере едно място за товароспускане, което трябва да бъде: затънтено, широка поляна всред гората и по възможност на най-високата теренна точка в околността. Положението на точката да се съобщи или чрез разстояния до 3 характерни пунктове – селища, върхове и пр[очие], или пък да се даде по географските координати. В изпълнение на това нареждане зоните са дали точките си. Данните са били систематизирани в особена тетрадка.***** Пет от седемте избрани точки били дадени с разстояния, а №№ 5 и 4 били дадени с географски координати. [Уйлям Франк] Томпсън нанесъл точките на картата си и ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в градуси и минути.
14. “Базата на спущането” се урежда по следния начин:
а) В “Свободната партизанска зона”: определя се летището. Назначава му се комендант и едиен земен охранителен ешелон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 години). На удобни точки се поставят автоматични оръжие за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини от слама, или кофи пълни с нафта. Дежурният радиотелеграфист в определения част на определена вълна и фрекция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом получи отговор, предупреждава дежурния по летище. Последният подава с електрическо фенерче морзовият знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огньовете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между 300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешелон прибират материалите. На следния ден капитан [Уйлям Франк] Томпсън известява Кайро в какво състояние е получена пратката.
б)****** в “несигурна зона”: Отрядът остава на закрито и в страни от поляната. Приготвя се буквата и остава един дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, подава морзовия знак, запалва “буквата”. Отрядът излиза и прибира товарите.
Следното стоварване се извършва пак на същото място и точно на двадесетият ден.
1.VІ.1944 г., София

АМВР, об.дело 20215, л.1-7. Оригинал, машинопис. Публ. със съкращения в Ст.Рачев “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978, с.287-291.
__
* В действителност “Управление за специални операции”. За дейността на УСО в България и на Балканския полуостров виж по-подробно статията на Н.Котев “Някои страни от дейността и плановете на английското Управление за специални операции в България (януари-март 1944 г.) – в сп.”Известия на Института за военна история и Военноисторическото научно дружество”, С., 1983, т.36, с.88-99.
** Става дума за “служби”
*** Става дума за старите предели на България, с граници от преди 1 септември 1939 г.
**** Навсякъде в текста е даден като “Томпсон”.
***** В смисъл на “специална тетрадка”.
****** Текстът на точката “б” е допълнен в документа на ръка.

                                         Документ № 10
ИЗВЕСТИЕ № 13 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ПРОВЕДЕНИ БОЕВЕ МЕЖДУ ЖАНДАРМЕРИЙСКИ ЧАСТИ И ПАРТИЗАНИТЕ ОТ БАТАЛЬОНИТЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И “ХРИСТО БОТЕВ”*
София, не по-рано от 10 юни 1944 г. *

                                         И З В Е С Т И Е
№ 13
ОБЩО-ЖАНДАРМЕРИЙСКА ПРЕНОСИМА РОТА. Залавя близо до с.Биримрци (Софийско) 2-ма нелегални – Никола Чиков Монов от с. Драгана – Ловчанско, избягал на 13.ІV.т[ази] г[одина] войник от 52-ри пехотен полк, от 23-ти набор, студент-агроном, отявлен и активен комунист и, Илия Пасков Шопов от с.Градешница – Св[ети] Врачко, мобилизиран войник от 14-ти полк, охрана на мината в Злетово.
И двамата са от състава на батальоните “Левски” и “Ботев”, които бяха разбити от 6-та Врачанска жандармерийска дружина на 22 и 23.V. т[ази] г[одина] в района на с[елата] Батулия – Буковец.
От разпита на тези двама изостанали заловени живи нелегални, се установява с положителност, че с двата батальона е бил Главният щаб на партизаните в цяла България. Между убитите са следните по-видающи се личности, чиято самоличност е напълно установена:
1. Командирът на батальона “Ботев” – подпоручик Дичо Петров16
2. Командирът на батальона “Левски” – Миро (партийно име)
3. Капитан Том[п]сън – от Английската [военна] мисия
4. Сержант Уолкър17 – радиотелеграфист-англичанин
5. Сержант Кен[ет Скот] – радиотелеграфист-англичанин
6. Главният интендант на бригадата – Огнян
7. Подпоручик Саво Ценов Савов – командир на чета
6-та ВРАЧАНСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. От 20 до 24 май тази година ликвидира в околностите на с[елата] Оградище и Скравена, Ботевградско нелегалните: Тодор М.Богданов от с.Локорско – Софийско, Никола В.Мукански и жена му – от с.Скравена, минали в нелегалност през април т[ази] г[одина]

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) Димитров.

АМВР, об.дело 21125, том І, л.187. Копие машинопис.
__
* Датиран по дата на смъртта на майор Франк Томпсън.
** Повече за дейността на британската военна мисия в България виж: Котев Н., “Британските военни мисии и партизанското движение в България” – в в.”Дума”, бр.166 от 1 юли 1992 г.

                                        Документ № 11
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА К.Р.-РО2 – ЩВ ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ЩАБА НА НОВА, КАПИТАН ФРАНК ТОМПСЪН.
Б.м., не по-късно от края на юни 1944 г.

          Лично-поверително.
 Д О К Л А Д
Относно: Шефа на английската Военна мисия при Главния щаб на “Народноосвободителното движение” в България.

1. Шеф на тази мисията е бил капитан УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН, роден в Оксфорд – Англия, месец август 1920 година, завършил е артилерийската школа в лагера Лард Хил на 20 км от Салзбри. След завършването на школата бива произведен в чин подпоручик и изпратен в 118-ти полеви* артилерийски полк. Полкът се е състоял от 2 батареи с по 12 оръдия. Същият е бил на гарнизон в Исполн – Южна Англия.
2. Август месец 1941 година заминава като доброволец в Кайро в 25-ти артилерийски полк, който отива на позиция в Ал Фая. На тази позиция е била и 4-та индийска дивизия, състояща се от три бригади – две индийски и един английски батальон. На същото място е била и 7 Бронирана дивизия, състояща се от два полка и една снабдителна група. Горната формация е стигнала до Бенгази и Газала. В това време Томпсън заболява и бива изпратен в Багдад на лечение. След оздравяването му бива назначен за помощник-комендант на Канна (бивак) на Гл[авната] квартира на Пайфос. Там престоява само няколко месеца след като се е почувствувал добре отново е пожелал да отиде на фронта и го зачисляват в 50-та дивизия, която извърши похода срещу Сицилия.
3. В началото на 1943 година в Сицилия се пуска призив** за доброволци за индивидуални действия. Той веднага се записва и бива изпратен в Раманд девил на 40 км източно от Хайфа.
4. В Изминлия на Суецкия канал завършва минноподривен парашутен курс.
5. Пак на Суецкия канал в Дженипа минава един кратък курс за изучаване на неприятелското оръжие.
6. След горната поготовка отива в Кайро, от където получава инструкция за действие на Балканите.
7. Месец януари т[ази] г[одина] слиза с парашут в Албания. Водачът на партизанското движение в Албания Хаджи Леш го предава на сръбските партизани и от там бива предаден към Главния щаб на българските партизански банди.
8. По сведения от същият, към щаба на “Тито” се намират бригадният генерал [Фицрой] Маклийн, двама майори и трима младши офцери.
9. По сведения от същият, в Сърбия има около 70 души английски офицери, а в Гърция – около 50. В Гърция се намира бригадният командир Майорз18.
10. Към всеки английски офицер има по един помощник за саботажна работа, двама радиотелеграфисти, от които единият служи и като преводчик.

АМВР, общо дело 18437, л.8. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “полски”.
** В текста е дадено като “позив”.

                                         Документ № 12
Проект на заповед на началник Щаба на оперативното ръководство на Вермахта генерал Кайтел19 за унищожаването на членовете на чуждите военни мисии при партизанските съединения и въоръжените отряди на съпротивителното движение.
Берлин, 30 юли 1944 г.

ОКВ № 00907/Д.К. Съвършено секретно
Ставката на фюрера
Само за командването
          По въпроса: Обръщение с пленените членове на чуждите военни мисии, намиращи се при бандите.
Върху заловените в плен представители на чуждите, така наречените „военни мисии” (както англо-американските, така и съветските) в хода на действията срещу бандите в зоната на отговорността на командванията на групата армии „Юго-изток” и „Юго-запад” се разпространяват заповедите със специален характер, касаещи обръщението със заловените членове на бандите. С тях, както и с членовете на бандите, е належащо да се обръщат не като с военнопленници, а в съответствие със заповедта на фюрера от 18.10.1942 г. (ОКВ/Щаб на оперативното управление на вермахта № 003830/42д) за унищожаването на терористическите и диверсионните групи.
Тази заповед не подлежи на разпращане през командващите [на групите армии] и подчинените им щабове от другите съединения на вермахта. След запознаването да се изгори.
Началник на щаба на
Върховното командване на вермахта
(п) Кайтел

International Military Trial, vol.26, p.140-141. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.223, документ ПС-537.

                                          Документ № 13
СПОМЕН НА ДЕНЧО ЗНЕПОЛСКИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА МАЙОР ФРАНК УЙЛЯМ ТОМПСЪН
София, не по-рано от 9 септември 1944 г.

                                                КРАТКИ СВЕДЕНИЯ
За дейността на УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН – ШЕФ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ при Главния щаб на Народноосвободителното ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

          Майор УЙЛЯМ ФРАНК ТОМ[П]СЪН е роден в гр.Оксфорд-Англия в 1920 година. Син на прогресивни родители и между другото изучава и военното дело и става офицер.
През 1941 година е доброволец в Египет, след което е изпращан по най-различни фронтове в Африка, за да се подготви за действие на Балканите срещу фашизма, като доброволно е поискал да бъде изпратен да подпомогне Българските н[ародно]о[свободителни] партизански отряди, за която цел започва и изучаването на българският език.
През месец януарий 1944 година ТОМ[П]СЪН се спуска с парашут при българските партизани – Трънският партизански отред в района на с.Добро поле, около 30 км западно от гр.Трън и близо толкова от гр.Власотинци.
Едновременно с това той придружаваше няколко транспорта с оръжие, с което се въоръжи и една голяма част от току що формирания батальон “[Васил] Левски” при Трънския партизански отряд, който до тоя момент работеше с Военната мисия на майор [Мостин Левелин] Дейвис, загинал през март 1944 г. от проведената голяма акция ген[ерал] И.Димитров.
Силните снежни бури не попречиха на горещото и упорито желание на мл[адшия] англ[ийски] офицер ТОМ[П]СЪН да дойде час по-скоро да даде реална помощ и през снежната януарска помощ с парашут и насочен револвер около огъня, който служеше за сигнал се изправи високата фигура на младежа борец, който викаше “български партизан” и след получаване на потвърдителен отговор пристъпи решително и радостно за да се срещне със славните български партизани.
В едно доста късо време той успя да убеди своето командуване в Кайро от голямата необходимост от действителната помощ, от която се нуждае българският народ в лицето на своите партизани, и тя бе дадена дотолкова, доколкото английското командуване имаше интерес и възможност може би да даде.
Геройското държание на ТОМ[П]СЪН през м[есец] март 1944 година, когато част от нашите партизани, останали с Английската военна мисия, ведно с братските югославянски партизани бяха обградени от формираните войскови отряди на полковник ЛАЗАРОВ, подполковник ТУТАМАНОВ, полковник БАЧИЙСКИ, полковник ПОПОВ и други, ръководени от командира на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор ДИМИТРОВ, при най-тежка обстановка, благодарение на личните командни качества на ТОМ[П]СЪН, когато войските станаха окончателно господари на терена, последният с цената на голям риск решава на всяка цена да спаси радиоуредите си, за да можем веднага след това да установим връзка с Кайро. Том[п]сън бе издълбал в големите снежни преспи една дупка, в която бе останал две-три дни до изтеглянето на войските. Тая му твърдост, упоритост и безпримерен героизъм го спасиха и с това той целеше да не се позволи българските партизани да останат без помощ.
В нея акция загина майор [МОСТИН ЛЕВЕЛИН] ДЕЙВИС с радиотелеграфиста ШЕЙН20 и, ТОМ[П]СЪН стана шеф на Английската военна мисия.
Не след дълго ТОМПСЪН с неговата МИСИЯ, се реши на големия поход с батальоните “БОТЕВ” и “ЛЕВСКИ” към ОСОГОВСКО. Издържливостта, показана в този поход, може да се обясни само със силното желание да се помага на един поробен народ и голямата му обич към него, което се доказа по-късно. След тежки и кървави сражения, след непрекъснати походи с усилен марш ТОМ[П]СЪН с една група бе върнат в Трънско и в югославянското село близо до границата – историческото село Кална, спусна оръжие и въоръжи Първата Соф[ийска] бригада на Славчо Трънски, която веднага започна големи сражения в околностите на Трън към Рила.
Местото, където се спускаше оръжието се знаеше от българското фашистко командуване. Наред с предприетата акция от 7-а армия, окупационния корпус и части от І-ва армия, бяха привлечени от Гърция войскови и конни части, които успяха да обкръжат батальоните, при които се намираше вече и Гл[авния] Щаб. Въпреки това, Том[п]сън настояваше и успя да извоюва да се снабди с оръжие и се въоръжи и създадената от батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Батев” – ІІ Соф[ийска] Н[ародно]О[свободителна] бригада. Това стана на 11, 12 и 13 май [1944 г.] Наложи се веднага след това, за да се избегне удара, да се потегли към Стара Планина, който план ТОМ[П]СЪН прие с радост, въпреки страхотната преумора. По целия път ТОМ[П]СЪН се клатушкаше, не вървеше поради това, че той се чувствуваше български партизанин, а неговият пример окуражаваше и другите членове на мисията.
Искреното желание, голямата омраза срещу фашизма, твърдото убеждение, че българският народ е прав, и е против фашизма и нагледният подвиг на Ръководството на партизанското движение, на партизаните които умираха с песен на уста, като на [ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ] ДИМИТРОВ, стоеше над всичко в ТОМ[П]СЪН.
На 23-и май [1944 г.] при с.БАТУЛИЯ, бригадата пръсната след внезапен удар от изненада не можа да се запази цяла. Последователно разните групи понасяха неуспехи и загуби поради това, че беше се изгубило команден център.
Въпреки това, ТОМ[П]СЪН продължава да се бори с тежкатата обстановка. Той не се предава до тогава, докато и последният куршум не е употребил срещу фашистките кучета, за което ген[ерал] КОЧО СТОЯНОВ, след залавянето на 30-31 май [1944 г.], не иска да го признае за пленник, а го третира като разбойник, развежда го като мечка, а след това “при опит за бягство” го разстреля.
Държането на Том[п]сън е геройско и завидно. ТОМ[П]СЪН падна така, както го учеха Димитровските борци, както учеха Владо Тричков, Георги Чанков, така както с примера си го научиха Дичо Петров, Йорданка Чанкова, Горас Димитров и други, и от неговата уста не излезе нито една предателска дума, която можеше да бъде в полза на врага и в ущърб на Освободителното дело.
Любейки свободата той умре, като истински борец за нея.
Чувствувайки новия и пламенен дух, който окриляше и вдъхновяваше Балканските партизани, той растеше и укрепваше, той стана гранитна скала в борбата срещу омразвия враг-фашизма и въпреки големите тежести, имайки предвид неговите възможности, всеки честен българин изказва своята благодарност за помощта, която той даде на отрудения и изстрадал български народ. ТОМ[П]СЪН, даде за България толкова, колкото мнозина българи не дали и които и днес са врагове на делото, за което загина толкова млад* – той даде живота си за правата Българска кауза.
Том[п]сън загина и в негово лице българският народ загуби извънредно много – загуби своя герой.
СЛАВА! ВЕЧНА СЛАВА НА ТОМ[П]СЪН И ДРУГАРИТЕ МУ!

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398-399. Оригинал, машинопис.

* Текстът в документа е добавен на ръка.

БЕЛЕЖКИ
1 Василев, О. “Въоръжената съпротивата срещу фашизма в България 1923-1944. Очерци и документи”, С., 1946; Рачев, Ст. “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978; Русев, Ат., “Трета партизанска бригада “Георги Димитров”, С., 1979; Русев, Ат., “Димитровци в бой. Спомени”, С., 1984; Ћуретић, В. “Савезници и Jугословенска ратна драма. Измећу националних и идеолошких изазова”, том І-ІІ, Београд, 1992; Кукридж, Эд. “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях”, М., 2003; Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497; Бояджи, Э. “История шпионажа”, В 2-х томах, М., 2003 и др.
2 Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497
3 Алфред Йодл (1890-1946) – генерал-полковник. Завършва кадетския корпус. Учаятник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД и Източния ТВД. След демобилизацията е оставен в Райхсвера. През 1920 г. завършва курсовете на ГЩ, през 1933 г. е произведен подполковник. През 1935 г. е началник на отдел за отбрана на страната във военното управление на Военното министерство, най-близък сътрудник на Вилхелм Кайтел. При създаването на ОКВ през 1938 г. запазва своя пост. Автор на проект по окупацията на Норвегия. Влизал в най-близкия кръг от съратниците на А.Хитлер. През август 1942 г. встъпва в конфликт с Хитлер, като поддърга генерал-фелдмаршал Халдер. Изпратен на Кавказ в групата армии „А”. Връщайки се, се изказва в поддръжка на действията на фелдмаршал Вилхелм Лист, с което предизвикал гнева на Хитлер. По време на покушението срещу Хитлер е бил леко ранен. От май 1945 г. изпълнявал задълженията на началник на ОКВ и началник на ГЩ на сухопътните сили. От името на Германия, заедно с адмирл Фридебург подписва Актът за безусловна капитулация на Германия в Реймс. Арестуван през май 1945 г. В качеството на военен престъпник е изправен пред Нюрнбергския съд. Осъден на смърт.
4. Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г. Военнопрестъпник.
5 Славчо Стаменов Савов – Трънски. Политически и военен деец, български генерал-полковник. Роден през 1914 в с.Бохова, Пернишко. Член на РМС от 1929 г. и на БРП от 1938 г. От април 1943 г. е партизанин и командир на Трънския партизански отряд, а по-късно – командир на Първа софийска партизанска бригада на Първа ВОЗ и на Първа народноосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. заема отговорни влъжности в българските въоръжени сили. Завършва Военната академия “Фрунзе”. Началник е на ВА “Г.С.Раковски” в периода 1951-1962 г., заместник-министър на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС в периода 1962-1968 г. От 1969 до 1982 г. е заместник-министър на народната отбрана.
6. Ервин Йохан Ойген Ромел – немски генерал-фелдмаршал. Роден на 15.11.1891 г. в гр.Хайденхейм, Баден-Вюртенберг. На военна служба е от 1910 г. Участник в І-та световна война. От 1919 г. е на служба в Райхсвера, а след това – във Вермахта. През 30-те години е преподавател и началник на Военната академия. От септември 1939 г. е военен комендант на Ставката на Адолф Хитлер, от февруари 1940 г. е командир на 7-а танкова дивизия в периода на Френската кампания. От 1941 г. до март 1943 г. е командващ германските експедиционни сили в Северна Африка. През юли-ноември 1943 г. е командващ групата армии “Б” в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на главен инспектор на Ставката на върховного германско главно командване в Дания. През декември 1943 г. е командващ групата армии “Б” във Франция. От 17 юли 1944 г. поради раняване в лицето е сменен от този пост. Бил е свързан с десното крило на заговорниците срещу Хитлер и след разкриването на заговора по заповед на Хитлер се самоубива. Погребан е на 14.10.1944 г. в Хьорлингем.
7. Драголюб (Дража) Михайлович – югославски политически и военен деец, сръбски генерал от 1942 г. Роден на 27 април 1893 г. През 1925 година завършва висшата Военна академия в Белград. От 1925 до 1928 г. е офицер на югославския Генерален щаб. От 1928 г. до 1934 г. е заместник-началник и началник на дивизия в югославската армия. От юни 1935 г. е военен аташе в София, а от май 1936 г. е военен аташе в Прага. През Втората световна война оглавява в окупирана Югославия въоръжени отряди (четници), съставени от монархисти и националисти. Поддържан е от югославското емигрантско правителство във Великобритания, в което е военен министър от януари 1942 г. Често се сражава с организираните от ЮКП партизански части и понякога сътрудничи с германските и италианските окупационни войски и с марионетъчното правителство на Недич в Сърбия. След освобождението на Югославия е заловен и осъден на смърт като военнопрестъпник. На 10 юни 1946 г. Народният съд на ФНРЮ го осъжда на смърт. Екзекутиран през 1946 г.
8. Стефанос Сарафис – гръцки генерал. Републиканец. Най-видният представител на демократичните кръгове на гръцката армия. Роден през 1890 г. Участник в Първата световна война. Военен аташе в Париж през 1931 г. По време на диктатурата на генерал Метаксас в периода 1936-1941 г. е уволнен от армията. Участник в гръцката съпротива. Член на ЕАМ от 1943 г., главнокомандващ ЕЛАС в периода от 2 май 1943 г. В качеството на военен експирт е делегат от страна на Свободна Гърция на Ливанската конференция през май 1944 г. Автор на книгата “ЕЛАС”, отпечатена в 1958 г.
9. Йосип Броз Тито – югославски партиен и държавен ръководител, деец на международното комунистическо движение. Роден през 1892 г. Участвува в Първата световна война, където попада в плен на руския ТВД. През 1934 г. е избран за член на ЦК и Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1935 – 1936 г. е в Москва, където участвува активно в работата на Коминтерна. През 1937 г. е начело на Югославската комунистическа партия, а по време на хитлеро-фашистката окупация е върховен главнокомандващ НОА със звание маршал от 1943. През 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия, а през 1945-1946 г. е председател на временното правителство и министър на народната отбрана. Умира през 1979 г. Един от инициаторите на Движението на неприсъединилите се държави.
10. Уйлям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – британски майор. Син на видния литератор Едуард Томпсън. Завършва Оксфорд. По време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна Африка. През септември 1943 г. преминава в Управлението за специални операции (УСО) в Кайро и влиза в състава на “Force 133”. Завършва курса на Военната школа № 102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до гр.Хайфа, както и авиодесантна тренировъчна школа. Първата му дейност е като британски офицер за свръзка в Гърция, но поради това че не е могъл да изпълнява британската политика по отношение на ЕАМ, моли управлението да го изпрати другаде. След преминаване на българска територия участвува в установяването на контакти с българските партизани. Успява да екипира около 500 български партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско.
11. Кенет Алън Скот е сержант от британската армия и радист на британската военна мисия “Клариджис”. Единствен оцелява от състава на мисията. Попада в плен след боя при с.Елешница (дн.с.Йорданкино). След попадането му в плен е разпитван в продължение на няколко месеца от германски и български офицери от разузнавателните служби. Непосредствено на 9 септември 1944 г. е освободен от Софийския затвор и веднага прехвърлен със самолет в една от съюзническите бази в Италия, а оттам препратен във Великобритания. За съдбата му след пленяването виж по-подробно: Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически сборник”, С., 1984, кн.4, с.85-112.
12. Мостин Левелин Дейвис (26 юни 1910 – 21 март 1944). Завършва училище в Чартър Хауз и Оксфорд. Със започването на Втората световна война преминава на работа в Управлението за специални операции (SOE) в “Force 133”. Достига чин майор. Ръководител на британската военна мисия “Мълигатони”. Убит е на 21 март 1944 г. от осколките на граната, при военна блокада на Църнотравския район.
13. Живоин Николич (Бърко) – роден през 1911 г., югославски партизански командир в Южна Сърбия. Командва Вранския (Църнотравския) партизански отряд, а по-късно 6-а Южноморавска бригада. Съдействува за сътрудничеството с Трънския партизански отряд и за установяването на връзки от страна на Британската военна мисия с ръководството на НОВА. Автор на книгата “22 дивизия”, издадена в Белград през 1972 г.
14. “Дънмор” – известен в българската научна периодика като “капитан от Британската военна мисия при югославските партизани в Южна Сърбия”. В случая се има предвид майор Дагмор, който е бил спуснат с парашут на 28 ноември 1943 г. на югославска територия, след което се присъединява към групата на майор Мостин Левелин Дейвис. След четиримесечно бездействие, поради отказа на Тито да го приеме, заедно с личния състав на пет други британски парашутни групи, през април 1944 г. установява връзка с партизанското движение на Тито.
15. Денчо Знеполски – български генерал-лейтенант. Роден през 1920 г. в с.Ярловци, Пернишко. Член е на РМС от 1935 г., на БРП от 1939 г. От юни 1943 г. е партизанин в Трънския отряд, а по-късно – командир на отряда. От май 1944 г. е командир на Втора софийска партизанска бригада. Участвува в Отечествената война на България като командир на 1-ви пех. Гвардейски полк. След войната служи в редовете на БНА.
16. Дичо Петров – български офицер. Роден през 1919 г. Член на РМС. През юни 1942 г. е на служба в 1/15 граничен подучастък при с.Конско, Гевгелийско. На 15.ХІІ.1943 г. преминава със своите войници на страната на ЮНОА, като там образуват войнишкия батальон “Христо Ботев”. Под негово командване батальонът се присъединява през март 1944 г. към Трънския партизански отряд. През май 1944 г. е включен в състава на 2-ра Софийска партизанска бригада, а Дичо Петров е избран за командир на 2-ра ВОЗ Убит край с.Батулия, Софийско през 1944 г.
17. “Уолкър” – Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с ръководител майор Франк Томпсън, убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все още неизяснени обстоятелства.
18. Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел (1882-1946) – генерал-фелдмаршал. Завършвао школата за артилерийски инструктори в Ютеборг, а през 1914 г. – курсовете за офицери от резерва на ГЩ. Участник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД. От 1915 до 1937 г. е на командно-щабни длъжности. През 1938 г. след провеждането на преобразувания в ръководните органи на армията, Кайтел е назначен за началник на ОКВ. Подписва така наречената заповед за комисарите, по която подлежали на унищожение на място всички политработници на РККА. По време на покушението срещу Хитлер през 1944 г. се намира в един и същи кабинет във „Волфшанце”, но не пострадва. Взема твърди мерки по ареста на заговорниците, ръководени от генерал-фелдмаршал Вицлебен. Подписва Акта за безусловна капитулация. На Нюрнбергския процес признава себе си за виновен, че изпълнявал заповеди на Адолф Хитлер. Признат е за виновен в престъпления против човечността и обесен.
19 Едуард К.У. Майерс (1906.1992 г.) – британски бригаден генерал. Кадрови офицер-сапьор. Заедно с полковник Крис М.Уудхауз оглавяват Британската военна мисия в Гърция, станала една от най-силните, изпратени от УСО. Двамата са известни в гръцката съпротива като „Полковник Еди” и „Полковник Крис”. Автор на книгата „Гръцката полоса на препятствия”, Лондон, 1955 г.
20. Става дума за сержант Дж.Р.Шейн от мисията на М.Л.Дейвис, който загива в бой на 21 март 1944 г.

Creative Commons License
FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.