– BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945



БЕРЛИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ (16 април-2 май 1945 г.)

В световната история има дати, които човечеството никога не забравя. Едната от тях е празнуването на 8 май в западноевропейските държави и на 9 май в Русия, в която всяка година се отбелязва като Ден на Победата, а в Европа – като ден на освобождението на европейските държави от нацистко робство.

За окончателния разгром на нацистка Германия допринася подготовката и извършването на Берлинската настъпателна операция на съветските и полските войски, осъществена в периода от 16 април до 2 май 1945 г. Как е извършена тя?

Преди всичко, това е настъпателна операция, в която взимат участие войските от 2-ри Белоруски (маршал К.К.Рокосовски), 1-ви Белоруски (маршал Г.К.Жуков) и 1-ви Украински фронт (маршал И.С.Конев) при участието на Балтийския флот, а така също и 1-ва и 2-ра полски армии. Целта на операцията е да бъде разгромена групировката на противника, разположена на Берлинското направление, включваща в себе си 3-та танкова и 9-та полева армия от групата армии „Висла”(генералите Г.Хейнрици, след който е К.Типелскирх), 4-та танкова и 17-а полева армии от групата армии „Център”(генерал-фелдмаршал Ф.Шьорнер), да се овладее столицата на Третия райх – Берлин и да се излезе на рубежа на река Елба за съединяването със съюзническите англо-американски и френски войски. Советското командване сосредоточава на Берлинското направление 19 общовойскови (в това число 2 полски), 4 танкови и 4 воздушни армии (2,5 млн. човека, 41600 оръдия и минохвъргачки, 6250 танка и самоходно-артилерийски установки, 7500 самолета). В същото време голя помощ оказва и англо-американската авиация – от запад с непрекъснат интервал от време и на вълни летяли срещу столицата на Германия английските и американски бомбардировачи, които методично квартал след квартал унищожавали града, превръщайки го в руини.

„Ние никога няма да се предадем!“

Надявайки се на възникването на разногласия между съюзниците от антихитлеристката коалиция, германският фюрер Адолф Хитлер вземал всички мерки, за да задържи настъплението на съветските войски и да се договори в края на войната с американците за подписването на сепаратен мир. За тази цел в района на Берлин били съсредоточени срещу съветските фронтове над 1 милион германски военнослужещи, 10400 оръдия и минохвъргачки, 1530 танкове и щурмови оръдия, над 3300 самолета. На западната страна на реките Одер и Нейсе били създадени 3 отбранителбни полоси с дълбочина от 20-40 км, а Берлинският укрепен район бил построен и защитаван от три концентрични отбранителни полоси. В самата нацистка столица всички по-големи здания били превърнати в опорни пунктове, улиците и площадите препречени от мощни барикади, били поставени многобройни минни полета. В самият град с площ от 88 хиляди хектара, били създадени девет сектора за отбрана, като централният сектор в който влизали основните административни и държавни учреждения (тук влизали Райхстага и Имперската канцелария) били специално подготвени в инженерно отношение за отбрана. В града имало построени над 400 железобетонни ДОТ-ове, като най-големите били шестетажни и в тях могло да се укрият до хиляда човека. Стените на зданията били покрити с пропагандни лозунги на Гьобелс от рода „Wir kapitulieren nie!“ („Ние никога няма да се предадем!“), „Всеки германец ще защитава своята столица!“, „Да спрем червените орди до стените на Берлин!“, „Победа или Сибир!“ и др. Високоговорителите денонощно призовавали берлинчаните да защитават своята столица, като ги приканвали да се сражават до края. Но независимо от тази патетичност на пропагандата, навсякъде ясно се виждали белезите, че столицата е обречена и се вижда края на войната. За отбраната на Берлин германското върховно командване спешно формирало нови подразделения, прочиствайки своите тилове. Но особено тежко впечатление сред населението направил факта, че през януари-март 1945 г. на военна служба били призовани всички 16-17 годишни младежи.

Първите съветски успехи

В периода от 16 до 19 април съветските войски успяват да пробият одерско-нейсенския рубеж на отбраната на противника. Вземайки в предвид, че в полосата на 1-ви Белоруски фронт противника е разполагал с няколко силно укрепени полоси за отбрана, които забавили предвижването на войските от фронта, съветското командване бе решило да обкръжи берлинската групировка на германските войски, като я обкръжи със силите и средствата на другите два фронта – 2-ри Белоруски и 1-ви Украински.

Настъплението срещу столицата на нацистка Германия започнало през втората половина на април 1945 г., т.е. след завършването на основните операции на Червената армия в Унгария, Източна Померания, Австрия и Източна Прусия. По такъв начин германскаята столица е била лишена от поддръжката на другите най-важни селскостопански и промишлени германски региони. Или с други думи казано, Берлин е бил отрязан от възможността да получава ресурси и резерви, което несъмнено ускорило падането му. Излизайки към реките Одер и Нейсе, съветските войски успяли дълбоко да се вклинят в отбраната на противника, като на западния бряг на р.Одер били направени плацдарми, в това число особено важен бил този в района на гр.Кюстин. Едновременно с това от Запад успешно настъпвали и англо-американските войски.

За да успее ударът, който трябвало да унищожи германската отбранителна способност, е била използвана невиждана преди това плътност на артилерийския огън – 600 оръдия на 1 км фронт. Първият удар бил нанесен по германските войски, отбраняващи Зееловските височини. В 2 часа посред нощ на 16 април, 22 хиляди далекобойни оръдия и реактивни миномети БМ-13 започнали артилерийска подготовка на целия 115 километров участък от фронта, предвиден за пробив от съветските войски. Бомбардировачите и щурмовиците „Ил” нанасяли удари по възлите на съпротива, свързочните центрове и командните пунктове. Непосредствено след нея в атака тръгват стотици танкове „Т-34” и „ИС”, след които се придвижвала пехотата. Последната обаче успяла да се придвижи еднам на 1,5-2 км в дълбочина на противниковата отбрана, сблъсквайки се с ожесточената съпротива на противника. Трябва да се отбележи, че най-тежките боевете били пред 1-ви Белоруски фронт, в сектора на Зееловските височини, прикриващи направлението към Берлин. Поради тази причина, за преодоляването на германската отбрана бил използван флангов маньовър на 3-а и 4-та танкови армии, от състава на 1-ви Украински фронт. За няколко дни те успяли да преминат повече от сто километра и да завръшат обкръжаването на Берлин. По същото време, армиите на маршал К.Рокосовски настъпвали в направлението на балтийското крайбрежие на Германия и по такъв начин прикривали десния фланг на фронта на маршал Г.К.Жуков. След ожесточени сражения и голями загуби, още на другия ден – 17-ти април, Зееловските височини са овладяни. В периода 21-25 април започнала същинската битка за Берлин, в чиято централна част била съсредоточена 300-хилядната групировка на противника, намираща се под командването на генерал Х.Вейдлинг. Това били остатъци от шест дивизии на 9-а армия, отделни съединения, части и подразделения от берлинския гарнизон. Боевете започнали веднага, след като на 25 април войските на съветските фронтове се съединили в района на гр.Потсдам.

Последните прегради на съпротива

Към края на април съветските въоръжени сили успяват да вземат Берлин в своите клещи. Безопасният коридор за германското отстъпление между войските на маршал Жуков и маршал Конев бил с ширина само от няколко километра. Много тежки боеве вече се водели в предградията на столицата, в района на летището Темпелхоф, и да кацне някакъв самолет там е било направо самоубийство.

Обкръжаването на франкфуртско-губенската групировка било завършено на 24 април. По такъв начин, на 25 април завършило окончателното обкръжаване от съветските войски на цялата берлинска групировка на противника, наброяваща приблизително 300 хиляди души. В същият ден, войските на 5-а гвардейска армия се срещнали с предните части на 1-ва американска армия.

Тук е уместно да се отбележи, че ако по отношение на противниковата групировка отбраняваща Будапеща, съветското командване отбягвало да използва за разгрома на противника стволна артилерия и авиацията, то при окончателния щурм на Берлин, боеприпаси не се пазели и жалели. По данни на самия маршал Г.К.Жуков, само за десетина дни (от 21 април до 2 май 1945 г.), по нацистката столица били направени почти 1,8 милиона артилерийски изстрела, което се равнявало на 36 хиляди тона метал. По столичния център, където се намирала Имперската канцелария и най-важните здания на нацисткия режим стреляли дори и крепостни оръдия, чиито снаряди тежали към половин тон.

На 26 април Кайтел изпраща радиограма до адмирал Дьониц и неговия щаб в гр.Плен, намиращ се на 80 км северно от Хамбург, имаща следното съдържание: „Битката за Берлин ще стане сражението за съдбата на Германия… Вие трябва да подпомогнете битката за Берлин… Войските трябва да се доставят с въздушен транспорт в самия град, а по суша и вода – на подстъпите към Берлин…” . Но за това, което настоявал германския генерал било вече много късно. Към сутринта на 27 април Берлин бил напълно обкръжен и последните негови две летища – Гатов и Темпелхоф, били превзети от съветските танкови подразделения. На 28 април групата армии „Висла” била практически напълно разчленена, а командването и вече не се подчинявало на получаваните от Берлин заповеди.

От 26 април до 1 май франкфуртско-губенската групировка на вермахта правила неуспешни опити да излезе от обкръжение, следствие на което била напълно унищожена. От друга страна, разчленяването и последващото унищожаване на берлинската групировка на противника непосредствено в града продължило до 2 май 1945 г. Берлин бил превърнат в море от огън. Но съветските войски неуморимо продължавали в чертите на града своето настъпление към Имперската райхсканцелария от три страни – изток, юг и север. През деня атакували първите ешелони на съединенията, а през нощта – вторите. Руските танкове стреляли постоянно по всеки прозорец, от където би могъл да се изстреля срещу тях германски „панцер фаустпатрон”. От повредения берлински уличен газопровод бълвали голями пламъци, осветявайки денонощно районите на кръвопролитните сражения. Улиците били непроходими от руините и разрушенията. От мазетата на зданията изкачали или изпълзявали смъртници фолксщурмоваци и хитлерюгендци с бутилки със запалителна смес в ръце и се хвърляли срещу съветските танкове и самоходни артилерийски установки, които в условията на градските квартали се превръщали в тяхна лесна мишена. Ръкопашните боеве се водели навсякъде – и на улиците, и в зданията, в мазетата, в тунелите, в берлинското метро, което по-късно по заповед на Хитлер било наводнено. Към обяд на 30 април 1945 г., Тиргартен също паднал. Едно от щурмовите съветски подразделения дори успяло да излезе на берлинска улица, намираща се в непосредствена близост до райхсканцеларията. Но дори самоубийството на Адолф Хитлер не успяло да спре веднага военните действия в града и той представлявал ужасно зрелище.

Подписването на „Акта за безусловна капитулация”

Именно поради това, ръководещият отбраната на Берлин генерал Кребс взема решение да капитулира с подчинения му гарнизон. Той заминава за щаба на 8-ма гвардейска армия. Но маршал Жуков е категоричен – безусловна капитулация! Това решение на командващия 1-ви Белоруски фронт е било предадено на генерал Кребс, който още същия ден се среща в щаба на 8-ма гвардейска армия в Темпелхоф с командващия я генерал Василий Чуйков. Предните съветски части вече се състезавали, кой ще превземе първи зданието на Райхстага, което се приемало като символ на Третия райх. Именно в тези часове и минути върху него било поставено знамето на Победата. Към 15 часа на 2 май съпротивата на германците в Берлин се прекратила, с изключение на отделни участъци където се намирали есесовски формирования. Борбата с опитващите се да се измъкнат от околностите на града към запад отделни групи на противника завършила чак на 5 май. През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. представителите на германското военно командване подписали в Карлхорст „Акта за капитулация” на въоръжените сили на Германия, като от съветска страна това е направено от маршал Георгий Жуков, от английска страна от маршала на кралските ВВС сър Артър Тедер, от американска – от генерал Карл Спаатц, от френска страна – от генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, а от германска – от генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Общо по време на операцията са били разгромени от съветските и полските войски 70 пехотни и 23 танкови дивизии, взети в плен около 480 хиляди германски войници и офицери и пленени над 1500 танка и 4500 самолета. Загубите на съветските въоръжени сили били също огромни – 352 хиляди човека. По размера на денонощните загуби на личния състав и техника (над 15 хиляди убити и ранени, 87 танка и САУ, 40 самолета) битката за Берлин надминала всички останали от периода на Втората световна война. По своята интензивност на дадените загуби тя би могла да се сравни единствено с Курската битка.

Берлинската настъпателна операция на съветските войски била последната военна операция. Това бил изключително мощен удар по Третия райх, а с превземането на столицата, германските въоръжени сили се лишили от способността организирано да се сражават. Войната в Европа свършила.

Съветските въоръжени сили заедно със своите съюзници по антихитлеристката коалиция успяли да освободят окупираните от хитлеро-фашисткия агресор поробени държави в Европа. Но цената на тази победа за СССР била огромна – над 26 милиона само убити на фронта, разстреляни в плен, удушени в газовите камери на концлагерите и т.н. Само на територията на СССР били разрушени или напълно унищожени 1700 града и селища, над 70 хиляди села, опожарени над 6 милиона здания, разрушени 84 хиляди училища, 40 хиляди болници, 43 хиляди библиотеки, над 400 музея и др.

Нека не забравяме за това!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Приложение № 1

Соотношение на силите в Берлинската настъпателна операция

Съветски войски Германски войски

Личен състав, в хиляди 2500 1000

Оръдия и минохвъргачки 41600 10400

Танкове и САУ 6250 1500

Самолети 7500 3300

Приложение № 2

Директива на Ставката на върховното командване до командващите войските и членовете на военните съвети на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронтове за промяна на отношението към германските военнопленници и към гражданското население.

20 април 1945 г.

Ставката на Върховното командване заповядва:

  1. Настоявайте за промяна на отношението към германците както към военнопленниците, така и към гражнските. Да се отнася към германците по-добре. Жестокото отношение към германците предизвиква в тях страх и ги принуждава упорито да се съпротивляват, като не се предават в плен. Гражданското население, опасявайки се от мъст, се организира в банди. Подобно положение е неизгодно за нас. По-хуманното отношение към германците ще ни облегчи воденето на бойни действия на тяхна територия и, несъмнено ще понижи упоритостта на германците в отбрана.
  2. В районите на Германия на запад от линията устието на река Одер, Фюстенберг, по-нататък река Нейсе (западно от нея) да се създават германски администрации, а в градовете да се назначават бургомистри – немци. Редовите членове на национал-социалистическата партия, ако те лоялно се отнасят към Червената армия, да не се пипат, а да се арестуват само лидерите, ако не са успяли да избягат.
  3. Подобряването на отношенията към германците не трябва да води до снижаване на бдителността и приятелство с немците.

Ставка на Върховното командване

И.СТАЛИН

АНТОНОВ

Creative Commons License
BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.


Подготовка на плана за Берлинската настъпателна операция. От ляво на дясно – генерал К.Ф.Телегин, маршал Г.К.Жуков, генерал М.С.Малинин и генерал И.С.Варенников.


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков и други представители на висшето съветско командване по време на щабни учения преди началото на Берлинската настъпателна операция.


Звено съветски щурмови самолета „Ил“ в небето над Берлин.


Съветски оръдия ЗиС-3 обстрелват германските отбранителни позиции в района на Зееловските височини, Берлин, Германия (Seelow Heights, Berlin, Germany). 16-19 април 1945 г.
Източник: German Federal Archive
Идентификационен код: Bild 183-E0406-0022-012


Съветски реактивни минохвъргачки БМ-13 („Katyusha“ rocket launchers) водят огън на поражение по центъра на Берлин, Германия. Април 1945 г.


Американският лейтенант Уйлям Робертсън и съветския лейтенант Александър Силвашко се срещат близо до гр.Торгау, Германия (Torgau, Germany). 25 април 1945 г.
Фотограф: William E. Poulson
Източник United States National Archives


Уличен бой в столицата на Германия – гр. Берлин


Съветски автоматчици влизат в метростанцията на „Франкфурналее“ (Frankfurter Allee station) в Берлин, Германия. Краят на април 1945 г.


Пехотинцы водят бой в развалините на Берлин


Тежката артилерия в един от уличните боеве


Екипажът на танка от подразделението с командир Героят на Съветския Съюз полковник Н.П.Константинов прогонва хитлеристите от здание, разположено на „Лайпцихерщрасе“ в Берлин.


Германски пленници- фолкщурмисти, пленени от частите на 1-ви Белоруски фронт (1st Belorussian front), Берлин, Германия, 1945


Съветски пехотинци обстрелват противника. Краят на април-началото на май 1945 г.


Германският генерал Хелмут Вейдлинг (Helmuth Weidling) и други германски генерали след попадането им в съветски плен. Берлин, Германия, 2 май 1945 г.


Съветският войник Михаил Егоров (Mikhail Yegorov) от 756-и стрелкови полк закрепва съветско знаме върху покрива на Райхстага, Берлин, Германия, 2 май 1945 г.
Фатограф: В.Гребнев


Главният маршал на авиацията на Великобритания сър А.Теддер и Маршалът на Советския Съюз Г.К. Жуков преглеждат документите с условията на капитулацията на нацистка Германия.


Германският генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва „Акта за безусловна капитулации“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков подписва „Акта за безусловна капитулация“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия.


Така изглеждало зданието на германския Райхстаг в Берлин, непосредствено след капитулацията на нацистка Германия. 3 юни 1945 г.
Фотограф: Hewitt
Източник: Imperial War Museum


Британският премиер-министър Уинстън Чърчил седи на повредено кресло извадено от бункера на Адолф Хитлер. 16 юли 1945 г
Фотограф: Lockeyear & Malindine
Източник: Imperial War Museum


Среща на река Елба на съветски военнослужащи-конногвардейци от съединението на генерал-лейтенант от гвардията Н.С.Осликовски с войските от 13-ти американски пехотно-танков корпус

IMG

IMG

IMG

IMG_0001

- THE FIRST AMERICAN AND SOVIET TERMINATORS („BOILERPLATE“ and I.T.A.-1 „STORM“)


ПЪРВИТЕ АМЕРИКАНСКИ И СЪВЕТСКИ ТЕРМИНАТОРИ („BOILERPALATE“  и И.Т.А.-1 „ЩОРМ“)

В краят на ХХ век в света се появи една удивителна по своето съдържание поредица от фантастични пълнометражни филми, създадени от режисьора Джеймс Камерон през 1984 и 1991 г., озаглавени Терминатор (англ. Terminator), които преминаха триумфално по големите и малките екрани на всички държави в света. Удивителни не само по своя режисьорски замисъл, великолепната игра на холивудската звезда Арнолд Шварценегер, но и заради показаното ново направление на развитието на робототехниката. Филмите бяха посрещнати възторжено от световната общественост и имат своето достойно място дори и днес – близо 30 години по-късно.

B Първият закон на роботехниката, който е създаден от великия американски фантаст Айзек Азимов в неговата кратка история „Runaway, 1942″ ce казва, че роботът при никакви условия не може да причини вреда на човека. Но днес като че ли в научните среди и по-специално във военните среди се предпочита да не се напомня за текста на това правило. Та нали когато става дума за получаването на милиардни държавни поръчки за ново въоръжение, потенциалната опасност от създаването на роботи-воиници, които при всички случаи би трябвало да бъдат убийци изглеждало като нещо несериозно. Но съдържанието на филмите от поредицата „Терминатор”, а така също и това от Терминатор: Хрониките на Сара Коннор (англ. Terminator: The Sarah Connor Chronicles) като че ли не само опровергават това, но и допуснаха подобно направление в науката да се възприеме за съвсем сериозно и напълно допустимо.

Днес, в света е малко известно, че идеята за създаването на роботи-войници (терминатори) е много стара. Тя води началото си от края на ХIХ век, със създаването на американския робот „Boilerplate“, който взема реално участие в бойните действия не само на американския континент, но и в Европа по време на Първата световна война. За създаването на подобен терминатор в СССР започна също така да се говори отскоро. Според разсекретените наскоро документи на ЦК на КППС, става ясно, че подобен терминатор, известен като И.Т.А.-1 „Щорм“ е създаден също така в периода 1958-1961 г.

Американският робот-войник „Boilerplate“


Pancho Villa poses with Boilerplate in this photo taken near Guerrero, March 27, 1916.

Когато писателят Айзек Азимов бе вече формулирал трите основополагащи закона на робототехниката, чието съдържание се отнасяло преди всичко до забраната на причиняването от робота на някаква вреда за човека, той не знаел, че много преди това на територията на САЩ е бил конструиран първият робот-войник. Той бил създаден от професор Арчи Кемпион (Professor Archibald Campion)
през 80-те  и 90-те години на ХIX век и получил названието Boilerplate. За първи път той е демонстриран на обществеността през 1893 г. на Световната колумбийска изложба (World’s Columbian Exposition) по време на Чикагския световен панаир.


As seen in the above photo, Boilerplate was attached to the all-black 10th Cavalry (of San Juan fame), under Colonel Brown, for the purpose of long-range reconnaissance. Flying columns of the 10th pushed down into the Santa Maria Valley, toward El Valle.

Независимо от направената широка рекламна кампания, налични материали за дейността на изобретателя и за неговия робот останали много малко. Известно е само, че роботът Boilerplate бил замислен като средство за безкръвно разрешаване на военните и граничните конфликти, с които това време изобилствувало. При това той бил експериментален образец на механичен войник, който успял да вземе участие и в редица военни конфликти. Но първоначално бил направен опит той да бъде използуван на Южния полюс – за тази цел било предприето пътуване през 1894 г. до Антарктида, което завършило още от самото начало с неуспех.

През 1898 г. САЩ обявили война на Испания и професор Арчи Кампеон открил отличната възможност да покаже на света удивителните възможности на своя боен робот. Знаейки че тогавъшния заместник-министъп по военноморските делаТеодор Рузвелт (при управлението на президента на САЩ Мак-Кинли) е неравнодушен към появата и използването на нови технологии, професорът след направените демонстрации с робота, успял да го зачисли в състава на отряд доброволци.

На 24 юни 1898 г. бойният робот взема участие за първи път в бой, като по време на атаката си обръща в бягство противника. Нещо повече Boilerplate преминал в боеве и придвижвания цялата война до подписването на мирния договор в Париж на 10 декември 1898 г.

Some of the equations used by Campion and Fullerton to create a new form of motive power for the mechanical man that was based on neither steam nor electricity!

През 1916 г. роботът взема участие във военните действия срещу революционното движение на Панчо Виля. По време на едно от сраженията, той имал възможността да се запознае лично с мексиканския революционер.

През 1918 г., след престой със създателя си в Лондон, Boilerplate заминава за да участвува в бойните действия на Западния театър на военните действия във Франция. Тук той е изпратен с разузнавателна мисия в тила на противника. И повече сведения за него не са открити…

Campion and his marvel sell war bonds in Trafalgar Square, London, 1918.

Съветският „Терминатор”

На страна останал също така и един друг много интересен факт – този, че идеята за конструирането на подобен робот-войник (терминатор) е възникнала в научните среди на несъществуващия вече СССР още през 60-те и 70-те години на миналия век.
Близо едно десетилетие след края на Втората световна война и в разгара на съществуваща в света „студена война”, и по-точно в края на 1950-те и началото на 1960 г., науката в СССР успяла да постигне значителни успехи в областта на научните разработки и експерименти. Голяма част от тези експерименти били извършени от съветските учени с помощта на животни. В съветската Академия на науките и в лабораториите на Московския държавен университет бил даден стартът на действително фантастични проекти, много от които имали успешен край. Така например, съветският учен Владимир Демихов удивил световната научна общественост с факта, че успял да трансплантира кучешка глава върху друго куче. Но в първия период на студената вълна, като че ли силите на гениите от съветската наука били привлечени към нещо друго – създаването на съвършенно оръжие в лицето на боен робот. И ето, през 1958 г. стартирало извършването на съветски секретен за създаването на подобен боен робот-киборг. Негов научен консултант бил инженер В.Е.Мануйлов. В конструирането на бойния съветски робот-„терминатор” вземат участие освен конструкторите, и много медици и инженери.

Има малко сведения за този съветски проект. Първоначално се е предполагало да бъде използван човешки мозък за управлението на робота. По-късно, за извършването на експериментите с цел на потвърждаването безопасността на човека, е било предложено да се изпозват мишки, плъхове или куче. Бил разгледан и вариантът за използването на маймуни, но в крайна сметка изборът паднал върху кучетата, тъй като те най-добре се подават на дресиране и са по-спокойни в екстремални ситуации от маймуните. По-късно този проект получил названието „КОЛЛИ” и просъществувал близо 10 години. Но на 4 януари 1969 г. с решение на ЦК на КПСС дейността върху проекта „КОЛЛИ” била прекратена, а информацията по неговото изпълнение поставена под гриф „Строго секретно”. Едвам през 1991 г., след разпадането на СССР, всички данни по проекта „КОЛЛИ” били разсекретени и светът узнал поредната тайна за неуспешен опит за създаването на терминатор…


Тук е уместно да се отбележи, че първите стъпки на съветската робототехника и на опитния модел не са от най-удачните. Практически роботът е било много трудно да бъде удържан във вертикално състояние – отгоре била съсредоточена много голяма тежест, площта на докосването пък със земната повърхност е била много малка. Но това бил един от парадоксите на роботоконструирането, което и до днес не е в състояние да направи много добро движение с къде по-съвременни конструирани модели.

Днес в света има малко данни за това, че в света някъде се проектират или конструират бойни роботи. Тази интересна тема за сега не може да бъде открита в научноизследователските материали на Пентагона. Нещо повече, там дори не е спомената такава структура на военноморските сили на САЩ като центъра SPAWAR (Space and Naval Warfare Systems Command), който има в архивите си доста много интересни разработки в това направление. Специалистите от центъра отдавна разработват телеуправляеми модели на устройства за разузнаване или целеуказване, разузнавателен „летящ диск”, системи от мрежови датчици и системи за бързо откриване и реагиране, а така също и серия от няколко автономни бойни робота «ROBART». Последният конструиран представител на това семейство бойни роботи – «ROBART III», вече е в стадий на т.нар. „изчистване на дефектите”. И той всъщност е истински робот- войник, въоръжен с картечница.

„Предците” на този боен американски робот (соответно «ROBART — I–II») трябвало да се използват за охраната на военните складове – т.е. могли да открият нарушителя, преминал охранителния периметър и да да подадат сигнал за тревога. От своя страна, роботът «ROBART III» вече е въоръжен с огнестрелно оръжие. За сега неговото въоръжение е модел на пневматичен прототип на картечница, която изстрелва топчета и стрелички, но достоинството му се крие в това, че той притежава автоматична система за целеуказание. Роботът сам открива целта и изстрелва в нея своя боекомплект със скорост четири изстрела за секунда.

Но това не е единствената програма на американското Министерство за отбрана. Съществува също та и програмата «JPR» («Joint Robotics Program»), която Пентагона започнал да реализира от септември 2000 г. В описанието на тази научноизследователска програма директно е казано – „военните робототехнически системи ще се изпозват през ХХI век повсевместно”.

Но това не е единствената програма на американското Министерство за отбрана. Съществува също та и програмата «JPR» («Joint Robotics Program»), която Пентагона започнал да реализира от септември 2000 г. В описанието на тази научноизследователска програма посочено директно – „военните робототехнически системи ще се изпозват през ХХI век повсевместно”. Днес е известно, че американските военни специалисти планират първото поколение бойни роботи да бъде готово за воденето на бойни действия на земята и във въздуха още в най-близко бъдеще. Представителят на една от водещите в това направление корпорации – „Дженерал Дайснемикс”, Кендел Пис дори официално заявил, че „ние смятаме да създадем такава система още в края на днешното десетилетие”! Но така или иначе, крайната дата за приемането на роботи на въоръжение в армията е посочено много точно – 2025 г. А това говори, че ще бъде създаден боен робот, който ще се отличава със своята многократно използване, многофункционалност, бойна мощ, скорост, защита, компактност, маневреност а в някои от случаите – и с избор на решение от заложените в програмата вариант, което ще му помага да атакува, да се защитава и да избира цели!

Пентагонът не е единствената организация в света, която създава роботи-убийци. Подобни механични и кибернитични монстри се конструират и в гражданските учреждения.  По съобщение на агенция „Ройтерс”, учените във Великобритания са създали опитен образец на робота «SlugBot», който може да открива и унищожава живи същества. В световната преса той е наречен „терминатор”. Всъщност той е програмиран за търсенето на голи охлюви – най-голямият противник на земеделците. Хванатите от него охлюви ги преработва и по такъв начин произвежда електроенергия. Всъщност, това е първият в света действуващ робот, който има за задача да открива и унищожава своите жертви – приблизително по 100 на час.

Независимо, че списанието „Тайм” определи британския робот «SlugBot» като едно от най-добрите изобретения за 2001 г., върху неговите създатели се изляла вълна от възмущение. Един от читателите на списанието направо заявил – „създавайки роботи, които изяждат плътта, ние преминаваме чертата, която може да бъде премината единствено от луд”!

И така, днес е създаден робот за унищожаването на голи охлюви, утре – на плъхове, а по-нататък какво да очакваме – на човек ли?

                    Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

 

Creative Commons License
THE FIRST AMERICAN AND SOVIET TERMINATORS (“BOILERPLATE” and I.T.A.-1 “STORM”) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at http://kotev25.wordpress.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „“ („BULGARIAN ARMY“), Sofia, № 35 (23663) from 31  August 2012, p.16-17

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001