- HISTORICAL PROFILES. GENERAL OF THE ARMY IVAN DANILOVITCH CHERNAHOVSKIY. FIELD-MARSCHAL ERWIN YOV VON WITZLEBEN


ИСТОРИЧЕСКИ ПРОФИЛИ.

Генерал Иван Данилович Черняховский

Армейски генерал Иван Данилович Черняховский е роден в украинското село Вербовка през 1906 г. Талантливият военачалник започва военната си кариера като редица други съветски военачалници, започвайки от командир на взвод, и достига до званието армейски генерал. Първоначално обаче се премества в Киевското артилерийско военно училище, след завършването на което е разпределен в 17-и корпусен артилерийски полк в гр. Винница. През май 1931 г. бъдещият армейски генерал постъпва в Ленинградската военнотехническа академия “Феликс Е. Дзержинский”, където слуша лекции на факултета “Механизация и моторизация”. По-късно този факултет е развърнат във Военна академия за механизация и моторизация на РККА.

22 юни 1941 г. 28-а танкова дивизия посреща северно от гр.Шауляй, намирайки се във втория ешелон на 8-а армия. Още в първите дни на Великата Отечествена война, използвайки особеностите на местността, той с дивизията си контраатакува противника на всички възможни направления.

Много често самият командир на дивизията – И. Д.Черняховский лично влиза в бой с танка си, като дава пример за мъжество и храброст. Към края на 5-ия ден от войната от състава на дивизията остават годни за воденето на бойни действия около 40 танка. Но дори и с тези налични средства обезкървената от първите мощни германски удари 28-а дивизия успява да прикрие изтеглянето на съединенията на 8-а армия. Особено поучителна е операцията по унищожаването на германската охрана на моста при Мадона, при което ариегардът на дивизията успява да се изтегли.

През август 1941 г. 28-а дивизия е прехвърлена в състава на Северозападния фронт, в района на гр. Новгород, като на 14 август заема полосата за отбрана, разположена на 4-6 км от западните покраинини на гр. Новгород. Срещу него е хвърлен в бой 1-ви армейски корпус на 16-а германска армия на генерал-полковник Ернст Буш. Независимо от тежките сражения, талантливият полковник Черняховский успява да задържи силите на противника с едно денонощие, като същевременно запазва високата дисциплина и боеспособност на поверената му дивизия.

Армейски генерал Черняховский ще влезе в историята на военното изкуство, като военачалник, който налага свой стил на воденето на бойните действия, отнел стратегическата инициатива от противника в един от онези важни моменти на войната, които доведоха впоследствие до победата на 9 май 1945 г.

Генерал Ервин Йов фон Вицлебен

Многотомните хроники на Втората световна война рядко споменават името на немския генерал-фелдмаршал Ервин фон Вицлебен. А той е един от онези принципно антинацистки настроени висши офицери на Германия, които се противопоставят на тоталитарната държава, запазват убежденията си и мъжествено посрещат смъртта, като дават достоен пример на бъдещите поколения.

Ервин Йов фон Вицлебен е роден на 4 декември 1881 г. в гр. Бреслау (днес Вроцлав в Полша). Получавайки военно образование, на 22 март 1901 г. той постъпва в германската армия със званието младши лейтенант в 7-и лейбгвардейски полк, разположен в силезкия град Лигниц. Тук той служи около десет години, опознавайки до най-малките подробности механизмите и ценностите на пруско-германската военна система на Вилхелм II.

В края на 1908 г. е назначен за адютант на войсковото командване “Хиршберг”, а една година по-късно е произведен в оберлейтенант. Началото на Първата световна война (1914-1918 г.) посреща като адютант на 19-а резервна бригада. Вече като капитан, той воюва на Западния фронт, където получава Железен кръст I степен. Като честен и мъжествен човек, той трудно приемал първите стъпки на нацизма вътре в страната и на международната арена той твърдо се противопоставял на “щурмовите отряди” на Ернст Рьом, като бил готов да използва своите войски срещу партийните военизирани отряди на Хитлер.

След “Нощта на дългите ножове”, разбирайки, че са убити генералите в отставка Курт фон Шлайхер и Курт фон Бредов, той заедно с генералите Ерих фон Манщайн, Герд фон Рундщед и Ритер фон Лееб настоява за назначаването на военнополеви съд и провеждането на разследване на обстоятелствата за смъртта на двамата генерали, като е готов да използва намиращите се в негово подчинение войски. Нацистите първоначално се страхуват от авторитета на генерал Ервин Вицлебен в германските въоръжени сили. И може би затова го засипват с чинове. В края на 1934 г. той е вече генерал-лейтенант, а от 1 октомври 1936 г. – генерал от инфантерията.

Английска пропагандна марка с портрета на убития от нацистите Ервин Вицлебен

С избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. генерал Вицлебен взема участие във военните кампании срещу Полша и Франция като командващ различни обединения, и на 19 юли 1940 г. е произведен в генерал-фелдмаршал. На 21 август 1942 г. изненадващо е уволнен, като повече не е привикван на действителна военна служба.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army„, Sofia, № 15700 from 6th October 2003.

Creative Commons License
„HISTORICAL PROFILES. GENERAL OF THE ARMY IVAN DANILOVITCH CHERNAHOVSKIY. FIELD-MARSCHAL ERWIN YOV VON WITZLEBEN“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0001

- THE SEPARATISTS MADE DOUBLE KIDNAPPING. FOR THE FIRST TIME THE TRAIN WITH KIDNAPPING CITIZENS WAS IN 1977


СЕПАРАТИСТИ ИЗВЪРШВАТ ДВОЙНО ОТВЛИЧАНЕ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЛАК СЪС ЗАЛОЖНИЦИ Е ПОХИТЕН ПРЕЗ 1977 Г.

В световните медии е прието, когато се описват различни примери за борба с прояви на тероризъм, да се говори, че в тях участвуват специални полицейски антитерористични подразделения. Но не винаги е така.

Много често обезвреждането се оказва сложен проблем, при което се намесват и специалните армейски подразделения, обучени да действуват в подобни условия. Подобен случай на терористични актове, които са взаимосвързани, бяха тези от май 1977 г., когато терористи от бившите колонии на Холандия, воювали десетилетия с нейните войски, а след това и с войските на Англия в джунглите на Суматра и Британско Борнео, решиха да извършат актове на вандализъм на територията на Холандия.

Молукските сепаратисти решават да извършат двоен удар – да вземат за заложници пътници в един влак, както и ученици в едно от местните училища.

Трудността по неутрализирането на терористите в тази акция идва от добрата подготовка и въоръжение на терористите. Освен това те говорели помежду си на своите родни диалекти, което затруднявало извънредно много провеждането на операцията по обезвреждането.

Терористичният инцидент става във влак, който се движел от гр.Асен в направлението на гр.Грьонинген. И двата града са разположени в района на Северна Холандия. Той е овладян в движение от девет молукски терористи на 23 май 1977 г. и спрян от движение между двата града, при което като заложници попадат 51 мирни граждани. Има някаква символика в този терористичен акт – молуксите се качили във влака от град Асен, в чийто район по време на Втората световна война се намирал концентрационният лагер за евреи „Вестербрук” (днес паметно място, което се посещава от много туристи). От него нацистите ги транспортирали в лагерите на смъртта. По същото време четирима молукски терористи отвличат 110 ученици, като ги задържат затворени в основното училище в с.Бовенсмилде.

Тук трябва да се отбележи, че няколко дни по-късно 106 от децата получили стомашно заболяване от неизвестен произход. Така и не се разбира дали става въпрос за някаква вирусна зараза или за масов стрес от преживяното.

This scene shows the blowing up of the doors of the train before the marines went in.

Полицията не е в състояние да се справи с тези два случая и повиква на помощ армейските елитни подразделения. Със случаите се заели Кралското нидерландско съединение на морската пехота за близък бой, съвместно с британските си колеги от САС – специалните части за борба с тероризма във Великобритания. Техен шеф по това време е сър Питър де ла Билиер, сам участник в сражения с малайските сепаратисти през 1965 г.

Холандците подготвят екипи, състоящи се от по 5 морски пехотинци, които трябвало да атакуват рано сутринта в 4,53 часа вагоните с терористите. Съветниците от ръководството на САС предлагат на командването на холандската морска пехота да използват при атаките им едно ново изобретение – „ослепяващите гранати” G 60. Те имат малко задимяване, но излъчват ослепителна светлина – около 300 000 кандела (cd). Независимо, че срокът на действие на излъчването на светлината е само 3-5 секунди, ефектът по временното ослепяване на противника е огромен. Междувременно с похитителите се водят интензивни преговори за отвличане на вниманието им. В тях участвуват не само психолози, но и специалисти по хранене. Те препоръчват на терористите

да се доставят в изобилие

всякакви захарни изделия – шоколади, торти и т.н. За пръв път при тази операция на практика е потвърдено, че захарта предизвиква сънливост и притъпява реакциите.

Реактивни самолети прикриват операцията на антитерористите.

Холандското командване предлага свое оригинално решение за отвличане на вниманието на терористите – да бъде използвана авиация за шумов ефект при атакуване на вагоните със заложниците и терористите. Използвани са шест изтребителя F-104 „Старфайтер”. Те трябвало да летят около вагоните на възможно най-ниско разстояние от земята и по такъв начин за известен период от време да не позволят на терористите да се ориентират във времето и пространството поради невъобразимия грохот на реактивните двигатели. В този момент морските десантчици нахлуват във вагоните със заложниците и терористите.

Тази тактика има успех. По време на започналата атака на холандските морски пехотинци шест от молукските терористи са убити, а трима други – ранени. Двама от заложниците, които по време на операцията изпаднали в паника, също загиват, а още един е ранен.

По същото време се провежда и операцията в зданието на училището в с.Бовенсмилде. Тук резултатите са значително по-добри от тези при атаката на влаковата композиция.

Трима от четиримата терористи са зашеметени и заслепени, когато морските пехотинци успели да пробият с бронята на БТР страничната училищна стена.

В крайна сметка и четиримата молукски терористи са заловени. Децата са освободени, без да пострада никое от тях.

Така завършва един малко известен факт за използването на елитни армейски подразделения – на холандската авиация и на холандски морски пехотинци за близък бой в съдействие с британските им колеги по САС, при обезвреждането на терористите молукси и неутрализирането на ехото на една стара война, започнала в джунглите на Индонезия през 1963 г. и завършила в Холандия през 1977 г.

След акцията отцепниците капитулират.

After 2,5 weeks the marines thought there wasnt going to be any action anymore just like the first time, they played cards, smoked a lot and were relaxed.

Извършителите на двойното отвличане се представят като бойци от „Фронта за независимост на Молукските острови”. Островите са част от Индонезия. По време на холандското владичество населението на този архипелаг е имало определени привилегии. През Втората световна война молуксите се сражават против японските окупатори, като за това им е обещано създаването на отделна от Индонезия държава. Това обещание не е изпълнено и радикалните елементи сред молуксите започват партизанска война както против правителството в Джакарта, така и против бившата метрополия. След акцията в Асен островяните се отказват от претенциите си за независимост и прекратяват своите терористични действия.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standard“), Sofia, № 3159 from 15th October 2001

Creative Commons License
„THE SEPARATISTS MADE DOUBLE KIDNAPPING. FOR THE FIRST TIME THE TRAIN WITH KIDNAPPING CITIZENS WAS IN 1977″ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG_0004

- WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? (THE MILITARY`S MISTERY MACHINE)


СМЕРЧОВЕ, МЪЛНИИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ПО ПОРЪЧКА!?

Безумното въздействие върху земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера се превръща в глобална опасност за целия свят
Известно е, че в края на 70-те години на миналия век СССР и САЩ подписват съглашение за забрана на проекти от геофизиката, които могат да бъдат използвани за военни цели. Въпреки това обаче разработването им, скрито в мъглата на недомлъвки, спекулации и дори мистика, продължава под формата на научни изследвания.
Точно такава разработка, по мнението на много учени, е и специалната американска програма HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program или Програма за високочестотни активни аврорални изследования, т.е. изследвания на Северното сияние). За неин кръстник се смята американският учен от Тексас Бернард Дж. Истлунд, който още през 80-те години получава патент за „Метод и техника за въздействие върху участък от земната атмосфера, йоносферата и магнитосферата“.

Антенният комплекс на „ХААРП“. (HAARP antenna array)

Днес, в северната част на САЩ, на 400 км от Анкоридж (щата Аляска), във военния полигон Гакхона е разположен един необикновен обект. Огромен участък от територията на полигона буквално е „залесена“ с гора (180 броя) от 25-метрови антени. Това е т.нар. Арфа (аврорална резонансна фазирана антена), неотменима част от самата „HAARP“.
„Арфа“ е разработена за въздействие върху йоносферата – слой от атмосферата, намиращ се на 50 км над земната повърхност. Въздействието се осъществява на обширно поле с монтирани на него синхронно работещи антени. Енергията от излъчваните радиовълни може да се концентрира и модулира в предели, немислими и с невиждана до днес мощност за науката. Най-просто казано, установката „Арфа“ представлява обърнат наопаки радиотелескоп – той обаче не лови сигнали, а ги излъчва и е
способен буквално да „свари“ горните слоеве на атмосферата

Поглед към диагностичните сензори на „ХААРП“. (Overview of the HAARP Diagnostic Sensors)

Като резултат на смущенията в йоносферата възниква поток от дълги вълни, които ще се върнат обратно, пронизвайки земята, водата и самите нас. Официално комплексът за йоносферни изследвания (HAARP) е построен за изучаването на природата на йоносферата и за развитието на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на САЩ. Предполага се и използването на HAARP за откриването на подводни лодки, за подземна томография на недрата на планетата и за т.нар. пробиване на йоносферата. Но според учените, в САЩ се подготвя нов вид оръжие, т.е. в рамките на HAARP се разработва интегрално геофизическо оръжие, оказващо въздействие върху околоземната среда чрез радиовълни с висока честота. Значимостта на този качествен скок в системата на въоръженията е сравнима единствено с прехода от хладното към огнестрелното или от обикновеното към ядреното оръжие.
Полигонът е заграден с бодлива тел, периметърът му се охранява от мобилни въоръжени патрули на морската пехота, а въздушното пространство над т.нар. изследователски стенд е затворено от пролетта на 1997 г. не само за гражданските, но и за военните самолети. След събитията от 11 септември 2001 г. около HAARP са поставени и противовъздушни комплекси на ПВО на САЩ.

Въздушна снимка на комплекса „ХААРП“, погледнато източно от Маунт Санфорд, Аляска. (View of HAARP from the air, looking East towards Mount Sanford.)

За това, че установката има за цел да изучава възможностите за бойно използване на смущенията в йоносферата и магнитосферата на Земята, говори и фактът, че тя е построена със съвместните усилия на ВВС и ВМС на САЩ. Научните списания твърдят, че с помощта на HAARP може да се предизвикат изкуствени Северни сияния, да се заглушават задхоризонталните радиолокационни станции от системите за ранно предупреждение на пусковете на балистични ракети и да се откриват подземни секретни комплекси на противника. Радиоизлъчването HAARP е способно да прониква дълбоко под земята и да диагностицира тайни бункери и тунели, да изгаря електрониката, да разрушава космическите сателити.

The HAARP HF Ionosonde Antenna
Използвайки HAARP, специалистите се опитват да създадат технологии за въздействие върху атмосферата, което би изменило времето дори до създаването на различни стихийни бедствия: мощни земетресения, валежи, наводнения, урагани…
Електромагнитно вместо ядрено оръжие?
В състава на HAARP влизат антени, радари, лазерни локатори, магнитомери, компютри за обработка на сигналите и за управлението на антенното поле. Целият този комплекс се захранва от мощна газова електростанция и шест дизел-генератора. С развръщането на комплекса и с изследванията в него се занимават лаборатории по астрофизика, геофизика, средства за поразяване. От 2000 г. в състава на експеримента е включен и крайцерът „Уискънсин“, на който е разположено нужното оборудване.

Днес са създадени и действат вече пет излъчвателя с различна мощност за целенасочено въздействие върху човешката среда на обитаване. Три от тях се намират на Скандинавския полуостров, четвъртият – в Аляска, а петият – на остров Гренландия.
Излъчвателите на HAARP са качествено ново ниво на техниката. Когато ги включват, равновесието на околоземната среда се нарушава. Нагрява се йоносферата. Американците вече са успели да получат изкуствено удължени плазмени образувания с километрични дължини, другояче казано – гигантски кълбовидни мълнии! Това позволява да се каже, че е създадено геофизическо оръжие. Какво ще се случи, ако се включат на пълна мощност и петте излъчвателя на HAARP, съвременната наука не може да обясни. Интегралните системи на геофизическото оръжие с това са страшни, че атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята стават не само обекти за въздействие от излъчвателите, но и се превръщат в част от тези оръжейни системи.


Какво може да направи една лавина от заредени частици
С използването на излъчвателите от HAARP в избран район може да бъде напълно нарушена въздушната и морската навигация, да се блокират радиовръзките и радиолокацията. Може също да се изкара извън строя бордната електронна система на изкуствените космически апарати, балистични ракети, самолети и различни наземни системи. В произволно очертан регион може напълно да бъде прекратено използването на всички видове въоръжение и бойна техника. Интегралните системи на геофизическото оръжие са в състояние да предизвикат мащабни аварии във всякакъв вид електрически мрежи, нефтопроводи и газопроводи.
Следващото ниво е негативното въздействие върху биосферата, в това число и върху психическото здраве на населението на отделни държави и дори на група държави. Съгласуваната работа на петте излъчвателя от HAARP е в състояние да доведе до необратими негативни геофизически, геологически и биологически катаклизми от планетарен мащаб. С други думи казано, ще бъде изменена средата на обитаване на хората.

Вандализмът в небесата…

Днес действащата система HAARP обхваща Северното полукълбо от полюса приблизително до южния бряг на полуостров Крим. От 2002 г. в Европа и Азия вече се наблюдават катастрофални наводнения и суши, урагани, включително и гигантски смерч до бреговете на Италия. Всичко това позволява да се допусне, че тези явления са свързани с изпитанията на системата HAARP. А какво ще се случи, ако американците създадат подобна система и в Южното полукълбо? И сега се допуска, че Съчуанското земетресение от 2008 г. и това в Хаити от 2010 г. са следствие от работата на излъчвателите на HAARP.


Учените не остават безучастни към новото предизвикателство
– На 5-7 май 1997 г., по време на 12-ата Генерална асамблея на ООН, д-р Николас Бегич, основател на издателствата „Ърт-Пулс Прес“ и съавтор на книгата „Арфа“ за падналите ангели“ и „Възходът на Земята“, изнася в Европарламента доклад, посветен на проблема за дейността на правителството на САЩ в Арктика и създаването на „Арфа“
– На 5 февруари 1998 г. комисията на Европарламента по въпросите на сигурността и разоръжаването провежда слушания по проекта „Арфа“. За възможностите на „Арфа“ и новите военни технологии отново докладва изтъкнатият американски учен д-р Николас Бегич.

Вандализмът в небесата…

- Бившият военнослужещ от френската армия Марк Филтерман в сп. „Intelligence Newsletter“ от 16 декември 1999 г. говори за „климатична война“ и развива тезата, че СССР и САЩ в края на 80-те години на миналия век са разработили ноу-хау за манипулирането на климатичните изменения. Той посочва няколко метода за постигането на подобен ефект
– Д-р Розалия Бертел в „Таймс“ от 23 ноември 2000 г. твърди, че проектът HAARP включва разработка на предизвикването на урагани и тайфуни или отклоняването и пренасочването на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикването на суши или наводнения в определени райони на света.

Тук са само някои от последиците…

- На 14-15 август 2003 г. електромрежата на Североизточните щати в САЩ се повредили. Без ток останали над 50 милиона американски граждани от Ню Йорк до Детройт. По-късно се оказало, че инсталацията НААRР в Гакона, Аляска е била включена на 14 август точно в 16.00 часа!

- На 23 август 2003 г., столицата на Финландия – Хелзинки, изгубила мистериозно всякаква комуникационна връзка със света.

Елемент от системата HAARP, който продължава да действува и днес…

- На 24 декември 2004 г. огромна вълна от безпрецедентно гигантско цунами, предизвикано от подводно земетресение от 9 степен по Рихтер с епицентър северно от остров Суматра, Индонезия, заляло едвам ли не половината територия от света.

- На 30 август 2005 г. ураганът „Катарина” от 5-та категория премина опустошително върху няколко американски щата и върху град Ню Орлеанс. След него имало много човешки жертви и унищожена инфраструктура.

- На 12 май 2008 г. станало огромното земетресение в Съчуан, Китай. Освен огромните човешки жертви, то довело и до преливането наводите на 40 големи реки.

-  На 13 януари 2011 г. станало земетресението в Хаити, което било от 7 степен по Рихтер и което убило около половин милион хора.

-  През март 2010 г. изригнал вулканът в Исландия, поставил за известно време на границите на оцеляването на самаолетните полети в Европа.

- На 22 февруари 2011 г., мощно земетресение от 6,5 степен по Рихтер унищожило втория по големина град в Нова Зеландия, намиращ се на южния остров Крайстчърч.

-  На 11 март 2011 г. в Тихия океан, срещу североизточния бряг на Япония станало земетресение, което получило названието „мегатрусът Сендай”. То успяло да измести японските острови с 4,5 метра, да съкрати деня с 1/1000000 част от секундата и да измести оста на Земното кълбо.

- Последвалото след това земетресение в Австралия от 5,7 по Рихтер, накарало доста хора да си спомнят за американската шпионска база Pine Gap, която случайно се намирала близо до епицентъра на споменатия трус, на дълбочина от 10 км.
Разследванията продължават и днес, а страшното бедствие в Япония ги прави още по-спешни и по-необходими.


Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper  „Дума“ („Word“), Sofia, N 88 from 16th April 2011. See – http://www.duma.bg/duma/node/13552

Creative Commons License
WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

More information: https://www.youtube-nocookie.com/v/xo-T_KvLNdQ?version=3&hl=bg_BG

2. http://www.haarp.alaska.edu/haarp/cam1.html

- THE HUMAN RIGHTS CHARTER NEEDS MANY CHANGES. NOW A DAYS IT IS IMPORTANT HOW WE SHALL LIVE IN TIMES OF COMPUTER WAY OF THINKING AND SPACE TECHNOLOGIES.


ХАРТАТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ НУЖДАЕ ОТ МНОГО ПРОМЕНИ. ДНЕС Е ВАЖНО КАК ЩЕ ЖИВЕЕМ, КОГАТО ИМА КОМПЮТЪРНО МИСЛЕНЕ И КОСМИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ.

Вярата в социалната справедливост и предаността на основните права и свободи на човека са внедрени в нашите традиции”. Това бе и камъкът, в който се разбиха атаките на нацистите срещу моралните убеждения. Желанието на Обединените нации бе след Втората световна война да създадат положение за народите, което да не допуска човечеството да бъде заплашвано. Тъкмо напротив – да се стреми към задълбочаване и сътрудничество на различните политикоикономически системи.

San Francisco Conference: Mr. Edward R. Stettinius Jr., Secretary of State of the United States and Chairman of the delegation, addressing the San Francisco Conference, and Mr. Harry S. Truman, President of the United States of America (left).

Конференцията в Сан Франциско през 1948 г. постави началото на голям диалог за смисъла на съществуването на международната общност като система. Но не като структура за оцеляване, а за сдържане и възпиране на всички опити на агресия, както и срещу потъпкването на конституционните права на човека. Новата програма ще предупреждава и премахва междунационалните и етническите конфликти, които биха се появили в бъдещето. Сериозно дипломатическо недоглеждане оставя отпечатък и до днес в историята на ООН. Следата се намира в текста на Всеобщата харта на правата и свободите на човека.

Още стои неподписан окончателен мирен договор между правителствата на тогавъшния СССР и на последната от нацистко-фашистката Ос държава – милитаристка Япония. Всичко това влияе и върху изработването на ръководните документи на ООН.

A. A. Gromyko, Acting Chief of the Soviet Delegation and Ambassador of the USSR to the United States (center front) and members of the delegation of the USSR. Seated (left to right): Prof. S.A. Golunsky, Rear Admiral K.K. Rodionov, S.K. Tzarapkin, A.A. Gromyko, K.V. Novikov, A.A. Sobolev and S.B. Krylov. Standing (left to right): Slusarenko, F.T. Orskhov, Lifanov, G.P. Arkadiev, G.N. Zarubin, A.A. Arutiunian and A.A. Roschin. San Francisco, United States. UN Photo/Rosenberg.

Документът за правата и свободите на човека е подготвен и окончателно приет през 1948 г. Тежкото наследство на времето оказва влияние. Милиони военнопленници на чужди територии от загубилите войната държави, както и задържани без съд и присъда в различни лагери не могат да се радват на новата политическа ситуация. Това остава като трудна задача за новите министри на външните работи, сред които Вячеслав Молотов, Джон Фостър Далес, Андони Иден. Всеобщата харта на правата и свободите на човека е подготвена по тяхно време. Международният документ не е голям по съдържание. Но отговаря напълно на своето време. Тогава се редуват катаклизми, подготовка на различни мирни договори, създават се нови държави, неофициално се провежда политика на студена война. Процесите на промяна са динамични и като икономически модели, и като направления. Противопоставят се народи от цели континенти. Застава се срещу трансформации на отделни социални строеве, срещу културни и други влияния. Вече има нови виждания и осмисляния за най-кървавия конфликт в историята на човечеството. За това се налага да се създаде международен документ, който да защитава правата и свободите на човека.

San Francisco Conference, last public session: Edward R. Stettinius Jr. (left) and A. A. Gromyko.

Двадесет години по-късно от създаването на документа геополитическото положение на света е променено. Човешкото усещане за индивидуалност в национален и международен план също. Днес не един или двама учени и изследователи се завръщат там, откъдето Организацията на обединените нации бе започнала. Тя работеше за смисъла на човечеството. Искаше да му даде смисъл, като създаде неповторим конгломерат от индивидуалности. Редица източноевропейски инакомислещи като Андрей Д.Сахаров, ген. Пьотър Григоренко, академик Сергей Вавилов не един или два пъти се противопоставят на управляващите политически механизми. Те намират логиката на дисидентските движения за грешна. Те смятат, че голямата социална и културна политика на Запад е добре вмоделирана напоследък в конституционните права на гражданите от Европейския съюз.

В България с подобна естетизация на човешките права и свободи дълго време се занимаваше философът естет Ради Овчаров.

May 5th meeting of the Executive Committee. Herbert Vere Evatt (left), delegate of Australia, Attorney General, and Minister for External Affairs, discusses the text of the proposal of Anthony Eden, Secretary of State for Foreign Affairs and Chairman of the United Kingdom Delegation
5/May/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Rosenberg.

В последните десетилетия въпросите за правата и свободите на човека са на преден план във всички конфликти. Постепенно това води до отпадането на старите постижения на „дисидентските движения”. То е характерно за държавите, в които разбирането е напреднало, а разрешаването на въпросите за демокрацията е в ход. Промяната позволи на учените да напомнят, че такива понятия като държава и страна, открито и тайно, мир и свят, за и против позволяват да се спекулира със закона. И някои да припечелват от собствената си или пък на другите некомпетентност. На места човешкото познание преминава от национално в международно.

V.M. Molotov, Peoples Commissar for Foreign Affairs and Chairman of the Delegation of the USSR, and members of the USSR Delegation, meet the press after Molotov’s speech to the Soviet Union, celebrating the victory in Europe.
8/May/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Rosenberg.

При препоръките за изменение на Всеобщата харта на правата и свободите на човека от 1948 г. мисълта на Андрей Сахаров може да се добави така: „Трябва да се стремим, макар и схематично, да си представим по-добър вариант на развитието на човешката мисъл по отношение на пътя, по който трябва да премине човечеството през ХХІ век. Така е устроен човекът, стреми се да събори стената, изградена в самия него”. Все още в Хартата на правата и свободите на човека не са определени мястото на такива въпроси като правата на гражданина в армейска униформа, използването на новите технологии в космическото пространство на макро- и микрониво. Търси се решение за появата на компютърното мислене, въздействието на политическите системи върху поведението на хората. Това са само малка част от постоянните въпроси, които чакат разрешаване пред представителите на Комисията за човешки права на ООН. Това е задача и на генералните секретари на ООН Даг Алмар Хамершилд, У Тан, Бутрос Гали и Кофи Анан в края на ХХ и началото на ХХІ век.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Standart“ („Standard“), Sofia, № 22 from 24th June 2001

Creative Commons License
„THE HUMAN RIGHTS CHARTER NEEDS MANY CHANGES. NOW A DAYS IT IS IMPORTANT HOW WE SHALL LIVE IN TIMES OF COMPUTER WAY OF THINKING AND SPACE TECHNOLOGIES“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

Commission I, General Provisions, Committee 1, Preamble, Purposes and Principles. Committee meeting held 12 June 1945. Interpreters listen to the speech of the Rapporteur Farid Zeineddine (Syria). UN Photo/Mili.

Commission I, Committee 1 meeting held 12 June 1945. 12/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Mili.

Herbert Evatt (Australia) and Harold Stassen (USA) arguing a point after the session of Commission I, Committee II, on 15 June 1945. Herbert Evatt (left) of Australia and Harold Stassen of the United States arguing a point after the session of Commission I, Committee II, on 15 June 1945. 15/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Mili.

Field Marshal Jan Smuts addresses the audience at the dedication of the memorial plaque in honor of the late President of the United States, Franklin Delano Roosevelt, chief architect of the United Nations. [no date] 25/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Acme.

Ato Ambai Wold-Mariam, Vice Minister of Justice, member of the Delegation from Ethiopia, signing the Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McCreary.

Faris El-Khouri, Prime Minister; Deputy for Damascus; Chairman of the Delegation from Syria, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Yould.

L. S. St. Laurent, M.P., Minister of Justice and Attorney General of Canada, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McLain.

Celso R. Velazquez, Ambassador to the United States; Chairman of the Delegation from Paraguay, signing the Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McLain.

Brigadier General Carlos P. Romulo, Resident Commissioner of the Philippines to the United States; Chairman of the Delegation from the Philippine Commonwealth, signing the Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McLain.

Field Marshal Jan Christian Smuts, Prime Minister; Chairman of the Delegation from the Union of South Africa, signing the Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McCreary.

Stanoje Simic, Ambassador to the United States, member of the Delegation from Yugoslavia, signing the Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McLain.

Ezequiel Padilla, Secretary of Foreign Affairs; Chairman of the delegation from Mexico, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Lundquist.

Mariano Arguello Vargas, Minister for Foreign Affairs; Chairman of the Delegation from Nicaragua, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945.
[For identification of delegates in background see UNCIO1108] 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Yould.

Edward Reilly Stettinius, Jr., Secretary of State, Chairman of the delegation from the United States, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945. At left is President Harry S. Truman. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/Yould.

Manuel C. Gallagher, Minister of Foreign Affairs; Chairman of the Delegation from Peru, signing the UN Charter at a ceremony held at the Veterans’ War Memorial Building on 26 June 1945. 26/Jun/1945. San Francisco, United States. UN Photo/McCreary.

H.R.H. Faisal Ibn Abdul Aziz, Viceroy of the Hejas and Minister of Foreign Affairs, Chairman of the Delegation of Saudi Arabia, and members of the delegation. UN Photo/Rosenberg.

A delegate from Saudi Arabia speaks at the Plenary Session. San Francisco , United States. UN Photo/x.

Hector David Castro, Chairman of the delegation from El Salvador, addressing the Conference at the Fourth Plenary Session. San Francisco, United States. UN Photo/Rosenberg. http://www.unmultimedia.org/photo/

Poster of United Nations flags sent in by high school students. Delegates of fifty nations met at San Francisco between April 25 and June 26, 1945. Working on the Dumbarton Oaks proposals, the Yalta Agreement, and amendments proposed by various Governments, the Conference agreed upon the Charter of the United Nations and the Statute of the New International Court of Justice. The Charter was passed unanimously and signed by all the representatives. It came into force on October 24, 1945, when China, France, the USSR, the United Kingdom, and the United States and a majority of the other signatories had filed their instruments of ratification. San Francisco, United States. UN Photo/x. http://www.unmultimedia.org/photo/

An informal meeting at Stettinius’ apartment in the Fairmont Hotel in San Francisco. Left to right: Anthony Eden (United Kingdom), E.R. Stettinius Jr. (United States), V.M. Molotov (USSR), and T. V. Soong (China). San Francisco, United States. UN Photo/Eastman.

IMG_0002

IMG

 

- THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OF THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON


НАЙ-РЯДКО СРЕЩАНАТА РУБЛА Е СЕЧЕНА ПРИ ЕКАТЕРИНА ІІ И СЕ ПРОДАВА ЗА 20 000 ДОЛАРА. ОБРАЗЦИ НА СЕСТРОРЕЦКАТА МЕДНА РУБЛА СЕ СЪХРАНЯВАТ В ЕРМИТАЖА И МИННОГЕОЛОЖКИЯ ИНСТИТУТ ВЪВ ВАШИНГТОН. 

През 1769 година по време на управлението на империатрица Екатерина ІІ за първи път в историята на Руската империя за финансирането на военните кампании по време на руско-турската война от 1768 г., са пуснати в обръщение хартиени пари във вид на банкноти и е отсечена може би най-рядко срещаната днес императорска медна рубла.

Трябва да се подчертае, че империатрица Екатерина ІІ е известна като една изключително интелигентна жена с напредничави идеи, познавала добре творчеството и уважавала великия руски учен, енциклопедист и създател на Московския университет Михайло Ломоносов.

Тя

поддържала също така и оживени контакти

и познавала творчеството на френските мислители, такива като Волтер, Денис Дидро, Монтескьо, Жан Жак Русо и др.

Една от версиите за отсичането на тази императорска рубла от 1769 г. е следната. През 1748 Михайло В. Ломоносов бил удостоен с премията от 2000 рубли. Вместо да му я изплатят в златни и сребърни рубли, му я изплащат с медни монети. За да закарат премията у дома му,

е трябвало няколко каруци.

Това решение за “наградни пари” се дължало на пресмехулството на реакционното духовенство и дворянство по отношение на Михайло Ломоносов.

В годините на Империатрица Елизавета Петровна и на император Петър ІІІ (херцог Холщейнский) дворянството бе забравило преподадения им урок с отрязаните от император Петър І бради. Подготовката на сеченето на новата рубла и на отпечатването на книжните банкноти се пазила в тайна. Тяхната бъдеща размяна трябвало да става от

Mihail Lomonosov, Portrait

специално създадени финансови учреждения

в столицата Санкт Петербург и гр. Москва. За осигуряването на асигнациите във финансовите учреждения се предавали определени количества златни, сребърни и медни монети.

Предполагало се, че сеченето на новите 1-рубльови медни монети (16 рубли от 16,4 кг (пуд) мед) с диаметър 75,7 мм и дебелина 26,5 мм ще облегчи разпространението на хартиените банкноти със стойност от една рубла сред дворянството и духовенството.

С това е свързан и опитът да се създаде голяма медна монета със стойност от 1 рубла, която имала за цел да бъде разменяна срещу отпечатаните банкноти. Това положение се узаконява на 29 ноември 1768 г. със

специален манифест на империатрица Екатерина ІІ.

По този начин трябвало да се обясни на народите от подвластната империя, защо властта пуска банкноти вместо монети. В него пише:

“Ние се удостоверихме, че бремето на медните монети, одобряваща собствената им цена, обременява и тяхното обръщение, второ, че дългото превозване на монетите от всякакви много неудобства е заплашено… И така, от 1 януари 1769 г. се установява тук, в Санкт Петербург и в Москва, под покровителството наше, две банки за размяна на държавните асигнации… Тези държавни асигнации да имат обръщение в

в цялата Империя наша, наравно с ходещата монета…

The coin, depicting Russia’s Catherine II, is one of the greatest rarities in the Russian series and it is estimated to sell for around $1 million.

Била изготвена и утвърдена рисунка на щампа, а сеченето на медната рубла е поръчано

на Сестрорецкия монетен двоp,

при Сестрорецкия оръжеен завод, който имал готовност със своята техническа база да сече рубли. Предполагало се те да бъдат

използвани за банковото осигуряване на новите банкноти.

След излизането от Сестрорецкия монетен двор, няколко от пробните монети са изпратени в Сената на дворянството в Сената в гр.Санкт Петербург да бъдат поносени, а монетните щемпели останали на съхранение в Петербургския монетен двор.

Засега всички известни образци се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург и в Минно-геоложкия институт в столицата на САЩ – гр. Вашингтон.

Russia Catherine II(the Great) retro rouble 1762 Copper. Enlarge

Сестрорецката медна рубла е голяма рядкост за историята на Руската империя от хVІІІ век и за историята на взаимоотношенията поа върховете на властта с отсичането си и разпространението представлява изключителен интерес. Такъв екземпляр има в колекцията на известния американски колекционер, изследовател и учен Ъруин Гудман, закупен от него на аукцион от колекцията на Густав Клинхерт през май 1910 г, и представлява най-добрият образец в частните колекции. Нейната първоначална цена никога не пада под 15 000 – 20 000 USD. Известен е и друг екземпляр – в Самаркандския исторически музей, но той е с тегло от 917 гр, вместо стандартните 1020-1025 гр.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 10 (2950) from 11 March 2001.

Creative Commons License
„THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OS THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

 

- THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE


ИЗВЪНЗЕМНИТЕ – ГОСТИ „ОТ НИКЪДЕ”? КАКВО ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ ХХІ ВЕК НИКОЙ НЕ ЗНАЕ, НО ЧЕ СРЕЩИТЕ С НЛО ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ, ТОВА Е СИГУРНО.

ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ…..

Светът, в който живеем, постоянно ни сюрпризира с проблеми, които чакат своя анализ. Един от тях е и проблемът за т.нар. UFO (Unidentified Flying Objects) – неидентифицирани летящи обекти или съкратено казано НЛО-та. Науката малко е напреднала тук, но затова пък се появил терминът “уфология”, получил международно признание и използван от нашите и чуждите учени при обяснението на различните осъществени фактори за нахлуването в земния живот на някакво ДРУГО начало.

Паника в САЩ – НЛО-та, тайни, тайни и тайни.

Първите документални свидетелства за съществуването на НЛО-та са още от периода на Втората световна война. След обстрелването от 37-а бригада на американските ПВО на дискообразни тела през февруари 1942 г., започват да се появяват многочислени свидетелства на американски пилоти за срещите им с различни НЛО-та над територията на Германия. Но истинският бум започва на 7 юли 1947 г., след нашумялия Розуелски случай, при който е открита катастрофирала летящ диск и телата на няколко хуманоиди. След катастрофата, останките от авариралия летящ диск и телата на хуманоидте са прехвърлени в базата на ВВС на САЩ “Райт Патерсън” и поместени в т.нар. корпус 18а.

Непосредствено след този случай било поставено началото на официален проект на ВВС на САЩ (т.нар. Проект “Синя книга”) по разследването на новите случаи за появата на НЛО-та, който се провеждал от 1952 до 1969 г. Първият негов ръководител бил капитан Едуард Дж.Рупелт. В проекта са събрани приблизително 700 необясними съобщения за забелязани НЛО-та, към момента на закриването на проекта през 1969 г. , започвайки от описания на летящи обекти, дадени още в края на юни 1947 г. За отбелязване е, че тези случаи са подбрани измежду хиляди, десетки хиляди описания на наблюдения, срещи и т.н. Създадените във връзка с това ръководни органи за контрол – такива като Управлението за специални разследвания на ВВС на САЩ (AFOCI), Разузнавателното ведомство на ВМС на САЩ (ONI), армейската служба за сигурност (ASA), Центъра за въздушно техническо разузнаване (ATIC) и др., много внимателно събират, систематизират и анализират всички появи и срещи с НЛО-та, не само на територията на САЩ, но и в други държави – такива, като СССР, Норвегия, Швеция, Мароко и др. Както става известно след разсекретяването на документалноата база, започнато през 1994 г. съществували и други проекти освен “Синята книга” – такива като проектът “Знак”, “Грудж” и др. Американските експерти, които са ръководени от генерал-майор Чарлз П.Кейбъл, полковник Хауърд Маккой, подполковник Дойл Риза, американските учени д-р Линкълн Лапас, д-р фон Карман и др., имат в своето разпореждане десетки показания на надежни и достоверни свидетелства, включително и на такива от офицери от ВВС на САЩ. В периода от 1047 г. до 1980 г. са открити осанките на 12 паднали на територията на САЩ и на 16 в други държави НЛО-та – повечето от които във формата на дискове. В резултат на анализите на описанията за извършени наблюдения на НЛО-та, в продължение на няколкото десетилетия, се стига до следните внимателни и много важните изводи:

- апаратите, имащи дискообразна форма могат да летят.

- Това са ръкотворни летателни апарати, а не природни феномени. Някои от свидетелствата са толкова подробни, че не могат да бъдат отнесени към категорията на “зрителните разстройства” или към синдрома на “следвоенната психоза”.

- Летящите дискове имат чужд произход

- Тези летящи обекти имат извънземен произход.

- Те са сериозно доказателство за реалността на летящите дискове

- Появата им в атмосферата на Земята става през регулярни интервали от време

- Полетите им са преди всичко над секретни военни обекти, свързани с разработката на термоядреното оръжие – такива като военния атомен полигон в Ню Мексико, военните обекти в Албукерк, около Лас-Вегас, фабриката по производство на обогатен уран за атомни бомби в Савана-Ривер и др.

- Отсъствието на звук, независимо от високата скорост е една от постоянните особености на летящите дискове.

- Те могат да стават невидими.

В резултат на многогодишните изследвания в САЩ, в процентно отношение срещаните форми на НЛО-тата могат да се подразделят както следва: летящи дискове (чинии, имащи диаметър от 17 до 30 м) – 13%, летящи обекти с сферична и елиптическа форма, включително на огнени кълба, съставени от отделни квазиметалически мрежовидни елементи – 43%, обекти с цилиндрична форма – 6%, крилати обекти с формата на “пури”, дирижабли, торпеда и др.,– 3%, обекти, чиято форма се отличава от гореизброените – тип “зелени лещи”, “паралелепипеди”, проециращи възможностите на други светове – 32%.

Днес в САЩ са създадени много центрове по изучаването на проблемите на НЛО. Един от тях е и Центърът за изследването на НЛО “Дж.Алън Хайнек”, създаден през 1973 г. Много от материалите свързани с изследванията на НЛО вече са разсекретени. Така например в Центъра “Дж.Алън Хайнек” към 1980 г. са получени и систематизирани около 75 хиляди съобщения, постъпили от 133 държави и са събрани около 12 хиляди фотографии. Сред свидетелите за съществуването на НЛО-тата е също така и бъдещият президент на САЩ, губернаторът Джими Картър, който по време на президентската си кампания от 1976 г. съобщава че е видял НЛО в щата Джорджия през 1973 г. Нещо повече, днес е известно, че в щата Невада, дори е изградена т.нар. “Зона 51”, където с нарастващи темпове се водят научни изследвания, по изграждането на контакти с представителите на другите светове. Дали ще се оправдаят очакванията за контакти с тях – никой не знае.

Изгубените тайни.

Както стана известно напоследък, в годините на Втората световна война, в нацистка Германия съществувала програма за създаването на “летящи дискове”. Независимо от ниското ниво на технологиите, фактът за съществуването на подобен план не буди съмнение. В проекта за създаването на “летящи дискове” взема участие австрийския учен Виктор Шаубергер, като ръководството е поето от доктор Рихард Мите. В същото време започва работа по аналогичен проект и офицерът-авиоконструктор Рудолф Шривер. Първият модел т.нар. “летящо колело”, построен от Шривер имал височина около 1,8 метра и бил с дистанционно управление. След показването му на представителите на германските ВВС, германският учен получил разрешение да създаде в заводите на “БМВ” пълномащабен пилотиран модел. Неговият проект е известен като “Марк І”. По-късно Шривер, съвместно с група авиоконструктори започват работа и по реализацията на проекта “Марк ІІ” – диск с височина около 2 метра и с диаметър от шест метра, с пресечен корпус и капковидна кабина за пилота. През пролетта на 1943 г. “Марк ІІ” бил готов за първото изпитание, но той успял да се откъсне от земната повърхност на един метър и да прелети само 300 метра. Отстранявайки дефектите, Шривер създава и един модернизиран вариант – “Марк ІІІ”. С напредването на войната, на Шривер е предложено да започне рарзработването на нов “летящ диск”, но този път под ръководството на инженера-конструктор Рихард Мите, един от разработчиците на ракетите “Фау-2” По своята конфигурация, “летящия диск” на Мите, се отличавал принципиално от диска, създаден от Шривер. Тя имала диаметър около девет метра, и се състояла от широко колело, което се въртяло около куполообразна кабина. По-късно на нея бил монтиран реактивен двигател. Мите успял да конструира два прототипа на своя “Хаунебу”. Паралелно с това Шривер работи и по създаването на нов модел “летящ диск” известен като “Марк ІV”, който през зимата на 1945 г. се вдига във въздуха и прелетява разстоянието от 120 метра.

В последните месеци на войната Мите и Шривер конструират нов модел на “летящ диск”, известен като “Хаунебу Марк V”, който по своята мощност не отстъпвал на четири “Юнкерса” взети заедно. Първите изпитания се провели на 14 февруари 1945 г., и са ръководени от самия Шривер. По сведения на един очевидец – Георг Клайн, отпечатени в един от швейцарските вестници, – дискът за три минути набрал височина от 13 хиляди метра и развил скорост, превишаваща скоростта на звука.

Съдбата на прототипите днес е изяснена. В едно интервю, дадено от Шривер през 1952 г., всички прототипи на “Марк” и на “Хаунебу” са били унищожени по време на настъплението на съветската армия на територията на Германия. За последния модел – “Хаунебу-Марк V”, се предполага, че е взривен по заповед на СС, а документацията е скрита някъде в едно от подземните хранилища с тенденцията, моделът да бъде възстановен по-късно. За съжаление документацията не е открита и до днес.

Академик Александров: “Ние не можем повече да игнорираме съществуването на НЛО”.

Много са случаите за срещи на НЛО-та и та територията на бившия СССР. Особено внимание се обръщало, както и в САЩ, на авариралите неиндетифицирани летящи обекти, като достоверно доказателство на тяхното съществуване.

Така например на 29 януари 1966 в района на гр.Далнегорск, Приморския край, катастрофира светещо кълбо с диаметър около 2 метра. Започналия на мястото на падането на НЛО-то пожар продължил около един час. Изводът от изследването на откритите остатъци е: “без съмнение това е образец не на природен или земен произход, а производно на много висока технология”. За това, колко са разнообразени формите на този неизвестен и трудновъзприеман за нас нахлуващ “от никъде” свят говори и следният случай от 8 октомври 1990 г., станал в района на гр.Грозни, Кавказ. Тогава от пилота на вдигнат във въздуха съветски изтребител са наблюдавани два обекта с формата на “пури”, летящи на огромна скорост една след друга, като размерите на една от “Пурите” била около 400 метра, а на втората – почти 2 километра. Подобни НЛО-та са наблюдавани през 1976 г. в селото Сосенки около Москва, през 1981 г. около гр.Мичуринск, през 1985 в Гьок-Тепе, Туркменистанската ССР и др.

По някой път НЛО-та могат да станат и опасни – така например, на 17 февруари 1985 г., в Карелия, на железопътната линия между Имант-Езеро – Нови Пески, летящ диск, заставайки пред електровоза, теглил влакова композиция имаща 280 оси, като не позволявал на машинистите да използват спирачките. И още един пример, който демонстрирал опасните за жителите на Земята, възможности на “гостите”. На 13 септември 1990 г. над територията на базата за далечно радиолокационно откриване около гр. Самара (тогава гр.Куибишев) се появо триъгълно НЛО. Пускаики в направлението на станцията три свои лъча, то срязва петнадесетметрова антена, като я разстопява.

НЛО-тата се срещат и на други места.

Забелязано е, че освен с посещениято на военни обекти, НЛО-та се срещат най-често в районите на старите кристалистически щитове на Земята – в Бразилия, Южна Африка, на Урал, в Сибир, Източен Казахстан и др.

Много добре е описана катастрофата на НЛО (с формата на светещ цилиндър, с конусообразна предна част), която станала около миньорското селище Ла-Мармара, в провинция Тариха, в Боливия. Прелетявайки на 90 метра височина над селището, той се удря в склона на планината Ел-Тайре. Светлината от взрива била видяна на 150 км от местопроизшествието, а въздушната вълна счупва стъклата на прозорците на разстояние от 70 км. В планината е изровена дупка с дължина от 1500 и дълбочина около 400 м. Пораженията са като при извършен тактическия ядрен удар, с тази разлика че тук липсвал съпътстващия, повишен радиационен фон. Веднага след произшествието, влизането в територията на района е забранено, като специална комисия открива деформирания корпус на цилиндъра. С помощта на транспортни вертолети той е вдигнат и преместен на едно от боливийските летища, от където с транспортен самолет “Херкулес-130”, е изпратен за по-нататъшни изследвания на територията на САЩ.

В Южноафриканската република също са отбелязани много случаи на контакти с НЛО-та. Така например на 7 май 1989 г. в резултат на атака, извършена с експериментално бордно лазерно оръдие “Тор-2” на изтребител “Мираж Ф11С, е свален в централната част на пустинята Калахари дискообразен обект имащ сребрист цвят, с диаметър около 18 метра, височина – 8 метра и тегло около 50 тона. Пристигналата на местопроизшествието група южноафрикански военнослужещи измъква от катастрофиралия диск двама живи хуманоиди, които по-късно, по настояването на САЩ са преместени на територията на базата на ВВС на САЩ “Райт-Патерсън” “за осигуряването на по-високо ниво на изследвания”. Преместването станало на 23 юни 1989 г.

Напоследък зачестяват срещите с НЛО-та изплаващи от дълбочините на моретата и океаните. Те като че ли показват нарастналите възможности на техниката на “гостите”. През ноември 1974 г., екипажът на есминеца “Блекбърн” в Индийския океан среща три НЛО-та. Те кръжали около кораба в продължение на 17 минути, след което се скрили под водата. През май 1975 г. 90 члена от екипажа на американския самолетоносач “Франклин Д.Рузвелт”, намирайки се в италиански води, наблюдавал как гигантски сив диск с кръгли илюминатори излетял от водата, направил обиколка над самолетоносача и изчезнал. Но най-красива може би в историята на Уфологията ще остане пробива и излитането през триметров лед на голям сребрист обект. Той като че ли взривил леда, след което излетял във височините и изчезнал. Това било зафиксирано от екипажа на един от ледоразбивачите на НАТО на проведените маневри “Дип фриз” (“Дълбоко замръзване”), в Северна Атлантика. Подобна картина се наблюдавала и на 20 декември 1978 г. в Адриатика, в близост до италианския град Белария. От гиганския извънземен механизъм, който изплувал в продължение на два часа, постоянно излитали летящи дискове, след което заедно изчезнали в нощното небе, без да оставят следа. Снимките от подема от водата на този механизъм и на излитащите дискове са публикувани на 9 януари 1979 г. в италианския илюстрован седмичник “Панорама”.

Какво предстои да срещнем през новия ХХІ век – никой не знае. Но че срещи с НЛО-тата ще продължат, това е сигурно.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 94 from 22nd April 2006.

Creative Commons License
„THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG_0003

IMG_0004

IMG_0005

- PHANTOMS-SPACEMEN ON SPACE ORBIT


ФАНТОМИ НА КОСМИЧЕСКА ОРБИТА

Тези дни, от Великобритания дойде новината, че в Лондон ще бъде издигнат паметник на първия в света космонавт – Юрий Гагарин. Той ще бъде символ на първото посещение на знаменития космонавт на британската столица, станало преди 50 години.

Днес, малко хора знаят, че Космосът създава не само герои, но и митове. Голяма част от последните са свързани с престоя и работата в космическото пространство на несъществуващи космонавти и астронавти или, на извършени от тях космически полети, осъществени така да се каже “за никъде”.

Сериозните специалисти винаги са се отнасяли много внимателно към тези факти, които многократно и постоянно се появяват в световната преса (днес в по-голямата си част, те са изместени от различните сайтове, намиращи се в световната уеб-мрежа). Те водят началото си още от осъществяването на първия полет на съветския космонавт Юрий Гагарин и продължават и до днес. Последният отбелязан случай на такъв фантом-космонавт на орбита е свързан с решението на “РОССКОСМОС” да бъде извадена от експлоатация и приводнена на 23 март 2001 г. руската орбитална станция „Мир„. Според “достоверни източници” на борда и останал руският космонавт Лев Андропов, който в знак на несъгласие, отказал да напусне станцията и в крайна сметка загинал с нея.


Съветският космически конструктор Сергей Павлович Корольов с космонавтите от Първия отряд.

Все пак най-устойчиви си остават митовете около първия полет на Юрий Гагарин. Според западната преса, неговият полет бил дори 12-ти по ред в изпитанията със съветски космонавти. И естествено, 11 от тях са неуспешни, т.е. всички космонавти преди него загинали. През юни 2005 г., немското списание “Щерн” (“Stern”), във връзка с 50-годишнината на космодрума Байконур отново засегна темата, като информира за извършени полети на неизвестни “руски космонавти” преди Юрий Гагарин.

Днес е известно, че кампанията по осъществяването на информирането на световната общественост за “неуспешни съветски полети” в космическото пространство е започната още през декември 1959 г. от италианската телеграфна агенция “Континентал”, която разпространила съобщението, че СССР изстрелва ракети с космонавти още от 1957 г.! Тя посочва техните имена и фамилии (Алексей Ледовски, Сергей Шиборин, Андрей Митков и Мария Громова), които излетяли от създадения през 1947 г. космически полигон “Капустин Яр” (Астраханска област), в периода 1 ноември 1957 – 1 юни 1959 г. В действителност, в същото време са изстрелвани в космическото пространство единствено ракети с подопитни животни, които завършват неуспешно поради дехерметизация на кабините или неразтваряне на парашута на космическата капсула.


Четириноги изпитатели. Кучетата с имена Циганка и Миша се подготвят за полет. Циганка е вече със скафандър

На 23 февруари 1962 г. британската агенцията Ройтерс (Reuters) разпространила изказването на полковника от ВВС на САЩ Барни Олдфилд, че през май 1960 година заради излизане от строя на системата за ориентация се е изгубил в космическите бездни (дълбокия космос) съветския космически апарат “КП-1”, в който се намирал космонавта-пилот Завoдски. В действителност последният, чието истинско име е Генадий Заводовский, работил дълги години като техник-изпитател в Института за авиационна и космическа техника и умира през 2002 г.


Височината е достигната! „Космонавтът“ Алексей Белоконов в барокамера.

През 1960 г. щафетата на “Континентал” е поета от американските “Асойшитед Прес” (“Associated Press”) и “Ридърс дайджест” (“Readers Digest”). Тя е свързана преди всичко със септемврийско-октомврийското посещение от Никита Хрушчов на сесията на Общо събрание на ООН. На страниците на списанието “Ню-Йорк джърнъл Американ”, те информират света, че на 27 септември 1960 г. по време на излитането на космически апарат се взривил космонавта Иван Качур, а през октомври с.г. пък се взривил космическия кораб от серията „Восток“ с космонавта Петър Долгов. Но докато първият след пенсионирането си в Института за авиационна и космическа техника пред 80-те години на ХХ век заминал за Украйна, вторият – полковник Петър Долгов, действително загива, но чак през есента на 1962 г. при изпитанията на нов тип космически скафандър “СИ-3М”.


Старшата лаборантка В.А.Арапова закрепва на тялото на „космонавта“ А.Грачов датчици.

Може би най-поучителна и интересна е историята на последните трима “загинали съветски космонавти” – Алексей Белоконов, Генадий Михайлов и Алексей Грачов. Тя пак е разпространена от италианската преса – този път от ежедневника “Кориера дела сера” (“Corriere della Sera”). Тя напечатала разказа на двамата братя-радиолюбители Ачилe и Джанбатиста Юдика-Кордиля, които през ноември 1960 г. и през февруари 1961 г. прехванали в ефир странни сигнали, идващи от космическото пространство. Трябва да се отбележи, че двамата братя създали собствен радиоцентър в град Торино (Северна Италия) по прехващането на космически сигнали, който бил известен като “Торе Берта”. В първия случай те успяли да прослушат телеметрическите радиосигнал на биенето на човешко сърце и тежко дишане на пилот-космонавт, намиращ се на борда на “Тежък спътник”!? летящ към Венера, т.е. на космонавта Генадий Михайлов, във втория – радиоразговори със Земята, на задушаващия се от намаляването на кислорода в космическата капсула космонавт Алексей Белоконов. Италианският ежедневник дори дал част от разшифрирания текст: “Условията става все по-лоши… защо не отговаряте? … скоростта пада…света никога няма да научи за нас…”. Най-фрапантен е може би третият случай, на записан уж разговор между Алексей Грачов и съветския наземен Център за управление на полетите (ЦУП), звучащ днес като анекдот. Грачов уж съобщил, че вижда в илюминатора странни светещи частици, при което ЦУП заповядал те веднага да бъдат доставени на борда на капсулата (интересно е по какъв начин, като отвори илюминатора и ги хване с мрежичка?). По информацията на италианците, все пак той някак си успял да направи това и решил да докладва на земния ЦУП за изпълнението на задачата. Той получил веднага отговор – “Ние забравихме да те предупредим – тези неща са радиоактивни”. Статията била съпроводена с реални фотографии на “фантомите-космонавти”, от които естествено по това време направили новите “космически” икони на “жертвите на съветския режим”.


„Kосмонавтът“ Иван Качур преди „излитането“ в космоса

Днес в световната интернет лесно могат да се намерят не само тези записи (някои с фон – изпълненията на световноизвестния хор “Пятницкий”), но и огледални характеристики и за американските астронавти от програмата на НАСА “Аполо” (все свидетелства от “студената война”).


Отново невярно съобщение!


The brothers put up their antennae on a Milan rooftop. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.


The brothers listening to Gagarin at Torre Bert, the mini-NASA they constructed in an old wartime bunker. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.


The brothers listening. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.

Колко са точни думите на руския космически конструктор Борис Евсеевич Черток, казани на изследователя Александър Железняков през 2004 г.: “Знаеш ли, ние самите създадохме всички тези “призраци”. И самите сме виновни за това, че тези клюки са така жилави. Заради това, че за много от тях не разказахме в онези години. Заради това, че по заповед отгоре лъгахме “за благото на идеята”. Като резултат на това, се появиха слуховете за секретните полети в космоса…”

Първите 11 съветски космонавта. (Eleven Soviet Union cosmonauts pose in Moscow during the nation’s Cosmonaut Day ceremony in 1965. They are, back row, from left; Yuri Gagarin, first spaceman; Valery Bykovsky; Pavel Popovich, and Vladimir Komarov. Fron, from left, Kontantin Feoktistov; Valentina Nikolayeva; Alexei Leonov; Andrian Nikolayev; and German Titov. (AP Photo/Tass)

А господата от НАСА какво ще кажат?

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“ ( http://www.duma.bg/duma/node/20927)

Creative Commons License
„PHANTOMS ON SPACE ORBIT“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

- ANTARCTICA. WHETHER THE ENTRANCE TO “AGARTHA” HAS BEEN DISCOVERED ?


ДАЛИ Е ОТКРИТ ВХОДА КЪМ “АГАРТА”?

В краят на месец ноември 2010 г. една новина обиколи световните медии и печатни издания. Изследвайки фотографии на Южния полюс, направени от сателит на НАСА, известният американски киберархеолог Джоузеф Скипър открил неизвестен вход-отвор. Той отивал в дълбочина на Антарктида и се намирал в региона, разположен между американската база Мак Мьордо, самият Южния полюс и руската станция “Восток”.

Сред многото версии, които се допуснаха в месеците след това, била и тази, че това е един от входовете към “Агарта”, митичната нацистка база от годините на Втората световна война, намираща се под ледовете на Антарктида и известна още като “База 211”.

“Агарта” (Agarty, Agartha)? Названието идва от санскритски език, което означава “недостъпен”, “неуязвим”. Думата е символ на легендарна подземна страна. За първи път за нея писал френския мистик Сент-Ив д’Алвейдр в книгата си “Мисията на Индия в Европа и европейската мисия в Азия. Проблема Махатма и неговото решение”. По-късно за съществуването и пише и Фердинанд Осендовски, който в книгата си “И зверовете, и хората и боговете”, използвал сведения на монголските лами, разказвали легендата за подземна страна, която управлявала съдбата на цялото човечество. За традиционното месторазположение на Агарта се смятало региона на Тибет или Хималаите.

Такива странни стели са открити от нацистите в Антактида

Идването на власт на нацистите в Германия през 30-те години на ХХ век, опираща се върху нечовешката “Теория за жизненото пространство”, разработена от Адолф Хитлер, върху идеята за свърхчовеци, развита от престъпните организации на германските НСДАП и СС, продължава оформянето на мистицизма около съществуването на “Агарта”. Германското нацистко ръководство осъществява сериозно подготвена експедиция в района на Хималаите и Тибет, откъдето взема по-късно идеите за съществуването и за свои цели и решава да ги претвори, но този път – в района на Антарктида.

Първи, въпроса за нацистката “База 211” поставя пред световната общественост германския изследовател Ханс-Улрих фон Кранц. На територията на Аржентина, той успял да открие и се срещне с бивш офицер от СС Олаф Вайцзекер, който потвърдил факта за съществуването на базата. Нещо повече – бившият есесовец попаднал за първи път в нея като учен-изследовател през 1938 г., а втория път – вече като беглец след капитулацията на Третия Райх, през 1945 г. Той съобщил също така, че нацисткото ръководство започнало изследването на ледения континент през 1938 г., когато германски разузнавателни самолети успяли да заснемат от въздуха голяма част от територията му, а също така и да открият оазиси с топли езера, свободни от снежна покривка и покрити с оскъдна растителност. Нацистките изследователи дори успяли да открият руините на два древни града там. Тези открития били веднага засекретени, тъй като щели да обърнат наопаки световните научни представи за Антарктида, като мъртъв и вечно студен континент.

Но най-интересното се оказало не на повърхността на Антарктида а под нея. Тъй като водата в морето на Амундсен (разположено приблизително между 100° и 123° западна дължина) се оказала с няколко градуса по Целзий по-топла. За изследването на това природно явление по лична заповед на фюрера били изпратени няколко германски подводни лодки. При изследването на крайбрежието на континента една от тях успяла да се вмъкне в система от пещери, свързани една с друга, и имащи пресни води, които били толкова топли, че е било възможно човек дори да се изкъпе. В други пещери пък, било толкова сухо, че могло да се пригодят за живеене. В някои от тях дори личали следите от древна човешка дейност – релефи на стените и имало изсечени каменни стъпала. Тогава и възникнала идеята за създаването на нацистката “База 211”.

Така изглежда корицата на личната секретна тетрадка на шандартенфюрера от СС Вилхелм Волф. Към тази папка има съпроводително писмо отново до Меркулов. В него пише: „Изпращам Ви секретна тетрадка с текстовете на конспектирани заповеди на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Германия Адолф Хитлер „СC за подбора сред военнослужещите от Вермахта, Луфтвафе, военноморските сили „СC за кандидати за изпращане в Антарктида“. Тетрадката с конспектите на заповедите принадлежи на полковника от Вермахта Вилхелм Волф, когото органите на „СМЕРШ“ понастоящем издирват. Тетрадката е открита сред архивните документи на Върховното командване на Вермахта в гр.Пирна, около Дрезден“.

Извадка от тетрадката на шандартенфюрера от СС В.Волф, с конспекти на текстове на секретни заповеди на Адолф Хитлер

Адолф Хитлер дал заповед за създаването и строителството на няколко подземни градове, върху територията на Антарктида, наречена Нова Швабия, чиято сталица трябвало да стане град Ассен. Нещо повече, той самият вярвал в една древна арийска теория, че земята е куха, и че в нея може да има земи и цивилизации, които дори да ни превъзхождат по развитие. Естествено, това негово вярване противоречало на истинската научна мисъл, която отдавна доказала че планетата ни има цялостна кора, мантия и ядро.

В периода от 1938 до 1941 г. германски транспортни подводни лодки започнали да преминават през цялия Атлантически океан и да прехвърлят запаси от продоволствие, дрехи, оръжие, боеприпаси, медикаменти, геоложко оборудване, релси, траверси, вагонетки и всичко нужно за създаването на тунели. Естествено, по-лесно е било всичко това да бъде закупено от близките латиноамерикански държави, но Втората световна война навлязла в такъв период, в който това станало невъзможно.

Това са германските вербовчици, които са набирали много тайно доброволци за базата „211“ в Антарктида.

По сведения на самия Ханс-Улрих фон Кранц, през 1941 г. населението на подземния обект в Антарктида достигнало цифрата от приблизително десет хиляди души. Там били построени и работили и няколко металургични и машиностроителни предприятия. През 1943 г. в карстовите пещери била завършено строителството на специална верф за извършването на авариен ремонт на германските подводни лодки. “Мащабите на предприятията били такива, че без много труд е могло да се създаде строителството на нови подводни лодки” – споменава фон Кранц.

Личния състав на германската експедиция 1938-1939 г.

През 1945 г. базата става едно от местата където успяват да се скрият от международното правосъдие избягалите нацисти, а така също и пункт за прехвърляне на безопасни места на много от “мозъците” на Райха – биолози, специалисти по самолетостроене, ракетна техника, ядерна физика и т.н. Нещо повече, след капитулацията на Третия райх, се оказва че в неизвестни направления са изчезнали част от германските субмарини, при това от последните модели. Те така и не били открити – нито на дъното, нито в океанските и морските пристанища…. Но е известно едно нещо – че са отплавали в южно направление.

Карта на Нова Швабия (германска експедиция 1938-1939 г.)

Агарта с „Град Ассен“ (личен архив на Адолф Хитлер)

С настъпването на студената война в света нарастнал и интереса към Антарктида. През 1947 г. за крайбежието на Нова Швабия отплавала американска военноморска експедиция в състав от 14 кораба и с 20 самолети, подготвени за действия в полярни условия. Тази операция по издирването на местоположението на германската “База-211” била известна във военните среди под кодовото название “Висок скок”, скок който на практика се оказал не толкова голям. Експедицията завършила неуспешно, били дадени многобройни човешки загуби, един кораб бил взривен и загубен, а информацията за нея е засекретена в САЩ и до днес.

Следващите загуби дала експедицията на известния френски океанограф Жак-Ив Кусто. През 1973 г. експедицията, ръководена от него, заедно с кораба “Калисто” се насочила за изследването на Земята на Дронинг Мод, а неофициално – за издирването на месторазположението на “Базата 211”. Френските квалангисти успяли да открият подводен вход в подземните пещери, но малко по-късно всичките пет души, които влезли отново в един от подводните тунели, изчезнали завинаги. Експедицията спешно била прекратена.

Справка на Първо управление на НКГБ за германските колонии на островите в Тихия и Атлантическия океан (по линия „А“)

Трети, пострадали съветските полярници. В края на 70-те години била изпратена съветска експедиция в Антарктида която по данни от авиационни снимки трябвало да провери за наличието на оазиси, свободни от ледена покривка. Но в един от оазисите, членове на експедицията съвсем случайно откриват шахта, с вход водещ в дълбочина на земята. Но в момента на влизането в подземието избухва мощен експлозив и трима души от състава и загиват. А няколко дни по-късно изчезват безследно и останалите членове на експедицията…

След това, настъпва затишие, но лъжливо затишие…

Като че ли интересът към “База 211” е сведен в световната общественост на нула. Но на практика това не е така – в района на Нова Швабия е създадена мощна съветска (днес руска) изследователска база “Новолазеровская”, със състав от повече от хиляда души. В съседство до нея от 1981 г. пък бе развърната изследователска станция “Георг фон Ноймайер”на ГДР… Днес последната е заменена от германските изследователски станции “Ноймайер-2”, а през 2008 г. започна строителството и на базата “Ноймайер-3” с площ от 3300 км м.

Преди няколко години изненадващо в Интернет бяха показани от няколко специализирани руски архивохранилища на различни нацистки документи, които вече окончателно потвърждават факта за съществуването на нацистката база в Антарктида. Например, на картата с инструкциите по преминаването на подводните проходи до входа в “Агарта” има една странно напомняне: “… При преминаването на пътя по повърхността вътре в грота е възможна появата както на въздушни, така и на подводни обекти. Забранява се категорично откриването на огън по тези обекти…” За сега остава открит въпроса, кой ще стигне пръв до нея и ще разбере за съдбата на обслужващия я персонал, и за това – дали тя е консервирана за по-добри времена или взривена във вътрешността?

До днес световната общественост не е убедена, че някой ще вдигне скоро завесата върху случая. Но интересът към тайнствеността, витаеща около съдбата на “Базата 211” нарастна отново през януари 2007 г. Тогава, изненадващо беше извършена експедиция на руската ФСБ (Федералната служба за сигурност) със специален транспортен самолет, в който били качени два мощни мноцелеви вертолета, Експедицията бе ръководена лично от ръководителя на рускота ФСБ генерал Патрушев. Защо са посетили района на Антарктида и какво са открили там, няма да стане известно скоро.

Cт.н.с. Николай Котев, д-р по история.

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 3 September 2011, p.20-21.

Creative Commons License
ANTARCTICA. ENTRANCE TO NAZY “AGARTHA” (BASE “211″) ? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

НКО

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО

“СМЕРШ”

“22” юни 1945 г.

гр.Москва

НАРОДЕН КОМИСАРИАТ ЗА ДЪРЖАВНА

СИГУРНОСТ НА СССР

До другаря В.Н. Меркулов

Докладвам, че на 11 юни 1945 г. от сътрудниците на контраразузнаването “СМЕРШ” на 79-и стрелкови корпус в зданието на щаба на МВС на Германия на адрес: Берлин-Тиргартен, Тирпитщауфер 38-42, в служебно помещение са открити “карти за преминаване на морските дълбочини” с гриф: “Само за капитани на подводни лодки А-класа от зондерконвоя на фюрера”, общо 38 броя под номера със серия “44” (№№ 0189 до 0199, от №№ 0228 до №№ 0239, от №№ 0446 до №№ 0456, №№ 0555, 0870, 1489.

Както следва от превода на текста и от инструкцията на картата, става дума за преминаването на коридорите за влизане в “АГАРТА” под ледовете на Антарктида.

На всяка от картите, в графики с цифри и данни, които изискват разшифриране от специалисти в областта на астрономията и навигацията, са обозначени различни ключове, които както се предполага, се използуват в зависимост от годишните времена и разположението на луната.

Картите са отпечатени в 1500 екземпляра в концлагера Дахау, на 17 км от Мюнхен, в “зондерлабораторията” през януари 1944 г., което свидетелствува за изключителната секретност на информацията върху картите и за това, че всички лица, които са участвували в тяхното отпечатване, са унищожени.

ПРИЛОЖЕНИЕ: карти, превод в “38” страници.

(п) В. Абакумов

Според съдържанието на трофейните германски документи, нацистите са имали желанието да построят въздушен цилиндричен съд от типа „Цепелин“, наречен „Андромеда“. Този 330-футов хипопотам трябвало да побира в себе си три от по-малките „летящи диска“ Vril и един от по-голямите Haunebu. В началото на 50-те г. на миналия век, калифорниецът George Adamski успя да фотографира с подобен дизайн UFO .

- WITH CALL SIGN „ZEPP“ AND „ZELMANN“…


С ПОЗИВНИ „ЗЕПП“ И „ЗЕЛМАН“…

Искате да научите нещо за дейността на германския Абвер в България? Трудно, почти невъзможно – преписката и е изнесена, унищожена, консервирана… а малкото останали след края на Втората световна война сведения са все още скрити в сейфовете под различни грифове и печати. И все пак може нещо да се каже за тази нацистка разузнавателна общност.

В съответствие с развиваната от 1933 г. нацистка стратегия на разузнавателна и подривна дейност срещу потенциалните противници на Германия, е създадена службата за военно разузнаване и контраразузнаване (Абвер) при върховното командване на ОКВ (Oberkommando der Wehrmacht), ръководено първоначално от капитан 1-ви ранг Конрад Патциг, а след това от адмирал Вилхелм Канарис до неговото премахване от ръководството в средата на 1944 г. Канарис идва в ръководството на абвера на 1 януари 1935 г., когато главнокомандващият военноморски флот на Германия Ерих Редер го назначава за началник на управленческата група на военното разузнаване и контраразузнаване при германското Военно министерство. В германската разузнавателна общност е известен на колегите си под псевдонимите „Сивия старец”, „Сивия”. През 1938 г. тази организация получава наименованието „Управление Аусланд/Абвер/ОКВ” („Чужбина/Абвер/ОКВ”), като при това била формирана и нейната нова многостъпална структура.


Ръководителят на Абвера, адмирал Вилхелм Канарис

През 1935 г., Абверът пристъпва към създаването на свои опорни пунктове на територията на държавите с приятелска нагласа спрямо Третия райх – Унгария, България, Турция и Румъния във вид на „Военни организации” (Кригсорганизацион – съкр. „КО”), първоначално влизащи в структурата на службите на германските военни аташета. Именно по това време, в Ръководството на Абвера назрява идеята, начело на „КО” в България да бъде поставен подполковник Ото Вагнер („Ото Делиус„), който като възпитаник на пруско-юнкерската образователна система, е трябвало да се сблъска на Балканския полуостров с с развърнатата и силна терористична мрежа и дейност на Коминтерна . Показателно в тази насока е влиянието на официалната съветска терминология върху избора на оперативните псевдоними-„заменки”, с които Ото Вагнер работи на Балканите – „Фрей” (фамилията, под която Надежда Крупская и Владимир Улянов-Ленин сключват в Швеция брак преди Октомврийския преврат от 1917 г.), „Куно” (по фамилията на видния немски социалдемократ Хенрих Кунов (Heinrich Cunow), автор на известна книга „Борбата на класите и партиите в Голямата френска революция 1789-1794 г.”, „Библиотекарят” (в смисъл на този, който „преразглежда”, „допълва”, „систематизира” и „разширява” по новите германски издания) и др. Звучи шизофренично? Но дори и за този случай Ото Вагнер има псевдоним – „Докторът”.


Обучение да се работи с радиостанция в една от разузнавателните школи на Абвера
Дата 1939
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0153
Автор неизвестен

Ето как е описана първата възлова за историята на България и Балканите среща на адмирал Канарис с Ото Вагнер:

„… – Аз чувам, че Вие сте недоволни от престоя си тук, Вагнер? – с усмешка го попитал всезнаещия адмирал.

- Точно така, недоволен, хер адмирал – отговорил подполковникът. – Дяволски ми е омръзнала цялата тази канцеларщина, тегли ме към истинско дело…

- А къде е това Ваше истинско дело?

- В София, хер адмирал!

Канарис хванал под ръка Вагнер за ръкава и го повел към своя кабинет. Там Вагнер разказал на шефа си за своите планове:

- Аз отдавна се интересувам от България. Това е страна с много изгодно за нас стратегическо положение…

- Да, трамплин към Азия и кама в сърцето на Близкия Изток!

- Точно така, хер адмирал. Ако създадем там нашата Военна организация…

- Добре – прекъснал подполковника Канарис. – Постарайте се да се подготвите колкото се може по-бързо и на добър час…”

Не закъсняват и действията по разширяването и разполагането на подразделенията на Абвера в Югоизточна Европа. Още през 1938 г., във Виена е създаден вторият по-големина след Хамбург „Център за радиопрехват и наблюдение” за връзка с агентурата в Източна и Югоизточна Европа. А през 1939 г. „Абвер-2” пристъпва към осъществяването на диверсионни операции срещу плавателните съдове, пристигащи в пристанищата на Румъния, България и Гърция. Подривните материали попадат в трюмовете на корабите на западните съюзници – противници на Оста, в сандъците с експортираните за чужбина зеленчуци и плодове или в машинните им отделения, маскирани като парчета въглища, а прецизните взриватели с часовникови механизми избухват зад пределите на тримилната зона.


Централно управление на Абвера, Берлин. Получаване на сведения от региона на Балканите.
Дата 1939
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0157
Автор неизвестен

През 1940 г., по разпореждане на отдел „Чужбина” на Абвера, ескадрилата със специално предназначение „Ровел” зачестила своите разузнавателни полети над територията на Съветския съюз, използвайки между другите летища и тези, които са били изградени в Унгария, Румъния и България. Наименованието на ескадрилата идвало от фамилията на нейния командир – полковник Гюнтер Ровел. Целта на извършваното въздушно разузнаване е събирането на информация за местоположението на съветските промишлени обекти, съставянето на навигационни схеми на автомобилните и релсовите пътища (мостове, жп.-възли, морски и речни пристанища), получаването на сведения за дислокацията на съветските въоръжени сили и строителството на нови аеродруми, за граничните укрепления – обекти от изгражданата отбранителна линия „Сталин” и станционарните позиции на ПВО, казармите, жп.-депата и предприятията на военната промишленост.

На 30 август 1940 г., в съответствие с инструкциите на отдел „Чужбина” на Абвера, ръководителят на КО „България” подполковник Ото Вагнер става от Легацията на Германия в България, офицер за свръзка между върховното командване на ОКВ и българския царски Генерален щаб.

През януари-март 1941 г., с оглед на подготвяното нахлуване в Гърция и Югославия, в граничните райони на България са създадени оперативни щабове на Вермахта, като командирът на „Учебния строителен отряд за специално назначение Бранденбург-800” прехвърля своя команден пункт в София. На 3 февруари отделението на Абвера във Виена получава заповед да формира спецподразделение от командоси от състава на„Абвер-3” за осъществяването на диверсии на територията на Югославия и Гърция (предвидени за атакуване по план „Марита”). Във връзка с това се засилва интензитетът на постъпването на информация, изпращана от ръководителя на „КО” в България подполковник Ото Вагнер и от германските военни аташета в България, Югославия и Гърция – подполковник Йощ (Йост), подполковник Роде и майор Клема.


Така изглежда един от фалшивите партизански отряди, съставени от диверсионните подразделения на полка „Бранденбург“

През май 1941 г., (след завършването на Априлската война на Балканите) КО „България” създава свои периферийни филиали във Варна, Бургас, Пловдив и Свиленград. 1941 г. Е характерна също така и с редица операции на Абвера, имащи смисъл на „импасни”. В тази насока е много характерна операцията на Абвера и българското военно разузнаване, която е проведена срещу из0вестния по това време журналист Георги Вълков, арестуван през февруари 1941 г., заедно с още седмина по-изтъкнати дейци на БЗНС „Александър Стамболийски”. Полицията намира у Георги Вълков подробна информация за мобилизацията на българската войска и за ремонта на някои стратегически мостове. По-късно, ходът на операцията получава вид на символичен отговор на провеждащия се по това време процес срещу заловените агенти на Абвера в САЩ при така наречената операция „Норден”. При сравнението на двете операции – тази на американското Федералното бюро за разследване и тази на германския Абвер – се вижда отчетливо опитът за припокриване на първата операция с операцията на Абвера, провеждана в България. Показателно е също така и съвпадението на датите на осъществяването им (септември-декември 1941 г.), а така също и на обектите за разузнаване (технологични възли от авиацията, включително и на метода на хвърлянето на „стрели” по противника).


Курсанти и преподаватели на една от абверовските разузнавателни школи, на „тържествен“ обяд.
Дата 1939
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0155
Автор неизвестен

Агентурната мрежа на Абвера се състояла от няколко специализирани групи информатори. Според италианския учен Ед.Бояджи, всяка от специализираните групи имала условно обозначение, което улеснявало тяхното използване в оперативната и аналитичната дейност, а именно:

Mann – агент;

Z-Mann – постоянен информатор;

H-Mann – информатор от случай към случай;

V-Mann – човек, на който може да се доверява;

U-Mann – човек, на който не винаги може да се доверява.

В своите материали и донесения до Разузнавателното отделение на Щаба на войската ръководителят на подразделението на Абвера в България много често използва съкращението „V-Mann”, когато става дума за провеждането на радиоигри (Funkelspiell) или съкратено F-spiell с противниковите разузнавателни служби – ще рече, тези от антихитлеристката коалиция. С цел маскировка самите агенти-информатори се обръщали към офицерите на Абвера с гражданското „господин доктор”. Ето защо и преписката, водена от РО-ЩВ и с Дирекцията на българската полиция, изобилства с обръщението „д-р”, което се дава в бланката на Ото Вагнер. Това също така говори и за обширните възможности, които имал този южноевропейски пункт за събиране и предоставяне на информация.


Обучение на агенти в една от разузнавателните школи на Абвера

Дата 1939
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0152
Автор неизвестен

За отбелязване е, че връзките между Абвера и Гестапо не били никак гладки. Това се дължало на факта, че в средите на Главното командване на Вермахта невинаги били съгласни с решенията на Адолф Хитлер, поради което се усещало нарастване на съпротивата, намерило своята връхна точка в атентата на граф Клаус фон Щауфенберг през юли 1944 г. и в изтребването на хиляди германски антинацистки настроени военнослужещи и цивилни лица от специално създадените команди на СС. Тези конфликти между двете могъщи за времето си военновременни организации на Германия започват още в ерата на ръководството на Абвера от капитана 1-ви ранг Патциг (1932-1934 г.), ще рече в периода на непосредственото идване на власт на Адолф Хитлер.

Една от главните цели на Ото Вагнер в България е била откриването на точките на осведомителната мрежа на Коминтерна в страната. Независимо от постигнатите успехи в това направление, той не успява до края на престоя си в страната, да я разгроми. И затова има сериозни свидетелства. Едното от тях е на съветския разузнавач Леопольд Треппер (Отто), един от ръководителите на т.нар. европейски „Червен оркестър” (Красная капелла). След своето арестуване в Париж от органите на Гестапо, той описва един интересен момент от контраборбата си в началото на 1943 г., срещу Гестапо и от дейността на съветското разузнаване в България. Ето какво пише той:

„… В тази ситуация, както и в много други, аз имах възможността да побеседвам с Гиринг (гестаповец, ръководещ разгрома на мрежата на „Червения оркестър – бел.Н.К.) на финансова тема и буквално да го засипя със съвети, окончателно поставили го в невъзможно смешно положение. Препоръчах му да започне от Белгия и Холандия и да поиска от Москва паричен превод на името на Венцел. Скоро след бягството на Венцел, от България пристигна „подарък”: на дъното на голяма банка с фасул лежала смехотворната сума от десет фунта стерлинга. Дейците на зондеркомандата, безнадежно лишени от чувството на хумор, се опитаха да намерят някаква разумно обяснение на този „подарък”. Аз им предложих вариант на обяснение, който напълно ги удовлетворил:

- Та всичко това е много просто – им казах. – Центърът, естествено е поискал да провери надежността на този канал за свръзка, преди да започне да изпраща голями суми…

Те още дълго чакали нови парични постъпления…”


Подразделение на „Бранденбург“. Обучение за боравене с кама.
Дата юни 1932
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 102-13570
Автор Unknown

Отделно от КО „България”, на територията на царството работило и т.нар. „Разузнавателно подразделение – София” (Abwehrstelle/Sofia), известно като център с полева поща № 11796с. АСТ „София” имала две собствени радиостанции с позивни „Зепп” и „Зелман”. То събирало информация за съветските предприятия от отбранителната промишленост, като за тази цел сътрудниците му разпитвали военнопленниците и преселниците. АСТ „София” водило активна обмяна на сведения (”инфо”) с разузнавателните служби на Турция и Япония, а така също и активни контраразузнавателни мероприятия срещу партизаните на Балканите. Една от нейните дейности е била създаването на възстаннически групи от числото на българските националисти. През 1942-1943 г. АСТ „София” участвува в кампанията по набора на доброволци за германския „Руския корпус”. Мероприятието минало успешно – с помощта на руските белоемигранти, на територията на Украйна и България били вербувани за служба в него около 2 хиляди души. През април 1943 г. АСТ „София” установява контакт с лидера на македонските националисти Наумов. През лятото на 1944 г., с помощта на АСТ ”София” бил формиран албански доброволчески батальон за борба с партизаните. Отделно българските спецслужби постоянно доставяли в АСТ „София” информация за дейността на българската компартия. АСТ „София” работила в постоянен контакт с АСТ „Виена” и разузнавателните органи на германския военноморски флот, разположени във Варна и Бургас. Нещо повече, АСТ „Виена“ създава две свои самостоятелни големи резидентури на територията на България – „Бюрото Клат“ в София и „Бюрото Келлер“ във Варна.

В най-общ вид, по следния начин може да се извърши сравнителното разграничение на различните периоди на действие, които „Военната организация” на Абвера в България е използвала.


Преподавателският състав на една от разузнавателните школи на Абвера
Дата 1939/1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0154
Автор неизвестнен

Така например, дейността и може да се раздели на няколко периода:

1) Акомодиране на територията на България и установяване на официални и неофициални контакти;

2) Изграждане на инфраструктурата на организацията и извършване на различни мероприятия по подготовката на войната срещу Гърция и Югославия (1 март 1940 г. – април 1941 г.). В този период „КО” на Ото Вагнер придобива статут на т.нар. „Разузнавателно подразделение – София” (Abwehrstelle/Sofia), т.е за оперативни мероприятия на територията на Югославия и Гърция или за действие срещу противниковите разузнавателни служби другаде в Югоизточна Европа (например съвместно с AST/Бeлград и AST/Прага)

3) Прикриване на направлението от българо-турската граница към подстъпите на Третия райх и извършването на различни провокации срещу чужди дипломатически представителства в България (1 март 1941 г. – приблизително до януари 1941 г.).

4) Разгромяване на съществуващата система за получаване на информация от различните подразделения на британската, френската и американската разузнавателняа служба (Secret Intelligence служба, Special Operations Executive, OSS и др.), разположени в България и на тези територии от Гърция и Югославия, които са заети от българските армейски подразделения.


Директива на ръководството на Абвера за операция „Мамут“. Подобни операции се разработвали и в София.

5) Изучаване схемата на дейността на БРП (к) и на помощта, която получава от чужбина за разгръщането на терористична мрежа на територияата на България. „Военната организация” на подполковник Ото Вагнер активизира по-специално своите действия срещу комунистическата „Народоосвободителна въстаническа армия” (НОВА) приблизително от април 1943 г. Подполковник Ото Вагнер е бил първият абверовец на Балканите, който дал идеята за създаването на антипартизански отряди, маскирани като партизански. За тази цел в България били изпратени няколко подразделения на диверсионния полк „Бранденбург”. От тях се формирали групи от по 10-15 човека, които били изпратени в региона на Южна България. Именно те са в дъното на всички наказателни операции, осъществявани по това време там.

6) Борба с основния противник на Балканския полуостров – партизанските движения на територията на новоприсъединените към България територии, взети от окупирана Югославия и Гърция, и неутрализиране на каналите за свръзка и помощ, получавана за тях от Великобритания и САЩ (приблизително от януари 1942 г. До конференцията по разузнаване в гр.Симеоново). В този период на действие, Рефентурата на Абвера в София, на често пъти придобива статут на фронтови разузнавателен отдел (Frontaufklarungskommandos, съкр. FAK), главно при предоставяне на информация за действията на 1-ви Окупационен корпус на територията на Югославия и връзките му с пророялистки настроената опозиция на генерал Драголюб Михайлович.

7) Начало на непосредствена борба с разузнавателните служби на САЩ и Великобритания не само на територията на Турция, но и на територията на държавите в Близкия и Средния изток включително и Иран (средата на 1941 г. – приблизително до средата на 1944 г.); подготовка и извършването на различни провокации срещу еврейското население в България.

8) Мероприятия по запазването на германската агентурна мрежа на Балканите (период в който Абверът като самостоятелна единица в структурата на нацистката разузнавателна общност не съществува) – до 9 май 1945 г.


Ето ги – слушателите и преподавателите на една от абверовските разузнавателни школи.
Дата 1939
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 146-2005-0156
Автор неизвестен

В заключение трябва да се каже, че дейността на Абвера като престъпна организация, е поставена на подсъдимата скамейка и по време на Международния процес срещу военните престъпници в Нюрнберг. Години по-късно става известен факта, че сред другите си дейности прословутата източногерманска разузнавателна служба „Щази” е отделяла голямо значение и на изучаването на нацисткото минало на различни личности, работили в структурите на Абвера и заемали възлови постове във ФРГ в периода след Втората световна война. Според думите на световноизвестния изследовател на нацистките престъпления Симон Визентал, „след обединението на Германия бяха открити лавици с делата на нацистите с обща дължина от 4 мили, (делата, които са водени от Народните съдилища в Германска демократична република срещу военнопрестъпници, живели или живеещи на територията на тогавъшната ФРГ и др.).

WAGNER, Otto. c.1940 Maj., sent to Sofia by Abwehrstelle Wien. 01.04.41 Maj. in OKW/Abwehr III. 01.09.41 promo to Obstlt. 1943-44 Oberst and Leiter K.O. Bulgarien. 06.44 Oberst and Leiter K.d.M. Ungarn (to 10.44).

Днес правителството на обединена Германия, ръководена от г-жа Ангела Меркел, е сериозен гарант за това, че на нейна земя няма да възникне отново тази форма на нацистка идеология и подобни организации, които са довели до смъртта на десетки милиони жители на нашата земя. За това говорят най-добре параграфите на сегашната конституция на Германия.

с. н. с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
„WITH CALL SIGN „ZEPP“ AND „ZELMANN“…“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN: BULGARIAN NEWSPAPER „Българска армия“ („BULGARIAN ARMY“), SOFIA, N 1 (23629) FROM 6TH JANUARY 2012, P.16-17.

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG

 

- ANATOMY OF THE AGRESSION (FIRST PART )


               АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ ПЪРВА)

Невероятно! Най-после на бял свят се появиха редица документи – общо 189 на брой, които променят и изясняват редица проблеми от съвременната българска история! Те случайно бяха открити в едно от архивохранилищата на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и официално публикувани в края на 2011 г. Първи за тяхното съдържание съвсем накратко в специална своя статия, озаглавена „Сталинският лов на дипломатите на Хитлер” съобщи германският „Шпигел”. Между другото, той пише:
„Рядко, когато има подобна възможност да се погледне вътре в малко известните детайли на външната политика на Третия Райх. От публикуваните материали може да се узнае как Борис III, цар на Болгария, бе изнуден да се присъедини към Хитлер във войната срещу Югославия и Гърция. Как бившият посланик на Хитлер в Багдад трябвало да инсценира държавен преврат и с помощта на върховния мюфтия на Йерусалим да събере арабски легион за борба срещу «англичаните, евреите и болшевиките». Или как Римският Папа Пий XII или румънският крал Михай сътрудничали с германците…”
Но този текст за читателите е недостатъчен. Той само възбуди любопитството и интереса у читателите. Сега вестник „България” има възможността да ви представи текста на един от документите, касаещи непосредствено българската история.
Историята на действащите лица от документите е следната.
След прекъсването на българо-германския диппломатически диалог, германският посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле заедно с част от служителите на германското посолство през нощта на 5 срещу 6 септември 1944 г. заминават за Свиленград, с намерението да преминат на турска територия. Турските гранични власти обаче не позволяват това преминаване на границата, поради променилата се военнополитическа обстановка. Като официален предтекст е използван факта, че липсва виза от турското външно министерство. Очакването на разрешението продължило няколко дни, след което съветското командване поискало от правителството на Отечествения фронт да бъдат арестувани и да му бъдат предадени всички сътрудници на германското посолство, които още не са напуснали територията на България. В периода 17-18 септември 1944 г., специален въздушен съветски десант в района на влаковата композиция, все още стояща на гара Свиленград, успява да арестува Адолф-Хайнц Бекерле и съпровождащите го лица, след което последните веднага са прехвърлени на съветска територия. Тук на „Лубянка”, те многократно са разпитвани, като днес са открити шест от протоколите на разпитите на германския посланик в България Бекерле (правени в периода 1945-1950 г.), и пет от протоколите на разпитите на легационния съветник д-р Антон Морман (в периода 1945-1951 г.).

Посланикът на нацистка Германия в България Адолф-Хайнц Бекерле

Допълнително бяха публикувани и шест от протоколите на разпитите и на арестуваните на германска територия бивш германския посланик в България Рихтховен, напуснал окончателно София на 19 юли 1941 г. (направени в периода 1945 – 1951 г.), два на икономиста д-р К.Клодиус (правени през 1946 г.). и три на гестаповеца Фридрих Панцингер – бивш заместник-началник на 4-то Управление на германското РСХА (правени в периода 1947-1948 г.). Всички те имат непосредствено отношение към историята на България в годините на Втората световна война (1939-1945 г.).
Тук Ви представяме текста на първия документ, разкриващ много от нелицеприятните истории, касаещи т.н. „изгубена България”.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ
23 март 1945 г.
Москва


Въпрос: Какви задачи са били поставени пред вас и от кой при назначаването ви за германски посланик в България?

Отговор: В министерството на външните работи, а след това по време на прием при Риббентроп ме запознаха с политическата обстановка в България. От тази информация произтичаше, че българското правителство като цяло и напълно стои на страната на Германия. В моята задача влизало по-нататъшното укрепване на приятелските връзки между България и Германия.
През юни 1941 г., преди заминаването ми в София, аз бях приет от Хитлер в присъствието на Риббентроп и Гьоринг. Хитлер ме попита, дали съм информиран за обстановката в София. Когато аз отговорих положително, той каза, че моята задача като посланик в София няма да бъде сложна, тъй като в България всичко е благополучно.
Въпрос: Как това трябва да се разбира? Разяснете!
Отговор: Хитлер обърна моето внимание към неговите приятелски отношения с цар Борис, с който той обсъждаше всички политически въпроси. Той ме посъветва да оказвам на царя всякакви услуги и да бъда с него тактичен. Смисълът на инструкцията на Хитлер се свеждал към това, че аз настойчиво да настоявам за безрезервното изпълнение на всички германски искания, при това да не засягам честолюбието на цар Борис, мечтаещ да стане „цар – обединител на българските земи”.
Въпрос: Към времето на вашето пристигане в София (юни 1941 г.) Германия привършила с окупацията на Гърция и Югославия, при това България, както е известно, оказала активна поддръжка на агресивната политика на фашистка Германия на Балканите. В това ли Хитлер виждаше „благополучието” на Балканите?
Отговор: Това, разбира се, е правилно. Съгласно Виенския арбитраж (1940 г.) и договора от Кремона към България е била присъединена Южна Добруджа, област, която принадлежала на Румъния. Освен това, в края на 1940 или в началото на 1941 година между България и Германия, при активното участие на моя предшественик – германския посланик в България фон Рихтхофен, бил сключен таен договор, по който към България били присъединени Македония и Тракия, области, принадлежащи на Югославия и Гърция. Вместо това, България се съгласи да пропусне германските войски през своята територия за окупирането на Югославия и Гърция.

Цар Борис III в разговор с граждани

За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г., от беседа с цар Борис. След това аз получих потвърждение от Министерството на външните работи на моето запитване, съществува ли такъв договор, на който се позовава Борис в беседата с мен. Накрая, по-късно, когато бях на прием при Риббентроп, последния ми потвърди, че такъв договор съществува, но за него е известно на тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, се надявал след войната да присъедини към България също така и Солун. Възможно е, по този повод на него да са били направени някакви обещания от германска страна.
По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика била напълно подчинена на германските интереси в Югоизтока на Европа.
Въпрос: В какво конкретно се изразявала военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?
Отговор:
Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните замисли на германското командване в Юго-Изтока на Европа се изразявала в следното:
България пропуснала германските войски през своята територия. Трябва да се каже, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствало придвижването на германските войски през своята територия.
Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който аз споменах по-горе, българското правителство предоставило своя транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите с Гърция и Югославия.
В местата на съсредоточаване на германските войски на границите с Югославия и Гърция, тези войски получавали продоволствие, ползвали се от българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средствата на ПВО и т.н.
Българското правителство освен това предоставило своите пристанища (Варна, Бургас) за престой на германските съдове и доковете за ремонт и построяване на кораби, които били използвани също за бойни операции в Черно море срещу Съветския Съюз.
През 1942 година българското правителство изпратило 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наречени окупационен корпус за потушаването на партизанското движение и поддържането на германския окупационен режим в тези страни.
Накрая, по секретно икономическо съглашение, които беше сключено от германска страна от пълномощника на германското правителство Клодиус, българското правителство оказало на Германия голяма икономическа помощ, напълно насочена към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично продоволствие за германските войски в България и  т.н.).
Въпрос: Във вашето задължение като германски посланик в България влизал контрола за провеждането от българското правителство на всички мероприятия, осигуряващи успех на агресията на германския фашизъм на Балканите?
Отговор:
Да, разбира се. Германското правителство беше заинтересувано в осъществяването на тези мероприятия от българското правителство, и аз, като посланик, заедно с моите чиновници полагах всички усилия за това тези мероприятия да се провеждат напълно.
Въпрос: За сметка на жестокото изтребване на югославския и гръцки народ и на унищожаването на тяхната свобода и независимост ли?
Отговор:
Върху това аз не съм се замислял. Аз изпълнявах заповедите на моето ръководство в Берлин и се грижех изключително за интересите на моята държава.
Въпрос: Вие не дадохте изчерпателен отговор на въпроса за това какви задачи са били поставени пред вас като германски посланик в България. Ще разкажете ли по-подробно за тези задачи?
Отговор:
По-нагоре аз посочих, че в моите задължения влизало укрепването на приятелските отношения между България и Германия. Това аз го осъществявах по пътя на поддържането на германо-български съюзи и обединения, на личен контакт с цар Борис и с неговите министри, а след смъртта на Борис – с регентския съвет и българските министри.

Кукловодите в България – германските военни аташета Йост и Брукман

В моите задължения влизало също така поддържането на различните германски промишлени учреждения и на техните представители в България, чиято дейност била важна и необходима за воденето на войната.
Аз оказвах също така активна помощ на германските военни инстанции в България в онези случаи, когато те имаха затруднения във взаимоотношенията с българското военно министерство при изпълнението на военните им задължения, за които аз говорих по-нагоре.
Аз се стремях да установя контакт с прогерманските български организации («Легионерите» — генералите Жеков, Луков; «Ратниците» — професор Кандаржиев1; комитета на «Антикоминтерна» в България — инженер Кръстев и др.), за разпространението през тези организации на пропаганден материал, внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическа идеология.
Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които трябва да кажа, че бяха много и които се отнасяха до най-различни страни от вътрешния живот на България.
Въпрос: Споменете за най-важните от тези поръчения и как вие практически ги осъществявахте?
Отговор:
Към моето пристигане в София, по настояването на германското правителство беше закрито руското консулство във Варна. Министърът на външните работи на България Попов2 доведе това до мое сведение и аз съобщих за това в Берлин.
Скоро след това, по настояването на представителите на германските военни инстанции в София, аз поставих пред министър Попов въпроса за закриването на руското посолство в София и извършването на обиск в него с цел на откриването на компрометиращи материали.
Българите не се съгласяваха с това настояване и благодарение на това на мен нееднократно ми се налагаше да се връщам към споменатия по-горе въпрос. Сега си спомням, че по този повод аз получих телеграма от Риббентроп, настояваща от мен да искам закриването на руското посолство в София. Хитлер поставял този въпрос по време на приема на цар Борис в своята ставка.
Връщайки се от Хитлер, цар Борис ми съобщи, че е решено този въпрос за сега да се остави открит, но на него му предложили да засили наблюдението върху сътрудниците на руското посолство. По настояването на Риббентроп, аз получих уверение от министъра на вътрешните работи Габровски, че това наблюдение ще бъде засилено, а през ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус3 аз проверявах как се изпълнява това уверение.
На мен ми се наложи да приложа много усилия за въздействието върху българската външна политика, когато Съветското правителство постави през 1944 г. въпроса за откриването отново на руските консулства във Варна, Бургас и Русе.
Аз получих от Риббентроп категорична заповед – да възпрепятствувам на това и имах по този случай голям разговор с премиер-министъра Божилов, министъра Шишманов4, Драганов5, с регента Филов. Консулствата не бяха отворени.
Въпрос: По-нагоре вие посочихте, че пристанищата Варна и Бургас се използвали от германските кораби за бойни операции срещу Съветския Съюз. Значи, обвиненията на Съветското правителство в нарушаването на неутралитета от българското правителство са били напълно обосновани?
Отговор:
Да, тези обвинения бяха напълно обосновани. Германските кораби от Варна и Бургас се използвали от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в други бойни операции срещу Съветския Съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския Съюз съществувал само на хартия. Обаче аз настойчиво изисквах от българските министри в рязка форма да отговарят на Съветското правителство, че тези обвинения са клевета. Аз всячески се стремях да изостря взаимоотношенията между България и Русия и да предизвикам помежду им военно стълкновение.

Българско пристанище на Черно море. Германците се подготвят за война срещу СССР

Премиер-министърът Божилов неточно изпълнил моите инструкции. Той заявил на представителя на съветското посолство, че германските кораби, намиращи се в българските пристанища, водят борба срещу възможната поява на английски подводни лодки. Това заявление на Божилов е явна лъжа.
По-късно аз предложих на министър Драганов нищо да не отговаря на Съветското правителство и да прекрати с обмяната на нотите по този въпрос.
Въпрос. Откъде ви е известно, че германските кораби от Варна и Бургас са водели бойни действия срещу Съветския Съюз?
Отговор:
За това ми разказа адмирал Фрике6, командващ морската група в Юга, и сътрудниците от неговия щаб. В частност, от тях на мен ми стана известно, че немските хидросамолети от Варна са излитали за разузнаването на съветските райони.
Въпрос: Продължете вашите показания. Какви още поръчения на германското правителство сте изпълнявали в България?
Отговор:
През пролетта на 1942 г., съгласно телеграфно разпореждане от Берлин, аз настоявах от българското правителство през министъра Попов да обяви война на Англия и Америка в съответствие с приетото от него задължение (присъединяването към пакта на 3-те държави). Българското правителство обяви, че България се намира в състояние на война с Англия и Америка.
През май 1943 г., аз получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския Съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външната страна изглеждаше, че това е дело на българското правителство, но в действителност всичко направихме ние – германците, под моето лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.
През август 1944 г., по настояване от Берлин, аз заявих на българското правителство в лицето на регентите Филов, Михов, министъра Драганов рязък протест със заплахата да използвам въоръжена сила срещу задържането от тях на ешелоните с руските военнопленници и граждански лица, пътуващи през България за Германия. В резултат на моята намеса, ешелоните безпрепятствено продължили движението си.
По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските работи – Данекер7 с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14—15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна.
Прекалено много време и сили отделях на въпроса за въвличането на българското правителство в борбата срещу партизаните както в Македония, Тракия, така и в Стара България. В резултат на моите настоявания, издигнати или по моя инициатива, или по указание от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони окупационния български корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт. Ръководителят на германското военно разузнаване в България д-р Делиус ми предоставяше месечни сводки за хода на ликвидирането на партизаните, и аз бях постоянно в курса на това дело.
Въпрос: Следователно, вие сте взимали участие в ръководенето на борбата срещу партизаните в България?
Отговор:
В непосредствената оперативна дейност на германското командване по борбата с партизаните не се намесвах. Аз на базата на получаваните от мен сводки за хода на тази борба настоявах от българското правителство, за засилването на мерките за борба срещу партизаните. В този смисъл аз, разбира се, участвувах в ръководенето на тази борба.

София Двореца, Н.В.Цар Борис III се ръкува с военния аташе и резидент към посолството на СССР полковник Иван Дергачев, до него е помощник-военния аташе майор Леонид Середа, Богоявленски парад 1940 или 1941 г.

Въпрос: При това, българските и немски части под предтекст на борба с партизаните унищожаваха мирното население, изтребваха невинни жени, деца, опожаряваха селища, села?
Отговор:
Да, това се правеше с цел профилактика, за да не могат другите жители да попадат под влиянието на партизаните.
Въпрос: Продължавате ли по-нататък вашите показания?
Отговор:
След смъртта на цар Борис аз, по заповед на Хитлер и Риббентроп, предприех опит да поставя на поста премиер-министър, ръководителя на национално-либералната партия Цанков8 и да формирам правителство начело с него, което да е способно още по-решително да провежда прогерманската политика.
Цанков ни беше известен по събитията от 1923 г., когато той, като премиер-министър, решително се разправи със Селската партия на Стамболийски (последният тогава беше убит) и жестоко потуши демократичното движение.
Освен това влошаващата се с всеки ден военна обстановка за Германия под влиянието на загубите на Източния фронт, настоятелно изисквала да бъде поставен на власт енергичен, с диктаторски склонности човек, който би съумял да удържи България в сътрудничеството с Германия. Такъв човек можеше да бъде Цанков.
Основните разговори по този повод аз водех с регента Филов, тъй като генерал Михов не владееше немски език, а княз Кирил9 стоеше на страна. Моите настоятелни искания този път бяха отклонени, обаче Филов ме увери, че набелязаната от тях кандидатура на Багрянов за поста на премиер-министър не отстъпва по своите качества на тази на Цанков.
Малко преди заемането от руснаците на Букурещ аз бях извикан в Ставката. Хитлер заявяваше, че той вярва във възможността да се удържи в германски ръце Македония и Сърбия и през тях да се поддържа връзка с немските части в Гърция, обаче ми поръча още веднъж да се опитам да получа съгласието на регентския съвет за формирането на правителство начело с Цанков.
Тази заповед излезе нереална. След моето връщане в България станаха събития, направили моите преговори с регентите безуспешни. Руските войски бяха на Дунав, тяхното нахлуване на българска територия беше въпрос на няколко часа.
Въпрос: Известно е, че Цанков се изказваше по дунавския радиопредавател от Берлин като глава на българското фашистко марионетно правителство, формирано от германците. Как това е могло да се случи?
Отговор:
Аз към това нямам отношение. След провала на моите опити да го направя премиер-министър, по заповед от Берлин аз качих цялото семейство на Цанков в автомобил, доставих го в съпровода на сътрудника на посолството хауптбанфюрер Брайпол12 в гр. Ниш, откъдето той заедно с моята съпруга с военен самолет излетяли за Берлин. Там Цанков го направили премиер-министър. Аз по това време заедно с моите сътрудници бях интерниран от частите на Червената армия.
Въпрос: Продължавате ли вашите показания?
Отговор:
За най-важните поръчения на германското правителство, които аз изпълнявах като посланик в България, аз ви казах.
Ще посоча още две поръчения. През 1941 година, по желанието на Берлин аз успях в България да мобилизирам работна сила за изпълнението на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани почти 40 хиляди българи, които бяха изпратени от мен в Германия.

Фотография на посолството на СССР в София, направена от агент на Абвера през 1942 г.

След държавния преврат в Италия13 аз успях да получа от българското правителство потвърждение, че то признава законното правителство на Мусолини, и се намесих в дейността на италианската мисия в България с цел на осигуряването на интересите на Мусолини (посланик Мамели по моето настояване беше сменен от посланик Симене14).
Въпрос: По такъв начин, цялата ваша дейност в България е била насочена към укрепването на позициите на германския фашизъм в навързаната от него на демократическите държави престъпна война?
Отговор:
Съвсем правилно. Да осигуря с всички средства победата на германския национал-социализъм над демократичните държави и да спечеля войната, която аз разглеждах като жизнено-необходима крачка от страна на Германия – в това аз виждах своята основна цел на поста германски посланик в България. На тази цел беше подчинена цялата моя дейност в България.
Въпрос: Защо вие премълчавате за разузнавателната дейност на вашето посолство?
Отговор:
С подобен род дейност германското посолство в България не се е занимавала. Тази работа се провеждаше от намиращия се в София орган на Абвера, ръководен от доктор Делиус и главния пълномощник на СД – Обермайер15.
Въпрос: Какво ви е известно за работата на тези учреждения?
Отговор:
Тези учреждения не ми бяха подчинени и нищо за работата им, което би заслужавало вниманието, не мога да съобщя.
Например, на мен ми е известно, че истинската фамилия на д-р Делиус, ръководителя на германското военно разузнаване в България, е била Вагнер. Едно време, след провала на германския Абвер в Турция, той започна да се нарича д-р Фрей. Делиус ми изказваше своите опасения, че заради този провал той може да има неприятности в службата.
Въпрос: Какво отношение е имал Делиус към провала на германския Абвер в Турция?
Отговор:
Както ми беше разказал Делиус, ръководителят на Абвера в Турция беше приел на служба сина на берлинския адвокат Фермерен, чиято майка е известна журналистка в Португалия. В същото време по препоръка на Делиус там пък била приета на служба дъщерята на германския консул в София Капп16, получила възпитание в Индия. Капп, Фермерен и още един сътрудник на Абвера в Истанбул преминали на страната на англичаните и им издали цялата агентура на Абвера в Турция. Провалът на Абвера в Турция послужил за повод да бъде премахнат адмирал Канарис от длъжността на ръководител на германския Абвер при «OKW» и предаването на военното разузнаване в ръцете на Химлер. Във връзка с това, от Главното управление на СД на базата на Абвера е било създадено Управлението М (военно разузнаване), чийто ръководител бил Калтенбруннер.
Въпрос: Какво още на вас ви е известно за работата на разузнавателните органи в България?
Отговор:
Главният пълномощник на СД – Обермайер провеждаше в София голяма дейност. Формално той се числял като консулски секретар при полицейския аташе Хофман, намиращ се в щата на посолството. Хофман също така се занимаваше със събирането на политическа информация и тясно сътрудничеше с българската полиция.
Малко преди заминаването на посолството от София, във връзка с приближаването на Червената Армия, Обермайер ми представи един ръководител от СС, чиято фамилия сега аз не помня. Последният заяви, че той се явява ръководител на организация, създадена по личното поръчение на Химлер и поддържаща тесни връзки с десните националистически кръгове.

В подготовка за война. Немски самолети на българските летища.
От беседата с този ръководител от СС ми стана известно, че неговата организация подготвя обявяването на независимостта на Македония с участието на десните националисти. Той ми съобщи, че в близките дни при него ще дойде лидерът на македонските независимосчари – Михайлов17, организатор на убийството на югославския крал Александър в Марсилия през 1924 г.18 И действително, Михайлов пристигнал със самолет от Загреб  (Хърватия) с жена си и други свои политически привърженици и беше насочен от Обемайер към Скопие. Ръководителят на СС ми заяви по-нататък, че той предава себе си и създадената от него организация, която се състояла от решителни млади български националисти, в мое разпореждане. Обаче да се възползвам от услугите на тази организация аз не успях, беше прекалено късно. В България навлязоха частите на Червената Армия.
Въпрос: Какви взаимоотношения вие имахте с ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус?
Отговор:
По време на едно от посещенията на Канарис при мен, първият определи моите взаимоотношения с Делиус. Делиус, съгласно указанията на Канарис, ми предаваше информацията от политически характер. От беседата с Делиус по повод на политическата обстановка в България на мен случайно ми се удаде да узная, че независимо от него в България работи още една инстанция на Абвера, непосредствено от Виена. Освен това, Делиус сътрудничил в София с една германска инстанция – Службата за прехват.
Въпрос: Какво още можете да съобщите за работата на германското разузнаване в България?
Отговор:
Повече нищо не ми е известно.
Въпрос. Вие не сте откровен. На нас ни е известно, че в посолството съществувала разузнавателна служба, ръководена от така нареченото „Бюро за разузнаване на Риббентроп” (Отдел за информация III на Министерството на външните работи на Германия). Разкажете какво ви е известно за тази служба?
Отговор:
За това, че Министерството на външните работи има своя специална разузнавателна служба («Бюро за разузнаване на Риббентроп»), аз узнах в началото на 1942 г. При мен се появи сътрудник на берлинската кинофабрика „Уфа” – де-Монти, хърватин по националност, и ми заяви, че той работи в София в качеството на пълномощник на „Бюрото за разузнаване на Риббентроп”. От Берлин при него е изпратена жена с фамилията Фридрих, която формално ще се числи като студентка в Софийския университет. Де-Монти по-нататък каза, че всичките агентурни материали, получени от него от доверените му лица, Фридрих ще шифрира със специален код и през посолството ще ги изпраща в Берлин. Де-Монти ме помоли да дам съответните указания на служителите от посолството.
Тука веднага де-Монти ме предупреди, че аз не трябва да се докосвам до тази работа, за да не бъда компрометиран. За съдържанието на получените от него през доверените лица материали, той ще ме информира постоянно устно. По-късно аз приемах неведнъж де-Монти.
Въпрос: Получава се така, че посолството е било прикритие на разузнавателната служба?
Отговор:
Да, така се получава. Ръководеното от мен германско посолство в България служеше за прикритие на германските разузнавателни органи. Намиращата се в посолството нелегална радиостанция под ръководството на радиста Кох понякога обслужваше българските представители на Абвера и осигуряваше свръзката им с берлинските ръководещи органи.
Въпрос: Продължавате ли вашите показания по този въпрос?
Отговор:
Де-Монти имаше редица неприятности във взаимоотношенията с българските власти, тъй като паралелно с това се занимаваше в България със снимането на филми. Освен това, германският Абвер го подозираше, че е агент на противника. Скоро след това той беше отзован в Берлин, а Фридрих беше прехвърлена в Копенхаген.
Въпрос: Кой стана наследника на де-Монти?
Отговор:
Докато търсиха кой да смени де-Монти, аз по молба на нач[алника] на Отдела за информация III на МВнР съветника Генке, се съгласих тази работа да изпълнява моят личен референт Бирман (арестуван заедно с мен). След няколко месеца, по моето лично ходатайство тази дейност беше предадена на съветника от посолството, ръководителя на Отдела за култура и пропаганда Гарбен19.
Въпрос: Какво ви е известно за работата на Гарбен в качеството на пълномощник на „бюрото за разузнаване на Риббентроп”?
Отговор:
Доколкото ми е известно, Гарбен е събирал информация за политическите настроения в различните кръгове на българската общественост, наблюдавал е за поведението на министрите и обкръжението им и донесенията на своята агентура изпращал в Берлин.
От агентурата на Гарбен ми е известен само представителя на една германска фирма – Беккер и неговата жена, които по думите на Гарбен, имали връзки сред руските хора в България и проявявали големи успехи в разузнавателната дейност срещу Русия. Гарбен заявил, че ако на мен ми трябва нещо да уточня по отношение на руското посолство, то това може да се направи през Беккер.
Освен това, Гарбен бил много тясно свързан с българските националистически кръгове.
Протоколът ми е преведен на немски език. Записано е правилно.
БЕКЕРЛЕ
Разпитът е прекъснат.
Разпитвал: зам[естник] нач[алник] на 2-ри отдел на Гл[авното] Упр[авление] на контраразузнаването „Смерш” подполковник БУРАШНИКОВ
Преводач: оперупълномощения на 2-ри отдел ГУКР „Смерш” ст[арши] лейтенант СТЕСНОВА

ЦА ФСБ России. Н-20808. Л. 34—44.  Оригинал. Машинопис.

Забележки:

1 Става дума политическия деец и ръководител на „Ратник”, професор Асен Кантарджиев.
2 Тук и по-нататък става дума за Иван Попов, който от 16.II.1940 до 11.IV.1942 г. е министър на външните работи.
3 Тук и по-нататък става дума за подполковника от германското военно разузнаване Отто Вагнер, ръководител на  «АСТ-София».
4  Става дума за Димитър Шишманов, който от 14.Х.1943 до 1.VI.1944 г. е министър на външните работи.
5 Тук и по-нататък става дума за българския военен и държавен деец Първан Драганов, който от 1.VI.1944 до 2.IX.1944 г. е министър на външните работи.
6 Става дума за германския адмирал Курт Фрике.
7  Става дума за сътрудника на Гестапо хауптщурмбанфюрер от СС Теодор Даннекер, съветник по еврейския въпрос във Франция, а от 21 януари 1943 г. – в България; натоварен е с подготовката по депортирането на българските евреи в Полша.
8 Така е в текста. Става дума за Александър Цанков, ръководител на Народното социално движение.
9 Става дума за брата на цар Борис III — княз Кирил Сакс-Кобург-Готски.
10  Вероятно, Бекерле има предвид народното въстание в Букурещ от 23 август 1944 г.
11 За посещението си в Ставката на фюрера в Източна Прусия на 22 август 1944 г., А-Х. Бекерле, за което разказал на разпита, проведен на  2 ноември 1950 г.
12  Става дума за германския дипломат Герхард Брайпол.
13  Става дума за държавния преврат в Италия от 25 юли 1943 г.
14 Става дума за италианския дипломат Карло Симене
15  Возможно е да става дума за германския дипломат Франц Обермайер.
16 Вероятно става сума за Нели Капп.
17 Става дума за българския политически деец Иван (Ванче) Михайлов (И.М.Гаврилов), (1896-1990) деец на македоно-одринското рев. движение, един от ръководителите на ВМРО. През 1924-1934 г. е член на ЦК на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. емигрира. След 1945 г. живее в Италия. Ръководи МПО в САЩ и Канада.
18 Така е в документа. Става дума за убийството на краля на Югославия Александър I Караджорджевич на 9 октомври 1934 г. от члена на ВМРО Владо Черноземски.
19 Става дума за германския дипломат д-р Манфред Гарбен, който от 16 юли 1943 г. до 7 октомври 1944 г. е референт по културата на германското посолство в София, България и съветник в Генералното консулство в Скопие.


Ст.н.с. Николай Котев
д-р по история
кореспондент на в. „България“

За дарения и спонсориране на историческите и журналистически разследвания на Николай Котев:
Банкова сметка: България, София, „Postbank“, BIC BPBIBGSF (сметка в USD) BG79BPB/7940415326590

PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 3 from 19th January 2012, part one   – see – http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 4 from 26th January 2012, part two – see – http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

Creative Commons License
ANATOMY OF THE AGRESSION by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.
Based on a work at http://kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.