- THE SEPARATISTS MADE DOUBLE KIDNAPPING. FOR THE FIRST TIME THE TRAIN WITH KIDNAPPING CITIZENS WAS IN 1977


СЕПАРАТИСТИ ИЗВЪРШВАТ ДВОЙНО ОТВЛИЧАНЕ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЛАК СЪС ЗАЛОЖНИЦИ Е ПОХИТЕН ПРЕЗ 1977 Г.

В световните медии е прието, когато се описват различни примери за борба с прояви на тероризъм, да се говори, че в тях участвуват специални полицейски антитерористични подразделения. Но не винаги е така.

Много често обезвреждането се оказва сложен проблем, при което се намесват и специалните армейски подразделения, обучени да действуват в подобни условия. Подобен случай на терористични актове, които са взаимосвързани, бяха тези от май 1977 г., когато терористи от бившите колонии на Холандия, воювали десетилетия с нейните войски, а след това и с войските на Англия в джунглите на Суматра и Британско Борнео, решиха да извършат актове на вандализъм на територията на Холандия.

Молукските сепаратисти решават да извършат двоен удар – да вземат за заложници пътници в един влак, както и ученици в едно от местните училища.

Трудността по неутрализирането на терористите в тази акция идва от добрата подготовка и въоръжение на терористите. Освен това те говорели помежду си на своите родни диалекти, което затруднявало извънредно много провеждането на операцията по обезвреждането.

Терористичният инцидент става във влак, който се движел от гр.Асен в направлението на гр.Грьонинген. И двата града са разположени в района на Северна Холандия. Той е овладян в движение от девет молукски терористи на 23 май 1977 г. и спрян от движение между двата града, при което като заложници попадат 51 мирни граждани. Има някаква символика в този терористичен акт – молуксите се качили във влака от град Асен, в чийто район по време на Втората световна война се намирал концентрационният лагер за евреи „Вестербрук” (днес паметно място, което се посещава от много туристи). От него нацистите ги транспортирали в лагерите на смъртта. По същото време четирима молукски терористи отвличат 110 ученици, като ги задържат затворени в основното училище в с.Бовенсмилде.

Тук трябва да се отбележи, че няколко дни по-късно 106 от децата получили стомашно заболяване от неизвестен произход. Така и не се разбира дали става въпрос за някаква вирусна зараза или за масов стрес от преживяното.

This scene shows the blowing up of the doors of the train before the marines went in.

Полицията не е в състояние да се справи с тези два случая и повиква на помощ армейските елитни подразделения. Със случаите се заели Кралското нидерландско съединение на морската пехота за близък бой, съвместно с британските си колеги от САС – специалните части за борба с тероризма във Великобритания. Техен шеф по това време е сър Питър де ла Билиер, сам участник в сражения с малайските сепаратисти през 1965 г.

Холандците подготвят екипи, състоящи се от по 5 морски пехотинци, които трябвало да атакуват рано сутринта в 4,53 часа вагоните с терористите. Съветниците от ръководството на САС предлагат на командването на холандската морска пехота да използват при атаките им едно ново изобретение – „ослепяващите гранати” G 60. Те имат малко задимяване, но излъчват ослепителна светлина – около 300 000 кандела (cd). Независимо, че срокът на действие на излъчването на светлината е само 3-5 секунди, ефектът по временното ослепяване на противника е огромен. Междувременно с похитителите се водят интензивни преговори за отвличане на вниманието им. В тях участвуват не само психолози, но и специалисти по хранене. Те препоръчват на терористите

да се доставят в изобилие

всякакви захарни изделия – шоколади, торти и т.н. За пръв път при тази операция на практика е потвърдено, че захарта предизвиква сънливост и притъпява реакциите.

Реактивни самолети прикриват операцията на антитерористите.

Холандското командване предлага свое оригинално решение за отвличане на вниманието на терористите – да бъде използвана авиация за шумов ефект при атакуване на вагоните със заложниците и терористите. Използвани са шест изтребителя F-104 „Старфайтер”. Те трябвало да летят около вагоните на възможно най-ниско разстояние от земята и по такъв начин за известен период от време да не позволят на терористите да се ориентират във времето и пространството поради невъобразимия грохот на реактивните двигатели. В този момент морските десантчици нахлуват във вагоните със заложниците и терористите.

Тази тактика има успех. По време на започналата атака на холандските морски пехотинци шест от молукските терористи са убити, а трима други – ранени. Двама от заложниците, които по време на операцията изпаднали в паника, също загиват, а още един е ранен.

По същото време се провежда и операцията в зданието на училището в с.Бовенсмилде. Тук резултатите са значително по-добри от тези при атаката на влаковата композиция.

Трима от четиримата терористи са зашеметени и заслепени, когато морските пехотинци успели да пробият с бронята на БТР страничната училищна стена.

В крайна сметка и четиримата молукски терористи са заловени. Децата са освободени, без да пострада никое от тях.

Така завършва един малко известен факт за използването на елитни армейски подразделения – на холандската авиация и на холандски морски пехотинци за близък бой в съдействие с британските им колеги по САС, при обезвреждането на терористите молукси и неутрализирането на ехото на една стара война, започнала в джунглите на Индонезия през 1963 г. и завършила в Холандия през 1977 г.

След акцията отцепниците капитулират.

After 2,5 weeks the marines thought there wasnt going to be any action anymore just like the first time, they played cards, smoked a lot and were relaxed.

Извършителите на двойното отвличане се представят като бойци от „Фронта за независимост на Молукските острови”. Островите са част от Индонезия. По време на холандското владичество населението на този архипелаг е имало определени привилегии. През Втората световна война молуксите се сражават против японските окупатори, като за това им е обещано създаването на отделна от Индонезия държава. Това обещание не е изпълнено и радикалните елементи сред молуксите започват партизанска война както против правителството в Джакарта, така и против бившата метрополия. След акцията в Асен островяните се отказват от претенциите си за независимост и прекратяват своите терористични действия.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standard“), Sofia, № 3159 from 15th October 2001

Creative Commons License
„THE SEPARATISTS MADE DOUBLE KIDNAPPING. FOR THE FIRST TIME THE TRAIN WITH KIDNAPPING CITIZENS WAS IN 1977″ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG_0004

- THE CONTRIBUTION OF THE RUSSIAN SCIENTISTS-EMIGRANTES IN WESTEUROPEAN SCIENCE AND CULTURE (on russian language)


ВКЛАД РУССКИХ УЧЕНЬIX-ЭМИГРАНТОВ В ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКУЮ НАУКУ И КУЛЬТУРУ

Культура должна быть сохранена, она не может быть уничтожена – эта максима наилучшим образом характеризует историю российской эмиграции после Октябрьской революции 1917 г.
Интеллигенция послереволюционной эмиграции осела в основном в странах Европы и Америки, где она с неимоверным трудом продолжала заниматься своей научной и культурной деятельностью.

Волн российской эмиграции было несколько, и все они сопровождались большими трудностями, связанными с адаптацией к новому месту, содержанием семьи, поисками работы и жилья.
Большая часть российских ученых была с мировыми именами, но хронический кризис, наступивший после первой мировой войны, привел к колоссальному сокращению рабочих мест и закрытию многих отраслей экономики, что усугубило и без того тяжелое положение эмигрантов. К тому же значительная часть их отличалась специфическими взглядами на развитие капитализма, что было естественным отражением общественной жизни в последние годы существования Российской империи.
Тем не менее происходила определенная консолидация сил русской интеллигенции. А.М. Пешков (Горький), уехавший из России по болезни, помог впоследствии эмигранту-издателю З.И. Гржебину организовать собственное издательство в Берлине, где печатались книги и журналы литераторов белой эмиграции. Горький же, вернувшись на Родину, в начале 30-х годов осуществил свою давнишнюю мечту – издание серии «Жизнь замечательных людей». За период до 1987 г. в серии вышло около 680 названий, где довольно часто проскальзывали сведения о жизни и творчестве русской эмиграции. Несомненно, огромную роль в жизни эмигрантов-литераторов играли журнал «Современные записки» (Париж, 1920-1940) и газета «Возрождение». Редакторы М.В.Вишняк, И.И.Фондаминский («Современные записки»), П.Б. Струве («Возрождение») поддерживали морально и материально писателей-изгнанников. «Париж стал центром изгнанничества, – пишет Б.Зайцев. – К этому ему не привыкать: издавна был он средоточием свободы, и не зря на Плас-де-Альма бронзовый Мицкевич, хоть и невелик ростом на пьедестале своем, экстатически зовет куда-то. Бунин, Мережковский, Бальмонт, Куприн, Шмелев, Ремизов, Алданов, Осоргин – все они обитатели Пасси и Отей, большинство тут же в Париже и головушки свои сложило, успокоившись кто на кладбище Сент-Женевьев-де-Буа, кто на других».

Петр Бернгардович Струве
В начале апреля 1936 г. с приходом фашизма коммунистический теоретик, академик и редактор «Известий» Н.И. Бухарин побывал в Париже, где выступил с докладом, в котором пытался примирить политику СССР с той, которая проводилась большей частью прогрессивно настроенных эмигрантов и лево-настроенной интеллигенции. Его доклад был даже переведен на французский язык эмигрантом – А.Н. Рубакиным. Бухарин не был первым советским лидером, попытавшимся завоевать доверие эмиграции, намного раньше в этом направлении проявили себя такие видные деятели Советского государства, как Чичерин, Воровский, Литвинов. К сожалению, их усилия свелись на нет из-за начавшейся ленинской политики, так называемого красного террора.

Николай Бухарин, 1929 г.
Тяжелые годы изгнания не сломили дух русских эмигрантов. Они восстановили научные и культурные связи со своими западноевропейскими и американскими коллегами, а также расширили прерванные из-за революции научные связи между собой. Например, перед началом Второй мировой войны общество инженеров в Париже насчитывало более 3 тысяч, французское Общество химиков – более 200, а Общество врачей – несколько сот русских специалистов.
Особенно значительными были открытия, сделанные в области естественных и точных наук. Так, во всемирно известном центре французской науки – Пастеровском институте работало много российских ученых-эмигрантов. Из них самый известный – С.Н. Виноградский, почетный член Российской АН (с 1923 г.), член Французской АН и Лондонского королевского общества, один из основоположников микробиологии. С 1922 г. он жил во Франции и до конца своих дней руководил агробактериологическим отделом Пастеровского института. Его наиболее важные работы посвящены гемосинтезу и многим другим классическим исследованиям общей микробиологии и экологии почвенных микроорганизмов. В этом же институте работал над проблемами иммунитета у беспозвоночных, и главным образом у насекомых, один из учеников И.И. Мечникова и И.П. Павлова – С.И. Метальников. Его работы в этой области являются классическими для науки того времени. В Рокфеллеровском институте работал его ассистент – биолог Ф.М. Левин, помощник крупного американского бактериолога Саймона Флекснера и близкий друг еще одного знаменитого эмигранта – выдающегося ваятеля и художника ХХ века Сергея Коненкова.

Сергей Николаевич Виноградский

Серьезные открытия были сделаны и в области геологии. Один из основоположников палеологии, член Петербургской АН Н.И.Андрусов, который с 1919 г. жил сначала в Париже, а потом в Праге, очень много сделал для развития французской геологии. По сведениям Национального училища по геологии и минных исследований в г. Нанси, среди его выпускников в 1921-1924 гг. было около 50 человек русских.
Среди кораблестроителей самым знаменитым считается инженер А.М. Петров, который после революции жил и работал во Франции и Бельгии, где стал известным конструктором и автором (вместе с В.И. Юркевичем) самого быстроходного для того времени гигантского турбоэлектрохода «Нормандия». Во время Второй мировой войны он вступил в одну из организаций Сопротивления во Франции.
Весьма плодотворной была деятельность различных русских ученых, исследователей и экспериментаторов в области физики, математики, астрономии, химии, металлургии и других наук. Известны всему миру имена академиков-химиков В.Н. Ипатьева (с 1927 г. он жил главным образом в США) и А.Е. Чичибабина, жившего с 1930 г. во Франции и много сделавшего для развития химико-фармацевтической промышленности, химика А.А. Титова – члена-корреспондента Французской АН.

Павел Рябушинский-младший (1871 – 1924)

Отдельной статьи заслуживает семейство российских предпринимателей Рябушинских, много сделавших для развития отечественной промышленности, в том числе положивших начало строительства в Москве в 1916 г. автомобильного завода (АМО). После революции все представители Рябушинских оказались в эмиграции. В частности, в области аэродинамики хорошо известно имя Д.П. Рябушинского (в 1904 г. он основал в имении Кучино под Москвой Аэродинамический институт). Авиаконструктор и промышленник И.И. Сикорский (кстати близкий друг А. Туполева), создавший многомоторные самолеты «Илья Муромец» и «Русский витязь», эмигрировал в 1919 г. в США. В 1923 г. он основал фирму, где под его руководством строились пассажирские и военные самолеты и вертолеты. Астроном Н.М. Стойло руководил международным метеорологическим бюро, строил корабли В.И. Юркевич, успешно трудился в области электронной физики В.К. Зворыкин – один из создателей телевидения. Известный ученый и инженер в области прикладной механики С.П. Тимошенко преподавал сначала в Загребском университете, а после переезда в США состоял научным консультантом компании Вестингауз, а затем – профессор Мичиганского и Станфордского университетов.

Авиаконструктор И.И.Сикорский
В эмиграцию отправились и прожили там многие годы видные географы и путешественники. Один из них – русский офицер морского флота и исследователь Арктики Б.А. Вилькицкий. В 1913 г. он руководил Гидрографической экспедицией в Северном Ледовитом океане на ледоколах «Таймыр» и «Вайгач». Открыл остров, названный его именем, и расположенный к северу от мыса Челюскина архипелаг императора Николая 11 (ныне – Северная Земля). Умер он 6 марта 1961 г. в Брюсселе.

Борис Андреевич Вилькицкий
По окончании Второй мировой войны многие потомки эмигрантов постарались восстановить утерянную связь с Родиной. Среди них сын известного врача императорской семьи – Чехова-Боткина французский хирург С.П. Чехов-Боткин. Его имя пользуется большим уважением во Франции, он воевал в рядах Сопротивления и награжден высшей наградой Франции – орденом Почетного легиона. После Второй мировой войны вернулся на Родину доктор А.Н. Рубакин (переводчик доклада Н. Бухарина) и многие другие эмигранты.
Память о вкладе русской эмиграции в западную науку не забыта. Во многих европейских музеях, институтах и высших учебных заведениях созданы специальные стенды, посвященные их трудному, но плодотворному пути в науку.

Николай Георгиев КОТЕВ,
София

Printed in holland newspaper Новости Бенилюкса”, Shiedam, Holland, N 3 (31), March 2003.

Creative Commons License
THE CONTRIBUTION OF THE RUSSIAN SCIENTISTS-EMIGRANTES IN WESTEUROPEAN SCIENCE AND CULTURE (on russian language) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG

- АRDENNEN, 16TH DECEMBER 1944, 05.00 A.M….


АРДЕНИТЕ, 16 ДЕКЕМВРИ 1944 Г., 05.00 ЧАСА СУТРИНТА…

Повторение на стар урок?

След изтеглянето на главните сили на немските войски на нов отбранителен рубеж, минаващ покрай западните граници на Нацистка Германия, т.е. на „линията Зигфрид”(Siegfried Line), Адолф Хитлер взима безпрецедентното решение да контраатакува противника. На съвещанието от 12 декември 1944 г., на висшето командване, действуващо на Запад, четири дни преди настъплението, фюрерът заявил: „… Онзи, който внимателно следи развитието на събитията, не може да не вижда, че противоречията между нашите врагове с всеки ден все се усилват. Ако сега по тях се нанесат няколко мощни удара, то във всеки момент може да се получи така, че този „общ”, изкуствено поддържан фронт внезапно ще рухне с оглушаващ шум, подобно на тътена на гръм”. Според него, новото немско настъпление трябвало да бъде равнозначно на събитията в Дюнкерк и да доведе до поврат в хода на войната в полза на Германия.


Генерал-фелдмаршалите Валтер Модел , Герд фон Рундщет и генерал Кребс подготвят Арденската контранастъпателна операция. Ноември 1944 г.

Тъй като след неуспеха на съюзниците да овладеят от движение Арнем и да отворят своя път към Берлин, настъплението им е отложено за пролетта на 1945 г. Към началото на декември 1944 г. в съответствие със замисъла на главнокомандващия Дуайт Айзенхауер, в това направление били създадени две основни ударни групировки от войски. Едната била разположена на север в състав от 21-ва и главните сили на 12-а група армии, които имали за задача да се концентрират за овладяването на Рурския басейн и да извършат пробив в направлението на Берлин. Втората, която била на юг в състав от 6-а и на част от силите на 12-а група армии, излязла на крайбрежието на р.Саар и на р.Рейн, и имала задачата да настъпи в направлението на гр.Карлсруе и гр.Вюрцбург. Обаче най-уязвимият участък на тази обща групировка войски на съюзниците се оказал центъра на 12-а група армии на юг от Алепо, където на 115-км участък и в Ардените се отбранявали само 4 дивизии от 1-ва американска армия. По това време съюзническото командване не допускало факта, че немския главнокомандващ генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщет могъл да използва през зимата този неудобен район за извършването на своя голяма контранастъпателна операция.


Тежковъоръжени есесовци се подготвят за атакуване на противника в района на Ардените. Декември 1944 г.
Дата Декември 1944
Източник U.S. www.defensimagery.mil photo no. HD-SN-99-02729; NARA file no. 111-SC-197561
Автор неизвестен

От това обстоятелство се възползвало хитлеристкото командване, което от първите дни на ноември 1944 г. съсредоточвало скритно значителни сили за нанасянето на такъв контраудар – 6-та СС танкова армия, 5-а танкова и 7-а армия, чийто удар по-късно поставил съюзниците почти на ръба на разгрома на войските му на този ТВД. Общо, в средата на декември 1944 г., „линията Зигфрид” се отбранявала от три групи германски армии. На дясно крило на фронта се намирала групата армии „Х” (25-та полева и 1-ва парашутна армия), в центъра се намирала група армии „Б“ (15-та, 6-а СС танкова армия, 5-а танкова и 7-ма полева армии). На левия фланг в отбрана били разположени групата армии „Г” (1-ва армия) и групата армии „Горен Рейн” (19-а армия). Общо на Западния фронт Вермахта разполагал със 73 дивизии, в това число – 11 танкови, 29 дивизии фолксщурм и 3 танкови бригади.

Германски войски разгромяват поредния американски конвой
Дата 1944
Източник U.S. Army Center for Military History
Автор неизвестен

Ударът, който се подготвял в Ардените трябвало да разчлени на части групировката на англо-американските войски там и да я разгроми. За успеха на това начинание оказало влияние и оценката на съюзническото командване, че „германската армия се намирала в състояние на пълен упадък”. Нещо повече – то смятало, че в региона на Ардените са разположени само 4 пехотни и 2 танкови дивизии на противника. В действителност в този регион, към датата на контранастъплението (16 декември 1944 г.) там е била съсредоточена ударна немска групировка в състав от 21 дивизии (около 250 хиляди души), до 970 танка и щурмови оръдия и около 800 самолета.


Eсесовци от 6-та СС танкова армия очакват сигнала за атака.

Изненадата е пълна…

Рано сутринта, в 5.00 часа атаката на ударната немска групировка започнала. На фронт с дължина от 85 км, при артилерийската поддръжка на 2617 оръдия, в настъпление преминали авангардните части на 6-а СС танкова армия, 5-а танкова армия и 7-а полева армия от групата армии „Б”. Всички дивизии от 8-ми американски армейски корпус били напълно изненадани от атаките на щурмовите „бойни групи” на 5-а танкова армия, като съюзническото командване изпаднало в паника. И тримата американски командващи – генералите Айзенхауер, Омар Брадли и Ходжес (командващия 1-ва американска армия) били напълно поразени, когато разбрали за настъплението. Нещо повече изненадата била толкова голяма, че в продължение на няколко часа, подчинените им щабове не могли да определят направлението и силата на танковия удар. По това време четирите американски дивизии, развърнати на Ейфел-Арденския сектор (4-та, 28-ма и 106-та пехотни и 9-та танкова дивизия) буквално се топeли, в опитите си да задържат настъплението. Все пак главнокомандващият генерал Айзенхауер заповядал да бъдат прехвърлени към мястото на германския пробив на две бронетанкови дивизии (7-ма от 9-а армия и 10-а от 3-та армия), но това не променило създалото се положение. 7-ма дивизия в тези няколко критични дни не допуснала противника във важния район Сен-Вит. Към края на деня, висшето американско командване оценило положението като доста критично. Поради тази причина е било решено на 18 декември в региона на Ардените да бъдат прехвърлени по въздуха спешно още две американски въздушно-десантни дивизии (82-ра и 101-ва), от резерва, разположен в Реймс. Едната от тях – 101-ва въздушно десантна дивизия показала чудеса от храброст – усилена с танкове, тя в продължение на пет дни удържала много важния комуникационен възел Бастон, независимо че се намирала в пълно обкръжение.


Есесовци от „Kamphgruppe Peiper“ по пътя за Малмеди (Malmedy)
Дата 1944
Източник US Army Center for Military History
Автор неизвестен

На 18 декември се разбрало, че противникът напълно успял с контранастъплението си. За кратко време той пробил отбраната на американските войски и за 9 дни се придвижил на дълбочина от близо 90 км. Под заплаха от изгубване попаднал и гр.Лиеж, който бил главния център за снабдяване на 12-а армия на север. Германското командване предвиждало след овладяването му, да започне бързо настъпление в направлението на Брюксел и Антверпен, като в случай на овладяването им, английските армии заедно с 9-та и 1-ва армия, разположени на север, щели да бъдат откъснати от обединената американо-френска групировка на юг, т.е. в случай на успех за германското командване се очертавало изпълнението на втори Дюнкерк.


Хиляди пленени и изчезнали американци…
Дата 22 декември 1944 г.
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28589
Автор Büschel

На 19 декември Айзенхауер взема решението да изтегли войските си назад – на линията Белфор, Вогези, като по такъв начин спаси частите попаднали в „човала”, създаден от германците между Вогезите, Рейн и линията „Зигфрид”.

Предвид трудното положение в района на Бастон, където 101-ва въздушнодесантна дивизия и други части продължавали съпротивата, генерал Омар Бредли предвиждал да премине с 3-а армия на генерал Джордж Патън в настъпление от района на Арлон, Люксембург в северно направление. На 26 декември нейната 4-та танкови дивизия движейки се към Бастон, успява да се съедини със защитниците на Бастон и да спре настъплението на противника във фланга. Към този момент, последният вече се придвижил на дълбочина до 100 км в западно направление и бил на 7 км от р.Маас близо до гр.Сел.

Американски военнослужещи се предават в плен

Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28619
Автор Büschel

На 3 януари, от север в направлението на гр.Уфализ, преминала в настъпление също така и 1-ва американска армия съвместно с един корпус на 2-ра английска армия. На 9 януари започнала настъплението си и 3-та американска армия. Но заради лошите метеорологични условия, то вървяло бавно. Едвам на 19 януари настъпващите войски от 1-ва и 3-та армия се съединяват в Уфализ и обръщат силите си на изток, преследвайки противника. Чак на 23 януари 1945 г., частите на 1-ва армия заемат повторно Сен-Вит, а към края на месеца фронтът на съюзниците бил приблизително там, където е бил преди започването на германското настъпление.

Есесовци на кръстопътя на пътищата за Сен Вит и Малмеди.

В рамките на съюзническите задължения

Съветското върховно командване още от самото начало на германската Арденска контрнастъпателна операция, знаело за изключителните трудности в които изпаднали армейските групировки на съюзниците. Ставката на Върховния главнокомандващ маршал Й.В.Сталин, получавала всекидневно от Военните мисии на САЩ и Великобритания в Москва, т.нар. „Сводка на операциите в Западна Европа”. Именно те оказват влияние върху решението да се започне руско настъпление в средата на януари 1945 г., с 10 дни по-рано, чиято цел е била да отвлече вниманието и силите на германците. И това става точно така – 6-а танкова армия е иззета от състава на германската групировка в Ардените и спешно е прехвърлена на Източния фронт, нещо което спира настъплението и.

Тук ви привеждаме част от текстовете на сводките, получавани от началника на Управлението за спецзадачи на ГЩ на Червената Армия, генерал-майор Н.Славин, които хвърлят допълнителна светлина за настъплението на германците в Ардените:

Сводка на операциите в Западна Европа № 195

(07.00 часа на 18 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

… На 17 декември немските войски при поддръжката на масирани удари на артилерията и авиацията в сектора Ейпен (15 км южно от Аахен) – Трир (40 км североизточно от Люксембург) преминаха в контратака от района Битбург (25 км северозападно от Трир) в югозападно направление и от района Бланкенхайм (55 км югоизточно от Аахен) в северозападно направление. Зад линията на отбраната на съюзническите войски на много места били спуснати парашутни десанти на противника.

Към обяд на 17 декември, западно от Трир противникът успял да се вклини в позициите на съюзническите войски на фронт от 10 км, в дълбочина до 5 км и в направлението на Малмеди (40 км южно от Аахен) до 10 км.

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 17 декември около 2000 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски. 300 самолета водили разузнаване и 80 самолета доставяли снаряжение и боеприпаси…

Германските танкове напредват, независимо от тежките метеорологични условия…

Сводка на операциите в Западна Европа № 196

(07.00 часа на 19 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

… На 18 декември немските войски в района на Ехтернах (30 км североизточно от Люксембург) обкръжиха няколко части на войските на съюзниците. Съпротивата на обкръжената групировка продължава.

Западно от Битбург (50 км североизточно от Люксембург) немските войски пробили отбраната на съюзниците, на 18 декември овладяли град Бастон (50 км северозападно от Люксембург). Боевете в този район продължават с променлив успех.

Град Ставелот (7 км югозападно от Малмеди) е зает от войските на противника.

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 18 декември 389 тежки американски бомбардировача подложили на бомбардировка Кайзерслаутерн, Кобленц и Кьолн, спускайки върху тези обекти 938 тона бомби.

144 средни бомбардировача и 134 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски.

Попаднала в засада американска щабна кола…

Сводка на операциите в Западна Европа № 197

(07.00 часа на 20 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

На 19 декември немските войски в участъка Сент Вит (55 км южно от Аахен) – Малмеди (39 км южно от Аахан), разширявайки пробива по фронта на 16 км, продължавали да развиват настъпление в северозападно и западно направления. Танковите части на противника излязли в районите: Спа (28 км югоизточно от Лиеж), Марш (47 км югозападно от Лиеж) и Ларош (52 км южно от Лиеж).

Американските войски, стараейки се да затворят пробива, атакуват противника от района Сент Вит в северно направление и от районите Малмеди-Ставелот (10 км югозападно от Малмеди) в южно направление. Град Малмеди и половината от града Ставелот отново са заети от войските на съюзниците.

Немските войски, отблъснати от Бастон (52 км северозападно от Люксембург), на 19 декември отново възобновили атаките срещу този град. Обкръжен е град Вилц (40 км северозападно от Люксембург).

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 19 декември 340 тежки американски бомбардировача атакували военните обекти в градовете: Дюрен, Трир и Кобленц, спускайки при това 950 тона бомби. 625 изтребителя и изтребители-бомбардировача поддържали операциите на наземните войски. 77 самолета водили разузнаване…

Бомбардировач от 727-о Авиокрило от британските РАФ (727-RAF) атакува разположението на германските войски в гр. Сент Вит на 26 декември 1944 г.

Сводка на операциите в Западна Европа № 198

(07.00 часа на 21 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

В течение на 20 декември, западно от град Бастон (52 км северозападно от Люксембург), американските войски продължаваха да водят ожесточени боеве, опитвайки се да задържат придвижването на авангардните части на противника в западно направление.

На участъка Сент Вит-Малмеди придвижването на немските войски като цяло е спряно. Войските на съюзниците удържат Малмеди и по-голямата част от град Ставелот.

Западно и югозападно от Ставелот продължават ожесточените боеве. Няколко дивизии на съюзниците са били заобиколени и частично обкръжени от противника. Обкръжените части на съюзните войски продължават да удържат своите позиции, не допускайки немските войски към главните комуникационни възли.

Северната група съюзнически армии извършвала значително прегрупирване на войските.

2. Операции на съюзническите ВВС

Вследствие на голямата мъгла над районите на боевете на 20 декември авиацията на съюзниците извършила само 6 разузнавателни самолето-полета. ..

След сражението…

Сводка на операциите в Западна Европа № 199

(07.00 часа на 22 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

В течение на 21 декември армиите на съюзниците на запад продължават прегрупирването си.

Върховният главнокомандващ експедиционните сили на съюзниците направил специално изявление за това, че сведенията за операциите на военните действия трябва да бъдат строго ограничени, за да може да се постигне максимална внезапност.

2. Операции на съюзническите ВВС

През деня на 21 декември 159 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски и 12 самолета водели разузнаване.

В течение на нощта на 21 срещу 22 декември 480 бомбардировача подложили на бомбардировки: Шнайдемюл, Бон, Кьолн и Пелитц (10 км северно от Щетин). 52 тежки бомбардировача минирали водите…


Помощта идва бавно…

Резултати

Арденското контранастъпление не постигнало своите резултати, които били предвиждани от германското командване, но то задържало настъплението на съюзниците с един месец. А по оценка на самия Айзенхауер – настъпателните операции били задържани за повече от шест седмици. Реално то било отблъснато не от действията на американското и британско командване, а от героизма на обикновения американски войник, кото продължавал да се сражава дори и в пълно обкръжение. От друга страна, по време на Арденското контранастъпление на германците, съюзниците били принудени да използват своята стратегическа авиация за поддръжката на сухопътните сили, а не за бомбардировка на нефтохранилищата, летищата и комуникационните възли, разположени в тила на територията на Германия.


Раздаване на храна след боя

По време на Арденския контраудар, от 16 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г., германците дават големи загуби – над 120 хиляди човека като убити, ранени и безследно изчезнали, 600 танка и щурмови оръдия, около 1620 самолета, 6 хиляди автомобила, а поради неудачните резултати наличието на гориво в Германия било съкратено до минимум.


Германски военнопленници се предвижват към американския тил.

Американските загуби също не били малки – над 77 хиляди души (8 хиляди убити, 48 хиляди ранени и 21 хиляди пленени или безследно изчезнали). В боевете били изгубени 733 танка и самоходни противотанкови оръдия. Най-големи загуби понесла 106-а пехотна дивизия, която в момента на германския танков удар се намирала на неподготвени позиции. Подобни загуби дала и 28-ма дивизия и 7-ма бронетанкова дивизия, която отбранявала района на гр. Сен-Вит.


Оценка на силите на противника в района на Люксембург.
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28619
Автор Büschel

В заключение може да се каже, че неудачните за германците резултати от Арденското контранастъпление довели до още по-голямо разочарование сред населението в действията и опитите на германското командване да напусне от войната.

Балканите: необходимо пояснение
…На 22 декември 1944 г., Първа българска армия започнала едноседмични упорити боеве срещу противниковите позиции в областта Срем. От българска страна в настъпателната операция взели участие 3-а, 8-ма и 11-а пехотна дивизия (54 пехотни дружини, 189 бронеизтребителни оръдия и 344 оръдия и гаубици) срещу сборна германска групировка, наброяваща 22 батальона с 221 тежки картечници, 86 минохвъргачки, 46 оръдия, 6 щурмови оръдия и 6 зенитни оръдия. След едноседмични неуспешни настъпателни боеве, командващият 3-ти Украински фронт маршал Фьодор Толбухин на 30 декември 1944 г., заповядал Първа българска армия да се прехвърли в Унгария. …

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
АRDENNEN, 16TH DECEMBER 1944, 05.00 A.M…. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФОТОГРАФИИ:


Преминаване в атака в района на Ардените (Ardennen)
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28586
Автор Lange

Ardennen.- Zwei Fallschirmjäger beim Tarnen ihres Helms mit weißer Tarnfarbe
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-2005-0519-500
Автор Неизвестен


Ardennen.- deutsche Soldaten im verschneiten Wald
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28586
Автор Lange

American soldiers of the 289th Infantry Regiment march along the snow-covered road on their way to cut off the Saint Vith-Houffalize road in Belgium on 24 January 1945.
Дата 24 януари 1945
Източник National Archives and Records Administration, ARC ID 531244, U.S. Defenseimagery.mil photo VIRIN: HD-SN-99-02738
Автор Department of Defense, Department of the Army, Office of the Chief Signal Officer.

Белгия, Ардените, гр. Ставелот в наши дни… Flickr, фото от колекцията на Eddy Blokhuis

PRINTED IN NEWSPAPER  „Българска армия“ („BULGARIAN ARMY“), SOFIA, N 50 (23 626) FROM 16th DECEMBER 2011

</

- LEON TROTSKY. „AROUND KIRK-KLISE“. Archive from 1912.


ЛЕВ ТРОЦКИ. „ОКОЛО КЪРК КЛИСЕ“

Лев Давидович Троцки (истинското име е Лейба Давидович Бронщейн) е виден деец на международното революционно движение от края на ХIX до началото на ХХ век, виден идеолог и практик на марксизма. Първоначално получава известност като умерен социал-демократ. По-късно преминава на по-радикални позиции, като става автор на теорията за “перманентната революция”. Той е бил един от главните организатори на Октомврийския военен преврат от 1917 г., един от създателите на Съветската държава и главен организатор на Червената армия в Гражданската война. Бил е един и от създателите и идеолозите на Коминтерна. В първото правителство на съветска Русия е народен комисар на външните работи, а през 1918-1924 г., – народен комисар по военните и морски работи. От 1923 г. става лидер на вътрешнопартийната лява опозиция. Но още след 4 години е свален от Йосиф Сталин от всички постове и изпратен на заточение. През 1929 г. е изгонен от територията на СССР, като в емиграция продължава твърдо да критикува политическата система в страната. През 1940 г., по пряката заповед на Сталин е убит от агента на НКВД Рамон Меркадер. Малко е известен фактът, че Лев Троцки е бил непосредствен свидетел на събитията, станали по време на Балканската война 1912-1913 г. Като военен кореспондент на вестниците „Киевска мисъл” и „Одеска мисъл” той се намира в България откъдето описва хода на войната в ред свои репортажи и статии. Тук ви представяме една от неговите статии от първите месеци на войната.

ОКОЛО КЪРК КЛИСЕ
I. Превземането на Лозенград
Вчерашният ден беше за София ден на голям празник: вечерта в шест часа военния министър получил от главния щаб в Стара Загора телеграфическо известие за това, че е превзет Кърк клисе (Лозенград), турска крепост на изток от Одрин, на 60 километра от българската граница. Тази новина нетърпеливо я чакаха няколко дни, цивилните политици от кафене „България” вече няколко пъти в течение на последните дни получаваха от най-достоверни така да се каже източници известието, че Лозенград е превзет. Софийската преса също така вече неведнъж сривала Лозенград до основите. След първите, чисто второстепенни „победи” при Тъмръш, Джуман, Мустафа-Паша** и др., населението очакваше несъмнен, истински успех. Накрая, на 11-и, в 4 часа след обяд, Кърк клисе е действително бе превзет. Появиха се знамена.
Седейки вече тук, на балканска почва, аз не „вярвах” във войната, т.е. вътрешно още не я възприемах. След Кърк клисе аз това не мога да повторя. Война има. Аз я усещах. Аз бях в болницата на Червения Кръст и видях там първите български ранени в първите сражения от 5 октомври при превземането на Тъмръш и от района на Хасково. А в 5 1/4 ч., намирайки се в помещението на министерството на външните работи, узнах, че Кърк клисе е превзет.

Български войници на улица в Лозенград (дн. Kırklareli) след превземането на града в Първата Балканска война, октомври-ноември 1912 г.
В продължение на последните три дни уличните слухове доста често „превземаха” Лозенград. Но телеграмата на Генералния щаб всеки път оповестяваше само за новото приближаване на Източната армия към Лозенград. И само днес телеграмата от щаба донесла истинското известие за падането на първата сериозна турска позиция. Около 5 часа, някакъв майор извикал на тълпата тази вест от балкона на Военното министерство и разхвърлял къс печатен бюлетин. Няколко хиляди души обкръжили Военното министерство. Скоро на улицата се появила манифестиращата младеж. Националните знамена се показали над тълпата, по прозорците и на покривите. Военният министър се показал от прозореца и каза неголяма реч в слава на България и българските юнаци. След четвърт част, електрическите токове на националния ентусиазъм пронизаха цялата атмосфера на София, тълпата напълнила улиците, минувачи отново и отново повтаряха радостната вест, поздравяваха един другиго, викаха „ура”, приветствуваха с бурни възгласи гръцкия посланик пред хотел „България”. Тълпата издигна на ръце гръцкия посланик и софийския кореспондент на лондонския „Таймс”, м-р Баучер, който тук се явява нещо като лорд-протектор на българския народ. Знамената се появиха над вратите, по прозорците, на покривите. Премина факелно шествие, юношите стреляха нагоре от револвери. Доближиха до Двореца, напрасно опитвайки се да извикат царицата (Фердинанд е в Стара Загора). Викаха „ура”, пееха „Марш, марш, Лозенград е наш”. Минувачите се поздравяваха един друг и непрекъснато повтаряха кратката вест, стараейки се да изтискат от нея подробности, които тя в себе си не съдържала. 25 хиляди пленени! – ми съобщиха в пощата, където аз в невероятна блъсканица и суматоха подавах срочна телеграма.
- Колко са пленниците? – ме попита български журналист.

Български войници на улица в Лозенград след завземането на града, 1912 г.

- Казват, 25 хиляди.
- Не е вярно, – ми отговори с възмущение в гласа, – 35 хиляди!
А когато аз, след четвърт час, си пробивах път през тълпата към своя хотел, момчетата продаваха специална „притурка” (приложение) към „Камбана„, където се казваше: „пленниците са 40 хиляди, в това число и морския министър Мухтар паша , принц Абдул-Халим и много други паши. Освен това са завладяни: 118 оръдия, 40 хиляди маузера, милион килограма припаси, 10 хиляди палатки, 4 склада” и т.н и т.н.
Нямаше никакво съмнение, че тези данни са чудовищно преувеличени. Лозенград бил превзет в 4 часа през деня, „притурката” излязла тук на бял свят в шест и половина: за това кратко време победителите не можеха разбира се, да преброят своите пленници и своите трофеи, и нямаше защо да се удивляваме, ако съобщените от тях по първо впечатление данни се оказали преувеличени два, три или повече пъти. Точно така – дори повече пъти.


Превземането на Кърк клисе несъмнено представлява голям факт, в известен смисъл с този факт започва българо-турската война. Превземането на първата крепост – „след упорит бой”, – съобщава щабната телеграма, – трябвало силно да укрепи доверието на населението към армията и доверието на армията към командирите и към самата себе си. На изток от Одрин Източната българска армия получава опорен пункт и по такъв начин си облегчава настъплението срещу Одрин, от западната, по-малко защитена страна и движението на югоизток към Константинопол. В каква степен предаването на Кърк клисе е способно да деморализира турските войници, оттук е трудно да се прецени; но теоретично може да се приеме, че моралният плюс за българската страна трябва да се откликне с морален минус за турската. Би било обаче, голяма грешка да се приема онази оптимистична оценка на вчерашната победа и въобще на цялото положение, което тук се предава от уста на уста.
Софийската преса, която в по-голямата си част е направо безкрупулна в даването на фактическа „информация”, даде вчера съвършенно чудовищен каталог на лозенградските трофеи: 40 хиляди пленници, 40 хиляди пушки, стотици оръдия, милиони килограми провизии; сред пленниците са принцове, министри, паши… само принцеси и пауни липсват. Някои от европейските кореспонденти веднага телеграфираха на своите вестници тези сензационни данни и възможно е, че утре пленените принцове и паши ще пристигнат при вас по телеграфа вече от Берлин или Париж. А в действителност целият списък на трофеите е изсмукан от собствените нечисти пръсти на авторите на вестникарските „притурки”.

Пленена турска артилерия – 75-мм скорострелно оръдие “Круп”,засегнато от български артилерийски снаряди по време на обсадата на Лозенград, 1912 г.

Никакви официални сведения за бройката на пленените, а също и за количеството на жертвите от българска страна и до сега не са получени от Главната квартира. А от превземането на Кърк клисе вече са минали повече от 30 часа. Пристигането от Мустафа-Паша на 320 пленници (от тях 20 православни българи, 2 арменци, 1 еврей-планинец, останалите – турци) отново повдигна настроението на уличната тълпа. Пленниците са с червени и сиви фесове, облечени са добре, а не са в дрипи. Тълпата се отнасяше към тях с оживено любопитство, момчетата викаха „ура”. Но към обяд, по-внимателните хора започнаха да се тревожат от отсъствието на каквито и да било по-нататъшни сведения от Кърк клисе. Можеше да се предположи, че българската армия е дала много жертви, и че за това не искат да съобщят на населението. Но защо в такъв случай се съобщава за трофеите, а се мълчи за жертвите? Очевидно е, че трофеите не са много.

Генерал Радко Димитриев
Във всеки случай, да се правят изводи от съдбата на Кърк клисе за съдбата на Одрин, както това се прави тук от вчерашния ден от почти всички, няма никаква разумна възможност. Кърк клисе по своята широка периферия е защитен от земни укрепления и само от три постоянни форта. Одрин пък има 17 форта, разположени на пространство от 40 километра. Към това е достатъчно да се добави, че в мирно време в Одрин има пет полка крепостна артилерия и два отделни батальона, докато в Кърк клисе – само един-единствен артилерийски полк. На Одрин турците гледат като на ключа към Константинопол, тук те несъмнено са съсредоточили сериозни сили, а отбраната в Кърк клисе се водила главно за да се спечели време, тъй като времето за тях е всичко. Преимуществата на българите се състоят в голямата скорост на мобилизацията и придвижването на армията, в нейната еднородност и въодушевление. Преимуществата на турците – в несравнимо по-големия човешки резервоар и по-големите финансови възможности. Всеки излишен ден позволява на Турция да мобилизира своите азиатски войски и да се приближава към главния театър на бъдещите военни операции: одринския вилает и чаталджанския мутесарифат.

Оръдия и муниционни коли в двора на лозенградския гарнизон, Лозенград, 1912 г.

Политически обекти на войната са Македония и Стара Сърбия. Но главен театър на военните действия трябва да бъде пространството между Одрин и Константинопол. Съобразно с това, главната тежест на войната ще носи върху себе си българската армия. Сърбите, черногорците и гърците имат като своя главна задача да държат във вързано състояние западната турска армия и отделните гарнизони в Македония и Албания, което разбира се не изключва и там да има сериозни сражения.
II. Стига победи!
Кърк клисе е превзет. Какво по-нататък?
Как гледат на военното положение командващите военните окръзи и властите, какво те очакват в бъдеще, това ние не знаем: би било смешно от тях да се очакват на тази тема откровенни признания. Но хората с ясни глави, политиците, които не се поддават на стихийните настроения, са съвсем чужди по отношение на онзи оптимизъм, по който пътят между София и Цариград изглежда като път на непрекъснати, блестящи победи.
Един от ръководните политици на партия, която сега не се намира на власт, – аз съм лишен от възможността да посоча името на моя събеседник, – ми казваше още преди превземането на Кърк клисе: „Ние имаме много добра армия, ние харчим за нея прекалено много пари, много повече отколкото можем, нашите хора са настроени воинствено, аз се надявам на победи. Тези победи са ни нужни. Ние прекалено много взимахме от народа за армията, която 28 години оставаше в бездействие. Ние се нагърбихме с отговорността за съдбата на Македония, едно десетилетие и половина този въпрос държи в напрежение общественото мнение на страната. Македонските преселници, – а те у нас са стотици хиляди и те играят голяма роля в търговската, политическата и вестникарска сфера, – не ни дават и ден да се отдръпнем от Македония. С надежда към нас се вдигаха многохилядни селски въстания в Македония, с надежда към нас там се създаваха чети, с името на Македония ние научихме народа да носи върху себе си тежестта на нашия военен бюджет. Македонският въпрос е фермент на постоянно кипене, безредици и неувереност в нашата страна. Ние се надявахме на младотурския преврат, повярвайте ми: искрено се надявахме, чакахме установяването на нормални отношения в Македония, мислехме, че можем да хвърлим от себе си планината от военни задължения: на нас са ни нужни средства за училища, железопътни пътища, мелиорация и много друго. Но младотурците не успяха да приближат Балканите към разрешаването на македонския въпрос. Пак се появиха чети, започнала масова емиграция в Америка, турците предложиха проект за заселването на Македония с мюсюлмани, нашите български македонци изпаднаха в отчаяние, започнаха заплахи към министрите и към цар Фердинанд, населението недоволствуваше, отказвайки се да признае значението на скъпа струващата армия, която е неспособна да освободи македонските братя, а към всичко това се добавило и изострянето на недоволството във военните кръгове, офицерството мрачно си шептеше, и би могло да се очакват усложнения по гръцкия образец. По такъв начин, войната беше за нас вътрешна политическа необходимост. Аз съм уверен, че самият факт за тази война – независимо дори от нашите победи или поражения, – ще измени към по добро положението в Македония, като накара накрая Европа да разбере, че това малко ъгълче, ако там не се въведе човешки ред, ще си остане постоянна заплаха за мира на Балканите и в цяла Европа. За разлика от нашите съюзници – сърбите, ние не си поставяме широки планове, които по-вярно е може би да се нарекат мечти. Ние искаме премахването от Македония на турските военни орди и въвеждането на нормално самостоятелно управление. Това Европа не може да не санкционира в резултат на нашата война. Но едно ли нещо е голямо. Именно поради това войната трябва да бъде прекратена колкото се може по-рано. Платоническите победи на нас ще ни излезат прекалено скъпо, и дълго ние не ще ги издържим. Главната тежест на войната, естественно, ляга върху България, а нашият враг е още много и много силен. Именно в това нашето сегашно правителство, което се състои от много предпазливи хора, несъмнено си дава ясна сметка. Турция има 23-24 милиона население, – това е много голям резервоар. А ние вече поставихме под оръжие всичко, каквото имахме. Ние сме 4 ½ милиона. Повече ние няма откъде да вземем войници. С енергията на натиска ние можем да изкубнем от турците няколко блестящи победи – и стига. Тъй като всяка по-нататъшна победа може да се окаже за нас примка. Къде у нас сили, за да задържим отвоюваното? Турция е бавна и неповрътлива, но тя има възможност да доставя от своите азиатски владения все нови войски, да кажем през Мидия, и да ги разполага при Одрин или по-нататък на югоизток, зад Атанасиевата стена, при непристъпните чаталджански укрепления. Тук е достатъчно да се разположат 50 хиляди войници, за да се заключи пътя към Константинопол на армия от 500 хиляди души. Голяма война с Турция ние не ще издържим нито във военно, нито във финансово отношение. Би било престъпление да се лъжем сами себе си. Колкото по-рано ние приемем политически нашите победи, толково по-добре ще бъде са нас. Намесата на Европа, а това значи преди всичко на Русия, е за нас жизнена необходимост. Русия трябва да побърза да ни викне на нас: „Стига победи, спрете!”


Лозенград, началото на ХХ век

Такова е мнението на български политик, един от тези, които сменяйки се, стоят тук при кормилато на властта. И това обаче не е единично мнение.
III. След Кърк клисе
Трагичното и всекидневното вече се съчетаха в някаква необходима за поддържането на живота пропорция, създаде се и известно неустойчиво равновесие на войната и мира. Войната всмуква в себе си все по-нови и нови свежи сили и ги изхвърля тук при нас като отработен човешки материал: ранени и пленници.
Кърк клисе беше превзет на 11-и. След това настъпиха няколко дни затишие. Какво ставаше на главния театър на военните действия, никой не знаеше. Тайна, която обкръжава операциите на българската армия, своего рода е поразителна – именно с това, че това е действително тайна. Кой я осигурява? Във всеки случай, не само цензурните мерки на Генералния щаб. Безпорно много по-голяма роля играе относителната малочисленост и малокултурност на населението от тези области, където се разгръщат военните операции. Никаква цензура не би могла да скрие направлението на армията, на която би се наложило да се движи през полетата на Франция и Германия. На 18-и вечерта Гешов запитал Главната квартира, какво се чува при Одрин, на него му отговориха, че работата сега не е в Одрин. Слухът за това моментално преминал през всички кафенета. И тук можеше да се наблюдава любопитно психологическо явление. След превземането на Кърк клисе всички мисли били устремени към „Одрин”. Тук силно преувеличаваха мощта на къркклиските укрепления за сметка на одринските. Дори най-внимателният опит да се внесе необходимата поправка в оценката на относителната сила на двете крепости срещал в разговорите крайно рязък отпор. „Може би, логически вие и да сте прави, – казваха най-уравновесените, – но нашата армия няма да помръдне на юг, ако не превземе Одрин. „Одрин – сега това е национална необходимост”. В навечерието на войната Савов казваше: „Ще изгубим 20 хиляди души, но Одрин ще превземем”. Когато българите заеха Бабаески и достигнаха до Люле Бургас, така че стратегическата ситуация можеше да се сметне за окончателно изяснена, възразяваха: „Това са само второстепенни сили, главната армия е при Одрин; утре-други ден ние ще получим телеграма за падането му”. Когато дойдоха достоверни сведения за съсредоточението на 1-ва и 3-а армия срещу турските позиции на река Ергене***, обществената мисъл безболезнено напусна одринските позиции и се премести на 50 версти на юг; никой не казваше повече, че незабавното превземане на Одрин е национална необходимост. Изразителна илюстрация към въпроса за ролята на фетишите и мнимите величини в обществената психолoгия!


Български офицери и градски първенци в Лозенград

Само две денонощия по-късно официално съобщиха за завладените в Кърк клисе трофеи: 1200 пленници, 2 аероплана, 46 оръдия, 12 тежки оръдия и архива на гарнизона. Това във всеки случай е по-малко от това, което тук се очакваше… Мнимо-„достоверните” частни източници и съвсем недостоверните софийски вестници съобщаваха за десетки хиляди пленници, с пушки, продоволствени складове, палатки и т.н. За количеството на убитите и ранените от тази и от другата страна официалното известие не казва нито дума. В личен разговор министрите твърдят, че ранените са малко. Това е напълно вероятно, – т.е. че жертвите са относително малко, – тъй като всичко ни кара да предполагаме, че турците въобще не са се надявали да отбраняват Кърк клисе и се защищавали, главно за да спечелят време. Ако това е вярно, – значи турците са отстъпили своевременно, оставяйки за прикритие артилерийски батальон, който е и бил взет от българите в плен.

Ранени български бойци чакат разпореждания пред комендантството в Лозенград

Ширещата се тук характеристика на лозенградската крепост рязко се разминава с данните от европейския печат. Военният министър, генерал Никифоров направо заяви, че Лозенград – това е втори Плевен, че укрепленията са несравнимо по-съвършенни от одринските укрепления. Вестниците цитират подобно мнение на Голц-паша, макар че, вземайки в предвид характера на тукашните вестници, това въобще още не значи, че реорганизаторът на турската армия някога действително е казвал подобно мнение. Въпреки това, по много авторитетни европейски източници, Кърк клисе не може да се сравнява въобще с Одрин. По изработеният през 1882 година план, пътят към Босфора и Мраморно море трябвало да бъде преграден от четириъгълник от четири крепости: Одрин, Кърк клисе, Бабаески и Люле-Бургаз. От този план била осъществена само една негова част: оборудването на Одрин, разположен на 50 км от българската граница. Одрин е укрепен със 17 силни форта, разпределени на дължина от 40 километра. Що се касае Кърк клисе, отстоящ от границата на 60 километра, то той представлява широко развърнати земни укрепления само с три форта. Каква е била турската сравнителна оценка на Одрин и Кърк клисе, е видно от разпределението на военните сили в двете крепости. От тринадесет полка и седем батальона турска крепостна артилерия в мирно време са разположени: два полка – на Босфора, два – на Дарданелите, пет полка и два батальона в Одрин и само един полк в Кърк клисе. Тези данни, по наше мнение са съвсем достатъчни, за да не се приема широко разпространения и внимателно култивиран тук оптимизъм по отношение на скоръшната участ на Одрин.
________________________________________
И г-н Теодоров, сегашният министър на финансите и г-н Ляпчев, неговия предшественик, с голямо удовлетворение ми казаха за състоянието на българските държавни финанси. Националната банка може да предостави в разпореждане на държавата около 80 милиона франка в злато. От тази сума 10 милиона са депонирани в парижките и нидерландските банки, като гаранция за изплащане по заемите. Остава още възможността за разширяване на хартиено-паричното циркулиране, но тази възможност има своите естествени предели, които емпирично се поставят с нарастването на ажиото на златото. На държавна издръжка се намират вече в продължение на почти четири седмици повече от 360 хиляди души, и това число все повече нараства, приближавайки се към 450 хиляди. Разходите за войника на ден се равняват приблизително на 5 франка. Това представлява ежедневен разход от 2 милиона франка, или 60 милиона в месец! Вече дори тази кратка сметка показва, че България, както и нейните съюзници, не могат да теглят войната в продължение на месеци, а трябва стремително да я завършат за седмици.
Но финансовата страна на работата, обаче не е най-важната. Съотношението на силите на България и Турция още по-властно изискват форсирано водене на кампанията. За това се говорило вече не веднъж: всеки излишен ден дава възможност на Турция да мобилизира своите азиатски резерви и да ги съсредоточава на онова пространство, където ще бъде решена съдбата на цялото балканско предприятие: между Одрин и Константинопол. От началото на мобилизацията изминаха вече 26 дни. Борбата за обладаването на Одрин трябваше да отнеме още седмици, а за това време Абдулах паша би могъл да доведе при фортовете на Одрин полева армия от 200-300 хиляди души. Затова цялата българска тактика може и трябва да разчита на бързината и натиска. А при такива условия съвсем естествено изглежда предположението, че главната българска армия няма да губи време под одринските стени. Оставяйки там отряд, който да държи във вързано състояние одринския гарнизон, сама ще се насочи (по-точно е да се каже: се е насочила) от Кърк клисе към юг – да търси сблъсъци с онази главна турска армия, която Абдулах-паша успял понастоящем да обедини под своето командване.

Подготвил ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

* Старото название на гр. Лозенград (на турски: Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-klise, Кърк клисе, на гръцки: Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес)
** Дн. гр. Свиленград
*** Ергене (Ergene; Agrianes; Εργίνος, Erginos; Ergene Nehri) е река, която се влива в Марица в турската част на Тракия.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „Българска Aрмия“ („BULGARIAN ARMY“), Sofia, N 2 (23630) from 13 january 2012, p.16-17.

Creative Commons License
LEON TROTSKY. “AROUND KIRK-KLISE” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

 

- THE BIG FRAUND OF RAY SANTILLI


ГОЛЯМАТА ИЗМАМА НА РЕЙ САНТИЛИ

Уфологията е свързана с изследването на много тайни, но може една, не много приятна за уфолозите е тази, с т.нар. Розуелски инцидент от 1947 г. и най-вече с филма „Аутопсия на пришелец-хуманоид”, уж закупен от бивш военен оператор в САЩ и по-късно разпространен от британския музикант и продуцент Рей Сантили.

За първи път светът научил за съществуването на този филм на 13 януари 1995 г. Точно в този ден, в сутрешната част на телепрограмата на Би Би Си „Добро утро с Енн и Ник”, взел участие интересуващият се от неидентефицирани летящи обекти, много известния през шетдесетте години на ХХ век солист на групата „Троггз”, певеца Рег Пресли. Той бил поканен да участвува в предаването, във връзка със загадъчните кръгове, възникващи на житните поля във Великобритания и ролята на УФО в създаването им. Но Рег Пресли започнал отпуснатите му от водещите предаването пет минути по друг начин:

Британският музикант и продуцент Рей Сантили

- Тези дни аз разговарях с човек, току що е открил кинодокумент за аутопсия на пришълци-хуманоиди.

- Вие видяхте ли го сами?

- Да аз видях филма, той бе подложен на експертиза и действително е заснет през 1947 година.

- Какво е показано там? – попитала Енн.

- Извършване на аутопсия от хора на тяло на инопланетянин. Аз видях единия от инопланетяните, но знам, че има още трима.

Колкто и да звучи странно, пресата въобще много слабо отреагирала на това свидетелство, но казаното минало като приливна вълна през уфологичните кръгове и телевизионните компании. Кой ще хване първи сензацията? А най-главното, кой е истинския собственик на филма, на кого да се платят правата за излъчването му? Така през март 1995 година изплувало името на родения през 1957 г. и живеещ във Великобритания италианец, музиканта и продуцент Рей Сантили (Ray Santilli).

По такъв начин започнало победоносното шествие на един от най-голямите фалшификати на миналия век – на 17-минутен черно-бял филм с лошо качество, озаглавен „Аутопсия на пришелец-хуманоид”, който показвал медицинските операции върху тялото на хуманоид, попаднал на операционната маса след катастрофата на „летящ диск” около Розуел, Ню-Мексико на 2 юни 1947 г. По-късно самият Рей Сантили признал, че той бил откупен за около 100 000 долара от един непознат, бивш американски военен оператор, но отказвал да съобщи фамилията му.

За кратко време филмът бил продаден на телевизионните мрежи на повече от 30 държави в целия свят. Първото излъчване на филма било осъществено в Япония.

По такъв начин, 17-минутния филм се превърнал в икона на уфолозите и на голяма част от любителите на аномалните явления. Много от тях продължават да треперят от страх и вълнение и днес, когато наблюдават отделни моменти и кадри от него. Обаче в цялата тази история имало много странности и несъответствия, в резултат на което малко по-късно историята закономерно получила своя завършек, за който все още усилено се мълчи в СМИ и днес, вероятно страхувайки се от изпадане в позорно положение. Та нали всички с умен вид разсъждавали повече от 15 години за показаните във филма подробности от анатомията на пришълците-хуманоиди.

Първи се опитал да стигне до истината френския журналист Николас Майар, който заминал през 1995 г. в САЩ със задача да открие митичния военен оператор, продал филма на Рей Сантили. Трудността идвала също така и от факта, че британския продюсер оказвал да назове името и фамилията на продавача. Николас Майар не успял да открие нищо (а както по-късно се разбрало, това бил съвсем правилен резултат), а сензацията продължавала да шествува по телевизионните канали по света. Никой също така, не смущавал, че милиони и милиони долари за правото на показването на този филм отивали по сметката само на един човек – Рей Сантили. Нещо повече – виждайки наяве какъв огромен финансов успех донесъл филма, на пазара се появили огромно количество подражатели, които снимали и монтирали в различни любителски стидия подобни филми и се опитвали също така скъпо да ги продадат на различни телевизионни канали в много държави на света.

Но сгромолясването започнало чак през 2006 г. Именно тогава всички въпроси получили своите отговори. През тази година, британския скулптор и специалист по специални ефекти Джон Хъмфри (John Humphreys) разказал на Би Би Си следното: той самият създал трупа на пришелеца и дори изиграл ролята на един от „хирурзите”. За да бъде по-достоверна картината, за създаването на плътта на пришелеца-хумоид, той използва вътрешностите и крайниците на агне. Мозъкът бил взет от овча глава. В резултат на това се оказало че, цялото човечеството години наред треперело и се възхищавало от кадрите във филма, поставено реално в ролята на овни.

Много от хората ще започнат да говорят – как е възможно да се вярва на такъв човек? И кой е той? Но последната точка поставил не той, а самите създатели на филма.

Рей Сантили, притежаващ авторското право върху този филм, именно през същата година започнал изведнъж да заявява, че този филм от 1995 година е „ремикс на реална снимане”, което уж е било развалено след 45-годишно пазене.

И така истината е открита и, като че ли последната точка е поставена. Но филмът продължава да се върти, коментарите нарастват, а парите се наливат…

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
- THE BIG FRAUND OF RAY SANTILLI by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PART OF THE ARTICLE WAS PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „Стандарт“, („STANDART“) Sofia, N 6857 from 21 February 2012, p.22 – See: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-21&article=400408

IMG_0001

IMG

 

- POPSKI`S PRIVATE ARMY


                       ЧАСТНАТА АРМИЯ НА „ПОПСКИ”

Преди около 70 години действията на английските подразделения за специални операции в Северна Африка създават доста проблеми на италианската и германска групировка войски, водещи тежки сражения срещу 8-ма британска армия. Това са преди всичко британските Групи за далечно действие в пустинята (LRDG-s), т.нар. “Частна армия на Попски” и полкът „L” на британските SAS.

Popski and his Jeep. Major Peniakoff during (Operation Caravan (Hyacinth))

Още в началото на Втората световна война живеещият в Египет белгийски офицер от руски произход Владимир Пенякофф (Vladimir Peniakoff), известен по-късно с псевдонима си „Попски”, се включва в състава и операциите на патрулите Long Range Desert Group (LRDG). Неговата идея е била да създаде малко и независимо бойно съединение, което да работи съвместно с LRDG и да извършва подривни операции в тила на германския и италиански противник.

Кой е “Попски”?

Подполковник Владимир Пенякофф („Попски”) е роден в Белгия на 30 март 1897 г. в семейство на руски емигранти. През 1914 г. започва да се учи в университета в Кембридж, като със започването на Първата световна война първоначално се отказал да служи. Малко по-късно той се отказва от своето решение, но за разлика от своите връстници не постъпва в редовете на бреитанските въоръжени сили, а отива да служи в частната френска артилерия. Тук той е ранен и след подписването на примирието през 1918 г. е демобилизиран.

През 1924 г. емигрира в Египет, където работи като инженер по производството на захар. Тук той сключва се жени за Жозеф Кейсънс и му се раждат дъщерите Олга и Анна. В този мирен период той успява да се научи да управлява платноходка, да прекарва транспортни средства през пустинята, като по-късно е приет за член на Кралското Географско Общество. Владимир Пенякофф бил полиглот – той съвсем свободно могъл да говори на руски, английски, италиански, френски, немски и арабски език.

На 4 октомври 1940 г. той постъпва в британските въоръжени сили, като първоначално служи като втори лейтенант в 3-ти батальон на т.нар. „Либийски арабски сили” (Libyan Arab Force, известен още като „Арабския легион” (Arab Legion). Същевременно той се развежда, като изпраща семейството си за безопасност в Южна Африка.

Постъпването му на военна служба било съпроводено с много трудности – тъй като той бил белгийски гражданин, на него многократно му е отказвано да бъде приет на такава. Чак след нападението на германците върху Белгия той е приет в ЛАС. А почва за създаване на специално диверсионно подразделение вече съществувала – по това време италианската политика в Либия напомняла на британската в Индия от ХIХ век, т.е в най-добрия случай се показвало резервиране и рекламни проспекти, а в най-лошия се прилагал геноцид. Арабските племена ненавиждали италиянците и Египет бил изпълнен с много арабски емигранти, от които спокойно могло да се формират няколко батальона, намиращи се под командването на британски офицери. И за щастие един от тях бил Владимир Пенякофф. Имено по това време Владимир Пенякофф „британизирал” своята фамилия на псевдонима „Попски” (“Popski”), тъй като изговарянето на истинската фамилия предизвиквала известни затруднения в английските радисти.  

T Patrol set out on a mission. The lead vehicle is armed with a Lewis Gun, Vickers, and Boys AT rifle.

Война в пустинята

Тъй като положението на фронтовата линия в Северна Aфрика било тежко за британците, Владимир Пеняков, който вече бил майор, предложил през март 1942 г. да премине зад линията заедно с част от своето подразделение – 24 души (командир, 5 сержанта и 18 войника), да се свърже с дружелюбно настроени араби, да направи разузнаване и да извърши саботаж по комуникационните линии на италианците и германците. За тази цел той е взет в състава на пустинен патрул LRDG заедно със своите подчинени от Сува. Тук той се запознава с британските командоси капитан Шевалие и майор Чапман и в продължение на пет месеца извършва разузнаване за нуждите на 8-ма британска армия. Нещо повече – той и хората му успяват да взривят 3 неприятелски бензинови склада, съдържащи около 20 000 галона бензин. Но когато през август 1942 г. той се връща в Кайро е изненадан, че неговото подразделение е разформирано. Но минава малко време и то отново е възстановено.

Автопаркът на „Частната армия на Попски” се състоял от 4 леки джипа с повишена проходимост „Willys МВ” и два тритонни камиона, служещи за „тилов” транспорт. Всеки от джиповете бил въоръжен с по две картечници – 12,7-мм Browning M2  и 7,62-мм Browning M1919A1. Екипажите на джиповете се състояли от 2-3 души. По-късно, вече по време на италианската кампания, джиповете нарастнали на няколко десетки машини.

Официално майор Владимир Пенякофф-„Попски” създава своето диверсантско подразделение през октомври 1942 г. Първоначално то включвало 23 военнослужещи от различни рангове, като по-късно достигнало 80 души. Подразделението става известна под името “Частната армия на Попски”. „Кръстникът” е подполковникът от SAS Шон Хакет, офицер за свръзка. Именно тогава му е предложено съвместно с други подразделение да участвува в битката за Тобрук, но той отказва, поради факта че избира за нападение друга цел – град Барке. Тук неговата армия съвместно с LRDG на британеца Джейк Исонсмит (Major John Richard Easonsmith) успяват да завладеят града и да унищожат на съседното летище дузина неприятелски самолети. Но на връщане една част от транспортните средства на Армията на “Попски” са унищожени от германската авиация, самият той ранен в ръката,поради което, е настанен за пет седмици в болницата на новозеландските войски в Кайро.

Tutira III of T1 Patrol was driven by Captain Nick Wilder during the attack on Barce’s airfield.

По-късно “Частната армия на Попски” се включва в бойните действия на съюзниците на италианска територия, изпълнявайки различни разузнавателно-диверсионни операции в района на Апенините и Алпите съвместно с една от партизанските бригади „Гарибалди”.

Що се отнася до LRDG, първото им по-голямо нападение – срещу летището Аджидабиа (южно от Бенгази), е извършено на 21 декември 1941 г. под командването на лейтенант Бил Фрейзър.

Унищожени са 37 италиански самолета.

Атакуващата група губи двама военнослужещи, след което на 23 декември 1941 г. се завръща в базата на SAS, разположена в оазиса Джаб. Няколко дни по-късно същата група успява да плени германска щабна кола, извършвайки рискован преход от 320 км по пясъците на либийската пустиня.

Сред известните операции на една от групите от полка на SAS “L” е нападението на аеродрумите в района на Берка през март 1942 г. Под прикритието на нощта те успяват да преминат охраната и загражденията на едно от летищата и да сложат магнитни мини на 15 самолета, в няколко полеви склада с гориво и авиационни боеприпаси, след което се оттеглят. На другият ден нищо неподозиращите немски пилоти излитат и се взривяват във въздуха.

Подобен опит да бъде атакувано летището в района на Сиди-ел-Барани е направен от LRDG, командвана от капитаните Уо и Шот в средата на юли 1942 г. Но поради грешка в навигацията, която е извършвана на топографски карти, той излиза неуспешен. Същият резултат имат британските атаки срещу германското летище Ел Даба на 7 и 11 юли 1942 г.

Далеч по-успешна е операцията на SAS срещу авиацията, разположена на летището в региона на Фука. Тук на 26 юли 1942 г., 14 джипа, командвани от Дейвид Стърлинг, успяват в две колони от по 7 коли да обкръжат летището. Откривайки огън от джиповете, за няколко минути те унищожават около 40 самолета, като губят само 1 човек.

Особено мащабна е една от операциите на полка на SAS “L”, в която вземат участие както LRDG-s, така и Частната армия на Попски. Това е рейдът към Бенгази от първите дни на септември 1942 г. В него участват 231 души, 45 джипа и около 40 тритонни високопроходими машини. Прикривани на отделни места от съпровождащите ги бомбардировачи, те аткуват с джиповете вражеските позиции и комуникации в района на Бенгази. При изтеглянето си обаче попадат под атаките на германските самолети и понасят тежки загуби в техника – 20 джипа и 25 тритонни камиона. Поради това командосите са принудени да се оттеглят към планините Джебел, а оттам и към оазиса Куфра. Шестима от тях са убити, 18 ранени и петима безследно изчезнали.

В тези няколко операции британските специални сили успяват да унищожат общо над 80 противникови самолета, така необходими на Ервин Ромел в критичните за него дни на настъпление към Египет.

Пустинните диверсанти атакуват с джипове.

Групите за далечно действие в пустинята (LRDG-s) са създадени през юли 1940 г. Първоначално в състава им влизат 11 офицери и 76 войници, а през март 1942 г. те вече наброяват 25 офицери и 324 войници. Те действуват в дълбокия тил на противника, като използват за разузнаване и нападения високопроходими джипове „Шевролет”. Легендарните SAS са създадени през 1940 г. От малка група, ръководена от лейтенанта Дейвид Стърлинг – офицер от подразделението „Команда № 8”, което действа в региона на Северна Африка, по-късно прераства в полк L на SAS. В операциите си на територията на пустинята Сахара те използват високопроходими американски джипове „Вилис”, на които имало монтирани две двойни картечници „Викерс К” за кръгова стрелба. По време на войната в пустинята с тях се извършвали успешно нападения срещу разположението на германската и италианска авиация в Северна Африка, срещу транспортни колони и конвои, железопътни комуникации, неприятелски щабове, свързочни възли и т.н.

В по-голяма част от тези операции взема участие и Армията на „Попски”. В началото на 1943 г. те трябвало да се върнат в Кайро за ремонтиране на своя транспорт, но вместо това се пробиват от тила на противника към Тунис, където се присъединяват към състава на 1-ва британска армия, настъпваща с американската армия на генерал Дуайт Айзенхауер. Американците били възхитени от тази окъсана група главорези, представляващи авангарда на 8-ма британска армия. Те ги затрупали с подаръци – нови джипове, дрехи, храна, въоръжение… По-късно в проведени съвместни с американците или самостоятелни операции те внесли своята лепта в краха на армиите на Оста в Тунис.

След завършването на Североафриканската кампания, подразделението на Пенякофф-„Попски” не било разпуснато. През септември 1943 г. тя влязла в авангарда на 1-ва британска въздушно-десантна дивизия и била стоварена на южноиталианското пристанище Таранто със задача да извършва разузнаване. На 9 септември 1943 г. тя излиза от Таранто в направлението на гр.Бриндизи с джиповете си в тила на най-боеспособното германско съединение в региона – 1-ва парашутно-десантна дивизия на германците, където провежда няколко успешни операции, съвместно с италианските партизански бригади.

По време на Северноафриканската кампания, британското командване нееднократно планира да засече бронирания щабен автобус на Ервин Ромел, известен с прякора Мамута. Опитите да се премахне фелдмаршалът от военнополитическата сцена обаче продължават и след това. Непосредствено след десанта в Нормандия, в района на армейския щаб на фелдмаршал Ромел, разположен в замъка Ла Роше Гийон, на 25 юли 1944 г. са прехвърлени с парашути 7 души от SAS. След приземяването им към тях се присъединяват и хора от Съпротивата – 1 британски офицер за свръзка, 2 французи, 3 ветерани от Чуждестранния легион, 1 германец–дезертьор (антифашист) и 1 руснак. Този наистина интернационален екип атакува замъка, без да знае, че фелдмаршал Ервин Ромел, съгласно официалната версия, е тежко ранен при въздушно нападение и е в болница.

Десантниците от „Частната армия на Попски” се сражавали на италианска територия до капитулацията на германците през април 1945 г. Но през декември 1944 г. с подполковник Владимир Пенякофф се случило нещастие. В Северна Италия неговият патрул се хвърлил да помогне на група британски войници, обкръжена в района на една ферма от германска рота, поддържана от танкове. Командосите на „Попски” открили ураганен картечен огън от движение от своите пет джипа. В продължение на 25 минути те изстрелват 25 хиляди куршума, като остават на бойното поле над 80 германски трупа. Това позволило на британските воиници и офицери да излязат от обкръжението, но самият Пенякофф бил тежко ранен, при което била ампутирана лявата му ръко. Но той не се уволнил – след излекуването си във Великобритания, той се върнал в своето подразделение, което в края на войната успяло да влезе дори на югославска територия, като овладява малкия град Росег.

След завършването на Втората световна война, „частна армия”на подполковник Владимир Пенякофф е била разпусната на 14 август 1945 г., но той останал на служба. За своите операции на бойното поле той е награден с много награди – т.напр. на 26 ноември 1942 г. е награден с британски Военен Кръст, а на 26 април 1945 г. е награден с британски орден за Изключителни заслуги. През 1947 г. Владимир Пенякофф е повишен в Белгия в звание Belgian Officier de l’Ordre de la Couronne avec Palme и е награден с белгийския орден Croix de guerre. Но скоро след издаването на английски език на неговите мемоари, той умира. Погребан е на 15 май 1951 г. в Уиксое,  графство Суффолк, Великобитания.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Creative Commons License
POPSKI`S PRIVATE ARMY by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, N 28 (23656) from 13 July 2012, p.19.

IMG

IMG_0001

- WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV?


КАКВО СТАВА В МО, Г-Н МИНИСТЪР БЛИЗНАКОВ?

Казват, че от правилния анализ на военнополитическата обстановка в света от ВАС и от Вашия щаб, до голяма степен зависи вземането на редица възлови решения от президента на Република България Георги Първанов и от нейния министър-председател Сергей Станишев.

Но последните Ваши пресконференции, на които трябваше да бъде очертана позицията на Министерството на отбраната в руслото на общата ПОЛИТИКА на Република България, НЕ ни убеждават в ТОВА. Нещо повече, те ни оставят с впечатление, че неизвестно по каква причина Вие като че ли НЕ получавате Пълна достоверна информация за ТОВА какво става на територията в Ирак и Афганистан, или най-малкото я премълчавате.

Никой не отрича ролята и дейността на „миротворците“ в опита да бъде запазен мирът и наложено спокойствие в изпълнен с напрежение Регион. Допреди петнайсет години в тази роля бяхме свикнали да виждаме специално създадените военни контингенти на ООН, ръководени от нейния военнощабен комитет. Днес като че ли този акцент е изместен и неправилно тълкуван. И в същото време, би трябвало да ви се поставят следните въпроси:

- Знаете ли, че броят на загиналите от края на 2001 г. до днес на територията на Ирак военнослужещи от въоръжените сили на САЩ вече надвишава 2300 души? Логиката също така подсказва, че ранените би трябвало да бъдат най-малкото 2-3 пъти повече.

- Знаете ли, че числото на загиналите от гражданското население в Ирак в периода от нахлуването след март 2003 г. до днес надвишава 98 хиляди души, като при ТОВА 48% от тях са Деца до осем години?

- Знаете ли, че от началото на 2006 г. въоръжените сили на САЩ в Ирак губят всекидневно по 2 военнослужещи и към 800 ранени, травмирани или контузени месечно?

- Знаете ли, че числото на дезертьорите от въоръжените сили на САЩ в Ирак и Афганистан вече надвишава 900 души, като от тях има и парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия?

- Знаете ли, че при отразяването на събитията от „омиротворителните операции“ само в Ирак до днес са пострадали 150 журналисти, като 109 от тях са били убити?

- Знаете ли, че демонстрираният от ВАС клас леко стрелково въоръжение, колкото и да се модернизира от българските оръжейници, все пак си остава автоматична карабина „Калашников“? Опитът на бойните действия до днес е показал, че военнослужещият, от която и да е армия, предпочита да носи със себе си два пълнителя повече, които в отговорен момент могат да му спасят живота, отколкото оръжието му да бъде направено по-тежко? Та кой ще го носи в случай на нужда 10-20 км?

- Знаете ли, че „разконсервирането“ (тоест изваждането от пясъците на пустинята) и привеждането в действие само на ЕДНА установка за залпов огън тип „Ураган“ или „Смерч“ е в състояние от няколко десетки километра да изтрие от земята за няколко минути личния състав на един батальон, независимо дали е пехотен или някакъв друг?

Какво все пак става, г-н Близнаков, в кабинетите на Вашето министерство? Кадри ли нямате? Не бива да се допускат „грешки“, независимо от ТОВА в коя провинция на Афганистан или Ирак се намират нашите „миротворчески“ подразделения. В съвременните концепции за национална сигурност отдавна няма приятели, а има защита на интереси!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Nova Zora“, Sofia, N 39 from 3rd October 2006.

Creative Commons License
WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

- MY PHOTOS FROM NEDERLAND


– FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944


Nickolay G. Kotev, Avrora G. Koteva – For the Question about the role and activities of the British Military Missions in Bulgaria during 1943-1944 – in journal ‘Review of Archives’, Sofia, 2006, volume 3-4th, p.113-137.

КЪМ ВЪПРОСА ЗА РОЛЯТА И ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКИТЕ ВОЕННИ МИСИИ В БЪЛГАРИЯ, В ПЕРИОДА 1943-1944 Г.

                           Николай Котев, Аврора Котева

          Една от интересните и все още изследвани теми от историята на балканските народи е тази за участието на британските военни мисии в развитието и помоща за съпротивителните и партизанските движения в годините на Втората световна война.
По темата е писано сравнително много – на българските и чужди учени са известни изследванията на Орлин Василев, Стоян Рачев, Атанас Русев, Илчо Димитров и др., както и тези на редица учени от чужбина – такива като Веселин Джуретич, Едуард Кукридж, Уйлям Макензи, Э.Бояджи, Дейвид Стафърд, Хинсли и др.1
Балканският полуостров винаги е бил в центъра на вниманието на британското военно министерство и на британските специални служби. Този интерес води началото си още от периода на Първата световна война, като в началния период на Втората световна война британските въоръжени сили оказаха действена помощ с експедиционните си сили не само на Гърция, но и на Югославия.

Уйлям Франк Томпсон (William Frank Thompson). Ръководител на  БВМ (член на БВМ “Mulligatawny” (SOE op.Mulligatawny) при югославските партизани и ръководител на БВМ “Клариджис” при Верховния щаб на българските партизани) (бивш военнослужащ от H и B Squadron GHQ Liaison Regiment (Phantom) Съдба: попада в плен, разстрелян около българското село  Литаково на 10 юни 1944 година

          Периодът на 1943 г. е вече оформен като такъв на сериозен сблъсък с хитлеро-фашистката машина, с капитулацията на един от съюзниците на Германия по хитлеро-фашистката ос, с оформянето на активно действуващо и мощно партизанско и антифашистко движение, с изградени не само вътрешни но и външни центрове на управление.
Управлението за специални операции е създадено в началото на Втората световна война. Първоначално то е известно на тесен кръг от участниците в осигуряването на помощта на партизанското движение като М.О.4. (Military Operations 4). В по-широк кръг то вече придобива названието УСО (SOE – Special Operation Executive). Специално за Балканския полуостров пряко отношение има неговото подразделение “Force 133” и “Force 266”. През 2004 г. от разсекретената книга на Уйлям Макензи става известно стратегията на УСО, от която най-интересна е фразата “в дадения момент и [по-нататък] диверсионната дейност има приоритет пред създаването на “тайните армии”. 2

Партизанската бригада на Славчо Стаменов-Трънски влиза в гр.Кюстендил. 9 септември 1944 г.

          Британските военни мисии, които имали за цел да подпомогнат българското партизанско движение са няколко – според нас те са четири, като в непосредствен контакт с ръководството на НОВА влизат само последните две – това на “Мъгалитони” и това на “Клариджис”. Съдбата и на четирите е известна, една част от тяхните участници загиват в бой, друга част е пленена и разстреляна. Остава жив единствено радистът Кенет Алън Скот от мисията “Клариджис”, който е освободен на 9 септември 1944 г.

Кристофър Монтаж Уудхауз, 5-ти барон Терингтън (Christopher Montague Woodhouse, 5th Baron Terrington DSO, OBE (11 May 1917 – 13 February 2001), известен още като Крисс Уудхауз и Монти Уудхауз, един от ръководителите на Британската военна мисия в Гърция. След войната е член на Консервативната партия и член на Британския парламент от Оксфорд в периода от 1959 до 1966 г. и отново от 1970 до 1974 г.

          Представените по-долу документи са малко известни или въобще не публикувани. За по-доброто изясняване на ролята на мисиите в партизанското движение на Балканския полуостров са дадени извадки и от три броя “Разузнавателни известия” на Разузнавателното отделение при Щаба на войската. Те ще допълнят знанията за помощта на Великобритания, която е оказана на българското партизанско движение, като едновременно с това се посочват и две по-ранни мисии – тази, която е пленена в Македония и тази за която е известно по спуснатият и багаж в региона на Ловеч. За съжаление за последната не е известно нищо – най-вероятно тя попада в ръцете на Абвера и нейният личен състав е изпратен тайно в някой концлагер в Германия. Според спуснатият багаж, тази мисия е имала състав от около 4-6 човека.

Паметникът на майор Уйлям Франк Томпсън (William Frank Thompson) – с.Томпсън, община Своге

          Документите са от фондовете на Централния военен архив – Велико Търново (по-нататък съкратено ЦВА) и от Архива на Министерството на вътрешните работи (по-нататък съкратено АМВР). Всички документи имат заглавия, археографски са обработени, като под линия са дадени пояснителни бележки. На места текстът в документите е осъвременен. Биографиите на редица от преките участници в събитията също така, могат да бъдат намерени в седемтомното издание на Министерството на отбраната “Офицерският корпус в България 1878-1944 г.”, отпечатено през1996 г.

                                   Документ № 1
ЗЬПОВЕД НА АДОЛФ ХИТЛЕР ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ СЪСТАВА НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ДИВЕРСИОННО-РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ГРУПИ И НА „КОМАНДОС“.
Берлин, 18 октомври 1942 г.

Фюрерът и Съвършено секретно
Върховният главнокомандващ на Вермахта Само за командването
Доставката – само през офицер
Аз смятам себе си за принуден да направя твърда заповед относно унищожаването на диверсионните групи на противника и да подлагам на сурово наказание за нейното неизпълнение. Аз смятам за необходимо да информирам главнокомандващите и командирите за причините на въвеждането на такъв порядък.
Както никога в нито една война в миналото, в тази война получиха разпространение методите на нарушаването на комуникациите в тила, заплашването на работещите за Германия среди от населението, а така също и унищожаването на важни във военно отношение промишлени съоръжения в окупираните от нас области.
На Изток такъв вид бойни действия като партизанската война през миналата зима довела до извънредно тежки загуби в нашата бойна мощ, струвала живота на немските войници, железничари, на работниците от организацията на ТОД, имперската трудова повинност и т.н., значително снизила възможността на транспорта по поддържането на бойната мощ на войските и даже довела до многодневно нарушаване и прекратяването на превозите. В случая на успешното продължаване и, още повече, при интензифицирането на подобно водене на бойните действия, могат да се създадат условия за възникването на тежка криза на този или онзи участък от фронта.
Много от мероприятията срещу тази както жестока, така и парализираща дейност, не успявали само заради това, че германският офицер и неговите войници са се противопоставяли на опасността, не знаейки за нейните размери, и в следствие на това в отделни случаи действали срещу групите на противника не така, както това би трябвало да бъде, за да се помогне на борбата на предната линия на фронта и по такъв начин на общото водене на войната.
Поради тази причина на Изток беше частично необходимо да се формират специални съединения, които можеха да се справят с тази опасност или да предават решението на тази задача на специалните формирования на СС. Тогава, когато борбата срещу партизаните започнала и се водила с безгранична жестокост, започнали да се появяват успехи, които след това облекчило положението на предните рубежи на фронта.
Затова в цялата източна област борбата срещу партизаните е борба за окончателното унищожаване на една от страните. Веднага щом това положение стане общопризнато във войските, те бързо ще се справят с това явление, в противоположен случай тяхното използване не ще доведе до резултати, решаващи проблема, тоест това ще бъде безцелно.
Англия и Америка решили да водят подобна война, макар и под друго название. Ако руснаците се опитват да изпратят партизаните при нас в тила по сухопътен начин и само в изключителен случай за прехвърлянето на хората и снаряжението използват авиация, то Англия и Америка воденето на такава война осъществяват най-напред по пътя на десантирането на диверсионни групи от подводни лодки или от надуваеми лодки или прехвърлят агентите с парашути. Обаче по същество подобно водене на войната не се отличава от партизанската дейност на руснаците.
Та нали задачите на тези групи се състоят в следното:
1. Създаването на всеобща система за шпионаж с доброволната помощ на населението.
2. Създаването на терористични групи и снабдяването им с необходимото оръжие и взривни материали.
3. Провеждането също така на диверсионни действия, които са насочени към това, не само да нарушат нашите комуникации по пътя на унищожаването на транспортните обекти, но и за да може в решаващия момент въобще да направят невъзможно придвижването на войските и да се изключи използването на средствата за свръзка.
И накрая, подобни групи трябва също така да нанасят удари по важните военни предприятия, унищожавайки в съответствие с научно разработената програма ключовите предприятия по пътя на взривяването им, за да може практически да се парализира цялата промишленост.
Последствията на тази дейност са доста тежки. Аз не знам, осъзнава ли всеки командир и офицер, че разрушаването на една единствена електростанция, например може да лиши военновъздушните сили от хиляди тонове алуминий и че няма да бъдат произведени голямо количество самолети, които са необходими на фронта за воденето на борбата, че по такъв начин се нанася огромна вреда на родината и се обуславят тежки загуби сред сражаващите се войници.
При това този вид война се явява за противника съвършено безопасен. Тъй като при стоварването на неговите диверсионни групи във военна форма, на тях им се дават също така и цивилни дрехи, то те могат в зависимост от обстоятелствата да бъдат и като военнослужещи и като граждански лица. В същото време самите те имат за задача безмилостно да унищожават противодействащите им немски войници или дори мирни жители, те не се подлагат на опасността да понесат по време на техните деяния сериозни загуби, тъй като се надяват в най-лошия случай при залавянето им моментално да се предават в плен и, по такъв начин, теоретически да попаднат под условията на Женевската конвенция. Няма никакво съмнение, че това обаче представлява най-лошия вид злоупотреба с Женевските съглашения, която се задълбочава от това, че по отношение на част от влизащите в тези групи става дума дори за престъпници, освободени от затвори, които се опитват да получат реабилитация, участвайки в такива действия. Затова Англия и Америка ще имат и по-нататък нови доброволци дотогава, докато те могат правомерно да говорят, че за такива хора няма никакви опасности. В най-лошия случай на тях им трябвало да извършат нападение върху хора, обекти на транспорта или съоръжения, а след това при залавянето от противника просто бързо да се предават в плен.
За да може по-нататък немската страна да не изпитва тежки последствия в резултат на използването на такива методи от противника, последният трябва да бъде поставен в известност за това, че всяка диверсионна група трябва да се унищожава до последния човек без изключение. Това означава, че вероятността да се остане жив е равна на нула. По такъв начин, при никакви условия не трябва да бъде допуснато, че каквато и да е група – диверсионна, подривна или терористична, просто да се залавя и взема в плен и с нея да се обръщат в съответствие с Женевската конвенция, а не да се унищожава до последния човек при всякакви обстоятелства.
В съобщенията, които трябва да се съдържат в отчетите на вермахта, само на кратко и лаконично да се информира, че диверсионната, терористическата или подривна група е заловена и унищожена до последния човек.
Аз очаквам за това, че както и командващите армии, така и отделните командири не само ще разберат необходимостта от такимва действия, но и се заемат с цялата си енергия за изпълнението на тази заповед. За офицерите или унтерофицерите, които по силата на някакви слабости не изпълняват заповедта, е необходимо задължително да се докладва, и след преминаването на опасността, да се привличат към най-строга отговорност. Както родината, така и сражаващият се на фоник имат право да очакват, че в техния тил ще останат гарантирани продоволствената база и, че ще се осигурят снабдяването с важното за воденето на войната оръжие и боеприпаси.
Това е причината за изготвената от мен дадена заповед.
Ако се появи целесъобразност да се остави жив за разпит на един или двама човека, то след разпита те трябва да бъдат веднага разстреляни.
Адолф Хитлер
Върховно командване на Вермахта Съвършенно секретно
Ставка на фюрера, Само за командването
19 октомври 1942 г. 22 екземпляра
№ 551781/42д Екземпляр 21
Доставка само през офицер
В развитие на указанията за унищожаването на групите за провеждане на терора и саботажа (от 18.10.1942) се изпраща при това допълнителната заповед на фюрера.
Тази заповед е предназначена само за командири и при никакъв случай не трябва да попада при противника.
Последващото разпращане до адресатите да се ограничи в съответствие с разчета.
Включените в разчета на разпращането органи отговарят за това, че всички размножени екземпляри на заповедта, включително всички изготвени копия, да бъдат събрани и унищожени заедно с дадения екземпляр.
Върховен главнокомандващ на вермахта
По поръчение [Алфред] Йодъл3

International Military Trial, vol.26, p.115-120. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.216-219, документ ПС-503.

                                       Документ № 2
ИЗ СЛУЖЕБНО ПИСМО № V-6171 НА РЪКОВОДСТВОТО НА МВ-ЩВ ДО НАЧАЛНИКА НА 10-А ДИВИЗИОННА ОБЛАСТ, ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПРИ КОИТО Е ЗАЛОВЕНА БРИТАНСКА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНА ГРУПА, СПУСНАТА В РАЙОНА НА С.ТАЖЕВО, БРОДСКО.
София, 3 юни 1943 г.

Министерство на войната – ЩВ Кърджали – Началнику 10 дивизионна
№ V-6171 област
3 юни 1943 г.
София
Щабът на войската съобщава за сведение, че на 15 април тази година в 23.30 часа, бе спусната от самолет една английска парашутна саботажна група в района на с.Тажево – Бродско. Групата се състоеше от английския военен инженер майор Морган, поручикът от бившата югославска армия Александър Тасич и подофицерът-свързочник и парашутист от английската войска Бакъм. От разпита на групата се установи следното:
След априлското поражение на югославската армия през 1941 г., английското командване в Африка било останало в пълна неизвестност за военната обстановка в Българска Македония. През изтеклите от тогава до сега две години английската разузнавателна централа в Александрия добивала откъслечни сведения за Македония от гръцките и сръбските възстаннически щабове. Всичките тези сведения обаче били почти винаги считани като много съмнителни.
Тази празнота в разузнаването била същата още в самото начало, но лошото развитие на военните действия в Африка тогава, не позволявало да се мисли за по-далечни нужди пред лицето на непосредствената опасност. Чак сега бил дошъл моментът да се съсредоточи вниманието главно на Балканския полуостров. Английското главно командване считало Средиземноморския басейн за фронт, от който може да се започне един удар на север. Срещу този удар германските въоръжени сили щели вероятно да се противопоставят като заемат изходно положение в Солунската област. Следователно, Скопската област се явявала като най-важната стратегическа точка, събираща всички пътища.
[…]*

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.714, c.106-115; Препис, ормиг; ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.789, л.225-233. Копие, ормиг, окръжно.
__
* Текстът не се отнася до темата.

                                       Документ № 3
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО № 21 НА НАЧАЛНИКА НА ЛОВЕШКИЯ ГАРНИЗОН ДО НАЧАЛНИКА НА ДЪРЖАВНАТА САМОЛЕТНА ФАБРИКА И ОКОЛИЙСКИЯ УПРАВИТЕЛ В ГР.ТРОЯН ЗА ОТКРИТО СПУСНАТО ВЪОРЪЖЕНИЕ ОТ БРИТАНСКИ САМОЛЕТИ.
Ловеч, 6 юли 1943 г.

Лично-поверително
Копие – Тук – Околийски управител
Тук – Троян – околийски управител
В последно време зачестиха прелитанията на неприятелски самолети над наша територия, не само с цел за разузнаване, хвърляне на афиши*, но и на оръжие, адски машини, облекло и др.
Така например, на 12.VІ. т[ази] г[одина] между 1 и 2 часа са прелетели над една област четири чужди самолета. От организираното разузнаване се установило, че самолетите са направили 3-4 кръга над областта и са изчезнали в юго-западна посока.
От претърсването направено от административните власти и войската са намерени пуснати пакети с 13 парашута, които съдържали оръжие – лека картечница, противобронева пушка, картечни пистолети, бомби, взривни материали, адски машини, облекло и пр[очие].
Описаният по-горе случай трябва да ни подскаже скритите намерения на противника, които налагат да вземем извънредни мерки за бдителност и след всяко прелитане веднага да се претърсва околната местност, защото е допустимо да се спуснат не само оръжие и взривни материали, но и парашутни терористични групи – унищожението на които трябва да се проведе със светкавична бързина.
Горното да се доведе до знание на кметовете от околията Ви за съответно действие при нужда.
№ 21 6 юли 1943 година, гр.Ловеч
(п) [не се чете]
Полковник – началник Ловчанския гарнизон

АМВР, об.дело 2627, л.89. Оригинал, машинопис.
__
* В смисъл на листовки и позиви.

                                        Документ № 4
ИЗ РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 1 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО НАМЕРЕНИЯТА НА ВОЕННИЯ ЦЕНТЪР НА “ОТЕЧЕСТВЕННИЯ ФРОНТ” ДА ВЗЕМЕ ВЛАСТТА В НАЙ-БЛИЗКО ВРЕМЕ.
София, 23 февруари 1944 г.

          […]*
Що се отнася до столицата, военният център на “Отечественния фронт” е твърдо решил да използва непременно последиците от една нова и тежка бомбардировка, за да се опита да я превземе или поне да извърши многостранни терористични и саботажни удари, насочени срещу висшите политически и военни лица, центровете на охраната и държавната сигурност и срещу някои обекти от важно политическо и военно значение. Съгласно този план, който е действително съставен, до партизанските разбойнически отряди “Трънски”, “Чавдар” и “Ихтимански” е отправена заповед да нахлуят постепенно в столицата на групи и бъдат готови за действие.
Към 15 февруарий тази година се установи, че “Сл[авчо] Трънски”4 е действително посетил столицата с част от хората си и след известен престой се изтеглил обратно. Вероятно той е “изпробвал предварително” задачата си по нахлуването в столицата.
Има сведения, че местните конспиративни власти в столицата са непрекъснато в движение из кварталите за подготвяне “разквартироването” на идващите нелегални бойни групи. При сегашното положение на столицата, изпълнението на тази задача е по-трудно при наличието на толкова много изоставени жилищни сгради […]*
(п) [Стефан] Недев5 – полковник.

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.847, л.219-228. Оригинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.

                                          Документ № 5
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 3 НА РО-ЩВ, ОТНОСНО ПАРТИЗАНСКАТА ВОЙНА НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ.
София, 14 април 1944 г.

          […]*
2. По англо-саксонска линия: След оттеглянето на [фелд]маршал [Ервин] Ромел6 от Африка, британското командване насочи вниманието си върху Балканите. Възприемайки идеята за едно нахлуване в Европа през Средиземноморския простор, то се залови да организира партизанската война на Балканите, основавайки се върху естествената реакция на победените народи. Инициативите на полковник Дража Михайлович7 в Сърбия и на генерал Сарафис8 в Гърция бяха веднага възприети и канализирани. Така в Сърбия и Гърция изникнаха националистичните възстаннически движения срещу силите на Оста. За да ги подчини и използува съобразно съюзническите си и политически нужди, британското командване изпрати към всеки националистически възстаннически щаб по една „Група за връзка“,”съставена от британски офицери и подофицери, специалисти по партизанската война и саботажите и, числящи се в нарочните войски „КОМАНДО“.”По такъв начин националистическото възстанническо движение на Балканите бе ловко подчинено на британското средиземноморско командване. Изработен бе нарочен мобилизационен план, който е приблизително показан в графическото разписание – приложение № 2.**
А) Щаб на английската саботажна армия БЛИЗЪК ИЗТОК в Кайро.
Б) Два върховни Щаба на национално-освободителните войски – югославянски и гръцки.
В) Около 40 възстаннически дивизии от по 6,000 души, което прави около 240 000 възстанници под оръжие.
Г) Според едно доста положително сведение, от съветска страна е било разпоредено до “Тито”9 да се освободи по подходящ начин от всички английски щабове за връзка, което при наличността на съветски военни мисии били станали безпредметни. Изглежда, че това разпореждане е вече влязло в изпълнение, което може да се съди и от следния факт: английската саботажна група на капитан БЛУМ, която се намирала в района на Вранския партизански отряд, към средата на март тази година, е напуснала демонстративно партизаните, понеже те били отказали да изпълнят възложените от британското командване саботажни задачи. Капитан Блум се присъединил към една от бригадите на Дража Михайлович в този район.
Д) На 14 март пет съветски самолета, а на 25 март, шест такива са снабдявали партизаните в района на Баня Лука, Тузла, Зворник, Ужице и Митровица. Този за сега само символичен акт иде да покаже, че съветското командване желае да направи комунистическо партизанско движение независимо от англо-американското снабдяване и да пресече британските опити за вмешателство.
[…]*
Приложение №
Мобилизационен план реализиран (към 1 април 1944 г. към тази дата е реализиран в 10% от предвижданията на англо-американците).
Под тяхно влияние се намират:
Югославия Гърция
12000 д[уши] 12000 д[уши]
Предв[идени по] мобилиз[ация] 6% 40%
Изразено в наши полкове 6 6
[…]*
Докато под съветско влияние се намират 150000 д[уши] партизани или 20% от предвидените мобилизационни континтенти. Изобщо партизанските сили на Балканите са сведени мобилизационно в около 144 възстаннически дивизии при общ състав от около 900000 души. До 1 април т[ази] г[одина] тези мобилизационни сметки можаха да бъдат осъществени средно с 21% от предвиденото, което прави от около 170000 възстанници. Приведени към наши пехотни полкове, тези сили по число се равнява на около 80 пехотни полка или 25 пехотни дивизии без артилерия. По боеспособност обаче, те не надминават повече от 10 пехотни дивизии, главно поради липсата на достатъчно въоръжение.
[…]*
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ДВИА, ф.319, оп.2, а.е.30, л.159-170. Оригинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.
** Тук не се прилага.

                                      Документ № 6
ИЗ ТЕКСТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ № 4 НА МВ-ЩВ ОТНОСНО ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЦАРСТВОТО И ВОЕННИТЕ ПРИГОТОВЛЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА “ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ”.
София, 2 май 1944 г.

           […]*
2. Военни намерения на “Отечественния фронт”. От втората половина на месец април т[ази] г[одина] ВЪРХОВНИЯТ ЩАБ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ ВЪЗСТАННИЧЕСКИ ПАРТИЗАНСКИ ВОЙСКИ при “Отечественния фронт” е в тряскава подготовка на някаква “КОМБИНИРАНА АКЦИЯ”, заповядана от англо-съветското командуване. Тази акция, която щяла да обхване “Балканския театър на партизанските действия” (разузнавателно известие № 3), трябвало да се изрази в следните три съгласувани по време действия:
а) Морски десанти в устието на Дунава и по черноморските и адриатически брегове;
б) Въздушни десанти от Изток и Запад на нарочни саботажни и редовни групи над избрани области в Старите предели на България, Македония, Сърбия и Гърция;
в) Масово въстание на партизанските формации, които щели да бъдат предварително снабдени и въоръжени по въздуха.
Като момент на акцията се сочи месец май, но доста колебливо. Изглежда, че точната дата още не е насрочена. Може би тя ще зависи от откриването на ВТОРИ ФРОНТ и от развоя на събитията пред южното крило на Източния фронт – величини неопределени, които могат да отложат очакваната акция за доста дълго време, какъвто бе случаят през месец октомврий м[иналата] г[одина].
С оглед на тези оперативни партизански намерения, военният център на “Отечественния фронт” е разпоредил следното, което се знае от доста положителни източници и заловени документи:
А) Пълна мобилизация на всички отечественофронтовски сили, които да се изведат в най-скоро време в горите. Да не се държи повече сметка дали за мобилизираните имало оръжие или не, както това беше до сега. Недостизите щели да бъдат попълнени по въздушен път. Повече от належащо било да се достигне на всяка цена възможно най-високия числен размер на мобилизацията. Трябва да се отбележи, че както в Македония, така и в Старите предели на страната има вече няколко случая на масови заминавания от по 50-100 души и няколко опита осуетени.
Б) Всички партийци във войсковите части да бъдат подготвени в най-скоро време за въоръжен бунт в казармата;
В) Партизанските единици да се съсредоточат по на едно или две места в бойните области и да се подготвят по допълнителна заповед да овладеят определени местности и по-значителни селища, където да обявят “народни демократични републики”, да ги превърнат в свои снабдителни и мобилизационни бази, които да задържат с крайно упорство и възможно по-дълго време.
В кои точно райони трябва да се съсредоточат усилията е още не напълно известно, но има достатъчно признаци да се счита, че това са пространствата, показани в приложение № 11** към разузнавателно известие № 3 от т[ази] г[одина]. Що се отнася за Софийската партизанска бойна област, всред комунистическите ръководни среди имало предложение да се “превземе” София, което щяло да има широк пропаганден ефект.
Завладяванията на големи селища щели да бъдат съпровождани от съдействие на англо-американските въздушни сили по следния начин: в предварително определен момент мощна въздушна единица извършва нападение над назначения обект. Бомбеният товар се изсипва само върху строго определени площи, с цел да създаде от една страна смразяващ ефект всред населението и властта, а от друга – да осигури свободно и безопасно опериране на партизанските групи в останалите части на селището.
Предварително съсредоточените партизански единици в околностите нахлуват по определен план, блокират скрилите се военни и полицейски групи, обезвреждат ги и привеждат селището в положение на “партизанска отбрана”.
С оглед на тази идея за дълготрайно загнездяване в определени райони, военният център на “Отечественния фронт” разпореди и съсредоточаване на партизанските отряди. Такива съсредоточения бяха направени в района на Батак, Габровско, Трънско и Вранско. В първите два района събраните разбойници са вече почти унищожени от войската, а в последните се извърши голяма акция в настоящия момент.
(п) [Стефан] Недев
ПОЛКОВНИК – Началник на Разузнавателно отделение

ДВИА, ф.23, оп.2, а.е.158, л.237-251. Оргинал, машинопис.
__
* Текстът не се отнася до темата.
** Тук не се прилага.

                                         Документ № 7
ИЗВЕСТИЕ № 17 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЧАСТ ОТ СЪСТАВА НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ГЛАВНИЯ ЩАБ НА НОВА.
София, 31 май 1944 г.

                                  И З В Е С Т И Е
№ 17
от 31.V.1944 година
1-ва СОФИЙСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. Успява да плени на 30.V.т[ази] г[одина] при с.Елешница (Софийско) следните важни лица от Щаба на партизанските отряди за цяла България:
1. Капитан Уйлям Франк Том[п]сън10
2. Подофицера Кен[ет] Ален Скот – радиотелеграфист11
3. Ефрейтор Васил Николов Милушев – войник от запаса
4. Кольо Георгиев Колев
5. Славчо Георгиев Йосифов
6. Две жени нелегални
Убити са нелегалните:
1. “Тома” (партийно име) – комисар на чета и още двама нелегални, чиято самоличност още не е установена.
Дружината даде жертва 1 кандидат подофицер – убит при престрелката.
У англичаните и другите нелегални са намерени много ценни документи, оръжие и около 200 000 лева.

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР, КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) Димитров

АМВР, об.дело 21152, том І, л.191. Копие, машинопис.

                                         Документ № 8
СВЕДЕНИЕ № ІІ-233 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ОТНОСНО РАЗГРОМА НА ПАРТИЗАНСКИ ЧАСТИ И ПЛЕНЯВАНЕТО НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН.
София, не по-рано от края на 31 май 1944 г.

КОМАНДИР Тук – Пловдив, Бургас Шумен, Търново,
на Враца, Дупница, Ст[ара] Загора, Плевен,
ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ Ксанти, Скопие и Битоля – Командирите на
Май 1944 год. 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12 жандармерийски
София дружини – Командиру общо жандармерийска-
та преносима рота – тук.

          От известие № 16 се вижда изключителният успех на 6-та Врачанска жандармерийска дружина в борбата срещу нелегалните. Като се има предвид, че:
1.) батальонът от 200 души с 30 коня беше нападнал гара “Фон Лист” където завлече войници и железничари (по-вероятно е сами да са се предали, някои от които сега са пленени от 6-та Врачанска жандармерийска дружина.
2.) Че този батальон в похода му от Моравско до района на с.Батулия, никъде не е бил пресрещан и бит, макар да е преследван от войскови и полицейски части.
3.) Че плененият англичанин с когото говорих лично (говори сръбски отлично) e бил спуснат с парашут в Албания заедно с другите убити двама англичани, (eдин капитан и един радиотелеграфист-подофицер).
4.) Че батальонът е имал за задача да достигне връх Мургаш, където да послужи като ядро за формиране на други батальони.
5.) Че батальонът е бил въоръжен отлично и снабден с радиостанция за далечно приемане и предаване.
6.) Че от показанията на пленените се вижда, какво те се удивляват на нападателния дух на нашите войници- жандарми, какъвто никъде не са срещали и което ги изненадало много и всяло страшна паника всред редовете им.
7.) Че от наша страна не са дадени никакви жертви.
8.) Че с този удар нанесен им от 6-та Врачанска жандармерийска дружина, се разтройва един план на враговете ни, всичко това показва, че действите успеха на дружината е изключителен.
Успехът се дължи на умелото ръководство и командуване на командира на дружината – капитан СТОЯНОВ ЯНКО, командира на 1-ва рота поручик Вачев и храбростта на неговите офицери, подофицери и войници-жандарми.
Заповядвам предадените от мен 500 000 лева на капитан Стоянов в с.Литаково да бъдат раздадени на отличилите се.
На командира на 6-та Врачанска жандармерийска дружина капитан Стоянов, на поручик Вачев, на всички офицери, подофицери и войници от 6-та жандармерийска дружина изказвам моята искрена благодарност.
(п) Димитров
ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ.

АМВР, общо дело 21152, том ІІ, л.268. Оригинал, машинопис.

                                            Документ № 9
ЛИЧНО-ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД НА РЪКОВОДСТВОТО НА РО-ЩВ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДЕЙНОСТТА НА СТРУКТУРАТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ И ПАРТИЗАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.
София, 1 юни 1944 г.

          Лично-поверителен.
Д О К Л А Д
Относно: Партизанското движение в България.
От разпита на видно нелегално лице, се събраха следните положителни сведения върху организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него:
1. В Кайро се намира Главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и Отдел за специални операции.
2. Отделът за специални операции има за задача да ръководи непосредствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от:
- Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя командните кадри, които ръководят воюването;
- Секция снабдителна: ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на противника и се грижи за усъвършенствуването на партизанското въоръжение, стъкмяване и продуктите по храната;
- Секция оперативна: ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника. Състои се от следните Бюра: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези Бюра завежда партизанските операции в територията на съответната държава според границите от 1939 година.
3. През месец август 1943 година, Отделът за специални операции при английската Средиземноморска Главна квартира решава да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в Старите предели на страната***. В изпълнение на това решение, Отделът натоварва майора от английските войски Мостин [Левелин] Дейвис12, със задачата:
Да проникне в България и установи съприкосновение с Върховния щаб на българските Народноосвободителни възстаннически войски при Отечественния фронт; да служи като връзка между Отечественния фронт и Главната квартира – Кайро, изпълнявайки всички директиви по организацията и развитието на партизанското воюване в България.
4. В изпълнение на задачата си, майор [Мостин Левелин] Дейвис избира двама свои помощници-радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса на вече установена пряка връзка с военния Център на Отечественния фронт, майор [Мостин Левелин] Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по партизански канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко13. След това, да се опита да влезе във връзка с българските партизани чрез него.
5. Решението и маршрута на майор Мостин Левелин Дейвис били напълно одобрени от Отдела за специални операции.
На 15 септември [1943 г.], той кацва в Албания и с мъчителни преходи, прехвърлян от една партизанска група на друга, минава през Скопска Черна Гора и на 15 декември м[иналата] г[одина] достига Църна Трава при [Живоин Николич] Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов. Посвещава го в задачата и настоява да му бъде връзка с Върховния щаб на българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари тази година: при майор [Мостин Левелин] Дейвис бил делегиран един представител на Върховния щаб на българските партизански сили под партийното име “Георги” – около 45 годишен, ръст нормален, адвокат. В няколко конференции, майор [Мостин Левелин] Дейвис изложил задачата си и проучил състоянието и възможностите на партизанското движение в Старите предели на страната. Отечественофронтовският делегат го уверил, че имало три по-значителни групи в Карловско, Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански групи по въздушен път. Отечественофронтовският делегат поискал Върховния щаб да определи точно местата, където да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал. В същото време, майор Мостин Левелин Дейвис поискал от Отдела “Специални операции” да му се даде нов офицер [за свръзка], когото да изпрати към една от трите партизански групи. До 24 януари [1944 г.] майор Мостин Левелин Дейвис е бил непрекъснато в акции около Църна Трава и не можал да свърши никаква работа.
7. На 25 януари [1944 г.] скочил в района на Добро поле английският капитан [Уйлям Франк] Томпсън****, изпратен като помощник и заместник на майор [Мостин Левелин] Дейвис. Решава се той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата “Георги” подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони са били очертали като доста размирни и по-сигурни полета за партизанска работа. При това осведомяване капитан [Уйлям Франк] Томпсън научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център Пловдив; Югозападна България с център София; Първа Дунавска бойна област до река Янтра с център Плевен; втора Дунавска бойна област с център Русе и две самостоятелни черноморски зони – Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били формирани щабовете на 63 партизански отряди.
8. На 1 февруари [1944 г.] се получила втората директива от английската Главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение до степен на възстание. Отечественият фронт да свали правителството и да изгони германците. Когато започнат оттегляне, да се тормози техния тил и съобщителни средства.
Изобщо, в Кайро имали погрешна представа, че България гъмжала от партизани и затова издавали ефимерни директиви.
9. В изпълнение на възложената директива, се уреждат няколко конференции между щаба на майор [Мостин Левелин] Дейвис и делегата “Георги”. След като се преценява, че всъщност партизанските формации в страната били още доста слаби и главно невъоръжени, се решава да се предприеме една по-ограничена операция за смущаване ЖП трафика в Софийската област.
1. Трънският партизански отряд съвместно с 5-та Сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш;
2. Ботевградският партизански отряд “Чавдар” да нападне и разруши един от най-големите тунели по избор в Искърското дефиле, с цел да прекъсне връзката София – Мездра;
3. Ихтиманският партизански отряд да разруши някое важно ЖП съоръжение в района на гр.Ихтиман с цел да прекъсне връзката София – Пловдив;
4. Дупнишкият, Кюстендилският и Г[орно] Джумайският партизански отряди да извършат сериозно повреждане при съвместната акция около Дупница с цел да прекъснат връзката София – Симитли;
5. Отрядите за заемат изходно положение в близост на определените обекти с оглед да изпълнят задачите си към 15 март т[ази] г[одина].
За да се подготвят добре за акциите, решава се майор [Мостин Левелин] Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които – 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушение на ЖП съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът “Специални операции” го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните войски в Каро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15. Отношенията между делегата “Георги” и майор [Мостин Левелин] Дейвис се влошили. Нашите партизани почнали да мислят, че са станали жертва на някаква английска политическа игра. На 1 март [1944 г.] “Георги” бил отзован и се завърнал в София. На негово място дошъл “Драган” – около 40 годишен, малко набит, плешив, адвокат.
Поради тези причини, замислената операция срещу ЖП съобщения била отложена за изпълнение с един месец.
7. На 18 март [1944 г.] започнала акцията на българската войска за прочистване на Църно Травския район. Групата на [майор Мостин Левелин] Дейвис, заедно със Сръбската косовска партизанска бригада биват обградени и зле разбити на Чемерник планина. След много перипетии, пръсната английска група успява да се събере на 23 март [1944 г.] около с.Ново Село – Сурдолишко. Поради предателство, майор [Мостин Левелин] Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан [Уйлям Франк] Томпсън успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април [1944 г.] достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан Дънмор14, аташиран към щаба на [Живоин Николич] Бърко. Чрез него се обажда в Кайро и на 14 април [1944 г.] получава нова радиостанция. На 18 април [1944 г.] бива повикан от делегата “Драган” в с.Стаевци, където била установена Главната квартира на Върховния щаб на българските народноосвободителни възстаннически войски. На 20 април [1944 г.] капитан [Уйлям Франк] Томпсън се явил в “българската Главна квартира” и се представил на Върховния щаб, който се оказал в следния състав:
Върховен командант на българските партизански войски – “Георги”.
Началник на Върховния щаб – “Горчо”: около 25 годишен младеж.
Нарочен делегат за връзка с Английския представителен щаб – “Нако” – около 35 годишен мъж.
Началник на отдел “Агитпроп” – “Драган”.
Помощник началник на отдела “Агитпроп” – “Асен” – около 30 годишен човек.
Теренен водач на Върховното командване – “Коста”: нов човек, дошъл вероятно от Македония, който познавал добре местността в Софийската област.
Върховният щаб бил само с част от състава си и дошъл от София. Там останал началникът на отдела “Бойни групи”. На нему била поверена задачата да подготви терористичните групи в София, които били на брой 10 от по 30 или 40 човека в предградията и по периферните квартали. Комендант на Софийската оперативна зона бил някой си “Камен”, млад офицер, дезертирал от войската и преминал в нелегалност. (Касае се вероятно за Здравко Георгиев Велев, който като офицер д[о] к[рая на] в[ойната] избягва от Скопския гарнизон през 1942 година и се знае положително, че е в Щаба на Софийската оперативна зона).
На 21 април т[ази] г[одина], Първа Софийска бригада под командването на Славчо Стаменов и Втора Софийска бригада под командата на Денчо [Знеполски]15 (студент от Ярловци), произвеждат парад, който бил приет от Върховния командант “Георги”.
10. В няколко заседания Върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки партизански действия, без да се осигури една сигурна “свободна зона”. Поради това решава: да настои пред английската Главна квартира в Кайро и пред [Йосип Броз] Тито да се предприеме концентрично прочистване на триъгълника Кюстендил – Кратово – Куманово с цел да се овладее сигурно Осоговската планина като база на българските партизански сили и да се уреди здрава оперативна връзка със сръбската свободна зона с център – Козяк.
[Йосип Броз] Тито и английската Главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват: 3-та македонска и други 2 сръбски бригади срещу Кратово; Косовската и другата една сръбска бригада – срещу Крива Паланка и двете Софийски бригади срещу Кюстендил. При Кратово акцията успява напълно, при Крива Паланка партизаните били отхвърлени, а в посоката на Кюстендил, Софийските [партизански] бригади се задръстили в борба с българските части южно от Босилеград.
Така съсредоточената партизанска операция, която започнала на 25 април [1944 г.], към 1 май [1944 г.] изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с Втората Софийска бригада успяват да се измъкнат от Кюстендилско и се установяват в района на Църна Трава.
11. Преценявайки, че пространството в Западна България е станало твърде несигурно, Върховният щаб на българските партизански войски решава да си пробие път на изток и се изнесе в Средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следния план:
1. Настъплението да започне на 12 май [1944 г.] с маршрут Кална – в[ръх] Ком – Лакатник – Ржана – Мургаш – Фердинандов връх – в[ръх] Братан.
2. Партизански сили: Върховният щаб [на НОВА], капитан [Уйлям Франк] Томпсън и 2[-ра] Софийска партизанска бригада.
3. Етапи.
Първи етап: излизане на в[ръх] Ком към 15 май [1944 г.] и влизане във връзка с партизанските отряди от Северна България: Врачански, Фердинандски и Белимелски.
Втори етап: до 23 май [1944 г.] установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския отряд “Чавдар”. Три седмици престой и организиране на партизанското движение във Ботевградско и терористичната дейност в София.
Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли т[ази] г[одина] и започване на масовата подготовка за въоръжено възстание.
В изпълнение на плана, се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин:
1. Капитан [Уйлям Франк] Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да уреди спускането на 15 траспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат уточнени на самото място.
2. Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните 7 точки за снабдяване от въздуха:
№ 1 – връх Братан, в Средна гора, за снабдяване на партизанските формации от Габровско и Средногорието.
№ 2 – с.Тополово, Асеновградско – за снабдяване на партизанските формации в Родопското пространство.
№ 3 – гребенът южно от с.Кости, М[алко] Търновско, за снабдяване на партизанските формации от Бургаската Черноморска оперативна зона.
№ 4 – в района на с.Кортен, Н[ово] Загорско, за снабдяване на партизанските формации в Еленската планина и Източна Средна гора.
№ 5 – в района на гара Роман, за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска бойна област.
№ 6 – в района на с.Ичера, Сливенско, за снабдяване на партизанските формации в Сливенската, Котленската, Твърдишката, Карнобатската планини и Ямболско.
№ 7 – в района на Преслав, за снабдяване на партизанските формации от Втора Дунавска бойна област.
По настояване на капитан Уйлям Франк Томпсън, на първо време се избират само точките №№ 1, 2 и 5, за които се знаело, че са сигурни. Решението било одобрено от Кайро. Отделът за “Специални операции” съобщава, че ще бъде готов за спускане на материалите в трите точки между 25 и 30 май [1944 г.] Светлинен знак от земята: буква “А” от 6 огнени точки с междини по 10 метра.
Капитан [Уйлям Франк] Томпсън трябвало да потвърди, че отрядите са заели места около точките и са готови да посрещнат материалите.
12. На 12 май [1944 г.] започва настъплението. От този момент, капитан Уйлям Франк Томпсън загубва връзка с Кайро поради повреждане на батериите на радиото. На 23 май [1944 г.] станцията му била пленена и той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменявал ежедневно, сега се явява невъзможно да се установи връзка с Кайро. Английските самолети едва ли ще се явят под определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така:
Още в началото на януари [1944 г.], когато става въпрос за организиране на въздушно снабдяване в Карловско, Пещерско и Разложко, Върховният щаб разпорежда всяка от оперативните зони да избере едно място за товароспускане, което трябва да бъде: затънтено, широка поляна всред гората и по възможност на най-високата теренна точка в околността. Положението на точката да се съобщи или чрез разстояния до 3 характерни пунктове – селища, върхове и пр[очие], или пък да се даде по географските координати. В изпълнение на това нареждане зоните са дали точките си. Данните са били систематизирани в особена тетрадка.***** Пет от седемте избрани точки били дадени с разстояния, а №№ 5 и 4 били дадени с географски координати. [Уйлям Франк] Томпсън нанесъл точките на картата си и ги протелеграфирал в Кайро по географските координати в градуси и минути.
14. “Базата на спущането” се урежда по следния начин:
а) В “Свободната партизанска зона”: определя се летището. Назначава му се комендант и едиен земен охранителен ешелон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 години). На удобни точки се поставят автоматични оръжие за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини от слама, или кофи пълни с нафта. Дежурният радиотелеграфист в определения част на определена вълна и фрекция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър. Щом получи отговор, предупреждава дежурния по летище. Последният подава с електрическо фенерче морзовият знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огньовете. В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между 300 и 500 метра височина. Дежурните групи на земния ешелон прибират материалите. На следния ден капитан [Уйлям Франк] Томпсън известява Кайро в какво състояние е получена пратката.
б)****** в “несигурна зона”: Отрядът остава на закрито и в страни от поляната. Приготвя се буквата и остава един дежурен при нея. Щом чуе бръмченето на самолета, подава морзовия знак, запалва “буквата”. Отрядът излиза и прибира товарите.
Следното стоварване се извършва пак на същото място и точно на двадесетият ден.
1.VІ.1944 г., София

АМВР, об.дело 20215, л.1-7. Оригинал, машинопис. Публ. със съкращения в Ст.Рачев “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978, с.287-291.
__
* В действителност “Управление за специални операции”. За дейността на УСО в България и на Балканския полуостров виж по-подробно статията на Н.Котев “Някои страни от дейността и плановете на английското Управление за специални операции в България (януари-март 1944 г.) – в сп.”Известия на Института за военна история и Военноисторическото научно дружество”, С., 1983, т.36, с.88-99.
** Става дума за “служби”
*** Става дума за старите предели на България, с граници от преди 1 септември 1939 г.
**** Навсякъде в текста е даден като “Томпсон”.
***** В смисъл на “специална тетрадка”.
****** Текстът на точката “б” е допълнен в документа на ръка.

                                         Документ № 10
ИЗВЕСТИЕ № 13 НА КОМАНДИРА НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДИМИТРОВ ЗА ПРОВЕДЕНИ БОЕВЕ МЕЖДУ ЖАНДАРМЕРИЙСКИ ЧАСТИ И ПАРТИЗАНИТЕ ОТ БАТАЛЬОНИТЕ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” И “ХРИСТО БОТЕВ”*
София, не по-рано от 10 юни 1944 г. *

                                         И З В Е С Т И Е
№ 13
ОБЩО-ЖАНДАРМЕРИЙСКА ПРЕНОСИМА РОТА. Залавя близо до с.Биримрци (Софийско) 2-ма нелегални – Никола Чиков Монов от с. Драгана – Ловчанско, избягал на 13.ІV.т[ази] г[одина] войник от 52-ри пехотен полк, от 23-ти набор, студент-агроном, отявлен и активен комунист и, Илия Пасков Шопов от с.Градешница – Св[ети] Врачко, мобилизиран войник от 14-ти полк, охрана на мината в Злетово.
И двамата са от състава на батальоните “Левски” и “Ботев”, които бяха разбити от 6-та Врачанска жандармерийска дружина на 22 и 23.V. т[ази] г[одина] в района на с[елата] Батулия – Буковец.
От разпита на тези двама изостанали заловени живи нелегални, се установява с положителност, че с двата батальона е бил Главният щаб на партизаните в цяла България. Между убитите са следните по-видающи се личности, чиято самоличност е напълно установена:
1. Командирът на батальона “Ботев” – подпоручик Дичо Петров16
2. Командирът на батальона “Левски” – Миро (партийно име)
3. Капитан Том[п]сън – от Английската [военна] мисия
4. Сержант Уолкър17 – радиотелеграфист-англичанин
5. Сержант Кен[ет Скот] – радиотелеграфист-англичанин
6. Главният интендант на бригадата – Огнян
7. Подпоручик Саво Ценов Савов – командир на чета
6-та ВРАЧАНСКА ЖАНДАРМЕРИЙСКА ДРУЖИНА. От 20 до 24 май тази година ликвидира в околностите на с[елата] Оградище и Скравена, Ботевградско нелегалните: Тодор М.Богданов от с.Локорско – Софийско, Никола В.Мукански и жена му – от с.Скравена, минали в нелегалност през април т[ази] г[одина]

ГЕНЕРАЛ-МАЙОР – КОМАНДИР НА ДЪРЖАВНАТА ЖАНДАРМЕРИЯ
(п) Димитров.

АМВР, об.дело 21125, том І, л.187. Копие машинопис.
__
* Датиран по дата на смъртта на майор Франк Томпсън.
** Повече за дейността на британската военна мисия в България виж: Котев Н., “Британските военни мисии и партизанското движение в България” – в в.”Дума”, бр.166 от 1 юли 1992 г.

                                        Документ № 11
ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО СЛУЖЕБНО ПИСМО НА К.Р.-РО2 – ЩВ ОТНОСНО БИОГРАФИЯТА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА БРИТАНСКАТА ВОЕННА МИСИЯ ПРИ ЩАБА НА НОВА, КАПИТАН ФРАНК ТОМПСЪН.
Б.м., не по-късно от края на юни 1944 г.

          Лично-поверително.
 Д О К Л А Д
Относно: Шефа на английската Военна мисия при Главния щаб на “Народноосвободителното движение” в България.

1. Шеф на тази мисията е бил капитан УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН, роден в Оксфорд – Англия, месец август 1920 година, завършил е артилерийската школа в лагера Лард Хил на 20 км от Салзбри. След завършването на школата бива произведен в чин подпоручик и изпратен в 118-ти полеви* артилерийски полк. Полкът се е състоял от 2 батареи с по 12 оръдия. Същият е бил на гарнизон в Исполн – Южна Англия.
2. Август месец 1941 година заминава като доброволец в Кайро в 25-ти артилерийски полк, който отива на позиция в Ал Фая. На тази позиция е била и 4-та индийска дивизия, състояща се от три бригади – две индийски и един английски батальон. На същото място е била и 7 Бронирана дивизия, състояща се от два полка и една снабдителна група. Горната формация е стигнала до Бенгази и Газала. В това време Томпсън заболява и бива изпратен в Багдад на лечение. След оздравяването му бива назначен за помощник-комендант на Канна (бивак) на Гл[авната] квартира на Пайфос. Там престоява само няколко месеца след като се е почувствувал добре отново е пожелал да отиде на фронта и го зачисляват в 50-та дивизия, която извърши похода срещу Сицилия.
3. В началото на 1943 година в Сицилия се пуска призив** за доброволци за индивидуални действия. Той веднага се записва и бива изпратен в Раманд девил на 40 км източно от Хайфа.
4. В Изминлия на Суецкия канал завършва минноподривен парашутен курс.
5. Пак на Суецкия канал в Дженипа минава един кратък курс за изучаване на неприятелското оръжие.
6. След горната поготовка отива в Кайро, от където получава инструкция за действие на Балканите.
7. Месец януари т[ази] г[одина] слиза с парашут в Албания. Водачът на партизанското движение в Албания Хаджи Леш го предава на сръбските партизани и от там бива предаден към Главния щаб на българските партизански банди.
8. По сведения от същият, към щаба на “Тито” се намират бригадният генерал [Фицрой] Маклийн, двама майори и трима младши офцери.
9. По сведения от същият, в Сърбия има около 70 души английски офицери, а в Гърция – около 50. В Гърция се намира бригадният командир Майорз18.
10. Към всеки английски офицер има по един помощник за саботажна работа, двама радиотелеграфисти, от които единият служи и като преводчик.

АМВР, общо дело 18437, л.8. Оригинал, машинопис.
__
* В текста е дадено като “полски”.
** В текста е дадено като “позив”.

                                         Документ № 12
Проект на заповед на началник Щаба на оперативното ръководство на Вермахта генерал Кайтел19 за унищожаването на членовете на чуждите военни мисии при партизанските съединения и въоръжените отряди на съпротивителното движение.
Берлин, 30 юли 1944 г.

ОКВ № 00907/Д.К. Съвършено секретно
Ставката на фюрера
Само за командването
          По въпроса: Обръщение с пленените членове на чуждите военни мисии, намиращи се при бандите.
Върху заловените в плен представители на чуждите, така наречените „военни мисии” (както англо-американските, така и съветските) в хода на действията срещу бандите в зоната на отговорността на командванията на групата армии „Юго-изток” и „Юго-запад” се разпространяват заповедите със специален характер, касаещи обръщението със заловените членове на бандите. С тях, както и с членовете на бандите, е належащо да се обръщат не като с военнопленници, а в съответствие със заповедта на фюрера от 18.10.1942 г. (ОКВ/Щаб на оперативното управление на вермахта № 003830/42д) за унищожаването на терористическите и диверсионните групи.
Тази заповед не подлежи на разпращане през командващите [на групите армии] и подчинените им щабове от другите съединения на вермахта. След запознаването да се изгори.
Началник на щаба на
Върховното командване на вермахта
(п) Кайтел

International Military Trial, vol.26, p.140-141. Публ. в: „Нюрнбергский процесс”. Сборник материалов в 8-ми томах, М., 1990, том 4, с.223, документ ПС-537.

                                          Документ № 13
СПОМЕН НА ДЕНЧО ЗНЕПОЛСКИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА МАЙОР ФРАНК УЙЛЯМ ТОМПСЪН
София, не по-рано от 9 септември 1944 г.

                                                КРАТКИ СВЕДЕНИЯ
За дейността на УЙЛЯМ ФРАНК ТОМПСЪН – ШЕФ НА АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ при Главния щаб на Народноосвободителното ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

          Майор УЙЛЯМ ФРАНК ТОМ[П]СЪН е роден в гр.Оксфорд-Англия в 1920 година. Син на прогресивни родители и между другото изучава и военното дело и става офицер.
През 1941 година е доброволец в Египет, след което е изпращан по най-различни фронтове в Африка, за да се подготви за действие на Балканите срещу фашизма, като доброволно е поискал да бъде изпратен да подпомогне Българските н[ародно]о[свободителни] партизански отряди, за която цел започва и изучаването на българският език.
През месец януарий 1944 година ТОМ[П]СЪН се спуска с парашут при българските партизани – Трънският партизански отред в района на с.Добро поле, около 30 км западно от гр.Трън и близо толкова от гр.Власотинци.
Едновременно с това той придружаваше няколко транспорта с оръжие, с което се въоръжи и една голяма част от току що формирания батальон “[Васил] Левски” при Трънския партизански отряд, който до тоя момент работеше с Военната мисия на майор [Мостин Левелин] Дейвис, загинал през март 1944 г. от проведената голяма акция ген[ерал] И.Димитров.
Силните снежни бури не попречиха на горещото и упорито желание на мл[адшия] англ[ийски] офицер ТОМ[П]СЪН да дойде час по-скоро да даде реална помощ и през снежната януарска помощ с парашут и насочен револвер около огъня, който служеше за сигнал се изправи високата фигура на младежа борец, който викаше “български партизан” и след получаване на потвърдителен отговор пристъпи решително и радостно за да се срещне със славните български партизани.
В едно доста късо време той успя да убеди своето командуване в Кайро от голямата необходимост от действителната помощ, от която се нуждае българският народ в лицето на своите партизани, и тя бе дадена дотолкова, доколкото английското командуване имаше интерес и възможност може би да даде.
Геройското държание на ТОМ[П]СЪН през м[есец] март 1944 година, когато част от нашите партизани, останали с Английската военна мисия, ведно с братските югославянски партизани бяха обградени от формираните войскови отряди на полковник ЛАЗАРОВ, подполковник ТУТАМАНОВ, полковник БАЧИЙСКИ, полковник ПОПОВ и други, ръководени от командира на 14-а пехотна дивизия, генерал-майор ДИМИТРОВ, при най-тежка обстановка, благодарение на личните командни качества на ТОМ[П]СЪН, когато войските станаха окончателно господари на терена, последният с цената на голям риск решава на всяка цена да спаси радиоуредите си, за да можем веднага след това да установим връзка с Кайро. Том[п]сън бе издълбал в големите снежни преспи една дупка, в която бе останал две-три дни до изтеглянето на войските. Тая му твърдост, упоритост и безпримерен героизъм го спасиха и с това той целеше да не се позволи българските партизани да останат без помощ.
В нея акция загина майор [МОСТИН ЛЕВЕЛИН] ДЕЙВИС с радиотелеграфиста ШЕЙН20 и, ТОМ[П]СЪН стана шеф на Английската военна мисия.
Не след дълго ТОМПСЪН с неговата МИСИЯ, се реши на големия поход с батальоните “БОТЕВ” и “ЛЕВСКИ” към ОСОГОВСКО. Издържливостта, показана в този поход, може да се обясни само със силното желание да се помага на един поробен народ и голямата му обич към него, което се доказа по-късно. След тежки и кървави сражения, след непрекъснати походи с усилен марш ТОМ[П]СЪН с една група бе върнат в Трънско и в югославянското село близо до границата – историческото село Кална, спусна оръжие и въоръжи Първата Соф[ийска] бригада на Славчо Трънски, която веднага започна големи сражения в околностите на Трън към Рила.
Местото, където се спускаше оръжието се знаеше от българското фашистко командуване. Наред с предприетата акция от 7-а армия, окупационния корпус и части от І-ва армия, бяха привлечени от Гърция войскови и конни части, които успяха да обкръжат батальоните, при които се намираше вече и Гл[авния] Щаб. Въпреки това, Том[п]сън настояваше и успя да извоюва да се снабди с оръжие и се въоръжи и създадената от батальоните “[Васил] Левски” и “[Христо] Батев” – ІІ Соф[ийска] Н[ародно]О[свободителна] бригада. Това стана на 11, 12 и 13 май [1944 г.] Наложи се веднага след това, за да се избегне удара, да се потегли към Стара Планина, който план ТОМ[П]СЪН прие с радост, въпреки страхотната преумора. По целия път ТОМ[П]СЪН се клатушкаше, не вървеше поради това, че той се чувствуваше български партизанин, а неговият пример окуражаваше и другите членове на мисията.
Искреното желание, голямата омраза срещу фашизма, твърдото убеждение, че българският народ е прав, и е против фашизма и нагледният подвиг на Ръководството на партизанското движение, на партизаните които умираха с песен на уста, като на [ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ] ДИМИТРОВ, стоеше над всичко в ТОМ[П]СЪН.
На 23-и май [1944 г.] при с.БАТУЛИЯ, бригадата пръсната след внезапен удар от изненада не можа да се запази цяла. Последователно разните групи понасяха неуспехи и загуби поради това, че беше се изгубило команден център.
Въпреки това, ТОМ[П]СЪН продължава да се бори с тежкатата обстановка. Той не се предава до тогава, докато и последният куршум не е употребил срещу фашистките кучета, за което ген[ерал] КОЧО СТОЯНОВ, след залавянето на 30-31 май [1944 г.], не иска да го признае за пленник, а го третира като разбойник, развежда го като мечка, а след това “при опит за бягство” го разстреля.
Държането на Том[п]сън е геройско и завидно. ТОМ[П]СЪН падна така, както го учеха Димитровските борци, както учеха Владо Тричков, Георги Чанков, така както с примера си го научиха Дичо Петров, Йорданка Чанкова, Горас Димитров и други, и от неговата уста не излезе нито една предателска дума, която можеше да бъде в полза на врага и в ущърб на Освободителното дело.
Любейки свободата той умре, като истински борец за нея.
Чувствувайки новия и пламенен дух, който окриляше и вдъхновяваше Балканските партизани, той растеше и укрепваше, той стана гранитна скала в борбата срещу омразвия враг-фашизма и въпреки големите тежести, имайки предвид неговите възможности, всеки честен българин изказва своята благодарност за помощта, която той даде на отрудения и изстрадал български народ. ТОМ[П]СЪН, даде за България толкова, колкото мнозина българи не дали и които и днес са врагове на делото, за което загина толкова млад* – той даде живота си за правата Българска кауза.
Том[п]сън загина и в негово лице българският народ загуби извънредно много – загуби своя герой.
СЛАВА! ВЕЧНА СЛАВА НА ТОМ[П]СЪН И ДРУГАРИТЕ МУ!

ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.694, л.398-399. Оригинал, машинопис.

* Текстът в документа е добавен на ръка.

БЕЛЕЖКИ
1 Василев, О. “Въоръжената съпротивата срещу фашизма в България 1923-1944. Очерци и документи”, С., 1946; Рачев, Ст. “Англия и съпротивителното движение на Балканите 1940-1945”, С., 1978; Русев, Ат., “Трета партизанска бригада “Георги Димитров”, С., 1979; Русев, Ат., “Димитровци в бой. Спомени”, С., 1984; Ћуретић, В. “Савезници и Jугословенска ратна драма. Измећу националних и идеолошких изазова”, том І-ІІ, Београд, 1992; Кукридж, Эд. “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях”, М., 2003; Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497; Бояджи, Э. “История шпионажа”, В 2-х томах, М., 2003 и др.
2 Макензи, У., “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, М., 2004, с.497
3 Алфред Йодл (1890-1946) – генерал-полковник. Завършва кадетския корпус. Учаятник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД и Източния ТВД. След демобилизацията е оставен в Райхсвера. През 1920 г. завършва курсовете на ГЩ, през 1933 г. е произведен подполковник. През 1935 г. е началник на отдел за отбрана на страната във военното управление на Военното министерство, най-близък сътрудник на Вилхелм Кайтел. При създаването на ОКВ през 1938 г. запазва своя пост. Автор на проект по окупацията на Норвегия. Влизал в най-близкия кръг от съратниците на А.Хитлер. През август 1942 г. встъпва в конфликт с Хитлер, като поддърга генерал-фелдмаршал Халдер. Изпратен на Кавказ в групата армии „А”. Връщайки се, се изказва в поддръжка на действията на фелдмаршал Вилхелм Лист, с което предизвикал гнева на Хитлер. По време на покушението срещу Хитлер е бил леко ранен. От май 1945 г. изпълнявал задълженията на началник на ОКВ и началник на ГЩ на сухопътните сили. От името на Германия, заедно с адмирл Фридебург подписва Актът за безусловна капитулация на Германия в Реймс. Арестуван през май 1945 г. В качеството на военен престъпник е изправен пред Нюрнбергския съд. Осъден на смърт.
4. Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаба на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г. Военнопрестъпник.
5 Славчо Стаменов Савов – Трънски. Политически и военен деец, български генерал-полковник. Роден през 1914 в с.Бохова, Пернишко. Член на РМС от 1929 г. и на БРП от 1938 г. От април 1943 г. е партизанин и командир на Трънския партизански отряд, а по-късно – командир на Първа софийска партизанска бригада на Първа ВОЗ и на Първа народноосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. заема отговорни влъжности в българските въоръжени сили. Завършва Военната академия “Фрунзе”. Началник е на ВА “Г.С.Раковски” в периода 1951-1962 г., заместник-министър на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС в периода 1962-1968 г. От 1969 до 1982 г. е заместник-министър на народната отбрана.
6. Ервин Йохан Ойген Ромел – немски генерал-фелдмаршал. Роден на 15.11.1891 г. в гр.Хайденхейм, Баден-Вюртенберг. На военна служба е от 1910 г. Участник в І-та световна война. От 1919 г. е на служба в Райхсвера, а след това – във Вермахта. През 30-те години е преподавател и началник на Военната академия. От септември 1939 г. е военен комендант на Ставката на Адолф Хитлер, от февруари 1940 г. е командир на 7-а танкова дивизия в периода на Френската кампания. От 1941 г. до март 1943 г. е командващ германските експедиционни сили в Северна Африка. През юли-ноември 1943 г. е командващ групата армии “Б” в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на главен инспектор на Ставката на върховного германско главно командване в Дания. През декември 1943 г. е командващ групата армии “Б” във Франция. От 17 юли 1944 г. поради раняване в лицето е сменен от този пост. Бил е свързан с десното крило на заговорниците срещу Хитлер и след разкриването на заговора по заповед на Хитлер се самоубива. Погребан е на 14.10.1944 г. в Хьорлингем.
7. Драголюб (Дража) Михайлович – югославски политически и военен деец, сръбски генерал от 1942 г. Роден на 27 април 1893 г. През 1925 година завършва висшата Военна академия в Белград. От 1925 до 1928 г. е офицер на югославския Генерален щаб. От 1928 г. до 1934 г. е заместник-началник и началник на дивизия в югославската армия. От юни 1935 г. е военен аташе в София, а от май 1936 г. е военен аташе в Прага. През Втората световна война оглавява в окупирана Югославия въоръжени отряди (четници), съставени от монархисти и националисти. Поддържан е от югославското емигрантско правителство във Великобритания, в което е военен министър от януари 1942 г. Често се сражава с организираните от ЮКП партизански части и понякога сътрудничи с германските и италианските окупационни войски и с марионетъчното правителство на Недич в Сърбия. След освобождението на Югославия е заловен и осъден на смърт като военнопрестъпник. На 10 юни 1946 г. Народният съд на ФНРЮ го осъжда на смърт. Екзекутиран през 1946 г.
8. Стефанос Сарафис – гръцки генерал. Републиканец. Най-видният представител на демократичните кръгове на гръцката армия. Роден през 1890 г. Участник в Първата световна война. Военен аташе в Париж през 1931 г. По време на диктатурата на генерал Метаксас в периода 1936-1941 г. е уволнен от армията. Участник в гръцката съпротива. Член на ЕАМ от 1943 г., главнокомандващ ЕЛАС в периода от 2 май 1943 г. В качеството на военен експирт е делегат от страна на Свободна Гърция на Ливанската конференция през май 1944 г. Автор на книгата “ЕЛАС”, отпечатена в 1958 г.
9. Йосип Броз Тито – югославски партиен и държавен ръководител, деец на международното комунистическо движение. Роден през 1892 г. Участвува в Първата световна война, където попада в плен на руския ТВД. През 1934 г. е избран за член на ЦК и Политбюро на ЦК на ЮКП. През 1935 – 1936 г. е в Москва, където участвува активно в работата на Коминтерна. През 1937 г. е начело на Югославската комунистическа партия, а по време на хитлеро-фашистката окупация е върховен главнокомандващ НОА със звание маршал от 1943. През 1943-1945 г. е председател на Националния комитет за освобождение на Югославия, а през 1945-1946 г. е председател на временното правителство и министър на народната отбрана. Умира през 1979 г. Един от инициаторите на Движението на неприсъединилите се държави.
10. Уйлям Франк Томпсън (17 август 1920-10 юни 1944) – британски майор. Син на видния литератор Едуард Томпсън. Завършва Оксфорд. По време на войната служи в разузнавателно подразделение на 8-а британска армия в Северна Африка. През септември 1943 г. преминава в Управлението за специални операции (УСО) в Кайро и влиза в състава на “Force 133”. Завършва курса на Военната школа № 102 за саботаж в Маунт Кармъл, близо до гр.Хайфа, както и авиодесантна тренировъчна школа. Първата му дейност е като британски офицер за свръзка в Гърция, но поради това че не е могъл да изпълнява британската политика по отношение на ЕАМ, моли управлението да го изпрати другаде. След преминаване на българска територия участвува в установяването на контакти с българските партизани. Успява да екипира около 500 български партизани. Разстрелян е на 10 юни 1944 г. край с.Литаково, Ботевградско.
11. Кенет Алън Скот е сержант от британската армия и радист на британската военна мисия “Клариджис”. Единствен оцелява от състава на мисията. Попада в плен след боя при с.Елешница (дн.с.Йорданкино). След попадането му в плен е разпитван в продължение на няколко месеца от германски и български офицери от разузнавателните служби. Непосредствено на 9 септември 1944 г. е освободен от Софийския затвор и веднага прехвърлен със самолет в една от съюзническите бази в Италия, а оттам препратен във Великобритания. За съдбата му след пленяването виж по-подробно: Ников, Л., Михайлов, Пл., “Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г.” – в сп. “Военноисторически сборник”, С., 1984, кн.4, с.85-112.
12. Мостин Левелин Дейвис (26 юни 1910 – 21 март 1944). Завършва училище в Чартър Хауз и Оксфорд. Със започването на Втората световна война преминава на работа в Управлението за специални операции (SOE) в “Force 133”. Достига чин майор. Ръководител на британската военна мисия “Мълигатони”. Убит е на 21 март 1944 г. от осколките на граната, при военна блокада на Църнотравския район.
13. Живоин Николич (Бърко) – роден през 1911 г., югославски партизански командир в Южна Сърбия. Командва Вранския (Църнотравския) партизански отряд, а по-късно 6-а Южноморавска бригада. Съдействува за сътрудничеството с Трънския партизански отряд и за установяването на връзки от страна на Британската военна мисия с ръководството на НОВА. Автор на книгата “22 дивизия”, издадена в Белград през 1972 г.
14. “Дънмор” – известен в българската научна периодика като “капитан от Британската военна мисия при югославските партизани в Южна Сърбия”. В случая се има предвид майор Дагмор, който е бил спуснат с парашут на 28 ноември 1943 г. на югославска територия, след което се присъединява към групата на майор Мостин Левелин Дейвис. След четиримесечно бездействие, поради отказа на Тито да го приеме, заедно с личния състав на пет други британски парашутни групи, през април 1944 г. установява връзка с партизанското движение на Тито.
15. Денчо Знеполски – български генерал-лейтенант. Роден през 1920 г. в с.Ярловци, Пернишко. Член е на РМС от 1935 г., на БРП от 1939 г. От юни 1943 г. е партизанин в Трънския отряд, а по-късно – командир на отряда. От май 1944 г. е командир на Втора софийска партизанска бригада. Участвува в Отечествената война на България като командир на 1-ви пех. Гвардейски полк. След войната служи в редовете на БНА.
16. Дичо Петров – български офицер. Роден през 1919 г. Член на РМС. През юни 1942 г. е на служба в 1/15 граничен подучастък при с.Конско, Гевгелийско. На 15.ХІІ.1943 г. преминава със своите войници на страната на ЮНОА, като там образуват войнишкия батальон “Христо Ботев”. Под негово командване батальонът се присъединява през март 1944 г. към Трънския партизански отряд. През май 1944 г. е включен в състава на 2-ра Софийска партизанска бригада, а Дичо Петров е избран за командир на 2-ра ВОЗ Убит край с.Батулия, Софийско през 1944 г.
17. “Уолкър” – Става дума за сержант Джон Маккулъм Уолкър от британската военна мисия “Клариджис” (с ръководител майор Франк Томпсън, убит с още 6 български партизани около 15 юни 1944 г. при все още неизяснени обстоятелства.
18. Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел (1882-1946) – генерал-фелдмаршал. Завършвао школата за артилерийски инструктори в Ютеборг, а през 1914 г. – курсовете за офицери от резерва на ГЩ. Участник в Първата световна война, воювал на Западния ТВД. От 1915 до 1937 г. е на командно-щабни длъжности. През 1938 г. след провеждането на преобразувания в ръководните органи на армията, Кайтел е назначен за началник на ОКВ. Подписва така наречената заповед за комисарите, по която подлежали на унищожение на място всички политработници на РККА. По време на покушението срещу Хитлер през 1944 г. се намира в един и същи кабинет във „Волфшанце”, но не пострадва. Взема твърди мерки по ареста на заговорниците, ръководени от генерал-фелдмаршал Вицлебен. Подписва Акта за безусловна капитулация. На Нюрнбергския процес признава себе си за виновен, че изпълнявал заповеди на Адолф Хитлер. Признат е за виновен в престъпления против човечността и обесен.
19 Едуард К.У. Майерс (1906.1992 г.) – британски бригаден генерал. Кадрови офицер-сапьор. Заедно с полковник Крис М.Уудхауз оглавяват Британската военна мисия в Гърция, станала една от най-силните, изпратени от УСО. Двамата са известни в гръцката съпротива като „Полковник Еди” и „Полковник Крис”. Автор на книгата „Гръцката полоса на препятствия”, Лондон, 1955 г.
20. Става дума за сержант Дж.Р.Шейн от мисията на М.Л.Дейвис, който загива в бой на 21 март 1944 г.

Creative Commons License
FOR THE QUESTION ABOUT THE ROLE AND ACTIVITIES OF THE BRITISH MILITARY MISSIONS IN BULGARIA DURING 1943-1944 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.