- HISTORICAL PROFILES. GENERAL OF THE ARMY IVAN DANILOVITCH CHERNAHOVSKIY. FIELD-MARSCHAL ERWIN YOV VON WITZLEBEN

ИСТОРИЧЕСКИ ПРОФИЛИ.

Генерал Иван Данилович Черняховский

Армейски генерал Иван Данилович Черняховский е роден в украинското село Вербовка през 1906 г. Талантливият военачалник започва военната си кариера като редица други съветски военачалници, започвайки от командир на взвод, и достига до званието армейски генерал. Първоначално обаче се премества в Киевското артилерийско военно училище, след завършването на което е разпределен в 17-и корпусен артилерийски полк в гр. Винница. През май 1931 г. бъдещият армейски генерал постъпва в Ленинградската военнотехническа академия “Феликс Е. Дзержинский”, където слуша лекции на факултета “Механизация и моторизация”. По-късно този факултет е развърнат във Военна академия за механизация и моторизация на РККА.

22 юни 1941 г. 28-а танкова дивизия посреща северно от гр.Шауляй, намирайки се във втория ешелон на 8-а армия. Още в първите дни на Великата Отечествена война, използвайки особеностите на местността, той с дивизията си контраатакува противника на всички възможни направления.

Много често самият командир на дивизията – И. Д.Черняховский лично влиза в бой с танка си, като дава пример за мъжество и храброст. Към края на 5-ия ден от войната от състава на дивизията остават годни за воденето на бойни действия около 40 танка. Но дори и с тези налични средства обезкървената от първите мощни германски удари 28-а дивизия успява да прикрие изтеглянето на съединенията на 8-а армия. Особено поучителна е операцията по унищожаването на германската охрана на моста при Мадона, при което ариегардът на дивизията успява да се изтегли.

През август 1941 г. 28-а дивизия е прехвърлена в състава на Северозападния фронт, в района на гр. Новгород, като на 14 август заема полосата за отбрана, разположена на 4-6 км от западните покраинини на гр. Новгород. Срещу него е хвърлен в бой 1-ви армейски корпус на 16-а германска армия на генерал-полковник Ернст Буш. Независимо от тежките сражения, талантливият полковник Черняховский успява да задържи силите на противника с едно денонощие, като същевременно запазва високата дисциплина и боеспособност на поверената му дивизия.

Армейски генерал Черняховский ще влезе в историята на военното изкуство, като военачалник, който налага свой стил на воденето на бойните действия, отнел стратегическата инициатива от противника в един от онези важни моменти на войната, които доведоха впоследствие до победата на 9 май 1945 г.

Генерал Ервин Йов фон Вицлебен

Многотомните хроники на Втората световна война рядко споменават името на немския генерал-фелдмаршал Ервин фон Вицлебен. А той е един от онези принципно антинацистки настроени висши офицери на Германия, които се противопоставят на тоталитарната държава, запазват убежденията си и мъжествено посрещат смъртта, като дават достоен пример на бъдещите поколения.

Ервин Йов фон Вицлебен е роден на 4 декември 1881 г. в гр. Бреслау (днес Вроцлав в Полша). Получавайки военно образование, на 22 март 1901 г. той постъпва в германската армия със званието младши лейтенант в 7-и лейбгвардейски полк, разположен в силезкия град Лигниц. Тук той служи около десет години, опознавайки до най-малките подробности механизмите и ценностите на пруско-германската военна система на Вилхелм II.

В края на 1908 г. е назначен за адютант на войсковото командване “Хиршберг”, а една година по-късно е произведен в оберлейтенант. Началото на Първата световна война (1914-1918 г.) посреща като адютант на 19-а резервна бригада. Вече като капитан, той воюва на Западния фронт, където получава Железен кръст I степен. Като честен и мъжествен човек, той трудно приемал първите стъпки на нацизма вътре в страната и на международната арена той твърдо се противопоставял на “щурмовите отряди” на Ернст Рьом, като бил готов да използва своите войски срещу партийните военизирани отряди на Хитлер.

След “Нощта на дългите ножове”, разбирайки, че са убити генералите в отставка Курт фон Шлайхер и Курт фон Бредов, той заедно с генералите Ерих фон Манщайн, Герд фон Рундщед и Ритер фон Лееб настоява за назначаването на военнополеви съд и провеждането на разследване на обстоятелствата за смъртта на двамата генерали, като е готов да използва намиращите се в негово подчинение войски. Нацистите първоначално се страхуват от авторитета на генерал Ервин Вицлебен в германските въоръжени сили. И може би затова го засипват с чинове. В края на 1934 г. той е вече генерал-лейтенант, а от 1 октомври 1936 г. – генерал от инфантерията.

Английска пропагандна марка с портрета на убития от нацистите Ервин Вицлебен

С избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. генерал Вицлебен взема участие във военните кампании срещу Полша и Франция като командващ различни обединения, и на 19 юли 1940 г. е произведен в генерал-фелдмаршал. На 21 август 1942 г. изненадващо е уволнен, като повече не е привикван на действителна военна служба.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper “Bulgarian Army“, Sofia, № 15700 from 6th October 2003.

“HISTORICAL PROFILES. GENERAL OF THE ARMY IVAN DANILOVITCH CHERNAHOVSKIY. FIELD-MARSCHAL ERWIN YOV VON WITZLEBEN” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

- RADUL MILKOV. “THE STORY OF THE FIRST CAPTURED FROM BULGARIANS BRITISH AIRPLANE, DURING 1918″

РАДУЛ МИЛКОВ. “КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 г.”

Радул Михайлов Милков е известен български военен пилот, полковник от БНА. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.

Роден е на 5 март 1883 г. в Пловдив. Син на свещеник. След завършване на военната гимназия е подпоручик в 36^-ти пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. завършва курс за пилоти-авиатори в Йохенистер, Германия и минал курса “Флугмайстор” (Майстор на летенето) в Дьоберитз, Германия.. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като авиатор – пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Участва в Първата световна война като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е уволнен в запаса като подполковник. Става активен член на управляващия Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Той се съгласява да сътрудничи на превратаджиите. По решение на Военния съюз през 1924 г. на Радул Милков се устройва “бягство” в Югославия и той е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика “Български Капрони” в Казанлък и издава списанието “Нашата авиация”. През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.

Българският авиатор капитан Радул Милков със своя самолет Албатрос Б.I (Albatros B.I) сериен №  B1510/15, юни 1916 г.

През 1957 г. Радул Милков замисля да напише своите спомени за историята на българската авиация, които завършва през на 9 септември 1959 г. Те за озаглавени “Из страниците на българската военна авиация” и се състоят от две книги (всяка от по две тетрадки). За съжаление през изтеклите близо петдесет години за сега е открита само втора тетрадка от втората книга (стр.201-417), която обхваща периода от 1916 до 1919 г. По-надолу е подбран един по-интересен момент от ръкописа.

КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 г

На 26-и януари 1918 г., на Струмския фронт, англичаните поднесоха в дар на Първо аеропланно отделение един двуместен биплан “Armstrong” (“Армcтронг”). Летецът-пилот майор Мур с целия си багаж – състоящ се от походен креват и други вещи – поставени в мястото за наблюдателя. Той излетял от аеродрома при Вертикьой, както ни казваше, и трябвало да слезе на аеродрома “Ианеш” – недалеч от Кукуш и североизточно от реката Вардар и Аржанското езеро.

Младият британски пилот майор Мур заснет пред своя самолет Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219), кацнал по грешка на българска територия след като излетял от съглашенското летище “Вертикьой” на  26 януари 1918 г. Майор (Ернст С.?) Мур имал преди това 7 въздушни победи.

Англичанинът излетял сутринта от аеродрома Вертикьой при низка облачност и дълго време е трябвало да лети над облаците. Летейки все в източна посока, времето се малко разведрило: имало висока разкъсана облачност. Като забелязал англичанинът река и езеро, помислил че пристигнал и започнал да слиза. Долу – нямало никакъв аеродром, но понеже летателното му време надминавало с един час повече, без да държи сметка къде слиза, кацва източно от реката Струма при селото Петрово – за голяма негова изненада – в тила на българските предни позиции. И тук имаше река и езеро Тахино. Това наистина беше подобен на неговия обект, но не отговаряше по местност и по продължителност на летенето.

Англичанинът летец майор Мур (Moor) беше веднага пленен от разъезда на храбрия кавалерийски майор Пупешков Павел (Пачо) и отведен в Демир Хисар – в Щаба на 7-ма Рилска дивизия.

Осведомен от 2-ра Армия, потеглих от 1-во Аеропланно отделение за с.Петрово с главния механик Иван Каролев, като поканих да ме придружи и летецът-пилот капитан Таракчиев.

След като казах на капитан Попкръстев, началника на 1-во Аеропл[анно] Отделение – къде отивам, помолих го да ме замества и летците да са готови, и да дадат отпор, ако англичаните предприемат някаква акция – да открият самолета и да се опитат да го унищожат или да нанесат вреди на нашите самолети.

Излизайки от Рупелското дефиле и отминавайки гарата Демир Хисар, в Серското поле – в Южна посока, ние забелязахме самолета – красиво разперил двойни криле, недалеч пред село Петрово.

Наближавайки самолета, радост обхвана душата ми. Самолетът се пазеше от трима кавалеристи, на които сърдечно благодарих за скъпия дар, който ни поднесоха.

- Great Britain– си мисля Велика Англия, а немощна – смирено стои пред краката ми. – Ще те яхна аз тебе! Да видиш как послушна ще бъдеш в ръката на българския летец.

Започнахме да оглеждаме самолета, който беше нов, кокетен и спретнат на вид.

От пръв поглед вниманието ни се спря върху надписа, поставен от двете страни и по средата на тялото. Там прочетохме надпис с големи червени букви:

Not to beflown before balanced

Този надпис беше подчертан с дебела, черна черта.

Генерал Георги Тодоров и офицери от пехотата и кавалерията, българи и германци, на гости на авиаторите от Първо аеропланно отделение на летище Белица, 1917 г. Снимка пред трофейния британски самолет Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219)

Като прочетох гласно този английски надпис, чухме че звучи на немски: nich beflogen bevor belasten, т.е. да не се хвърчи преди да бъде натоварен.

- Thank you very much (Много благодаря) – извиках на английски.

От този надпис разбрахме, че самолетът има “Тежък нос”, както казват конструкторите. Това значеше, че с този самолет можеше да се лети, само когато е натоварено и второто – наблюдателското място, инак, самолетът ще се стреми да забие нос в земята.

Всред тази озадаченост, ние тримата продължавахме внимателно и подробно да оглеждаме самолета и най-после, открихме отчасти баланса на конструктивната му грешка. Тя била голяма грешка, но я поправили до известна степен, а остатъка – до пълното балансиране на самолета ставало, като се натовари наблюдателското място със 70-80 килограма тежест.

И какво откриваме?

На опашния хоризонтален стабилизатор имаше надпис: “Armstrong” – фабричната марка на самолета. Но за нас вече се откриваше картината:

По средата на опашния неподвижен стабилизатор имаше закопчан един трапец (60см х 40см х 40см). Механикът откопча този трапецовиден капак, а в отвора – в опашката видяхме лежеше друг – металически трапец. Механикът откопча райберите му и с мъка измъкна една трапецовидна оловна плоча, която тежеше около 20 кг.

- Каква идеална конструкция! – извиках на подигравка. – Може ли такава дефектна машина да се дава за бойни действия!

- Недобросъвестен доставчик, но и още по-недобросъвестна приемателна комисия, – каза механикът Каролев.

- Като се посребрат ръцете на членовете на комисията, всичко може, – добавих аз. А сега казвам: буржоазни приеми. В демократичните страни, в страните със социалистическо управление* няма такова ласкателство, няма такива приеми. Български авиатори в трофеен британски бомбардировач Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219) на летище Белица.

Най-после, пристъпихме към работа, като съобщихме предварително – по телефона, до щаба на 7-а Рилска дивизия да предупреди войсковите части, че български летец ще лети към аеродром “Белица” с пленен английски самолет.

Механикът изпита мотора. Имаше още 30 литра бензин, който беше достатъчен за ¼ часово летене.

От своя страна, аз изпитах командите на самолета. Всичко беше в ред.

Поставихме 60 килограма камъни на мястото на наблюдателя, за което механикът Иван Каролев постла предварително шинела си. Тази предохранителна мярка направихме съгласно червения надпис: “Да не се хвърчи, преди да бъде натоварен”.

Излетях в 12 часа по обяд и благополучно кацнах на аеродрома “Белица”. Летейки над Демир Хисар, плененият англичанин изказал учудването си в щаба на дивизията, че българските летци така бързо се справили с английския самолет и го прибрали по въздушен път в своя аеродром.

Като кацнах в “Белица”, всички летци бяха радостни. Още същият ден, всички летци се изредиха и казваха, че е удоволствие да се лети с такава машина.

На другият ден, на път за пленническия лагер, английският майор Мур ни беше гост в аеродром “Белица”, гдето с него направихме много снимки.

Такава е съдбата на всеки безразсъден, невнимателен, несъобразителен и непохватен летец.

Подготвил ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

* Текстът е писан в периода 1957-1959 г.

PRINTED IN US NEWSPAPER “БЪЛГАРИЯ” („BULGARIA“), CHICAGO, USA, N 28 from 16th July 2011, p.39 – see http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/2457-kak-be-plenen-britanski-bombardirovach.html

- THE FIRST AMERICAN AND SOVIET TERMINATORS (“BOILERPLATE” and I.T.A.-1 “STORM”)

ПЪРВИТЕ АМЕРИКАНСКИ И СЪВЕТСКИ ТЕРМИНАТОРИ (“BOILERPALATE”  и И.Т.А.-1 “ЩОРМ”)

В краят на ХХ век в света се появи една удивителна по своето съдържание поредица от фантастични пълнометражни филми, създадени от режисьора Джеймс Камерон през 1984 и 1991 г., озаглавени Терминатор (англ. Terminator), които преминаха триумфално по големите и малките екрани на всички държави в света. Удивителни не само по своя режисьорски замисъл, великолепната игра на холивудската звезда Арнолд Шварценегер, но и заради показаното ново направление на развитието на робототехниката. Филмите бяха посрещнати възторжено от световната общественост и имат своето достойно място дори и днес – близо 30 години по-късно.

B Първият закон на роботехниката, който е създаден от великия американски фантаст Айзек Азимов в неговата кратка история “Runaway, 1942″ ce казва, че роботът при никакви условия не може да причини вреда на човека. Но днес като че ли в научните среди и по-специално във военните среди се предпочита да не се напомня за текста на това правило. Та нали когато става дума за получаването на милиардни държавни поръчки за ново въоръжение, потенциалната опасност от създаването на роботи-воиници, които при всички случаи би трябвало да бъдат убийци изглеждало като нещо несериозно. Но съдържанието на филмите от поредицата „Терминатор”, а така също и това от Терминатор: Хрониките на Сара Коннор (англ. Terminator: The Sarah Connor Chronicles) като че ли не само опровергават това, но и допуснаха подобно направление в науката да се възприеме за съвсем сериозно и напълно допустимо.

Днес, в света е малко известно, че идеята за създаването на роботи-войници (терминатори) е много стара. Тя води началото си от края на ХIХ век, със създаването на американския робот “Boilerplate”, който взема реално участие в бойните действия не само на американския континент, но и в Европа по време на Първата световна война. За създаването на подобен терминатор в СССР започна също така да се говори отскоро. Според разсекретените наскоро документи на ЦК на КППС, става ясно, че подобен терминатор, известен като И.Т.А.-1 “Щорм” е създаден също така в периода 1958-1961 г.

Американският робот-войник “Boilerplate”

Pancho Villa poses with Boilerplate in this photo taken near Guerrero, March 27, 1916.

Когато писателят Айзек Азимов бе вече формулирал трите основополагащи закона на робототехниката, чието съдържание се отнасяло преди всичко до забраната на причиняването от робота на някаква вреда за човека, той не знаел, че много преди това на територията на САЩ е бил конструиран първият робот-войник. Той бил създаден от професор Арчи Кемпион (Professor Archibald Campion)
през 80-те  и 90-те години на ХIX век и получил названието Boilerplate. За първи път той е демонстриран на обществеността през 1893 г. на Световната колумбийска изложба (World’s Columbian Exposition) по време на Чикагския световен панаир.

As seen in the above photo, Boilerplate was attached to the all-black 10th Cavalry (of San Juan fame), under Colonel Brown, for the purpose of long-range reconnaissance. Flying columns of the 10th pushed down into the Santa Maria Valley, toward El Valle.

Независимо от направената широка рекламна кампания, налични материали за дейността на изобретателя и за неговия робот останали много малко. Известно е само, че роботът Boilerplate бил замислен като средство за безкръвно разрешаване на военните и граничните конфликти, с които това време изобилствувало. При това той бил експериментален образец на механичен войник, който успял да вземе участие и в редица военни конфликти. Но първоначално бил направен опит той да бъде използуван на Южния полюс – за тази цел било предприето пътуване през 1894 г. до Антарктида, което завършило още от самото начало с неуспех.

През 1898 г. САЩ обявили война на Испания и професор Арчи Кампеон открил отличната възможност да покаже на света удивителните възможности на своя боен робот. Знаейки че тогавъшния заместник-министъп по военноморските делаТеодор Рузвелт (при управлението на президента на САЩ Мак-Кинли) е неравнодушен към появата и използването на нови технологии, професорът след направените демонстрации с робота, успял да го зачисли в състава на отряд доброволци.

На 24 юни 1898 г. бойният робот взема участие за първи път в бой, като по време на атаката си обръща в бягство противника. Нещо повече Boilerplate преминал в боеве и придвижвания цялата война до подписването на мирния договор в Париж на 10 декември 1898 г.

Some of the equations used by Campion and Fullerton to create a new form of motive power for the mechanical man that was based on neither steam nor electricity!

През 1916 г. роботът взема участие във военните действия срещу революционното движение на Панчо Виля. По време на едно от сраженията, той имал възможността да се запознае лично с мексиканския революционер.

През 1918 г., след престой със създателя си в Лондон, Boilerplate заминава за да участвува в бойните действия на Западния театър на военните действия във Франция. Тук той е изпратен с разузнавателна мисия в тила на противника. И повече сведения за него не са открити…

Campion and his marvel sell war bonds in Trafalgar Square, London, 1918.

Съветският „Терминатор”

На страна останал също така и един друг много интересен факт – този, че идеята за конструирането на подобен робот-войник (терминатор) е възникнала в научните среди на несъществуващия вече СССР още през 60-те и 70-те години на миналия век.
Близо едно десетилетие след края на Втората световна война и в разгара на съществуваща в света „студена война”, и по-точно в края на 1950-те и началото на 1960 г., науката в СССР успяла да постигне значителни успехи в областта на научните разработки и експерименти. Голяма част от тези експерименти били извършени от съветските учени с помощта на животни. В съветската Академия на науките и в лабораториите на Московския държавен университет бил даден стартът на действително фантастични проекти, много от които имали успешен край. Така например, съветският учен Владимир Демихов удивил световната научна общественост с факта, че успял да трансплантира кучешка глава върху друго куче. Но в първия период на студената вълна, като че ли силите на гениите от съветската наука били привлечени към нещо друго – създаването на съвършенно оръжие в лицето на боен робот. И ето, през 1958 г. стартирало извършването на съветски секретен за създаването на подобен боен робот-киборг. Негов научен консултант бил инженер В.Е.Мануйлов. В конструирането на бойния съветски робот-„терминатор” вземат участие освен конструкторите, и много медици и инженери.

Има малко сведения за този съветски проект. Първоначално се е предполагало да бъде използван човешки мозък за управлението на робота. По-късно, за извършването на експериментите с цел на потвърждаването безопасността на човека, е било предложено да се изпозват мишки, плъхове или куче. Бил разгледан и вариантът за използването на маймуни, но в крайна сметка изборът паднал върху кучетата, тъй като те най-добре се подават на дресиране и са по-спокойни в екстремални ситуации от маймуните. По-късно този проект получил названието „КОЛЛИ” и просъществувал близо 10 години. Но на 4 януари 1969 г. с решение на ЦК на КПСС дейността върху проекта „КОЛЛИ” била прекратена, а информацията по неговото изпълнение поставена под гриф „Строго секретно”. Едвам през 1991 г., след разпадането на СССР, всички данни по проекта „КОЛЛИ” били разсекретени и светът узнал поредната тайна за неуспешен опит за създаването на терминатор…

Тук е уместно да се отбележи, че първите стъпки на съветската робототехника и на опитния модел не са от най-удачните. Практически роботът е било много трудно да бъде удържан във вертикално състояние – отгоре била съсредоточена много голяма тежест, площта на докосването пък със земната повърхност е била много малка. Но това бил един от парадоксите на роботоконструирането, което и до днес не е в състояние да направи много добро движение с къде по-съвременни конструирани модели.

Днес в света има малко данни за това, че в света някъде се проектират или конструират бойни роботи. Тази интересна тема за сега не може да бъде открита в научноизследователските материали на Пентагона. Нещо повече, там дори не е спомената такава структура на военноморските сили на САЩ като центъра SPAWAR (Space and Naval Warfare Systems Command), който има в архивите си доста много интересни разработки в това направление. Специалистите от центъра отдавна разработват телеуправляеми модели на устройства за разузнаване или целеуказване, разузнавателен „летящ диск”, системи от мрежови датчици и системи за бързо откриване и реагиране, а така също и серия от няколко автономни бойни робота «ROBART». Последният конструиран представител на това семейство бойни роботи – «ROBART III», вече е в стадий на т.нар. „изчистване на дефектите”. И той всъщност е истински робот- войник, въоръжен с картечница.

„Предците” на този боен американски робот (соответно «ROBART — I–II») трябвало да се използват за охраната на военните складове – т.е. могли да открият нарушителя, преминал охранителния периметър и да да подадат сигнал за тревога. От своя страна, роботът «ROBART III» вече е въоръжен с огнестрелно оръжие. За сега неговото въоръжение е модел на пневматичен прототип на картечница, която изстрелва топчета и стрелички, но достоинството му се крие в това, че той притежава автоматична система за целеуказание. Роботът сам открива целта и изстрелва в нея своя боекомплект със скорост четири изстрела за секунда.

Но това не е единствената програма на американското Министерство за отбрана. Съществува също та и програмата «JPR» («Joint Robotics Program»), която Пентагона започнал да реализира от септември 2000 г. В описанието на тази научноизследователска програма директно е казано – „военните робототехнически системи ще се изпозват през ХХI век повсевместно”.

Но това не е единствената програма на американското Министерство за отбрана. Съществува също та и програмата «JPR» («Joint Robotics Program»), която Пентагона започнал да реализира от септември 2000 г. В описанието на тази научноизследователска програма посочено директно – „военните робототехнически системи ще се изпозват през ХХI век повсевместно”. Днес е известно, че американските военни специалисти планират първото поколение бойни роботи да бъде готово за воденето на бойни действия на земята и във въздуха още в най-близко бъдеще. Представителят на една от водещите в това направление корпорации – „Дженерал Дайснемикс”, Кендел Пис дори официално заявил, че „ние смятаме да създадем такава система още в края на днешното десетилетие”! Но така или иначе, крайната дата за приемането на роботи на въоръжение в армията е посочено много точно – 2025 г. А това говори, че ще бъде създаден боен робот, който ще се отличава със своята многократно използване, многофункционалност, бойна мощ, скорост, защита, компактност, маневреност а в някои от случаите – и с избор на решение от заложените в програмата вариант, което ще му помага да атакува, да се защитава и да избира цели!

Пентагонът не е единствената организация в света, която създава роботи-убийци. Подобни механични и кибернитични монстри се конструират и в гражданските учреждения.  По съобщение на агенция „Ройтерс”, учените във Великобритания са създали опитен образец на робота «SlugBot», който може да открива и унищожава живи същества. В световната преса той е наречен „терминатор”. Всъщност той е програмиран за търсенето на голи охлюви – най-голямият противник на земеделците. Хванатите от него охлюви ги преработва и по такъв начин произвежда електроенергия. Всъщност, това е първият в света действуващ робот, който има за задача да открива и унищожава своите жертви – приблизително по 100 на час.

Независимо, че списанието „Тайм” определи британския робот «SlugBot» като едно от най-добрите изобретения за 2001 г., върху неговите създатели се изляла вълна от възмущение. Един от читателите на списанието направо заявил – „създавайки роботи, които изяждат плътта, ние преминаваме чертата, която може да бъде премината единствено от луд”!

И така, днес е създаден робот за унищожаването на голи охлюви, утре – на плъхове, а по-нататък какво да очакваме – на човек ли?

                    Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

 

THE FIRST AMERICAN AND SOVIET TERMINATORS (“BOILERPLATE” and I.T.A.-1 “STORM”) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at http://kotev25.wordpress.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER “” (“BULGARIAN ARMY”), Sofia, № 35 (23663) from 31  August 2012, p.16-17

 

HAPPY NEW YEAR! (my newspaper articles from 2012)

1. С ПОЗИВНИ “ЗЕПП” И “ЗЕЛМАН”. ДЕЙНОСТТА НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ. –  в-к „Българска армия“, С., бр. 1 (23629) от 6 януари  2012 г., с.16-17.

2. ЛЕВ ТРОЦКИ ЗА ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЛОЗЕНГРАД. – в-к „Българска армия“, С., бр. 2 (23630) от 13 януари  2012 г., с.16-17.

3.  ”ПУРПУРНИТЕ  МЪГЛИ” – ВРАТА КЪМ АДА ИЛИ КЪМ ДРУГИ СВЕТОВЕ.  - в-к “Дума“, С., бр. 11 (6115) от 14 януари 2012 г., с. 14, 27 . See: (“Пурпурните мъгли” - врата към ада или към други светове … -)

4. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 3 from 19th January 2012, part one   – see - http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

5. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 4 (552) from 26th January 2012, part two – see - http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

6. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 5 (553) from 2nd February – 8th February 2012, p.59   – See: http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

7. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 6 (554) from 9th February – 15th February 2012, p.59   – See: (Open publication)

8. ПРИЗРАЦИ В БЛИЗКИЯ КОСМОС ПРЕДИЗВИКВАТ УЧЕНИТЕ -в-к “Дума“, С., бр. 35 от 11 февруари 2012 г., с. 13 . See: (Призраци в близкия космос предизвикват учените) 

9. ХОЛИВУД НА НОЖ С ИЗВЪНЗЕМНИТЕ – в-к “Стандарт”, С., бр.6857 от 21 февруари 2012, с.22. See - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-21&article=400408

10. ЧОВЕКЪТ, ЗА КОГОТО НЯМАШЕ ТАЙНИ. ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА - в-к „Българска армия“, С., бр. 8 (23636) от 24 февруари  2012 г., с.16-17.

11. БЛЯСЪКЪТ НА ПАМЕТТА И РЪКАТА – в-к „Българска армия“, С., бр. 10 (23638) от 9 март  2012 г., с.17.

12. МАЙСТОРЪТ НА ЧЕТКАТА – в-к „Българска армия“, С., бр. 10 (23638) от 9 март 2012 г., с.17.

13. ЛЕВ ТРОЦКИ. “ЧЕТНИЧЕСТВОТО” .- в-к “Българска армия”, С., бр.11 (23639) от 16 март 2012 г., с.16.

14. ЛЕВ ТРОЦКИ. “ВОЕННАТА ЦЕНЗУРА” .- в-к “Българска армия”, С., бр.11 (23639) от 16 март 2012 г., с.17.

15. ВОЙНАТА НА ПУСТИННАТА ЛИСИЦА.  - в-к “Българска армия”, С., бр.12 (23640) от23 март 2012 г., с.16-17.

16. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 12 from 22th – 28th Мarch 2012, p.29  (FIRST PART) – See: (Open publication)

17. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 13 from 29th Мarch – 4th  April 2012, p.29 (SECOND PART)  – See: (Open publication)

18. МИСТЕРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ВЕЧЕ СТО ГОДИНИ СЛЕД ГИБЕЛТА НА “ТИТАНИК” - в-к “Дума“, С., бр. 83  (6187) от 7-8 април 2012 г., с. 14-15 . See: Мистерията продължава вече 100 години след гибелта на … -

19. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 14 from 4th  April – 11th April 2012, p.29 (THIRD PART) – See: (Open publication)

20. БИТКАТА ЗА БЕРЛИН 16 април-2 май 1945 г. -  в-к “Българска армия”, С., бр.15 (23643) от 12 април 2012 г., с.16-17.

21. ОГЛАВЯВАМЕ ЩАБ “ЖИТЕН КРЪГ” –  в-к “Стандарт”, С., бр.6912 от 17 април 2012, с.20-21. See – http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-04-17&article=406943

22. КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 Г. -  в-к “Българска армия”, С., бр.17 (23645) от 27 април 2012 г., с.19.

23. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 17 (565) from 26th April – 2nd May 2012, part 3, p.31 (FIRST PART)  – See: (Open publication)

24. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 18 (566) from 3 May – 9th May 2012, part 2, p. 31 (SECOND PART) – See: (Open publication)

25. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ СЪВЕТСКИ ОРЪЖИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА –  в-к “Българска армия”, С., бр. 19 (23647) от 11 май 2012 г., с.16-17 (part one)

26. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ СЪВЕТСКИ ОРЪЖИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА –  в-к “Българска армия”, С., бр. 20 (23648) от 18 май 2012 г., с.16-17 (part two)

27. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 19 (567) from 10th May – 16th May 2012, part 3, p. 31 (THIRD PART)  - See: (Open publication)

28. БАЩА НА ПАРНОТО ОРЪДИЕ, ПАРАШУТА, ПОДВОДНИЦАТА, САМОЛЕТА, ТАНКА – в.”Дума”, С., бр.132 от 9 юни 2012 г., с.14,27. - see (Баща на парното оръдие, парашута, подводницата, самолета .)

29. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РАДУЛ МИЛКОВ. ПЪРВАТА НОЩНА БОМБАРДИРОВКА – в-к “Българска армия”, С., бр. 25 (23653) от 22 юни 2012 г., с.16

30. АДЪТ В БЪЛГАРИЯ, НАРЕЧЕН “КО” – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 25 (573) from 21  June – 27th Jun3 2012, p. 31 (FIRST PART)  – See: (Open publication)

31. АДЪТ В БЪЛГАРИЯ, НАРЕЧЕН “КО” – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 26 (574) from 28  June – 4th July 2012, p. 31 (SECOND PART) – See: (Open publication)

32. БИТКАТА ПРИ КУРСК – в-к “Българска армия”, С., бр. 27 (23655) от 6 юли 2012 г., с.16-17

33. ЧАСТНАТА АРМИЯ НА ПОПСКИ – в-к “Българска армия”, С., бр. 28 (23656) от 13 юли 2012 г., с.19

34. АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ХИТЛЕР – в-к “Българска армия”, С., бр. 29 (23657) от 20 юли 2012 г., с.16-17

35. КАК ФАРАОНЪТ ПЪТЕШЕСТВА ПО ВЪЗДУХА И ОБЛИТА ЗЕМЯТА - в-к “Дума“, С., бр. 168  (6272) от 21-22 юли 2012 г., с.13. See: (Как фараонът пътешества по въздуха и облита земята)

36. ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ (първа част) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 31 (579) from 2 August – 8th August 2012, p. 45 (FIRST PART)   – See: (Open publication)

37. ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПАТРИОT – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 32 (580) from 9th August – 15th August 2012, p. 45 (SECOND PART)  – See: (Open publication)

38. ВНИМАНИЕ, ТЕРМИНАТОРИ! – в-к “Българска армия”, С., бр. 35 (23663) от 31  август 2012 г., с.16-17

39. СEКРЕТЕН ДОКЛАД НА СССР КРИЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ ТЕХНОЛОГИИ. ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТ. РУСКИ АГЕНТ ПРОНИКВА В ПОДЗЕМИЯТА, ПАЗЕЩИ ДРЕВНИ ОРЪЖИЯ И ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ – в-к “Стандарт”, С., бр.7047 от 4 септември 2012, с.22. See – (Мистерии - Тайните на Тибет - Стандарт)

40. ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 36 (584) from 6th September – 12th September 2012, p. 31  – See: (Open publication)

41. 6 ЮНИ 1944 Г., НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА…- PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 37 (585) from 13th September – 19th September 2012, p. 31 (FIRST PART)    See: (Open publication)

42. 6 ЮНИ 1944 Г., НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА…- PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 38 (586) from 20th September – 26th September 2012, p. 31 (SECOND PART)    See: (Open publication)

43. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Мата Хари, Сидни Рейли – в-к “Българска армия”, С., бр. 39 (23667) от 28 септември  2012 г., с.16.

44. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 39 (587) from 27th September – 3rd October  2012, p. 31 (FIRST PART)    See: (Open publication)

45. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 40 (588) from 4th October – 10th October  2012, p. 31 (SECOND PART)    See:  (Open publication)

46. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Ким Филби, Маркус Волф – в-к “Българска армия”, С., бр. 40 (23668) от 5 октомври  2012 г., с.18.

47. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 41 (589) from 11th October – 16th October  2012, p. 31 (THIRD PART)    See: (Open publication)

48. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Рудолф Рьослер, Алфред Редъл, Зоя Воскресенская  – в-к “Българска армия”, С., бр. 41 (23669) от 12 октомври  2012 г., с.19.

49. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Вилхелм Канарис, Рудолф Абел, Рихард Зорге  – в-к “Българска армия”, С., бр. 42 (23670) от 19 октомври  2012 г., с.18.

50. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Алън Дълес, Олдрич Еймс  – в-к “Българска армия”, С., бр. 43 (23671) от 26 октомври  2012 г., с.18.

51. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Ричард Дейвис,  Джон Пилджър – в-к “Българска армия”, С., бр. 45 (23673) от 9 ноември  2012 г., с.18.

52. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ:  Джон Рид, Константин Симонов – в-к “Българска армия”, С., бр. 46 (23674) от 16 ноември  2012 г., с.18.

53. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей  – в-к “Българска армия”, С., бр. 47 (23675) от 23 ноември  2012 г., с.18.

54. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Мери Колвин, Питър Арнет, Артьом Боровик  – в-к “Българска армия”, С., бр. 48 (23676) от 30 ноември  2012 г., с.18.

55. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Роберт Фиск, Айрис Чан, Сергей Галкин  - в-к “Българска армия”, С., бр. 49 (23677) от 7 декември 2012 г., с.18.

56. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  - PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 49 (597) from 6th December – 12th December  2012, p. 29  (part first)    See: (Open publication)

57. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  - PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 50 (598) from 13th December – 19th December  2012, p. 29  (part second)    See: (Open publication)

58. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  - PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 51 (599) from 20th December – 26th December  2012, p. 29  (part third)    See: (Open publication)

59. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Филаделфийският експеримент  - PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 52 (600) from 27th December 2012 – 2nd January 2013, p. 29  (part first)    See: (Open publication)

FOR DONORS:

PayPal account: nikolay.kotev@aol.com

 

- SOME INTERESTING FACTS FORM THE WORLD OF RAIL TRANSPORT. The failure of the first project for tunel under the English Channel. A plan for rail transport on ice.

Провалът на първия проект за тунел под Ламанша.

Проектът за строителството на тунел под Ламанша има отдавнашна история, но реалното му изпълнение започва през 70-те години на ХІХ век. Идеята за прокарването на железница под Ламанша принадлежи на френския учен Томе дьо Гамон, който през 1856 г. представя своя проект за прокарването на тунел с две железопътни линии и два тротоара за пешеходците, на Наполеон ІІІ. За съжаление той е отхвърлен заради станалото малко по-късно покушение срещу Наполеон ІІІ, поради което отношенията между Франция и Великобритания охладняват.

Реалните стъпки в това отношение започват чак през 1870 г., когато се създава специален френско-английски комитет по Ламаншкия тунел. На 2 август 1875 г. френското и британското правителство приемат закон за предоставяне на земя за геологическо разузнаване на компаниите за Ламаншкия тунел. Първоначално за строителството и експлоатацията на тунела претендирали две компании – Югоизточната и Чатам-Дувърската жп линия. Директорът на първата – Едуард Уоткин, успял да обедини двете компании и да създаде една обща компания за строителството на континентална подводна жп линия. През 1881 г., след като обстановката се изяснила, Едуард Уоткин успял да получи субсидии и да “прокара” през британския парламент закон, възобновяващ разрешението от 1875 г. Новосъздадената британска компания за строителството на жп тунела трябвало да започне работа при Шекспировата скала около Дувър. С помощта на “машината на Бюмон” (конструирана от британския полковник Фредерик Бюмон и известна днес под названието “тунелен прокопвач”) англичаните към края на 1882 г. успешно преминали 1842 м изградена галерия (не тунел), а французите към края на 1883 г. – повече от 1200 м. В този период започва и натискът на собствениците на кораби върху британското правителство, а също и психоза от опасността от преминаването на чужди войски през тунела. Новият британски министър на търговията не бил симпатизант на строителството на жп тунела, а и от друга страна, английското правителство създало следствена комисия от 10 човека, известна на историците като комисията “Ленсдаун”. След като задала на свидетелите точно 5396 въпроса, с болшинство от 8 гласа тя разпоредила работите по проекта да бъдат прекратени. Френските партньори продължили работата си още една година, след което спрели окончателно. Скоро за “чудото на ХІХ век” напомняли единствено двете изоставени галерии под бреговете на Ламанш и “машината на Бюмон”, изоставена в подземния пласт от креда.

План за ЖП превоз върху лед.

През 1892 г. щурманът Сатунин от Кронщад направил проект за превозване върху ски на влакова композиция чрез парна машина, която да се движи по леда като влак по железопътната линия, но без релси. Тази необичайна влакова композиция трябвало да се използва между Кронщад и Петербург, там, където движението през зимата е голямо. Но строителството на железопътния път и опитите да се поставят релси на леда се проваляли, тъй като ледената повърхност се намирала в пряка зависимост от водата. Така при повишаване или понижаване на нейното ниво било възможно създаването на процепи и наслоения. Като взема предвид, че повърхността на леда е подвижна, и след като изчислява натиска на тежестта от падналия сняг, авторът проектира влак, който се отличава от обикновения само по начина на сцеплението на вагоните – управляващата шейна се намирала отпред, а тендерът и локомотивът били разположени по средата. Вагоните трябвало да бъдат 8 и да са поставени върху шейни с четири ски. По информацията на петербургските вестници от този период влакът трябвало да се движи и със скорост 20 версти в час.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper “Железничар” (“Railway-man”), Sofia, N 16 2004, 22-28 April 2004.

SOME INTERESTING FACTS FORM THE WORLD OF RAIL TRANSPORT. The failure of the first project for tunel under the English Channel. A plan for rail transport on ice. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

- THE BREAK-THROUGH OF THE ISRAELI DEFENSIVE AREA “BAR-LEV” DURING 1973.

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА УКРЕПЕНАТА “ЛИНИЯ БАР-ЛЕВ” ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1973 Г.

В историята съществуват достатъчно примери за пробив на укрепени линии, особено през Първата и Втората световна война – Линия „Хинденбург“, Линията „Мажино“, Атлантическия вал, Линията „Зигфрид“ и др. Но може би най-интересна остава операцията по пробива и овладяването на израелската „линия „Бар-Лев” по време на Октомврийската война от 1973 г.

Краят на „Шестдневната война през 1967 г. не довело до разрешаването на всички спорни въпроси между Израел и останалите арабски държави, граничещи с него. Напротив, противоречията се задълбочават, а излизането на Израел на брега на Суецкия канал, въобще затворило последния за много години напред.

През 1971 г., висшето командване на ЦАХАЛ (съкратеното название на „Войскови сили за отбрана на Израел“), завършва постройката на дълговременни укрепления по източния бряг на Суецкия канал – така наречената „линия Бар-Лев”, – по фамилията на тогавъшния началник на ГЩ на ЦАХАЛ – Хаим Бар-Лев.

Вопросът за целесъобразността на строителството на «линията Бар-Лев» предизвикал дискусия в тогавъшното израелско военно ръководство. Така например командирът на 38-ма бронетанкова дивизия генерал Ариeл Шарон смятал, че в условията на съвременната война, подобни скъпоструващи укрепени съоръжения имат уязвим характер и не осигуряват достатъчно ефективна защита (по аналогия с известна френска «линия Мажино», която била пробита от германските войски през 1940 г.). Неговите доводи не били взети под внимание, но намерили своето потвърждение по време на Октомврийската война от 1973 г., когато египетските войски успяли да форсират Суецкия канал и да пробият „линията Бар-Лев”.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Отначало израелската укрепена линия имала чисто полеви характер и представлявала сбор от естествени препятствия във вид на висок пясъчен вал и стари ровове, останали след построяването и пускането в експлоатация на канала. Обаче постоянните артилерийски нальоти на египетската далекобойна артилерия върху израелските бойни позиции повлияли върху по-нататъшното решение тя да бъде достроена. Били построени допълнително нови укрития, много от които вече издържали попаденията на снарядите на египетската тежка артилерия. Бетонните убежища с не толкова дебели сводове се укрепвали допълнително с контейнери от стоманена арматура, напълнени с камъни. Пет слоя от тези контейнери, имащи височина от около 70 см всеки, създавали свод с дебелина до 4 метра. Общата дълбочина на укрепената линия била около 30-50 км.

Първата полоса на отбраната била с дълбочина от около 15 км и се състояла от две линии, всяка с дълбочина от 2 до 3 километра. На най-важните направления на тази полоса се намирали по 10-12 вкопани танка и 5-6 противотанкови средства на километър фронт. Общо линията имала около 100 бетонни укрития. Първият край на първата линия на отбраната преминавал непосредствено по бреговата ивица на канала. Били построена система от ротни пунктове за отбрана на укрепленията, като всеки от тях бил с ширина от 150-300 метра и с дълбочина от 200 метра. Разстоянието между самите тях е било приблизително от 6 до 10 км.

В района на първата линия на отбраната израелците построили 30 такива ротни пункта за отбрана. Във всеки имало изкопани траншеи с пълен профил, създадени пътища за снабдяване с боеприпаси и подходи към огневите пунктове на артилерията и противотанковите средства, танковете и картечниците, убежища за хората и складове за боеприпаси, а също така и наблюдателни пунктове. Подходите към отбранителните пунктове и стиковете между тях били допълнително минирани и прикрити с телени заграждения. Освен това, направо на брега на канала бил насипан пясъчен вал с височина, в зависимост от релефа на местността, от 8 до 20 метра, който изпълнявал ролята на огнево заграждение и затруднявал извънредно много непосредственото наблюдение от египетския бряг. Върху вала били построени огневи пунктове на артилерията, поставени танковете и крупнокалибрените картечници. Тук се намирали минните поля и телените заграждения. През основите на вала преминавали тръби за изпускане на повърхността на водата на запалителна смес, в случай на неочаквано форсиране на Суецкия канал от египетските войски.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Трябва да се отбележи, че от началото на 1973 г. Сирия и Египет започнали да разработват свой план за възобновяването на военните действия срещу Израел. Египетските командоси и мотопехота почти една година се подготвяли за форсирането на Суецкия канал (на базата си в района на оросителната система Вади Натрун, намираща се в пустинята западно от Кайро). В хода на тренировките там били построени точни модели на обектите за атака, за всяко отделно египетско подразделение.

Настъпателната операция на египтаните, която била оставена в ръцете на генерал-майор Мохамед ел-Хамаси, получила кодовото име „Шарара” („Искра”), а операцията по самото форсиране на Суецкия канал – „Бадр”. Към началото на атаката, сухопътните сили на Египет наброявали 833 хиляди войници. Ядрото на тези сили представлявали 10 дивизии, в това число – 3 танкови, и 6 бригади: 2 танкови, 2 пехотни, 2 въздушно-десантни, а така също и 16 артилерийски бригади и 28 батальона командоси. Сирийските сили наброявали 332 хиляди войници: 2 танкови дивизии, 3 пехотни дивизии, 1 моторизирана бригада и 1 въздушно-десантна бригада. На въоръжение на тези войски имало общо 3550 танка. Арабската авиация наброявала 1041 бойни самолета и 274 вертолета. Що се касае до Израел, то към началото на бойните действия – 6 октомври 1973 г., той разполагал със 115 000 войници, готови за бойни действия. След извършването на всеобща мобилизация, числото им нарастнало до 415 000 души. Преди мобилизацията, сухопътните сили се състояли от 15 пехотни бригади, 4 бронетанкови, 5 моторизирани, 1 въздушнодесатна, а така също и от 3 артилерийски бригади. След мобилизацията, количеството на бригадите нарастнало до 40, като при това половината били танкови. Израелската армия разполагала с 1700 танка, 690 самолета и 84 вертолета. По такъв начин, общото превъзходство на арабските съюзници над Израел било: по численост на личен състав – 2,5 пъти, по танкове – 2 пъти, по самолети – 1,5 пъти.

Планирайки операцията, арабите взели в предвид нивото на водата в канала, нейните приливи и отливи, а също така ъгъла на паденето на слънчевите лъчи, така че те да попаднат в нужните минути в очите на израелските военнослужещи. Това определило и часа за началото на операцията – 18.00 часа. Обаче по настояването на Сирия настъплението било изместено за 14.00 часа, тъй като трябвало да се атакува едновременно с това и Голанските възвишения от страна на слънцето.

Часът за атака „Х” не бил избран случайно. На 6 октомври 1973 г. (събота) се празнувал еврейския празцник „Йом Капур” и се знаело, че боеготовността и възможностите на израелците за отреагиране били понижени, заради излизането в отпуска на много от войниците, намиращи се на линията. Едновременно с това се празнувал и арабския празник „Рамадан”, в течение на който не се очаквало атака на египетските войски. За дезинформиране на противника, египетските войници служещи при канала не носили каски и се разхождали по брега, похапвайки портокали. На другата страна на канала, израелските войници безгрижно играели по това време футбол.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Най-трудния проблем за атакуващите било предотвратяването на пускането във водата на горивните смеси. За да не се подпалят горивните смеси при артилерийските нальоти, те били държани в специални бункери, съединени с тръби, които излизали в канала. През нощта на 5 срещу 6 октомври 1973 г., няколко групи командоси обезвредили тази система като запушили отворите и с помощта на специален бързо втвърдяващ се тип цимент и тихо се завърнали на своята страна на канала. Точно в 14.00 се появили египетските „МиГ-21”, след което започнала авиационната и артилерийска подготовка за форсирането на Суецкия канал.

Египетските командоси, които първи атакували „линията „Бар-Лев”, трябвало да прекъснат телефонната връзка между отделните укрепени пунктове и да отвлекат вниманието на противника върху себе си. В 14.53 часа те, заедно с предните части на пехотата, бързо преминали през канала с помощта на гребни лодки. След като достигнали брега, независимо от израелския картечен огън, успяли да се изкачат с помощта на сгъваеми стълби на почти отвесния пясъчен бряг и да се укрепят върху вала в дълбочина на 800-900 метра от водата. Зад гърбовете им останали площадките за израелските танкове. По такъв начин, командосите, които били въоръжени с противотанкови управляеми снаряди ПТУР «Малютка», не им позволили да излязат на бойните рубежи.

В 14.05-14.35 ч., под прикритието на артилерийския огън и димна завеса, първата вълна от 4000 египетски войници се прехвърлила през канала и подкрепила предните групи командоси, като още след 10 минути след слизането си на източния бряг на канала атакувала отбранителните пунктове. В 15.30 ч., под огнево прикритие египетските инженерни взводове с помощта на пароми прехвърлили специално закупени от Германия мощни миньорски водомети, създаващи силни струи вода и започнали да размиват вала и създават проходи за танковете в пясъчните насипи на противоположния бряг. Предните сили на египетските подразделения обозначили пунктовете за съсредоточаване на лодките и протегнали между бреговете въжета, така че лодките не могли да се отклоняват от набелязаните сектори за десантиране.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Египетското командване предварително набелязало пет участъка за десантиране, които имали ширина 5-6 км всеки. Били събрани 2240 лодки и други подръчни средства за прехвърляне, като участъците за форсиране били разпределени по следния начин – около 200 метра за рота, 400 метра – за батальон, 800 метра – за бригада. Пехотните дивизии трябвало да овладеят плацдарми с дълбочина от 9-10 км и да отблъскват контраатаките на израелските войски в продължение на 10 часа, т.е. до прехвърлянето на танковете по понтонни мостове. Авангардните подразделения били въоръжени с гранатохвъргачки РПГ-7, с противотанкови управляеми снаряди „Малютка” и с ПЗРК „Стрела”. Цялото снаряжение на всеки войник тежало от 20 до 30 кг. Веднага след прехвърлянето на другата страна на канала, се започнало строителството на паромни преправи и паромни мостове.

В 14.45 ч., вторият ешелон на египетската пехота достигнал противоположния бряг, а в 15.00 ч., бил унищожен и първия израелски отбранителен форт. Израелската авиация извършила своя първи опит за бомбардирането на преправите, но изгубила почти веднага 4 самолета. Към 17.30 ч., била прехвърлена и 12-та вълна от войските, като по такъв начин на източния бряг на канала се оказали 32 хиляди египетски войници и бил овладян плацдарм с размери 8 км дължина и 3,5-4 км ширина. Едновременно с това започнали и десантните операции, които продължили три дни. В осъществяването им били използвани 3 хиляди парашутиста и командоси. В 17.30 ч., вертолетите Ми-8 прехвърлили през канала 4 батальона командоси, които били разтоварени на 25-30 км източно от Суецкия канал.

Първият ешелон на този десант наброявал 2000 души. Той трябвало да скове бойните действия на израелските подкрепления, да унищожи прекараната съобщителна връзка между отделните укрепени пунктове, и да извършва разузнаване. Една от командите с помощта на управляемите снаряди „Малютка” в продължение на няколко минути унищожила 8 израелски танка. Другите групи командоси достигнали планинските превали Гиди и Магла. Виждайки, че там са разположени две израелски танкови бригади, те отстъпили след кратък бой с охранението на бригадите.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Вертолетните десанти на египтяните във вътрешността на южната част на Синайския полуостров, които били без изтребително прикритие, не постигнали успех. Парашутният батальон, който трябвало да унищожи пристанищните съоръжения и летището на военноморската база Шарм ел-Шейх, понесъл голями загуби в резултат на активните действия на израелската авиация, и не успял да изпълни своите задачи. По-удачно действувала египетската парашутната рота, която през нощта подпалила нефтохимически завод в Суецкия залив. Другата група, която десантирала от вертолети в района на нефтените разработки Рас ел-Судр, била унищожена от израелската авиация, при чийто удар загинали всички до един.

Вторият ешелон на въздушния десант бил съставен от подразделения командоси, които десантирали между отделните опорни пунктове на „линията Бар-Лев”. Те имали за задача да унищожат наблюдателните пунктове и бетонните убежища на противника. Този десант десантирал на групи от взвод до рота с помощта на вертолети или парашути. Близо до местността Габес 140 командоси, прехвърлени с вертолети Ми-8, с помощта на огнехвъргачки, управляеми снаряди и гранатохвъргачки РПГ-7 взривили израелски опорен пункт с 50 военнослужещи. Една от групите била командвана от командоса Ибрахим Ел-Рифам, която е легендарна фигура сред египетските командоси. През периода 1967-1973 г. той е участвувал приблизително в 90 диверсионни рейда на Синайския полуостров. Той загива на 17 октомври 1973 г., при опит да постави мина заедно с други подводни плувци под израелски понтонен мост на Суецкия канал, през който преминавали по това време танковете на генерал Ариел Шарон.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Приблизително към 18.30 ч., войските, които форсирали канала, успяли да направят и първия проход в пясъчния вал на противоположния бряг, а към 20.30 ч., подобни проходи вече наброявали цифрата 60. Едновременно с това, на изрелската страна преминали по понтонни мостове и първите 200 египетски танка. По такъв начин може да се каже, че за изминалите осем часа, инженерните войски направили 60 прохода, построили 8 понтонни моста за тежката техника, 4 моста за пехотата и въвели в действия 31 самостоятелни парома. В течение на първите 18 часа, на източния бряг на Суецкия канал вече имало 850 танка, 11 хиляди различни транспортни средства и 100 хиляди египетски войници. Атакуващите изгубили само 5 самолета, 20 танка и 280 човека като убити. В резултат на египетското настъпление и най-вече в резултат на действията на командосите и парашутистите, за първи път в историята на арабо-израелските войни, израелците понесли толкова тежки загуби: за първите 24 часа дивизията на израелския генерал-майор генерал-майор Аврахам Мандлер, командир на 252-ра дивизии, изгубила 170 свои танка.

Една от типичните операции на командосите била завземането на опорния пункт „Будапеща”, който се намирал зад главната линия на отбраната и който бил прикриван от широка полоса от блата. Командосите десантирали на два километра от мястото на атаката и след ожесточен бой унищожили 7 танка от 162-ра дивизия на израелския генерал Авраам Адан, Малко по-късно пристигнало подкрепление от 8 израелски танка, но след унищожаването на два от тях и дадените големи загуби сред израелскиете военнослужещи, движението на подкреплението се прекратило. Израелците атакували повторно на сутринта, като използвали минохвъргачки и рота пехота, но били спряни от силен заградителен огън. В боя загинали 15 и били ранени други 50 израелски войници.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Същата нощ, голяма група командоси десантирала на 30 км източно от „Будапеща” и атакувала израелска танкова бригада. По време на боевете те унищожават два танка и много транспортни средства, като по такъв начин създали плацдарм за египетската пехота. Но в този район израелската авиация свалила 14 вертолета, на които се намирал цял батальон командоси. Общо в първите дни на войната Египет изгубил 20 вертолета.

На 7 октомври 1973 г., 60 командоси, прехвърлени с вертолети, атакували командния пункт на 116-а израелска механизирана бригада в Балуз, т.е. в северозападната част на Синайския полуостров. Останалите групи били насочени в района на Ел-Таса, където се намирал щабът на генерал Ариел Шарон и към района на летището Бир Гифгаф.

По време на силните контраатаки, предприети от израелските сили на 8 и 9 октомври 1973 г., те изгубват в засадите, организирани от египетските командоси и пехотинци около 180 танка.

Но израелците вече не могли да бъдат спряни – те започнали концентрирането на своите подкрепления. На 10 октомври на Синайския полуостров се появили 18 нови израелски бригади, повечето от които били танкови. Наситеността на местността с израелски войски била вече толкова висока, че на египтяните се наложило да преустановят с извършването на своите вертолетни десанти.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Действията на египетските командоси по време на пробива на добре укрепената „линия „Бар-Лев” може да бъдат наречени успешни. Извънредно прецизната акция по форсирането на Суецкия канал с помощта на ешелона за прикритие, състоящ се от парашутисти и командоси, заедно със съвременната бронетанкова и зенитна техника, облегчава пробива на „линията „Бар-Лев” и обезвреждането на построените там израелски укрепени пунктове. Само със силите на командосите и египетската пехота, били овладяни 15 от тях. Но превземането на „линията „Бар-Лев” довело египетското командване до една негова съдбоносна грешка – войските му практически спряли настъплението си, точно тогава, когато трябвало да напредват. Лавровия венец на победител получил бично от ръцете на египетския президент Ануар Садат тогавъшния главнокомандващ египетските ВВС Хосни Мубарак, чиито летци успяли за около 20 минути да унищожат девет десети от израелските укрепрайони на източния бряг на Суецкия канал.

Но съдбата не дала победата в ръцете на египтяните. Съюзниците на египтяните – сирийските войски, – при активната поддръжка на армейски части от Йордания, Ирак, Мароко и Саудитска Арабия атакували Голанските възвишения, но след няколко дни тяхното настъпление също спряло. За нарастването на силите на удара, сирийското командване вкарало в бойните действия в района на Кафр-Нафах нова танкова дивизия. От своя страна израелците въвели в този район в бой свежа танкова бригада, която оказала на сирийците упорита съпротива и не им позволила да развият по-нататъшен успех. Настъплението на сирийците било спряно, а след два дни боеве, на тях им се наложило да отстъпват.

Част от диорамата “Превземането на линията “Бар Лев”. Кайро, Египет

Успявайки с помощта на контраатаки да форсират Суецкия канал, на 16 октомври 1973 г., израелските войски избутали деснофланговата бригада от състава на 2-ра египетска армия и се придвижили към Голямото Горчиво езиро в района на станция Хамса. Опитът на 25-та египетска танкова бригада на ликвидира израеския плацдарм при «Китайската Ферма» излязал неуспешен, при което били унищожени 86 египетски машини. През следващата нощ там били прехвърлени нови израелски бронетанкови и мотопехотни бригади, като общото число на израелските танкове достигнало 200 единици. А скоро след това, израелците успяват да обкръжат значителна част от 3-а египетската армия в Синай и да започнат придвижване към столицата на Египет – Кайро. Само намесата на САЩ не позволила на Израел да докара своето дело до пълна победа.

На 22 октомври 1973 г. по приетото от Съвета за Сигурност на ООН решение, военните действия били спряни. Но линията „Бар-Лев” останала в египетски ръце.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

OTHER PHOTOS:

Syrian-Israeli tank battle in Golan Heights

Moshe Dayan and Arial Sharon, with bandage on his head

An Israeli tank driving past wounded soldiers during the Yom Kippur War (1973), the fourth Arab-Israeli war.

Barak Brigade Centurions

Arial Sharon, with bandage on his head, shares a joke with Moshe Dayan, the Israeli Defense Minister during the Yom Kippur War.

THE BREAK-THROUGH OF THE ISRAELI DEFENSIVE AREA “BAR-LEV” DURING 1973. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.