- THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OF THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON


НАЙ-РЯДКО СРЕЩАНАТА РУБЛА Е СЕЧЕНА ПРИ ЕКАТЕРИНА ІІ И СЕ ПРОДАВА ЗА 20 000 ДОЛАРА. ОБРАЗЦИ НА СЕСТРОРЕЦКАТА МЕДНА РУБЛА СЕ СЪХРАНЯВАТ В ЕРМИТАЖА И МИННОГЕОЛОЖКИЯ ИНСТИТУТ ВЪВ ВАШИНГТОН. 

През 1769 година по време на управлението на империатрица Екатерина ІІ за първи път в историята на Руската империя за финансирането на военните кампании по време на руско-турската война от 1768 г., са пуснати в обръщение хартиени пари във вид на банкноти и е отсечена може би най-рядко срещаната днес императорска медна рубла.

Трябва да се подчертае, че империатрица Екатерина ІІ е известна като една изключително интелигентна жена с напредничави идеи, познавала добре творчеството и уважавала великия руски учен, енциклопедист и създател на Московския университет Михайло Ломоносов.

Тя

поддържала също така и оживени контакти

и познавала творчеството на френските мислители, такива като Волтер, Денис Дидро, Монтескьо, Жан Жак Русо и др.

Една от версиите за отсичането на тази императорска рубла от 1769 г. е следната. През 1748 Михайло В. Ломоносов бил удостоен с премията от 2000 рубли. Вместо да му я изплатят в златни и сребърни рубли, му я изплащат с медни монети. За да закарат премията у дома му,

е трябвало няколко каруци.

Това решение за “наградни пари” се дължало на пресмехулството на реакционното духовенство и дворянство по отношение на Михайло Ломоносов.

В годините на Империатрица Елизавета Петровна и на император Петър ІІІ (херцог Холщейнский) дворянството бе забравило преподадения им урок с отрязаните от император Петър І бради. Подготовката на сеченето на новата рубла и на отпечатването на книжните банкноти се пазила в тайна. Тяхната бъдеща размяна трябвало да става от

Mihail Lomonosov, Portrait

специално създадени финансови учреждения

в столицата Санкт Петербург и гр. Москва. За осигуряването на асигнациите във финансовите учреждения се предавали определени количества златни, сребърни и медни монети.

Предполагало се, че сеченето на новите 1-рубльови медни монети (16 рубли от 16,4 кг (пуд) мед) с диаметър 75,7 мм и дебелина 26,5 мм ще облегчи разпространението на хартиените банкноти със стойност от една рубла сред дворянството и духовенството.

С това е свързан и опитът да се създаде голяма медна монета със стойност от 1 рубла, която имала за цел да бъде разменяна срещу отпечатаните банкноти. Това положение се узаконява на 29 ноември 1768 г. със

специален манифест на империатрица Екатерина ІІ.

По този начин трябвало да се обясни на народите от подвластната империя, защо властта пуска банкноти вместо монети. В него пише:

“Ние се удостоверихме, че бремето на медните монети, одобряваща собствената им цена, обременява и тяхното обръщение, второ, че дългото превозване на монетите от всякакви много неудобства е заплашено… И така, от 1 януари 1769 г. се установява тук, в Санкт Петербург и в Москва, под покровителството наше, две банки за размяна на държавните асигнации… Тези държавни асигнации да имат обръщение в

в цялата Империя наша, наравно с ходещата монета…

The coin, depicting Russia’s Catherine II, is one of the greatest rarities in the Russian series and it is estimated to sell for around $1 million.

Била изготвена и утвърдена рисунка на щампа, а сеченето на медната рубла е поръчано

на Сестрорецкия монетен двоp,

при Сестрорецкия оръжеен завод, който имал готовност със своята техническа база да сече рубли. Предполагало се те да бъдат

използвани за банковото осигуряване на новите банкноти.

След излизането от Сестрорецкия монетен двор, няколко от пробните монети са изпратени в Сената на дворянството в Сената в гр.Санкт Петербург да бъдат поносени, а монетните щемпели останали на съхранение в Петербургския монетен двор.

Засега всички известни образци се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург и в Минно-геоложкия институт в столицата на САЩ – гр. Вашингтон.

Russia Catherine II(the Great) retro rouble 1762 Copper. Enlarge

Сестрорецката медна рубла е голяма рядкост за историята на Руската империя от хVІІІ век и за историята на взаимоотношенията поа върховете на властта с отсичането си и разпространението представлява изключителен интерес. Такъв екземпляр има в колекцията на известния американски колекционер, изследовател и учен Ъруин Гудман, закупен от него на аукцион от колекцията на Густав Клинхерт през май 1910 г, и представлява най-добрият образец в частните колекции. Нейната първоначална цена никога не пада под 15 000 – 20 000 USD. Известен е и друг екземпляр – в Самаркандския исторически музей, но той е с тегло от 917 гр, вместо стандартните 1020-1025 гр.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 10 (2950) from 11 March 2001.

Creative Commons License
„THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OS THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

 

- „HIDDEN“ PAGES OF THE HOLLAND HISTORY


   “СПРЯТАННЬ” СТРАНИЦЬI ГОЛЛАНДСКОЙ ИСТОРИИ                      

 

В начале нашего нового десятилетия на белый свет появился текст британского секретного исследования, которое анализировало историю Управления специальных операций (УСО) в годы Второй мировой войны – одно из девяти секретных и по сей день британских разведывательных организаций. А для того, чтобы изготовить его – Уильям Джеймс Миллард Маккензи, должен был работать в существовавшем в то время Архиве организации приблизительно три года (1945-1947 гг.), что помогло ему близко ознакомиться с историей и деятельностью этой таинственной и мощнейшей организацией. Наконец, были напечатаны и направлены британским министерствам по одному экземпляру, причем на каждом экземпляре стоял гриф „Секретно”. Свои экземпляры получили Форин Офис, каждое министерство по видам вооруженных сил, секретариат Кабинета министров и основные секретные службы, которые не позволяли даже единым словом упоминать о существовании этого труда, и таким образом он не стал достоянием общественности.

      Позднее Уильям Маккензи становится преподавателем политических наук в нескольких престижных университетах, будучи профессором по государственному управлению, он преподает на кафедре политики и в Глазгоу, где и умирает в 1996 г.

      Проф. Маккензи сумел сохранить для себя два экземпляра своего труда. Один он подарил своему другу Браяну Чапману (бывшему агенту УСО в Италии) а другой временно уступил для работы видной исследовательнице Элизабет Баркер, которая является автором книги „Британская политика в Юговосточной Европе во время Второй мировой войны”. Именно эти два экземпляра сыграли роль катализатора, и этот труд вышел из печати в Великобритании.

1023

      Итак, если читатель сумеет прочитать приблизительно все 900 страниц этого труда, то он ознакомится со сложной структурой руководства и действиями УСО в регионе Западной Европы и поймет, почему до сего дня не появилось серьезное документальное издание о деятельности УСО в государствах Бенелюкса. Как говорится „… здесь все недомолвки и замалчивания сплелись в такой плотный клубок, что даже историк с таким даром и именем как Маккензи, едва ли смог его размотать…”        

      Ниже представляем часть рукописи, где приводятся различные любопытные сведения о Голландии в канун освобождения от нацистской оккупации и о деятельности УСО там в годы войны. В прямых скобках даются необходимые пояснения.

[…]

                                               ГОЛЛАНДИЯ

      Хронология становления и развития движения Сопротивления в Голландии отлична от других стран Западной Европы. До весны 1944 г. все усилия УСО установить с ним связь заканчивались неудачей, и не было здесь неуклонной активизации деятельности от дней [военной операции] „Torch” до дней [военной операции] „Overlord”. Голландское движение Сопротивления было не в силах сколько-нибудь существенно способствовать операции „Overlord”, да, по счастью, не так-то много от него и требовалось. И все же за лето положение несколько улучшилось, и первый решительный перелом произошел во время Арнемской воздушно-десантной операции и операции „Market-Garden”. Арнемская операция не вполне удалась – десант понес большие потери, и Голландия, по необходимости оставленной союзниками, пришлось пережить самую лютую зиму за всю войну. Почти треть страны была свободна, остальная же территория была едва ли не сплошной линией фронта: даже когда армии останавливались, в Голландии подспудно шла жестокая война.

      Мы уже знаем, что зимой 1943/1944 г. полным крахом обернулись планы УСО. Эта катастрофа привела к основательной реорганизации в Лондоне. Британцы назначили капитана 2 ранга [П.Л.] Джонса в январе 1944 г., региональным директором по странам Бенилюкса, в феврале майора Бингэема заменил подполковник Добсон (раньше он работал в Бельгийском отделе), получив под свое начало Голландский отдел. С голландской стороны изменений в структуре секретной разведывательной службы (ВI) не произошло, она по прежнему оставалась полем деятельности Ван`т Санта, действовавшего через майора Сомера, зато военную структуру перетряхнули сверху донизу. Организация, до того известная как МID, стала Bureau Bjjzondere Opdrachten – Бюро особых задач (БОЗ). Полковника де Брюне в марте 1944 г. сменил генерал-майор ван Уршот, исчезла и большая часть старших офицеров; среди новых назначенцев, имевших опыт участия в движении Сопротивлении, выделялись личный помощник генерала ван Уршота капитан Клийзинг и один из создателей диверсионной организации CS VI капитан де Грааф. У генерала ван Уршота не было никакой власти на ВI, зато он был на дружеской ноге с майором Сомером.

      Злоключения УСО в Голландии не оставили движение Сопротивления совсем без связей с Лондоном, посколько в том же „поле” действовала и СИС. Однако связи эти были чрезвычайно ненадежнами и не предназначались (как связи УСО) для того, чтобы поддерживать боевые возможности организаций Сопротивления. В этом и заключалась одна из причин нерешительности движения Сопротивления в начале 1944 г., другая коренилась в психологии голландцев: их политика отличалась постоянством и в то же время упрямством и фракционностью, а третья причина – активная деятельность гестапо, которое использовало осведомителей и провокаторов, потому ни одна организация Сопротивления не могла считаться надежной. Обстановка действительно была сложная, хотя едва ли это может служить оправданием нерешительности.

      Во-первых, было три основных движения с „военизироваными” ответлениями:

1)      “Orde Dienst” (ОД), стоящая несколько справа. [ЧАСТЬ ТЕКСТА ИЗЪЯТА ПО СООБРАЖЕНИЯМ НАЦИОНАЛЬНОЙ БЕЗОПАСНОСТИ.]

2)      RVV [The Raad van Verzet, Совет Сопротивления – РВВ], появился к концу 1944 г., чтобы свести воедино различные движения, имевшие связи с прежними политическими партиями центра.

3)      „Knok Ploegen” (КП), возникла на местах для оказания помощи рабочим, уклонявшимся от немецкой трудовой повинности, и выросла до активной диверсионной организации рабочих. В Европе не было другой страны, как Голландия, где коммунисты почти не имели влияния, однако по взглядам КП находилась ближе всех к коммунистическому движению Сопротивления, и если кому-то потребовалось бы отыскать коммунистический жупел, легче всего его обнаружить в КП.

01

К трем указанным движения следует прибавить небольшую организацию  CS VI, состоявшую из специалистов по диверсиям.

Во-вторых, были невоенные организации, так нечетко оформленные, что их и организациями не назовешь:

-          „Нелегальная печать”;

-          „Национальные фонды Steun”, финансовая организация движения Сопротивления;

-          „Landelijke Organisatie” (ЛО), в основном занималась подготовкой фальшивых документов и оказывала помощь живущим в подполье;

-          „Национальный комитет” (НК), занимался социальным обеспечением, помогая семьям тех, кто погиб или кого угнали немцы;

-          „Centrale Inlichtings Dienst” (СИД), должна была прежде всего следить за немецкими карательными службами; осуществила прокладку нелегальной телефонной сети, которая оказалась весьма ценной для движения Сопротивления на завершающем этапе.

Когда пришла пора налаживать деятельность в Голландии, УСО, понятное дело, прежде всего обратилось к РВВ, КП, CS VI – для организации военных действий и – от имени У[правления] П[олитической] В[ойны] – к „Нелегальной печати”. В середине февраля 1944 г. Лорду Селборну и генералу Габбинсу удалось убедить голландского военного министра М.Д.А.К. Лидсе де Жюде в необходимости нового подхода, а в марте разрешили возобновить воздушные операции, при условии, что пока все агенты будут десантироваться вслепую, дабы не было риска нарваться на „гестаповский прием”. Приоритетности в выделении самолетов не было – совсем не то, что получали во Франции, условия для воздушных операций оставались исключительно сложными, так что довольно легко перечислить группы, которые направлялись с заданиями до конца августа 1944 г., когда положение изменилось в связи с подготовкой Арнемской воздушно-десантной операции.

02

31 марта. К „Нелегальной печати” Т.Бялостерский („Шашки”) с радистом по кличке „Безик” (Дж.А.Стеман). При приземлении они потеряли рацию, но впоследствии получили другую. Бялостерский на некоторое время выежал в июле 1944 г., оставив вместо себя местного новобранца („Шашки II”) . Стеман оставался до конца, работая на рации в районе Гааги.

31 марта.   Одна група на связь с СS VI, другая – на связь с РВВ. Всех четверых агентов схватили в мае 1944 г., но они успели передать директивы, врученные им в Лондоне.

Апрель.     Операций не было.

31 мая.     Двух агентов послали организовать железодорожную диверсию в преддверии дня „Д”, но самолет был сбит над Голландией, и они погибли вместе с экипажем.

Июнь.        Операций не было.

5 июля.      Лейтенант Л.Малхолланд („Подекс”) – на связь с РВВ, лейтенант А. де Гед („Рамми”) – с КП. Они вместе со своим радистом („Костровище”) создали чрезвычайно важный пункт связи в Роттердаме. „Рамми” работал еще и в Амстердаме.

5 июля    Еще четверых направили в район Велюве, но их самолет сбили, и они погибли.

03

7 августа.   С. Постма („Гребля Шлюпочная”) направили с радистом на связь с ЛО в Велюве, в конце концов он обосновался в Утрехте. В ноябре-декабре 1944 г., он и его радист пропали, однако их работу продолжил Кьереман („Охота на Лисят”), который сохранял очень важную point d`apui, опорную точку, до самого освобождения.

9 августа.    Ф.Л.Дж. Гамильтон („Гребля Академическая”) со своей сестрой („Игра в Блошки”) были направлены доставить рацию Бялостерскому в Гаагу и помочь ему в нелегальной пропаганде. При приземлении мисс Гамильтон сломала ногу и пролежала в больнице (по легенде) почти до освобождения, ее брат с пользой работал на севере Голландии, базируясь в Амстердаме. Это, впрочем, не помогло созданию дополнительных радиоканалов.

28 августа.   Три агента, направлявшиеся в Эйндховен, находились в самолете, который был сбит. Двое остались в живых, но выполнять задание уже не могли.

      Стоит подчеркнуть, сколь незначительны оказались результат,. Три из девяти самолетов были сбиты, остальным группам все же удалось создать четыре постоянных центра связи – в Гааге, Роттердаме, Утрехте и Овересье, – но до поры лишь три из них оказались полезными. Оружия доставлено совсем мало: семьдесят три „стена” и тридцать пять винтовок (если верить реестру, где подводится общий итог поставок на конец августа 1944 г.). У групп Сопротивления было немного своего оружия, теперь они находились, что называется, под рукой у союзников, однако было бы неразумно использовать их в ходе операции „Overlord”. Конечно же, были – в небольшом масштабе – диверсии на промышленных предприятиях, но никто не предполагал блокировать голландские железные дороги, которые мало что значили для передислокации немецких войск в Нормандии.

      Положение изменилось, когда британцы в последние дни августа прорвались за Сенну. 3 сентября они вошли в Брюссель, 4-го – в Антверпен, передовые отряды вступили на голландскую землю (несколько умерив скорость) 11 сентября. Казалось, если наступательный порыв разовьет Арнемская операция, то вся Голландия (или большая ее часть) будет освобождена одним ударом. Голландское движение Сопротивления, пусть и плохо вооруженное, уже готовилось к открытому восстанию, но было остановлено необычайно жестокими карательными акциями.

04

      31 августа приказом Ш[таба]Э[кспедиционных]В[ооруженных]С[ил] учреждены ГВВ – Голландские внутренние войска (Nederlandsche Binnenlandsche Strijdkraft), под командованием принца Бернарда*, который, в свою очередь, подчинялся непосредственно генералу [Дуайту] Эйзенхауеру. Об этом назначении объявили 3 сентября, а 9 сентября принц Бернард переехал в свой штаб в Брюсселе. Здесь ему помогали представитель Голландского отдела УСО¹ и сотрудники голландской гражданской разведывательной службы BI. В то же время в Лондоне учредили постоянный комитет голландских БОЗ и BI, британских УСО и СИС, который заседал ежедневно. Теперь, когда настало время решительных действий, уже не было серьезных трений между соперничающими организациями за пределами Голландии.

      К сожалению, внутри Голландии обстановка складывалась не так просто. Планом предусматривалось, что в ГВВ войдут военнизированные отряды ОД, РВВ и КП, которые, сохраняя свое политическое лицо, объединятся для решения военных задач. Руководство на оккупированной территории Голландии отдавалось в руки трех представителей, по одному от каждой организации:  Driehoek („Треугольник”), или Центр Дельта, располагавшийся в Амстердаме. Голландия была поделена на шесть зон и четырнадцать округов, в каждом из которых имелся один командир, располагающий по возможности прямой линией связи с союзниками. Осуществлялся этот план не гладко. Расхождения шли по обычным направлениям: с одной стороны, движение Сопротивления в целом претендовало на особые права в послевоенном мире, с другой стороны, оно само распадалось на правых и левых – ОД против КП, а РВВ в общем склонялась принять сторону КП. Эти расхождения сказывались и на делах лондонского правительства: 26 января 1945 г. Подало в отставку министерство внутренних дел, не согласившись с тем, как ведется преследование коллаборационистов, в феврале профессор Гербранди восстановил свой Кабинет. Внутри Голландии эти трудности так и не были преодолены, однако напряжение уменьшилось после назначения генерал-майора Коота единым командующим ГВВ на оккупированной территории Голландии.

      Голландия теперь в планах союзников обоснованно становилась более приоритетной, и воздушные операции уже не были так опасны, как прежде, поскольку союзники стояли на ее наземных границах. Здесь уместно взглянуть на данные статистики, иллюстрирующие интенсивность воздушных поставок в Голландию до ее освобождения.

05

                     Сентябрь  Октябрь  Ноябрь   Декабрь   Январь   Февраль   Март   Апрель

Самолето-

вылеты              86           130           83            22             10            18           40           79

Успешные         42             47           40            13               3              4            27          53

Контейнеры для:

УСО                 765          996           834           231           53            62           514       1179

СИС                   -              -                1               4              -              10            74           48

САС                   -              -                6               22            -                -               -             -

Упаковки для:

УСО                  71           108            83              25            14             14            92        190

СИС                   -               6               4                3              -               -              7            8

САС                   -               4                4               4              -               -              -             -

      Ясно видны: пик активности в сентябре и октябре, спад активности в зимние месяцы, когда погода была неблагоприятной, потому совершалось мало вылетов, затем – решающий рывок в марте и апреле 1945 г. Сброс оружия окончательно прекратился 24 апреля 1945 г., зато начался сброс грузов продовольствия.

      Еще в августе УСО начало сосредоточивать агентов в районе возможного наступления союзников: две группы были направлены в Велюве и одна в Эйндховен. Когда настало время Арнемской операции, четыре „джедбургских” группы (смешанного состава – голландцы, британцы, американцы) сопровождали воздушно-десантные соединения: одна – при штабе корпуса, и по одной – при каждой из задействованных дивизий; из них только первая, „Эдвард”, оказалось полезной в ходе боевых действий. Пятая группа – „Дадли” отправилась в Велюве до начала операции, в нее входили майор Бринкгрив (голландец), майор Олмстед (США) и сержант Остин, радист (британец). Из них в живых после войны остался только Олмстед, а Бринкгрив отличился в Овересье, где его группа (вместе с агентом „Щарады”) составляла ядро движения Сопротивления до самого освобождения. Наконец, 8 сентября Бялостерский („Шашки”), выполняя свое второе задание, направился с радистом в Амстердам устанавливать связь с „Треугольником” ГВВ. Сам агент „Шашки” в феврале 1945 г. Был смертельно ранен, но дело взял на себя завербованный на месте „Доктор Икс” (Аренд), продолжая работать с радистом по кличке „Нарды”. Это звено было совершенно необходимым в голландской схеме управления. Стоит добавить, что 15 сентября была заброшена с воздуха еще одна группа из четырех человек: двух инструкторов по диверсиям – для Роттердама, дополнительного радиста („Гребля”) – для Амстердама и агента Кьеремана („Охота на Лисят”), который впоследствии стал основным связным в Утрехте.²

06

      В назначенный день, 17 сентября, голландское правительство призвало к всеобщей забастовке на голландских железных дорогах, которые оставались в полной сохранности до мая 1945 г. По радио передали также обращение генерала Эйзенхауэра, в котором он наделил ГВВ статусом регулярных войск и призвал население района к югу от Лека прийти на помощь союзникам. На остальной территории страны такого рода акций пока проводить не предполагалось. В то же время были направлены тайные послания по каналам СИС и УСО, призывавшие к диверсиям на железных дорогах и дававшие подробные указания отнжсительно помощи в ходе воздушно-десантной операции союзникам у Арнема. Этими мерами, предпринятыми в последний момент, конечно, невозможно было всерьез воспрепятствовать передвижению немецких войск по дорогам, и все же впервые произошла серия железодорожных диверсий, специально приуроченных по времени и месту к наступлению союзников. „Piet van Arnhem” со своими людми вышли из подполья и оказали существенную помощь на местах. Появились первые сообщения о попытках групп Сопротивления уберечь от разрушения порт Роттердам: тогда были затоплены суда „Борнео”, „Вестердийк” и „Аксенфельс”, которые готовились перекрыть вход в порт.

      Провал операции „Market-Garden” стал очевиден 25 сентября, тем не менее волна диверсий не утихала до октября, и только в ноябре последовали ответные контрмеры немцев. Они, активизировали мероприятия по отправке в Германию трудоспособных людей, захваченых во время уличных облав. Таким способом было отправлено большое количество жителей изо всех крупных городов, за исключением Амстердама, где комендант гарнизона, видимо желал „подстраховаться”. Немало бойцов ГВВ попали в такие облавы. Наказания лиц, задержанных по подозрению в пособничестве союзникам, были жестокими, и карательные меры неизбежно следовали за любым „инцидентом”: как утверждают, 400 жизней было загублено после нападения на шефа гестапо Раутера*. Немцы действовали не только силой, но и хитростью. У них имелись доносчики, и они нередко использовали старую ловушку, вступая под тем или иным предлогом в переговоры с отдельными руководителями местного движения Сопротивления. К тому же население страны находилось под угрозой неминуемой голодной смерти.

07

      В конце октября поступили сообщения об арестах в Роттердаме. В ноябре в Утрехте был схвачен и убит агент УСО Постма („Гребля Шлюпочная”) вместе с ним погибли двенадцать местных руководителей. Малхолланд („Подекс”) случайно попал в облаву в Роттердаме, и его вывезли в Германию. В декабре в Роттердаме был убит глава КП „Фрэнк”, а УСО потеряло радиста „Дадли” в Овересье, радиста в Роттердаме и радиста в Утрехте; связь поддерживалась, но с трудом. Единственным достигением за эти три месяца стало внедрение хорошего агента, П.Тазелаара („Нежный”) с радистом во Фрисландии. Удалось также забросить второго радиста в Роттердам, в Амстердам в штаб ГВВ направили П. Де Бира, который, почти ничего не сделав, в январе 1945 г. Возвратился в Англию. Создалась ситуация, когда стало очевидно – сейчас лучше отступить. Население убеждали избегать активного противодействия. В конце ноября на некоторое время приостановили даже воздушные поставки, чтобы остановить карательные акции. Собственных сотрудников УСО предупредило: их професиональный долг – сохранить себя до весны, а все связи с движением Сопротивления прервать, за исключением тех случаев, когда это совершенно необходимо. Командованию ГВВ было предложено тщательно рассредоточиться по своим округам, а в каждом округе отделить рабочие группы диверсантов от военных резервистов, которые до мобилизации не должны принимать участия ни в каких открытых действиях.

      День, когда можно было бы вновь начать действовать, отодвинуло Рундштедтское наступление, и тяжелые времена тянулись до марта. В середине января произошла утрата партии оружия в Ротердаме. В феврале в Амстердаме был серьезно ранен и схвачен Бялостерский, в Роттердаме были убиты два инструктора и местный радист, в Овересье погиб местный руководитель Эверт, прокатилась волна арестов во Фрисландии. Положение с продовольствием становилось критическим.

08

      С другой стороны, радиосвязи УСО никогда не прерывались ни с одним районом, на местах появились новые руководители групп Сопротивления (прежде всего „Роб”, руководитель КП в Роттердаме, и „Ричард”, член Руководящего комитета от РВВ), несколько спала политическая напряженность, поступили хорошие вести об операциях спасения и ряде диверсий, например, о том, что в Роттердаме затоплены судно-блокшив „Вестердам” и гигантский плавучий кран „Титан”. В январе – феврале было проведено всего две более или менее значимые операции: направили дополнительного радиста местному руководителю в Овересье, а в феврале в Роттердам вернулся „Роб”, руководитель КП (Ван дер Степ), с особым заданием от принца Бернарда – убедить несговорчивых принять власть командующего ГВВ.

      Но вот 7 марта американцы создали Ремагенский плацдарм, на 23 марта было назначено основное форсирование Рейна (операция „Спортивная команда”). Завершающие этапы подготовки к ней в Голландии зафиксированы в протоколах совещания УСО 19 и 20 марта. В зоне наступления канадцев, в Восточной Голландии, было довольно легко передать сообщения, призывавшие нападать на железные и шоссейные дороги, собирать данные тактической разведки и оберегать сооружения и технических специалистов. Труднее было это обеспечить в Западной Голландии, не вызвав разрушений и масовых карательных акций. Движение Сопротивления вполне сносно вооружилось, и искушение вступить в вооруженную борьбу было очень сильным, но все же дисциплину поддержать удалось даже в самый решающий момент.

      Следующие данные показывают, что именно и в каком количестве направляло УСО до 15 марта 1945 г. (многое, конечно, пропало):

      Взрывчатка                       20 905 фунтов

      „Стены”                             14 344

      Ружья                                   2 928

      Карабины                               765

      Пистолеты                           2 175

      Гранаты                              20 085

      „Брены”                                   362

      Гранатометы                           286

      Piats                                            14

      В апреле, по подсчетам ГВВ, они имели в активе 9350 вооруженных бойцов во все еще оккупированных округах.

      В марте в район боевых действий направили для подкрепления две группы – канадцы заняли эти районы в начале своего наступления. Направили еще одного радиста в Роттердам и туда же помощника Ван дер Стëпа. Очень важное задание выполнил майор Дж.Дж.Ф. Боргаутс („Посвист”), который раньше уже успел отличиться в совместных акциях с группами Сопротивления, а теперь вновь был послан в Амстердам в помощь командующему ГВВ генерал-майору Кооту – он сыграл важную роль в переговорах в последние дни.

      На востоке Голландии, в зоне наступления канадцев, все шло как по писанному, в уже знакомой манере. Отряды Сопротивления расчистили путь для наступления и взяли на себя ответственность за порядок. Агенты УСО в Овересье и Фрисландии оказались в безопасности, но были и потери – известный в этих краях „Дадли”, майор Бринкгрив, пал в бою за несколько дней до решающего наступления. К середине апреля восток Голландии и Алсмер были практически очищены от неприятеля, и канадский 1-й корпус повернул на запад. Задача теперь состояла в том, чтобы избежать сражения, а не вступать в него, и в конечном счете в середине апреля она была решена в результате чрезвычайно осторожных и сложных переговоров, в которых участвували [обергруппенфюрер СС Aртур] Зейсс-Инкварт, [генерал-полковник Йоханнес] Бласковиц, представители голландского правительства и движения Сопротивления, генерал Эйзенхауер, фельдмаршал Монтгомери, генерал [Чарльз] Фоулкс (1-й канадский корпус), а также многие другие.

09

      Если быдело дошло до сражения, то борцам Соппротивления следовало воспрепятствовать попыткам немцев „предать огню” порты и затопить прибрежные территории Голландии соленой водой. Выполнение такой задачи сопрягалось бы с большим риском (если только союзникам не удалось бы с большим риском (если только союзникам не удалось бы быстро сломить сопротивление немцев), то от этого зависело будущее Голландии. По счастью, до этого не дошло, и на деле вклад борцов Сопротивления заключался в налаживании связи через линию фронта, в особенности с помощью тайной телефонной сети, которая находилась в распоряжении принца Бернарда: он вел по ней с Амстердамом. К 25 апреля стало ясно, что немцы отступят, но лишь 4 мая фельдмаршал Монтгомери принял капитуляцию группы армий, находившихся в подчинении военного командования в Голландии.

      И последяя задача – поддержание порядка до тех пор, пока подойдут союзники и разоружат немцев, – вряд ли могла вызвать разногласия. Поначалу у ГВВ не было нарукавных повязок или иных отличительных знаков, и казалось (верно или неверно), что ни принцу Бернарду, ни генералу Фoулксу столкновений не избежать, если большое количество гражданских лиц с оружием в руках окажутся среди ненавистных им немцев – вооруженных куда лучше голландцев. Приказ внутренного движения Сопротивления не позволял появлятся на службе с оружием, пока не будут изготовлены какие-либо опознавательные знаки.

010

      Конечно существует опасность не дооценки вклада голландского движения Сопротивления в общее дело борьбы с оккупантами. Его помощь союзникам была не столь заметна – в основном оно снабжало их разведывательными данными и формально играло небольшую роль в военных действиях союзников. Причина тут отчасти в географии. А отчасти и в ошибочных действиях УСО на ранней стадии. Но и сами эти ошибки объяснялись географическим положением страны, что затрудняло проникновение агентов в Голландию. Голландцы, как выяснилось, в основном вели собственную подпольную войну, не очень-то обращая внимание на нужды союзников. И в этой трудной войне не щадили себя и своих жизней. Официально голландские потери во время войны составили 210 000 убитыми (в том числе около 104 000 голландских евреев), из которых 23 300 человек погибли, сражаясь в рядах движения Сопротивления.³

      В последний год войны УСО и его агенты работали хорошо и кое в чем преуспели, создав рабочую систему связи и подчинения. И все же сожаления достойно то, что нельзя было эффективнее соотнести усилия голландцев и планы союзников, что дало бы тем и другим больше военных преимуществ.

[…]

ЗАМЕТКИ К ТЕКСТУ

* Зять королевы Вильгемины, муж ее преемницы (королевы) Юлианы, летчик Королевских ВВС.

¹ УСО помагало доставлять в Бельгию по воздуху оружие для оснащения голландских войск, которые поддерживали порядок на освобожденной к тому времени части территории Голландии.

² В „Голландской истории”, подготовленной УСО, говорится также о группе САС („Риган”, позже „Фабион”), засланной в это время в район Дренте, 9 октября она была усилена „Порцией II” (позже „Гоббо”). Обе группы поддерживали радиосвязь до весны 1945 г. И благополучно возвратились. В „Истории” выражен некоторый скептицизм по поводу их обучения и надежности, тем не менее группы уцелели и выполнили работу определенной значимости. [„Фабиан” возглавлял Ж.С.Киршен, позже ставший старейшиной брюссельской гильдии юристов.]

** Г-А. Раутер, шеф СС в Голландии, едва не был убит в начале марта 1945 г., в отместку за это нападение произвел более 250 казней, сам был казнен по приговору суда в 1949 г.

³ „Манчестер гардиан” от 30 октября 1948 г. приводит данные голландского Центрального статистического бюро. Вот что сообщается:

Евреев угнано                                                                                                   104 000

Умерло в Германии насильственно вывезенных рабочих                             27 000

Участников движения Сопротивления:

казнено в Голландии                                                                                           2 800

умерло в концлагерях в Голландии                                                                   2 500

умерло в концлагерях в Германии                                                                    18 000

Убито гражданских лиц в ходе военных действий                                           20 400

Вооруженные силы и торговый флот                                                                   7 850

Лица невыявленной принадлежности                                                                 27 450

                                                        Все                                                                  210 000

- SOME SPECIFIC „MILITARY“ CHARACTERS OF THE MODERN BUSINESS SLANG IN THE WORLD`S ECONOMICAL AND FINANCIAL OPERATIONS


SOME SPECIFIC „MILITARY“ CHARACTERS OF THE MODERN BUSINESS SLANG IN THE WORLD`S ECONOMICAL AND FINANCIAL OPERATIONS

НЯКОИ „ВОЕННИ“ СПЕЦИФИКИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БИЗНЕС-СЛЕНГ, ИЗПОЛЗВАН В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ОПЕРАЦИИ В СВЕТА

                        Николай Георгиев Котев

На „Уолстрийт” е горещо… „Времето е пари”… Но какво се крие в тези многозначителни фрази?

      Т.нар. съвременен бизнес-сленг е едно сериозно постижение в света на икономическите и финансови операции. От другия понятиен апарат, използван в различните научни области, той се отличава преди всичко със своята лаконичност и на отделни места със своето “изящество”, но това не му пречи да бъде използван там, където резултатите са най-сериозни и динамични. В много отношения сленгът придобива и „военно” звучене, но все пак не би трябвало да се приема като простите и праволинейни фрази на известния персонаж Буратино от първите месеци на обучението му…
Сленгът е валиден и в настоящия момент, лансиран и вмъкван и използван къде незабелязано, а къде и видимо – т.е. във всички възможни места, включително и в СМИ. В повечето случаи той е оставен визуално за поколенията като свидетелство за “нечии” победи или като напомняне за “неизвестни” поражения. В частност бизнес-сленгът може да бъде разгледан и анализиран на различни места по витрините на много от магазините в София – оставаща все още столица на българския финансов капитал.


Интересът към сленга идва и по една друга причина. В едно интервю с Администратора на ПРООН Марк Малок-Браун, който заема поста началник на кабинета на Генералния секретар на ООН Кофи Анан се казва: “Роден съм в началото на 50-те години. Тогава по-малко от 400 млн.души в развиващите се страни можеха да четат и пишат. Днес техният брой надхвърля 2,5 млрд. От 1980 г. насам делът на живеещите в бедност беше намален наполовина…”*
Това е действително така, но погледнато през призмата на ред други фактори, които се вземат предвид от “странния и обособен” свят на капитала, положението е по-различно. Тук трябва да можеш действително да четеш, дори и там където това е невъзможно. Факторът “време” е също от огромно значение. За нас, най-точно той може да бъде изразен чрез думите на британския икономист и учен д-р Д.Гилингс, който успя още през 1978 г. да въведе съответната йерархия във времето, а именно:
А. Продължителност на текущите операции;
Б. Продължителност на инвестирането на отделен проект;
В. Продължителност на инвестиционната програма.**
Бизнес-сленгът води началото си от края на ХІХ век и той много не се променил, независимо от прогресивните методи въведени в различни производства. Човекът все още си остава най-голямия капитал. А когато той знае в съвършенство един от шестте световни езика – цената му се вдига. Световните езици са надстройка на огромни механизми, които му позволяват да функционират на нужната висота. Ето ви един пример, как влияе превода на няколко изречения и знанието в съвършенство на езика на оригинала:


1. Современное помещение капитала.
2. Изкусcтво помещения капитала.
Знаете ли къде са въведени в обръщение? Опитайте се да ги преведете от руски език и ще се уверите сами.

В заключение, трябва да посочим, че авторът на материала не претендира за пълната изчерпателност на познаването на бизнес-сленга, но от последния могат да бъдат направени съответните изводи и поуки, които биха могли да оправят някои грешки, съществуващи в предишните икономически изследвания, и който се е отделил и изкристализирал с течение на времето от общоприетите икономически понятия, влезли в обръщение на български език. За тази цел е най-добре да се използват изданията на “Банков архив” (Швейцария). Те ще ни върнат към началото на 20 век, но в това е и нашето спасение.

      И така „времето е пари”!

Бележки:
__
* “Посоки”. Издание на ООН-България, С., 2005, № 1, с.13.
** Копринков, Хр. “Регулиране на управляеми системи” – в сп.”Икономическа мисъл”, С., 1978, кн.6, с.103.

БИЗНЕС-СЛЕНГ

“Адвокат на дявола”
При разработването и подготвянето на нова стока или услуга, тесните специалисти, които я разработват на често пъти са доста пристрастени към своите творения. Поради тази причина в групата на разработчиците на стоката или услугата се назначава т.нар. “адвокат на дявола” – човек който не се явява познавач, но който може критически да се отнася към чуждите идеи.
“Акулово ловуване”
Това е специфичен вид на мафиозно лихварство, практикувано от света на организираната престъпност, от т.нар. “специални органи” на “черния” пазар.
Особеността на този вид ловуване образно казано се състои в това, че към слепоочието на длъжника е поставен невидимия пистолет на заемодателя, състоящ се от бързо нарастващи проценти във всеки ден и със все по-голям размер.


“Акционно манто”
Термин за състоянието на фирма, съхраняваща се като юридическо лице, но не провеждаща каквато и да е търговска дейност.
Алеаторни сделки
Термин за определен вид рискови сделки (включително някои стокови сделки, облози и др.).
“Атака”
Термин за ценова политика, използвана от компаниите, имащи намерение да овладеят определено място на пазара. При това, стадия на жизнения цикъл на стоката в момента на започването на “атаката” не играе съществено значение.
“Аутрайт”
Обикновена срочна валутна сделка, която предвижда плащания по курса “форвард”, в срокове, които са строго определени от страните, изпълняващи сделката.
“Афорфе”
Това е термин за финансирането на международната търговия по пътя на вземането на преводните вексели без право на регрес, т.е. купувачът не може да има претензии към предишния държател.
“Балон”
Кредит, който трябва да бъде върнат не на части (т.нар. амортизационен метод), а с пълната му сума наведнъж.
“Бик” (“повишаващ”)
Посредник-спекулант, играещ на повишаване на курса, т.е. извършващ сделки, изхождайки от възможното повишаване на цените. Той се смята за антипод на “мечока” – борсовия “оптимист”. Количеството на “биковете” по отношение към “мечоците” на борсите е приблизително 10:1. “Бикът” удря с рогата отдолу нагоре, оттука идва и термина “повишаващ”.
“Боклучни облигации”
Термин за заеми и облигации с не много добра репутация. Поради голямия риск, процентните ставки на тези облигации обикновено са много по-високи, отколкото държавните облигации с добра репутация. Казаното по-горе се отнася и към “боклучните” облигации с лоша финансова репутация.


“Бял рицар”
Молба на ръководството, насочена към алтернативен контраагент да купи предприятието. Това дава възможност да бъде изключен от играта враждебно настроения купувач.
“Бял слон”
Сделка, при която разходите нарочно превишават потенциално възможната очаквана печалба по нея. Подобен тип сделки се провеждат с цел на свалянето на пазарните цени на курсовете на ценните книжа на борсата при необходимост на срочно отърваване от стоката. Ценните книжа, в други аналогични случаи, са свързани с определена стратегия на спекулативната игра на борсата или ценовата политика.
“Бял шум”
Техника, която се използва за прикриването на фактите, състояща от такова количество факти, новини, при които не може да се направи сортиране, да се върже към информацията, за да бъдат открити мотивите, с които се ръководят дезинформаторите.
“Вертикална концентрация”
Обединение на предприятия, осъществяващи последователните стадии на производствения процес, например добив на руда, леенето на чугун, производството на метални изделия и т.н. Тя се използва преди всичко от монополите в борбата им със своите конкуренти, за получаването на по-висока печалба.
“Витамин “В”
Термин, който във финансов смисъл на думата означава “подкуп”.
“Враждебна активизация”
Купуване на едно предприятие от друго или сливането на две или повече предприятия, което не винаги става със съгласието на това или онова предприятие.
“Възглавница”
Финансов термин за резерви, които още се наричат “надбавки за безопасност”.


“Въздушна яма”
Неустойчиво положение, в което попадат фондовите ценности във връзка с внезапното или извънредно падане на техния курс, ако то излиза далеч зад пределите на допустимото отклонение, предвидено от структурата на целия портфейл, или става на фона на общото укрепване на пазара.
“Генерика”
Бързо растяща група от неголями компании, занимаващи се с копирането на стоките и услугите на водещи в икономиката фирми.
“Горещи” пари
Става дума за ресурсите на пазара на предлаганите капитали, които се имат в сумите, освен необходимите за нормалното функциониране на процеса на възпроизводството. Те се въртят на международните парични пазари във формата на безконтролното преместване на големи маси спекулативни краткосрочни капитали между държавите и служат като катализатор на валутните кризи и инфлации.
“Гръб към гръб”
За да се ограничи риска за препродавача, трябва да се направят идентични условията на опциона и продажбата. Такива сделки се наричат “гръб към гръб” и широко се практикуват във всички онези сфери, в които от търговските фирми на световния пазар се купуват и препродават суровините (химикали, торовe, енергоносители, руда и т.н.), с други думи, в транзитната търговия.
“Губещ лидер”
Рекламирането на стока, продавана по себестойност или дори по-ниско от стойността, за привличането на купувачи.
“Да купиш с карантията”
Този термин означава да купиш ценни книжа и да заплатиш с налични в пълен размер.
“Да направиш заден ход”, “да отстъпваш назад”
Когато доходността на ценните книжа на пазара нараства, а цените падат, за пазара казват, че той “дава заден ход”, “отстъпва назад”; инвесторът обменя една ценна книга за друга, която има по-кратък текущ срок до погасяването на нейния срок на изплащане.


“Да уловиш котировката”
Става дума за дилър, който е съгласен да продаде валута по курса на купувача, котиран от друг дилър; в такъв случай се казва, че той е “уловил котировката”.
Двудоларов брокер
Брокер, член на фондовата борса, който изпълнява поръчения на други брокери, по-специално в период на висока пазарна активност или в момента на откриването и. Двудоларовият брокер (съкр.ДБ) работи за брокери, които са заети с изпълнението на първостепенни инструкции, или за фирма нямаща партньори сред членовете на борсата, намиращи се в операционната зала.
“Дело на ръцете на един човек”
Котируема на пазара цена в онзи случай, когато двете страни на котировката са обявени от едно и също лице.
“Джобер”
Термин за фирма, която изкупува отделни крупни партии от стоки за бързото им препродаване на пазара.
“Димопродукт”
Tова е всякакво изделие, което вече е рекламирано и обещано на клиентите, но в действителност още не съществува или се намира в стадий на разработването и, не успява към обявения срок на началото на продажбата.
“Динамитчик”
Eнергичен брокер, активно продаващ несигурни ценни книжа.
“Дути” корпорации
Kомпании, които поддържат своята рентабилност по пътя на свиването на производството вътре в страната (държавата) и пребазирването му в региони с ниско равнище на заплащането на труда на производителите.


“Дърво” на целите и задачите.
Структурен модел на процеса на приемането на решения, включващи неговите елементи по поръчения (цели, задачи, мероприятия) и връзките между тях (включване и подчиненост). То е един от основните инструменти на програмно-целево управление.
“Еквивалентна замяна”
Факт на заменянето на една кредитна операция от друга. Например, закриването на една текуща сметка и признаването на салдото и за откриването на нова сметка.
“Емири”
Така на Запад наричат швейцарските банкери, представители на крупния делови свят.
“Жертва на надлъжен трион”
Става дума за този, който е понесъл двойна загуба: първия път – при купуването на ценности на връхната точка на покачването на цените или на курса им, а втори път – в реверса на позицията, т.е. при продажбата на най-ниската точка на падането на конюнктурата на търсенето им.
“Зелен шантаж”
В този случай притежателят на крупен пакет от акции заплашва фирмата с “активизиране” с последващото раздробяване на нейното имущество, ако тя не се окаже готова да купи от него акции по изгоден за него курс.
“Златен парашут”
Това е обещанието да се изплатят на менаджерите крупни суми, ако те се съгласят с “активизирането”, или сключат с тях трудов договор с много високи премии при напускане. В действителност, това има за новия купувач своя недостатък, тъй като той е принуден да продължава работата в кръга на менаджери, враждебно настроени по отношение на него.
“Издояване на наличността”
Термин за финансова операция, при която някаква продукция се произвежда в широки мащаби и с относително висока стойност, но при низки издръжки, в резултат на което производителят получава печалба, по-висока от средното ниво на компанията или отрасъла като цяло.


“Изчезнал без вест”
Така на Запад наричат човека, който не се поддава на съблазън, изкусен от подкуп.
“Икономическа лепроза”
Термин за извършването на търговски операции със стоки, които имат фалшива търговска марка.
“Кавалерийска размяна”
Ефект на взаимноизгодна обмяна на валута или на ценни книжа, когато банката регистрира сделката, оставайки в неведение относно вида на обменяните ценности.
“Китайски телевизор”
Термин, означаващ преглед в митницата по ръчен начин.
„Конкурс“
Ред на удовлетворяването на претенциите на кредиторите към несъстоятелния длъжник. Той се състои в предаването в съдебен ред на имуществото на длъжника под управлението на специална комисия, т.е. в т.нар. конкурсно управление. Последното се занимава с разглеждането на изискванията на кредиторите.
“Котки и кучета”
В най-висока степен спекулативни и обикновено ниско оценявани от пазара фондови ценности, по които дивиденти не се изплащат.
“Край”
Гаранция, която се внася на търговската сметка на брокерска фирма при поместването от компанията (фирмата) на заявка за фючерсен контракт.
“Люлеене при полет”
Непрекъснати еднотипни операции или продажба на ценности, провеждани от спекулантите, които не оказват съществено влияние върху създалата се конюнктура на пазара. Също така означава, незаконен опит на брокера да събере за себе си допълнителни комисионни суми по пътя на ускоряването на покупко-продажбата на ценни книжа по указания на клиента.


“Меки” облигации
Заеми и облигации на развиващите се страни, както и тяхната валута се наричат “меки”.
“Меки” технологии
Направление на индустриализирането на схемата на услугите, когато индивидуалните услуги се заменят от планирани преди това комплекси.
“Мелон”
Сума от необичайно високи печалби, предназначени за разпределение.
“Мечок” (“понижаващ”)
Борсов посредник, играещ на понижаването на курса, т.е. изхождащ от възможното понижаване на цените на фондовата борса, своего рода “борсов песимист”. Доходът на “мечока” определя разликата между цената на покупката на акцията и цената на продажбата им. Това название идва от факта, че “мечока”, нападайки врага го удря с лапата отгоре надолу.
“Пазарна ниша”
Върху основата на анализа на информацията от фирмата се отделят “сегменти” на пазара, които осигуряват доход на фирмата. Ако в нишата се окажат “сигменти”, върху които не са обърнали внимание конкурентите, т.е. ако съществува “пазарен прозорец”, то перспективите на фирмата са доста светли.
“Панама”
Крупно мошенничество, извършено с помощта на подкупуването на длъжностни лица.
“Педалиране”
Начин за контрол върху голямо количество стока с помощта на сравнително малки вложения.
“Да прехвърлиш оградата”
Термин, означаващ да изкараш зад граница суровини по фалшиви документи.
“Пориви”
Кратковременно движение на цените на борсата, предизвикано от неочаквана информация.
“Почистване на боклука”
Метод на издирването на информация, оставена от ползвателя след работа с компютъра. Изисква изследването на данните, оставени в паметта на машината.


“Пушена херинга”
Предварителен проспект, който в общи линии информира за емисиите на облигационния заем. В него не са посочени основните параметри: искана цена, размерът на емисиите за дилърите. “Пушената херинга” може да бъде пусната до встъпването в сила на заявлението за регистрация на емитента.
“Ринг”
Споразумение на няколко предприемача, насочено към изкупуването в определен район на някаква стока с цел на монополизирането му в ръцете на групата, създала “ринга”, и с последващата и продажба по монополно високи цени.
“Сапунени мехури”
Предприятия, които са създавани от най-различни авантюристи за измама и извличане на печалба.
“Сляп” брокер
Брокер, който излиза от свое име и не разкриващ имената на своите клиенти на другите участници на операцията. Този начин се явява като общоприет, но на пазара на федералните фондове и на срочните евродепозити не се използва.
“Соло”
Курс, който възниква за сметка на изменението на днешния курс с намаляването и с надбавката върху срочните валутни операции.
“Сприн оф”
Метод, използван от компанията за разчленяване на операциите и активите по пътя на пропорционалното разпределение сред своите акционери на принадлежащите и акции на друга компания.
“Спектейл”
Брокер, който има работа с дребни клиенти, но се концентрира върху създаването и финансирането на своя собствена спекулативна позиция.
“Стелаж”
Вид на срочна сделка с премия, по която платеца на премията получава правото сам да определя своето положение в сделката, т.е. при настъпването на срока да обяви себе си за купувач или продавач, при това той е задължен или да купи от своя контраагент, получателя на премията, ценни книжа по най-високия курс, или да ги продаде по най-ниския курс, фиксиран в сделката.
Тези курсове се наричат точки на “стелажа”.
За разлика от другите видове срочни сделки, при “стелажа” платецът на премията печели както при повишаването, така и при понижаването на курса, ако те излезат зад пределите на точките на “стелажа”. Получателят на премията разчита наопаки, върху устойчивостта на курса; ако към времето на ликвидирането на сделката курсовете не излязат зад пределите на точките на “стелажа”, печалбата ще бъде в негова полза.


“Тат” (“успявай да въртиш”)
Този термин е пуснат в обръщение от японските менеджери, който обозначава периода от момента на появата на осъзнатото търсене на нов продукт до момента на доставянето му на пазара в масово производство.
“Твърди” технологии
Направление на индустриализацията на сферата на услугите, свързано със замяната от оборудване, на хора.
“Твърдо ядро”
Пакет от акции, принадлежащи на най-голямите акционери на денационализираните технологии.
“Тлъсти котараци”
Обикновенно така наричат руските промишлени и финансови олигарси.
“Точно попадение”
Необикновенно крупна операционна печалба, получена от продажбата на акции след кратковременното им притежание.
“Фасовка” (търговска мярка)
Общоприетото на дадената борса количество на стока например на акции, с които се провежда търговията. На Ню Йоркската борса 100 акции се приемат за фасонирана стока, 99 – нефасонирана. В Япония фасовката е равна на 1000 акции, а във Великобритания въобще отсъства.
“Форвард”-пазар
Пазар, на който сделките се сключват в продължение на дълъг период от време. Тези сделки като правило се сключват в последния ден на месеца.
“Хаос-пилот”
Менеджер, действуващ чрез вземането в предвид на собствените си емоции, слушащ собствената си интуиция и доверяващ се на интуицията.


“Черен откат”
Търговска операция, когато част от партията на стоките се получава безплатно от една от търгуващите страни или от посредника. По правилата на играта, тази сделка трябва да остава търговска тайна за всички, включително и за данъчната инспекция.
“Черни” комисионни
Пари, които се изплащат от криминалните посредници за оказването на доста деликатни услуги на “сенчестия” бизнек: изменения на положенията на сключваните договори, сключването на нищожни сделки, снижаването на цените за доставяната продукция и, обратно, повишаването на цените върху купуваните стоки и т.н.
“Черни пеперуди”
Фалшиви фирми с капитал от няколко долара, създавани дори от отделни честни бизнесмени, за да се подсигурят от всякакви неочакваности на финансовия пазар.
“Чистене на прозорците”
Мерки, които се предприемат за придаването на баланса на по-голяма ефективност към момента на неговата презентация.
“Юзер”
Ползувач на компютър, който в зависимост от софтуера използван от него, опита и квалификацията му, може да бъде оценяван от съответните специалисти като “твърд”, “мек”, “суров” и т.н.

- PART OF THE BOOK „BRITISH INTELLIGENCE IN BULGARIA 1939-1945″, Sofia, 2003


Nickolay G. Kotev, Avrora G. Koteva. British Intelligence in Bulgaria 1939-1945, Sofia, 2003, Military Publishing House, with bibliography, 188 printed pages.ISBN 954-509-266-1.

- (on original language) Аврора Г.Котева, Николай Г. Котев. Британското разузнаване в България 1939-1945 г. С., 2003, Военно издателство, с библиография, 188 печатни стр. ISBN 954-509-266-1.

Аврора Котева
Николай Котев

БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ (1939-1945 г.)

Военно издателство • 2003

(c) Аврора Георгиева Котева, Николай Георгиев Котев, 2003
(c) Албена Каменова Йорданова, художник на корицата, 2003
(c) „Военно издателство“ ЕООД, 2003
ISBN 954-509-266-1

                               ПРЕДГОВОР

В най-новата ни история има събития, които по редица причини дълго време остават скрити от погледа на обикновения човек. Към тях могат да се отнесат тези, които са свързани с разузнавателните операции от периода на Втората световна война. За тяхната окончателна оценка все още съществува пределна сдържаност и се отбягва изясняването на скритите причини, които в крайна сметка биха ни позволили да влезем в нови за историческата наука пластове – зад вече количествено натрупаните или под вече официално изяснените. В това отношение скалата на времето, на която бе изписана победата, е една от гаранциите за успешното изпълнение на научноизследователската задача – да се повдигне от наши и чужди изследователи завесата, скриваща дейността на противоборстващите разузнавателни служби и най-вече на предприетите български и германски оперативни мероприятия, имащи за цел в годините на Втората световна война повишаването на сигурността в Царство България. Научните изследвания в България за начините на снабдяването на политическата власт с информация, позволяваща є да взима обосновани военнополитически решения за действия на Балканския полуостров, са все още малко. За съжаление все още битува представата на някои хора за разузнавателната дейност по време на Втората световна война, която се свежда до т.нар. превод на посланическите менюта или до изчитането на определени „енциклопедични афоризми“, тенденция, която авторите на книгата са се постарали да не прекрачват, поне в това изследване
Първата вълна от книги, която даде информация на света за дейността на британското разузнаване в годините на Втората световна война се появи непосредствено след нейния завършек и продължи до началото на 70-те години на ХХ век – тя бе както научна, така и литературна.1
През 80-те и 90-те години на ХХ век на Запад започна издаването на книги от автори, имали или имащи отношение към работата на секретните служби. Към тях могат да бъдат причислени спомените и разработките на служителите от противоборстващите разузнавателни общности. Такива са книгите на Валтер Шеленберг, Алън Дълес, Фред Уинтерботъм, Санш дьо Грамон, Джон Уолър, Юлиус Мадер и др., които дават достоверна представа за разузнавателното осигуряване на подготовката и воденето на бойните действия по време на Втората световна война от различен мащаб и ниво.2 Появиха се също така и специализирани видеофилми за някои от мероприятията, проведени от тайните служби на съюзниците от двете коалиции при извършването на различни военновременни операции.3
Краят на ХХ век и началото на ХХI век сюрпризират света на разузнавателните служби с промяната на направленията на изследванията. Историците обърнаха внимание преди всичко на скритата страна на проблемите и се насочиха към задълбоченото и многовариантно изучаване на личностните характеристики на ръководителите на държавите, участвали във Втората световна война, както и на възможната роля, която би изиграло стратегическото разузнаване в редица неосъществени военни операции от периода на същата война. И пак ненадминати майстори в това направление, т.е. на прословутите „алтернативки“ остават британците Колин Форбс, Кенет Макси и др., макар че вече започва да си казва думата и руската наука.4

Един от създателите на британските секретни служби – премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил

Анализът на въпросите за военните операции на съюзниците от антихитлеристката коалиция срещу България, по-специално на разузнавателните, откри нови страни на българо-английските военнополитически контакти в годините на последната световна война. Днес в редица публикации на Запад открито се признава голямото значение на разузнавателните източници и елементи за стимулиране при изследването на събитията от Втората световна война, което в същото време спомага и за създаването на широкообхватна концепция за един допълнителен подход при вникването във вземането на решенията за военните действия. Тук е уместно да се отбележи, че за разлика от Първата, Втората световна война има далеч по-важно жизнено значение за света. Може би поради тази причина историческите изследвания в последно време се насочиха към изучаването на неизвестен преди това автентичен материал – поверителни доклади, рапорти, донесения, анализи и други служебни документи от разузнавателен произход, което дава основание за интепретации на редица британски автори – такива като журналистката Елизабет Баркър, Рупърт Алесън (известен под литературния си псевдоним Найджъл Уест), професор Ф. Хинсли, Бари Дейвис и др., и им позволява да направят сериозен опит за моралната и политическата реабилитация на британските секретни служби в общите действия на антихитлеристката коалиция срещу силите на хитлерофашистката Ос, включително и срещу България.5
При анализирането на операциите на британските разузнавателни служби от редица наши видни учени – Пантелей Щерев, Стоян Рачев, Илчо Димитров и др., се търсят по-скоро политическите, отколкото военните нюанси. Тук си казват думата преди всичко академизмът и натурфилософията на действие на самата система и структура на британската разузнавателна служба в България от годините преди и по време на войната. Нещо повече, последните двама изследователи на българо-британските отношения, базирайки основно монографиите си върху политическата и дипломатическата преписка на английското министерство на външните работи, успяват да разкрият много неизвестни моменти от взаимоотношенията между България и Великобритания както в навечерието, така и по време на самата война, а така също да изяснят със съответната сила сложността на голямата политика, която се провежда на Балканския полуостров и завършва успешно с т.нар. девети военен удар от 1944 г.6
От друга страна, въпреки че в научната ни литература често се споменава за използването на широкомащабна разузнавателна информация на Секретната разузнавателна служба (SIS), известна още във военната номенклатура като МI 6 (активно разузнаване) или като „С“, почти няма наше научно изследване, което да е успяло сериозно да анализира войната на Великобритания срещу България, или по-точно на въпросите за дейността на разузнавателните им институции, подривните операции в чужбина, контраразузнавателните мероприятия от всякакво естество, психологическата война и т.н. Същотака особено е интересна реакцията на противниковите на Великобритания разузнавателни служби в България – т.е. на държавите от хитлерофашистката Ос. Но в българската историческа литература съществуват все още малко анализи на този въпрос – единствено книгите на Господин Гочев, Валентин Александров, Витка Тошкова и Георги Вълков се спират върху този проблем. В тях е използвана неизвестна за широката читателска аудитория документална база, чрез която авторите успяват да изяснят не само отделни интересни моменти от „тайната“ война, причините за нея и причинителите є, но и доколко първите се влияят от вторите и обратно.7
Целта на настоящото изследване е върху основата на нов документален материал да се разкрият структурата, задачите и някои от по-важните операции на британските разузнавателни органи в България. Поради всеобхватността на темата авторите не са в състояние да анализират всички страни на този сложен военнополитически механизъм, от които често пъти зависи съдбата на Великобритания. Също така трябва да се подчертае, че една част от извършените на територията на България разузнавателни операции са комплексни по своето изпълнение – т.е. в тях вземат участие американците на генерал Уйлям Донован и Разведупр на съветския генерал-лейтенант Голиков. За сложността на анализите, извършени от авторите на книгата, в голяма степен допринася и фактът, че оригиналните архиви на МI 6, които се отнасят до периода на Втората световна война, са все още табу за историка изследовател, който е принуден да търси обяснения на много военнополитически решения в британското министерство на външните работи. Поради тази причина авторите възприемат проблемния подход към темата за най-удачен. Той е най-подходящ при очертаването на периметъра на оперативните мероприятия на британската разузнавателна служба на българска територия. В това отношение голяма помощ на авторите оказва създадената възможност да се открият много неизвестни документи в българските архиви, такива като Централния военен архив – Велико Търново, Архивът на Министерството на външните работи, Архивът на Министерство на вътрешните работи, редица локални архиви и т.н. Голяма помощ на авторите на изследването оказа и документалната база на двата сборника, отпечатани от бившия Национален център по военна история, които третират различни аспекти от участието на България във Втората световна война.8
Бихме искали да изкажем специална благодарност на всички, които са ни помогнали със своите съвети при написването на книгата.

Аврора и Николай Котеви

1 И н г е р с о л л, Р., Совершенно секретно, М., 1947; Монтегю, Ив. Человек, которого не было. М., 1960; Пристли, Дж. Б. Затъмнение в Гретли. С., 1946; Маклахан, Д. Тайны английской разведки 1939-1945, М., 1971 и др.
2 Ш е л л е н б е р г, В. В паутине СД. Минск, 1999; Даллес, А. Искусство разведки. М., 1992; Мадер, Юл. Абвер: щит и меч Третьего рейха. Ростов н/Д., 1999; Уинтерботэм, Ф. Операция „Ультра“. М., 1991; Де Грамон, С. История шпионажа. Смоленск, 2000; Безыменский, Л. Разгаданные загадки Третьего рейха (1940-1945). Смоленск, 2001; Уоллер, Дж. Невидимаявойна в Европе. Смоленск, 2001; Волков, А., Славин, С. Адмирал Канарис – „Железный“ адмирал. Москва – Смоленск, 1999, Скорцени, О. Диверсия – мое ремесло. Мадер, Ю. Говорят генералы шпионажа. Смоленск, 2000; Телицын, В. „СМЕРШ“: операции и исполнители. Смоленск, 2000; Саусверд, Ф., „Слоны“ и „пешки“. Страницы борьбы германских и советских спецслужб. Минск-Москва, 2000 и др.
3 LVV 2566 „D-Day. The Secret Battle. The Secrets behind the Greatest invasion in History“, London, 1998; LVV 2565 „D-Day. Heroes. The Story of the liberation of Europe“, London,1998; LVV 2470 „The battle for North Africa. Desert War“, London 1998; ABS 058/1-4 „Секретное оружие. Секретные виды оружия. Новое захватывающее направление в военноисторических кинопрограммах. Тайные технологии и новейшие разработки. Военная стратегия и тактика и, наконец, личные впечатления участников сражений…“ М., 1997 и др.
4 Ф о р б с, К. Вождь и призрак. М., 1993; Макси, К. Вторжение, которого не было. М., 2001; Макси, К. Упущенные возможности Гитлера. М., 2001; Pelling, H., Winston Churchill. London, 1999; Тихонов, Юр. Афганская война третьего рейха. НКВД против абвера. М., 2003 и др.
5 B a r k e r, E. British Policy in South-East Europe in the Second World War, Bristol, 1976; West, N. MI.6. British Secret Intelligence Operations 1909-1945. London, 1983; Hinsley, F. British Intelligence in the Second World War. Its Influence on Strategy and Operatios, vol.1-3, New York, 1981-1985; Deacon, R. A History of the British Secret Service. London, 1969; Johson, St. Agents Extraordinary. London, 1975; Jones, R.V. Most Secret War. London, 1998; Davies, B., „The Complete encyclopedia of the SAS“, London, 1998 и др.
6 Щ е р е в, П. Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлерофашистката окупация. С., 1966; Рачев, Ст. Англия и съпротивителното движение (1940-1945). С., 1978; Димитров, Ил. Англия и България (1938-1941). Навечерието и началото на Втората световна война. С., 1983; Гюрова, Ст., Трънски, Сл. Франк Томпсън 1920-1944 г., С., 1980; Rachev, St., Anglo-Bulgarian Relations during the Second World War (1939-1945). Sofia, 1981 и др. За направленията на десетте военни удара виж по-подробно книгата „Молодежи о Советской армии“. М., 1952, с.220-222.
7 Г о ч е в, Г. Бюро „Д-р Делиус“. С., 1969; Александров, В. България и тайната война. Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914-1944. С., 1992; Тошкова, В. България и Третия райх (1941-1944. Политически отношения). С., 1974; Из записките на обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г. – Известия на държавните архиви, С., 1990, кн.60, с. 61-199; Вълков, Г. Парола „Унтервелт“. С., 1984 и др.
8 България – своенравният съюзник на Третия райх. С., 1992; България – непризнатият противник на Третия райх.

                                ГЛАВА ПЪРВА

БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Тайните операции на британската разузнавателна служба (Secret Intelligence Service – SIS) десетилетия наред предизвикват огромен интерес сред специалистите. Светът редовно се залива от документални публикации, разкрития, спомени и анализи, в които се интерпретират от различни позиции и с разнообразна степен на достоверност определени епизоди от нейната дейност. Особен интерес предизвикват оперативните є мероприятия от времето на Втората световна война. Водената безмилостна и често пъти героична борба срещу германския нацизъм в най-различните є форми – започвайки от обикновения саботаж и стигайки до стратегическото разузнаване, продължава да бъде предмет на изследване и в наши дни.
Идеята за създаването на централизирана и постоянно действаща британска разузнавателна служба като част от бюрократичния апарат на държавата възниква в началото на миналия век1. Със започването на Първата световна война тя представлява „малка, лошо финансирана агенция, неспособна да издържа дори един шеф на база (резидент) в чужбина“2. Впоследствие, като се учи от грешките си и въз основа на организационната структура, методите на действие и контрол, британската разузнавателна служба се превръща в модел за много други подобни служби, като например военновременния предшественик на ЦРУ – американското Управление на стратегическите служби (Office of Strategic Services – OSS)3.

Един от създателите на британското Управление за специални операции – лорд Хю Далтън

Централизирането на разузнавателните организации, безпорядъчно създавани от различни правителствени институции, става с обединяването им в една служба – Бюро на секретната служба (Secret Service Bureau – SSB)4. Задачата на т. нар. вътрешен отдел на това бюро е да защитава безопасността на английската империя, а на външния – да разкрива замислите на противника. Тези отдели дават началото на по-късно създадените неофициално мощни специални служби на Великобритания – MI5 (контраразузнаване) и MI6 (външно разузнаване)5. До 1920 г. външният отдел е известен под абревиатурата MI-lc.6
Първият ръководител на британската разузнавателна служба е капитан I ранг Майнсфилд Смит Къминг7. Той влиза в историята на спецслужбите като доста „ексцентрична личност“ дори и за стандартите на кралския военноморски флот8. Първоначално Къминг се сблъсква с редица трудности в работата си, от които най-важната е мястото на организацията в системата на правителствената структура. Трудността произтича от факта, че правителството по ред причини не може да признае съществуването на подобна служба (и днес MI5 и MI6 не са признати официално), поради което тя не може да влезе в системата на военното министерство, независимо от неговия контрол върху неяСъздаването на Бюро на секретната служба има следните цели:
• Набиране на определени сведения, които се отнасят до безопасността на Великобритания и доминионите є, които не могат да бъдат получени по официален или дипломатически канал. В този случай в действие влизат нетрадиционните методи за получаване на информация.
• Провеждане на определени оперативни мероприятия, чрез които е възможно осъществяването на позитивно въздействие върху вътрешното положение на противника. Предполага се, че по този начин е възможно осъществяването на влияние върху бъдещия външнополитически курс. Основният недостатък на това положение се крие в случайните разкрития, които могат да доведат до непредвидими загуби спрямо официалната политическа линия на поведение. По тази причина първостепенно значение се отделя на маскировъчните мероприятия по осигуряването на секретността на изпълнението.
Избухването на Първата световна война през август 1914 г. дава възможност на Сикрет интелиджънс сървис (SIS) да разкрие реалните си възможности. В същото време войната поставя за обсъждане и ред проблеми от морално и етично естество – например отношението на държавата към разузнаването. По този случай един от изтъкнатите изследователи на британската разузнавателна служба Филип Найтли споделя: „Така например се е смятало, че разобличените по време на войната германски шпиони заслужават смъртно наказание. От друга страна, възхищават им се като на патриоти на своята страна. Шпионите, работещи за другите воюващи с Великобритания страни, се смятали за предатели. Те заслужавали всяческо презрение, но като правило не получавали смъртно наказание. Американец, арестуван за шпионаж в полза на Германия, в молбата си за помилване се оплаквал от непоследователното отношение на британските власти по този въпрос: „Шпионажът в полза на Великобритания се смята за похвално дело; в полза на Германия – за престъпление: британският шпионин е благороден човек, а германският – предател“9.
Краят на войната заварва MI-lc в криза: провеждащите я са недоволни от получените резултати, а те трябвало да убедят правителствените кръгове в необходимостта от бъдещото съществуване на организацията. Обаче разгромът на Централните сили и последвалата политика на финансови икономии принуждават английското правителство да извърши съкращения на някои военновременни структури, първа жертва на които става разузнавателната служба. Намиращата се по време на войната под контрол на военното министерство MI-lc преминава на пряко подчинение на английското министерство на външните работи (Форин офис). Под оперативния контрол на дипломатическото ведомство попада и една друга разузнавателна структура – Правителствената школа за кодове и шифри (Government Code and Cipher School – GCCS)10. Но това положение не се задържа дълго, защото в лицето на Ленинова Русия Великобритания открива нов противник, който я принуждава да изостави на заден план контролирането на континенталния си враг – Германия. Ръководителят на английското военноморско разузнаване адмирал сър Реджиналд Хъл успява първи да предвиди бъдещата тежка борба между Британската империя и Ленинова Русия. В края на Първата световна война той споделя със своите колеги: „Искам да ви предупредя, че колкото трудни ибезмилостни да са били миналите битки, сега ни предстои да имаме работа с по-жесток враг. Това е многоглава хидра, чиято дяволска власт се стреми да се разпространи по целия свят. Този враг е съветска Русия“11.
Разрастването на Гражданската война в Русия и участието на Великобритания в интервенцията оставят на заден план наблюдението върху поведението на Германия. Вина за това има преди всичко фактът, че след войната тя се възприема от британските управляващи кръгове като една нормална християнска държава, неможеща повече да бъде причина за зло. В същото време тежката ситуация в Русия, настъпилите следвоенни революционни вълнения в Европа и опасността от комунизирането є принуждават кабинета на Лойд Джордж да одобри формирането на специален Комитет на секретната служба със задача да обмисли създаването на мирновременна разузнавателна структура. Заедно с това след направения обстоен анализ се стига до извода, че страната се нуждае и от контраразузнавателен орган, който да се заеме с определени оперативни мероприятия и дейност както на територията на Великобритания, така и извън нея – в Канада, Индия, Австралия и др. За негов ръководител е назначен полковник Върнън Кел, който получава официалния пост генерален директор на Имперската тайна служба за безопасност (Director-General of the Imperial Security Intelligence Service)12. Най-общо казано, основните задачи на службата се свеждат до две направления: а) защита на Великобритания и доминионите є от подривните действия на чуждите разузнавателни служби; б) осъществяване на контрол върху дейността на местните опозиционни политически групи13.

Генерал-майор Колин Габинс – ръководител по операциите на УСО от 1940 г. и негов директор от 1943 г. 

Втората световна война принуждава полковник Върнън Кел в качеството му на генерален директор на Имперската тайна служба за безопасност да създаде сложна система за контрол, съставена от сътрудници – представители на контраразузнавателната служба, известни като офицери от контраразузнаването (Defence Security Officer). Официално тя води началото си от септември 1939 г.14 Единствено в Канада и Индия, имащи собствени „полунезависими“ местни бюра за безопасност, полковник Кел държи по двама контраразузнавачи за свръзка, представители на MI5.15
С цел да се обхване колкото може по-голямо пространство, което да се контролира от MI5, през 1935 г. Обединеното разузнаване за Далечния изток (Combined Intelligence Far East – CIFE) създава специална контраразузнавателна служба в Хонконг, а през 1939 г. – и в Сингапур. Такъв контролиращ орган е създаден и в Кайро през 1939 г., известен като Близкоизточен разузнавателен център (Middle East Intelligence Centre – MEIC). По този начин чрез обхващането на всички възможности, произтичащи от естеството на британската сфера на влияние, MI5 успява да получи внушително количество разузнавателна информация във вид на седмични сведения от местните є подразделения или от отделните офицери по контраразузнаването16.
От януари 1941 г. поради нарастването на нуждите на контраразузнавателната служба е създаден т. нар. Комитет на 20-те (XX Committee). Неговата дейност се свързва преди всичко с операциите по използването на двойници, т.е. на превербуване на агенти от Оста. В състава на Комитета влизат представители на различни подразделения от MI5, MI6, военното министерство иармейските командвания на съответните региони. Негов първи председател става познаващият много добре психиката на германеца англичанинът Джордж С. Мастерман, интерниран през Първата световна война в германския лагер „Рулебен“17.
Вторият основен елемент в системата на английските специални служби е MI-lc. През 30-те години на XX век тя е преименувана в Тайна разузнавателна служба (Secret Intelligence Service – SIS) – название, използвано и днес от изследователите на MI6.
Както се отбеляза по-горе, след Първата световна война британската разузнавателна служба преминава под контрол на Форин офис. Основната цел е създаването на ефикасна световна разузнавателна мрежа, съставена от автономни пунктове, във всеки отделен случай оглавявани от местен представител на MI6. С изпълнението на тази задача се заемат последователно нейните ръководители – адмирал Хю Синклер (от 1923 г.) и подполковник Стюарт Греъм Мензис (от ноември 1939 г.), изнесъл върху плещите си основната тежест на войната срещу сродните нацистки служби.18
Поставянето на разузнавачите под контрола на Форин офис създава определени трудности за прикритието им. Допуска се, че в случай на провал, ако те притежават дипломатически имунитет, чрез своята дейност биха могли да компрометират дипломатическото ведомство. От друга страна, ако не са служители на Форин офис, при провали те могат да бъдат много лесно задържани в съответната страна. След дискусия спасението идва от предложението за създаване на специален Отдел за паспортен контрол на Форин офис, чиито служители да се намират под юрисдикцията на ведомството, но без да имат дипломатически статут19.
Възползвайки се от това положение, британската разузнавателна служба успява да изгради във всяка страна, където Великобритания има дипломатическо представителство, стройна система от служби за паспортен контрол. Те се ръководят от кадрови офицери разузнавачи, които работят под прикритието на „ръководители“ на паспортните служби. За осигуряването на пряка и навременна връзка получават в свое подчинение радиопредаватели, чрез които поддържат контакт с щабквартирата в Лондон или със създадения алтернативен център за операции в Блечли – Правителствената школа за кодове и шифри. Все пак главното препятствие за получаването на пълна информация за военнополитическата картина в света се оказва фактът, че разузнавателните пунктове (станции) са концентрирани преди всичко на територията на Европа – извън нея английските служби за паспортен контрол са само в Ню Йорк, Буенос Айрес и Истанбул20.

Зданието на УСО в Лондон на „Бейкър стрийт“ 64

Още по време на Гражданската война в Русия британското разузнаване е принудено да концентрира своите ограничени ресурси преди всичко на Балканския полуостров. Тук то развръща свои служби в Букурещ (с ръководител Едуард Боксхол), София (с ръководител Алекс Елдер) и Атина (с ръководител капитан Ф. Б. Уелч)21. От друга страна, направеният няколко години по-късно анализ на развитието на Сикрет интелиджънс сървис разкрива любопитното положение, че всички нейни задгранични станции са разположени в периферните със съветска Русия области и региони. Така например като особено важни се възприемат разузнавателните пунктове на офицерите разузнавачи Харолд и Арчибалд Гибсън, покриващи западния съветски фланг, на Хари Кар в Хелзинки, подпомагащ и засилващ в оперативно отношение съществуващите служби за паспортен контрол в Талин (под ръководството на майор Гифи) и в Рига (под ръководството на капитан Сайлъм). Важна информация се получава от службите в Стокхолм (Дж. Митчинг), Варшава (капитан Маршъл), Виена (А. Е. Форбс Денис), Прага (Е. Г. Р. Норман), Будапеща (капитан Е. С. Кенсингтън), Берн (майор Ленгли) и Атина (капитан Ф. Б. Уелч). Службите за паспортен контрол се подпомагат в своята дейност от информациите, получавани от задграничните станции в Ню Йорк (капитан Х. Б. Тейлър), Буенос Айрес (капитан Конън Томсън), Йокохама (полковник Гън), Владивосток (Ф. Б. Кърби) и Бейрут (Е. Г. Томсън)22.
Често пъти в своята дейност сътрудниците на британската разузнавателна служба разчитат на координацията на действията си с тези на разузнавателните органи на приятелски настроените към Великобритания държави. Такъв е случаят с ръководителя на службата за паспортен контрол в Прага (след идването в Германия на Хитлер на власт) Харолд Чарлс Гибсън, рускоговорящ офицер, ветеран на разузнавателната служба, работил преди това последователно в Константинопол (1919-1921), Букурещ (1922-1930) и Рига (1930-1933). Неговото представителство, разположено в английската легация в Прага, работи в продължение на години в тясно сътрудничество с оглавяваното от полковник Дастих чешко военно разузнаване срещу Третия райх. Дори след 1937 г., когато полковник Дастих е сменен като ръководител от майор Франтишек Моравец, последният продължава традицията на приятелство с представителите на британската разузнавателна служба в Чехословакия23.
Още от самото начало при провеждането на своите оперативни мероприятия британската разузнавателна служба се сблъсква с много трудности, които разкриват слабите страни на функциониращата система на службите за паспортен контрол. Оперативните неблагополучия, произтичащи от несъвършенствата на системата, позволяват по-късно на германците да разкрият представителите на британската разузнавателна служба във всяка европейска столица. Нещо повече, под германско наблюдение попадат и много от агентите и осведомителите, които са принудени да посещават дипломатическите представителства под претекст, че получават визи. Едновременно с това под ръководството на бъдещия ръководител на VI управление на РСХА Валтер Шеленберг германската разузнавателна служба успява да проведе редица успешни действия срещу английския противник. Така например нацистката секретна служба успява да разкрие месторазположението на европейската щабквартира на MI 6, която се намира в зданието на фирмата „Континентъл трейд къмпани“ в Амстердам. Извършеното дълго време визуално наблюдение на посещаващите сградата на фирмата позволява на германците да установят поименно по-голямата част от агентурната мрежа на MI6, както и да получат реална представа за размаха на европейските (континентални) операции на британското разузнаване. Нещо повече, това позволява на германците непосредствено след анексирането на Австрия, Чехословакия и навлизането в Холандия тя да бъде веднага унищожена24. Особено тежък удар за MI6 се оказва отвличането от диверсионна групапод ръководството на Валтер Шеленберг на двама британски разузнавачи – майор Стивънс и капитан Бест, от граничното холандско градче Фенло.25 Както признават по-късно, германците успяват да научат от тях много подробности за структурата и тактиката на действие на MI6.

Един от ръководителите на  британското MI 6  - Ким Филби

Началото на Втората световна война поставя британската разузнавателна служба пред редица сериозни организационни трудности. Те се дължат преди всичко на успешното германско проникване зад системата на безопасност на щабквартирата на MI6 в Амстердам, която кулминира непосредствено след това в аферата „Фенло“. Изтеглянето на персонала на службите за паспортен контрол от Прага, Варшава, Букурещ и Берлин катастрофално повлиява върху бъдещите операции. От своя страна съветската инвазия във Финландия довежда до преместването на представителството на MI6, намиращо се под ръководството на Хари Кар, от Хелзинки в Стокхолм. Германският „блицкриг“ от своя страна прекратява съществуването на разузнавателните пунктове в Париж и Брюксел. Британският резидент в Берлин Франк Фоли е принуден да претърпи двойна евакуация – след столицата на Третия райх той е принуден да напусне и норвежката столица Осло. Същата участ постига и разузнавачите от Рига майорите Гифи и Лесли Никълсън. Недалновидното решение на ръководителя на британската разузнавателна служба адмирал Хю Синклер, да не обръща внимание на средиземноморския регион, оставя MI6 без представители в този невралгичен район на военните действия26.
Сгромолясването на изградената система на службите за паспортен контрол се оказва печален урок за бъдещата дейност на MI6 на европейския континент. То е сериозно доказателство както за слабостта на подобна „полуотворена“ система, така и за германското майсторство по отношение на контраразузнавателната техника. Колапсът на Франция, Белгия, Дания, Холандия и Норвегия елиминира представителствата на MI6 на континента, с изключение на няколко пункта, впоследствие изиграли съдбоносна роля – тези в Истанбул, Берн, Стокхолм и Лисабон. В тази ситуация за ръководител на организацията е назначен подполковник Стюарт Греъм Мензис.
Каква е военновременната структура на британската разузнавателна служба? Как функционира тя и доколко подобните нацистки служби са осведомени за нея? Тук трябва да отбележим, че след края на Втората световна война в нацистките архиви е открит изработен от германската служба за безопасност „Информационен справочник за Великобритания“, известен още като Informationsheft GroB-britanien. Той е подготвен вероятно от показанията на заловените британски разузнавачи майор Стивънс и капитан Бест през пролетта на 1940 г. във връзка с подготовката за нахлуване на Британските острови от германския Вермахт (известна като операция „Морски лъв“)27. В него се анализират различни области от общественополитическия живот на страната, посочват се хората, които трябва първи да бъдат арестувани, дават се структурата и принципите на работата на британската разузнавателна служба, данни за ръководителите и т.н., които според признанията на полския изследовател Владислав Козачук се отличават за времето си с „удивителна“ точност28.
Отговор на поставените по-горе въпроси можем да намерим в излезлите научни изследвания за секретните служби на английския историк НайджълУест, който за пръв път успява да разкрие цялостно структурата, методите и прийомите на действие на MI5 и MI629.
Според него във военновременно отношение британската разузнавателна служба по структура се разделя на две управления – Y (щабни подразделения) и YP (задгранични станции). От своя страна организацията на управление YP се разделя на четири секции – G1, G2, G3 и G4. Ръководителите на тези секции имат за задача да получават от задграничните станции информация и да одобряват и да контролират действията им в една или друга операция. По времето на подполковник Стюарт Мензис това са високоерудираните професионални разузнавачи Бил Бремнер, Кътбърт Боулби и Франк Слоукъм (по-късно капитани), получили длъжности на помощник началник-щаб (Assistant Chief Staff Officers – AСSO). Четвъртият, капитан Джордж Тейлър, бивш ръководител на задграничната станция в Ню Йорк, по-късно поема ръководството и контрола на новосъздадените разузнавателни пунктове в Средиземноморието30.
Първото Y управление се разделя на десет секции:
• Секция I (политическата секция) се оглавява от Малкълм Уулкомби и Дейвид Футман. Първият е поканен на работа в британското разузнаване от Смит Къминг през 1921 г., на когото направил добро впечатление като офицер разузнавач през Първата световна война. Вторият е експерт по съветските въпроси, който постъпва на работа в SIS през 1935 г., като преди това е бил десет години на дипломатическа работа.
• Секция II (военната секция) първоначално се ръководи or Стюарт Мензис, а впоследствие от неговия заместник майор Хатън Хъл. Задачата на тази секция е да осигурява връзката с началника на войсковото разузнаване, на когото да доставя информация за военното министерство. От своя страна те предават на офицерите, контролиращи агентурното разузнаване в съответните географски региони, исканията на военното ведомство.
• Секция III (военноморската секция) се ръководи от капитан Ръсел и от сътрудника му командер Кристофър Арнолд Форстър, бивш помощник военноморски аташе във Вашингтон по време на Първата световна война. През 1942 г. той се премества в разузнавателното управление на военноморските сили като помощник на новоназначения началник на РУ на военноморските сили контраадмирал Едмънд Ръшбрук.
• Секция IV (военновъздушната секция) се ръководи от подполковника от авиацията Фред Уинтерботъм. Основните задължения на Уинтерботъм в първите месеци на войната са осигуряването на връзка с началника на разузнаването на военновъздушните сили в министерството на авиацията комодора от авиацията Чарлс Медхърст, както и на тази с военновъздушните аташета от дипломатическите представителства на европейския континент.
• Секция V (контраразузнавателната секция) се оглавява от полковник Валънтайн Вивиен (бивш офицер от индийската полиция), който през януари 1941 г. е заменен от Феликс Каугил. Първоначалните провали в системата за сигурност принуждават контраразузнаването да бъде засилено чрез преминаването на част от офицерите към MI5 и чрез започналото през 1941 г. вербуване на някои преподаватели от висшите учебни заведения, колежи и университети за работа в МI. • Секция VI (промишлената секция) се ръководи от контраадмирал Чарлс Лимпени, който е подпомаган в своята работа от банкерите Робърт Смит и Брус Отли. Секцията отговаря за контактите с Центъра за промишлено разузнаване на Дезмънд Мортън и новосъздаденото министерство за икономическа война.
• Секция VII (финансовата секция) е с ръководител Пърси Сайкс.
• Секция VIII (свързочната секция) се оглавява от Ричард Гамбиер Пери. Първоначално тя концентрира усилията си върху развитието на собствените си комуникации (под ръководството на майор Малтби) и съществува паралелно с комуникационния департамент на Форин офис. В годините на войната действа самостоятелно, като излиза от контрола на Службата за радиобезопасност на MI5 (Radio Security Service – RSS).
• Секция IХ (шифровъчната секция) е отговорна за създаването и разпространението на т. нар. еднократни кодове (one-time pads). В началото тя се ръководи от полковник Уолтър Джефрис, който по-късно е заместен от друг бивш армейски офицер от Индия – Е. Ф. Дж. Хил.
• Секция Х (прессекцията) се управлява от известния историк и издател на списанието за практическа психология „Ю“ Реймънд Хеникър Хийтън31.
Английските криптолози разработват за нуждите на дипломатическото ведомство специален шифър, т. нар. еднократен код. Същността му е в използването на специални, сменяни всеки месец, комбинации от шифрови елементи за всеки ден, дори за всяка шифрограма32. Известни като бележници за еднократна употреба, те се ползват по-скоро в дипломатическите представителства на Великобритания, отколкото във въоръжените є сили.
Тъй като в междувоенния период Сикрет интелиджънс сървис се намира под контрола на британското външнополитическо ведомство (по-специално нейната Служба за паспортен контрол), офицерите є се задължават да използват комуникационните канали на Форин офис. Това става по два начина – чрез обикновени писма и чрез шифровани телеграми. При втория начин, за да не се обърква информацията с тази на Форин офис, адмирал Хю Синклер и бившият ръководител на задграничните станции в Париж и Ню Йорк Маурици Джефис въвеждат системата СХ. Същността на този отделен и специално създаден канал за британската разузнавателна служба се състои в добавянето на две или три еднозначни цифрови представки, чрез които служителите на Форин офис разпознават телеграмите, предназначени за Сикрет интелиджънс сървис. Така например кодировката „СХ“ в шифрограмите означава донесения, предназначени лично за ръководителя на британското разузнаване, а кодировката „СХG“ – донесения до един от неговите помощници (G офицер), наблюдаващ задграничната станция в съответния географски регион33.
За идентифицирането на задграничната станция (Служба за паспортен контрол) всяка от тях получава петцифров кодов номер, чиито първи две цифри означават държавата, от която се изпраща донесението. Така например кодовият номер на Дания е 19000, на Румъния – 14000, на Франция – 27000, на Холандия – 33000 и т. н.34. От друга страна, системата СХ позволява в кодировката да се включват както служителите на Службата за паспортен контрол в съответната държава, така и контролираната от нея агентурна мрежа. Така например ръководителят на станцията на британската разузнавателна служба в Мадрид капитан Холокомб е известен в лондонския център на Сикрет интелиджънс сървис под номер 23100, а неговият помощник – под номер 23200. Агентите, вербувани от офицера разузнавач от съответната Служба за паспортен контрол, се регистрират в петцифрова кодировка като следващо число – например донесението на шестия агент, вербуван от помощник-ръководителя на Службата за паспортен контрол в Хелзинки, ще бъде номер 21206, а донесението на ръководителя на самата Служба за паспортен контрол до съответния G офицер, наблюдаващ географския регион, получава обозначенията: „CXG/21100″. За осъществяването на контакти между Службите за паспортен контрол, без да бъде намесван центърът в Лондон, остават цифрови кодове. Например, ако ръководителят на британския разузнавателен пункт в Осло (26100) реши да изпрати сведение до Лисабон (24000), той ще го кодира по следния начин: 2410035.
Както вече се спомена, през 30-те години под оперативния контрол на британското външнополитическо ведомство попада и друго много важно звено на разузнавателната служба – криптологичното. Официално то е известно като Правителствена школа за кодове и шифри, но често се използват и други негови названия – Стая 47 на Форин офис (Room 47 of the Foreign Office) или Станция X (Station Х)36. От 1939 г. в практиката се налага названието „Блечли парк“, дължащо се на преместването на школата в неголямото градче Блечли, намиращо се на 50 мили северно от Лондон37. Неин ръководител става Алистър Денистън, кадрови офицер от Разузнавателното управление на ВМС, служил по време на Първата световна война в прочутия колектив на Стая 40 на Адмиралтейството, занимаващ се с разкриването на противниковите кодове и дешифровката на текстовете на германските радиограми38. Под негово ръководство са 24 офицери – всичките блестящи специалисти по криптографски анализ39. Тук могат да се срещнат имената на известните от Стая 40 служители Дили Нокс, Травис де Грей и др., познати с успехите си в дешифрирането на германските кодове по време на Първата световна война40. Основните дейности на Правителствената школа за кодове и шифри се извършват в две направления – прехват и дешифриране на противниковите кодове и радиопредавания (италиански, испански, германски и др.), както и намиране на сигурни начини за защитата на собствената информация. Като най-голям успех на служителите на Правителствената школа за кодове и шифри може да се изтъкне дешифрирането на германския машинен код, благодарение на което в годините на Втората световна война (от април 1940 г.) английското и американското военнополитическо ръководство имат възможността да се запознаят със секретните радиограми на Главната квартира на фюрера, изпращани до висшите щабове, командващите обединенията и обратно. Така например чрез „Енигма“ в първите месеци на 1941 г. се получи цялостна информация за съсредоточаването на германските войски в Румъния и България и подготовката на агресията срещу Гърция и Югославия41. Същевременно за защита от изтичане на информация за тази най-голяма английска тайна е създадена система от звена за „специална свръзка“, която обхваща почти всички континенти. Тя се обслужва от тайни свързочни подразделения, известни като Special Liaison Units (SLU)42. Както се вижда, трите звена на тайната служба – разузнаването, контраразузнаването и Правителствената школа за кодове и шифри, се занимават със събирането на военностратегическа, политическа, икономическа, военнотехническа и контраразузнавателна информация. По този начин Сикрет интелиджънс сървис успява да анализира политиката на другите държави, на вътрешните им събития, на външнополитическите курсове, да прогнозира възможните кризи, както и да наблюдава отблизо влиянието на партиите и техните ръководители. В същото време тази структура определя и основните задачи, които стоят пред разузнавателната служба – да събира информация, която е невъзможно да бъде получена по линия на официалните канали. Създадената разузнавателна триада – MI5, MI6 и Правителствената школа за кодове и шифри, позволява на Великобритания още преди началото на Втората световна война да използва разнообразните източници на информация, постъпващи от подразделенията, ръководещи оперативната работа в чужбина. От друга страна, голямото внимание, което се отделя на информационно-аналитичната работа, дава възможност на правителствените кръгове да получат обективни и достоверни документи, въз основа на които да достигнат определен обективен предел на прогнозиране, необходим за динамично развиващите се ситуации през 30-те години на ХХ век. Заедно с това предвоенното развитие на структурата на специалните служби позволява да бъде намалена зависимостта от получаването на информация само по дипломатически канали (Форин офис), както и самата тя да направи не стъпки, а обмислени крачки в добрата подготовка за тежката борба, която є предстои с подобните организации на държавите от Оста.

                                 БЕЛЕЖКИ

1 Б л о ч, Дж. и П. Фитцджеральд. Тайные операции английской разведки. Ближний и Средний Восток, Африка и Европа после 1945 года. Москва, 1987, с. 16, 18.
2 А н д р ю, Кр. и О. Гордиевски. КГБ: поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов. Т. I. С., 1992, с. 63.
3 M c d o n a l d, J. Secrecy, Accountability, and the CIA: The Dilemma of Intelligence in a Democracy. – Revue Internationale d’ Histoire Militaire N 69. Washington DC, 1990, p. 380-381.
4 W e s t, N. MI 6 British Secret Intelligence Service Operations 1909-1945. London, 1983, p. 6.
5 Н а й т л и, Ф. Ким Филби – супершпион КГБ. М., 1992, с. 109.
6 П а к т а м, с. 110.
7 А н д р ю, Кр. и О. Гордиевски. Пос. съч., с. 64.
8 Н а й т л и, Ф. Пос. съч., с. 110.
9 П а к т а м, с. 111.
10 К о з а ч у к, Вл. Тайната на „Енигма“. С., 1990, с. 150.
11 Н а й т л и, Ф. Пос. съч., с. 112.
12 W е s t, N. Op. cit, p. 20.
13 Б л о ч, Дж. и П. Фитцджеральд. Пос. съч., с. 16.
14 W e s t, N. Op. cit., p. 65.
15 I b i d e m.
16 I b i d e m.
17 К о з а ч у к, Вл. Пос. съч., с. 163.
18 Б о р о в и ч к а, В. Строго секретни шифри. С., 1985, с. 84. Адмирал Хю Синклер умира на 4 ноември 1939 г. – Уоллер, Дж. Невидимая война в Европе. Смоленск, 2001, с. 26.

19 W e s t, N. Op. cit, p. 21.
20 I b i d e m, p. 65.
21 I b i d e m, p. 124.
22 I b i d e m, р. 38.
23 I b i d e m, p. 53.
24 Б л о ч, Дж. и П. Ф и т ц д ж е р а л ь д. Пос. съч., с. 18.
25 Ш е л л е н б е р г, В. Лабиринт. Мемуары гитлеровского разведчика. М., 1991, с. 73-89.
26 W e s t, N. Op. cit, p. 81.
27 К о з а ч у к, В. Пос. съч., с. 151.
28 П а к т а м.
29 W e s t, N. MI 5: British Security Service Operations 1909-1945. London, 1981; West, N. MI 6: British Secret Intelligence Service Operations 1909-1945. London, 1983.
30 West, N. MI 6: British Secret Intelligence Service Operations 1909-1945. London, 1983, p. 39-40.
31 I b i d e m, p. 80-81.
32 К о з а ч у к, В. Пос. съч., с. 105-106.
33 W e s t, N. Op. cit., p. 39-40.
34 I b i d e m, p. 40.
35 I b i d e m.
36 К о з а ч у к, В. Пос. съч, с. 83.
37 У и н т е р б о т э м, Ф. Операция „Ультра“. М., 1978, с. 29-30.
38 Б и з л и, П. Разведка особого назначения. История Оперативного разведывательного центра английского Адмиралтейства 1939-1945. М., 1981, с. 24-25.
39 W е s t, N. Op. cit, p. 25.
40 Б и з л и, П. Пос. съч., с. 35.
41 S a n t o n i, Al. The British Knowledge of the Movements into the Balkans before the Operations „Marita“ and „Barbarossa“, through the Ultra Intelligence. – International Commission of Military History, Acta № 5. Bucarest, 1981, p. 365-370.
42 К о з а ч у к, В. Пос. съч., с. 159.

                                ГЛАВА ВТОРА

В ДВУБОЙ С ПРОТИВНИКА НА БАЛКАНИТЕ: МЕЖДУ МИРА И ВОЙНАТА

В края на 1940 г. войната се прехвърля и на Балканския полуостров. На 28 октомври Италия напада Гърция. Новото развитие на събитията не подобрява положението на Великобритания. Нещо повече, пропада планът за създаване на блок от балканските държави, които да спрат развитието на бойните действия по посока на Близкия и Средния изток. Неясна остава и официалната позиция на България, която би могла да се окаже ключът към отбраната на Балканите.
Великобритания по това време има силно дипломатическо и военно представителство в България, чиято цел е да осигурява набавянето на максимално точна информация за региона и да упражнява необходимия натиск върху българските общественополитически кръгове в полза на англичаните. Трудностите идват от това, че България като потърпевша страна от Първата световна война има определени териториални претенции към своите съседи. От друга страна, успехите на Третия райх на бойните фронтове в Европа, както и благосклонното є отношение към България свеждат до минимум усилията на британската дипломация да си осигури поддръжката на българите.
Натискът върху България започва непосредствено след нападението срещу Полша. За няколко месеца (септември-декември 1939 г.) военното представителство на Английската легация в страната се подсилва с няколко души добри разузнавачи – кадрови офицери, чиято задача е да събират сведения за военнополитическите планове на управляващите кръгове в страната както по легален, така и по нелегален път. Направени са и опити за изграждане на нова разузнавателна инфраструктура във всички кръгове на българското общество. Лансира се и идеята за развитие на пропагандните усилия в полза на Великобритания, която трябва да се поеме от Службата (Бюрото) за пропаганда и информация, създадена към английската легация.
Кой е военният аташе на Великобритания и какъв е неговият опит? На този въпрос ще се спрем по-подробно.
На 17 януари 1939 г. Отделът за протокола и личният състав на МВнР информира ръководството на военното министерство, че досегашният военен аташе подполковник Александър Рос се подменя поради болест от военния аташе при Английската легация в Белград майор (по-късно подполковник) Чарлс Сеймор Кларк, който трябва да изпълнява същата длъжност и в легацията в София. Съгласно нотата на Английската легация той е произведен в чин подполковник, докато трае мисията му в България1. На следващия ден МВнР отново е информирано, че предстои допълнително назначаване на капитан Х. Ф. Налдер за военноморски аташе. Тъй като основното му седалище е в Атина, Английската легация се задължава да информира допълнителноМВнР за предстоящите му визити на територията на България2. След проведени консултации с ръководството на военното министерство началникът на щаба на войската генерал-майор Н. Хаджипетков потвърждава, че не е против предстоящите промени в дипломатическия контингент на Английската легация, наложени преди всичко от стратегическото разположение на страната3.
Появата на ново лице на такъв важен пост като военен аташе събужда несъмнен интерес в РО-ЩВ. Чрез българския военен аташе в Лондон е потърсена подробна информация за личността на майор Чарлс Сеймор Кларк. Тя е изпратена с известно закъснение – в началото на март 1939 г.4. Въз основа на данните, получени от Лондон, е създадено редово досие с обща характеристика на личността му5.
Чарлс Сеймор Кларк е роден в гр. Инвернес, Северна Шотландия, на 30 август 1900 г. Военната си кариера започва в шотландския полк „Cameron Highlanders“. Първия си офицерски чин получава непосредствено след приключването на Първата световна война – на 16 юли 1919 г. През тридесетте години се прехвърля на разузнавателна работа (през 1932 и 1933 г. служи в разузнавателния отдел на Имперския щаб), а през 1935 г. завършва генералщабната академия. Една година по-късно придобива опит в бойните действия – той е на служба в Палестина, където за отличие в борбата с арабските въстаници през 1939 г. е награден с „Военен кръст“ (Military Cross). Същата година (от октомври до март 1939 г.) се завръща в разузнавателния отдел на Имперския щаб, където работи в отделението за северните (прибалтийски) страни. По време на специална мисия посещава Русия и Естония, където научава руски език. След това се премества на работа в Германия, където научава немски език. Според българския военен аташе в Лондон, той е „тих, учтив и благ“, минава за „добър и храбър офицер“ и най-важното – „лишен е от сарказма и хитруванията на подполковник Рос“.6 На 16 март 1939 г. той пристига в Белград, а на 21 април 1939 г.7 е вече в България.
Първото си посещение във военното министерство английският военен аташе прави на 18 юли 1939 г., което може да се приеме по-скоро като проява на представяне и вежливост. Независимо от това британският представител задава някои въпроси, отнасящи се до взаимоотношенията с Третия райх, българската външна политика и т. н. Представителят на Министерството на войната капитан Чолаков е информиран, че английският военен аташе ще остане в страната около три седмици, след което ще се върне в Белград8.
Началото на Втората световна война и ударът на Германия срещу Полша разкриват сериозно недостатъците на разузнавателната служба на Великобритания, която не съумявя да разкрие замислите на Главното командване на Вермахта. Пред лицето на очертаващия се бърз разгром на Полша тя е принудена да се преориентира към търсенето на нови съюзници. Важно място в плановете є заема Балканският полуостров. Тук тя има възможност да изгради своеобразен бастион срещу разширяващата се инвазия и аспирации на Третия райх и опитите му да заеме ръководно място в Европа. Поради тази причина на легалните структури в английските представителства на Балканите се отделя голямо значение, тъй като съществуват реални възможности да се получава разнообразна и богата информация за бъдещите действия на силите от Оста.
На Балканския полуостров Великобритания поддържа много добри взаимоотношения с две страни – Гърция и Югославия. В плановете є влиза и привличането на България, с помощта на която би могло да се изградят база и фронт не само срещу Германия, но и с антисъветска насоченост. Но с началото на сериозните бойни действия в Западна Европа много от бъдещите замисли на английската разузнавателна служба се провалят и нейните представители на Балканите са принудени да бързат. Поради тази причина спешно от Белград в София пристига военният аташе подполковник Кларк, който има за задача да провери реакциите на българското военно командване спрямо буреносните събития в Европа. Акцентът в разговора с началника на РО-ЩВ се свежда преди всичко до това, какво ще бъде решението на България спрямо едни евентуални военни действия от страна на Германия срещу Югославия, или както информира началникът на РО-ЩВ, „ще направим ли по-близко сътрудничеството си ние, българите, със сърбите“9. Обсъдени са въпросите по мобилизацията на запасните не само в Югославия, но и в Унгария, както и опасностите от страна на Турция, които особено много тревожат българското военно командване10.
Отсъствието на титуляра в София (новоназначеният английски военен аташе полковник Александър Рос поради претърпяна операция не може да заеме поста си до началото на октомври) принуждава Великобритания да реши длъжността му временно да бъде заета от помощник военния аташе в Атина капитан Броди. Поради тази причина с писмо на английския пълномощен министър в София Джордж Рендъл до протокола на МВнР се иска съгласие за назначаването му11.
РО-ЩВ решава да проучи по своите канали личността на капитан Броди. В отговор на запитване до българския военен аташе в Атина майор Николов дали си заслужава „да му се даде съгласие за временен аташе в България“, се отговаря кратко и точно: „За отказ няма причини. Разбира сръбски и български. Изглежда глупав, но е голям хитрец. Разполага с много пари. [Орган на] Интелиджънс сървис.“12
На 26 септември 1939 г. той е представен в Министерството на войната от пълномощния министър Джордж Рендъл като английски офицер, нужен „да поддържа връзка с българските военни власти“. В хода на разговора с представителите на военното министерство са повдигнати редица въпроси, отнасящи се до мобилизирането на запасните чинове в армията, строителството на пътната мрежа в югоизточната част на страната, създаването на химически подразделения в армията и т. н. Особено внимание се отделя на мнението за бъдещата политика на България, т. е. каква позиция би заела тя и би ли запазила своя неутралитет и каква ще бъде евентуалната му цена. Във връзка с това английският капитан предупреждава, че „ако Германия победи, ще наложи на България протекторат, какъвто е наложила на Чехия, без да става нужда да воюва с България“13. Нещо повече, според него от държанието на България зависи и това на другите балкански държави, по-специално на Югославия. В отговор му е заявено, че неутралитетът ще бъде запазен, но той в голяма степен ще зависи от позицията на съседите, т. е. „ако те не ни предизвикват да се променим, не ще се намесим“14.
Британските военни представители правят много интересни изводи за бъдещата насоченост на българската политика в началото на октомври 1939 г. За тях не остава незабелязано нарасналото самочувствие на ръководството на Министерството на войната от стратегическото място на България на Балканския полуостров и ролята є в евентуална бъдеща война, както и повишаването на националистическите тенденции, зад които са прикрити териториални претенции към съседите. Така например на 13 октомври 1939 г. на желанието да се обясни защо се разместват войскови подразделения в непосредствена близост на българо-югославската граница, е заявено:
„Може би вие не сте забелязали още това, но като че ли българите са второ качество народ спрямо своите съседи. Повече от двадесет години тия съседи вършат всичко, което им е угодно, без да ги запитваме защо правят това или онова. И най-малкото наше действие като че ли трябва да бъде пояснявано, мотивирано пред тях и те винаги гледат на нашите законни действия с недоверие и злоба. Нима ние не сме свободен народ и нима нашата държава е някаква държава от дивите страни, та така високомерно трябва да се отнасят към нас съседите ни“15.
Разгромът на Полша показва нарастващото значение на авиацията в настъпателните операции на Вермахта. Поради тази причина Великобритания се старае да проучи възможностите на въздушните войски на балканските страни и преди всичко на тези, които биха били противници. За изпълнението на тази цел през октомври 1939 г. Английската легация иска от МВнР разкриването на поста военновъздушен (въздухоплавателен) аташе. За този пост е предложен майор А. Х. Макдоналд с постоянно местопребиваване в Белград16. Единствената информация, която успява да получи за него РО-ЩВ, е, че той е бил на подобна длъжност в Прага преди окупацията на Чехословакия17.
Периодът до края на годината е изключително ползотворен за майор Макдоналд. По време на престоя си в България той успява да направи няколко обиколки из страната с цел изучаване на структурата на въздушните войски по места, разположенията на летищата, преминаването на учебния процес и тренировките, закупуването на нова техника и т.н.18. Той посещава и командващия Въздушните войски полковник Васил Бойдев, както и неговия началник-щаб полковник Узунски за доизясняване на отделни факти от развитието на въздушните войски, като обръща особено внимание на закупуването на самолети от Германия, както и на появата на германски инструктори за обучение19. Въз основа на събраните сведения британският военновъздушен аташе съвместно със своите колеги от Английската легация подготвя информации за дислокацията на българските части и за евентуалното развитие на бъдещите военни действия.
Тази активност не убягва от погледа на българската полиция. Чрез осведомител, внедрен в легацията, известен като Р10, тя следи отблизо ходовете на английските разузнавачи, като се старае при всеки удобен случай да ги елиминира или най-малкото да бъде в течение. Проличава също така и повишеният интерес към областите около българо-турската и българо-гръцката граница, който издава и замислите на английското военно командване – ударите срещу България да бъдат нанасяни оттам20. Ето какво отбелязва в едносвое донесение Р10 от 14 декември 1939 г.: „Тази сутрин, влизайки в стаята на въздухоплавателното аташе подполковник Макдоналд, който в момента отсъстваше, забелязах на масата му картата на България. Върху нея беше поставена копирна хартия и беше прекопирана част от Южна България, като бяха обозначени градовете Карлово, Казанлък, с. Васил Левски, Пловдив, Хасково, Крумовград и др. градове, които не можах да забележа. Със стрели бяха обозначени откъм гръцко-турската граница посоки към горепосочените градове.
Преди 11 часа сутринта по телефона потърсиха гръцкия въздухоплавателен аташе, на когото съобщиха, че подполковник Макдоналд иска да се види с него. В 11 часа гръцкото аташе дойде и до 12.30 ч работиха при затворени врати заедно двамата, можах да видя, че същата карта беше пред тях.
При разговори в канцеларията между персонала можах да чуя, че съюзническите държави Англия, Франция и Турция щели да образуват една обща армия, като англичаните дадат 80 000 войници, французите – 40 000, и турците – 50 000. Същата щяла да бъде предназначена за Балканския полуостров“21.
През зимата на 1940 г. българското военнополитическо ръководство продължава да следва своя курс на неутралитет. Едновременно с това не спират и опитите на Великобритания да го привлече на своя страна. В многобройни разговори, водени не само в страната, но и в Лондон, се признават претенциите на България към Добруджа, отчита се засилването на съветското влияние не само в армията, но и сред народа, както и нуждата от запазването на мира в региона. През март 1940 г. българският военен аташе в Лондон майор Василев е поканен на два пъти за разговор с ръководителите на английското военно разузнаване Уили ван Катсъм и Бюмон Незбит. В хода на проведените разговори особен интерес от страна на англичаните е проявен към поведението на България относно войната в Европа. В отговор е посочена официалната позиция на правителството, спазвана до момента – „мир, строг неутралитет, приятелски връзки с всички малки и големи държави независимо от положението, в което се намират сега“22.
Пропагандни усилия от страна на британското военнополитическо ръководство се водят и в самата България. С тази дейност се занимава Службата (Бюрото) за пропаганда и информация, намираща се под ръководството на Норман Джеймс Дейвис. Дейно участие в работата на службата вземат Михаил Пъдев, Стефан Янчулев, Юлий Генов и други журналисти или преводачи, участващи в издаването на английски бюлетин, лансиращ възможностите и успехите на Великобритания във войната. Често пъти освен разпространяването на бюлетина на частни дружества се предоставят и пропагандни филми, произведени в британските киностудии23.
Особено внимание се отделя на търсенето на контакти с различни дейци от англофилски настроената в страната опозиция. Такива сериозни опити са направени преди всичко от представителите на Английската легация през 1940 г. Към това ги подтиква преди всичко разгромът на основния є съюзник в Европа – Франция. В това отношение водеща роля изиграва полковник Бейли, активен участник в операциите на английското разузнаване на Балканите, който съвместно със съпругата си (под формата на куриер) посещава два пъти страната. Според американския изследовател Чарлс Мозер той успява да се свърже със секретаря на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) д-р Г. М. Димитров. В хода на проведения разговор се изясняват позициите на двете страни, споделят се възгледи за провежданата политика както от страна на правителството, така и от страна на цар Борис III, изследват се възможностите за бъдещото сътрудничество и т.н.24. Нещо повече, на обвинението на д-р Г. М. Димитров, че Великобритания дълго време не е зачитала демократичните и антимонархическите сили в България, полковник Бейли „признава справедливостта на неговата критика, но заявява, че критичността на създалото се положение би трябвало да засенчи подобни исторически съображения“25. Стига се до извода, че за момента съпротивителното движение в страната ще разчита на собствените си сили и само ако е необходимо, ще се обърне към Великобритания за оказване на материална и финансова помощ26. Създаденият съюз между англичаните и дейците на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) вероятно много ефикасно е действал, след като на известния процес срещу д-р Г. М. Димитров и неговите сподвижници от средата на 1941 г. са били изнесени като свидетелства и доказателства радиоапаратура, експлозиви, оръжие и т.н.
Италианската агресия от 28 октомври 1940 г. създава голямо напрежение на Балканския полуостров. Войната стига границите на България. Предполага се, че Югославия и Турция ще подкрепят Гърция срещу опитите тя да бъде разгромена. Но Югославия предпочита да запази неутралитет, а Турция, която е обвързана с Гърция с няколко допълнителни спогодби, усилва войските си на българо-турската граница срещу едно евентуално нападение от страна на България в южна посока27. От страна на Великобритания върху България и нейното правителство упражнява натиск пълномощният министър Джордж Рендъл, който предупреждава за възможните последствия за България от присъединяването към италианската агресия. Тези предупреждения на английския дипломат не са лишени от основание – не трябва да се пропуска фактът, че на 3-ата сесия на 25-ото народно събрание, която започва на 28 октомври с.г., неслучайно царят за първи път не споменава за провежданата политика на неутралитет28.
Допълнителни усложнения за провежданата в региона политика донася посещението на Вячеслав Молотов в Берлин на 12 ноември 1940 г., който настоява пред Хитлер за даването на гаранции за запазването на независимостта на България и против въвличането є във войната. Активизирането на прогерманските настроения в страната събужда неприятни спомени сред английските представители в София за позицията на държавата в навечерието на Първата световна война. По тази причина Форин офис се старае да натисне Югославия и Турция да сплашат България и да я откажат от участие в нападение срещу Гърция.
Едновременно с това дипломатическият състав на Английската легация се подготвя за бърза евакуация. В сградата се поставят алармени инсталации, като се възприема и практиката да се дават денонощни дежурства от по двама души – един дипломат и един телефонист. Започва и унищожаването на ненужния дипломатически архив, като само една част от него е изпратена под строга охрана в легацията в Истанбул.29
Активизира се и дейността на английската разузнавателна служба в страната. Така например под формата на посрещане на куриер от Гърция за Английската легация в София ръководителят на Службата за пропаганда и информация извършва визуално наблюдение на обстановката в Югозападна България, т. е. по позволения от РО-ЩВ маршрут София-Студена-Дупница-Джумая-Кулата.
На 16 ноември 1940 г. спешно от Белград пристига английският военновъздушен аташе подполковник Макдоналд. Според внедрения осведомител Р10 той заедно със служителя от Службата за паспортен контрол Вадим Гриневич започва да подготвя карти на по-големите български градове (със стратегическо значение) – София, Казанлък, Русе и др. вероятно с цел нанасянето на бъдещи бомбени удари31. Информация се събира и от английските консулства в провинцията. В един прехванат телефонен разговор между консула във Варна Френсис Бейкър и консула в Бургас Френсис Колас се споменава за размяна на информация за придвижванията на войски към българо-турската граница, както и данни за разположението на 24-и пехотен полк32. Допълнителни сведения постъпват от сътрудниците на Службата за пропаганда и информация, където работят не малко българи. Тези сведения имат широк спектър – от състоянието на Съюза на запасните офицери до това на групировката на Вермахта в Румъния33.
Победите на английските войски срещу италианците в Африка не внасят успокоение в балканската политика на Великобритания. Нещо повече, на преден план излиза огромното значение на разузнаването в своевременното разкриване на замислите на противника. Проточилата се война срещу Гърция, изменчивите позиции на нейните съседи, както и започналият многостранен натиск върху тях от страна на Третия райх, определят региона като първостепенен за дейността на английската разузнавателна служба. По тази причина военното представителство към Английската легация в София е подсилено с двама нови сътрудници – секретаря Стенли Ембъри и неговия помощник военновъздушния аташе майор Ейдан Меривел Кроули.34
В края на 1940 г. българското военно разузнаване постига определени успехи в борбата си с англичаните. То успява да разкрие и неутрализира в зародиш част от замислите на британския пресаташе Норман Джеймс Дейвис, като внедрява в Службата за пропаганда и информация свой сътрудник – младия журналист Юлий Генов, който е препоръчан на Норман Дейвис от чиновничката в Английската легация Елен Оксли*, която е много близка с българския журналист, без да подозира, че той работи за РО3 (военното контраразузнаване)35.
След проведен разговор с Юлий Генов британският пресаташе му възлага следните задачи:
• да вземе участие в издаването на информационен бюлетин, в който да рекламира успехите на Великобритания в започналата война;
• да открие служител от цензурната служба, чрез който да се направи опит да се пробие наложената блокада по отпечатването на по-обширни материали за английското отношение към събитията в света;
• да намери подход към журналистите от редакциите на провинциалните вестници „Варненска поща“, „Русенска поща“, „Бургаски фар“ и „Пловдивска борба“;
• да неутрализира действията на полицейските служби (и то специално на проследяването), като открие двама ръководни служители от Дирекцията на полицията, които да бъдат подкупени по възможност;
• да изгради определени позиции в студентското движение, софийското общество и запасното войнство за разпространяването на достоверни сведения за военните операции, провеждани от Великобритания36.
За да изготви един брой от информационния бюлетин, Норман Джеймс Дейвис връчва на българския журналист сумата от 35 000 лв. с обещанието, че той ще бъде допълнително финансиран37.
Появата на такъв ценен сътрудник в Службата за пропаганда и информация привлича вниманието и на сътрудниците от службата на военния аташе подполковник Александър Рос. Получаването на свидетелства за присъствието на прикрити подразделения от състава на Вермахта на територията на България въпреки декларираната политика на „неутралитет“ на управляващата върхушка тревожат английските военни представители, което ги принуждава да се обърнат към Юлий Генов с молба за доставка на информация за разположението на германските части и по-специално на свързочните. От страна на РО-ЩВ е решено този канал да бъде разработен, тъй като чрез него се отваря възможност да се подават на противника определени и дозирани по своето съдържание сведения38.
На 3 януари 1941 г. Юлий Генов получава допълнително сумата 50 000 лева за изпълнението на четвъртата задача, поставена му от Норман Джеймс Дейвис – подкупването на двама служители от Дирекцията на полицията. Този подход на английските разузнавачи събужда определени съмнения във възможностите и
лоялността на служителите от полицията, поради което РО-ЩВ решава да се откаже от сътрудничеството си (специално в случая) с Дирекцията на полицията. Този подход още веднъж разкрива истинските взаимоотношения между тайните служби в България – нелоялност, желанието за бързи успехи и т.н., нещо, което е характерно за тях за периода до края на войната39
______________________
* Елена Констанс Оксли е родена на 21. I. 1910 г. в гр. Страсбург (Франция) и от декември 1939 г. работи като стенографка в Английската легация в София. (Вж: АМВР, об. д. 23625, том 13, л. 62.)
.
Тук е уместно да се отбележи, че ходът на предприетата самостоятелно от РО-ЩВ контраигра е затруднен от подбирането и предаването на определени сведения за отговори, които биха удовлетворили служителите от Английската легация. Трудностите идват от факта, че английските служители, притежавали обширна система за събиране на информация, изградена в българското общество, която позволява не само бързо да се научава нужното, но и да се извършват независими проверки. Втората трудност за РО-ЩВ идва от положението, че за разлика от полицията армията като специфичен институт няма изградени силни позиции в гражданското общество, от които да се възползва за неутрализирането на нарастващото английско влияние в него. До този извод се стига една седмица по-късно, а именно на 10 януари 1941 г., когато трябва да се даде категоричен отговор на изявеното от англичаните желание за своеобразното закупуване на в. „Варненска поща“, чрез който да се подават информациите на британската телеграфна агенция „Ройтер“ „с по-дебели букви“. Потвърждение на това намираме в искането на един от служителите на РО-ЩВ до ръководството му – „Как да се постъпи? Да съобщим чрез гарнизона Варна или пък лично да се говори със собственика на вестника?“40. Елемент на усложняване внася и явното нежелание на РО-ЩВ да потърси помощ от Дирекцията на полицията поради страх от изтичане на информация за започналата игра с Норман Джеймс Дейвис до проанглийски настроените кръгове във висшето общество, а оттам и до самата Английска легация.
Английските дипломатически кръгове в страната нито за момент не пренебрегват сложността на политическата обстановка не само в България, но и в региона. Те отчитат всяко изменение в политическите ходове на българското правителство. За съжаление направените изводи са песимистични. Поради нарастващото обвързване на българските военнополитическите кръгове с Третия райх английският пълномощен министър в страната Джордж Рендъл се старае да подчертава в донесенията си до Форин офис, че нападението срещу Гърция е реално осъществимо единствено от територията на България, а не от територията на Югославия. Това твърдение на английския дипломат намира своето място на 21 януари, когато българското правителство обсъжда въпросите за евентуалното противопоставяне на Германия и присъединяването към Тристранния пакт41. За излизане от кризата, настъпила в българо-английските отношения, не помага и специалното посещение на полковник Уилям Донован, емисар на американския президент Франклин Д. Рузвелт42. За американската позиция можем да съдим от думите на Богдан Филов. В дневника си той отбелязва: „Следобед приех пратеника на Рузвелт полк. Donovan, който ми направи само визита на учтивост. Разговарял обаче подробно с Попов, като го посъветвал да се противопоставим на германците. Бил много войнствен, не искал и да чуе за мир, додето германците не бъдат смазани окончателно.
Към 8 часа дойде при мен Попов, след като бе приел Magistrati* und Rendel. Срещата с Donovan го беше още повече настроила против германците. Пак почна да ги псува и заяви, че той по никой начин не би подписал пакта, макар и да съдейства за неговото подписване. Предпочитал да го накараме да се самоубие, но не и да подпише: настоява да излезе предварително от кабинета“43.
Последната десетдневка на януари 1941 г. донася много сведения за засилването на германско присъствие в страната както икономическо и политическо, така и военно. Поради тази причина на 29 януари 1941 г. от Английската легация в Белград пристига спешно военновъздушният аташе на Великобритания подполковник Макдоналд със задача да проучи положението, като се срещне с началника на Въздушните войски генерал Васил Бойдев, и по възможност и с военния министър. По негово искане Щабът на войската подготвя сведение за състоянието на Въздушните войски, а именно – дислокацията на българските военни летища в Северна България, разположението на радиовръзките и т. н.44. Няколко дни по-рано военните представители от Английската легация в София Ейдан Кроули и майор Кейвън Джеймс Елиът се опитват да попаднат в Северна България под претекст, че желаят да прекарат отпуската си в гр. Велико Търново. Без знанието на Дирекцията на полицията на 23 януари двамата потеглят с кола, но още същия ден са пресрещнати и върнати в София45.
Отношението на Англия към промяната на позицията на българското военнополитическо ръководство намира своето място и в изпращаните от Лондон донесения на българския военен аташе подполковник Пеню Василев*. Лаконичният стил на шифрограмите му до РО-ЩВ от февруари 1941 г. не може да прикрие нарастващите усложнения между двете правителства и огромната опасност от евентуално прекъсване на дипломатическите връзки в случай на вземане на решение за присъединяването на България към Оста. Параметрите на тази опасност са доста ясно очертани и това не може да остане незабелязано както от военното, така и от политическото ръководство на страната. За тенденциите є във Великобритания говори и самото съдържание на донесенията му от Лондон:
№ 190 от 11 февруари 1941 г.
Донасям, че пишат широко за германски войски у нас, и смятат, че ще ни окупират.
№ 999 от 15 февруари 1941 г.
Донасям, че въпреки опроверженията, настояват и пишат, че има и пристигат у нас германски части. Затова имат сигурни сведения.
№ 1026 от 17 февруари 1941 г.
Донасям, че пишат, че в десет (10) дни германците ще нахлуят у нас. Загрижени са от германо-сръбската среща.
№ 1039 от 20 февруари 1941 г.
Донасям, че не пишат вече за германски войски у нас, а за сръбско-българския пакт и за германски натиск над Гърция за мир с Италия.
№ 1046 от 22 февруари 1941 г.
Донасям, че пишат широко, че германското командване е в София и че германските войски вече са нахлули в България.
________________
* Масимо Маджистрати е пълномощен министър на Кралство Италия в България от 1940 до 1943 г.
№ 1081 от 28 февруари 1941 г.
Донасям, че днес пресата широко пише за предстояща война на Англия с България и за предупреждението на Рендъл за това46.
В България английските дипломати също максимално активизират своите действия. На 6 февруари 1941 г. Джордж Рендъл в разговор с българския министър на външните работи Иван Попов е принуден да подчертае, че Великобритания ще бъде принудена да прекъсне дипломатическите си отношенияс България в случай на германско навлизане в страната, както и поради започналото изтегляне на английските поданици от територията на България47. Тази среща предизвиква много разговори в София. Нещо повече, според една поверителна информация на РО-ЩВ англофилското движение в страната разпространява слуха, че „британският пълномощен министър в София г-н Рендъл бил връчил официална нота на българското правителство, уведомявайки го, че ако германски войски проникнат в България, английски самолети щели да бомбардират българските „комуникационни линии“48.
Към средата на февруари 1941 г. предвижданията на Форин офис за изменение на българската позиция по въпроса за отстъпването пред натиска на Германия се потвърждават. Според получените данни предстояло широкомащабно прехвърляне на дивизиите от 12-а армия на Вермахта за удар срещу Гърция. Самото прехвърляне е трябвало да бъде осъществено между 17 и 28 февруари 1941 г.49.
Не закъсняват и провокациите, които се предприемат срещу служителите от английските консулства както в София, така и в провинцията. За чест на служителите от Дирекцията на полицията това е дело преди всичко на служителите от РО-ЩВ. Така например на 17 февруари 1941 г. в отсъствието на английския консул Френсис Колас между 19,00 и 20,00 часа са откраднати различни документи от консулството в Бургас – няколко листа от входящия дневник, различни документи и папки на параходната компания „Гилкрист Уокър и Ко“. След направеното разследване от отдел Държавна сигурност на Дирекцията на полицията се оказва, че това е дело на сътрудници от Военното paзузнаване50. На следващия ден за този инцидент е докладвано в Английската легация в София. На подобно нападение е подложено и английското консулство в София, като според пълномощния министър Джордж Рендъл това се квалифицира по-скоро като „хунска (германска) работа, а не българска“51. За разлика от нескопосаното нападение над консулството в Бургас, в София в Английската легация е направен опит да се отвори сейфът и да се вземат важни документи от него52. На постоянни проследвания са подложени и служителите от консулството във Варна. Така например в един прехванат телефонен разговор между ___________
* Пеню Георгиев Василев е роден на 4 септември 1900 г. в с. Крушево, Горнооряховско. Офицерската му служба започва на 4 октомври 1920 г. Подполковник от 6 май 1940 г., а в чин полковник от 14 септември 1943 г. Военен аташе е в Лондон от 1936 г. Уволнен е от военна

английските консули Френсис Колас и Френсис Бейкър последният го информира, че е следен не само от български, но и от немски агенти.53
Събитията от последната декада на февруари 1941 г. потвърждават окончателно мнението на Форин офис, че България смята съвсем сериозно да се присъедини към силите на Оста. В страната се провежда мобилизация, започва разместване на съединенията от групировката на Вермахта, предприемат се арести и интернирания на редица видни представители на англофилското движение. Поради тази причина английските разузнавачи правят всичко възможно да запазят своите възможности за получаване на информации в бъдещия период на очертаваща се конфронтация.
На 21 февруари 1941 г. Норман Дейвис се среща в дома си с Юлий Генов, на когото предава 150 000 лева за развитието на пропагандните усилия в полза на Великобритания в страната. Обсъдени са и каналите за връзка, както и характерът на сведенията (включително и военни), които трябва да се изпращат на англичаните. В действителност последната фраза от доклада на Юлий Генов до началника на РО-ЩВ относно английските разузнавачи, които „разчитат много на мен, защото ми имат много голямо доверие“, разкрива картината на бедствията, които са ги сполетели след внезапните удари на полицията, целящи „ослепяването“ на неприятелската разузнавателна инфраструктура54.
В хода на срещата Юлий Генов успява да се добере до една наистина любопитна информация – случая с катастрофата на товарния влак на гара Калотина, станала на 11 февруари 1941 г., при която са убити седем души. Пресата от това време доста подробно се спира на разследването, извършено от специално назначена анкетна комисия за този инцидент55. Заключението е „никакви данни или съмнения за някаква умишленост от външни лица не са открити“56. В действителност след предложението на Юлий Генов да подготви саботажи в страната Норман Дейвис го информира, че „саботажът при гара Калотина е тяхна работа и, че за подобни работи те разполагали с доста и по-способни хора…“57.
В края на февруари е подготвено и прехвърлянето на ръководителя на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) д-р Г. М. Димитров в чужбина. Нелегалното му извеждане от страната е осъществено в атмосферата на постоянно полицейско наблюдение над сградата на Английската легация в София. С помощта на майор Ейдън Кроули и лично на Джордж Рендъл, Г. М. Димитров е прехвърлен в Истанбул с камион, превозващ несекретен дипломатически архив.58
Случаят с Вадим Гриневич (вж. по-подробно глава трета) създава пълно недоверие в официалното отношение на българските власти към дипломатическия статут на служителите от Английската легация. Независимо от протестите на пълномощния министър Джордж Рендъл, изразени на 27 февруари пред българския министър-председател, Вадим Гриневич така и не е открит.59 Той е изпратен в германски концлагер, от където е освободен след войната. След това се завръща в България, отново е на работа в Английската легация, като се занимава с въпроса по излавянето на българските военнопрестъпници, някои от които лично познава.
Подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и опасността от нови провокации на българската полиция принуждава британския военен аташе подполковник Александър Рос и съпругата му спешно да напуснат страната. При пътуването си те са придружени от гръцкия и американския пълномощен министър до българо-югославската граница60. В документ на РО-ЩВ от 2 март като причина за тази постъпка се посочва фактът, че „след изчезването на техен човек някъде към Свиленград* английският пълномощен министър е искал да се осигури животът на хората, които излизат от България“61.
На 3 март 1941 г. дипломатическите отношения между двете държави са прекъснати. Започва изтеглянето на личния състав на Английската легация и британските поданици от страната. Сградата на легацията и нейното имущество се предават за охрана на служителите от легацията на САЩ.
Адекватна позиция заема и България. Тя е принудена също да изтегли личния състав на своето дипломатическо представителство. Но за разлика от своя
английски колега българският пълномощен министър Никола Момчилов взема безпрецедентното решение да не се завръща в родината си. Като причина се изтъква преди всичко несъгласието му с водената политика на присъединяване към силите от Оста. Българският военен аташе в Лондон подполковник Пеню Василев също получава инструкции да напусне незабавно територията на Великобритания. Те са кратки по своя характер, но дават ясна представа за окончателното решение на военното ръководство: „Архивата изгорете. Преди да тръгнете, унищожете шифрите по сигурен начин. Настоявайте да получите по предимство бързо места в самолета. И тук правим постъпки за същото.
Лири вече са пратени в Лондон. Ще пратим около 200 долара в Мадрид. Когато тръгнете, донесете“62.
Изтеглянето на персонала на Английската легация, както и на всички британски поданици от страната, не минава без инциденти. На 11 март европейската общественост е потресена от факта за бомбена експлозия, станала в истанбулския хотел „Пера палас“, в който дипломатическите служители отсядат непосредствено след пристигането си от София. Експлозията се дължи на поставена мина със закъснител в един от куфарите, с които се превозвал дипломатическият багаж на легацията. Убити са шест души, а други шестнадесет са ранени63. Обвиненията са взаимни – англичаните са категорични, че това е дело на германските или българските специални служби, докато представители на българското правителство отричат това и прехвърлят вината върху англичаните64. Не трябва да се забравя, че в края на февруари 1941 г. българската полиция разкрива няколко случая на снабдяване с оръжие и експлозиви от служители от Английската легация за подготвяната от д-р Г. М. Димитров въоръжена съпротива в България. Пропагандната

_________
* Става дума за Вадим Гриневич.

машина на Оста се старае да раздуха неимоверно случая. Това е онзи удобен момент, с който може да бъде обвинено британското външнополитическо ведомство, че превишава своите права, дискредитира статута на дипломатическия служител и използва „нетрадиционни“ средства за прокарването на политическата си линия спрямо други страни, т. е. оръжия, радиопредаватели, експлозиви и т. н. Честолюбието на Форин офис е засегнато от язвителния тон на пресата и от коментарите на журналистите от Оста. Така например дописникът на италианския „Кориере де ла сера“ пише: „Ние свидетелстваме, че целият багаж на английските дипломати бе пренесен от самите англичани, под тяхното непосредствено наблюдение беше натоварен и пломбиран в последния вагон на специалния влак. Нито за момент куфарите на английските дипломати не попаднаха в неанглийски ръце“65. А във връзка с едно запитване по случая до ведомството на Йоахим фон Рибентроп между другото се подчертава: „Странно е, че членове на английската легация са давали нареждания да се внесат в стаите им куфари, които не са техни и които те отпреди били забелязали, че не са техни“66. Турското правителство назначава специална комисия, която има за задача да разследва случая, но не открива инициаторите на атентата67. Тук е уместно да се отбележи, че интерес към случая от английска страна е проявен отново в края на 1944 г., когато на власт идва правителството на Кимон Георгиев68.
Чие дело е атентатът срещу дипломатическия персонал на Английската легация в София? Историята все още не може да даде точен отговор на този въпрос, но съществуват косвени свидетелства, че то е дело преди всичко на германската разузнавателна служба, по-специално на неговото подразделение в България, което е под ръководството на д-р Делиус. За участието в атентата на някой си Асен Савов, сътрудник от службата на д-р Делиус, споменава и Господин Гочев в книгата си „Бюро „Д-р Делиус“. В потвърждение на тази теза тук привеждаме съдържанието на три неизвестни до днес документа, в които се споменава името на Асен Савов, който и по-негови собствени думи е участвал в подготовката на атентата срещу британските дипломати:

№ 1
„Д-р № 241/41 г., София, 8 май 1941 г.
Уважаеми господин полковник*!
На 5 май 1941 година българският поданик Асен Савов, жив. ул. „Момина скала“ № 9, е бил арестуван от българската полицейска власт в Египетската легация под предлог на грабеж на пари.
Савов работеше за едно от нашите отделения и ни е известен като сътрудник. Той е работил много успешно и усърдно.
Моля най-належащо щото Савов да бъде освободен от полицията и поставен на разположение на 2-рото бюро**, за да може да му се доставят свързани със службата ни въпроси.
Случаят е с особена важност в интереса на германската държавна защита.
С поздрав. Ваш предан: Dellius

№ 2
„Д-р № 357 26 януари 1942 г.
1. Съобщиха ми, че някой си Савов, когото лично не познавам, разпространява слуха, че бил предизвикал експлозията в „Пера палас“ по германско нареждане
2. Като отговорен служител на германската разузнавателна служба в България заявявам по този случай, че никога не съм дал такова нареждане и твърденията на господин Савов представляват невероятни заблуждения.
3. Моля да се нареди щото господин Савов да бъде арестуван веднага“.

№ 3
„Относно: Д-р № 357/42 от 26. I. 1942 г.
10 февруари 1942 г.
1. На 23. I. 1942 година се явил в Германската легация на „Патриарх Евтимий“ 2 господин Дамянов от Дирекцията по печата при Българското министерство на външните работи и питал за един господин на име Бюрман.
Г-н Дамянов съобщил, че някой си Савов е бил при него и му казал, че той – последният бил направил много нещо за германците. Така например той влязъл няколко пъти насила в Английската легация в София и освен това бил организирал и случката в хотел „Пера палас“.

Г-н Бюрман тогава от благодарност за тези услуги бил дал на Савов един плик с пари и един пистолет.
2. Ще бъда благодарен, ако повикате г-н Дамянов в бюрото си, за да го питате:
а) за адреса на непознатия на мен г-н Савов и
б) установете какви показания е дал Савов пред г-н Дамянов. Да се обърне внимание на г-н Дамянов, че меродавните и съответните германски служби нищо не знаят по този въпрос и че поради това той трябва да пази мълчание във връзка с тези клеветнически слухове.
Ще бъда благодарен, ако този въпрос се уреди в скоро време и ми се изпрати съобщение“69.
За съжаление засега това са единствените документи, които хвърлят някаква светлина върху този загадъчен случай. Макар и косвено, те ни дават основание да приемем, че атентатът все пак е дело на германската разузнавателна служба, който не е минал без участието на българската. Този случай говори и за нещо друго – взаимоотношенията между Великобритания и България навлизат в нов период, в който категорично е очертана доминиращата роля на Третия райх в Царството.
С това рубиконът е преминат. Присъединяването на България на 1 март 1941 г. към Тристранния пакт определи и официалната позиция на държавата. Министър-председателят Богдан Филов и управляващата върхушка въвличат държавата в нова трагедия – трагедия, която по- късно трябва да бъде измита с много кръв и жертви, за да може българският народ достойно да заеме своето място сред победителите в

* Става дума за началника на РО-ЩВ полковник Ничо Георгиев.
** Става дума за PO2.

края на Втората световна война.

БЕЛЕЖКИ

1 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 387, л. 107.
2 П а к т а м, л. 95.
3 П а к т а м, л. 106.
4 П а к т а м, л. 105.
5 П а к т а м, л. 104.
6 П а к т а м, л. 105.
7 П а к т а м, л. 104.
8 П а к т а м, л. 103.
9 П а к т а м, л. 102.
10 П а к т а м.
11 П а к т а м, л. 55.
12 П а к т а м, л. 56-57.
13 П а к т а м, л. 58.
14 П а к т а м, л. 59.
15 П а к т а м, л. 61.
16 П а к т а м, л. 23.
17 П а к т а м, л. 34-35.
18 П а к т а м, л. 24, 27, 28, 31, 41-43.
19 П а к т а м, л. 32, 52.
20 АМВР, об. д. 5819, л. 221.
21 П а к т а м, л. 209.
22 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 520, л. 141.
23 АМВР, об. д. 5819, л. 172.
24 М о з е р, Ч. Д-р Г. М. Димитров. Биография. С., 1991, с. 117.
25 П а к т а м.
26 П а к там, с. 118.
27 Д и м и т р о в. И., Англия и България (1938-1941). Навечерието и началото на Втората световна война. С., 1983, с. 180-181.
28 П а к т а м, с. 182-183.
29 АМВР, об. д. 4340. л. 283.
30 П а к т а м, л. 220.
31 П а к т а м, л. 243.
32 П а к т а м, об. д. 23625, том 2, л. 60.
33 П а к т а м, л. 147.
34 П а к т а м, л. 163.
35 П а к т а м, л. 21.
36 П а к т а м.
37 П а к т а м.
38 П а к т а м, л. 22.
39 П а к т а м, л. 23.
40 П а к т а м.
41 П а к т а м.
42 За посещението на полк. Уилям Донован и резултатите от него вж.: Д и м и т р о в, И. България на Балканите и в Европа. С., 1983, с. 109-123; Ш о п о в, П. САЩ и България. Политически отношения 1939-1944. С., 1990, с. 30-39: Стандарт, 4 юни 2001 г.
43 Ф и л о в, Б. Дневник. С., 1990, с. 231.
44 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 387, л. 38, 75.
45 П а к т а м, л. 39.
46 П а к т а м, а. е. 662, л. 18, 23, 24, 26, 27 и 33.
47 Д и м и т р о в, И. Пос. съч., с. 221.
48 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 539, л. 363.
49 Д и м и т р о в, И. Пос. съч., с. 223.
50 АМВР, об. д. 23625, том 2, л. 11.
51 П а к т а м, л. 10
52 П а к т а м.
53 П а к т а м, л. 64.
54 АМВР, об. д. 23625, том 2, л. 32.
55 Зора, бр. 6498 от 12 февруари 1941 г.; бр. 6499 от 13 февруари 1941 г.
56 Зора, бр. 6499 от 13 февруари 1941 г.
57 АМВР, об. д. 23625, том 3, л. 32.
58 Р е н д е л, Дж. Мемоари (1913-1954 г.). Мечът и маслиненото клонче, ръкопис във ВИБ, с. 176-178.
59 Ф и л о в, Б. Пос. съч., с. 267; Димитров, И. Англия и България (1938-1941). Навечерието и началото на Втората световна война. С., 1983, с. 228.
60 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 387, л. 77-78.
61 П а к т а м, л. 77.
62 П а к т а м, а. е. 662, л. 37.
63 Зора бр. 6521 от 12 март 1941 г; бр. 6522 от 13 март 1941 г.; бр. 6525 от 16 март 1941 г.
64 Зора, бр. 6524 от 15 март 1941 г.
65 П а к т а м, бр. 6523 от 14 март 1941 г.
66 П а к т а м, бр. 6524 от 15 март 1941 г.
67 П а к т а м, бр. 6527 от 19 март 1941 г.
68 АМВР, II НС 349, том 1, л. 177-181.
69 ЦВА, ф. 23, on. 1, а. е. 706, л. 240, 242 и 245.

                               ГЛАВА ТРЕТА

РАЗГРОМЪТ НА НЕЛЕГАЛНАТА РЕЗИДЕНТУРА НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1941 г.

Английската разузнавателна служба, както и навсякъде другаде по света, притежава относително силни позиции в дипломатическото представителство на Великобритания в София. Освен многочисления апарат на военния аташе, ръководен от подполковник Александър Рос, в Английската легация функционира и представителство на Сикрет интелиджънс сървис, прикрито под фирмата на Служба за паспортен контрол (Passport Control office), която се оглавява от опитния разузнавач Едуард Смит Рос и неговия помощник Вадим Павлович Гриневич1. За развитието на пропагандните усилия на Великобритания и за неутрализирането на ефекта от германските победи в Европа отговаря т. нар. Служба за пропаганда и информация, която е подчинена на прес-аташето на легацията Норман Джеймс Дейвис, получил скандална известност в българския печат за ролята си в заговора на д-р Г. М. Димитров (Гемето)2.
Подполковник Александър Рос, по произход руснак и женен за рускиня – Татяна Рос, е генералщабен офицер от английската армия, който от 11 март 1936 г. изпълнява длъжността военен аташе в България, Гърция и Турция. През април 1939 г. той е преместен на длъжността военен аташе само за Турция и Гърция, но от септември същата година във връзка със създалото се международно положение е назначен за военен аташе в България поради връзките, които притежава в обществото3.
Английският военен аташе има за задача да събира, класифицира и анализира преди всичко сведения от военен характер, интересуващи военното разузнаване MI 6, чието софийско подразделение той ръководи. Неговият апарат събира информацията по два начина: официално – чрез изискването им легално от Щаба на войската, и неофициално – чрез набавянето им от сътрудниците.
Като негови преки помощници се изявяват помощник-военният аташе Кейвън Джеймс Елиът*, помощник-военновъздушният аташе Айдън Меривъл Кроули** и Алан Джеймс Метвен, изпълняващ длъжността секретар на военния аташе, които пристигат в страната съответно на 26 август 1940 г., на 6 октомври 1940 г. и на 20 октомври 1939 г.4.
През време на пребиваването на подполковник Александър Рос в България служителите от отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията (с ръководител Андрей Праматаров) успяват да установят, че той извършва разузнавателни инспекции чрез

* Майор Елиът идва от Кайро, Египет. Вж.: ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 387, л. 88-99.
** Майор Кроули пристига от апарата на Английската легация в Анкара, Турция. Вж.: ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 387, л. 79, 86.

постоянни пътувания из страната, при което визуално проверява постъпващата информация. Едновременно с това и благодарение на относително дългия си престой в България подполковник Александър Рос успява да създаде с помощта на съпругата си много добри контакти сред столичното висше общество5.
Постоянните наблюдения на Александър Рос и на служителите от неговия апарат често пъти са безрезултатни, което се дължи на факта, че последните се придвижват със собствени автомобили. В донесение от отделение „Б“ на отдел Държавна сигурност от 13 януари 1941 г. се съобщава, че подполковник Александър Рос е „изключително внимателен и предпазлив“ и че на българската контраразузнавателна служба „не є се удава случай, при който да стане причина да се иска отзоваването му“6.
В системата на Службата за паспортен контрол, която се оглавява от Едуард Смит Рос, поручик от Кралските ВВС (RAF), най-важна роля в организирането на английската разузнавателна мрежа в България играе неговият пръв помощник 42-годишният чиновник Вадим Павлович Гриневич – роден в Полтава, английски поданик и служител в Английската легация в София от 1923 г. Той се ползва с пълното доверие на Едуард Смит Рос при възлагането на нови задължения и по-специално относно работата с шифъра на Английската легация7.
Вадим Гриневич започва своята разузнавателна дейност още през 1931 г. – дейност, извършвана дотогава от руския търговец Димитър Ермолов заедно с тогавашния ръководител на Службата за паспортен контрол при Английската легация Пигу. По-късно Ермолов е експулсиран от страната и заминава за Париж. Преди да отпътува от България, по нареждане на Пигу той предоставя своите сътрудници на Вадим Гриневич8.
Според българските контраразузнавачи Вадим Гриневич е високоинтелигентен, много прикрит и се отличава с добросъвестност и голяма всеотдайност при изпълнение на възложената му задача9.
Трябва да се отбележи, че на отделение „Б“ при отдел Държавна сигурност са известни представителите на Сикрет интелиджънс сървис в страната, които в междувоенния период заемат последователно поста ръководител на Службата за паспортен контрол при Английската легация в София. Това са лицата Пигу, контраадмирал Липман, капитан Грей и поручик Едуард Смит Рос. При обследването на дейността на Вадим Гриневич се открива, че специфични задачи за английската разузнавателна служба изпълнява и Чарлс Бърт Ендрюз, запасен майор от английската армия, секретар на Британо-българската търговска камара и редактор на списание „Британо-български преглед“, който живее в България от много години и се намира непосредствено под контрол на Едуард Смит Рос10.
Срещу тях действат паралелно две български служби – военното разузнаване (РО-ЩВ) и отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията11. От първата служба директно участват РО3 (военно контраразузнаване), РО5 (военни аташета), РО6 (телефонно подслушване) и РО7 (контрол върху кореспонденцията)12.
Дейността срещу официалните представители на Сикрет интелиджънс сървис от Английската легация в София се осъществява на два етапа:
Първият етап има за задача да внедри собствени осведомители за осигуряване на информация за дейността на английските дипломатически служители. По тази линия както отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“, така и РО3 на РО-ЩВ постигат сравнително добри резултати. Двете служби внедряват по един сътрудник. Сътрудникът на Дирекцията на полицията е известен под псевдонима Р10, а сътрудник на военното контраразузнаване е журналистът от Българското радио Стефан Алексиев Янчулев, който работи в Службата за пропаганда и информация, ръководена от Норман Дейвис. Чрез тях българските разузнавателни служби получават сравнително подробна и интересна по своя характер информация, разкриваща в много случаи замислите на английските разузнавателни органи13.
Вторият етап има за задача „ослепяване“ на противника, което се постига чрез унищожаване на разузнавателните елементи от информационната му верига. Най-сериозният удар в това отношение е отвличането на Вадим Гриневич – безпрецедентен случай в дипломатическата практика между двете държави14. Това става на 24 февруари 1941 г., когато служителят от Службата за паспортен контрол на Английската легация в София пътува с влак за Истанбул15. Областният полицейски началник Борис М. Милушев и неговият помощник Христо П. Димитров в своите признания съобщават, че операцията по задържането на Гриневич се ръководи от началника на отделение „Б“ Андрей Праматаров16. Бившият началник на отделение „Б“ описва този случай пред XII състав на Народния съд през 1945 г. по следния начин: „След обявяване война от страна на България на Англия и Америка* очакваше се членовете на Английската легация да напуснат страната. По това време бях повикан от директора на полицията Пантев**, който нареди да се следи заминаването на персонала, като особено внимание се обърне на чиновника от паспортното бюро Гриневич. Пантев ми заповяда да наредя също при заминаване на Гриневич за Турция да бъде задържан, и то много внимателно, на гара Свиленград и с кола върнат обратно в София – Дирекция на полицията. Въпреки че аз напомних на директора Пантев, че задържането на Гриневич може да донесе неприятности, той настоя да се изпълни заповедта му. Във връзка със задържането на Гриневич аз наредих до Старозагорския областен полицейски началник да изпрати разузнавачи на гара Свиленград, които под форма на паспортни нередности да снемат от влака пътуващия за Турция легационен чиновник Гриневич и заедно с багажа му да го докара в дирекцията. За случая, доколкото си спомням, бе уведомен и паспортният началник на гара Свиленград.

* Тук Андрей Праматаров греши. Българското правителство обявява война на Великобритания и CAЩ на 13 декември 1941 г. Вероятно се има предвид скъсването на дипломатическите отношения с Великобритания на 5 март 1941 г.
** По това време директор на полицията е Христо Драголов.

Заповедта бе изпълнена, получи се съобщение, че лицето е задържано и изпратено заедно с багажа си за София с кола, придружено от разузнавачи. Тук, в дирекцията лицето бе подложено на разпит, направена му бе очна ставка с лица от по-рано задържани агенти на английското разузнаване, пред които призна устно, че са негови агенти. След приключване на дознанието преписката бе докладвана на Пантев, който ми заяви, че тя трябва да се изпрати на съда без показанията на Гриневич, като се упомене, че лицето е напуснало страната. В този си вид преписката бе изпратена на съда. В разговора ми с Пантев разбрах, че Гриневич ще бъде предаден на германците, които го искали, за да го разпитат за дейности, вършени против германците, и използват случая да направят размяна с някой свой агент, задържан в Англия. В течение на горния случай бе и началникът на Държавна сигурност П. Павлов, към когото често се обръщах за по-скорошното разрешаване на въпроса, тъй като Гриневич стоеше в ареста без разрешение на съдебните власти. Един ден бях повикан от Пантев, който ми каза, че министър Габровски е дал съгласието си за предаването на Гриневич на германците и същият да се приготви за път с багажа си. След два или три дни в дирекцията дойдоха германци с кола, придружени от Болман, секретар на германския пълномощен министър, за да вземат Гриневич. Наредих на инспектора Цонев да предаде лицето нa германците, които с аероплан го отведоха за Германия.
През време на задържането на Вадим Гриневич в дирекцията бе разпитван от мен и от инспектора Цонев. При обиска на багажа му не се намериха, доколкото си спомням, книжа и документи, които да представляват интерес за службата, освен лични вещи.“17
През онези драматични дни това отвличане имало сериозни последствия. Английският пълномощен министър в София Джордж Рендъл настоява пред българския министър-председател Б. Филов да освободи Вадим Гриневич, като едновременно с това на специална пресконференция посочва, че отвличането е организирано от хора, заинтересовани от влошаването на англо-българските отношения. Съдбата на Вадим Гриневич остава неизвестна до края на Втората световна война независимо от обещанията на министър-председателя Б. Филов и министъра на външните работи Иван Попов да проучат въпроса18.
Първите удари срещу английската резидентура в страната нанасят контраразузнавателните органи на полицията и армията в края на февруари 1941 г. След продължителната и упорита дейност на голям екип от сътрудници ръководителят на отделение „Б“ Андрей Праматаров успява да получи съответните доказателства и да установи факти, които по безспорен начин доказват противодържавната дейност на определен кръг лица – повечето са бивши офицери от царската руска армия, натурализирани в България. Преценявайки, че е настъпил отдавна подготвяният момент за нанасянето на удари, които целят „ослепяването“ на противника, отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията пристъпва към задържането на набелязаните лица и към пълното разкриване на отделни звена от организираната разузнавателна мрежа на Сикрет интелиджънс сървис, изградена (съдейки по всичко в страната) още от края на 20-те и началото на 30-те години19.
Задържани са следните лица:
1) Георги (Юрий) Константинович Плотницки – 47-годишен, роден в гр. Николаев, Русия, търговец, живеещ на бул. „Виктор Емануил“ № 34, български поданик;
2) Едуард Михайлович Соколовски – 44-годишен, роден в гр. Острог, Русия, търговец, живеещ на ул. „Руен“ № 22, поляк по произход, български поданик;
3) Михаил Димитриевич Скобликов – 53-годишен, роден в гр. Москва, търговец, живеещ в гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 41, руснак, български поданик;
4) Петър Василиевич Карпински – 57-годишен, роден в гр. Киев, работил като чертожник в Инженерната работилница в София, живеещ на ул. „Гладстон“ № 17, руснак, български поданик;
5) Сергей Стефанов Осиюк – 41-годишен, роден в гр. Киев, подофицер, военен музикант в Петричката дружина, живеещ в гр. Петрич, ул. „Отец Паисий“ № 24, руснак, български поданик;
6) Георги Георгиевич Гелч – 50-годишен, роден в България, търговец, по произход германец, български поданик20.
Още при първите разпити, проведени от отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията и от военното разузнаване, горепосочените лица правят пълни самопризнания за своята дейност в страната. Те признават, че в разузнавателно отношение са били подчинени на ръководителя на Службата за паспортен контрол в Английската легация Едуард Смит Рос и на неговия заместник и фактически ръководител на английската разузнавателна мрежа в България Вадим Павлович Гриневич.
В хода на разпитите се стига до заключението, че Сикрет интелиджънс сървис разполага на територията на страната с четири разузнавателни групи, като три от тях се наблюдават от Вадим Гриневич, а четвъртата – от Чарлс Бърт Ендрюс. Вадим Гриневич има непосредствен контакт с ръководителите на трите групи, дава непосредствено нарежданията и приема донесенията. Според едно донесение на Андрей Праматаров вероятни ръководители на тези разузнавателни групи са:
а) Георги (Юрий) Константинович Плотницки – на първата група;
б) Едуард Михайлович Соколовски – на втората група;
в) Михаил Димитриевич Скобликов – на третата група21.
Бившият офицер от Лейбгвардейския полк в Царска Русия Георги (Юрий) К. Плотницки приема да работи за Сикрет интелиджънс сървис още през 1931 г. с месечно възнаграждение около 12 500 лв. Той работи известно време като чиновник във Франко-белгийската банка в София, като търговец на дърва и каменни въглища, предприемач на постройки, а в последствие създава собствен гараж, обслужващ повечето дипломатически коли на чуждите представителства в София, в това число и колите на Английската легация. Според полицейските сътрудници този интелигентен и със светски маниери човек се отличава с умението си предпазливо да поставя интересуващите го въпроси и с ловкостта си при вербуване на нови сътрудници за своята разузнавателна група22. Като бивш офицер в един от елитните руски полкове Г. Плотницки притежава отлични и всестранни познания по военните въпроси, което, разбира се, е изключително важно за английската разузнавателна служба.
Георги (Юрий) Плотницки предприема често пътувания из страната, които имат за цел да обследват състоянието на пътната инфраструктура, строителството на летища, да разкрият новата дислокация на армейските подразделения и др.23. В тази дейност го подпомага личният състав на неговата разузнавателна група, която се състои от 10 души, като само трима от тях (според българската контраразузнавателна служба) са платени сътрудници – Петър Василиевич Карпински, Сергей Стефанов Осиюк и Георги Георгиевич Гелч.
Петър Василиевич Карпински, който работи като висококвалифициран чертожник в Софийската инженерна работилница, става сътрудник на Сикрет интелиджънс сървис от 1931 г. и получава заплата 2500 лв. Естеството на работата му позволява да дава секретни сведения за производството на фабриката и други подробности от военен характер, до които има достъп. В хода на разпитите след ареста му той признава, че е предал на своя ръководител подробно разработен план на гара Сливен с намиращите се в околностите є бензинови резервоари, казармени помещения, складове и др., както и едно описание на проекта за постройка на цеха на новопроектираната военна фабрика в този град24. Вероятно поради мъчителните разпити Петър Василиевич Карпински се самоубива в Централния затвор на 14 април 1941 г.25.
Сергей Стефанов Осиюк е втората по важност след Петър Карпински фигура в разузнавателната група на Георги (Юрий) Плотницки. Той е завербуван за Сикрет интелиджънс сървис още през 1932 г. и получава месечна заплата 2000 лв. Като подофицер от военната музика на Петричката дружина, който преминава впоследствие на строева длъжност в същата дружина, той има възможност да предава на Плотницки подробна информация за дейността на ВМРО в южната част на страната, за състоянието на пътната инфраструктура в Петричко, сведения за новостроящи се летища, за командния състав на различни армейски подразделения и т. н.26.
Георги Георгиевич Гелч, о. з. поручик от българската армия, търговски представител, е може би най-загадъчната фигура от състава на тази група. Английската разузнавателна служба търси човек, който да пътува често до Третия райх, за да може да я информира за това, какво става там. В лицето на Георги Гелч Плотницки открива подходящия човек и му прави съответно предложение, което Георги Гелч приема. За известно време му плащат 10 000 лв. на месец и около 20 000 лв. за пътни разноски. Според една информация на полицията той осъществява две пътувания, чиито резултати не задоволяват английската разузнавателна служба. Освен това нейните представители разбират, че Георги Гелч иска да се възползва само от парите, поради което по-късно прекъсват връзките си с него27. Историята не спира дотук. Несъмнено интерес представлява фактът, че единствено над него не е изпълнена смъртната присъда и за разлика от останалите сътрудници от групата той не е присъствал на процеса, гледан през юли 1941 г. от Софийския областен военен съд (процес за шпионаж срещу България в полза на английската разузнавателна служба)28.
Георги Георгиевич Гелч е интерниран в лагера „Гонда вода“29 на 11 март 1941 г. За разлика от своите другари по разузнавателна дейност той не е изпращан за разпити в София, а на 18 май 1941 г. е освободен от лагера30. Може да се предполага с голяма степен на достоверност, че Гелч е агент на военното разузнаване (РО-ЩВ) или на полицията и е бил поставен в лагера „Гонда вода“, за да разкрие каналите за свръзка с неарестуваните сътрудници на Сикрет интелиджънс сървис и на заподозрените в шпионаж лица, като Георги Иванов Вълков, Пецо Трайков Гировски, Михаил Димитров Пъдев и др. За неговатасъдба живо се интересува и ръководителят на териториалното подразделение на германския Abwehrstelle (Ast) в София Ото Вагнер (известен като д-р Делиус)31. Той изисква от началника на отдел „Държавна сигурност“ при Дирекцията на полицията подробна информация за причините, поради които Георги Гелч е арестуван, както и показанията от разпита на Георги (Юрий) Плотницки, свързани с Гелч32. За съжаление завесата на неизвестността около ролята на Георги Георгиевич Гелч в провала на групата не може все още да бъде вдигната, тъй като сведенията за нея се съдържат в полицейското досие на Плотницки под № 15 165, което съдържа материали, интересуващи компетентните органи33.
В състава на своята група Георги (Юрий) Плотницки използва още седем лица като неплатени сътрудници, т. е. несъзнателни информатори с най-различно обществено положение. Тези хора не подозират, че ги използват за нуждите на Сикрет интелиджънс сървис. Трябва да се отбележи, че покрай положението си в обществото Георги (Юрий) Плотницки притежава много солидни връзки във всички слоеве на софийското общество, поради което има възможност да бъде отлично информиран за въпросите, които интересуват английската разузнавателна служба.
В хода на предприетите интензивни разпити на Георги (Юрий) Плотницки е разкрита и една много интересна подробност във взаимоотношенията на Сикрет интелиджънс сървис с английското военно разузнаване (MI) – често пъти донесенията от органите на военното разузнаване, ръководени в България специално от английския военен аташе подполковник Александър Рос, се дават за проверка на агентите от нелегалната резидентура, тъй като много от донесенията на английското военно разузнаване будят съмнение, че до голяма степен не отговарят на истината34.
Втората разузнавателна група ръководи Едуард Михайлович Соколовски, бивш офицер от руската армия, който има най-дълъг стаж на работа в английската разузнавателна служба (от 1924 г.) и месечна заплата 18 000 лв.35. Занимава се с представителство в сдружение с германския гражданин Ернст Мюлер и е собственик на моторни плавателни съдове и влекачи по р. Дунав. Според полицейските служители Едуард Соколовски се отличава с голяма ловкост и хитрост. Той е добър събеседник и чест посетител на аперитиви и други питейни заведения, където се срещат хора с добро обществено положение, от които получава интересна за английската разузнавателна служба информация от военен, политически и икономически характер36. Сведения получава и от свои сътрудници, работещи в Италианската легация в София, в полицията, Министерството на войната, в македонските среди, на пристанищата в Русе, Бургас и на други места. Информациите, които предава на Вадим Гриневич, обхващат военна информация за строителството на летища, придвижвания на армейски подразделения, командния състав на армиите, присъствието на чужди военни мисии, както и пътувания на висши български военни дейци, свикване на набори и т. н. Сведенията, които събира и предава, имат политически характер и засягат вътрешните борби в македонското движение, комунистическото движение и дейността му в страната, работата на Италианската легация в столицата и връзките є с външното и военното министерство, посещенията на легацията от висши военни и дипломатически лица и др. Материалите от икономически характер се отнасят до товаренето и разтоварването на бензин и продоволствие, датите на пристигането и отплаването на моторните плавателни съдове в Бургаското и Русенското пристанище37.
Едуард Соколовски поднася подробни сведения, повечето от които събира лично и научава в разговори, като подслушва или извършва визуално наблюдение. Той получава допълнително около 7000 лв. на месец за своите сътрудници или общата сума на месечните дотации на неговата група е 25 000 лв. Полицията така и не успява да получи пълни признания от Едуард Соколовски относно състава на неговата разузнавателната група. По неговите признания и извършените полицейски проверки тя не може да разкрие сътрудниците, посочени като агенти на английската разузнавателна служба. Нещо повече, контраразузнавачите на Андрей Праматаров остават с убеждението, че Едуард Соколовски събира лично сведенията, а парите, отпускани за агентурата, присвоява за себе си38.
Ръководител на разузнавателната група на Сикрет интелиджънс сървис в района на Варна е Михаил Скобликов, който работи за англичаните от 1928 г.39. Като бивш руски офицер, живеещ във Варна, той е представител и доверено лице на емигрантската белогвардейска организация „Русский общевоинский союз“ (РОВС), тъй като през годините на Гражданската война в Русия изпълнява длъжността началник на една от многобройните в Бялото движение контраразузнавателни служби, притежаващи печална известност със своите зверства. Вероятно на тази почва става и познанството на Вадим Гриневич с Михаил Скобликов.
Според полицейските сътрудници Михаил Скобликов се отличава с висока интелигентност, голяма хитрост и изобретателност, както и с отлично познаване на принципите на разузнавателната работа и някои други специфични военни въпроси. Едновременно с това той притежава многобройни връзки във всички обществени слоеве на Варна, като за известно време дори успява да проникне във варненската полиция като неин сътрудник – обстоятелство, което е известно на предшественика на Едуард Смит Рос – Димитър Ермолов40.
Първоначално Михаил Скобликов предоставя сведения за комунистическото движение в страната, но впоследствие по предложение на ръководителя на Службата за паспортен контрол на Английската легация Димитър Ермолов приема да предоставя и информация с чисто военен характер. За свое улеснение той влиза във връзка с бившия градоначалник на Варна Иван Михайлов, от когото получава подробни сведения за организацията на българската армия. Според българските контраразузнавачи първоизточник на информацията е началникът на събирателното бюро при Варненския гарнизон Боян Станчев, по-късно командир на IV трудова дружина в Шумен. По настояване на Димитър Ермолов всички сведения, които варненската група събира, трябва да се предават на английския консул във Варна Франсис Бейкър,* който от своя страна се задължава да осигурява тяхното безпрепятствено и безопасно изпращане до легацията в София41.
По-късно по настояване на софийския резидент на Сикрет интелиджънс сървис Михаил Скобликов е известен, че трябва да установи внимателно контакт с лице в Истанбул, от което да получава секретна информация за структурата на турската отбрана. Известно време той доставя такива сведения, но с подобряването на англо-турските отношения му нареждат да преустанови работата в това направление. Ето защо неговите разузнавателни усилия се пренасочват за събиране на информация за отбранителните обекти по черноморското крайбрежие на СССР – военните корабостроителници. За изпълнение на тази задача (по негови признания) са му предоставени около 115 000 лв. Той също така признава, че е изготвил два доклада за две свои пътувания, които на практика не се осъществяват, като за написването на докладите е ползвал сведения от военни списания, морски справочници и от това, което е могъл да научи от акостиралите временно във Варна съветски и други чужди кораби42.
По настояване на Вадим Гриневич Михаил Скобликов събира информация за предприетите строежи на морски съдове от АД „Кораловаг“ във Варна, както и за строежа на бензиновите резервоари в града. На него му поставят задача да проучи въпроса за минните заграждения на варненското пристанище, но по признанието на Скобликов, не е дал някакъв отговор43.
Мобилизираният британски поданик Чарлс Бърт Ендрюс*, който работи в Английската легация, е ръководител на четвъртата разузнавателна група.
Неговото информационно звено се състои от 18 души, които могат да бъдат определени като случайни информатори. Според полицията те се
______________________
* Английският консул Франсис Бейкър влиза в страната на 27. II. 1939 г., а я напуска на 11. III. 1941 г. Вж.: АМВР, общо дело 23625, т. 11, л. 112 – картон за идентификация на Франсис Пиърс Бейкър.

намират в приятелски връзки с англичанина и са били използвани, без да имат представа за това. Нещо повече, както по-късно българските контраразузнавачи признават, Чарлс Бърт Ендрюс има двама платени сътрудници, които всъщност са подставени лица на отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“ при Дирекция на полицията44. Докладите, които той прави, се предават направо на ръководителя на Службата за паспортен контрол Едуард Смит Рос. Може би поради тази причина полицията определя дейността на неговата група в сравнение с дейността на другите групи като незначителна45. Дали в действителност е така? Обстоятелството, че за разлика от Вадим Гриневич Чарлс Бърт Ендрюс успява безпрепятствено да напусне територията на България, скрива в тъмата на времето резултата от неговата дейност. Един от малкото разузнавателни документи, който стига до нас след 50-годишен период на затъмнение и който вдига завесата на това време, е донесение № 479 от 7 октомври 1941 г. на ръководителя на териториалната служба на германския Абвер майор Ото Вагнер (д-р Делиус) до РО-ЩВ. От този документ научаваме, че по данни на германската разузнавателна служба запасен полковник Маринов e извършвал военно разузнаване в полза на английската разузнавателна служба, на когото Чарлс Бърт Ендрюс изказва признателността на Английската легация за отлично предадената военна информация. Поради тази причина майор Ото Вагнер умолява РО-ЩВ да разкрие сред офицерските кадри въпросния полковник, като предоставя и отличителните му белези46. Този факт позволява да се допусне, че полицейските органи не успяват да разкрият истинския състав на разузнавателната мрежа, ръководена от Чарлс Бърт Ендрюс, и това е причината, поради която дейността му се определя като незначителна.
Преди да бъде отвлечен, Вадим Гриневич оставя за свой заместник и ръководител на нелегалната английска резидентура в България Георги (Юрий) Плотницки, който подписва своите донесения с псевдонима Петър Соболев, а сумите за развитието на своята агентурна мрежа получава в български левове от евреин, останал неизвестен за българското контраразузнаване. Сикрет интелиджънс сървис трябвало да изплати на евреина равностойността в чужда валута, в която пожелае съюзническа на Великобритания или неутрална страна47. Вадим Гриневич успява да предаде на Георги (Юрий) Плотницки и пълния списък на агентите и информаторите от разузнавателната група на
______________________
* Роденият в Отава (Канада) през 1877 г. чиновник при Английската легация Чарлс Бърт Ендрюс влиза в страната на 3.II.1940 г. и я напуска през гара Свиленград на 11. III. 1941 г. (Вж.: АМВР, об. д. 23625, т. 13, л. 129 – картон за идентификация на служителя от Английската легация Чарлс Джордж Бърт Ендрюс.)

Едуард Соколовски, известни под номера и псевдоними48.
В заседание на 15 юли 1941 г. Софийският областен военен съд с присъда № 169 признава за виновни и осъжда на смърт чрез обесване по силата на член 112 от Наказателния закон четиримата обвиняеми Георги (Юрий) К. Плотницки, Сергей Ст. Осиюк, Едуард М. Соколовски и Михаил Д. Скобликов за извършената от тях престъпна дейност – шпионаж в полза на Сикрет интелиджънс сървис49.
След като касационните жалби на обвиняемите са отклонени, рано сутринта на 13 август 1941 г. присъдата им е приведена в изпълнение50.
На 22 февруари 1941 г. служителите от отделение „Б“ провеждат и една друга операция, целяща да ликвидира разпространяването на английската печатна пропаганда в страната, предприета от Службата за пропаганда и информация при Английската легация и ръководена от пресаташето Норман Джеймс Дейвис51.
Английските правителствени кръгове отдават голямо значение на печатната пропаганда в своя полза в страните от Балканския полуостров. За тази цел те създават специализирана агенция за новини „Британова“ (Britanova), която започва своята дейност през декември 1939 г. Нейната главна квартира е в Белград, като отделни клонове (бюра) са изградени в София, Будапеща, Букурещ, Атина и Истанбул52.
В България Английската легация предприема интензивна кампания за пропагандиране на британските успехи при воденето на бойните действия със силите на Оста. Службата, ръководена от пресаташето Норман Дейвис, започва да издава специален поверителен бюлетин, пропагандиращ британските военни успехи и предназначен за сравнително ограничен кръг от хора53. Така например според едно донесение на внедрения в Английската легация български контраразузнавач от отделение „Б“ с псевдонима Р 10, през декември 1940 г. подобни бюлетини, например поверителни бюлетини № 9 и 10, които засягат събитията в Румъния, получават следните лица:
1. Стойчо Мошанов (ул. „Н. Николаевич“ № 23)
2. Петко Стайнов (ул. „Славянска“ № 22)
3. Цвятко Бобошевски (ул. „Н. Николаевич“ № 23)
4. Никола Петков (ул. „Народно събрание“ № 6)
5. Димо Казасов (ул. „Женева“ № 12)
6. Стоян Нейков (ул. „Цар Самуил“ № 7-Б)
7. Петър Нейков (ул. „Московска“ № 37)
8. Никола Мушанов (ул. „Московска“ № 47)
9. Александър Гиргинов (ул. „Раковски“ № 120)54.
Първият задържан от хората на Андрей Праматаров е Иван Куртев Митев, военен инвалид, роден в с. Михайлово, Сливенско, живеещ в гр. Сливен. При обиска на жилището му откриват 17 902 лв. и голямо количество печатен пропаганден материал, изготвен от Службата за пропаганда и информация при Английската легация в София55.
При проведените разпити той признава, че е посещавал много пъти службата и е бил в редовен контакт с Норман Джеймс Дейвис, който му давал голямо количество печатен пропаганден материал за разпространяване в района на Сливен, Ямбол и Елхово. За тази цел той получавал многократно различни суми и до момента на арестуването му е взел от английското пресаташе 51 900 лв. от които 10 000 лв. са предназначени за купуването на мотоциклет, с който да се осигури по-бързото разпространяване на пропагандния материал.
Иван Митев е известен на служителите на Службата за пропаганда и информация под фамилията Чолаков, а пропагандните материали му донасят различни хора на посочения от него адрес56.
Освен това той признава, че идеята за получаване на пропагандните материали и парите от Английската легация му внушава неговият съквартирант Добри Панайотов Джелепов, роден в Ямбол, който също е военен инвалид и живее в гр. Сливен. Според Иван Митев, Добри Джелепов му дава писмо и пътни пари до София с уговорката получените парични суми от легацията да бъдат поделени между двамата. За да могат да получават повече пари, Добри Джелепов свързва Иван Митев с живеещия в с. Маломир, Ямболско, военен инвалид Слав Янков Славов, когото завеждат в Службата за пропаганда и информация в София и го представят на нейния ръководител Норман Джеймс Дейвис. При задържането му Слав Славов признава, че е посещавал два пъти службата в легацията и е получил лично от Норман Дейвис 7000 лв. и пакет с печатни пропагандни материали, които предава на Иван Митев57.
В хода на процеса на предприетите разпити задържаните Иван Митев, Добри Джелепов и Слав Славов признават своята дейност като противодържавна, като Добри Джелепов посочва, че сливенският адвокат Иван Киров Бояджиев го свързва с Английската легация58. Непосредствено след разпитите и четиримата са въдворени от 3 март 1941 г. в лагера „Гонда вода“59.
Освен дейността на ръководителя на Службата за паспортен контрол Едуард Смит Рос, на неговия помощник Вадим Павлович Гриневич и на ръководителя на Службата за пропаганда и информация Норман Джеймс Дейвис изключителен интерес за българската контраразузнавателна служба – отделение „Б“ и военното разузнаване (РО3 от РО-ЩВ) представлява работата на английския военен аташе подполковник Александър Рос и неговия апарат в България. Както бе посочено, Александър Рос се отличава с изключителна предпазливост, което не позволява на оторизираните органи да разкрият целите и насоките на неговите действия през време на пребиваването му в България. Може би поради тази причина единственият случай, в който е открита намесата на подполковник Рос, е процесът за шпионаж срещу Едуард Дезире Гослен и неговата група.
На 22 май 1941 г. органите на Дирекцията на полицията задържат редица чужди и български граждани в София – Рафаел Дезире Гослен, Исак Симанто Йосиф, Нисим Рафаел Арон, Влас (Блез) Алфонов Чапликов, Иван Антонов Шишков, Борис Стефанов Пейчев и Стефан Благоев Попгеоргиев. Не са задържани подполковник Александър Рос и френският търговски представител Хенри Изидор Жервилие, които напускат България през март60.
На всички предявяват обвинение в извършване на разузнавателна дейност в полза на Великобритания и на движението на генерал Дьо Гол. От разпита на Рафаел Дезире Гослен, французин, роден в Одеса и пребиваващ в България от 1923 г., се разбира, че през юли 1940 г. той се среща с френския търговски представител Хенри Изидор Жервилие, който му предлага да работи за движението на генерал Дьо Гол, противник на правителството на маршал Петен. Рафаел Гослен признава, че приема направеното му предложение, тъй като е идеен привърженик на движението за свободна Франция, след което установява постоянен контакт с Жервилие. От Жервилие, който разполага с представителство на бул. „Дондуков“ № 2, той получава различни задачи с разузнавателен характер – събира разнообразна информация за пристанищата по р. Дунав, по-специално за пристанището на гр. Русе, за превозването на материали като манганови руди, нефт, бензин и др., идващи от СССР и предназначени за Третия райх, за дислоцираните в Румъния хитлеристки войски, за наличието на германци в гр. Русе и за състоянието на пътната инфраструктура в Южна България61.
При една от срещите между Рафаел Гослен и Хенри Жервилие последният предупреждава, че дейността на хората на генерал Дьо Гол в България се ръководи от английския военен аташе подполковник Александър Рос, на когото трябва да се представи за инструкции. Няколко дни по-късно Жервилие му урежда среща с подполковник Рос, от когото Рафаел Гослен получава инструкции да намери лице, което да се съгласи да извършва саботажи – миниране на композиции с бензин и нефт, които заминават от България за Третия райх62. Рафаел Гослен приема предложението и започва да търси подходящ човек. Като преподавател и частен учител по френски език той се спира на бившия си ученик Исак Симанто Йосиф, също френски поданик, на когото обяснява ситуацията. Исак Йосиф се съгласява и за целта след няколко дни запознава Рафаел Гослен с Нисим Рафаел Аронов, търговец на железария. При многократните им срещи те уговарят условията, при които Нисим Аронов ще пристъпи към изпълнението на възложената му задача63. Но впоследствие, още преди да пристъпи към действия, той издава всичко на служителите от Дирекцията на полицията64.
Колкото до задачата да се проучи шосето Пловдив-Смолян, Рафаел Гослен възлага изпълнението є на бившия си ученик по френски език Борис Стефанов Пейчев, чиновник в една софийска банка, като за целта му дава предварително известно възнаграждение. Борис Пейчев заминава за Пловдив, откъдето си взема билет за Смолян, но стига до Асеновград и се връща в София. При разпита той признава, че два дни след пътуването си е посетил Рафаел Гослен и е докладвал устно за състоянието на пътната инфраструктура, но само за шосето от Пловдив до Чепеларе, като сведенията взема от обикновена туристическа карта65.
Със задачата да проучи всички дунавски пристанища, по-специално русенското, както и с въпроса за превозването на материали по р. Дунав за Третия райх и за намиращите се в Румъния хитлеристки войски, Рафаел Гослен се заема сам. За изпълнение на поставената от английския военен аташе задача Хенри Жервилие запознава Рафаел Гослен с Влас (Блез) Алфонов Чапликов, чиновник във френската легация в София, който също така участва в движението за свободна Франция и симпатизира на генерал Дьо Гол. Той дава препоръчително писмо на Рафаел Гослен до братовчед си Иван Антонов Шишков, работещ като чиновник във френското параходно дружество в Русе66. Със същото писмо Рафаел Гослен заминава за Русе, където иска от Иван Шишков интересуващите го сведения. Шишков му дава всички сведения за русенското пристанище, за превозваните материали по р. Дунав до Германия и т. н. Но по-късно поради неизпълнение на някои ангажименти от страна на английския военен аташе и неговия френски помощник Хенри Жервилие (непредоставяне на парични суми и други подобни) Рафаел Гослен отказва да сътрудничи67.
На 6 ноември 1941 г. в Областния софийски съд се насрочва делото по шпионската афера „Гослен“. По него като обвиняеми са привлечени гореизброените лица, както и отсъстващите от страната английски военен аташе подполковник Александър Рос и неговият помощник от френската легация Хенри Жервилие68. Независимо че прокурорът иска смъртно наказание за всички участници в този процес, съдът осъжда на 10 години строг тъмничен затвор и 100 000 лв. глоба само Александър Рос, Хенри Жервилие и Рафаел Гослен. Останалите обвиняеми са оправдани69.
В заключение трябва да се подчертае, че периодът на прекъсване на дипломатическите отношения и напускането на личния състав на Английската легация, отвличането на помощник-началника на Службата за паспортен контрол Вадим Павлович Гриневич и предаването му на хитлеристките разузнавателни органи се отразява неблагоприятно върху внедряването и развитието на нелегалната резидентура в България. От друга страна, работата на представителите на английската разузнавателна служба в легацията, преминаваща под прикритието на дипломатическата, търговската и пресслужбата, влияе положително върху своевременното активизиране на редица агенти, които се вербуват в годините между двете световни войни. Сведенията, които се получават от легацията, са многобройни и разнообразни и свидетелстват за широко проникване в средите на българския политически живот. В тази връзка се предприемат редица конструктивни ходове в оказването на позитивно въздействие върху решаването на един или друг въпрос в страната. Едновременно с това изтеглянето на английското дипломатическо представителство затруднява изпълнението на най-важната задача за едно разузнаване – създаванетона агентурна мрежа, което е първостепенно условие за получаването на ценна, актуална и поверителна информация. Прекъсва се изграденият контакт между агента и неговия контрольор в дадената зона на действие, спира се работата по организацията на базата за разузнавателна работа, маскировъчните мероприятия и най-важното – финансирането є. Освен това изненадващото задържане на Вадим Гриневич довежда до разкриването и ликвидирането на няколко дълбоко законспирирани разузнавателни групи, които биха могли да нанесат непоправими загуби на изгражданата политическа линия на българското правителство на Богдан Филов. Независимо от понесените удари англичаните впоследствие успяват да възстановят старите връзки и да излязат на нови оперативни позиции, за което свидетелства дейността на многочисления по своя състав разузнавателен център на Сикрет интелиджънс сървис в Истанбул през следващите няколко години.

БЕЛЕЖКИ

1 АМВР, об. д. 23625, т. 11, л. 100, 105 – картони за идентификация на служителите от Английската легация Едуард Смит Рос и Вадим Павлович Гриневич.
2 П а к т а м, л. 90 – картон за идентификация на служителя от Английската легация Норман Джеймс Дейвис.
3 П а к т а м, т. 3, л. 13.
4 П а к т а м, т. 11, л. 78, 82; т. 12, л. 2.
5 П а к т а м, т. 3, л. 13.
6 П а к т а м, л. 14.
7 П а к т а м, т. 9, л. 1.
8 П а к т а м, л. 2.
9 П а к т а м, л. 1.
10 П а к т а м, л. 2.
11 АМВР, об. д. 23635, л. 40; об. д. 21475, л. 1.
12 АМВР, об. д. 21475, л. 1.
13 АМВР, об. д. 23625, т. 3, л. 21-23, 32; об. д. 5819, л. 115.
14 Г о ч е в, Г. Бюро „Д-р Делиус“. С., 1969, с. 85.
15 Д и м и т р о в, И. Англия и България (1938-1941 г.). Навечерието и началото на Втората световна война. С., 1983, с. 227.
16 АМВР, II НС 349, т. 1, л. 185; т. 2, л. 138-142.
17 П а к т а м, т. 2, л. 186.
18 Д и м и т р о в, И. Пос. съч., с. 228.
19 Х а н д ж и е в, Р. Англия и заговорът на д-р Г. М. Димитров (есента и зимата на 1940-1941 г.). – Исторически преглед, 1990, № 3, с. 12.
20 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 1.
21 П а к т а м, л. 2; В своята статия Румен Ханджиев посочва погрешно, че първата група е ръководена от Вадим Гриневич и Георги Плотницки. (Вж: Ханджиев, Р. Пос. съч., с. 12.)
22 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 3.
23 П а к т а м.
24 П а к т а м.
25 Зора, бр. 6601 от 21 юни 1941 г.
26 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 3.
27 П а к т а м.
28 Зора, бр. 6569 от 10 май 1941 г.; бр. 6601 от 21 юни 1941 г.
29 АМВР, ф. 75к, оп. 1, а. е, 219, л. 3.
30 П а к т а м, а. е. 221, л. 16.
31 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 480, л. 8.
32 П а к т а м, л. 5, 7.
33 П а к т а м, л. 4.
34 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 4.
35 Зора, бр. 6601 от 21 юни 1941 г.
36 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 4.
37 П а к т а м.
38 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 4.
39 Зора, бр. 6601 от 21 юни 1941 г.
40 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 5.
41 П а к т а м.
42 П а к т а м
43 П а к т а м.
44 П а к т а м.
45 П а к т а м, л. 6.
46 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 706, л. 366.
47 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 6.
48 П а к т а м.
49 Зора, бр. 6621 от 15 юни 1941 г.
50 Зора, бр. 6646 от 13 август 1941 г.
51 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 17.
52 Barker, E. British Policy in South-East Europe in the Second World War, London, 1946, p. 44.
53 R a c h e v, St. Anglo-Bulgarian Relations During the Second World War (1939-1944), Sofia, 1981, p. 44.
54 AMBP, об. д. 4340, л. 122.
55 П а к т а м, об. д. 23625, т. 9, л. 17.
56 П а к т а м.
57 П а к т а м.
58 П а к т а м.
59 П а к т а м, ф. 75к, оп. 1, а. е. 221, л. 16.
60 Зора, бр. 6737 от 2 декември 1941 г.
61 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 20.
62 П а к т а м, л. 22.
63 П а к т а м.
64 Зора, бр. 6737 от 2 декември 1941 г.
65 АМВР, об. д. 23625, т. 9, л. 22.
66 П а к т а м, л. 23.
67 Зора, бр. 6699 от 16 октомври 1941 г.
68 Зора, бр. 6744 от 10 декември 1941 г.
69 П а к т а м.

                                ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Д-Р ДЕЛИУС В ДЕЙСТВИЕ. ФРАГМЕНТ ОТ ГОЛЯМАТА ИГРА

В българската история все още съществуват някои неясни и тъмни петна, които по много причини са отбягвани от изследователите. Тази тенденция е валидна най-вече за периода 1941-1942 г. Оперативните мероприятия на българската полиция, военното разузнаване и съвместната работа на германския Абвер с тях през този период все още очакват своите анализи. Нещо повече, благодарение на своя млад и талантлив ръководител майор Ото Вагнер териториалната служба на германския Абвер в България – КО/България* – опорен пункт на германската разузнавателна служба на Балканите, се превръща в едно от първокласните по сила подразделения на Amt Ausl Abw**.
Ото Вагнер (с оперативни имена „д-р Делиус“, „д-р“, „д-р Фрей“, „Куно“, „Кара“ и др.) е роден на 14 април 1898 г. в гр. Манхайм, Германия. От 1936 до 1939 г. работи в териториалното подразделение на Абвера в гр. Саарбрюкен, след което от 1940 г. е назначен за началник на референтурата „Ост“, група ЗФ в управлението „Чужбина/Абвер“, чието основно задължение е извършването на разузнавателни операции срещу СССР, както и в някои страни от Балканите и Близкия изток1. През 1940 г. е акредитиран пред Министерството на външните работи и изповеданията като доктор Ото Делиус – германско търговско аташе, роден на 12 февруари 1896 г. във Фрайбург2. В действителност е изпратен за ръководител на резидентурата на управление „Чужбина/Абвер“ в България с чин майор, като служебното му положение отговаря на длъжността на командир на полк. С донесение от 12 май 1941 г. той се представя на новия началник на РО-ЩВ подполковник Никола Костов, като го моли да уреди всичко така секретно, че „никой да не може да установи идентичността на Делиус с Вагнер“3.
Арестуването през февруари 1941 г. на няколкото разузнавателни групи, инфилтрирани в софийските среди и тайно финансирани от Сикрет интелиджънс сървис, нанася тежък удар върху възможностите за получаване на определена специфична информация, нужна за предугаждането и анализирането на поведенческия модел на българските военнополитически кръгове4. Положението се утежнява след прекъсването на дипломатическите отношения на България с Великобритания и последвалото изтегляне от територията на страната на състава на Английската легация. От друга страна, предприетите оперативни мероприятия от отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“ да неутрализира опитите на д-р Г. М. Димитров да премине с помощта на своите съидейници към нелегална борба, както и предприетото чрез Английската легация бягство в чужбина нарушават
????????
* Kriegsorganisation/Bulgarien.
** Amt Ausland/Abwehr – Управление „Чужбина/Абвер“.
катастрофално организационно изградените връзки в самото „Пладне“ и тези с ПК „Звено“ и Социалдемократическата партия. Част от нейните лидери са принудени да емигрират в чужбина, а други, като Георги Вълков, Александър Оббов, Борис Бумбаров, Пецо Гировски, са задържани от разузнавачите на Дирекцията на полицията и веднага интернирани в лагера „Гонда вода“5. Непосредствено след това в България се провеждат няколко публични процеса, целящи да покажат на обществото до каква степен чуждите разузнавателни служби (по-специално английската и югославската) са се опитвали да проучват външния и вътрешния политически курс на ориентиране на правителствените кръгове. В историята като най-известен от тях остава процесът срещу д-р Г. М. Димитров и неговите съратници от „Пладне“, подготвяли държавен преврат в страната в полза на антихитлеристките сили6. Показаните по време на процеса неопровержими доказателства за чуждата намеса – заловената радиопредавателна и приемателна апаратура, оръжие, многобройни взривни, пропагандни и други печатни материали довеждат до произнасянето на тежки (включително и смъртни) присъди за много от участниците в заговора на д-р Г. М. Димитров7. Процесът продължава общо 67 дни, като 34 души са признати за виновни в една или друга степен (11 от тях са осъдени на смърт)8.
Изпреварващите удари на българската полиция, предприети от отделение „Б“ на отдел „Държавна сигурност“ и на РО-ЩВ (военното разузнаване), довеждат до създаването на лагера „Гонда вода“, в който започват да се събират всички лица, имащи непосредствен контакт по един или друг повод със служителите на Английската легация в София и консулствата във Варна и Бургас – журналисти, представители на чужди информационни агенции, български помощен персонал, представители на смесени фирми и агенции и т.н. Като примери могат да бъдат посочени журналистите Михаил Пъдев, Христофор Янев, Стефан Янчулев, Георги Вълков и др.9 Голяма роля в посочването на лицата за задържане изиграва активно действащото в тези дни Бюро на германския Абвер в София начело с неговия ръководител д-р Делиус, работещо в повечето случаи съвместно с РО-ЩВ. Например по искане на началника на РО-ЩВ подполковник Владимиров (с писмо № 15095 от 5 март 1941 г.) отдел „Държавна сигурност“ към Дирекцията на полицията се задължава да задържи като евентуални агенти на Сикрет интелиджънс сървис в Бургас бившите служители Сотир Янев Сариев, Димитър Н. Дамаскинов, Даниел Георгиев Ценович, Лазар Г. Иконописов, Борис Сергиев Угаров и Одисей Серафимов Угаров10. Впоследствие същите са многократно разпитвани от следствените органи за контактите си с англичаните, за своята дейност в консулството и т. н. Подобен е случаят със запасния офицер и ръководител на бургаския лагер „Крафт дурх фройде“* (нарочни доставки) Киряк Проданов, известен англофил, чието задържане се иска с донесение №
_________________
* Сила чрез радост.

166 от 1941 г. на д-р Делиус до началника на РО-ЩВ подполковник Владимиров11.
Февруарският удар, нанесен по няколкото нелегално действащи в България звена на Сикрет интелиджънс сървис, не внася ни най-малко успокоение в дейността на българското военно разузнаване, както и на разузнаването на германския Абвер. Предприетата на 24 февруари 1941 г. операция по отвличането от гара Свиленград на служителя от Службата за паспортен контрол на Английската легация Вадим Гриневич, отговарящ непосредствено за английските разузнавателни мероприятия в България, както и последвалите неочаквано дълбоки разкрития за подривната дейност на д-р Г. М. Димитров и неговите сподвижници в страната, дават повод най-вече на германската разузнавателна служба да предположи, че в страната все още остават незасегнати определени информационни структури, които може би са преминали под оперативниян контрол на служители от Американската легация или на служители от Американския колеж в Симеоново.
Пристигането на нов американски служител на 18 март 1941 г. в София от Рим – военния аташе майор Кърнилиъс К. Джедуин,* и подсилването на службата му със специална секретарка – румънката с американско гражданство Елен Ник Клепча, изпратена на 19 април 1941 г. от апарата на американския военен аташе в Румъния полковник Ратай,** засилват подозренията на д-р Делиус и неговите подчинени от КО/България, че американците ще се постараят да поемат оперативното ръководство на останалите незасегнати звена от английската разузнавателна инфраструктура в страната, както и да възстановят поне отчасти нарушените поради напускането през март 1941 г. на Английската легация връзки и контакти с опозиционните на царя среди, по-специално с англофилски настроените движения в България.
Поради тази причина д-р Делиус обръща особено внимание на останалите в страната лидери, по специално върху БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“), за които се предполага, че са поели водачеството след, бягството на д-р Г. М. Димитров в края на февруари 1941 г., както и на техните връзки с протогеровистите и политическото крило „Звено“ – Пецо Трайков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев и др. Земеделският трибун и антифашист журналистът Георги Вълков понася първи удара на Бюрото на германския Абвер в София.
Георги Иванов Вълков е роден на 28 октомври 1897 г. в гр. Велико Търново. Завършва инженерство в Чехословакия.12 Той е един от най-
–-
* АМВР, об. д. 23633, л. 80.
** Пак там, л. 95. За дейността на американската разузнавателна служба в годините на Втората световна война вж. по-подробно К о т е в, Н. Американското разузнаване в България (1939-1945 г.) – Известия на Националния център по военна история. С., 1992, том 54, с. 82-93; Kotev, N. G., The Activities of the American Intelligence in Bulgaria during World War II – B: XVIII Congresso Internationale di Storia militare, Roma, 1993, p. 553-559.

близките сподвижници на д-р Г. М. Димитров в БЗНС „Ал. Стамболийски“. От 1928 г. е директор на вестник „Пладне“, за чието издаване е инициатор съвместно със земеделците Гаврил Денков и завърналите се от емиграция в Югославия д-р Г. М. Димитров и Къню Кожухаров13. Мотото на излезлия на 2 ноември 1928 г. първи брой на всекидневника: „Винаги справедлив. Никога неутрален“, издава идейното кредо на съратниците. Ратуващ за единството на земеделското движение, Георги Вълков винаги и навсякъде се бори и за славянското единение. Дори последният брой на вестника, издаден на 30 юни 1934 г., следва тази насоченост на списване. Нещо повече, в уводната статия, подготвена от него, се отбелязва, че най-верният път към мира и напредъка в целия Балкански регион е обединението на южните славяни14. Като кореспондент на различни чужди вестници през 1936 г. посещава СССР, където присъства на тържественото откриване на Московския метрополитен. По-късно той участва активно като публицист в друг орган на земеделското движение – „Младо село“, който излиза от 1 март 1936 г. до февруари 1938 г. 15.
Началото на Втората световна война заварва Георги Вълков с изградена гражданска позиция. Борещ се против провежданата правителствена политика на сближение с Третия райх, той решава да подпомогне действията на демократичните сили, като се свърже с представителите на тайните служби на Великобритания и Югославия. До интернирането му на 22 февруари 1941 г. успява да създаде разузнавателна група, която подпомага с разнообразна по характер поверителна информация представителите на двете разузнавателни служби. Така например чрез своя сътрудник Емил Иванов Стратев, работещ като чиновник в Материалното отделение на Дирекцията на въздухоплаването, Георги Вълков успява да подготви и предаде подробни сведения за структурата на българските ВВС, местоположението на летищата, приблизителното количество на наличните самолети, включително и някои тактико-технически характеристики на бомбардировача „Дорние“ (ДО-17) и изтребителя „Месершмит“ (Ме-109)16 на кадровите разузнавачи и служители на Английската и Югославската легация в София – Норман Дж. Дейвис и Душан О. Петкович.17 В друг случай чрез втория си сътрудник Спас Константинов Манолов по поръчка на Норман Дж. Дейвис се събира разнообразна информация за месторазположението на германските военни подразделения на територията на Царството. Георги Вълков още от началото на 1940 г. предава сведения за всички германски граждани, отседнали в реномирания софийски хотел „България“ (кои са офицери и кои – цивилни), за строителството, предприето от тях в района на Стара планина, за наличието на германска авиация, пребазирана на летище „Божурище“, и т.н.18. Едновременно с това вероятно по поръчение на Душан О. Петкович, се търси информация, необходима за политическото разузнаване – сведения за комунистическата партия, за местожителството и положението на лица, които са били навремето в Сърбия и са преминали нелегално границата, и т. н.19.
Тъй като Спас Манолов е секретен сътрудник в Дирекцията на полицията от 1938 г. и е натоварен със специални задачи от груповия си началник В. Цанков по отношение на Георги Вълков, отдел „Държавна сигурност“ е наясно с развиваната от страна на бившия директор на ежедневника „Пладне“ дейност. Поради тази причина непосредствено след започналата неутрализация на английската резидентура в страната (както и на заподозрените във връзки с нея), предприета от ръководителя на отделение „Б“ Андрей Праматаров, един от първите, които са задържани и интернирани, е Георги Вълков.
От 22 февруари до 25 юни 1941 г. той пребивава в лагера „Гонда вода“ под полицейско наблюдение заедно с редица други опозиционери англофили, дейци на различни партии и движения – Перо Шанданов, Пецо Трайков, Борис Бумбаров, Никола Петков, Михаил Статев, Диаманди Диамандиев, Иван Митев, Слав Славов и др.
На 25 юни 1941 г. той е прехвърлен в Дирекцията на полицията, където до 4 юли е разпитван за своята дейност като журналист и за дейността на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“)20. Разпитите засягат също така насоките на провежданата преди това югославска политическа линия спрямо България, както и личните му връзки с някои от дипломатите на Югославската легация в София. В Дирекцията на полицията му предлагат да влезе във връзка с предполагаемите наследници на английската разузнавателна служба в Царството – американците. Вероятно под натиска на служителите от отдел „Държавна сигурност“ Георги Вълков е принуден чрез един от другите интернирани – журналиста Михаил Димитров Пъдев, бивш служител в Английската легация, да потърси контакт с ръководителя на канцеларията на Американската легация Мартин Роузмън Медоус, за когото се предполага, че ръководи или най-малкото контролира позициите на Сикрет интелиджънс сървис в страната.21 По стечение на обстоятелствата този опит се проваля може би най-вече поради факта, че Михаил Пъдев не се ползва с доверието на дипломатите на Американската легация след престоя му в лагера „Гонда вода“.22 В същото време може да се допусне, че за провала определена вина има и самият главен секретар на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) д-р Г. М. Димитров – поради осъзнаването на опасността от изместването му на бъдещата политическа сцена от Георги Вълков. Като основен аргумент се изтъква тезата за евентуалното му превербуване от полицията в лагера за интернирани „Гонда вода“. Това се потвърждава от едно донесение на български контраразузнавач, работещ в Американската легация, в което между другото се споменава, че „срещу инж. Вълков се работи извънредно много, жестоко и отчаяно от хората на Димитров, които го представят като агент на Военното министерство“23.
След като е арестуван през февруари 1941 г., той прекъсва връзките си с разузнавачите от Английската и Югославската легация, но това не отслабва усилията му да установи контакт с тях чрез американците. Изплъзвайки се от ръцете на полицията, той решава да използва свой познат от лагера за интернирани – журналиста Христофор Христов Янев, бивш кореспондент на американския вестник „Чикаго дейли нюз“, за когото се предполага, че е в контакт с Американската легация. Според думите на Георги Вълков „всички, които са го познавали, са го възприемали за несериозен и неуравновесен човек“. Ето защо никой не може и да предположи, че той работи като осведомител на службата на д-р Делиус и че това ще доведе до окончателното разкриване на земеделския лидер. Неочаквано открилите се възможности за реализиране на определени оперативни мероприятия, целящи разкриването и последващото дезинформиране на противника, бюрото на Абвера в София не уведомява дори и българското военно разузнаване (РО-ЩВ). От страна на д-р Делиус в играта е включен германски контраразузнавач, който да поеме ролята на американски „нелегал“, временно пребиваващ на територията на България с имената „мистър Браун“ или „полковник Тъгъл“.
Шефът на Абвера в България допуска, че Георги Вълков ще направи всичко възможно, за да влезе във връзка със служители от Американската легация и в средата на септември 1941 г. чрез Христофор Янев осигурява такъв канал за запознанство с американски „нелегал“, като по този начин се избегне несигурният път на пряк контакт с наблюдаваната от служителите на полицията Американска легация24.
Първата среща между мнимия американски разузнавач, представен на Георги Вълков като „мистър Браун“, става в дома на журналиста Христофор Янев, намиращ се в София на бул. „Македония“ № 23. По време на проведения разговор, за да спечели доверието му, Георги Вълков го информира, че е помагал на Сикрет интелиджънс сървис и е предавал на един от нейните софийски представители – Норман Дж. Дейвис, редица поверителни по своя характер документи. Като материали с голяма ценност са посочени тези, съдържащи чертежите на летища на територията на България, както и печатни разпоредби с указания до командванията им, как да действат в случай на противниково нападение. Според него последната му уговорена среща с англичаните не се провежда поради внезапния му арест25. В хода на разговора Георги Вълков, без да подозира нищо, обещава да предостави на американците важни военни документи, които щял да получи от свой сътрудник, служител в Дирекцията на въздухоплаването. По-късно германците установяват, че това е волнонаемният служител Емил Иванов Стратев. Освен това той поема и политически ангажименти да реорганизира изпадналото в криза земеделско движение след бягството на ръководителите му Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев и д-р Г. М. Димитров, като подготви българския народ за краха на властта в България. В края на разговора той предава на „нелегала“ ръкописно изложение на английски език за събитията около бягството на д-р Г. М. Димитров, като информира „мистър Браун“, че то е написано от неговата дъщеря на английски език под негова диктовка, тъй като знае само френски език26.
Големите подробности за проведените разговори, с които разполага Бюрото на Абвера, дават основание да се допусне, че Христофор Янев е бил специално подготвен, т. е. технически оборудван за тази операция. За далечния прицел на тази операция може да се съди по това, че в подобен капан попадат и други видни опозиционери англофили и антифашисти. Свидетелство за това е един от малкото запазени оригинални документа на д-р Делиус от 23 март 1943 г. То ни връща отново към квартирата на Христофор Янев, но разигралите се там събития са свързани с видния опозиционер и протогеровист Пецо Трайков Гировски два дни след срещата с Георги Вълков. Този документ ни дава неопровержими доказателства за „двойните“ игри на д-р Делиус, за огромната му осведоменост за всички нюанси на българския политически живот и за дълбочината на познаване на организационните проблеми и вътрешни връзки между отделните опозиционни движения – ВМРО (протогеровисти), „Звено“, БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и др. Поради уникалността на това свидетелство тук привеждаме пълния му текст:
„На 19. 9. 41 г. около 17 ч. в жилището на журналиста Христофор Янев, бул. „Македония“ № 23, Пецо Трайков е имал среща с един американски агент, който се е назовал „мистър Браун“. При тази среща Трайков е заявил, че той оглавява организация, която обхваща кръга „Звено“ и една голяма част от армията. Човекът за свръзка между армията и неговия кръг бил полковник Д. В. Американският агент си записал пълното име на полковника. Същото гласи: „Дамян Велчев“. Трайков задраскал името, така че само началните букви останали четивни.
По-нататък Трайков обявил следното: той бил против всяка индивидуална акция, както и срещу терористични и саботажни акции. Такива акции не биха довели до никакъв друг резултат, освен да привлекат вниманието на полицията върху него и неговите хора и тя да залови ценни членове на неговата организация. Планът на неговата организация е държавен преврат с помощта на армията. Задачата била да се подготви този държавен преврат. Съществува план да се детронира цар Борис и на негово място един член на ЩВ* да се направи диктатор на България. Съществува възможността в даден момент с помощта на надигналата се организация да бъдат убити всички немски офицери и войници в България. Този момент не е фиксиран, но би могъл да настъпи всеки ден, в случай че се дойде до усложнения с Турция. Армията никога не би се сражавала против турците или русите. Той бил уверен в това. Армията не била съставена само от генерали, които са с Борис и германците, а от подофицери и офицери до полковник. Трайков помолил американския агент да уведоми американското правителство, че българската армия никога няма да се бие срещу турците и че в този момент обезателно трябва да се отчита един държавен преврат.
Американският агент запитал Трайков как неговата организация се отнася към движението „Пладне“ Трайков отвърнал, че съгласието било съвършено дружеско, той самият бил сприятелен много с Коста Тодоров и д-р Димитров. Американският агент възразил, че все пак Димитров не би могъл да се характеризира като съвсем безупречен, тъй като употребил за себе си парите, които са му предоставени на разположение. Трайков заявил, че това е несправедливо. Димитров само бил купил жилища през своята тъща. Това било само за целите на организацията, а не с цел осигуряване на самия него.
В няколко от своите последни радиопредавания в българската емисия Коста Тодоров отново подчертал, че част от Македония се връща
––
* Става дума за Щаба на войската.

обратно на Гърция, респективно Сърбия. Трайков моли по възможност Тодоров временно да пропуска такива мнения, тъй като те затрудняват работата на Трайков. По радиото Тодоров трябва само отново да подчертава, че часът на българското освобождение от германско потисничество наближава. Американският агент обещал да сведе това съобщение на Тодоров, обаче обяснил, че това може да стане чак след няколко седмици, може би дори месеци, тъй като той ще се задържи още дълго време във вражеска страна.
Трайков помолил още агента пред американското правителство за приготовлението на пари на стойност от 10 млн. лв. и 10 млн. долара за правителствения пуч*, тъй като се предполагало, че преди своето рухване правителството ще устрои паричните наличности в чужбина, респективно германците ще си присвоят тези парични наличности. В България се разпространявали подобни слухове.
Трайков помолил за ново събеседване, което обосновал с това, че той нямал възможност да се посъветва със своите другари. Без тяхно съгласие не би могъл да обсъжда подробности. Американският агент отклонил една нова среща поради недостиг на време.
Американският агент попитал Трайков и за евентуалната връзка със сръбското движение. Трайков обяснил, че тази връзка съществува в тесен идеологически смисъл, тъй като сърбите и българите били славяни и от тази гледна точка са свързани тясно и дружески. Поради строга охрана директна връзка в момента била изключена.
По-нататък Трайков заявил, че трябвало да потърси контакт с Воя Георгиевич през някой си д-р Хефтер в Букурещ. Тази връзка не била осъществена и в последно време той не бил чул нищо повече за Хефтер, въпреки че още преди месеци бил получил пари от Хефтер по поръчение на британската служба. Между Хефтер и Трайков съществувал секретен код.
По-нататък Трайков разказал, че след своето освобождение от концентрационния лагер** преди няколко седмици е получил вест от д-р Димитров, според която Димитров, противно на българското и германското мнение се намира не в Лондон, а в Кайро. Трайков помолил Димитров по възможност да се задържи в Истанбул, за да може в случай на пуч да дойде в България, колкото е възможно по-бързо, и да поеме важен министерски пост.
Трайков обяснил на американския агент, че в момента не се нуждае от пари, тъй като организацията разполага с достатъчно средства…“27.
На 21 септември 1941 г. се организира нова среща на Георги Вълков, но този път само с Христофор Янев (с оперативен псевдоним „Рила“), който е оставен за доверено лице на „американеца Браун“, за да може да се поддържа по-нататъшен контакт, без да се привлича вниманието на полицейските органи. Вероятно тази стъпка целяла да се сведе до минимум опасността от „осветяване“ на германския контраразузнавач и разкриване на oперацията на д-р Делиус.
В хода на разговора Георги Вълков отново потвърждава, че е предавал и
––
* В смисъл на „преврат“.
** Има се предвид лагерът „Гонда вода“.

друга поверителни военна информация освен тази, която е получавал oт своя сътрудник, работещ в Дирекцията на въздухоплаването. За да предизвика Вълков да говори повече, Христофор Янев му заявява, че цялата негова информация в момента се проверява за достоверност поради факта, че при пребиваването на „американския нелегал“ възниква подозрението, че материалът, предаден на Норман Дж. Дейвис, в по-голямата си част не отговаря на истината. Земеделският ръководител протестира остро срещу това обвинение и продължава да твърди, че дадената поверителна военна информация е първокласна и истинска. Според Георги Вълков преди време във взаимоотношенията му с агентите на Сикрет интелиджънс сървис се появяват подобен симптоми на съмнение и като най-пресен случай посочва този, когато непосредствено преди прекъсването на дипломатическите отношения с Великобритания Емил Стратев предоставя на английските специалисти следните документи:
• поверителни печатни издания на военното ведомство;
• планове на осем летища, разположени на територията на България;
• имената и броят на изпратените в страната авангардни команди на Вермахта преди официалното навлизане на германските войски;
• частични технически планове на германския изтребител „Месершмит“;
• чертежи на хидролетището при Пейнерджик, Варненско (водолетище „Чайка“).
По думите на Георги Вълков английският консул във Варна Франсис Пиърс Бейкър, натоварен да провери водолетище „Чайка“, съобщава на Норман Дж. Дейвис, че съобщението е невярно. Впоследствие се оказва, че при проверката греши английският консул28.
В края на разговора бившият директор на вестник „Пладне“ потвърждава желанието на своя сътрудник от Дирекцията на въздухоплаването да доставя отново конфиденциални сведения срещу съответно заплащане, т. е. такива материали, които „получават само офицери срещу подпис“29. Според думите му той е човек, на когото може да се има доверие, тъй като е „пладненец“, независимо от факта, че е член на организацията „Ратник“.
Третата среща на Христофор Янев с Георги Вълков се провежда на 25 септември с.г. Запитван дали е установен контакт със служителя от Дирекцията на въздухоплаването, Георги Вълков отговаря че сътрудникът му е в десетдневен домашен отпуск, който прекарва в Лясковец. По тази причина агентът „Рила“ му предлага да го запознае непосредствено със сътрудника от дирекцията под претекст, Георги Вълков да не бъде изложен на полицейско разкритие в нещо повече и да бъде свободен в постигането на поставените пред него политически цели. Без да подозира нищо, той се съгласява с това предложение и нещо повече – казва, че и „по-рано е свързвал своя осведомител направо с Норман Дейвис, при който случай неговият осведомител е получил 25 000 лева“30.
На следващия ден Георги Вълков предава на Христофор Янев книгата „Treasure Island“*, на задната корица на която е залепен и първият доклад за „американския нелегал“. Докладът е написан на пишеща машина върху три тънки жълти листа хартия и съдържа сведения за процеса срещу д-р Г. М. Димитров в София, както и за отзвука от радиопредаванията, водени по Би Би Си от Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев31. Този доклад е трябвало да увери американската разузнавателна служба (която има същите задачи, както английската) колко е необходимо Георги Вълков да замине на обиколка в провинцията, за да влезе във връзка с местни дейци на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“)32. По тази причина и след уговорка с агентите на Абвера Христофор Янев решава да изпрати Георги Вълков в Лясковец, за да се срещне на място със своя помощник от Дирекцията на въздухоплаването.

На 29 септември земеделският лидер се завръща и на 1 октомври се появява в дома на Христофор Янев на бул. „Македония“ № 23. По време на тази среща той отново предава доклад, съдържащ наблюденията, които е направил по време на пътуването си, и информация от сътрудника му33, поставена в книгата „The Merchant of Venice“**.
По-конкретно това са подробни сведения за придвижването на войскови подразделения към Варна и Бургас, информация за комунистическата дейност в България, за процеса срещу д-р Г. М. Димитров и сподвижниците му и за организирането на борбата в страната34.
Вълков заявява, че неговият сътрудник приел да работи за американската разузнавателна служба, но тъй като преди излизането му в домашен отпуск надзорът в Дирекцията на въздухоплаването е повишен, той предлага да му бъде даден малък фотоапарат, с който да преснима документите. Заедно с това бившият директор на в. „Пладне“ съобщава, че има брат (в момента мобилизиран в армията като подофицер), който е в състояние да предостави интересни сведения за черноморската отбрана, включително и плановете на бункерите, построени по варненското крайбрежие.30
Както и при предишните срещи, и на тази среща се повдига въпросът за бившата дейност на земеделския журналист. По този начин германското военно разузнаване се опитва да разбере до каква степен и от колко време той е ключова фигура в разузнавателните игри на Великобритания и бивша Югославия. Оттук е и повишеният му интерес към съдбата на тайния архив на сръбската разузнавателна служба в Белград, която след окупацията е могла да попадне в ръцете на Вермахта. Във връзка с това Георги Вълков е успокоен, че според получените от „американците“ сведения почти е сигурно, че една част от него е унищожен от самата сръбска разузнавателна служба, а друга – от априлските бомбардировки на германското Луфтвафе. Страхът идва преди всичко от откриването на неговите донесения, което би довело до евентуалното разобличаване на разузнавателната му верига36.
––
* Островът на съкровищата (англ.).
** Венецианският търговец (англ.).

От 5 октомври 1941 г. започва подаване на разузнавателна информация почти ежедневно. На тази дата е предоставен доклад с анализ на политическото положение в България, който съдържа информация за положението в Македония, за настъпилия терор в страната и за причините за лошото настроение на цар Борис III напоследък37.
Три дни по-късно се получават и първите донесения на брата на Георги Вълков, който служи във Варненския гарнизон. Те представляват доклад от две страници за подготовката и живота на германските военни подразделения във Варна, както и два чертежа – единият показва извършващите се военноморски строежи по отбраната на Варненския залив, а другият е на бункер във варненския отбранителен сектор38. По-късно се предоставят допълнителни информации за техния брой и за артилерийските гнезда (позиции).
На 13 октомври на мнимия представител на американската разузнавателна служба се предават два политически анализа и две предложения:
• становище на Георги Вълков за процеса срещу д-р Г. М. Димитров и неговата група;
• становище за различни вътрешнополитически проблеми – за контактите между министрите Теодосий Даскалов и Петър Габровски и др.;
• предложение до американците от Георги Вълков за създаването на разузнавателна инфраструктура в страната за събиране на сведения, както и за мерките по реорганизиране на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“), целящи засилването на движението;
• проектобюджет и сметка от 7500 лв., предназначени за разузнавателната инфраструктура в България39.
Анализът на предоставените материали показва, че независимо от понесените удари земеделското движение е в състояние много бързо да регенерира и да стане опасен конкурент на правителството за властта. Разнообразните сведения категорично посочват до каква степен то е успяло да конвергира свои хора в различните държавни институции – немаловажен факт, изпъкващ на фона на нестабилната военнополитическа обстановка на Балканите. За германците опасността от създаването на противникова разузнавателна инфраструктура нараства и от обстоятелството, че в столицата продължава да функционира Американската легация, т.е. възможно е определени опозиционни сили да се свържат с нейните служители, контролиращи информационно-разузнавателната дейност.
В средата на октомври Георги Вълков отново предлага на американската разузнавателна служба да привлече срещу заплащане своя сътрудник от Дирекцията на въздухоплаването, като подчертава, че същият има на разположение отлична конфиденциална военна документация. Резервираното отношение по този въпрос от страна на Христофор Янев (поведение, съгласувано с д-р Делиус) принуждава бившия главен директор на вестник „Пладне“ да признае, че достоверността на предоставения материал косвено може да се потвърди от факта, че осведомителят му работи и за друга разузнавателна служба. Георги Вълков предполага, че това е съветската разузнавателна служба, тъй като неговият осведомител му е споделил, че руснаците всеки четвъртък ангажират централната ложа в кино „Роял“ и единствено там има възможност за среща с тях, избягвайки непрекъснатото полицейско наблюдение. Вълков разкрива и това, че осведомителят му има във вход „Б“ над Търговския кооперативен дом на „Алабинска“ 50 пощенска кутия, чрез която лесно и незабелязано могат да му се дават нареждания40. За доставката на сведения се предлага възнаграждение 15 000 лв. месечно41.
Опитите на Георги Вълков да бъде привлечен Емил Стратев за сътрудник продължават и на 16 октомври 1941 г., но и този път агентът на д-р Делиус остава външно безразличен. С този ход се цели журналистът земеделец да продължи да разкрива своите източници. Тази линия на поведение, възприета от Христофор Янев, не закъснява да даде резултати. В хода на разговора Георги Вълков съобщава, че притежава и друга възможност за получаване на информация – чрез негов много добър партиен приятел, който служи като авиационен инженер на военното летище в Ямбол. Агентът на Абвера изказва съмнение относно възможностите на тази връзка, но Вълков не се съгласява с него, защото много добре знае, че този човек още преди разгрома на Югославия е предоставял свой материал за нуждите на сръбската разузнавателна служба, като не изпуска случая да се похвали, че от „много години шпионирал под носа на българската полиция, която се пука от яд, че не е в състояние да му докаже нищо, въпреки че се досеща за него“42. Заедно с това той изказва съжалението си, че представителите на англо-американската разузнавателна служба подценяват неговите възможности и връзки и не желаят да активират старата си „сръбска“ мрежа43. Като пример за широкия обхват на контактите си той посочва факта, че още преди 1934 г. е бил приеман лично от крал Александър I Карагеоргиевич и заедно с Коста Тодоров успяват да получат за нуждите на ВМРО (протогеровисти) оръжие и месечна помощ от 400 000 лв., която не само е изплащана редовно, но и доставяна на няколко пъти лично. Той е на мнение, че въздържането на „американския“ пълномощник да отдаде разпореждане за активиране на консервираната от февруари разузнавателна мрежа се дължи преди всичко на разпространяваните интриги и на подозренията в „двойна“ игра от страна на не добре разположените към него и избягали в чужбина пладненски ръководители д-р Г. М. Димитров и Коста Тодоров44.
За да подкрепи документално тази своя теза, Георги Вълков предава на Христофор Янев от своя таен архив папка с кореспонденция, съхранявана при майка му в София45. Това са писма от и до Христо Стоянов, Коста Тодоров, Рашко Атанасов, Георги Кьосеиванов, полковник Маринов и др., изпъстрени с взаимни обвинения46. Целта е след техния прочит Христофор Янев да си състави обективно мнение за избягалите в чужбина водачи на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) Коста Тодоров и д-р Г.М. Димитров и да стигне до заключението, че само Георги Вълков е в състояние да получи доверието и подкрепата за реорганизация на земеделското движение47.
За да провери дали изтича информация от българските военновъздушни сили, германската разузнавателна служба решава да заплати исканата от сътрудника на Георги Вълков сума за секретната документация. На 23 октомври 1941 г. са изплатени 15 000 лева. Още същия ден сътрудникът на Георги Вълков предава следните документи:
• Описание, обслужване и монтаж на самолет „Оса“ (поверителен № 486/6);
• Описание на самолетните бомби и стрели за бомбардиране (поверителен № 486/37)48.
Тези издания са взети от материалното отделение на щаба на Въздушните войски и представляват своеобразна демонстрация на възможностите на Емил Стратев, който обработвал документацията на всички доставки на българското въздухоплаване49.
Три дни по-късно Георги Вълков подготвя и предава на Христофор Янев два доклада, отнасящи се до неговото предложение за създаване на разузнавателна мрежа и до засилване на дейността на политическата организация и до възможностите на сътрудника му Емил Стратев да измъква поверителна информация50. Допълнително, въз основа на информация, предоставена му от негов осведомител, посетил Македония, той подготвя и предава на 1 ноември 1941 г. доклад за извършени в град Пирот и други градове от Македония обиски от българските военни и полицейски власти, за борбите между македонците, за връзките на сръбските революционери в Ниш и Пирот, за назначаването на административни служители в Моравско и т.н.51.
Разрастването на обема на получаваната информация, както и получените многобройни доказателства за антифашистката дейност на земеделския водач принуждават германското бюро на Абвера в София да предприеме кардинални действия. На 3 ноември органите на РО-ЩВ в съвместна операция с германската разузнавателна служба арестуват Георги Вълков и неговите сътрудници. В отдела на новия началник на РО-ЩВ подполковник Никола Костов е предаден пълен опис на всички донесения и документи, които се отнасят до Георги Вълков и групата му52. До края на февруари се предприемат интензивни разпити, в които участват както германците, така и началникът на РО-ЩВ и неговите подчинени капитан Стоянов и капитан Велев53. От страна на двореца копие от признанията на задържаните получава царският адютант генерал Рафаил Жечев. Положението на арестуваните се утежнява и от факта, че на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ. Поради неопровержимите доказателства за извършен шпионаж и тримата задържани – Георги Вълков, Емил Стратев и Васил Вълков (брат на земеделския водач), са осъдени на смърт от Военен съд, като първите двама са обесени на 10 април 1942 г. в Софийския затвор54.
Разгромът на разузнавателната група на Георги Вълков несъмнено показва високия професионализъм на работа на бюрото на Абвера в България. С провеждането на тази операция д-р Делиус успява окончателно да унищожи възможностите за излизането на БЗНС „Ал. Стамболийски“ от провалите, станали с неговите членове през периода февруари-април 1941 г. Нещо повече, германският разузнавач стига до самото дъно на политическите взаимоотношения между „пладненците“, „Звено“ и ВМРО (протогеровистите) и успява да разкрие много от техните тайни. В същото време операцията срещу разузнавателната група на Георги Вълков показва нагледно, че в действителност не всички оперативни мероприятия в страната се провеждат съвместно с военното разузнаване (РО-ЩВ) или Дирекцията на полицията. Запазването на операцията в тайна до последния момент показва всички нейни предимства – не трябва да се забравя, че чрез приятелите си Георги Вълков би могъл да научи за разработката срещу себе си. Независимо от всичко, в аналите на историята на разузнавателната служба тя ще остане ярък пример за брилянтно изпълнение, висок професионализъм и умело ръководство. То също така е и отклик от страна на Абвера, на успешния разгром на германската разузнавателна мрежа в САЩ, осъществен от американските контраразузнавателни служби през юли-септември 1941 г.

БЕЛЕЖКИ

1 Г о ч е в, Г. Бюро „Д-р Делиус“. С., 1969, с. 12, 14.
2 П а к т а м, с. 12. Скорцени, О. Диверсия – мое ремесло. Мадер, Юл. Говорят генералы шпионажа, Смоленск, 2001, с. 458.
3 Т о ш к о в а, В. Из записките на обергрупенфюрера от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г. – Известия на държавните архиви, 1990, кн. 60, с. 177.
4 К о т е в, Н. Разгромът на нелегалната резидентура на английската разузнавателна служба в България през 1941 г. – Известия на Националния център по военна история. С., 1992, т. 53, с. 3-18.
5 АМВР, ф. 75к, оп. 1, а. е. 219, л. 3, 5; а. е. 225, л. 3.
6 Зора, бр. 6559 от 27 април 1941 г.
7 П а к т а м, бр. 6560 от 29 април 1941 г., бр. 6639 от 5 август 1941 г.
8 М о з е р, Ч. Д-р Г. М. Димитров. Биография. С , 1991, с. 131-132.
9 АМВР, ф. 75к, оп. 1, а. е. 219, л. 5.
10 П а к т а м, л. 39.
11 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е 507, л. 39.
12 С т а р и б р а т о в, Г. В Софийския гарнизонен затвор през пролетта на 1942 година. – Известия на ИВИ-ГЩ и ВИНД. С., 1990, т. 50, с. 293.
13 М о з е р, Ч. Пос. съч., с. 48.

14 В ъ л к о в, Г. „Така почнахме – така завършваме“. – П л а д н е, 30 юни 1934 г.
15 Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. С., 1962, т. 1, с. 492.
16 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 613, л. 8, 28-29.
17 П а к т а м, л. 51.
18 П а к т а м, л. 58.
19 П а к т а м.
20 П а к т а м, л. 40.
21 П а к т а м, л. 41.
22 П а к т а м.
23 АМВР, об. д. 23633, л. 41.
24 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е 613, л. 52-53.
25 П а к т а м, л. 53.
26 П а к т а м.
27 АМВР, об. д. 108, л. 153-155.
28 ЦВА, ф 23, оп. 1, а. е. 613, л. 53-54.
29 П а к т а м, л. 54.
30 П а к т а м.
31 П а к т а м, л. 4.
32 П а к т а м, л. 54.
33 П а к т а м.
34 П а к т а м, л. 4.
35 П а к т а м, л. 55.
36 П а к т а м.
37 П а к т а м, л. 3.
38 П а к т а м.
39 П а к т а м, л. 3, 55.
40 П а к т а м, л. 56.
41 П а к т а м, л. 55.
42 П а к т а м.
43 П а к т а м.
44 П а к т а м.
45 П а к т а м, л. 56.
46 П а к т а м, л. 4.
47 П а к т а м, л. 56-57.
48 П а к т а м, л. 3, 57.
49 П а к т а м, л. 57.
50 П а к т а м.
51 П а к т а м.
52 П а к т а м, л. 3-5.
53 П а к т а м, л. 8, 28-29, 40-50, 51, 58 и др.
54 С т а р и б р а т о в, Г. Пос. съч., с. 293.

                               ГЛАВА ПЕТА

СТРУКТУРА, ЗАДАЧИ И ПРИНЦИПИ НА РАБОТА НА БРИТАНСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР В ТУРЦИЯ ПРЕЗ 1941 И 1942 г.

След започване на Втората световна война британската разузнавателна служба, която поради малкия си щат и бюджет се състои само от Отдел за политическо разузнаване на Форин офис и Разузнавателно управление на военното министерство, е изцяло реорганизирана. През юни 1940 г. под натиска на Уинстън Чърчил се създават два нови висши ръководни органа на секретната служба – т.нар. Комитет на тримата, под председателството на бившия министър лорд Суитън, и Обединеният разузнавателен комитет (Joint Intelligence Committee). Комитетът на тримата е подчинен непосредствено на министър-председателя и трябва да се занимава с въпросите на безопасността на страната. В Обединения разузнавателен комитет влизат ръководителите на разузнавателните организации от различните ведомства и служби. Той съпоставя и оценява разузнавателните данни, получени от службите, като предоставя направените изводи на министър-председателя и на военния кабинет, от една страна, и на Имперския генерален щаб и на командващите видовете въоръжени сили – от друга. Под ръководството на тези два нови комитета разузнавателната служба действа като едно цяло.

Създадените към всички британски дипломатически представителства на континента служби за паспортен контрол (Passport Control Office) са първите ешелони на Сикрет интелиджънс сървис, откъдето към „Куин Анс гейт“* се стича разнообразна информация. Наред с централизирането на усилията на разузнавателната служба, Втората световна война предизвиква и появата на един нов момент – разрастването на военното разузнаване за сметка на политическото. Това се дължи преди всичко на военнополитическата обстановка от края на 1940 и началото на 1941 г., която довежда до пълното евакуиране на първоешелонните разузнавателни центрове на Сикрет интелиджънс сървис – службите за паспортен контрол, от редица европейски столици като Париж, Брюксел, Осло и Хага, или до окрупняването им, както става със Стокхолмския център. Последният, оглавяван от Джон Мартин, след започването на съветско-финландската война е обединен с бившия център на Сикрет интелиджънс сървис (SIS) в Хелзинки, ръководен от Хари Кар, и с Балтийския център (операционно покриващ Литва, Латвия и Естония), ръководен от Никълсън. По подобен начин поради влошаване на военната обстановка в южната част на европейския континент през март 1941 г. в Истанбул се събира личният състав на службите за паспортен контрол от всички балкански държави. От всичко казано става ясно, че към средата на 1941 г. британската

__________

* Официалното седалище на Сикрет интелиджънс сървис в Лондон.

разузнавателна служба има възможност да провежда почти легално определени оперативни мероприятия на континента единствено в неутралните столици – Стокхолм, Мадрид, Лисабон, Берн и Истанбул1.

Още в началото на войната територията на Турция придобива за Великобритания особено значение поради факта, че там се пресичат военнополитическите интереси на воюващите коалиции. От своя страна за основен център и за база на оперативното ръководство на дейността срещу силите на Оста в Югоизточна Европа Сикрет интелиджънс сървис избира Истанбул, откъдето традиционно се контролира политическата активност на Балканския полуостров. Заедно с другите неутрални градове Истанбул осигурява възможност за събирането на оперативни и стратегически данни за целия европейски Югоизток. Фактът, че в града съществуват резидентури на 17 чужди разузнавания, че той е главният пункт за разпределение на потока от евреи и други бежанци от Европа и че британската дейност не е насочена пряко срещу интересите на Турция, влияе благоприятно за активизирането и контролирането на разузнавателната дейност на Балканите2.

Разузнавателното подразделение на Сикрет интелиджънс сървис (фиг. 1) в неутрална Турция се ръководи от кадровия разузнавач Харолд Гибсън, бивш служител на закрития в началото на войната център на британското разузнаване в Чехословакия. Известен още под номер 18100, той застава начело и в продължение на няколко години успешно оглавява създадената през декември 1939 г. от английския военен аташе в Турция бригаден генерал Алън Арнолд Служба за вътрешнобалканско разузнаване3. Полковник Харолд Гибсън* има родствени връзки с две от най-известните търговски фамилии в региона – Лафонтайнс и Уайтълс, чиито представители десетилетия наред ревностно защитават британските интереси на Балканите. Нещо повече, негов предшественик е един от членовете на фамилията Лафонтайнс – английският консул Дик Лафонтайн.

Полковник Харолд Гибсън е подпомаган от висококвалифицирани специалисти, познаващи до съвършенство военнополитическата обстановка в региона – подполковник Александър Рос, бивш военен аташе в Царство България4; Норман Джеймс Дейвис, завеждащ отделението за печата при Английската легация в София5; Стенли Харисън, бивш търговски вицеконсул в София6. Назначаването на тези служители от английското дипломатическо представителство в България се прави с цел те да могат безпрепятствено да продължават да поддържат контакти със сътрудниците си в страната, спечелени за антихитлеристката и специално за британската кауза още преди скъсването на дипломатическите отношения с Великобритания7. В разширяването на дейността на английския разузнавателен център в Истанбул участват и офицерите от Сикрет интелиджънс сървис Бърнард О’ Лиери8, бивш ръководител на британското разузнавателно подразделение в Копенхаген, Теди Смит Рос, Кристофър Джоит и Кенет

––-

* Често пъти е бъркан с брат му полковник Арчибалд Гибсън, ръководител на подразделението за специална връзка в Кайро (SLU).

Джоунс,. които влизат в състава на допълнително създадените две секции за военно разузнаване срещу Румъния и Югославия, като първата се оглавява от Артър Елрингтън, а втората – от белогвардеец, известен като Роман Сулаков9. В системата на турския център на британското разузнаване участват пряко или като консултанти Ейдриън Едхоувън, Доналд Макинтош, легационният чиновник Харкнес, както и ръководителят на Службата за паспортен контрол в Турция Наум Фикис. Като бивш дипломатически служител в Английската легация в Югославия Фикис успява да създаде доста сериозни контакти не само в белградското, но и в софийското висше общество. Това обстоятелство, както и фактът, че на територията на неутрална Турция му е поверена подготовката на английските визи за емигриращите от България евреи, му дават големи предимства при изпълнението на възлаганите му задачи10.

В този състав Истанбулският център на британската разузнавателна служба дирижира усилията най-малко на четири разузнавателни подразделения – на Управлението за специални операции (SOE**) с ръководител Гердайн де Кастелайн; на Сикрет интелиджънс сървис, по-точно на MI 6 – за активни

разузнавателни мероприятия от широко естество; на Отдела за военноморско разузнаване (NID**), контролиращ противниковите корабни придвижвания, с ръководител комодор Уулфсън и на Контраразузнавателната служба за Близкия изток (SIME***). Своя принос в осигуряването на контакти с българското общество дава и турската разузнавателна служба Мили еминет хасти (МАХ). Така например с нейно разрешение истанбулските транспортни фирми „Невропа“ и „Антария“ чрез представителствата си в България – „Радиотранспорт“ АД и Унгарската параходна агенция, улесняват максимално усилията на англичаните в извличането на конкретна разузнавателна информация и в установяването на връзки със съпротивителните движения в страната11.

За създаването на собствена разузнавателна мрежа на територията на Турция Сикрет интелиджънс сървис използва като официални прикрития не само дипломатическата служба, но и различни търговски и кореспондентски постове. Така например занимаващият се с икономическо разузнаване срещу България чиновник от английското генерално консулство в Истанбул Бухджа Бухаджир е активно подпомаган в дейността си от двамата директори на британското търговско дружество Юнайтед кингдъм комершъл корпорейшън (UКСС)**** – Бредфорд и Маклауд12. Това дружество е специално

––

* Special Operations Executive.

** Naval Intelligence Department.

*** Security IntelligenceMiddle East.

**** United Kingdom Comercial Corporation.

създадено през 1940 г. с основната задача да съдейства за развитието на търговията предимно със страните от Балканския полуостров, като чрез закупуването на храни и суровини се отговаря на определени потребности на тези страни и същевременно се затруднява снабдяването на Райха13.

Под контрола на английската разузнавателна служба се намират и две външно независими официални организации, които от турска територия се занимават легално със събирането на всякаква информация от стратегически характер за България. Това са Европейското бюро за изселници от Европа и телеграфната агенция „Балканпрес“, която освен с превеждане на получаваната в Турция балканска преса се занимава и с информационно-изследователска дейност по отношение на политиката, икономиката и географията на България14. В системата на английската разузнавателна служба в Истанбул с разузнавателните служби на страните от Оста, в това число и с българската (РО-ЩВ), се занимава преди всичко Контраразузнавателната служба за Близкия изток (SIME). Наличната архивна документация не позволява засега да се разкрие броят на успешните є операции срещу България, но за плодотворната є дейност говори фактът, че британското контраразузнавателно подразделение в Турция има разработени досиета за около 1500 явни или предполагаеми агенти от разузнавателните служби на Оста, действащи на турска територия. От тях под натиска на SIME (от 16 юни 1943 г. е трансформирана в Отдел за контрашпионаж) до завършването на военните действия в Европа с помощта на турските власти са задържани около 750 души, а 14 са вербувани от военното контраразузнаване MI 5 като агенти двойници15. Българското военно разузнаване е информирано за съществуването на това подразделение, но абревиатурата SIME се отъждествява с фамилията на професор от Оксфорд, натоварен с ръководството му16. Според няколко донесения на военния аташе в Турция подполковник Димитър Желязков* от юни-юли 1942 г. до РО-ЩВ в състава му работят капитан Малкълм Бърт бивш служител на Английската легация в Югославия, французинът Жеро Жув, кореспондент на френската независима агенция (АФИ) и неофициален представител на генерал Дьо Гол в Турция, бившият чешки консул в София Аугенталер, Бригит Тол,

–––

* Димитър Маринов Желязков е роден на 2 септември 1899 г. в с. Радковци, Търновско. Подполковник от 6 май 1940 г. и полковник от 14 септември 1943 г. Завършва Военната академия през 1934 г., офицер от ГЩ от 1936 г. и началник на PO-ЩВ от 1938 г. От 1940 до 1944 г. е военен аташе в Турция. През 1944-1945 г. е последователно началник на РО-ЩВ, офицер за свръзка с чуждото командване, командващ 2-ра конна дивизия От 1946 г. е временен началник на Кавалерийския отдел и командващ конницата. Уволнен е през 1947 г.; За неговата дейност в Турция вж. също: К о т е в, Н. Съюзници в шпионажа. Дума, 7 декември 2002 г.

Арингтън и др.17.

От изброените имена може би най-голям интерес за германската полиция за сигурност (Sipo**) и за разузнавателната служба на нацистката партия (SD***) представлява капитан Малкълм Бър, който е един от най-добрите познавачи на Западните Балкани. По време на Първата световна война Бър е в състава на Британската мисия на Солунския фронт, след което остава да живее дълго време в Югославия, където създава много връзки. Като любител ентомолог той има възможност да обикаля, без да предизвиква подозрение, територията на цяла Югославия, което го улеснява в изпълнението на разузнавателните му задачи. Непосредствено след началото на войната срещу Югославия е включен от германските разузнавателни служби в „Списък за незабавно издирване и арестуване“. След като стига успешно до Истанбул, той е приет на работа в английския разузнавателен център като референт по югославските въпроси18.

Бюрото на SIME в Турция се състои от чешко, югославско, словашко, гръцко и полско отделение. В хода на проучванията си подполковник Димитър Желязков успява да идентифицира някои от служителите в тях. В донесение до началника на РО-ЩВ той информира за състава на SIME. Началник на чешкото отделение е полковник Кимпост, като към него са прикрепени специалистът по шифъра поручик Кроуни, офицерите Буркхарт и Ротен****, както и лицата Георги (Иржи) Вичас и Кизик*****. Началник на югославското от деление е полковник Перич*.

––-

** Sicherheitspolizei.

*** Sicherheitsdienst.

**** Вероятно се има предвид офицерът от английското разузнаване майор Чарлс Рутем, който впоследствие става ръководител на британската военна мисия при един от щабовете на партизанските части на генерал Дража Михайлович в района на планината Хомолия в Източна Сърбия.

***** Вероятно се има предвид внедреният германски агент на Ast/Прага Антонин Крижек. Той е подчинен на ръководителя на рефературата III F Ast/Прага капитан Алфред Клаусницер (известен като д-р Клемент) и се интересува от чехословашката емиграция в Истанбул и контактите є с окупираните от хитлеристка Германия територии. Впоследствие е разкрит от контраразузнавателните органи на Сикрет интелиджънс сървис.

******* Вероятно се има предвид офицерът от разузнаването на представителството на югославското правителство в емиграция в Турция майор Владимир Перич. Той работи по разкриването на агенти и разузнавателни органи на територията на Турция независимо от принадлежността им към VI отдел на RSHA или Абвера; Виж също така: Ћуретић В. Савезници и jугословенска ратна драма. Измећу националних и идеолошких изазова, Београд, 1992, т. 1, с. 104.

Като служител на това отделение е идентифициран и бившият югославски пресаташе в Турция Лукашевич. Началник на словашкото отделение е полковник Зибрим с помощник Брана, пристигнал за усилване на отделението от Йерусалим. В словашкото отделение работят и двама офицери, които са известни на подполковник Димитър Желязков само с имената Лаус и Франц19. За началник на гръцкото отделение е определен някой си Фарер (с псевдоним Факас*) и чиновникът от Юнайтед кингдъм комершъл корпорейшън, известен само с псевдонима Фокс20. От полското отделение е идентифицирано само едно лице референтът Калески21.

Ръководството на британския разузнавателен център в Истанбул се осланя изключително на дейността си сред многочислената емигрантска колония, изградена не само от бежанци от балканските страни, но и от цялата територия на Европа. Голяма помощ в набирането на кадри от колонията оказват прекият помощник на ръководителя на Сикрет интелиджънс сървис в Турция полковник Гибсън и руският евреин и турски поданик Борис Йосифов Грановски, известен още като Бахри Селим22. В Истанбул Борис Грановски е известен с ловкостта и находчивостта си и според специалисти от РО-ЩВ се очертава като най-опасния и значим служител на английската разузнавателна служба в Балканския регион23. За многобройните му контакти говорят местата на срещите му с осведомителите и информаторите – освен служебните квартири на ул. „Бурса“ и „Джумхуриет джадеси“ Грановски използва и баровете „Елли“ и „Нектар“, унгарския ресторант „Чардаш“ и др.24. Сред основните му информатори, които се занимават пряко с разузнавателна дейност срещу България, е идентифициран потурчен евреин, известен на органите на българското военно разузнаване с името Джевад. Като бивш български поданик, получил впоследствие турско гражданство, владеещ добре български език, той се занимава с изучаването на инфраструктурата на българската отбранителна система по Черноморския бряг25. Чрез многобройните контакти на Джевад с капитаните и членовете на екипажите на малките плавателни съдове, пътуващи между Турция и България, Борис Грановски успява да осигури относително безопасна и бърза връзка за получаване на различни сведения26.

Изтичането на информация по този канал и възможността за легално и нелегално преминаване на морската граница създава извънредно много тревоги на българския военен аташе в Турция и на служителите от апарата му. Вероятно поради тази причина още през октомври 1942 г. подполковник Димитър Желязков в донесение до ръководството на РО-ЩВ се старае да насочи вниманието върху факта, че лица, обслужващи разузнавателните служби на Великобритания и Турция, са в състояние да използват различни турски гемии и моторни плавателни съдове за пресичането на морската ни граница27. Той предлага и един извънредно лесен и сигурен за изпълнение план за разкриването им, който се състои в следното: да се ъведе и да се изисква от всеки член на екипажите,

––

* Вероятно става дума за Наум Фикис.

на екипажите, които обслужват гемиите и другите морски съдове, навигационна карнетка, каквато всеки член на екипаж трябва да притежава независимо от другите документи. Тъй като фалшифицирането им и снабдяването с тях на лица, които не са в екипажа на даден морски съд, е почти невъзможно, това е един от най-ефикасните начини за разкриването на агенти28.

За завоюването на нови оперативни позиции сътрудниците на Сикрет интелиджънс сървис използват евреи и лица от други народности, като унгарци, поляци, арменци, турци. Изселващите се от България евреи след пристигането си на турска територия се подлагат на най-щателен разпит от специални анкетьори. Те са едни от най-ценните източници на информация. Тези от тях, които поради връзките си в България и способностите си могат да бъдат използвани и в бъдеще за определени разузнавателни задачи, остават в Истанбул. Що се отнася до емигрантите от останалите националности, те се изпращат в България с редовни, а при нужда и с фалшиви документи за самоличност за изпълнението на определени задачи или като агенти маршрутници. Някои от тях след изпълнението на мисията си на територията на България продължават пътя си за Германия, Унгария, Румъния или другаде29.

Поради факта, че ръководителят на Службата за паспортен контрол в Турция Наум Фикис се занимава с уреждането на визите на всички български евреи, отпътуващи от Турция за Палестина, основният дял от сведенията за положението в България постъпва при него. Много български евреи под една или друга форма са вербувани от Наум Фикис. Според една справка, изготвена от апарата на българския военен аташе в Турция, това са следните лица: 1) съпружеската двойка Рене и Пепи (Йосиф) Бернатан, събирала сведения от разговорите си с еврейските бежанци; 2) живеещият постоянно в Истанбул български търговец Енрике Афталион, събирал информация от икономически характер; 3) Леон (Лули) Барух Коен, известен още като Иван Ранчев Ранчев*, специализирал се по събирането на сведения от емигриращи или пътуващи от България хора; 4) Нора д-р Нисим Леви (Буко), съпруга на известния софийски лекар Нисим Леви, събирала разнообразна информация както за английската, така и за американската и турската разузнавателна служба; 5) Мордахей Меркадо, известен още като Константин Георгиев Пехливанов, емигрант от София, работил както за английската, така и за американската разузнавателна служба30.

Връзката между ръководството на военновременния център на Сикрет интелиджънс сървис в Истанбул и ръководената от него резидентура в страната се поддържа чрез агенти маршрутници, които пътуват най-често като търговци. Те пренасят пари, инструкции, писма със сведения, а често пъти дават или получават указания устно. В много случаи ________________________________

* Леон (Лули) Барух Коен купува паспорта на името на Иван Ранчев Ранчев от сина на бившия български дипломатически служител във Франция Ранчо Ранчев и с негова помощ успява да премине българо-турската граница (вж. ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 915, л. 876-877).

сведения се предават и чрез писма, чийто текст съдържа условни думи или знаци, известни само на изпращача и получателя (контрольора)31.

В резултат на предприетите действия от страна на PO на щаба на войската и на отделение „Б“ на отдел Държавна сигурност при Дирекцията на полицията след съответните проучвания лицата, заподозрени, че се намират в контакт с представители на Сикрет интелиджънс сървис, са поставени под наблюдение или задържани. Такива са търговецът и адвокатът Никола Иванов Габровски, бившият помощник НЩ на българския флот и деец на политическия кръг „Звено“ Борис Константинов Стателов, варненският адвокат Стефан Янков Скулев, търговците Петко Атанасов Корабелов, Страшимир Спиров Суруджиев и Секула Секулов, директорът на АД „Радиотранспорт“ Христо Георгиев Прошев, членът на Българо-унгарската търговска камара д-р Христо Пеев и много други32.

Връзката на британския разузнавателен център в Истанбул с агентите на територията на България се осъществява и чрез легациите на неутралните страни в София – швейцарската, шведската, аржентинската и др. След предварителното съгласие на определени лица от легациите (преди всичко дипломатическите куриери) ръководството на центъра предава чрез тях писмени или устни инструкции за хората си, като своевременно ги уведомява кога, къде и по какъв начин да ги получат. Този канал се използва и за получаване на информация от България33. Като доказателство за съществуването на канала може да се посочи разкритата от отделение „Б“ на Андрей Праматаров връзка на Леон (Лули) Барух Коен с дипломатическия куриер на Шведската легация в София Локренц, съпруг на българката Дора Константинова, с помощта на който се осигурява размяната на сведения, информации и указания между Турция и България34.

В процеса на събирането на разузнавателна информация ръководството на английския военновременен център в Истанбул използва усилено контактите на сътрудниците си, които имат възможност самостоятелно по един или друг начин да поддържат тесни връзки с лица от България – съзнателни или несъзнателни информатори. Повечето от тях са хора, които имат родствена връзка или добри познати сред висшите кръгове. В сведение до директора на Дирекцията на полицията ръководителят на отделение „Б“ Андрей Праматаров сочи редица случаи за подобна дейност, между които по-интересна е връзката между 46-годишната софиянка Маня Фанта-Малинова и бившия военен аташе на Английската легация в София подполковник Александър Рос, като контактите се осъществяват с помощта на Шведската, Аржентинската и Швейцарската легация в столицата. Нещо повече, през 1942 г. Малинова предприема няколко пътувания до Швейцария и Португалия, по време на които с помощта на зет си, бившия пълномощен министър на кралство Белгия в София Анри Мот*, се среща с представители на британските специални служби35. Това е и връзката между 42-годишния софийски търговец Гаврил Стайков и сътрудничещия на британския разузнавателен център _________________

* През 1942 г. Анри Мот изпълнява длъжността пълномощен министър на белгийското правителство в емиграция в Лисабон, Португалия.

в Истанбул бивш норвежки вицеконсул и параходен агент от Варна Ханс Гилмайден. Гаврил Стайков е възпитаник на Американския колеж в София и това му дава възможност по време на търговските си пътувания да се среща не само c Xaнc Гилмайден, но и с кореспондента на английския ежедневник „Дейли мейл“ в Турция Фредерик Уилфред Пит36. С английския кореспондент Гаврил Стайков се познава много добре още отпреди войната поради факта, че Фредерик Уилфред Пит е бил представител на фирмата „Английски феникс“ в България, в която той е работил известно време37. Разкрита е връзката между Бистра Вичас (сестра на Николай Фол) и съпруга є, бившия чехословашки журналист в България Георги (Иржи) Вичас, сътрудник на чешкото отделение на центъра на Сикрет интелиджънс сървис в Турция38. Относно тази връзка специален интерес към Бистра Вичас проявява ръководителят на бюрото на Абвера в София майор Ото Вагнер39. По негова молба до ръководството на РО-ЩВ през януари 1942 г. РО3 извършва пълно проучване на живота на Бистра Вичас вероятно с цел да се открият други възможности за излизането на нови оперативни позиции спрямо чешкото отделение на британския разузнавателен център40.

На основата на посочените примери могат да се oпределят трите основни канала, по които сътрудниците на британската разузнавателна служба от територията на неутрална Турция набавят интересуващите ги сведения.

Първи канал – чрез лица, натоварени с поддържането на връзки с български и турски гемиджии и лодкари, от които постъпва разузнавателна информация относно инфраструктурата на черноморския отбранителен пояс.

Втори канал – чрез лица, натоварени със събирането на поверителна информация от търговци, посещаващи територията на Турция, както и от евреите, изселващи се от балканските страни.

Трети канал – чрез поддържането на преки връзки с различни осведомители и с агентурната мрежа, изградена на българска територия41. Чрез този канал сътрудниците на военновременния център на Сикрет интелиджънс сървис се възползват и от дейността на смесените търговски предприятия и дружества, като „Радиотранспорт“ АД, „Борад“, „Морски транспорт“, Българо-унгарското параходно дружество и др.42.

В хода на предприеманите контраразузнавателни операции срещу английския разузнавателен център в Турция освен подразделенията на РО-ЩВ активна роля играят и териториалните служби на германския Абвер – КО/България* и КО/Турция**, опорните пунктове на германската разузнавателна служба извън суверенните или завладени от Третия райх територии45. Със своето положение, удобно за всеобхватно пространствено разузнаване на Изток непосредствено след фронтовата област (близкото разузнаване е основната цел на фронтовите

––

* Kriegsorgamsation/Bulganen.

** Kriegsorgamsation/Turkei.

разузнавателни служби, на щабовете Walli I, II и III с използване на диверсионно-разузнавателни групи до 200 км дълбочина) и при нарастващото значение на Средиземноморието през първите години на Втората световна война КО/България придобива все по-голямо тактическо и стратегическо значение за разузнавателните служби на Третия райх. С талантливия си ръководител в лицето на майор Ото Вагнер (д-р Делиус) тя се превръща в едно от най-важните подразделения на Amt Ausl/Abw*. Той изгражда както на територията на България, така и на териториите на Гърция и Турция голяма мрежа от т.нар. VM**, която му осигурява пряко наблюдение над много от сътрудниците на разузнавателните служби на страните от антихитлеристката коалиция и ефективно противодействие на резидентурите им в Турция.

В хода на някои операции по отразяване на оперативните мероприятия на Сикрет интелиджънс сървис на територията на Балканския полуостров често пъти едновременно участват няколко подразделения на Абвера – например в опитите още през 1941 г. да проникнат в инфраструктурата на чешкото и югославското отделение на Сикрет интелиджънс сървис наред с Ast/София участ-ват и Ast/Белград и Ast/Прага44. В други случаи съвместни операции със службата на д-р Делиус провеждат подразделенията на РО-ЩВ – PO1 (външното разузнаване) и РО3 (военното контраразузнаване). Показател за тясното сътрудничество между двете разузнавателни организации е честата размяна на взаимноизгодни сведения и координиране на действията спрямо противниковото разузнаване45. Често пъти по молба на Ast/София РО-ЩВ изготвя разнообразни по характер информации, нужни за реализиране на определени дезинформационни мероприятия или радиоигри (F-Spiel) срещу английския център в Истанбул.

В това направление на работа голяма роля играе фактът, че германската разузнавателна служба разполага с шифъра, употребяван от служителите на югославското консулство в Истанбул и специално от майор Перич при общуването му с югославското правителство в изгнание46.

Особен момент в дейността на братинския разузнавателен център е наблюдаването на работата на американското Управление на стратегическите служби в Турция (по-нататък съкр. УСС)47, чиято главна задача е създаването на собствен разузнавателен кръг в Югоизточна Европа, известен под криптонима „Cereus“***. Той се ръководи от чешки инженер, предаден на американците от Сикрет интелиджънс сървис48, известен с псевдонима „Догууд“****, който познава сравнително добре условията в региона, тъй като дълги години работи в България по

––-

* Amt Ausland Abwehr – Управление чужбина/Абвер.

** VM (V-Mann) – доверено лице, агент.

*** Вид американски кактус.

**** Вид кучешко грозде.

създаването на водонапоителни системи. Първоначално той осигурява изключително интересна и разнообразна информация, придружена с отлично приготвени схеми и карти49. Направен е сериозен опит и за създаване на двустранна радиовръзка със софийската нелегална резидентура, но по неизвестни причини, независимо от наличието на радиопредавател, такава не е установена50. Уместно е да се отбележи, че ръководителят на Ast/София д-р Делиус успява да получи сведения за наличието на радиопредавателя, за което предупреждава своевременно РО-ЩВ51.

Активна разузнавателна и пропагандна дейност развива и една част от бившия персонал на Американския колеж в Симеоново и Методисткото училище в гр. Ловеч. Като най-дейни между тях се очертават бившият директор на колежа Флойд Бляк и преподавателят Лоуренс Мур, които чрез лични връзки с хора от вътрешността на страната осигуряват разнообразна по характер и компетентна по своята същност информация52. По-близки контакти в тази насока се установяват с видния протогеровист Пецо Трайков, столичния търговец Боян Командарев, с писателя и режисьор Боян Дановски, запасния офицер и звенар Борис Стателов и др.53.

Канализирането на подривните операции на американците срещу България чрез бившия английски агент „Догууд“ има и своите слабости. Честите странни провали водят до мисълта, че по една или друга причина по-голямата част от оперативната дейност на УСС в Истанбул се контролира както от българските специални служби, така и от службата на д-р Делиус54. Поради тази причина, след като достоверността на подобни факти се потвърждава от Анкарския комитет*, взаимоотношенията между американците и англичаните твърде много се влошават, като доверието се възвръща едва след като един от американските ръководни експерти на Управлението на стратегическите служби Френк Уизнер възстановява правилата за безопасност55.

През разглеждания период Сикрет интелиджънс сървис чрез центъра си в Истанбул се интересува от следните елементи на разузнавателната информация за България:

• Сведения за транспорта, пътищата и средствата за свръзка – какъв е българският товарен трафик, капацитетът на жп системата, кои са неговите комуникации между старите и новите предели на България, които могат да се използват за стратегически цели, данни за черноморското и дунавското корабоплаване и др.56.

• Икономическа информация, включително сведения за промишлеността, натовареността на работната сила и други данни за отбранителната

––

* Става дума за своеобразен консорциум между УСС и Сикрет интелиджънс сървис за Близкия изток и Балканите, чрез който се контролира съюзническата разузнавателна дейност извън територията на Турция. (Вж. по-подробно: М а л ь к о в, В. Спецслужбы США и мирная инициатива фон Папена в 1943 г. – Новая и новейшая история. М., 1980, № 3, с. 127.)

промишленост, изхранването и стопанското положение в страната57.

• Политическа информация, включително сведения за системата на държавното управление, политическите партии, външната политика, към коя групировка се числят членовете на политическия кръг „Звено“, какъв е процентът на англофилите сред населението и специално сред интелектуалните среди, в какво състояние са партиите, проявяват ли организационен живот и кои от тях следват прогерманска политика58.

• Военна информация, която да изключва данните на войсковото разузнаване – какви хитлеристки и български подразделения има на територията на България, Гърция и Сърбия, какви военни материали са закупени от Германия и др.59.

• Социологическа информация – духът на населението и специално на армията60.

Анализът на структурата, задачите и принципите на работа на военновременния център на Сикрет интелиджънс сървис в Истанбул в началото на Втората световна война показва, че английските разузнавателни институции отдават приоритет на развитието на специалните операции срещу сателитите на хитлеристка Германия на Балканския полуостров. Благоприятното разположение на Турция, неутралната є позиция спрямо воюващите сили и относителната близост до столиците на балканските държави се отразяват положително на изграждането и формирането на структурата и на определянето на насоките на дейността на специален разузнавателен център, който позволява да се следят отблизо военнополитическите реакции на противниците в региона – България и Германия. От друга страна, сравнително голямото влияние, с което се ползва Сикрет интелиджънс сървис сред англофилски настроените интелектуални среди в България, Румъния, Югославия и Гърция още преди началото на войната, помага за получаването на първостепенна информация за събитията в Европейския югоизток и за формирането на британската военна политика не само на Балканския полуостров, но и в района на Близкия изток. В това отношение създаването на подобен разузнавателен център има важно значение за момента, а бъдещата му дейност би могла да се окаже пътят за извеждането на балканските сателити в лицето на България и Румъния от орбитата на хитлеристка Германия.

БЕЛЕЖКИ

1 W е s t, N. MI 6: British Secret Intelligence Service Operations, 1909-1945. London, 1983, p. 133.

2 В r ow n, A. The Secret War Report of the OSS. New York, 1976, p. 296.

3 W е s t, N. Op. cit, p. 126.

4 AMBP, об д. 23625, т. 9, л. 17.

5 П а к т а м, т. 11, л. 90.

6 П а к т а м, л. 107.

7 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 948, л. 2.

8 Българският военен аташе в Турция подполковник Димитър Желязков в едно свое донесение до РО-ЩВ го определя погрешно като ръководител на политическото разузнаване срещу България (вж. ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 1029, л. 81).

9 W е s t, N. Op. cit., p. 127.

10 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 948, л. 2-3; а. е. 1029, л. 82.

11 П а к т а м, а. е. 948, л. 5; а. е. 1055, л. 3-4.

12 П а к т а м, а. е. 1029, л. 81.

13 Д и м и т р о в, И. Англия и България (1938-1941 г.). Навечерието и началото на Втората световна война. С., 1983, с. 145-146.

14 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 1029, л. 82-83.

15 West, N. Op. cit, p. 215.

16 ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 772, л. 812.

17 П а к т а м, л. 813.

18 М i l о v a n o v i c, N. Pukotine kralejevstva. Rat obavestajnih sluzbi na tlu Jugoslavije, t. 2, Beograd, s. 231.

19 ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 772, л. 812-813.

20 П а к т а м, а. е. 770, л. 762.

21 П а к т а м, а. е. 772, л. 812-813.

22 П а к т а м, л. 786.

23 AMBP, об. д. 23633, л. 135.

24 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 770, л. 764.

25 AMBP, об. д. 23633, л. 135.

26 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 772, л. 836.

27 П а к т а м, л. 832.

28 П а к т а м, л. 832, 837.

29 AMBP, об. д. 23633, л. 135-136.

30 ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 915, л. 875-877.

31 AMBP, об. д. 23633, л. 136.

32 ЦВА, ф. 23 oп. 1, a. e. 948, л. 4.

33 AMBP, об. д. 23633, л. 136.

34 ЦВА, ф. 23. oп. 1, a. e. 915, л. 876.

35 AMBP, об. д. 23633, л. 136.

36 П а к т а м.

37 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 948, л. 2.

38 П а к т а м, а. е. 706, л. 140.

39 ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 948, л. 138.

40 П а к т а м, а. е. 948, л. 140.

41 П а к т а м, л. 3.

42 П а к т а м, л. 4.

43 R i t t 1 i n g e r, H. Geheimdienst mit beschrankter (Bericht von Bosporus). Stuttgart, 1973, S. 62-63.

44 М i l o v a n o v i c, N. Op. cit., s. 222-240.

45 ЦВА, ф. 23, on. 1, a. e. 706, л. 392-393, 462 и др.; АМВР, об. д. 108, л. 2-120.

46 М i l o v a n o v i c, N. Op. cit., s. 222-240.

47 На базата на Комитета за координация на информацията (ККИ) със заповед на президента на САЩ от 13 юни 1942 г. са създадени две нови организации за пропаганда и подривни операции в чужбина – Управлението за военна информация (УВИ) и Управлението на стратегическите служби (УСС), които съответно се ръководят от Елмър Дейвис (УВИ) и генерал-майор Уилям Донован (УСС). (Вж. по-подробно: Х а й д, М. Комната 3603. Рассказ о деятельности английского разведывательного центра во время Второй мировой войны в Нью-Йорке. М., 1967, с. 209- 232; П ы х а л о в, И. В. Спецслужбы США, СПб., 2003, с. 61.

48 В r о w n, А. Ор. cit., р. 300.

49 I b i d e m.

50 I b i d e m.

51 ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 706, л. 392-393

52 АМВР, об. д. 19631, л. 25-30; ЦВА, ф. 23, oп. 1, a. e. 915, л. 786-787, 824-825.

53 АМВР, об. д. 23633, л. 138-140; ЦВА, ф. 23, on. 1, a. e. 915, л. 833; сп. „Власт“, С., бр. 28 от 14-20 декември 1993 г.

54 В r о w n, А. Ор. cit., р. 295.

55 I b i d e m. По-късно Френк Уизнер заема в периода 1952-1958 длъжността заместник-директор на ЦРУ по операциите. Вж.: Пыхалов, И. В. Пос. съч., с. 80.

56 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 480, л. 16.

57 П а к т а м, л. 14.

58 П а к т а м, а. е. 1029, л. 86.

59 П а к т а м, а. е. 480, л. 14-16.

60 П а к т а м, а. е. 1029, л. 87.

                                ГЛАВА ШЕСТА

ОПИТИТЕ НА БРИТАНСКАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА ДА СЕ ИНФИЛТРИРА В БЪЛГАРСКАТА ОПОЗИЦИЯ ПРЕЗ 1942 И 1943 г.

След загадъчното бягство на д-р Г. М. Димитров (в духа на най-добрите приключенски филми)*, възбудило духовете на софийското общество, което става с помощта на англичаните, той е прехвърлен от Истанбул на югославска територия. Още от самото начало на своя престой той се заема със създаването на нови организационни структури на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (Пладне), необходими за развитието на бъдещата легална и нелегална съпротива срещу политиката на обвързване със силите на Оста. В това начинание земеделският водач се осланя на евентуалната помощ от страна на югославското политическо ръководство, сред което има много приятели. В потвърждение на това говори и фактът, че един от евентуалните канали за прехвърлянето на д-р Г. М. Димитров в емиграция е минавал през границата, близо до Царево село, където според югославска информация от 26 февруари 1941 г. е чакан да бъде приет „с удоволствие и внимание“1. С помощта на своя стар идеен приятел – сръбския земеделски лидер Милош Тупанянин, той се премества в Белград, където живее със съратника си Иван Костов в частен апартамент и отблизо следи комплицираната военнополитическа обстановка на Балканите. Желанието му е да се върне обратно в България, което споделя и с югославския министър-председател Драгиша Цветкович на специална среща, организирана от Милош Тупанянин2. За да осъществи желанието си, той започва набирането на доброволци за въоръжени групи, които да бъдат инфилтрирани по най-бърз начин през югославско-българската граница. Предвижда се едната група да се ръководи от стария комита Нешо Тумангелов, известен с акциите си срещу ВМРО в Македония до 1928 г., а втората – от самия д-р Г. М. Димитров. Групите се формират след подбор от български емигранти и студенти, живеещи в Загреб, Братислава, Прага и други европейски градове, известни с българските си колонии3.
Сериозен удар върху изпълнението на замислите на българския земеделски ръководител нанася официалното оповестяване за присъединяването на Югославия към Тристранния пакт на 25 март 1941 г. Но с помощта на служители от английското разузнаване два дена по-късно е извършен държавен преврат, като за министър-председател е издигнат пробритански ориентираният командващ югославските ВВС генерал Душан Симович, а за крал – младият Петър II.
На 5 април 1941 г. за България потегля първата въоръжена група, намираща се под командването на Нешо Тумангелов, с намерението да прекоси югославско-българската граница и да се укрие в горите на Стара планина. За свое нещастие, поради изпреварващия удар на германския
____
* За бягството на д-р Г. М. Димитров и ролята на англичаните вж: R е n d е l, D. The Sword and the Olive. Recollection of Diplomacy and the Foreign Service 1913–1945, London, 1957, p. 175–178.

Вермахт срещу Югославия, извършен на 6 април, групата се натъква на авангардните є части, при което някои от нейните членове са пленени или убити и само няколко души успяват да се прехвърлят на българска територия. Според американския изследовател Чарлс Мозер самият водач Нешо Тумангелов се връща обратно, но впоследствие, в хода на военните действия, изчезва безследно4. Това се потвърждава и от една информация на ръководителя на Бюрото на Абвера в София д-р Делиус от 7 декември 1942 г., в която се споменава че пълномощникът на генерал Дража Михайлович за връзките с българската опозиция професор Лазар Търкля е издирвал безуспешно Нешо Тумангелов, живял по-рано в Пожаревац, за включването му в борбата5.
Изпреварвайки фронтовите действия и разгрома на югославската армия, д-р Г. М. Димитров с помощта на своите приятели от английската разузнавателна служба се прехвърля с транспортен самолет в Гърция, откъдето отплава с кораб за Александрия. По-късно като своя база на действие той избира Истанбул, откъдето по негова преценка може най-лесно да се свързва със своите съратници в България – най-вече с приемника си Никола Петков и с члена на тайния Управителен съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) Борис Бумбаров – известен повече като министър в правителството на Кимон Георгиев и като свидетел в съдебния процес срещу Никола Петков от 1947 г.6. Независимо че Гемето живее на различни места в града под фалшиви имена и често се отбива до Кайро и Ерусалим, за да участва в работата на радиостанциите „Свободна и независима България“ и „Васил Левски“, той е постоянен обект на наблюдение от страна на органите на българското военно разузнаване в чужбина7.

Генерал Дража Михайлович

Изменението на военнополитическата обстановка и запазеният неутралитет на Турция позволяват на д-р Г. М. Димитров отново да пристъпи към организирането на канали за връзка с България. Намеренията му имат двояка цел – първо, непосредствено да контролира и инструктира сподвижниците си в страната и второ, да установи траен контакт със зараждащата се организирана съпротива в Югославия в лицето на четническия ръководител Дража Михайлович. Като стари познати от края на 1935 г. (Дража Михайлович е военен аташе в Югославската легация в София от юни 1935 г. до май 1936 г.*) и двамата желаят да постигнат бъдещото обединение на двете балкански страни под управлението на династията на Карагеоргиевичите. Но заради своята твърдолинейна антикомунистическа насоченост и силната зависимост от Великобритания проектът им пропада, след като през 1943 г. британската военнополитическа подкрепа се оттегля от съпротивителното движение на генерал Дража Михайлович и се насочва към това на Йосип Броз Тито.
Бързият разгром на Гърция и Югославия принуждава както българската парламентарна група, така и извънпарламентарната опозиция да бъдат в голяма степен лоялни спрямо провежданата правителствена политика _____________________________________
* R i s t o v i č М., Dragoljub Draza Mihailovič i bugarska gradzanska opozicija 1941–1944 godine – V o j n o i s t o r i j s k i g l a s n i k, Beograd, 1984, broj 3, s. 189.

в страната. Присъединяването на Македония към старите предели на Царство България и навлизането на българските войски и администрация в Беломорието създават определени трудности за д-р Г. М. Димитров да лансира тезата за развитие на въоръжената борба (без комунисти!) в отговор на твърдата линия на обвързването на България с Третия райх. От своя страна действията на опозицията се изразяват, когато е било възможно, преди всичко в малки протестни акции и действия, целящи да поддържат „отворени“ възможностите за бъдещи контакти с Великобритания и САЩ, с чиито правителства Богдан Филов и царят се намирали в състояние на война (макар и „символична“) от 13 декември 1941 г.
Трябва да се отбележи, че английското военно командване с помощта на югославското правителство в емиграция се опитва да проникне в България по два начина – чрез разузнавателния център на Сикрет интелиджънс сървис в Истанбул* (наблюдаващ и насочващ и дейността на д-р Г. М. Димитров) и чрез полевите агенти на британското Управление за специални операции, инфилтрирани в регионалните щабове на четническите подразделения на генерал Дража Михайлович. Подробностите за английските директиви и указания, които се получават от Турция, са все още неизвестни, но за сметка на това тези, които са изпращат в България през Главния щаб на генерал Дража Михайлович, са известни в по-голяма степен от частично запазилата се преписка на бюрото на Абвера в София. Анализът на фактите в документи позволява да се направи изводът, че британското разузнаване има своеобразен подход към другите балкански държави, окупирани или намиращи се под зависимостта на Третия райх. В България английската разузнавателна служба се старае да се опре главно на две политически сили, известни с нетърпимостта си към комунизма – на силния някога БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и на политическия кръг „Звено“ на полковник Дамян Велчев, обединяващи преди всичко пробритански настроените граждански слоеве и републикански настроените военни кръгове.

Генерал Дража Михайлович приема почетния караул на чентиците преди започването на Светосавския конгрес през 1944 г.

През 1942 г. българското военно разузнаване (РО–ЩВ) има отлични възможности да работи непосредствено срещу д-р Г. М. Димитров и някои сподвижници на Дража Михайлович и на турска територия. В това отношение голяма помощ оказва и военният аташе на България в Турция подполковник Димитър Желязков. Благодарение на него РО–ЩВ още от края на 1941 г. притежава подробни сведения за това, че югославското правителство в емиграция и английското военно командване организират своя разузнавателна служба, имаща за цел да създава канали за подпомагане на четническото движение и да провежда определени оперативни мероприятия на територията на България9. Така например в донесение на подполковник Димитър Желязков от 27 февруари 1942 г. до началника на РО–ЩВ полковник Никола Костов се дава информация за засилване на разузнавателните действия срещу България от Палестина в Истанбул, за което специално _________________________
* За дейността на центъра вж. по-подробно: К о т е в, Н. Структура, задачи и принципи на работа на английския разузнавателен център в Турция през 1941 и 1942 година. – Военноисторически сборник. С.,1991, № 6, с. 48.

са изпратени бившите войводи Требич, Боич и Книялевич10.
В края на 1942 г. българското военно разузнаване успява да разкрие един от каналите за прехвърляне на парични средства, предназначени за движението на генерал Дража Михайлович, който минава през Истанбул, София и Скопие. Според българския военен аташе в Турция паричните средства са изпращани от Египет през турския град Адана и са предавани на консула на югославското правителство в емиграция в Истанбул, който, възползвайки се от помощта на няколко албанци и българи, ги прехвърля през българската територия в Скопие, където се предават на хора, близки на четническото движение11.
На 1 февруари 1943 г. подполковник Димитър Желязков потвърждава предадената преди това информация, като допълва, че получаваните от Истанбул в Скопие парични средства „се препращали до генерал Дража Михайлович през окупираните от италианците бивши югославски територии“ и, че „към средата на февруари т.г. се очаквало да бъдат изпратени големи суми за Скопие“12. Изправено пред подобна опасност, за кратко време РО–ЩВ успява да ликвидира този канал, минаващ през българска територия, като предприема с помощта на Дирекцията на полицията редица арести.
По това време д-р Г. М. Димитров продължава да бъде най-влиятелната фигура в Земеделския съюз. Още в първите месеци на своята емиграция той заема поста на специален български съветник при щабквартирата на британската Източна армия. Заедно с него от пролетта на 1941 г. в емиграция са и други видни политически личности – Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев, Иван Костов и др., които създават своеобразен „български“ щаб, намиращ се под британско ръководство. На тази емигрантска група британското Управление за специални операции залага и започва да гради определени планове. На групата се осигурява връзка с вътрешността на България чрез своя агент – началника на разузнаването при четническия щаб в Ниш майор (по-късно полковник) Радослав Джурич (с оперативен псевдоним „Херман“). По този начин групата на д-р Г. М. Димитров се включва още от самото начало в британския пропагандно-политически механизъм, макар че по твърдението на изследователката Елизабет Баркър, английският Форин офис се старае да признае все пак политически българската емиграция, както това прави с другите балкански емиграции13.
Британското командване поставя като основно направление в работата на българските емигранти – земеделци, развитието на въоръжената борба на територията на страната и да не се допусне влизането на България в евентуални военни действия срещу Съветския съюз и Турция. Точно такава е политическата линия на поведение на д-р Г. М. Димитров, който я прокарва с помощта на подразделенията на Управлението за специални операции в Кайро и Ерусалим чрез радиостанциите „Свободна и независима България“ и „Васил Левски“. Освен това активна пропаганда срещу правителствената политика в България провеждат Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев чрез Българската служба на Би Би Си в Лондон.14
В началото на 1942 г. в отговор на недалновидния ход на българското правителство – обявяването на война на Великобритания и САЩ (макар че правителството на САЩ близо половин година отказва да я приеме*), д-р Г. М. Димитров се обявява за председател на Българския национален комитет за свободна и независима България, който представлява своеобразно правителство в емиграция, имащо за цел да постави началото на въоръжената съпротива в страната под контрола на Великобритания15. От друга страна, като рекламира успехите на четническото движение и на „легендарния войвода“ Дража Михайлович, той се старае да подготви политически и психологически „пладненците“ за бъдещото им взаимодействие с дражевистите16.

Генерал Дража Михайлович и четническия капитан Звонко Вучкович на летището около с.Праняни. 2 август 1944 г.

Във връзка с това чрез югославското правителство в емиграция щабквартирата на генерал Дража Михайлович получава от британските служби специфични инструкции да осъществи връзка с българската „въоръжена съпротива“, както и с отделни членове и симпатизанти на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) и политическия кръг „Звено“17. Придържайки се точно към инструкциите, Дража Михайлович чрез командващия четническия корпус в Източна Сърбия Любе Йованович – Патак (с оперативен псевдоним „Миховил“) успява да осъществи контакт с някои от „звенарите“ и „пладненците“. Връзките на Дража Михайлович с хората от групата на полковник Дамян Велчев датират преди всичко от времето на престоя му в София. Така например преди преместването му на същата длъжност в Прага Дража Михайлович активно участва в опитите Дамян Велчев да бъде прехвърлен от Югославия на българска територия за организирането на нов държавен преврат. В София бившият югославски военен аташе е имал възможността да се сприятели и с друг деец на политическия кръг „Звено“ – Кимон Георгиев18.
За осигуряване на връзка с българската опозиция ръководството на четническото движение ангажира и български емигранти, които остават на територията на Югославия след 1923 г. и се включват в борба след априлската война на Балканите19. Това са Ангел Пеков Сълев от с. Градец, Кулско, и Александър Начев от с. Лисия, Горноджумайско – представители на последната емиграционна вълна след убийството на Александър Стамболийски и разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. И двамата действат в четата на Нешо Тумангелов, известна с акциите си срещу ВМРО в Македония до 1928 г., когато според личните им изказвания е сключено „непочтено вечно приятелство между… бандата на Кобургите и блаженнопочиналия крал Александър“20. По-късно те участват в провалилия се опит на Нешо Тумангелов в началото на април 1941 г. да се прехвърли на българска територия, след което се присъединяват към частите на четническия корпус в района на планината Хомолие, които са под командването на Велемир Пилетич, а _____
* Германския пълномощен министър в България обергрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле в своя личен дневник доста присмехулно пише на 15 април 1942 г. (4 месеца след обявяването на война), че уж “американският пълномощен министър кисне тук (в бар “Максим”) всяка нощ!”. – Виж Тошкова, В. “Из записките на обеиргрупенфюрер от СА Адолф-Хайнц Бекерле, пълномощен министър на Третия райх в България 1941-1944 г.” – в “ГУА. Известия на държавните архиви”, С., 1990, кн.60, с.70.

впоследствие и на Любе Йованович – Патак (Миховил). По нареждане на Главния щаб на генерал Джа Михайлович те трябвало да влезнат във връзка със свои близки и съмишленици на БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“) около бившата гранична полоса в района на Кулско и Видинско, като се опитат да създадат сигурен канал, чрез който да предават писмата и устните нареждания на д-р Г. М. Димитров до София и провинцията21.

Генерал Дража Михайлович и чентици от района на Вучак. 1944 г.

В това направление работи и Стефан Сърбаков, журналист по професия, останал на територията на Югославия през 1923 г. В началото на 1942 г. той попада в щаба на командващия Тимошкия четнически корпус Любе Йованович – Патак (Миховил). В Хомолие Сърбаков предлага на четническия командир да бъде създаден български Комитет за пропаганда спрямо България22, преименуван по-късно в Главен щаб за България на въстаниците на сръбска територия23. Според секретна информация на д-р Делиус до РО–ЩВ от 1 декември 1942 г. Стефан Сърбаков като член на този щаб заявява на генерал Дража Михайлович, че в България има 20 000 души опозиционери и че „всички условия за един успех били налице“, тъй като „общото настроение в България било благоприятно, за да се предприеме нещо, а хаосът сега трябвало да се използва“24.
През пролетта на 1942 г., след като получават точни инструкции от Главния щаб на генерал Дража Михайлович, емигрантите Ангел Сълев и Александър Начев преминават нелегално от Сърбия на българска територия и се свързват с трима сподвижници на д-р Г. М. Димитров – Тодор Пеков Сълев, Флоро Крайнянов и Тома Арсов. Чрез тях те влизат във връзка с Младен Костов Василев (бивш емигрант в Сърбия) и Грую Йотов Поломски, на които е наредено да предадат на представителя на ВМРО (протогеровисти) Пецо Трайков Гировски и „пладненеца“ Борис Константинов Бумбаров послания от генерал Дража Михайлович по уреждането на бъдещата съвместна работа. По този случай в София Младен Костов и Грую Поломски разговарят с Никола Петков, Борис Бумбаров, д-р Владимир Вампирски и д-р Ангел Рангачев25.
При обсъждането на писмата е решено д-р Владимир Вампирски да бъде изпратен нелегално в Главния щаб на Дража Михайлович, откъдето да се прехвърли в емиграция при д-р Г. М. Димитров. Преди това Борис Бумбаров посещава Никола Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Христо Стойков и ръководителя на ВМРО (протогеровисти) Перо Шанданов, на които показва изпратеното послание и иска мнението им за въпросната среща. Те отказат връзка с Дража Михайлович под претекст, че той е „само представител на емигрантското движение и че то е било много по-слабо от това на партизаните (Тито), които са по-силни и по-активни и фактически водят борбата“26. Срещата, от 7 септември 1942 г., се проваля, и защото личните пратеници на Дража Михайлович – Ангел Сълев и Александър Начев, не се появяват. Според информация от ноември 1943 г. на началника на РО3 на РО–ЩВ полковник Христо Тумбин*, Главният щаб на генерал Дража Михайлович по специален куриер изпраща седем други писма до Борис Бумбаров, до студентите Иван Величков Барев и Евтим Атанасов Арсов, до началника на телеграфопощенска станция Борис Велев, до ломския адвокат Никодим Попов, до Младен Василев и до служителя на МВнР Козаров. Те не са предадени на адресантите, тъй като една част от тях са унищожени от самия куриер, а другата е заловена от полицията. От съдържанието им е видно, че те приканват към съвместна работа с четническото движение по създаването на „една велика югославянска федерация, за което искат среща по установения канал“27.
Следващата стъпка на представителите на британските военни мисии и на Главния щаб на генерал Дража Михайлович е установяването на контакти с ръководството на политическия кръг „Звено“. Каналът към София най-вероятно е установен през ноември 1942 г. чрез един от агентите на майор Радослав Джурич (Херман), който поради естеството на своята работа има контакти с офицери от I окупационен корпус. Чрез началника на Отделението за борба с комунизма при полицията в град Ниш Стефан Лузаич (с оперативен псевдоним „Джура“)28 генерал Дража Михайлович изпраща на Дамян Велчев и на Михаил Геновски, един от ръководителите на земеделското движение в България, лично послание, в което предлага на ръководителите на опозицията в България да създаде център за размяна на информация между София и Лондон (евентуално и Кайро). В писмото между другото се казва:

Генерал Дража Михайлович и ръководителят на Военната мисия на САЩ при щаба му полковник Роберт Макдауел

„Щастлив съм, че в тези тежки времена съм влязъл във връзка с големия водач Велчев и с представителя на земеделската партия на големия Стамболийски г-н Геновски. Тяхното общо дело от 19 май 1934 г. е и днес основата на българо-югославските връзки. Тежката борба на г-н Велчев ми е известна. През време на неговите най-големи страдания аз в София имах една среща с г-н Кимон Георгиев. Тогава ние уговорихме бъдещата форма на българо- югославските връзки и се споразумяхме напълно.
Аз имам връзки и с г-н Георги Димитров и мога да служа като връзка между него и неговите хора в България.
Общата работа на г-н Велчев със земеделците на Стамболийски обединява българския народ, за да извърши голямото дело, което вие очаквате.
Аз изпращам моите поздрави и моите почитания на г-н Дамян Велчев и Геновски и пожелавам, щото с общите усилия да се роди делото на югославяните, защото и аз съм предан на това дело“29.
В друго писмо до Дамян Велчев генерал Дража Михайлович предлага ____
* Христо Зашев Тумбин (17.I.1894 г. – ?). Роден в гр. Самоков. Произведен в следните звания: подпоручик от 1 август 1917 г., поручик от 30 юни 1919 г., капитан от 1 април 1927 г., майор – от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 1943 г. Уволнен от военна служба със заповед № 199 от 27 декември 1920 г., приет обратно на служба с ЦЗ № 45 от 14 декември 1923 г. През 1939 г. е назначен за преподавател във Военната академия, прикомандирован към Столичното военно комендантство. От 1942 г. е началник на секция PO3 от РО–ЩВ. Уволнен от военна служба в края нa 1944 г. Военнопрестъпник.

основните пунктове за обща дейност, от които съвсем ясно личи антикомунистическата му насоченост и влиянието на Лондон за създаването на различни (кон)федеративни планове и комбинации за възпирането на разширяващото се съветско влияние в Балканския регион. Той пише:
„1. Ние всички ще се борим за една „Велика Югославия“ – от Триглав до Черно море. Първият етап на нашата общност трябва да бъде следното– сключването на един силен военен съюз и на един митнически съюз между Югославия и България. Обръщам вниманието върху обстоятелството, че това е един етап за осъществяването на нашия общ идеал и този идеал фигурираше и в програмата на г-н Дамян Велчев още от по-рано.
2. Ние, югославяните, ще водим борбата против германците и италианците в цялата област. Българските представители се задължават да организират борбата против германците по нашия образец и да започнат веднага борбата в територията си.
3. Представителите на национална България се задължават да попречат чрез пропаганда и всички други средства, щото българските офицери, подофицери и войници да извършват зверства във всички области на Югославия.
4. Бъдещият ред на нашата общност има за основа демокрацията. В интереса на тази демокрация ние с общи усилия ще попречим на комунистите да използват борбата на нашия народ за техни цели. Ние няма да търпим никаква въоръжена организация край националната, която ще извоюва нашите цели.
5. В интереса на една бърза взаимна работа аз съм съгласен да се образува един „Комитет в Балкана“ и приемам с благодарност да поема ръководството му като награда за югославската армия“30.

Генерал Дража Михайлович с членовете на Военната мисия на САЩ, есента на 1944 г. От ляво на дясно – полковник Роберт Макдауел (OSS Colonel Robert McDowell), капитан Джордж Мусулин (OSS Captain George Musulin), капитан Никола Лалич (Captаin Nick Lalich) и лейтенант Майкл (Мирко) Раячич (Lieutenant Michael Rajacich)

В хода на установения контакт на българите са обещани радиостанция и големи парични средства за развитието на борбата срещу комунистическото движение, силите на Оста и цар Борис III. Радиостанцията е предназначена за установяването на пряка връзка както с щаба на Дража Михайлович, така и с англичаните. В случай на съгласие Дража Михайлович е помолен да информира българските си партньори чрез Би Би Си със следното изказване: „Джура е пристигнал. Той получи инструкции да съобщи на Пера да побърза с работата си“31.
Независимо че е интерниран в провинцията, което създава определени трудности, Дамян Велчев още от самото начало успява да предаде сведения за развитието на съпротивителната борба в страната и че е започнал формирането на собствени въоръжени отряди в България32. Решено е също така д-р Г. М. Димитров да подпомага операцията чрез предоставяне от Лондон на пропаганден материал за разпространяване на българска територия и съпротивителната организация да бъде изградена по модела на сръбската, а главният є щаб да се намира на сръбска земя33. За пълномощник по контактите с „пладненците“ и „звенарите“ от сръбска страна е определен професор Лазар Търкля, който е изпратен веднага в четническия щаб на майор Радослав Джурич (Херман) в планината Хомолие34.
Тук е уместно да се отбележи, че както бюрото на Абвера в София, така и РО–ЩВ са добре информирани за опитите на англичаните да влязат в контакт с проанглийски настроените опозиционни кръгове в България чрез д-р Г. М. Димитров и Дража Михайлович. Чрез своите агенти д-р Делиус успява да получи пълна информация за намеренията на д-р Г. М. Димитров и Дража Михайлович. Освен това той разпорежда в никакъв случай да не бъде арестуван Стефан Лузаич (Джура), за да може да държи под свой контрол операцията35. В свое сведение от 8 декември 1942 г. под № 8556 д-р Делиус информира полковник Никола Костов, че майор Радослав Джурич (Херман) е получил заповед от генерал Дража Михайлович да се осведоми чрез „звенарите“ за състоянието на неговите приятели генерал Светослав Попов, майор Крум Лекарски*, подполковник Владимир Стойчев** (определен като „кавалериста“), генерал Кирил Станчев***, журналистите Лазар Поповски и Георги Веров, които познавал от времето на престоя си в София като военен аташе36. Това позволява на д-р Делиус да определи още от самото начало привържениците на организираната под ръководството на британското Управление за специални операции въоръжена съпротива в България. В друга своя информация той уведомява българските разузнавателни служби за започналото формиране от страна на привържениците на генерал Дража Михайлович и д-р Г. М. Димитров на „бунтовнически единици, които трябва да извършват саботажни действия“, и за създаването на „български революционен щаб“, „революционни окръзи и селски щабове“, като „българският революционен щаб“ е трябвало „да влезе във връзка с Михайлович и българските емигранти в Лондон“37. Всичко това разкрива стратегията на английското военнополитическо ръководство по отношение на България – да бъде елеминирано комунистическото движение в страната чрез създаването на паралелна съпротивителна организация, която след освобождението да овладее властта и да помогне за създаването на „Балканска федерация“ под доминиращото влияние на Великобритания.

Командващият Втори Равногорски корпус на четниците капитан Предраг Ракович (Предраг Раковић), заедно с руководителя на Союзническата военна мисия генерал Чарлз Амстронг. Район на Чачак, краят на 1943 г.

Няколко месеца д-р Г. М. Димитров не успява да установи контакти със своите съмишленици в България, което е показателно за предстоящите
трудности, с които той ще се сблъска при създаването на собствена (земеделска) въоръжена съпротива в страната. На преден план излизат _____
* Крум Георгиев Лекарски – български генерал-лейтенант. Роден през 1898 г. Завършва Военна академия през 1929-1932, а през 1935 г. у уволнен от армията заради републиканските си възгледи. След 9 септември 1944 г. до 1948 г. е заместник-министър на войната. .
** Владимир Димитров Стойчев – по време на Отечествената война на България 1944-1945 г. е генерал-майор, командващ 1-ва армия през нейния първи период, и командващ 1-ва Българска армия през нейния втори период. Достига чин генерал-полковник. Дългогодишен председател на българския олимпийски комитет.
*** Кирил Николов Станчев – български генерал-майор. Член на правителствената делегация на ОФ за установяването на връзка с командването на 3-ти Украински фронт. В първия период на Отечествената война на България 1944-1945 г. е командващ 2-ра армия.

и други неблагополучия – например избирането на журналиста емигрант Стефан Сърбаков в щаба на генерал Дража Михайлович за отговорник по контактите с вътрешността на България. Според професор Лазар Търкля, Стефан Сърбаков проявява „нелоялност“ към българското емигрантско ръководство в Лондон, като отказва да работи с тях и да изпълнява неговите указания38. От друга страна, д-р Г. М. Димитров настоява пред Дража Михайлович „на българина Сърбаков да не се предоставят по-значителни задачи, понеже не е способен да ги проведе“39. Противоречията между двамата по въпроса, кой да оглави евентуално борбата вътре в страната, се задълбочава до такава степен, че Стефан Сърбаков е обвинен, че „не изпълнявал възложената му задача и бил мошеник, който под предлог да се добере до връзки, водил един разточителен живот“. Това го принуждава в средата на април 1943 г. да напусне щаба на майор Любе Йованович – Патак (Миховил) и да се премести в щаба на Млавския четнически корпус при капитан Синица Осоколич40. Поради своята важност тази информация, получена от бюрото на Абвера в София, е предадена от новия началник на РО–ЩВ полковник Стефан Недев* на началник-щаба на I окупационен корпус в гр. Ниш41.
В същото време д-р Г. М. Димитров не могъл да не отчете както нарастващото влияние на комунизма, така и влиянието на политическия кръг „Звено“ в страната, особено в армията. Той настоява пред своите сподвижници „внимателно“ да провеждат организационната дейност поради опасност от провали и да търсят всички възможни връзки с военните кръгове. В случая той се осланял на факта, че „се налага комунистите да бъдат изпреварени в привличането на земеделците в националното движение“, и предупреждава да се проучват „комунистите в България от кого купуват оръжие и дали земеделците могат да набавят оръжие по същия път“, като обещава, че югославският четнически главнокомандващ ще достави от съюзническото англо-американско командване въоръжение за бунтовническите организации в страната42.
Особен интерес за д-р Г. М. Димитров и генерал Дража Михайлович, а оттам и за английското военнополитическо ръководство представлява _____
* Стефан Савов Недев – роден на 27 октомври 1897 г. в с.Хъневци, Еленско. Подпоручик от 1 януари 1919 г.; поручик от 30 януари 1923 г., капитан от 15 май 1928 г., майор от 6 май 1935 г., подполковник от 6 май 1939 г. и полковник от 3 октомври 1942 г. Завършва Военна академия с царска заповед № 17 (55) от 1938 г. С царска заповед № 353 от 1936 г. е военен аташе в Белград, а с царска заповед № 14 от 1938 г. става началник на секция в Щаба на войската. Същата година с царска заповед № 17 става адютант на Началник-щаба на войската. По царска заповед № 55 от 1938 г. е назначен за временен военен аташе в Букурещ. С министерска заповед № 13 от 1941 г. е назначен за началник на Оперативното отделение на щаба на IV-а армия. С министерска заповед № 78 от 1941 г. е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия, а с министерска заповед № 46 от 1942 г. става началник-щаб на 1-ва армия. С министерска заповед № 23 от 1943 г. е началник на Разузнавателното отделение в Щаа на войската. С министерска заповед № 70/1944 г. е назначен за началник-щаб на IV-а отделна армия, а с министерска заповед № 87 от същата година – за командир на 14-а пехотна дивизия. Уволнен от военна служба с царска заповед № 117 от 1944 г.

установяването на дълготрайни отношения с ВМРО (протогеровисти) и конкретно с ръководителя му Перо Шанданов и с члена на ръководството Пецо Трайков Гировски. На няколко пъти се проучват възможностите да се установи връзка с опозицията чрез бившия протогеровист (определен като „опасен терорист“) Владимир Йорданов Оклев – познат на майор Радослав Джурич (Херман) от четническото разузнаване43. Независимо че през март 1943 г. той е задържан от органите на Дирекцията на полицията, такава връзка по-късно е установена44.
Първите по-сериозни контакти с опозицията в България предизвикват интерес у агентите на британското Управление за специални операции, намиращи се на югославска територия. Нещо повече, изучават се всички
възможности за бъдещото преминаване на страната към съюзниците, както и евентуалното поведение на армията в този случай. Така например по настояване на регионалния център на Управление за специални операции в Кайро ръководителят на десантиралата на 18 април 1943 г. британска военна мисия в района на планината Хомолие в Североизточна Сърбия под командването на майор Ерик Грийнууд иска от капитан Синица Осоколич спешни сведения за въоръжението на българската войска – както за лекото стрелково, така и за тежкото, включително и за числеността на артилерията45.

От дясно – капитанът от ВВС на Югославия Радивое Милойевич (ваздухопловни капетан Радивоје Милојевић (Расинац), командир на Втора Расинска бригада от Расинския корпус на четниците, около него – Предраг Благойевич (Предраг Благојевић (Брка), с членове на Британската военна мисия впри Щаба на Расинския корпус. 1943 г.

В средата на 1943 г. д-р Г. М. Димитров, вероятно под натиска на англичаните, насочва усилията си към вътрешната опозиция в България. В писмо от 11 май 1943 г., изпратено чрез Флоро Крайнянов до Младен Василев, той настоявал наново „да се организират земеделците в България и да поведат борба срещу комунистите, които очакват всеки момент руски десант по Черноморието“46. Особено интересно е писмото на д-р Г. М. Димитров, изпратено чрез Младен Василев лично до стария протогеровист Пецо Трайков Гировски. Според информация на Дирекцията на полицията то има приблизително следното съдържание, което дава възможност да се очертае кръгът на амбициозните му планове:
„Драги Трайков, конференцията в Казабланка е решила Македония, която сега е окупирана, да остане към България. Сърбите като компенсация ще получат румънския Банат, Истрия и Горица. Ето защо поискай една среща с министъра на войната и виж какво можеш да направиш с него. Ще му предадеш и това, че в най-скоро време се очаква капитулацията на Италия. Това е много важно за нас, българите. Пратеникът трябва най-напред да се види с мен, па тогава с другите“47.
През юли с.г. Младен Василев и Флоро Крайнянов, водени от Александър Начев и Ангел Сълев, успяват да посетят един от щабовете на югославските четнически формирования при с. Секула, разположен на 10 км от сръбския град Салаш, където провеждат разговори за евентуално сътрудничество48. По-късно, през август с.г., на сръбска територия при р. Тимок се провежда среща между куриера на четническото движение на Дража Михайлович – Ангел Сълев, и приближения на Дамян Велчев – съдията Вълчо Манчев49. Динамичното развитие на ситуацията принуждава отделение „Б“ на отдел Държавна сигурност – Дирекция на полицията, с ръководител Андрей Праматаров, което дълго време с помощта на Бюрото на Абвера в София и РО–ЩВ е в течение на преговорите между вътрешната опозиция, от една страна, и д-р Г. М. Димитров и генерал Дража Михайлович, от друга, да пристъпи към задържане на заподозрените лица. Арестувани са д-р Владимир Костадинов Вампирски от с. Николичевци, Кюстендилско; Борис Костантинов Бумбаров от с. Извор, Радомирско; Илия Георгиев Колев от с. Избеглий, Асеновградско; Йордан Тодоров Стоянов (Попов) от с. Бракевци, Кулско; Тома Младенов Арсов от с. Бракевци, Кулско; Тодор Петров Сълев от с. Градец, Видинско, Младен Костов Василев от с. Търняне, Видинско; Флоро Станов Крайнянов от с. Гъмзово, Видинско; Грую Йотов Поломски от с. Цар Петрово, Кулско; Симеон Александров Попмаринов от с. Камено поле, Белослатинско; Славко Жиков Живов от с. Бракевци, Кулско; Флоро Митров Антонов от с. Черномощница, Кулско, и др.50. В хода на следствието полицията успяла да получи многобройни доказателства за оживените контакти между вътрешната опозиция и Дража Михайлович, както и многобройни факти за финансирането на опозицията от Дража Михайлович. Така например от Главния щаб на генерал Дража Михайлович чрез Александър Начев, Ангел Сълев и Здравко Цокев са предадени следните суми: на Младен Костов – 30 000 лв.; на Йордан Стоянов – 35 000 лв.; на Флоро Крайнянов – 12 000 лв.; на Тома Арсов – 40 000 лв.; на Вълчо Манчев – 30 000 лв.; на Грую Поломски – 3000 лв. и т.н.51. В друг случай на Йордан Стоянов чрез Здравко Цокев са били предадени за организационните нужди на „пладненците“ от щаба на Дража Михайлович между 200 и 400 златни английски лири (около 400 000 лв.)52.
Служителите от отделение „Б“ на отдел Държавна сигурност разпитват и други лица, вече задържани или интернирани от репресивния апарат на правителството на Богдан Филов – Никола Петков, Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Иван Барев, Евтим Арсов, Перо Шанданов, Никодим Попов, Борис Велев, д-р Михаил Каранейчев, д-р Ангел Рангачев, г-жа Сърбакова и Елка Върбанова. Всички те, с изключение на Перо Шанданов, са признали, че са подтиквани за възможни съвместни действия с генерал Дража Михайлович, но според думите им „те не са дали съгласието си“53.

Попаднали в германски плен югославски партизани

Провалът на опитите за създаване на канали от страна на англичаните за контакт с вътрешната опозиция през щаба на генерал Дража Михайлович води до значителен спад на влиянието на д-р Г. М. Димитров както сред емиграцията, така и в България. Това не позволява на британското военнополитическо ръководство да създаде антикомунистически блок от сили, подобно на тези в Гърция и Югославия. Не успяват и опитите за провеждане на политика на разединение, с което се цели да се намали влиянието на компартията в съпротивителното движение. Поради това пропада и лансираната идея за създаването на Балканска федерация. Всичко това принуждава ръководството на английското Управление за специални операции да обърне поглед към възможностите на въоръжената опозиция в България, чиято борба се оглавявала от комунистическата партия. Предполага се, че това ще позволи да се запази и евентуално да се разшири периметърът на британските позиции в едно бъдещо устройство на държавата.

БЕЛЕЖКИ

1 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 456, л. 524.
2 М о з е р, Ч. Д-р Г. М. Димитров. Биография. С., 1991, с. 128.
3 П а к т а м, с. 129.
4 П а к т а м.
5 АМВР, об. д. 108, л. 92.
6 С е м е р д ж и е в, П. Съдебният процес срещу Никола Петков през 1947 г. С., 1990, с. 115–117
7 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 772, л. 784; а. е. 1029, л. 89; ОДА – Благоевград, ф. 28К, оп. 1, а. е. 50, л. 134.
8 R i s t o v i č, М. Dragoljub Draza Mihailovič i bugarska gradzanska opozicija 1941–1944 godine – V o j n o i s t o r i j s k i g l a s n i k. Beograd 1984, broj 3, s. 189.
9 ЦВА, ф 23, oп. 1, a. e. 772, л. 743.
10 П а к т а м, л. 744.
11 П а к т а м, л. 721.
12 П а к т а м, а. е. 915, л. 743.
13 B a r k e r, E. British Policy in South-East Europe in the Second World War. London, 1976, p. 213.
14 П е т р о в а, Д. Българският земеделски народен съюз в антифашистката борба. С., 1983, с. 53.
15 Д и м и т р о в, И. Буржоазната опозиция в България 1939–1944 г. С., 1969, с. 60; R i s t o v i č, М. Ор. cit., s. 184–185.
16 П е т р о в а, Д. Пос. съч., с. 55.
17 Р а ч е в, С. Англия и съпротивителното движение на Балканите (1940–1945). С., 1978, с. 120.
18 В a r k е r, Е. Ор. cit., р. 213.
19 ЦВА, ф. 24, oп. 1, а. е. 84, л. 17.
20 R i s t o v i č, М. Ор. cit, s. 195.
21 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 84, л. 17.
22 R i s t o v i č, М. Ор. cit, s. 195.
23 АМВР, об. д. 108, л. 59.
24 П а к т а м.
25 ЦВА, ф. 23, oп. 1, а. е. 84, л. 17–18.
26 П а к т а м, л. 18.
27 П а к т а м, л. 19.
28 АМВР, об. д. 108, л. 106.
29 П а к т а м, л. 41–42.
30 П а к т а м, л. 42–43.
31 П а к т а м, л. 43.
32 П а к т а м, л. 32.
33 П а к т а м, л. 88.
34 П а к т а м.
35 П а к т а м, л. 106–107.
36 П а к т а м, л. 110.
37 П а к т а м, л. 22.
38 R i s t o v i č. М. Ор. cit., s. 196.
39 АМВР, об. д. 108, л. 132
40 П а к т а м, л. 58.
41 П а к т а м, л. 132.
42 П а к т а м.
43 П а к т а м, л. 147, 148 и 152.
44 П а к т а м, л. 150.
45 АМВР, об. д. 108, л. 162; D e a k i n, F. W. D. The Embattled Mauntain. London, 1971, p. 183.
46 ЦВА, ф, 23, oп. 1, a. e. 84, л. 20.
47 П а к т а м, л. 20.
48 П а к т а м.
49 П а к т а м.
50 П а к т а м, л. 17.
51 П а к т а м, л. 90
52 П а к т а м, л. 21.
53 П а к т а м.
30 П а к т а м, л. 42–43.
31 П а к т а м, л. 43.
32 П а к т а м, л. 32.
33 П а к т а м, л. 88.
34 П а к т а м.
35 П а к т а м, л. 106–107.
36 П а к т а м, л. 110.
37 П а к т а м, л. 22.
38 R i s t o v i č. М. Ор. cit., s. 196.
39 АМВР, об. д. 108, л. 132
40 П а к т а м, л. 58.
41 П а к т а м, л. 132.
42 П а к т а м.
43 П а к т а м, л. 147, 148 и 152.
44 П а к т а м, л. 150.
45 АМВР, об. д. 108, л. 162; D e a k i n, F. W. D. The Embattled Mauntain. London, 1971, p. 183.
46 ЦВА, ф, 23, oп. 1, a. e. 84, л. 20.
47 П а к т а м, л. 20.
48 П а к т а м.
49 П а к т а м.
50 П а к т а м, л. 17.
51 П а к т а м, л. 90
52 П а к т а м, л. 21.
53 П а к т а м.

                            ГЛАВА СЕДМА

ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ОПЕРАЦИИ НА БРИТАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Психологическата война, която води британското разузнаване в годините на Втората световна война, представлява интерес за много специалисти и историци. Последните изследвания в тази област показват, че пропагандните усилия на британските държавни институции трябва да се разглеждат не само като самостоятелно съществуващ момент на действие на британското разузнаване или като такъв на държавите от Британската общност, а като неотделима част от общата пропаганда на антихитлеристката коалиция, включително и като органично преплитаща се дейност на различните съюзнически разузнавания с разузнавателната дейност на подразделенията на британските SIS и SOE1.
За първи път по време на Втората световна война пропагандната дейност и психологическите операции на двете воюващи една срещу друга коалиции стават толкова обширни, че това довежда до децентрализация на старите и до създаване на нови учреждения, служби и управления, намиращи се на различни нива. Държавите от антихитлеристката коалиция започват със закъснение воденето на психологическите и пропагандните операции срещу въоръжените сили и народите от Третия райх и съюзниците им от Оста, но в края на войната те постигат впечатляващи успехи в тази област най-вече заради огромните материални и човешки ресурси, с които те разполагат. Водещите специалисти психолози от страна на Оста единодушно признават своето поражение в борбата с противниковата пропаганда и огромната роля, която изиграват психологическите операции на съюзническите разузнавания в постигането на общите за коалицията цели. Те се определят като „четвърта сила“, която е използвана едновременно със сухопътните, военновъздушните и военноморските сили. Може би заради това Дуайт Айзенхауер, отбелязвайки огромното значение на пропагандата и на психологическите операции в годините на Втората световна война, пише, че „без всяко съмнение психологическата война доказа своето право да заеме своята първостепенна роля и място в нашия военен арсенал“2.

Британски офицери за свръзка от УСО някъде в Югославия.

В годините на Втората световна война военните пропагандни и психологически операции на държавите от антихитлеристката коалиция в това число и на Великобритания се разработват и използват по няколко направления: първо, като операции, които са насочени срещу личния състав на войските на противника; второ, като операции, чийто обект на въздействие е командването на противника, трето, като операции, които имат за цел населението от държавите на Оста и съюзниците и; четвърто, като консолидиращи психологически операции, насочени към населението на неутралните държави и отделно на това на собствената държава.
Анализът на британската пропаганда в годините на Първата световна война, която е насочена срещу въоръжените сили и населението на държавите от Централните сили или по-точно срещу т.нар. кръг ГАУБТ (Германия, Австро-Унгария, България и Турция), показва, че основните средства, които се използват, са позивите и възванията, разхвърляни от въздуха и предназначени преди всичко за военнослужещите, намиращи се на фронта, и собствените вестници, който благодарение на „своята организация и методи на психологическо въздействие донасят идеите и до най-отдалечените ъгълчета на света“3.
Натрупаният опит намира своето място и в периода на Втората световна война, като едновременно с това се създават и прилагат принципно нови средства, форми и методи за психологическо въздействие. Разцветът на военната пропаганда по време на Втората световна война се дължи преди всичко на новосъздадените мощни технически средства, разположени на различни континенти, и на качествено новата по своето съдържание методика на влияние върху противниковото съзнание, която отчита етническите и религиозните особености, нивото на образованието и културата и т.н. Развитието на техническите средства – създаването на мощни приемни и предаващи радиокомплекси с голям обхват на действие, както и наличието на сравнително голямо количество радиоприемници в домовете на населението, създават тъкмо онази материална база, която позволява радиоефирът да се превърне в първото истинско бойно поле от гледна точка на психологическата война, в която радиото започва да изпълнява изключително важна роля.
Показателни в това отношение са данните за ръста на дейността на радиостанция Би Би Си (B. B. C. World Service). Ако броят на нейния персонал в началото на Втората световна война (1939 г.) е 1635 души, то в края на войната (1945 г.) той е вече 4137 души4. Заедно с това са увеличени и броят, и схемите на радиопредаванията за чужбина, които в края на 1945 г. достигат 32, подготвяни и излъчвани в ефира на различни езици на всеки 24 часа. Едно сведение на Секцията за изследване на състава на слушателите на радиопредаванията на Би Би Си през 1941 г. показва, че те се слушат от около 64 % от представителите на по-възрастното население5. Централно място в дейността на Би Би Си заема програмната схема на радиопредаванията на немски език, както и тези, предназначени за държавите, съюзници на хитлеристка Германия. С помощта на радиотранслационните станции, инсталирани на територията на британските доминиони, Великобритания успява практически да покрие с радиопредавания всички часови зони и по такъв начин се превръща в най-мощния и най-важния фактор за разпространение на новини от страна на антихитлеристката коалиция.
През периода 1939–1945 г. печатната и радиоефирната пропаганда на Великобритания срещу Третия райх и съюзниците му преследва определени и ясни по съдържание цели, като главната от тях е да се спечели съзнанието на германския военнослужещ. Системното въздействие чрез различните форми на психологическата война на SIS и SOE постепенно дава своите положителни резултати. Съвсем точно британският специалист по психологическа обработка Чарлс Крайкшенк в своята книга „Четвъртото оръжие. Психологическата война 1938–1945“ определя психологическите операции като четвъртото оръжие на Обединеното кралство във война срещу силите на Оста и за поддържане на вярата във възможностите на своето собствено командване. Възможностите на техническата база и на организационната система на Великобритания позволяват в дадени моменти в зависимост от часовия пояс противникът да бъде бързо дезинформиран или информиран, да се превърне от убеден във възможностите на своето правителство в съмняващ се в неговите действия и по такъв начин да отслаби волята му към съпротива и да го подтикне към политическо равнодушие по отношение на действията на собственото правителство или командване. Германският военен специалист по воденето на психологическа война Рудолф Зулцман във връзка с това пише, че „да се закрие достъпът в Германия на чужда информация във вид на вестници, списания и т.н. не представлявало голям труд, но да се ограничи проникването на радиовълните и да се направят те безвредни, беше много по-трудно. За тази цел в наше разпореждане имаше две средства: пречещи радиостанции и официалната забрана да се слушат чуждите радиопредавания“6.

Група военнослужещи от УСО, някъде в Югославия. В центъра – William Jones (Nova Scotia); вторият от ляво – Ronald Jephson (RAF w/t op) и вторият от дясно – Anthony Hunter (British Captain)

Дейността на Българска служба на Би Би Си (British Broadcasting Corporation, Bulgarian Service) е в пълно съзвучие с официалната правителствена пропагандна линия. От април–май 1941 г. тя се намира под контрола на създадената тогава в Би Би Си Служба за политическа война (Political Warfare Executive), което има за задача да наблюдава и анализира, а при нужда и да подготвя радиопредаванията за народите, в пределите на Британската общност, както и за тези от териториите, окупирани от Германия и нейните съюзници. По такъв начин тази служба консолидира усилията на всички звена от схемата за радиопредавания, изградени на територията на Великобритания, Южна Африка, Канада, Индия, Австралия, Нова Зеландия, Египет и Палестина. При осъществяването на радиопредаванията Службата за политическа война на Би Би Си се стреми да прикриe действителното местонахождение на радиостанциите и да създаде у радиослушателите мнението, че те се водят от тяхната територия и че се явяват „нелегални съпротивителни радиостанции“. В службата се създават подразделения, които имат за задача да наблюдават за елементарната безопасност на служителите на Би Би Си и по такъв начин да не се допусне изтичане на информация. Това се предприема, защото често пъти в радиопредаванията се говори от името на различни антинацистки и антифашистки организации или от името на въоръжената съпротива, които действат на окупираните територии в Европа, или на територии на държавите, съюзнички на Третия райх. Специално за населението и въоръжените сили на Германия пропагандата се води уж от името на нацистката власт, като по такъв начин се цели тя да бъде компрометирана. До края на 1940 г. подобен е стилът на работа на четири британски радиопредаващи станции, които излъчват радиопредавания от собствена територия на немски, италиански, френски и румънски език.
По-късно се постига споразумение между Великобритания и СССР да започнат работа няколко радиостанции, които да обслужват правителствата в емиграция на Гърция, Югославия, Полша и Унгария. Така например от територията на неокупираните републики на СССР за окупираните държави съссвои специфични програмни схеми излъчват радиостанциите „Свободна Германия“, „Христо Ботев“, „Свободна Румъния“, „Тадеуш Костюшко“, „Лайош Кошут“ и др.
Още през септември 1939 г. Би Би Си създава ясна и добре организирана система от специализирани радиопредавания за слушателите от новите и старите предели на Царство България. Те се водят от Българската служба на корпорацията по отделен часови график, който дава възможност да се подхожда диференцирано към българските радиослушатели. Предоставената информация е съобразена с тяхното местоживеене (град или село), интереси, образователен ценз, политически пристрастия и т.н. Това се оказва доста сложна задача, тъй като всички тези фактори трябва да се съчетаят със злободневните и „горещи“ новини, които постъпват от регионите на различните театри на военните действия – европейския, африканския и азиатския7.
Ето как изглежда часовият график на предаванията за България:
• 7.30–7.45 часа – радиопредаване на радиостанция „Свободна и независима България“.
• 8.10–8.20 часа – радиопредаване на „Радио Лондон“.
• 8.20–8.35 часа – радиопредаване на радиостанция „Станция на свободата“.
• 13.30–13.45 часа – радиопредаване на радиостанция „Свободна и независима България“.
• 19.15–19.30 часа – радиопредаване на радиостанцията „Васил Левски“.
• 19.30–19.45 часа – радиопредаване на радиостанция „Станция на свободата“.
• 21.00–21.45 часа – радиопредаване на радиостанция „Радио Лондон“.
• 21.15–21.30 часа – радиопредаване на радиостанция „Свободна и независима България“8.
Би Би Си също така наблюдава дейността и анализира радиопредаванията на останалите радиостанции, които работят на територията на Британската общност. Тук е уместно да се посочи и фактът, че те разширяват влиянието и въздействието на Радио Лондон и неговите дъщерни стационарно разположени радиостанции, използвайки съобщения, изказвания и коментари, които се подготвят от многобройните служби на Би Би Си. От своя страна Българската служба на Би Би Си получава всяка седмица директиви от ръководството на Департамента за политическа война. Необходимо е да се уточни, че по това време британските аналитици използват преди всичко термина политическа, а не психологическа война. В директивите се дава развитието на политическите събития в света и на фронтовете на различните театри на военни действия, определя се тематиката на специалните радиопредавания, правят се изводи за съдържанието и качеството на радиопрограмите и предложения за тяхното усъвършенстване.
Голяма помощ на Българската служба на Би Би Си в подготовката на обективна информация оказва Департаментът за политическо разузнаване, който в системата на Форин офис има възможност да получава и обработва обширна информация, придобивана от многобройните вестници, списания и радиопредавания на неутралните държави, както и по други канали (преди всичко дипломатически), за военнополитическото положение в държавите от Оста и за настроенията на населението в тях.
Департаментът със своята дейност се опитва преди всичко да създаде условия за нарастване на дезорганизацията и за възпиране провежданата политика на българското правителство в Новите и Старите предели на Царство България. Една от целите е да се стимулира враждебност сред населението с различен етнически произход към официалната политика, поддържаща нацистка Германия; да създаде реални условия за засилване на нелегалната въоръжена опозиционна дейност, на саботажите, диверсиите и операциите на партизанското движение; да засили чувството за безизходност и да подтиква към дезертьорство военнослужещите от българските окупационни части на териториите на Гърция, Югославия и Албания. Допуска се, че българското правителство ще бъде принудено да се откаже от управлението или ще се опита да трансформира своята политика в относително по-близка на тази на западните демокрации и СССР9.
С провеждането на психологическите операции срещу Царство България британското Управление за политическа война има за цел да създаде система за противодействие на официалната българска пропаганда. Системата включвала мерки за създаване на условия за нарастваща дезорганизация и за дескридитиране на очакванията, пораждащи у населението чувство за спокоен живот – посочва се грешката с използването в българската преса и радиопредавания на термина символична война, обявена от правителството на Богдан Филов, на Великобритания, Франция, Гърция, Югославия и САЩ през пролетта и късната есен на 1941 г.; за формиране у българското население на враждебност срещу решенията и административните мерки на българското правителство и на намиращата се на българска територия нацистка администрация и т.н.
При оценяване на оперативните възможности за разширяване на военните действия на Балканския театър на военните действия Южният департамент на Форин офис е уведомен от военните специалисти от Средиземноморския щаб на УСО в Кайро, че капитулацията на един от основните балкански съюзници (но не марионетните държави, създадени на територията на окупирана Югославия) на Германия би създала незапълнима бреш във вътрешната отбрана на хитлеристката „европейска крепост“ и че „географската близост на англо-американските бази, широкото брожение и неудовлетворение в гражданското население и падналият морал в подразделенията на българската армия правят Царство България най-уязвима от трите съюзника (става дума за България, Унгария и Румъния)“10.
Основните фактори, които могат да помогнат за повишаване на ефективността на психологическите операции срещу България, са увеличаването на интензивността на военните операции на Балканския полуостров и подобряването на координацията на военната политика на държавите от антихитлеристката коалиция. В меморандума на британския Департамент за политическа война, озаглавен „Препоръки за политическа война срещу България“ от 1 февруари 1944 г., се отбелязва, че „ако българите трябва да бъдат убедени, че сухопътните операции на Обединените нации на Балканите са неизбежни, тоцелият този процес ще се ускори и кулминационната му точка скоро ще настъпи. Ако те бяха допълнително се убедили, че политиката на Съветска Русия към България е координирана с политиката на Обединеното кралство и на другите държави от Обединените нации, то процесът дори значително ще се ускори…“11.
Британските специалисти по психологически операции не остават равнодушни към първото голямо американско въздушно нападение на София, което се извършва на 14 ноември 1943 г. с 91 средни бомбардировача Б-25 „Митчел“, прикривани от 49 изтребителя П-38 „Лайтнинг“12. Българската секция на Отдела за политическа война при Форин офис анализира последствията от нападението и се опитва да извлече максимален пропаганден ефект. В подготвената от него информация се съобщава, че българската правителствена пропаганда усърдно се опитва да окачестви въздушния удар като терористичен, с което се цели да се разсее мнението сред населението, че „държавната политика на военно сътрудничество с Германия води до създаването на военни обекти в България“13. Особено внимание се обръща на факта, че след въздушното нападение се въвеждат строги полицейски мерки като установяване на вечерен полицейски час в столицата и отдаване на заповед до личния състав на Дирекцията на полицията да погазват всички опити за „смущаване на реда“14. Направеният анализ на военнополитическите последствия от въздушния удар на 14 ноември 1943 г. срещу военни и административни цели в София позволява да се изготви и обоснове седмичната директива до Българската секция на Би Би Си, в която се дават основните тенденции на предвиденото за българския радиослушател разяснение. В директивата специално се акцентира върху реакцията на българското правителство, което възползвайки се от формулировката, че това е „терористична бомбардировка“, обявява британско-американските въздушни нападения за намиращи се в пълно противоречие с клаузите на Хагската конвенция от 1907 г., т.е. в разрез с международното право15. В случая се препоръчва в коментарите за българския радиослушател да се посочва, че въздушното нападение е удар преди всичко по икономически и военни цели и че той е неизбежно следствие от политиката за превръщането на България в суровинен придатък на хитлеристка Германия и в нейна военна база на Балканския полуостров16. С тези разяснения се цели да бъдат изпълнени две много важни задачи – да се сведат до минимум опитите на българското правителство да създаде в легалната българска преса („Зора“, „Заря“, „Утро“) и в предаванията на Радио София пропагандна шумотевица около резултатите от въздушната бомбардировка и да се запълни до максимум информационният вакуум, създаден от цензурата, засилвайки чувството на страх и неувереност и внушавайки недоверие в мероприятията и политиката на собственото правителство.
За да усили въздействието на психологическите операции, Балканската секция на Отдела за политическа война при Форин офис със своя директива от 11 ноември 1943 г. предупреждава, че „всички коментари би трябвало да избягват каквато и да е форма на апел или приятелски тон. Изразът „Драги радиослушатели“ би трябвало да се изостави и българските слушатели да бъдат уведомявани просто с „Тук е Радио Лондон“, завършвайки без любезни пожелания за спокоен нощен сън, тъй като това е несъвместимо с въздушната война и безусловната капитулация“17. В същото време се настоява да се разясни на българския радиослушател, че крупномащабните въздушни операции срещу военни и административни цели и обекти на територията на България е „неизбежно следствие“ от провежданата българска политика и, че те са „съгласувани“ със съветската стратегия за воденето на бойни операции срещу въоръжените сили на хитлеристка Германия и нейните съюзници18. Препоръчва се на Българската секция на Би Би Си категорично да предупреди чрез ефира българския радиослушател, че въздушната офанзива на антихитлеристката коалиция, провеждана на Балканския полуостров, все още се намира в своята ембрионална фаза и че „българите тепърва ще почувствуват цялата им тежест“19.
Като основни цели на операциите на британските служби за психологическа война срещу Царство България могат да се определят няколко:
• Да се постигне изтеглянето или разпускането на българските окупационни корпуси, намиращи се на територията на Гърция и Югославия.
• Въздушните нападения на държавите от западните демокрации да се използват за нарастване на вътрешната дезорганизация, за увеличаване на недоволството и пораженските чувства сред населението от Новите и Старите предели на Царство България.
• Да се създаде обществен натиск върху българското правителство, който би го принудило да потърси мир или да даде път на друго правителство, което да потърси мир.
• В най-лошия случай да се принуди хитлеристкото командване да предприеме пълна окупация на България, като по такъв начин се разсредоточат силите на Вермахта на Балканския полуостров и се стигне до постепенното им отслабване, което от своя страна ще доведе и до органично отслабване на отбраната на важните комуникационни линии, свързащи германските и италианските оперативни военноморски групировки, нужни за изпълнението на операциите в акваторията на Черно море, Егейско море, Адриатическо море и от морските конвои в Средиземно море20.
Британските подразделения за печатна и радиопропаганда, намиращи се под контрола на SIS и SOE, имат за цел да запълнят преди всичко празнините, съществуващи във военната и външнополитическата информация. При военната главното е възможно най-пълно да се съгласуват въздушните с психологическите операции (например подаване на изпреварваща информация за вероятни нови цели за нападение). Според горепосочения меморандум на Отдела за политическа война, външнополитическата празнина може да бъде запълнена, като се предприемат следните мероприятия:
• Общо изявление на Обединените нации (или Великобритания) за политиката им по отношение на съюзниците на хитлеристка Германия, което да посочи какво ги очаква след края на войната.
• Споменаване на България в изявленията на премиер-министъра Уинстън Чърчил, на държавния секретар на Форин офис Антони Идън или на ръководни представители на администрацията на Франклин Рузвелт, в които да се включва предупреждението, че в резултат на престъпленията, извършени отбългарските управници, българската нация в рамките на това поколение се насочва към нова национална катастрофа.
• По-пълно съгласуване между британско-американската и съветската пропаганда спрямо България.
• Да се постигне споразумение със съветското ръководството, което в определен момент да заяви на българите, че „ако вие изтеглите вашите окупационни войски, ние ще ви окажем военна помощ в известен мащаб, но ако не сте съгласни, ние ще ви обявим война“21. Има се предвид война, водена от сухопътни войски на територията на България, а не участие само във въздушната британско-американска офанзива.
В това отношение политиката на правителствата на държавите от антихитлеристката коалицията към държавите от хитлерофашистката Ос не се различава в нито един пункт и е обща за всички – постигането на пълна победа, което се подчертава по-късно от самия генерал Дуайт Айзенхауер, който заявява че „правителствата и подчинените им икономически, политически и военни организации се обединили в едно огромно усилие и между тях не възниквало нито едно сериозно затруднение, предизвикано от националните интереси на някои от членовете на коалицията“22.
В психологическите операции срещу България вземат пряко участие и някои други британски разузнавателни подразделения – Управлението за специални операции, предимно чрез втория му команден център в Кайро и службата на британския резидент-министър за региона лорд Уолтър Гинес Мойн – убит на 5 ноември 1944 г. от еврейски терористи 23. Тези институции изпращат непосредствено инструкции за действие не само до собствените си подчинени стационарни радиопредаватели – „Радио Кайро“, „Гласът на Великобритания от Средиземноморието“ и др., но и до службите на Би Би Си в Лондон, занимаващи се с анализ на военната и политическата обстановка в региона на Южното и Югоизточното Средиземноморие.
Сериозно внимание се обръща и на прослушването на тематичните предавания на „Радио София“, за което съобщава и бившата говорителка на радиостанция „Свободна и независима България“ Здравка Кулева 24. В своя шифрограма от 22 януари 1944 г. Форин офис настоява лорд Мойн да даде колкото е възможно по-пълен списък на тематичните програми на Радио София, като се посочат въз основа на едноседмично наблюдение какви радиопредавания се водят в специфичните часове на денонощието – новини, разговори, музика, и дали са забелязани някакви вариации на смяна на часа, на прекратяването на предаванията и т.н. 25.
При изготвянето на всички директиви за радиопредаванията на Българската служба на Би Би Си се обръща особено внимание на истинността и достоверността им, което би повишило интереса на българския слушател към поднасяната информация. Така например в седмичната директива на Отдела за политическа война до Българската служба на Би Би Си за периода 19–26 ноември 1943 г., във връзка със започналите въздушни нападения на София и други български градове и селища специално се предупреждава, че „твърде вероятно е от неутрални източници да се пръснат фантастични слухове… Към тях трябва да се отнасяте с големи резерви, тъй като ако ние напълним българския пазар с фалшиви съобщения за техните вътрешни работи, то това би дискредитирало Би Би Си и би дало цветна окраска на обвиненията за „терор“26.
Особеност на британската пропаганда е, че се обръща засилено внимание на така наречените независими проверки на аналитичните отчети за психологическите операции и по-специално за радиопредаванията на български език и за въздействието им върху слушателите. Интересен документ в това отношение е донесението на У. Дж. Хейтър – служител в посолството на Великобритания в САЩ, изпратено на 31 март 1944 г. до Южния департамент на Форин Офис, в което той информира за проведен разговор с просъюзнически настроен слушател, пристигнал на територията на САЩ от Царство България. В него се съобщава следното:
„Нашите позиви като че ли се пишат не от специалисти пропагандисти, защото тяхното съдържание преминава покрай ушите на българските маси и не им прави впечатление. Би Би Си често пъти съобщава за събития, които никога не са се случвали, например като демонстрации срещу Оста и т.н. А тези погрешни съобщения целят да минират увереността на българите в надеждността на радиопредаванията на Би Би Си като цяло. Момчиловите* радиопредавания се слушат с уважение както от масите, така и от интелигенцията. Емоционалните апели на мадам Карастоянова** са ефикасни особено за жените, но Мацанкиев*** изтезава слушателите с ругатните си. За него се смята, че е нетактичен и той не прави впечатление на българската интелигенция. Дори обикновеният комунист не го слуша с внимание“27.
Независими проверки се извършват и от британската военна мисия, по това време прехвърлена от югославска на българска територия и делегирана към командването на Главния щаб на НОВА. Така например в своя шифрограма до Форин офис от 15 март 1944 г. лорд Мойн отбелязва, че британският офицер за свръзка с югославските и българските партизани майор Мостин Левелин Дейвис (военен регистрационен номер 230270, загинал по-късно от осколките на взривена граната, хвърлена по него от български войници, в района на село Църна Трава) съобщава, че „чувствителността на ОФ е засегната от радиопредаването на (Влада) Карастоянова от 22 февруари (1944 г.), в което тя е обвинила целия български народ за отказа му да се съпротивлява срещу германците. Предвид на изявлението на българското правителство относно съпротивата, ние предлагаме тя да спомене за съществуващата опозиция, като апелира да и се оказва по-
___
* Става дума за Никола Момчилов.
** Става дума за Влада Карастоянова.
*** Става дума за Димитър Мацанкиев.

голяма поддръжка“28.
Системата за радиопредаване от различните британски радиопредаватели принуждава българското правителство да предприеме необходимите контрамерки. Със заповед на началника на Щаба на войската генерал-лейтенант Константин Лукаш* от 29 февруари 1944 г. към отдел V на Щаба на войската се създава специално отделение „Печат и пропаганда“ (т.е. военна цензура), което има за задача да контролира разпространението на всички радиосъобщения, коментари и статии във вестниците и списанията, засягащи живота и дейността както на българските армейски подразделения в Новите и Старите предели, така и на вътрешното и външнополитическото положение на Царство България. Прието е също така и „Упътване за военния надзор върху словото, печата и радиопредаванията в Царство България“ от 29 февруари 1944 г., като началникът на всеки гарнизон се натоварва допълнително с длъжността на военен цензор, подпомаган в отделни случаи от коменданта на гарнизона. Началникът на гарнизона има за задача да провежда контрол на словото, печата и радиопредаванията в района на разположението на гарнизона29.
Най-голям интерес сред българските радиослушатели предизвикват предаванията за развитието на военните операции в Европа, както и беседите и коментарите на събитията в Царство България. Българската служба на Би Би Си получава информация, че радиослушателите обръщат внимание най-вече на фактите за развитието на партизанската война в пределите на държавата, за политиката на Обединените нации по отношение на българските окупационни войски, за българо-германските военнополитически отношения, за ролята на неутрална Турция на Балканския полуостров, за военните операции на съветско-германския фронт, за войната в Северна Африка и т.н.
В информационните съобщения на Би Би Си и на другите британски радиопредаватели, излъчващи на български език, се налага тенденцията при коментиране на политиката на неутрална Турция да се набляга на факта, че България не е заплашвана от своята съседка30. Нещо повече, когато британските аналитици и психолози от разузнавателните служби правят коментари за политиката на неутрална Турция, от тях се изисква да не спекулират с евентуалната и реакция при поражение на Оста във войната, а да поднасят само някои „турски изявления или коментари в пресата“, показващи солидарността на Турция с антихитлеристката коалиция31.
Още в началото на 1942 г. Би Би Си започва да призовава антифашистите в България да се вдигнат на въоръжена борба или пък да се присъединят към партизанските движения в Гърция, Албания и Югославия. Тази линия на поведение на Българската служба на Би Би Си се запазва и в нейните радиопредавания през периода 1943–1944 г.
____
* Констатин Лудвиг Лукаш (16 септември 1890 – 1945 г.) – военен деец, генерал-лейтенант (1940 г.) Флигеладютант на цар Борис ІІІ (1932, 1934 г.), началник на Школа за запасни офицери през 1935 г. През 1941-май 1944 г. е началник на Щаба на войската, а след това главен инспектор на войската. Съден от народния съд. Военопрестъпник.

Британската радиопропаганда продължава да съобщава максимално ясно и в концентриран вид за всеки станал известен случай на „нелегална дейност“ на територията на България, след като информацията е проверена от Отдела за политическа война на Форин офис. В директивите за радиопредаванията се набляга на това да не се „дават преувеличени или недостоверни съобщения относно българската съпротива“ и да не се отбелязва, че антихитлеристката коалиция чрез своите дипломатически представители в България забелязва и поддържа нелегалната въоръжена борба на територията на държавата.
Много от своите радиопредавания Би Би Си посвещава на действията на антихитлеристката коалиция по фронтовете на различните континенти и на дипломатическите ходове на отделните държави. Основната тенденция в тях е да се покаже, че британско-американската военнополитическа офанзива на Балканския полуостров не се намира в противоречие с военната стратегия на СССР, че въздушните нападения над обекти и цели, разположени на територията на Балканския полуостров, са съгласувани със съветското военно командване и че катастрофалното положение на Румъния след настъплението на съветските войски на нейна територия е естествената съдба на всеки съюзник на хитлеристка Германия32.
Един от възловите моменти на британската радиопропаганда срещу България е непрекъснатото напомняне, че българското военно присъствие на територията на Югославия и Гърция в действителност означава война срещу Обединените нации в истинския смисъл на думата и, че държавата участва активно в хитлеристката агресия на територията на Южна Европа, както и в извършването на престъпления срещу гражданското население на своя и чужда територия.33 Така например в директива до Българската служба на Би Би Си, изготвена от Отдела за политическа война по повод на едно изказване на министър-председателя Добри Божилов*, че България не преследва завоевателни цели спрямо Югославия и Гърция, британските аналитици от разузнавателните служби задължително настояват в радиопредаванията на български език да се подчертава, че „не България ще определя дали съюзническите територии (в Югославия и Гърция) трябва да бъдат „окупирани“ или не. Нашето незабавно и минимално искане е изтеглянето на всички български войски от всички окупирани територии…“34.
Особено внимание се обръща на координацията на въздушните удари на британско-американската стратегическа авиация срещу българската столица и другите градове в провинцията, с мероприятията на печатната пропаганда, подготвяна от американското Управление за военна информация (Оffice of War Information) и радиопропагандата на Българската служба на Би Би Си. Така например след бомбардировката
____
* Добри Божилов (13 юни 1884, гр.Котел – 1 февруари 1945 г., София) – финансист и държавен деец. От 1935 до 1938 г. е управител на Българската народна банка. От ноември 1938 г. до септември 1943 г. е минитър на финансите в правителствата на Г.Кьосеиванов и Б.Филов, а след това е министър-председател до 31 май 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран.

от 10 януари 1944 г., извършена от 15-а американска въздушна армия и от един полк бомбардировачи на британската 205-а група на RAF (Royal Air Force), Отделът за политическа война в своя седмична директива до Българската служба на Би Би Си отбелязва, че „когато се предават новини… ние трябва да помним, че числото на слушателите на Би Би Си вероятно до голяма степен се е увеличило през последната седмица в резултат на общата неизвестност и на желанието да се разбере дали съществува заплаха от по-нататъшни бомбардировки. Ето защо ние трябва внимателно да отбягваме радиопредавания, които могат да имат ефект на подкопаване вярата в точността на нашите новини“35.
При психологическите операции срещу България се използват няколко вида пропаганда – от една страна, това е конверсионната, разделителната и компрометиращата пропаганда, а от друга – „бялата“, „сивата“ и „черната“ пропаганда. Те са неотделим елемент от планирането и осъществяването на всяка стратегическа операция, в която противникът трябва да бъде информиран или дезинформиран36.
Основната цел на конверсионната пропаганда е да създаде поврат в ценностните представи на всеки отделен слушател, на група граждани или на отделни обществени слоеве в България, радикално да измени мирогледа им и произтичащото от това поведение, да ги принуди да се откажат от сляпото подчинение на разпорежданията на административните органи. По такъв начин при очертаващото се военно поражение на държавите от Оста в Европа дейността на британските специални служби в психологическите операции се насочва към изготвянето на мероприятия, които имат за цел да променят ценностната ориентация на личния състав на армейските подразделения, да отслабят доверието на гражданското население в правителствената политика и го приобщят към идеите на антихитлеристката коалиция в международен план.
Често радиопредаванията на Би Би Си се приемат като първоизточник на информация, което е предпоставка за създаване у радиослушателите, на комплексен страхови радиосиндром. Това се постига чрез излъчването на специален радиофон, който успява в определени моменти да замести информацията, поднасяна от официалната радиостанция. Според българския изследовател Филип Панайотов излъчването на предупреждения от Би Би Си за предстоящи британско-американски бомбардировки на обекти и цели на територията на България принуждава дори висшите военни и правителствени служители „да търсят емисиите и“ 37. Информациите се предават на звуков фон, който реално е запис на звуците на работещи самолетни мотори и падащи авиационни бомби.
Използваните методи и средства за психологическата война срещу България показват, че британските специалисти от Отдела за политическа война на Форин Офис отдават първостепенно значение на деморализиращата функция на военната пропаганда и независимо каква е – „бяла“, „сива“ или „черна“, тя е поставена в служба на този приоритет. Трябва да се отбележи, че голяма част от специалистите смятат, че конверсионната пропаганда не дава очаквания ефект, ако за българина не е създадена действително безнадеждна и катастрофална обстановка. Именно поради това конверсионната пропаганда на британските разузнавателни служби спрямо българското общество постига успех едва след прелома във военната обстановка в полза на антихитлеристката коалиция.
В арсенала от прийоми за психологическо въздействие върху българското население е и така наречената разделителна пропаганда, т.е. противопоставяне на едни групи население срещу други, като целта е да се подкопаят единството и вярата в правилността на действията на царското правителство. Един от начините за нейното постигане е в анализите и коментарите непрекъснато да се акцентира на въпроса за съдбата на войниците и офицерите резервисти, служещи на окупираните от България територии в Югославия и Гърция, и да се дискредитира командният състав на двата български окупационни корпуса и 5-а армия, да се заклеймяват действията на репресивния апарат срещу партизанските движения и т.н. Характерен пример за използването на разделителна пропаганда е коментарът в едно от радиопредаванията на „Станция на свободата“ от 3 септември 1943 г., в което се предлага на всички нейни слушатели да пишат писма на близките си, отбиващи военната си служба в окупационните войски, в които да се описва истинското положение, в което е изпаднала България заради недалновидния си политически курс, за опасността от война със СССР и т.н. Заедно с това слушателите се приканват към осмисляне на политиката, провеждана от царедворците непосредствено след смъртта на цар Борис III и на истинските причини за издевателствата над еврейското население в България и т.н. В него между другото се съобщава следното: „Българи и българки! Да си помогнем сами, за да ни помогне Бог. Над страната ни отново се надвеси страшна опасност. Хитлер пак иска нашите войски да бъдат изпратени на Източния фронт под негово командване. Българоубиецът и предателската клика около него са съгласни да извършат това чудовищно престъпление. Кой ще им се противопостави, ако не вие, всички български патриоти! Войската е войска. Каквото и да чувствуват и мислят нашите войници, а в техните мисли и чувства ние не можем да се съмняваме, защото те са българи, те ще откажат, когато военната дисциплина ги подкара. Ние трябва да им помогнем. Разпространявайте с всички средства между войските, че клетвата, която офицерите и войниците са положили за верност към Царя и Отечеството, е взета от тях с измама по отношение на Царя, защото той самият не се е заклел, както иска конституцията, във вярност към българския народ. Пръснете сред армията паролата „не минавайте Дунав“… Пишете анонимни писма на офицерите и войниците от армията и особено на тия в Сърбия. Опасността е много по-близко, отколкото подозирате. Помислете за речите, които се произнесоха по повод на маневрите, вникнете в смисъла на патриотичните статии, които пълнят нашия печат, разберете, че последните гонения на евреите у нас са диверсии, отклонение на вниманието от намеренията на предателите да изпратят войските ни в Русия…“38.
Подобни радиопредавания имат за цел преди всичко да нарушат връзките между народа и армията, от една страна, и между редовия състав на армията и командването – от друга. Според британските специалисти опасенията, че може да се влезе в реална война със СССР, създават определено деморализиращо въздействие върху психиката на слушателя. Едно от основните направления на разделителната пропаганда е да се обработват определени социални групи, като се въздейства масирано върху съзнанието, емоциите и предразсъдъците им. Пример за такава обработка намираме в същото радиопредаване:
„Българи и българки! Използвайте пазарните дни, за да агитирате между селяните, говорете с тях откровено, те не ще ви издадат. Софиянци и софиянки, трябва да използвате пазарните дни за тая пропаганда сред широките селски маси. Селяните са лишени от радиоприемници, а читалищните приемници са под строга контрола. Те приемат само предателските станции. Никой българин не бива да отсъствува от общонародната борба. Пръскайте между селяните лозунга „не минавайте Дунава“. Чрез тях той ще намери широк път към войската…“39.
От арсенала на психологическата война, водена по време на Първата световна война, е извадена т.нар. компрометираща пропаганда, целяща дискредитиране на правителствени ръководители и служители от различни нива в България. Макар и малко на брой, бомбардировките на София предизвикват силен психологически ефект върху населението в България. Когато те започват, Би Би Си съобщава, че правителството на професор Богдан Филов е побързало да се евакуира в Чамкория, като изоставя населението на столицата само на себе си, и че министърът на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов* по време на едно от въздушните нападения се укрива така, че не може да бъде открит в продължение на три дни40.
Важно място в схемата на психологическите операции заема т.нар. черна пропаганда. По своята същност това е завоалирана пропаганда, която създава впечатление за принадлежност на нейния източник към същата аудитория, срещу която е насочено въздействието. Спрямо българския радиослушател така действа „нелегалната“ радиостанция „Нова Европа“, която се появява в ефира в началото на 1944 г. и създава извънредно много главоболия на българските органи за контрапропаганда. Във всекидневните си обръщения към българската аудитория тя насочва критиката и сарказма по един и същи начин както срещу страните от антихитлеристката коалиция, така и срещу тези от Оста. В свое сведение до РО–ЩВ помощник-началникът на Щаба на войската полковник Иван Попов**
_____
* Дочо Христов (1895-1945 г.) – политик и юрист. През септември 1943 – май 1944 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Добри Божилов.
** Иван Константинов Попов (2 юли 1896, Сестримо – 24 август 1982, София) – военен деец, генерал-майор от 1944 г. Участник е в Първата световна война. Авършва Военната академия в София (1932 г.) и Генералщабната академия в Берлин (1937 г.). През 1938-1944 г. е последователно началник на Военната академия, на Оперативния отдел в Щаба на войската и помощник-началник на ЩВ. По време на войната посещава района на Източния фронт в СССР и Атлантическия вал във Франция. От октомври 1944 г. е инспектор на пехотата, през декември с.г. е пенсиониран и назначен за началник на Военноисторическия отдел. През 1947-1956 г. е в затвора, осъден по процеса във връзка с т.нар. “Неутрален офицер”.

информира, че „на (къса) вълна 30,45 (метра) се предават към 12,15 часа редовно съобщения на български език от името на Радио „Нова Европа“. По известни данни може да се предполага, че въпросното радио е в услуга на германската пропагандна служба. В други случаи обаче се предават неща, от които се вади и заключението, че същото радио е на служба на германските противници“41.
В сведение № V-1-483/27.IV.1944 г. до началника на Отдел 1-ви в ЩВ–МВ началникът на Разузнавателното отделение при Щаба на войската иска от местното подразделение на германския Абвер в София (KAO-Sofia) допълнителни сведения, като се признава, че е трудно да се установи месторазположението на радиопредавателя и се подчертава опасността от начина, по който се провежда пропагандата42. Това налага Щабът на войската да вземе мерки за предпазване на личния състав на армията, като в своя поверителна заповед № V-1-544 полковник Стефан Недев (бивш военен аташе в Кралство Румъния) предупреждава „чиновете от войската за тази измамлива (радио)станция, която не трябва да се слуша“, защото същата „има за цел да злепостави силите на Оста по много хитър начин, тъй като от време на време съобщава по някои благоприятни новини за тях…“43. Подобно нареждане издава и министърът на вътрешните работи до началниците на полицейските участъци в околиите на България.44
В друго сведение за местоположението на радиостанция „Нова Европа“ на началника на РО–ЩВ полковник Стефан Недев до ръководителя на разузнавателното подразделение на Абвера в България подполковник Ото Вагнер признава, че не е в състояние с наличните радиопеленгаторни средства да открие местоположението на радиопредавателя и подчертава опасността от начина, по който се поднася и излъчва информация.
Като едно от най-важните предимства на черната пропаганда е разпространяването на слухове. Един от западните специалисти на психологическата война Уилям Догърти, анализирайки опита от психологическите операции на различните подразделения за психологическа война в годините на Втората световна война, прави уговорката, че слуховете са способни да служат само за деструктивна цел (т.е. с тяхна помощ не може да се подготвят резултати, водещи до позитивни действия) и че с тях трябва умело да се работи, „като се дозират по съответен начин, с добавка на хумор, ирония и т.н.“45. Тук е уместно да се спомене, че за ключ за успеха на „черната“ пропаганда може да се приеме създаването на т.нар. вътрешна опора в редиците на българските въоръжени сили, разположени на собствена територия и в чужбина, а така също и понижаването до минимум на опитите за стабилизиране на положението от идеологическия опонент.
Основен компонент на пропагандната война на антихитлеристката коалиция срещу административновоенната машина на България е създаването на силен дестабилизиращ ефект. Това се постига по пътя на използването на метода на „малките изменения“, т.е. чрез постепенното разклащане на ценностната ориентация на противника и подкопаване на груповата му солидарност. За подобно въздействие и за поява на дестабилизиращи тенденции може да се посочи като пример поверителното сведение на един от командирите на Софийската противовъздушна група от 18 февруари 1944 г., в което се отбелязва, че „радиопредаванията от чужди (радио)станции на български език продължава с познатите вече лъжи и извъртания и жалкото е там, че интелигенцията и състоятелните български граждани се ловят на техните въдици и стават съзнателно техни проводници. Всички мислят, че мерки от по-друг характер са необходими спрямо тия забравили се или продадени българи…“46.
Влиянието на британската печатна и радиопропаганда в България е наистина значително и признанията на оторизираните български полицейски и военни служби, имащи за цел да я следят, са още едно потвърждение за това. В свое разузнавателно известие № 10 от 17 ноември 1943 г. Министерството на войната се опитва да класифицира направленията и възможностите за влияние върху мирогледа на гражданина в България, от страна на пропагандата на антихитлеристката коалиция по следния начин:
• Заплахи, че административната, политическата и икономическата инфраструктура на България ще бъдат унищожени от бомбардировките на британско-американската стратегическа авиация.
• Заплахи, че България ще бъде териториално разпокъсана (акт, който не бе направен от Великите сили след края на Първата световна война).
• Заплахи, че цялото изградено от правителството на Богдан Филов българско военноадминистративно ръководство в новите предели на Царство България ще бъде предадено на специално създадени за тази цел югославски и гръцки съдилища, където лицата, отговорни за военни престъпления, извършени на територията на окупирана Югославия и Гърция, ще бъдат подведени под съдебна отговорност като обикновени криминални престъпници, т.е. „разбойници“47.
Според РО–ЩВ извършването на подобен род психологически операции, както и особено разпространяването сред българското население на лозунга „В никакъв случай война със СССР!“ и отбягването є с цената на всички възможни средства имат за цел по „косвен път българският народ и войската да приемат един англо-американски десант без съпротива“48. По признание на РО–ЩВ подобна агитация се възприема от населението безкритично, като се допуска също и тезата, че различните негови слоеве „се обхващат постепенно от един опасен пацифизъм, който при днешното време се явява за българския народ като най-голямо зло“49. Психологическите операции на британските разузнавателни органи срещу населението на България в годините на Втората световна война в нейните две направления – печатна и радиоефирна, обективно оказват силно влияние върху тенденцията за нарастване на антихитлеристките настроения. Българската служба на Би Би Си и радиопредаванията на български език на останалите британски радиостанции (независимо че първата определяла линията на поведение на останалите) успяват да привлекат слушателите главно чрез богатата по съдържание, навременна и обективно поднасяна информация и по такъв начин ефикасно да противодействат както на официалната правителствена, така и на хитлеристката пропаганда в България. Особено благодатна почва емисиите на Би Би Си намират сред представителите на интелигенцията. Извършените психологически операции от страна на британските разузнавателни служби по същество спомагат за разрастването на антифашисткото движение не само в България, но и на територията на Балканския полуостров, както и за укрепването на връзките между българското партизанско движение с това на ЕАМ–ЕЛАС в Гърция и на Йосип Броз Тито в Югославия.

БЕЛЕЖКИ

1 К р ы с ь к о, В. Г. Секреты психологической войны (цели, задачи, методы, формы, опыт). Минск, 1999; У т к и н, А. Черчилль: победитель двух войн. Смоленск, 1999; J o n e s, R.V. Most Secret War. London, 1998; У о л л е р, Дж. Невидимая война в Европе, Смоленск, 2001 и др.
2 L e r n e r, D. Sky-War: Psyhological Warfare against Germany. D-day to VE-day, New York, 1949, p. 286.
3 Т и п п е л ь с к и р х, К., А. Кессельринг, Г. Гудериан, Итоги Второй мировой войны. Выводы побежденных. Санкт-Петербург – Москва, 1998, с. 519.
4 P o p e s c u-P u t u r i, I. La propagande pedant les annees de la seconde guerre mondiale – Methodes, objectifs, resultants. – В сб.: XV-e Congress International des sciences historiques. Rapports III organismes internationaux affilies et commissions internes. Bucarest, 1980, p.185.
5 P e l l i n g, K. Winston Churchill, London, 1999, p. 458.
6 Т и п п е л ь с к и р х, К., А. Кессельринг, Г. Гудериан, пос. съч., с. 525.
7 Д е Г р а м о н, С. История шпионажа. Смоленск, 2002, с. 26.
8 К о т е в, Н. По формите и методите на психологическата война на Великобритания срещу България в края на 1943 и началото на 1944 година. – Военноисторически сборник, София, 1990, № 5, с. 94.
9 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с. 198-199.
10 P.R.O.F.O. 371/43587 – Appreciation by Force 133 of operational possibilities in Bulgaria.
11 P.R.O.F.O. 371/43585 – Memorandum by P.W.E. Requirements for political Warfare to Bulgaria, 1st February 1944.
12 Н е ш о в и ћ, Сл. Покушаjи Бугарске да се повуче из рата 1943–1944. Скопиjе, 1982, S. 26; Руменин, Р. Летящи крепости над България. С., 1990, с.81–82.
13 P.R.O.F.O. 371/37161 – R.12466 (Memorandum on U.S. Raid on Sofia, 14th October 1943), p.15.
14 I b i d e m.
15 P.R.O.F.O. 371/37161 – 43/8/46 (Weekly Directive for B.B.C. Bulgarian Service, 16th-26th November 1943), p. 36.
16 I b i d e m, p. 37.
17 P.R.O.F.O. 371/37161 – Weekly Directive for B.B.C. Bulgarian Service, 12th – 19th November 1943).
18 I b i d e m.
19 P.R.O.F.O. 371/37161 – Weekly Directive for B.B.C. Bulgarian Service, 19th-26th November 1943.
20 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.199. Според италианския военен теоретик Марк Антонио Брагадин, именно увеличаването на съюзническата въздушна военна мощ и овладяването на господството във въздуха в крайна сметка са изковали победата на войските на антихитлеристката коалиция в региона на Средиземноморския басейн. – Вж.: Б р а г а д и н, М.А. Битва за Средиземное море: Взгляд побежденных. М., 2001, с. 303, 345.
21 P.R.O.F.O. 371/43585 – Memorandum by Political War Executive „Requirements for political warfare to Bulgaria“, 1st February 1944.
22 Э й з е н х а у е р, Д. Крестовый поход в Европу, Смоленск, 2000, с.505.
23 А й з е н б е р г Д., Ури Дан и Э. Ландау. Моссад. Секретная разведывательная служба Израиля, Москва, 1993, с.7; Д а й ч м а н, Й. МОССАД. История лучшей в мире разведки. Смоленск, 2001, с. 434.
24 П а н а й о т о в, Ф. Двубой в ефира 1941-1944 г. С., 1980, с. 73.
25 P.R.O.F.O. 371/43585 – R.86/86/7 (From Foreign Office to Minister of State (Resident), Cairo, 22nd January 1944.
26 P.R.O.F.O. 371/37161 – Weekly Directive for B.B.C. Bulgarian Service, 19th –26th November 1943.
27 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с. 239-240.
28 Пак там, с. 238.
29 ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. е. 426, л.34.
30 P.R.O.F.O. 371/37161 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 12th – 19th November 1943.
31 P.R.O.F.O. 371/43585 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 31st December 1943 – 7th January 1944.
32 P.R.O.F.O. 371/43585 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 28th January – 4th February 1944.
33 P.R.O.F.O. 371/43585 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 4th – 11th February 1944.
34 P.R.O.F.O. 371/43585 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 21st – 28th January 1944.
35 P.R.O.F.O. 371/37161 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 12th – 19th November 1943.
36 К р ы с ь к о, В.Г. Пос. съч., с. 304–307.
37 П а н а й о т о в, Ф. Пос. съч., с. 70.
38 ОДА – Благоевград, ф. 143К, оп. 1, а.е.18, л. 55.
39 П а к т а м.
40 P.R.O.F.O. 371/43585 – Weekly Directive for B.B.C., Bulgarian Service, 28th January – 4th February 1944.
41 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 960, л. 40.
42 П а к т а м, л. 41.
43 П а к т а м, л. 42.
44 ОДА-Благоевград, ф. 63К, оп. 2, а. е. 67, л.88; ОДА – Хасково, ф. 64К, оп. 1, а. е. 90, л. 90 и др.
45 D o u g h e r t y, W. Psychological Warfare Casebook, Baltimore, 1958, p. 672.
46 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 847, л. 158.
47 ЦВА, ф. 22, оп. 1, а. е. 196, л. 489.
48 ЦВА, ф. 23, оп. 1, а. е. 847, л. 35.
49 П а к т а м.

                               ГЛАВА ОСМА

БРИТАНСКИТЕ ВОЕННИ МИСИИ – МИТ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Британското военнополитическо влияние в България по време на Втората световна война се планира и осъществява преди всичко от две относително самостоятелни организации от системата на английското разузнаване – Управлението за специални операции (УСО) и Секретната разузнавателна служба (СРС). Докато първата има за цел да организира диверсионно-саботажната дейност и развитието на нелегалната пропаганда на окупираните територии, втората се занимава изключително с издирване, събиране и обработка на секретна разузнавателна информация от оперативно и стратегическо естество.
УСО е създадено и започва да функционира на 16 юли 1940 г. със задача да поеме в свои ръце всички аспекти на антихитлеристката въоръжена борба на окупираните от Германия и съюзниците є територии, изразяваща се преди всичко в различни форми на саботажи и пропаганда1. Заедно със създадения преди това отдел „Нерегулярни военни действия“ на Военното министерство то влиза в състава на Министерството за икономическа война, като ръководството е поверено на министъра Хю Далтън2. В учредяването на УСО участват също така финансистът Леонард Ингремс, висшите служители на Форин офис Гледуин Джеб и Филип Броуд и от страна на Военното министерство – бригадният генерал Уили ван Катсъм3. През февруари 1942 г. министър Хю Далтън е сменен от лорд Селборн, а за пряк ръководител на УСО след Чарлс Хамбро е избран генерал-майор Колин Габинс, който преди това непосредствено ръководи операциите и подготовката на кадрите в управлението4.

Част от британските офицери за свръзка с югославските партизани.

Главният щаб на УСО е разположен в Лондон, като на негово подчинение са два регионални центъра, изпълняващи и самостоятелни задачи – единият, отговарящ за действията на англичаните и за връзката им със съпротивата в Западна Европа, е в Лондон, а другият, който е със задача да утвърждава британското влияние в района на Средния изток и на територията на Балканите, е с център в Кайро и наброява 5300 души (в по-голямата си част военнослужещи), в помощ на които са предоставени за изпълнението на различни операции 40 самолета5. Този център получава военните директиви от Главната квартира на командващия английските войски на Средиземноморския театър на военните действия, а политическите и икономическите – съответно от Форин офис и от Министерството за икономическа война.
Целта, която поставя английското правителство пред Управлението за специални операции, е преди всичко снабдяването с въоръжение и боеприпаси на активно действащите съпротивителни движения в окупираните територии на Европа, организирането на икономически саботажи и диверсии и събирането на разузнавателни сведения за нуждите на британското командване. Политиката на УСО е насочена към тези движения, за да се поставят под непосредствения контрол на британското военнополитическо ръководство. Тъй като УСО действа в региона, където доминира британското влияние (Балканите, Африка, Индия и др.), „на везните натежавали повече нейната политическа, отколкото военна дейност“6. Военните историци определят основните функции на УСО по следния начин:
а) установяване на контакти и поддържане на връзка със силите на вътрешната съпротива в окупираните страни;
б) оказване на морална поддръжка и на финансова и материална помощ главно на онази част от силите на съпротивата, чиято програма е приемлива за англичаните;
в) изпращане на емисари, инструктори, радисти, разузнавачи и командоси както за осигуряването на политическото ръководство на съпротивата в отделните страни, така и за непосредствено участие в бойните действия;
г) организиране и осъществяване на диверсионни актове на територията на окупираните страни и общо ръководство на тази борба;
д) подкопаване влиянието на комунистите, ограничаване размера на съпротивата и лишаването и от „революционен дух“7.

Британският офицер за свръзка майор Джаспер Рутем в района на планината Хомолие, 1943 г.

В тази връзка става ясна и основната задача на Балканска секция на УСО със седалище Кайро – установяване на контакти с разрастващото се антифашистко движение на територията на Югославия, България, Гърция и Албания и осъществяване и организиране на ефикасен контрол на неговите действия. В нейния състав влизат следните подразделения: „Force 133“ – отговаря за връзките с партизанското движение в България и Гърция и с опозицията в Румъния; „Force 266“ – за съпротивата в Югославия и Албания, и „Force 399“ – антихитлеристките движения в Унгария, Италия и отчасти в граничните на тези държави райони на Югославия и Албания8. С тази структура на Балканската секция на УСО се събира информация за Главната квартира на съюзническите сили в Средиземноморието и за Обединения разузнавателен щаб.
С разузнавателна дейност на Балканския полуостров се занимават приблизително 30 военни мисии – които се ръководят от английски офицери с различен ранг. Те имат за задача да осигурят връзката с антихитлеристката съпротива в региона, да организират снабдяването є с оръжие, боеприпаси, медикаменти и пари и да събират информация за оперативната обстановка9. По този начин – чрез материална и финансова помощ на партизанското движение на Балканите, Великобритания се стреми да го постави под свое влияние и контрол и да неутрализира други съперничещи влияния. Както отбелязва германският историк Герхард Шулц – „УСО подкрепяше и ориентирани към Москва сили, но също така опитваше да интегрира групи и сили от Съпротивата от различен характер и да ги впрегне в „една колесница“10. При това по примера на Гърция той отчита, че независимо от опитите на УСО да ангажира различни политически сили и да ги сплоти за съпротива, „напреженията и противоречията между двете основни направления – ЕДЕС и ЕЛАС – и многото групи, клики и личности се оказвали прекалено силни, за да намерят те място под чадъра на УСО“11.
Обикновено за ръководители на английските военни мисии се назначават висококвалифицирани специалисти, които знаят до съвършенство езиците, диалектите и топографските особености на районите за действие и познават етническия състав на населението, неговата история, провежданата политическа и религиозна дейност в миналото и сега. Всеки доброволец, постъпващ на служба в УСО, подписвал декларация, че не споделя комунистически или фашистки убеждения12. Все пак съществували изключения – така например, известният ветеран-командос и ръководител на Британската воена мисия в Гърция през 1943-1944 г., полковник С.М. Уудхауз (участвувал на 25 ноември 1942 г. в рарушаването на стратегическия ЖП мост про р.Горгопотамос) , потвърди през 1991 г. на остров Крит пред един от авторите на книгата – Николай Котев, че ръководителят на Британската военна мисия “Клариджис” майор Франк Томпсън е споделял комунистически убеждения.

Британските офицери за свръзка майорите Ерик Грийнууд и Джаспер Рутем, някъде в Югославия. 1943 г.

Тук трябва да се подчертае, че съвършеното познаване на обстановката е един от основните принципи в изкуството на водене на партизанска война, прилаган настойчиво и навсякъде от английската разузнавателна служба на окупираните от хитлеристка Германия и нейните съюзници държави през годините на Втората световна война13.
Интересът към България от страна на Великобритания не възниква случайно. Запазила своята армия през годините на войната, тя представлява важен фактор за развоя на събитията на Балканския полуостров, което се отчита както от хитлеристка Германия, така и от западните съюзници от антихитлеристката коалиция. От друга страна, разрастването на партизанското движение вътре в страната към края на 1943 г. коренно променя създалата се обстановка, като оформя стабилна опора за действие срещу правителствата на Б. Филов, Д. Божилов и И. Багрянов*. В информация, изготвена от щаба на „Force 133“ и изпратена до Южния департамент на Форин офис, служител на УСО признава, че „подкопаването на българите би означавало, че на германците ще се наложи да откриват нови гарнизони, за да заменят българските, и не само това, ще са нужни и други войски, които да се справят с България. Винаги ми се е струвало, че би било по-лесно да се събори България, отколкото който и да е от другите сателити, защото тя е единствената, за която Русия не е страшна. Ето защо аз правя всичко възможно, за да подкрепя разрастването на партизанското движение в България и да поддържам общото искане в Близкия изток за увеличаване бомбардирането на тази страна…“14. По-нататък служителят препоръчва всички усилия на съюзниците да бъдат насочени срещу България, за да се осигури преминаването є на страната на съюзниците, като се отчита, че „ако България премине, цялата останала част от Балканите също ще премине и възможните последствия от това са почти неограничени“15.
____
* Иван Иванов Багрянов (27 ноември 1891, с.Воден, Разградско – 1 февруари 1945 г., София) – политик и държавник Завършва военното училище в София и участвува в Балканските и Първата световна война. През 1938-1941 г. е министър на земеделието в кабинетите на Г.Кьосеиванов и Б.Филов. От 1 юни до 2 септември 1944 г. е министър председател на България. Осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран.

Първоначално липсата на директен контакт с българските партизани създава сериозни пречки за осъществяването на този план. Информацията, която се получава от мисиите, разположени в граничните на България райони, се оказва недостатъчна, което не е случайно. Прекъсването на дипломатическите контакти с Великобритания през март 1941 г. довежда до частичното унищожаване на съществуващата преди това английска разузнавателна мрежа в страната. Трябва да се отбележи, че в основата си тя преди всичко е изградена от представители на проанглийски настроената част на интелигенцията и буржоазията, които не могат да се примирят с идването на власт на правителството на Богдан Филов и с провежданата от него политика на сближаване със страните от хитлеристката Ос. Оказва се почти невъзможно да се възстановят остатъците от мрежата, както и да се получава необходимата информация за политическото и военното положение в България. Липсата на база, на която да може да се опре, принуждава УСО да търси нови начини и варианти за получаване на сведения, включително и изпращане на съюзнически мисии в граничните с България територии, където след окупацията от хитлеристките войски на Гърция и Югославия се развива доста успешно партизанското движение. Независимо от политическия оттенък всички те безрезервно помагат на военните мисии, като предоставят нужната информация, получена за българските военни подразделения, разположени на територията на Гърция и Югославия. С тази дейност се занимават действащите още от началото на 1943 г. десет мисии в Гърция, дванадесет в Югославия и пет в Албания16. В същото време наличието на организирана въоръжена сила, каквото е партизанското движение в България, принуждава УСО да се замисли за евентуалното изпращане на британски офицери за координация на действията с него.

Новозеландският офицер за свръзка Едгар Харгрийвс, заснет непосредствено след пленяването му от германците

С тази цел британската разузнавателна служба в лицето на УСО прави опит да използва контактите и каналите на българската емиграция в Москва с ръководството на БРП в България. Решено е да се поиска помощта на бригадир Хил, представител на УСО в Москва. Управлението стига до извода, че базата на партизанското движение е изградена от членове на комунистическата партия, които имат широката подкрепа както на левите земеделци, така и на прогресивните среди от селячеството и интелигенцията. В информация, която се изпраща от полковник Талбот Райс до един от британските ръководители, диктуващи външнополитическата линия – Дъглас Хауард, се съобщава, че според сведения от Регионалния център в Кайро „изглежда ясно, че тези партизани са повече проруски, отколкото проанглийски настроени. Дали можем да повлияем, до голяма степен върху тяхната политика или да въздействуваме върху тяхната сила, остава да се види занапред. Но сътрудничеството с тях ще се окаже ценно за нашите военни усилия, защото ще бъдем в състояние да направляваме тяхната дейност срещу важни обекти на противника в зависимост от военните планове на съюзниците. Във всеки случай сътрудничеството с тях, дори ако те са единствените в страната антигермански елементи, не ще изключи възможността за някакъв подход по други канали към други елементи, които могат да се окажат полезни“17. Реалният факт, че СССР не е в състояние на война с България, създава естествени трудности в решението за търсене на помощ от съответните съветски инстанции. Във Форин офис е обърнато необходимото внимание върху деликатността на положението. Във вътрешен циркуляр по този въпрос се отбелязва, че „на първо място фактът, че ние сътрудничим по изпращането на съветска военна мисия при партизаните в Югославия, не е идентичен с въпроса за молбата руснаците да окажат помощ за дейността на УСО в България. Ние сме във война с българите, а руснаците не са. Ето защо е възможно да се появи колебание от тяхна страна при инструктирането на такива хора, които те имат в България, да ни помогнат, въпреки че въпросът е руснаците да дадат информация на УСО относно комуникациите, площадките за стоварване на парашутисти и др.“18. Все пак се възприема гледището, че трябва да се настоява в исканията за каквато и да е помощ по отношение на България. За по-голяма тежест е решено да се търси чрез Форин офис подкрепата на британския посланик Арчибалд Кларк Кър при повдигането на въпроса от представителя на УСО пред компетентните органи в НКВД19. Впоследствие въпросът е снет от разглеждане и не се повдига до края на войната.

Златибор, есента на 1943 г. Британският майор Гринлийс, член на британската Военна мисия при Верховното командване на четниците. Снимката е направена в  опасна близост с германските войски.

Когато се сравняват българското партизанско движение и югославското съпротивително движение, се отбелязва, че българското партизанско движение изпитва същите трудности с въоръжаването, както и югославските антифашисти. В същото време се подчертава, че ударението при българите се слага по-скоро върху развитието на нелегалната дейност, отколкото върху въоръжените партизански действия20. Тук трябва да се спомене, че при разглеждане на антихитлеристката съпротива в балканските страни различният размах и сила са обусловени преди всичко от следните фактори: страната, в която тя се появява, дали е окупирана или е сателитна; влиянието на комунистическите партии; степен на политическа активност на масите; исторически традиции и опит на народите и др. Докато Югославия и Гърция, които загубват в началото на войната своята политическа независимост и административният им апарат и армии са унищожени, се създават естествена база и благоприятни условия за разгръщане на масова въоръжена борба, в България борбата протича другояче. Разгръщането на масово съпротивително движение се затруднява от това, че противоречията между народа и външните реакционни сили не изпъкват така силно (особено в началото на войната), както в Гърция и Югославия. Главният удар на борбата на прогресивните леви сили в страната е насочен срещу „собственото“ правителство, изразяващо реакционните настроения на режима21.

Генерал Дража Михаилович заедно с британския полковник от УСО Уйлям Бейли.

Сериозни пречки за развитието на въоръжената съпротива в България е обстоятелството, че българското правителство провежда националистически курс, което разширява социалната му база, и съществуването на организирана полиция, административен апарат и на силна армия, незасегната от развоя на военните действия на Балканския полуостров22. Независимо от това в сравнение с другите сателитни държави – Румъния, Унгария, Финландия, съпротивителното движение в България взема най-голям размах23. До подобен извод стигат и аналитиците от разузнавателния център в Кайро, които обясняват разликата в условията за въоръжена борба между Югославия и България с обстоятелството, че в „България, непобедена във войната и неокупирана, със запазен административен апарат, условията за открита революция не са така благоприятни. От друга страна, нелегалната опозиция в България беше организирана дори преди войната. Нейното съществуване води началото си от 1923 г., когато беше установен полудиктаторски режим. Днес най-активни опозиционни партии са тези на комунистите и земеделците, които формират главната основа на Отечествения фронт“24.
В началото на 1943 г. британското военно ръководство започва изпращането на военни мисии до всички стратегически точки в Македония и Сърбия, т. е. в полосата на действие на българската V армия и I окупационен корпус – райони, които все още не са изследвани от Великобритания. Основната им задача е да изучат възможностите за съпротива на местните четнически организации (особено в Сърбия), като заедно с това по възможност да предприемат самостоятелни саботажни операции срещу комуникациите на противника и съоръженията в минодобива25.

Майорът от британското Управление за специални операции Бил Хадсон, член на Британската военна мисия, бил заедно с четниците от 1941 до началото на 1944 г.

На 15 април 1943 г. близо до гр. Брод в Македония е спусната „на сляпо“ военна мисия под командването на капитан Джордж Морган, но тя почти веднага е заловена от подразделения на V армия26.
Германските служби за безопасност още преди началото на войната разполагат с агентурни сведения, че минният инженер Джордж Морган, който от 1939 г. е директор на хромовите мини около Радуша „Alltini Mines Ltd.“, е служител на английската разузнавателна служба. Затова непосредствено след пристигането на германските контраразузнавателни органи през април 1941 г. в Скопие започва издирването му за арестуване, но малко преди това той напуска своя пост и отпътува директно за Солун27. След спускането им от самолета, парашутистите се опитват да осъществяват контакт с бивши агенти на сръбското разузнаване в Македония, но попадат на погрешен адрес, след което са открити и заловени. Нещо повече, докато издирват своите съмишленици, и търсят начин да се снабдят с облекло от местното население, те носят английска военна униформа, разчитайки, че сред разнообразните германски, италиански, български и хърватски униформи те няма да бъдат забелязани. Освен това се предполага, че в случай на залавянето им с униформи, ще бъдат третирани като военнопленници28.
Злощастната съдба на тази военна мисия представлява приоритетен интерес за британското военното разузнаване. Непосредствено след присъединяването на България на страната на Обединените нации във войната им срещу силите на Оста представителството на Обединеното кралство при Съюзническата контролна комисия (СКК) в България прави сериозни постъпки чрез председателя на комисията за извършване на основни и бързи проучвания за британските военнослужещи както от тази мисия, така и от мисиите на майор М. Дейвис и майор Фр. Томпсън. Изчезналите британски военнослужещи, посочени в документа, са:
„1. Майор Дж. С. Морган № 2057031 – пленен между Битоля и Скопие през май 1943 г. Вярва се, че е бил откаран в София и предаден на Гестапо.
2. Артилерист Дж. Бюкан № 804097.
3. Майор М. Л. Дейвис № 230270.
4. Свързочник Р. Дж. Уот № 3768385 – и тримата пленени на 25.III.1944 г. в областта на Църна Трава.
5. Капитан свързочник Дж. Р. Манон № 882374 – изчезнал в Рупелското дефиле на 20.III.1944 г.
6. Старши подофицер Дж. Маккулъм Уолкър № 149579.
7. Старши подофицер Н. Мървин (Монро) № 14500130.
– и двамата заловени на 18.V.1944 г. между връх Ком и село Лъкатник на път за Мургаш.
8. Редник Ричардсън – предполага се да е бил в пленническия лагер при гр. Шумен“29.

Майорът от УСО Ерик Грийнууд

Единствените подробности за съдбата на тази военна мисия можем да намерим само в едно поверително сведение на генерал Георги Попов* – български делегат по прилагането на примирието от 25 април 1945 г., адресирано до командира на 3-а балканска дивизия. Поради историческата ценност на това сведение привеждам целия текст:
„Моля началник-щабът на дивизията г. майор Симеон Карадимов, в битност „Началник на разузнавателното отделение“ в Щаба на бившата V армия в Скопие, да даде при подпис сведение относно упоменатите по-долу британски военни чинове, които се смятат за изчезнали или военнопленници при водене на въздушни действия срещу България през 1943/1944 година:
1. Майор Дж. С. Морган № 2057031.
2. Артилеристът Дж. Бюкан № 804097.
3. Майор М. Л. Дейвис № 230270.
4. Свързочник Р. Дж. Уот № 3768385.
Първите двама са били заловени при с. Тажево, в долината на р. Треска – на 25 км северно от гр. Брод. След скачането от самолета заедно с поручика от югославските въздушни войски Александър Тасич те са потърсили кметския наместник на с. Тажево Синадил, който е бил техен човек, обаче погрешно са попаднали на друго лице със същото име, което ги издава. От с. Тажево те са били закарани в гр. Брод, където са нощували. А след това в Прилеп и оттам в Скопие. В последния град не били престоявали, понеже имало нареждане от София – Щаба на войската, да бъдат веднага изпратени.
От Скопие до София са пътували със санитарна линейка при военна охрана.
Майор Морган до войната е бил директор на мина „Радуша“, Скопско.

___
* Георги Попов – генерал-полковник от артилерията, делегат по изпълнението на съглашенията по примирието. Русофил. Един от участниците на българската делегация, подписала на 28 октомври 1944 г. в Москва Съглашението за примирие между правителствата на СССР, Великобритания, САЩ и България. Той е един от членовете на ръководството на Комисарството по изпълнение на Съглашението за примирие.

Мобилизиран е бил като запасен поручик. След благополучно изпълнена задача в Африка е бил повишен в чин „майор“. Артилеристът Бюкан е бил ефрейтор, радиотелеграфист при майор Морган.

Майорът от УСО Франк Томпсън

Горните сведения са дадени от бившия областен полицейски началник в Скопие Асен Богданов, който ги е добил от майор Карадимов.
Тъй като горните британски чинове не фигурират в списъка на единствения у нас англо-американски пленнически лагер № 1 при Шумен и не можа да се установи от досегашните издирвания нищо от тях, следва майор Карадимов да даде сведения относно съдбата им, ако знае по този въпрос нещо“30.
На 18 април 1943 г. в планината Хомолие в Североизточна Сърбия е спусната диверсионно-разузнавателна група под ръководството на майор Ерик Грийнууд. На 21 май с. г. към нея се присъединява втора група от английски парашутисти, предвождани от капитан Джаспър Рутем и новозеландския лейтенант Е. (Мики) Харгрийвс, които формират ядрото на английската военна мисия за региона. От създадената от тях база, намираща се в непосредствена близост до Видин, те имат за задача да атакуват неприятелското корабоплаване по р. Дунав и да проучат възможностите за извършване на саботаж срещу най-голямата мина в Европа за добив на медна руда, намираща се при гр. Бор31.
През ноември 1943 г. на базата сведения, получени от радиопеленгаторна станция на една от тактическите единици* на дивизия „Бранденбург“, разположена близо до гр. Бор, се стига до заключението, че на десет километра североизточно от града вероятно се намира английски късовълнов радиопредавател. През първата половина на декември с. г. е открито неговото точно месторазположение – в една от трите селски къщи, на четири километра от с. Лука по пътя за Майданпек. Шифрограмите, изпратени от този радиопредавател, са засечени и дешифрирани, след което се разбира, че той поддържа връзка с радиоцентъра в Кайро, с когото на 10 декември е уговорено да се проведе радиосеанс за 11 декември 1943 г. Точно по време на радиопредаването германските контраразузнавателни органи нападат базата на британската военна мисия32. Германската контраразузнавателна служба дава на операцията кодово име „Акция ловец“ („Fall Jaeger“).33
По време на блокадата е убит полски офицер в английска униформа, известен с псевдонима „Неш“, чието истинско име и до днес не е открито. Заедно с двама гърци и един сърбин в плен попада и новозеландският офицер Е. (Мики) Харгрийвс34.

Майорът от УСО Сеймър

Подробности за тази операция намираме в съобщението, което началникът на Службата за безопасност и СД в гр. Бор изпраща до своето ръководство на 13 декември 1943 г.: „Носителят на рицарския кръст подпоручик Ровалд от батальона на фон Коенен от дивизията „Бранденбург“ ни предостави следните подробности за акцията на неговата единица, предприета на 11. XII. 1943 г. срещу радиостанцията на английския капитан Харгрийвс.
Тези дни с помощта на радиопеленгаторните коли от батальона е установено вероятното място на един английски късовълнов радиопредавател, северно от Лука и североизточно от връх Стол, на 10 км североизточно от Бор. На 10. XII. 1943 г. е могло със сигурност да се потвърди мястото – групата от три спретнати селски къщи, на около четири километра северно от Лука, намиращи се между двата планински гребена в близост до пътя Лука–Танда. Късовълновият радиопредавател е поддържал връзка с Главния щаб в Кайро, с който на 10. XII. 1943 г. е уговорил да установи сеанс в 8 часа на 11. XII. 1943 г. От страна на батальона на фон Коенен това време е избрано за провеждане на акцията. Гъстата мъгла и непостоянната охрана улесняват провеждането на концентричното нападение. Нападението е извършено в непосредствена близост от къщите, на което е отговорено веднага с огън. От немска страна на позиция е изнесена една картечница. Капитанът поляк „Неш“, който говорил английски и който се отбранявал с пистолет модел 08, е смъртно ранен. Заедно с него загиват и трима сърби, а капитан Харгрийвс с двама гърци и един сърбин са пленени. Пленниците заедно със заловената радиостанция и материали са изпратени веднага от батальона по заповед в Белград“35.
Първите разпити на новозеландския офицер Е. (Мики) Харгрийвс са извършени при BdS* (службата на командващия силите на СС и полицията за региона) и в „Luftwaffen-Fundkueberwachungs kompanie z. b. VI“**, която отговаря за противниковите радиостанции и тяхното откриване. След подробното изясняване на самоличността и биографията му са направени максимални усилия да се възстанови разполагането на радиопредавателя, да се установят радиовръзката с центъра в Кайро и режимът на работа. По време на разпитите Харгрийвс посочва и един любопитен момент – той заявява, че офицерите от британската военна мисия се отделят от четниците, след като разбират, че те нямат желание да се сражават срещу германците. За това те известяват Регионалния център на УСО в Кайро, след което им се нарежда повече да не поддържат връзки с четническото движение. След завършването на разпитите Харгрийвс е изпратен в специалния военнопленнически лагер Luckenwalde около Берлин, откъдето е освободен след войната36.

Майорът от УСО Джеймс Клагмен

Разследването, на дейността на капитан „Неш“ показва, че през 1942 и 1943 г. голям брой бивши военнослужещи от полската войска са вербувани за работа във всички части на югославската територия. Поради факта, че в планината Хомолие са създадени две партизански чети от избягали работници от Полша – едната от 45, а другата от 70 души, задачата на „Неш“ е да създаде радиовръзка между тях и полската емиграция в Близкия изток. Освен това той успява да изгради канал за Румъния и се опитва да се свърже с друг полски офицер, който също така е спуснат с парашут около Прищина. „Неш“ разпола с контакти в Будапеща и полага усилия за създаване на такива и на българска територия37.
Друга военна мисия, под командването на капитан Джон Семър, е спусната с парашути близо до Прищина в Косовското поле на 19 април 1943 г., с основна цел да организира саботажи в хромовите мини в Алатини. За изпълнение на тази задача тя се изнася по североизточните склонове на Шар планина и на разстояние около 53 километра от мините, като на 20 май с. г. към нея се присъединява групата под командването на капитан Хауксуорт. Тази мисия също има злощастна съдба – тя бързо е открита и попада в засада, устроена от български военни подразделения, при която падат убити пет нейни членове. Капитан Джон Семър, който не участва в това сражение, по-късно оглавява английската мисия за свръзка с ръководството на Словашкото въстание от август 1944 г., където е пленен и впоследствие екзекутиран в концентрационния лагер „Матхаузен“38.
Трагичният край на тези мисии показва, че все още не съществуват ясни перспективи за организиране на местни четнически подразделения (в Македония и Сърбия) и за извършване на саботажи в контролираните от българите територии на Южна Сърбия и Македония, които се намират под контрол на четническия командир Коста Печанец (работещ под германското ръководство и германски директиви) 39.
В изпълнение на плана за установяване на контакти с ръководството на българското партизанско движение от Регионалния център на УСО в Кайро на бившата българо-югославска граница е изпратена военна мисия. Групата, която изпълнява функции на английска военна мисия, е под ръководството на майор Мостин Левелин Дейвис. В нейния състав влизат още радист за осигуряването на свръзка с центъра в Кайро и експерт по минноподривно дело. Групата е спусната с парашути на 15 септември 1943 г. около с. Червена вода, западно от планината Караорман в Югославия40. След дълъг преход тя се установява в с. Църна Трава в обсега на действие на Вранския партизански отряд с командир Живоин Николич – Бърко, където влиза и в пръв контакт с представители на българското партизанско движение, един от които е Владо Тричков*, командир на Първа ВОЗ и член на Главния щаб на НОВА41.

Майор Франк Томпсън при българските партизани

Трябва да се отбележи, че още по време на подготовката си майор Мостин Дейвис получава указания да се занимава преди всичко с разузнаване, включващо изучаването на партизанското движение и легалната опозиция в България, състоянието и ролята на армията в решаването на политическите въпроси, като при това да не се дават каквито и да е обещания от името на Великобритания и нейните съюзници. Приема се, че подкрепата на която и да е група, намираща се в позиция на съпротива срещу германците и прохитлеристки настроените кръгове в България, няма да доведе до формално обвързване на Великобритания по отношение на бъдещата є политика спрямо България. В УСО тази позиция е възприета като резултат от натиска на гръцкото и югославското емигрантско правителство, които в дадения момент изпитват опасения, че установяването на траен контакт между ръководството на българското партизанско движение и британските управляващи кръгове ще повлияе на оценките на териториалните въпроси, които биха възникнали между трите балкански държави след приключване на войната. В същото време в ръководството на Балканската секция на УСО реално се отчита фактът,
___
* Владо Тричков -
* Зданието, в което се помещавала щабквартирата на УСО в гр.Кайро

че „реакциите на гръцкото правителство не би трябвало да попречат на използването от наша страна на всички средства за разстройването на българските военни усилия“42. Вследствие на дискусията, която става зад стените на „Растем билдинг“, станала повод за оживена преписка между Кайро и Форин офис, се стига до извода, че бъдещият ръководител на британската военна мисия трябва да получи определени инструкции, които да го подпомогнат в работата му. Тяхната същност се състои в това, че „тъй като България е противникова страна… не се предполага даването на обещания по отношение на бъдещата линия [на поведение] към България, както и че не съществува нарушение на каквито и да е задължения на кралското британско правителство, което може да възникне спрямо югославския и гръцкия съюзник“43.

Военнослужещият от секцията на УСО в Турция Питър О`Лири

Първоначално британската военна мисия на майор Мостин Дейвис, която има за задача да установи връзка с българските партизани, получава в Балканската секция на УСО името „Mulligatawny“. По-късно с пристигането на майор Франк Томпсън и след смъртта на майор Мостин Дейвис през март 1944 г. се обособява отделна британската военна мисия, която получава наименованието „Claridges“44, и има следния състав: майор Франк Томпсън – ръководител; сержант Кенет Скот – радист, осигуряващ свръзката с центъра в Кайро; сержант Джон Уолкър – сапьор, специалист по работа с експлозиви; сержант Ник Мървин (Монро) – преводач45. През май 1944 г. мисията е включена в щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и започва да осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и Балканската секция на УСО в Кайро.
Майор Мостин Л. Дейвис пристъпва веднага към изпълнението на основната си задача – подробното изучаване на инфраструктурата на НОВА, която се оформя като единствената въоръжена сила, бореща се за унищожаването на фашизма. Задачата на майор Мостин Л. Дейвис включва събирането на сведения и информация за факторите, повлияли за възникването на НОВА; етапите на развитие, през които минава; структурата и базата, на които се опира; връзките є с другите антифашистки сили и групи, борещи се с легални средства срещу режима в страната и неговия репресивен апарат. Във връзка с това в своите радиограми до Кайро ръководителят на мисията „Mulligatawny“ преди всичко информира, че НОВА, наброяваща 12 000 души, е „добре организирана, но лошо екипирана“46. Според постъпилите данни, в България съществуват 19 района, в които се водят активни бойни действия, а броят на партизанските отряди с различна степен на активност достига до 6047.

От ляво на дясно – Смайли (Smiley) и Фицрой Маклийн (McLean) – и двамата от състава на секцията на УСО – мисия AWARDS Биза, Албания, октомври 1943 г.

Вторият по важност въпрос, на който той отделя внимание в радиограмите, е изучаването на целите, задачите и дейността на Отечествения фронт. Едновременно с признаването на ръководната роля на Българската работническа партия в изграждането на Отечествения фронт се посочва, че основните задачи на тази политическа организация са извършването на саботажи в промишлените райони, проникването и нелегалната дейност в армията и полицията и подпомагането на подразделенията на НОВА в селските райони. Информацията в тази област представлява изключителен интерес за английските специалисти в Кайро, тъй като разкрива разликите между българското и югославското антифашистко движение. Отечественият фронт поставя ударението върху подривната дейност в градовете, което позволява на УСО да направи извода, че „окончателното въстание ще зависи до голяма степен от поддръжката на армията във взаимодействие с въстанието на отечественофронтовската “милиция” в градовете“48.
Майор Мостин Л. Дейвис, в своите донесения обръща специално внимание на ролята и мястото на българската армия. Той информира, че тя е мобилизирана до 40 % и наброява около 200 хиляди души, които са сведени в 28 дивизии. Според получените от ръководството на НОВА сведения по своите убеждения офицерският корпус се дели на три основни групи: привърженици на царя – повечето от кадровите офицери; велчевисти – републиканци; комунисти – предимно запасни офицери, ориентирани към Русия49. Акцентира се както на контактите между партизанското движение и армията, така и на работата на компартията за нейното разлагане и за преминаването на офицери и войници към партизанските подразделения. Във връзка с това се отбелязва, че „движението (съпротивителното – бел. авт.) се радва на значителна поддръжка в българската армия. Неговите (партизанските – бел. авт.) делегати са казали на нашия британски офицер за свръзка, че са подпомагани от членовете на предишната „Военна лига“* на полковник Велчев, които им доставят сведения и подкрепят дезертирането при партизаните… Съпротивителното движение определено ще разчита на помощта на част от армията, когато настъпи моментът на революцията…“50. Тези оптимистични сведения се приемат много добре в Кайро и като че ли се потвърждават от един многозначителен факт – преминаването на 14 декември 1943 г. на цяло военно поделение начело с командира му подпоручик Дичо Петров на страната на югославските партизани.
В началото на 1944 г. УСО в Кайро решава да помогне на българските партизани с оръжие, боеприпаси, медикаменти, храни и облекло. За осигуряване на пряка радиовръзка с ръководството на НОВА на българска територия е изпратен капитан (по-късно майор) Франк У.
___
* Военната лига – конспиративна военна организация, създадена през 1919 г. Свързана е с най-реакционните политически среди в Царство България. Извършва военния преврат от юни 1923 г. и е една от главните опори на Демократическия сговор. През 1934 г. извършва Деветнадесетомайския преврат. Официално е разтурена от военния министър Христо Луков на 3 март 1936 г. Лявото крило на “Военната лига” след 19 май 1934 г. провежда курс на ограничаването на прерогативите на цар Борис, а след 1935 г. заема антимонархически позиции и на тази база започва да се сближава с дейците на БРП.

Томпсън със задача да „уреди въпроса за снабдяването на партизанското движение там“. Той пристига в средата на януари 1944 г. в разположението на мисия „Mulligatawny“ и пристъпва веднага към работа, като организира първите спускания на английско оръжие, с които се въоръжава част от състава на току-що формирания батальон „В. Левски“ на Трънския отряд51.
Британското военнополитическо ръководство е информирано за трудностите, които изпитва НОВА при доставките на въоръжение. Ето защо след консултации с Главния щаб на НОВА е решено да бъдат доставени по въздуха контейнери с въоръжение и боеприпаси в районите на София, Карлово, Пещера и Разлог52. За покриване на насъщните нужди в началните месеци на 1944 г. е постигнато съгласие да бъдат изпратени следните количества въоръжение и боеприпаси: 7500 пушки, 1000 единици автоматично оръжие, 200 леки минохвъргачки, 100 противотанкови пушки, 4000 гранати, 3,5 млн. патрони, 18 тона експлозиви и подривни принадлежности към тях и 2000 чифта обувки53. За доставката им от англо-американските авиобази в Южна Италия УСО планира 140 полета, разпределени по месеци: февруари – 20, март – 30, април – 40, и май – 50.54 За финансирането на тази операция са отпуснати общо около 50 000 златни лири стерлинги55.
Лошото време през февруари и март 1944 г. внася сериозни корекции в плановете. То не позволява на транспортната авиация да достави първите планирани доставки за българските партизани, което принуждава Главния щаб на НОВА да отложи изпълнението на замислените операции срещу жп комуникациите с един месец56.
Изпълнението на договореностите за доставки на въоръжение окончателно се прекратяват с унищожаването на мисията на майор Томпсън, която попада в засада. От 18 март започва прочистващата операция на български войскови подразделения57. Английската диверсионно-разузнавателна група на Мостин Л. Дейвис и сръбската Косовска партизанска бригада са обградени и разбити при Чемерник планина. След дълги перипетии пръснатата английска група успява да се събере на 23 март около с. Ново село, Сурдолишко, където поради предателство майор Мостин Л. Дейвис и двама от хората му загиват, а Франк У. Томпсън се спасява по чудо. На 6 април 1944 г. той достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английската военна мисия на майор Дагмор, аташиран към щаба на партизанския отряд на Живоин Николич – Бърко. Чрез него той се обвързва с радиоцентъра в Кайро и на 14 април получава нова радиостанция. По същото време след много трудности е формирана нова английска военна мисия с кодово име „Claridges“ в състав: ръководител – майор Франк У. Томпсън, радист – сержант Кенет Скот, сапьор – Джон Уолкър, и преводач – Ник Мървин (Монро). В началото на май 1944 г. тя успява да осигури получаването на голямо количество оръжие, с което се въоръжават I и II софийска бригада в района на с. Кална58.
Според предприетите договорености, на 12 май II софийска бригада започва своето придвижване към центъра на България по маршрута Кална–Ком–Лакатник–Ржана–Мургаш–Юмрукчал–Братан59. В състава є е и английската военна мисия на майор Томпсън, който трябва да осигури спускането на оръжие и боеприпаси в районите: връх Братан (за партизаните от Габровско и Средногорието), край с. Тополово, Асеновградско (за партизаните от Родопите), и около гара Роман (връх Мургаш) – за партизаните от Западна България60. Поради предателство на 23 май 1944 г. в района на с. Батулия бригадата е обкръжена и напълно разбита61. Тук загива сержант Ник Мървин (Монро), а сержант Уолкър се откъсва от състава на мисията и по-късно също загива. По време на боя при с. Батулия майор Франк У. Томпсън и радистът Кенет Скот успяват да разкъсат обръча на блокадата и да излязат от него, но поради повреда на батериите на радиостанцията не са в състояние да съобщят за тежкото си положение. Нещо повече, по време на боя са унищожени и шифровите таблици, без които е невъзможно да се установи връзка с радиоцентъра в Кайро62. На 31 май 1944 г. заедно с няколко други партизани отново попадат в засада, след което са заловени и отведени в с. Елешница (дн. с. Йорданкино, Елинпелинско). Десет дена по-късно, след проведени интензивни разпити майор Томпсън е разстрелян в местността Калето край с. Литаково заедно с двама пленени партизани. От състава на военната мисия жив остава само радистът Кенет Скот, който след 9 септември 1944 г. от София през Турция е прехвърлен в Кайро63.
Гибелта на последната английска военна мисия и прекъсването на трудно установената връзка с НОВА разрушават плановете за подпомагане на партизанското движение в борбата му срещу фашизма. Поради тази причина партизанското движение е принудено да разчита единствено на собствените си сили и възможности. Но нашият народ никога няма да забрави подвига на тези военни мисии, чиито членове се бият рамо до рамо с партизаните и отдават живота си за свободата на българския и останалите славянски народи.

БЕЛЕЖКИ

1 S t a f f o r d, D. Britain and European Resistance, 1940–1945. A Survey of the Special Operation’s Executive, with Documents, Toronto, 1980, р. 10, 26.
2 H o w a r t h, P. Undercover. The Men and Women of the Special Operations Executuve. London, 1980, р. 3; D a l t о n, Н. The Fateful years. Memoirs 1931–1945, London, 1957, р. 336. S t a f f o r d, D. Op. cit., р. 24–25; Ћ y р e т и ћ, B. Оp. cit. c. 44.
3 D е а с о n, R. A History of the British Secret Service. London, 1969, р. 298–299.
4 D a l t о n, Н. Op. cit., p. 367; Х а й д, М. Комната 3603. Рассказ о деятельности английского разведывательного центра во время Второй мировой войны в Нью-Йорк. М., 1967, с. 210.
5 Б о л т и н, Е. и Ю. Редько. Управление специальных операций. – Военноисторический журнал. М., 1964, № 9, с. 25; К о т е в, Н. Они партизанили вдали от Родины. – „Новости БЕНИЛЮКСА“, Schiedam, № 5(34), май 2003 г.
6 S с h u l z, G. Englische Geheimdienste und europдische Widerstandsbewegungen – Geheimdienste und Widerstandsbewegungen im Zweiten Weltkrieg, Göttingen, 1982, S. 64.
7 Б о л т и н, Е. и Ю. Редько. Пос. съч., с. 26; D a v i e s, B. The Complete Encyclopedia of the SAS. London, 1998, p. 256.
8 Р. R. О. F. О. 371/43634 – Command arrangements in the Adriatic.
9 За дейността на тези военни мисии вж. по-подробно: A u t y Ph., R. С l о g g. British Policy towards Wartime Resistance in Yugoslavia and Greece. London, 1975; S t a f f o r d, D. Op. cit., p. 119.
10 S с h u r l z, G. Op. cit., S. 63.
11 I b i d e m, S. 44.
12 К у к р и д ж, Э. “Европа в огне. Диверсии и шпионаж британских спецслужб на оккупированных территориях”, М., 2003, с.43-56; В действителност има и изключения – в случая майор Франк Томпсън от британската военна мисия в България е бивш член на комунистическата партия на Великобритания, а Джеймс Клагмен – офицер разузнавач от югославското подразделение на Регионалния център в Кайро, преди войната е секретар на студентската комунистическа организация в Кембридж.
13 S с h u l z, G. Op. cit, S. 322–358.
14 Р. R. O. F. О. 371/43633 – Report № 5 from H. Q. Force 133, 2.02.1944.
15 I b i d e m.
16 H o w a r d, M. Grand Strategy. Vol. IV. London, 1972, р. 481.
17 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.187.
18 P. R. O. F. O. 371/43579 – Minutes.
19 I b i d e m.
20 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.218-219.
21 История на Отечествената война на България 1944–1945 г. Т. I. С., 1981, с. 17–18.
22 История на антифашистката борба в България 1939–1944 г. Т. I. С., 1976, с. 177–178.
23 История на Отечествената война на България 1944–1945 г. Т. I. С., 1981, с. 19.
24 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.218-219.
25 D e a k i n, F. The Embattled Mountain. London, 1971, р. 183.
26 I b i d е m.
27 M i l o v a n o v i č, N. Pukotine kraljevstva. Rat obavestajnih sluzbi na tlu Jugoslavije. Tom II, Beograd, 1978, S. 226.
28 С к у т у н о в, К. България във война с Англия и САЩ през 1941–1944 г. Ръкопис във Военноисторическа библиотека. С., 1953, с. 132.
29 ЦВА, ф. 38, oп. 2, a. e. lll, л. 269.
30 П а к т а м, л. 272.
31 D е a k i n, F. Op. cit., p. 183–184.
32 М i l o v a n o v i č, N. Op cit., s. 227.
33 Borba, Beorgrad, 25 mart 1988.
34 M i l o v a n o v i č, N. Op. cit., s. 227.
35 Borba, Beograd, 25 mart 1988.
36 I b i d e m.
37 М i l o v a n o v i č, N. Op. cit., s. 228.
38 D e a k i n, F. Op. cit., p. 184–185.
39 I b i d e m, p. 185.
40 J о h n s о n, St. Agents Extraordinary. London, 1975, p. 53, 32–33.
41 АМВР, об. д. 20215, л. 21.
42 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.186.
43 П а к т а м, с.188.
44 Н и к о в, Л. и Пл. М и х а й л о в. Документи за майор Томпсън и за британската военна мисия при Главния щаб на НОВА през 1944 г. – Военноистор. сб., С., 1984, № 4, с. 88.
45 J о h n s о n, St. Op. cit., р. 93.
46 S t a f f o r d, D. Op. cit., р. 174.
47 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с. 203, 212.
48 П а к т а м, с.222.
49 В а с и л е в, О. Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923–1944. Очерки и документи. С., 1946, с. 562.
50 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с.219.
51 АМВР, об. д. 20215, л. 3; ЦВА. ф. 1, oп. 5, а. е. 694, л. 398–399.
52 България – своенравният съюзник на Третия райх. Документи. С., 1992, с. 201.
53 Пак там, с.202.
54 Пак там.
55 B a r k e r, E. British Policy in South-East Europe in the Second World War. London, 1976, р. 192 .
56 АМВР, об. д. 20215, л. 3–4.
57 J о h n s о n, St. Agents Extraordinary, London, 1975, р. 71–83.
58 I b i d e m, р. 98–112.
59 АМВР, об. д. 20215, л. 5.
60 П а к т а м, л. 6.
61 АМВР, об. д. 18642, л. 140–143; л. 168–171.
62 АМВР, об. д. 20215, л. 6.
63 Н и к о в, Л. и Пл. М и х а й л о в. Поc. съч., с. 98.

- MY PHOTOS FROM NEDERLAND