- HOW MUCH DID ONE TALENT COST IN THE SLAVERY SYSTEM? IT WAS A MONETARY UNIT WITHOUT A MONETARY FORM, EQUAL TO TENS OF KILOGRAMS OF VALUABLE METAL.

КОЛКО СТРУВАЛА ЕДНА ТАЛАНТА В РОБОВЛАДЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО? СТАВА ДУМА ЗА ПАРИЧНА МЕРНА ЕДИНИЦА БЕЗ МОНЕТНА ФОРМА, РАВНОЗНАЧНА НА ДЕСЕТКИ КИЛОГРАМИ ДРАГОЦЕНЕН МЕТАЛ.

Думата таланта, която имала първоначално значение на везни, е най-голямата парично-мерна и друг вид единица в античното робовладелско общество, която има вавилонско-финикийски произход. В историята на античното робовладелско общество се възприема като мерна и парична единица на територията на древна Месопотамия, Сирия, Персия, антична Гърция и на територията на някои други източни антични държави от Мала Азия.

В Древна Елада талантата нямала монетна форма (т.е. монетен израз). В антична Гърция като мерна единица талантата се деляла на 50 мини, мината на 100 драхми, а драхмата на шест обола. Съществуват няколко вида таланти, най-важните от които по отношение на метално съдържание са златните и сребърните, които имали различно тегло. За да се получи днес реална представа за теглото на сребърната таланта, може да се посочи фактът, че като парично-мерна единица атическата сребърна таланта по тегло днес приблизително отговаря на 1430 броя от масивните български 10-левови сребърни монети (емисия “Десетилетие на ООН за жените”, сечени в монетния двор в София през 1984 г.,) а егинската сребърна таланта приблизително по тегло отговаря на 1560 броя от българските 10-левови сребърни монети (емисия “Първи съвместен полет в Космоса СССР-НРБ”, сечени в Монетния двор в София през 1979 г.). Древногръцкият историк Херодот в своята “История”, написана в средата на V век пр.н.е., посочва много сведения за използването на талантата като мерна и друг вид единица. Така например той писал, че след възцаряването на Гиг последният изпратил в Делфи в храма на Аполон Питейски, на питиите “…немалки дарове: колкото и да бяха направени от него сребърни приношения, по-голяма част от тях са в Делфи, а освен сребро, неизброимо множество донесе той и златни вещи, от които най-вече достойни за забележка са златните чаши, по число шест – имат те тегло 30 таланта, а стоят те в съкровищницата на коринтяните…”

Светилището на Аполон в Делфите

В друга своя част от “Историята” Херодот посочва като пример за използването на талантата жертвоприношението, направено от малоазийския лидийски цар Крез на делфийския бог през 546 г. пр. н. е. след разговор с двете питии прорицателници. В “Историята” си той съобщава, че Крез “…след завършването на жертвоприношението от безкрайно множество изсипвано злато заповядал той да се изработят полукирпичи, с дължина шест педи, с ширина три, с дебелина една педя, а числото им да бъде сто и седемнадесет. Четири от тях били от чисто злато, с тегло от по два таланта и половина, а останалите от бяло злато (електра), всеки с тегло от по два таланта. Той изваял от чисто злато и лъв с тегло от десет таланта… Изработвайки тези изделия, Крез ги изпратил в Делфи, а заедно с тях и много други. Били това две чаши с огромна големина, едната златна, другата сребърна, и златната поставена била от дясната страна на входа на храма, а сребърната отляво. Но и те след пожара са били пренесени на други места – златната, с тегло от осем и половина таланта и дванадесет мини, била поставена в съкровищницата на (малоазийските) клазоменяни, а сребърната, с вместимост от шестотин кофи, в ъгъла на предхрамието…”

A dekadrachm, or 10-drachma silver coin, from Syracuse, 400 BC. A talent was equivalent to 6,000 drachmae.

В географско отношение се различават съответно атическа (евбейска) таланта и егинска таланта, останали като парично-мерни единици на територията на Атика след реформите на Солон и на територията на гръцките полиси в Мала Азия в годините на управлението на Крез.

Използването на талантата като парично-мерна единица за обръщение в античното робовладелско общество е още едно доказателство за нарасналите производителни сили и производствени отношения в античното робовладелско общество, за процеса на търговията и паричното обръщение при различните антични робовладелски общества, тя все още не може да бъде показана или поставена като експонат в експозициите на музеите по история на античните робовладелски общества на различните държави.

Микеланджело Буанароти. Делфийската сибила. 1509, фреска.

Атическата сребърна таланта съответствувала по тегло на 26,2 кг, а егинската – на 36,2 кг на тогавашни отсечени, с костенурка (атрибута на Афродита Небесна), егински монети. Атическата сребърна таланта е възприета така също като мерна единица и на територията на гръцките полиси в Таренто и на остров Сицилия. При Александър Македонски талантата станала парична единица на македонската робовладелска монархия и се равнявала по тегло на 25,9 кг.

Римската (италическа) таланта (на латински език – talentum) съответствувала по теглото си на шест хиляди сребърни римски денари. Във финансовата система на античната Римска република (а по-късно и в античната Римска империя) са известни като парично-мерна единица, така наречените голяма и малка таланта, които се отнасяли една към друга в пропорция 5 към 3,75.

По-късно с появата на библейските сказания в писмената си форма, като паметници на духовната култура на човека, се появяват и нови версии за названието на таланта като парично-мерна единица и за нейното използване. Така например в църковно-славянския текст на Евангелието от Матея, в глава ХХV (14-30), се дава добър философски пример как е била използвана талантата като парично-мерно средство за обръщение.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper “Standart”, Sofia, № 12 from 25th March 2001.

“HOW MUCH DID ONE TALENT COST IN THE SLAVERY SYSTEM? IT WAS A MONETARY UNIT WITHOUT A MONETARY FORM, EQUAL TO TENS OF KILOGRAMS OF VALUABLE METAL” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

- THE ROAD TO THE VICTORY. STROKES FROM THE PORTRETS OF GEORGIY ZHUKOV AND DWAIT EISENHOWER

ПЪТЯТ КЪМ ПОБЕДАТА. ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТИТЕ НА ГЕОРГИЙ ЖУКОВ И ДУАЙТ АЙЗЕНХАУЕР

Винаги е било трудно да се пише за пълководци, особено за тези личности, от чиито решения се определяше съдбата на планетата през Втората световна война. Сред тях особено се открояват образите на двама висши военачалници, които спечелиха войната в Европа – петзвездният генерал от въоръжените сили на САЩ Дуайт Айзенхауер и маршалът от въоръжените сили на СССР Георгий К. Жуков.

Биографиите им не се различават много, може би само във факта, че Жуков е участник в Първата световна война, а Айзенхауер – не. И двамата притежават богат опит в модернизацията на въоръжените сили, като в предвоенния период отделят особено внимание на новите родове войски – танковите и парашутно-десантните.

MARSHAL ZHUKOV (Center) POURS A TOAST at the 5 June 1945 meeting in Berlin. General Eisenhower (left) departed immediately after the toast. On. the right are Field Marshal Montgomery and General de Lattre de Tassigny Дата 5 юни 1945(1945-06-05)

И двамата главнокомандващи са натрупали уменията си в локални конфликти преди Голямата война. Жуков си създава име с бойни операции срещу японските милитаристи в района на Халхин Гол (Монголия), а Айзенхауер трупа опит с разнородни войскови единици на Филипините – опит, който ще му послужи после в англо-американо-канадския десант в Нормандия през 1944.

Любопитен факт от биографията на Георгий Жуков е, че в стратегическата игра на Съветския генерален щаб през януари 1941 той е принуден да заеме ролята на евентуалния противник, неприятелските „западни сили” – и печели упражнението! В доклада му „Характер на съвременната настъпателна операция” (1940) се разглеждат въпроси, неизвестни за тогавъшната военна теория.

И Жуков, и Айзенхауер показват завидна сила на характера при първоначалните си огромни неуспехи във войната. Двамата командващи независимо един от друг стигат до извода, че победата е възможна само чрез съвместни действия и едновременни удари върху Германия от Изток и Запад.

В операциите и двамата са привърженици на мощните фронтални удари, които целят да разбият цялата германска военна система, създадена от теоретици като Молтке и Шлифен. Айзенхауер дори влезе в конфликт с британските си съюзници, като зачеркна тяхната теория за периферийността и без притеснения остави зад гърба си блокирани германски гарнизони (Лориен, Сен Назар, Брест).

Георгий Жуков прави същото с Курландската и Кримската групировка на Вермахта. Постепенно съветският маршал започва да обръща сериозно внимание върху провеждането на десантни операции откъм морето (донесли успех на Айзенхауер в Северна Африка, Италия и Франция).

И нещо любопитно – съществува мнение, че в края на войната Жуков лично е наградил със „Златна звезда на Герой на СССР” Айзенхауер за спасяването на живота на стотици хиляди съветски военнопленници и насилствено преместени лица. Двамата колоси имали възможност да се срещнат лично едва след завършването на войната в Европа – както на територията на победена Германия, така и в Москва през 1945 и 1946. Биографите на Айзенхауер твърдят, че двамата запазили дълбока симпатия един към друг в годините на студената война.

May 7, 1945: In Frankfurt, Germany, Allied commanders including British Field Marshal Bernard Montgomery, U.S. Gen. Dwight D. Eisenhower, Soviet Marshal Gregori Zhukov and others celebrate the German surrender.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история.

Printed in bulgarian newspaper “Дума” (“Duma“), Sofia, 10th May 2003.

“THE ROAD TO THE VICTORY. STROKES FROM THE PORTRETS OF GEORGIY ZHUKOV AND DWAIT EISENHOWER” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License. Based on a work at kotev25.wordpress.com. Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

- DISCOVERY OF PARADISE – THE BIGGEST SECRET OF NASA?

ОТКРИВАНЕТО НА РАЯ – НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА НА НАСА?

Няма никакво съмнение, че някой или нещо е предопределило решението да се насочи телескопът “Хъбъл”, именно в тази област на космическото пространство – към Царството на Бога….
Преди няколко дни дойде новината, че британските национални архиви са започнали да разсекретяват редица документи и свидетелства за съществуването на извънземен разум. Това е сбирка от 8500 страници, която съдържа документация за УФО явления, съобщения и свидетелства за сблъсъка на човечеството с извънземния разум от 2000 до 2005 г. и се смята за една от най-големите в света. В същото време може би най-страхотното откритие по въпроса за извънземния разум си остава това на НАСА от 1994 г., което в много отношения е засекретено и до днес.

Уникалният участък от звездното небе.
През януари 1995 г. германско астрономическо списание публикува кратко съобщение, което веднага е препечатено от много научни, религиозни и популярни издания: “Във Вселената е открита и заснета Обителта на Бога!”
Каква е историята на това съобщение? На 26 декември в Националната аерокосмическа агенция на САЩ (НАСА) са разшифровани фотографии, предадени от космическия телескоп Хъбъл. На тях се появява така наречената “сияеща структура”, която плава в космическото пространство. Преди да бъдат засекретени, за няколко минути снимките стават достъпни за ползвателите на световната уебмрежа. На един от фотокадрите отначало се вижда само малко мъгляво петънце. По-късно учените насочват отново огромния обектив на телескопа върху най-далечния ъгъл на Вселената, достъпен за обзора на космическата техника. И “петънцето” се превръща пред изумените им погледи върху многометровия проекционен екран в лабораторията за управление на Хъбъл в сияеща структура, която прилича на фантастичен град.
Конструкцията с неописуеми за човека размери и намираща се от нас в просторите на космическото пространство на милиарди светлинни години, сияе с неземна светлина. “Плаващият град” единодушно е наречен Обител на Твореца, мястото, където може би е разположен престолът на Господа Бог. След време представител на НАСА заявява, че “Плаващият град” не би могъл да бъде заселен в привичния за нас смисъл на думата.
Съществува и друга, не по-малко фантастична версия за произхода на заснетия космически град. Ако се предположи, че Вселената е обитавана от множество отделни цивилизации, стоящи на различни нива в своето развитие, то сред тях би трябвало да се намират и суперцивилизации, които са овладели огромни пространства от Вселената. При това положение дейността на тези суперцивилизации, в това число и “инженерната”, трябва да е забележима на разстояние от много милиони светлинни години. Обаче подобно нещо доскоро не е забелязано от астрономите в света. И ето – появява се техногенен обект с галактически мащаби. Предполага се, че “Града” е точно такъв инженерен обект на неизвестна за нас могъща извънземна цивилизация.

По-близо и по-близо…

Размерите на “Града” поразяват. Нито един известен на науката космически обект не е в състояние да съперничи с него. Нашето земно кълбо, съпоставено с него, би изглеждало като песъчинка.
Накъде се движи и движи ли се това величествено създание? Компютърният анализ на серията фотографии, получени от космическия телескоп Хъбъл, показва, че движението на “Града” като цяло съвпада с движението на обкръжаващите го галактики и никакви отклонения от общоизвестните закони не се наблюдават. Обаче при триизмерното моделиране на тази отдалечена част от Вселената се изяснява потресаващият факт, че не тази част от Вселената се отдалечава от нас, а ние се отдалечаваме от нея…
Именно това мъгливо петънце на фотографиите в създадения компютърен модел се оказва Центърът на Вселената. Вижда се, че галактиките се “разбягват” именно от тази точка на Вселената, в която се намира “сияещата структура”. Другояче казано, всички галактики, в това число и нашата, някога произлизат от тази пространствена точка, и именно около “сияещата структура” става завъртането на Вселената. Затова първата представа за “Града” като Обител на Бога, се оказва рядко сполучлива и близка до истината.

“Сияещата структура” (“Градът”), плуваща в космическото пространство

НАСА отказва да публикува стари и нови фотографии на “Града”, но през 1994 г. служителката в агенцията д-р Марсия Мезон успява да изнесе тайно фотография, на която е заснета “сияещата структура”. Тя е публикувана от световните масмедии, но въпреки това НАСА отказва да признае нейното съществуване.
Ето какво отбелязва в своите репортажи агенцията “Уикли уърлд нюз” на 8 февруари 1995 г.:
“След проведения от астронавтите на совалката ремонт на космическия телескоп Хъбъл, неговите огромни лещи се фокусират върху изображенията на звездите в края на Вселената и фотографират Рая!”
Това са думите на автора и на изследователката д-р Марсия Мезон, която твърди, че висшите чинове в административния апарат на НАСА споменават, че на 26 декември 1994 г. телескопът изпраща в Годарския команден център за управление на космическите полети повече от сто фотографии.
На представената от д-р Мезон фотография ясно се вижда огромен бял град, плуващ в космическия мрак.
Друг експерт, обосновавайки твърденията си с източници от НАСА, твърди, че това определено е фотография на Рая, защото животът в този вид, в който ние го познаваме, не може да съществува в леденото космическо пространство.
- Ето го – това е доказателството, което ние всички чакахме – казва пред репортерите д-р Мезон. – С много късмет НАСА насочва телескопа Хъбъл в нужния момент и в нужното направление и получава тези фотографии. Аз не бих се нарекла вярваща, но нямам никакви съмнения, че някой или нещо е предопределило решението да се насочи телескопът именно в тази област на Космоса.
Това ли е самият Бог? Ако се вземе под внимание цялата безкрайност на Вселената и всички онези места за изучаване, в които НАСА би могла да изпрати своя взор, то най-вероятно това е така.
Представителите на НАСА отказват да коментират разкритията на д-р Марсия Мезон “изискващи по-нататъшното изучаване на фотографиите, получени на 26 декември 1994 г.” Независимо от мълчанието на официалните представители обаче някои добре осведомени членове на агенцията предполагат, че НАСА е открила нещо, което е способно напълно да измени бъдещето на човечеството.
Те също така потвърждават, че президентът Бил Клинтън и вицепрезидента Ал Гор имат голям интерес към анализа на тези фотографии и настояват за всекидневен отчет. Д-р Мезон потвърждава следното:
- Космическият телескоп Хъбъл е проектиран да прави фотографии на най-отдалечените ъгли на Вселената, но до преди ремонта, извършен от астронавтите, дефект на лещите не позволява пълноценно да се използват функциите му. След поправката телескопът насочва своето огромно око към далечния край на Вселената. Направена е настройка на фокуса и аналитиците от НАСА не могат да повярват на очите си… Следват многобройни проверки и накрая специалистите са категорични, че заснетото е истина. Те създават теорията, че в този “Град” не може да съществува живот в онзи вид, в който ние го знаем. Единственото логическо обяснение е, че “Града” е населен от мъртви души. Един от моите източници ми каза: “Ние намерихме мястото, където живее Бог!”.
Има слухове, че лично папа Йоан Павел II е помолил да му изпратят фантастичните фотографии, но Ватикан не потвърди, нито отрече тази информация. Тъй че знаменитото откритие остава забулено в тайна и никой не знае кога НАСА ще признае всичко…

Така изглежда нашата галактика. Учените казват че в нея има между 200 и 400 милиарда звездни системи. Какви ли още тайни се крият в нея?

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper “Дума” (“Duma”), Sofia, N 64, 19th March 2011 – see: http://www.duma.bg/duma/node/12344

DISCOVERY OF PARADISE – THE BIGGEST SECRET OF NASA? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

“THE VISITING-CARDS” OF THE DISAPPEARING CIVILIZATIONS

„ВИЗИТКИТЕ” НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Oopart (Out Of Place ARTifact) е английският термин за обозначаването на няколко десетки доисторически обекти, които са открити в различни точки на нашата земя. Нивото на технологиите, които са използвани за създаването им, по принцип се се съгласуват с възрастта им, определяна от физическите, химическите и/или геологическите показатели. Тези находки често пъти сриват вярата в консервативно настроените учени и предизвикват възторг в напредничевите изследователи и в тези, които се интересуват от алтернативни теории.

„ЛОНДОНСКИЯТ” ЧУК

През 1934 г. американските туристи Макс и Ема Хан по време на една от своите разходки в околностите на градчето Лондон (щат Тексас) сред местните скали обърнали внимание на един скален отломък със много странно вложение в него. Първоначално те не поввярвали на очите си: в лежащия варовиков къс имало най-обикновен чук. Той бил единно цяло с отломъка и се виждало че е попаднал във варовика в момент на образуването му. Металическата част на чука имала дължина от 15 см и диаметър от около 3 см. Дървената дръжка при опипване напомняла на камък, което потвърдило факта, че е вкаменена отдавна. Туристите веднага разбрали, колко е важна тази парадоксална находка и я взели със себе си.

Първоначално учените се отнасят доста скептично към тайнствената находка, като допуснали, че тя е майсторски направен фалшификат. На никой не му минало през главата, да повярва в реалността на съществуването на доисторическия чук, та нали възрастта на варовика, в който той се намирал, бил на около 140 млн години (някои допускат, че е и от по-рано – дори от геологичния период Ордовик или Силур)…. Та нали не са могли да го направят динозаврите?!
Тази находка не изчезнала във времето – желанието на учените да разкрият наглата мистификация, ги накарало да се заемат по-обстойно с нея и да и направят по-подробни изследвания. Точно тук те били принудени по-дълбоко да се замислят. Работата се състояла в това, че дървената дръжка на чука се оказала на практика вкаменена, а вътрешността и дори се превърнала във въглен. Да се фалшифицира това нещо е било практически невъзможно. След като предметът бил открит в географската зона, позната като Плато Едуардс, изминали цели десет години, преди закрепената към дървената дръжка скала да бъде внимателно премахната, за да се разкрие главата на чука във вътрешността й. Намерен обвит в скалата, той бил убедително доказателство, че трябвало да е бил изработен преди скалата да бъде формирана около него (процес, който според някои отнема десетки милиони години).

Не по-малко сензационни данни били получени и при изследването на металическата част на инструмента, което било направено в Металургичния институт в гр.Колумбус (щат Охайо). Според сведенията на креационистите Ланг (1983) и Макуей (1985), се оказало, че чукът се състоял от 96,6% желязо, 2,6% хлор и 0,74% сяра. Никакви други примеси, характерни за продукцията на съвременната металургия не били открити. Поразявало качеството на желязото, което било изключително високо дори за днешните мерки. След рентгенографско изследване се видяло, че в желязото няма никакви мехурчета, не били открити и следи от въглерод, който присъствува практически във всички земни местонахождения на желязна руда. Поразително било и високото съдържание в желязото на хлор. Качеството на желязото дори по съвременните мерки е изключително високо и продължава да предизвиква много въпроси, тъй като не са открити като примеси такива метали, които се използват в металургията – калий, никел, волфрам, молибден и др.
Освен това, това парче желязо не ръждясвало. Още когато през 1934 г., туристката Ема Хан отчупвала варовиковото парче с чука, тя одраскала силно неговата металическа част, но дори и след 70 години по това място на повреда не се виждат някакви следи на корозия. Съвременните научни знания въобще твърдо отстояват позицията, че човечеството се е научило да правите такива средства на труда приблизително преди 10 хиляди години!
Сега този загадъчен чук е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum), близо до Глен Роуз, Тексас., а неговият директор Карл Е.Бауг, който откупил находката през 1983 г., я датира като елемент от най-ранния кредитен период (преди 140-65 млн. години). За съжаление, за този чук не пишат в учебниците по история, а учените предпочитат днес да не си спомнят, тъй като ще им се наложи да отговарят на крайно нежелателни за тях въпроси. За сега най-добрият отговор остава този на д-р Ханс Йоаким Цилмер от Германия, подробно изследвал загадъчната находка „Този чук е изготвен по неизвестна за нас технология”.
БОЛТ В КАМЪКА
Подобни открития днес са направени и на територията на Русия. А този знаменит камък с вкаменен болт в него е намерен също съвсем случайно – когато сътрудници на експедицията на Центъра „МАИ-Коспоиск” търсили в южната част на Калужска област парчета от метеорит. При прегледа на различни осколки, служителят на Центъра Дмитрий Курков открива каменен образец, в който неизвестно как е попаднал малък болт с размер около 1 см. При това, той имал и гайка. Как е попаднал вътре в камъка е неизвестно, геолозите от своя страна авторитетно съобщили, че той е попаднал в камъка още когато той е бил утаечна глина, т.е. преди около 300-320 млн години!

Направеният по-късно анализ посочил, че за изминалото време атомите на желязото успяли да дефундират, т.е. да преминат вътре в камъка на дълбочина от един и половина сантиметра, а на тяхно място застанали излязлите от камъка атоми на силиций-51. В резултат на това се създал естественият за този процес „кокон”. За палеонтолозите и геолозите това явление е съвсем нормално – те много добре знаят, че всичко което се намирало в камък, рано или късно също се превръщало в камък.
Звучи невероятно? Но само да звучеше!

ст.н.с. Николай Г.Котев,
д-р по история

- SOME SPECIFIC “MILITARY” CHARACTERS OF THE MODERN BUSINESS SLANG IN THE WORLD`S ECONOMICAL AND FINANCIAL OPERATIONS

НЯКОИ “ВОЕННИ” СПЕЦИФИКИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БИЗНЕС-СЛЕНГ, ИЗПОЛЗВАН В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИ ОПЕРАЦИИ В СВЕТА

                        Николай Георгиев Котев

На „Уолстрийт” е горещо… „Времето е пари”… Но какво се крие в тези многозначителни фрази?

      Т.нар. съвременен бизнес-сленг е едно сериозно постижение в света на икономическите и финансови операции. От другия понятиен апарат, използван в различните научни области, той се отличава преди всичко със своята лаконичност и на отделни места със своето “изящество”, но това не му пречи да бъде използван там, където резултатите са най-сериозни и динамични. В много отношения сленгът придобива и „военно” звучене, но все пак не би трябвало да се приема като простите и праволинейни фрази на известния персонаж Буратино от първите месеци на обучението му…
Сленгът е валиден и в настоящия момент, лансиран и вмъкван и използван къде незабелязано, а къде и видимо – т.е. във всички възможни места, включително и в СМИ. В повечето случаи той е оставен визуално за поколенията като свидетелство за “нечии” победи или като напомняне за “неизвестни” поражения. В частност бизнес-сленгът може да бъде разгледан и анализиран на различни места по витрините на много от магазините в София – оставаща все още столица на българския финансов капитал.

Интересът към сленга идва и по една друга причина. В едно интервю с Администратора на ПРООН Марк Малок-Браун, който заема поста началник на кабинета на Генералния секретар на ООН Кофи Анан се казва: “Роден съм в началото на 50-те години. Тогава по-малко от 400 млн.души в развиващите се страни можеха да четат и пишат. Днес техният брой надхвърля 2,5 млрд. От 1980 г. насам делът на живеещите в бедност беше намален наполовина…”*
Това е действително така, но погледнато през призмата на ред други фактори, които се вземат предвид от “странния и обособен” свят на капитала, положението е по-различно. Тук трябва да можеш действително да четеш, дори и там където това е невъзможно. Факторът “време” е също от огромно значение. За нас, най-точно той може да бъде изразен чрез думите на британския икономист и учен д-р Д.Гилингс, който успя още през 1978 г. да въведе съответната йерархия във времето, а именно:
А. Продължителност на текущите операции;
Б. Продължителност на инвестирането на отделен проект;
В. Продължителност на инвестиционната програма.**
Бизнес-сленгът води началото си от края на ХІХ век и той много не се променил, независимо от прогресивните методи въведени в различни производства. Човекът все още си остава най-голямия капитал. А когато той знае в съвършенство един от шестте световни езика – цената му се вдига. Световните езици са надстройка на огромни механизми, които му позволяват да функционират на нужната висота. Ето ви един пример, как влияе превода на няколко изречения и знанието в съвършенство на езика на оригинала:

1. Современное помещение капитала.
2. Изкусcтво помещения капитала.
Знаете ли къде са въведени в обръщение? Опитайте се да ги преведете от руски език и ще се уверите сами.

В заключение, трябва да посочим, че авторът на материала не претендира за пълната изчерпателност на познаването на бизнес-сленга, но от последния могат да бъдат направени съответните изводи и поуки, които биха могли да оправят някои грешки, съществуващи в предишните икономически изследвания, и който се е отделил и изкристализирал с течение на времето от общоприетите икономически понятия, влезли в обръщение на български език. За тази цел е най-добре да се използват изданията на “Банков архив” (Швейцария). Те ще ни върнат към началото на 20 век, но в това е и нашето спасение.

      И така „времето е пари”!

Бележки:
__
* “Посоки”. Издание на ООН-България, С., 2005, № 1, с.13.
** Копринков, Хр. “Регулиране на управляеми системи” – в сп.”Икономическа мисъл”, С., 1978, кн.6, с.103.

БИЗНЕС-СЛЕНГ

“Адвокат на дявола”
При разработването и подготвянето на нова стока или услуга, тесните специалисти, които я разработват на често пъти са доста пристрастени към своите творения. Поради тази причина в групата на разработчиците на стоката или услугата се назначава т.нар. “адвокат на дявола” – човек който не се явява познавач, но който може критически да се отнася към чуждите идеи.
“Акулово ловуване”
Това е специфичен вид на мафиозно лихварство, практикувано от света на организираната престъпност, от т.нар. “специални органи” на “черния” пазар.
Особеността на този вид ловуване образно казано се състои в това, че към слепоочието на длъжника е поставен невидимия пистолет на заемодателя, състоящ се от бързо нарастващи проценти във всеки ден и със все по-голям размер.

“Акционно манто”
Термин за състоянието на фирма, съхраняваща се като юридическо лице, но не провеждаща каквато и да е търговска дейност.
Алеаторни сделки
Термин за определен вид рискови сделки (включително някои стокови сделки, облози и др.).
“Атака”
Термин за ценова политика, използвана от компаниите, имащи намерение да овладеят определено място на пазара. При това, стадия на жизнения цикъл на стоката в момента на започването на “атаката” не играе съществено значение.
“Аутрайт”
Обикновена срочна валутна сделка, която предвижда плащания по курса “форвард”, в срокове, които са строго определени от страните, изпълняващи сделката.
“Афорфе”
Това е термин за финансирането на международната търговия по пътя на вземането на преводните вексели без право на регрес, т.е. купувачът не може да има претензии към предишния държател.
“Балон”
Кредит, който трябва да бъде върнат не на части (т.нар. амортизационен метод), а с пълната му сума наведнъж.
“Бик” (“повишаващ”)
Посредник-спекулант, играещ на повишаване на курса, т.е. извършващ сделки, изхождайки от възможното повишаване на цените. Той се смята за антипод на “мечока” – борсовия “оптимист”. Количеството на “биковете” по отношение към “мечоците” на борсите е приблизително 10:1. “Бикът” удря с рогата отдолу нагоре, оттука идва и термина “повишаващ”.
“Боклучни облигации”
Термин за заеми и облигации с не много добра репутация. Поради голямия риск, процентните ставки на тези облигации обикновено са много по-високи, отколкото държавните облигации с добра репутация. Казаното по-горе се отнася и към “боклучните” облигации с лоша финансова репутация.

“Бял рицар”
Молба на ръководството, насочена към алтернативен контраагент да купи предприятието. Това дава възможност да бъде изключен от играта враждебно настроения купувач.
“Бял слон”
Сделка, при която разходите нарочно превишават потенциално възможната очаквана печалба по нея. Подобен тип сделки се провеждат с цел на свалянето на пазарните цени на курсовете на ценните книжа на борсата при необходимост на срочно отърваване от стоката. Ценните книжа, в други аналогични случаи, са свързани с определена стратегия на спекулативната игра на борсата или ценовата политика.
“Бял шум”
Техника, която се използва за прикриването на фактите, състояща от такова количество факти, новини, при които не може да се направи сортиране, да се върже към информацията, за да бъдат открити мотивите, с които се ръководят дезинформаторите.
“Вертикална концентрация”
Обединение на предприятия, осъществяващи последователните стадии на производствения процес, например добив на руда, леенето на чугун, производството на метални изделия и т.н. Тя се използва преди всичко от монополите в борбата им със своите конкуренти, за получаването на по-висока печалба.
“Витамин “В”
Термин, който във финансов смисъл на думата означава “подкуп”.
“Враждебна активизация”
Купуване на едно предприятие от друго или сливането на две или повече предприятия, което не винаги става със съгласието на това или онова предприятие.
“Възглавница”
Финансов термин за резерви, които още се наричат “надбавки за безопасност”.

“Въздушна яма”
Неустойчиво положение, в което попадат фондовите ценности във връзка с внезапното или извънредно падане на техния курс, ако то излиза далеч зад пределите на допустимото отклонение, предвидено от структурата на целия портфейл, или става на фона на общото укрепване на пазара.
“Генерика”
Бързо растяща група от неголями компании, занимаващи се с копирането на стоките и услугите на водещи в икономиката фирми.
“Горещи” пари
Става дума за ресурсите на пазара на предлаганите капитали, които се имат в сумите, освен необходимите за нормалното функциониране на процеса на възпроизводството. Те се въртят на международните парични пазари във формата на безконтролното преместване на големи маси спекулативни краткосрочни капитали между държавите и служат като катализатор на валутните кризи и инфлации.
“Гръб към гръб”
За да се ограничи риска за препродавача, трябва да се направят идентични условията на опциона и продажбата. Такива сделки се наричат “гръб към гръб” и широко се практикуват във всички онези сфери, в които от търговските фирми на световния пазар се купуват и препродават суровините (химикали, торовe, енергоносители, руда и т.н.), с други думи, в транзитната търговия.
“Губещ лидер”
Рекламирането на стока, продавана по себестойност или дори по-ниско от стойността, за привличането на купувачи.
“Да купиш с карантията”
Този термин означава да купиш ценни книжа и да заплатиш с налични в пълен размер.
“Да направиш заден ход”, “да отстъпваш назад”
Когато доходността на ценните книжа на пазара нараства, а цените падат, за пазара казват, че той “дава заден ход”, “отстъпва назад”; инвесторът обменя една ценна книга за друга, която има по-кратък текущ срок до погасяването на нейния срок на изплащане.

“Да уловиш котировката”
Става дума за дилър, който е съгласен да продаде валута по курса на купувача, котиран от друг дилър; в такъв случай се казва, че той е “уловил котировката”.
Двудоларов брокер
Брокер, член на фондовата борса, който изпълнява поръчения на други брокери, по-специално в период на висока пазарна активност или в момента на откриването и. Двудоларовият брокер (съкр.ДБ) работи за брокери, които са заети с изпълнението на първостепенни инструкции, или за фирма нямаща партньори сред членовете на борсата, намиращи се в операционната зала.
“Дело на ръцете на един човек”
Котируема на пазара цена в онзи случай, когато двете страни на котировката са обявени от едно и също лице.
“Джобер”
Термин за фирма, която изкупува отделни крупни партии от стоки за бързото им препродаване на пазара.
“Димопродукт”
Tова е всякакво изделие, което вече е рекламирано и обещано на клиентите, но в действителност още не съществува или се намира в стадий на разработването и, не успява към обявения срок на началото на продажбата.
“Динамитчик”
Eнергичен брокер, активно продаващ несигурни ценни книжа.
“Дути” корпорации
Kомпании, които поддържат своята рентабилност по пътя на свиването на производството вътре в страната (държавата) и пребазирването му в региони с ниско равнище на заплащането на труда на производителите.

“Дърво” на целите и задачите.
Структурен модел на процеса на приемането на решения, включващи неговите елементи по поръчения (цели, задачи, мероприятия) и връзките между тях (включване и подчиненост). То е един от основните инструменти на програмно-целево управление.
“Еквивалентна замяна”
Факт на заменянето на една кредитна операция от друга. Например, закриването на една текуща сметка и признаването на салдото и за откриването на нова сметка.
“Емири”
Така на Запад наричат швейцарските банкери, представители на крупния делови свят.
“Жертва на надлъжен трион”
Става дума за този, който е понесъл двойна загуба: първия път – при купуването на ценности на връхната точка на покачването на цените или на курса им, а втори път – в реверса на позицията, т.е. при продажбата на най-ниската точка на падането на конюнктурата на търсенето им.
“Зелен шантаж”
В този случай притежателят на крупен пакет от акции заплашва фирмата с “активизиране” с последващото раздробяване на нейното имущество, ако тя не се окаже готова да купи от него акции по изгоден за него курс.
“Златен парашут”
Това е обещанието да се изплатят на менаджерите крупни суми, ако те се съгласят с “активизирането”, или сключат с тях трудов договор с много високи премии при напускане. В действителност, това има за новия купувач своя недостатък, тъй като той е принуден да продължава работата в кръга на менаджери, враждебно настроени по отношение на него.
“Издояване на наличността”
Термин за финансова операция, при която някаква продукция се произвежда в широки мащаби и с относително висока стойност, но при низки издръжки, в резултат на което производителят получава печалба, по-висока от средното ниво на компанията или отрасъла като цяло.

“Изчезнал без вест”
Така на Запад наричат човека, който не се поддава на съблазън, изкусен от подкуп.
“Икономическа лепроза”
Термин за извършването на търговски операции със стоки, които имат фалшива търговска марка.
“Кавалерийска размяна”
Ефект на взаимноизгодна обмяна на валута или на ценни книжа, когато банката регистрира сделката, оставайки в неведение относно вида на обменяните ценности.
“Китайски телевизор”
Термин, означаващ преглед в митницата по ръчен начин.
“Конкурс”
Ред на удовлетворяването на претенциите на кредиторите към несъстоятелния длъжник. Той се състои в предаването в съдебен ред на имуществото на длъжника под управлението на специална комисия, т.е. в т.нар. конкурсно управление. Последното се занимава с разглеждането на изискванията на кредиторите.
“Котки и кучета”
В най-висока степен спекулативни и обикновено ниско оценявани от пазара фондови ценности, по които дивиденти не се изплащат.
“Край”
Гаранция, която се внася на търговската сметка на брокерска фирма при поместването от компанията (фирмата) на заявка за фючерсен контракт.
“Люлеене при полет”
Непрекъснати еднотипни операции или продажба на ценности, провеждани от спекулантите, които не оказват съществено влияние върху създалата се конюнктура на пазара. Също така означава, незаконен опит на брокера да събере за себе си допълнителни комисионни суми по пътя на ускоряването на покупко-продажбата на ценни книжа по указания на клиента.

“Меки” облигации
Заеми и облигации на развиващите се страни, както и тяхната валута се наричат “меки”.
“Меки” технологии
Направление на индустриализирането на схемата на услугите, когато индивидуалните услуги се заменят от планирани преди това комплекси.
“Мелон”
Сума от необичайно високи печалби, предназначени за разпределение.
“Мечок” (“понижаващ”)
Борсов посредник, играещ на понижаването на курса, т.е. изхождащ от възможното понижаване на цените на фондовата борса, своего рода “борсов песимист”. Доходът на “мечока” определя разликата между цената на покупката на акцията и цената на продажбата им. Това название идва от факта, че “мечока”, нападайки врага го удря с лапата отгоре надолу.
“Пазарна ниша”
Върху основата на анализа на информацията от фирмата се отделят “сегменти” на пазара, които осигуряват доход на фирмата. Ако в нишата се окажат “сигменти”, върху които не са обърнали внимание конкурентите, т.е. ако съществува “пазарен прозорец”, то перспективите на фирмата са доста светли.
“Панама”
Крупно мошенничество, извършено с помощта на подкупуването на длъжностни лица.
“Педалиране”
Начин за контрол върху голямо количество стока с помощта на сравнително малки вложения.
“Да прехвърлиш оградата”
Термин, означаващ да изкараш зад граница суровини по фалшиви документи.
“Пориви”
Кратковременно движение на цените на борсата, предизвикано от неочаквана информация.
“Почистване на боклука”
Метод на издирването на информация, оставена от ползвателя след работа с компютъра. Изисква изследването на данните, оставени в паметта на машината.

“Пушена херинга”
Предварителен проспект, който в общи линии информира за емисиите на облигационния заем. В него не са посочени основните параметри: искана цена, размерът на емисиите за дилърите. “Пушената херинга” може да бъде пусната до встъпването в сила на заявлението за регистрация на емитента.
“Ринг”
Споразумение на няколко предприемача, насочено към изкупуването в определен район на някаква стока с цел на монополизирането му в ръцете на групата, създала “ринга”, и с последващата и продажба по монополно високи цени.
“Сапунени мехури”
Предприятия, които са създавани от най-различни авантюристи за измама и извличане на печалба.
“Сляп” брокер
Брокер, който излиза от свое име и не разкриващ имената на своите клиенти на другите участници на операцията. Този начин се явява като общоприет, но на пазара на федералните фондове и на срочните евродепозити не се използва.
“Соло”
Курс, който възниква за сметка на изменението на днешния курс с намаляването и с надбавката върху срочните валутни операции.
“Сприн оф”
Метод, използван от компанията за разчленяване на операциите и активите по пътя на пропорционалното разпределение сред своите акционери на принадлежащите и акции на друга компания.
“Спектейл”
Брокер, който има работа с дребни клиенти, но се концентрира върху създаването и финансирането на своя собствена спекулативна позиция.
“Стелаж”
Вид на срочна сделка с премия, по която платеца на премията получава правото сам да определя своето положение в сделката, т.е. при настъпването на срока да обяви себе си за купувач или продавач, при това той е задължен или да купи от своя контраагент, получателя на премията, ценни книжа по най-високия курс, или да ги продаде по най-ниския курс, фиксиран в сделката.
Тези курсове се наричат точки на “стелажа”.
За разлика от другите видове срочни сделки, при “стелажа” платецът на премията печели както при повишаването, така и при понижаването на курса, ако те излезат зад пределите на точките на “стелажа”. Получателят на премията разчита наопаки, върху устойчивостта на курса; ако към времето на ликвидирането на сделката курсовете не излязат зад пределите на точките на “стелажа”, печалбата ще бъде в негова полза.

“Тат” (“успявай да въртиш”)
Този термин е пуснат в обръщение от японските менеджери, който обозначава периода от момента на появата на осъзнатото търсене на нов продукт до момента на доставянето му на пазара в масово производство.
“Твърди” технологии
Направление на индустриализацията на сферата на услугите, свързано със замяната от оборудване, на хора.
“Твърдо ядро”
Пакет от акции, принадлежащи на най-голямите акционери на денационализираните технологии.
“Тлъсти котараци”
Обикновенно така наричат руските промишлени и финансови олигарси.
“Точно попадение”
Необикновенно крупна операционна печалба, получена от продажбата на акции след кратковременното им притежание.
“Фасовка” (търговска мярка)
Общоприетото на дадената борса количество на стока например на акции, с които се провежда търговията. На Ню Йоркската борса 100 акции се приемат за фасонирана стока, 99 – нефасонирана. В Япония фасовката е равна на 1000 акции, а във Великобритания въобще отсъства.
“Форвард”-пазар
Пазар, на който сделките се сключват в продължение на дълъг период от време. Тези сделки като правило се сключват в последния ден на месеца.
“Хаос-пилот”
Менеджер, действуващ чрез вземането в предвид на собствените си емоции, слушащ собствената си интуиция и доверяващ се на интуицията.

“Черен откат”
Търговска операция, когато част от партията на стоките се получава безплатно от една от търгуващите страни или от посредника. По правилата на играта, тази сделка трябва да остава търговска тайна за всички, включително и за данъчната инспекция.
“Черни” комисионни
Пари, които се изплащат от криминалните посредници за оказването на доста деликатни услуги на “сенчестия” бизнек: изменения на положенията на сключваните договори, сключването на нищожни сделки, снижаването на цените за доставяната продукция и, обратно, повишаването на цените върху купуваните стоки и т.н.
“Черни пеперуди”
Фалшиви фирми с капитал от няколко долара, създавани дори от отделни честни бизнесмени, за да се подсигурят от всякакви неочакваности на финансовия пазар.
“Чистене на прозорците”
Мерки, които се предприемат за придаването на баланса на по-голяма ефективност към момента на неговата презентация.
“Юзер”
Ползувач на компютър, който в зависимост от софтуера използван от него, опита и квалификацията му, може да бъде оценяван от съответните специалисти като “твърд”, “мек”, “суров” и т.н.