- WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? (THE MILITARY`S MISTERY MACHINE)


СМЕРЧОВЕ, МЪЛНИИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ПО ПОРЪЧКА!?

Безумното въздействие върху земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера се превръща в глобална опасност за целия свят
Известно е, че в края на 70-те години на миналия век СССР и САЩ подписват съглашение за забрана на проекти от геофизиката, които могат да бъдат използвани за военни цели. Въпреки това обаче разработването им, скрито в мъглата на недомлъвки, спекулации и дори мистика, продължава под формата на научни изследвания.
Точно такава разработка, по мнението на много учени, е и специалната американска програма HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program или Програма за високочестотни активни аврорални изследования, т.е. изследвания на Северното сияние). За неин кръстник се смята американският учен от Тексас Бернард Дж. Истлунд, който още през 80-те години получава патент за „Метод и техника за въздействие върху участък от земната атмосфера, йоносферата и магнитосферата“.

Антенният комплекс на „ХААРП“. (HAARP antenna array)

Днес, в северната част на САЩ, на 400 км от Анкоридж (щата Аляска), във военния полигон Гакхона е разположен един необикновен обект. Огромен участък от територията на полигона буквално е „залесена“ с гора (180 броя) от 25-метрови антени. Това е т.нар. Арфа (аврорална резонансна фазирана антена), неотменима част от самата „HAARP“.
„Арфа“ е разработена за въздействие върху йоносферата – слой от атмосферата, намиращ се на 50 км над земната повърхност. Въздействието се осъществява на обширно поле с монтирани на него синхронно работещи антени. Енергията от излъчваните радиовълни може да се концентрира и модулира в предели, немислими и с невиждана до днес мощност за науката. Най-просто казано, установката „Арфа“ представлява обърнат наопаки радиотелескоп – той обаче не лови сигнали, а ги излъчва и е
способен буквално да „свари“ горните слоеве на атмосферата

Поглед към диагностичните сензори на „ХААРП“. (Overview of the HAARP Diagnostic Sensors)

Като резултат на смущенията в йоносферата възниква поток от дълги вълни, които ще се върнат обратно, пронизвайки земята, водата и самите нас. Официално комплексът за йоносферни изследвания (HAARP) е построен за изучаването на природата на йоносферата и за развитието на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на САЩ. Предполага се и използването на HAARP за откриването на подводни лодки, за подземна томография на недрата на планетата и за т.нар. пробиване на йоносферата. Но според учените, в САЩ се подготвя нов вид оръжие, т.е. в рамките на HAARP се разработва интегрално геофизическо оръжие, оказващо въздействие върху околоземната среда чрез радиовълни с висока честота. Значимостта на този качествен скок в системата на въоръженията е сравнима единствено с прехода от хладното към огнестрелното или от обикновеното към ядреното оръжие.
Полигонът е заграден с бодлива тел, периметърът му се охранява от мобилни въоръжени патрули на морската пехота, а въздушното пространство над т.нар. изследователски стенд е затворено от пролетта на 1997 г. не само за гражданските, но и за военните самолети. След събитията от 11 септември 2001 г. около HAARP са поставени и противовъздушни комплекси на ПВО на САЩ.

Въздушна снимка на комплекса „ХААРП“, погледнато източно от Маунт Санфорд, Аляска. (View of HAARP from the air, looking East towards Mount Sanford.)

За това, че установката има за цел да изучава възможностите за бойно използване на смущенията в йоносферата и магнитосферата на Земята, говори и фактът, че тя е построена със съвместните усилия на ВВС и ВМС на САЩ. Научните списания твърдят, че с помощта на HAARP може да се предизвикат изкуствени Северни сияния, да се заглушават задхоризонталните радиолокационни станции от системите за ранно предупреждение на пусковете на балистични ракети и да се откриват подземни секретни комплекси на противника. Радиоизлъчването HAARP е способно да прониква дълбоко под земята и да диагностицира тайни бункери и тунели, да изгаря електрониката, да разрушава космическите сателити.

The HAARP HF Ionosonde Antenna
Използвайки HAARP, специалистите се опитват да създадат технологии за въздействие върху атмосферата, което би изменило времето дори до създаването на различни стихийни бедствия: мощни земетресения, валежи, наводнения, урагани…
Електромагнитно вместо ядрено оръжие?
В състава на HAARP влизат антени, радари, лазерни локатори, магнитомери, компютри за обработка на сигналите и за управлението на антенното поле. Целият този комплекс се захранва от мощна газова електростанция и шест дизел-генератора. С развръщането на комплекса и с изследванията в него се занимават лаборатории по астрофизика, геофизика, средства за поразяване. От 2000 г. в състава на експеримента е включен и крайцерът „Уискънсин“, на който е разположено нужното оборудване.

Днес са създадени и действат вече пет излъчвателя с различна мощност за целенасочено въздействие върху човешката среда на обитаване. Три от тях се намират на Скандинавския полуостров, четвъртият – в Аляска, а петият – на остров Гренландия.
Излъчвателите на HAARP са качествено ново ниво на техниката. Когато ги включват, равновесието на околоземната среда се нарушава. Нагрява се йоносферата. Американците вече са успели да получат изкуствено удължени плазмени образувания с километрични дължини, другояче казано – гигантски кълбовидни мълнии! Това позволява да се каже, че е създадено геофизическо оръжие. Какво ще се случи, ако се включат на пълна мощност и петте излъчвателя на HAARP, съвременната наука не може да обясни. Интегралните системи на геофизическото оръжие с това са страшни, че атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята стават не само обекти за въздействие от излъчвателите, но и се превръщат в част от тези оръжейни системи.


Какво може да направи една лавина от заредени частици
С използването на излъчвателите от HAARP в избран район може да бъде напълно нарушена въздушната и морската навигация, да се блокират радиовръзките и радиолокацията. Може също да се изкара извън строя бордната електронна система на изкуствените космически апарати, балистични ракети, самолети и различни наземни системи. В произволно очертан регион може напълно да бъде прекратено използването на всички видове въоръжение и бойна техника. Интегралните системи на геофизическото оръжие са в състояние да предизвикат мащабни аварии във всякакъв вид електрически мрежи, нефтопроводи и газопроводи.
Следващото ниво е негативното въздействие върху биосферата, в това число и върху психическото здраве на населението на отделни държави и дори на група държави. Съгласуваната работа на петте излъчвателя от HAARP е в състояние да доведе до необратими негативни геофизически, геологически и биологически катаклизми от планетарен мащаб. С други думи казано, ще бъде изменена средата на обитаване на хората.

Вандализмът в небесата…

Днес действащата система HAARP обхваща Северното полукълбо от полюса приблизително до южния бряг на полуостров Крим. От 2002 г. в Европа и Азия вече се наблюдават катастрофални наводнения и суши, урагани, включително и гигантски смерч до бреговете на Италия. Всичко това позволява да се допусне, че тези явления са свързани с изпитанията на системата HAARP. А какво ще се случи, ако американците създадат подобна система и в Южното полукълбо? И сега се допуска, че Съчуанското земетресение от 2008 г. и това в Хаити от 2010 г. са следствие от работата на излъчвателите на HAARP.


Учените не остават безучастни към новото предизвикателство
– На 5-7 май 1997 г., по време на 12-ата Генерална асамблея на ООН, д-р Николас Бегич, основател на издателствата „Ърт-Пулс Прес“ и съавтор на книгата „Арфа“ за падналите ангели“ и „Възходът на Земята“, изнася в Европарламента доклад, посветен на проблема за дейността на правителството на САЩ в Арктика и създаването на „Арфа“
– На 5 февруари 1998 г. комисията на Европарламента по въпросите на сигурността и разоръжаването провежда слушания по проекта „Арфа“. За възможностите на „Арфа“ и новите военни технологии отново докладва изтъкнатият американски учен д-р Николас Бегич.

Вандализмът в небесата…

- Бившият военнослужещ от френската армия Марк Филтерман в сп. „Intelligence Newsletter“ от 16 декември 1999 г. говори за „климатична война“ и развива тезата, че СССР и САЩ в края на 80-те години на миналия век са разработили ноу-хау за манипулирането на климатичните изменения. Той посочва няколко метода за постигането на подобен ефект
– Д-р Розалия Бертел в „Таймс“ от 23 ноември 2000 г. твърди, че проектът HAARP включва разработка на предизвикването на урагани и тайфуни или отклоняването и пренасочването на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикването на суши или наводнения в определени райони на света.

Тук са само някои от последиците…

- На 14-15 август 2003 г. електромрежата на Североизточните щати в САЩ се повредили. Без ток останали над 50 милиона американски граждани от Ню Йорк до Детройт. По-късно се оказало, че инсталацията НААRР в Гакона, Аляска е била включена на 14 август точно в 16.00 часа!

- На 23 август 2003 г., столицата на Финландия – Хелзинки, изгубила мистериозно всякаква комуникационна връзка със света.

Елемент от системата HAARP, който продължава да действува и днес…

- На 24 декември 2004 г. огромна вълна от безпрецедентно гигантско цунами, предизвикано от подводно земетресение от 9 степен по Рихтер с епицентър северно от остров Суматра, Индонезия, заляло едвам ли не половината територия от света.

- На 30 август 2005 г. ураганът „Катарина” от 5-та категория премина опустошително върху няколко американски щата и върху град Ню Орлеанс. След него имало много човешки жертви и унищожена инфраструктура.

- На 12 май 2008 г. станало огромното земетресение в Съчуан, Китай. Освен огромните човешки жертви, то довело и до преливането наводите на 40 големи реки.

-  На 13 януари 2011 г. станало земетресението в Хаити, което било от 7 степен по Рихтер и което убило около половин милион хора.

-  През март 2010 г. изригнал вулканът в Исландия, поставил за известно време на границите на оцеляването на самаолетните полети в Европа.

- На 22 февруари 2011 г., мощно земетресение от 6,5 степен по Рихтер унищожило втория по големина град в Нова Зеландия, намиращ се на южния остров Крайстчърч.

-  На 11 март 2011 г. в Тихия океан, срещу североизточния бряг на Япония станало земетресение, което получило названието „мегатрусът Сендай”. То успяло да измести японските острови с 4,5 метра, да съкрати деня с 1/1000000 част от секундата и да измести оста на Земното кълбо.

- Последвалото след това земетресение в Австралия от 5,7 по Рихтер, накарало доста хора да си спомнят за американската шпионска база Pine Gap, която случайно се намирала близо до епицентъра на споменатия трус, на дълбочина от 10 км.
Разследванията продължават и днес, а страшното бедствие в Япония ги прави още по-спешни и по-необходими.


Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper  „Дума“ („Word“), Sofia, N 88 from 16th April 2011. See – http://www.duma.bg/duma/node/13552

Creative Commons License
WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

More information: https://www.youtube-nocookie.com/v/xo-T_KvLNdQ?version=3&hl=bg_BG

2. http://www.haarp.alaska.edu/haarp/cam1.html

- THE MEMORY OF THE TIME


ПАМЕТТА НА ВРЕМЕТО

Наближава 134-годишнината от Руско-турската война (1877-1978 г.), донесла дългоизстраданата и окончателна свобода на българския народ от петвековното турско робство. Българският народ и днес пази в сърцата си паметта на онези дни и месеци, когато то посрещаше своя руски освободител, успял с много жертви да създаде независимата ни държава – първоначално княжество, а по-късно и царство. Много са паметниците, които отбелязват трудния и мъчителен път към свободата – духовна, икономическа и политическа. Общо 14 места – спомени от Руско-турската война (1877 – 1878) с паметни плочи, паметници, църкви, барелефи, гробища – могат да се видят в столицата.
Това са: паметната плоча на Павел Красов на едноименния булевард в Горубляне на входа на София, храм-паметникът „Свети Александър Невски”, руската църква „Свети Николай”, Руският паметник, Докторският паметник, паметникът на Цар Освободител, барелефите на ген. Е. И. Тотлебен, ген. Й. В. Гурко, ген. М. Д. Скобелев, хирургът Н. И. Пирогов, руското военно гробище в Централни софийски гробища, паметникът на Граф Игнатиев и подписването на Сан Стефанския мирен договор, паметникът на генералите Василий Каталей и Дмитрий Философов на бул. „Цариградско шосе”. И все пак в самата София сред многото исторически паметници има няколко паметника, които са онази невидима нишка на времето, която ни връща към тогавашните славни и мъжествени дни. Това са:

Паметникът на Цар Освободител

Той е разположен днес на площад “Народно Събрание” и е неотменим елемент от архитектурния комплекс, изграждан в продължение на повече от столетие. Този един от най-красивите паметници на София е създаден по проект на флорентиеца Арнолдо Дзоки, автор на паметника на великия Гарибалди в гр.Болоня, Италия и на паметника на Христофор Колумб в гр.Буенос Айрес, Аржентина. И днес италианците ревниво пазят паметта на своя талантлив скулптор – Посолството на Република Италия се намира на стотина метра западно от паметника.

Паметникът е завършен през 1903 г., но официално е открит на 30 август 1907 г. Отдалеч е видна конната статуя с фигурата на Царя Освободител Александър ІІ, държащ в едната си ръка манифеста за обявяването на война. Горната част на подставката под конната фигура е орелеф с многобройни фигури – в централната и част се намира крилата фигура на гръцката богиня на победата Нике, с меч и щит в ръцете си. От дясната страна на паметника е дадена фигурата на генерал Михаил Скобелев, а зад него е виден главнокомандващия Руската армия Николай Николаевич, седящ на кон, със извадена сабя в ръка. След генерал Скобелев настъпват българските опълченци, с развято Самарско знаме. От лявата страна на богинята Нике се виждат отлетите в метал фигури на И.В.Гурко и Н.П.Игнатиев, възседнали коне. След тях настъпват българските опълченци, предвождани от бъдещия народен трибун Димитър Петков. Сред опълченците се виждат раздвижените динамично фигури на националните герои Иван Бобевски, Григор Найденов, Бошнаков и др. Южната (задна) част на орелефа е посветена на участието на българския народ във войната – показани са фигурите на гражданите и селяните обединени с руските офицери и войници, едни носещи пушки и карабини, а други – храна и признателни венци.

От трите страни на долната част на подставката са поставени бронзови пластини с релефи, изобразяващи най-важните моменти на Освободителната война. На южната страна е показано сражението при гр.Стара Загора, където храбрите български опълченци заедно с капитан Калитин защитават Самарското знаме и отразяват атаките на башибузлука на Сулейман паша. На западната страна на величествения паметник е показан момент от подписването на Сан-Стефанския прелиминарен мирен договор на 19 февруари 1878 г. – около масата за преговори са седнали граф Н.П.Игнатиев, княз А.Нелидов и турските пълномощници – Саафет паша и Саадула паша. На източната част на паметника е дадено откриването на Учредителното народно събрание в гр.Велико Търново, станало на 10 февруари 1879 г. Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков чете първото тронно слово. Виждат се фигурите на неговите най-близки помощници – сенатора Сергей Лукянов, на генералите Гресер-Золотарьов, М.Домонтович. На този барелеф могат да бъдат открити и фигурите на още около двадесет български първенци сред които са тези на председателя на Учредителното събрание екзарх Антим І, на митрополит Климент, на Драган Цанков и др. От дясната страна на барелефа са отляти в бронз фигурите на най-видните личности на българската история от периода на нейния Ренесанс – Петко Р.Славейков, М.Балабанов, Тодор Бурмов, Стоян Заимов, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Васил Радославов, Иван Е.Гешов и др. На източната част е пресъздадена сцена от тържественото откриване на Учредителното събрание във Велико Търново.

Докторският паметник

Докторският паметник е разположен в градината, която се намира зад Народната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”, ограничена от улиците и булевардите “Оборище”, “Сан-Стефано”, “Шипка” и “Кракра”.

Докторската градина е построена във вид на четиристенна пресечена пирамида, която е увенчана с гранитен саркофаг. Той е издигнат в памет на доблестните лекари, санитари и медицински братя, които дали живота си при изпълнението на своя хуманен дълг в Освободителната руско-турска война. Паметта за тях е запазена за бъдещите поколения – имената и фамилиите им са изписани с черни букви по големите блокове от бял пясъчник, от които е изграден паметника. Наред с руските имена, могат да се видят и много имена на поляци, взели участие във войната като санитари. На западната страна на паметника се виждат имената на загиналите при превземането на Плевен, на източната – при Пловдив, на северната – при Шипка и на южната – при село Мечка, Плевенско. Общо тук са дадени имената и фамилиите на 528 лекари, санитари и медицински братя. Днес, сянката на вековните дървета, като че ли успокоява техния несломим дух, а през деня слънчевите лъчи осветляват скромния надпис “Медицинским чинам, погибшим в турецкую войну 1877-8 год.”. Паметникът е завършен още през 1883 година и е бил създаден по проекта на чеха Томашек, който е известен още и като създадел на храм-паметника на връх Шипка, Стара планина.

Руски паметник

Руският паметник е един от най-красивите паметници, който е създаден в чест на многото загинали руски герои по време на Руско-турската война. Двама архитекти-строители претендират днес за създаването и строителството на паметника – един от тях е А.В.Йосифович Шервуд, кжойто е създател на паметника при Плевен и на паметника на Плевенските герои, а другия – константинополския архитект Вокар, който е построил много паметници, посветени на героите от руско-турската война в райните на Плевен, Свищов, Разград, Бяла, Добрич и др. Паметникът се намира в центъра на малък, но възлов площад, от който започват булевардите “Македония”, “Генерал Тотлебен” и “Генерал Скобелев”. Той е изграден точно на този път, по който отстъпвали панически войските на Осман Нури паша, пред победоносното настъпление на руските войски, извършено на 22 декември 1877 година. Паметникът е осветен на 29 юни 1882 г. и е открит от самия княз Александър Батенберг.

И все пак съществува позабравено днес, но широко разпространено в началото на ХХ век мнение. Като че ли надписът от псалма “Не нам, не нам, а имени твоему” е посветен от създателите на паметника, на известния в годините на Руско-турската война военен кореспондент Всеволод Крестовский, който описал в своя двутомник “Военновременни записки” животът, съдбата и подвизите на стотици и стотици руски офицери и войници, взели участие в освобождението на българските земи. Той не бил много добре приет от императорската върхушка и не получавал многобройни награди, като другите кореспонденти на западните вестници и илюстровани издания, и на често пъти попадал в немиласт за своя остър и жив език. Но благодарната руска армия не е забравила своя непокорен син.

Обелискът е изграден от бял варовик и има височина десет метра. Той е украсен с мраморни пластини, с направени надписи и с мраморен медальон (кокарда), поставен на източната част на обелиска. На източната част е написано:

“В Царствовании Александра ІІ-го императора всеросийского волею и любовью его освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года.”

На противоположната – западна страна може да бъде прочетен част от псалма: “Не нам, не нам, а имени твоему – 1877-1878”.

Паметникът на генерал-лейтенант Васил Василиевич Каталей и генерал-майор Дмитрий Василиевич Философов

В двора пред зданието на Българска телеграфна агенция, под сянката на дърветата е разположен един малък паметник, който има приблизително формата на намален модел на Руски паметник. Той увековечава паметта на двама от героите, дали живота си за освобождението на България, единият от които е и генерал-лейтенант Василий Василиевич Каталей, а другият – генерал-майор Дмитрий Василиевич Философов.

Руската църква “Св.Николай Чудотворец”

Руската църква “Свети Николай Чудотворец” се намира на ъгъла на бул.”Цар Освободител” и ул.”Г.С.Раковски”. Тя е постоена по настояването на руския дипломатически представител в България Сементовски-Курило. Проектът е създаден от руския архитект Преображенский и е изградена в чисто московски архитектурен стил. Над централния вход в църквата е монтирана великолепна стилна майоликова икона на “Св.Николай Чудотворец”, а над северния вход под камбанарията се намира майоликовата икона на “Св.Александър Невски”. Позлатените кубета на красивата и изящна църква са видни от много места на София.

Църквата е осветена от руското и българско духовенство на 11 ноември 1914 г. Заради започването на Първата световна война, тържеството по освещаването е било скромно, само при участието на най-висшите представители на Царството.

Паметник на българският опълченец

Паметникът на българския опълченец в град София е разположен зад Централния военен клуб, срещу Дома на Москва в София, до храма „Александър Невски“. Бронзовата фигура на българския опълченец, участвал в Руско-турската освободителна война е направена по известната картина „Самарското знаме“ на художника Ярослав Вешин. На постамента с форма на кръст за храброст са поставени четири барелефа – три от тях са по известните картини „Битката за Орлово гнездо“, „Освещаването на Самарското знаме“ и „Качването на Балкана“, а четвъртият, поставен на гърба на паметника, представлява карта на Балканския полуостровс пътя на опълченските дружини от Руско-турската освободителна война. В монумента бяха вградени 12 капсули, в които са поставени имената на загиналите опълченци, имената на дарителите и урна с пръст от местата на сраженията. Монументът представлява фигура на опълченец, които в едната си ръка държи Самарското знаме. Той е открит на 24 август 2008 г. от кмета на София Бойко Борисов, в присъствието на президента на Република България Георги Първанов.

Паметник на граф Игнатиев и подписването на Сан Стефанския мирен договор

Историята завинаги ще помни онези, които участваха в Освобождението на България. Николай Павлович Игнатиев – руският посланик в Цариград, е един от тях. Той посвети живота си на Освобождението на България и не случайно именно той подписа Санстефанския договор от името на Руската империя. Паметникът на граф Николай Павлович Игнатиев е открит в Докторската градина – на ъгъла на улиците „Шипка“ и „Сан Стефано“, от вицепремиера и външен министър на България Ивайло Калфин и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, на 18 януари 2008 г., в рамките на посещението на Президента на Русия Владимир Путин в България.

Свободата беше изстрадана. Дипломацията направи възможно подписването на Санстефанския договор на 3 март 1878 г., отбеляза вицепремиерът и припомни думите на Граф Игнатиев: „Моят идеал е България да е свободна. Радвам се, че го виждам осъществен. Сърцето ми принадлежи на България.“

Ст.н.с. ІІ ст. Николай Г.Котев, д-р по история

Printed in списание „Руски Стандарт“, София, 

Creative Commons License
„THE MEMORY OF THE TIME“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

– BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945



БЕРЛИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ (16 април-2 май 1945 г.)

В световната история има дати, които човечеството никога не забравя. Едната от тях е празнуването на 8 май в западноевропейските държави и на 9 май в Русия, в която всяка година се отбелязва като Ден на Победата, а в Европа – като ден на освобождението на европейските държави от нацистко робство.

За окончателния разгром на нацистка Германия допринася подготовката и извършването на Берлинската настъпателна операция на съветските и полските войски, осъществена в периода от 16 април до 2 май 1945 г. Как е извършена тя?

Преди всичко, това е настъпателна операция, в която взимат участие войските от 2-ри Белоруски (маршал К.К.Рокосовски), 1-ви Белоруски (маршал Г.К.Жуков) и 1-ви Украински фронт (маршал И.С.Конев) при участието на Балтийския флот, а така също и 1-ва и 2-ра полски армии. Целта на операцията е да бъде разгромена групировката на противника, разположена на Берлинското направление, включваща в себе си 3-та танкова и 9-та полева армия от групата армии „Висла”(генералите Г.Хейнрици, след който е К.Типелскирх), 4-та танкова и 17-а полева армии от групата армии „Център”(генерал-фелдмаршал Ф.Шьорнер), да се овладее столицата на Третия райх – Берлин и да се излезе на рубежа на река Елба за съединяването със съюзническите англо-американски и френски войски. Советското командване сосредоточава на Берлинското направление 19 общовойскови (в това число 2 полски), 4 танкови и 4 воздушни армии (2,5 млн. човека, 41600 оръдия и минохвъргачки, 6250 танка и самоходно-артилерийски установки, 7500 самолета). В същото време голя помощ оказва и англо-американската авиация – от запад с непрекъснат интервал от време и на вълни летяли срещу столицата на Германия английските и американски бомбардировачи, които методично квартал след квартал унищожавали града, превръщайки го в руини.

„Ние никога няма да се предадем!“

Надявайки се на възникването на разногласия между съюзниците от антихитлеристката коалиция, германският фюрер Адолф Хитлер вземал всички мерки, за да задържи настъплението на съветските войски и да се договори в края на войната с американците за подписването на сепаратен мир. За тази цел в района на Берлин били съсредоточени срещу съветските фронтове над 1 милион германски военнослужещи, 10400 оръдия и минохвъргачки, 1530 танкове и щурмови оръдия, над 3300 самолета. На западната страна на реките Одер и Нейсе били създадени 3 отбранителбни полоси с дълбочина от 20-40 км, а Берлинският укрепен район бил построен и защитаван от три концентрични отбранителни полоси. В самата нацистка столица всички по-големи здания били превърнати в опорни пунктове, улиците и площадите препречени от мощни барикади, били поставени многобройни минни полета. В самият град с площ от 88 хиляди хектара, били създадени девет сектора за отбрана, като централният сектор в който влизали основните административни и държавни учреждения (тук влизали Райхстага и Имперската канцелария) били специално подготвени в инженерно отношение за отбрана. В града имало построени над 400 железобетонни ДОТ-ове, като най-големите били шестетажни и в тях могло да се укрият до хиляда човека. Стените на зданията били покрити с пропагандни лозунги на Гьобелс от рода „Wir kapitulieren nie!“ („Ние никога няма да се предадем!“), „Всеки германец ще защитава своята столица!“, „Да спрем червените орди до стените на Берлин!“, „Победа или Сибир!“ и др. Високоговорителите денонощно призовавали берлинчаните да защитават своята столица, като ги приканвали да се сражават до края. Но независимо от тази патетичност на пропагандата, навсякъде ясно се виждали белезите, че столицата е обречена и се вижда края на войната. За отбраната на Берлин германското върховно командване спешно формирало нови подразделения, прочиствайки своите тилове. Но особено тежко впечатление сред населението направил факта, че през януари-март 1945 г. на военна служба били призовани всички 16-17 годишни младежи.

Първите съветски успехи

В периода от 16 до 19 април съветските войски успяват да пробият одерско-нейсенския рубеж на отбраната на противника. Вземайки в предвид, че в полосата на 1-ви Белоруски фронт противника е разполагал с няколко силно укрепени полоси за отбрана, които забавили предвижването на войските от фронта, съветското командване бе решило да обкръжи берлинската групировка на германските войски, като я обкръжи със силите и средствата на другите два фронта – 2-ри Белоруски и 1-ви Украински.

Настъплението срещу столицата на нацистка Германия започнало през втората половина на април 1945 г., т.е. след завършването на основните операции на Червената армия в Унгария, Източна Померания, Австрия и Източна Прусия. По такъв начин германскаята столица е била лишена от поддръжката на другите най-важни селскостопански и промишлени германски региони. Или с други думи казано, Берлин е бил отрязан от възможността да получава ресурси и резерви, което несъмнено ускорило падането му. Излизайки към реките Одер и Нейсе, съветските войски успяли дълбоко да се вклинят в отбраната на противника, като на западния бряг на р.Одер били направени плацдарми, в това число особено важен бил този в района на гр.Кюстин. Едновременно с това от Запад успешно настъпвали и англо-американските войски.

За да успее ударът, който трябвало да унищожи германската отбранителна способност, е била използвана невиждана преди това плътност на артилерийския огън – 600 оръдия на 1 км фронт. Първият удар бил нанесен по германските войски, отбраняващи Зееловските височини. В 2 часа посред нощ на 16 април, 22 хиляди далекобойни оръдия и реактивни миномети БМ-13 започнали артилерийска подготовка на целия 115 километров участък от фронта, предвиден за пробив от съветските войски. Бомбардировачите и щурмовиците „Ил” нанасяли удари по възлите на съпротива, свързочните центрове и командните пунктове. Непосредствено след нея в атака тръгват стотици танкове „Т-34” и „ИС”, след които се придвижвала пехотата. Последната обаче успяла да се придвижи еднам на 1,5-2 км в дълбочина на противниковата отбрана, сблъсквайки се с ожесточената съпротива на противника. Трябва да се отбележи, че най-тежките боевете били пред 1-ви Белоруски фронт, в сектора на Зееловските височини, прикриващи направлението към Берлин. Поради тази причина, за преодоляването на германската отбрана бил използван флангов маньовър на 3-а и 4-та танкови армии, от състава на 1-ви Украински фронт. За няколко дни те успяли да преминат повече от сто километра и да завръшат обкръжаването на Берлин. По същото време, армиите на маршал К.Рокосовски настъпвали в направлението на балтийското крайбрежие на Германия и по такъв начин прикривали десния фланг на фронта на маршал Г.К.Жуков. След ожесточени сражения и голями загуби, още на другия ден – 17-ти април, Зееловските височини са овладяни. В периода 21-25 април започнала същинската битка за Берлин, в чиято централна част била съсредоточена 300-хилядната групировка на противника, намираща се под командването на генерал Х.Вейдлинг. Това били остатъци от шест дивизии на 9-а армия, отделни съединения, части и подразделения от берлинския гарнизон. Боевете започнали веднага, след като на 25 април войските на съветските фронтове се съединили в района на гр.Потсдам.

Последните прегради на съпротива

Към края на април съветските въоръжени сили успяват да вземат Берлин в своите клещи. Безопасният коридор за германското отстъпление между войските на маршал Жуков и маршал Конев бил с ширина само от няколко километра. Много тежки боеве вече се водели в предградията на столицата, в района на летището Темпелхоф, и да кацне някакъв самолет там е било направо самоубийство.

Обкръжаването на франкфуртско-губенската групировка било завършено на 24 април. По такъв начин, на 25 април завършило окончателното обкръжаване от съветските войски на цялата берлинска групировка на противника, наброяваща приблизително 300 хиляди души. В същият ден, войските на 5-а гвардейска армия се срещнали с предните части на 1-ва американска армия.

Тук е уместно да се отбележи, че ако по отношение на противниковата групировка отбраняваща Будапеща, съветското командване отбягвало да използва за разгрома на противника стволна артилерия и авиацията, то при окончателния щурм на Берлин, боеприпаси не се пазели и жалели. По данни на самия маршал Г.К.Жуков, само за десетина дни (от 21 април до 2 май 1945 г.), по нацистката столица били направени почти 1,8 милиона артилерийски изстрела, което се равнявало на 36 хиляди тона метал. По столичния център, където се намирала Имперската канцелария и най-важните здания на нацисткия режим стреляли дори и крепостни оръдия, чиито снаряди тежали към половин тон.

На 26 април Кайтел изпраща радиограма до адмирал Дьониц и неговия щаб в гр.Плен, намиращ се на 80 км северно от Хамбург, имаща следното съдържание: „Битката за Берлин ще стане сражението за съдбата на Германия… Вие трябва да подпомогнете битката за Берлин… Войските трябва да се доставят с въздушен транспорт в самия град, а по суша и вода – на подстъпите към Берлин…” . Но за това, което настоявал германския генерал било вече много късно. Към сутринта на 27 април Берлин бил напълно обкръжен и последните негови две летища – Гатов и Темпелхоф, били превзети от съветските танкови подразделения. На 28 април групата армии „Висла” била практически напълно разчленена, а командването и вече не се подчинявало на получаваните от Берлин заповеди.

От 26 април до 1 май франкфуртско-губенската групировка на вермахта правила неуспешни опити да излезе от обкръжение, следствие на което била напълно унищожена. От друга страна, разчленяването и последващото унищожаване на берлинската групировка на противника непосредствено в града продължило до 2 май 1945 г. Берлин бил превърнат в море от огън. Но съветските войски неуморимо продължавали в чертите на града своето настъпление към Имперската райхсканцелария от три страни – изток, юг и север. През деня атакували първите ешелони на съединенията, а през нощта – вторите. Руските танкове стреляли постоянно по всеки прозорец, от където би могъл да се изстреля срещу тях германски „панцер фаустпатрон”. От повредения берлински уличен газопровод бълвали голями пламъци, осветявайки денонощно районите на кръвопролитните сражения. Улиците били непроходими от руините и разрушенията. От мазетата на зданията изкачали или изпълзявали смъртници фолксщурмоваци и хитлерюгендци с бутилки със запалителна смес в ръце и се хвърляли срещу съветските танкове и самоходни артилерийски установки, които в условията на градските квартали се превръщали в тяхна лесна мишена. Ръкопашните боеве се водели навсякъде – и на улиците, и в зданията, в мазетата, в тунелите, в берлинското метро, което по-късно по заповед на Хитлер било наводнено. Към обяд на 30 април 1945 г., Тиргартен също паднал. Едно от щурмовите съветски подразделения дори успяло да излезе на берлинска улица, намираща се в непосредствена близост до райхсканцеларията. Но дори самоубийството на Адолф Хитлер не успяло да спре веднага военните действия в града и той представлявал ужасно зрелище.

Подписването на „Акта за безусловна капитулация”

Именно поради това, ръководещият отбраната на Берлин генерал Кребс взема решение да капитулира с подчинения му гарнизон. Той заминава за щаба на 8-ма гвардейска армия. Но маршал Жуков е категоричен – безусловна капитулация! Това решение на командващия 1-ви Белоруски фронт е било предадено на генерал Кребс, който още същия ден се среща в щаба на 8-ма гвардейска армия в Темпелхоф с командващия я генерал Василий Чуйков. Предните съветски части вече се състезавали, кой ще превземе първи зданието на Райхстага, което се приемало като символ на Третия райх. Именно в тези часове и минути върху него било поставено знамето на Победата. Към 15 часа на 2 май съпротивата на германците в Берлин се прекратила, с изключение на отделни участъци където се намирали есесовски формирования. Борбата с опитващите се да се измъкнат от околностите на града към запад отделни групи на противника завършила чак на 5 май. През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. представителите на германското военно командване подписали в Карлхорст „Акта за капитулация” на въоръжените сили на Германия, като от съветска страна това е направено от маршал Георгий Жуков, от английска страна от маршала на кралските ВВС сър Артър Тедер, от американска – от генерал Карл Спаатц, от френска страна – от генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, а от германска – от генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Общо по време на операцията са били разгромени от съветските и полските войски 70 пехотни и 23 танкови дивизии, взети в плен около 480 хиляди германски войници и офицери и пленени над 1500 танка и 4500 самолета. Загубите на съветските въоръжени сили били също огромни – 352 хиляди човека. По размера на денонощните загуби на личния състав и техника (над 15 хиляди убити и ранени, 87 танка и САУ, 40 самолета) битката за Берлин надминала всички останали от периода на Втората световна война. По своята интензивност на дадените загуби тя би могла да се сравни единствено с Курската битка.

Берлинската настъпателна операция на съветските войски била последната военна операция. Това бил изключително мощен удар по Третия райх, а с превземането на столицата, германските въоръжени сили се лишили от способността организирано да се сражават. Войната в Европа свършила.

Съветските въоръжени сили заедно със своите съюзници по антихитлеристката коалиция успяли да освободят окупираните от хитлеро-фашисткия агресор поробени държави в Европа. Но цената на тази победа за СССР била огромна – над 26 милиона само убити на фронта, разстреляни в плен, удушени в газовите камери на концлагерите и т.н. Само на територията на СССР били разрушени или напълно унищожени 1700 града и селища, над 70 хиляди села, опожарени над 6 милиона здания, разрушени 84 хиляди училища, 40 хиляди болници, 43 хиляди библиотеки, над 400 музея и др.

Нека не забравяме за това!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Приложение № 1

Соотношение на силите в Берлинската настъпателна операция

Съветски войски Германски войски

Личен състав, в хиляди 2500 1000

Оръдия и минохвъргачки 41600 10400

Танкове и САУ 6250 1500

Самолети 7500 3300

Приложение № 2

Директива на Ставката на върховното командване до командващите войските и членовете на военните съвети на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронтове за промяна на отношението към германските военнопленници и към гражданското население.

20 април 1945 г.

Ставката на Върховното командване заповядва:

  1. Настоявайте за промяна на отношението към германците както към военнопленниците, така и към гражнските. Да се отнася към германците по-добре. Жестокото отношение към германците предизвиква в тях страх и ги принуждава упорито да се съпротивляват, като не се предават в плен. Гражданското население, опасявайки се от мъст, се организира в банди. Подобно положение е неизгодно за нас. По-хуманното отношение към германците ще ни облегчи воденето на бойни действия на тяхна територия и, несъмнено ще понижи упоритостта на германците в отбрана.
  2. В районите на Германия на запад от линията устието на река Одер, Фюстенберг, по-нататък река Нейсе (западно от нея) да се създават германски администрации, а в градовете да се назначават бургомистри – немци. Редовите членове на национал-социалистическата партия, ако те лоялно се отнасят към Червената армия, да не се пипат, а да се арестуват само лидерите, ако не са успяли да избягат.
  3. Подобряването на отношенията към германците не трябва да води до снижаване на бдителността и приятелство с немците.

Ставка на Върховното командване

И.СТАЛИН

АНТОНОВ

Creative Commons License
BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.


Подготовка на плана за Берлинската настъпателна операция. От ляво на дясно – генерал К.Ф.Телегин, маршал Г.К.Жуков, генерал М.С.Малинин и генерал И.С.Варенников.


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков и други представители на висшето съветско командване по време на щабни учения преди началото на Берлинската настъпателна операция.


Звено съветски щурмови самолета „Ил“ в небето над Берлин.


Съветски оръдия ЗиС-3 обстрелват германските отбранителни позиции в района на Зееловските височини, Берлин, Германия (Seelow Heights, Berlin, Germany). 16-19 април 1945 г.
Източник: German Federal Archive
Идентификационен код: Bild 183-E0406-0022-012


Съветски реактивни минохвъргачки БМ-13 („Katyusha“ rocket launchers) водят огън на поражение по центъра на Берлин, Германия. Април 1945 г.


Американският лейтенант Уйлям Робертсън и съветския лейтенант Александър Силвашко се срещат близо до гр.Торгау, Германия (Torgau, Germany). 25 април 1945 г.
Фотограф: William E. Poulson
Източник United States National Archives


Уличен бой в столицата на Германия – гр. Берлин


Съветски автоматчици влизат в метростанцията на „Франкфурналее“ (Frankfurter Allee station) в Берлин, Германия. Краят на април 1945 г.


Пехотинцы водят бой в развалините на Берлин


Тежката артилерия в един от уличните боеве


Екипажът на танка от подразделението с командир Героят на Съветския Съюз полковник Н.П.Константинов прогонва хитлеристите от здание, разположено на „Лайпцихерщрасе“ в Берлин.


Германски пленници- фолкщурмисти, пленени от частите на 1-ви Белоруски фронт (1st Belorussian front), Берлин, Германия, 1945


Съветски пехотинци обстрелват противника. Краят на април-началото на май 1945 г.


Германският генерал Хелмут Вейдлинг (Helmuth Weidling) и други германски генерали след попадането им в съветски плен. Берлин, Германия, 2 май 1945 г.


Съветският войник Михаил Егоров (Mikhail Yegorov) от 756-и стрелкови полк закрепва съветско знаме върху покрива на Райхстага, Берлин, Германия, 2 май 1945 г.
Фатограф: В.Гребнев


Главният маршал на авиацията на Великобритания сър А.Теддер и Маршалът на Советския Съюз Г.К. Жуков преглеждат документите с условията на капитулацията на нацистка Германия.


Германският генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва „Акта за безусловна капитулации“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков подписва „Акта за безусловна капитулация“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия.


Така изглеждало зданието на германския Райхстаг в Берлин, непосредствено след капитулацията на нацистка Германия. 3 юни 1945 г.
Фотограф: Hewitt
Източник: Imperial War Museum


Британският премиер-министър Уинстън Чърчил седи на повредено кресло извадено от бункера на Адолф Хитлер. 16 юли 1945 г
Фотограф: Lockeyear & Malindine
Източник: Imperial War Museum


Среща на река Елба на съветски военнослужащи-конногвардейци от съединението на генерал-лейтенант от гвардията Н.С.Осликовски с войските от 13-ти американски пехотно-танков корпус

IMG

IMG

IMG

IMG_0001

HAPPY NEW YEAR! (my newspaper articles from 2012)


1. С ПОЗИВНИ „ЗЕПП“ И „ЗЕЛМАН“. ДЕЙНОСТТА НА АБВЕРА В БЪЛГАРИЯ. –  в-к „Българска армия“, С., бр. 1 (23629) от 6 януари  2012 г., с.16-17.

2. ЛЕВ ТРОЦКИ ЗА ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЛОЗЕНГРАД. – в-к „Българска армия“, С., бр. 2 (23630) от 13 януари  2012 г., с.16-17.

3.  „ПУРПУРНИТЕ  МЪГЛИ“ – ВРАТА КЪМ АДА ИЛИ КЪМ ДРУГИ СВЕТОВЕ.  – в-к „Дума„, С., бр. 11 (6115) от 14 януари 2012 г., с. 14, 27 . See: (Пурпурните мъгли“ – врата към ада или към други светове  -)

4. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 3 from 19th January 2012, part one   – see – http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

5. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 4 (552) from 26th January 2012, part two – see – http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

6. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 5 (553) from 2nd February – 8th February 2012, p.59   – See: http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/3001–anatomia-na-agresiata.html

7. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 6 (554) from 9th February – 15th February 2012, p.59   – See: (Open publication)

8. ПРИЗРАЦИ В БЛИЗКИЯ КОСМОС ПРЕДИЗВИКВАТ УЧЕНИТЕ -в-к „Дума„, С., бр. 35 от 11 февруари 2012 г., с. 13 . See: (Призраци в близкия космос предизвикват учените) 

9. ХОЛИВУД НА НОЖ С ИЗВЪНЗЕМНИТЕ – в-к „Стандарт“, С., бр.6857 от 21 февруари 2012, с.22. See – http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-21&article=400408

10. ЧОВЕКЪТ, ЗА КОГОТО НЯМАШЕ ТАЙНИ. ДЕЙНОСТТА НА БРИТАНСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – в-к „Българска армия“, С., бр. 8 (23636) от 24 февруари  2012 г., с.16-17.

11. БЛЯСЪКЪТ НА ПАМЕТТА И РЪКАТА – в-к „Българска армия“, С., бр. 10 (23638) от 9 март  2012 г., с.17.

12. МАЙСТОРЪТ НА ЧЕТКАТА – в-к „Българска армия“, С., бр. 10 (23638) от 9 март 2012 г., с.17.

13. ЛЕВ ТРОЦКИ. „ЧЕТНИЧЕСТВОТО“ .- в-к „Българска армия“, С., бр.11 (23639) от 16 март 2012 г., с.16.

14. ЛЕВ ТРОЦКИ. „ВОЕННАТА ЦЕНЗУРА“ .- в-к „Българска армия“, С., бр.11 (23639) от 16 март 2012 г., с.17.

15. ВОЙНАТА НА ПУСТИННАТА ЛИСИЦА.  – в-к „Българска армия“, С., бр.12 (23640) от23 март 2012 г., с.16-17.

16. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 12 from 22th – 28th Мarch 2012, p.29  (FIRST PART) – See: (Open publication)

17. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 13 from 29th Мarch – 4th  April 2012, p.29 (SECOND PART)  – See: (Open publication)

18. МИСТЕРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ВЕЧЕ СТО ГОДИНИ СЛЕД ГИБЕЛТА НА „ТИТАНИК“ – в-к „Дума„, С., бр. 83  (6187) от 7-8 април 2012 г., с. 14-15 . See: Мистерията продължава вече 100 години след гибелта на  -

19. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ВТОРА ЧАСТ) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 14 from 4th  April – 11th April 2012, p.29 (THIRD PART) – See: (Open publication)

20. БИТКАТА ЗА БЕРЛИН 16 април-2 май 1945 г. –  в-к „Българска армия“, С., бр.15 (23643) от 12 април 2012 г., с.16-17.

21. ОГЛАВЯВАМЕ ЩАБ „ЖИТЕН КРЪГ“ –  в-к „Стандарт“, С., бр.6912 от 17 април 2012, с.20-21. See – http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-04-17&article=406943

22. КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 Г. –  в-к „Българска армия“, С., бр.17 (23645) от 27 април 2012 г., с.19.

23. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 17 (565) from 26th April – 2nd May 2012, part 3, p.31 (FIRST PART)  – See: (Open publication)

24. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 18 (566) from 3 May – 9th May 2012, part 2, p. 31 (SECOND PART) – See: (Open publication)

25. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ СЪВЕТСКИ ОРЪЖИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА –  в-к „Българска армия“, С., бр. 19 (23647) от 11 май 2012 г., с.16-17 (part one)

26. ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ СЪВЕТСКИ ОРЪЖИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА –  в-к „Българска армия“, С., бр. 20 (23648) от 18 май 2012 г., с.16-17 (part two)

27. АНАТОМИЯ НА АГРЕСИЯТА (ЧАСТ 3) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 19 (567) from 10th May – 16th May 2012, part 3, p. 31 (THIRD PART)  – See: (Open publication)

28. БАЩА НА ПАРНОТО ОРЪДИЕ, ПАРАШУТА, ПОДВОДНИЦАТА, САМОЛЕТА, ТАНКА – в.“Дума“, С., бр.132 от 9 юни 2012 г., с.14,27. – see (Баща на парното оръдиепарашутаподводницатасамолета .)

29. ИЗ СПОМЕНИТЕ НА РАДУЛ МИЛКОВ. ПЪРВАТА НОЩНА БОМБАРДИРОВКА – в-к „Българска армия“, С., бр. 25 (23653) от 22 юни 2012 г., с.16

30. АДЪТ В БЪЛГАРИЯ, НАРЕЧЕН „КО“ – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 25 (573) from 21  June – 27th Jun3 2012, p. 31 (FIRST PART)  – See: (Open publication)

31. АДЪТ В БЪЛГАРИЯ, НАРЕЧЕН „КО“ – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 26 (574) from 28  June – 4th July 2012, p. 31 (SECOND PART) – See: (Open publication)

32. БИТКАТА ПРИ КУРСК – в-к „Българска армия“, С., бр. 27 (23655) от 6 юли 2012 г., с.16-17

33. ЧАСТНАТА АРМИЯ НА ПОПСКИ – в-к „Българска армия“, С., бр. 28 (23656) от 13 юли 2012 г., с.19

34. АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ХИТЛЕР – в-к „Българска армия“, С., бр. 29 (23657) от 20 юли 2012 г., с.16-17

35. КАК ФАРАОНЪТ ПЪТЕШЕСТВА ПО ВЪЗДУХА И ОБЛИТА ЗЕМЯТА – в-к „Дума„, С., бр. 168  (6272) от 21-22 юли 2012 г., с.13. See: (Как фараонът пътешества по въздуха и облита земята)

36. ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ (първа част) – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 31 (579) from 2 August – 8th August 2012, p. 45 (FIRST PART)   – See: (Open publication)

37. ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПАТРИОT – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 32 (580) from 9th August – 15th August 2012, p. 45 (SECOND PART)  – See: (Open publication)

38. ВНИМАНИЕ, ТЕРМИНАТОРИ! – в-к „Българска армия“, С., бр. 35 (23663) от 31  август 2012 г., с.16-17

39. СEКРЕТЕН ДОКЛАД НА СССР КРИЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ ТЕХНОЛОГИИ. ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТ. РУСКИ АГЕНТ ПРОНИКВА В ПОДЗЕМИЯТА, ПАЗЕЩИ ДРЕВНИ ОРЪЖИЯ И ЛЕТЯЩИ ЧИНИИ – в-к „Стандарт“, С., бр.7047 от 4 септември 2012, с.22. See – (Мистерии – Тайните на Тибет – Стандарт)

40. ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 36 (584) from 6th September – 12th September 2012, p. 31  – See: (Open publication)

41. 6 ЮНИ 1944 Г., НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА…- PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 37 (585) from 13th September – 19th September 2012, p. 31 (FIRST PART)    See: (Open publication)

42. 6 ЮНИ 1944 Г., НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА…- PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 38 (586) from 20th September – 26th September 2012, p. 31 (SECOND PART)    See: (Open publication)

43. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Мата Хари, Сидни Рейли – в-к „Българска армия“, С., бр. 39 (23667) от 28 септември  2012 г., с.16.

44. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 39 (587) from 27th September – 3rd October  2012, p. 31 (FIRST PART)    See: (Open publication)

45. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 40 (588) from 4th October – 10th October  2012, p. 31 (SECOND PART)    See:  (Open publication)

46. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Ким Филби, Маркус Волф – в-к „Българска армия“, С., бр. 40 (23668) от 5 октомври  2012 г., с.18.

47. ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ… – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 41 (589) from 11th October – 16th October  2012, p. 31 (THIRD PART)    See: (Open publication)

48. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Рудолф Рьослер, Алфред Редъл, Зоя Воскресенская  – в-к „Българска армия“, С., бр. 41 (23669) от 12 октомври  2012 г., с.19.

49. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Вилхелм Канарис, Рудолф Абел, Рихард Зорге  – в-к „Българска армия“, С., бр. 42 (23670) от 19 октомври  2012 г., с.18.

50. ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ НА ХХ ВЕК: Алън Дълес, Олдрич Еймс  – в-к „Българска армия“, С., бр. 43 (23671) от 26 октомври  2012 г., с.18.

51. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Ричард Дейвис,  Джон Пилджър – в-к „Българска армия“, С., бр. 45 (23673) от 9 ноември  2012 г., с.18.

52. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ:  Джон Рид, Константин Симонов – в-к „Българска армия“, С., бр. 46 (23674) от 16 ноември  2012 г., с.18.

53. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей  – в-к „Българска армия“, С., бр. 47 (23675) от 23 ноември  2012 г., с.18.

54. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Мери Колвин, Питър Арнет, Артьом Боровик  – в-к „Българска армия“, С., бр. 48 (23676) от 30 ноември  2012 г., с.18.

55. ВОЕННИТЕ ТОП РЕПОРТЕРИ: Роберт Фиск, Айрис Чан, Сергей Галкин  – в-к „Българска армия“, С., бр. 49 (23677) от 7 декември 2012 г., с.18.

56. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 49 (597) from 6th December – 12th December  2012, p. 29  (part first)    See: (Open publication)

57. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 50 (598) from 13th December – 19th December  2012, p. 29  (part second)    See: (Open publication)

58. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Ардените, 16 декември 1944 г., 05.00 часа сутринта  – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 51 (599) from 20th December – 26th December  2012, p. 29  (part third)    See: (Open publication)

59. ЩРИХИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ИСТОРИЯ. Филаделфийският експеримент  – PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 52 (600) from 27th December 2012 – 2nd January 2013, p. 29  (part first)    See: (Open publication)

FOR DONORS:

PayPal account: nikolay.kotev@aol.com

 

- INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Създателят на динамита е руският учен академик Николай Николаевич Зинин, който го изобретява през 1854 г., а не шведa Алфред Нобел. Над усъвършенстването на изготвянето на динамита и на неговото промишлено използване много и упорито е работил заедно с академик Н.Н.Зинин полковник В.Ф.Петрушевский. Под ръководството на полковник В.Ф.Петрушевский през септември 1863 г. е била изготвена първата голяма партия нитроглицериново взривно вещество – общо 183 пуда. Малко преди това с нитроглицерина е експериментирано още през юни 1863 г., в Кронщад, като той бил взривяван върху “железни щитове, поставени във водата”.

* * *

Създателят на делтаобразното крило, което днес се използва от реактивната авиация с триъгълни делтаобразни крила, е офицерът от руската армия Николай Афанасиевич Телешев, създал го през октомври 1867 г. Той получил за своето изобретение от Министерството на търговията на Франция патент за реактивен самолет тип “Делта” с т.нар. топлороден духомет. Днес близо век и половина по-късно може да се каже само едно, той е успял да изпревари своето време, като е създал и разработил конструкцията на крилото, формата и конструкцията на фюзеляжа и своеобразен въздушно-реактивен двигател.

* * *

Най-страшният по своето изпълнение и резултати подкоп е осъществен през 1917 г. Позиционната война, която настъпва през 1915 г. на Западноевропейския ТВД принуждава англичаните да се замислят как да пробият фронтовата линия на германските войски. Решено е в района на Вищает (около гр.Лил) да бъде извършено взривяването на германските отбранителни линии с обща дължина от 15 км. В продължение на близо две години (до 6 юни 1917 г.) англичаните прокопават на дълбочина от 70 метра 19 подземни галерии с дължина от по неколкостотин метра, в които са поставени около половин милион килограма от взривното вещество амонал. 19-те взрива, които стават през нощта на 7 юни 1917 г., са били толкова страшни по своите резултати, че германските войници, намиращи се в гр. Лил на разстояние от 20 км от крайните галерии, са се разбягали в паника, като са изоставили въоръжението си. Фронтът на германците бил пробит окончателно.

* * *

На 8 октомври 1943 г.е учреден орденът “Победа”, който е изготвен от платина, брилянти и рубини и с който за изключителни заслуги са били награждавани висши военноначалници от Втората световна война. С ордена “Победа” са наградени 12 съветски и 5 чужди граждани. От тях маршал Георгий Жуков, маршал Александър Василевски и върховният главнокомандващ Йосиф Сталин са наградени по два пъти. Орденът “Победа” също така получили Дуайт Айзенхауер (намира се в неговия мемориален музей в Абелин), Йосип Броз Тито (намира се във фондовете на музея “25 май” в Белград), Бърнард Монтгомъри (в Имперския военен музей в Лондон), крал Михай I (намира се в частна колекция) и др.

* * *

Първият опит за отразяване на радиовълните от металически предмети е показан от Хайнрих Херц през 1887 г., но приблизително половин век по-късно се открила възможността да се открива самолет с помощта на радиосигнал. И почти веднага се появила идеята за създаването на импулсен радар и радиолокатор. За съжаление в периода преди Втората световна война на тази идея не се отдавало достатъчно внимание. Например в Германия идеята за радара е била отхвърлена на основанието, че той е чисто “отбранително-тилово” устройство. Тази грешка е поправена вече в годините на Втората световна война.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army„, № 15720 from 3rd November 2003 and № 15725 from 10th November 2003.

Creative Commons License
„INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.