– АNATOMY OF THE NAZY AGRESSION IN BULGARIA


АНАТОМИЯ НА НАЦИСТКАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Много е трудно да се четат и анализират архивни материали. Два пъти е по- трудно да ги изучаваш, след като в продължение на десетилетия историята ти е предлагала други трактовки. И това най-вече се отнася за материалите свързани с освобождението на Балканите в края на Втората световна война. Най-после на бял свят се появиха редица документи – общо 189 на брой, които променят и изясняват редица проблеми от съвременната българска история! Те случайно бяха открити в едно от архивохранилищата на руската Федерална служба за сигурност (Федеральная служба безопасности Российской Федерации) и официално публикувани в края на 2011 г. Първи за тяхното съдържание съвсем накратко в специална своя статия, озаглавена „Сталинският лов на дипломатите на Хитлер” съобщи на 27.10.2011 г. в германския „Шпигел”(Der Spiegel) журналиста Кристиян Нееф. Между другото, той пише:

„Рядко, когато има подобна възможност да се погледне вътре в малкоизвестните детайли на външната политика на Третия Райх. От публикуваните материали може да се узнае как Борис III, цар на България, бе изнуден да се присъедини към Хитлер във войната срещу Югославия и Гърция. Как бившият посланик на Хитлер в Багдад трябвало да инсценира държавен преврат и с помощта на върховния мюфтия на Йерусалим да събере арабски легион за борба срещу «англичаните, евреите и болшевиките». Или как Римския Папа Пий XII или румънския крал Михай I са сътрудничали с германците…”.


Щаб-квартирата на НКВД, по-късно – на КГБ, на площад „Лубянка“. Тук са били разпитвани хитлеристките дипломати.

Но този текст за читателите е недостатъчен. Той само възбуди любопитството и интереса у тях. Сега имаме възможността да ви представим текста на девет от документите, касаещи непосредствено българската история.

Историята на действуващите лица от документите е следната.

След прекъсването на българо-германския дипломатически диалог, германския посланик в България Адолф-Хайнц Бекерле заедно с част от служителите на германското посолствопрез нощта на 5 срещу 6 септември 1944 г. заминават за Свиленград, с намерението да преминат на турска територия. Турските гранични власти обаче не позволяват това преминаване на границата, поради променилата се военнополитическа обстановка. Като официален предтекст е използван факта, че липсва виза от турското външно министерство. Очакването на разрешението продължило няколко дни, след което съветското командване поискало от правителството на Отечествения фронт да бъдат арестувани и да му бъдат предадени всички сътрудници на германското посолство, които още не са напуснали територията на България. В периода 17-18 септември 1944 г., специален въздушен съветски десант в района на влаковата композиция, все още стояща на гара Свиленград, успява да арестува Адолф-Хайнц Бекерле и съпровождащите го лица, след което последните веднага са прехвърлени на съветска територия. Тук на „Лубянка”, те многократно са разпитвани, като днес са открити шест от протоколите на разпитите на германския посланик в България Бекерле (правени в периода 1945-1950 г.). По време на следствието той лежи във т.нар.Владимирски централ, заедно със заловения началник на военното контраразузнаване на „Абвера“, Франц Бентивени.

По решение на Специалното съвещание при МГБ СССР от 17 октомври 1951 г., на основанието на чл.II от Закона № 10 на Контролния съвет в Германия Бекерле е осъден на трудовоизправителен лагер за срок от 25 години.  На 13 октомври 1955 г. в качеството на неамнистиран военен престъпник е предаден на правителството на Западна Германия и скоро след това е освободен, макар че в съответствие с решението на трибунала в Хесен от 22 март 1950 г. е подлежал на  денацификация като един от «основните виновници».

Допълнително бяха публикувани пет от протоколите на разпитите на легационния съветник д-р Антон Морман (в периода 1945-1951 г.),шест от протоколите на разпитите и на арестуваните на германска територия бивш германския посланик България Рихтхофен, напуснал окончателно София на 19 юли 1941 г. (направени в периода 1945 – 1951 г.), два на икономиста д-р К.Клодиус (правени през 1946 г.). и три на гестаповеца Фридрих Панцингер – бивш заместник-началник на 4-то Управление на германското РСХА (правени в периода 1947-1948 г.). Всички те имат непосредствено отношение към историята на България в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) .

Тук Ви представяме текста на десет документа, разкриващи много от нелицеприятните истории касаещи т.н. „изгубена България”.

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА «АНТИГЕРМАНСКА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ»1

[Не по-рано от август 1941 г.]

Бeз място

Превод с немски

Съдържание:

АНТИГЕРМАНСКА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ
[DEUTSCHFEINDLICHE PROPAGANDA IN BULGARIEN]

В България съществува Чехословашко-българско акционерно общество за захарна промишленост. Фабриката на това акционерно общество се намира в Горна Оряховица, район Търново, Северна България. Тази захарна фабрика принадлежи на Пражката кредитна банка [Prager Kredit-Bank] — Централа Прага [Zentrale Prag]. Ръководителят на тази фабрика в продължение на няколко години е директор д-р Тучек [Tucheck] и Иосиф Опратко [Josef Opratko], по-нататък 1-ви прокурист Цика [Zicka], ІІ-и прокурист Поллатчек [Pollatschek] и шеф-инженера Заватски [Zavatzcki], последния е полски поданик.

Директорите Тутчек и Опратко, а така също и Цика, уж са членове на организацията „Бохемска отбрана” [Böhmischen Abwehr], чийто център се намира в Англия. Финансира се и се управлява тази организация на Балканите от Пражката Кредитна Банка.

В захарната фабрика в Горна има също така още и учителката Миллерова [Міllегоѵа]. Тя беше секретар на бившия чешки посланик в България – голям враг на Германия, Прокоп Макса [Prokop Маха], който понастоящем живее в Лондон.

Във филиала на Пражката Кредитна Банка в София се намират директорите Варежка [Waretschka] и Воитич Кубка [Woitich Kubka]. Двамата директори са известни като яростни врагове на Германия и заедно със своите хора от захарната фабрика в Горна [Оряховица] водят враждебна на Германия пропаганда.

Полето им за дейност се явяват преди всичко селяните, занимаващи се c отглеждане на цвекло. Тяхните аргуменги са пропагандата на това, че Германия ще изгуби войната, ако, въпреки очакванията, настъпи победа на варварите, селяните ще се превърнат в роби на Германия, както сега – чехите. Спасители на България се явяват уж само англичаните и руснаците, но в никакъв случай не германците, които уж се характеризират като разбойници и престъпници.

Всички тези господа в България са много богати, някои от тях са членове на „Ротари-Клуб” [Rotari-Klub-Organisation], някои се явяват членове на масонските организации. Захарната фабрика едновременно с това се явява организация на „Ротари-Клуб” в Горна[Оряховица].

В Пражкия център на Пражката Кредитна Банка е същото, седи яростния подстрекател срещу Германия, доктор Томек [Tomeck], женен за еврейка, и неговия човек, директора Вацлав Ваниек [Watzlaff Wanieck], е много близък приятел на господин Бенеш . Двамата тези господина са ръководителите на „Богемската отбрана” на Балканите и отговарят за нейната дейност. Освен това, те също така работят в Югославия, където също има филиал на банката, а така също и две захарни фабрики, принадлежащи на същия концерн.

Директор Ваниек е заместник на вице-президента на Пражката национална Банка, който също се явява масон и член на „Ротари-Клуб”. В България към работата на тези хора се отнасят с голямо недоверие и изразяват желание, всички тези хора да се махнат от България. В българските учреждения в настоящ момент срещу това нищо не е предприето, т.к. поданиците на протектората в чужбина се приемат като германци.

Понастоящем в Прага се намира някой си Кюнцел Изерски [Künzel Izersky], който по време на Първата световна война е бил военен аташе на австро-унгарската армия в София.

След завършването на Световната война чешкото правителство, вземайки предвид дейноста му по отношение на Германия, го изпраща като посланик в Букурещ, а след това в Берн и Виена. Понастоящем той работи в Пражката Кредитна Банка в Прага. Като търговски съветник той е бил на Балканите и през тази година е бил два пъти в България, и с директора Томек – в Югославия. Той е яростен враг на Германия, свързан е с „Бохемската отбрана” и Бенеш в Лондон.

Понастоящем в София се намира бившия чешки военен аташе полковник Боландер [oberst Bolander]. След присъединяването на протектората, той отново пристигнал в България, но не като военен аташе, а като представител на голямата фирма «Брейтфелд Дамек» [Breitfeld & Dameck].

Полковник Боландер по това време, когато посланик бил Прокоп Макс, се явявал военен аташе в София и сега, несъмнено има задача от Пражката Кредитна Банка – отново да работи в полза на „Бохемската отбрана”.

Това би било в интересите на Германия, а също така е желателно от страна на България, тези злополучни хора да се махнат от България и да бъдат заменени от германци. В България с удивление питат, кой е съставил протекцията за тези хора, кой им позволил да заемат такива постове.

Превела: Преводачката от Следствения отд[ел] на 2-ро Гл[авно] Управлениe] на МГБ на СССР,

ст[арший] лейтенант ТЕВКИНА

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 372—374. Подписан оригинал. Машинопис. Машинописното копие на немски език е на листа от делото л.д. 375—376.

Забележки:

1 На документа има надпис на немски език с превод на руски език: „Този документ ми е познат, той ми принадлежи и се е намирал в помещението на Германската мисия в София. 20 август 1951 година. Бекерле”.

ПРОТОКОЛОТ РАЗПИТА НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

23 март 1945 г.

Москва

Въпрос. Какви задачи са били поставени пред вас и от кой при назначаването ви за германски посланик в България?

Отговор:В министерството на външните работи, а след това по време на прием при Риббентроп ме запознаха с политическата обстановка в България. От тази информация произтичаше, че българското правителство като цяло и напълно стои на страната на Германия. В моята задача влизало по-нататъшното укрепване на приятелските връзки между България и Германия.

През юни 1941 г., преди заминаването ми в София, аз бях приет от Хитлер в присъствието на Риббентроп и Гьоринг. Хитлер ме попита, дали съм информиран за обстановката в София. Когато аз отговорих положително, той каза, че моята задача като посланик в София няма да бъде сложна, тъй като в България всичко е благополучно.

Посланикът на нацистка Германия в България Адолф-Хайнц Бекерле

Въпрос. Как това трябва да се разбира. Разяснете!

Отговор:Хитлер обърна моето внимание към неговите приятелски отношения с цар Борис, с който той обсъждаше всички политически въпроси. Той ме посъветва да оказвам на царя всякакви услуги и да бъда с него тактичен. Смисълът на инструкцията на Хитлер се свеждал към това, че аз настойчиво да настоявам за безрезервното изпълнение на всички германски искания, при това да не засягам честолюбието на цар Борис, мечтаещ да стане „цар – обединител на българските земи”.

Въпрос. Към времето на вашето пристигане в София (юни 1941 г.) Германия привършила с окупацията на Гърция и Югославия, при това България, както е известно, оказала активна поддръжка на агресивната политика на фашистка Германия на Балканите. В това ли Хитлер виждаше „благополучието” на Балканите?

Отговор: Това, разбира се е правилно. Съгласно Виенския арбитраж (1940 г.) и договора от Кремона към България е била присъединена Южна Добруджа, област, която принадлежала на Румъния. Освен това, в края на 1940 или в началото на 1941 година между България и Германия, при активното участие на моя предшественик – германския посланик в България фон Рихтхофен, бил сключен таен договор, по който към България били присъединени Македония и Тракия, области, принадлежащи на Югославия и Гърция. Вместо това, България се съгласи да пропусне германските войски през своята територия за окупирането на Югославия и Гърция.

За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г., от беседа с цар Борис. След това аз получих потвръждение от Министерството на външните работи на моето запитване, съществува ли такъв договор, на който се позовава Борис в беседата с мен. Накрая, по-късно, когато бях на прием при Риббентроп, последния ми потвърди, че такъв договор съществува, но за него е известно на тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, се надявал след войната да присъедини към България също така и Солун. Възможно е, по този повод на него да са били направени някакви обещания от германска страна.

По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика била напълно подчинена на германските интереси в Югоизтока на Европа.

Въпрос. В какво конкретно се изразявала военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните замисли на германското командване в Юго-Изтока на Европа се изразявала в следното:

България пропуснала германските войски през своята територия. Трябва да се каже, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствувало на предвижването на германските войски през своята територия.

Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който аз споменах по-горе, българското правителство предоставило своя транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите с Гърция и Югославия.

Цар Борис III в разговор с граждани

В местата на съсредоточаване на германските войски на границите с Югославия и Гърция, тези войски получавали продоволствие, ползвали се от българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средствата на ПВО и т.н.

Българското правителство освен това предоставило своите пристанища (Варна, Бургас) за престой на германските съдове и доковете за ремонт и построяване на кораби, които били използвани също за бойни операции в Черно море срещу Съветския Съюз.

През 1942 година българското правителство изпратило 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наречени окупационен корпус за потушаването на партизанското движение и поддържането на германския окупационен режим в тези страни.

Накрая, по секретно икономическо съглашение, които беше сключено от германска страна от пълномощника на германското правителство Клодиус, българското правителство оказала на Германия голяма икономическа помощ, напълно насочена към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за германските войски в България и т.н.).

Въпрос. Във вашето задължение като германски посланик в България влизал контрола за провеждането от българското правителство на всички мероприятия, осигуряващи успех на агресията на германския фашизъм на Балканите?

Отговор: Да разбира се. Германското правителство беше заинтересувано в осъществяването на тези мероприятия от българското правителство, и аз, като посланик, заедно с моите чиновници полагах всички усилия за това, тези мероприятия да се провеждат напълно.

Въпрос. За сметка на жестокото изтребване на югославския и гръцки народ и на унищожаването на тяхната свобода и независимост ли?

Отговор: Върху това аз не съм се замислял. Аз изпълнявах заповедите на моето ръководство в Берлин и се грижех изключително за интересите на моята държава.

Въпрос. Вие не дадохте изчерпващ отговор на въпроса за това, какви задачи са би поставени пред вас като германски посланик в България. Ще разкажете ли по-подробно за тези задачи?

Отговор: По-нагоре аз посочих, че в моите задължения влизало укрепването на приятелските отношения между България и Германия. Това аз го осъществявах по пътя на поддържането на германо-български съюзи и обединения, на личен контакт с цар Борис и с неговите министри, а след смъртта на Борис – с Регентския съвет и българските министри.

В моите задължения влизало също така поддържането на различните германски промишлени учреждения и на техните представители в България, чиято дейност била важна и необходима за воденето на войната.

Аз оказвах също така активна помощ на германските военни инстанции в България в онези случаи, когато те имаха затруднения във взаимоотношенията с българското военно министерство при изпълнението на военните им задължения, за които аз говорих по-нагоре.

Кукловодите в България – германските военни аташета Йост и Брукман

Аз се стремях да установя контакт с прогерманските български организации («Легионерите» — генералите Жеков, Луков; «Ратниците» — професор Кандаржиев1; комитета на «Антикоминтерна» в България — инженер Кръстев и др.), за разпространението през тези организации на пропаганден материал, внедряването в българския живот на германската култура и изкуство с цел на разпространяването на национал-социалистическа идеология.

Накрая, мое задължение беше точното изпълнение на текущите политически поръчения на германското правителство, които трябва да кажа, че бяха много и, които се отнасяха до най-различни страни от вътрешния живот на България.

Въпрос. Споменете за най-важните от тези поръчения и как вие практически ги осъществявахте?

Отговор: Към моето пристигане в София, по настояването на германското правителство беше закрито руското консулство във Варна. Министърът на външните работи на България Попов2 доведе това до мое сведение, и аз съобщих за това в Берлин.

Скоро след това, по настояването на представителите на германските военни инстанции в София, аз поставих пред министър Попов въпроса за закриването на руското посолство в София и извършването на обиск в него с цел на откриването на компрометиращи материали.

Българите не се съгласяваха с това настояване, и благодарение на това на мен нееднократно ми се налагаше да се връщам към споменатия по-горе въпрос. Сега си спомням, че по този повод аз получих телеграма от Риббентроп, настояваща от мен да искам закриването на руското посолство в София. Хитлер поставял този въпрос по време на приема на цар Борис в своята ставка.

Връщайки се от Хитлер, цар Борис ми съобщи, че е решено този въпрос за сега да се остави открит, но на него му предложили да засили наблюдението върху сътрудниците на руското посолство. По настояването на Риббентроп, аз получих уверение от министъра на вътрешните работи Габровски, че това наблюдение ще бъде засилено, а през ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус3 аз проверявах, как се изпълнява това уверение.

На мен ми се наложи да приложа много усилия за въздействието върху българската външна политика, когато Съветското правителство постави през 1944 г. въпроса за откриването отново на руските консулства във Варна, Бургас и Русе.

Аз получих от Риббентроп категорична заповед – да възпрепятствувам на това, и имах по този случай голям разговор с премиер-министъра Божилов, министъра Шишманов 4, Драганов 5, с регента Филов. Консулствата не бяха отворени.

Въпрос. По-нагоре вие посочихте, че пристанищата Варна и Бургас се използвали от германските кораби за бойни операции срещу Съветския Съюз. Значи, обвиненията на Съветското правителство в нарушаването на неутралитета от българското правителство са били напълно обосновани?

Отговор: Да, тези обвинения бяха напълно обосновани. Германските кораби от Варна и Бургас се използвали от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в други бойни операции срещу Съветския Съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския Съюз съществувал само на хартия. Обаче аз настойчиво изисквах от българските министри в рязка форма да отговарят на Съветското правителство, че тези обвинения са клевета. Аз всячески се стремях да изостря взаимоотношенията между България и Русия и да предизвикам помежду им военно стълкновение.

Премиер-министърът Божилов неточно изпълнил моите инструкции. Той заявил на представителя на съветското посолство, че германските кораби, намиращи се в българските пристанища, водят борба срещу възможната поява на английски подводни лодки. Това заявление на Божилов е явна лъжа.

По-късно аз предложих на министър Драганов нищо да не отговаря на Съветското правителство и да прекрати с обмяната на нотите по този въпрос.

Въпрос. Откъде ви е известно, че германските кораби от Варна и Бургас са водели бойни действия срещу Съветския Съюз?

Отговор: За това ми разказа адмирал Фрике6, командващ морската група в Юга, и сътрудниците от неговия щаб. В частност, от тях на мен ми стана известно, че немските хидросамолети от Варна са излитали за разузнаването на съветските райони.

Въпрос. Продължете вашите показания. Какви още поръчения на германското правителство сте изпълнявали в България?

Отговор: През пролетта на 1942 г., съгласно телеграфно разпореждане от Берлин, аз настоявах от българското правителство през министъра Попов да обяви война на Англия и Америка в съответствие с приетото от него задължение (присъединяването към пакта на 3-те държави). Българското правителство обяви, че България се намира в състояние на война с Англия и Америка.

През май 1943 г., аз получих от Берлин заповед да организирам в София антикоминтерновска изложба с цел да възбудя сред българите ненавист към Съветския Съюз и неговите ръководители. След обсъждането на този въпрос с министъра на вътрешните работи Габровски беше създаден комитет за организирането на тази изложба. От външната страна изглеждаше, че това е дело на българското правителство, но в действителност всичко направихме ние – германците, под моето лично ръководство. Изложбата функционира около 6 седмици.

София Двореца, Н.В.Цар Борис III се ръкува с военния аташе и резидент към посолството на СССР полковник Иван Дергачев, до него е помощник-военния аташе майор Леонид Середа, Богоявленски парад 1940 или 1941 г.

През август 1944 г., по настояване от Берлин, аз заявих на българското правителство в лицето на регентите Филов, Михов, министъра Драганов рязък протест със заплахата да използвам въоръжена сила срещу задържането от тях на ешелоните с руските военнопленници и граждански лица, пътуващи през България за Германия. В резултат на моята намеса, ешелоните безпрепятствено продължили движението си.

По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските работи – Данекер7 с помощта на министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14—15 хиляди човека), които съгласно моето настояване, бяха изпратени в Полша. По-нататъшната им съдба не ми е известна.

Прекалено много време и сили отделях на въпроса за въвличането на българското правителство в борбата срещу партизаните както в Македония, Тракия, така и в Стара България. В резултат на моите настоявания, издигнати или по моя инициатива, или по указание от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони окупационния български корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт. Ръководителят на германското военно разузнаване в България д-р Делиус ми предоставяше месечни сводки за хода на ликвидирането на партизаните, и аз бях постоянно в курса на това дело.

Фотография на посолството на СССР в София, направена от агент на Абвера през 1942 г.

Въпрос. Следователно, вие сте взимали участие в ръководенето на борбата срещу партизаните в България?

Отговор: В непосредствената оперативна дейност на германското командване по борбата с партизаните не се намесвах. Аз на базата на получаваните от мен сводки за хода на тази борба настоявах от българското правителство, за засилването на мерките за борба срещу партизаните. В този смисъл аз, разбира се, участвувах в ръководенето на тази борба.

Въпрос. При това, българските и немски части под предтекст на борба с партизаните унищожаваха мирното население, изтребваха невинни жени, деца, опожаряваха селища, села?

Отговор: Да, това се правеше с цел на профилактика, за да не могат другите жители да попадат под влиянието на партизаните.

Въпрос. Продължавате ли по-нататък вашите показания?

Отговор: След смъртта на цар Борис аз, по заповед на Хитлер и Риббентроп, предприех опит да поставя на поста премиер-министър, ръководителя на национално-либералната партия Цанков8 и да формирам правителство начело с него, което да е способно още по-решително да провежда прогерманската политика.

Цанков ни беше известен по събитията от 1923 г., когато той, като премиер-министър, решително се разправи със Селската партия на Стамболийски (последния тогава беше убит) и жестоко потуши демократичното движение.

Освен това, влошаващата се с всеки ден военна обстановка за Германия под влиянието на загубите на Източния фронт, настоятелно изисквала да бъде поставен на власт енергичен, с диктаторски склонности човек, който би съумял да удържи България в сътрудничеството с Германия. Такъв човек можеше да бъде Цанков.

Основните разговори по този повод аз водех с регента Филов, тъй като генерал Михов не владееше немски език, а княз Кирил9 стоеше на страна. Моите настоятелни искания този път бяха отклонени, обаче Филов ме увери, че набелязаната от тях кандидатура на Багрянов за поста на премиер-министър не отстъпва по своите качества на тази на Цанков.

Малко преди заемането от руснаците на Букурещ аз бях извикан в Ставката. Хитлер заявяваше, че той вярва във възможността да се удържи в германски ръце Македония и Сърбия и през тях да се поддържа връзка с немските части в Гърция, обаче ми поръча още веднъж да се опитам да получа съгласието на регентския съвет за формирането на правителство начело с Цанков.

Тази заповед излезе нереална. След моето връщане в България станаха събития, направили моите преговори с регентите безуспешни. Руските войски бяха на Дунав, тяхното нахлуване на българска територия беше въпрос на няколко часа.

Въпрос. Известно е, че Цанковд се изказваше по дунавския радиопредавател от Берлин като глава на българското фашистко марионетно правителство, формирано от германците. Как това е могло да се случи?

Отговор: Аз към това нямам отношение. След провала на моите опити да го направя премиер-министър, по заповед от Берлин аз качих цялото семейство на Цанков в автомобил, доставих го в съпровода на сътрудника на посолството хауптбанфюрер Брайпол12 в гр. Ниш, откъдето той заедно с моята съпруга с военен самолет излетяли за Берлин. Там Цанков го направили премиер-министър. Аз по това време заедно с моите сътрудници бях интерниран от частите на Червената армия.

Въпрос. Продължавате ли вашите показания?

Отговор: За най-важните поръчения на германското правителство, които аз изпълнявах като посланик в България, аз ви казах.

Ще посоча още две поръчения. През 1941 година, по желанието на Берлин аз успях в България да мобилизирам работна сила за изпълнението на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани почти 40 хиляди българи, които бяха изпратени от мен в Германия.

След държавния преврат в Италия13 аз успях да получа от българското правителство потвърждение, че то признава законното правителство на Мусолини, и се намесих в дейността на италианската мисия в България с цел на осигуряването на интересите на Мусолини (посланик Мамели по моето настояване беше сменен от посланик Симене14).

Въпрос. По такъв начин, цялата ваша дейност в България е била насочена към укрепването на позициите на германския фашизъм в навързаната от него на демократическите държави престъпна война?

Отговор: Съвсем правилно. Да осигуря с всички средства победата на германския национал-социализъм над демократичните държави и да спечеля войната, която аз разглеждах като жизнено-необходима крачка от страна на Германия, – в това аз виждах своята основна цел на поста германски посланик в България. На тази цел беше подчинена цялата моя дейност в България.

Въпрос: Защо вие премълчавате за разузнавателната дейност на вашето посолство?

Отговор: С подобен род дейност германското посолство в България не се е занимавала. Тази работа се провеждаше от намиращия се в София орган на Абвера, ръководен от доктор Делиус и главния пълномощник на СД – Обермайер15.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на тези учреждения?

Отговор: Тези учреждения не ми бяха подчинени, и нищо за работата им, което би заслужавало вниманието не мога да съобщя.

Например, на мен ми е известно, че истинската фамилия на д-р Делиус, ръководителя на германското военно разузнаване в България, е била Вагнер. Едно време, след провала на германския Абвер в Турция, той започна да се нарича д-р Фрей. Делиус ми изказваше своите опасения, че заради този провал той може да има неприятности в службата.

Въпрос: Какво отношение е имал Делиус към провала на германския Абвер в Турция?

Отговор: Както ми беше разказал Делиус, ръководителят на Абвера в Турция беше приел на служба сина на берлинския адвокат Фермерен, чиято майка е известна журналистка в Португалия. В същото време по препоръка на Делиус там пък била приета на служба дъщерята на германския консул в София Капп16, получила възпитание в Индия. Капп, Фермерен и още един сътрудник на Абвера в Истанбул преминали на страната на англичаните и им издали цялата агентура на Абвера в Турция. Провалът на Абвера в Турция послужил за повод да бъде премахнат адмирал Канарис от длъжността на ръководител на германския Абвер при «OKW» и предаването на военното разузнаване в ръцете на Химлер. Във връзка с това, от Главното управление на СД на базата на Абвера е било създадено Управлението М (военно разузнаване), чийто ръководител бил Калтенбрунер.

Въпрос: Какво още на вас ви е известно за работата на разузнавяателните органи в България?

Отговор: Главният пълномощник на СД – Обермайер провеждаше в София голяма дейност. Формално той се числял като консулски секретар при полицейския аташе Хофман, намиращ се в щата на посолството. Хофман също така се занимаваше със събирането на политическа информация и тесно сътрудничеше с българската полиция.

Малко преди заминаването на посолството от София, във връзка с приближаването на Червената Армия, Обермайер ми представи един ръководител от СС, чиято фамилия сега аз не помня. Последният заяви, че той се явява ръководител на организация, създадена по личното поръчение на Химлер и поддържаща тесни връзки с десните националистически кръгове.


Началото на април 1941. Поречието на река Места. Германските войски в очакване на настъплението на Балканите.

От беседата с този ръководител от СС ми стана известно, че неговата организация подготвя обявяването на независимостта на Македония с участието на десните националисти. Той ми съобщи, че в близките дни при него ще дойде лидерът на македонските независимосчари – Михайлов17, организатор на убийството на югославския крал Александър в Марсилия през 1924 г.18 И действително, Михайлов пристигнал със самолет от Загреб (Хърватия) с жена си и други свои политически привърженици и беше насочен от Обемайер към Скопие. Ръководителят на СС ми заявил по-нататък, че той предава себе си и създадената от него организация, която се състояла от решителни млади български националисти, в мое разпореждане. Обаче да се възползвам от услугите на тази организация аз не успях, беше прекалено късно. В България навлязоха частите на Червената Армия.

Въпрос. Какви взаимоотношения вие имахте с ръководителя на германското военно разузнаване в България д-р Делиус?

Отговор: По време на едно от посещенията на Канарис при мен, първият определи моите взаимоотношения с Делиус. Делиус, съгласно указанията на Канарис, ми предаваше информацията от политически характер. От беседата с Делиус по повод на политическата обстановка в България, на мен случайно ми се удаде да узная, че независимо от него в България работи още една инстанция на Абвера, непосредствено от Виена. Освен това, Делиус сътрудничил в София с една германска инстанция – Службата за прехват.

Въпрос. Какво още можете да съобщите за работата на германското разузнаване в България?

Отговор: Повече нищо не ми е известно.

Въпрос. Вие не сте откровенни. На нас ни е известно, че в посолството съществувала разузнавателна служба, ръководена от така нареченото „бюро за разузнаване на Риббентроп” (Отдел за информация III на Министерството на външните работи на Германия). Разкажете, какво ви е известно за тази служба?

Отговор: За това, че Министерството на външните работи има своя специална разузнавателна служба («бюро за разузнаване на Риббентроп»), аз узнах в началото на 1942 г. При мен се появи сътрудник на берлинската кинофабрика „Уфа” – де-Монти, хърватин по националност, и ми заяви, че той работи в София в качеството на пълномощник на „бюрото за разузнаване на Риббентроп”. От Берлин при него е изпратена жена с фамилията Фридрих, която формално ще се числи като студентка в Софийския университет. Де-Монти по-нататък каза, че всичките агентурни материали, получени от него от доверените му лица, Фридрих ще шифрира със специален код и през посолството ще ги изпраща в Берлин. Де-Монти ме помоли да дам съответните указания на служителите от посолството.

Тука веднага де-Монти ме предупредил, че аз не трябва да се докосвам до тази работа, за да не бъда компрометиран. За съдържанието на получените от него през доверените лица материали, той ще ме постоянно информира устно. По-късно аз приемах неведнъж де-Монти.

Въпрос. Получава се така, че посолството е било прикритие на разузнавателната служба?

Отговор: Да така се получава. Ръководеното от мен германско посолство в България служеше за прикритие на германските разузнавателни органи. Намиращата се в посолството нелегална радиостанция под ръководството на радиста Кох, понякога обслужваше българските представители на Абвера и осигуряваше свръзката им с берлинските ръководещи органи.


Началото на април 1941. Поречието на река Места. Германските войски в очакване на настъплението на Балканите.

Въпрос. Продължавате ли вашите показания по този въпрос?

Отговор: Де-Монти имаше редица неприятности във взаимоотношенията с българските власти, тъй като паралелно с това, се занимаваше в България със снимането на филми. Освен това, германския Абвер го подозираше, че е агент на противника. Скоро след това, той беше отзован в Берлин, а Фридрих беше прехвърлена в Копенхаген.

Въпрос: Кой стана наследника на де-Монти?

Отговор: Докато търсиха кой да смени де-Монти, аз по молба на нач[алника] на Отдела за информация III на МВнР съветника Генке, се съгласих тази работа да изпълнява моя личен референт Бирман (арестуван заедно с мен). След няколко месеца, по моето лично ходатайство тази дейност беше предадена на съветника от посолството, ръководителя на Отдела за култура и пропаганда Гарбен19.

Въпрос: Какво ви е известно за работата на Гарбен в качеството на пълномощник на „бюрото за разузнаване на Риббентроп”?

Отговор: Доколкото ми е известно, Гарбен е събирал информация за политическите настроения в различните кръгове на българската общественост, наблюдавал е за поведението на министрите и обкръжението им и донесенията на своята агентура изпращал в Берлин.

От агентурата на Гарбен ми е известен само представителя на една германска фирма – Беккер и неговата жена, които по думите на Гарбен, имали връзки сред руските хора в България и проявявали големи успехи в разузнавателната дейност срещу Русия. Гарбен заявил, че ако на мен ми трябва нещо да уточня по отношение на руското посолство, то това може да се направи през Беккер.

Освен това, Гарбен бил много тясно свързан с българските националистически кръгове.

Протоколът ми е преведен на немски език. Записано е правилно.

БЕКЕРЛЕ

Разпитът е прекъснат.

Разпитвал: зам[естник] нач[алник] на 2-ри отдел на Гл[авното] Упр[авление] на контраразузнаването «СМЕРШ» подполковник БУРАШНИКОВ

Преводач: оперупълномощения на 2-ри отдел ГУКР «СМЕРШ» ст[арши] лейтенант СТЕСНОВА

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 34—44. Оригинал. Машинопис.

Забележки:

1 Става дума политическия деец и ръководител на „Ратник”, професор Асен Кантарджиев.

2 Тук и по-нататък става дума за Иван Попов, който от 16.II.1940 до 11.IV.1942 г. е министър на външните работи.

3 Тук и по-нататък става дума за подполковника от германското военно разузнаване Отто Вагнер, ръководител на «АСТ-София».

4 Става дума за Димитър Шишманов, който от 14.Х.1943 до 1.VI.1944 г. е министър на външните работи.

5 Тук и по-нататък става дума за българския военен и държавен деец Първан Драганов, който от 1.VI.1944 до 2.IX.1944 г. е министър на външните работи.

6 Става дума за германския адмирал Курт Фрике.

7 Става дума за сътрудника на Гестапо хауптщурмбанфюрер от СС Теодор Даннекер, съветник по еврейския въпрос във Франция, а от 21 януари 1943 г. – в България; натоварен е с подготовката по депортирането на българските евреи в Полша.

8 Така е в текста. Става дума за Александър Цанков, ръководител на Народното социално движение.

9 Става дума за брата на цар Борис III — княз Кирил Сакс-Кобург-Готски.

10 Вероятно, Бекерле има предвид народното въстание в Букурещ от 23 август 1944 г.

11 За посещението си в Ставката на фюрера в Източна Прусия на 22 август 1944 г., А-Х. Бекерле, за което разказал на разпита, проведен на 2 ноември 1950 г.

12 Става дума за германския дипломат Герхард Брайпол.

13 Става дума за държавния преврат в Италия от 25 юли 1943 г.

14 Става дума за италианския дипломат Карло Симене

15 Возможно е, да става дума за германския дипломат Франц Обермайер.

16 Вероятно, става сума за Нели Капп.

17 Става дума за българския политически деец Иван (Ванче) Михайлов (И.М.Гаврилов), (1896-1990) деец на македоно-одринското рев. движение, един от ръководителите на ВМРО. През 1924-1934 г. е член на ЦК на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. емигрира. След 1945 г. живее в Италия. Ръководи МПО в САЩ и Канада.

18 Така е в документа. Става дума за убийството на краля на Югославия Александър I Караджорджевич на 9 октомври 1934 г. от члена на ВМРО Владо Черноземски.

19 Става дума за германския дипломат д-р Манфред Гарбен, който от 16 юли 1943 г. до 7 октомври 1944 г. е референт по културата на германското посолство в София, България и съветник в Генералното консулство в Скопие.

СОБСТВЕНОРЪЧНИ ПОКАЗАНИЯ НА СЪВЕТНИКА НА ГЕРМАНСКОТО ПОСОЛСТВО В БЪЛГАРИЯ АНТОН МОРМАН

18 април 1945 г.

Москва

Превод от немски

Въпрос. Посредством какви договори беше създадено сътрудничеството на Германия и България от 1941 година?

Като първо, чрез присъединяването на България към „Тристранния пакт” от 1.ІІІ.[19]41 година . Главните преговори се водили от цар Борис с Хитлер в Германия в началото на 1941 година. Отначало те не довели до положителни резултати, т.к. царят се колебаел, най-вече заради предложенията на Съветския Съюз. Неговите съмнения били засилени от посещението на посланика на СССР – Соболев, генерален секретар в София. Веднага след това Риббентроп поръчал на посолството, да настоява, България да даде своето съгласие да се присъедини към „Тристранния пакт”.

Посланикът Рихтхофен след редица демаршове до министъра на външните работи Попов настоятелно изисквал съгласието. Разбира се, по време на преговорите с Хитлер на Борис трябвало да се гарантират поддръжката на неговите правителствени мероприятия в случай на безредици. Но доколко подробно се провеждали тези преговори, на мен не ми беше известно. След демаршовете на Рихтхофен, България накрая даде своето съгласие. Аз лично не съм вземал никакво участие в тези преговори.

Като второ, обединението на Германия с България стана необходимо във връзка с възникването през 1941 година на въпроса за преминаването на германската армия през територията на България в Гърция. Преговорите за това се водили без участието на посолството, доколкото ми е известно, от страна на България изчезнали каквито и да са колебанията, когато и гарантирали удовлетворяването на нейните претенции за Тракия и Македония.

За тази цел, България предоставила в разпореждане на Германия железопътните си линии, летищата и пристанищата. За улесняването на прехода на войските били сключени три тайни договора, които са били подписани от Филов и Рихтхофен. Договорите се разработвали от специални комисии. Аз не съм взимал участие в това.

Преминаване през България. Генерал-полковник Фердинанд Шьорнер (Generaloberst Ferdinand Schörner) по време на почивка.

Дата март 1941 година
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive)
Идентификационен код Bild 183-L22898
Автор на фотографията Scheerer

Първият пункт касаел финансирането на германската армия, българското правителство се задължавало да осигури исканията на германската армия точно в България, доколкото това позволявало финансовото положение в страната. Всички разходи трябвало да се изплащат на България по клиринга. Всички разходи за армията в Македония и Тракия България взимала върху себе си.

Второто съглашение предвиждало използването от Германия по време на войната на рудниците в Македония и Тракия.

Последното съглашение се касаело до съдопроизводството над германските войски в България, след което германската армия станала екстериториална и не подлежала на българско съдопроизводство.

Разбира се, всички тези съглашения не са били публикувани.

След това, интендантът на германската армия трябвало през всяка четвърт на годината да подава във Военното министерство сметата за контрол и разрешение (сметата се предавала в посолството, посолството го изпращало в Министерството на външните работи, а то по-нататък – във Военното министерство). Закупуванията за германската армия ставали не на отворения пазар, а чрез организираните за тази цел от българското Военно министерство централни организации за специално снабдяване.

Съглашението за финансирането на германската армия било с течение на времето модифицирано чрез преговорите между военните организации, без участието на посолството.

За избягване на недоразуменията, на българските власти било дадено правото да контролират германските военни транспорти и преминаващи лица, принадлежащи към армията, в това число и на офицерите.

България, София. На една от улиците бедняци и цигани обсъждат „голямата“ политика.

Дата 1942 година
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive)
Идентификационен код N 1603 Bild-162
Автор на фотографията Horst Grund (1915–2001)

3. В известна непосредствена връзка с изброените по-горе договори се намирал също така и (благодарение на германската намеса) сключеният през 1941 година договор «Крайова» (между Унгария и Румъния), по който България получила обратно Южна Добруджа. Възможно е, заради това на Румъния да е била обещана Бесарабия, но точно обаче не ми е известно, т.к. посолството не се занимавало с този въпрос.

4. В областта на стопанството, всяка половин година се договаряли за контингента (от двете страни) на постъпващите стоки. Преговорите се водели от германските и българските комитети по стопанските въпроси. От посолството в тези преговори участвували търговските аташета. Около 65-70% от българския експорт отивал в Германия, която в съответствие с това взимала участие в нейния импорт. По време на тези стопански преговори се определял също така и контингента на българската работна сила за Германия (ако за това аз вече не се бях договорил от името на посолството с министъра на търговията).

5. Подписаният през 1942 година културен договор определил отношенията на България с Германия в областта на културата. Преговорите се водили от страна на Германия от изпратена от Берлин делегация. От посолството в тези преговори взимал участие бившият референт по културата професор Кох.

„Засилване“ на културните връзки. Председателят на германския трудов фронт Роберт Лей с български танцов състав.

Дата 20 юли 1939 година
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive)
Идентификационен код Bild 183-E08883
Автор на фотографията Eisenhardt

6. В областта на юстицията през 1943 година са били подписани три договора за периодична помощ по гражданските и криминалните дела. Преговорите се водели от експерти, изпратени от Берлин. Посолството не е взимало участие в това.

МОРМАН

Превел: оперупълномощен от 2-ри отдел на 3-то Гл[авно] управление,

капитан КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20805. Л. 172—174. Заверено машинописно копие.

ЧАСТ ОТ ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТА НА ГЕРМАНСКИЯ КОНСУЛ В РУМЪНИЯ РЮДИГЕР ФОН АДЕЛМАН

20 април 1947 г.

Москва

Рюдигер Аделман, роден в 1893 г., жител на село Аделмансфелден, провинция Вюртемберг (Германия), германец, от дворяните, с висше образование, бивш кандидат-член на национал-социалистическата партия от 1938 г., има дипломатическото звание – консул 1-ви клас.

[…]

Въпрос: Вие взехте ли непосредствено участие в бойните действия?

Отговор: В бойните действия на германските войски аз участие не съм взимал. Напрегнатата служба в Дьобериц развали моето здраве, и се появиха  нови физически трудности, които ме принудиха да отхвърля мисълта за използването ми на фронта.

Аз започнах да търся друга, по-лека работа и с тази цел се обърнах в политическата секция на Генщаба на германската армия. В края на юли или началото на август 1916 г., аз бях откомандирован от частта в този орган и назначен за помощник на капитан Щайнвакс, който след ликвидирането на бюрото „Манесман-Розелиус” от края на 1915 г. беше заместник-началник на политическата секция по разузнавателно-диверсионната работа.

Въпрос: Каква работа вие вършихте в политическата секция?

Отговор: След оформянето ми на служба в политическата секция аз бях изпратен с куриерска поща в германското посолство в Букурещ (Румъния), а след това трябваше да замина за Яса и Галац. Когато аз се намирах в Яса, през германския консул Шьонберг до мен достигна заповед да не пътувам в Галац, тъй като се бе засилила опасността от встъпването на Румъния във войната на страната на Антнантата и, като не губя време, да се измъквам към Унгария.

След пристигането ми в Будапеща, аз през германското посолство или германската военна мисия (точно не си спомням) се свързах с Берлин и по телеграфа запитах за по-нататъшни указания.

В отговора, изпратен от политическата секция се казваше, че ми се възлага да доставя от Будапеща в София, в разпореждането на капитан Щайнвакс, на военен автомобил и че по-нататъшните указания аз ще получа на мястото.

В София аз пристигнах през втората половина на септември и в хотел „България” се срещнах с Щайнвакс.

Въпрос: Каква мисия изпълняваше Щайнвакс в България?

…..

ПРОТОКОЛНА РАЗПИТ НА СЪВЕТНИКА НА ПОСОЛСТВОТО А.МОРМАН

6 февуари 1948 г.

Москва

Антон Морман, роден през 1897 година, живял в Ипенбюрен (Германия), член на НСДАП, б[ивш] сътрудник на Министерството на външните работи на Германия от 1925 година.

Въпрос: Когато беше сключено секретно съглашение между Химлер и Риббентроп за внедряването на сътрудниците на разузнаването от СД в германския дипломатически апарат в чужбина?

Отговор: Това съглашение беше сключено, доколкото си спомням, в началото на 1941 година. Тогава в германското посолство в България, където по това време беше Рихтхофен, постъпиха съответните директиви от Берлин.

Въпрос: Кой конкретно от числото на сътрудниците на СД е бил внедрен в германското посолство в София при съдействието на Рихтхофен?

Ответ: При съдействието на Рихтхофен в посолството беше поставен на длъжността „консулски секретар” сътрудника на СД Болман. Другият представител на СД – Гласс, работеше в София под прикритието на представител на германските търговски фирми.

Въпрос: Дали Болман и Гласс са информирали Рихтхофен за тяхната разузнавателна дейност?

Ответ: Больман и Гласс често посещаваха Рихтхофен, но дали са го държали в известност по отношение на разузнавателната им дейност, не ми е известно.

Въпрос: А от началника на «Абверщелле-София» Делиус, Рихтхофен дали е получавал разузнавателна информация?

Отговор: Делиус докладываше на Рихтхофен всички най-съществени разузнавателни материали, имащи значение за германската политика в България.

Въпрос: Известно е, че в началото на 1941 година германското посолство в България беше обезпокоено от усилията на антифашисткото движение в сткраната. Какви мероприятия се провеждаха във връзка с това от посланика Рихтхофен?

Отговор: Аз помня, че в началото на 1941 година във връзка с пристигането в София на съветския представител Соболев, посочил на българското правителство върху политическите последствия от по-нататъшното сближаване с хитлеристка Германия, в България се засилило комунистическото движение. Аз получавах по този повод различни доклади от официалните източници и информирах посланика Рихтхофен. Какво е било направено от него във връзка с това, аз не помня.

Въпрос. Дали бившият германски полицейски аташе в България – Панцингер също е докладвал на Рихтхофен за усилването на комунистическото движение?

Отговор: На мен това не ми е известно, смятам, обаче че това е възможно, тъй като Рихтхофен често се консултираше с Панцингер по въпросите на вътрешната политика в България.

Въпрос. Не беше ли направена по това време в германското посолство специална прес-конференция, посветена на „комунистическата заплаха” в България?

Отговор: Аз това сега не си спомням.

Протоколът на разпита е записан по моите думи вярно, на мен ми е преведен на немски език.

МОРМАН

Разпитал: ст[арши] оперуп[ълномощен] от 4 отдел на 3 Гл[авно] управление на МГБ

майор КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия, Р-48790. Л. 44—46. Подписан оригинал. Машинопис.

ПРОТОКОЛ НА ОЧНА СТАВКА МЕЖДУ БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ХЕРБЕРТ ФОН РИХТГОФЕН И ОБЕРФЮРЕРА ОТ СС Ф. ПАНЦИНГЕР

17 май 1948 г.

Москва

На вопроса, познават ли се Рихтхофен и Панцингер един друг и имат ли лични сметки за уреждане помежду си, Рихтгофен и Панцингер отговориха, че те се познават един друг от съвместната им работа в България от август 1940 до септември 1941 година и нямат лични сметки за уреждане помежду си.

[ПАНЦИНГЕР] [РИХТГОФЕН]

Въпрос за Рихтхофен: В какво се заключавали задълженията на Панцингер по време на вашата служба в България?

Фридрих Панцингер

Отговор: Панцингер се занимаваше с въпросите за паспортите и визите и поддържаше връзка с българската дирекция на полицията. С какво още той се занимаваше, аз не знам, тъй като никаква информация от политически характер аз не получавах от него.

Въпрос за Панцингер: Правилни ли са твърденията на Рихтхофен?

Отговор: Показанията на Рихтхофен не отговарят на действителността. Моите служебни задължения му бяха известни, тъй като на него му беше съобщено с писмо от Министерството на външните работи на Германия. В България аз се явявах германски полицейски аташе. На Рихтхофен мен ме представи заместника на пълномощника на VI Управление на «СД» в България Болман, в чието присъствие Рихтхофен се обърна към мен с молбата по-подробно да обрисувам полученото от мен задача.

Аз доложих на Рихтхофен, че в моята задача влиза полицейското осигуряване на германското посолство, по-нататък изучаване дейността и консултирането на българската полиция и информиране на шефа на Главното управление за имперска сигурност, а също така и в известен обем, на посланика за политическите събития в България.

Напомням на Рихтхофен, че през октомври 1940 г., моят началник – шефа на гестапо Мюлер преминавайки от Румъния спря в София и имаше беседа с Рихтхофен за моите задачи като полицейски аташе. Аз самият присъствувах на тази среща. Мюлер, обръщайки се към мен и Рихтхофен, посочи необходимостта от взаимно консултиране и сътрудничество между нас.

Въпрос за Рихтхофен: Сега спомнихте ли си за действителните задачи [на Панцингер], за които ви беше казано в присъствието на Болман и Мюлер?

Отговор: Не, не си спомням.

Въпрос за Рихтхофен: Кога се проведе посочената среща между вас и Мюлер?

Отговор: Не си спомням.

Въпрос за Панцингер: Когато сте били полицейски аташе, каква информация съобщавахте на Рихтхофен?

Германци в София, 1 март 1941 г.

Отговор: Аз имах постоянен контакт с посланика Рихтхофен и неговия заместник – съветника от посолството Морман. Съвместно с Рихтхофен ние обсъждахме въпроси от чисто полицейски характер, такива като например: българската полиция настояваше за изгонването от България на германския инженер, някой си Хофман, заподозрян в работата в полза на английското разузнаване. Рихтхофен, към когото се обърнало семейството на Хофман, ме помоли да се застъпя за него. Аз информирах също така Рихтхофен за българската полиция, нейното въоръжение, осигуряване и структура. Освен това, аз съобщавах на Рихтхофен сведения, имащи политическо значение, а по-точно:

За съществуващите подозрения по отношение на английския военен аташе в България – Росс като инициатор за подготовката на голям взрив на софийския водопроводен колектор. За това имаше сведения също така и в пресата, и този факт се обсъждаше на прес-конференция в германското посолство;

За ред покушения върху живота на германски военнослужещи в околностите на София и за взривове на железопътните линии, които като че ли се подготвят от комунистите;

През пролетта на 1941 година, скоро след преминаването на германските войски през България, беше спусната група от съветски агенти, част от която беше разкрита и разстреляна. За това аз също информирах Рихтхофен и Морман;

Аз съобщих също така на Рихтхофен за бягството от затвора на българския комунистически функционер Димитров1 (не е идентичен с Георги Димитров — премиер-министъра на България). Във връзка с общата гонитба на комунистите, този факт намери своето отражение в българската преса;

През януари 1941 година, когато във връзка с пристигането в София на съветския представител Соболев там имаше булни демонстрации на българските комунисти и сблъсъци с полицията, разгонваща демонстрантите, аз информирах подробно за всички събития Морман и Риххофен, а така също им носих за запознаване всички разпространявани по това време листовки.

Въпрос за Рихтхофен: Следствието очаква, че вие ще прекратите безмисленото отричане и откровенно ще разкажете за вашето сътрудничество с Панцингер.

Отговор: Аз признавам, че съвместно с Панцингер обсъждах изброените ми факти, такива като: изгонването на германския инженер Хофман, данните за подготовката на взривяването на софийския водопровод, по-нататък – за спускането на руската агентура в България и за активността на българските комунисти във връзка с пристигането на Соболев в България.

Въпрос за Рихтхофен: Вие трябва да признаете, че не само сте получавали информация от Панцингер, но и в редица случаи сте му давали необходимите указания.

Отговор: В беседите с Панцингер аз нееднократно му изразявах пожеланието, той по-добре да ме информира за политическите събития в България, тъй като неговата информация се използуваше от мен в текущата работа и за доклад до Министерството на външните работи на Германия.

Въпрос за Панцингер: Вие получавали ли сте някакви пожелания или указания на Рихтхофен във връзка със съживяването на дейността на българската комунистическа партия?

Отговор: Пожеланията на германския посланик се разглеждали от мен винаги като служебни заповеди. Спомням си, че във връзка със забележимото засилващо се комунистическо движение в България и с постъпилото в посолството от неизвестен за мен източник на донесение за дейността на българската компартия, Морман ми предложи да направя подробен доклад по този въпрос за изпращането му от Рихтхофен до германското МВнР.


Цар Борис III, министър-председателя Богдан Филов (в цивилни дрехи) и
фюрерът във „Волфшанце“. 1942 г.

Във връзка с подготовката на този доклад, Рихтхофен ми даде указание да въздействувам върху българските полицейски власти с цел, засилването на борбата с българската компартия, което аз разбира се направих.

Впоследствие аз видях върху изготвения от мен доклад забележка „взети са необходимите мерки”. Докладът беше подписан от Рихтхофен.

Въпрос за Рихтхофен: Сега вие спомняте ли си вашата роля в борбата с българските комунисти и указанията, които сте давали по този въпрос на Панцингер?

Отговор: Аз си спомням, че по мое указание Панцингер ме беше информирал за комунистическото движение в България, и възможно е , че доклада на тази тема е бил изпратен в МВнР. Обаче аз отричам, че съм давал на Панцингер указание да въздействува върху българските органи на полицията с цел засилването на борбата с българските комунисти.

Въпрос за Панцингер. А вие поддържате ли вашите показания?

Отговор: Точно така. Аз още веднъж посочвам забележката към моя доклад, че са били взети необходимите мерки.

Въпрос за Панцингер: В началото на разпита вие упоменахте фамилията Болман. Това ли беше единственият представител на „СД”, с който беше свързан Рихтхофен?

Отговор: „СД” беше по това време представена в България от две лица – главният пълномощник Гласс, имащ прикритие в качеството на директор на германска фирма, и неговия заместник Болман, получил стая в посолството, намираща се в съседство с бюрото на прес-аташето и работещ под прикритието на длъжността „консулски секретар”.

В зданието на консулството Болман разполагаше със секретна радиостанция, посредством която той поддържаше свръзка с VI Управление на «СД». Всичко това естествено, не беше тайна за Рихтхофен, още повече, че тези лица го посещаваха, а Болман беше в посолството всеки ден.

Въпрос за Рихтхофен: Това съответствува ли на действителността?

Отговор: Представителят на „СД” Гласс го познавам. По мое указание на него му беше предоставено помещение в зданието бившето чехословашко посолство, където беше поставена радиостанция. За Болман не мога да си припомня.

Въпрос за Панцингер: Може би вие грешите? Та нали е много трудно да си представим, че Рихтхофен не е познавал подчинените му сътрудници на посолството, такива като Болман.

Отговор: За мен е необяснимо, защо Рихтхофен отрича тези факти. Аз посочвам Морман, професор Кох и другите сътрудници от посолството, добре знаещи Болман.

Въпрос за Панцингер: Болман и Гласс
информираха ли Рихтхофен за политическите събития в България?

Отговор: Гласс неведнъж ми разказваше за това, че той и Болман ще информират Рихтхофен и по-специално Морман за важни вътрешнополитически въпроси. Гласс, по-специално работеше с българската фашистка организация „Ратници“ и докладваше за своите успехи в това направление.

Въпрос за Рихтхофен: Вие сте изобличен в това, че сте имали връзка с „СД”. Кажете истината.

Отговор: Настоявам върху това, че с изключение на предоставянето на помещение на сътрудника на „СД” Гласс, други връзки с „СД” нямах.

Въпрос за Панцингер: С какво вие си обясняване очевидното нежелание на Рихтхофен да каже истината?

Отговор: Мотивите, с които се ръководи Рихтхофен са ми неизвестни. Искам само да покажа, че „СД” и министерството на външните работи си сътрудничеха най-тясно един с друг.

Въпрос за Панцингер: Какво ви е известно за характера на разузнавателната информация, постъпваща при Рихтхофен от началника на германската „Абверщелле” в София – Делиус?

Отговор: Началникът на „Абверщелле-София” Делиус често посещаваше посолството, и от неговите думи ми стана известно, че той периодично предоставял разузнавателна информация на Рихтхофен и Морман.

Така например, спомням си, че преди нападението срещу Русия, Делиус информира посланика Рихтхофен или Морман, че той Делиус, е подготвил групи от диверсанти за прехвърлянето им в съветския тил. За това ми каза лично Делиус.

Въпрос за Рихтхофен: Признавате ли своята връзка с Делиус?

Отговор: Не отричам, че по някой път Делиус ме е посещавал и съм беседвал с него. Обаче, никаква политическа информация аз от него не получавах.

Въпрос за Панцингер: Вие имате ли въпроси към Рихтофен?

Отговор: Не, нямам въпроси.

Въпрос към Рихтхофен: Вие имате ли въпроси към Панцингер?

Отговор: Не ме ли бърка Панцингер с посланика Бекерле, който беше специалист в полицейската работа?

Отговор на Панцингер: За това не може да става и дума. След пристигането на Бекерле в София, най-малкото през първите месеци, работата течеше така, както и в онова време, когато посланик беше Рихтхофен.

Протоколът е съставен по нашите думи вярно, прочетен е от нас.

(ПАНЦИНГЕР) (РИХТГОФЕН)

Разпитал: Ст[арши] оперуп[ълномощен] от 4-и отдел на 3-то Главно управление на МГБ на СССР,

майор (КОПЕЛЯНСКИЙ)

ЦА на ФСБ на Русия. Н-21142. В 3-и тома. Т. 1. Л. 210—216. Подписан оригинал, машинопис

Забележка:

1 Възможно е да става дума за българския комунист Стефан Димитров Тодоров (Станке Димитров).

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

21 януари 1950 г.

Москва

Стенограма1

Адолф[-Хайнц] Бекерле, роден през 1902 година, живял в гр.Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски гражданин, член на фашистската партия, бивш германски посланик в България, СА-обергрупенфюрер.

Разпитът започва в 11.15

Въпрос: От следствието е установено вашата тясна връзка с ръководството на българското фашистко разузнаване, полицията и министерството на вътрешните работи. Признавате ли това?

Отговор: Не отричам, че намирайки се в качеството на германски посланик в България, аз поддържах връзка с българския министър на вътрешните работи Габровски и сменилия го Станишев2.

От числото на ръководителите на българската полиция аз бях запознат с нейния шеф Драголов и с началника на политическата полиция Павлов. С представителите на българското царско разузнаване аз нямах лична връзка, но поддържах с него контакт през началника на германския разузнавателен орган „Абверщелле-София” Делиус.

Въпрос: Вие бяхте не само познати с Павлов, но и сте сътрудничели с него. Разкажете, при какви обстоятелства вие установихте връзка с него?

Отговор: С Павлов аз за първи път се запознах през 1942 година, по време на ежегодния празник на българската полиция, на който бях поканен в числото на другите представители на държавите от Оста. Очевидно, Павлов виждал в мен не само германски посланик, но и специалист в полицейските работи, тъй като той при тази среща не пропусна да започне с мен разговор за разузнавателната работа, макар че излагал своите мисли крайно внимателно и в общи линии.

Царският дворец в София. Тук се взимали почти всички решения за съдбата на България.

Въпрос: За какво конкретно е говорил с вас Павлов?

Отговор: Павлов ми се оплака от Делиус, заявявайки, че е предал на последния няколко агента за използване срещу българската комунистическа нелегална дейност, но Делиус ги развратил със своя неумел подход и прекалено високо заплащане.

Аз се въздържах от намеса във взаимоотношенията на Павлов с Делиус и предложих на Павлов, той да оправи тези разногласия по пътя на по-тясно и делово сътрудничество с германските разузнавателни органи.

Въпрос: За каква агентура ставала дума?

Отговор: За това Павлов не е говорил.

Въпрос: Следствието разполага с данни, че Павлов ви е информирал за провокатори, внедрени в българската нелегална компартия. Разкажете за тези предатели!

Отговор: Няма да скрия, че Павлов е съобщавал на подчинения ми полицейски аташе при германското посолство Випер за хода на борбата с комунистическите организации. В частност, спомням си, че през 1942 година, както ни информира Павлов, българската полиция разкрила голям нелегален център на комунистите, и от българското правителство беше организиран закрит процес по тяхното дело. Випер получи тогава от Павлов подробен отчет за хода на разследването и протоколите на съдебните заседания, които след като аз се запознах с тях, изпратих в Берлин, в Главното управление на имперската сигурност.

Трябва да кажа, че министъра на вътрешните работи Габровски също ми бе разказал, че успял да внедри в нелегалното комунистическо движение няколко ценни агенти, в резултат на което той бил добре осведомен за плановете на нелегалното ръководство на компартията и имал възможността във всеки момент да ликвидира откритите от него нелегални комунистически центрове. Обаче искам следствието да повярва, че нито Габровски, нито Павлов не са ми казвали за своите агенти в нелегалната комунистическа партия на България, и никакви други материали от българската полиция не съм получавал.

Въпрос: Не бързайте с подобни заявления. На вас ви се предявява открития в германското посолство в България албум с фотографиите на задържаните от българските органи за сигурност съветски разузнавачи. Този албум на вас ли принадлежи?

Отговор: Да, мой е.

Въпрос: Как е попаднал при вас?

Отговор: През октомври 1941 година този албум, съдържащ материали за откритите от българската полиция руски парашутисти и за спуснатите на Черноморското крайбрежие разузнавачи, ми беше предаден през полицейския аташе Випер от дирекцията на българската полиция.

Въпрос: Защо тези материали са били изпратени именно на вас?

Отговор: Не смятам за нужно да крия, че веднага след моето пристигане в България през 1941 година аз настоятелно изисквах от българското министерство на вътрешните работи засилването на борбата с нелегалното комунистическо движение, посочвайки по-специално необходимостта от старателното издирване на агентурата на съветското разузнаване.

След осъществения от мен натиск, българските органи за сигурност значително засилиха своята наказателна и контраразузнавателна работа, и ръководството на българската полиция побърза да ми представи първите доказателства за активизирането на своята дейност, изпращайки ми албум със споменатите материали. Доколкото си спомням, от следствието по това дело е било установено, че посочените лица са били прехвърлени в България за връзка с антифашисткото нелегално движение и за организирането на диверсионна дейност във фашисткия тил. За това аз съобщих в Берлин.

Въпрос: И едновременно с това, вие сте използвали посочените материали за провокационни цели срещу Съветския Съюз?

Отговор: Да. В това също признавам своята вина.

През 1942 година всички веществени доказателства по делото на арестуваните разузнавачи, разбира се по съответен начин разкрасени и раздухани с помощта на спициалистите-фалшификатори от българската полиция, бяха използвани в организираната от мен и Габровски така наречена антикоминтерновска изложба в София. Изгодата беше в това, нагледно да се покаже на българския народ, че ето, съветското правителство се намесва в неговата съдба, изпращайки свои агенти. Този замисъл, обаче нямал успех сред народа и така, както и цялата антисъветска изложба, завършили с провал. За антисъветската изложба аз вече ви разказвах подробно на миналите разпити и да допълня своите показания повече с нищо не мога.

Въпрос: Известно е, че вашето сътрудничество с Габровски не се е ограничавало само с организирането на антисъветска изложба. Габровски, по-специално, не малко ви е съобщавал за своята агентура и наказателните мероприятия срещу българските антифашисти. Разкажете за това.

Отговор: По-горе аз разказах за своя разговор с Габровски, когато последният ми съобщи за наличието на провокатори в нелегалното комунистическо движение. През 1943 година, той също така ме информира за това, че неговите хора са успяли да заловят и отново да вербуват един член на българската компартия, който имайки при себе си радиопредавател, уж бил спуснат от борда на руска подводна лодка на Черноморското крайбрежие на България, но фамилията на този човек той не ми казал.

Аз се заинтересувах от това дело и при следващите ми срещи с Габровски узнах от него, че вербувания от тях провокатор вече бил установил радиосвръзка с Москва и той – Габровски, – очаквал положителни резултати от тази комбинация. По-късно, Габровски започна да отбягва разговори с мен на тази тема, и през Делиус ми станало известно, че започналата от Габровски радиоигра се провалила, тъй като Москва, очевидно разпознавайки провокацията, не отговаряла.

Въпрос: Делиус съобщи ли ви фамилията и други данни за този човек?

Отговор: Не. За това аз не съм го питал, тъй като след съобщението за неговия провал той изгуби за мен всякакъв интерес.

Въпрос: Разкажете сега за провокационните действия, които се предприемали от германските и българските разузнавателни органи по отношение на сътрудниците на съветското представителство в България?

Отговор: Както ме информира Габровски, българската полиция осъществявала следене и агентурно наблюдение на съветските представителства в България и се опитвала да скалъпи компрометиращи материали за някои съветски граждани, за да може по пътя на такава провокация да ги вербува. Обаче, доколкото съм осведомен, тези замисли на българската полиция се провалили.

Делиус ми докладвал, че през 1941 година той успял да подстави един свой таен агент в обкръжението на секретаря на съветското посолство в София. Този германски агент, както казвал Делиус, била една много опитна в подобни работи жена, с други данни аз не разполагам. Не знам също така и фамилията на секретаря, но много добре помня, че Делиус, благодарение на удачно проведената комбинация, успял да свърже този агент с посочения секретар, и те се запознали. Обаче за провеждането на по-нататъшните мероприятия на германското разузнаване по отношение на посочения сътрудник на съветското посолство попречило неочакваното му отзоваване от България в Съветския Съюз.

Въпрос: Посочете останалата агентура на германските и българските разузнавателни и контраразузнавателни органи?

Професор Богдан Филов, Княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти на извънредно заседание на Народното събрание. София, 11 септември 1943 г.

Отговор: От германското полицейско аташе Випер ми станало известно, че един от голямите агенти на българската политическа полиция е солистът на Софийската опера българина Белев, името му не знам.

Випер ми съобщи по-специално, че Белев през пролетта на 1941 годинна е бил използван по личното указание на бившия премиер-министър Филов за разработването на Багрянов, по това време – лидер на парламентарната опозиция. Българската полиция се спряла върху кандидатурата на Белев заради това, че той бил в близки отношения с Багрянов.

Също така знам от Випер, че през 1942 година Белев разработвал кмета на гр. София – Иванов, чиято връзка със заподозрени в шпионаж артисти е възбудила интереса на българската полиция.

Същият този Випер подозирал Белев в сътрудничество със съветското разузнаване, т.к били фиксирани конспиративни срещи на последния със съветски представители в София. Доколко били обосновани тези подозрения на Випер, не знам. Лично с Белев не съм запознат. Други агенти на германското и българско разузнаване и контраразузнаване не са ми известни.

Въпрос: По-горе вие заявихте, че с българското царско разузнаване вие лично не сте били свързани. Така ли е това?

Отговор: Аз съм се срещал два или три пъти с ръководителя на българското царско разузнаване Севов3, но делова връзка с него все пак нямах.

Въпрос: Кой е този Севов?

Отговор: Севов беше много влиятелен човек в обкръжението на българския цар Борис. Официално той имал скромното звание на придворен архитект, но фактически бил съветник на царя и началник на неговото лично разузнаване. Както ми разказваше германския аташе по печата Берге4, в началото на [19]20-те години Севов бил в Турция, където той играел аналогична роля в обкръжението на Кемал-Паша. На мен самият ми се е случвало да наблюдавам, как министрите и другите придворни се страхували от Севов и се стараели при всяка възможност да му окажат специални знаци на внимание.

Характерно е също така това, че когато в края на 1942 година министъра Михов заминаваше на среща с Хитлер, то цар Борис изпратил с него под формата на адютант Севов. При изпращането на Михов в Берлин, последният ми представи Севов. Севов беше във формата на капитан от българската армия и, виждайки моето недоумение, побързал да ми обясни, че информацията за положението на нещата в ставката на Хитлер цар Борис пожелал да узнае, преди всичко от него – Севов, затова и го изпратил в Берлин заедно с Михов. Що се касае носенето на военна униформа, то Севов уточнил, че той като капитан от запаса, е задължен да бъде екипиран с военно облекло.

В политическо отношение Севов също така, както и неговия хазяин – цар Борис, бил настроен прохитлеристки и се стараел при всеки удобен случай да се изказва за това. Също така знам от полицейския аташе Випер, че Севов принадлежал към тайната секта на огнепривържениците, имащи известно разпространение сред кръговете на придворната клика. В тази секта, по-специално, влизала сестрата на цар Борис, принцеса Евдокия.

Признавам си, че аз способствувах за установяването на връзката на Севов с представителите на германското разузнаване.

Тайният съветник на царя, архитект Йордан Севов.

Въпрос: Разкажете подробно за шпионската връзка на Севов с германците.

Отговор: През 1941 или 1942 година, точно не помня, бях посетен от пълномощника на германското министерство на външните работи Бенцлер5, който ми съобщи, че той в сътрудничество с германското военно командване и органите на Абвер провежда разузнаване и борба срещу партизанското движение в Югославия. Във връзка с това, че по негови данни, югославските партизани са имали контакт с българските партизани, Бенцлер ме помоли да му уредя аудиенция при цар Борис с цел на постигането на по-тясно сътрудничество в борбата срещу въстанническото движение.

По време на аудиенцията цар Борис предложил на Бенцлер да се обърне непосредствено към Севов за решаването на необходимите въпроси по борбата с партизанското движение, като му казал, че той може да се среща с последния и по-нататък, когато това е нужно.

Бенцлер веднага отишъл при Севов и имал с него продължителна беседа. За какво те тогава се договорили и за последвалите срещи аз не съм осведомен.

Въпрос: Каква агентура има на връзка самия Севов?

Отговор: От думите на Делиус аз знам, че Севов действувал само във високопоставените кръгове, вербувайки за големи пари агентура от числото на големите български политически дейци, чужди дипломати и пристигналите в България чужди учени и писатели.

Делиус ми казваше също така, че той се опитал по едно време да разкрие връзките на Севов, но после се отказал от това, заради страха да си навлече върху себе си недоволството на царя. По-подробно по този въпрос не мога да кажа нищо друго.

Въпрос: В началото на разпита вие заявихте, че сте си сътрудничели с министъра на вътрешните работи Станишев, сменил Габровски. В какво конкретно се състояла вашата връзка с него?

Министърът на вътрешните работи Александър Станишев

Отговор: Станишев, заедно с регента Филов и министъра на външните работи Шишманов, беше може би най-изпитанния германски помощник в България. Аз всячески му покровителствувах и съдействувах в придвижването по служба, и благодарение на моето влияние той по-късно стана министър на вътрешните работи в кабинета на Багрянов. Станишев, на свой ред, ми се отплащаше за това с пълната си откровенност, подробно информирайки ме за заседанията на Съвета на министрите и за всички кулуарни преговори при двора. Едновременно с това той беше и надежден проводник на хитлеристката политика в България.

Въпрос: Казвайте докрая – той беше ли ваш агент?

Отговор: Да, това несъмнено е най-подходящата характеристика на моите взаимоотношения със Станишев.

Въпрос: Разкажете за шпионската работа на Станишев в полза на германците.

Отговор: Веднага след пристигането ми в България през 1941 година, аз установих със Станишев приятелски взаимоотношения. Той тогава заемаше поста на председател на така нареченото германо-българско общество в София. Скоро аз се убедих, че Станишев действува по прякото поръчение на германското министерство на пропагандата, разпространявайки хитлеристка литература и всячески популяризирайки „научните достижения” на германците.

В разговор с мен Станишев подчертавал, че за вторая своя родина той смятал Германия.

Скоро след това, аз започнах да използвам Станишев като свой-агент-информатор, събирайки през него сведения за българските политически дейци, министрите и дипломатите. През 1943 година по персоналната покана на германското министерство на пропагандата Станишев пътувал в окупираната от немците Винница, където взел участие в организираната с провокационни цели на Гьобелс така наречена „комисия по установяването на жертвите на болшевисткия терор” и напълно оправдал доверието на германците, взел активно участие във вражеската провокация срещу Съветския Съюз.

През 1944 година, както аз вече посочих, благодарение на моето влияние, Станишев получил поста министър на вътрешните работи в кабинета на Багрянов. На мен много важно ми беше да имам на този пост свой проверен агент, тъй като именно от същия Станишев ми стана известно за първи път за намеренията на Багрянов да се прехвърли на страната на англо-американците и да сключи с тях мир.

Принц Кирил, Адолф Хитлер и Йоаким фон Риббентроп, 1943 г.

Действувайки по моето поръчение, Станишев с всички сили се стараеше колкото се може по-пълно да разкрие политическите интриги на Багрянов и на министъра на външните работи в неговия кабинет – Драганов. Станишев нееднократно ми донасяше, че групата на Багрянов заедно с Филов търсят контакт с англичаните и американците, и в потвърждение на това ми съобщаваше конкретни факти, по-специално, че с тази цел, секретно в Турция е пътувал посочения от мен по-горе Севов, където той установил непосредствена връзка с английските и американските военни и политически разузнавачи.

За последен път аз видях Станишев две-три седмици преди встъпването на съветските войски в България. Станишев беше тогава тежко болен.

По-късно аз с него не съм се срещал, тъй като Съветската Армия беше преминала българската граница и на мен не ми беше до Станишев.

Разпитът е завършен в 16.30.

Протокола на разпита е записан по моите думи вярно, на мен той ми бе преведен на немски език.

БЕКЕРЛЕ

Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] на След[ователскатa]част по Особeно важните дела,

майор КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 98—117. Подписан оригинал. Машинопис.

Забележки:

1 Под думата «стенограма» е поставен личния подпис на бившия германски посланик в България, Адолф-Хайнц Бекерле.

2 Става дума за българския държавен деец Александър Станишев, който е министър на вътрешните работи от 1 юни 1944 до 2 септември 1944 г.

*3 В текста навсякъде е дадено като „Себов”. В действителност става дума за архитект Йордан Севов

*4 Става дума за нацисткия дипломат Йозеф Берг.

*5 Става дума за нацисткия дипломат Феликс Бенцлер.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

30 януари 1950 г.

Москва

Адолф-Хайнц Бекерле, [роден] 1902 г[одина], живял в гр. Франкфурт-на-Майн, германец, германски поданик, член на фашистската партия, бивш германски посланик в България, обергрупенфюрер от CA.

Разпитът е започнал в 12 часа

Въпрос: Разкажете всичко, което вие известно за организацията на английския и американски шпионаж в България?

Отговор: Американският шпионаж се оглавяваше от американския посланик в България Ърл1, който лично издирваше нужните му хора и ги вербуваше. Трябва да се каже, че към началото на Втората световна война, американския шпионаж в България не представляваше още значителна сила, отличаваше се с изключително груби прийоми на работа, по-точно, с откровено подкупване на агентурата, и беше комплектуван с малкоопитни разузнавачи. Характерен е в това отношение преди всичко самия Ърл – пияница и развратник, прекарващ своето свободно време в софийските нощни барове и кръчми. Както за българските, така и за германските контраразузнавателни органи не представляваше голям труд да установят неговите връзки и да му подставят своята собствена агентура с цел на дезинформиране.

Началникът на царската канцелария Павел Груев придружава посланика
на САЩ в България Джордж Хауърд Ърл 3-ти

По друг начин работиха англичаните. Дейността на английското разузнаване на Балканите и, по-специално в България, се опираше на стари, изпитани кадри от агентурата, при това в числото на завербуваната от английското разузнаване агентура имало видни държавни дейци, умело насочващи политиката на България в нужното на английския империализъм направление.

От информацията на бившия началник на германския разузнавателен орган в България Делиус и от подчинения ми полицейски аташе Випер ми бе известно, по-специално, че английската разузнавателна мрежа в България се оглавявала от представителя на „Интелиджънс Сървис” полковник Смит-Росс, работещ под прикритие на длъжността на чиновник по издаването на визи в английското посолство в София.

Смит-Росс още преди моето пристигане в България беше заминал със състава на английското посолство и се разположи в Турция, където по-късно се формирал обединен англо-американски разузнавателен център за Балканите. Неговата структура и личния му състав са ми неизвестни.

Спомням си, че в беседа с премиер-министъра на България Багрянов през 1944 година, последния ми заяви, че сериозно се опасява от подривната работа на английското разузнаване и че, опитите на българската полиция за открие и хване английската агентура до сега не са се увенчали с успех.

С по-детайлни сведения за ръководството на англо-американския шпионаж в България аз не разполагам.

Въпрос: На вас ви е известна агентурата на англичаните и американците в България. Разкажете за нея.

Отговор: На мен ми е известен един американски шпионин в България – аржентинския консул Зауер, името му не знам, в течение на доста години живял в София.

По данни на агентурата на Делиус, Зауер е бил вербуван от посочения по-горе полковник Смит-Росс. Аз се опитах да изгоня Зауер от България, но на мен това не ми се удаде, тъй като, освен агентурни донесения, с други по-сериозни документални данни за неговата разузнавателна дейност в полза на американците, които бих могъл да предявя на българското правителство, аз и Делиус не разполагахме.

За английската агентура в България мога да каже следното. От донесенията на германското разузнаване и, по-специално на Делиус, ми бе известно, че гореспоменатия полковник Смит-Росс е вербувал и включил в разузнавателната дейност в полза на Англия бившия премиер-министър на България, а в мое време – депутат от Народното събрание Мушанов 2 и българския патриарх Стефан.

Началникът на царската канцелария Павел Груев (първият от дясно), заедно с британски дипломати от посолството на Великобритания в София. Първият вляво е военния аташе майор Чарлз Сеймър Кларк

Германския полицейски аташе Випер, потвърждавайки данните получени от мен от Делиус, ми донесе, че Мушанов през 1940 година пътувал в Прага под предлог на лечение. От агентурното наблюдение беше установено, че Мушанов се е срещал с редица лица, заподозряни в английски шпионаж. От страна на българското контраразузнаване също имало подозрения в принадлежността на Мушанов към агентурата на английските разузнавателни органи. Обаче всички опити да се отстрани Мушанов търпяха провал, тъй като той се ползуваше с неограничена поддръжка от страна на цар Борис и се смяташе за негов приятел, използувайки разбира се, това обстоятелство за получаването на данни, полезни за английското разузнаване.

Същата трудност, но в още по-голяма степен, съществувала по отношение на патриарх Стефан, който по силата на своето високо положение в Българската Православна църква се смяташе за неприкосновено лице. От германското разузнаване беше установена близката връзка на патриарх Стефан с английското разузнаване, с което той поддържаше връзки чрез разпространените в България масонски ложи и чрез подчинените му църковни организации. Патриарх Стефан използваше всякаква възможност за посещения в чужбина, където бяха фиксирани редица негови срещи с представители на английската църква и с маскираните като църковници английски разузнавачи. Трябва да се отбележи, че в общуването с германците, по-точно с мен, Стефан маскираше своите англофилски настроения, обаче, бидейки в кръга на доверени хора, открито твърдеше, че България може да получи своето бъдеще само с връзка с Англия. Стефан беше враждебно настроен по отношение на СССР и най-много се страхуваше от сближаването на България и Съветския Съюз. Във връзка с това той смяташе за необходимо да поддържа германците в борбата им срещу СССР.

Богоявление – Софийският митрополит Екзарх Стефан I и Н.В.Цар Борис III, зад тях Княз Кирил, началото на 40-те години на ХХ век

Аз ви казах за всичките известни ми най-важни английски агенти в България.

Въпрос: Това не е точно така. Разпитаният от нас бивш германски посланик в Уругвай Ото Лангман посочи, че в беседа с него през лятото на 1944 година, вие сте му посочили редица лица от числото на българското духовенство, които са били проанглийски настроени. Защо криете това?

Отговор: Аз вече посочих на предишния разпит това, че през 1944 година действително се бях срещал с Лангман, който беше пристигнал в България в качеството на представител на германското министерство на външните работи и събираше информация за настроенията на българското духовенство.

Признавам също, че аз тогава посочих редица лица от числото на българското духовенство, имащи проанглийска ориентация, и най-напред посочих патриарх Стефан. Другите лица, за които аз му казах тогава, не си спомням.

Въпрос: От документите, открити в архивите на германското посолство в България, във връзка с англичаните се уличават братята Цоневи. Те известни ли са ви?

Отговор: Да, известни.

Въпрос: разкажете за тези английски разузнавачи.

Отговор: Представителят на Управлението за имперска сигурност на Германия Болман, за който аз разказвах на предишните разпити, ме информира, че управляващият делата на германо-българската търговска палата в София Драгоман Цонев и неговия брат – бившия ръководител на Българския институт за експорт – Любен Цонев са доста подозрителни по отношение на принадлежността им към английския шпионаж.

Болман, по-специално през своята агентура, беше установил, че братята Цоневи се намирали по-рано във близък контакт с посочения по-горе от мен полковник Смит-Росс и в кръга на близките им хора се изказвали срещу хитлеристка Германия. Братята Цоневи са били уличени също така в черни валутни и други спекулации. Това обстоятелство, германското разузнаване се опитваше да използва за въдворяването им от България, тъй като преки данни за връзките им с англичаните нямаше. Българското контраразузнаване обаче, взе под своя защита Цоневи, а предишната им връзка с английските представители в България, била уж с безобиден характер.

По такъв начин, ние бяхме лишени от възможността да предприемем срещу Цоневи репресивни мерки, и германското разузнавнане се ограничи единствено с това, че предупреди за своите подозрения спрямо Цоневи съответните германски представителства в София, имащи отношение към тези лица.

Въпрос: Болман ви е донасял и за други английски агенти. Разкажете за тях.

Отговор: Скоро след моето пристигане в България през 1941 година, Болман ми съобщи за своите подозрения по отношение на една от богатите жени в България – Паница3, името и не знам, имаща състояние от няколко милиона лева. Паница, по данните на Болман била яростна англофилка. Нейният дом в София и вилата и в курорта в Панчарево, са били мястото, където особено гостоприемно са били посрещани сътрудниците на английското посолство. Чрез мъжа на своята дъщеря, известен търговец, неговата фамилия не помня, Паница поддържаше конспиративна връзка с английския разузнавач Смит-Росс, за който ви разказах по-горе.

На вилата на семейство Такворян в Панчарево: Харитина Гешова-Ябланска, г-ца Такворян, професор Богдан Филов и Мария (Милка) Евстатиева-Паница, вероятно 1943-44 г.

Болман ми съобщи, че след отпътуването на английското посолство от България в Турция, връзката на семейство Паница с английското разузнаване продължавало с предишната интензивност през търговските канали. Тъй като охотно събираше в своя дом висши германски офицери, ние подозирахме, че това се прави с цел на събирането на разузнавателни данни, германското контраразузнаване предупреди всички учреждения и щабове на германската армия в България за тези свои подозрения по отношение на посочените лица.

Аз нееднократно изисквах от Болман факти за предаването от семейството на Паница на разузнавателни сведения на англичаните, обаче той беше само в състояние да фиксира срещите на Паница с английските разузнавачи и нищо повече. На базата на тези данни аз все пак не се реших да поставя пред българските власти въпроса за използването на репресивни мерки по отношение на Паница, тъй като последната се явяваше влиятелна личност, поддържаща близки отношения с българския царски двор, с членовете на Съвета на министрите и с други високопоставени лица.

Въпрос: Кого вие още познавате от агентурата на англичаните и американците?

Отговор: Трябва да кажа, че Абвер не без основание подозираше във връзка с английското разузнаване също и бившето германско авиационно аташе в България полковник Шьонебек4. Веднъж мен ме посети Делиус и ми съобщи за тези подозрения по отношение на Шьонебек. Припомням си, че както ме беше информирал Делиус, германското контраразу-знаване смяташе Шьонебек за причастен към предаването на англичаните на секретни сведения за подготовката през 1941 година на десант на о.Крит [Битката за Крит], по време на който, както е известно, германците дадоха тежки загуби.

Освен това, бидейки по-рано командир на авиационна част, Шьонебек имаше в качеството на свой началник-щаб някой си майор Фукс, също заподозрян в принадлежност към агентурата на английското разузнаване.

Работата беше в това, че много преди окупацията на Чехословакия, в органите на Абвера постъпиха сигнали, че в германската армия има офицер, който е агент на английското разузнаване. След окупацията на Чехословакия в Прага бяха открити материали, потвърждаващи наличието на такъв агент в германската армия, обаче никакви установъчни данни за него, освен фамилията Фукс и званието майор, тези материали не съдържаха. В хода на по-нататъшното издирване от Абвер на този агент под най-силно подозрение попаднал майор Фукс, служил при Шьонебек, обаче да се докаже неговата причастност към английското разузнаване така и не се успяло.

Изключително подозрителна била така също и връзката на Шьонебек с българския инженер Кръстев, името му не знам, който по поръчение на Шьонебек извършваше за последния различни черни комбинации на „черния пазар” и, както ми докладваше Делиус, събирал за Шьонебек разузнавателна информация. Кръстев, също както и Шьонебек, беше изключително богат, при което източниците на забогатяването им не бяха известни. На мен лично Кръстев не ми е познат.

Шьонебек, безусловно, щеше веднага да бъде арестуван, но него се опасяваха да пипнат, тъй като той беше приятел на Гьоринг, на когото доставяше различни деликатеси от България. В края на 1943 или в началото на 1944 година, Шьонебек беше произведен от Гьоринг в генерал и изпратен на Западния фронт, където командваше авиационно подразделение. Неговата по-нататъшна съдба не ми е известна.

С други данни за агентурата на английското и американското разузнаване в България не разполагам.

Разпитът е завършен в 17 часа.

Протоколът на разпита е записан по моите думи правилно, на мен ми е преведен на немски език.

БЕККЕРЛЕ

Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] от Спед[ствената] част по Особено важните дела,

майор КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 134—146. Подписан оригинал, машинопис.

Забележки:

1 Става дума за американския губернатор и посланик на САЩ в България Джордж Хауърд Ърл 3-ти.

2 Става дума за Никола Мушанов, бивш министър-председател на България в правителствата от 12.10.1931 г. до 19.05.1934 г.

3 Возможно е да става дума за Мария (Милка) Евстатиева-Паница или за секретарката на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев – Лиляна Паница.

4 Тук и по-нататък става дума за генерал-майор от луфтвафе Карл-Аугуст Шьонебек.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

4 февруари 1950 г.

Москва

Стенограма1

Адолф Бекерле, [роден] 1902 г[одина], живял в гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски поданик, член на фашистской партии, бивш германски посланик в България, обергрупенфюрер от CA.

Разпитът е започнат в 13.30.

Въпрос. Следствието разполага с данни, че вие сте били свързани с германската агентура в Близкия изток, оглавявана от германския шпионин в Ирак Рашид Али Галани. Признавате ли това?

Отговор: Не отричам, че след провала на инсценирания от германското разузнаване фашистки метеж в Ирак през есента на 1941 г., аз, по поръчение на германското министерство на външните работи оказвах съдействие на групата на Рашид Али Гелани при бягството и в Германия.

Въпрос: Как всичко това станало?

Отговор: През есента на 1941 година, по поръчение на германското разузнаване в Ирак беше направен метеж2 с цел да се постави фашистко правителство под ръководството на бившия премиер-министър на Ирак – Рашид Али Гелани с последващото привличане на Ирак към войната на страната на хитлеристка Германия. Метежът беше скоро потушен и неговите ръководители избягаха в Турция.

Iraqi former Prime-Minister Rashid Ali Al-Gaylani

Във връзка с това аз бях уведомен от министерството на външните работи на Германия, че в България, където аз бях посланик, трябвало да пристигнат от Турция някои членове на създаденото от метежниците „правителство”, и моята задача беше да ги осигуря с пари и транспортни средства да по-нататъшното придвижване към Германия.

Спомням си, че в числото на пристигналите беше съпругата на Рашид Али Гелани с децата им, неговия брат Камил Гелани, заемал по-рано поста на иракски посланик в Турция, бившия военен министър на Ирак – Наджи Шаукат, министъра на просветата Мохамед Хасан Залман, най-близките помощници на Рашид Али Гелани и неговите съподвижници по метежа – Неджемидин Сахра Варди, Ваджид Ибрахим Адгам и други съпровождащи ги лица. За непосредственото им обслужване аз бях упълномощил легационния секретар на посолството в България фон Массов3.

Я приех ръководителите на тази група, изслушах личните им молби, но никакви беседи от политически или разузнавателен характер с тях не съм водил, тъй като нямах за това пълномощия. След крактовременно пребиваване в София, цялата група в количество от 29 човека беше изпратена от мен през Будапеща в Берлин.

В началото на 1942 година в България пристигна втората група иракски метежници, която беше свързана с известния германски агент, така нареченияа „Велик мюфтия”, който се явяваше най-вишето духовно лице сред мохамеданското население в Близкия Изток. Името му не ми е известно. В тази група влизали помощника на „Великия мюфтия” – шейх Хасан Абу Сауд, неговият племеник – Муса Хусейн и видния арабски националист Васиф Кемал. Приблизително на 14 февруари аз се срещнах с Хасан Абу Сауд, и последният с мое позволение изпрати телеграма до намиращия се в Рим „Велик мюфтия”, в която той го уведомяваше за пристигането на неговата група в България. След няколко дни групата на Хасан Абу Сауд беше изпратена от мен в Германия. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.

Въпрос: На вас ви се предявява германския документ № А 556/42 за пристигането в София на групата на Хасан Абу Сауд. От кой е подписан този документ?

Отговор: Предявеният ми документ с № А 556/42 е подписан от мен.

Въпрос: В този документ има следното записване относно споменатия от вас Муса Хусейн: „Поддържа връзката на Великия Мюфтия с посланика в Бейрут фон Хетинг4 и с господин фон Леверкюн5 в Анкара». Фон Леверкюн на нас ни е известен като резидент на Абвера в Турция, признавайте, Муса Хусейн беше ли негов агент?

Отговор: Да, принуден съм да призная, че Муса Хусейн беше свръзка между „великия мюфтия” и германското военно разузнаване Абвер. За Муса Хусейн на мен също ми беше известно, че се е учил в Лондон, след това в Германия и е бил дълго време ръководител на така нареченото „арабско бюро”, координиращо действията на арабските страни в Близкия изток.

Въпрос: Откъде това знаете?

Отговор: За това аз бях своевременно ориентиран от германското министерство на външните работи. Освен това, споменатият по-горе секретар на посолството фон Масов, обслужващ по моето указание също така и групата на Хасан Абу Сауд, имал беседа с Муса Хусейн, по време на която последния потвърдил, че той поддържа през фон Леверкюн с ръководителя на Абвера, от когото получавал указания за воденето на подривна работа в Близкия Изток.

С други данни за Муса Хусейн и за останалите участници на тази група германски агенти аз не разполагам.

Въпрос: Вие знаете и други германски шпиони в Близкия Изток, голяма част от които курсирала през България. Разкажете за тях!

Отговор: Аз признавам, че в периода на подготвянето на фашисткия метеж в Ирак и след неговото потушаване, голямо количество агенти на германското разузнаване от числото на арабските националисти преминавали през България.

В тяхното число бяха куриери на Великию Мюфтия, разузнавачи от Ирак, Иран, Сирия и политическите емисари на различни арабски организации, търсещи контакт с хитлеристка Германия.

Не отричам и това, че по мое указание на тези лица в редица случаи се оказвала материална подръжка, а някои, в това число и роднината на краля на Египет, името му не помня, аз приех в посолството.

Техните имена и други характерни данни сега не помня, тъй като контакта с тези лица, основно поддържаше военния аташе – генерал Геде, секретарят на посолството фон Масов и началника на германския рузузнавателен орган в България – „Абверщеле-София” – Делиус.

Признавам си съэщо така, че бях познат с представителя на „Абверщеле-Виена” – майор Бертхолд, който ръководеше подривната дейност на германското военно разузнаване в Ирак, Иран и Сирия.

Въпрос: Какво ви е известно за този разузнавач?

Отговор: Бертхолд нееднократно ме посещаваше, при преминаванията си през София за Анкара, където по негови думи, се провеждали срещите с близкоизточната агентура на германското разузнаване. Своите агенти той не посочваше.

За себе си Бертхолд разказваше, че е жител на град Баден, в миналото активен член на щурмовите отряади на СА. Едновременно с работата си в Абвер, Бертхолд водеше търговия и притежаваше търговска фирма във Виена, имаща филиал в Будапеща.

Белезите на Бертхолд са: около 50 години, над средния ръст е, слабоват, с тъмноруси коси, сини очи.

Разпитът е завършен в 17.00

Протоколът на разпита е записан по моите думи правилно, преведен ми е на немски език.

БЕКЕРЛЕ

Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] на След[ственатa] част по Особено важните дела,

майор КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 147—153. Подписан оригинал. Машинопис.

Бележки:

1 Под думата «стенограма» е поставен личния подпис на А.-Х. Бекерле.

2 Става дума за държавния преврат, извършен от Рашид Ал Гейлани.

3 Става дума за германския дипломат Детлеф фон Масов.

4 Така е в документа, става дума за германския дипломат и изтоковед Вернер Ото фон Хентиг.

5 Става дума за германския дипломат и военен разузнавач Паул Леверкюн.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

2 ноември 1950 г.

Москва
Адолф[-Хайнц] Бекерле, роден през 1902 година, живял в гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски гражданин, член на фашистската партия, бивш германски посланик в България, СА-обергруппенфюрер.

Разпитът започва в 12 часа

Въпрос: Разкажете за вашето последно посещение на Ставката на Хитлер.

Отговор: На 23 август 1944 година аз получих известия за държавен преврат в Румъния и за самоубийството на германския посланик в Букурещ – Манфред фон Килингер. Още преди това бях извикан от Рибентроп в Ставката на Хитлер за личен доклад при последния, относно положението в България. Свалянето на Антонеску направило това посещение извънредно важно, тъй като и в българското правителство били забелязани някои колебания в направление на излизането на България от войната.

И така, на 23 август 1944 г., аз излетях от София в Ставката на Хитлер в Източна Прусия. На 24-и август аз пристигнах в Берлин, а оттам със специален влак заминах в Ставката, помещаваща се в гората „Мауервалд” близо до град Растенбург.

Адолф Хитлер във „Волфшанце“

На 25 август аз пристигнах в местността Щайнрот в същия този район, където в замъка на граф Лендорф (убит заради участието си в заговора срещу Хитлер) се помещавал Рибентроп.

Йоаким фон Рибентроп беше както винаги външно спокоен, и само мъртвешката бледност показваше неговото смущение, предизвикано от разгрома на германската армия в юга на Източния фронт.

Той разсеяно изслуша моето кратко съобщение за положението в България. Целият му вид говереше, че той не очаква хубави новини от мен. След като направи няколко незначителни бележки от рода на това, че трябва да се спре безпорядъчното бягство на немците от България, тъй като това ще предизвика паника сред пронемските кръгове, Рибентроп изведнъж безнадежно махна с ръка и каза: „Впрочем, решението на въпроса за България се намира изцяло в компетенцията на фюрера. Ние всички уповаваме на неговото предвиждане”.

Аз разбрах, че положението е катастрофално. Веднага Рибентроп се свърза по телефона със своя представител при Хитлер – посланика Хевел и с помощта на последния се уговори за аудиенция точно в 11 часа вечерта. Точно в 11 часа Рибентроп и аз пристигнахме в Ставката „Волфшанце”.

С голямо вътрешно вълнение аз престъпих прага на наново построената дървена барака, където само преди един месец Щауфенберг извърши покушението върху живота на Хитлер. Това беше благоустроено помещение с голямо количество стаи, приемна където се тълпяли адютантите и представителите на всички родове войски, и с голяма удължена зала, където Хитлер и неговите военни съветници – Кайтел и Йодъл обсъждаха положението по фронтовете.

Рибентроп влезе в залата, оставяйки ме в приемната. Приблизително след половин час адютантът ме покани да вляза в залата. Влизайки в залата, аз видях следната картина: до стената, с гръб към мен на стол седеше Хитлер, устремил взора си върху стената на огромна карта на Русия, на почтително разстоянеие от него стояха Кайтел и Йодъл, отдавайки постоянно шепнешком указания на адютантите.

Йоаким фон Рибентроп (снимката е от април, 1938 г.)

Зад дългата маса, затрупана с карти, седяха трима офицери от Генералния щаб и няколко висши офицери от войските на СС, начело с Фегелайн. Настрана, в пълна самота седеше моя шеф – Рибентроп. Аз седнах до него.

В течение на 8-10 минути Хитлер не ми обръщаше никакво внимание. Той гръмко диктуваше разпореждания на Кайтел, по някой път се обръщаше с въпроси към седящите зад масата офицери, и те му даваха необходимата справка. Мен ме порази, че в Ставката на Хитлер се обсъждаше въпроса, за това дали да се даде на този или онзи командващ на Източния фронт, батальн от резерва. В последствие аз узнах, че без разрешението на Хитлер нито един фронтови генерал нямал правото да се възползва от батальон или полк от числото на резервните войски. Признавам си, че това обстоятелство ми направи тежко впечатление.

Внезапно влезе един от адютантите и доложи на Хитлер, че е обявена въздушна тревога. Хитлер тогава предложи на присъстващите да преминат в бункера.

Ние излязохме от дървената барака, приблизително минахме 20 крачки по пътека, укрита отгоре с маскировъчни мрежи и влязохме в бункера, който изглеждаше отгоре като огромно натрупване с яйцевидна форма. Вътре имаше ярко осветено кръгло помещение с бюро и кресло за Хитлер и няколко неголями кръгли масички и прости столове за останалите.

Хитлер се обърна с въпрос към Рибентроп, какво иска да докладва. Рибентроп ме представи и каза, че посланикът Бекерле лично ще докладва за положението в България. Тук аз за първи път можах добре да разгледам Хитлер.

Той седеше прегърбен, опирайки се с треперещи ръце върху колената и отправил съвсем неподвижен взор покрай мен в в пространството.

Аз успях да кажа само няколко изречения и само започнах да преминавам към съществото на доклада, когато Хитлер ме прекъсна, обръщайки се към адютанта: „Донесете писмото, което изпратиха българските регенти. Посланика Бекерле ще им занесе отговора”.

По изражението на лицето на Рибентроп разбрах, че последният за първи път чул за съществуването на такова писмо. Адютантът се върна с писмото и Хитлер заповяда на Рибентроп да го прочете на глас.

Съдържанието на писмото, подписано от регентите княз Кирил, Филов и Михов, има следния характер. Регентите заверявали Хитлер в своите верноподаннически чувства, но заедно с това се отбелязвало, че България повече не била в състояние да поняся тежестите на войната. Регентите молели Хитлер за разрешение България да излезе от войната и посочвали това, че тази мярка ще даде възможност да се справят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България”.

Веднага след прочитането на писмото Хитлер продиктува на стенограф отговора.

Отговорът беше пълен с обичайните за фюрера демагогични заявления за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер заплашил регентите, че те предават себе си и своите поддръжници в ръцете на руските болшевики.

Александър Цанков

Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки своя неприятно треперещ глас, той настоя от мен да осъществя натиск върху регентите, а ако това не помогне, да направя метеж и поставя военна диктатура.

Веднага тук той даде указание на Фегелайн да прехвърли в района на гр.Скопие дивизия от войските на СС. След това подписа донесеното от адютанта писмо и ми го връчи.

Две-три минути минаха в мълчание. След това гледайки с тежък неподвижен поглед на изпъкналите си очи, Хитлер започна да говори с монотонен глас. Той говори без спиране повече от два часа. Това беше несвързан монолог, по време на който Хитлер се жалваше от това, че генералите крият от него истината, той заплашваше всички недоволни с разправа.

В отделни времена той истерично започваше да крещи за бъдещата победа, след това изведнъж понижаваше гласа и говореше че той има самолети-ракети, с помощта на които ще унищожи противника. Това двучасово бълнуване изведнъж се заместваше от дълги цифрови извадки за оснастяването на дивизиите, запасите от гориво и т.н.

На стола се полюшвал Йодъл; Кайтел седял неподвижно и само често пъти премигвал с почервеняли клепачи, а Хитлер все говореше.

В два и половина посред нощ Хитлер очевидно забелязал, че вниманието на събралите се забележимо се е понижило. Той внезапно прекъснал своята реч, станал, взел си ръкавиците и фуражката и дал да се разбере, че приемът е завършен.

Всички присъстващи станали.

Хитлер мълчаливо ми стиснал ръката, още един миг ме погледна в упор и не казвайки нито една дума излязъл от бункера.

След него излязоха Рибентроп и аз. Рибентроп ме покани в своята кола и ние заминахме в неговата резиденция.

Това бе моята последна среща с Хитлер.

Въпрос: Какви указание Вие получихте от Рибентроп?

Отговор: Когато ние излязохме от колата в двора на замъка, Рибентроп не ме поканвайки да вляза, направо тук при колата заяви: „И така, сега най-главното е вие незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера”.

Аз възразих, че в действителност никакви указания не съм получил. – „Как не сте получили?” – продължил с недоволен тон Рибентроп, – ако не съумеете да повлияете върху регентите, организирайте путч и поставете в качеството на диктатор Цанков. Този няма да подведе”.

След това Рибентроп ме попитал, имам ли достатъчно бойни сили за извършването на метежа. Аз отговорих, че с такива сили не разполагам. Тогава Рибентроп ме посъветва да маневрирам, да трупам сили и, главното, да не губя контрола над правителството, както това се случи, по неговите думи, в Румъния.

От заключителните думи на Рибентроп аз разбрах, че окончателните указания тепърва ще последват.

Рибентроп още добави, че аз трябва да поддържам тесен контакт с германското командване на Балканите и че последната дума в крайна сметка остава на военните, които по-добре ще определят срока и плана на метежа.

Разпитът е завършен в 18 часа.

Протоколът на разпита е записан по моите думи правилно, преведен ми е на немски език.

БЕКЕРЛЕ

Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] на 2 Гл[авно] Управление на] МГБ [на] СССР, майор КОПЕЛЯНСКИЙ

Вярно: КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 167—175. Заверено машинописно копие.

ПИСМО № 1644 НА МВнР НА ГЕРМАНИЯ ДО ГЕРМАНСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА МИСИЯ В СОФИЯ1

5 август 1939 г.

Берлин

Превод от немски

Министерство на външните работи Берлин. 5 август 1939 г.

№ 1644

Секретно държавно дело

До господин посланика фон Рихтхофен или неговия заместник в германската мисия в София

В тамошната мисия чрез изпратения в качеството на служещ от бюрото на г-н Паул Кох се изпращат секретен предавател и приемник, поместени в един куфар. Г-н Кох има задачата в течението на няколко дни да провери връзката, за да установи благоприятните условия за предаване и приемане.

След тази проверка, куфарът трябва да се съхранява в сейфа, и г-н Кох трябва да го използва единствено в онзи случай, ако политическата ситуация изисква осигуряването на пряка връзка с Берлин.

За напред г-н Кох има за задача ежедневно да приема предадените чрез радиостанцията специални съобщения и след изпращането за посолството на вече предназначения апарат „Хелла” да се установи последния и да се използва за приемането на предаванията. Ако за посолството се окаже необходимо да получава други съобщения на пресата, то г-н Кох може да приема също така съобщения на чуждите служби, а също и на германската служба „Трансоцеан” [deutschen Transoceandienst].

Тъй като г-н Кох не напълно ще бъде зает с изпълнението на технически задачи, то той може да бъде също така привлечен към службата в бюрото, при това аз ви моля да имате предвид, че това не трябва да се отразява върху изпълнението на неговата техническа работа. Аз ви моля да включите в списъка на инвентара докарания от Кох прибор като „усилвател” и да ми съобщите номера му.

По поръчение (подписа не се чете)

Превел: преводачът от След[ствения] отдел на 2 Гл[авно] управлениe на [МГБ на СССР]

ст[арши] лейтенант ТЕВКИНА

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20805. Л. 289. Заверено машинописно копие. Оригиналът на немски език е лист 300 от делото.

Забележки:

1 На документа горе в дясно е написано на ръка с лилаво мастило: «Този документ аз получих през 1939 г. Документът ми е познат. Рихтхофен. 24/ѴІІІ [19]61. Превела преводачката Тевкина».

Ст.н.с. Николай Котев

д-р по история

Криейтив Комънс договор
Произведението АНАТОМИЯ НА НАЦИСТКАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ създадено от Николай Георгиев Котев ползва Криейтив Комънс Признание-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.
Базирано на следната творба:kotev25.wordpress.com.
За разрешения извън обсега на този договор, проверете на kotev100@yahoo.com.

OTHER PHOTOS:

Съюзници във войната и съюзници в разследванията на военните престъпления. Ръководителите на Съюзническата контролна комисия в България – вторият от ляво: генерал майор Уолтър Оксли (Великобритания), третият от ляво – генерал Крейн (САЩ), четвъртият от ляво – ръководителят на СКК в България генерал-полковник Сергей Бирюзов (СССР).

Съюзната контролна комисия (СКК) е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки.

В състава на СКК влизат представители на СССР, Великобритания и САЩ. Председател на комисията е маршал Фьодор Толбухин, по-късно е заместен от генерал-полковник Сергей Бирюзов.

Целите на комисията са:

  • да контролира за предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците и,
  • да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи,
  • да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство и др.

Поради доминирането на съветското участие в комисията, в определени моменти тя оказва влияние върху вътрешнополитическото развитие в България. Под натиска на САЩ и Великобритания, изборите за 26 Обикновено народно събрание през 1945 година са отложени, като се дава възможност за формалното участие на опозицията в тях. Въпреки това опозицията ги бойкотира и през 1946 година са проведени нови избори.

Комисията преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след влизането в сила на Парижкия мирен договор.

Коментари са забранени.