– THE STRUGGLE FOR THE MOON. NOT ONLY THE AMERICANS AND THE RUSSIANS, BUT THE CHINESE, TOO , HAVE AMBITIOUS PROGRAMMES FOR ITS CONQUERING IN 20-30 YEARS


БИТКАТА ЗА ЛУНАТА. АМЕРИКАНЦИ, РУСНАЦИ, НО И КИТАЙЦИ ИМАТ АМБИЦИОЗНИ ПРОГРАМИ ЗА НЕЙНОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ СЛЕД 20-30 ГОДИНИ.

Първите предложения за съвместно американо-съветско изследване на Луната (Селена) са направени от 34-ия президент на САЩ Дуайт Айзенхауер. При това от съветска страна трябвало да бъдат използвана по-модерната ракетна технология, а от американска прецизната електроника, намираща се в космическите капсули и кораби.
Президентът Джон Кенеди, който поставя началото на програмата “Аполо” създава специална Оперативна група по международното сътрудничество в космоса. Тогава се предлага да бъде осъществено съвместно съветско-американско “рандеву на Луната”, предвиждащо строителството на международна база на естествения спътник на Земята.


Студената война, която настъпва в света, променя първоначалните планове за сближаването на двете суперсили по въпроса за съвместното изучаване на близкото космическо пространство, т.е. в рамките на Слънчевата система. В света започват Карибската и Берлинската кризи, идва поражението на кубинските контрареволюционери през април 1961 г. в “Залива на свинете” и изграждането на Берлинската стена.
В периода между тези възлови събития на студената война, на 25 май 1961 г., 43-годишният президент на САЩ Джон Кенеди поставя пред нацията амбициозната задача до края на 60-те години на ХХ век да бъде осъществено прилуняването на американец на Луната и осъществяването на благополучното му завръщане на Земята.
За много кратко време, но същевременно и с много усилия НАСА успява. Системата на носителите от типа “Сатурн”, включително нейният най-мощен представител “Сатурн-V”, е използвана преди всичко за осъществяването на лунната програма. През 1968-1972 г. са извършени 11 полета, от тях 2 – на земна орбита, 2 – към Луната, и 7 – непосредствено на Луната, включително “Аполо-13″, чийто екипаж заради авария на борда на кораба не се прилунява на повърхността на спътника на Земята.

Всяка американска експедиция се състои от трима астронавти. Изборът на “Сатурн-V” за ракета-носител е труден процес. Учените от САЩ се отказват и от разработването на друга ракета- носител, и от създаването на ядрен ракетен двигател.
След завършването на лунната програма “Аполо”, една ракета-носител “Сатурн-V” издига през 1973 г. на околоземна орбита първата американска орбитална станция “Скайлаб”. През 1973-1974 г. периодично изпращат до нея три екипажа, всеки от които се състои от трима астронавти.

СПЕЦИФИЧНИЯТ ПЪТ НА СЪВЕТСКАТА И РУСКАТА НАУКА

По ред причини съветските учени избират друг път за изследване на Луната – чрез използването на автоматични механизми и роботи-автомати. Този тип изследвания е десетки пъти по-евтин от американския, но и не донася толкова слава, както американския.
Първият апарат напуска околоземното пространство и преминава на 6000 км от Луната през 1959 г. Следващият достига лунната повърхност. “Луна-3″ пък доставя първия фотос на обратната страна на Луната. До 1966 г. СССР извършва 21 ракетни пуска до Луната. От тях само в три е постигнат пълен успех, а в един – частичен.
70-те г. на ХХ век са много плодотворни за съветската наука и техника. От 12 до 24 септември 1970 г. е осъществен полетът на “Луна-16″ до Луната и обратно, при което са взети образци от лунната повърхност. През ноември с.г. от “Луна-17″ на лунната повърхност е доставен първият автоматичен луномобил, известен още като “Луноход-1″. Неговото пътешествие продължава повече от 10 месеца и половина, при което той преминава над 10 км. На Земята са изпратени около 250 000 фотоса от лунната повърхност.
През 1963 г. СССР напуска “лунната гонка” със САЩ. Приема се, че за това решение повлиява преди всичко Н.С.Хрушчов. Засилена е ролята на военно-промишления комплекс. Започва създаването и извеждането на редица космически апарати и осъществяването на редица експерименти с военно предназначение. Сред тях са извеждането в орбита на пилотирания орбитален прехващач “Союз-ППКФ” , разработката на военноизследователския кораб “Союз-ВИФ”, който може да се стикова с военната орбитална станция “Алмаз”, извеждането на космически апарати, известни още като “Изтребители на спътници”, на спътници-прехващачи.

И все пак съветските конструкторски бюра разработват и осъществяват на практика редица конструкторски проекти, насочени към изучаването на Луната.

ЗАЩО ПРЕЗ ХХI ВЕК ИНТЕРЕСЪТ Е ОГРОМЕН

Началото на ХХI век отбелязва голямо нарастването на интереса към Луната и към създаването на дълговременна лунна база. На какво се дължи това?
Оказва се, че лунната почва е неизчерпаем резервоар за енергетиката на бъдещето. Известно е, че решението на енергетичните проекти се крие в управляемите термоядрени процеси. В основата на тези процеси се намира реакцията на синтеза на ядрата, притежаващи ефективно отделяне на енергията при малки експлоатационни разходи и практическото отсъствие на радиоктивни материали. Една от тези реакции е и сливането на ядрата на дейтерия с изотопа на хелий-3. На Земята този изотоп се среща извънредно рядко. По оценка на специалистите, неговите достъпни запаси са около 500 кг. От друга страна, на Луната в продължение на 4 млрд. години лунната почва попивала хелий-3, донасян от слънчевия вятър. Резултатът от анализите на образците от лунната почва показва, че на Луната се натрупани милиони тонове от хелий-3 – това количество може да стигне не само за захранването с електроенергия на лунната база, но и на цялото човечество в продължение на 5 хил. години!


Може би точно затова и китайската космическа наука, която се развива със светкавични темпове, предвижда след 20-30 години да построи своя база на Луната.

ФАНТАСТИЧНИТЕ БОГАТСТВА НА ЕДНА КАРИЕРА

Изследванията сочат, че само в една лунна кариера с размери 100х100 м и с дълбочина 10 м, има твърде много полезни материали. Още днес подобна кариера може да осигури получаването на 40 хил. тона силиций, удобен за използването на слънчеви батерии. Това количество е достатъчно за изготвянето на силициеви фотоелектрически преобразуватели с обща площ около 12 кв. км. При съвременната ефективност на типовите слънчеви батерии подобна хелиоелектростанция по своята мощност се равнява например на мощността на Ново-Воронежката АЕЦ или повече от три пъти надминава мощността на Днепрогес.

Тази лунна кариера може да осигури и 9 хиляди тона титан, нужен за изготвянето на носещите конструкции с усилена здравина. За производството на електроарматурата или другите елементи на космическите съоръжения на Луната и в околното, близкото космическо пространство в кариерата могат да бъдат открити от 15 до 30 хиляди тона алуминий и от 5 до 25 хил. тона желязо. Към това количество следва да се добави също и известно количество магний, калций, хром и др. химически елементи.

ПРОБЛЕМЪТ С КИСЛОРОДА

По последни данни от същата кариера е възможно да се извлекат и 80 до 90 хил. тона кислород. Получаваният кислород ще бъде използван в системите за животоосигуряване на самата лунна база, в различни технологични процеси и в качеството на един от компонентите на ракетното гориво. Американската фирма “Карботек” по контракт с НАСА е разработила проекта на голяма установка на лунната повърхност за получаването на кислород в количества, позволяващи да бъде използван като ракетно гориво в двигатели от водородно-кислороден тип.

Светът се подготвя да посети отново Луната. Тази програма ще бъде осъществена вече с изковано през последното десетилетие международно сътрудничество. Но дори и тук се появяват новини – частният сектор също прегърна присърце идеята за осъществяването на полети в близкото космическо пространство. През 2004 г. разработеният от Елберт Барт Рутан частен космически кораб за туристи на три пъти напуска границите на земната атмосфера. Космическият ракетоплан с името “Спейсшипуан” (”Космически кораб едно”), пилотиран от 63-годишния летец-изпитател Майк Мелвил, се издига на височина от 100 км, на 29 септември с.г. – на 109,1 км височина, а на 4 октомври 51-годишният пилот Браян Бинни – дори на височина 112,2 км.
Последните два полета донасят на групата единомишленици на Рутан наградата “Прайз Анзари” на сума от 10 млн долара. Общо за наградата се борят 25 групи от седем държави, в това число Великобритания, Русия, Канада, Германия и Аржентина. Видно е, че не е далеч времето, когато и частни ракетоплани ще летят до Луната и обратно. Американска компания е решена още след 5 години да изпрати в космоса своя първи лунен кораб. За организирането на тази експедиция са нужни не по-малко от 1,5 милиарда долара, но ръководството на компанията смята възможно да ги събере…

И нещо много важно в заключение – ако през ХХ век при полетите до Луната е валидна максимата “Да поседим и да помислим”, днес ХХI век я сменя с нова максима – “Да поседим и да погледаме”!

Любопитно

Американските астронавти, започвайки от полета на астронавта Джон Глен, получават месечна надбавка към заплатата си в размер на 245 US долара за осъществен пилотиран полет в космическото пространство.

Според протокола при връчването на правителствените награди и премии в СССР за осъществяването на космически проект, първо наградите и премиите се връчвали на учените, след което следвали инженерите, след това се награждавали техниците и най-накрая – работниците.

Знаменитата ракета-носител “Союз”, проектирана от конструктора С.Корольов през 50-те г., продължава да лети в космическото пространство и днес, като запазва всички шансове да извършва това до 2015 г. Започвайки от издигането на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) през 1957 г. до края на 2004 г., Союз-ите са стартирали повече от 1660 пъти.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Duma“), Sofia, № 76 (4686) from 31st March 2007.

Creative Commons License
„THE STRUGGLE FOR THE MOON. NOT ONLY THE AMERICANS AND THE RUSSIANS, BUT THE CHINESE, TOO , HAVE AMBITIOUS PROGRAMMES FOR ITS CONQUERING IN 20-30 YEARS“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

5 responses to “– THE STRUGGLE FOR THE MOON. NOT ONLY THE AMERICANS AND THE RUSSIANS, BUT THE CHINESE, TOO , HAVE AMBITIOUS PROGRAMMES FOR ITS CONQUERING IN 20-30 YEARS

  1. How very interesting. Here in the United States have not heard talk of lunar stations or all of the valuable minerals located on the moon. Really enjoy your articles and views from the other side of the world.

  2. I vividly remember when we (America) landed on the Moon; at the time, one of the greatest single achievements of human civilization. However, July 20, 1969 was a long time ago and now such feats have a more commonplace potential. Such is human progress.

    (Note–I’m constantly fascinated with your blog, Nikolay, and with the work/ research you obviously put into it. Thanks for sharing!)