– THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME


ПРОЕКТЪТ “МЕРКЮРИ” НА НАСА ОТГОВАРЯ НА СЪВЕТСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. ВЕНЕЦЪТ НА КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА САЩ.

На 2 април 1958 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се обръща към Конгреса на САЩ със своето решение да се създаде Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). Законопроектът предвижда НАСА да контролира цялата дейност, свързана с подготовката, усвояването и изследването на космическото пространство, с изключение на въпросите, отнасящи се към националната отбрана на САЩ. За тази цел в САЩ от ръководството на НАСА е решено да се създаде научноизследователската програма „Човек в космическото пространство”. Решението на Дуайт Айзенхауер е взето вероятно под впечатлението от решението на СССР, който внася на 15 март 1958 г. в Генералната асамблея на ООН „Меморандум за абсолютната забрана за военно използване на космическото пространство”.

Научноизследователските задачи от тази

програма на НАСА

в годините на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер (до 20 януари 1961) са планирани в няколко направления, а именно 1) в изследването на близкото космическо пространство с помощта на безпилотни космически изкуствени спътници, 2) в подготовката и построяването на космодруми за извеждането на космически ракети-носители с капсули, пилотирани от астронавти и, 3) последно място – разработването на космическа техника за извеждането на гражданин на САЩ в космическото безвъздушно пространство на околоземна орбита. Учените и специалистите от научноизследователските центрове на НАСА планират извършването на космически полети за гражданските нужди на НАСА, известни като изследователски проект „Меркюри”.

The original seven astronauts selected for the Mercury program are: (front row, left to right) Walter M. Schirra, Jr., Donald K. Slayton, John H. Glenn, Jr., and M. Scott Carpenter, (back row, left to right) Alan B. Shepard, Jr., Virgil I. Grissom and L. Gordon Cooper.

Разработването на научноизследователския проект на НАСА „Меркюри” се осъществява на три научноизследователски равнища: а) създаването на космическа капсула за експериментални космически полети с различни представители на фауната; б) подготовката и изпитания на космически полети на първите обрлазци от космическата пилотируема капсула с пилот-астронавт на борда, чрез извеждането и в космическото безвъздушно пространство с ракетата-носител „Литъл Джон” (Малък Джон) и в) по-нататъшно разработване и подобряване на безопасността на конструкцията на космическата капсула, на навигационната система, на животоосигуряващата апаратура и прибори, както и на космическата техника за завръщането на астронавта на САЩ на Земята, разположени в капсулата.

Второ равнище: разработването на гражданска космическа капсула с астронавт на борда и за полет в безвъздушното пространство на височина от 200 км в продължение на 5 минути, и трето равнище, което е свързано с полета на готовия модел на космическа пилотируема капсула по балистична траектория на разстояние до 3000 км. Венецът на усилията трябва да бъде извеждането на космическа пилотируема капсула с астронавт на САЩ на борда, с извеждането и на околоземна орбита от ракетата-носител „Атлас”.

Five of the seven original astronauts are seen with Dr. Wernher von Braun inspecting the Mercury-Redstone hardware in the Fabrication Laboratory of Army Ballistic Missile Agency (ABMA) in 1959. Left to right: Astronauts Walter Schirra, Alan Shepard, John Glenn, Scott Carpenter, Gordon Cooper, and Dr. von Braun.

Общо за изпълнението на задачите от космическата програма на НАСА „Човек в космическото пространство” са отпуснати приблизително около 6 милиарда US долара за изпълнението на новата научноизследователска програма „Аполо” за космически полети до Луната и обратно.

Научноизследователските сили на НАСА били мобилизирани за създаването на

мобилна ракета,

която да бъде удивително добра за времето си. Същевременно медицинските специалисти трябвало да осигурят животоспасяващи условия за астронавтите на САЩ по време на космическия полет. Било отделено внимание и на изследването на всички съществуващи в миналото проекти и варианти за космически полети (включително и на проекта за космически апарат за многократно използване на на Сергей Корольов от 1939 г. Не на последно място усилията са насочени към усвояването на чиповата техника (асемблери и т.н.), както и на оптиката, която трябвало да работи от космическа орбита.

Launch of Friendship 7, the first American manned orbital space flight. Astronaut John Glenn aboard, the Mercury-Atlas rocket is launched from Pad 14.

Първоначално в проекта на НАСА „Меркюри” освен орбитални полети на космическата пилотируема капсула на САЩ в безвъздушното пространство около Земята (през осветената част и сянката и), са поставени като задачи за изпълнение на бъдещи евентуални пилотируеми космически полети с екипажи до седем астронавта, работа в пилотируеми астронавтски орбитални лаборатории (astrolab). Предвижда се и извършването на космически полети до естествения спътник на Земята – Луната, полети около него и до повърхността му. По-късно, след встъпването на новия президент на САЩ Джон Фитцджералд Кенеди в длъжност тези научноизследователски задачи са иззети от проекта „Меркюри” и са прехвърлени за изпълнение към новата програма „Аполо”, чиято цена на изпълнение след завършването и нараства на астрономическата за времето си сума от 25 милиарда US долара.

В годините на президенството на Дуайт Айзенхауер са построени и предоставени за нуждите на НАСА два космодрума (полигона) – т.нар. Тихоокеански космически космодрум, построен в района на авиационната база на САЩ „Ванденберг” и Атлантическия космически космодрум, разположен във Флорида, в района на Кейп Канаверал. Впоследствие, вторият (атлантически) космодрум се превръща в главен за изпитанията и използването на основните образци на космическата ракетна техника.

В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, на космодрума във Флорида са построени или разположени стартовите комплекси на различните ракетни системи с мирновременно и военновременно значение, а също така са подготвени три зони на отговорност – първа зона – т.нар. мощни ракетни комплекси с тяга на двигателите от 480 до 1150 тона със стартовия комплекс на ракетата-носител „Сатурн”; втора зона – на междуконтинентални балистични ракети „Атлас”, „Титан”, „Меркюри”, „Дайна Сор” със стартовия комплекс на проекта на НАСА „Меркюри” и зона на свърхмощни ракетни системи с тяга на двигателите на ракетните системи от 1700 до 4500 тона.

Mercury capsule

По проекта „Меркюри” на НАСА пилотируемите полети на човек в космическата пилотируема капсула са направени общо шест пъти, като четири от тях се приемат като официални орбитални полети на САЩ.

Първият полет

по балистична траектория с продължителност във времето 15 минути, е направен на 5 май 1961 г. от американския астронавт Алън Шепард. Два месеца по-късно (на 21 юли 1961 г.), в близкото космическо пространство с космическа капсула и ракетата-носител „Меркюри” е изведен американският астронавт Вирджил Грисъм.

Действителното извеждане на космическата пилотируема апаратура на САЩ, на околоземна орбита е направено десет месеца след първия полет на съветския космонавт Юрий Гагарин – това става с полета на астронавта на САЩ Джон Глен на 20 февруари 1962 г. В изпълнение на по-нататъшни научно-изследователски задачи по проекта на НАСА „Меркюри” този полет е последван от три полета на астронавтите на САЩ М.Карпентър, Уйлям Шира и Хари Купър (в периода 24 май 1962 г. – 15-16 май 1963 г.). Всички полети за безопасност завършват с приводняването на космическите капсули на САЩ във водите на Тихия или Атлантически океан.

Mercury Seven“ astronauts pose with an Atlas model on July 12, 1962. Front row, left to right: en:Gus Grissom, en:Scott Carpenter, en:Deke Slayton and Gordon Cooper. Back row: en:Alan Shepard, en:Wally Schirra and en:John Glenn. Date 12 July 1962. Source NASA photo

По такъв начин в САЩ бе поставено началото по овладяването на космическото пространство и сътрудничеството с другата суперсила – тогавашния СССР.

Ст.н.с. Николай Котев , доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army“, Sofia, № 15171 from 31st August 2001

Creative Commons License
THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

5 responses to “– THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME

  1. I find your blog very interesting, mainly the pictures though… I can’t read Bulgarian, therefore it’s hard to follow what’s your writing about…

  2. I loved NASA’s series of space projects since I was a child; being 7 years old when Alan Shepard blasted off in Friendship 7, I remember witnessing it almost from the time of its inception. For a while in the 1960s, the Mercury Seven astronauts were as famous as the Beatles; if anything, they were certainly more „far out.“

    You’ve included some great images to complement yet another superb post. Thanks!