– ONE BULGARIAN PATRIOT – IVAN N.DENKOGLU


                      ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТ…
Близо до София има едно малко и прекрасно село, известно под името Балша. Неговите улици се преплитат една с друга и на много места завършват по склоновете на Стара планина. А в самият център на селото пред Младежкия клуб и Кметството стои един паметник – този на българския родолюбец и патриот Иван Денкоглу. Все още са малко данните за неговия живот, но и тези които са известни говорят за това, че Денкоглу е бил действително един от българите, за които можело да се говори с часове.


Иван Николаевич Денкоглу (рожденото му име е Иван Ненов Денчев) е роден в селото на 30 ноември 1781 г. в бедно семейство Като малък, с помощта на гръцки търговци той успява да замине за Русия и се установява в Москва, макар че по това време тя вече не била столица на Руската империя. Тук, покрай гръцките търговци той започва да се занимава с различни финансови операции и търговия, като по такъв начин след известно време успява да забогатее. Търговските му дела го свързвали с много европейски държави, но той никога не забравял за своята родина – България. Това бил периода на активна дейност по натрупването на основен капитал, нужен му по-късно за реализирането на своята неизтощима творческа енергия в полза на общото културно издигане на поробените славяни. Веднага след забогатяването си, българския патриот започнал да влага много от своите средства в просветното дело – той отделял пари за създаденото на 2 януари 1835 г. Габровското взаимно училище с желанието то да се превърне в център за подготовка на учители по взаимноучителния метод, построява такова училище и в София, където по-късно изпращал от Русия много книги. През 1834 г. Иван Николаевич Денкоглу внесъл във фонда на Московския университет петнадесет хиляди златни рубли. Този стипендиантски фонд, създаден от българския търговец позволил на много млади българи, успяли да напуснат поробените земи, да завършат университета. Последните, като студенти имали възможност да се приобщат към прогресивната руска обществена мисъл и да станат по-късно активни пропагандатори на идеята за освобождение на балканските славяни от османско робство.

Част от Москва в средата на XIX век
Един от тях бил и Никола Катранов, роден през 1829 г. в гр.Свищов, който пристигнал с група съотечественици за продължаването на образованието си в Московския университет. Като такъв, той още през 1848 г. бил зачислен като стипендиант на фонда Денкоглу в тогавъшния историко-филологически факултет. Горещите и страстни изказвания на Катранов направили голямо впечатление на Иван Николаевич Денкоглу, който се надявал, че след завършването на образованието си в Москва, Катранов ще може да стане отличен учител в Софийското училище. Такава била и целта на самия студент – смятайки, че просветата ще способствува за духовното възраждане на българския народ, той се надявал по-късно тази възможност да развие в условие за национално и политическо освобождение на българските земи.
В Москва Н.Катранов се проявява като способен и сериозен студент. Кръгът на неговите интереси, насочвани внимателно от Денкоглу бил широк – при съдействието на А.Ф.Велтман той обработва събраните още в родината си български песни и ги превежда на руски език. Опитва силите си и като преводач на поезията на модните тогава Байрон и Гьоте, съчинява собствени стихове, като част от тях дори публикува и на страниците на първия български вестник „Цариградски вестник”. По-късно известния български учен Иван Г.Клинчаров писал за любимеца на Денкоглу: „В България Катранов се научил да обича родината и да ненавижда тиранията, в московските литературни и философски кръжоци той издигнал тази любов и ненавист в степен на високо съзнание от необходимост в просветата за масите и революционното преобразуване в страната”. Именно той става протитип на героя Инсаров от знаменития роман на И.С.Тургенев „В навечерието”. През 1853 г. Н.Катранов заминава със съпругата си Лариса във Венеция, където се разболява тежко. Винаги щедрият И.Н.Денкоглу отново му предложил веднага да финансира едно пътуване до Свищов или София, тъй като предполагал, че благодарение на родния въздух, любимеца му Николай по-скоро ще оздравее. Но помощта закъснява…


Смъртта на любимеца на Денкоглу не остава незабелязана в московските писателски и обществени среди. Вероятно тогава в близкия приятел на Денкоглу – Тургенев, се ражда идеята да напише романа „В навечерието” с главен герой Инсаров, чийто прототип станал Н.Катранов. Великият руски писател се срещал с Иван Н.Денкоглу и с П.А.Бессонов, от които научил необходимите подробности, нужни за написването на романа…
Московският дом на търговеца Иван Николаевич Денкоглу се посещавал от много хора. Стопанинът бил известен в московските и петербургските среди като сърдечен човек с добър характер. Но най-желаните гости за него все пак си оставали съотечествениците. Тук, често пъти идвали и много от известните руски литератори, сред които би могъл да бъде забелязан и писателят Тургенев, писателят А.Ф.Велтман, С.П.Шевърев, идвал и самият академик М.П.Погодин, редактор на списание „Москвитянин”, известните славяноведи и българисти Виктор И.Григорович, Иван Срезневски, М.А.Соловьов, Н.В.Савелев-Ростиславич и др. Често пъти в събиранията вземали участие и братята Аксакови, като по-често идвал по-голямия брат Константин, един от ръководителите на московските славянофили. Тези срещи и взаимни контакти бележат не само една от най-високите точки на българо-руските културни взаимоотношения през първата половина на XIX век, но и са съществен елемент в задълбочаването и засилването на знанията за поробената страна. Именно тук, става известна в много подробности съдбата на автора на труда „Древните и сегашни българи в политическо, народоописателно, историческо и религиозно тяхно отношение към руснаците“ (т. I, М., 1829), учителя Юрий Ив.Венелин (Георгий Гуца), за когото по-късно Иван Николаевич Денкоглу в знак на благодарност отпуска средства за поставянето на паметник и за отпечатването на съчиненията му. Едно от тях е „Венелин Ю. И. Критические исследования об истории болгар Ю. И. Венелина с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорение Болгарии великим князем русским Святославом. Изд. на иждивении болгарина И. Н. Денкоглу. М., 1849. III, 342, VI с.”
Една от важните теми в разговорите в дома на Денкоглу винаги е бил приносът на Юрий Венелин, както и неговия тежко преминал живот. В Москва той пристигнал само с 25 рубли в джоба си и целия си живот по-късно посветил на изучаването на историята на България. Именно от тогава, всеки българин, живеещ в емиграция, с благоговение произнася неговото име, името на първия историк и изследовател на историята на България в чужбина. Но по това време другите учени не го възприемали на сериозно, а Академията на науките въобще не признавала неговия принос. Разболявайки се от туберкулоза, Юрий Венелин умира през 1839 г. в нищета, като дори в университетската болница за него не се намерило място.
Всички тези разкази, чути в дома на Денкоглу, събудили в младия славяновед Петър Бессонов, по това време студент в Московския университет, желанието да се заеме с изучаването на българския език, с историята на България и с нейния запазил се фолклор. Две години след смъртта на неговия приятел Н.Катранов през 1955 г., П.А. Бессонов успява с помощта на Денкоглу да отпечати записаните от него 22 народни песни.

Приятелят на Иван Денкоглу – писателят И.С.Тургенев

Тук е уместно да се отбележи, че връзките между българите и Русия са били значително улеснени от откриването, макар и за кратко след 1856 г. на руските консулства в Пловдив, Солун, Варна, Търново, Битоля и др. Именно с тяхна помощ, самият Денкоглу и другите родолюбиви българи живеещи в Русия, успяват да изпратят на редица новооткрити училища книги, учебници и други училищни пособия. С помощта на консулствата се изпращат да получат тъй нужното образование в Русия и много български младежи – само от Варненското вицеконсулство, за по-малко от 10 години, в Русия са изпратени 80 българчета, като от тях 7 са девойки. Общо за сметка на Русия, обществените организации и частни лица, сред които на първо място е Иван Денкоглу, през 50-те и 60-те години на ХХ век се обучавали около 700 български студенти, като много от тях се привличали за работа в редакциите на руските периодични издания и списания.
С парите на Денкоглу в Московския университет учат Никола Михайловски, създател на прочутата еленска даскалоливница, която някои с основание смятат за първото висше училище за учители у нас, и баща на автора на химна „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски. Сава Филаретов, който учи философия в Московския университет, става довереник на търговеца и по негова воля първият учител в основаното от Денкоглу софийско девическо училище. Последният стипендиант, който учи приживе на големия български дарител, е Геров от Одрин. По-късно Найден Геров става руски дипломатически служител и като такъв работи в продължение на две десетилетия, отстоявайки българските искания по църковно-националния въпрос. Получил солидна научна подготовка с помощта на Денкоглу, той става родоначалник на новата българска поезия и успява да подготви речник на българския език, който не губи своята ценност и днес.
Голям е приносът на Денкоглу и към развитието на църковните взаимоотношения в България. Днес, в центъра на София, със своето изящество се отличава църквата „Света Неделя”. По своята същност, храмът Света Неделя принадлежи към третата вълна християнски църкви на това място. Предполага се, че той е бил построен около Х век от н.е. Известно е също така, че храмът е съществувал също така и през ХІІ век, когато култът на Светата Неделя – покровителката на българските царе, е бил държавен. В двора на храма, по стар обичай се намирало християнско гробище. Там се намирала и малка, поставена върху земята църква „Св.Архангел”. Но малко известен е днес фактът, че по-късно, през 1849 г. с помощта на паричните вноски събрани и направени от богатите граждани е било построено училище, като най-голям дял в това внесъл именно московския предприемач Иван Денкоглу.
В края на живота си великият българин завещава големи суми на софийски училища и църкви. Умира от инсулт на 13 май 1861 г. в Москва, погребан е в Пятницкото гробище.


Приносът на Денкоглу към развитието на българо-руските просветни връзки не бил забравен. Близо една година по-късно, на 1 февруари 1862 г. с Указ обявен от Сената, в гр.Одеса е създадена при Гимназията на Ришельовския Лицей, „стипендия на Денкоглу”. За нея се използват дарени други 10 хил. златни рубли. Малко по-късно фонда за Московския университет е увеличен с още 1500 рубли. С помощта на тази сума, чрез Московския славянски комитет са осигурени нови стипендии за българските младежи – 3 стипендии за Математическия факултет, 6 – за Филологическия, 2 – за Юридическия факултет, 2 стипендии за медици и 4 стипендии за кандидат-студенти. В завещанието си Денкоглу също така определя над 5000 рубли за изграждане на църкви в рамките на тогавъшна София. Малко странно звучат две от клаузите: „Да се изпратят по 100 рубли на десет най-бедни девици при омъжването им“ и „Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове“. След голямото земетресение в София той изпраща 4000 златни рубли, за да се купи брашно и да се раздаде на пострадалите.
Нека никога не забравяме за него!

Ст.н.с.Николай Г.Котев, д-р по история

Creative Commons License
ONE BULGARIAN PATRIOT – IVAN N.DENKOGLU by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN  US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 31 (579) from 2 August – 8th August 2012, p. 45  – see:

Коментари са забранени.