- BULGARIA AND TRIPAPTITE PACT. UNKNOWN EVIDENCE ABOUT THE VISITATION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA.


 

БЪЛГАРИЯ И ТРИСТРАННИЯ ПАКТ. Hеизвестно свидетелство за посещението на полковник Уйлям Донован в България.

Уйлям Джоузеф Донован е роден през 1885 г. Участва като офицер в Първата световна война и е един от официално признатите военни герои на САЩ. Заради безразсъдната си храброст си спечелва прякора “Дивия Бил”. По време на Гражданската война в Русия е в мисията на американския Червен кръст там. По-късно е собственик на преуспяваща адвокатска фирма, разположена на “Уолстрийт” в Ню Йорк. Тя се занимава с различни юридически услуги на граждани на САЩ, живели в Русия, както и на руски емигранти.

През 1934 г. Донован посещава територията на Дунбей (Манджурия), където се запознава с тактиката и стратегията на партизанското движение, организирано от Китайската червена армия. През 1935 г. той наблюдава и анализира развитието на бойните действия на войските на Мусолини в Етиопия. През втората половина на 1936 г. е военен наблюдател при републиканците по време на Гражданската война в Испания.

Полковник Уйлям Донован (снимката е от периода 1940-1941 г.)

Притежавайки огромен опит от изследването на различни по вид въоръжени конфликти, извършено по поръчение на министъра на флота на САЩ Нокс, Уйлям Донован се превръща в главен военнополитически консултант на правителството. От Великобритания той следи стратегията на немското морско командване по време на военните действия в Западна Европа. Президентът Рузвелт и генерал Айзенхауер имат абсолютно доверие на неговата обективност и докладите на Донован играят немалка роля за определяне на външнополитическия курс на САЩ. През януари-февруари 1941 г., той извършва обиколка на балканските държави, за да се опита да ги сплоти срещу Хитлер и неговата агресивна военна машина.

По-долу Ви предоставяме едно автентично свидетелство, изготвено през 1946 г. (годината, в която Уйлям Донован е вече помощник на главния обвинител на САЩ Робърт Г. Джексън на Нюрнбергския трибунал срещу главните военни престъпници) от неизвестен служител на българското Министерство на Външните работи.

“… През втората половина на зимата 1939-1940* в София пристигна личния пратеник на президента Рузвелт, членът на Републиканската партия полковник Донован (назован “Дивия Били”).

Идването му бе може би през зимата на 1940 г., не помня точно.

По сведения, които правителството и Двореца имаха от Вашингтон и другаде, узнаваше се, че Донован ще донесе лично послание от президента Рузвелт до цар Борис във връзка с войната, която приближаваше България и Балканите. Това беше причината, че Министерството на външните работи и изповеданията беше необичайно “наелектризирано”. Реши се никой да не бъде аташиран към Донован, освен лицата, които Ърл избере (той пожела Пулев).

Аз видях Донован, когато по заповед на Началника на военното училище генерал Никола Михов¹, трябваше да дойда да му превежда някой чиновник от Външното министерство и аз бях изпратен (по заповед на директора Мечкаров).

Цар Борис III с част от българския генералитет.

Донован бе придружаван от Ърл и Пулев (от американска страна) от началника на Разузнавателното Отделение на Щаба на войската полковник Ничо Георгиев² и майор Иван Стоянов (тогава мисля капитан).

Направи ми впечатление, че Военното училище беше изведено на показ с най-старите оръдия (Круп и Шнайдер), картечници (Шварц Лозе, Мадсен), минохвъргачки от стар модел и пушки “Манлихер”, защото само преди няколко месеца като войник на обучение ние виждахме нови топове, гаубици, картечници и прочие, с които се обучаваха юнкери, кадети и подофицери.

Донован мина през плаца, като ми каза да изкажа удивлението му от великолепните млади юнкери.

След това, на малка закуска в кабинета на генерал Михов аз превеждах разговорите Донован – Михов. Направи ми впечатление, че Донован постоянно запитваше генерал Михов, какво мисли за “партизанската война”, сега чак оценявам тия намеци, които са целели да подготвят евентуално България за партизанска война срещу немците, като ни подпомогнат по въздуха.

След свършването на тази малка закуска, аз потърсих от Дирекцията на печата царския съветник Павел Груев³, комуто съобщих впечатлението си от разговорите, тъй като Царя трябваше да приеме Донован на обяд.

В сведенията си за англичаните, както и в този лист за американците пропуснах да съобщя, че в нашата длъжност на аташирани към чужденците беше задължително да “пробваме идеите и настроенията на гостите”, за да ги съобщаваме чрез Министерството на външните работи и изповеданията на Двореца, за да може Царят да бъде подготвен за аудиенцията със съответния чужденец, пред когото да бледне “със знания, информираност, широта… и поглед”.

Среща в Берлин на Цар Борис III с фюрера на Германия Адолф Хитлер

След аудиенцията си полковник Донован направи възторжени изявления за печата, в който възхваляваше цар Борис, като “искрен”, “предан на народа си” и “най-голям дипломат”. Това беше моя задача за пропаганда на България, която изпълних с помощта на Ърл против желанието на английския пълномощен министър [в България] Джордж Рендел и югославския пълномощен министър [в България] Владимир Милованович.

Известно е какво се случи след заминаването на Донован с открадването на портфейла му (дали от германците или от българските военни, това знае Пулев, тъй като след седмица портфейла бе върнат на Ърл от Пулев, личен приятел на Павел Павлов – от държавна сигурност, който го бил намерил в “кошчето за боклук”…).

Относно разговора на цар Борис с Донован, узнах от гуляй с Ърл, че той (Царят) казал следното на Донован: “Ако България се противопостави на германците и бъде прегазена от тях, тъй като те строят понтони на Дунава, Америка би ли дала сериозни гаранции, че след войната България ще бъде възстановена в сегашните и граници и плюс нейните въжделения за обединение на поробена Македония и Тракия?” Донован отговорил, че той се съмнява в това (пак според Ърл). Тогава цар Борис казал на Донован: “Америка е през океана, Англия е далеко, а Дунав не е Ламанш да ни се помогне бързо. Остава да търсиме помощ през Черно море…! (явен намек за СССР, чието навременно предложение беше направено от Аркадий Соболев и узнато с всенародна подкрепа от народа…).

Съветският дипломат Аркадий Соболев със съпругата си на дипломатически прием

Длъжен съм да предупредя, че този ми разговор с Ърл бе потвърден в истинността му от хора около цар Борис, след това и туй стана парола за разговорите ни (включително моите) с американци и англичани. Спомням си, все по същия повод, че Рендел, английският пълномощен министър, в разговор с бившия министър-председател Георги Кьосеиванов, получил следния отговор: “Щом Англия и Америка не ни дават нищо, въпреки обещанията им за любов към България, то ние сме длъжни да тръгнем с ония, които ни дават осъществяване на националните идеали – Македония и Тракия, а именно – германците”.

Цитирам случая по памет, но той е автентичен, искам тук да го добавя (не от любов към Георги Кьосеиванов, мъдър дипломат, но лош министър-председател, защото нямаше сили да се бори срещу авторитарния курс на цар Борис), а заради обективност. А може би и Кьосеиванов искаше да получи, макар и обиден от Царя, облаги за България?

Известно е, че Донован успя в мисията си пред генерал Душан Симович в Белград на 27 март 1941 година** както за да бъдат подпомогнати англичаните, заради Гърция със забавяне на удара срещу Англия, така и за дирижиране в своя полза на положението в Югославия след 100-те дни “съветска пропаганда” след идването на [пълномощния] министър Анатолий Лаврентиев…”

Бележки към текста:

* Очевидна неточност. Полковник Уйлям Донован пристига в София на 20 януари 1941 г.

¹ Никола Михов (1891-1945) – министър на войната (1942-1943); регент (1943-1944).

² Ничо Георгиев (1895-?) – началник на РО-ЩВ от 1938 г. до 1942 г. Командир на 10-а пех. дивизия от 1942 г. От 6 май 1944 г. – генерал-майор. Уволнен през 1944 г.

³ Павел Груев – началник на кабинета на цар Борис III.

** Става дума за извършения на същата дата преврат в Югославия.

Ст.н.с. Николай Г. Котев, д-р по история

Creative Commons License
BULGARIA AND TRIPAPTITE PACT. UNKNOWN EVIDENCE ABOUT THE VISITATION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 12 August 2011, p.16-17.

 

About these ads

Коментари са забранени.