– INCREDIBLY, BUT FACT! TRUCK SYSTEM ON THE PLANET MARS


 

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ – ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА НА МАРС!

Светът всеки ден е сюрпризиран от нови и нови разкрития, свързани с изследванията на една от най-таинствените планети в нашата Слънчева система – Марс.

Joseph P. Skipper

В периода 2006-2011 г., голяма група чужди учени, ръководени от известния киберархеолог Джоузеф Скипър (Joseph Skipper), се занимава именно с изследването и анализирането на фотосите, доставени от различните космически мисии, изпратени на орбита или на повърхността на червената планета. В състава на групата ентузиасти влизат учени от Италия, Франция, Германия, Зимбабве, Австралия, Мексико и др., които много внимателно преглеждат и обсъждат съдържанието на стотиците хиляди фотографии,от т.нар.”Архив на дълбокия космос”на НАСА, направени на повърхността на Марс, от изпратените там „марсроувъри”. И резултатите от тези изследвания не закъсняват – открити са много свидетелства, които потвърждават факта, че десетки милиони години преди появата на живот на Земята, на Марс той е бил в напреднала форма на развитие. Сред тези свидетелства, едни от най-интересните са свързани с въпроса за т.нар. изкуствено създадена „транспортна система”. Доказателство за наличието и са преди всичко фотографиите, направени на определени участъци, като на част от тях са дадени и координатите на изображенията, за да може да бъде улеснена проверката им в Google Марс.

ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Фотографиите на обекти от транспортната система са много сериозно доказателство за съществуването на изчезнала във времето хумоидна цивилизация, която е използвала на повърхността на Марс своя транспортна система. Тя е открита в района на кратера Hale, където се предполага че има и други запазени свидетелства за съществуването на марсианската цивилизация. Независимо от сложния ландшафт, заснет на Марс, изпъква ясно изкуствения произход на заснетите обекти – нещо подобно на „железопътна линия”, с изоставен на нея рязко контрастиращ на останалия фон обект – определен от изследователите като„вагон”. Окончанията на транспортна система би могло да бъдат скрити под повърхността на Марс , т.е. под днешните марсиански природни структури, а е възможно да не са излязли и на фотографиите, заради спецификата на слънчевото осветление, при което обектите са били добре заснети.

Съществуват две мнения за този заснет участък – първото допуска, че това е неголяма част от голяма индустриална мрежа, която е останала скрита под лъжливия „златен цветен слой” на повърхността на Марс. Второто (което се приема от повечето изследователи на повърхността на Марс), – че това е преднамерена форма на изява на изкуствен интелект, управляващ програмата за намеса в развитието на нашата галактика заедно с нейните т.нар. „програмни ограничения”, а не е начин за показване на остатъците на изчезнала цивилизация на човечеството. Подобни факти за намесата на изкуствен интелект са открити в последните години и в изображенията на други фотографии, направени от марсианските сателити и марсоходи.

Едновременно с това, на една от фотографиите е открит и тунел, построен на марсианската повърхност. Първоначално се допускало, че тази линия – т.е. „тунела” е по-скоро елемент от подлепването на фотосите един към друг.Но Джоузеф Скипър е на друго мнение. Той заяви: „За никакво подлепване не може и да става дума, т.к. тази фотография е направена от космическия апарат на НАСА от височина 270 километра, благодарение на което в кадър попаднал целия район Hebes Mens“. Увеличавайки снимката, киберархеологът стигнал до извода, че това истински тунел, направен от здрав, полупрозрачен материал, който е поставен от марсианците между две отдалечени бази, разположени на повърхността на планетата. „Възможно е, това да е железопътен път или са вакуумни тръби, приличащи на тези, които се ползват от пневматичната поща” – споделил Скипър. Таинственият тунел, чийто диаметър е около 22-25 метра, ту се появява на повърхността, ту изчезва, като пресича огромен участък от територията на района Hebes Mensa.

И така. Изследванията продължават – снимките са стотици хиляди. А заедно с това ни очакват и много бъдещи открития.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история.

Creative Commons License
„INCREDIBLY, BUT FACT! TRUCK SYSTEM ON THE PLANET MARS“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

Advertisements

– WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV?


КАКВО СТАВА В МО, Г-Н МИНИСТЪР БЛИЗНАКОВ?

Казват, че от правилния анализ на военнополитическата обстановка в света от ВАС и от Вашия щаб, до голяма степен зависи вземането на редица възлови решения от президента на Република България Георги Първанов и от нейния министър-председател Сергей Станишев.

Но последните Ваши пресконференции, на които трябваше да бъде очертана позицията на Министерството на отбраната в руслото на общата ПОЛИТИКА на Република България, НЕ ни убеждават в ТОВА. Нещо повече, те ни оставят с впечатление, че неизвестно по каква причина Вие като че ли НЕ получавате Пълна достоверна информация за ТОВА какво става на територията в Ирак и Афганистан, или най-малкото я премълчавате.

Никой не отрича ролята и дейността на „миротворците“ в опита да бъде запазен мирът и наложено спокойствие в изпълнен с напрежение Регион. Допреди петнайсет години в тази роля бяхме свикнали да виждаме специално създадените военни контингенти на ООН, ръководени от нейния военнощабен комитет. Днес като че ли този акцент е изместен и неправилно тълкуван. И в същото време, би трябвало да ви се поставят следните въпроси:

Знаете ли, че броят на загиналите от края на 2001 г. до днес на територията на Ирак военнослужещи от въоръжените сили на САЩ вече надвишава 2300 души? Логиката също така подсказва, че ранените би трябвало да бъдат най-малкото 2-3 пъти повече.

Знаете ли, че числото на загиналите от гражданското население в Ирак в периода от нахлуването след март 2003 г. до днес надвишава 98 хиляди души, като при ТОВА 48% от тях са Деца до осем години?

Знаете ли, че от началото на 2006 г. въоръжените сили на САЩ в Ирак губят всекидневно по 2 военнослужещи и към 800 ранени, травмирани или контузени месечно?

Знаете ли, че числото на дезертьорите от въоръжените сили на САЩ в Ирак и Афганистан вече надвишава 900 души, като от тях има и парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия?

Знаете ли, че при отразяването на събитията от „омиротворителните операции“ само в Ирак до днес са пострадали 150 журналисти, като 109 от тях са били убити?

Знаете ли, че демонстрираният от ВАС клас леко стрелково въоръжение, колкото и да се модернизира от българските оръжейници, все пак си остава автоматична карабина „Калашников“? Опитът на бойните действия до днес е показал, че военнослужещият, от която и да е армия, предпочита да носи със себе си два пълнителя повече, които в отговорен момент могат да му спасят живота, отколкото оръжието му да бъде направено по-тежко? Та кой ще го носи в случай на нужда 10-20 км?

Знаете ли, че „разконсервирането“ (тоест изваждането от пясъците на пустинята) и привеждането в действие само на ЕДНА установка за залпов огън тип „Ураган“ или „Смерч“ е в състояние от няколко десетки километра да изтрие от земята за няколко минути личния състав на един батальон, независимо дали е пехотен или някакъв друг?

Какво все пак става, г-н Близнаков, в кабинетите на Вашето министерство? Кадри ли нямате? Не бива да се допускат „грешки“, независимо от ТОВА в коя провинция на Афганистан или Ирак се намират нашите „миротворчески“ подразделения. В съвременните концепции за национална сигурност отдавна няма приятели, а има защита на интереси!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Nova Zora“, Sofia, N 39 from 3rd October 2006.

Creative Commons License
WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Създателят на динамита е руският учен академик Николай Николаевич Зинин, който го изобретява през 1854 г., а не шведa Алфред Нобел. Над усъвършенстването на изготвянето на динамита и на неговото промишлено използване много и упорито е работил заедно с академик Н.Н.Зинин полковник В.Ф.Петрушевский. Под ръководството на полковник В.Ф.Петрушевский през септември 1863 г. е била изготвена първата голяма партия нитроглицериново взривно вещество – общо 183 пуда. Малко преди това с нитроглицерина е експериментирано още през юни 1863 г., в Кронщад, като той бил взривяван върху “железни щитове, поставени във водата”.

* * *

Създателят на делтаобразното крило, което днес се използва от реактивната авиация с триъгълни делтаобразни крила, е офицерът от руската армия Николай Афанасиевич Телешев, създал го през октомври 1867 г. Той получил за своето изобретение от Министерството на търговията на Франция патент за реактивен самолет тип “Делта” с т.нар. топлороден духомет. Днес близо век и половина по-късно може да се каже само едно, той е успял да изпревари своето време, като е създал и разработил конструкцията на крилото, формата и конструкцията на фюзеляжа и своеобразен въздушно-реактивен двигател.

* * *

Най-страшният по своето изпълнение и резултати подкоп е осъществен през 1917 г. Позиционната война, която настъпва през 1915 г. на Западноевропейския ТВД принуждава англичаните да се замислят как да пробият фронтовата линия на германските войски. Решено е в района на Вищает (около гр.Лил) да бъде извършено взривяването на германските отбранителни линии с обща дължина от 15 км. В продължение на близо две години (до 6 юни 1917 г.) англичаните прокопават на дълбочина от 70 метра 19 подземни галерии с дължина от по неколкостотин метра, в които са поставени около половин милион килограма от взривното вещество амонал. 19-те взрива, които стават през нощта на 7 юни 1917 г., са били толкова страшни по своите резултати, че германските войници, намиращи се в гр. Лил на разстояние от 20 км от крайните галерии, са се разбягали в паника, като са изоставили въоръжението си. Фронтът на германците бил пробит окончателно.

* * *

На 8 октомври 1943 г.е учреден орденът “Победа”, който е изготвен от платина, брилянти и рубини и с който за изключителни заслуги са били награждавани висши военноначалници от Втората световна война. С ордена “Победа” са наградени 12 съветски и 5 чужди граждани. От тях маршал Георгий Жуков, маршал Александър Василевски и върховният главнокомандващ Йосиф Сталин са наградени по два пъти. Орденът “Победа” също така получили Дуайт Айзенхауер (намира се в неговия мемориален музей в Абелин), Йосип Броз Тито (намира се във фондовете на музея “25 май” в Белград), Бърнард Монтгомъри (в Имперския военен музей в Лондон), крал Михай I (намира се в частна колекция) и др.

* * *

Първият опит за отразяване на радиовълните от металически предмети е показан от Хайнрих Херц през 1887 г., но приблизително половин век по-късно се открила възможността да се открива самолет с помощта на радиосигнал. И почти веднага се появила идеята за създаването на импулсен радар и радиолокатор. За съжаление в периода преди Втората световна война на тази идея не се отдавало достатъчно внимание. Например в Германия идеята за радара е била отхвърлена на основанието, че той е чисто “отбранително-тилово” устройство. Тази грешка е поправена вече в годините на Втората световна война.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army„, № 15720 from 3rd November 2003 and № 15725 from 10th November 2003.

Creative Commons License
„INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– THE CHANGEABILITES OF THE HISTORIC PROCESS (Hitler`s plan for Bulgaria from August 1944)


          ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

В онези последни дни на германската окупация на България… Колко много събития са скрити в тази малка фраза… Днес, от разстоянието на времето като че ли всичко е изяснено. Но по някой път това се оказва и не така. Особено, когато историкът се сблъсква със свидетелства от първа ръка, които преди това не са били известни. И последните отново обръщат наопаки предишния анализ на историческия процес.
Такъв е случаят с предоставения на читателя документ, в който са дадени интересни факти от съвременната българска история – от него става ясно каква е била политиката на нацистка Германия в дните преди настъпването на 9 септември 1944 г. в България, как се появила на Балканите и защо там е разположена есесовската дивизия „Принц Ойген”, с която по-късно воюват отечественофронтовските дивизии и др.
И така, нека прочетем внимателно едно съвсем неизвестно свидетелство на бившия пълномощен министър на нацистка Германия в България Адолф-Хайнц Бекерле, направено пред съветските следователи. А то е интересно, защото описва събитията в хитлеристката „Волфшанце”, настъпили един месец след опита за смяна на фюрера от 20 юли 1944 г. Невероятно, за едни отказ на батальон, за други – веднага есесовска дивизия в помощ на бъдещия цанковистки преврат!

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТ НА БИВШИЯ ГЕРМАНСКИ ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ ОБЕРГРУПЕНФЮРЕР ОТ CA АДОЛФ-ХАЙНЦ БЕКЕРЛЕ

2 ноември 1950 г.
Москва
Адолф[-Хайнц] Бекерле, роден през 1902 година, живял в гр. Франкфурт-на-Майн (Германия), германец, германски гражданин, член на фашистската партия, бивш германски посланик в България, СА-обергруппенфюрер.
Разпитът започва в 12 часа
Въпрос: Разкажете за вашето последно посещение на Ставката на Хитлер.
Отговор: На 23 август 1944 година аз получих известия за държавен преврат в Румъния и за самоубийството на германския посланик в Букурещ – Манфред фон Килингер. Още преди това бях извикан от Рибентроп в Ставката на Хитлер за личен доклад при последния, относно положението в България. Свалянето на Антонеску направило това посещение извънредно важно, тъй като и в българското правителство били забелязани някои колебания в направление на излизането на България от войната.

Външният министър на нацистка Германия – Йоаким фон Рибентроп.

И така, на 23 август 1944 г., аз излетях от София в Ставката на Хитлер в Източна Прусия. На 24-и август аз пристигнах в Берлин, а оттам със специален влак заминах в Ставката, помещаваща се в гората „Мауервалд” близо до град Растенбург.
На 25 август аз пристигнах в местността Щайнрот в същия този район, където в замъка на граф Лендорф (убит заради участието си в заговора срещу Хитлер) се помещавал Рибентроп.
Йоаким фон Рибентроп беше както винаги външно спокоен, и само мъртвешката бледност показваше неговото смущение, предизвикано от разгрома на германската армия в юга на Източния фронт.
Той разсеяно изслуша моето кратко съобщение за положението в България. Целият му вид говереше, че той не очаква хубави новини от мен. След като направи няколко незначителни бележки от рода на това, че трябва да се спре безпорядъчното бягство на немците от България, тъй като това ще предизвика паника сред пронемските кръгове, Рибентроп изведнъж безнадежно махна с ръка и каза: „Впрочем, решението на въпроса за България се намира изцяло в компетенцията на фюрера. Ние всички уповаваме на неговото предвиждане”.
Аз разбрах, че положението е катастрофално. Веднага Рибентроп се свърза по телефона със своя представител при Хитлер – посланика Хевел и с помощта на последния се уговори за аудиенция точно в 11 часа вечерта. Точно в 11 часа Рибентроп и аз пристигнахме в Ставката „Волфшанце”.
С голямо вътрешно вълнение аз престъпих прага на наново построената дървена барака, където само преди един месец Щауфенберг извърши покушението върху живота на Хитлер. Това беше благоустроено помещение с голямо количество стаи, приемна където се тълпяли адютантите и представителите на всички родове войски, и с голяма удължена зала, където Хитлер и неговите военни съветници – Кайтел и Йодъл обсъждаха положението по фронтовете.

Адолф Хитлер във „Волфшанце“ (снимката е от септември 1943 г.)

Рибентроп влезе в залата, оставяйки ме в приемната. Приблизително след половин час адютантът ме покани да вляза в залата. Влизайки в залата, аз видях следната картина: до стената, с гръб към мен на стол седеше Хитлер, устремил взора си върху стената на огромна карта на Русия, на почтително разстоянеие от него стояха Кайтел и Йодъл, отдавайки постоянно шепнешком указания на адютантите.
Зад дългата маса, затрупана с карти, седяха трима офицери от Генералния щаб и няколко висши офицери от войските на СС, начело с Фегелайн. Настрана, в пълна самота седеше моя шеф – Рибентроп. Аз седнах до него.
В течение на 8-10 минути Хитлер не ми обръщаше никакво внимание. Той гръмко диктуваше разпореждания на Кайтел, по някой път се обръщаше с въпроси към седящите зад масата офицери, и те му даваха необходимата справка. Мен ме порази, че в Ставката на Хитлер се обсъждаше въпроса, за това дали да се даде на този или онзи командващ на Източния фронт, батальн от резерва. В последствие аз узнах, че без разрешението на Хитлер нито един фронтови генерал нямал правото да се възползва от батальон или полк от числото на резервните войски. Признавам си, че това обстоятелство ми направи тежко впечатление.
Внезапно влезе един от адютантите и доложи на Хитлер, че е обявена въздушна тревога. Хитлер тогава предложи на присъстващите да преминат в бункера.

      Александър Цанков

Ние излязохме от дървената барака, приблизително минахме 20 крачки по пътека, укрита отгоре с маскировъчни мрежи и влязохме в бункера, който изглеждаше отгоре като огромно натрупване с яйцевидна форма. Вътре имаше ярко осветено кръгло помещение с бюро и кресло за Хитлер и няколко неголями кръгли масички и прости столове за останалите.
Хитлер се обърна с въпрос към Рибентроп, какво иска да докладва. Рибентроп ме представи и каза, че посланикът Бекерле лично ще докладва за положението в България. Тук аз за първи път можах добре да разгледам Хитлер.
Той седеше прегърбен, опирайки се с треперещи ръце върху колената и отправил съвсем неподвижен взор покрай мен в в пространството.
Аз успях да кажа само няколко изречения и само започнах да преминавам към съществото на доклада, когато Хитлер ме прекъсна, обръщайки се към адютанта: „Донесете писмото, което изпратиха българските регенти. Посланика Бекерле ще им занесе отговора”.
По изражението на лицето на Рибентроп разбрах, че последният за първи път чул за съществуването на такова писмо. Адютантът се върна с писмото и Хитлер заповяда на Рибентроп да го прочете на глас.
Съдържанието на писмото, подписано от регентите княз Кирил, Филов и Михов, има следния характер. Регентите заверявали Хитлер в своите верноподаннически чувства, но заедно с това се отбелязвало, че България повече не била в състояние да поняся тежестите на войната. Регентите молели Хитлер за разрешение България да излезе от войната и посочвали това, че тази мярка ще даде възможност да се справят с недоволните елементи в самата страна и по такъв начин да „оздравят България”.

7th SS Volunteer Mountain Division „Prinz Eugen“ command post in Kasindol, Sarajevo, 1944.

Веднага след прочитането на писмото Хитлер продиктува на стенограф отговора.
Отговорът беше пълен с обичайните за фюрера демагогични заявления за мощта на Третия райх, който ще се сражава до пълна победа. Заедно с това Хитлер заплашил регентите, че те предават себе си и своите поддръжници в ръцете на руските болшевики.
Стенографът излезе и Хитлер се обърна към мен. Повишавайки своя неприятно треперещ глас, той настоя от мен да осъществя натиск върху регентите, а ако това не помогне, да направя метеж и поставя военна диктатура.
Веднага тук той даде указание на Фегелайн да прехвърли в района на гр.Скопие дивизия от войските на СС. След това подписа донесеното от адютанта писмо и ми го връчи.
Две-три минути минаха в мълчание. След това гледайки с тежък неподвижен поглед на изпъкналите си очи, Хитлер започна да говори с монотонен глас. Той говори без спиране повече от два часа. Това беше несвързан монолог, по време на който Хитлер се жалваше от това, че генералите крият от него истината, той заплашваше всички недоволни с разправа.
В отделни времена той истерично започваше да крещи за бъдещата победа, след това изведнъж понижаваше гласа и говореше че той има самолети-ракети, с помощта на които ще унищожи противника. Това двучасово бълнуване изведнъж се заместваше от дълги цифрови извадки за оснастяването на дивизиите, запасите от гориво и т.н.
На стола се полюшвал Йодъл; Кайтел седял неподвижно и само често пъти премигвал с почервеняли клепачи, а Хитлер все говореше.

Infantry column of 7th SS Volunteer Mountain Division „Prinz Eugen“

В два и половина посред нощ Хитлер очевидно забелязал, че вниманието на събралите се забележимо се е понижило. Той внезапно прекъснал своята реч, станал, взел си ръкавиците и фуражката и дал да се разбере, че приемът е завършен.
Всички присъстващи станали.
Хитлер мълчаливо ми стиснал ръката, още един миг ме погледна в упор и не казвайки нито една дума излязъл от бункера.
След него излязоха Рибентроп и аз. Рибентроп ме покани в своята кола и ние заминахме в неговата резиденция.
Това бе моята последна среща с Хитлер.
Въпрос: Какви указание Вие получихте от Рибентроп?
Отговор: Когато ние излязохме от колата в двора на замъка, Рибентроп не ме поканвайки да вляза, направо тук при колата заяви: „И така, сега най-главното е вие незабавно да излетите за София. Указанията са ви дадени от фюрера”.
Аз възразих, че в действителност никакви указания не съм получил. – „Как не сте получили?” – продължил с недоволен тон Рибентроп, – ако не съумеете да повлияете върху регентите, организирайте путч и поставете в качеството на диктатор Цанков. Този няма да подведе”.
След това Рибентроп ме попитал, имам ли достатъчно бойни сили за извършването на метежа. Аз отговорих, че с такива сили не разполагам. Тогава Рибентроп ме посъветва да маневрирам, да трупам сили и, главното, да не губя контрола над правителството, както това се случи, по неговите думи, в Румъния.
От заключителните думи на Рибентроп аз разбрах, че окончателните указания тепърва ще последват.

Obersturmbannführer Otto Kumm, the Prinz Eugen’s last commander

Рибентроп още добави, че аз трябва да поддържам тесен контакт с германското командване на Балканите и че последната дума в крайна сметка остава на военните, които по-добре ще определят срока и плана на метежа.
Разпитът е завършен в 18 часа.
Протоколът на разпита е записан по моите думи правилно, преведен ми е на немски език.
                                             БЕКЕРЛЕ
Разпитал: Ст[арши] оперупълномощен] на 2 Гл[авно] Управление на] МГБ [на] СССР, майор КОПЕЛЯНСКИЙ
Вярно: КОПЕЛЯНСКИЙ

ЦА на ФСБ на Русия. Н-20808. Л. 167—175. Заверено машинописно копие.

Ст.н.с.Николай Г. Котев
д-р по история

PRINTED IN US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 36 (584) from 6th September – 12th September 2012, p. 31

– IT IS STRANGE! HEAD HERE, HEAD THERE…


СТРАННО Е! ГЛАВА ТУК, ГЛАВА ТАМ….

Американските учени заличили тайнствен обект от архивните фотографии, направени още две години преди прилуняването на Нийл Армстронг и Баз Олдрин с “Аполо-11”

СФИНКСЪТ ДО КРАТЕРА “ИЗТОЧНО МОРЕ”

Снимките, които са направени от Lunar Orbiter 4 на 90% от повърхността на Луната и до днес се пазят в архивите на НАСА. Но елементи от повърхността на кратера Източно море, неизвестно защо са видоизменени. Това през 2010 г. бе открито от американския киберархеолог Джоузеф Скипър, при изследването на космическите фотографии от Луната. От снимките изчезнал образът на “Лунния Сфинкс”, разположен до кратера “Източно море”!

ГЛАВА ТАМ, ГЛАВА ТУК

При изследването на фотографиите виртуалния археолог открил нещо необикновено – при близкото разглеждане на неголям кратер, намиращ се в съседство с “Източно море”, се вижда “засмяна” глава. Като че ли от мумия – така я оприличава самия Джоузеф Скипър. Странното е друго – във фотографиите, които се пазят в архива на НАСА, тази глава е почти изчезнала. Днес “виртуалните археолози” недоумяват – дали по-рано са били отпечатени други фотографии или пък днес изходните данни са фалшифицирани, за да може НАСА да се отърве от някакъв съмнителен обект? А обектът не е малък – той е с дължина повече от 1,5 км. Пък и “Лунният сфинкс” е бил заснет единствено от Lunar Orbiter 4!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
IT IS STRANGE! HEAD HERE, HEAD THERE… by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

                                          MARS  

NASA The original Face on Mars; image taken by NASA Viking 1 orbiter, in grey scale, on July, 25 1976. Image shows a remnant massif located in the Cydonia region.

                                         MOON