– 12 LEGENDARY INTELLIGENCE OFFICERS DURING ХХ CENTURY (Wilhelm Franz Canaris, Rudolph Abel, Richard Sorge)


Казват, че според една служебна статистика, направена след завършването на Втората световна война, от изпратените в тила на противника на всеки 1000 разузнавача, в края на първата година в нелегалност, оцелявали едва 100 души. Това е така и това още повече увеличава подвига и приноса на неизвестните бойци на тихия фронт. По-надолу се постарахме да подберем биографиите на дванадесет от разузнавачите, чията дейност промени в много отношения света, в който днес живеем.

ВИЛХЕЛМ КАНАРИС

Вилхелм Франц Канарис (нем. Wilhelm Franz Canaris) – роден на 1 януари 1887 г. в Аперблек (днес, район на гр.Дортмунд). Той е немски военен деец, началник на Абвера (службата за военно разузнаване и контраразузнаване разведки) и адмирал от германския ВМФ от 1940.

По време на Първата световна война и след нея е на различни длъжности във военната иерархия на Германия. От 1 януари 1935 г. е назначен за началник на Абвера, а от 1 януари 1940 г. е произведен в адмирал. Същата година той успял да получи сведения за плановете на Великобритания да овладее норвежките пристанища. Тази информация помогнала на германското командване да осъществи окупацията на Норвегия. В началото на 1941 г., Канарис извършил успешна операция по дезинформирането на съветското командване – той успял да убеди съветското разузнаване, че Германия ще нападне Великобитания, като по такъв начин осигурил внезапността на нападението срещу СССР. През 1942-1943 г. установява връзки с разузнавателни служби на САЩ и Великобритания и през лятото на 1943 г. се среща в Сантандер (Испания) с ръководителите на английската и американската спецслужби. Тук той предлага своя план на съглашение със западните държави – премирие на Запад и продължаване на военните действия на Изток. През 1942 г., положението на Канарис след провала на въстанието в Южна Африка (операция „Глог“), на операциите „Тигър” (афгано-индийски конфликт), „Шамил” (въстание на Кавказ) и др., се изменило. В началото на 1943 г., няколко от сътрудниците на Абвера са били арестувани от Гестапо по подозрение в организирането на покушение срещу Хитлер и е започнато разследване на дейността на цялата служба на Канарис. След редица провали на операции, разработени от Канарис, Хитлер през февруари 1944 г. обявява, че отстранява Канарис от длъжност, а така също и преподчинил по-голямата част от Абвера на РСХА на СС. След подаването на отставка, Канарис е поставен под домашен арест в замъка Лауенщайн, а от юни 1944 г. е уволнен в запаса. От юли 1944 г. е адмирал за специални поръчения при ОКВ по въпросите на търговската и икономическа война. От средата на 1944 г. бившите сътрудници на Абвера информират Канарис за подготвяното покушение срещу фюрера. Веднага след провала на атентата срещу фюрера от 20 юли 1944 г., Канарис по заповед на началника на Гестапо Мюлер е арестуван от Валтер Шеленберг. Но следствието не успява да докаже участието му в заговора. В началото на февруари 1945 г. е изпратен с редица други подследствени в концлагера Флосенбюрг. След няколко дни са открити неговите дневници, в които той отрицателно се произнася за фюрера. На 8 април от специален съд във Флосенбюрг той е осъден на смърт и на 9 април 1945 г. – обесен.

РУДОЛФ АБЕЛ

Рудолф Иванович Абел (истинското му име е Уилям Генрихович Фишер) е роден на 11 юни 1903 г. в Нюкасъл-ъпон-Тайн, Великобритания, в семество на политемигранти-максисти, изгонени от Русия през 1901 г. за революционна дейност. Той е един от известните съветски разузнавачи-нелегали.

В чуждестранния отдел на ОГПУ постъпва на 2 май 1927 г. В централния апарат на съветското разузнаване отначало работи като преводач, а след това като радист. По линията на нелегалното разузнаване е работил в две европейски държави, изпълнявайки задълженията на радист на резидентурите в няколко държави от Европа. На 31 декември 1938 г. е уволнен от НКВД. Известно време е работил във Всесъюзната търговска палата и в авиационен завод. През 1941 г. е изпратен отново в НКВД, в подразделение организиращо партизанската война в тила на германците. През ноември 1948 г. е решено да бъде изпратен на нелегална работа в САЩ за получаването на информация от източници, работещи в атомната промишленост. Тук той се представял като художника Емил Роберт Голдфус, като ръководил съветската агентурна мрежа, а за прикритие притежавал и фотостудия в Бруклин. Неговият псевдоним бил „Марк”. Към края на май 1949 г. „Марк” успял да се справи с всички организационни въпроси и активно се включил в работата. Тя била толкова успешна, че още през август на 1949 г. е награден с ордена „Червено знаме”. За да бъде поне малко разтоварен от текущата работа, през 1952 г. в негова помощ му е изпратен като радист от нелегалното разузнаване финландеца Хейнехен (фин. Reino Häyhänen, псевдоним «Вик»). «Вик» се оказал морално и психологически неустойчив, и след четири години е било решено той да бъде отзован. Обаче „Вик” се решил на предателство – той съобщил на американските власти за дейността си и предал „Марк”. През 1957 г. е арестуван в хотела „Латам” Ню-Йорк. За да информира Москва за своя арест и затова, че не е предател Уйлям Фишер се назовал с името на своя приятел от годините на Втората световна война, Рудолф Абел. Отказва да признае своята принадлежност към разузнаването, отказва се от даване на показания в съда и отказва на американските спецслужби да стане предател. Същата година е осъден на 32 години затвор. Като затворник се занимавал с решаването на математически задачи, теория на изкуството, живопис. На 10 февруари 1962 г. на границата между Западен и Източен Берлин на мост Глинике, Рудолф Абел е разменен за американския пилот на шпионския самолет У-2 Френсиз Пауерс и американския студент Фредерик Прайор. Умира в Москва на 15 ноември 1971 г.

РИХАРД ЗОРГЕ

Рихард Зорге (нем. Richard Sorge, агентурен псевдоним Рамзай) е роден на 4 октомври 1895 года в гр. Баку. Той е най-известния разузнавач от периода на Втората световна война.

Дядо му Фридрих Адолф Зорге е бил един създателите на Първия интернационал и секретар на Карл Маркс. През 1898 г. семейството на Зорге напуска Русия и се установява в Берлин, Германия. По време на Първата световна война е доброволец, при което е раняван на три пъти. След края на войната през 1917 г., става член на германската Независима социал-демократическа партия, а от 1919 г. – член на германската КП. През 1924 г., по покана на Изпълкома на Коминтерна пристига в Москва, където работи в неговия апарат. От 1929 г. преминава на работа в Разведупр на РККА. От 1930 г. работи в Шанхай, Китай. През 1933 г. е взето решение той да бъде изпратен в Токио, Япония, където започва да работи от 1936 г. След като неговия приятел – военното аташе на Германия в Япония Еугени Отто става посланик, той получава мястото на прес-аташе в посолството. Като най-важен в разузнавателната дейност на Рихард Зорге и на неговата организация се смятал периода 1939-1941 г., когато той успял да разкрие плановете за нападението на Германия срещу СССР. Втория голям шанс да се оцени професионализма на Зорге идва със съобщението му, че Япония до края на 1941 или началото 1942 г. няма да нападне СССР. Това позволило на Сталин да вземе от източните граници 26 добре обучени сибирски дивизии, които да бъдат прехвърлени под Москва, като по такъв начин било предотвратено завземането и от германците. На 18 октомври 1941 г. Зорге е арестуван от японската полиция и през септември 1943 г. е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 7 ноември 1944 г. в токийския затвор „Сугамо”. СССР двадесет години отказвал да признае Зорге за свой агент. Едвам на 5 ноември 1964 г. той бил разсекретен и на него посмъртно присвоено званието „Герой на Съветския Съюз”.

IMG_0001

IMG

Коментари са забранени.