– THE BIGGEST TANK BATTLE OF THE SECOND WORLD WAR


НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАНКОВА БИТКА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА

Битката при Курск е една от големите военни операции на съветско-германския Театър на военните действия (ТВД). В нея и от двете страни на различните фронтове в продължение на 50 дни вземат участие общо около 4 милиона военнослужещи, 13000 танка и самоходни оръдия (САУ), 69 000 оръдия и 12000  бойни самолета. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямото танково сражение в историята – това в района на с.Прохоровка.

Генерал-полковник Херман Гот и генерал-фелдмаршал Фриц Ерих фон Манштейн обсъждат направленията на бъдещите удари. 21 юни 1943 г.

Германски генерали работят с карта. Лятото на 1943 г.

Поражението на германските въоръжени сили при Сталинград (1942-1943 г.) и последвалата зимно руско настъпление довели до образуването на издатина, в окупираната от германските войски съветска територия, с ширина около 192 км и дълбочина 120 км, разположена около град Курск. С евентуалното и ликвидиране, Адолф Хитлер и върховното главно командване виждали възможността за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. От гледна точка на съветската военна наука, битката при Курск може да се раздели на два периода – отбранителен (от 5 до 23 юли 1943 г.) и настъпателен (от 12 юли до 23 август 1943 г.) – след овладяването на гр.Харков.

Германският план „Цитадела”

Разработването на своя план за настъпателна операция хитлеристкото командване завършило още през първата половина на април 1943 г. Той получил условното название „Цитадела”, като общият замисъл се свеждал до нанасянето на два насрещни удара в направлението на Курск от района на Орел и на север от района на Харков, като по такъв начин се обкръжат и унищожат съветските войски от Централния и Воронежкия фронт. По-нататък, съдейки от съдържанието на Директивата на Адолф Хитлер, е трябвало да бъде разширен фронта на настъплението и разгромени съветските войски в региона на Донбас. Успехът на тези операции трябвало да послужат и за сигнал към настъпление срещу обкръжения още от 1941 г., но непредаващ се Ленинград.

Германска мотопехота в района на Курската дъга.

Колона от германски танкове Т-III и Т-IV се развpъщат на бойни позиции. 21 юни 1941 г.

За осъществяването на своя замисъл противникът съсредоточава общо около 900 хиляди офицери и войници, около 10 хиляди оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и повече от 2000 самолета. В своите спомени „Изгубените победи“, генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн пише, че само в ударната групировка на Вермахта са били съсредоточени към 3 юли 1943 г., 1081 танка (почти половината от които били от типа Т-III) и 376 самоходно-артилерийски установки. Поради отсъствието на открит Втори фронт в Европа, от територията на Франция и Германия са прехвърлени в района южно от Орел и северно от Харков допълнително 5 пехотни дивизии. Голямо внимание било отделено и по съсредоточаването на танковите съединения и насищането им с нова техника – танкове „Тигър”, „Пантера”, самоходни оръдия „Фердинанд”. Една от ударните групировки, състояща се от 9-та германска армия от групата армии „Център” се намирала в района южно от гр.Орел, като ръководството било поето лично от генерал-фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“.  Настъплението в южна посока е поето от Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Тук, ударната групировка включвала 4-а танкова армия и оперативната група „Кемпф” от групата армии „Юг”, разположена в района северно от гр.Харков. Срещу западния фас на издатината пък е била развърната на предни позиции 2-ра германска армия, влизаща в състава на групата армии „Център”.

 Екипажът на германски тежък танк VI “Tiger I” попълва боезапаса си с 88 мм снаряди.

Районът на гр. Курск. Германски войници с тежко оръдие.

Ето как описва в своите „Спомени на войника” германският танков стратег Хайнц Гудериан вземането от Адолф Хитлер на решението за настъплението в региона на Курск:

„… Аз завърших с въпрос: „защо вие искате да започнете настъпление на изток имено през тази година?” Тук в разговора се намеси Кайтел: „Ние трябва да започнем настъпление от политически съображения”. Аз възразих: „Вие мислите, че хората знаят къде се намира Курск? На света е съвсем безразлично, намира ли се Курск в нашите ръце или не. Аз повтарям своя въпрос: „Защо вие искате да започнете настъпление на изток имено през тази година?” Хитлер отговорил на това буквално следното: „Вие сте съвсем прав. При мисълта за това настъпление, започва да ме боли корема…”

SS дивизията “Das Reich”, въоръжена с танкове VI “Tiger I” се движи по направлението на региона на гр.Курск. Юни 1943 г.

Колона от германски танкове Т-III. Краят на юни-началото на юли 1943 г.   

Съветската стратегия и план

Съветското командване също се подготвяло към воденето на активни бойни действия. Ставката на върховното командване предвиждала в бъдещата летно-есенна кампания през 1943 г. да разгроми групите армии „Център” и „Юг”, Да освободи по-голямата част от Украйна, региона на Донбаския басейн, източните части на Белорусия и да излезе на линията  – Смоленск, река Сож, средното и източното течение на река Днепър. В бъдещото настъпление трябвало да вземат участие войските от Брянския, Централния (с командващ генерал Константин Рокосовски), Воронежкия (с командващ генерал Николай Ватутин), Степния фронт (с командващ генерал Иван Конев), а така също и лявото крило на Западния фронт и част от силите на възловия Югозападен фронт. Главните усилия на удара трябвало да се съсредоточат в югозападно направление с цел последващия разгром на германските въоръжени сили, разположени в региона на гр.Орел и гр.Харков и на Курската дъга. Бъдещата операция се подготвяла с особена щателност от съветския Генерален щаб, военните съвети и щабовете на съответните фронтове.

Съветска противотанкова батарея с оръдия ЗИС-3 на предни позиции.

Група съветски сапьори поставя противотанкови мини на танкоопасните направления.

На 8 април 1943 г. Георгий К.Жуков, намиращ се по заповед на Върховната Ставка на съветското командане в района на Курската издатина, съобщил за своите съобръжения относно замисъла за предстоящите действия на съветските войски на Върховния главнокомандващ маршал Сталин. Неговите думи били следните: „По-добре е да измъчим противника с нашата отбрана, да унищожим танковете му, а след това, въвеждайки свежи резерви да преминем в общо настъпление и окончателно да унищожим основната групировка на противника“. Тези съобръжения били възприети единодушно от съветския генералитет, като силна подкрепа Георгий К.Жуков получил от А.М.Василевски.

„Тигри“ от състава на 503-ти германски батальон тежки танкове, изпратени в района на Курската дъга.

“Операция “Цидател”. Танкисти от SS дивизия “Das Reich”, с танкове V Panther, се развръщат за атака.

За първи път от започването на войната, съветските въоръжени сили успяват да създадат такава мощна и огромна в своята дълбочина отбрана. По такъв начин, съветските войски били напълно готови да отразят мощните удари срещу тях.

Въоръжение и човешки ресурси.

За своето настъпление в региона на Курската дъга германското командване  съсредоточава  50 от най-боеспособните си дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани), 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, съсредоточени на Курското направление, наброявали 900 000 офицери и войници, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. По своя замисъл, след привършването на операцията „Цитадела”, трябвало да се проведе операцията „Пантера”, според която трябвало да бъдат разгромени основните сили на Юго-Западния фронт.

Взривен с пряко попадение на съветски снаряд танк V Panther

Есесовци скачат от бронетранспортьори

Но „Тигрите“ на конструктора Порше, които трябвало да отворят широка бреш в съветската отбрана имали един голям недостатък – те нямали картечници. И този недостатък веднага се отразил върху настъпателния порив на германците. Генерал Хайнц Гудериан открито признава в спомените си: „90-те танка „Тигър“ на фирмата Порше, използвани в армията на Модел, също показаха, че те не съответствуват на изискванията на близкия бой; тези танкове, както се оказало не били снабдени дори с нужното количество боеприпаси. Положението се изострило още и от това, че те нямали картечници и затова, когато навлизали в отбранителните позиции на противника, буквално трябвало да стрелят от оръдията по врабци. Те не успяли нито да унищожат, нито да подавят пехотните огневи точки и картечните гнезда на противника, за да дадат възможност да се придвижи своята пехота. Към руските артилерийски позиции те излезнали сами, без пехотата…“

Германски войници изваждат свой танкист от унищожен танк.

Есесовци се подготвят за атака.

В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения те били в състав от 8 отбранителни полоси и с дълбочина от 300 км. В началото на юли на Курската дъга, войските от Централния и Воронежкия фронт наброявали 1336 хиляди човека, повече от 19 хиляди оръдия и минохвъргачки, над  3400 танка и самоходни оръдия и около 2200 самолета. В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада.

Подготовката на съветски ротен опорен пункт на Курската дъга.

Советски пехотинци, унищожили германски танк PzKpfw. VI «Тигр» на Курската дуга

За нарушаването на работата на терманския тил е проведена и операцията „Релсова война”. За извършването и са привлечени над 100 хиляди партизани, които успяват да унищожат над 200 хиляди релси в тиловите райони на групите армии „Център” и „Север”. Украинските партизани също дават своя принос – те успяват да парализират работата на 26 големи железопътни възли в тила на групата армии „Юг”.

Съветска танкова колона се придвижва към рубежа за атака.

Съветски артилеристи преминават на по-предни позиции.

Военни действия

Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км. Главният удар на германското командване бил нанесен по направлението Малоархангелск – Олховатка – Гнилец. По такъв начин то трябвало да стигне покрайнините на Курск по най-краткия път. Но германските войски не успяли да сломят 13-а Съветска армия, макар че срещу нейната отбрана били хвърлени в бой до 500 танка, в това число и тежките „Тигър”. Съветските войски не били дезориентирани и от широкия фронт на германското командване. Отстъплението на съветските войски на нови отбранителни позиции било организирано отлично.

На 6 юли противникът наново подновил своето настъпление по всички настъпления. На обоянското направление то нееднократно хвърляло в атаки от 150 до 400 танка, но всеки път срещало мощният огън на съветската пехота, артилерия и танкове. Чак към края на деня то успяло да се вклини във втората полоса на отбраната.

На 12 юли настъпил решаващият прелом в сражението за Курск. В битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На същата дата германската армия преминава към отбрана.  По заповед на Ставката на ВГК, войските на Западния и Брянския фронт преминали в настъпление на орловското направление. Германското командване било принудено да се откаже от своите настъпателни планове и на 16 юли започнало на изтегля войските си на изходни позиции. На 12 юли войските на Воронежкия (а от 18 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски до изходното им положение, и успяват да излязат на старите си позиции към 23 юли 1943 г.  На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли нацистките войски отстъпват гр.Орел, който е освободен окончателно  на 5 август.

В резултат на контранастъплението, войските от Червената армия се придвижват на 140 км на запад и създават условия за общо настъпление за освобождаване на окупираната територия на Украйна.

Значение

Провалът на хитлеристката операция „Цитадела” било ясен знак, че нацистка Германия не може да продължи по-нататък своята агресия. Поради това, днес абсолютно всички историци и военни специалисти признават, че преломът във Втората световна война е настъпил точно при сражението на Курската дъга. И имено благодарение на него станало възможно успешното дебаркиране на англо-американските войски в Италия, поради факта, че германското командване бе принудено спешно да прехвърля своите резерви от Западния ТВД на Източния ТВД. Психически духът на германския войник, офицер и генерал бил окончателно пречупен имено тогава – в безкрайните степи около Курск, им е била отнета  стратегическата инициатива и заличено желанието за реванш след катастрофата при Сталинград.

Заедно с това, резултатите от Курската битка изострили кризата и противоречията вътре в самия хитлеро-фашистки блок.

И така, на 23 август 1943 г. (понеделник), завършила една от най-голямите битки на Втората световна война. Войските от съветските фронтове със своите съвместни усилия успяли да разгромят 30 елитни хитлеристки дивизии, а вермахта изгубил около 500 хиляди офицери и войници, 3 хиляди оръдия, 1,5 танка и САУ и повече от 3,7 хиляди бойни самолета.  Само по време на съветското контранастъпление, съветската авиация извършила около 117 хиляди самолетоизлитания, при което били свалени 2,1 бойни самолета от луфтвафе и 145 от тях – унищожени на самите летища.

Замполитът на 129-а Отделна танкова бригада, Героят на Съветския Съюз полковник А.В.Котцов  връчва на младши лейтенант Н.М.Михайлов орден „Красная Звезда“.

Колона от германски военнопленници след сражението при Курската дъга.

За проявен героизъм по време на боевете на Курската дъга, повече от 100 хиляди войници, сержанти, офицери и генерали били наградени с ордени и медали, а 180 от тях получиха и званието Герой на Съветския съюз.

Няколко мнения за битката…

Генерал-полковник Хайнц Гудериан: „В резултат на провала на настъплението „Цитадела“ ние претърпяхме решително поражение. Бронетанковите войски, попълнени с такъв голям труд, заради голямите загуби в хора и техника за дълго време бяха излезли от строя. Тяхното своевременно възстановяване за воденето на отбранителни действия на Източния фронт, а също така за организирането на отбраната на запад в случай на десант, който съюзниците заплашваха да направят следващата пролет, беше поставено под въпрос. Естествено е, че руснаците побързаха да използват своя успех. И повече на Източния фронт нямаше спокойни дни. Инициативата напълно преминала към противника“.

Командирът на танк, лейтенант Б.В. Смелов показыва отвора в купола на немски танк „Тигър“ уцелен от неговия екипаж, на лейтенант Лихнякевич (унищожил в последния бой 2 немски танка). Тази пробоина е направена от обикновен бронебоен снаряд от 76-миллиметрово танково оръдие.

Генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн: „Пролетта на 1943 г. Източният фронт преминал под знака на подготовката към операцията „Цитадела“. Това беше последният опит да съхраним нашата инициатива на изток. С нейния неуспех, равнозначен на провал, инициативата окончателно преминала към съветската страна. Затова операцията „Цитадела“ се явява решаващ, повратен пункт на войната на Източния фронт, и стратегическите основи, върху които е била изградена операцията, а така също и причините, поради които тя се провалила, заслужават разглеждането им“.

Германска САУ «Фердинанд» от състава на 653-ти батальон, разрушена от вътрешен взрив. Курската дъга, полосата за отбрана на 70-а армия, лятото на 1943 г.

Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх: „Несполучливото настъпление, което трябвало да „даде в ръцете на немците инициативата за пролетта и лятото“, завърши с това, че инициативата сега окончателно и при тежки обстоятелства преминала в ръцете на противника, а наличните в германската армия крупни резерви се оказали ако не изразходвани, то все пак значително отслабени. Беше нужно почти три месеца, за да се изтеглят немските войски от южния и централния фронт, претърпяли голями неуспехи и поражения, на нов отбранителен рубеж по Днепър“.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
THE BIGGEST TANK BATTLE OF THE SECOND WORLD WAR by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

Гренадири от СС танковата дивизия «Мъртвешка глава» върху бронята на танк по време на Курската битка.

Танкисти от СС танковата дивия „Дас Райх“ пред техния танк Т-III. Курската дъга, юли 1943 г.

Рота американски танкове М3с «Генерал Ли», доставени в СССР по програмата „ленд-лиз“, се придвижват към предния край на отбраната на съветската 6-й гвардейска армия. Юли 1943 г.

Курската дъга, юли 1943 г. На фотографията – унищожен немски среден танк  PzKpfw IV (модификация H или G).

В боевете около гр. Орел загива артилериста сержант Николай Михайлович Хитрих. Отразявайки атаката на противника, съветският воин унищожил 6 немски танка, от тях 3 – „Тигър“. Когато отбива атаката на германците и съветските войски преминали в контранастъпление, Хитрих заменя излязналия от строя командир и унищожава взвод немска пехота. Награден е с орден „Отечествена война“ 2 степен. В гвардейската Ордена Ленин изтребителна противотанкова бригада, където е служил гвардейския сержант Николай Хитрих е пристигнало семейството на героя – жена му Анна Николаевна и децата му Володя и Зоя.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

 

3 responses to “– THE BIGGEST TANK BATTLE OF THE SECOND WORLD WAR

  1. Many decades ago, in eighth grade history, I discovered tanks. I spent the next several years infatuated with them. Couldn’t get enough of them. This article brought back memories of my youth and that infatuation.