– “THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI)


СКРИТИЯТ ТАЛАНТ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

На 15 април 2012 г. се навършиха 560 г. от рождението на италианския гений Леонардо да Винчи.

ИНЖЕНЕР, УЧЕН, ИЗОБРЕТАТЕЛ…
Времето на Ренесанса е изпълнено със свобода на мисълта, развитие на творческите сили, с раждането на титани на Ренесанса, чието наследство и днес близо пет века по-късно буди любопитство, възхищение и благородна завист, с появата на осъществени и неосъществени гениални проекти. Един от тези гении е и италианския художник, учен, музикант, инженер, скулптор и изобретател Леонардо да Винчи, който освен че е рисувал, е участвувал и в създаването на много образци различна техника, чието осъществяване на практика дошло едвам през ХIХ и ХХ век! Днес, оставеният и запазен негов архив наброява седем хиляди страници с голям или малък формат. При това само една малка част от полуфантастическите проекти, които са описани или нарисувани там, са осъществени на практика
Ето няколко откъса от писмо, което 30-годишния художник, умолявайки да го приемат на работа, изпратил през 1482 г. до дюка на град Милано – Лудовико ил Моро (Ludovico il Moro): “Пресветлейши мой господине! След като видях и разгледах в достатъчна степен опитите на тези, които смятат себе си за майстори и конструктори на военни оръдия, и виждайки, че устройството и действието на назованите оръдия с нищо не се отличава от общоприетото, ще се опитам аз, без да имам желание да навредя на някой друг, да се представя на Ваша Светлост, като и открия своите секрети, и след това по Вашето усмотрение, когато позволи времето, да осъществя с успех по отношение на това, което накратко, частично ще бъде изброено по-долу”. По-нататък той пише:

Младият Леонардо да Винчи (автопортрет), 1505 г. Museum of the Ancient People of Lucania, Italy. Art by Leonardo da Vinci, Photo by Nico Barbatelli

„Аз мога да строя нетежки оръдия, леки в превозването им, които могат да хвърлят запалителни материали, димът от които ще предизвика ужас, разрушения и смущение сред враговете… Аз мога да строя оръдия, мортири и огнехвъргачни машини и други, едновременно с това, с прекрасна и полезна форма… Накратко казано, аз мога да създам безкраен брой оръдия за нападение”, – така завършвал своето писмо гениалният италиански художник. Забележителното в случая е, че в това свое писмо той предложил образци от посочените оръдия, които намерили въплъщението си и своето окончателно конструиране едвам през ХХ век. Нещо повече, в края на писмото си той хвърля и предизвикателство към всеки, който би се усъмнил в таланта му, като пише, че „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.

Дворът на арсенала (Кралската библиотека, замъка в Уиндзор)
Той с радост е приет на служба в Милано и зачислен към колегията на херцогските инженери. В продължение на повече от 17 години Леонардо да Винчи остава в Ломбардия, където отделя много време за научни експерименти, донесли му му по-късно световна слава. От този период в неговите бележници имало дори и цялостен проект за създаването на подводна лодка, със заплашителната надпис, насочена към потенциалния противник: „Ако след четири часа не се предадете – отивате на дъното! Л.”.
С една дума, той още тогава осъзнавал, колко страшно оръжие може да бъде деморализирането на противника при показването и използването на нови, неизвестни образци на оръжие. Макар че той възприемал и определял войната като „най-зверската глупост”, едновременно с това италианският гений, който живял в последните десетилетия на кървавия ХV век и началото на ХVI век, успял да създаде стотици образци на оригинални летателни апарати, бойни колесници, танкове, артилерийски средства, снаряди със стабилизатори, подводни лодки и много друго. Някои от тях нямат своите аналози в света в продължение на следващите няколко века – това са преди всичко моделите и идеите за самолети, вертолети, танкове и парашутите.

Устройство за събаряне на обсадни стълби. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 49 v.b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Няколко години по-късно след изпращането на писмото си до Лудовико ил Моро, Леонардо да Винчи става известен военен инженер. През есента на 1503 г. Голфониера на Република Флоренция Пиеро Содерини поканва на своя служба Леонардо, за да го изпрати като военен механик в пизанския лагер за създаването на нужните тогава обсадни машини. За кратко време работи и е на служба като главен военен инженер и архитект и при Чезаре Борджия (Cesare Borgia) – херцог на Валентинуа и син на папа Александър VI Борджия.

Проект на оръдие, стрелящо с разривни снаряди. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 9 v. a.

Към това време Леонардо вече успял да създаде своето първо оръдие. Принципът на работа бил следният – в силно нагрята камера под огромно налягане се подавала гореща вода, която мигновенно се превръщала в пара и изхвърляла ядрото. Това страшно оръдие дълго време оставало тайна за противника. Така че, с чиста съвест може да се допусне факта, че Леонардо да Винчи и неговото „парно оръдие” са били истинските предшественици на парната машина на Джеймс Уат.
След изобретяването на всевъзможни снаряди, изхвърлящи през тръбички огън и дим получаван с помощта на сяра, барут и смола, Леонардо да Винчи стигнал до още едно свое странно изобретение, което в последствие сметнал за голям неуспех. Ставало дума за така наречената колесница с въртящи се сърпове, които имали за задача при нахлуването в редовете на противниковата пехота, да косят нейните войници. Но колесницата не оправдала своето първоначално назначение. Конете, които я теглили, начесто пъти се подплашвали и по такъв начин често пъти предизвиквали повече смут в своите редици, отколкото в тези на противника. Но това страшно оръжие имало и своето миролюбиво продължение – много по-късно на основата на схемата му са били създадени комбайна, сенокосачката и снегорината.

Модел на бойна колесница (Кралската библиотека в гр.Торино). 1485 г. 20см/28 см

През 1996 г. в една от мадридските библиотеки случайно била открита рисунка на Леонардо да Винчи, на която последният нарисувал летателен апарат, към която направил шест реда технически пояснения. Удивителното в случая е, че този летателен апарат напомнял много на съвременния френско-британски самолет “Кондорд”, отличаващ се с делтаобразното си тяло. Тук е уместно да се отбележи, че за модели на полети на Леонардо да Винчи служили не птиците, а водните кончета и прилепите. Той внимателно изучил и възпроизвел някои моменти от поведението им във въздуха. А махащото крило по своята форма в бележниците му било най-близо до „модела” на летящата мишка. Нещо повече, конструкцията на Леонардо била предвидена за вдигането във въздуха на 80 кг тяло!

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1485 г. 23 см/16 см

Своето първо научно изследване Леонардо да Винчи успял да направи още през 1505 г.. Трактатът, който изпреварил времето се наричал … „За полета на птиците”! А най-известните схеми към него се намират в знаменитите „Дневници на Леонардо”, или по-точно в останалите днес фрагменти от тях. Първоначално Леонардовото „Пълно събрание на размишленията” се съхранявало от любимия ученик на художника – Франческо Мелци, но след неговата смърт ръкописите на гениалния италианец изчезнали. Днес в различни колекции по света са запазени приблизително около 7000 страници, включително и тези, които се отнасят до крилете. При това всички записи в дневниците на Леонардо са направени в огледално изображение! И нещо много важно – в действителност Леонардо никога не е провеждал реален експеримент със своите изобретения. Казват, че за това е бил виновен преди всичко помощника на изобретателя – мессер Андреа Тедеско, който по разпространяваните тогава слухове изкарвал пари още и като „промишлен шпионин”… А първите летателни апарати били построени чак през 70-те години на ХIХ век и както станало малко по-късно ясно, за да се задейства модела на Леонардо недостигал само един елемент – мотора. В днешните модели поставянето на рул, управлението на опашката, използването на пружините, появата на шаси – всичко било както в проектите на Леонардо… Орнитоперите се оказали истински динозаври на въздухоплаването! Леонардо да Винчи успял още през 1485 г. да измисли и въплати на практика в своите схеми и чертежи механизми с крила както при птиците, които да действуват с помощта на мускулната сила на човека и да го издигат във въздуха. Но само че без да се използват ръцете! Именно това отличавало механизма на великия италианец от последователите на Икар – при него движенията на краката в педалите задвижвали крилата, нужни за свободен полет. В описанието на схемата на летателния апарат, всички части на тялото и движението на авиатора описват буквения „код на Леонардо да Винчи”: „А – завърта тялото, В – го обръща с помощта на ръчка, С – го отпуска и D – го издига”.

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1487 г.

Днес оригиналните размери на орнитопера могат да се видят на летището „Леонардо да Винчи”. Там той е в реалност – с височина 12 метра и с размах на крилете – 24 м. Неговите макети вече могат да се видят на много места по света – специалистите от лабораторията за летящи микроустройства (MAV) от Университета на Аризона също успяли да конструират модели на орнитопера на да Винчи и вече успешно продават негови миниатюрни модели.
Успех донесъл и опитът с едно друго изобретение на великия Леонардо да Винчи – парашута. Пророчески се оказали чертежът на парашутното устройство, което самият Леонардо описва по следния начин: “Ако човекът има достатъчно тента от плътна тъкан, всяка от страните на която е с дължина – 12 дължини на ръката и с височина – пак 12, то той ще може да скочи без да се разбие от всякаква значителна височина!”.

Парашута на Леонардо да Винчи

Тази забележка в дневника си той направил в периода между 1483 и 1486 г. Няколко века по-късно това леонардово устройство получило името “парашут” (от гръцката дума „para” — против и френската “chute” — падане). През декември 2000 г. английският парашутист Адриан Николас направил в Южна Африка първото успешно изпитание на един от леонардовите парашутни модели. За тази цел той се спуснал от височина от 3000 метра с помощта на въздушен балон, с парашут направен по схема на Леонардо да Винчи.

Модел на вертолет (Manuscript page: Codex B, fol. 180r) 1487,  23,5см/17,6 cм Библиотека на Сорбоната, Париж, Франция
В света на военната техника безусловен интерес предизвиквал и неговия проект на гигантски арбалет. Както се вижда, размерите на това оръжие са много по-голями от обикновените, а самият арбалет имал за цел да възпроизвежда огромна ударна и поражаваща сила. От описанието на Леонардо да Винчи се вижда, че разтвореността на рамото на арбалета, т.е. неговата дължина до мястото на закрепването на тетивата се равнявала на 42 дължини на ръкохватката, а в разтворен вид дължината на арбалета се равнявала на 42 дължини на рамото (около 24 метра). Той трябвало да се поставя на количка с ширина от 2 и дължина от 40 дължини на ръкохватката. Колелата на количката се закрепвали под специален ъгъл, за да се получи устойчивост при стрелбата. Стрелите от този арбалет се подготвяли от плоски секции, за да се получи съответната здравина и еластичност. Тетивата се опъвала със специално приспособление, показано в долния ъгъл на рисунката на великия италианец, а от ляво е възпроизведен пусковия механизъм.

Проект на гигантски арбалет (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 53 v. b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Леонардо да Винчи бил и първият човек, който въвел в обръщение думата „Хеликоптер”, като адаптирал гръцките думи „спирала” и „крило” към италианския език, така че в неговия превод думите се превърнали в „хеликс” («helix») и «птерон» («pteron»). Но все пак вертолетът на Леонардо не бил в точния смисъл на думата изобретен от Леонардо – знаменитият „въздушен винт” със спирален ротор от обработено с нишесте ленена тъкан, витла няма и се развърта в друга плоскост. Но все пак лети, което е доказано от една малка играчка, която се произвежда серийно в Япония!

ГОДИНАТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
Годината на Леонардо да Винчи – тя е изпъстрена с много мероприятия, по света, които имат за цел да разкрият преди всичко малкоизвестния негов талант на учен, инженер и изобретател. Едното от тях може да се види още при кацането на римското летище „Фаюмичино” – днес вече летище „Леонардо да Винчи”. Тук е направена грандиозна изложба, озаглавена „Геният на Леонардо”, на която могат да се видят впечатляващите макети на летателните апарати, направени по нарисуваните схеми на великия италианец. Моделите са изработени от натурални материали, които се срещали в средните векове на развитието на човечеството – дърво, кожа, платно, а самите модели са също в натурална величина. Общо 21 технически открития на Леонардо са поставени на територията на Терминал № 1 на летището, а всеки постамент на макет е снабден с информация на 6 езика и копие на оригиналната илюстрация.
Родният град на Леонардо да Винчи – Флоренция, също не изостава в мероприятията по отбелязването на паметната дата. Именно тук, в музея на Леонардо да Винчи, днес могат да се видят макетите на многобройните механични чудеса от бележниците на великия италианец, като при това са представени около 60 модела.
Но не само Италия отбелязва паметната дата в световната история. Днес културният хит на годината в Лондон, Великобритания е най-голямата в историята изложба на картините на Леонардо да Винчи, която е поместена в Националната галерия. Експозицията „Леонардо да Винчи: художник от Миланския двор” обединява девет платна, които не са били показани под един покрив. Така например там са изложеини картината „Мона Лита” от руския Ермитаж, както и работата „Спасителят на света”, която до скоро се смятала за безвъзратно изгубена. Но най-интересното за нас е, че на изложбата са представени няколко десетки рисунки на Леонардо, при това някои предоставени от колекцията на кралицата Елизабет II, която е притежателка на една от най-добрите подобни колекции в света. Всяка една от картините се намира зад бронирано стъкло в отделен бокс, а самата изложба е застрахована за астрономическата сума от 2,4 милиарда долара.

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, ОТБЕЛЯЗАНИ СЪС СРЕБЪРНА МОНЕТА.
През декември 2011 г., остров Ниуе (самоуправляваща се държава, присъединила се към Нова Зеландия) отпечатил уникална монета, състояща се всяка от 24 отделни части с номинал на всяка част – 1 новозеландски долар. Монетата е посветена на великия италиански учен, художник и изобретател Леонардо да Винчи.


На всяка част от 24 части на монетата са дадени по едно от изобретенията на великия Леонардо – арбалета, летателния апарат, скорострелното оръжие, парашута, вертолета, танка и други негови художествени и научни изобретения. При това, ако се сглобят всички нейни части, то ще може да се види още веднъж едно негово творение – Витрувианския човек.
Това е знаменитата рисунка на Леонардо да Винчи, която е подготвена като илюстрация към книга, посветена на трудовете на Витрувий и нарисувана в периода 1490-1492 г. Тази рисунка на Леонардо станала символ на вътрешната симетрия на човешкото тяло и обкръжаващата го Вселена като цяло.


Монетата е поставена в много красив дървен калъф, отсечени са от сребро с проба 999, има общо тегло 1020 гр., и общ размер – 166,8/240 мм. Целият тираж е само 500 броя!
На аверса на всяка част е отпечатен портрета на Кралица Елизабет II.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
“THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

WILL BE PRINTED IN:

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

One response to “– “THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI)