– THE INHERITANCE OF THE „SILVER BIRD“ („Silbervogel“)


НАСЛЕДСТВОТО НА “СРЕБЪРНАТА ПТИЦА”

Сребърната птица (на нем. «Silbervogel») е секретен проект на височинен частично-орбитален бомбардировач-космоплан, създаден от австрийския инженер доктор Ойген Зенгер (Dr Eugen Saenger), член на Германското ракетно общество, на територията на нацистка Германия в годините на Втората световна война. Това е бил първият в света подробен проект на хиперзвуков самолет и авиационно-космическа система (АКС). Този проект имал и други наименования – «Amerika Bomber», «Orbital-Bomber», «Antipodal-Bomber», «Atmosphere Skipper», «Ural-Bomber».

Д-р Ойген Зенгер

Дълго време в Германия съществувало мнението, че ракетите трябвало да се връщат в долните атмосферни слоеве под неголям ъгъл. Но през 1944 г., доктор Ойген Зенгер със сътрудничеството на математичката Ирена Брендт (която става по-късно негова съпруга) предлагат нова концепция, според която ракетите трябвало да се връщат под ъгъл, близък на правия. Техният научен доклад бил толкова важен, че бил веднага засекретен и в количеството на 100 екземпляра разпратен на най-големите учени и специалисти. По-късно, след края на втората световна война, няколко екземпляра от доклада, озаглавен «Далечен бомбардировач с ракетен двигател», били открити от специалните разузнавателни групи на съюзниците от антихитлеристката коалиция.

В доклада се привеждат следните данни за т.нар. ракетен «бомбардировач-антипод». Самолетът имал дължина 28 м, разпереност на крилете – около 15 м, и тегло с горивото – около 100 тона. Той бил разработен от Зенгер и Брандт без помощта на конструкторската група на Валтер Дорнбергер (която се занимавала със създаването на ракетите ФАУ, т.е. на «оръжието на възмездието»).

„Сребърната птица“ в готовност за изстрелване на стартована позиция (катапултата)

Бомбардировачът трябвало да стартира от шасито на катапулта с дължина от 3 км, задвижвано от ракетни двигатели, като след първите 10 секунди на работа на ракетните двигатели, самолетът трябвало да достигне скорост от 500 м за сек. След това бомбардировачът се отделял, включвал собствения си ракетен двигател и след общо 36 сек., трябвало да е на 12 км от мястото на излитането.

Главната задача на нацистките пилоти се състояла в достигането на територията на САЩ и стоварването от 3 до 6,5 тона бомбен товар върху цели като Ню-Йорк. Така хитлеристката авиация се надявала от една страна да извършва въздушни нападения срещу САЩ, а от друга да ги принуди да създадат собствена противовъздушна защита, а не да отделят зенитни средства за отбраната на Великобритания.

„Сребърната птица“ в полет към целта.

Теоретично максималната височина на полета на «Сребърната птица» е трябвало да бъде до 260 км, а скоростта – 6400 м/сек. По такъв начин бомбардировачът навлизал напълно в безвъздушното пространство на т.нар. близък космос.

Съществували няколко варианта за използване на космическия бомбардировач, от които най-успешен е следния, при който е замислено да бъде използван режима на «вълнообразното планиране», напомнящо движението на хвърлен камък, отразен от водната повърхност. Ракетопланът е трябвало при своето планиране от космоса да «рикошира» от плътните слоеве на атмосферата, като по такъв начин удължи разстоянието на възможния си полет до целта и обратно.

Така трябвало да изглежда бомбомятането на „Сребърната птица“

Днес е лесно да се разбере, защо високопоставените нацисти не предприемат сериозни мерки за осъществяването на тази идея – след опита за преврат срещу Адолф Хитлер в средата на 1944 г., става ясно, че е твърде късно за осъществяването на този мащабен и грандиозен проект.

Краят на Втората световна война преустановява поне за момент развитието на идеята за първия в света ракетоплан. Но тя е подхваната в следващите десетилетия от САЩ, СССР, Великобритания и дори, от самата Германия.

В СССР, лично Йосиф Сталин проявявал интерес към този проект. Нещо повече, той поръчал на своя син Василий Сталин и на съветския учен Григорий Токаев, да направят всичко възможно за да заловят талантливия Ойген Зенгер и да го прехвърлят на съветска територия. Обаче изпълнението на тези планове за залавяне не започнали веднага (а по-късно и въобще отменени), тъй като австрийския инженер успял да емигрира и по-късно да живее и работи във Франция, Великобритания, Швейцария и Западна Германия. В Лондон, на 4 септември 1951 г. той е избран дори и за ръководител на Международната Астронавтска федерация.

Съветският проект на АКС „Спирала

През втората половина на 1945 г., полуразрушените от взривовете на отстъпващите германски войски циклопски съоръжения на стартовата позиция (катапултата), както и отделни части на ракетоплана «Сребърна птица» и някои негови чертежи, попадат в ръцете на съветското командване. Двадесет години по-късно (вече в космическата ера) – през втората половина на 1965 г., под ръководството на съветския Главен конструктор Глеб Е. Лозино-Лозинский, започва разработването на собствена АКС «Спирала» (известна също и като «Тема 50» или «105-205»), също хоризонтално стартираща и приземяваща се. Това трябвало да бъде двустепенна военно-многоцелева АКС на бомбардировач, можещ да доставя екипажи и товари на орбита. Въздушноорбиталната система по-късно останала на практика нереализирана, независимо, че били подготвени и опитни екипажи, сред които можем да срещнем фамилиите на космонавтите Титов, Фипченко и Куклин.

Така изглежда американския проект на АКС „Боинг Х-20

В САЩ, учените още от декември 1954 г. започват също да разработват и създават подобна по своите цели и също така нереализирана до край военно-космическа система известна като Х-20. Тя обаче се базирала на вертикалния пуск с обикновена ракета-носител. Бил създаден и изпитан на практика и първият американски експериментален хиперзвуков самолет Х-15, стартиращ от друг самолет-носител. Първият полет с Х-15 се състоял на 8 юни 1959 г. И извършен от летеца изпитател на фирмата «Норд Американ» Скот Кросфилд. Но другите проекти на едностепенни АКС-космоплани (например X-30-NASP и др.) остават за сега на практика нереализирани.

В Германия и Великобритания също имал голям интерес към идеята на «Сребърната птица» на Ойген Зенгер и съпругата му. Така например, германските учени разработват през 1990-те – 2000 г. До положението на практическото изпълнение проекта на двустепенна АКС «Зенгер-2» с хоризонтален старт и приземяване. Пак по същото време, във Великобритания остава нереализиран разработеният до край проект за хоризонтално стартиращата едностепенна АКС «HOTOL». При това в един от нейните варианти се предполагало излитането да бъде осъществено пак с катапулта, както и при «Сребърната птица».

Британският проект на АКС «HOTOL».

Днес, след края на ерата на американските «Спейс Шатъл» учените отново се връщат на изходните си позиции. Но дали ще се върнат към идеите на «Сребърната птица», ще покаже бъдещето.

Николай Котев

Ст.н.с., д-р по история.

Creative Commons License
THE INHERITANCE OF THE “SILVER BIRD” (Silbervogel») by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in Bulgarian Newspaper „“ („Telegraph“), Sofia, 20 August 2011, p.33

Коментари са забранени.