– THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE


ИЗВЪНЗЕМНИТЕ – ГОСТИ „ОТ НИКЪДЕ”? КАКВО ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ ХХІ ВЕК НИКОЙ НЕ ЗНАЕ, НО ЧЕ СРЕЩИТЕ С НЛО ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ, ТОВА Е СИГУРНО.

ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ…..

Светът, в който живеем, постоянно ни сюрпризира с проблеми, които чакат своя анализ. Един от тях е и проблемът за т.нар. UFO (Unidentified Flying Objects) – неидентифицирани летящи обекти или съкратено казано НЛО-та. Науката малко е напреднала тук, но затова пък се появил терминът “уфология”, получил международно признание и използван от нашите и чуждите учени при обяснението на различните осъществени фактори за нахлуването в земния живот на някакво ДРУГО начало.

Паника в САЩ – НЛО-та, тайни, тайни и тайни.

Първите документални свидетелства за съществуването на НЛО-та са още от периода на Втората световна война. След обстрелването от 37-а бригада на американските ПВО на дискообразни тела през февруари 1942 г., започват да се появяват многочислени свидетелства на американски пилоти за срещите им с различни НЛО-та над територията на Германия. Но истинският бум започва на 7 юли 1947 г., след нашумялия Розуелски случай, при който е открита катастрофирала летящ диск и телата на няколко хуманоиди. След катастрофата, останките от авариралия летящ диск и телата на хуманоидте са прехвърлени в базата на ВВС на САЩ “Райт Патерсън” и поместени в т.нар. корпус 18а.

Непосредствено след този случай било поставено началото на официален проект на ВВС на САЩ (т.нар. Проект “Синя книга”) по разследването на новите случаи за появата на НЛО-та, който се провеждал от 1952 до 1969 г. Първият негов ръководител бил капитан Едуард Дж.Рупелт. В проекта са събрани приблизително 700 необясними съобщения за забелязани НЛО-та, към момента на закриването на проекта през 1969 г. , започвайки от описания на летящи обекти, дадени още в края на юни 1947 г. За отбелязване е, че тези случаи са подбрани измежду хиляди, десетки хиляди описания на наблюдения, срещи и т.н. Създадените във връзка с това ръководни органи за контрол – такива като Управлението за специални разследвания на ВВС на САЩ (AFOCI), Разузнавателното ведомство на ВМС на САЩ (ONI), армейската служба за сигурност (ASA), Центъра за въздушно техническо разузнаване (ATIC) и др., много внимателно събират, систематизират и анализират всички появи и срещи с НЛО-та, не само на територията на САЩ, но и в други държави – такива, като СССР, Норвегия, Швеция, Мароко и др. Както става известно след разсекретяването на документалноата база, започнато през 1994 г. съществували и други проекти освен “Синята книга” – такива като проектът “Знак”, “Грудж” и др. Американските експерти, които са ръководени от генерал-майор Чарлз П.Кейбъл, полковник Хауърд Маккой, подполковник Дойл Риза, американските учени д-р Линкълн Лапас, д-р фон Карман и др., имат в своето разпореждане десетки показания на надежни и достоверни свидетелства, включително и на такива от офицери от ВВС на САЩ. В периода от 1047 г. до 1980 г. са открити осанките на 12 паднали на територията на САЩ и на 16 в други държави НЛО-та – повечето от които във формата на дискове. В резултат на анализите на описанията за извършени наблюдения на НЛО-та, в продължение на няколкото десетилетия, се стига до следните внимателни и много важните изводи:

– апаратите, имащи дискообразна форма могат да летят.

– Това са ръкотворни летателни апарати, а не природни феномени. Някои от свидетелствата са толкова подробни, че не могат да бъдат отнесени към категорията на “зрителните разстройства” или към синдрома на “следвоенната психоза”.

– Летящите дискове имат чужд произход

– Тези летящи обекти имат извънземен произход.

– Те са сериозно доказателство за реалността на летящите дискове

– Появата им в атмосферата на Земята става през регулярни интервали от време

– Полетите им са преди всичко над секретни военни обекти, свързани с разработката на термоядреното оръжие – такива като военния атомен полигон в Ню Мексико, военните обекти в Албукерк, около Лас-Вегас, фабриката по производство на обогатен уран за атомни бомби в Савана-Ривер и др.

– Отсъствието на звук, независимо от високата скорост е една от постоянните особености на летящите дискове.

– Те могат да стават невидими.

В резултат на многогодишните изследвания в САЩ, в процентно отношение срещаните форми на НЛО-тата могат да се подразделят както следва: летящи дискове (чинии, имащи диаметър от 17 до 30 м) – 13%, летящи обекти с сферична и елиптическа форма, включително на огнени кълба, съставени от отделни квазиметалически мрежовидни елементи – 43%, обекти с цилиндрична форма – 6%, крилати обекти с формата на “пури”, дирижабли, торпеда и др.,– 3%, обекти, чиято форма се отличава от гореизброените – тип “зелени лещи”, “паралелепипеди”, проециращи възможностите на други светове – 32%.

Днес в САЩ са създадени много центрове по изучаването на проблемите на НЛО. Един от тях е и Центърът за изследването на НЛО “Дж.Алън Хайнек”, създаден през 1973 г. Много от материалите свързани с изследванията на НЛО вече са разсекретени. Така например в Центъра “Дж.Алън Хайнек” към 1980 г. са получени и систематизирани около 75 хиляди съобщения, постъпили от 133 държави и са събрани около 12 хиляди фотографии. Сред свидетелите за съществуването на НЛО-тата е също така и бъдещият президент на САЩ, губернаторът Джими Картър, който по време на президентската си кампания от 1976 г. съобщава че е видял НЛО в щата Джорджия през 1973 г. Нещо повече, днес е известно, че в щата Невада, дори е изградена т.нар. “Зона 51”, където с нарастващи темпове се водят научни изследвания, по изграждането на контакти с представителите на другите светове. Дали ще се оправдаят очакванията за контакти с тях – никой не знае.

Изгубените тайни.

Както стана известно напоследък, в годините на Втората световна война, в нацистка Германия съществувала програма за създаването на “летящи дискове”. Независимо от ниското ниво на технологиите, фактът за съществуването на подобен план не буди съмнение. В проекта за създаването на “летящи дискове” взема участие австрийския учен Виктор Шаубергер, като ръководството е поето от доктор Рихард Мите. В същото време започва работа по аналогичен проект и офицерът-авиоконструктор Рудолф Шривер. Първият модел т.нар. “летящо колело”, построен от Шривер имал височина около 1,8 метра и бил с дистанционно управление. След показването му на представителите на германските ВВС, германският учен получил разрешение да създаде в заводите на “БМВ” пълномащабен пилотиран модел. Неговият проект е известен като “Марк І”. По-късно Шривер, съвместно с група авиоконструктори започват работа и по реализацията на проекта “Марк ІІ” – диск с височина около 2 метра и с диаметър от шест метра, с пресечен корпус и капковидна кабина за пилота. През пролетта на 1943 г. “Марк ІІ” бил готов за първото изпитание, но той успял да се откъсне от земната повърхност на един метър и да прелети само 300 метра. Отстранявайки дефектите, Шривер създава и един модернизиран вариант – “Марк ІІІ”. С напредването на войната, на Шривер е предложено да започне рарзработването на нов “летящ диск”, но този път под ръководството на инженера-конструктор Рихард Мите, един от разработчиците на ракетите “Фау-2” По своята конфигурация, “летящия диск” на Мите, се отличавал принципиално от диска, създаден от Шривер. Тя имала диаметър около девет метра, и се състояла от широко колело, което се въртяло около куполообразна кабина. По-късно на нея бил монтиран реактивен двигател. Мите успял да конструира два прототипа на своя “Хаунебу”. Паралелно с това Шривер работи и по създаването на нов модел “летящ диск” известен като “Марк ІV”, който през зимата на 1945 г. се вдига във въздуха и прелетява разстоянието от 120 метра.

В последните месеци на войната Мите и Шривер конструират нов модел на “летящ диск”, известен като “Хаунебу Марк V”, който по своята мощност не отстъпвал на четири “Юнкерса” взети заедно. Първите изпитания се провели на 14 февруари 1945 г., и са ръководени от самия Шривер. По сведения на един очевидец – Георг Клайн, отпечатени в един от швейцарските вестници, – дискът за три минути набрал височина от 13 хиляди метра и развил скорост, превишаваща скоростта на звука.

Съдбата на прототипите днес е изяснена. В едно интервю, дадено от Шривер през 1952 г., всички прототипи на “Марк” и на “Хаунебу” са били унищожени по време на настъплението на съветската армия на територията на Германия. За последния модел – “Хаунебу-Марк V”, се предполага, че е взривен по заповед на СС, а документацията е скрита някъде в едно от подземните хранилища с тенденцията, моделът да бъде възстановен по-късно. За съжаление документацията не е открита и до днес.

Академик Александров: “Ние не можем повече да игнорираме съществуването на НЛО”.

Много са случаите за срещи на НЛО-та и та територията на бившия СССР. Особено внимание се обръщало, както и в САЩ, на авариралите неиндетифицирани летящи обекти, като достоверно доказателство на тяхното съществуване.

Така например на 29 януари 1966 в района на гр.Далнегорск, Приморския край, катастрофира светещо кълбо с диаметър около 2 метра. Започналия на мястото на падането на НЛО-то пожар продължил около един час. Изводът от изследването на откритите остатъци е: “без съмнение това е образец не на природен или земен произход, а производно на много висока технология”. За това, колко са разнообразени формите на този неизвестен и трудновъзприеман за нас нахлуващ “от никъде” свят говори и следният случай от 8 октомври 1990 г., станал в района на гр.Грозни, Кавказ. Тогава от пилота на вдигнат във въздуха съветски изтребител са наблюдавани два обекта с формата на “пури”, летящи на огромна скорост една след друга, като размерите на една от “Пурите” била около 400 метра, а на втората – почти 2 километра. Подобни НЛО-та са наблюдавани през 1976 г. в селото Сосенки около Москва, през 1981 г. около гр.Мичуринск, през 1985 в Гьок-Тепе, Туркменистанската ССР и др.

По някой път НЛО-та могат да станат и опасни – така например, на 17 февруари 1985 г., в Карелия, на железопътната линия между Имант-Езеро – Нови Пески, летящ диск, заставайки пред електровоза, теглил влакова композиция имаща 280 оси, като не позволявал на машинистите да използват спирачките. И още един пример, който демонстрирал опасните за жителите на Земята, възможности на “гостите”. На 13 септември 1990 г. над територията на базата за далечно радиолокационно откриване около гр. Самара (тогава гр.Куибишев) се появо триъгълно НЛО. Пускаики в направлението на станцията три свои лъча, то срязва петнадесетметрова антена, като я разстопява.

НЛО-тата се срещат и на други места.

Забелязано е, че освен с посещениято на военни обекти, НЛО-та се срещат най-често в районите на старите кристалистически щитове на Земята – в Бразилия, Южна Африка, на Урал, в Сибир, Източен Казахстан и др.

Много добре е описана катастрофата на НЛО (с формата на светещ цилиндър, с конусообразна предна част), която станала около миньорското селище Ла-Мармара, в провинция Тариха, в Боливия. Прелетявайки на 90 метра височина над селището, той се удря в склона на планината Ел-Тайре. Светлината от взрива била видяна на 150 км от местопроизшествието, а въздушната вълна счупва стъклата на прозорците на разстояние от 70 км. В планината е изровена дупка с дължина от 1500 и дълбочина около 400 м. Пораженията са като при извършен тактическия ядрен удар, с тази разлика че тук липсвал съпътстващия, повишен радиационен фон. Веднага след произшествието, влизането в територията на района е забранено, като специална комисия открива деформирания корпус на цилиндъра. С помощта на транспортни вертолети той е вдигнат и преместен на едно от боливийските летища, от където с транспортен самолет “Херкулес-130”, е изпратен за по-нататъшни изследвания на територията на САЩ.

В Южноафриканската република също са отбелязани много случаи на контакти с НЛО-та. Така например на 7 май 1989 г. в резултат на атака, извършена с експериментално бордно лазерно оръдие “Тор-2” на изтребител “Мираж Ф11С, е свален в централната част на пустинята Калахари дискообразен обект имащ сребрист цвят, с диаметър около 18 метра, височина – 8 метра и тегло около 50 тона. Пристигналата на местопроизшествието група южноафрикански военнослужещи измъква от катастрофиралия диск двама живи хуманоиди, които по-късно, по настояването на САЩ са преместени на територията на базата на ВВС на САЩ “Райт-Патерсън” “за осигуряването на по-високо ниво на изследвания”. Преместването станало на 23 юни 1989 г.

Напоследък зачестяват срещите с НЛО-та изплаващи от дълбочините на моретата и океаните. Те като че ли показват нарастналите възможности на техниката на “гостите”. През ноември 1974 г., екипажът на есминеца “Блекбърн” в Индийския океан среща три НЛО-та. Те кръжали около кораба в продължение на 17 минути, след което се скрили под водата. През май 1975 г. 90 члена от екипажа на американския самолетоносач “Франклин Д.Рузвелт”, намирайки се в италиански води, наблюдавал как гигантски сив диск с кръгли илюминатори излетял от водата, направил обиколка над самолетоносача и изчезнал. Но най-красива може би в историята на Уфологията ще остане пробива и излитането през триметров лед на голям сребрист обект. Той като че ли взривил леда, след което излетял във височините и изчезнал. Това било зафиксирано от екипажа на един от ледоразбивачите на НАТО на проведените маневри “Дип фриз” (“Дълбоко замръзване”), в Северна Атлантика. Подобна картина се наблюдавала и на 20 декември 1978 г. в Адриатика, в близост до италианския град Белария. От гиганския извънземен механизъм, който изплувал в продължение на два часа, постоянно излитали летящи дискове, след което заедно изчезнали в нощното небе, без да оставят следа. Снимките от подема от водата на този механизъм и на излитащите дискове са публикувани на 9 януари 1979 г. в италианския илюстрован седмичник “Панорама”.

Какво предстои да срещнем през новия ХХІ век – никой не знае. Но че срещи с НЛО-тата ще продължат, това е сигурно.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 94 from 22nd April 2006.

Creative Commons License
„THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG_0003

IMG_0004

IMG_0005

2 responses to “– THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE

  1. Always enjoy hearing UFO stories and attend meetings in the US whenever possible. Our government attempts to keep all these sightings and findings very secret. Have visited Roswell and Area 51 and written blogs about both. The last convention I attended they showed slides of artwork dating back BC where saucer shapes were drawn in the sky. Would appear someone has been keeping an eye on earth for sometime…and before we even dreamed of such technology.