– TНE MYSTERY OF THE ABYDOS HELICOPTER IN EGYPTE

ВЕРТОЛЕТИТЕ НА ФАРАОН СЕТИ I

Египетският град Абидос (Abydos), който се намира на 45 км северно от Луксор, отдавна се определял в науката като главния град на култа към бог Озирис. Египетяните винаги са вярвали, че имено тук се намирал гробът на бог Озирис – един от най-почитаните богове на древния Египет. Но за най-голямата забелeжителност на този град в действителност се приемал погребалния храм на фараон Сети I (ок. 1291-1279 г. преди н.e.), син на фараона Рамзес I и царица Сирта. Храмът на фараона Сети I в района на абидоските археологически обекти е най-голям и най-впечатляващ. Той е построен от плътно поставени един към друг варовикови и пясъчни блокове в една необичайна за древноегипетското строителство L-образна форма. Съоръжението било с огромни размери – 180 м дължина и 120 м ширина. По-голямата част от него била построена още в годините на царуването на Сети I, но оформянето със стенописи на дворовете и хипостилната зала било завършено от неговия син Рамзес II.

Xрамът на фараон Сети I (ок. 1291-1279 г. преди н.e.), син на фараона Рамзес I

Но не удивителната красота на храма, а нещо друго привлякло вниманието на многобройните учени-изследователи – това били скритите в дълбочината на централното помещение първоначално неясни за разбиране иероглифи. Работата се състояла в това, че още през ХIХ век на една от стените учените открили странни надписи, които не могли да бъдат разшифровани по това време. А много по-късно, към края на ХХ век те погледнали върху тях по друг начин и се изненадали. Върху древните камъни, поставени още преди три хиляди години, са били изсечени изображенията … на съвременна бойна техника – вертолет, подводница и танк! Излизало така, че древните египтяни са познавали притежавали или технологии от ХХI век още преди три хиляди години!
Сензационните фотографии на тези парадоксални иероглифи били пуснати в Интернет за първи път от консултанта на Международната уфологическа мрежа (MUFON) Рут Хауер (Ruth Hover) през 1997 г. Но тя веднага заявила, че фотографирането на иероглифите било за нея много проблематично, тъй като панела с изсечените върху него символи се намирал на височина от около 8 метра, че в последствие е изгубила някъде своите негативи от заснетото и за момента не може да докаже достоверността на фотографиите. Всичко това предизвикало огромен резонанс, много критика, започнало да се говори за фалшификации…

Стелата с иероглифите, намираща се на 8-метрова височина над входа в храма (photograph by Sheri Nakken)

Но известният британски писател и учен-египтолог Алан Ф.Елфорд, автор на бестселъра „Боговете на новото хилядолетие”, решил да помогне на своя изпаднал в беда колега. През юни 1997 г. той съвместно със съпругата си посещават храма на Сети I и успява лично да заснеме спорните иероглифи. И съмненията отпаднали – там действително били представени различни иероглифи-картини, напомнящи контурите много образци от съвременната бойна летателна, морска и сухопътна техника. Особено голямо впечатление върху британския учен направил т.нар. иероглиф на „вертолета”. Съчетанието на витлата на ротора, неговият задвижващ вал и опашното му оперение, заедно с кабината и фюзелажа поразително приличали на контурите на съвременния съветски щурмови вертолет „МИ-24”. Отдясно на вертолета също така прекрасно се е запазил иероглиф, напомнящ контурите на съветския танк „Т-72” с оръдейния му купол. Под него пък се намирал иероглиф, приличащ на стремително движеща се подводна лодка. Изводът в този случай би могъл да бъде само един – древните жители на Египет би трябвало да познават принципите и работата на много от съвременните технологии. Тук веднага всички си спомнили за извънземните пришълци, и за НЛО-тата, и за високоразвитите цивилизации, върху които се разраснало по-късно могъществото на древния Египет. Така абидоските иероглифи станали едва ли не едно от най-важните в света „доказателства” за теорията на осъществен палеоконтакт, т.е. те подкрепяли хипотезата за посещението на Земята в дълбоката древност от разумни същества с извънземен произход.
И тук учените си спомнили, за един любопитен факт. Близо 150 години след откриването на изображенията на странните иероглифи, в самия край на ХХ век, известния египетски вестник „Ал-Шарк Ал-Аусат” (“Al-Sharq Al-Awsat”) публикувал няколко фотографии, направени в храма на бога на слънцето Амон-Ра в гр.Карнак (Karnak), на които също бил изобразен иероглиф-вертолет. Сега те били сравнени с тези, които били открити в храма на фараон Сети I в Абидос. И станала веднага ясно, защо египтолозите от ХIХ и началото на ХХ век не могли да се досетят, какво е нарисувано на стените на храма и какво означава това. По това време, те просто не знаели как изглеждат вертолетите! Та първият вертолет бил създаден едвам през 1936 г.

Символите-иероглифи в близък план

Тези странни иероглифи не се срещат в нито един от съвременните речници, поясняващи различните символи на древноегипетския език. Така че значението им все още остава неизвестно. Но тук има една забележка – древноегипетския език е преди всичко „картинен” език или с други думи казано – всеки иероглиф представлява конкретна „картинка” на конкретен обект или субект. Така че може да се допусне съвсем сериозно, че иероглифът „вертолет” или „танк” ще означават наистина вертолет или танк. Все пак иероглифът „подводна лодка” е бил по-късно преведен като „този, който отблъснал деветте”. Като че ли няма отношение към пъдводната лодка, но е забележително това, че този иероглиф фигурира именно във „военната” част на обяснението на древноегипетските символи.
Как е могло да се появят подобни символи на бойна техника още преди 3000 години и защо подобни изображения не са запазени другаде? Отговорът не е лесен. Тук е уместно да се подчертае, че тези „ултрасъвременни” сюжети на неизвестния строител и скулптор са правени в Абидос, едно от най-свещенните места в Древен Египет, което съперничело в много отношения дори с известната ни Долина на Царете в Гиза. Тук в Абидос, храмовете се строили и разрушавали многократно, стенописите изчезвали или се правили нови. Така че е възможно запазените изображения на съвременната бойна техника да са архаичен отпечатък в паметта на египтяните на реална военна бойна техника или осъществени. Още повече, че за това свидетелствуват текстовете на редица най-древни човешки произведения на изкуството и литературата, в които са описани различни летателни апарати, ракети и хора със защитни очила…

И все пак има какво още да се каже. Привърженикът на извънземния произход на древноегипетската цивилизация Ричард Хоглънд изказал своето мнение, че египтяните произхождат от посетилите преди много хилядолетия Земята, далечни експедиции от Марс, докато там все още съществувал живот. Друг известен египтолог – Брюс Роулс (Bruce Rawles), пък твърди, че жреците на Древния Египет са притежавали и използвали някакви неизвестни на нас днес знания, които им позволявало да проникват и гледат в бъдещето. Така те са успяли да се запознаят с танка, вертолета и подводната лодка. Това мнение се подкрепя и от отделни пасажи от древноегипетските „Текстове на пирамидите”, в които директно се казва, че „фараонът пътешествува по въздуха и облита земята”…
Обаче има и други египтолози, които не възприемат казаното и написаното по-горе. Един от тях е Кетрин Грифис-Гринберг (Katherine Griffis-Greenberg ) от Алабамския университет в Бирмингам (САЩ), която казва, че това което ние смятаме за вертолет, подводна лодка и танк, е всъщност т.нар. „палимpсест”, т.е. случайна илюзия. И обяснява защо е принудена да посочва, че това е така, а не иначе.

Извънземни пришълци или хора със защитни очила???

Работата се състои в това, че синът на фараон Сети I – т.е. Рамзес II много скоро след смъртта на баща му, е „коригирал” част от текстовете на надписите в храма (което било напълно нормална практика за онова време, често срещаща се по света и днес) и върху знатния титул на своя баща („този който отблъснал деветте [врагове на Египет]”), написал своето собствено име и титла („този, който защитава Египет и покорява чужди страни”). Но защо в такъв случай тези иероглифи започнали толкова подозрително да приличат на различни образци съвременна бойна техника? Защо той не е един а са цели четири различни символа и то поставени на един панел? Дали е илюзия това? Отговорът никой не може да ни даде.

А така някои от идеите бяха възприети от Холивууд

Към днешна дата подобни древни изображения и скици на различни летателни апарати са открити освен в Абидос и в друг египетски град – Карнак, а така също и в високопланинските райони на Тибет, в Индия, Китай Перу и другаде. Те трябва да бъдат разгадани, както е нужно да бъде снета и тайната на други, още по-интересни египетски иероглифи-картини, за които все още няма нужното научно обяснение.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

TНE MYSTERY OF THE ABYDOS HELICOPTER IN EGYPTE by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

THE ARTICLE PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „ДУМА“ (WORD“), N 168 () from 21 JULY 2012, p.

 

– 60 YEARS AGO THE ENGLISHMEN WERE PUSHED AWAY THE STRATEGIC MEDITERRANEAN ISLAND. HOW THE GERMANS LANDING TROOPS TOOK CONTROL OF THE “UNSINKABLE AIRCRAFT-CARRIER” CRETE

ПРЕДИ 60 ГОДИНИ БРИТАНЦИТЕ СА ИЗТЛАСКАНИ ОТ СТРАТЕГИЧЕСКИ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ОСТРОВ. КАК НЕМСКИТЕ ДЕСАНТЧИЦИ ОВЛАДЯХА „НЕПОТОПЯЕМИЯ САМОЛЕТОНОСАЧ” КРИТ.

Критската въздушнодесантна операция е една от малкото германски операции на парашутнодесантните войски, намиращи се под командването на генерал Курт Щудент, които доказаха на целия свят възможностите за бързо реагиране при вземане на стратегическо решение. Тя бе реализирана в края на т.нар. Балканска кампания от 1941 г. на германските войски и донесе успех, слава и почести на този военен елит в следващите десетилетия, когато ставало дума за да се посочи пример за овладяването на „непотопяем” самолетоносач (пример, който все пак има и своите ограничения, когато става дума за размера на територията му). С довеждането до успешен край на тази операция завършвал и първият период от историята на тази кръвопролитна и страшна Втора световна война .

Замисълът на операцията „Меркюри“ предвиждал първоначално овладяването от германски парашутисти на летището Малеме и района Хания, намиращ се в непосредствена близост до важния залив Судабей, с последващото завладяване на гр.Ретимнон с полосата му за кацане и излитане и летището на гр.Ираклион. Всичко това трябвало да осигури по-нататъшното прехвърляне на главните германски сили с транспортни самолети. Oсвен тези три първостепенни обекта за атака се предвиждало да бъде извършен и морски десант със силите и средствата на командваната от генерал-майор Рингл 5-а планинска дивизия, подчинена в тази операция на командването на 11-и авиокорпус. Операцията „Меркюри” имала и своите стратегически особености, планирани от генерал Карл Штудент – германските десантчици трябвало да атакуват от материка територията на остров Крит откъм десния му фланг, докато италианските морски десанчици от района на Додеканезките острови) – да атакуват територията на остров Крит откъм левия му операционен фланг. За изпълнението на операцията е предвидено да се използват от командващия 4-и въздушен флот генерал-полковник Александър Льор, на 11-и въздушен корпус, включващ 7-а въздушнодесантна дивизия с три парашутнодесантни полка, 5-а бързопреносима планинска дивизия, отделни части от 6-а планинска дивизия заедно с командването и, 7-въздушен корпус с изтребителната и бомбардировъчната авиация и др. подразделения. Командването на същинската въздушнодесантна операция било поето от 50-годишния възпитаник на пруската школа и прославен генерал десантчик Карл Штудент, създал тези елитни германски въздушнодесантни части и командвал една година по-рано 7-а авиодивизия и 22-ра авиодесантна дивизия в операцията срещу белгийските и нидерландските кралски въоръжени сили.

Към началото на операциата срещу остров Крит освен постоянния му гарнизон от три гръцки пехотни батальона са били прехвърлени войски от континентална Гърция, като неговата численост по-късно нараснала с 30 хиляди военнослужещи от Британската общност, разполагащи вече с 35 самолета, 45 планински и полеви оръдия и 9 танка. Отделно на острова били прехвърлени от територията на континентална Гърция 14 хиляди души гръцки военнослужещи. Новозеландският командващ гарнизона генерал Бърнард Фрайбърг общо взето предварително знаел за подготовката на германската операция срещу Крит. На 15 май той бил информиран, че нейното начало се очаквало около 20-21 май. Поради тази причина генерал Б.Фрейбърг съсредоточил своите сили и средства за отбраната на трите възлови сектора – районът на Малеме и Хания и районите Ретимнон и Ираклион. От своя страна командването на британската флота в източната част на Средиземно море отделяло специална роля на военноморските съединения, тъй като очаквало преди всичко извършването на германо-италиански морски десант на брега на остров Крит. За отбраната на акваторията на острова са привлечени военноморски сили и средства в състав от 1 самолетоносач, 2 линейни кораба, 12 леки и тежки крайцера, около 20 ескадрени миноносеца и др. бойни и транспортни кораби. Задачата им за изпълнение била много тежка, тъй като те попадали в обсега на действие на германските и италианските бомбардировачи и торпедоносци, разположени на полевите летища на гръцките острови, намиращи се на разстояние от 120 до 140 км от критския бряг.

На 20 май 1941 г. след масирани въздушни бомбардировъчни удари в района на летищата Малеме-Хания, Ретимнон и Ираклион германските парашутисти успяват да заемат отделни плацдарми и веднага встъпват в бой с разположените там британски, новозеландски, австралийски и гръцки войски. Но до края на деня положението за парашутистите става критично – германските десанти при Ретимнон и Ираклион са напълно унищожени, а този в района на Малеме-Хания едвам удържа позициите си. Единствено отстъплението от този сектор през нощта на 5-а новозеландска бригада позволява на другия ден на генерал Карл Штудент да прехвърли допълнително резерви в помощ на закрепилите се там германски парашутисти и да развие своя успех в дълбочина на гръцката отбрана. Двете останали полеви летища – тези при Ретимнон и Ираклион, са овладени едва на 27 и 28 май.

За усилването на своите ударни групировки германското командване подготвя допълнително прехвърляне на свои подразделения по море, но в резултат на активните действия на британската флота този вариант е отхвърлен. Пълното господство във въздуха на германската и италианска авиация над акваторията и територията на острова все пак принуждава, британските военноморски сили в източната част на Средиземноморието да започнат изтеглянето и прехвърлянето в направление на Александрия (Египег) на отслабените в продължителните боеве през април 1941 г. на територията на континентална Гърция войски на Британското съдружество и на Гърция, намиращи се на остров Крит. Към тази дата генерал Карл Штудент успява да прехвърли на острова около 16 хиляди души от личния състав на подчинените му дивизии.

В края на май от италианското командване е решено да се атакува десният фланг на войските на британското съдружество – за тази цел е подготвен конвой с морски пехотинци, които имали за задача след излизането си от базите, разположени на Додеканезките острови, да преминат канала Касо и да атакуват района на гр.Сития, като принудят британската флота да започне оттеглянето си към Александрия. След десанта на италианците в района на Сития британското командване решава да започне евакуирането по море в направление към Египет на британските, новозеландските, австралийските и гръцките войски, което преминава при изключителна напрегнатост и даване на много жертви от непрестанните атаки на германските пикиращи бомбардировачи „Щукас”, италианските бързи торпедни катери МАС и хидросамолетите „Кант” 3 606.

За резултатите от евакуацията можем да съдим от едно послание на Кънингам до британското адмиралтейство от 1 юни (неделя) 1941 г.: „17. 00 ч. Край на операцията. ОТ 22 000 ДУШИ ОТ БОЙНИТЕ КОРПУСИ УСПЕШНО СА БИЛИ ЕВАКУИРАНИ 16 500…” По време на боевете за остров Крит войските от Британското съдружество дадоха като жертви 1742 убити, 1737 ранени и 11 835 пленници. Към тази цифра могат да се добавят още около хиляда души като убити, ранени или пленени британци – жертви, които били дадени по време на германския десант в района на Ираклион. Големи загуби също така понася и личния състав на британската флота – обикновено като загуби се посочва цифрата от 2000 убити, но тук процентът на убитите е най-висок – 1828 души. В резултат на въздушните атаки на германските и италианските бомбардировачи са потопени крайцерите „Глоучестър”, „Фиджи” и „Калкута” и миноносците „Джуно”, „Грейхаунд”, „Кешмир”, „Кели”, „Империал” и „Хириуард”, а сериозни повреди получават самолетоносачът „Формидейбъл”, двата линкора „Уорспайт” и „Баръм”, както и други шест крайцера („Аякс”, „Орион”, „Дидо”, „Пърт”, „Наяд” и „Карлист”) и седем миноносеца („Келвин”, „Лекс”, „Хаувок”, „Кингстон”, „Низам” и „Нубиан”).

От своя страна гръцкият военноморски флот дава като загуби 1 броненосец, 12 есминеца, 10 торпедни катера и около 75% от плавателните съдове на търговската си флота. Общо в Критската въздушнодесантна операция гръцката армия дава като убити, пленени или ранени около 15 хиляди души. По-късно германците дават цифрата на своите жертви – те обикновено говорят за около 6000 души, като от тях най-малко 4000 души са убити. След войната германският генерал Кипънбергер посочва като най-убедителна за германските жертви цифрата от 4400 души.

Завършването на Критската въздушнодесантна операция не поставя точка на сблъсъците на различните военни концепции и теории, които тепърва предстояло да се проверят по време на Втората световна война. Нещо повече, 60 години по-късно тази въздушнодесантна операция все още предстои да бъде изучена и анализирана не само от военно-политическа, но и от нравствена гледна точка.

Ст.н.с. Николай Котев, д-p по история

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“, Sofia, 12 July 2001

„60 YEARS AGO THE BRITISH WERE PUSHED AWAY THE STRATEGIC MEDITERRANEAN ISLAND. HOW THE GERMANS LANDING TROOPS TOOK CONTROL OF THE “UNSINKABLE AIRCRAFT-CARRIER” CRETE„ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– A RUSSIAN EMIGRANT – ROMMEL`S NIGHTMARE. BRITISH COMMANDOS RAISE THE MEMORIES OF LAURENCE OF ARABIA. THE SPECIAL UNITS LEAVE THE FIELD-MARSCHAL`S CORPS WITHOUT AIRCRAFTS

РУСКИ ЕМИГРАНТ – КОШМАРЪТ НА РОМЕЛ. БРИТАНСКИ КОМАНДОСИ ВЪЗКРЕСЯВАТ СПОМЕНИТЕ ЗА ЛОРЕНС АРАБСКИ. СПЕЦЧАСТИТЕ ОСТАВЯТ КОРПУСА НА ФЕЛДМАРШАЛА БЕЗ САМОЛЕТИ.

Преди 60 години действията на английските подразделения за специални операции в Северна Африка създават доста проблеми на немския фелдмаршал Ервин Ромел, известен като „Лисицата на пустинята”. Това са британските Групи за далечно действие в пустинята (LRDG-s), т.нар. „Частна армия на Попски“ и полкът „L” на британските SAS.

Vladimir Peniakoff (Penyakov)

Още в началото на Втората световна война живеещият в Египет белгийски офицер от руски произход Владимир Пенякофф, известен с псевдонима „Попски”, се включва в състава и операциите на патрулите LRDG. Неговата идея е била да създаде малко и независимо бойно съединение, което да работи съвместно с LRDG и да извършва подривни операции в тила на противникa.

THE SPECIAL AIR SERVICE (SAS) IN NORTH AFRICA DURING THE SECOND WORLD WAR : A close-up of a heavily armed patrol of ‘L’ Detachment SAS in their Jeeps, just back from a three month patrol. The crews of the jeeps are all wearing ‘Arab-style’ headdress, as copied from the Long Range Desert Group.

Пенякофф-„Попски” създава своето диверсантско подразделение през октомври 1942 г. Първоначално то включвало 23 военнослужещи от различни рангове, като по-късно достигнало 80 души. Подразделението става известна под името „Частната армия на Попски“. „Кръстникът” е подполковникът от SAS Шон Хакет, офицер за свръзка. 

A T1 Patrol Chevrolet of the Long Range Desert Group during the withdrawel from Operation Caravan; attack on Barce, September 1942.

По-късно „Частната армия на Попски“ се включва в бойните действия на съюзниците на италианска територия, изпълнявайки различни разузнавателно-диверсионни операции в района на Апенините и Алпите.

Що се отнася до LRDG, първото им по-голямо нападение – срещу летището Аджидабиа (южно от Бенгази), е извършено на 21 декември 1941 г. под командването на лейтенант Бил Фрейзър.

Унищожени са 37 италиански самолета.

Атакуващата група губи двама военнослужещи, след което на 23 декември 1941 г. се завръща в базата на SAS, разположена в оазиса Джаб. Няколко дни по-късно същата група успява да плени германска щабна кола, извършвайки рискован преход от 320 км по пясъците на либийската пустиня.

Сред известните операции на една от групите от полка на SAS “L” е нападението на аеродрумите в района на Берка през март 1942 г. Под прикритието на нощта те успяват да преминат охраната и загражденията на едно от летищата и да сложат магнитни мини на 15 самолета, в няколко полеви склада с гориво и авиационни боеприпаси, след което се оттеглят. На другият ден нищо неподозиращите немски пилоти излитат и се взривяват във въздуха.

Colonel Sir Archibald David Stirling, DSO, DFC, OBE was the Founder of the British Special Forces, the SAS or Special Air Service. He’s was a Scottish laird, mountaineer and a World War II British Army officer.

Подобен опит да бъде атакувано летището в района на Сиди-ел-Барани е направен от LRDG, командвана от капитаните Уо и Шот в средата на юли 1942 г. Но поради грешка в навигацията, която е извършвана на топографски карти, той излиза неуспешен. Същият резултат имат британските атаки срещу германското летище Ел Даба на 7 и 11 юли 1942 г.

T Patrol on Reconnaissance

Далеч по-успешна е операцията на SAS срещу авиацията, разположена на летището в региона на Фука. Тук на 26 юли 1942 г., 14 джипа, командвани от Дейвид Стърлинг, успяват в две колони от по 7 коли да обкръжат летището. Откривайки огън от джиповете, за няколко минути те унищожават около 40 самолета, като губят само 1 човек.

Особено мащабна е една от операциите на полка на SAS “L”, в която вземат участие както LRDG-s, така и Частната армия на Попски. Това е

рейдът към Бенгази

от първите дни на септември 1942 г. В него участват 231 души, 45 джипа и около 40 тритонни високопроходими машини. Прикривани на отделни места от съпровождащите ги бомбардировачи, те аткуват с джиповете вражеските позиции и комуникации в района на Бенгази. При изтеглянето си обаче попадат под атаките на германските самолети и понасят тежки загуби в техника – 20 джипа и 25 тритонни камиона. Поради това командосите са принудени да се оттеглят към планините Джебел, а оттам и към оазиса Куфра. Шестима от тях са убити, 18 ранени и петима безследно изчезнали.

В тези няколко операции британските специални сили успяват да унищожат общо над 80 противникови самолета, така необходими на Ервин Ромел в критичните за него дни на настъпление към Египет.

Пустинните диверсанти атакуват с джипове.

Групите за далечно действие в пустинята (LRDG-s) са създадени през юли 1940 г. Първоначално в състава им влизат 11 офицери и 76 войници, а през март 1942 г. те вече наброяват 25 офицери и 324 войници. Те действуват в дълбокия тил на противника, като използват за разузнаване и нападения високопроходими джипове „Шевролет”. Легендарните SAS са създадени през 1940 г. От малка група, ръководена от лейтенанта Дейвид Стърлинг – офицер от подразделението „Команда № 8”, което действа в региона на Северна Африка, по-късно прераства в полк L на SAS. В операциите си на територията на пустинята Сахара те използват високопроходими американски джипове „Вилис”, на които имало монтирани две двойни картечници „Викерс К” за кръгова стрелба. По време на войната в пустинята с тях се извършвали успешно нападения срещу разположението на германската и италианска авиация в Северна Африка, срещу транспортни колони и конвои, железопътни комуникации, неприятелски щабове, свързочни възли и т.н.

Преследване. SAS гонят Ервин до самия край.

По време на Северноафриканската кампания, британското командване нееднократно планира да засече бронирания щабен автобус на Ервин Ромел, известен с прякора Мамута. Опитите да се премахне фелдмаршалът от военнополитическата сцена обаче продължават и след това. Непосредствено след десанта в Нормандия, в района на армейския щаб на фелдмаршал Ромел, разположен в замъка Ла Роше Гийон, на 25 юли 1944 г. са прехвърлени с парашути 7 души от SAS. След приземяването им към тях се присъединяват и хора от Съпротивата – 1 британски офицер за свръзка, 2 французи, 3 ветерани от Чуждестранния легион, 1 германец –дезертьор (антифашист) и 1 руснак. Този наистина интернационален екип атакува замъка, без да знае, че фелдмаршал Ервин Ромел, съгласно официалната версия, е тежко ранен при въздушно нападение и е в болница.

Commemorative statue of Colonel David Stirling and a Colditz POW , who was the founder of the British SAS Regiment in 1941. This fledgling Force was purely experimental during WW2 when Churchill needed volunteers from the regular army units to go unaided behind enemy lines. This statue is located 3 miles from Dunblane in Stirlingshire. The SAS celebrated their 70th Anniversary in September 2011. Dave Forbes Photography’s photostream

Цялата история със самолетния обстрел е инсинуация на Гьобелсовата пропаганда за пред германското общество и армията, след която фелдмаршалът е изключително популярен. Всъщност Ромел е принуден да се самоубие заради участието си в заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г., като му е обещано, че семейството му няма да бъде преследвано.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Тhe article is printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standard“), Sofia, № 3287 from 25th February 2002

„A RUSSIAN EMIGRANT – ROMMEL`S NIGHTMARE. BRITISH COMMANDOS RAISE THE MEMORIES OF LAURENCE OF ARABIA. THE SPECIAL UNITS LEAVE THE FIELDMARCHAL`S CORPS WITHOUT AIRCRAFTS“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

– IN THE DEVIL`S TRIANGLE – SECRET GLASS PYRAMIDES ?

КАКВО СТАВА В “БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК“?

Едно от най-тайнствените и загадъчни места на нашата планета е било и си остава “Бермудския триъгълник”. В този регион на света, по свидетелствата на болшинството от очевидците стават много необясними събития, които с всяка година се увеличават и са причина на различни загадъчни произшествия. Голяма част от тях са необясними природни аномалии, изчезването на морски съдове и самолети, загубата на памет у хора, посетили региона – т.е, събитията, които едновременно предизвикват ужас и в същото време, привличат вниманието на учените и изследователите. Като термин “Бермудски триъгълник”, се появява на бял свят преди около 50-60 г., и тайните му продължават да не бъдат разгадани или обяснени, независимо, че притежаваме свидетелствата на стотици очевидци, наблюдавали извършващите се аномалии там.

Карта на „Бермудския триъгълник“

Самият триъгълник се намира недалеч от югоизточното крайбрежие на САЩ. Върховете му лежат върху Бермудските острови, Маями в щат Флорида и Сан-Хуан (Пуерто-Рико), като общата му площ е някъде около 925000 квадратни километра. Своето название, той получил от името на един от неговите върхове – “Островът на дявола”. Този остров бил заобиколен от множество скрити подводни рифове, които успяли да потопят не един десятък кораби. Любопитен е също и фактът, че “Бермудския триъгълник” не е отбелязан официално в географските карти на САЩ, той не присъства реално на картата, няма документи, които да потвърждават или отхвърлят тази таинствена и загадъчна област на света. Т.е., всичко, на което се опирали изследванията на учените, се градяло върху разказите на многобройните свидетели. Само през втората половина на ХХ век тук са загинали над 1000 човека. Независимо от прекрасното време, постоянно изчезвали яхти, кораби и самолети.

Първата новина за таинствените стъклени пирамиди

Но ето, че и това положение бе променено и е свързано с откриването в “Бермудския триъгълник” на нейните пирамиди. И нека сега оставим на страна многобройните полуфантастични хипотези и измислици, които се опитват да обяснят една малка част от явленията, протичащи в този аномален регион на океана.

Откриването на пирамидите

Увеличена снимка

Съобщения за съществуването на пирамидите, които се откриват периодично в района на «Бермудския триъгълник» постъпват постоянно. В документите на хидрографската служба на ВМФ на САЩ през август 1948 г., за първи път се споменава за планината «Американски разузнавач». Тази грамадна планина уж се издигала от дълбочина 4400 м. и достигала до 37 м от повърността на океана. Обаче старателните измервания, извършени през септември 1964 г., направени от американския научно-иследователски кораб «Атлантис-11», показали, че подобна планина не съществува. Геолозите стигнали до заключението, че сведенията за тази подводна планина са били получени в резултат на т.нар. «лъжливо дъно».

В средата на 80-те години на ХХ век, известният американски атлантолог Чарлз Белитз организира специална експедиция за изучаването на феномените, възникващи периодично в т.нар. “Бермудски триъгълник”. От своят изследователски кораб, с помощта на ехолот те регистрират на дълбочина от 400 м, релефно образование, което прилича удивително на пирамида. В следствие на по-нататъшни изследвания, членовете на експедицията стигат до удивителния факт, че това образование е точно копие на пирамидата на Хеопс в Египет. Височината и достигала 150 м и били съхранени равните дължини на страните и.

Така изглеждат двете неизвестни пирамиди на дъното на „Бермудския триъгълник„

За откриването на различни пирамиди в региона на Бермудския триъгълник се пише в пресата доста често. И ето, през лятото на 1991 г., американските океанографи, при изследванията си на океанското дъно, откриват нова пирамида, която се намирала приблизително в средата на триъгълника, и чиито размери били три пъти по-големи от размерите на пирамидата на Хеопс. След обработването на постъпващите от апаратурата данни, те стигат до извода, че повърхността и е идеално гладка, и прилича на нещо подобно на стъкло или лед. Тази новина станала истинска сензация, която била обсъдена на специална пресконференция, провела се във Флорида.

Присъстващите на нея журналисти от различни американски и латиноамерикански печатни издания получили в свое разпореждане многобройни фотографии и ехограми с резултати от изследванията. Какво видяха те? Според хидролокаторите и чувствителните компютърни анализатори, монтирани от учените на изследователския кораб, се виждали обемни и идеално гладки, не зараснали с водорасли стени на пирамида. Самата тя нямала никакви шевове, нито вдлъбнатини или пукнатини. Отговорът на тази загадка най-вероятно се крие в това, че в този район се наблюдавали излитания на различни НЛО-та направо от водата или пък навлизането им в морските дълбочини. Било отбелязано, че спецслужбите водят наблюдение на тези полети на НЛО-та, които са доста често явление там. Те се появяват даже през деня с регулярността на самолетно разписание. Разузнаването на ВМС на САЩ смята, че района на Бахамските острови, разположени в района между южната част на триъгълника и Пуерто-Рико, НЛО-тата водят наблюдение на пусковете на изкуствените космически апарати на САЩ и на маневрите на техните атомни подводни лодки. Едновременно с това, по мнението на учените и различните сътрудници на спецслужбите на САЩ имащи достъп до специфичната по въпроса информация, аномалиите в региона на Бермудския триъгълник стават заради работата на много мощен по количество на енергията, на разположен под водата неизвестен комплекс. Те стигат до извода, че възможно точно “стъклената пирамида” представлява част от подобен енергиен комплекс, построен неизвестно кога и неизвестно от кого.

Подобна група съоръжения във вид на светещи пирамиди наскоро са били открити около южната част на крайбрежието на Чили, в падината Белинсхаузен, на дълбочина от 6000 метра.

Заснето навлизане на НЛО във водите на „Бермудския триъгълник“

В началото на 2003 година, светът узна за откриването на още две пирамиди в района на Бермудския триъгълник. Този път океанологът Верлаг Майер с помощта на специално оборудване се опитал да разбере от какво вещество са построени пирамидите. Той стига до парадоксалния извод, че те са конструирани от стъкло, като технологията на изпълнението им оставало тайна за учените и до днес. Сравнявайки данните от предишните и настоящи изследвания, учените стигат до извода че т.нар. “стъклени пирамиди”, са построени приблизително преди 500 години. Така че цялото човечество с нетърпение очаква да бъде открита тайната на този Бермудски феномен, като се изясни кога, от кой и с каква цел са били построени пирамидите. И най-вероятно, именно това откритие ще помогне за изясняването на много от природните аномалии на Бермудския триъгълник, загадъчните изчезвания на морските съдове и самолети и т.н.

Верлаг Майер все пак смята, че разкриването на тайните на странните пирамидални формирования на дъното на океана и то по-специално в центъра на условния триъгълник, ще пролеят нова и при това страшна светлина върху загадъчния “Бермудски триъгълник”. Нещо повече, на своята специална прес-конференция, проведена на Бахамите, ученият предоставил на желаещите своя отчет, карти с точните координати на пирамидите и графиките с изображенията им. Забележително е твърдението на учения, че на съвременната наука е неизвестна технологията, по която са създадени тези пирамиди и, че само подводното им изучаване ще позволи да се приемат или отхвърлят редица факти, за които трудно е да си помислим.

Още, още, още … по странно!

Имали все пак щастливци, които да са се измъкнали от това страшно място и да разкажат, какво всъщност става там? Капитан Ден Хенри трябвало да направи буксирането на празна баржа от Лодър-дейл до Пуерто-Рико. “Моят кораб беше с дължина 160 фута и с двигател с мощност от 2000 к.с. Дълбочината в това място на океана, съдейки по показанията на ехолота и картите, достигаше 1000 – 1200 метра дълбочина. Беше по обяд, времето ясно и топло. Аз бях каютата, когато чух ужасните вопли на моряците. Изкочих на капитанския мостик и погледнах компаса – стрелката му се въртеше. Аз не можех да разбера какво става. Дяволска работа. Като че ли водата се движеше във всички направления. Хоризонтът изчезна – не го виждахме, водата и небето се сляха. Електрическите генератори престанаха да дават енергия. Ние се опитахме да пуснем резервния генератор, но запалването му не проработи. Аз поставих указателите на командата “Пълен напред!”, за да се измъкна колкото се може по-бързо от този ад….”

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, 17th September 2011, p.28. see: http://www.duma.bg/duma/node/20433

IN THE DEVIL`S TRIANGLE – SECRET GLASS PYRAMIDES ? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS: