– THE STOLEN TREASURES OF EUROPE. A MAD DREAM WHICH THE FUHRER COULD NOT SEE COME TRUE: A GIGANTIC MUSEUM OF ALL PEOPLES WITH STOLEN WORKS OF MANY COUNTRIES


ОГРАБЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ЕВРОПА. ЕДНА БЕЗУМНА МЕЧТА, КОЯТО ФЮРЕРА НЕ МОГЪЛ ДА ОСЪЩЕСТВИ – С КРАДЕНИ ТВОРБИ ОТ МНОГО СТРАНИ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН ГИГАНТСКИ МУЗЕЙ НА ВСИЧКИ НАРОДИ.

С идването на власт на нацистите в Германия започва разработването на подробни планове за строителството на нова могъща държава – хилядолетен райх, като едновременно с това е обърнато сериозно внимание върху утвърждаването на нацистката идеология и духовна култура. Несъстоялият се художник и архитект Хитлер решава да реализира своите мечти с построяването на музей на всички народи, който да бъде издигнат в родния му град Линц, на брега на красивия Дунав. Световни шедьоври трябва да заемат своето място в него, но как се събират те?

Неизвестните известни крадци

В своя “Военен дневник” началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на нацистка Германия генерал-фелдмаршал Франц Халдер споменава името Ханс Поссе.

Д-р Ханс Поссе (Dr. Hans Posse)
Кой е Ханс Поссе? Tова е един от най-големите крадци на Европа, любимец на Хитлер, прекупвач на крадена стока за дребни монети, Посcе е директор на Дрезденската държавна картинна галерия, личен пълномощник на фюрера за Музея на всички народи в Линц, под чиято диктовка са били ограбени всички окупирани държави. Взети са картини, графики, акварели, църковна утвар, частни и държавни колекции и т.н. Той успява да се измъкне от заслужената бесилка в Нюрнберг само заради неочакваната си смърт през 1942 г.
Малко е известен фактът, че на Балканския полуостров с подобна дейност се занимава друг високопоставен нацист – военният аташе на Германия в София полк. фон Шьонебек. Археологът фон Шьонебек успява още преди войната да огледа подробно всички балкански музеи. С негова помощ хитлеристите с “научна цел” започват разкопки в търсенето на ценностите на Древна Гърция. Всичко намерено веднага се изпраща в Германия.

Какво представлява интерес?

На 28 януари 1941 г. Алфред Розенберг пише до райхфинансиста Шварц за проведена успешна конфискация в Белгия и Нидерландия. Във Франкфурт на Майн е най-голямата в света еврейска библиотека, наброяваща 350 хил. тома, и може да се допусне, че тук от Холандия са постъпили още приблизително 200 хил. тома.

Централният панел на Гентския Олтар: «Шествието на отшелниците и пилигримите».

Ето един малък и непълен списък на откраднатото само от Франция и то за периода от 5 май до 14 септември 1941 г. :
1. Колекцията на вдовицата Хирш (Hirsch), съпритежателка на банкерския дом Луи Хирш, Париж, състояща се приблизително от 30 произведения на изкуството, а също така и на нотна тетрадка с произведения на Рихард Щраус.
2. Колекцията на д-р Васерман (Wassermann), Париж, състояща се от 75 картини, изключително от нидерландски и фламандски мастори.
3. Колекцията на Херман, Жан и Исаак Хамбургери, състояща се от 39 картини, в това число и 4 платна на Рембранд.
4. Колекцията на Соломон Флавиан, състояща се от 26 картини, в това число много от работите на Курбе.
5. Колекцията на Зауербау (данни за нея няма).
6. Колекцията на д-р Ерлангерд-р Розенфелд.
7. Колекцията на Тиери.
8. Колекцията на Оскар Федерер, състояща се от една картина на Клод Моне.
9. Колекцията на гърка или арменеца Ампарцумян. Става дума за три картини на Ван Дайк, Каналето и Антонио Пуги.
10. Колекцията на Андре Жан Зелигман от 27 картини, в по-голямата си част от ХVII-ХVIII век, в това число и три картини на Фрагонар.
11. От пет бронирани помещения на Банк дьо Франс и Креди Лионе в Париж е извадено наследството на Едмонд дьо Ротшилд, на Александрина и Джеймс-Арман дьо Ротшилд. Отделно са конфискувани различни съкровища не само в Париж, но и в техни имения в Бордо, Довий и др.
12. Колекцията на Леви дьо Бенцион.
13. Колекцията на Давид-Вейл.
14. Колекцията на Кан.
15. В Банк дьо Франс в Невер и Ангулем също е конфискувано имуществото на Александрина и Морис дьо Ротшилд, както и това на Едуард, Джеймс Арман, Робер, Филип и Ежен дьо Ротшилд – платна, рисувани от Диего де Веласкес, Франсиско Гоя, ван Дайк, на бащата и сина Тиеполо, на Антоан Ватто, Рейнолдс, Пол Сезан, Ван Гог и т.н. Списък от 22 страници посочва съдържанието на 42 сандъка, с перлени накити, пръстени, брошки, висулки, браслети, диадеми с брилянти и др.
16. Колекцията на Вил Пикар (Will Picard), състояща се от 124 картини на майстори с обща стойност приблизително 16-17 милиона франка.
17. Колекцията на Розенберг (Rosenberg), състояща се приблизително от 160 картини.
18. Колекцията на Щерн (Stern) от картини.
19. Колекцията на бившия австрийски генерален консул в Париж Вайс (Weiss).
20. Колекцията на пианистката Ванда Ландовска (Wanda Landowska) от исторически музикални инструменти, в това число и фортепианото на Шопен.
21. Колекцията на търговеца на произведения на изкуствата Вилденщейн (Wildenstain).
22. Колекцията на живеещата в Париж гражданка на САЩ госпожа Гулд (Gould).
През декември 1941 г. започва хитлеристката Акция М (мебел), по време на която във Франция са ограбени 69619 апартамента, от тях 38 хиляди в Париж. Всички мебели са извозени в 26 984 товарни вагона.
В търсенето на ценности хитлеристите ограбват много френски дворци, като само от двореца Шамбор са взети около 1500 картини. Стотици и стотици са имената и фамилиите на ограбените във Франция. Със специални транспорти са изпратени 53 предмета на изкуството за фюрера в Мюнхен и 594 предмета ( картини, скулптури, мебели, тъкани) за райхсмаршал Херман Гьоринг. От април 1943 г. до юли 1944 г. са изпратени 29 транспорта – 137 вагона с 4174 сандъка и поставени в шест хранилища.
Мащабите на ограбването на Европа са видни от следния факт – само починалият през декември 1942 г. Ханс Посе успял да събере за своя любим фюрер 1200 шедьовра.

American soldier inspects German loot stored in a church at Elligen, Germany, 24 April 1945

И все пак ценностите се връщат
Малка част от тези награбени съкровища са намерени. След капитулацията на Германия американските спецслужби откриват в шахтата Алтаусзее:
5350 картини на стари майстори,
220 рисунки и акварели,
1039 гравюри,
95 гобелени,
68 скулптури,
32 сандъка с монети,
128 образци на оръжие и рицарски доспехи,
64 уникални комплекта старинна мебел,
79 контейнера с изделия на художествен порцелан и стъкло,
237 съндъка с книги, свитъци, ръкописи и колекции от пощенски марки.
А такива шахти не са една или две, вероятно са десетки. Поради взривяването на входовете им, достъпът до тях е невъзможен.
И все пак тайната не може да бъде скрита. Така например, още през март 1945 г. американски агенти наблюдават прехвърлянето на един от “златните” колети на нацистите. То е извършено от Италия, като съдържанието му е внесено в бронираните убежища за ценности на швейцарски банки.

Gen. Dwight D. Eisenhower, Supreme Allied Commander, accompanied by Gen. Omar N. Bradley, left, CG, 12th Army Group, and Lt. George S. Patton, Jr., CG, US Third Army, inspects art treasures stolen by Germans and hidden in a salt mine in Germany, 12 April 1945.

В края на XX век, под натиска на САЩ и международните еврейски организации, в много от държавите са създадени правителствени комисии по нацистките “златни” колекции. Един любопитен факт: през 1999 г. френската комисия открива такава колекция… в официалната резиденция на самия президент на Франция – Елисейския дворец. Тя се оказва съставена от художествени картини на стари майстори, конфискувани от нацистите от френските евреи.
Днес много от смятаните за изчезнали експонати се намират в различни банки. Не е известно дали те ще бъдат някога разкрити, но да не губим надежда.

Ст.н.с. II ст. Николай Г.Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), № 28 (4638) from 3rd February 2007.

Creative Commons License
„THE STOLEN TREASURES OF EUROPE. A MAD DREAM WHICH THE FUHRER COULD NOT SEE COME TRUE: A GIGANTIC MUSEUM OF ALL PEOPLES WITH STOLEN WORKS OF MANY COUNTRIES“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

OTHER PHOTOS:

Manet’s „Wintergarden“ A painting by the french impressionist Edouard Manet, titled „Wintergarden“, discovered in the vault at Merkers, Germany, 25 April 1945.

General Dwight D. Eisenhower, Supreme Allied Commander, and General Omar N. Bradley, CG, 12th Army Group, examine a suitcase of silverware, part of German loot stored in a salt mine at Merkers, Germany, 12 April 1945.

Bradley, CG of the 12th Army Group; MG Manton Eddy, CG, XII Corps, and COL Bernard Burnstern, tours German salt mines in which stolen treasure was hidden. Germany, 12 April 1945.

ReichsBank wealth, SS loot, and Berlin Museum paintings that were removed from Berlin to a salt mine vault located in Merkers, Germany. The 3rd U.S. Army discovered the gold and other treasure in April 1945.

Chaplain Samuel Blinder examines one of the hundreds of „Saphor Torahs“ (sacred scrolls) part of a cache of Hebrew and Jewish books that were stolen and collected from every occupied country in Europe. Germany, 6 July 1945.

Six trucks with part of the half billion dollars worth of Florentine art treasure, which was taken to Bolsano by retreating Germans, arrives at Piazzo Dei Signoria, Florence, Italy and passes by reviewing stand of American, English and Italian officials. Italy, 21 July 1945.

One of the trucks that transported the art treasures to Florence, Italy. The paintings had been stolen by the German Army and recovered by the U.S. Army and returned to the city of Florence. Italy, 23 July 1945.

The Hungarian Royal Crown jewels have been in the custody of the Seventh U.S. Army along with the Hungarian guard. The jewels are going to the U.S. Army repository at Frankfort, Germany for safe keeping. 3 August 1945.

The Diego Velazquez Painting „Philip IV King of Spain“, being examined by GEN Mark W. Clark, CG USFA, who was the host to allied leaders, and the Austrian people during a ceremony where art treasures recovered by the U.S.Army were returned to the rightful owners. LT. GEN Emile Marie Bethourart of France, LT. GEN. R.L. McCreery of Britian, Mr. Figl, Chancellor of Austria, and COL. GEN. Alexеy Sergeevich Zheltov, The assistant to the Supreme commissioner of the USSR in Austria, were guests of GEN Clark. Austria, 19 December 1948. 

The Alfred Rosenberg (ERR) files in a room of the Neuschwanstein Castle. The largest Nazi art loot cache was found by units of the 7th U.S. Army when they explored tunnels under the castle. Germany, 13 May 1945. 

M. SGT Harold Maus of Scranton, PA is pictured with the Durer engraving, found among other art treasures at Merker. Germany, 13 May 1945.  

An unknown Rembrant recovered safe in Munich, Germany, 13 May 1945.  

IMG

IMG_0001

– BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945



БЕРЛИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ (16 април-2 май 1945 г.)

В световната история има дати, които човечеството никога не забравя. Едната от тях е празнуването на 8 май в западноевропейските държави и на 9 май в Русия, в която всяка година се отбелязва като Ден на Победата, а в Европа – като ден на освобождението на европейските държави от нацистко робство.

За окончателния разгром на нацистка Германия допринася подготовката и извършването на Берлинската настъпателна операция на съветските и полските войски, осъществена в периода от 16 април до 2 май 1945 г. Как е извършена тя?

Преди всичко, това е настъпателна операция, в която взимат участие войските от 2-ри Белоруски (маршал К.К.Рокосовски), 1-ви Белоруски (маршал Г.К.Жуков) и 1-ви Украински фронт (маршал И.С.Конев) при участието на Балтийския флот, а така също и 1-ва и 2-ра полски армии. Целта на операцията е да бъде разгромена групировката на противника, разположена на Берлинското направление, включваща в себе си 3-та танкова и 9-та полева армия от групата армии „Висла”(генералите Г.Хейнрици, след който е К.Типелскирх), 4-та танкова и 17-а полева армии от групата армии „Център”(генерал-фелдмаршал Ф.Шьорнер), да се овладее столицата на Третия райх – Берлин и да се излезе на рубежа на река Елба за съединяването със съюзническите англо-американски и френски войски. Советското командване сосредоточава на Берлинското направление 19 общовойскови (в това число 2 полски), 4 танкови и 4 воздушни армии (2,5 млн. човека, 41600 оръдия и минохвъргачки, 6250 танка и самоходно-артилерийски установки, 7500 самолета). В същото време голя помощ оказва и англо-американската авиация – от запад с непрекъснат интервал от време и на вълни летяли срещу столицата на Германия английските и американски бомбардировачи, които методично квартал след квартал унищожавали града, превръщайки го в руини.

„Ние никога няма да се предадем!“

Надявайки се на възникването на разногласия между съюзниците от антихитлеристката коалиция, германският фюрер Адолф Хитлер вземал всички мерки, за да задържи настъплението на съветските войски и да се договори в края на войната с американците за подписването на сепаратен мир. За тази цел в района на Берлин били съсредоточени срещу съветските фронтове над 1 милион германски военнослужещи, 10400 оръдия и минохвъргачки, 1530 танкове и щурмови оръдия, над 3300 самолета. На западната страна на реките Одер и Нейсе били създадени 3 отбранителбни полоси с дълбочина от 20-40 км, а Берлинският укрепен район бил построен и защитаван от три концентрични отбранителни полоси. В самата нацистка столица всички по-големи здания били превърнати в опорни пунктове, улиците и площадите препречени от мощни барикади, били поставени многобройни минни полета. В самият град с площ от 88 хиляди хектара, били създадени девет сектора за отбрана, като централният сектор в който влизали основните административни и държавни учреждения (тук влизали Райхстага и Имперската канцелария) били специално подготвени в инженерно отношение за отбрана. В града имало построени над 400 железобетонни ДОТ-ове, като най-големите били шестетажни и в тях могло да се укрият до хиляда човека. Стените на зданията били покрити с пропагандни лозунги на Гьобелс от рода „Wir kapitulieren nie!“ („Ние никога няма да се предадем!“), „Всеки германец ще защитава своята столица!“, „Да спрем червените орди до стените на Берлин!“, „Победа или Сибир!“ и др. Високоговорителите денонощно призовавали берлинчаните да защитават своята столица, като ги приканвали да се сражават до края. Но независимо от тази патетичност на пропагандата, навсякъде ясно се виждали белезите, че столицата е обречена и се вижда края на войната. За отбраната на Берлин германското върховно командване спешно формирало нови подразделения, прочиствайки своите тилове. Но особено тежко впечатление сред населението направил факта, че през януари-март 1945 г. на военна служба били призовани всички 16-17 годишни младежи.

Първите съветски успехи

В периода от 16 до 19 април съветските войски успяват да пробият одерско-нейсенския рубеж на отбраната на противника. Вземайки в предвид, че в полосата на 1-ви Белоруски фронт противника е разполагал с няколко силно укрепени полоси за отбрана, които забавили предвижването на войските от фронта, съветското командване бе решило да обкръжи берлинската групировка на германските войски, като я обкръжи със силите и средствата на другите два фронта – 2-ри Белоруски и 1-ви Украински.

Настъплението срещу столицата на нацистка Германия започнало през втората половина на април 1945 г., т.е. след завършването на основните операции на Червената армия в Унгария, Източна Померания, Австрия и Източна Прусия. По такъв начин германскаята столица е била лишена от поддръжката на другите най-важни селскостопански и промишлени германски региони. Или с други думи казано, Берлин е бил отрязан от възможността да получава ресурси и резерви, което несъмнено ускорило падането му. Излизайки към реките Одер и Нейсе, съветските войски успяли дълбоко да се вклинят в отбраната на противника, като на западния бряг на р.Одер били направени плацдарми, в това число особено важен бил този в района на гр.Кюстин. Едновременно с това от Запад успешно настъпвали и англо-американските войски.

За да успее ударът, който трябвало да унищожи германската отбранителна способност, е била използвана невиждана преди това плътност на артилерийския огън – 600 оръдия на 1 км фронт. Първият удар бил нанесен по германските войски, отбраняващи Зееловските височини. В 2 часа посред нощ на 16 април, 22 хиляди далекобойни оръдия и реактивни миномети БМ-13 започнали артилерийска подготовка на целия 115 километров участък от фронта, предвиден за пробив от съветските войски. Бомбардировачите и щурмовиците „Ил” нанасяли удари по възлите на съпротива, свързочните центрове и командните пунктове. Непосредствено след нея в атака тръгват стотици танкове „Т-34” и „ИС”, след които се придвижвала пехотата. Последната обаче успяла да се придвижи еднам на 1,5-2 км в дълбочина на противниковата отбрана, сблъсквайки се с ожесточената съпротива на противника. Трябва да се отбележи, че най-тежките боевете били пред 1-ви Белоруски фронт, в сектора на Зееловските височини, прикриващи направлението към Берлин. Поради тази причина, за преодоляването на германската отбрана бил използван флангов маньовър на 3-а и 4-та танкови армии, от състава на 1-ви Украински фронт. За няколко дни те успяли да преминат повече от сто километра и да завръшат обкръжаването на Берлин. По същото време, армиите на маршал К.Рокосовски настъпвали в направлението на балтийското крайбрежие на Германия и по такъв начин прикривали десния фланг на фронта на маршал Г.К.Жуков. След ожесточени сражения и голями загуби, още на другия ден – 17-ти април, Зееловските височини са овладяни. В периода 21-25 април започнала същинската битка за Берлин, в чиято централна част била съсредоточена 300-хилядната групировка на противника, намираща се под командването на генерал Х.Вейдлинг. Това били остатъци от шест дивизии на 9-а армия, отделни съединения, части и подразделения от берлинския гарнизон. Боевете започнали веднага, след като на 25 април войските на съветските фронтове се съединили в района на гр.Потсдам.

Последните прегради на съпротива

Към края на април съветските въоръжени сили успяват да вземат Берлин в своите клещи. Безопасният коридор за германското отстъпление между войските на маршал Жуков и маршал Конев бил с ширина само от няколко километра. Много тежки боеве вече се водели в предградията на столицата, в района на летището Темпелхоф, и да кацне някакъв самолет там е било направо самоубийство.

Обкръжаването на франкфуртско-губенската групировка било завършено на 24 април. По такъв начин, на 25 април завършило окончателното обкръжаване от съветските войски на цялата берлинска групировка на противника, наброяваща приблизително 300 хиляди души. В същият ден, войските на 5-а гвардейска армия се срещнали с предните части на 1-ва американска армия.

Тук е уместно да се отбележи, че ако по отношение на противниковата групировка отбраняваща Будапеща, съветското командване отбягвало да използва за разгрома на противника стволна артилерия и авиацията, то при окончателния щурм на Берлин, боеприпаси не се пазели и жалели. По данни на самия маршал Г.К.Жуков, само за десетина дни (от 21 април до 2 май 1945 г.), по нацистката столица били направени почти 1,8 милиона артилерийски изстрела, което се равнявало на 36 хиляди тона метал. По столичния център, където се намирала Имперската канцелария и най-важните здания на нацисткия режим стреляли дори и крепостни оръдия, чиито снаряди тежали към половин тон.

На 26 април Кайтел изпраща радиограма до адмирал Дьониц и неговия щаб в гр.Плен, намиращ се на 80 км северно от Хамбург, имаща следното съдържание: „Битката за Берлин ще стане сражението за съдбата на Германия… Вие трябва да подпомогнете битката за Берлин… Войските трябва да се доставят с въздушен транспорт в самия град, а по суша и вода – на подстъпите към Берлин…” . Но за това, което настоявал германския генерал било вече много късно. Към сутринта на 27 април Берлин бил напълно обкръжен и последните негови две летища – Гатов и Темпелхоф, били превзети от съветските танкови подразделения. На 28 април групата армии „Висла” била практически напълно разчленена, а командването и вече не се подчинявало на получаваните от Берлин заповеди.

От 26 април до 1 май франкфуртско-губенската групировка на вермахта правила неуспешни опити да излезе от обкръжение, следствие на което била напълно унищожена. От друга страна, разчленяването и последващото унищожаване на берлинската групировка на противника непосредствено в града продължило до 2 май 1945 г. Берлин бил превърнат в море от огън. Но съветските войски неуморимо продължавали в чертите на града своето настъпление към Имперската райхсканцелария от три страни – изток, юг и север. През деня атакували първите ешелони на съединенията, а през нощта – вторите. Руските танкове стреляли постоянно по всеки прозорец, от където би могъл да се изстреля срещу тях германски „панцер фаустпатрон”. От повредения берлински уличен газопровод бълвали голями пламъци, осветявайки денонощно районите на кръвопролитните сражения. Улиците били непроходими от руините и разрушенията. От мазетата на зданията изкачали или изпълзявали смъртници фолксщурмоваци и хитлерюгендци с бутилки със запалителна смес в ръце и се хвърляли срещу съветските танкове и самоходни артилерийски установки, които в условията на градските квартали се превръщали в тяхна лесна мишена. Ръкопашните боеве се водели навсякъде – и на улиците, и в зданията, в мазетата, в тунелите, в берлинското метро, което по-късно по заповед на Хитлер било наводнено. Към обяд на 30 април 1945 г., Тиргартен също паднал. Едно от щурмовите съветски подразделения дори успяло да излезе на берлинска улица, намираща се в непосредствена близост до райхсканцеларията. Но дори самоубийството на Адолф Хитлер не успяло да спре веднага военните действия в града и той представлявал ужасно зрелище.

Подписването на „Акта за безусловна капитулация”

Именно поради това, ръководещият отбраната на Берлин генерал Кребс взема решение да капитулира с подчинения му гарнизон. Той заминава за щаба на 8-ма гвардейска армия. Но маршал Жуков е категоричен – безусловна капитулация! Това решение на командващия 1-ви Белоруски фронт е било предадено на генерал Кребс, който още същия ден се среща в щаба на 8-ма гвардейска армия в Темпелхоф с командващия я генерал Василий Чуйков. Предните съветски части вече се състезавали, кой ще превземе първи зданието на Райхстага, което се приемало като символ на Третия райх. Именно в тези часове и минути върху него било поставено знамето на Победата. Към 15 часа на 2 май съпротивата на германците в Берлин се прекратила, с изключение на отделни участъци където се намирали есесовски формирования. Борбата с опитващите се да се измъкнат от околностите на града към запад отделни групи на противника завършила чак на 5 май. През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. представителите на германското военно командване подписали в Карлхорст „Акта за капитулация” на въоръжените сили на Германия, като от съветска страна това е направено от маршал Георгий Жуков, от английска страна от маршала на кралските ВВС сър Артър Тедер, от американска – от генерал Карл Спаатц, от френска страна – от генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, а от германска – от генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Общо по време на операцията са били разгромени от съветските и полските войски 70 пехотни и 23 танкови дивизии, взети в плен около 480 хиляди германски войници и офицери и пленени над 1500 танка и 4500 самолета. Загубите на съветските въоръжени сили били също огромни – 352 хиляди човека. По размера на денонощните загуби на личния състав и техника (над 15 хиляди убити и ранени, 87 танка и САУ, 40 самолета) битката за Берлин надминала всички останали от периода на Втората световна война. По своята интензивност на дадените загуби тя би могла да се сравни единствено с Курската битка.

Берлинската настъпателна операция на съветските войски била последната военна операция. Това бил изключително мощен удар по Третия райх, а с превземането на столицата, германските въоръжени сили се лишили от способността организирано да се сражават. Войната в Европа свършила.

Съветските въоръжени сили заедно със своите съюзници по антихитлеристката коалиция успяли да освободят окупираните от хитлеро-фашисткия агресор поробени държави в Европа. Но цената на тази победа за СССР била огромна – над 26 милиона само убити на фронта, разстреляни в плен, удушени в газовите камери на концлагерите и т.н. Само на територията на СССР били разрушени или напълно унищожени 1700 града и селища, над 70 хиляди села, опожарени над 6 милиона здания, разрушени 84 хиляди училища, 40 хиляди болници, 43 хиляди библиотеки, над 400 музея и др.

Нека не забравяме за това!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Приложение № 1

Соотношение на силите в Берлинската настъпателна операция

Съветски войски Германски войски

Личен състав, в хиляди 2500 1000

Оръдия и минохвъргачки 41600 10400

Танкове и САУ 6250 1500

Самолети 7500 3300

Приложение № 2

Директива на Ставката на върховното командване до командващите войските и членовете на военните съвети на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронтове за промяна на отношението към германските военнопленници и към гражданското население.

20 април 1945 г.

Ставката на Върховното командване заповядва:

  1. Настоявайте за промяна на отношението към германците както към военнопленниците, така и към гражнските. Да се отнася към германците по-добре. Жестокото отношение към германците предизвиква в тях страх и ги принуждава упорито да се съпротивляват, като не се предават в плен. Гражданското население, опасявайки се от мъст, се организира в банди. Подобно положение е неизгодно за нас. По-хуманното отношение към германците ще ни облегчи воденето на бойни действия на тяхна територия и, несъмнено ще понижи упоритостта на германците в отбрана.
  2. В районите на Германия на запад от линията устието на река Одер, Фюстенберг, по-нататък река Нейсе (западно от нея) да се създават германски администрации, а в градовете да се назначават бургомистри – немци. Редовите членове на национал-социалистическата партия, ако те лоялно се отнасят към Червената армия, да не се пипат, а да се арестуват само лидерите, ако не са успяли да избягат.
  3. Подобряването на отношенията към германците не трябва да води до снижаване на бдителността и приятелство с немците.

Ставка на Върховното командване

И.СТАЛИН

АНТОНОВ

Creative Commons License
BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.


Подготовка на плана за Берлинската настъпателна операция. От ляво на дясно – генерал К.Ф.Телегин, маршал Г.К.Жуков, генерал М.С.Малинин и генерал И.С.Варенников.


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков и други представители на висшето съветско командване по време на щабни учения преди началото на Берлинската настъпателна операция.


Звено съветски щурмови самолета „Ил“ в небето над Берлин.


Съветски оръдия ЗиС-3 обстрелват германските отбранителни позиции в района на Зееловските височини, Берлин, Германия (Seelow Heights, Berlin, Germany). 16-19 април 1945 г.
Източник: German Federal Archive
Идентификационен код: Bild 183-E0406-0022-012


Съветски реактивни минохвъргачки БМ-13 („Katyusha“ rocket launchers) водят огън на поражение по центъра на Берлин, Германия. Април 1945 г.


Американският лейтенант Уйлям Робертсън и съветския лейтенант Александър Силвашко се срещат близо до гр.Торгау, Германия (Torgau, Germany). 25 април 1945 г.
Фотограф: William E. Poulson
Източник United States National Archives


Уличен бой в столицата на Германия – гр. Берлин


Съветски автоматчици влизат в метростанцията на „Франкфурналее“ (Frankfurter Allee station) в Берлин, Германия. Краят на април 1945 г.


Пехотинцы водят бой в развалините на Берлин


Тежката артилерия в един от уличните боеве


Екипажът на танка от подразделението с командир Героят на Съветския Съюз полковник Н.П.Константинов прогонва хитлеристите от здание, разположено на „Лайпцихерщрасе“ в Берлин.


Германски пленници- фолкщурмисти, пленени от частите на 1-ви Белоруски фронт (1st Belorussian front), Берлин, Германия, 1945


Съветски пехотинци обстрелват противника. Краят на април-началото на май 1945 г.


Германският генерал Хелмут Вейдлинг (Helmuth Weidling) и други германски генерали след попадането им в съветски плен. Берлин, Германия, 2 май 1945 г.


Съветският войник Михаил Егоров (Mikhail Yegorov) от 756-и стрелкови полк закрепва съветско знаме върху покрива на Райхстага, Берлин, Германия, 2 май 1945 г.
Фатограф: В.Гребнев


Главният маршал на авиацията на Великобритания сър А.Теддер и Маршалът на Советския Съюз Г.К. Жуков преглеждат документите с условията на капитулацията на нацистка Германия.


Германският генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва „Акта за безусловна капитулации“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков подписва „Акта за безусловна капитулация“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия.


Така изглеждало зданието на германския Райхстаг в Берлин, непосредствено след капитулацията на нацистка Германия. 3 юни 1945 г.
Фотограф: Hewitt
Източник: Imperial War Museum


Британският премиер-министър Уинстън Чърчил седи на повредено кресло извадено от бункера на Адолф Хитлер. 16 юли 1945 г
Фотограф: Lockeyear & Malindine
Източник: Imperial War Museum


Среща на река Елба на съветски военнослужащи-конногвардейци от съединението на генерал-лейтенант от гвардията Н.С.Осликовски с войските от 13-ти американски пехотно-танков корпус

IMG

IMG

IMG

IMG_0001

– THE АТTENTAT AGAINST HITLER, 20 JULY 1944


ЧЕТИРИДEСЕТ И ЧЕТВЪРТИЯТ… (ОПЕРАЦИЯ „ВАЛКИРИЯ”)

Обединена Германия – колко много неща  се крият зад тези думи. История, изпълнена с превратности и противоречия, получила своя връх при канцлера Ангела Меркел. Памет, която не е заличена, а напротив – допълнена, съхранявана, благодарение на настъпилите демократични промени, благодарение на усилията на съществуващите многобройни исторически центрове… През 2007 г. в Германия се появи една малка пощенска марка, но колко много е написано на това късче хартия. Тя е посветена на двама герои от германската антинацистка Съпротива – граф Клаус Шенк фон Щауфенберг и граф Хелмут фон Молтке – участници в неуспешния атентант срещу нацисткия идеолог и диктатор Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Полковник Клаус Филипп Мариа граф фон Щауфенберг

Граф Клаус Шенк фон Щауфенберг е роден на 15 ноември 1907 г. в баварския град Етинген. Той бил син на оберхофмаршала на вюртенбергския кралски двор и правнук на известния пруски генерал, военен теоретик и реформатор Август фон Гнейзенау. Клаус бил най-малкият от своите други двама братя-близнаци – историка Александър и юриста Бертолд. След завършването на гимназиалното си образование в Щутгарт, постъпва като кандидат-офицер в 17-и кавалерийски полк, който бил традиционно елитна военна част за германското дворянство. През 1930 г. Щауфенберг е произведен като лейтенант от един от ескадронните командири на полка – Хасо фон Мантойфел, станал по-късно танков генерал. През 1933 г. е произведен в чин обер-лейтенант, а през 1937 г. – в ротмистър. По време на Полската и Френската кампания на германския Вермахт служи като щабен офицер в 1-ва лека дивизия, след което воюва в групата войски в Северна Африка. На 7 април 1943 г., като началник на оперативния отдел на щаба на на 10-а танкова дивизия при въздушна бомбардировка той е тежко ранен и евакуиран със самолет в Германия. Той се оправя от раняването си, но остава еднорък и едноок.

Една рядка фотография – граф фон Щауффенберг (отляво) заедно със своя приятел полковник Албрехт Мерц граф фон Квирнхайм (Albrecht Mertz Graf von Quirnheim), който бе разстрелян с него в нощта на 20/21 юли 1944 г.

След излекуването си решава да замине отново на фронтовата линия, но е назначен за началник на щаба на Общото управление на сухопътните войски в Берлин. Имено към този момент може категорично да се каже, че той вече принадлежал към кохортата на най-решителните противници на германския фюрер Адолф Хитлер, с твърдото решение да унищожи последния. По-късно стават известни неговите думи „Щом генералите нищо не са успяли да постигнат, време е с това да се заемат полковниците!”

Дни преди взрива. Щаб-квартирата на фюрера в Растенбург, Източна Прусия. Отляво на дясно – полковник Клаус фон Щауфенберг, генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, Адолф Хитлер.

За да изпълни задачата си – да премахне фюрера от власт, той решил да използва своето ново положение на началник-щаб на резервната армия. За тази цел, той разработил план за премахването на нацисткото ръководство, като формално целта на плана предвиждала потушаването от подчинените му тилови войски, на евентуално въстание на милионите чужди работници, принудително работещи в германските предприятия.
През октомври 1943 г. подготовката на плана била завършена. С най-важната задача на германската антинацистка Съпротива в момента, – убийството на Хитлер, се заема самият еднорък и едноок полковник, който имал достъп до нацисткия диктатор. На 7 юни 1944 г. Клаус фон Щауфенберг за първи път вижда Хитлер в неговата резиденция „Бергхоф”. Тук, по време на аудиенцията, нацисткият диктатор разглежда разработеният план „Валкирия” и в заключение отбелязал пред обкръжението си, че той бил „съвършенно блестящо ” направен. Но нацисткият диктатор не знаел само едно нещо – че заедно с плана му, в чантата с документи на Клаус се намирала и една английска мина със забавено действие, подготвена за взривяване от един друг участник в бъдещия атентат – генерал-майор Щиф. Тази мина не била взривена единствено заради факта, че на съвещанието в резиденцията „Бергхоф”, в обкръжението на Хитлер липсвали Херман Гьоринг и Хайрих Химлер.

Aтентатът от 20 юли 1944 года. Картографската барака в Щаб-квартирата на фюрера “Wolfsschanze” около Растенбург, Източна Прусия.

Обсъждането на подготвения от полковник Щауфенберг оперативен план продължило месец по-късно – на 6 и на 8 юли 1944 г. Но удобен момент все не се появявал, макар че в резиденцията се намирали по това време много от участвуващите в заговора срещу Хитлер – генерал Фридрих Олбрихт, генерал Ерих Филхибел, генерал-полковник Фриц Линдеман и др.

Aтентатът от 20 юли 1944 года. Картографската барака в Щаб-квартирата на фюрера “Wolfsschanze” около Растенбург, Източна Прусия. На фотографията – началника на Партийната канцелария на НСДАП Мартин Борман, рейхсминистра на Имперското Министерства на авиацията Херман Гьоринг и генерал-полковник от луфтваффе Бруно Лорцер оглеждат резултатите от взрива.

На 15 юли Щауфенберг се опитал да направи своята втора крачка към осъществяването на успешно покушение. На тази дата той бил извикан от Хитлер в бункера на фюрера известен като„Вълчето леговище”, намиращо се на 8 км от летището „Растенбург”. С помощта на своите другари Клаус отново успял да премине охраняваните от есесовци заградителни зони и да внесе английската мина. Сигналът за действие на заговорниците трябвало да подаде съпровождащият полковника, командващ Резервната армия генерал-полковник Ерих Фром. И отнова неуспех.

Aтентатът от 20 юли 1944 года. Картографската барака в Щаб-квартирата на фюрера “Wolfsschanze” около Растенбург, Източна Прусия. Адолф Хитлер показва на Бенито Муссолини резултатите от взрива.

На 17 юли 1944 г., Щайфенбер и съратниците му разбират, че германското Гестапо е по петите им, че предстоят арести и че изпълнението на атентата повече не може да се отлага. За датата на последния е избран 20 юли, като с това се съгласяват и близо 30 от принадлежащите към кръга на заговорниците висши офицери – сред тях са генерал-фелдмаршал Ерих фон Вицлебен, генерал-полковник Хьопнер, военния комендант на Берлин Фрайтаг-Лорингхофен Хазе и др. Пристигайки във „Вълчето леговище”, по време на заседанието на нацисткото ръководство в т.нар. Картографска барака, полковник Клаус фон Щауфенберг успява да постави и включи за действие мината, която трябвало да се взриви в 12,44 часа. Веднага след включването на киселинния взривател на мината, той успява да напусне заседанието. И отново една банална случайност станала съобщник на нечовешката национал-социалистическа система. В тези минути на отстъствие на Клаус фон Щауфенберг чантата му с английската мина е преместена под тежката дъбова маса на известно разстояние от Адолф Хитлер и тя избухва в помещението, където се намирали 24-те участника в заседанието, като четирима са тежко ранени, като не успява да унищожи фюрера.

Така изглежда панталонът на Адолф Хитлер след атентата.

В минутите на паника, настъпили след взрива, полковник Щауфенберг успява да напусне заградителните зони на „Вълчето леговище” и да достигне летището, от което излита в направление на Берлин. Но преди това героят от антинацистката съпротива успява да се свърже със своя близък съратник по борба генерал-майор Олбрихт, да го информира че Адолф Хитлер е убит и да го накара да пристъпи към вземането на властта в нацистката столица.

Берлин, Бендлерщрассе. Войници и офицери от СС в “Бендлерблока”. Тук се докарвани арестуваните участници в атентата срещу Адолф Хитлер.

Но времето е изпуснато! В зданието на Бендлерщрасе (т.нар. Бендлерблок), където са концентрирани заговорниците, последните се двоумят, как да действуват. Чак в 18 часа коменданта на Берлин генерал фон Хазе отдава заповед за овладяването на правителствения квартал, където са съсредоточени повечето министерства. Там е изпратен охранителния батальон „Велика Германия” с командир майор Ремер, държан и в този важен за заговорниците момент в неведение. Пословично е и поведението на човека, който трябвало да поеме властта след Хитлер – генерал-фелдмаршал Вицлебен. Той се прибира в родовото си имение, където по-късно е арестуван от органите на Гестапо! В Париж другият заговорник – генерал-фелдмаршал Клуге също се колебаел, но все пак констатирал, че „историческият момент е настъпил”. Но неговият подчинен, генерал фон Щюплнагел, който отдавна е бил на страната на заговорниците е много по-решителен – той заповядва в Париж да бъдат арестувани 1200 есесовци и сътрудници на СД, операция за чието изпълнение отиват само няколко часа. Във Виена и Прага също се очертавал успех за въстанниците. Но докато в Париж успехът е налице, в Берлин това не било така. Генерал-полковник Ерих Фром се колебаел открито да се присъедини към антинацисткото въстание, комендантът на Берлин генерал Хазе пък все по се отдалечавал от изпълнението на задачите на първоначално приетия план. И тук заговорниците допускат невероятна грешка – в гебельсовското министерство на пропагандата, командирът на охранителния батальон „Велика Германия” майор Ремер, който трябвало да овладее правителствения квартал, успява с помощта на арестувания Гьобелс да се свърже по телефона с Хитлер и да разбере, че последният е жив. Заедно с това, той получава личната му заповед да арестува заговорниците. И адът настъпил!

Берлин. Есесовски войници на Бендлерщрассе (Bendlerstraße) охраняват „Бендлерблок“ (Bendlerblock). Двама офицери преминават строя на есесовците.

След атака на войниците от охранителния батальон в „Бендлерблока” били арестувани Щауфенберг, гененерал-полковник Бек, генерал-майор Олбрихт, полковник фон Мерц и другите заговорници. В двора на зданието на „Бендлерщрасе” веднага били поставени военни камиони, чиито фарове трябвало да осветяват тяхното ликвидиране. Арестуваните офицери са извеждани от зданието и поединично поставяни пред купчина пясък при осветени фарове – така последователно са разстреляни Олбрихт, раненият при ареста му Щауфенберг, неговият адютант фон Хефтен, фон Мерц и много други. А самият генерал-полковник Ерих Фром, който предал другарите си и който подписал заповедите за разстрелите на своите подчинени също не убягнал по-късно от наказанието – след ареста му, Хитлер единствено си позволил през март 1945 г. да смени определената му от Народния трибунал бесилка с куршум.

Участникът в заговора генерал-фелдмаршал Ервин фон Вицлебен пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Веднага след провала на атентата, започнал най-големия лов на хора, предприет имено от онази система, която направила този лов всекидневен. Четиристотин гестаповци и сътрудници на криминалната полиция, събрани от 12 различни германски учреждения постъпили в разпореждане на „Специалната комисия по разследване на събитията от 20 юли” и започнали арести веднага навсякъде и по всяко време. И първите им жертви били не живите, а мъртвите герои на антинацистката Съпротива – Щауфенберг, Олбрихт, Мерц и др. Тяхните трупове били изкопани, изгорени, а пепелта разпръсната и днес неизвестно къде….Трагедията за въстаналите антинацисти била още по-голяма заради факта, че те не смятали че ще загубят борбата си и поради това не били подготвени за бягство. При това, кафявият нацистки режим искал не само смъртта на участниците в атентата, но и смърт най-жестока, с пълното изтребване на дворянските им родове. Така, най-малката жертва на кървавия нацистки режим се оказало бебе – внук на участника в атентата Гьорделер, а най-стария по възраст – 55-годишния баща на един от племениците на Клаус фон Щауфенберг.

Участникът в заговора граф Хелмут Джеймс фон Молтке пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Все пак много от участниците в атентата срещу Хитлер успяват преди ареста си или по време на него да се самоубият. Така те избегнали нечовешките изтезания, предприемани от следователите в Гестапо. Сред тях можем да посочим генерал Фелхибел, генерал Тресков, подполковник Вернер Шрадер, майор Улрих фон Йотцен и много други.
Макар че пазачите на кафявата нацистка система измисляли все по-нови и по-жестоки мъчения за арестуваните заговорници, Адолф Хитлер решил сам да покаже своята жестокост – той разпоредил останалите все още живи, да бъдат съдени от председателя на Народния трибунал Роланд Фрайзлер, като предварително военните преминат през т.нар. „съд на честта”, който трябвало публично да ги изгони от състава на германския Вермахт. Превърнати от нацизма в бездомни бродяги, небръснати, без зъбни протези, колани, те трябвало да бъдат унижавани, като държат с ръце панталоните си и да стоят по такъв начин пред „съдиите” на нацистката система.

Участникът в заговора Рудолф фон Мароня-Редвиц пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Първите съдени осем участника, получили смъртна присъда – Вицлебен, Хазе, Щифт, Бернардис, Хаген, Клаузинт, Хьопнер и Йорк фон Вартенбург, били отведени в затвора Пльотцензее, където били обесени, а смъртта им филмирана за да се покаже на Хитлер.

… Сeди: Албрехт фон Хаген (Albrecht von Hagen), стои Петер граф Йорк фон Вартенбург (Peter Graf York von Wartenburg)

А в същото време кръга на арестуваните се разширявал и разширявал. Но дори и на предварителните следствия много от измъчваните показали такава духовна сила, която напълно отговаряла на моралните норми на антинацистксата Съпротива. Както по-късно признал един от участниците в атентата, граф Шлабрендорф, точно техните показания дадени по време или след мъченията, тяхното мъжество спасили не само на неговия живот, но и на много други.

Участникът в заговора Бертхолд Шенк граф фон Щауффенберг пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Но отмъщението на нацистите по отношение на семействата на герои от антинацистката Съпротива било вече нескриваемо. Райхсфюрерът Хайрих Химлер открито заявил „Семейството на Щауфенберг ще бъде унищожено до последния неин член!” Децата на графа на възраст от три до осем години, племенниците и чичовците, близки и далечни роднини, тъщи и свекърви, дори само добри познати, се оказали зад телените огради на концлагерите. Същото станало и с членовете на семействата на другите активни участници – Хьорделер, Лендорф, Тресков, Хаген, Зайдлиц, Шверин фон Шваненфелд, Фрайтаг-Лорингхофен, Хазе, Линдеман, Хансен, Хофакер, Функх, Йорк фон Вартенбург, Бернардис, Хелмут фон Молкте, Остер, Донани, Дитрих Бонхьофер, Фриц-Дитлоф фон Шуленбург, Хьопнер, Льор и много други. Общо над 20 000 души от германската Съпротива били екзекутирани при кървата чистка, предприета от хитлеристкия нацистки режим от 20 юли 1944 г. до 9 май 1945 г.

Берлин. Процесът над участниците в заговора от 20 юли 1944 г. Д-р Роналд Фрейслер (Roland Freisler) произнася присъдите – гилотиниране, разстрел или обесване …

Все пак бременната съпруга на Клаус фон Щауфенберг успява да оцелее в концлагера. Нина фон Щауфенберг умира на 2 април 2006 г. в баварския гр.Бамберг,


Днес демократична Германия не е забравила и няма да забрави техния подвиг! За това имат грижата и трите изградени центъра, разказващи за историята на германската Съпротива в годините на Втората световна война – Plötzensee Memorial Center, Museum Otto Weidt’ s Workshop for the Blind и Silent Heroes Memorial Center

Ст.н.с. Николай Котев,
Д-р по история.

ХРОНИКА НА АТЕНТАТИТЕ СРЕЩУ АДОЛФ ХИТЛЕР

До завземането на властта, от 1921 до 1932 г.: 4 покушения, в това число и опит за отравяне с газ в хотел „Кайзерхоф”, 1930 г.
1933 г.: 19 покушения, в това число на неизвестен щурмовак на Оберзалцберг и това на групата на Карл Лугер в Кьонигсберг.
1934 г.: 4 покушения, в това число на Бепо Рьомер в Берлин и на Хелмут Милиус също в Берлин.
1935 г.: Д-р Паул Щюрмер в Берлин.
1936 г.: Хелмут Хирш в Нюрнберг.
1937 г. Йозеф Томас в Берлин.
1938 г. Ото Щрасер с група емигранти
Фридрих Вилхелм Хайнц – ударен отряд „Имперска канцелария”.
Александър Фут, Мюнхен.
Морис Баво, Оберзалцберг и Мюнхен (няколко опита)
1938-1939 г.: Ноел Макфарлайн, Берлин.
1939 г. Георг Елзер, Мюнхен.
Ерих Кордт, Берлин
1940 г. Ерих фон Вицлебен, Берлин.
1941-1943 г.: Николаус фон Халем;
Бепо Рьомер, Берлин (няколко опита)
1943 г. Хуберт Ланц;
Ханс Шпайдел;
Граф Гиацинт фон Щрахвиц, Валки (Румъния)
Фридрих Кьониг и барон фон Бьозелагер, Смоленск.
Хьонинг фон Тресков, Фабиан фон Шлабрендорф, барон Рудолф Кристоф фон Герсдорф, група армии „Център”
Неизвестен поляк във „Вълчето леговище”.
Барон Рудолф Кристоф фон Герсдорф, Берлин.
Барон Аксел фон дем Буше-Щрайтхорст, „Вълчето леговище”.
1944 г.: Евалд фон Клайст, „Вълчето леговище”.
Граф Клаус Шенк фон Щауфенберг, „Вълчето леговище” и Берлин (няколко опита).
1945 г.: Алберт Шпеер, Берлин.

THE ARTICLE IS PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ („BULGARIAN ARMY“), N 29 (23657) FROM 20 JULY 20212, p.16-17

MORE PHOTOS:


Един от основните участници в атентата срещу Адолф Хитлер – генерал-фелдмаршал Ервин фон Витцлебен

Началник на щаба на Върховното главно командване на въоръжените сили на Германия генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, рейхсминистра на Имперското Министерства на авиацията Херман Гьоринг, Адолф Хитлер и началника на Партийната канцелария на НСДАП, Мартин Борман. Фотографията е направена веднага след атентата срещу Хитлер — той търка повредената при взрива ръка.

Адолф Хитлер посещава болницата пострадалия при атентата адмирал Карл-Йеско фон Путткамер (Karl-Jesko von Puttkamer)

Участникът в заговора генерал-полковник Ерих Хьопнер (Erich Hoepner) пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Участникът в заговора Адам фон Тротт цу Золц пред нацистския съд. Берлин, Германия.

Съдът над участниците в заговора срещу Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. Вторият от дясно седи Бертхолд Шенк граф фон Щауффенберг (Berthold Schenk Graf von Stauffenberg)

Участникът в заговора, посланика на Третия Райх в Италия Улрих фон Хассел (Ulrich von Hassell); седи Йозеф Вирмер (Josef Wirmer).

Участникът в заговора, културологът Адолф Рейхвейн (Adolf Reichwein), деец на Социалдемократическата партия на Германия (SPD).

Д-р Еужен Болц (Dr. Eugen Bolz) бивш стаатпрезидент на Вюртемберг изслушва смъртната си присъда.

… Отвеждат Петер граф Йорк фон Вартенбург.

Берлин. Процесът над участниците в заговора от 20 юли 1944 г. В средата на залата, със скръстени ръце седи ръководителят на РСХА обергруппенфюрер Ернст Калтенбруннер.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

– THE KEY OF THE WAR: STALINGRAD 1942-1943…


THE KEY OF THE WAR: STALINGRAD 1942-1943…

===
===
===

Германски пикиращи бомбардировачи Юнкерс Ю-87 (Junkers Ju 87) бомбардират жилищните квартали на Сталинград.

Германски минохвъргачен разчет се готви да открие огън по време на боевете в Сталинград. Позицията е оборудвана в яма от авиобомба пред ударен съветски танк  Т-34-76.

Германският разчет на леко пехотно оръдие 7,5 cm LeIG 18 сменя позиция по време на бой в Сталинград.

Немски войник почиства своята карабина по време на почивката между два боя в Сталинград. Есента на 1942 година.

Германска щурмова група в развалините на тракторния завод в Сталинград. Краят на септември – началото на октомври 1942 година.

Санинструктор оказва помощ на ранен войник по време на бой в Сталинград.

Советски автоматчици и с8найперисти на покрива на блок в Сталинград.

Германски военнопленници в района на Сталинград

Пленени герански офицери от 6-а германска армия в Сталинград. Първите четирима отляво на дясно са генерал-майор Ото Корфес(Otto Korfes), командир на 295-а пехотна дивизиия; подполковник Герхард Диссел (Gerhard Dissel), началник щаб на 295-а пехотна дивизия; генералът от артилерията Макс Пфеффер (Max Pfeffer), командир на 4-ти армейски корпус; генералът от артилерията Валтер фон Зейдлитц-Курцбах (Walther von Seydlitz-Kurzbach), командир на 51-ви армейски корпус.