– ШУМ НА ОРЪЖИЯ КРАЙ СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС


                       ВОЕННО ПРИСЪСТВИЕ НА СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС ?

      До скоро не могло на сериозно да се говори за някакво милитаризиране на Арктика – континент, в който традиционен интерес имат РФ, САЩ, Канада, Норвегия и Дания. Но глобалното затопляне на климата, довело до интензивно топене на вечните ледове в Арктика променило това състояние на нещата. Днес, в арктическия шелф били открити огромни и неподозирани преди това находища от нефт и газ и други полезни изкопаеми, открили се нови възможности за корабоплаването и т.н. Всичко това изведнъж повишило интереса  към Арктика, а въпросът за този континент станал възлов в геополитическите пренадчертания за следващите десетилетия на нашия век в редица държави, включително и в Китай. А това органично повишило и военния интерес към този все още малко изследван континент.

      Има ли военно противопоставяне в Арктика?

      Въоръжените сили на  Канада, Норвегия и Дания (държави, които имат традиционен интерес къв Арктика),  са типичен пример на военна слабост, ако стане дума за осъществяването на някакво военно въздействие по отношение на територията и водите на Руската федерация. Днес, техният състав е чувствително намален зв периода, настъпил след завършването на Студената война. Така например, според данни, предоставени от ДОВСЕ , ВС на Норвегия на 1-ви януари 1990 г., имали 205 танка, 146 бронирани бойни машини, 531 артилерийски системи с калибър по-голям от 100 мм, 90 бойни самолета. На 1 януари 2012 г., ВС на Норвегия вече имали в състава си 76 танка, 221 бронирани машини, 67 артилерийски системи, 56 бойни самолети. ВС на Дания на 1-ви януари 1990 г., притежавали 419 танка, 316 бронирани бойни машини, 553 артилерийски системи, 106 бойни самолета, а 22 години по-късно, тя оставила в своите подразделения само 51 танка, 303 бронирани машини, 56 артилерийски оръдия и 45 самолета . Днес във ВС на Канада има 186 танка, 369 бронирани машини, 144 артилерийски системи и 104 бойни самолети.

Вземане на решенията за Арктика - президентът на РФ Владимир Путин и министъра на отбраната Сергей Шойгу

      В наши дни, норвежките ВМС включват шест подводници (тип „Ула“ ), ракетни катери, миночистачи,  и пет фрегати (тип „Нанси“ ) . Датските ВМС – 7 фрегати (4 от които са тип „Тетида“, не притежаващи ракетно оръжие) и 2 кораба за огнева поддръжка тип „Абсалон“. Канадските ВМС – 4 стари подводни лодки, три разрушителя от типа „Ирокез”, 12 фрегати от типа „Халифакс“  и няколко миночистачи. В това свое състояние, нито ВС на Канада, нито пък тези на Норвегия или Дания са в състояние да атакуват крайбрежни цели, даже и при наличието на подкрепящ ги самолетоносач. Нещо повече, поради драстично съкращаване на военния бюджет в началото на 2011 г., датските ВМС обявили за продажба своите единствени три ледоразбивача, които са имали във военноморския флот на страната и които биха могли да играят съществена роля в арктическите води.  

      САЩ също нямат някакви по-големи сухопътни контингенти от своите ВС в региона на европейска Арктика. За сметка на това, пък своето влияние в региона оказва периодичното консолидиране на силите и средствата на неговия Атлантически флот. Към днешна дата, в неговия състав се намират 6 ПЛАРБ и 2 ПЛАРК от типа «Охайо”, 25 ПЛА (18 от типа «Лос Анджелис», 7 от типа «Вирджиния»), 4 атомни самолетоносача от типа «Нимиц», 10 крайцера от типа «Тайкондерога», 29 ескадрени миноносеца от типа «Орли Бърк», 10 фрегата от типа «Оливер Перри» и десетки други спомагателни кораби. В состава на американския Атлантически флот навлизат нови ПЛА от типа «Вирджиния», есминци от типа «Орли Берк», ДВКД от типа «Сан Антонио», а се извеждат старите ПЛА от типа «Лос Анджелис» и фрегатите от типа «Оливър Перри». В този свой състав, Атлантическия флот притежава гигантски ударен потенциал, тъй като всички негови ПЛА, крайцери и ескадрени миноносци са въоръжени с КРМБ «Томахоук».

ПЛА 667 в базата си в Северодвинск

      Все пак, трябва да се вземе предвид, че този флот „служи“ не само в акваторията на целия Атлантически океан, но и тази на  Средиземно море. Но все още в Арктика, корабите от флота  му се появавали и появяват много рядко.

      САЩ също имат известно сухопътно военно присъствие в близост  до Европейска Арктика,което е разположено преди всичко в Аляска. Там има дислоцирани  две сухопътни бригади от състава на 25-а лека пехотна дивизия (чийто щаб се намира на Хаваите?) и две крила от американските ВВС (3-то и 354-о), включващи по две ескадрили от изтребителите F -22 и F -16 , по една ескадрила от изтребители F – 15, а така също и от AWACS E – 3B и транспортни самолети C -17 . В допълнение към това, на Аляска е разположено и 176-о крило от авиацията на Националната гвардия на САЩ, имаща в състава си транспортните самолети C – 130H. Улесние в бързото набиране на сили и средства, могло да окаже и отлично развитата и изградената  система от летища, построени на територията на Аляска.

      Именно тук в Аляска, във Форт Грийли е бил изграден най-големия позиционен район от глобалната система за ПРО на САЩ, осигуряваща ракетите GBI. Тук са били построени и 26 подземни силоза за тези ракети, но една голяма част от тях била наводнена през юни 2006 г. по време на силните проливни дъждове. От своя страна ВМС на САЩ не предполагат да изградят някаква основна морска база тук в Аляска, при това от 4-те техни ледоразбивачи, които трябвало да носят постоянно дежурство в Арктика, всъщност три от тях се намират в Сиатъл и един –  в акваторията на Големите езера.

Подготовка за полет на летището ТЕМП

      В Русия, напротив, в Европейска Арктика отдавна е била осъществена концентрация на сериозни военни сили. Те включват единиците от Северния флот (включително и 61-ви полк морска пехота), 200-та мотострелкова бригада (известна още като“Арктическата“) и две зенитно-ракетни полка – единият, разположен на Колския полуостров и въоръжен с ракети С – 300П, а другия – също с  ракети С – 300П, но разположен в района на главната база на руския Северен флот в  Северодвинск.

      Днес, руския Северен Флот има в състава си 6 ракетни стратегически подводни крайцери от проекта 667БДРМ, 13 подводни лодки (три от проектите 949A , по две от проектите 945 и 945A и шест от проекта 971), 7 дизелови подводни лодки от проекта 877, 10 други подводни лодки, специални сили, един самолетоносач, 3 ракетоносни крайцера, два разрушителя от проекта 956 , 5 големи (четири от проекта 1155 и един от проекта 1551.) и 6 малки (от проекта 1124M) кораба за борба с подводници, три малки ракетни кораба от проекта 1234, 11 миночистачи, 4 големи десантни кораба от проекта 775.

      Съществуват няколко сценария за евентуални военни действия в Арктика. Те са както следва:

      Нападение на територия на Руската федерация

      Погледнато от страни, се виждало, че въоръжените сили на САЩ (включително и нейната авиация) биха могли лесно да достигнат на Чукотка, където Русия нямала развърнати свои армейски съединения. Най-близките от Чукотка съединения се намирали в Камчатка (мототрелкова бригада), а останалите – в региона на Хабаровск и Приморск. В случай на възникването на военен инцидент между Русия и САЩ, първата не би била в състояние да осигури отбраната на Чукотка, поради осъществяването на евентуална блокада на американския флот. Единственото спешно нещо, което би могло да се осъществи е прехвърлянето на въздушнодесанта дивизия и поемането на въздушна защита от руските ВВ, доката пристигнела мотострелковата бригада от Камчатка.

СХЕМА НА ВМС НА РУСИЯ

      Но този евентуален военен инцидент е малковероятен, защото не се разбира, какво би дало за САЩ, окупацията на Чукотка като част от руското крайбрежие на Арктика във военнополитически план, а и американската територия би била заплашена веднага от нанасянето на руски ядрени удари. По-сериозна заплаха би представлявало евентуалното концентриране на единиците на американския Атлантически флот, които биха могли от арктически води да нанесат изненадващ удар с конвенционални ракети „Томахоук” по обектите на руските стратегически ядрени сили (СЯС). Но дори и този апокалиптичен сценарий е малковероятен за изпълнение. Концентрирането на корабите от американския ВМС в близост до рускте води,  автоматично би  изтрило  елемента „внезапност” в неговите планове, а и едно нападение с ракети „Томахоук” автоматично би довело до пълномащабна ядрена война между САЩ и Русия. Тук веднага биха се включили и руските ПЛАРБ със своите крилати ракети с морско базиране (КРМБ) и дивизиите със стратегическите ракети, разположени на територията на Сибир и намиращи се извън обсега на американските атаки. 

Тук се вземат решенията за Арктика - ситуационния център на руското МО

      Нефтените и газови находища

     Другият евентуален повод за въоръжен конфликт е свързан с борбата за разпределението на огромните въглеводородни находища, разположени в арктическия шелф. Но добивът на газ и нефт от морското дъно, при условието на временното покритие с лед е все пак едно голямо комплексно (финансово и технологично) предизвикателств, което не може все още да бъде решено от гледна точка на юридически, политически и най-вече от военни виждания. Този конфликт към днешна дата изглежда все още илюзорен, тъй като от всички новооткрити нефтени и газови находища нямат своята принадлежност към една или друга страна само 3%.

      Стратегическият  морски път

      Конфликт с по-голяма доза на увереност би могъл да възникне във връзка с ползването на стратегическия Северен морски път(СМП) от корабоплаването в арктически води. Но това би могло да стане в случай на по-продължително освобождаване на акваторията от ледената покривка. Днес, основната задача на руското военнополитическо ръководство е да осигури засилването на своя контрол върху Северния морски път, като не позволи поставянето на товаропревозването по СМП под международен контрол. Последният всъщност би интернационализирал северния маршрут и би отслабил руското влияние в арктическия регион. Не трябва да се забравя, че Севернияморски  път е единствената транспортна артерия на Русия, която е способна да интегрира отдалечените райони на руския  Далечен Север и техния ресурсен потенциал в националната и световна икономика. И днес, това успешно се решава, чрез засилването на руското военно присъствие в Арктика. Не трябва също така да се забравя, че Северния морски път от Европа към Азия е с около 5000 км по-къс от морския маршрут през Суецкия канал, а т.нар Севезопаден проход е с около 9000 км по-къс от този през Панамския канал.

Prirazlomnaya Towing Begins in August

      Китайски интерес

      Последен теоретичен военен конфликт в Арктика може би е свързан с интереса и новата дейност на Китай в Арктика. През 2008 г. Китай открил своя научноизследователска станция  на остров Шпицберген. Едновременно с това многократно започнал да се появява и китайския ледоразбивач „Снежен дракон”, който преди това плувал във водите на Антарктида. Уместно е да отбележим, че Китай продължава да изпитва остра нужда от всяакакви природни изкопаеми и за да се сдобие с необходимите и ресурси и територия е готова на всичко, включително и с употреба на военна сила. Така че за Пекин, природните ресурси от Арктика са от стратегическо значение. Единственото възпиращо днес Китай положение е, че тя въпреки бързия растеж на състава на своите ВМС,  все още не е в състояние да изпълнява някакви военни операции в Арктика, най-вече заради липса на бази в региона.

      Проблемите остават

      За сега, изпълнението на различните военни сценарии в обозримо бъдеще в Арктика е изглежда немислимо. Но при това се забелязва и една тенденция – колкото е по-висок руския военен потенциал в региона, толкова е по-ниска вероятността от военен сблъсък. Т.е., опасността от война е обратно пропорционална на увеличаването на военните способности на Русия в Арктика. Прилагането на военен сценарй в региона намалява и от тякои действия и стъпки и на самата американска администрация. От една страна, намаляването на военния бюджет в САЩ довело до премахването на ежегодните военни учения, провеждани на територията на Аляска, което от своя страна увеличило доверието между Вашингтон и Москва. От друга страна, опитът от войните в Югославия през 1999 г. (овладяването на летището в Прищина от руски въздушнодесантен батальн), а така също и войната през август 2008 г. между Грузия и Русия, показали, че САЩ и останалите европейски държави от НАТО психологически не са подготвени за ограничен военен конфликт с Русия (дори и извън руска територия). Това се отнася също така и до сблъсъка на флотовете в Арктика.

Част от Северния флот в арктически води

      Днес, по думите на адмирал Чирков ”участието на Министерството на отбраната на Русия в осигуряването на националните интереси на РФ в Арктика е продиктувано от необходимостта от ясни гаранции за безопасността на държавата в този важен стратегически регион”.

      В средата на септември т.г. руското военно ръководство постави началото на един нов проект – възобновяването на своето постоянно военно присъствие в Арктика. За това съобщил в Ситуационния център на МО на РФ генерал Аркадий Бахин, по повод започналия поход на корабите от Северния флот, предвождани от тежкия атомен крайцер „Петр Великий”. Повод за този поход е преди всичко развърналото се мащабно строителство на бъдещата военновъздушна база на територията на арктическите Новосибирски острови. Там е започнало възстановяването и усъвършенствуването на летището „Темп”, което към края на октомври т.г. е трябвало да приема транспортните самолети Ан-72 и Ан-74. Разширявала се и се удължавлаа полосота за приземяване и излитане, като тя трябвало да приема и тежкотоварнитеи самолети от типа „Антей” и „Ил-76”, което по думите на генерал Аркадей Бахин щяло да „позволи по-нататък да се нараства групировката и средствата на островите от Архипелага”. Това постоянно действуващо летище има полоса, при която са използвани материали, позволяващи да се издържат извънредно ниските температури. Развърната е станция за спътникова връзка Р-441ЛМ, а за осигуряването на аварийна свръзка са развърнати приемно-предаващи терминали от спътниковата система „Иридиум”. По думите на генерала, последващите задачи на силите от Северния флот ще бъде изпълнението на подобни дейности в района на островите Земя на Франц-Йосиф и Нова Земя.

     

                                                   Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

 

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0002

 

Advertisements

– WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? (THE MILITARY`S MISTERY MACHINE)


СМЕРЧОВЕ, МЪЛНИИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ПО ПОРЪЧКА!?

Безумното въздействие върху земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера се превръща в глобална опасност за целия свят
Известно е, че в края на 70-те години на миналия век СССР и САЩ подписват съглашение за забрана на проекти от геофизиката, които могат да бъдат използвани за военни цели. Въпреки това обаче разработването им, скрито в мъглата на недомлъвки, спекулации и дори мистика, продължава под формата на научни изследвания.
Точно такава разработка, по мнението на много учени, е и специалната американска програма HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program или Програма за високочестотни активни аврорални изследования, т.е. изследвания на Северното сияние). За неин кръстник се смята американският учен от Тексас Бернард Дж. Истлунд, който още през 80-те години получава патент за „Метод и техника за въздействие върху участък от земната атмосфера, йоносферата и магнитосферата“.

Антенният комплекс на „ХААРП“. (HAARP antenna array)

Днес, в северната част на САЩ, на 400 км от Анкоридж (щата Аляска), във военния полигон Гакхона е разположен един необикновен обект. Огромен участък от територията на полигона буквално е „залесена“ с гора (180 броя) от 25-метрови антени. Това е т.нар. Арфа (аврорална резонансна фазирана антена), неотменима част от самата „HAARP“.
„Арфа“ е разработена за въздействие върху йоносферата – слой от атмосферата, намиращ се на 50 км над земната повърхност. Въздействието се осъществява на обширно поле с монтирани на него синхронно работещи антени. Енергията от излъчваните радиовълни може да се концентрира и модулира в предели, немислими и с невиждана до днес мощност за науката. Най-просто казано, установката „Арфа“ представлява обърнат наопаки радиотелескоп – той обаче не лови сигнали, а ги излъчва и е
способен буквално да „свари“ горните слоеве на атмосферата

Поглед към диагностичните сензори на „ХААРП“. (Overview of the HAARP Diagnostic Sensors)

Като резултат на смущенията в йоносферата възниква поток от дълги вълни, които ще се върнат обратно, пронизвайки земята, водата и самите нас. Официално комплексът за йоносферни изследвания (HAARP) е построен за изучаването на природата на йоносферата и за развитието на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на САЩ. Предполага се и използването на HAARP за откриването на подводни лодки, за подземна томография на недрата на планетата и за т.нар. пробиване на йоносферата. Но според учените, в САЩ се подготвя нов вид оръжие, т.е. в рамките на HAARP се разработва интегрално геофизическо оръжие, оказващо въздействие върху околоземната среда чрез радиовълни с висока честота. Значимостта на този качествен скок в системата на въоръженията е сравнима единствено с прехода от хладното към огнестрелното или от обикновеното към ядреното оръжие.
Полигонът е заграден с бодлива тел, периметърът му се охранява от мобилни въоръжени патрули на морската пехота, а въздушното пространство над т.нар. изследователски стенд е затворено от пролетта на 1997 г. не само за гражданските, но и за военните самолети. След събитията от 11 септември 2001 г. около HAARP са поставени и противовъздушни комплекси на ПВО на САЩ.

Въздушна снимка на комплекса „ХААРП“, погледнато източно от Маунт Санфорд, Аляска. (View of HAARP from the air, looking East towards Mount Sanford.)

За това, че установката има за цел да изучава възможностите за бойно използване на смущенията в йоносферата и магнитосферата на Земята, говори и фактът, че тя е построена със съвместните усилия на ВВС и ВМС на САЩ. Научните списания твърдят, че с помощта на HAARP може да се предизвикат изкуствени Северни сияния, да се заглушават задхоризонталните радиолокационни станции от системите за ранно предупреждение на пусковете на балистични ракети и да се откриват подземни секретни комплекси на противника. Радиоизлъчването HAARP е способно да прониква дълбоко под земята и да диагностицира тайни бункери и тунели, да изгаря електрониката, да разрушава космическите сателити.

The HAARP HF Ionosonde Antenna
Използвайки HAARP, специалистите се опитват да създадат технологии за въздействие върху атмосферата, което би изменило времето дори до създаването на различни стихийни бедствия: мощни земетресения, валежи, наводнения, урагани…
Електромагнитно вместо ядрено оръжие?
В състава на HAARP влизат антени, радари, лазерни локатори, магнитомери, компютри за обработка на сигналите и за управлението на антенното поле. Целият този комплекс се захранва от мощна газова електростанция и шест дизел-генератора. С развръщането на комплекса и с изследванията в него се занимават лаборатории по астрофизика, геофизика, средства за поразяване. От 2000 г. в състава на експеримента е включен и крайцерът „Уискънсин“, на който е разположено нужното оборудване.

Днес са създадени и действат вече пет излъчвателя с различна мощност за целенасочено въздействие върху човешката среда на обитаване. Три от тях се намират на Скандинавския полуостров, четвъртият – в Аляска, а петият – на остров Гренландия.
Излъчвателите на HAARP са качествено ново ниво на техниката. Когато ги включват, равновесието на околоземната среда се нарушава. Нагрява се йоносферата. Американците вече са успели да получат изкуствено удължени плазмени образувания с километрични дължини, другояче казано – гигантски кълбовидни мълнии! Това позволява да се каже, че е създадено геофизическо оръжие. Какво ще се случи, ако се включат на пълна мощност и петте излъчвателя на HAARP, съвременната наука не може да обясни. Интегралните системи на геофизическото оръжие с това са страшни, че атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята стават не само обекти за въздействие от излъчвателите, но и се превръщат в част от тези оръжейни системи.


Какво може да направи една лавина от заредени частици
С използването на излъчвателите от HAARP в избран район може да бъде напълно нарушена въздушната и морската навигация, да се блокират радиовръзките и радиолокацията. Може също да се изкара извън строя бордната електронна система на изкуствените космически апарати, балистични ракети, самолети и различни наземни системи. В произволно очертан регион може напълно да бъде прекратено използването на всички видове въоръжение и бойна техника. Интегралните системи на геофизическото оръжие са в състояние да предизвикат мащабни аварии във всякакъв вид електрически мрежи, нефтопроводи и газопроводи.
Следващото ниво е негативното въздействие върху биосферата, в това число и върху психическото здраве на населението на отделни държави и дори на група държави. Съгласуваната работа на петте излъчвателя от HAARP е в състояние да доведе до необратими негативни геофизически, геологически и биологически катаклизми от планетарен мащаб. С други думи казано, ще бъде изменена средата на обитаване на хората.

Вандализмът в небесата…

Днес действащата система HAARP обхваща Северното полукълбо от полюса приблизително до южния бряг на полуостров Крим. От 2002 г. в Европа и Азия вече се наблюдават катастрофални наводнения и суши, урагани, включително и гигантски смерч до бреговете на Италия. Всичко това позволява да се допусне, че тези явления са свързани с изпитанията на системата HAARP. А какво ще се случи, ако американците създадат подобна система и в Южното полукълбо? И сега се допуска, че Съчуанското земетресение от 2008 г. и това в Хаити от 2010 г. са следствие от работата на излъчвателите на HAARP.


Учените не остават безучастни към новото предизвикателство
– На 5-7 май 1997 г., по време на 12-ата Генерална асамблея на ООН, д-р Николас Бегич, основател на издателствата „Ърт-Пулс Прес“ и съавтор на книгата „Арфа“ за падналите ангели“ и „Възходът на Земята“, изнася в Европарламента доклад, посветен на проблема за дейността на правителството на САЩ в Арктика и създаването на „Арфа“
– На 5 февруари 1998 г. комисията на Европарламента по въпросите на сигурността и разоръжаването провежда слушания по проекта „Арфа“. За възможностите на „Арфа“ и новите военни технологии отново докладва изтъкнатият американски учен д-р Николас Бегич.

Вандализмът в небесата…

– Бившият военнослужещ от френската армия Марк Филтерман в сп. „Intelligence Newsletter“ от 16 декември 1999 г. говори за „климатична война“ и развива тезата, че СССР и САЩ в края на 80-те години на миналия век са разработили ноу-хау за манипулирането на климатичните изменения. Той посочва няколко метода за постигането на подобен ефект
– Д-р Розалия Бертел в „Таймс“ от 23 ноември 2000 г. твърди, че проектът HAARP включва разработка на предизвикването на урагани и тайфуни или отклоняването и пренасочването на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикването на суши или наводнения в определени райони на света.

Тук са само някои от последиците…

– На 14-15 август 2003 г. електромрежата на Североизточните щати в САЩ се повредили. Без ток останали над 50 милиона американски граждани от Ню Йорк до Детройт. По-късно се оказало, че инсталацията НААRР в Гакона, Аляска е била включена на 14 август точно в 16.00 часа!

– На 23 август 2003 г., столицата на Финландия – Хелзинки, изгубила мистериозно всякаква комуникационна връзка със света.

Елемент от системата HAARP, който продължава да действува и днес…

– На 24 декември 2004 г. огромна вълна от безпрецедентно гигантско цунами, предизвикано от подводно земетресение от 9 степен по Рихтер с епицентър северно от остров Суматра, Индонезия, заляло едвам ли не половината територия от света.

– На 30 август 2005 г. ураганът „Катарина” от 5-та категория премина опустошително върху няколко американски щата и върху град Ню Орлеанс. След него имало много човешки жертви и унищожена инфраструктура.

– На 12 май 2008 г. станало огромното земетресение в Съчуан, Китай. Освен огромните човешки жертви, то довело и до преливането наводите на 40 големи реки.

–  На 13 януари 2011 г. станало земетресението в Хаити, което било от 7 степен по Рихтер и което убило около половин милион хора.

–  През март 2010 г. изригнал вулканът в Исландия, поставил за известно време на границите на оцеляването на самаолетните полети в Европа.

– На 22 февруари 2011 г., мощно земетресение от 6,5 степен по Рихтер унищожило втория по големина град в Нова Зеландия, намиращ се на южния остров Крайстчърч.

–  На 11 март 2011 г. в Тихия океан, срещу североизточния бряг на Япония станало земетресение, което получило названието „мегатрусът Сендай”. То успяло да измести японските острови с 4,5 метра, да съкрати деня с 1/1000000 част от секундата и да измести оста на Земното кълбо.

– Последвалото след това земетресение в Австралия от 5,7 по Рихтер, накарало доста хора да си спомнят за американската шпионска база Pine Gap, която случайно се намирала близо до епицентъра на споменатия трус, на дълбочина от 10 км.
Разследванията продължават и днес, а страшното бедствие в Япония ги прави още по-спешни и по-необходими.


Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper  „Дума“ („Word“), Sofia, N 88 from 16th April 2011. See – http://www.duma.bg/duma/node/13552

Creative Commons License
WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

More information: https://www.youtube-nocookie.com/v/xo-T_KvLNdQ?version=3&hl=bg_BG

2. http://www.haarp.alaska.edu/haarp/cam1.html

– THE STOLEN TREASURES OF EUROPE. A MAD DREAM WHICH THE FUHRER COULD NOT SEE COME TRUE: A GIGANTIC MUSEUM OF ALL PEOPLES WITH STOLEN WORKS OF MANY COUNTRIES


ОГРАБЕНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ЕВРОПА. ЕДНА БЕЗУМНА МЕЧТА, КОЯТО ФЮРЕРА НЕ МОГЪЛ ДА ОСЪЩЕСТВИ – С КРАДЕНИ ТВОРБИ ОТ МНОГО СТРАНИ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН ГИГАНТСКИ МУЗЕЙ НА ВСИЧКИ НАРОДИ.

С идването на власт на нацистите в Германия започва разработването на подробни планове за строителството на нова могъща държава – хилядолетен райх, като едновременно с това е обърнато сериозно внимание върху утвърждаването на нацистката идеология и духовна култура. Несъстоялият се художник и архитект Хитлер решава да реализира своите мечти с построяването на музей на всички народи, който да бъде издигнат в родния му град Линц, на брега на красивия Дунав. Световни шедьоври трябва да заемат своето място в него, но как се събират те?

Неизвестните известни крадци

В своя “Военен дневник” началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на нацистка Германия генерал-фелдмаршал Франц Халдер споменава името Ханс Поссе.

Д-р Ханс Поссе (Dr. Hans Posse)
Кой е Ханс Поссе? Tова е един от най-големите крадци на Европа, любимец на Хитлер, прекупвач на крадена стока за дребни монети, Посcе е директор на Дрезденската държавна картинна галерия, личен пълномощник на фюрера за Музея на всички народи в Линц, под чиято диктовка са били ограбени всички окупирани държави. Взети са картини, графики, акварели, църковна утвар, частни и държавни колекции и т.н. Той успява да се измъкне от заслужената бесилка в Нюрнберг само заради неочакваната си смърт през 1942 г.
Малко е известен фактът, че на Балканския полуостров с подобна дейност се занимава друг високопоставен нацист – военният аташе на Германия в София полк. фон Шьонебек. Археологът фон Шьонебек успява още преди войната да огледа подробно всички балкански музеи. С негова помощ хитлеристите с “научна цел” започват разкопки в търсенето на ценностите на Древна Гърция. Всичко намерено веднага се изпраща в Германия.

Какво представлява интерес?

На 28 януари 1941 г. Алфред Розенберг пише до райхфинансиста Шварц за проведена успешна конфискация в Белгия и Нидерландия. Във Франкфурт на Майн е най-голямата в света еврейска библиотека, наброяваща 350 хил. тома, и може да се допусне, че тук от Холандия са постъпили още приблизително 200 хил. тома.

Централният панел на Гентския Олтар: «Шествието на отшелниците и пилигримите».

Ето един малък и непълен списък на откраднатото само от Франция и то за периода от 5 май до 14 септември 1941 г. :
1. Колекцията на вдовицата Хирш (Hirsch), съпритежателка на банкерския дом Луи Хирш, Париж, състояща се приблизително от 30 произведения на изкуството, а също така и на нотна тетрадка с произведения на Рихард Щраус.
2. Колекцията на д-р Васерман (Wassermann), Париж, състояща се от 75 картини, изключително от нидерландски и фламандски мастори.
3. Колекцията на Херман, Жан и Исаак Хамбургери, състояща се от 39 картини, в това число и 4 платна на Рембранд.
4. Колекцията на Соломон Флавиан, състояща се от 26 картини, в това число много от работите на Курбе.
5. Колекцията на Зауербау (данни за нея няма).
6. Колекцията на д-р Ерлангерд-р Розенфелд.
7. Колекцията на Тиери.
8. Колекцията на Оскар Федерер, състояща се от една картина на Клод Моне.
9. Колекцията на гърка или арменеца Ампарцумян. Става дума за три картини на Ван Дайк, Каналето и Антонио Пуги.
10. Колекцията на Андре Жан Зелигман от 27 картини, в по-голямата си част от ХVII-ХVIII век, в това число и три картини на Фрагонар.
11. От пет бронирани помещения на Банк дьо Франс и Креди Лионе в Париж е извадено наследството на Едмонд дьо Ротшилд, на Александрина и Джеймс-Арман дьо Ротшилд. Отделно са конфискувани различни съкровища не само в Париж, но и в техни имения в Бордо, Довий и др.
12. Колекцията на Леви дьо Бенцион.
13. Колекцията на Давид-Вейл.
14. Колекцията на Кан.
15. В Банк дьо Франс в Невер и Ангулем също е конфискувано имуществото на Александрина и Морис дьо Ротшилд, както и това на Едуард, Джеймс Арман, Робер, Филип и Ежен дьо Ротшилд – платна, рисувани от Диего де Веласкес, Франсиско Гоя, ван Дайк, на бащата и сина Тиеполо, на Антоан Ватто, Рейнолдс, Пол Сезан, Ван Гог и т.н. Списък от 22 страници посочва съдържанието на 42 сандъка, с перлени накити, пръстени, брошки, висулки, браслети, диадеми с брилянти и др.
16. Колекцията на Вил Пикар (Will Picard), състояща се от 124 картини на майстори с обща стойност приблизително 16-17 милиона франка.
17. Колекцията на Розенберг (Rosenberg), състояща се приблизително от 160 картини.
18. Колекцията на Щерн (Stern) от картини.
19. Колекцията на бившия австрийски генерален консул в Париж Вайс (Weiss).
20. Колекцията на пианистката Ванда Ландовска (Wanda Landowska) от исторически музикални инструменти, в това число и фортепианото на Шопен.
21. Колекцията на търговеца на произведения на изкуствата Вилденщейн (Wildenstain).
22. Колекцията на живеещата в Париж гражданка на САЩ госпожа Гулд (Gould).
През декември 1941 г. започва хитлеристката Акция М (мебел), по време на която във Франция са ограбени 69619 апартамента, от тях 38 хиляди в Париж. Всички мебели са извозени в 26 984 товарни вагона.
В търсенето на ценности хитлеристите ограбват много френски дворци, като само от двореца Шамбор са взети около 1500 картини. Стотици и стотици са имената и фамилиите на ограбените във Франция. Със специални транспорти са изпратени 53 предмета на изкуството за фюрера в Мюнхен и 594 предмета ( картини, скулптури, мебели, тъкани) за райхсмаршал Херман Гьоринг. От април 1943 г. до юли 1944 г. са изпратени 29 транспорта – 137 вагона с 4174 сандъка и поставени в шест хранилища.
Мащабите на ограбването на Европа са видни от следния факт – само починалият през декември 1942 г. Ханс Посе успял да събере за своя любим фюрер 1200 шедьовра.

American soldier inspects German loot stored in a church at Elligen, Germany, 24 April 1945

И все пак ценностите се връщат
Малка част от тези награбени съкровища са намерени. След капитулацията на Германия американските спецслужби откриват в шахтата Алтаусзее:
5350 картини на стари майстори,
220 рисунки и акварели,
1039 гравюри,
95 гобелени,
68 скулптури,
32 сандъка с монети,
128 образци на оръжие и рицарски доспехи,
64 уникални комплекта старинна мебел,
79 контейнера с изделия на художествен порцелан и стъкло,
237 съндъка с книги, свитъци, ръкописи и колекции от пощенски марки.
А такива шахти не са една или две, вероятно са десетки. Поради взривяването на входовете им, достъпът до тях е невъзможен.
И все пак тайната не може да бъде скрита. Така например, още през март 1945 г. американски агенти наблюдават прехвърлянето на един от “златните” колети на нацистите. То е извършено от Италия, като съдържанието му е внесено в бронираните убежища за ценности на швейцарски банки.

Gen. Dwight D. Eisenhower, Supreme Allied Commander, accompanied by Gen. Omar N. Bradley, left, CG, 12th Army Group, and Lt. George S. Patton, Jr., CG, US Third Army, inspects art treasures stolen by Germans and hidden in a salt mine in Germany, 12 April 1945.

В края на XX век, под натиска на САЩ и международните еврейски организации, в много от държавите са създадени правителствени комисии по нацистките “златни” колекции. Един любопитен факт: през 1999 г. френската комисия открива такава колекция… в официалната резиденция на самия президент на Франция – Елисейския дворец. Тя се оказва съставена от художествени картини на стари майстори, конфискувани от нацистите от френските евреи.
Днес много от смятаните за изчезнали експонати се намират в различни банки. Не е известно дали те ще бъдат някога разкрити, но да не губим надежда.

Ст.н.с. II ст. Николай Г.Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), № 28 (4638) from 3rd February 2007.

Creative Commons License
„THE STOLEN TREASURES OF EUROPE. A MAD DREAM WHICH THE FUHRER COULD NOT SEE COME TRUE: A GIGANTIC MUSEUM OF ALL PEOPLES WITH STOLEN WORKS OF MANY COUNTRIES“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

OTHER PHOTOS:

Manet’s „Wintergarden“ A painting by the french impressionist Edouard Manet, titled „Wintergarden“, discovered in the vault at Merkers, Germany, 25 April 1945.

General Dwight D. Eisenhower, Supreme Allied Commander, and General Omar N. Bradley, CG, 12th Army Group, examine a suitcase of silverware, part of German loot stored in a salt mine at Merkers, Germany, 12 April 1945.

Bradley, CG of the 12th Army Group; MG Manton Eddy, CG, XII Corps, and COL Bernard Burnstern, tours German salt mines in which stolen treasure was hidden. Germany, 12 April 1945.

ReichsBank wealth, SS loot, and Berlin Museum paintings that were removed from Berlin to a salt mine vault located in Merkers, Germany. The 3rd U.S. Army discovered the gold and other treasure in April 1945.

Chaplain Samuel Blinder examines one of the hundreds of „Saphor Torahs“ (sacred scrolls) part of a cache of Hebrew and Jewish books that were stolen and collected from every occupied country in Europe. Germany, 6 July 1945.

Six trucks with part of the half billion dollars worth of Florentine art treasure, which was taken to Bolsano by retreating Germans, arrives at Piazzo Dei Signoria, Florence, Italy and passes by reviewing stand of American, English and Italian officials. Italy, 21 July 1945.

One of the trucks that transported the art treasures to Florence, Italy. The paintings had been stolen by the German Army and recovered by the U.S. Army and returned to the city of Florence. Italy, 23 July 1945.

The Hungarian Royal Crown jewels have been in the custody of the Seventh U.S. Army along with the Hungarian guard. The jewels are going to the U.S. Army repository at Frankfort, Germany for safe keeping. 3 August 1945.

The Diego Velazquez Painting „Philip IV King of Spain“, being examined by GEN Mark W. Clark, CG USFA, who was the host to allied leaders, and the Austrian people during a ceremony where art treasures recovered by the U.S.Army were returned to the rightful owners. LT. GEN Emile Marie Bethourart of France, LT. GEN. R.L. McCreery of Britian, Mr. Figl, Chancellor of Austria, and COL. GEN. Alexеy Sergeevich Zheltov, The assistant to the Supreme commissioner of the USSR in Austria, were guests of GEN Clark. Austria, 19 December 1948. 

The Alfred Rosenberg (ERR) files in a room of the Neuschwanstein Castle. The largest Nazi art loot cache was found by units of the 7th U.S. Army when they explored tunnels under the castle. Germany, 13 May 1945. 

M. SGT Harold Maus of Scranton, PA is pictured with the Durer engraving, found among other art treasures at Merker. Germany, 13 May 1945.  

An unknown Rembrant recovered safe in Munich, Germany, 13 May 1945.  

IMG

IMG_0001