– THE BIGGEST MACHINATIONS IN UNITED STATES DURING XX AND XXI CENTURIES


НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МИСТИФИКАЦИИ НА ХХ И ХХI ВЕК В САЩ

Великанът от Кардиф. През 1868 г., американският археолог Джордж Хал от Бинхемтон докарал от Чикаго в Кардиф, щат Ню-Йорк, и закопал във фермата на своя брат, направен от гипс триметров великан. Гигантът стискал с дясната си ръка корема, показващ уж, че в момента на умирането е страдал от болка. За две години на подготвяната мистификация Джордж Хал, с най-остри инструменти създал и най-дребните детайли по статуята: ноктите на пръстите, ноздрите, половите органи, порите на кожата. След една година, на 15 октомври 1869 г., работници „случайно” открили погребението. Хората повярвали, че пред тях е фигурата на вкаменен великан, или най-малкото, че това е древна фигура, и туристите започнали да пристигат във фермата. Знаменитият импресарио П.Т.Барнум предложил да откупи находката за 50 хиляди долара, но му било отказано. Тогава той създал собствен гигант и обявил, че все пак е купил гиганта. Започнал съдебен процес, по време на който всяка от страните твърдяла, че опонентът разполага с фалшивка. В крайна сметка Хал признал, че великанът от Кардиф е мистификация.

Момчето от въздушния балон. На 15 октомври 2009 г., светът бил развълнуван от съобщението за шестгодишното момче Фалкон Хин от Колорадо, което било отнесено от саморъчно направен въздушен балон. Момчето било заплашено от сериозна опасност, тъй като могло да замръзне или се разбие с балона. Когато балонът се приземил на едно от полетата, спасителите побързали да извадят момчето, но не го намерили в кошницата. Появила се дори информация, че момчето могло да изпадне от кошницата по време на полета. Обаче скоро се изяснило, че момчето е живо и здраво, и никъде не е летяло, а всичко това е разиграване, направено от родителите на Фалкон. Малко по-рано те участвували в едно реалити-шоу и искали да се прославят още веднъж. В крайна сметка, срещу тях бил започнат криминален процес.

Microsoft I: Католическият Microsoft. През 1994 г., в Интернет се появил „прес-релиз на Microsoft», в който се твърдяло, че корпорацията Microsoft е откупила Католическата църква. В документа били посочени думи, уж принадлежащи на Бил Гейтс: „Обединените ресурси на Microsoft и на Католическата църква ще ни позволят да направим религията по-проста за възприемане и по-весела за по-широк кръг от хората”. «Прес-релизът» получил толкова широко разпространение, че на Бил Гейтс се наложило да публикува опровержение. Инцидентът влязъл в историята като първата най-голяма интернет-мистификация.

Microsoft II: Електронната поща ще те направи богат. Друга чудесна (и къде по-забъркана) мистификация с участието на Microsoft започнала приблизително по същото време, в което се появил и «католическия» инцидент. Потребителите в Интернет започнали да получават фалшиви писма от корпорацията Microsoft, която уж предлагала да се вземе участие в много важно нейно изследване. За тази цел трябвало да се изпрати полученото писмо до своите познати. За всяко изпращане корпорацията е била готова да плати 245 USD. Но това не е всичко. Ако човекът, до който е било изпратено писмото, на свой ред го изпрати на още някой-друг, то първият изпращач ще получи към сумата от 245 USD още 241 USD. И тъй нататък. Желаещите да попечелят в изпращането на писма се оказали твърде много…

Феноменалният питчър Сид Финч. През април 1985 г., американското списание Sports Illustrated публиковал разказа за най-новата покупка на бейзболния отбор New York Mets. Сообщало се, че това е играчът Сид Финч (Sidd Finch), който хвърлял топката с поразителна скорост – 270 км/ч (почти 2 пъти по-бързо от другите играчи) и не грешил при хвърлянето. И при това, Сид никога не е участвувал в тази игра. Да получи такива феноменални способности, уж му помогнали занятията в един тибетски манастир под личното ръководство на великия лама Milaraspa. Както обикновено се случвало, много от хората повярвали на това и Sports Illustrated бил затрупан от молбите на читателите да се разкаже повече за феноменалния играч. Оказало се, че статията била първоаприлска шега, измислена от журналиста Джордж Плимтон.

Разиграването на Сара Палин. По време на миналата президентска гонка в САЩ, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия Сара Палин (тя и губернатор на щат Аляска) станала жертва на телефонно разиграване от страна на канадския комик и радиоводещ Марк-Антуан Одет, който се представил за президента на Франция Никола Саркози. По време на телефонния разговор, Палин успяла да обсъди с „Никола Саркози” „различни политически въпроси, сложностите в ходенето на лов с вице-президента Дик Чейни и разбира се, красавицата-жена на френския президент”. По време на разговора Одет на няколко пъти достатъчно ясно намеквал за това, че това е разиграване, обаче тя и до самия край не разбрала за това. Например, той съобщил, че наблюдава преизборната кампания чрез своя съветник в САЩ френския певец Джони Холидей, а канадския певец Стеф Карс, „президента на Франция” произвел в премиер-министър на Канада. Но Сара не показала никакво недвоумение. В края на беседата „Никола Саркози” казал, че на него много му е харесал „документалния филм” за Палин, като споменал при това за порнографската лента с названието“Nailin` Paylin”, заснета от създателя на списанието „Hustler” с актриса, приличаща на Сара Палин, на което кандидатката за вице-президент отговорила: „Много хубаво, благодаря Ви!”. И чак след това Одет и отворил очите върху ставащото, казвайки и истинското си име и радиостанцията, в която работи.

Фалшивият „снежен човек”. През август 2008 г., светът научил, че науката най-после получила за свое ползване тялото на снежен човек. Наистина мъртъв, но в превъзходно състояние, уж открит в горите на щат Джорджия, САЩ. За това обявили на своя пресконференция в Пало-Алто (Калифорния) «криптозоолога» Том Бискарди и двама ловци на снежни човеци – Рик Дайер и Метю Уитон. Но при близкото разглеждане обаче се оказало, че «трупа на бигфута» е само гумен костюм на горила. Независимо от това, мистификацията излязла успешна – сензационната новина за йети била отпечатена навсякъде, а фотографията на гумената горила в хладилната камера и днес изплува постоянно като илюстрация към различни статии за снежния човек. Забележителното е, че през 2005 г., Бискарди вече е правил нещо подобно и добре се напечелил в продажбата на он-лайновите прегледи на уж притежавани от него останки на „бигфут”, които така и никой реално не видял.

Мистификация за ваните. През 1917 г., в популярното ню-йоркско издание «New York Evening Mail» се появила фалшива история на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен специално за това, за да покаже как лесно се възприемат „подобни новини” от обществеността посредством средствата за масова информация. В статията се посочвали „факти” за това, как неохотно възприемали в САЩ появилите се там в средата на 19-ти век вани. Къпането в тях било признато уж за вредно, във връзка с което на някои места тези процедури били обложени с огромни данъци, със съществени ограничения или въобще забранени. Независимо от лъжливостта на посочените в статията сведения и въобще за абсурдността им, тя получила широка известност и била многократно цитирана в различни издания и дори в сериозни научни разработки. Чак след осем години Менкен публикувал саморазобличението си. Но това обаче не повредило на репутацията на фалшивата история на ваните. Така например, през 1952 г., президента Труман цитирал статията на Менкен в своята реч по темата за здравеопазването, а пък през 2004 г., „Вашингтон поуст” посочил лъжлив факт от нея в колонката „Спорим, че ти не знаеш, че…”

Автобиография на Хауард Хюз. В началото на 70-те години на ХХ век, американският писател Клифърд Ъруин станал автор на най-голямата литературна мистификация на века. След поредица от свои неудачи, той решил да направи афера: да създаде фалшива авторизирана биография на ексцентричния милиардер Хауърд Хюз. Начинание излезнало успешно и донесло на Ъруин пари и слава, но в крайна сметка бил обвинен в мошенничество и изпратен в затвора. През 2006 г., историята намерила отражение във холивудската постановка „Мистификация” с блестящата игра на Ричърд Гиър.

Войната на световете. Псевдодокументалната радиопостановка на Хърбърт Уелс, режисирана от съфамилника му Орсън Уелс и излязла в ефир малко преди Деня на Всички Светии, на 30 октомври 1938 г., предизвикала паника в милиони жители от Източното крайбрежие на САЩ и част от Канада. Радиоспектатълът бил направен във вид на репортаж за „реалното нахлуване на марсианци”. За достоверността на постановката допринесла играта с радиоcкалата, т.е. включването в ефира на други станции, както и излъчването на фалшиво обръщение на президента Рузвелт. Настъпила огромна паника, подгрявана от изявленията на свидетели, които съобщавали че видяли с очите си зверствата на марсианите и се спасили по чудо. За щастие, към сутринта на другия ден страстите улегнали и хората започнали да се връщат по домовете си. Така Орсън Уелс влязъл в историята като човека, който успял да изплаши Америка.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

– THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME


ПРОЕКТЪТ “МЕРКЮРИ” НА НАСА ОТГОВАРЯ НА СЪВЕТСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. ВЕНЕЦЪТ НА КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА САЩ.

На 2 април 1958 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се обръща към Конгреса на САЩ със своето решение да се създаде Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). Законопроектът предвижда НАСА да контролира цялата дейност, свързана с подготовката, усвояването и изследването на космическото пространство, с изключение на въпросите, отнасящи се към националната отбрана на САЩ. За тази цел в САЩ от ръководството на НАСА е решено да се създаде научноизследователската програма „Човек в космическото пространство”. Решението на Дуайт Айзенхауер е взето вероятно под впечатлението от решението на СССР, който внася на 15 март 1958 г. в Генералната асамблея на ООН „Меморандум за абсолютната забрана за военно използване на космическото пространство”.

Научноизследователските задачи от тази

програма на НАСА

в годините на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер (до 20 януари 1961) са планирани в няколко направления, а именно 1) в изследването на близкото космическо пространство с помощта на безпилотни космически изкуствени спътници, 2) в подготовката и построяването на космодруми за извеждането на космически ракети-носители с капсули, пилотирани от астронавти и, 3) последно място – разработването на космическа техника за извеждането на гражданин на САЩ в космическото безвъздушно пространство на околоземна орбита. Учените и специалистите от научноизследователските центрове на НАСА планират извършването на космически полети за гражданските нужди на НАСА, известни като изследователски проект „Меркюри”.

The original seven astronauts selected for the Mercury program are: (front row, left to right) Walter M. Schirra, Jr., Donald K. Slayton, John H. Glenn, Jr., and M. Scott Carpenter, (back row, left to right) Alan B. Shepard, Jr., Virgil I. Grissom and L. Gordon Cooper.

Разработването на научноизследователския проект на НАСА „Меркюри” се осъществява на три научноизследователски равнища: а) създаването на космическа капсула за експериментални космически полети с различни представители на фауната; б) подготовката и изпитания на космически полети на първите обрлазци от космическата пилотируема капсула с пилот-астронавт на борда, чрез извеждането и в космическото безвъздушно пространство с ракетата-носител „Литъл Джон” (Малък Джон) и в) по-нататъшно разработване и подобряване на безопасността на конструкцията на космическата капсула, на навигационната система, на животоосигуряващата апаратура и прибори, както и на космическата техника за завръщането на астронавта на САЩ на Земята, разположени в капсулата.

Второ равнище: разработването на гражданска космическа капсула с астронавт на борда и за полет в безвъздушното пространство на височина от 200 км в продължение на 5 минути, и трето равнище, което е свързано с полета на готовия модел на космическа пилотируема капсула по балистична траектория на разстояние до 3000 км. Венецът на усилията трябва да бъде извеждането на космическа пилотируема капсула с астронавт на САЩ на борда, с извеждането и на околоземна орбита от ракетата-носител „Атлас”.

Five of the seven original astronauts are seen with Dr. Wernher von Braun inspecting the Mercury-Redstone hardware in the Fabrication Laboratory of Army Ballistic Missile Agency (ABMA) in 1959. Left to right: Astronauts Walter Schirra, Alan Shepard, John Glenn, Scott Carpenter, Gordon Cooper, and Dr. von Braun.

Общо за изпълнението на задачите от космическата програма на НАСА „Човек в космическото пространство” са отпуснати приблизително около 6 милиарда US долара за изпълнението на новата научноизследователска програма „Аполо” за космически полети до Луната и обратно.

Научноизследователските сили на НАСА били мобилизирани за създаването на

мобилна ракета,

която да бъде удивително добра за времето си. Същевременно медицинските специалисти трябвало да осигурят животоспасяващи условия за астронавтите на САЩ по време на космическия полет. Било отделено внимание и на изследването на всички съществуващи в миналото проекти и варианти за космически полети (включително и на проекта за космически апарат за многократно използване на на Сергей Корольов от 1939 г. Не на последно място усилията са насочени към усвояването на чиповата техника (асемблери и т.н.), както и на оптиката, която трябвало да работи от космическа орбита.

Launch of Friendship 7, the first American manned orbital space flight. Astronaut John Glenn aboard, the Mercury-Atlas rocket is launched from Pad 14.

Първоначално в проекта на НАСА „Меркюри” освен орбитални полети на космическата пилотируема капсула на САЩ в безвъздушното пространство около Земята (през осветената част и сянката и), са поставени като задачи за изпълнение на бъдещи евентуални пилотируеми космически полети с екипажи до седем астронавта, работа в пилотируеми астронавтски орбитални лаборатории (astrolab). Предвижда се и извършването на космически полети до естествения спътник на Земята – Луната, полети около него и до повърхността му. По-късно, след встъпването на новия президент на САЩ Джон Фитцджералд Кенеди в длъжност тези научноизследователски задачи са иззети от проекта „Меркюри” и са прехвърлени за изпълнение към новата програма „Аполо”, чиято цена на изпълнение след завършването и нараства на астрономическата за времето си сума от 25 милиарда US долара.

В годините на президенството на Дуайт Айзенхауер са построени и предоставени за нуждите на НАСА два космодрума (полигона) – т.нар. Тихоокеански космически космодрум, построен в района на авиационната база на САЩ „Ванденберг” и Атлантическия космически космодрум, разположен във Флорида, в района на Кейп Канаверал. Впоследствие, вторият (атлантически) космодрум се превръща в главен за изпитанията и използването на основните образци на космическата ракетна техника.

В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, на космодрума във Флорида са построени или разположени стартовите комплекси на различните ракетни системи с мирновременно и военновременно значение, а също така са подготвени три зони на отговорност – първа зона – т.нар. мощни ракетни комплекси с тяга на двигателите от 480 до 1150 тона със стартовия комплекс на ракетата-носител „Сатурн”; втора зона – на междуконтинентални балистични ракети „Атлас”, „Титан”, „Меркюри”, „Дайна Сор” със стартовия комплекс на проекта на НАСА „Меркюри” и зона на свърхмощни ракетни системи с тяга на двигателите на ракетните системи от 1700 до 4500 тона.

Mercury capsule

По проекта „Меркюри” на НАСА пилотируемите полети на човек в космическата пилотируема капсула са направени общо шест пъти, като четири от тях се приемат като официални орбитални полети на САЩ.

Първият полет

по балистична траектория с продължителност във времето 15 минути, е направен на 5 май 1961 г. от американския астронавт Алън Шепард. Два месеца по-късно (на 21 юли 1961 г.), в близкото космическо пространство с космическа капсула и ракетата-носител „Меркюри” е изведен американският астронавт Вирджил Грисъм.

Действителното извеждане на космическата пилотируема апаратура на САЩ, на околоземна орбита е направено десет месеца след първия полет на съветския космонавт Юрий Гагарин – това става с полета на астронавта на САЩ Джон Глен на 20 февруари 1962 г. В изпълнение на по-нататъшни научно-изследователски задачи по проекта на НАСА „Меркюри” този полет е последван от три полета на астронавтите на САЩ М.Карпентър, Уйлям Шира и Хари Купър (в периода 24 май 1962 г. – 15-16 май 1963 г.). Всички полети за безопасност завършват с приводняването на космическите капсули на САЩ във водите на Тихия или Атлантически океан.

Mercury Seven“ astronauts pose with an Atlas model on July 12, 1962. Front row, left to right: en:Gus Grissom, en:Scott Carpenter, en:Deke Slayton and Gordon Cooper. Back row: en:Alan Shepard, en:Wally Schirra and en:John Glenn. Date 12 July 1962. Source NASA photo

По такъв начин в САЩ бе поставено началото по овладяването на космическото пространство и сътрудничеството с другата суперсила – тогавашния СССР.

Ст.н.с. Николай Котев , доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army“, Sofia, № 15171 from 31st August 2001

Creative Commons License
THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– THE STRUGGLE FOR THE MOON. NOT ONLY THE AMERICANS AND THE RUSSIANS, BUT THE CHINESE, TOO , HAVE AMBITIOUS PROGRAMMES FOR ITS CONQUERING IN 20-30 YEARS


БИТКАТА ЗА ЛУНАТА. АМЕРИКАНЦИ, РУСНАЦИ, НО И КИТАЙЦИ ИМАТ АМБИЦИОЗНИ ПРОГРАМИ ЗА НЕЙНОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ СЛЕД 20-30 ГОДИНИ.

Първите предложения за съвместно американо-съветско изследване на Луната (Селена) са направени от 34-ия президент на САЩ Дуайт Айзенхауер. При това от съветска страна трябвало да бъдат използвана по-модерната ракетна технология, а от американска прецизната електроника, намираща се в космическите капсули и кораби.
Президентът Джон Кенеди, който поставя началото на програмата “Аполо” създава специална Оперативна група по международното сътрудничество в космоса. Тогава се предлага да бъде осъществено съвместно съветско-американско “рандеву на Луната”, предвиждащо строителството на международна база на естествения спътник на Земята.


Студената война, която настъпва в света, променя първоначалните планове за сближаването на двете суперсили по въпроса за съвместното изучаване на близкото космическо пространство, т.е. в рамките на Слънчевата система. В света започват Карибската и Берлинската кризи, идва поражението на кубинските контрареволюционери през април 1961 г. в “Залива на свинете” и изграждането на Берлинската стена.
В периода между тези възлови събития на студената война, на 25 май 1961 г., 43-годишният президент на САЩ Джон Кенеди поставя пред нацията амбициозната задача до края на 60-те години на ХХ век да бъде осъществено прилуняването на американец на Луната и осъществяването на благополучното му завръщане на Земята.
За много кратко време, но същевременно и с много усилия НАСА успява. Системата на носителите от типа “Сатурн”, включително нейният най-мощен представител “Сатурн-V”, е използвана преди всичко за осъществяването на лунната програма. През 1968-1972 г. са извършени 11 полета, от тях 2 – на земна орбита, 2 – към Луната, и 7 – непосредствено на Луната, включително “Аполо-13″, чийто екипаж заради авария на борда на кораба не се прилунява на повърхността на спътника на Земята.

Всяка американска експедиция се състои от трима астронавти. Изборът на “Сатурн-V” за ракета-носител е труден процес. Учените от САЩ се отказват и от разработването на друга ракета- носител, и от създаването на ядрен ракетен двигател.
След завършването на лунната програма “Аполо”, една ракета-носител “Сатурн-V” издига през 1973 г. на околоземна орбита първата американска орбитална станция “Скайлаб”. През 1973-1974 г. периодично изпращат до нея три екипажа, всеки от които се състои от трима астронавти.

СПЕЦИФИЧНИЯТ ПЪТ НА СЪВЕТСКАТА И РУСКАТА НАУКА

По ред причини съветските учени избират друг път за изследване на Луната – чрез използването на автоматични механизми и роботи-автомати. Този тип изследвания е десетки пъти по-евтин от американския, но и не донася толкова слава, както американския.
Първият апарат напуска околоземното пространство и преминава на 6000 км от Луната през 1959 г. Следващият достига лунната повърхност. “Луна-3″ пък доставя първия фотос на обратната страна на Луната. До 1966 г. СССР извършва 21 ракетни пуска до Луната. От тях само в три е постигнат пълен успех, а в един – частичен.
70-те г. на ХХ век са много плодотворни за съветската наука и техника. От 12 до 24 септември 1970 г. е осъществен полетът на “Луна-16″ до Луната и обратно, при което са взети образци от лунната повърхност. През ноември с.г. от “Луна-17″ на лунната повърхност е доставен първият автоматичен луномобил, известен още като “Луноход-1″. Неговото пътешествие продължава повече от 10 месеца и половина, при което той преминава над 10 км. На Земята са изпратени около 250 000 фотоса от лунната повърхност.
През 1963 г. СССР напуска “лунната гонка” със САЩ. Приема се, че за това решение повлиява преди всичко Н.С.Хрушчов. Засилена е ролята на военно-промишления комплекс. Започва създаването и извеждането на редица космически апарати и осъществяването на редица експерименти с военно предназначение. Сред тях са извеждането в орбита на пилотирания орбитален прехващач “Союз-ППКФ” , разработката на военноизследователския кораб “Союз-ВИФ”, който може да се стикова с военната орбитална станция “Алмаз”, извеждането на космически апарати, известни още като “Изтребители на спътници”, на спътници-прехващачи.

И все пак съветските конструкторски бюра разработват и осъществяват на практика редица конструкторски проекти, насочени към изучаването на Луната.

ЗАЩО ПРЕЗ ХХI ВЕК ИНТЕРЕСЪТ Е ОГРОМЕН

Началото на ХХI век отбелязва голямо нарастването на интереса към Луната и към създаването на дълговременна лунна база. На какво се дължи това?
Оказва се, че лунната почва е неизчерпаем резервоар за енергетиката на бъдещето. Известно е, че решението на енергетичните проекти се крие в управляемите термоядрени процеси. В основата на тези процеси се намира реакцията на синтеза на ядрата, притежаващи ефективно отделяне на енергията при малки експлоатационни разходи и практическото отсъствие на радиоктивни материали. Една от тези реакции е и сливането на ядрата на дейтерия с изотопа на хелий-3. На Земята този изотоп се среща извънредно рядко. По оценка на специалистите, неговите достъпни запаси са около 500 кг. От друга страна, на Луната в продължение на 4 млрд. години лунната почва попивала хелий-3, донасян от слънчевия вятър. Резултатът от анализите на образците от лунната почва показва, че на Луната се натрупани милиони тонове от хелий-3 – това количество може да стигне не само за захранването с електроенергия на лунната база, но и на цялото човечество в продължение на 5 хил. години!


Може би точно затова и китайската космическа наука, която се развива със светкавични темпове, предвижда след 20-30 години да построи своя база на Луната.

ФАНТАСТИЧНИТЕ БОГАТСТВА НА ЕДНА КАРИЕРА

Изследванията сочат, че само в една лунна кариера с размери 100х100 м и с дълбочина 10 м, има твърде много полезни материали. Още днес подобна кариера може да осигури получаването на 40 хил. тона силиций, удобен за използването на слънчеви батерии. Това количество е достатъчно за изготвянето на силициеви фотоелектрически преобразуватели с обща площ около 12 кв. км. При съвременната ефективност на типовите слънчеви батерии подобна хелиоелектростанция по своята мощност се равнява например на мощността на Ново-Воронежката АЕЦ или повече от три пъти надминава мощността на Днепрогес.

Тази лунна кариера може да осигури и 9 хиляди тона титан, нужен за изготвянето на носещите конструкции с усилена здравина. За производството на електроарматурата или другите елементи на космическите съоръжения на Луната и в околното, близкото космическо пространство в кариерата могат да бъдат открити от 15 до 30 хиляди тона алуминий и от 5 до 25 хил. тона желязо. Към това количество следва да се добави също и известно количество магний, калций, хром и др. химически елементи.

ПРОБЛЕМЪТ С КИСЛОРОДА

По последни данни от същата кариера е възможно да се извлекат и 80 до 90 хил. тона кислород. Получаваният кислород ще бъде използван в системите за животоосигуряване на самата лунна база, в различни технологични процеси и в качеството на един от компонентите на ракетното гориво. Американската фирма “Карботек” по контракт с НАСА е разработила проекта на голяма установка на лунната повърхност за получаването на кислород в количества, позволяващи да бъде използван като ракетно гориво в двигатели от водородно-кислороден тип.

Светът се подготвя да посети отново Луната. Тази програма ще бъде осъществена вече с изковано през последното десетилетие международно сътрудничество. Но дори и тук се появяват новини – частният сектор също прегърна присърце идеята за осъществяването на полети в близкото космическо пространство. През 2004 г. разработеният от Елберт Барт Рутан частен космически кораб за туристи на три пъти напуска границите на земната атмосфера. Космическият ракетоплан с името “Спейсшипуан” (”Космически кораб едно”), пилотиран от 63-годишния летец-изпитател Майк Мелвил, се издига на височина от 100 км, на 29 септември с.г. – на 109,1 км височина, а на 4 октомври 51-годишният пилот Браян Бинни – дори на височина 112,2 км.
Последните два полета донасят на групата единомишленици на Рутан наградата “Прайз Анзари” на сума от 10 млн долара. Общо за наградата се борят 25 групи от седем държави, в това число Великобритания, Русия, Канада, Германия и Аржентина. Видно е, че не е далеч времето, когато и частни ракетоплани ще летят до Луната и обратно. Американска компания е решена още след 5 години да изпрати в космоса своя първи лунен кораб. За организирането на тази експедиция са нужни не по-малко от 1,5 милиарда долара, но ръководството на компанията смята възможно да ги събере…

И нещо много важно в заключение – ако през ХХ век при полетите до Луната е валидна максимата “Да поседим и да помислим”, днес ХХI век я сменя с нова максима – “Да поседим и да погледаме”!

Любопитно

Американските астронавти, започвайки от полета на астронавта Джон Глен, получават месечна надбавка към заплатата си в размер на 245 US долара за осъществен пилотиран полет в космическото пространство.

Според протокола при връчването на правителствените награди и премии в СССР за осъществяването на космически проект, първо наградите и премиите се връчвали на учените, след което следвали инженерите, след това се награждавали техниците и най-накрая – работниците.

Знаменитата ракета-носител “Союз”, проектирана от конструктора С.Корольов през 50-те г., продължава да лети в космическото пространство и днес, като запазва всички шансове да извършва това до 2015 г. Започвайки от издигането на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) през 1957 г. до края на 2004 г., Союз-ите са стартирали повече от 1660 пъти.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Duma“), Sofia, № 76 (4686) from 31st March 2007.

Creative Commons License
„THE STRUGGLE FOR THE MOON. NOT ONLY THE AMERICANS AND THE RUSSIANS, BUT THE CHINESE, TOO , HAVE AMBITIOUS PROGRAMMES FOR ITS CONQUERING IN 20-30 YEARS“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.