– THE MYSTERIOUS WORLD OF THE LINEAR MEASURES. HOW HUMANITY GRADUALLY UNIFIES ITS IDEAS ABOUT LENGTH AND WEIGHT, AND ACHIEVES GREAT SUCCESS IN RESEARCH IN THE COURSE OF ONLY A FEW CENTURIES


ТАЙНСТВЕНИЯТ СВЯТ НА ЛИНЕЙНИТЕ МЕРКИ. КАК ЧОВЕЧЕСТВОТО ПОСТЕПЕННО УЕДНАКВЯВА СВОИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ДЪЛЖИНА И ТЕЖЕСТ И ЗА НЯКОЛКО ВЕКА ПОСТИГА ГОЛЯМ ПРОГРЕС В ИЗСЛЕДВАНИЯТА

Светът на линейните мерки е може би една от най-интересните сфери, в които човекът е постоянно зает с модернизиране и унифициране. Този видим и невидим за човешкото око свят има хилядолетна история и голямо бъдеще, което свързва съществуващите реалности с очакваните научни резултати и открития. Това ще бъде време, което ще се определя и от битието на човека, и от проблемите на обкръжаващото го космическо пространство.

Куриози на Средновековието

Те са свързани преди всичко с динамиката на изследванията на т.нар. сухопътна и морска миля – понятия, които широко се използвали в средновековната и ренесансова литература. Много интересен литературен паметник, който разкрива същността и характера на тези понятия, са спомените на съратника на Петър Първи, столника Пьотр А. Толстой, писани в периода 1697-1699 г. В тях има много за линейните мерки – такива като германската (цесарската) миля, италианска (венецианска) миля, морска миля, руска верста и т.н. От тях става ясно, че полската миля имала дължина от 8,529 м, германската и австрийската мили – 7,586 м, италианската или венецианската миля – 1,739 м, морската миля – 1,852 м, руската верста – 1,066 м и т.н.

В периода на Ренесанса и след него съществували и куриозни мерки за дължина. Така например, в Северна Америка индианците приемали като единица за измерване територията, която един човек може да мине или пробяга за един ден. Поради тази причина купувачите обикновено наемали най-бързия бегач на дълги разстояния, който би могъл да обиколи колкото е възможно по-голяма територия.

На територията на Русия основните

мерки за дължина били педята, крачката, лакетът.

Големите разстояния се измервали също така и с полета на изстреляна от лък стрела. С развитието на търговията и ремеслата се появили обективни узаконени мерки за дължина, такива като аршина. Три аршина отговаряли на един сажен, 500 сажена – на една верста, т.е. на 1,066 м. Много от тях се използвали при търговията в средновековна Москва с държавите от Северна Европа и най-вече с шведите, при износа или вноса на атлаз, лен, коприна и на специфичните за това време платове холст, хрящик и рядник.

В периода от Ренесанса до края на ХІХ век на територията на днешна България се изпозвали общо взето всички елементи на огромната система от линейни мерки, познати в Европа. Това се дължало на факта, че различните чужди пътешественици и търговци, които описвали живота и търговията на територията, населена от българите по време на османското робство, използвали елементите на собствените линейни мерни единици, независимо от това дали са дубровчани, италианци, немци, австрийци, руснаци и т.н. Така например сукното, тафтата, батистата, „багазията”, „китайката”, абата, румелийският бархет и др. се купували, измерени в аршини, като аршин е равен на 68 см. Много важни източници за информация са спомените на участниците в многобройните руско-турски войни, които често пъти се водели в българските предели на Османската империя.

Как бе създаден метърът.

В края на осемнайсети век група френски учени предложили нова и унифицирана система от мерки, която да бъде „за всички времена и за всички народи”. Нейната база е изградена върху две основни единици: метърът и килограмът с техните производни и десетични подразделения. Простотата и удобството в използването на новата система е стимул тя да бъде благосклонно приета от много държави, в това число и от Русия. В качеството на основна единица за дължина, метърът, е определена една четиридесетмилионна част от земния меридиан, преминаващ през Париж. В краят на осемнайсети век, при управлението на Наполеон Бонапарт, по поръчение на Френската академия на науките специална експедиция извършва измерването на дължината на отрязък от земния меридиан и установява на какво се равнява един линеен метър. На базата на направените измервания през 1799 г., е изработен еталон на метър във вид на платинена линийка с ширина около 25 мм и дебелина около 4 мм.

Жсновният недостатък на този еталон на метъра е, че той не би могъл да бъде създаден отново в случай на унищожаването му заради съществуващата погрешимост на геодезическите измервания. Независимо от това по-късно, през 1872 г., Международната метрическа

комисия решава да приеме този еталон

на линейния метър в качеството на изходна мярка на дължина. От платиново-иридиева сплав са изработени 31 броя образци на линеен метър. Копие № 6 е обявено в тогавъшния печат за междунороден прототип на линеен метър.

Днес този прототип и две негови контролни копия се съхраняват в Междунородното бюро за мерки и тежести в Севър (предградие на Париж). Другите образци са раздадени на държавите-участници в Първата генерална конференция за мерките и тежестите. Така например Русия получила за използване образци № 11 и № 28, които днес се съхраняват в НИИ „Д.И.Менделеев” в гр.Санкт Петербург.

През 1960 г. участниците в единайсетата Генерална конференция за мерките и тежестите решават да се върнат наново към естествената възпроизводима единица за дължина и да дадат ново, по-точно определение на линейния метър. В решенията и се съобщава, че „конференцията, като приема под внимание, че международният прототип не определя метъра с точност, достатъчна за съвременните потребности, и че, от друга страна, е желателно да се приеме естествен и нерушим талон, решава: метърът е дължина, равна на 1650763,73 дължина на вълната във вакуума на излъчването Е на атома на криптон-86. Въвеждането на новия еталон на дължината

Повишило точността на измерването близо сто пъти.

Върху основата на правилата приложени към определянето на метъра, всяка държава вече можела да възпроизведе съвременния еталон на дължината. Днес за тази цел преди всичко се използва специален прибор, наречен компаратор. С негова помощ всяка държава може да изработи еталонна мярка на линеен метър от някаква устойчива сплав.

Съществуват много любопитни примери, при които се използват линейните мерки. Много от тях са свързани с много бройни и разнообразни по своя характер измервания, провеждани от различни клонове на науката. Известно е, че знанията са алфата и омегата на материята на науката. Но и знанията се използват различно. Така например, в резултат на направени многогодишни изследвания от швейцарски учени, през 1989 г., бе посочено, че дължината на територията на Конфедерация Швейцария, погледнато от север на юг, е намалявала всяка година с три милиметра. Грубо казано, през 2002 г. тази дължина вече отговаряла на разстоянието от 4 см – т.е. точно толкова, колкото е

Разстоянието от края на една врата до ключалката и.

СТАРИ РУСКИ МЕРКИ ЗА ДЪЛЖИНА И ТЕЖЕСТ

Мерки за дължина                                            Мерки за тежест

Верста – 1,0668 км                                               1 буре – 491,96 литра

Сажен – 2,1336 км                                                 1 ведро – 12,299 литра

Десятина – 1,09254 ха                                        1 щоф – 1,299 литра

Аршин – 71,12 см                                                   1 бутилка – 0,649 литра

Вершок – 4,450 см                                                 1 чарка – 0,065 литра

                                                                                         1 четвърт – 209,91 литра

                                                                                         1 берковец – 163,805 кг

                                                                                         1 пуд – 16,380 кг

                                                                                         1 фунт – 0,4095 кг

Много от изследванията, при които се използват линейните мерки, са свързани с космическото пространство.

Засега може би най-голямото разстояние в космическото пространство, измерено от хора, е това между Земята и нейния естествен спътник Луната, при което американските астронавти Ричард Гордън и Алън Бийн от състава на екипажа на космическия кораб „Аполо-ХІІ” през ноември 1969 г. „застават до лазерния отражател на прилунения американски апарат „Сървейър-3”, който преди това е използван за измерване на разстоянието от Земното кълбо и обратно. По-късно за доказателство на този експеримент е взета част от апаратурата на „лазерния отражател на „Сървейър-3” и донесена от екипажа на „Аполо-ХІІ” на Земята.

БРИТАНСКИ МЕРКИ ЗА ДЪЛЖИНА И ТЕЖЕСТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

Мерки за дължина                                    Мерки за течност и тежест

1 фут – 30,4797 см                                                 1 паунд – 453,5927 гр.

1 инч – 2,5400 см                                                     1 унция – 28,3495 гр.

1 халф – 1,2700 см                                                  1 драм – 1,7718 гр.

1 палма – 7,6199 см                                                1 скрупула – 0,5906 гр.

1 хенд (длан) – 10,1599 см                                 1 гран – 59,0615 мг.

1 спан – 22,8598 см                                                 1 кварта – 12,7006 кг.

1 линия – 2,5400 мм                                               1 тон – 1016,0475 кг.

1 секунда – 0,1764 мм                                           1 стоун – 6,3503 кг.

1 кубит – 45,7196 см                                              1 ласт – 1981,2927 кг.

1 ярд – 91,4392 см                                                  1 пак – 109,8622 кг.

1 поле – 502,9155 см                                             1 скора – 9,0719 кг.

1 платанционно поле – 640,0743 см           1 корда – 1,3463 тона

1 английска миля – 1523,9863 м                    1 баскет – 299,1696 кг

1 морска миля – 1854,9650 м                           1 туба – 38,1018 кг

1 лига – 4827, 9887 м                                            1 бол – 63,5030 кг

                                                                                           1 трус – 16,3293 кг

                                                                                           1 лоуд – 914,4428 кг

Особено важни са изследванията в областта на т.нар. микрокосмическо пространство, т.е. изследванията, провеждани от физиката и химията. Така например, гама-лъчите позволяват „да се разглеждат” обекти, чиито размери не превишават 10 м на минус 11 степен. За определянето на

размерите на атомните ядра

се използват също така и други методи: измерва се т.нар. ефективно напречно сечение на ядрата.

2D linear measurements.

То може да бъде намерено, като се пропусне сноп от лъчи от частици с висока енергия през тънката пластина на веществата и се измери числото на частиците, които не са минали през нея. Отношението на числата на непреминалите частици към всички пропуснати е пропорционално на отношението на площта, заета от ядрата на атомите, към площта на пластинката.

АМЕРИКАНСКИ МЕРКИ ЗА ДЪЛЖИНА И ТЕЖЕСТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

Мерки за дължина                                            Мерки за течност и тежест

1 род – 5,0290                                                             1 кварта – 11,3398 кг.

1 миля – 1609,3296 м                                              1 тон 0 907,1853 кг.

1 тауншип – 93,2360 кв.км                                  1 бушел – 36,2874 кг.

1 секция – 2,5899 кв.км                                         1 барел – 90,7185 кг.

1 арпент дьо Пари – 34,1887 акра                    1 бала – 136,0778 кг.

                                                                                           1 бокс – 11,3398 кг.

                                                                                           1 фиркин – 25,4012 кг.

                                                                                           1 кинтал – 46,0093 кг.

                                                                                           1 сак – 101,6048 кг.

Подобни експерименти показали, че радиусите на ядрата имат по-рядък от 10 м на минус 15 степен. Единицата за дължина, равна на тази цифра, се нарича ферми, дадена от благодарното човечество в чест на известния италиански физик Енрико Ферми.

В заключение, трябва да се спомене, че светът на линейните мерки е една благодатна и прогресираща сфера за изследвания, която се прилага от учените, работещи и творящи в различните клонове на българската и особено в чуждата наука и техните научноизследователски центрове и учреждения.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“(„Word“), Sofia,  4th January 2003.

Creative Commons License
„THE MYSTERIOUS WORLD OF THE LINEAR MEASURES. HOW HUMANITY GRADUALLY UNIFIES ITS IDEAS ABOUT LENGTH AND WEIGHT, AND ACHIEVES GREAT SUCCESS IN RESEARCH IN THE COURSE OF ONLY A FEW CENTURIES“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

IMG_0002

IMG_0003

– THE BIGGEST MACHINATIONS IN UNITED STATES DURING XX AND XXI CENTURIES


НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МИСТИФИКАЦИИ НА ХХ И ХХI ВЕК В САЩ

Великанът от Кардиф. През 1868 г., американският археолог Джордж Хал от Бинхемтон докарал от Чикаго в Кардиф, щат Ню-Йорк, и закопал във фермата на своя брат, направен от гипс триметров великан. Гигантът стискал с дясната си ръка корема, показващ уж, че в момента на умирането е страдал от болка. За две години на подготвяната мистификация Джордж Хал, с най-остри инструменти създал и най-дребните детайли по статуята: ноктите на пръстите, ноздрите, половите органи, порите на кожата. След една година, на 15 октомври 1869 г., работници „случайно” открили погребението. Хората повярвали, че пред тях е фигурата на вкаменен великан, или най-малкото, че това е древна фигура, и туристите започнали да пристигат във фермата. Знаменитият импресарио П.Т.Барнум предложил да откупи находката за 50 хиляди долара, но му било отказано. Тогава той създал собствен гигант и обявил, че все пак е купил гиганта. Започнал съдебен процес, по време на който всяка от страните твърдяла, че опонентът разполага с фалшивка. В крайна сметка Хал признал, че великанът от Кардиф е мистификация.

Момчето от въздушния балон. На 15 октомври 2009 г., светът бил развълнуван от съобщението за шестгодишното момче Фалкон Хин от Колорадо, което било отнесено от саморъчно направен въздушен балон. Момчето било заплашено от сериозна опасност, тъй като могло да замръзне или се разбие с балона. Когато балонът се приземил на едно от полетата, спасителите побързали да извадят момчето, но не го намерили в кошницата. Появила се дори информация, че момчето могло да изпадне от кошницата по време на полета. Обаче скоро се изяснило, че момчето е живо и здраво, и никъде не е летяло, а всичко това е разиграване, направено от родителите на Фалкон. Малко по-рано те участвували в едно реалити-шоу и искали да се прославят още веднъж. В крайна сметка, срещу тях бил започнат криминален процес.

Microsoft I: Католическият Microsoft. През 1994 г., в Интернет се появил „прес-релиз на Microsoft», в който се твърдяло, че корпорацията Microsoft е откупила Католическата църква. В документа били посочени думи, уж принадлежащи на Бил Гейтс: „Обединените ресурси на Microsoft и на Католическата църква ще ни позволят да направим религията по-проста за възприемане и по-весела за по-широк кръг от хората”. «Прес-релизът» получил толкова широко разпространение, че на Бил Гейтс се наложило да публикува опровержение. Инцидентът влязъл в историята като първата най-голяма интернет-мистификация.

Microsoft II: Електронната поща ще те направи богат. Друга чудесна (и къде по-забъркана) мистификация с участието на Microsoft започнала приблизително по същото време, в което се появил и «католическия» инцидент. Потребителите в Интернет започнали да получават фалшиви писма от корпорацията Microsoft, която уж предлагала да се вземе участие в много важно нейно изследване. За тази цел трябвало да се изпрати полученото писмо до своите познати. За всяко изпращане корпорацията е била готова да плати 245 USD. Но това не е всичко. Ако човекът, до който е било изпратено писмото, на свой ред го изпрати на още някой-друг, то първият изпращач ще получи към сумата от 245 USD още 241 USD. И тъй нататък. Желаещите да попечелят в изпращането на писма се оказали твърде много…

Феноменалният питчър Сид Финч. През април 1985 г., американското списание Sports Illustrated публиковал разказа за най-новата покупка на бейзболния отбор New York Mets. Сообщало се, че това е играчът Сид Финч (Sidd Finch), който хвърлял топката с поразителна скорост – 270 км/ч (почти 2 пъти по-бързо от другите играчи) и не грешил при хвърлянето. И при това, Сид никога не е участвувал в тази игра. Да получи такива феноменални способности, уж му помогнали занятията в един тибетски манастир под личното ръководство на великия лама Milaraspa. Както обикновено се случвало, много от хората повярвали на това и Sports Illustrated бил затрупан от молбите на читателите да се разкаже повече за феноменалния играч. Оказало се, че статията била първоаприлска шега, измислена от журналиста Джордж Плимтон.

Разиграването на Сара Палин. По време на миналата президентска гонка в САЩ, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия Сара Палин (тя и губернатор на щат Аляска) станала жертва на телефонно разиграване от страна на канадския комик и радиоводещ Марк-Антуан Одет, който се представил за президента на Франция Никола Саркози. По време на телефонния разговор, Палин успяла да обсъди с „Никола Саркози” „различни политически въпроси, сложностите в ходенето на лов с вице-президента Дик Чейни и разбира се, красавицата-жена на френския президент”. По време на разговора Одет на няколко пъти достатъчно ясно намеквал за това, че това е разиграване, обаче тя и до самия край не разбрала за това. Например, той съобщил, че наблюдава преизборната кампания чрез своя съветник в САЩ френския певец Джони Холидей, а канадския певец Стеф Карс, „президента на Франция” произвел в премиер-министър на Канада. Но Сара не показала никакво недвоумение. В края на беседата „Никола Саркози” казал, че на него много му е харесал „документалния филм” за Палин, като споменал при това за порнографската лента с названието“Nailin` Paylin”, заснета от създателя на списанието „Hustler” с актриса, приличаща на Сара Палин, на което кандидатката за вице-президент отговорила: „Много хубаво, благодаря Ви!”. И чак след това Одет и отворил очите върху ставащото, казвайки и истинското си име и радиостанцията, в която работи.

Фалшивият „снежен човек”. През август 2008 г., светът научил, че науката най-после получила за свое ползване тялото на снежен човек. Наистина мъртъв, но в превъзходно състояние, уж открит в горите на щат Джорджия, САЩ. За това обявили на своя пресконференция в Пало-Алто (Калифорния) «криптозоолога» Том Бискарди и двама ловци на снежни човеци – Рик Дайер и Метю Уитон. Но при близкото разглеждане обаче се оказало, че «трупа на бигфута» е само гумен костюм на горила. Независимо от това, мистификацията излязла успешна – сензационната новина за йети била отпечатена навсякъде, а фотографията на гумената горила в хладилната камера и днес изплува постоянно като илюстрация към различни статии за снежния човек. Забележителното е, че през 2005 г., Бискарди вече е правил нещо подобно и добре се напечелил в продажбата на он-лайновите прегледи на уж притежавани от него останки на „бигфут”, които така и никой реално не видял.

Мистификация за ваните. През 1917 г., в популярното ню-йоркско издание «New York Evening Mail» се появила фалшива история на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен специално за това, за да покаже как лесно се възприемат „подобни новини” от обществеността посредством средствата за масова информация. В статията се посочвали „факти” за това, как неохотно възприемали в САЩ появилите се там в средата на 19-ти век вани. Къпането в тях било признато уж за вредно, във връзка с което на някои места тези процедури били обложени с огромни данъци, със съществени ограничения или въобще забранени. Независимо от лъжливостта на посочените в статията сведения и въобще за абсурдността им, тя получила широка известност и била многократно цитирана в различни издания и дори в сериозни научни разработки. Чак след осем години Менкен публикувал саморазобличението си. Но това обаче не повредило на репутацията на фалшивата история на ваните. Така например, през 1952 г., президента Труман цитирал статията на Менкен в своята реч по темата за здравеопазването, а пък през 2004 г., „Вашингтон поуст” посочил лъжлив факт от нея в колонката „Спорим, че ти не знаеш, че…”

Автобиография на Хауард Хюз. В началото на 70-те години на ХХ век, американският писател Клифърд Ъруин станал автор на най-голямата литературна мистификация на века. След поредица от свои неудачи, той решил да направи афера: да създаде фалшива авторизирана биография на ексцентричния милиардер Хауърд Хюз. Начинание излезнало успешно и донесло на Ъруин пари и слава, но в крайна сметка бил обвинен в мошенничество и изпратен в затвора. През 2006 г., историята намерила отражение във холивудската постановка „Мистификация” с блестящата игра на Ричърд Гиър.

Войната на световете. Псевдодокументалната радиопостановка на Хърбърт Уелс, режисирана от съфамилника му Орсън Уелс и излязла в ефир малко преди Деня на Всички Светии, на 30 октомври 1938 г., предизвикала паника в милиони жители от Източното крайбрежие на САЩ и част от Канада. Радиоспектатълът бил направен във вид на репортаж за „реалното нахлуване на марсианци”. За достоверността на постановката допринесла играта с радиоcкалата, т.е. включването в ефира на други станции, както и излъчването на фалшиво обръщение на президента Рузвелт. Настъпила огромна паника, подгрявана от изявленията на свидетели, които съобщавали че видяли с очите си зверствата на марсианите и се спасили по чудо. За щастие, към сутринта на другия ден страстите улегнали и хората започнали да се връщат по домовете си. Така Орсън Уелс влязъл в историята като човека, който успял да изплаши Америка.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история