– RADUL MILKOV. „THE STORY OF THE FIRST CAPTURED FROM BULGARIANS BRITISH AIRPLANE, DURING 1918“


РАДУЛ МИЛКОВ. „КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 г.“

Радул Михайлов Милков е известен български военен пилот, полковник от БНА. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация.

Роден е на 5 март 1883 г. в Пловдив. Син на свещеник. След завършване на военната гимназия е подпоручик в 36-ти пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. През 1912 г. завършва курс за пилоти-авиатори в Йохенистер, Германия и минал курса “Флугмайстор” (Майстор на летенето) в Дьоберитз, Германия.. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като авиатор – пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Участва в Първата световна война като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е уволнен в запаса като подполковник. Става активен член на управляващия Българския земеделски народен съюз на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Той се съгласява да сътрудничи на превратаджиите. По решение на Военния съюз през 1924 г. на Радул Милков се устройва „бягство“ в Югославия и той е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Български Капрони“ в Казанлък и издава списанието „Нашата авиация“. През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в София.

Българският авиатор капитан Радул Милков със своя самолет Албатрос Б.I (Albatros B.I) сериен №  B1510/15, юни 1916 г.

През 1957 г. Радул Милков замисля да напише своите спомени за историята на българската авиация, които завършва през на 9 септември 1959 г. Те за озаглавени “Из страниците на българската военна авиация” и се състоят от две книги (всяка от по две тетрадки). За съжаление през изтеклите близо петдесет години за сега е открита само втора тетрадка от втората книга (стр.201-417), която обхваща периода от 1916 до 1919 г. По-надолу е подбран един по-интересен момент от ръкописа.

КАК БЕ ПЛЕНЕН БРИТАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ ПРЕЗ 1918 г

На 26-и януари 1918 г., на Струмския фронт, англичаните поднесоха в дар на Първо аеропланно отделение един двуместен биплан “Armstrong” (“Армcтронг”). Летецът-пилот майор Мур с целия си багаж – състоящ се от походен креват и други вещи – поставени в мястото за наблюдателя. Той излетял от аеродрома при Вертикьой, както ни казваше, и трябвало да слезе на аеродрома “Ианеш” – недалеч от Кукуш и североизточно от реката Вардар и Аржанското езеро.

Младият британски пилот майор Мур заснет пред своя самолет Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219), кацнал по грешка на българска територия след като излетял от съглашенското летище “Вертикьой” на  26 януари 1918 г. Майор (Ернст С.?) Мур имал преди това 7 въздушни победи.

Англичанинът излетял сутринта от аеродрома Вертикьой при низка облачност и дълго време е трябвало да лети над облаците. Летейки все в източна посока, времето се малко разведрило: имало висока разкъсана облачност. Като забелязал англичанинът река и езеро, помислил че пристигнал и започнал да слиза. Долу – нямало никакъв аеродром, но понеже летателното му време надминавало с един час повече, без да държи сметка къде слиза, кацва източно от реката Струма при селото Петрово – за голяма негова изненада – в тила на българските предни позиции. И тук имаше река и езеро Тахино. Това наистина беше подобен на неговия обект, но не отговаряше по местност и по продължителност на летенето.

Англичанинът летец майор Мур (Moor) беше веднага пленен от разъезда на храбрия кавалерийски майор Пупешков Павел (Пачо) и отведен в Демир Хисар – в Щаба на 7-ма Рилска дивизия.

Осведомен от 2-ра Армия, потеглих от 1-во Аеропланно отделение за с.Петрово с главния механик Иван Каролев, като поканих да ме придружи и летецът-пилот капитан Таракчиев.

След като казах на капитан Попкръстев, началника на 1-во Аеропл[анно] Отделение – къде отивам, помолих го да ме замества и летците да са готови, и да дадат отпор, ако англичаните предприемат някаква акция – да открият самолета и да се опитат да го унищожат или да нанесат вреди на нашите самолети.

Излизайки от Рупелското дефиле и отминавайки гарата Демир Хисар, в Серското поле – в Южна посока, ние забелязахме самолета – красиво разперил двойни криле, недалеч пред село Петрово.

Наближавайки самолета, радост обхвана душата ми. Самолетът се пазеше от трима кавалеристи, на които сърдечно благодарих за скъпия дар, който ни поднесоха.

– Great Britain– си мисля Велика Англия, а немощна – смирено стои пред краката ми. – Ще те яхна аз тебе! Да видиш как послушна ще бъдеш в ръката на българския летец.

Започнахме да оглеждаме самолета, който беше нов, кокетен и спретнат на вид.

От пръв поглед вниманието ни се спря върху надписа, поставен от двете страни и по средата на тялото. Там прочетохме надпис с големи червени букви:

Not to beflown before balanced

Този надпис беше подчертан с дебела, черна черта.

Генерал Георги Тодоров и офицери от пехотата и кавалерията, българи и германци, на гости на авиаторите от Първо аеропланно отделение на летище Белица, 1917 г. Снимка пред трофейния британски самолет Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219)

Като прочетох гласно този английски надпис, чухме че звучи на немски: nich beflogen bevor belasten, т.е. да не се хвърчи преди да бъде натоварен.

– Thank you very much (Много благодаря) – извиках на английски.

От този надпис разбрахме, че самолетът има “Тежък нос”, както казват конструкторите. Това значеше, че с този самолет можеше да се лети, само когато е натоварено и второто – наблюдателското място, инак, самолетът ще се стреми да забие нос в земята.

Всред тази озадаченост, ние тримата продължавахме внимателно и подробно да оглеждаме самолета и най-после, открихме отчасти баланса на конструктивната му грешка. Тя била голяма грешка, но я поправили до известна степен, а остатъка – до пълното балансиране на самолета ставало, като се натовари наблюдателското място със 70-80 килограма тежест.

И какво откриваме?

На опашния хоризонтален стабилизатор имаше надпис: “Armstrong” – фабричната марка на самолета. Но за нас вече се откриваше картината:

По средата на опашния неподвижен стабилизатор имаше закопчан един трапец (60см х 40см х 40см). Механикът откопча този трапецовиден капак, а в отвора – в опашката видяхме лежеше друг – металически трапец. Механикът откопча райберите му и с мъка измъкна една трапецовидна оловна плоча, която тежеше около 20 кг.

– Каква идеална конструкция! – извиках на подигравка. – Може ли такава дефектна машина да се дава за бойни действия!

– Недобросъвестен доставчик, но и още по-недобросъвестна приемателна комисия, – каза механикът Каролев.

– Като се посребрат ръцете на членовете на комисията, всичко може, – добавих аз. А сега казвам: буржоазни приеми. В демократичните страни, в страните със социалистическо управление* няма такова ласкателство, няма такива приеми. Български авиатори в трофеен британски бомбардировач Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth FK3 Nr. 6219) на летище Белица.

Най-после, пристъпихме към работа, като съобщихме предварително – по телефона, до щаба на 7-а Рилска дивизия да предупреди войсковите части, че български летец ще лети към аеродром “Белица” с пленен английски самолет.

Механикът изпита мотора. Имаше още 30 литра бензин, който беше достатъчен за ¼ часово летене.

От своя страна, аз изпитах командите на самолета. Всичко беше в ред.

Поставихме 60 килограма камъни на мястото на наблюдателя, за което механикът Иван Каролев постла предварително шинела си. Тази предохранителна мярка направихме съгласно червения надпис: “Да не се хвърчи, преди да бъде натоварен”.

Излетях в 12 часа по обяд и благополучно кацнах на аеродрома “Белица”. Летейки над Демир Хисар, плененият англичанин изказал учудването си в щаба на дивизията, че българските летци така бързо се справили с английския самолет и го прибрали по въздушен път в своя аеродром.

Като кацнах в “Белица”, всички летци бяха радостни. Още същият ден, всички летци се изредиха и казваха, че е удоволствие да се лети с такава машина.

На другият ден, на път за пленническия лагер, английският майор Мур ни беше гост в аеродром “Белица”, гдето с него направихме много снимки.

Такава е съдбата на всеки безразсъден, невнимателен, несъобразителен и непохватен летец.

Подготвил ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

* Текстът е писан в периода 1957-1959 г.

PRINTED IN US NEWSPAPER „БЪЛГАРИЯ“ („BULGARIA“), CHICAGO, USA, N 28 from 16th July 2011, p.39 – see http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/2457-kak-be-plenen-britanski-bombardirovach.html

IMG

IMG_0001

– BULGARIA AND TRIPAPTITE PACT. UNKNOWN EVIDENCE ABOUT THE VISITATION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA.


 

БЪЛГАРИЯ И ТРИСТРАННИЯ ПАКТ. Hеизвестно свидетелство за посещението на полковник Уйлям Донован в България.

Уйлям Джоузеф Донован е роден през 1885 г. Участва като офицер в Първата световна война и е един от официално признатите военни герои на САЩ. Заради безразсъдната си храброст си спечелва прякора “Дивия Бил”. По време на Гражданската война в Русия е в мисията на американския Червен кръст там. По-късно е собственик на преуспяваща адвокатска фирма, разположена на “Уолстрийт” в Ню Йорк. Тя се занимава с различни юридически услуги на граждани на САЩ, живели в Русия, както и на руски емигранти.

През 1934 г. Донован посещава територията на Дунбей (Манджурия), където се запознава с тактиката и стратегията на партизанското движение, организирано от Китайската червена армия. През 1935 г. той наблюдава и анализира развитието на бойните действия на войските на Мусолини в Етиопия. През втората половина на 1936 г. е военен наблюдател при републиканците по време на Гражданската война в Испания.

Полковник Уйлям Донован (снимката е от периода 1940-1941 г.)

Притежавайки огромен опит от изследването на различни по вид въоръжени конфликти, извършено по поръчение на министъра на флота на САЩ Нокс, Уйлям Донован се превръща в главен военнополитически консултант на правителството. От Великобритания той следи стратегията на немското морско командване по време на военните действия в Западна Европа. Президентът Рузвелт и генерал Айзенхауер имат абсолютно доверие на неговата обективност и докладите на Донован играят немалка роля за определяне на външнополитическия курс на САЩ. През януари-февруари 1941 г., той извършва обиколка на балканските държави, за да се опита да ги сплоти срещу Хитлер и неговата агресивна военна машина.

По-долу Ви предоставяме едно автентично свидетелство, изготвено през 1946 г. (годината, в която Уйлям Донован е вече помощник на главния обвинител на САЩ Робърт Г. Джексън на Нюрнбергския трибунал срещу главните военни престъпници) от неизвестен служител на българското Министерство на Външните работи.

“… През втората половина на зимата 1939-1940* в София пристигна личния пратеник на президента Рузвелт, членът на Републиканската партия полковник Донован (назован “Дивия Били”).

Идването му бе може би през зимата на 1940 г., не помня точно.

По сведения, които правителството и Двореца имаха от Вашингтон и другаде, узнаваше се, че Донован ще донесе лично послание от президента Рузвелт до цар Борис във връзка с войната, която приближаваше България и Балканите. Това беше причината, че Министерството на външните работи и изповеданията беше необичайно “наелектризирано”. Реши се никой да не бъде аташиран към Донован, освен лицата, които Ърл избере (той пожела Пулев).

Аз видях Донован, когато по заповед на Началника на военното училище генерал Никола Михов¹, трябваше да дойда да му превежда някой чиновник от Външното министерство и аз бях изпратен (по заповед на директора Мечкаров).

Цар Борис III с част от българския генералитет.

Донован бе придружаван от Ърл и Пулев (от американска страна) от началника на Разузнавателното Отделение на Щаба на войската полковник Ничо Георгиев² и майор Иван Стоянов (тогава мисля капитан).

Направи ми впечатление, че Военното училище беше изведено на показ с най-старите оръдия (Круп и Шнайдер), картечници (Шварц Лозе, Мадсен), минохвъргачки от стар модел и пушки “Манлихер”, защото само преди няколко месеца като войник на обучение ние виждахме нови топове, гаубици, картечници и прочие, с които се обучаваха юнкери, кадети и подофицери.

Донован мина през плаца, като ми каза да изкажа удивлението му от великолепните млади юнкери.

След това, на малка закуска в кабинета на генерал Михов аз превеждах разговорите Донован – Михов. Направи ми впечатление, че Донован постоянно запитваше генерал Михов, какво мисли за “партизанската война”, сега чак оценявам тия намеци, които са целели да подготвят евентуално България за партизанска война срещу немците, като ни подпомогнат по въздуха.

След свършването на тази малка закуска, аз потърсих от Дирекцията на печата царския съветник Павел Груев³, комуто съобщих впечатлението си от разговорите, тъй като Царя трябваше да приеме Донован на обяд.

В сведенията си за англичаните, както и в този лист за американците пропуснах да съобщя, че в нашата длъжност на аташирани към чужденците беше задължително да “пробваме идеите и настроенията на гостите”, за да ги съобщаваме чрез Министерството на външните работи и изповеданията на Двореца, за да може Царят да бъде подготвен за аудиенцията със съответния чужденец, пред когото да бледне “със знания, информираност, широта… и поглед”.

Среща в Берлин на Цар Борис III с фюрера на Германия Адолф Хитлер

След аудиенцията си полковник Донован направи възторжени изявления за печата, в който възхваляваше цар Борис, като “искрен”, “предан на народа си” и “най-голям дипломат”. Това беше моя задача за пропаганда на България, която изпълних с помощта на Ърл против желанието на английския пълномощен министър [в България] Джордж Рендел и югославския пълномощен министър [в България] Владимир Милованович.

Известно е какво се случи след заминаването на Донован с открадването на портфейла му (дали от германците или от българските военни, това знае Пулев, тъй като след седмица портфейла бе върнат на Ърл от Пулев, личен приятел на Павел Павлов – от държавна сигурност, който го бил намерил в “кошчето за боклук”…).

Относно разговора на цар Борис с Донован, узнах от гуляй с Ърл, че той (Царят) казал следното на Донован: “Ако България се противопостави на германците и бъде прегазена от тях, тъй като те строят понтони на Дунава, Америка би ли дала сериозни гаранции, че след войната България ще бъде възстановена в сегашните и граници и плюс нейните въжделения за обединение на поробена Македония и Тракия?” Донован отговорил, че той се съмнява в това (пак според Ърл). Тогава цар Борис казал на Донован: “Америка е през океана, Англия е далеко, а Дунав не е Ламанш да ни се помогне бързо. Остава да търсиме помощ през Черно море…! (явен намек за СССР, чието навременно предложение беше направено от Аркадий Соболев и узнато с всенародна подкрепа от народа…).

Съветският дипломат Аркадий Соболев със съпругата си на дипломатически прием

Длъжен съм да предупредя, че този ми разговор с Ърл бе потвърден в истинността му от хора около цар Борис, след това и туй стана парола за разговорите ни (включително моите) с американци и англичани. Спомням си, все по същия повод, че Рендел, английският пълномощен министър, в разговор с бившия министър-председател Георги Кьосеиванов, получил следния отговор: “Щом Англия и Америка не ни дават нищо, въпреки обещанията им за любов към България, то ние сме длъжни да тръгнем с ония, които ни дават осъществяване на националните идеали – Македония и Тракия, а именно – германците”.

Цитирам случая по памет, но той е автентичен, искам тук да го добавя (не от любов към Георги Кьосеиванов, мъдър дипломат, но лош министър-председател, защото нямаше сили да се бори срещу авторитарния курс на цар Борис), а заради обективност. А може би и Кьосеиванов искаше да получи, макар и обиден от Царя, облаги за България?

Известно е, че Донован успя в мисията си пред генерал Душан Симович в Белград на 27 март 1941 година** както за да бъдат подпомогнати англичаните, заради Гърция със забавяне на удара срещу Англия, така и за дирижиране в своя полза на положението в Югославия след 100-те дни “съветска пропаганда” след идването на [пълномощния] министър Анатолий Лаврентиев…”

Бележки към текста:

* Очевидна неточност. Полковник Уйлям Донован пристига в София на 20 януари 1941 г.

¹ Никола Михов (1891-1945) – министър на войната (1942-1943); регент (1943-1944).

² Ничо Георгиев (1895-?) – началник на РО-ЩВ от 1938 г. до 1942 г. Командир на 10-а пех. дивизия от 1942 г. От 6 май 1944 г. – генерал-майор. Уволнен през 1944 г.

³ Павел Груев – началник на кабинета на цар Борис III.

** Става дума за извършения на същата дата преврат в Югославия.

Ст.н.с. Николай Г. Котев, д-р по история

Creative Commons License
BULGARIA AND TRIPAPTITE PACT. UNKNOWN EVIDENCE ABOUT THE VISITATION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 12 August 2011, p.16-17.