– WELCOME DILMA!


ДОБРЕ ДОШЛА, ДИЛМА !

В първите дни на октомври 2011 г., на територията на България ще стъпи един дългоочакван от народа ни гост – президента на Федеративна Република Бразилия г-жа Дилма Вана Русеф. Тя е от онази кохорта на латиноамериканските държавни ръководители, дошли на власт през първото десетилетие на ХХI век, които са преминали през концлагерите и затворите и са изпитали върху себе си тежката и начесто пъти нерадостна съдба на ръководител с леви убеждения. Достоен неин съратник в това отношение е и днешният 40-и президент на Източна Република Уругвай г-н Хосе Алберто Мухика (поел поста от 1 март 2010 г.), бивш член на уругвайското градско партизанско движение “Тупамарос”, който след залавянето му лежал над 14 г. в различни уругвайски затвори.

Дилма Вана Русеф

Бразилия: живот и борба

Дилма Вана Русеф (Dilma Vana Rousseff) е родена в гр.Белу-Оризонти (щат Минас-Жирайс) на 14 декември 1947 г. в семейството на българския юрист и предприемач Петър Русев (Педро Русеф) и бразилската учителка Дилма Силва. Баща е бил активен член на Българската комунистическа партия от 1920 г. По-късно, поради настъпилите през 1923-1925 г. в страната политически преследвания, той се премества да живее във Франция. В Бразилия се появява през 1930 г., вече като Педро Русеф. Тук той се запознава с Дилма Силва, и след сключването на брак с нея, се преместват да живеят в гр.Белу-Оризонти, където постига успехи в работата му с различни недвижимости. Това позволява след смъртта му през 1962 г. да остави на семейството си неголямо наследство.

Борба срещу военната диктатура на генерал Кастелу Бранку

През 1965 г. на петнадесетгодишна възраст Дилма постъпва в държавната Централна висша школа, студентите от която били известни със своите протести срещу военната дистатура в страната. Още след две години тя започва да взима участие в дейността на фракцията на Социалистическата партия на Бразилия (POLOP). Скоро след това фракцията се разпаднала и Дилма преминала на страната на привържениците на въоръжената борба срещу военното правителство, а именно – към организацията Comando de Libertacao Nacional (съкратено – Colina). Преди всичко за нейното решение да премине на страната на градските партизани оказват влияние забранените по това време за прочит книга на левия френски философ Режи Дебре (съратник на Че Гевара, Инти Передо, Нато и Помбо от партизанското движение в Боливия) “Революция в революцията?” и книгата на идеолога на бразилското партизанско движение Карлос Марихела “За бразилската революция”. По същото време тя се запознава и с члена на POLOP Клаудио Галено Линарес, един от участниците във въстанието на бразилските моряци срещу военния преврат на генерал Кастелу Бранку.

Корица на книгата на Режи Дебре „Революция в революцията?“ По-късно Режи Дебре става министър на културата във Франция, при управлението на президента Франсоа Митеран. 

Една година по-късно след запознанството си, те сключват брак.

Дилма не е взимала пряко участие във въоръжената борба, тя е известна по-скоро в студентското движение и сред ляво настоената интелигенция като преподавател по проблемите на марксизма и като главен редактор на вестник “Стачен Патрул”. Независимо от легалната си дейност, тя се научава да борави с леко огнестрелно оръжие и е била запозната с тактическите прийоми на партизанската война. В началото на 1969 г. групата на Colina в щат Минас-Жерайс е била поставена на границата на оцеляването в резултат на действията на полицията и военните. Поради тази причина Дилма и Клаудио се прехвърлят да живеят и работят в Рио-де-Женейро. Тук Дилма се занимава с транспортирането на оръжие и пари за участниците в градското партизанско движение, а съпругът и заминава да създаде ново нелегално движение в гр.Порту-Алегри. По време на една от своите конспиративни срещи, Дилма се запознава с Карлос Араужо, адвокат и ръководител на група в Комунистическата партия на Бразилия. Той имал възможността много да пътешествува, да се среща лично с кубинския ръководител Фидел Кастро и латиноамериканската легенда д-р Ернесто Че Гевара, както и да вземе непосредствено участие във въоръжената борба срещу военната диктатура в Бразилия. През същата 1969 г. неговата групировка се обединява с Colina, като по такъв начин възниква организацията “Въоръжен Революционен Авангард” (VAR). Властите на страната, които преследвали дейността на новата организация, смятали Дилма Русеф за един от организаторите на нелегалната дейност на организацията, отговорна за планирането на нападения срещу банкови клонове и изземването на парични средства, нужни за финансирането на стачните действия и подпомагането на семействата на арестуваните партизани и нелегални дейци. Това бил изключително труден период – в борбата срещу военния режи загиват десетки партизани, включително и техните изтъкнати ръководители офицера Карлос Ламарка и бившия член на ЦК на Бразилската компартия и теоретик на градското партизанско движение Карлос Марихела, той и автор на книгите “Кратко пособие за организиране на градско партизанско движение” и “За Бразилската революция”.

Снимка на Дилма Русеф, направена след задържането и от полицията

През 1970 г., Дилма Русеф е арестувана от органите на полицията по време на среща с член на VAR. В нея е открито оръжие, което доказвало непосредствената и връзка с членовете от въоръженото градско нелегално движение. В продължение на 22 дни тя е подложена на побоища и мъчения, включително и с такива с електрически ток. Обаче тя успява да запази в тайна имената на членовете на организацията. Тя е осъдена на 2 години и 2 месеца затвор, а също така е лишена от използването на политическите си права за цели 18 години. Излизайки от затвора през 1972 г., Дилма Русеф се преселва да живее в Порту-Алегри, къде постоянно посещава в затвора своя съратник Карлос Араужо, който бил арестуван няколко дни по-късно след нейния задържане. Карлос Араужо е освободен чак през 1974 г.

Партизанският командир Карлос Ламарка с други партизани

Идеологът на бразилското градско партизанско движение Карлос Марихела

Корица на книгата на Карлос Марихела „Миниучебник на градския партизанин“

Политическа кариера

След постъпването си във Федералния университет Риу-Гранди-ду-Сул, намиращата се под наблюдение на полицията Дилма Русеф не взема активно участие в дейността на студентското движение. Тя успява да завърши специалността “икономика” в университета през 1977 г. Една година по-рано и се ражда дъщерята Пола. След завършването на университета работи в различни икономически учреждения на щата, а политическата и дейност е свързана преди всичко с дейността на единствената позволена опозиционна партия “Демократично движение”.

В началото на 80-те години, с премахването на двупартийната система в страната, Дилма и Карлос Араужо вземат участие във възстановяването на Демократичната Работническа Партия, като обединяват своята теоретичната база с идеите на лидера и Леонел Бризола. Политическият алианс излиза успешен и още през 1985 г., Дилма Русеф е допусната да работи в муниципалните органи на властта. Започвайки от длъжността на секретар по финансите в муниципалитета на щат Порту-Алегри, Дилма след победата на нейната партия на изборите за губернатор, достига до поста на министър на енергетиката в щат Риу-Гранди-ду-Сул.

o

Част от корицата на латиноамериканския теоретичен орган „Pensamiento Critico“  (Критическа мисъл)

През 1998 г., Партията на работниците се при поддръжката на Демократическата Работническа партия спечелва изборите за губернатор в щат Риу-Гранди-ду-Сул и Дилма Русеф отнова става министър на енергетиката на щата. Именно в този отговорен за бъдещето на латиноамериканската континентална революция период, тя се запознава и с лидера на Партията на работниците Луис Инасиу Лула да Силва. След своята победа на президентските избори през 2003 г., той я поканва като изявен активен политик и опитен ръководител в състава на своето национално правителство, на длъжността министър на енергетиката. На този свой пост Дилма Русеф последователно и неотклонно отстоява интересите на народа и държавата в преговорите с представителите на частния бизнес. Тя успява да реализира и няколко успешни програми за подобряването на електроснабдяването на отдалечените селски райони и региони от територията на Бразилия. След като се убеждава в своя правилен избор, през юни 2005 г. Луис Инасиу Лула да Силва назначава Дилма Русеф за ръководител на президентската администрация. Нещо повече, вече като бивш министър на енергетиката, тя става и член на съвета на директорите на държавнага бразилската петролна компания „Petroleo Brasileiro S.A.“ (Petrobras). Последната притежавала 64 находища и добива 2,583 млн. барела нефт и 428 000 барела природен газ (в нефтен еквивалент) ежедневно.

Дилма Вана Русеф: в борба за президентския пост

На 13 юни 2010 г. Дилма е издигната като официален кандидат за президент от името на Партията на трудещите се. В качеството на своя платформа, тя посочила продължаването на успешната вътрешна и външна политика на тогавъшния правителствен кабинет. Неин основен съперник се оказал бившия губернатор Жозе Серра на щат Сан-Паулу, когото тя успяла да изпревари по популярност и поддръжка на избирателите. Провелите се избори на 3 октомври 2010 г. потвърдили това – в историята на Бразилия начело на президентското управление застала за първи път жена – Дилма Русеф. На официални си пост тя стъпи от 1 януари 2011 г.

Президентът на Федеративна Република Бразилия г-жа Дилма Вана Русеф със своето семейство

Добре дошла сред народа ни, Дилма!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License

WELCOME DILMA! by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.

Based on a work at kotev25.wordpress.com.

Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper“Българска Армия“ (‘Bulgarian Army“), Sofia, N from 21st September 2011, p.18.

– АRDENNEN, 16TH DECEMBER 1944, 05.00 A.M….


АРДЕНИТЕ, 16 ДЕКЕМВРИ 1944 Г., 05.00 ЧАСА СУТРИНТА…

Повторение на стар урок?

След изтеглянето на главните сили на немските войски на нов отбранителен рубеж, минаващ покрай западните граници на Нацистка Германия, т.е. на „линията Зигфрид”(Siegfried Line), Адолф Хитлер взима безпрецедентното решение да контраатакува противника. На съвещанието от 12 декември 1944 г., на висшето командване, действуващо на Запад, четири дни преди настъплението, фюрерът заявил: „… Онзи, който внимателно следи развитието на събитията, не може да не вижда, че противоречията между нашите врагове с всеки ден все се усилват. Ако сега по тях се нанесат няколко мощни удара, то във всеки момент може да се получи така, че този „общ”, изкуствено поддържан фронт внезапно ще рухне с оглушаващ шум, подобно на тътена на гръм”. Според него, новото немско настъпление трябвало да бъде равнозначно на събитията в Дюнкерк и да доведе до поврат в хода на войната в полза на Германия.


Генерал-фелдмаршалите Валтер Модел , Герд фон Рундщет и генерал Кребс подготвят Арденската контранастъпателна операция. Ноември 1944 г.

Тъй като след неуспеха на съюзниците да овладеят от движение Арнем и да отворят своя път към Берлин, настъплението им е отложено за пролетта на 1945 г. Към началото на декември 1944 г. в съответствие със замисъла на главнокомандващия Дуайт Айзенхауер, в това направление били създадени две основни ударни групировки от войски. Едната била разположена на север в състав от 21-ва и главните сили на 12-а група армии, които имали за задача да се концентрират за овладяването на Рурския басейн и да извършат пробив в направлението на Берлин. Втората, която била на юг в състав от 6-а и на част от силите на 12-а група армии, излязла на крайбрежието на р.Саар и на р.Рейн, и имала задачата да настъпи в направлението на гр.Карлсруе и гр.Вюрцбург. Обаче най-уязвимият участък на тази обща групировка войски на съюзниците се оказал центъра на 12-а група армии на юг от Алепо, където на 115-км участък и в Ардените се отбранявали само 4 дивизии от 1-ва американска армия. По това време съюзническото командване не допускало факта, че немския главнокомандващ генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщет могъл да използва през зимата този неудобен район за извършването на своя голяма контранастъпателна операция.


Тежковъоръжени есесовци се подготвят за атакуване на противника в района на Ардените. Декември 1944 г.
Дата Декември 1944
Източник U.S. www.defensimagery.mil photo no. HD-SN-99-02729; NARA file no. 111-SC-197561
Автор неизвестен

От това обстоятелство се възползвало хитлеристкото командване, което от първите дни на ноември 1944 г. съсредоточвало скритно значителни сили за нанасянето на такъв контраудар – 6-та СС танкова армия, 5-а танкова и 7-а армия, чийто удар по-късно поставил съюзниците почти на ръба на разгрома на войските му на този ТВД. Общо, в средата на декември 1944 г., „линията Зигфрид” се отбранявала от три групи германски армии. На дясно крило на фронта се намирала групата армии „Х” (25-та полева и 1-ва парашутна армия), в центъра се намирала група армии „Б“ (15-та, 6-а СС танкова армия, 5-а танкова и 7-ма полева армии). На левия фланг в отбрана били разположени групата армии „Г” (1-ва армия) и групата армии „Горен Рейн” (19-а армия). Общо на Западния фронт Вермахта разполагал със 73 дивизии, в това число – 11 танкови, 29 дивизии фолксщурм и 3 танкови бригади.

Германски войски разгромяват поредния американски конвой
Дата 1944
Източник U.S. Army Center for Military History
Автор неизвестен

Ударът, който се подготвял в Ардените трябвало да разчлени на части групировката на англо-американските войски там и да я разгроми. За успеха на това начинание оказало влияние и оценката на съюзническото командване, че „германската армия се намирала в състояние на пълен упадък”. Нещо повече – то смятало, че в региона на Ардените са разположени само 4 пехотни и 2 танкови дивизии на противника. В действителност в този регион, към датата на контранастъплението (16 декември 1944 г.) там е била съсредоточена ударна немска групировка в състав от 21 дивизии (около 250 хиляди души), до 970 танка и щурмови оръдия и около 800 самолета.


Eсесовци от 6-та СС танкова армия очакват сигнала за атака.

Изненадата е пълна…

Рано сутринта, в 5.00 часа атаката на ударната немска групировка започнала. На фронт с дължина от 85 км, при артилерийската поддръжка на 2617 оръдия, в настъпление преминали авангардните части на 6-а СС танкова армия, 5-а танкова армия и 7-а полева армия от групата армии „Б”. Всички дивизии от 8-ми американски армейски корпус били напълно изненадани от атаките на щурмовите „бойни групи” на 5-а танкова армия, като съюзническото командване изпаднало в паника. И тримата американски командващи – генералите Айзенхауер, Омар Брадли и Ходжес (командващия 1-ва американска армия) били напълно поразени, когато разбрали за настъплението. Нещо повече изненадата била толкова голяма, че в продължение на няколко часа, подчинените им щабове не могли да определят направлението и силата на танковия удар. По това време четирите американски дивизии, развърнати на Ейфел-Арденския сектор (4-та, 28-ма и 106-та пехотни и 9-та танкова дивизия) буквално се топeли, в опитите си да задържат настъплението. Все пак главнокомандващият генерал Айзенхауер заповядал да бъдат прехвърлени към мястото на германския пробив на две бронетанкови дивизии (7-ма от 9-а армия и 10-а от 3-та армия), но това не променило създалото се положение. 7-ма дивизия в тези няколко критични дни не допуснала противника във важния район Сен-Вит. Към края на деня, висшето американско командване оценило положението като доста критично. Поради тази причина е било решено на 18 декември в региона на Ардените да бъдат прехвърлени по въздуха спешно още две американски въздушно-десантни дивизии (82-ра и 101-ва), от резерва, разположен в Реймс. Едната от тях – 101-ва въздушно десантна дивизия показала чудеса от храброст – усилена с танкове, тя в продължение на пет дни удържала много важния комуникационен възел Бастон, независимо че се намирала в пълно обкръжение.


Есесовци от „Kamphgruppe Peiper“ по пътя за Малмеди (Malmedy)
Дата 1944
Източник US Army Center for Military History
Автор неизвестен

На 18 декември се разбрало, че противникът напълно успял с контранастъплението си. За кратко време той пробил отбраната на американските войски и за 9 дни се придвижил на дълбочина от близо 90 км. Под заплаха от изгубване попаднал и гр.Лиеж, който бил главния център за снабдяване на 12-а армия на север. Германското командване предвиждало след овладяването му, да започне бързо настъпление в направлението на Брюксел и Антверпен, като в случай на овладяването им, английските армии заедно с 9-та и 1-ва армия, разположени на север, щели да бъдат откъснати от обединената американо-френска групировка на юг, т.е. в случай на успех за германското командване се очертавало изпълнението на втори Дюнкерк.


Хиляди пленени и изчезнали американци…
Дата 22 декември 1944 г.
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28589
Автор Büschel

На 19 декември Айзенхауер взема решението да изтегли войските си назад – на линията Белфор, Вогези, като по такъв начин спаси частите попаднали в „човала”, създаден от германците между Вогезите, Рейн и линията „Зигфрид”.

Предвид трудното положение в района на Бастон, където 101-ва въздушнодесантна дивизия и други части продължавали съпротивата, генерал Омар Бредли предвиждал да премине с 3-а армия на генерал Джордж Патън в настъпление от района на Арлон, Люксембург в северно направление. На 26 декември нейната 4-та танкови дивизия движейки се към Бастон, успява да се съедини със защитниците на Бастон и да спре настъплението на противника във фланга. Към този момент, последният вече се придвижил на дълбочина до 100 км в западно направление и бил на 7 км от р.Маас близо до гр.Сел.

Американски военнослужещи се предават в плен

Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28619
Автор Büschel

На 3 януари, от север в направлението на гр.Уфализ, преминала в настъпление също така и 1-ва американска армия съвместно с един корпус на 2-ра английска армия. На 9 януари започнала настъплението си и 3-та американска армия. Но заради лошите метеорологични условия, то вървяло бавно. Едвам на 19 януари настъпващите войски от 1-ва и 3-та армия се съединяват в Уфализ и обръщат силите си на изток, преследвайки противника. Чак на 23 януари 1945 г., частите на 1-ва армия заемат повторно Сен-Вит, а към края на месеца фронтът на съюзниците бил приблизително там, където е бил преди започването на германското настъпление.

Есесовци на кръстопътя на пътищата за Сен Вит и Малмеди.

В рамките на съюзническите задължения

Съветското върховно командване още от самото начало на германската Арденска контрнастъпателна операция, знаело за изключителните трудности в които изпаднали армейските групировки на съюзниците. Ставката на Върховния главнокомандващ маршал Й.В.Сталин, получавала всекидневно от Военните мисии на САЩ и Великобритания в Москва, т.нар. „Сводка на операциите в Западна Европа”. Именно те оказват влияние върху решението да се започне руско настъпление в средата на януари 1945 г., с 10 дни по-рано, чиято цел е била да отвлече вниманието и силите на германците. И това става точно така – 6-а танкова армия е иззета от състава на германската групировка в Ардените и спешно е прехвърлена на Източния фронт, нещо което спира настъплението и.

Тук ви привеждаме част от текстовете на сводките, получавани от началника на Управлението за спецзадачи на ГЩ на Червената Армия, генерал-майор Н.Славин, които хвърлят допълнителна светлина за настъплението на германците в Ардените:

Сводка на операциите в Западна Европа № 195

(07.00 часа на 18 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

… На 17 декември немските войски при поддръжката на масирани удари на артилерията и авиацията в сектора Ейпен (15 км южно от Аахен) – Трир (40 км североизточно от Люксембург) преминаха в контратака от района Битбург (25 км северозападно от Трир) в югозападно направление и от района Бланкенхайм (55 км югоизточно от Аахен) в северозападно направление. Зад линията на отбраната на съюзническите войски на много места били спуснати парашутни десанти на противника.

Към обяд на 17 декември, западно от Трир противникът успял да се вклини в позициите на съюзническите войски на фронт от 10 км, в дълбочина до 5 км и в направлението на Малмеди (40 км южно от Аахен) до 10 км.

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 17 декември около 2000 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски. 300 самолета водили разузнаване и 80 самолета доставяли снаряжение и боеприпаси…

Германските танкове напредват, независимо от тежките метеорологични условия…

Сводка на операциите в Западна Европа № 196

(07.00 часа на 19 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

… На 18 декември немските войски в района на Ехтернах (30 км североизточно от Люксембург) обкръжиха няколко части на войските на съюзниците. Съпротивата на обкръжената групировка продължава.

Западно от Битбург (50 км североизточно от Люксембург) немските войски пробили отбраната на съюзниците, на 18 декември овладяли град Бастон (50 км северозападно от Люксембург). Боевете в този район продължават с променлив успех.

Град Ставелот (7 км югозападно от Малмеди) е зает от войските на противника.

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 18 декември 389 тежки американски бомбардировача подложили на бомбардировка Кайзерслаутерн, Кобленц и Кьолн, спускайки върху тези обекти 938 тона бомби.

144 средни бомбардировача и 134 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски.

Попаднала в засада американска щабна кола…

Сводка на операциите в Западна Европа № 197

(07.00 часа на 20 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

На 19 декември немските войски в участъка Сент Вит (55 км южно от Аахен) – Малмеди (39 км южно от Аахан), разширявайки пробива по фронта на 16 км, продължавали да развиват настъпление в северозападно и западно направления. Танковите части на противника излязли в районите: Спа (28 км югоизточно от Лиеж), Марш (47 км югозападно от Лиеж) и Ларош (52 км южно от Лиеж).

Американските войски, стараейки се да затворят пробива, атакуват противника от района Сент Вит в северно направление и от районите Малмеди-Ставелот (10 км югозападно от Малмеди) в южно направление. Град Малмеди и половината от града Ставелот отново са заети от войските на съюзниците.

Немските войски, отблъснати от Бастон (52 км северозападно от Люксембург), на 19 декември отново възобновили атаките срещу този град. Обкръжен е град Вилц (40 км северозападно от Люксембург).

2. Операции на съюзническите ВВС

В течение на 19 декември 340 тежки американски бомбардировача атакували военните обекти в градовете: Дюрен, Трир и Кобленц, спускайки при това 950 тона бомби. 625 изтребителя и изтребители-бомбардировача поддържали операциите на наземните войски. 77 самолета водили разузнаване…

Бомбардировач от 727-о Авиокрило от британските РАФ (727-RAF) атакува разположението на германските войски в гр. Сент Вит на 26 декември 1944 г.

Сводка на операциите в Западна Европа № 198

(07.00 часа на 21 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

В течение на 20 декември, западно от град Бастон (52 км северозападно от Люксембург), американските войски продължаваха да водят ожесточени боеве, опитвайки се да задържат придвижването на авангардните части на противника в западно направление.

На участъка Сент Вит-Малмеди придвижването на немските войски като цяло е спряно. Войските на съюзниците удържат Малмеди и по-голямата част от град Ставелот.

Западно и югозападно от Ставелот продължават ожесточените боеве. Няколко дивизии на съюзниците са били заобиколени и частично обкръжени от противника. Обкръжените части на съюзните войски продължават да удържат своите позиции, не допускайки немските войски към главните комуникационни възли.

Северната група съюзнически армии извършвала значително прегрупирване на войските.

2. Операции на съюзническите ВВС

Вследствие на голямата мъгла над районите на боевете на 20 декември авиацията на съюзниците извършила само 6 разузнавателни самолето-полета. ..

След сражението…

Сводка на операциите в Западна Европа № 199

(07.00 часа на 22 декември 1944 г.)

1. Операции на наземните войски

В течение на 21 декември армиите на съюзниците на запад продължават прегрупирването си.

Върховният главнокомандващ експедиционните сили на съюзниците направил специално изявление за това, че сведенията за операциите на военните действия трябва да бъдат строго ограничени, за да може да се постигне максимална внезапност.

2. Операции на съюзническите ВВС

През деня на 21 декември 159 изтребителя поддържаха операциите на наземните войски и 12 самолета водели разузнаване.

В течение на нощта на 21 срещу 22 декември 480 бомбардировача подложили на бомбардировки: Шнайдемюл, Бон, Кьолн и Пелитц (10 км северно от Щетин). 52 тежки бомбардировача минирали водите…


Помощта идва бавно…

Резултати

Арденското контранастъпление не постигнало своите резултати, които били предвиждани от германското командване, но то задържало настъплението на съюзниците с един месец. А по оценка на самия Айзенхауер – настъпателните операции били задържани за повече от шест седмици. Реално то било отблъснато не от действията на американското и британско командване, а от героизма на обикновения американски войник, кото продължавал да се сражава дори и в пълно обкръжение. От друга страна, по време на Арденското контранастъпление на германците, съюзниците били принудени да използват своята стратегическа авиация за поддръжката на сухопътните сили, а не за бомбардировка на нефтохранилищата, летищата и комуникационните възли, разположени в тила на територията на Германия.


Раздаване на храна след боя

По време на Арденския контраудар, от 16 декември 1944 г. до 16 януари 1945 г., германците дават големи загуби – над 120 хиляди човека като убити, ранени и безследно изчезнали, 600 танка и щурмови оръдия, около 1620 самолета, 6 хиляди автомобила, а поради неудачните резултати наличието на гориво в Германия било съкратено до минимум.


Германски военнопленници се предвижват към американския тил.

Американските загуби също не били малки – над 77 хиляди души (8 хиляди убити, 48 хиляди ранени и 21 хиляди пленени или безследно изчезнали). В боевете били изгубени 733 танка и самоходни противотанкови оръдия. Най-големи загуби понесла 106-а пехотна дивизия, която в момента на германския танков удар се намирала на неподготвени позиции. Подобни загуби дала и 28-ма дивизия и 7-ма бронетанкова дивизия, която отбранявала района на гр. Сен-Вит.


Оценка на силите на противника в района на Люксембург.
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28619
Автор Büschel

В заключение може да се каже, че неудачните за германците резултати от Арденското контранастъпление довели до още по-голямо разочарование сред населението в действията и опитите на германското командване да напусне от войната.

Балканите: необходимо пояснение
…На 22 декември 1944 г., Първа българска армия започнала едноседмични упорити боеве срещу противниковите позиции в областта Срем. От българска страна в настъпателната операция взели участие 3-а, 8-ма и 11-а пехотна дивизия (54 пехотни дружини, 189 бронеизтребителни оръдия и 344 оръдия и гаубици) срещу сборна германска групировка, наброяваща 22 батальона с 221 тежки картечници, 86 минохвъргачки, 46 оръдия, 6 щурмови оръдия и 6 зенитни оръдия. След едноседмични неуспешни настъпателни боеве, командващият 3-ти Украински фронт маршал Фьодор Толбухин на 30 декември 1944 г., заповядал Първа българска армия да се прехвърли в Унгария. …

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
АRDENNEN, 16TH DECEMBER 1944, 05.00 A.M…. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФОТОГРАФИИ:


Преминаване в атака в района на Ардените (Ardennen)
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28586
Автор Lange

Ardennen.- Zwei Fallschirmjäger beim Tarnen ihres Helms mit weißer Tarnfarbe
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-2005-0519-500
Автор Неизвестен


Ardennen.- deutsche Soldaten im verschneiten Wald
Дата януари 1945
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 183-J28586
Автор Lange

American soldiers of the 289th Infantry Regiment march along the snow-covered road on their way to cut off the Saint Vith-Houffalize road in Belgium on 24 January 1945.
Дата 24 януари 1945
Източник National Archives and Records Administration, ARC ID 531244, U.S. Defenseimagery.mil photo VIRIN: HD-SN-99-02738
Автор Department of Defense, Department of the Army, Office of the Chief Signal Officer.

Белгия, Ардените, гр. Ставелот в наши дни… Flickr, фото от колекцията на Eddy Blokhuis

PRINTED IN NEWSPAPER  „Българска армия“ („BULGARIAN ARMY“), SOFIA, N 50 (23 626) FROM 16th DECEMBER 2011

</

– WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV?


КАКВО СТАВА В МО, Г-Н МИНИСТЪР БЛИЗНАКОВ?

Казват, че от правилния анализ на военнополитическата обстановка в света от ВАС и от Вашия щаб, до голяма степен зависи вземането на редица възлови решения от президента на Република България Георги Първанов и от нейния министър-председател Сергей Станишев.

Но последните Ваши пресконференции, на които трябваше да бъде очертана позицията на Министерството на отбраната в руслото на общата ПОЛИТИКА на Република България, НЕ ни убеждават в ТОВА. Нещо повече, те ни оставят с впечатление, че неизвестно по каква причина Вие като че ли НЕ получавате Пълна достоверна информация за ТОВА какво става на територията в Ирак и Афганистан, или най-малкото я премълчавате.

Никой не отрича ролята и дейността на „миротворците“ в опита да бъде запазен мирът и наложено спокойствие в изпълнен с напрежение Регион. Допреди петнайсет години в тази роля бяхме свикнали да виждаме специално създадените военни контингенти на ООН, ръководени от нейния военнощабен комитет. Днес като че ли този акцент е изместен и неправилно тълкуван. И в същото време, би трябвало да ви се поставят следните въпроси:

Знаете ли, че броят на загиналите от края на 2001 г. до днес на територията на Ирак военнослужещи от въоръжените сили на САЩ вече надвишава 2300 души? Логиката също така подсказва, че ранените би трябвало да бъдат най-малкото 2-3 пъти повече.

Знаете ли, че числото на загиналите от гражданското население в Ирак в периода от нахлуването след март 2003 г. до днес надвишава 98 хиляди души, като при ТОВА 48% от тях са Деца до осем години?

Знаете ли, че от началото на 2006 г. въоръжените сили на САЩ в Ирак губят всекидневно по 2 военнослужещи и към 800 ранени, травмирани или контузени месечно?

Знаете ли, че числото на дезертьорите от въоръжените сили на САЩ в Ирак и Афганистан вече надвишава 900 души, като от тях има и парашутисти от 82-ра въздушнопреносима дивизия?

Знаете ли, че при отразяването на събитията от „омиротворителните операции“ само в Ирак до днес са пострадали 150 журналисти, като 109 от тях са били убити?

Знаете ли, че демонстрираният от ВАС клас леко стрелково въоръжение, колкото и да се модернизира от българските оръжейници, все пак си остава автоматична карабина „Калашников“? Опитът на бойните действия до днес е показал, че военнослужещият, от която и да е армия, предпочита да носи със себе си два пълнителя повече, които в отговорен момент могат да му спасят живота, отколкото оръжието му да бъде направено по-тежко? Та кой ще го носи в случай на нужда 10-20 км?

Знаете ли, че „разконсервирането“ (тоест изваждането от пясъците на пустинята) и привеждането в действие само на ЕДНА установка за залпов огън тип „Ураган“ или „Смерч“ е в състояние от няколко десетки километра да изтрие от земята за няколко минути личния състав на един батальон, независимо дали е пехотен или някакъв друг?

Какво все пак става, г-н Близнаков, в кабинетите на Вашето министерство? Кадри ли нямате? Не бива да се допускат „грешки“, независимо от ТОВА в коя провинция на Афганистан или Ирак се намират нашите „миротворчески“ подразделения. В съвременните концепции за национална сигурност отдавна няма приятели, а има защита на интереси!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Nova Zora“, Sofia, N 39 from 3rd October 2006.

Creative Commons License
WHAT IS HAPPENING IN THE MINISTRY OF DEFENCE, MINISTER BLIZNAKOV? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.