– WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? (THE MILITARY`S MISTERY MACHINE)


СМЕРЧОВЕ, МЪЛНИИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ ПО ПОРЪЧКА!?

Безумното въздействие върху земната атмосфера, йоносфера и магнитосфера се превръща в глобална опасност за целия свят
Известно е, че в края на 70-те години на миналия век СССР и САЩ подписват съглашение за забрана на проекти от геофизиката, които могат да бъдат използвани за военни цели. Въпреки това обаче разработването им, скрито в мъглата на недомлъвки, спекулации и дори мистика, продължава под формата на научни изследвания.
Точно такава разработка, по мнението на много учени, е и специалната американска програма HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program или Програма за високочестотни активни аврорални изследования, т.е. изследвания на Северното сияние). За неин кръстник се смята американският учен от Тексас Бернард Дж. Истлунд, който още през 80-те години получава патент за „Метод и техника за въздействие върху участък от земната атмосфера, йоносферата и магнитосферата“.

Антенният комплекс на „ХААРП“. (HAARP antenna array)

Днес, в северната част на САЩ, на 400 км от Анкоридж (щата Аляска), във военния полигон Гакхона е разположен един необикновен обект. Огромен участък от територията на полигона буквално е „залесена“ с гора (180 броя) от 25-метрови антени. Това е т.нар. Арфа (аврорална резонансна фазирана антена), неотменима част от самата „HAARP“.
„Арфа“ е разработена за въздействие върху йоносферата – слой от атмосферата, намиращ се на 50 км над земната повърхност. Въздействието се осъществява на обширно поле с монтирани на него синхронно работещи антени. Енергията от излъчваните радиовълни може да се концентрира и модулира в предели, немислими и с невиждана до днес мощност за науката. Най-просто казано, установката „Арфа“ представлява обърнат наопаки радиотелескоп – той обаче не лови сигнали, а ги излъчва и е
способен буквално да „свари“ горните слоеве на атмосферата

Поглед към диагностичните сензори на „ХААРП“. (Overview of the HAARP Diagnostic Sensors)

Като резултат на смущенията в йоносферата възниква поток от дълги вълни, които ще се върнат обратно, пронизвайки земята, водата и самите нас. Официално комплексът за йоносферни изследвания (HAARP) е построен за изучаването на природата на йоносферата и за развитието на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на САЩ. Предполага се и използването на HAARP за откриването на подводни лодки, за подземна томография на недрата на планетата и за т.нар. пробиване на йоносферата. Но според учените, в САЩ се подготвя нов вид оръжие, т.е. в рамките на HAARP се разработва интегрално геофизическо оръжие, оказващо въздействие върху околоземната среда чрез радиовълни с висока честота. Значимостта на този качествен скок в системата на въоръженията е сравнима единствено с прехода от хладното към огнестрелното или от обикновеното към ядреното оръжие.
Полигонът е заграден с бодлива тел, периметърът му се охранява от мобилни въоръжени патрули на морската пехота, а въздушното пространство над т.нар. изследователски стенд е затворено от пролетта на 1997 г. не само за гражданските, но и за военните самолети. След събитията от 11 септември 2001 г. около HAARP са поставени и противовъздушни комплекси на ПВО на САЩ.

Въздушна снимка на комплекса „ХААРП“, погледнато източно от Маунт Санфорд, Аляска. (View of HAARP from the air, looking East towards Mount Sanford.)

За това, че установката има за цел да изучава възможностите за бойно използване на смущенията в йоносферата и магнитосферата на Земята, говори и фактът, че тя е построена със съвместните усилия на ВВС и ВМС на САЩ. Научните списания твърдят, че с помощта на HAARP може да се предизвикат изкуствени Северни сияния, да се заглушават задхоризонталните радиолокационни станции от системите за ранно предупреждение на пусковете на балистични ракети и да се откриват подземни секретни комплекси на противника. Радиоизлъчването HAARP е способно да прониква дълбоко под земята и да диагностицира тайни бункери и тунели, да изгаря електрониката, да разрушава космическите сателити.

The HAARP HF Ionosonde Antenna
Използвайки HAARP, специалистите се опитват да създадат технологии за въздействие върху атмосферата, което би изменило времето дори до създаването на различни стихийни бедствия: мощни земетресения, валежи, наводнения, урагани…
Електромагнитно вместо ядрено оръжие?
В състава на HAARP влизат антени, радари, лазерни локатори, магнитомери, компютри за обработка на сигналите и за управлението на антенното поле. Целият този комплекс се захранва от мощна газова електростанция и шест дизел-генератора. С развръщането на комплекса и с изследванията в него се занимават лаборатории по астрофизика, геофизика, средства за поразяване. От 2000 г. в състава на експеримента е включен и крайцерът „Уискънсин“, на който е разположено нужното оборудване.

Днес са създадени и действат вече пет излъчвателя с различна мощност за целенасочено въздействие върху човешката среда на обитаване. Три от тях се намират на Скандинавския полуостров, четвъртият – в Аляска, а петият – на остров Гренландия.
Излъчвателите на HAARP са качествено ново ниво на техниката. Когато ги включват, равновесието на околоземната среда се нарушава. Нагрява се йоносферата. Американците вече са успели да получат изкуствено удължени плазмени образувания с километрични дължини, другояче казано – гигантски кълбовидни мълнии! Това позволява да се каже, че е създадено геофизическо оръжие. Какво ще се случи, ако се включат на пълна мощност и петте излъчвателя на HAARP, съвременната наука не може да обясни. Интегралните системи на геофизическото оръжие с това са страшни, че атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята стават не само обекти за въздействие от излъчвателите, но и се превръщат в част от тези оръжейни системи.


Какво може да направи една лавина от заредени частици
С използването на излъчвателите от HAARP в избран район може да бъде напълно нарушена въздушната и морската навигация, да се блокират радиовръзките и радиолокацията. Може също да се изкара извън строя бордната електронна система на изкуствените космически апарати, балистични ракети, самолети и различни наземни системи. В произволно очертан регион може напълно да бъде прекратено използването на всички видове въоръжение и бойна техника. Интегралните системи на геофизическото оръжие са в състояние да предизвикат мащабни аварии във всякакъв вид електрически мрежи, нефтопроводи и газопроводи.
Следващото ниво е негативното въздействие върху биосферата, в това число и върху психическото здраве на населението на отделни държави и дори на група държави. Съгласуваната работа на петте излъчвателя от HAARP е в състояние да доведе до необратими негативни геофизически, геологически и биологически катаклизми от планетарен мащаб. С други думи казано, ще бъде изменена средата на обитаване на хората.

Вандализмът в небесата…

Днес действащата система HAARP обхваща Северното полукълбо от полюса приблизително до южния бряг на полуостров Крим. От 2002 г. в Европа и Азия вече се наблюдават катастрофални наводнения и суши, урагани, включително и гигантски смерч до бреговете на Италия. Всичко това позволява да се допусне, че тези явления са свързани с изпитанията на системата HAARP. А какво ще се случи, ако американците създадат подобна система и в Южното полукълбо? И сега се допуска, че Съчуанското земетресение от 2008 г. и това в Хаити от 2010 г. са следствие от работата на излъчвателите на HAARP.


Учените не остават безучастни към новото предизвикателство
– На 5-7 май 1997 г., по време на 12-ата Генерална асамблея на ООН, д-р Николас Бегич, основател на издателствата „Ърт-Пулс Прес“ и съавтор на книгата „Арфа“ за падналите ангели“ и „Възходът на Земята“, изнася в Европарламента доклад, посветен на проблема за дейността на правителството на САЩ в Арктика и създаването на „Арфа“
– На 5 февруари 1998 г. комисията на Европарламента по въпросите на сигурността и разоръжаването провежда слушания по проекта „Арфа“. За възможностите на „Арфа“ и новите военни технологии отново докладва изтъкнатият американски учен д-р Николас Бегич.

Вандализмът в небесата…

– Бившият военнослужещ от френската армия Марк Филтерман в сп. „Intelligence Newsletter“ от 16 декември 1999 г. говори за „климатична война“ и развива тезата, че СССР и САЩ в края на 80-те години на миналия век са разработили ноу-хау за манипулирането на климатичните изменения. Той посочва няколко метода за постигането на подобен ефект
– Д-р Розалия Бертел в „Таймс“ от 23 ноември 2000 г. твърди, че проектът HAARP включва разработка на предизвикването на урагани и тайфуни или отклоняването и пренасочването на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикването на суши или наводнения в определени райони на света.

Тук са само някои от последиците…

– На 14-15 август 2003 г. електромрежата на Североизточните щати в САЩ се повредили. Без ток останали над 50 милиона американски граждани от Ню Йорк до Детройт. По-късно се оказало, че инсталацията НААRР в Гакона, Аляска е била включена на 14 август точно в 16.00 часа!

– На 23 август 2003 г., столицата на Финландия – Хелзинки, изгубила мистериозно всякаква комуникационна връзка със света.

Елемент от системата HAARP, който продължава да действува и днес…

– На 24 декември 2004 г. огромна вълна от безпрецедентно гигантско цунами, предизвикано от подводно земетресение от 9 степен по Рихтер с епицентър северно от остров Суматра, Индонезия, заляло едвам ли не половината територия от света.

– На 30 август 2005 г. ураганът „Катарина” от 5-та категория премина опустошително върху няколко американски щата и върху град Ню Орлеанс. След него имало много човешки жертви и унищожена инфраструктура.

– На 12 май 2008 г. станало огромното земетресение в Съчуан, Китай. Освен огромните човешки жертви, то довело и до преливането наводите на 40 големи реки.

–  На 13 януари 2011 г. станало земетресението в Хаити, което било от 7 степен по Рихтер и което убило около половин милион хора.

–  През март 2010 г. изригнал вулканът в Исландия, поставил за известно време на границите на оцеляването на самаолетните полети в Европа.

– На 22 февруари 2011 г., мощно земетресение от 6,5 степен по Рихтер унищожило втория по големина град в Нова Зеландия, намиращ се на южния остров Крайстчърч.

–  На 11 март 2011 г. в Тихия океан, срещу североизточния бряг на Япония станало земетресение, което получило названието „мегатрусът Сендай”. То успяло да измести японските острови с 4,5 метра, да съкрати деня с 1/1000000 част от секундата и да измести оста на Земното кълбо.

– Последвалото след това земетресение в Австралия от 5,7 по Рихтер, накарало доста хора да си спомнят за американската шпионска база Pine Gap, която случайно се намирала близо до епицентъра на споменатия трус, на дълбочина от 10 км.
Разследванията продължават и днес, а страшното бедствие в Япония ги прави още по-спешни и по-необходими.


Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper  „Дума“ („Word“), Sofia, N 88 from 16th April 2011. See – http://www.duma.bg/duma/node/13552

Creative Commons License
WATER-SPOUTES, LIGHTNINGS, EARTHQUAKES BY REQUEST!? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

More information: https://www.youtube-nocookie.com/v/xo-T_KvLNdQ?version=3&hl=bg_BG

2. http://www.haarp.alaska.edu/haarp/cam1.html

– FOKKER, WITH HIS AEROPLANES FLAYED BULGARIAN AVIATORS…


ФОККЕР, НА ЧИИТО САМОЛЕТИ ЛЕТЯХА БЪЛГАРСКИТЕ АВИАТОРИ…

Антон Херман Жерард Фоккер (Anton Herman Gerard Fokker), Антони (Тони) Фоккер, “Летящият Холандец”, е известен холандски изобретател и авиоконструктор. Той е роден на 6 април 1890 година в гр.Кедири (остров Ява, Индонезия) в семейството на плантатора Херман Фоккер. През 1894 г., баща му заедно със семейство си се прехвърля да живее в гр.Харлем (Нидерландите), за да може да даде европейско образование на децата си. Антон не успял да завърши висше образование, но още от малък проличал неговия интерес към техниката. През 1908 г. той разработва непробиваема пружинна «шина» за автомобилно колело. Обаче, когато Фоккер се опитал да патентова своята разработка, се оказало че такава вече има.

Антон Фоккер и неговият втори вариант на “Паяка”

През 1908 г. Антон Фоккер присъствува на демонстративен полет на Уилбър Райт, и неговият интерес преминал към самолетите. През 1910 г. баща му го изпраща в училище за механици в гр.Бинген (Германия), но там Антон не харесва начина на преподаването, поради което се премества в училище за шофьори в Залбах (Zahlbach). В училището имало автомобили, но нямало самолети, макар че се четял курс по аеродинамика и самолетостроене. Първият аероплан на училището бил конструиран от студентите под ръководството на преподавател от училището, но той не излязъл много сполучлив.
Своят първи самолет “de Spin” (Паяк) Антон Фоккер създава заедно с приятеля си лейтенант Франц фон Даум. Фон Даум бил два пъти по-възрастен от Фоккер и имал нужните пари за строителството на самолет. От своя страна, бащата на Антон също отпуснал 1500 марки за постройката на самолет. Но първият полет излязъл несполучлив – партньорът на Фоккер удря “Паяка” в едно дърво. Така че своят патент за пилотиране, Фоккер получава при създаването на своя втори самолет.

Антон Фоккер и неговият трети вариант на “Паяка”

В Нидерландите Фоккер става знаменитост след като с третия си “Паяк” на 31 август 1911 г. лети около кулата Sint-Bavokerk в гр.Харлем.
През 1912 г. холандецът се заселва около Берлин. Същата година, на 22 февруари той създава собствена авиокомпания Fokker Aeroplanbau, която се разполага около Берлин. Огромна е помощта и на баща му – той инвестира в компанията 50 000 марки. На следващата година той изгражда близко до гр.Шверин (Германия) авиационен завод. Компанията на Фоккер получила новото име «Fokker Flugzeugwerke GmbH», по-късно съкратено до «Fokker Werke GmbH».
В Шверин бил построен хангар с размери 15 х 36 метра. Върху различни проекти, там работили 55 човека. И отново бащата на Фоккер, неговия чичо и бащата на приятеля му шеф-пилота Фриц Кремер инвестират във Fokker Flugzeug Werke GmbH 400 тысяч марки…
В началото на Първата световна война командването на въоръжените сили на Германия не се интересувало много от авиация. След демонстрацията на възможностите на Фокеровия модел – моноплана Militar 5 (М.5) пред германския министър на военното ведомство генерал фон Фалкенхайм, Германското командване му поръчва 114 самолета. Положението се изменя, след като през 1915 г. Антон Фоккер разработил синхронизатор, позволяващ на картечницата да стреля през витлото на самолета, което позволило на Германия да получи търсеното преди това превъзходство във въздуха. Заедно с това правителството на Германия взема под свой контрол завода на Фоккер. Фоккер останал директор и сега имал възможност да разработва самолети за Германската авиослужба (Luftstreitkräfte). През цялата война, за периода от 1914 до 1918 г., талантливият холандец произвежда около 3000 различни модификации на своите самолети. Неговите образци се произвеждали и в други авиационни заводи в Германия и Австро-Унгария. Нещо повече “Фоккерите” постепенно се превърнали в основния тип изтребител за авиацията на Централните Съюз. Така например, ако към края на юни 1918 г., в Централния Съюз, на въоръжение във фронтовите ескадрили имало 407 “Фоккера” и 604 “Албатроса”, то към края на август тази цифра вече била друга – 828 “Фоккера” срещу 307 “Албатроса”. Към момента на подписването на примирието, от 1200 изтребителя на Централния Съюз, числото на “Фокерите” било 900, а останалите 300 – на други типове машини (“Албатроси”, “Роланди”, “Сименс-щукерти”, “Юнкерси” и “Пфалци”).

Български офицери наблюдават стартирането на биплана “Фоккер” от летище край р.Вардар

Българската авиация също получила изтребители на Фоккер в годините на Първата световна война. Ако в началото на Първата световна война, Аеропланната дружина получила 3 едноместни изтребителя-моноплани “Фоккер” Е III, то през 1918 г. тяхното число се увеличило с още 8 едноместни самолета биплани “Фоккер” DVII. Това били отлични, силно въоръжени самолети, с мощни мотори (особено на “Фоккер” DVII, където бил поставен мотор BMW с 185 к.с. и достигащ таван на полет – 6000 км.). С появата на тези изтребители възникнало даже и понятието “Бичът на Фоккер” означаващ , че действията на авиацията на Антантата са били напълно парализирани от атаките им.

Български селяни гледат на летище “Белица”, как се подготвя за полет български изтребител “Фоккер”

В своя дневник, командирът на Аеропланната група майор Радул Милков отбелязва по повод получаването на новите самолети “Албатрос” С III следното: “…Нашите летци, “Фокери” наричаха тези самолети. Това не беше правилно, защото Фокерите (DVII) бяха друга система самолети, на световно известния самолетен конструктор Антон Фоккер. За него съм писал вече в моите исторически страници още когато се учих за летец-пилот в Берлин. Ловджийските самолети Fokker DVII и ние получихме към края на Първата световна война…”

Антон Фоккер демонстрира своята синхронизационна картечница.

През 1919 г., след подписването на Версайлския мирен договор, по чиито клаузи на Германия е било забранено да има ВВС и авиопромишленост, Фоккер се премества да живее от Германия обратно в Холандия. Същата година германо-холандската граница е прекосена от 350 ЖП вагона, натоварени със стругове, оборудване, полуфабрикати, авиомотори и друго имущество, което позволило на Фоккер да възстанови своето производство в Амстердам чрез новосъздадената фирма „Нидерландиш флюгтуиг фабрик“. През април 1920 г. холандското Бюро за въоръжение сключва голяма сделка с Антон Фоккер за около 100 самолета от различни типове Сделката била изпълнена още същата година, но този път вместо немските синхронни картечници “Шпандау” били поставени английските “Виккерс” и “Люис”.
През 1920 г. Фоккер заминава в САЩ, където става гражданин на САЩ и създава отделение на своята фирма. Компанията на Фоккер се превръща в една от водещите в производството на граждански самолети в света. През 1926 година с един от самолетите на Фоккер е осъществено прелитането на Северния полюс.

Понякога има и такива полети. Аварийно приземяване на български “Фоккер” Е III, в полосата на Южния фронт.

През 1927 г. Фоккер сключва в Нью-Йорк брак с Виолета Остман (Violet Austman), която загива две години по-късно при все още неизяснени обстоятелства.
Две години по-късно, General Motors Corporation изкупува 41% от акциите на компанията Fokker Aircraft Corporation, като главен инженер на компанията става австриецът А.Хаснер, който преди това е работил в “Албатрос”.
И все пак полосата на късмета като че ли тук го напуска . На 31 март 1931 г. един от неговите граждански самолети “Фоккер” F.10 попада в щорм. Самолетът се разбива, като загиват 7 души, сред които и един знаменит по това време футболен треньор на Университета Нотр Дам. След тази авария, авиокомпаниите започват да сменяват своите граждански “Фоккери” с други типове транспортни самолети. Поради тази причина знаменитият холандски (а сега и американски) авиоконструктор е принуден да напусне компанията. Още същата година, на 23 декември 1939 г. той умира в Ню-Йорк от усложнения, след незначителна хирургическа операция на носа му.
До началото на Втората световна война компанията на Фоккер продължава да строи в САЩ самолетите: Fokker Universal, Fokker Super Universal, Fokker C-2, F.9, F.10, F.11, F.14, F.32 (най-голямия пътнически самолет в САЩ), Fokker Hall H.51. Компанията му също така произвеждала по лиценз и транспортните самолети Douglas, които се доставяли на европейските потребители.

Така изглежда синхронната картечница, създадена от Фоккер през Първата световна война

Компанията банкрутира и престава да съществува на 15 март 1996 г. Но и до днес все още по различни световни авиолинии летят около 700 негови самолети, сред които със своята красота, дизайн и изящество се отличава най-вече гражданския “Фоккер” 100.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
„FOKKER, WITH HIS AEROPLANES FLAYED BULGARIAN AVIATORS…“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian army“, Sofia, 29th April 2011, p.28.