– 40 ГОДИНИ ОТ ВОЙНАТА НА ЙОМ КИПУР (THE BREAK-THROUGH OF THE ISRAELI DEFENSIVE AREA “BAR-LEV” DURING 1973.)


ПРЕВЗЕМАНЕТО НА УКРЕПЕНАТА „ЛИНИЯ БАР-ЛЕВ“ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1973 Г.

В историята съществуват достатъчно примери за пробив на укрепени линии, особено през Първата и Втората световна войнаЛиния „Хинденбург“, Линията „Мажино“, Атлантическия вал, Линията „Зигфрид“ и др. Но може би най-интересна остава операцията по пробива и овладяването на израелската „линия „Бар-Лев” по време на Октомврийската война от 1973 г.

Краят на „Шестдневната война през 1967 г. не довело до разрешаването на всички спорни въпроси между Израел и останалите арабски държави, граничещи с него. Напротив, противоречията се задълбочават, а излизането на Израел на брега на Суецкия канал, въобще затворило последния за много години напред.

През 1971 г., висшето командване на ЦАХАЛ (съкратеното название на „Войскови сили за отбрана на Израел“), завършва постройката на дълговременни укрепления по източния бряг на Суецкия канал – така наречената „линия Бар-Лев”, – по фамилията на тогавъшния началник на ГЩ на ЦАХАЛ – Хаим Бар-Лев.

Вопросът за целесъобразността на строителството на «линията Бар-Лев» предизвикал дискусия в тогавъшното израелско военно ръководство. Така например командирът на 38-ма бронетанкова дивизия генерал Ариeл Шарон смятал, че в условията на съвременната война, подобни скъпоструващи укрепени съоръжения имат уязвим характер и не осигуряват достатъчно ефективна защита (по аналогия с известна френска «линия Мажино», която била пробита от германските войски през 1940 г.). Неговите доводи не били взети под внимание, но намерили своето потвърждение по време на Октомврийската война от 1973 г., когато египетските войски успяли да форсират Суецкия канал и да пробият „линията Бар-Лев”.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Отначало израелската укрепена линия имала чисто полеви характер и представлявала сбор от естествени препятствия във вид на висок пясъчен вал и стари ровове, останали след построяването и пускането в експлоатация на канала. Обаче постоянните артилерийски нальоти на египетската далекобойна артилерия върху израелските бойни позиции повлияли върху по-нататъшното решение тя да бъде достроена. Били построени допълнително нови укрития, много от които вече издържали попаденията на снарядите на египетската тежка артилерия. Бетонните убежища с не толкова дебели сводове се укрепвали допълнително с контейнери от стоманена арматура, напълнени с камъни. Пет слоя от тези контейнери, имащи височина от около 70 см всеки, създавали свод с дебелина до 4 метра. Общата дълбочина на укрепената линия била около 30-50 км.

Първата полоса на отбраната била с дълбочина от около 15 км и се състояла от две линии, всяка с дълбочина от 2 до 3 километра. На най-важните направления на тази полоса се намирали по 10-12 вкопани танка и 5-6 противотанкови средства на километър фронт. Общо линията имала около 100 бетонни укрития. Първият край на първата линия на отбраната преминавал непосредствено по бреговата ивица на канала. Били построена система от ротни пунктове за отбрана на укрепленията, като всеки от тях бил с ширина от 150-300 метра и с дълбочина от 200 метра. Разстоянието между самите тях е било приблизително от 6 до 10 км.

В района на първата линия на отбраната израелците построили 30 такива ротни пункта за отбрана. Във всеки имало изкопани траншеи с пълен профил, създадени пътища за снабдяване с боеприпаси и подходи към огневите пунктове на артилерията и противотанковите средства, танковете и картечниците, убежища за хората и складове за боеприпаси, а също така и наблюдателни пунктове. Подходите към отбранителните пунктове и стиковете между тях били допълнително минирани и прикрити с телени заграждения. Освен това, направо на брега на канала бил насипан пясъчен вал с височина, в зависимост от релефа на местността, от 8 до 20 метра, който изпълнявал ролята на огнево заграждение и затруднявал извънредно много непосредственото наблюдение от египетския бряг. Върху вала били построени огневи пунктове на артилерията, поставени танковете и крупнокалибрените картечници. Тук се намирали минните поля и телените заграждения. През основите на вала преминавали тръби за изпускане на повърхността на водата на запалителна смес, в случай на неочаквано форсиране на Суецкия канал от египетските войски.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Трябва да се отбележи, че от началото на 1973 г. Сирия и Египет започнали да разработват свой план за възобновяването на военните действия срещу Израел. Египетските командоси и мотопехота почти една година се подготвяли за форсирането на Суецкия канал (на базата си в района на оросителната система Вади Натрун, намираща се в пустинята западно от Кайро). В хода на тренировките там били построени точни модели на обектите за атака, за всяко отделно египетско подразделение.

Настъпателната операция на египтаните, която била оставена в ръцете на генерал-майор Мохамед ел-Хамаси, получила кодовото име „Шарара” („Искра”), а операцията по самото форсиране на Суецкия канал – „Бадр”. Към началото на атаката, сухопътните сили на Египет наброявали 833 хиляди войници. Ядрото на тези сили представлявали 10 дивизии, в това число – 3 танкови, и 6 бригади: 2 танкови, 2 пехотни, 2 въздушно-десантни, а така също и 16 артилерийски бригади и 28 батальона командоси. Сирийските сили наброявали 332 хиляди войници: 2 танкови дивизии, 3 пехотни дивизии, 1 моторизирана бригада и 1 въздушно-десантна бригада. На въоръжение на тези войски имало общо 3550 танка. Арабската авиация наброявала 1041 бойни самолета и 274 вертолета. Що се касае до Израел, то към началото на бойните действия – 6 октомври 1973 г., той разполагал със 115 000 войници, готови за бойни действия. След извършването на всеобща мобилизация, числото им нарастнало до 415 000 души. Преди мобилизацията, сухопътните сили се състояли от 15 пехотни бригади, 4 бронетанкови, 5 моторизирани, 1 въздушнодесатна, а така също и от 3 артилерийски бригади. След мобилизацията, количеството на бригадите нарастнало до 40, като при това половината били танкови. Израелската армия разполагала с 1700 танка, 690 самолета и 84 вертолета. По такъв начин, общото превъзходство на арабските съюзници над Израел било: по численост на личен състав – 2,5 пъти, по танкове – 2 пъти, по самолети – 1,5 пъти.

Планирайки операцията, арабите взели в предвид нивото на водата в канала, нейните приливи и отливи, а също така ъгъла на паденето на слънчевите лъчи, така че те да попаднат в нужните минути в очите на израелските военнослужещи. Това определило и часа за началото на операцията – 18.00 часа. Обаче по настояването на Сирия настъплението било изместено за 14.00 часа, тъй като трябвало да се атакува едновременно с това и Голанските възвишения от страна на слънцето.

Часът за атака „Х” не бил избран случайно. На 6 октомври 1973 г. (събота) се празнувал еврейския празцник „Йом Капур” и се знаело, че боеготовността и възможностите на израелците за отреагиране били понижени, заради излизането в отпуска на много от войниците, намиращи се на линията. Едновременно с това се празнувал и арабския празник „Рамадан”, в течение на който не се очаквало атака на египетските войски. За дезинформиране на противника, египетските войници служещи при канала не носили каски и се разхождали по брега, похапвайки портокали. На другата страна на канала, израелските войници безгрижно играели по това време футбол.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Най-трудния проблем за атакуващите било предотвратяването на пускането във водата на горивните смеси. За да не се подпалят горивните смеси при артилерийските нальоти, те били държани в специални бункери, съединени с тръби, които излизали в канала. През нощта на 5 срещу 6 октомври 1973 г., няколко групи командоси обезвредили тази система като запушили отворите и с помощта на специален бързо втвърдяващ се тип цимент и тихо се завърнали на своята страна на канала. Точно в 14.00 се появили египетските „МиГ-21”, след което започнала авиационната и артилерийска подготовка за форсирането на Суецкия канал.

Египетските командоси, които първи атакували „линията „Бар-Лев”, трябвало да прекъснат телефонната връзка между отделните укрепени пунктове и да отвлекат вниманието на противника върху себе си. В 14.53 часа те, заедно с предните части на пехотата, бързо преминали през канала с помощта на гребни лодки. След като достигнали брега, независимо от израелския картечен огън, успяли да се изкачат с помощта на сгъваеми стълби на почти отвесния пясъчен бряг и да се укрепят върху вала в дълбочина на 800-900 метра от водата. Зад гърбовете им останали площадките за израелските танкове. По такъв начин, командосите, които били въоръжени с противотанкови управляеми снаряди ПТУР «Малютка», не им позволили да излязат на бойните рубежи.

В 14.05-14.35 ч., под прикритието на артилерийския огън и димна завеса, първата вълна от 4000 египетски войници се прехвърлила през канала и подкрепила предните групи командоси, като още след 10 минути след слизането си на източния бряг на канала атакувала отбранителните пунктове. В 15.30 ч., под огнево прикритие египетските инженерни взводове с помощта на пароми прехвърлили специално закупени от Германия мощни миньорски водомети, създаващи силни струи вода и започнали да размиват вала и създават проходи за танковете в пясъчните насипи на противоположния бряг. Предните сили на египетските подразделения обозначили пунктовете за съсредоточаване на лодките и протегнали между бреговете въжета, така че лодките не могли да се отклоняват от набелязаните сектори за десантиране.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Египетското командване предварително набелязало пет участъка за десантиране, които имали ширина 5-6 км всеки. Били събрани 2240 лодки и други подръчни средства за прехвърляне, като участъците за форсиране били разпределени по следния начин – около 200 метра за рота, 400 метра – за батальон, 800 метра – за бригада. Пехотните дивизии трябвало да овладеят плацдарми с дълбочина от 9-10 км и да отблъскват контраатаките на израелските войски в продължение на 10 часа, т.е. до прехвърлянето на танковете по понтонни мостове. Авангардните подразделения били въоръжени с гранатохвъргачки РПГ-7, с противотанкови управляеми снаряди „Малютка” и с ПЗРК „Стрела”. Цялото снаряжение на всеки войник тежало от 20 до 30 кг. Веднага след прехвърлянето на другата страна на канала, се започнало строителството на паромни преправи и паромни мостове.

В 14.45 ч., вторият ешелон на египетската пехота достигнал противоположния бряг, а в 15.00 ч., бил унищожен и първия израелски отбранителен форт. Израелската авиация извършила своя първи опит за бомбардирането на преправите, но изгубила почти веднага 4 самолета. Към 17.30 ч., била прехвърлена и 12-та вълна от войските, като по такъв начин на източния бряг на канала се оказали 32 хиляди египетски войници и бил овладян плацдарм с размери 8 км дължина и 3,5-4 км ширина. Едновременно с това започнали и десантните операции, които продължили три дни. В осъществяването им били използвани 3 хиляди парашутиста и командоси. В 17.30 ч., вертолетите Ми-8 прехвърлили през канала 4 батальона командоси, които били разтоварени на 25-30 км източно от Суецкия канал.

Първият ешелон на този десант наброявал 2000 души. Той трябвало да скове бойните действия на израелските подкрепления, да унищожи прекараната съобщителна връзка между отделните укрепени пунктове, и да извършва разузнаване. Една от командите с помощта на управляемите снаряди „Малютка” в продължение на няколко минути унищожила 8 израелски танка. Другите групи командоси достигнали планинските превали Гиди и Магла. Виждайки, че там са разположени две израелски танкови бригади, те отстъпили след кратък бой с охранението на бригадите.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Вертолетните десанти на египтяните във вътрешността на южната част на Синайския полуостров, които били без изтребително прикритие, не постигнали успех. Парашутният батальон, който трябвало да унищожи пристанищните съоръжения и летището на военноморската база Шарм ел-Шейх, понесъл голями загуби в резултат на активните действия на израелската авиация, и не успял да изпълни своите задачи. По-удачно действувала египетската парашутната рота, която през нощта подпалила нефтохимически завод в Суецкия залив. Другата група, която десантирала от вертолети в района на нефтените разработки Рас ел-Судр, била унищожена от израелската авиация, при чийто удар загинали всички до един.

Вторият ешелон на въздушния десант бил съставен от подразделения командоси, които десантирали между отделните опорни пунктове на „линията Бар-Лев”. Те имали за задача да унищожат наблюдателните пунктове и бетонните убежища на противника. Този десант десантирал на групи от взвод до рота с помощта на вертолети или парашути. Близо до местността Габес 140 командоси, прехвърлени с вертолети Ми-8, с помощта на огнехвъргачки, управляеми снаряди и гранатохвъргачки РПГ-7 взривили израелски опорен пункт с 50 военнослужещи. Една от групите била командвана от командоса Ибрахим Ел-Рифам, която е легендарна фигура сред египетските командоси. През периода 1967-1973 г. той е участвувал приблизително в 90 диверсионни рейда на Синайския полуостров. Той загива на 17 октомври 1973 г., при опит да постави мина заедно с други подводни плувци под израелски понтонен мост на Суецкия канал, през който преминавали по това време танковете на генерал Ариел Шарон.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Приблизително към 18.30 ч., войските, които форсирали канала, успяли да направят и първия проход в пясъчния вал на противоположния бряг, а към 20.30 ч., подобни проходи вече наброявали цифрата 60. Едновременно с това, на изрелската страна преминали по понтонни мостове и първите 200 египетски танка. По такъв начин може да се каже, че за изминалите осем часа, инженерните войски направили 60 прохода, построили 8 понтонни моста за тежката техника, 4 моста за пехотата и въвели в действия 31 самостоятелни парома. В течение на първите 18 часа, на източния бряг на Суецкия канал вече имало 850 танка, 11 хиляди различни транспортни средства и 100 хиляди египетски войници. Атакуващите изгубили само 5 самолета, 20 танка и 280 човека като убити. В резултат на египетското настъпление и най-вече в резултат на действията на командосите и парашутистите, за първи път в историята на арабо-израелските войни, израелците понесли толкова тежки загуби: за първите 24 часа дивизията на израелския генерал-майор генерал-майор Аврахам Мандлер, командир на 252-ра дивизии, изгубила 170 свои танка.

Една от типичните операции на командосите била завземането на опорния пункт „Будапеща”, който се намирал зад главната линия на отбраната и който бил прикриван от широка полоса от блата. Командосите десантирали на два километра от мястото на атаката и след ожесточен бой унищожили 7 танка от 162-ра дивизия на израелския генерал Авраам Адан, Малко по-късно пристигнало подкрепление от 8 израелски танка, но след унищожаването на два от тях и дадените големи загуби сред израелскиете военнослужещи, движението на подкреплението се прекратило. Израелците атакували повторно на сутринта, като използвали минохвъргачки и рота пехота, но били спряни от силен заградителен огън. В боя загинали 15 и били ранени други 50 израелски войници.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Същата нощ, голяма група командоси десантирала на 30 км източно от „Будапеща” и атакувала израелска танкова бригада. По време на боевете те унищожават два танка и много транспортни средства, като по такъв начин създали плацдарм за египетската пехота. Но в този район израелската авиация свалила 14 вертолета, на които се намирал цял батальон командоси. Общо в първите дни на войната Египет изгубил 20 вертолета.

На 7 октомври 1973 г., 60 командоси, прехвърлени с вертолети, атакували командния пункт на 116-а израелска механизирана бригада в Балуз, т.е. в северозападната част на Синайския полуостров. Останалите групи били насочени в района на Ел-Таса, където се намирал щабът на генерал Ариел Шарон и към района на летището Бир Гифгаф.

По време на силните контраатаки, предприети от израелските сили на 8 и 9 октомври 1973 г., те изгубват в засадите, организирани от египетските командоси и пехотинци около 180 танка.

Но израелците вече не могли да бъдат спряни – те започнали концентрирането на своите подкрепления. На 10 октомври на Синайския полуостров се появили 18 нови израелски бригади, повечето от които били танкови. Наситеността на местността с израелски войски била вече толкова висока, че на египтяните се наложило да преустановят с извършването на своите вертолетни десанти.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Действията на египетските командоси по време на пробива на добре укрепената „линия „Бар-Лев” може да бъдат наречени успешни. Извънредно прецизната акция по форсирането на Суецкия канал с помощта на ешелона за прикритие, състоящ се от парашутисти и командоси, заедно със съвременната бронетанкова и зенитна техника, облегчава пробива на „линията „Бар-Лев” и обезвреждането на построените там израелски укрепени пунктове. Само със силите на командосите и египетската пехота, били овладяни 15 от тях. Но превземането на „линията „Бар-Лев” довело египетското командване до една негова съдбоносна грешка – войските му практически спряли настъплението си, точно тогава, когато трябвало да напредват. Лавровия венец на победител получил бично от ръцете на египетския президент Ануар Садат тогавъшния главнокомандващ египетските ВВС Хосни Мубарак, чиито летци успяли за около 20 минути да унищожат девет десети от израелските укрепрайони на източния бряг на Суецкия канал.

Но съдбата не дала победата в ръцете на египтяните. Съюзниците на египтяните – сирийските войски, – при активната поддръжка на армейски части от Йордания, Ирак, Мароко и Саудитска Арабия атакували Голанските възвишения, но след няколко дни тяхното настъпление също спряло. За нарастването на силите на удара, сирийското командване вкарало в бойните действия в района на Кафр-Нафах нова танкова дивизия. От своя страна израелците въвели в този район в бой свежа танкова бригада, която оказала на сирийците упорита съпротива и не им позволила да развият по-нататъшен успех. Настъплението на сирийците било спряно, а след два дни боеве, на тях им се наложило да отстъпват.


Част от диорамата „Превземането на линията „Бар Лев“. Кайро, Египет

Успявайки с помощта на контраатаки да форсират Суецкия канал, на 16 октомври 1973 г., израелските войски избутали деснофланговата бригада от състава на 2-ра египетска армия и се придвижили към Голямото Горчиво езиро в района на станция Хамса. Опитът на 25-та египетска танкова бригада на ликвидира израеския плацдарм при «Китайската Ферма» излязал неуспешен, при което били унищожени 86 египетски машини. През следващата нощ там били прехвърлени нови израелски бронетанкови и мотопехотни бригади, като общото число на израелските танкове достигнало 200 единици. А скоро след това, израелците успяват да обкръжат значителна част от 3-а египетската армия в Синай и да започнат придвижване към столицата на Египет – Кайро. Само намесата на САЩ не позволила на Израел да докара своето дело до пълна победа.

На 22 октомври 1973 г. по приетото от Съвета за Сигурност на ООН решение, военните действия били спряни. Но линията „Бар-Лев” останала в египетски ръце.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

OTHER PHOTOS:


Syrian-Israeli tank battle in Golan Heights

Moshe Dayan and Arial Sharon, with bandage on his head


An Israeli tank driving past wounded soldiers during the Yom Kippur War (1973), the fourth Arab-Israeli war.

Barak Brigade Centurions

Arial Sharon, with bandage on his head, shares a joke with Moshe Dayan, the Israeli Defense Minister during the Yom Kippur War.

Creative Commons License
THE BREAK-THROUGH OF THE ISRAELI DEFENSIVE AREA “BAR-LEV” DURING 1973. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0003

IMG_0001

IMG_0002

– IN THE DEVIL`S TRIANGLE – SECRET GLASS PYRAMIDES ?


КАКВО СТАВА В “БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК“?


Едно от най-тайнствените и загадъчни места на нашата планета е било и си остава “Бермудския триъгълник”. В този регион на света, по свидетелствата на болшинството от очевидците стават много необясними събития, които с всяка година се увеличават и са причина на различни загадъчни произшествия. Голяма част от тях са необясними природни аномалии, изчезването на морски съдове и самолети, загубата на памет у хора, посетили региона – т.е, събитията, които едновременно предизвикват ужас и в същото време, привличат вниманието на учените и изследователите. Като термин “Бермудски триъгълник”, се появява на бял свят преди около 50-60 г., и тайните му продължават да не бъдат разгадани или обяснени, независимо, че притежаваме свидетелствата на стотици очевидци, наблюдавали извършващите се аномалии там.

Карта на „Бермудския триъгълник“

Самият триъгълник се намира недалеч от югоизточното крайбрежие на САЩ. Върховете му лежат върху Бермудските острови, Маями в щат Флорида и Сан-Хуан (Пуерто-Рико), като общата му площ е някъде около 925000 квадратни километра. Своето название, той получил от името на един от неговите върхове – “Островът на дявола”. Този остров бил заобиколен от множество скрити подводни рифове, които успяли да потопят не един десятък кораби. Любопитен е също и фактът, че “Бермудския триъгълник” не е отбелязан официално в географските карти на САЩ, той не присъства реално на картата, няма документи, които да потвърждават или отхвърлят тази таинствена и загадъчна област на света. Т.е., всичко, на което се опирали изследванията на учените, се градяло върху разказите на многобройните свидетели. Само през втората половина на ХХ век тук са загинали над 1000 човека. Независимо от прекрасното време, постоянно изчезвали яхти, кораби и самолети.

Първата новина за таинствените стъклени пирамиди

Но ето, че и това положение бе променено и е свързано с откриването в “Бермудския триъгълник” на нейните пирамиди. И нека сега оставим на страна многобройните полуфантастични хипотези и измислици, които се опитват да обяснят една малка част от явленията, протичащи в този аномален регион на океана.

Откриването на пирамидите

Увеличена снимка

Съобщения за съществуването на пирамидите, които се откриват периодично в района на «Бермудския триъгълник» постъпват постоянно. В документите на хидрографската служба на ВМФ на САЩ през август 1948 г., за първи път се споменава за планината «Американски разузнавач». Тази грамадна планина уж се издигала от дълбочина 4400 м. и достигала до 37 м от повърността на океана. Обаче старателните измервания, извършени през септември 1964 г., направени от американския научно-иследователски кораб «Атлантис-11», показали, че подобна планина не съществува. Геолозите стигнали до заключението, че сведенията за тази подводна планина са били получени в резултат на т.нар. «лъжливо дъно».

В средата на 80-те години на ХХ век, известният американски атлантолог Чарлз Белитз организира специална експедиция за изучаването на феномените, възникващи периодично в т.нар. “Бермудски триъгълник”. От своят изследователски кораб, с помощта на ехолот те регистрират на дълбочина от 400 м, релефно образование, което прилича удивително на пирамида. В следствие на по-нататъшни изследвания, членовете на експедицията стигат до удивителния факт, че това образование е точно копие на пирамидата на Хеопс в Египет. Височината и достигала 150 м и били съхранени равните дължини на страните и.

Така изглеждат двете неизвестни пирамиди на дъното на „Бермудския триъгълник

За откриването на различни пирамиди в региона на Бермудския триъгълник се пише в пресата доста често. И ето, през лятото на 1991 г., американските океанографи, при изследванията си на океанското дъно, откриват нова пирамида, която се намирала приблизително в средата на триъгълника, и чиито размери били три пъти по-големи от размерите на пирамидата на Хеопс. След обработването на постъпващите от апаратурата данни, те стигат до извода, че повърхността и е идеално гладка, и прилича на нещо подобно на стъкло или лед. Тази новина станала истинска сензация, която била обсъдена на специална пресконференция, провела се във Флорида.

Присъстващите на нея журналисти от различни американски и латиноамерикански печатни издания получили в свое разпореждане многобройни фотографии и ехограми с резултати от изследванията. Какво видяха те? Според хидролокаторите и чувствителните компютърни анализатори, монтирани от учените на изследователския кораб, се виждали обемни и идеално гладки, не зараснали с водорасли стени на пирамида. Самата тя нямала никакви шевове, нито вдлъбнатини или пукнатини. Отговорът на тази загадка най-вероятно се крие в това, че в този район се наблюдавали излитания на различни НЛО-та направо от водата или пък навлизането им в морските дълбочини. Било отбелязано, че спецслужбите водят наблюдение на тези полети на НЛО-та, които са доста често явление там. Те се появяват даже през деня с регулярността на самолетно разписание. Разузнаването на ВМС на САЩ смята, че района на Бахамските острови, разположени в района между южната част на триъгълника и Пуерто-Рико, НЛО-тата водят наблюдение на пусковете на изкуствените космически апарати на САЩ и на маневрите на техните атомни подводни лодки. Едновременно с това, по мнението на учените и различните сътрудници на спецслужбите на САЩ имащи достъп до специфичната по въпроса информация, аномалиите в региона на Бермудския триъгълник стават заради работата на много мощен по количество на енергията, на разположен под водата неизвестен комплекс. Те стигат до извода, че възможно точно “стъклената пирамида” представлява част от подобен енергиен комплекс, построен неизвестно кога и неизвестно от кого.

Подобна група съоръжения във вид на светещи пирамиди наскоро са били открити около южната част на крайбрежието на Чили, в падината Белинсхаузен, на дълбочина от 6000 метра.

Заснето навлизане на НЛО във водите на „Бермудския триъгълник“

В началото на 2003 година, светът узна за откриването на още две пирамиди в района на Бермудския триъгълник. Този път океанологът Верлаг Майер с помощта на специално оборудване се опитал да разбере от какво вещество са построени пирамидите. Той стига до парадоксалния извод, че те са конструирани от стъкло, като технологията на изпълнението им оставало тайна за учените и до днес. Сравнявайки данните от предишните и настоящи изследвания, учените стигат до извода че т.нар. “стъклени пирамиди”, са построени приблизително преди 500 години. Така че цялото човечество с нетърпение очаква да бъде открита тайната на този Бермудски феномен, като се изясни кога, от кой и с каква цел са били построени пирамидите. И най-вероятно, именно това откритие ще помогне за изясняването на много от природните аномалии на Бермудския триъгълник, загадъчните изчезвания на морските съдове и самолети и т.н.

Верлаг Майер все пак смята, че разкриването на тайните на странните пирамидални формирования на дъното на океана и то по-специално в центъра на условния триъгълник, ще пролеят нова и при това страшна светлина върху загадъчния “Бермудски триъгълник”. Нещо повече, на своята специална прес-конференция, проведена на Бахамите, ученият предоставил на желаещите своя отчет, карти с точните координати на пирамидите и графиките с изображенията им. Забележително е твърдението на учения, че на съвременната наука е неизвестна технологията, по която са създадени тези пирамиди и, че само подводното им изучаване ще позволи да се приемат или отхвърлят редица факти, за които трудно е да си помислим.

Още, още, още … по странно!

Имали все пак щастливци, които да са се измъкнали от това страшно място и да разкажат, какво всъщност става там? Капитан Ден Хенри трябвало да направи буксирането на празна баржа от Лодър-дейл до Пуерто-Рико. “Моят кораб беше с дължина 160 фута и с двигател с мощност от 2000 к.с. Дълбочината в това място на океана, съдейки по показанията на ехолота и картите, достигаше 1000 – 1200 метра дълбочина. Беше по обяд, времето ясно и топло. Аз бях каютата, когато чух ужасните вопли на моряците. Изкочих на капитанския мостик и погледнах компаса – стрелката му се въртеше. Аз не можех да разбера какво става. Дяволска работа. Като че ли водата се движеше във всички направления. Хоризонтът изчезна – не го виждахме, водата и небето се сляха. Електрическите генератори престанаха да дават енергия. Ние се опитахме да пуснем резервния генератор, но запалването му не проработи. Аз поставих указателите на командата “Пълен напред!”, за да се измъкна колкото се може по-бързо от този ад….”

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, 17th September 2011, p.28. see: http://www.duma.bg/duma/node/20433

Creative Commons License
IN THE DEVIL`S TRIANGLE – SECRET GLASS PYRAMIDES ? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

 

– THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186


ОТ ПИПАЛАТА НА ИНТЕРПОЛ НЯМА СПАСЕНИЕ. МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИЦЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ Е ВТОРА СЛЕД ООН ПО БРОЯ НА ДЪРЖАВИТЕ УЧАСТНИЧКИ В НЕЯ – 186.

Кой не е гледал нашумелият преди известно време филм “Червената топлина” с участието на актьорите Джеймс Белуши и Арнолд Шварценегер – последният е сегашният губернатор на Калифорния? Но малко хора знаят, че в него става дума за действителен случай на сътрудничество между Националното Централно бюро (НЦБ) на Международната организация на криминалната полиция (МОКП)- Интерпол на Русия от една страна, и ФБР и щатската полиция, от друга. А над тях стои в сянка могъщата и неуморна работа на Интерпол и ФБР.
Днес международната полицейска организация Интерпол е втора по броя на държавите участнички след ООН – 186.

Принцът на Монако дава идеята

Идеята за създаването на международната полицейска организация е свързана преди всичко с дейността на принца на Монако Алберт. По негова инициатива през 1914 г. в Монте Карло се провежда среща на юристи, адвокати и полицейски служители – представители на 24 нации. Тя влиза в историята като Първи международен конгрес на криминалната полиция.

INTERPOL‘s Command and…

След края на Първата световна война, на II конгрес във Виена присъстват 130 делегати от 20 държави, а след края на Втората, през 1946 г., организацията е възродена. На 22 юли 1946 г., в Пощенската служба на Париж е регистрирана думата Интерпол – Интернационална полиция. Днес това е огромна международна организация подчинена на Генералната асамблея, със собствен изпълнителен комитет и Генерален секретар. Наред с Националните централни бюра във всяка държава, Интерпол е разделен на няколко директората – Директорат за информационни системи, Директорат за стратегическо планиране, Директорат за администриране и финанси, Директорат на съдебните дела, Директорат за финансов контрол, Директорат за криминално разузнаване, Директорат за регионална координация и развитие и т.н.

Хероинови “подаръци” за американски клиенти

През 1970 г. голяма интернационална групировка организирала вкарването на смъртоносния прах (приблизително по 150 фунта) в тайници, оборудвани в седалките, под буферите или в бензиновите резервоари на нови фолксвагени, пежо, ситроени, ВМВ-та и други коли, които се импортирали в САЩ. От общия внос приблизително на милион коли, като минимум 1800 били “заредени” с наркотици в гаражите на контрабандистите. В края на август 1970 г., агентите на полицията на САЩ, Франция и Швейцария прекъснали канала, което било признато като разгром на една от най-големите контрабандни акции в света.


По-късно станало ясно, че започвайки от 1965 г., бандата прехвърляла в САЩ хероинови “подаръци” най-малкото за 500 милиона долара годишно.

“Група А”, “Група O″, “Група Е”…

Модерната престъпност изисква и модерен отпор. Подобрена е структурата, като са създадени: “Група А” (работи по изучаването на извършени убийства, обири, бандитски нападения, кражби на коли, стоки, хора и др.); “Група 0″ (работи по изучаването на случаите на банкови мошеничества, неосигурени чекове, контрабанда, подправяне на документи и др.); “Група Е” (разпространение на наркотици, нарушаване на морала, сексуални престъпления); “Група Р” (работи срещу фалшификациите, най-вече на банкноти); “Група С” (обхваща общите икономически и финансови престъпления).

Wanted … Tihomir Georgiev’s Interpol profile

В края на XX век е засилена работата с американското ФБР. След дългата изолация на ФБР, неговите специалисти днес ползотворно сътрудничат с различните структури на Интерпол. Така например специалист от ФБР ръководи подразделението “ТЕ” (за борба с тероризма). Прякото участие на Интерпол в борбата с международния тероризъм започва през юни 1985 г.

Как се провали едно почти идеално престъпление

Не толкова отдавна е направен опит за извършването на на т.нар. “идеално престъпление”, което било замислено и почти осъществено от един квалифициран нюйоркски банков служител. Същността му се състояла в комбинации с разликата във времето и с цените на скъпоценностите между САЩ и Европа. За тази цел била открита анонимна сметка в Цюрих и в последните минути на работното време на своята банка мошеникът превел на нея един милион долара от чужд голям депозит. След това незабавно излетял в Швейцария, снел от сметката тези пари и купил с тях голяма колекция брилянти. Продажбата им на борсата за бижутерски изделия в Ню Йорк, му гарантирало получаването на 200-300 хиляди долара печалба освен използвания чужд милион, който той смятал да върне незабавно в депозита и, използвайки своите служебни възможности, да отстрани от банковата компютърна система всички следи от финансовата операция.
За нещастие на бандита, операцията пропаднала поради непредвиденото обстоятелство, че един ревностен митничар при проверката, направена на мошеника на летище “Джон Кенеди”, открил случайно у него недекларираните брилянти.

Компютърният гений Пол Макуилан

Краят на XX и началото на XXI век сочи една особеност в развитието на световната престъпност – “компютърната” престъпност, която се развива с много бързи темпове. През 1980 г. в седеметажната щаб-квартира на Интерпол на улица “Арманжо” № 26 в Сен-Клу (предградие на Париж) бил въведен в действие първият компютър. Но изненадващо възникнали нови трудности, свързани с възможното “изтичане” на информация. Проблем се оказва и т.нар. поименна информация. Буквалното настояване за изпълнението на съдържанието на този член от френското законодателство (а не на други) означавало пълната невъзможност на използването на компютърните системи за специфичните цели на Интерпол.

Gendarmerie-communication-center

От друга страна във Франция трудно се приемал фактът, че начело на ръководството на Интерпол дълги години бил Паул Дикопф – бивш офицер от СС, избягал в Швейцария през 1943 г. Това възпирало дълги години полицейските организации на държавите от бившия Варшавски договор да вземат участие в работата на организацията – първите били много добре запознати с практиката подобни “бегълци” в Швейцария да се опитват след време да използват ръководните постове, за да получат достъп до специфични и важни информационни блокове.
Съвършенно абсурдната ситуация продължила около пет години, в резултат на което Интерпол встъпил в компютърната ера с десетгодишно закъснение. Едва през март 1985 г. – вече след избирането на Раймонд Кендал за генерален секретар на Интерпол – били приети специални решения и била развърната активна дейност по компютризирането на Интерпол. С тази сложна задача се заел компютърният гений, британският полицейски офицер Пол Макуилан. За него и неголямата му група от специалисти бил създаден специален Четвърти отдел на Секретариата на Интерпол. Времето за издирване по компютърните картотеки било съкратено до няколко десетки секунди, а отговор на запитвания от националните поделения се получава за два часа.


Сигурността на компютърната картотека на Интерпол е такава, че изправя непреодолима преграда пред “желаещите” и “властимащите” от различни държави да разберат какво има там.

Хакер пробива защитата на “Чейз Манхатън Банк”

Един от интересните случаи за използването на глобалната компютърна мрежа Интернет за лично обогатяване, който би могъл да доведе до истинско разпадане на транснационалната банкова система, станал през 1995 г. Скромен, но талантлив специалист от Санкт Петербург (Русия) с помощта на най-обикновен персонален компютър, от своя офис “пробил” компютърната защита на “Чейз Манхатън Банк”, “претакал” от сметките на нейните най-големи депозитари няколко милиона долара и ги превел на няколко лични сметки на свои приятели и познати в САЩ, Нидерландия, Люксембург, Израел и Русия. Изисквали се свърхусилията на десетки структури в пет държави, за да може за седем седмици да се определят насоките на прехвърлянето на сумите, да се арестуват или макар и временно да се задържат редица лица при опитите им да получат остатъците от сумите (наличието на престъпен сговор било доказано много, много по-късно) и да се “измъкне” самия хакер зад пределите на Русия, в която по това време не съществували юридически основания за прекратяването на дейността му, във Великобритания. Там той бил арестуван и осъден на недълъг срок.

Цели “гроздове” от мошеничества

Тук, наред с посочените примери за разкриване на машинации, могат да бъдат посочени също и други вече широко използвани “номера”, специфични за новия век – такива, като измами при съвместното използване на ЕИМ, създаването на фиктивни висши учебни заведения, извършването на цели “гроздове” от мошенничества при употребата на Интернет, използването на несъществуващи издателства, които събират милионни суми за публикацията на реклами, и разпространената практика за получаването на кредити в търговските банки чрез залагането на фалшиви ценности и метали и дори на произведения на изкуствата…

По отношение на произведенията на изкуството Интерпол започва да създава своя база от данни още от края на 40-те години на XX век и днес тя е представена от 15 хиляди сведения за предмети, откраднати в различни държави или иззети от полицията при неустановени собственици. Годишно се пускат приблизително 250 издирвателни листа с описанието на 800-1000 предмета. Два пъти в годината се пускат специални постери с информация за 6-те най-ценни предмета на изкуството, похитени през годината.

200 черни сандъка произвеждат… пари

Обекти на атака в света са не само най-големите финансови възли. Много разпространена е практиката за фалшификацията на редица електронни документи, включително и на телефонните фонокарти. През 1996 г. специалистите от концерна “Сименс” разработили т.нар. еврочип – специално електронно устройство, което се предполагало, че ще изключи възможността от фалшифицирането, презареждането и незаконното използване на фонокарти. Така било само около една година; след това група холандски майстори-хакери разработили специално устройство, което могло да зарежда отново използваната карта, при това – нееднократно. Компактният прибор, наричан от майсторите “черен сандък”, доскоро струвал около 10-12 хиляди дойчемарки и можел за един ден при умела експлоатация да презареди фонокартите приблизително на една трета от стойността им. По данни на полицията, в Германия са конфискувани 17 “черни сандъка”, а са работили, съдейки по резултатите – неполучената печалба, не по-малко от 200.

Interpol headquarters, Lyon, France.

Цените на използваните фонокарти (те се произвеждат в стотици образци не само в различните държави-членки на ООН, но и в отделни региони, и съществува цял пазар или борса на обмяна между колекционерите) скочили от 30 пфенига до 5-7 марки. По такъв начин възникнал цял пазар на вторични фонокарти, мобилни и управлявани, и мошенниците организирали бързо, за няколко часа, прехвърляне на “суровината” в градовете към нелегалните “дилъри”, при които се появили допълнителни потребители. Те са преди всичко гастарбайтери и нелегални имигранти. Само годишната загуба на “Дойче телеком” през миналата година надхвърля 100 милиона дойчемарки…

Светът е решил да се справи

Наркотиците,икономическите престъпления, нелегалната имиграция, престъпленията с документи и пари, търговията с хора, организираните престъпни групи, контрабандата и прането на пари това е само част от дейността на Интерпол. И още: кражбите на парични средства и ценни книжа, прането на парите, нарушенията на валутното законодателство и др. Огромно внимание се отделя на борбата с тероризма и на нелегалната продажба на оръжие и боеприпаси.

79th INTERPOL General Assembly – Doha, Qatar – 8-11 November 2010


И все пак през XXI век Интерпол вече има и свои конкуренти – бяха създадени няколко специални могъщи международни организации с широки пълномощия. В много от операциите им вземат участие и специалисти от Интерпол. Сред тези организации могат да бъдат отделени:
Групата “Треви” – европейски център за борба с тероризма. Тя е създадена през 1972 г. от Европейския съвет на министрите за организиране на борбата с тероризма в държавите от Европейската общност. В момента се определя като “великолепно съединение на квалифицирани полицейски сили с министерска мощ”;
Организацията ФАТФ, осъществяваща ролята на своеобразен световен аудитор на банковата система, се бори за установяването в банките на режим на “прозрачност” и внимателен контрол на оборота на средствата. Нейно сериозно постижение е частичното премахване на режима на пълна анонимност в банките на Швейцария и някои други страни;
Групата “Егмонт” – неформална организация, в която членуват повече от 30 държави и четири международни организации. Днес това е основната структура, която координира сътрудничеството между различните подразделения на финансовото разузнаване от различни държави;
Организацията “Киловат” – видимата (т.нар. печатна част) на световната разузнавателна общност, обединила се в първите години на XXI век.


Нарастването на броя на организациите говори само за едно – светът е решил да се справи с престъпността, каквото и да му струва това!

Cт. н. с. II ст. Николай Г. Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 191 (4801) from 18th August 2007.

Creative Commons License
„THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.