– GEOMETRICAL FIGURES OR QUESTION FOR THE FIRST CONTACT


ФИГУРИ НА ПОЛЕТА, ИЛИ ВЪПРОСЪТ ЗА ПЪРВИЯ КОНТАКТ

На 17 ноември 1974 г. с помощта на един от най-мощните по-това време радиотелескопи – този в Аресибо (Пуерто-Рико) било излъчено в космическото пространство изображение-сигнал в бинарен код, което символизирал човека, обитаването му на Земята и неговото ДНК. Сигналът на телескопа, разположен в кратера на загаснал вулкан бил излъчен в рамките на международната програма СЕТИ (Търсене на извънземен разум) – SETI (Search of Entra-Terrestral Intellect). В една част от съобщението бил изобразен самия радиотелескоп, излъчващ сигнала. В друга – показан строежа на Слънчевата система и разположените около Слънцето планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутоний. Човечеството било посочено чрез една човешка фигура, като от ляво и дясно от нея са показани спиралите на веригите ДНК, които са основа на нашия генотип. Била включена също така и синтезирана информация за химическия състав на атмосферата на планетата Земя, сведения за десетичната система на изчисляване, намираща се в основата на маематиката на човечеството.

И ето, близо тридесет години по-късно, през април 2001 г., в района на Чимболтон (Южна Англия) на едно от засетите със зърнени култури полета, в близост до един от британските радиотелескопи, се появили две рисунки. За разлика от другите рисунки (а те са над 10000 в целия свят), те не били кръгли или овални, а имали правоъгълна форма. В едната от тях се наблюдавал човекоподобен образ, а другата имала доста ясна пиктограма с различни сведения.

Using the Arecibo Telescope, scientists sent this coded message toward a giant cluster of stars – the globular cluster M13 shown in this photograph

Когато учените-уфолози ги анализирали, те не успяли да сдържат своето удивление и вълнение. Получаването на излъчената пиктограма от радиотелескопа в Аресибо било потвърдено и върнато с някои характерни отличия, показващи наличието на друга форма на живот, отличаващ се от нашия. Станало ясно, че изпращачът на отговора се намира в рамките на Слънчевата система, а не извън нея.

В получената пиктограма се показвала фигурка с голяма глава (по-голяма отколкото на обикновения човек), голями очи, малки ръце и крака. Т.е, това бил обобщен образ на пришелец, познат на уфолозите.

В нея се показвали наведнъж три планети – Земята, Марс и Юпитер. Изображението на Юпитер от четири страни се допълвало с неголями квадратчета, т.е. показвало се, че “нашите братя по разум” се намират не на самия Юпитер, а на четирите от неговите най-голями спътници.

Другото отличие се състояло в линиите на ДНК от двете страни на фигурката. Ако дясната верига била точно на нашата, то лявата се отличавала ясно с допълнителната си рисунка.

Що се касае другата рисунка, то човекоподобния образ напомнял марсинанския образ от Кидония, която била фотографирана от американските космически изследователски сонди и наречена “сфинкс, гледащ в небето”. Това би могло да бъде свидетелство, че основния исторически център на обитаване на “пришълците” е Марс и това е гигантско изображение на лицето, гледащо в откритото космическо пространство, което стои на повърхността на червената планета в обкръжението на редица от пирамиди.

Това, което било отпечатано на полето в Чимболтон, не влизало в рамките на нито една от групите “рисунки”, отпечатвани преди това, най-вече заради факта, че те били с правоъгълна форма. Друга била и технологията на изготвянето на “рисунките”.

Независимо, че вече има хиляди “рисунки”, които съдържат не само кръгове, но и различни символи, интересът към тях не намалява. За сега е ясно, че те не са просто продукт на полет на НЛО над полетата, тъй като много от свидетелите подчертават факта, че са наблюдавали падането на стъблата веерообразно в равни кръгове от 5 до 20 секунди! В книгата на известния журналист-уфолог Фреди Силва (“Всичко това са направили двама пенсионера, нали? Кратък курс за кръговете на полетата за начинаещи”) се посочват десетки аналогични случаи. На често пъти този процес на “рисуване” е съпроводен с характерен скърцащ звук. Когато все пак този шум бил записан, специалистите от НАСА успяли да определят изкуствения му произход.

Не всички приемат този феномен. Позициите на скептиците най-добре са изразени в статията “Кръгове на полетата, призив към здравомислие на представителя на организацията UFOIN (Мрежа на изследователите на НЛО) Джени Рендълз. Независимо, че тя е написана преди случката на полето в Чимболтон, нейните положения са приложими към всяка група явления от подобен род. По-важните от тях са:

1. Сложните геометрични фигури и изображения са започнали да се появяват след като към тях започнали да проявяват интерес средствата за масова информация.

2. Нужно е достатъчно силно доказателство, за да се докаже, че “рисунките” са дело на извънземен разум, а не на човек.

3. Има достатъчно доказателства, че те са дело на човек.

4. В същото време има и достатъчно доказателства, че те имат естествен произход и са резултат на действието на атмосферни сили, такива като вихри, смерчове и електростатика.

5. Записите на наблюденията за появата на кръговете водят началото си едва от първите ръкописни отчети от началото на ХХ век. Практически във всеки от тях се наблюдавал формирането на прости кръгове и никъде не се упоменава за нещо, което (според нашето мислене!) да прилича на извънземен космически механизъм .

В същото време поддръжниците на извънземна намеса подчертават факта, че те са създадени от сила, която е неизвестна на съвременната наука. Проблемът на фалшификаторите се състои в това, че те не могат да натиснат стъблата на пшеницата с някакъв физически обект, без да не счупят стъблата. В истинските фигури от “рисунките” те не са счупени, а само са извити на няколко сантиметра от земята, точно там където са техните първи коленца. Като че ли зърнените култури са подложени на кратко въздействие с топлина, която ги размеква и ги накланя почти под прав ъгъл към почвата. На човечеството до днес не е известна технология, която да може да бъде използвана за подобно нещо. И имено този метод е основен при определянето на истинността на дадена фигура! При това в истинските фигури се наблюдават изменения на ниво клетъчна структура, като при това растението не загива, а продължава да расте. Нито в една фалшива “рисунка” не е могло да се получи това!

И така, днес е доказано, че тези явления са реални. Те не могат да бъдат прехвърлени само върху действията на човек. Нещо повече, трудно е да се обяснят от него и днес същността на много от изобразените символи. В същото време той не може да ги отвърли към тезата, че са игра на силите на природата, поради информативния им характер. И ако една от групите “кръгове” може да бъде обяснена с действията на НЛО-та над полетата или с извършването на електромагнитни процеси, то другата трябва да бъде обяснена с нещо по-различно. И именно в тази група влизат двете “рисунки” от полето в Чимболтон. Възможно с целенасоченото творчество на нечовешки разум, или по-точно на извънземен разум. Не е ли именно това да е Контактът, към който се стреми нашето човечество?

Ст.н.с. Николай Котев ,д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, N 155 from 9th July 2011 г., p.28. – See: http://www.duma.bg/duma/node/17132

Creative Commons License
GEOMETRICAL FIGURES OR QUESTION FOR THE FIRST CONTACT by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– LEADERS OF VICTORY. MEN WHO ASTONISHED THE WORLD WITH THEIR MILITARY GENIOUS, EXTREME BRAVERY AND ENDLESS LOVE TO THE MOTHERLAND DURING THE BALKAN WAR



ПЪЛКОВОДЦИ НА ПОБЕДАТА. МЪЖЕ, КОИТО В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПОЧУДИХА СВЕТА СЪС СВОЯ ВОЕНЕН ГЕНИЙ, ЛЪВСКА ХРАБРОСТ И БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО.

СВЕТЛОТО ДЕЛО ТРЯБВА ДА СЕ ДОВЕДЕ ДО КРАЙ.

Българският народ посреща с нескрит възторг обявяването на Балканската война. В Манифеста от 5 октомври 1912 г. между другото се съобщава, че „светлото дело трябва да се доведе до край… Нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители – руски освободители и нека лети от победа към победа”.

Справедливият освободителен и прогресивен характер на Балканската война (1912-1913) предопределя характера на много от проявите на масов и личен героизъм. По време на тази война с редовно призованите под бойните знамена се явяват и много доброволци – не само от страната, но и от чужбина.

Владетелите на страните от Балканския съюз (пощенска картичка).

Голямата отговорност за успешното водене на бойните действия се пада на българския команден състав – генералитета и старшето офицерство. В това отношение важна роля изиграва факторът, че по-голяма част от него е завършила своето образование във военните академии и училища във Франция, Русия, Италия и др. Това помага на българските въоръжени сили непосредствено преди началото на Балканската война да бъдат модернизирани, наситени с ново въоръжение и техника, да бъде поставено началото на нови родове и видове войски – такива като автомобилните, морските, военновъздушните, а също така и реалното им използване по време на бойните действия. Много са новостите, които българските генерали въвеждат в съкровишницата не само на българската, но и на световната военна история. Така например, в създаването на звеното Съединени армии, поставено под общото командване на генерал Радко Димитриев, съзираме зараждането на фронтовото командване. Значителен военен принос е съображението на генерал Никола Иванов, че е възможно Одринската крепост да се атакува и овладее с „открита сила”. За първи път в българската и световната военна история при Одрин се планира и провежда от генерал Георги Вазов артилерийски огневи вал, както и използването на прожектори за заслепяване на противниковото наблюдение и т.н. Именно в тази обстановка се създава възможността за ярка изява на младата българска авиация – това е първият полет за разузнаване над Одрин, извършено със самолет „Албатрос” от двамата български пилоти Радул Милков и Продан Таракчиев на 16 октомври 1912 г. Младата българска флота също не остава назад – особено впечатляваща е атаката от страна на българските миноносци на турския крайцер „Хамидие”.

ПРОТИВНИКЪТ НАПУСНА КРЕПОСТТА В СТРАШНА ПАНИКА.

Телеграма от 12 октомври 1912 г. на генерал-лейтенант Радко Димитриев до главнокомандващия Действащата армия за превземането на Лозенградската крепост.

В допълнение на вчерашните ми две телеграми, донасям на ваше величество още следующето: по всички признаци противникът след нашите двудневни боеве в околността на Лозенград е напуснал крепостта в страшна паника.

Общото число на взетите оръдия е 7 скорострелни батареи с раклите им и множество патрони, 18 нескорострелни оръция с голямо количество амуниции – всичко 40 оръдия, няколко склада с храни и предмети на снаряжение, няколко лагери с оставени неснети палатки. Двата форта на крепостта също непокътнати. В тяхните погреби се намериха много припаси.

Пътищата около крепостта, които водят към Бунархисар, Бабаески и Одрин, били осеяни с изоставени офицерски багажи, амуниции, кола, предмети на войнишкото снаряжение и обмундирование. Даже част от багажа на турския паша Мухтар паша бил изоставен тук в клуба. Мухтар паша е син на сегашния велик визир.

При влизането в града ние бяхме посрещнати от камбана и звон, от депутати, състоящи от първенците с гръцкия митрополит начело, с хляб и сол, с един ключ на особена табличка, която трябвало да изобразява емблема на ключовете на крепостта. Табличката с ключа ще изпратя с особен куриер лично на ваше величество.

Населението ни срещна доста радостно, но все пак се държи с една известна резерва – особено гръцкото.

Числото на ранените и убитите възлиза на около 300 души всичко, в това число 20 офицери. Подробно ще донеса оше, като получа по-точни сведения за всичко.

Командующ 3-а армия

Генерал-лейтенант [Радко] Димитриев

Генерал-лейтенант Радко Димитриев, командващ 3-та армия, 1912 г.

      Генерал Радко Димитриев (1859-1918)

Роден в с. Градец, Сливенско. През 1875 г. завършва Габровското петокласно училище и става телеграфо-пощенски служител в Котел. Участва като преводач в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. След Освобождението на България завършва Военното училище в София, след което продължава военното си образование в Русия. Взема дейно участие в Сръбско-българската война от 1885 г. и за проявен героизъм е награден с орден за храброст. Той е един от главните участници в преврата срещу княз Александър ) Батенберг през 1886 г. По време на Балканската война е командир на 3-а българска армия, а по време на Междусъюзническата война е назначен за помощник-главнокомандващ. Поради разногласия с цар Фердинанд І след войната е демобилизиран и изпратен за пълномощен министър в Русия. След началото на Първата световна война (1914-1918) в знак на несъгласие с политиката на правителството на В.Радославов си подава отставката и постъпва на служба в руската армия. Загива в Кавказ по време на Гражданската война.

ВСИЧКИ ВОЙСКИ СЕ ДЪРЖАХА ПРЕКРАСНО В БОЯ.

Из телеграма на командира на 7-а пехотна Рилска дивизия генерал-майор Георги Тодоров от 15 октомври 1912 г. до щаба на Действащата армия за освобождаването на гр.Кочани.

… Реших на разсъмване на 11-ий октомврий да атакувам турците от десния фланг и в тил. А на полковник Зафирова пратих заповед да се държи упорито. Вследствие гъстата мъгла боят се почна едва към 8 часа пр.пладне на 11-ий октомври, като се насочиха колоните според заповедта. Към това време турците получили още подкрепление – сутринта пристигнал от Щип един паша с 6 табора и една полска батарея. Таборите се насочили по посока на Повиен. Полската батарея [е] на закрита позиция на югозапад от град Кочани. Още по на югозапад, зад десния фланг на батареята се виждаха още сгъстени части, облечени в черно облекло. Всичко според показанията на пленените и жителите, турците са били около 15 табора с една полска и една планинска с.с. круповска батарея. Конница нямаха. Към 2 часа след пладне, когато нашата централна колона почна да обхожда тила на турците, те почваха да отстъпват и най-после отстъплението се превърна в паническо бягство, като лявата ни колона заплаши по-далеч тила им. Град Кочани с околните височини беше в наши ръце в 4 часа и 20 минути сл.пладне. Турците оставиха палатките си в лагера. Офицерските багажи, двете батареи доста повредени, голямо количество патрони, разни шанцови инструменти. Шосето от Кочане до Щип на 15-20 километра обсеяно с ракли и предници, амуниция, паласки, раници и други войнишки принадлежности. Паниката е била толкова голяма, че на 13-ий октомврий изпразнили Щип, като се оттеглили на юг. Всички войски се държаха прекрасно в боя.

Началник на 7-а пех. Дивизия

Генерал-майор Тодоров

      Генерал Георги Тодоров (1858-1934)

Роден в гр.Болград. Завършва Болградската българска гимназия през 1877 г. и веднага се записва доброволец в Опълчението. През 1878 г. постъпва във Военното училище, завършва го през 1879 г. В Сръбско-българската война участвува като командир на Летящия отряд, действуващ между Видин и Кула. На 30 септември 1886 г. е уволнен от военна служба по обвинение, че е замесен в детронацията на Княз Батенберг, на в края на същата година е възстановен на служба. Назначен е за началник на 7-а Рилска дивизия и я командува през Балканската и Междусъюзническа война. През 1915 г. – командващ 2-ра армия, а през 1917 г. – на 3-а армия. През 1918 г. е назначен за помощник-главнокомандващ. След войната заема длъжността генерал-адютант.

НАШИЯТ ОГЪН ГИ СПИРА И ЗАСТАВЛЯВА ДА ПОВЪРНАТ.

Из шифрована телеграма от 31 януари 1913 г. на генерал-майор Стилиян Ковачев до щаба на Действащата армия за унищожаването на турския морски десант при Шаркьой.

В допълнение донесенията за боя при Шаркьой донасям: турският десант се почна на 26-ий того в време боя пред Булаир. Мястото на десанта около 3 к[ило]метра западно от Шаркьой. Около това място турците са построили десантни мостове на козли и на понтонни лодки. Селището Шаркьой беше заето от 2 дружини от Македоно-одринското опълчение, които са водили престрелка с дебаркиралите войски. Турците заемат позиция северозападно от Шаркьой на около 3 километра и се простират до Гайтандере. Десантът продължава и на 27-ий. Разпоредено на 28-ий да се атакуват в три колони, като се обградят. На 28-ий действително се произвежда атаката. Турците са имали дебаркирали войски 7-8 табора. В морето около 40 транспортни параходи и гемии. 15-20 хиляди души. Транспортните параходи били наредени в три линии, пред тях 7-8 броненосци и крайцери, които всичко време са стреляли по брега. Огънят им обаче е бил извънредно силен, но неефикасен и възбуждал даже смях у войниците. Транспортните кораби в време на боя се приближавали на два пъти към брега, но огънят на нашата планинска артилерия ги спирал и заставлявал да повърнат. Тъй се е водила борбата до стъмвание. През нощта всички дебаркирали войски избягали, като се натоварили на параходите. Загубите на турците трябва да са били големи, като се съди по изораното място от нашата артилерия около пункта на десанта и по безпорядъка, който обладал дебаркиралите войски в време на артилерийската стрелба. Турците оставили скеля, 25 метра дълга, построена на пионерни козли, и 9 алуминиеви понтонни лодки, силно изпродупчени с брадви и парчета снаряди.

Командующ 4-а армия генерал-майор Ковачев

Генерал Стилян Ковачев

      Генерал Стилиян Ковачев (1860-1939)

Роден в Ямбол. Участва в Априлското въстание през 1876 г. Завършва Военното училище в София през 1879 г. и следва Военноинженерна академия в Русия (1882-1883), която не завършва поради заболяване. Участва в Сръбско-българската война от 1885 г. като командир на дружина. В Балканската война е началник на Родопския отряд, а след това командва 4-а армия.

Министър на войната – от 1 юни 1913 г. в четвъртото правителство на д-р Стоян Данев. Като министър на войната той настоява да се спрат бойните действия в Междусъюзническата война и да се уредят спорните взаимоотношения между балканските държави. Поради неразбирателство с министрите от правителството и с цар Фердинанд, генерал Ковачев е отстранен от командването на 4-а армия, а на 28 юни 1913 г. е освободен и от длъжността министър на войната и преминава в запаса.

Вие покрихте България със слава, доблестни синове!

ЗАПОВЕД № 88 ПО ИЗТОЧНИЯ СЕКТОР ОТ 13 МАРТ 1913 Г., НА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ГЕОРГИ ВАЗОВ ПО ПОВОД ОВЛАДЯВАНЕТО НА КРЕПОСТТА ОДРИН. 

Офицери, подофицери и войници,

В атаките си против предните неприятелски позиции вчера и фортовия пояс днес Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец.

Светът има да се чуди на Вас, доблестни синове на България, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости.

Само Вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага.

Само Вашата любов към отечеството можеше да Ви укрепи да преодолеете безбройните опасности на тия два последователни щурма, на тоя непрекъснат кървав бой.

Вие писахте вчера и днес нова славна страница в нашата история.

Благодаря Ви.

Гордея се, че съм Ваш началник. Гордея се, че съм Българин.

Благодаря на старшите началници на пехотата и артилерийските части, които не само точно изпълняваха, но и предупреждаваха често моите желания и разпореждания.

Настоящата заповед да се прочете в[ъв] всички роти, батареи, ескадрони и команди.

Началник на сектора генерал-майор Г.Вазов

Началник щаба от Генералния щаб, майор [Иван] Вълков

Генерал Георги Вазов и пленения Шукри паша, Одрин 1913 г.

      Генерал Георги Вазов (1860-1934)

Роден в Сопот. Завършва военното училище в Одеса през 1880 г., инженерно училище през 1883 г. и Военноинженерната академия в Русия през 1888 г. Воюва в Сръбско-българската война от 1885 г. Един от участниците в детронацията на княз Александър І Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руската армия до 1898 г. През Балканската война командва Източния сектор и извършва обсадата на Одринската крепаост. Министър на войната с Указ № 7 от 28 юни 1913 г. Вече в новото правителство на Васил Радославов, като министър на войната демонстративно си подава отставката на 22 август 1913 г. По-късно се обявява против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили.

Ст.н.с. НИКОЛАЙ КОТЕВ, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 236 (3738) from 12th October 2002

Creative Commons License
„LEADERS OF VICTORY. MEN WHO ASTONISHED THE WORLD WITH THEIR MILITARY GENIOUS, EXTREME BRAVERY AND ENDLESS LOVE TO THE MOTHERLAND DURING THE BALKAN WAR“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0005

IMG

IMG_0001

IMG_0002

– PHANTOMS-SPACEMEN ON SPACE ORBIT


ФАНТОМИ НА КОСМИЧЕСКА ОРБИТА

Тези дни, от Великобритания дойде новината, че в Лондон ще бъде издигнат паметник на първия в света космонавт – Юрий Гагарин. Той ще бъде символ на първото посещение на знаменития космонавт на британската столица, станало преди 50 години.

Днес, малко хора знаят, че Космосът създава не само герои, но и митове. Голяма част от последните са свързани с престоя и работата в космическото пространство на несъществуващи космонавти и астронавти или, на извършени от тях космически полети, осъществени така да се каже “за никъде”.

Сериозните специалисти винаги са се отнасяли много внимателно към тези факти, които многократно и постоянно се появяват в световната преса (днес в по-голямата си част, те са изместени от различните сайтове, намиращи се в световната уеб-мрежа). Те водят началото си още от осъществяването на първия полет на съветския космонавт Юрий Гагарин и продължават и до днес. Последният отбелязан случай на такъв фантом-космонавт на орбита е свързан с решението на “РОССКОСМОС” да бъде извадена от експлоатация и приводнена на 23 март 2001 г. руската орбитална станция „Мир„. Според “достоверни източници” на борда и останал руският космонавт Лев Андропов, който в знак на несъгласие, отказал да напусне станцията и в крайна сметка загинал с нея.


Съветският космически конструктор Сергей Павлович Корольов с космонавтите от Първия отряд.

Все пак най-устойчиви си остават митовете около първия полет на Юрий Гагарин. Според западната преса, неговият полет бил дори 12-ти по ред в изпитанията със съветски космонавти. И естествено, 11 от тях са неуспешни, т.е. всички космонавти преди него загинали. През юни 2005 г., немското списание “Щерн” (“Stern”), във връзка с 50-годишнината на космодрума Байконур отново засегна темата, като информира за извършени полети на неизвестни “руски космонавти” преди Юрий Гагарин.

Днес е известно, че кампанията по осъществяването на информирането на световната общественост за “неуспешни съветски полети” в космическото пространство е започната още през декември 1959 г. от италианската телеграфна агенция “Континентал”, която разпространила съобщението, че СССР изстрелва ракети с космонавти още от 1957 г.! Тя посочва техните имена и фамилии (Алексей Ледовски, Сергей Шиборин, Андрей Митков и Мария Громова), които излетяли от създадения през 1947 г. космически полигон “Капустин Яр” (Астраханска област), в периода 1 ноември 1957 – 1 юни 1959 г. В действителност, в същото време са изстрелвани в космическото пространство единствено ракети с подопитни животни, които завършват неуспешно поради дехерметизация на кабините или неразтваряне на парашута на космическата капсула.


Четириноги изпитатели. Кучетата с имена Циганка и Миша се подготвят за полет. Циганка е вече със скафандър

На 23 февруари 1962 г. британската агенцията Ройтерс (Reuters) разпространила изказването на полковника от ВВС на САЩ Барни Олдфилд, че през май 1960 година заради излизане от строя на системата за ориентация се е изгубил в космическите бездни (дълбокия космос) съветския космически апарат “КП-1”, в който се намирал космонавта-пилот Завoдски. В действителност последният, чието истинско име е Генадий Заводовский, работил дълги години като техник-изпитател в Института за авиационна и космическа техника и умира през 2002 г.


Височината е достигната! „Космонавтът“ Алексей Белоконов в барокамера.

През 1960 г. щафетата на “Континентал” е поета от американските “Асойшитед Прес” (“Associated Press”) и “Ридърс дайджест” (“Readers Digest”). Тя е свързана преди всичко със септемврийско-октомврийското посещение от Никита Хрушчов на сесията на Общо събрание на ООН. На страниците на списанието “Ню-Йорк джърнъл Американ”, те информират света, че на 27 септември 1960 г. по време на излитането на космически апарат се взривил космонавта Иван Качур, а през октомври с.г. пък се взривил космическия кораб от серията „Восток“ с космонавта Петър Долгов. Но докато първият след пенсионирането си в Института за авиационна и космическа техника пред 80-те години на ХХ век заминал за Украйна, вторият – полковник Петър Долгов, действително загива, но чак през есента на 1962 г. при изпитанията на нов тип космически скафандър “СИ-3М”.


Старшата лаборантка В.А.Арапова закрепва на тялото на „космонавта“ А.Грачов датчици.

Може би най-поучителна и интересна е историята на последните трима “загинали съветски космонавти” – Алексей Белоконов, Генадий Михайлов и Алексей Грачов. Тя пак е разпространена от италианската преса – този път от ежедневника “Кориера дела сера” (“Corriere della Sera”). Тя напечатала разказа на двамата братя-радиолюбители Ачилe и Джанбатиста Юдика-Кордиля, които през ноември 1960 г. и през февруари 1961 г. прехванали в ефир странни сигнали, идващи от космическото пространство. Трябва да се отбележи, че двамата братя създали собствен радиоцентър в град Торино (Северна Италия) по прехващането на космически сигнали, който бил известен като “Торе Берта”. В първия случай те успяли да прослушат телеметрическите радиосигнал на биенето на човешко сърце и тежко дишане на пилот-космонавт, намиращ се на борда на “Тежък спътник”!? летящ към Венера, т.е. на космонавта Генадий Михайлов, във втория – радиоразговори със Земята, на задушаващия се от намаляването на кислорода в космическата капсула космонавт Алексей Белоконов. Италианският ежедневник дори дал част от разшифрирания текст: “Условията става все по-лоши… защо не отговаряте? … скоростта пада…света никога няма да научи за нас…”. Най-фрапантен е може би третият случай, на записан уж разговор между Алексей Грачов и съветския наземен Център за управление на полетите (ЦУП), звучащ днес като анекдот. Грачов уж съобщил, че вижда в илюминатора странни светещи частици, при което ЦУП заповядал те веднага да бъдат доставени на борда на капсулата (интересно е по какъв начин, като отвори илюминатора и ги хване с мрежичка?). По информацията на италианците, все пак той някак си успял да направи това и решил да докладва на земния ЦУП за изпълнението на задачата. Той получил веднага отговор – “Ние забравихме да те предупредим – тези неща са радиоактивни”. Статията била съпроводена с реални фотографии на “фантомите-космонавти”, от които естествено по това време направили новите “космически” икони на “жертвите на съветския режим”.


„Kосмонавтът“ Иван Качур преди „излитането“ в космоса

Днес в световната интернет лесно могат да се намерят не само тези записи (някои с фон – изпълненията на световноизвестния хор “Пятницкий”), но и огледални характеристики и за американските астронавти от програмата на НАСА “Аполо” (все свидетелства от “студената война”).


Отново невярно съобщение!


The brothers put up their antennae on a Milan rooftop. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.


The brothers listening to Gagarin at Torre Bert, the mini-NASA they constructed in an old wartime bunker. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.


The brothers listening. Image courtesy of Judica-Cordiglia brothers.

Колко са точни думите на руския космически конструктор Борис Евсеевич Черток, казани на изследователя Александър Железняков през 2004 г.: “Знаеш ли, ние самите създадохме всички тези “призраци”. И самите сме виновни за това, че тези клюки са така жилави. Заради това, че за много от тях не разказахме в онези години. Заради това, че по заповед отгоре лъгахме “за благото на идеята”. Като резултат на това, се появиха слуховете за секретните полети в космоса…”

Първите 11 съветски космонавта. (Eleven Soviet Union cosmonauts pose in Moscow during the nation’s Cosmonaut Day ceremony in 1965. They are, back row, from left; Yuri Gagarin, first spaceman; Valery Bykovsky; Pavel Popovich, and Vladimir Komarov. Fron, from left, Kontantin Feoktistov; Valentina Nikolayeva; Alexei Leonov; Andrian Nikolayev; and German Titov. (AP Photo/Tass)

А господата от НАСА какво ще кажат?

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“ ( http://www.duma.bg/duma/node/20927)

Creative Commons License
„PHANTOMS ON SPACE ORBIT“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

– THE WAR OF THE „DESERT FOX“


ВОЙНАТА НА „ПУСТИННАТА ЛИСИЦА“

Как бе създаден Африканския ТВД


След успешната сухопътна кампания на нацистка Германия в Западна Европа, евакуацията на съюзническите войски от европейския континент и капитулацията на Франция, Адолф Хитлер подготвайки своето нахлуване на британските острови, започнал въздушна война срещу Великобритания. Но когато въздушните боеве в английското небе вече отивали към своя край, съюзникът на германския фюрер по Оста – Бенито Мусолини, създал нов театър на военните действия (ТВД) – този път на територията на африканския континент. През септември 1940 г., неговата армия разположена в Либия, която наброявала около половин милион души, нахлула през границите и с Египет. Срещу нея застанал британски военен контингент от 300 000 души, които имали за задача да охраняват региона на Суецкия канал. Отначало настъплението на италианците се развивало доста успешно, но скоро то било спряно – придвижвайки се само на 60 мили в дълбочина, те успяли да създадат само една нова операционна база в района на гр.Сиди Баррани.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел заедно с 15-та танкова дивизия (15th Panzer Division) между Тобрук и Сиди Омар, Либия. 24 ноември 1941 г.

Малко по-късно, британците контраатакували италианските дивизии и нанасяйки им силни насрещни удари, ги отблъснали към Киринайка (източната част на Либия). Успехът на британците довел до падането на градовете Бардиа (на 5 януари) и Тобрук (на 22 януари). Поради тази причина, а и поради неуспешния ход на проточилата се война в Гърция, Бенито Мусолини се принуждава да поиска военна помощ от Хитлер. През януари 1941 г., фюрерът изпраща само 30 самолета от „луфтваффе”, които също така трябвало да прикриват движението на морските конвои, периодически движещи се към северноафриканските пристанища и обратно. На 11 януари 1941 г. Хитлер подписва директивата под № 22 за създаването на заградително съединение (Sperrverband), имащо за цел да окаже помощ на разпадащия се под ударите на съюзниците италиански фронт в Африка


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн от своята щабна кола (Horch Kfz 15 ?) водят разговор с военнослужещи от танковия корпус „Африка“

Ервин Ромел пристига…

Месец по-късно фюрерът изпраща в помощ предоставя на Мусолини т.нар. „Германски африкански корпус” (Deutsches Afrika Korps – DAK), състоящ се от две дивизии – 5-та моторизирана и 15-та танкова дивизия. Малко по-късно, през май 1941 г. за командващ дивизиите от ДАК е бил назначен генерал-майор Ервин Ромел, който трябвало да съдействува в осъществяването на настъпателните италиански операции, т.е. да воюва съвместно с няколкото италиански бронетанкови дивизии, намиращи се в Северна Африка. Отначало, докато се намирал в италианско подчинение (т.е. в подчинение на италианския главнокомандващ Амадей Савойски, герцог Аостски), пред Ервин Ромел се поставяли чисто отбранителни задачи – всъщност той не трябвало да допусне изхвърлянето на италианския съюзник от Африка. Но амбициозният и талантлив германски танков стратег не могъл да се ограничи само с въпросите по осигуряването на отбраната, той бе решил да извади своите съюзници от Оста от легаргията в която били изпаднали…


Северна Африка, Тунис. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн водят разговор с мотопехота, прехвърляща се с пленени американски бронетранспортьори M3. 1942 г.

Когато на 21 февруари 1941 г., Ервин Ромел долетял в Триполи, по всичко личало, че италианците са изгубили своята кампания в Северна Африка. Нещо повече, за по-малко от две седмици британските войски се придвижили на разстояние от 400 мили от своите изходни бази, като успели да овладеят градовете Тобрук, Дерна, столицата на Киренайка – Бенгази, и Ел Агейла. При това били пленени над 130 000 италианци, 1300 оръдия и 400 танка. Без съмнение, британският командващ генерал сър Арчибалд Уейвъл би могъл да овладее и гр.Триполи, но поради продължилата война в Гърция, правителството на Великобритания му отнело един корпус, нещо, което го лишило от настъпателен дух и го принудило да спре настъплението си. В същото време, попадналото в тежко положение италианско командване, се обърнало за помощ към генерал-майор Ервин Ромел, който трябвало с действията на неговия ДАК да не позволи на британците да встъпят в Триполи. Но Ромел по същото време замислил нещо по-голямо.


Северна Африка, в района на Бир Хакейм. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн в щабен бронетранспортьор (Sd.Kfz. 250/3 “Greif”); KBK Lw 7

Той съобщил на върховното германско командване, че няма да позволи на англичаните да влезат в Триполитания. Тъй като англичаните по това време спрели своето настъпление, положението на фронта било относително стабилизирано. В същото време, по настояването на Ервин Ромел, първите части на вермахта, които пристигнали в негова помощ, се разтоварвали от корабите нощно време, само при светлината на специално поставени прожектори, което създало нужната маскировка.


Северна Африка.-Офицери, събрани около щабната карта. От ляво на дясно – Георг фон Бисмарк, Фриц Байерлайн, Ервин Ромел и други офицери от танковия корпус „Африка“.

На 19 март Ромел посетил главната квартира на фюрера. Последният му дал да разбере, че в следващите месеци не се предвижда нанасянето на някакъв решаващ удар, т.е. до юни 1941 г., когато ще бъде завършено комплектуването на две дивизии, по принцип не се предвиждало да започне някакво настъпление. Но Ервин Ромел в противоречие с всички заповеди и инструкции, решил да действува веднага и по друг начин.


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн с щабната си кола (Horch Kfz 15 ?) подминават танк Panzer III от танковия корпус „Африка“

Първи успешни операции

На 31 март 1941 г. частите на от подчинения му ДАК нанасят своя първи удар по британците, като ги отхвърлят от градовете Ел Агейла и Бенгази. В противоречие с дадените му заповеди, той навлиза в Киренайка, като построява дивизиите си в три колони – едната движеща се по шосето, а другите две – направо през пустинята. Голям удар за англичаните се оказва също така пленяването на техни двама генерали – Neame и O`Connor от германски пустинен патрул. Към края на април Ервин Ромел успява да овладее цялата територия на Киренайка, с изключение на Тобрук, който се намирал на границата с Египет. Но настъплението му по-нататък било преустановено, тъй като свършили складираните запаси от бензин. През юни 1941 г., британският командващ Уейвъл, по настояването на британския премиер-министър Уинстън Чърчил, се опитал да контраатакува, но независимо от изпратените му нови 240 британски танка, ходът на операцията излязъл безуспешен. За неуспеха на операцията допринесло и положението, че Великобритания водила по същото време тежки боеве в други части на Африка, в Гърция и в Сирия.


Северна Африка, Тобрук. Двама войници разговарят с генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн. Юни 1942 г.

В този период, произведеният вече в генерал-лейтенант Ервин Ромел, чиито операции предизвиквали небивало удивление у специалистите в целия свят, този път имал в свое подчинение вече танковата група „Африка”, която се състояла от осем дивизии – две германски пехотни, две танкови и четири италиански дивизии (включително „Ariete” и „Trieste”). Неговият авторитет сред подчинените му войски бил огромен. Един офицерите на щаба на експедиционния корпус по-късно записал в дневника си: „Между Ромел и неговите войски се установило такова взаиморазбиране, което не се поддава на никакво логическо обяснение. Това изглеждаше като подарък от небето. Африканският корпус вървеше след своя командващ навсякъде, където той и да ги водеше, независимо от това, че Ромел изисквал от своите подчинени безпрекословно подчинение…” А и самият нов британски командващ сър Клод Окинлек (заместил генерал Уейвъл от 5 юли 1941 г.), предупреждавал своите подчинени, да не възприемат Ромел като някакъв ангел, а като редови германски генерал – мисъл, която не намерила благодатна почва сред тях. Именно в този период той получава своето прозвище „Лисицата на пустинята”.


Северна Африка, Тобрук. Генерал Фриц Байерлайн и генерал-полковник Ервин Ромел оглеждат британски военнопленници. Юни 1942 г.

За да повдигне наново духа в съюзническите войски, на 18 ноември 1941 г., генерал Клод Окинлек предприел ново настъпление на 8-ма британска армия (т.нар. операция „Кръстоносец”), с цел да си възвърне гр.Тобрук. Това настъпление накарало към края на месеца противника да отстъпи, да напусне Бенгази и към 12 януари 1942 г., да принуди страдащият от липсата на гориво Ервин Ромел да заеме новата отбранителна линия в района на Мерза Ел Брега. Но изпълнението на тази операция струвала на британския командващ скъпо – били унищожени 340 танка и дадени 38 000 убити, ранени и пропаднали без вест британски военнослужещи. Нещо повече, в последния момент (на 21 януари1942 г.) войските на Ромел контраатакували противника и успяли да се укрепят на отбранителна линия в района на гр.Газала, намираща се на 30 км западно от Тобрук. Една седмица по-късно от него бил превзет от Бенгази, а няколко дена след това – и Дерна. Така, към края на януари 1942 г., равновесието на фронта било възстановено.


В главната квартира на Ромел. Настъпление към Тобрук. На снимката – генерал-полковник Ервин Ромел, генерал-лейтенант Валтер Неринг и подполковник Фриц Байерлайн. Април, 1942 г.

В първите месеци на 1942 г., Ервин Роммел замисля да осъществи удар по 8-ма британска армия – целяло се тя да бъде разбита, а танковата група „Африка” да излезе в региона на египетската граница. От своя страна, силите на „Оста” трябвало да нанесат удар по остров Малта, като по такъв начин отстранят британската военна заплаха за по-нататъшното снабдяване на Ромел.
Тук е уместно да се отбележи, че войната в Либийската пустиня много рязко се отличавала от другите ТВД. Огромните разстояния създавали сериозни проблеми за снабдяването на войските, липсвали ненавистните от всички подразделения на СС, нямало големи маси от мирно население, като по такъв начин войната придобивала по-скоро рицарски характер. В хода на бойните действия главното значение получила скоростта, а важността на овладяването на територията отстъпила на втори план. Мобилните танкови подразделения просто избирали най-удобното място за сражение и влизали веднага в бой.


Командващият германските въоръжени сили в Северна Африка фелдмаршал Ервин Ромел, заедно със своите помощници. Пустинята, 1942 г.

Настъплението срещу 8-ма британска армия (известно като операция „Венеция”) се оказало върха в осъществяването на стратегическото мислене на немския пълководец. Успехът на операцията бил гарантиран от бързината на вземането от него на решения и от вродените му качества на лидер. Срещу себе си той имал поставена консервативна, тъпа и бавноподвижна британска военно-бюрократична машина, която не успявала да се ориентира навреме.


Северна Африка. Армейския радиорепортьор Гюнтер Халм взима интервю от генерал-фелдмаршал Ервин Ромел. Германски корпус „Африка“, 22 юни 1942 г.

На 26 май 1942 г. танковите екипажи и моторизираната пехота на Ромел отново преминали в настъпление. Неговите 560 танка, от които 240 били с италиански екипажи, успешно атакували 700-те британски танка (200 от тях били от новите американски танкове „Grants” с мощното 75 мм оръдие). На 11 и 12 юни 1942 г. в огромно танково сражение станало южно от гр.Тобрук, англичаните загубили 260 танка, като по такъв начин 8-ма армия се лишила практически от толкова нужната и в момента бронетехника. На 21 юни с.г., талантливият германец внезапно нападнал укрепения гр.Тобрук и го превзема, като в плен попадат повече от 30 000 души. За тази своя победа той получил чина генерал-фелдмаршал и по такъв начин станал най-младият (на 49 години!) генерал-фелдмаршал в германските въоръжени сили.


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн с щабната си кола (Horch Kfz 15 ?)

Продължавайки победоносния си ход, Ромел неуморно предвижвал подчинените му дивизии напред – към Александрия. Но на 1 юли авангардните му части се натъкнали на неизвестна преди това укрепена линия между Ел-Аламейн и Кватара, заета от свежи подразделения на отново реформираната 8-ма британска армия. Опитът на Ервин Ромел да премине през линията, излязъл неуспешен – най вече заради мощния артилерийски огън на англичаните. Независимо от започналото английско контранастъпление, при което 9-та австралийска дивизия успяла да излезе към крайбрежието, може да се каже, че като общо 8-ма армия бе отстъпила назад с 300 км и се намирала на7 юли 1941 , рубежа Алам Халфа-Аламейн.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн.

Началото на края

И все пак тези постоянни боеве на германците и италианците с противника довели до невероятна умора във войските. Ромел не успял да закрепи сериозно своя юнски успех и да получи в ръцете си окончателната победа. През септември 1942 г., периодът в който 8-ма армия получила нови подкрепления, той се опитал да настъпва, но бил разгромен в сражението при Алам Халфа. Британската армия имала вече нов командващ – генерал Монтгомери, а от въздуха армията му била надежно прикривана от Кралските ВВС. От своя страна войските, намиращи се в подчинение на талантливия германски пълководец страдали от липса на гориво, вода и всичко необходимо за продължаването на пътя към Египет.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел

На 22 септември 1942 г., Ервин Ромел, който бил невероятно уморен, излиза в отпуск. По пътя си от Африка до Германия, той се отбива в Рим, където се среща с Бенито Мусолини на когото откровенно разказал за трудностите в Африка. Без резултат останала и срещата му с Хитлер, който не обърнал сериозно внимание на доводите му за изтеглянето на войските от Африка.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал-майор Георг фон Бисмарк около бронетранспортьора Sd.Kfz. 250.3 ‘Greif’. 25 юни 1942 г.

В същото време новият британски главнокомандващ в региона – генерал Александър и командващият 8-ма британска армия генерал Монтгомери, след като получили в свое подчинение допълнително 40 000 войници и 300 от новите американски танкове „Шерман”, планират да извършат ново голямо настъпление при Ел Аламейн срещу позициите на обединената германо-италианска военна групировка. На 23 октомври 1942 г. британците преминават в атака, като по такъв начин започват втората битка при Ел-Аламейн, чиято цел била унищожаването на изтощената танкова групировка на Ромел. Завърналият се обратно в Африка, талантлив германски фелдмаршал получил заповед да се отбранява до края, но на 13 ноември англичаните влизат в Тобрук, а през януари 1943 г., генерал Монтгомери заел и Триполи, с падането на който италианците се лишили и от последнатача част от своята колониална империя в Северна и Източна Африка. За Роммел става ясно, че е настъпил последния час. На 8 ноември 1942 г. съюзниците под командването на американския генеряал Дуайт Айзенхауер дебаркират в Тунис. Германският главнокомандващ предложил отново на Хитлер да изведе експедиционния корпус от Африка, но му било отказано, като вместо това получил заповед да атакува противника в Северен Тунис. В средата на февруари 1943 г. немците били разбити при Касеринския проход, а пред май генерал Александър завършил разгрома на германската армия.


Генерал-фелдмаршал Ервин Ромел и италианските танкисти с техните Semovente 75/18
Дата 1942
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 101I-784-0208-17A
Автор Moosmüller

Съдбата на талангливия германски фелдмаршал е трагична. След евакуацията на експедиционния корпус от Африка, той е изпратен в Италия, а по-късно и във Франция, където се присъединява към редиците на антинацистката опозиция. Същевременно работил самостоятелно върху т.нар. „Решение за отбраната на границите на Германия”, въпрос който го вълнувал много – как да се запази територията на довоенна Германия и как да се излезе от войната. Но на 20 юли 1944 г., атентатът срещу Хитлер излиза неуспешен, като арестът и разпитите на останалите живи заговорници веднага разкрили мащабите и намеренията на антинацистката опозиция. Сред тях изплувало и името на Ермин Ромел…

Хитлер се плашил да открито да осъди публично Ромел и поради тази причина дал възможност на фелдмаршала да се отрови. По такъв начин се гарантирала бъдещата неприкосновеност на семейството му. На обществеността било съобщено, че „Лисицата на пустинята” е починал от раните си, получени на Западния фронт. Тези които присъствували на погребението на Ромел по-късно твърдяли, че лицето на мъртвия герой изразявало презрение…

Ст.н.с. Николай Г.Котев, д-р по история

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER   „Българска армия“ („BULGARIAN ARMY“), Sofia, N 12 (23640) from 23 March 2012, p. 16-17.

Creative Commons License
THE WAR OF THE “DESERT FOX” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

OTHER PHOTOS:



Битката за Ел-Аламейн, Северна Африка. Предвижване на противовъздушно оръдие. Юли 1942 г.


Генерал-полковник Ромел с неговия знаменит щабен автобус “Mammut-Moritz”, наблюдава за придвижванията на танковите части от танковия корпус „Африка“. 25 февруари 1942 г.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел и един немски танк наблюдават за придвижванията на британците в пустинята.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел. Закуска от запасите на британската армия. „Американското говеждо никак не е лошо!“


Генерал-фелдмаршал Ервин Ромел и генерал Георг Щумме по време а втората битка за Ел-Аламейн.

Британски изтребител „Китихоук“ П-40 (Kittyhawk P-40), разбил се след сражение над пyстинята Сахара през 1942 г. Така той бе открит през 2012 г.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

– “THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI)


СКРИТИЯТ ТАЛАНТ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

На 15 април 2012 г. се навършиха 560 г. от рождението на италианския гений Леонардо да Винчи.

ИНЖЕНЕР, УЧЕН, ИЗОБРЕТАТЕЛ…
Времето на Ренесанса е изпълнено със свобода на мисълта, развитие на творческите сили, с раждането на титани на Ренесанса, чието наследство и днес близо пет века по-късно буди любопитство, възхищение и благородна завист, с появата на осъществени и неосъществени гениални проекти. Един от тези гении е и италианския художник, учен, музикант, инженер, скулптор и изобретател Леонардо да Винчи, който освен че е рисувал, е участвувал и в създаването на много образци различна техника, чието осъществяване на практика дошло едвам през ХIХ и ХХ век! Днес, оставеният и запазен негов архив наброява седем хиляди страници с голям или малък формат. При това само една малка част от полуфантастическите проекти, които са описани или нарисувани там, са осъществени на практика
Ето няколко откъса от писмо, което 30-годишния художник, умолявайки да го приемат на работа, изпратил през 1482 г. до дюка на град Милано – Лудовико ил Моро (Ludovico il Moro): “Пресветлейши мой господине! След като видях и разгледах в достатъчна степен опитите на тези, които смятат себе си за майстори и конструктори на военни оръдия, и виждайки, че устройството и действието на назованите оръдия с нищо не се отличава от общоприетото, ще се опитам аз, без да имам желание да навредя на някой друг, да се представя на Ваша Светлост, като и открия своите секрети, и след това по Вашето усмотрение, когато позволи времето, да осъществя с успех по отношение на това, което накратко, частично ще бъде изброено по-долу”. По-нататък той пише:

Младият Леонардо да Винчи (автопортрет), 1505 г. Museum of the Ancient People of Lucania, Italy. Art by Leonardo da Vinci, Photo by Nico Barbatelli

„Аз мога да строя нетежки оръдия, леки в превозването им, които могат да хвърлят запалителни материали, димът от които ще предизвика ужас, разрушения и смущение сред враговете… Аз мога да строя оръдия, мортири и огнехвъргачни машини и други, едновременно с това, с прекрасна и полезна форма… Накратко казано, аз мога да създам безкраен брой оръдия за нападение”, – така завършвал своето писмо гениалният италиански художник. Забележителното в случая е, че в това свое писмо той предложил образци от посочените оръдия, които намерили въплъщението си и своето окончателно конструиране едвам през ХХ век. Нещо повече, в края на писмото си той хвърля и предизвикателство към всеки, който би се усъмнил в таланта му, като пише, че „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.

Дворът на арсенала (Кралската библиотека, замъка в Уиндзор)
Той с радост е приет на служба в Милано и зачислен към колегията на херцогските инженери. В продължение на повече от 17 години Леонардо да Винчи остава в Ломбардия, където отделя много време за научни експерименти, донесли му му по-късно световна слава. От този период в неговите бележници имало дори и цялостен проект за създаването на подводна лодка, със заплашителната надпис, насочена към потенциалния противник: „Ако след четири часа не се предадете – отивате на дъното! Л.”.
С една дума, той още тогава осъзнавал, колко страшно оръжие може да бъде деморализирането на противника при показването и използването на нови, неизвестни образци на оръжие. Макар че той възприемал и определял войната като „най-зверската глупост”, едновременно с това италианският гений, който живял в последните десетилетия на кървавия ХV век и началото на ХVI век, успял да създаде стотици образци на оригинални летателни апарати, бойни колесници, танкове, артилерийски средства, снаряди със стабилизатори, подводни лодки и много друго. Някои от тях нямат своите аналози в света в продължение на следващите няколко века – това са преди всичко моделите и идеите за самолети, вертолети, танкове и парашутите.

Устройство за събаряне на обсадни стълби. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 49 v.b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Няколко години по-късно след изпращането на писмото си до Лудовико ил Моро, Леонардо да Винчи става известен военен инженер. През есента на 1503 г. Голфониера на Република Флоренция Пиеро Содерини поканва на своя служба Леонардо, за да го изпрати като военен механик в пизанския лагер за създаването на нужните тогава обсадни машини. За кратко време работи и е на служба като главен военен инженер и архитект и при Чезаре Борджия (Cesare Borgia) – херцог на Валентинуа и син на папа Александър VI Борджия.

Проект на оръдие, стрелящо с разривни снаряди. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 9 v. a.

Към това време Леонардо вече успял да създаде своето първо оръдие. Принципът на работа бил следният – в силно нагрята камера под огромно налягане се подавала гореща вода, която мигновенно се превръщала в пара и изхвърляла ядрото. Това страшно оръдие дълго време оставало тайна за противника. Така че, с чиста съвест може да се допусне факта, че Леонардо да Винчи и неговото „парно оръдие” са били истинските предшественици на парната машина на Джеймс Уат.
След изобретяването на всевъзможни снаряди, изхвърлящи през тръбички огън и дим получаван с помощта на сяра, барут и смола, Леонардо да Винчи стигнал до още едно свое странно изобретение, което в последствие сметнал за голям неуспех. Ставало дума за така наречената колесница с въртящи се сърпове, които имали за задача при нахлуването в редовете на противниковата пехота, да косят нейните войници. Но колесницата не оправдала своето първоначално назначение. Конете, които я теглили, начесто пъти се подплашвали и по такъв начин често пъти предизвиквали повече смут в своите редици, отколкото в тези на противника. Но това страшно оръжие имало и своето миролюбиво продължение – много по-късно на основата на схемата му са били създадени комбайна, сенокосачката и снегорината.

Модел на бойна колесница (Кралската библиотека в гр.Торино). 1485 г. 20см/28 см

През 1996 г. в една от мадридските библиотеки случайно била открита рисунка на Леонардо да Винчи, на която последният нарисувал летателен апарат, към която направил шест реда технически пояснения. Удивителното в случая е, че този летателен апарат напомнял много на съвременния френско-британски самолет “Кондорд”, отличаващ се с делтаобразното си тяло. Тук е уместно да се отбележи, че за модели на полети на Леонардо да Винчи служили не птиците, а водните кончета и прилепите. Той внимателно изучил и възпроизвел някои моменти от поведението им във въздуха. А махащото крило по своята форма в бележниците му било най-близо до „модела” на летящата мишка. Нещо повече, конструкцията на Леонардо била предвидена за вдигането във въздуха на 80 кг тяло!

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1485 г. 23 см/16 см

Своето първо научно изследване Леонардо да Винчи успял да направи още през 1505 г.. Трактатът, който изпреварил времето се наричал … „За полета на птиците”! А най-известните схеми към него се намират в знаменитите „Дневници на Леонардо”, или по-точно в останалите днес фрагменти от тях. Първоначално Леонардовото „Пълно събрание на размишленията” се съхранявало от любимия ученик на художника – Франческо Мелци, но след неговата смърт ръкописите на гениалния италианец изчезнали. Днес в различни колекции по света са запазени приблизително около 7000 страници, включително и тези, които се отнасят до крилете. При това всички записи в дневниците на Леонардо са направени в огледално изображение! И нещо много важно – в действителност Леонардо никога не е провеждал реален експеримент със своите изобретения. Казват, че за това е бил виновен преди всичко помощника на изобретателя – мессер Андреа Тедеско, който по разпространяваните тогава слухове изкарвал пари още и като „промишлен шпионин”… А първите летателни апарати били построени чак през 70-те години на ХIХ век и както станало малко по-късно ясно, за да се задейства модела на Леонардо недостигал само един елемент – мотора. В днешните модели поставянето на рул, управлението на опашката, използването на пружините, появата на шаси – всичко било както в проектите на Леонардо… Орнитоперите се оказали истински динозаври на въздухоплаването! Леонардо да Винчи успял още през 1485 г. да измисли и въплати на практика в своите схеми и чертежи механизми с крила както при птиците, които да действуват с помощта на мускулната сила на човека и да го издигат във въздуха. Но само че без да се използват ръцете! Именно това отличавало механизма на великия италианец от последователите на Икар – при него движенията на краката в педалите задвижвали крилата, нужни за свободен полет. В описанието на схемата на летателния апарат, всички части на тялото и движението на авиатора описват буквения „код на Леонардо да Винчи”: „А – завърта тялото, В – го обръща с помощта на ръчка, С – го отпуска и D – го издига”.

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1487 г.

Днес оригиналните размери на орнитопера могат да се видят на летището „Леонардо да Винчи”. Там той е в реалност – с височина 12 метра и с размах на крилете – 24 м. Неговите макети вече могат да се видят на много места по света – специалистите от лабораторията за летящи микроустройства (MAV) от Университета на Аризона също успяли да конструират модели на орнитопера на да Винчи и вече успешно продават негови миниатюрни модели.
Успех донесъл и опитът с едно друго изобретение на великия Леонардо да Винчи – парашута. Пророчески се оказали чертежът на парашутното устройство, което самият Леонардо описва по следния начин: “Ако човекът има достатъчно тента от плътна тъкан, всяка от страните на която е с дължина – 12 дължини на ръката и с височина – пак 12, то той ще може да скочи без да се разбие от всякаква значителна височина!”.

Парашута на Леонардо да Винчи

Тази забележка в дневника си той направил в периода между 1483 и 1486 г. Няколко века по-късно това леонардово устройство получило името “парашут” (от гръцката дума „para” — против и френската “chute” — падане). През декември 2000 г. английският парашутист Адриан Николас направил в Южна Африка първото успешно изпитание на един от леонардовите парашутни модели. За тази цел той се спуснал от височина от 3000 метра с помощта на въздушен балон, с парашут направен по схема на Леонардо да Винчи.

Модел на вертолет (Manuscript page: Codex B, fol. 180r) 1487,  23,5см/17,6 cм Библиотека на Сорбоната, Париж, Франция
В света на военната техника безусловен интерес предизвиквал и неговия проект на гигантски арбалет. Както се вижда, размерите на това оръжие са много по-голями от обикновените, а самият арбалет имал за цел да възпроизвежда огромна ударна и поражаваща сила. От описанието на Леонардо да Винчи се вижда, че разтвореността на рамото на арбалета, т.е. неговата дължина до мястото на закрепването на тетивата се равнявала на 42 дължини на ръкохватката, а в разтворен вид дължината на арбалета се равнявала на 42 дължини на рамото (около 24 метра). Той трябвало да се поставя на количка с ширина от 2 и дължина от 40 дължини на ръкохватката. Колелата на количката се закрепвали под специален ъгъл, за да се получи устойчивост при стрелбата. Стрелите от този арбалет се подготвяли от плоски секции, за да се получи съответната здравина и еластичност. Тетивата се опъвала със специално приспособление, показано в долния ъгъл на рисунката на великия италианец, а от ляво е възпроизведен пусковия механизъм.

Проект на гигантски арбалет (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 53 v. b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Леонардо да Винчи бил и първият човек, който въвел в обръщение думата „Хеликоптер”, като адаптирал гръцките думи „спирала” и „крило” към италианския език, така че в неговия превод думите се превърнали в „хеликс” («helix») и «птерон» («pteron»). Но все пак вертолетът на Леонардо не бил в точния смисъл на думата изобретен от Леонардо – знаменитият „въздушен винт” със спирален ротор от обработено с нишесте ленена тъкан, витла няма и се развърта в друга плоскост. Но все пак лети, което е доказано от една малка играчка, която се произвежда серийно в Япония!

ГОДИНАТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
Годината на Леонардо да Винчи – тя е изпъстрена с много мероприятия, по света, които имат за цел да разкрият преди всичко малкоизвестния негов талант на учен, инженер и изобретател. Едното от тях може да се види още при кацането на римското летище „Фаюмичино” – днес вече летище „Леонардо да Винчи”. Тук е направена грандиозна изложба, озаглавена „Геният на Леонардо”, на която могат да се видят впечатляващите макети на летателните апарати, направени по нарисуваните схеми на великия италианец. Моделите са изработени от натурални материали, които се срещали в средните векове на развитието на човечеството – дърво, кожа, платно, а самите модели са също в натурална величина. Общо 21 технически открития на Леонардо са поставени на територията на Терминал № 1 на летището, а всеки постамент на макет е снабден с информация на 6 езика и копие на оригиналната илюстрация.
Родният град на Леонардо да Винчи – Флоренция, също не изостава в мероприятията по отбелязването на паметната дата. Именно тук, в музея на Леонардо да Винчи, днес могат да се видят макетите на многобройните механични чудеса от бележниците на великия италианец, като при това са представени около 60 модела.
Но не само Италия отбелязва паметната дата в световната история. Днес културният хит на годината в Лондон, Великобритания е най-голямата в историята изложба на картините на Леонардо да Винчи, която е поместена в Националната галерия. Експозицията „Леонардо да Винчи: художник от Миланския двор” обединява девет платна, които не са били показани под един покрив. Така например там са изложеини картината „Мона Лита” от руския Ермитаж, както и работата „Спасителят на света”, която до скоро се смятала за безвъзратно изгубена. Но най-интересното за нас е, че на изложбата са представени няколко десетки рисунки на Леонардо, при това някои предоставени от колекцията на кралицата Елизабет II, която е притежателка на една от най-добрите подобни колекции в света. Всяка една от картините се намира зад бронирано стъкло в отделен бокс, а самата изложба е застрахована за астрономическата сума от 2,4 милиарда долара.

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, ОТБЕЛЯЗАНИ СЪС СРЕБЪРНА МОНЕТА.
През декември 2011 г., остров Ниуе (самоуправляваща се държава, присъединила се към Нова Зеландия) отпечатил уникална монета, състояща се всяка от 24 отделни части с номинал на всяка част – 1 новозеландски долар. Монетата е посветена на великия италиански учен, художник и изобретател Леонардо да Винчи.


На всяка част от 24 части на монетата са дадени по едно от изобретенията на великия Леонардо – арбалета, летателния апарат, скорострелното оръжие, парашута, вертолета, танка и други негови художествени и научни изобретения. При това, ако се сглобят всички нейни части, то ще може да се види още веднъж едно негово творение – Витрувианския човек.
Това е знаменитата рисунка на Леонардо да Винчи, която е подготвена като илюстрация към книга, посветена на трудовете на Витрувий и нарисувана в периода 1490-1492 г. Тази рисунка на Леонардо станала символ на вътрешната симетрия на човешкото тяло и обкръжаващата го Вселена като цяло.


Монетата е поставена в много красив дървен калъф, отсечени са от сребро с проба 999, има общо тегло 1020 гр., и общ размер – 166,8/240 мм. Целият тираж е само 500 броя!
На аверса на всяка част е отпечатен портрета на Кралица Елизабет II.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
“THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

WILL BE PRINTED IN:

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

– THE SPACE FLIGHTS TO MARS – CONCLUSIONS AND FUTURE


 

КОСМИЧЕСКИТЕ ПОЛЕТИ ДО МАРС – ПОУКИ И БЪДЕЩЕ

Тази тайнствена и загадъчна планета Марс

Четвъртата планета в Слънчевата планетарна система по своите геофизически характеристики най-много прилича на Земята. Периодът на движението около оста и е 24 часа 39 минути и 36 секунди, а на Земята – 23 часа 56 минути и 5 секунди. Подобно на Земята, Марс не е идеална сфера и има четири сезона. На Червената планета също има полярни шапки, планини, пустини и постоянни възникващи урагани.

През деня температурата на повърхността там достига +26°, а през нощта пада до – 100° С. На географските карти ясно се различават полярните шапки, но по отношение на лед, на Земята го има 100000 пъти повече. И все пак в сравнение с Луната, изучаването на Марс има едно голямо предимство – това, че там има атмосфера. Но ако на Земята има няколко центъра на климати, то на Марс те са само два – при това разположени над двете полярни шапки. Те и определят циркулацията на атмосферата, за която е характерно такова непознато нещо за Земята като урагани в празнината. На повърхността на Марс атмосферата е със същите характеристики и се равнява на такава на 30 км височина над земната повърхност. А и съставът на марсианската атмосфера е значително по-различен от тази на Земята – има два пъти повече е въглеродната киселина и тежкия инертен газ аргон, практически няма водни пари и кислород, който е необходим за живот. И една много важна особеност на марсианските урагани – често има ветрове със сила повече от 40 м в секунда, които по земни мерки са ураганни. Но при наличието на почти вакуум, марсианския вятър се възприема като земен вятър със сила от 4 м в секунда.

Художествена концепция на mars-2030-mission

Изучаването на планетата Марс, продължава да се осъществява само по следните четири основни начина:

– Чрез наблюдения от Земята с помощта на телескопи.

– Чрез наблюдения от орбитални космически апарати.

– Чрез химически и радиологически изследвания на марсианската почва, направени от орбиталните или спускаеми апарати – американските “Маринър”, “Вайкинг”, “Вояджър”, “Марс Глобъл Сървайър”, “Марс Патфайндер”, съветските “Марс”, “Фобос” и др.

– Микроскопски изследвания на метеорити, долетяли на Земята от Марс.

За сега, никакви други методи за изследването на Марс като планета от нашата слънчева система не са прилагани. Нещо повече, близо 40-годишното изследване изгради следния реален механизъм на проучвания, възприет от на НАСА, от който ще зависи накъде ще поемат бъдещите астрополети. По думите на известния американски учен Дейвид Уйлямс от Центъра за космически полети “Годард”, при всеки организиран от НАСА космически полет се финансира (при това строго ограничено), само изпълнението на предварително планирани задачи, които обикновено трябва да минат процедурата на издигането им, поддържането и одобрението преди това в многобройните комисии. Те и ще имат думата при вземането на решението за изпълнението на програмата по изследването на Марс. А тя вече има своите многодишни срокове, които са:

– Доставянето на елементи на оборудването на Марс – 2010-2014 г.

– Стъпването на астронавти на Марс – 2011-2018 г.

– Създаване на база на Марс и разширяването и – 2018-2022 г.

– Продължителен престой (до 600 земни денонощия) на Марс – 2022-2027 г.

Към настоящия момент, с изследванията на планетата Марс се занимават редица центрове – такива като Центърът за космически полети “Годард” при НАСА в щата Мериленд, Космическия център “Джонсън” на НАСА в Хюстън, Изследователския център “Еймс” на НАСА и др.

Международната космическа станция днес, на фона на земната атмосфера.

Увереността в реалната възможност да бъде извършен успешен пилотируем полет до Марс и обратно, е взето в годините на втория мандат от президентството на Джордж Буш-младши. За отбелязване е, че подобна увереност все още не съществувала в последните години на управлението на президента САЩ, Бил Клинтън.

Така започна настъплението на машините.

През 70-те години на ХХ век бяха изпратени в направлението на Марс съветските “Марсове” и американските “Маринъри”. През декември 1971 г. “Марс-3” прави меко кацане в района между Електра и Фаетония, в южното полушарие на Марс. От друга страна “Маринър-4”, “Маринър-7” и най-вече “Маринър-9”, успяват подробно да изследват повърхността на Марс. Направените няколко хиляди фотографии, помогнаха да бъде картографиран Марс. Бяха уточнени и броя на гигантските метеоритни кратери – на Марс те се оказали около 1200, (на Земята – те са 44, а на Луната повече от 5000). Била уточнена и височината на т.нар кратер на кратерите с красивото име “Nix Olimpica” (“Снегове Олимпийски”). Неговата височина се оказала 23 км, т.е. колкото три Джомолугми. В средата на 1976 г. продължи успешното изучаване на повърхността на Марс чрез програмите на космическите апарати “Вайкинг-1“ и “Вайкинг-2”, които излетяха от Земята на 20 август и 9 септември 1975 г. Съответно те се примарсяват -–първият на 20 юли 1976 г. в района на Хризе Плантия, а вторият – на 3 септември с.г. на равнината Утопия Плантия, разположена на запад от гигантския кратер Мие. Те добавиха редица нови и наистина уникални сведения за атмосферата и за повърхността на Марс, но не можаха да дадат информация за това, дали има живот на червената планета.

Какви космически проекти са предвидени за изпълнение?

2007 година ще сюрпризира света с началото на изпълнението на многогодишна амбициозна програма на НАСА за изследването на Марс. Между тях са:

Проектът “СКИМ” (“SCIM”, “Sample Collection for Investigation of Mars”) или “Събиране на Образци за Изследването на Марс”, който има за цел осъществяването на вземането на образци на атмосферен прах и газ и доставянето им на Земята за изследване по “траекторията на свободното връщане”

Проектът “Кити-Хоук” (“Kitty Hawk”) предвижда използването на три планера за изучаването на релефа на местността и състава на почвата в местата, които са недостъпни за спътници и наземни апарати.

Проектът “Юрей” (“Urey”) предвижда примарсяването на универсален вездеход, който трябва да определи абсолютната възраст на геологичните форми на Марс.

Проектът “МАКО” (“MACO”, “Mars Atmospheric Constellation Observatory”) или “Марсианска Атмосферна Звездна Обсерватория” предвижда използването на голям брой микроспътници, с помощта на които ще бъде създадена тримерна карта на атмосферата на Марс. Това ще позволи по-внимателното да бъдат изучени климатичните условия.

Проектът “Артемида” (“Artemis”). В рамките на осъществяването на този проект, три микровездехода ще изучават повърхността на Червената планета, нейния климат и състава на органичните съединения, ако такива се открият. Основният акцент в използването им ще бъде направен в региона на марсианския Южен и Северен полюс.

Проектът “МЕО” (Mars Enviromental Observer”) или “Изследовател на Околната среда на Марс” предвижда използването на научен спътник, който ще изучава количествения състав и ролята на водата, праха, леда и другите материали в атмосферата на планетата. Целта е да се открият основните периоди на хидрологическия цикъл.

Проектът “Паскал” (“Pascal”) предвижда създаването на мрежа от 24 метеорологични станции на повърхоста на Марс. По такъв начин ще се спестят възможните метеорологични изненади на Марс.

Проектът “МСР” (“MSR” – “Mars Scout Radar”) или “Марсиански Разузнавателен Радар”, ще използва специализиран спътник, който с помощта на радар ще позволи да бъде направена подробна карта не само на повърхността, но и на подповърхностния слой с дълбочина до три метра за откриването на скрити източници на вода и за други изследвания.

Бъдещите астронавти могат да отглеждат някои от храните си вътре в оранжерии, като този изправен в камерата „марсианец“, където плодовете и зеленчуците могат да бъдат отглеждани хидропонно (hydroponically), без почва. CREDIT: Pat Rawlings/NASA

Проектът “Наяди” (“The Naiades”). В този експеримент четири примарсени модула ще търсят течна вода в по-дълбоките слоеве на почвата с помоща на низкочастотен ехолокатор, а също така щеу извършат и сейсмичен контрол.

Проектът “Крио-Разузнавач” (CryoScout”) ще има за задача да разтопи леда на една от марсианските ледникови шапки със специални термобурове, като изследователите се надяват да достигнат дълбочина до 100 метра. В процеса на движението се планира да се изследва съставът на разтопения лед и да се открият в него органични компоненти. Разбира се, ако такива в разтопения лед бъдат открити.

Освен това съществуват също така няколко съвместни проекти на НАСА с други европейски космически агенции. За октомври 2011 година е планиран стартът на безпилотната станция “Mars CNES MSR 2011”, създавана от френски учени. Тя би трябвало да донесе на Земята образци от марсианската почва

С какво привлича учените Марс ?

В близо 40 годишната история на изучаването на Марс от различни орбитални позиции бе постигнат голям напредък. Бяха направени важни открития, които би трябвало да определят направленията на бъдещите изследвания, вече в рамките на подготвен пилотируем полет.

Илюстрация от художествена концепция, (от ляво ) полета на Mars Science Laboratory от Земята до Марс и spacecraft (от дясно) роувърът на мисията „Curiosity“, изпълняваща изследователски задачи след примарсяването. Image credit: NASA/JPL-Caltech

При направените проучвания на Червената планета са открити невероятно число аномални изображения – такива като пирамидите и “лицето” , намиращи се в областта Сидония (приблизително на 40° северна ширина), триъгълните пирамидални структури в т.нар. Четириъгълник Елизия. Още от 1998 г. изводите на учените от НАСА са обнадежаващи – по техни думи “в мъглявата картина личат организираност и структурираност, които са прекалено разумни, за да бъдат резултат от случайни природни процеси”. Учените стигат до изводът, че много от тези структури са “нефрактални”. На общоразбираем език това означава, че когато тези структури се сканират, компютрите определят, че това са по-скоро изкуствени, отколкото природни образувания. Това изследване е извършено чрез компютърни системи от най-нов тип, използвани в съвременното военно изкуство за точното определяне на замаскирани танкове и артилерия на фотосите, постъпващи от въздушното или космическо разузнаване. Но този многогодишен анализ, извършен от американските учени и програмисти професор Колин Пилингер, д-р Моника Грейди, Грегори Моленаар, Винсент Ди Пиетро, Марк Карлоти и др., все още напълно не се приема от всички учени.

Как ще бъде осъществен полетът до Марс?

Според схемата на НАСА, пилотираната експедиция към Марс съгласно първоначалния приет проект би изглеждала по следния начин:

Първоначално към Червената планета трябва да стартират три транспортни кораба. Първият от тях трябва да потегли през 2009 г. и ще “изтегли” на орбитата на Марс напълно подготвен космически кораб (вероятно модел “Кедров разрез”), с който астронавтите би трябвало да се върнат на Земята. Вторият ще осигури доставката непосредствено на марсианската повърхност на ракетна капсула, с която астронавтите, стъпили на Марс ще стартират към намиращия се на орбита космически кораб за връщане. В края, третият транспортник ще достави на Марс модулите на жилищните помещения, лаборатории, блокът с ядрения източник на електроенергия.

Тази художествена концепция на бъдещата мисия до Марс показва астронавти близо Lander на Червената планета. CREDIT: NASA/Pat Rawlings, SAIC

Чак след това ще стартира четвъртият кораб, който ще доведе шест астронавта непосредствено на Марс, където те ще прекарат около 20 дни, занимавайки се с научни изследвания. Доколкото е известно, на повърхността на Червената планета ще стъпят само трима астронавти. като екипажът ще бъде изцяло ще се състои от мъже.

Стойността на проекта, предвиждащ полетите на три екипажа до Марс в продължение на 12 години, се равнява на 50 милиарда долара. Планирало се е първият екипаж да стъпи на повърхността на Марс на 4 юли 2012 г.

По късно в плановете бяха направени изменения. Поради загубата на апаратите “Марс Климат Орбитър” (той изгаря в атмосферата на Марс на 23 септември 1999 г.) и “Марс Полар Ландер” (при приближаването на планетата през декември 1999 г. не излиза на връзка), сроковете били преразгледани. Изпращането на първия “транспортник” е преместено за 20 ноември 2011 г., а стартът на първата експедиция – за 1 декември 2018 г.

Някои от проблемите, свързани с изследването на Марс:

След близо 40-годишно изследване на планетата Марс е ясно следното:

– От НАСА вече е изграден строен механизъм за осъществяването на космическия полет до Червената планета.

– Ако бъде направена космическа експедиция, то тя ще бъде осъществена при най-близкото сближаване на двете планети Марс и Земята, което става периодично един път на 15-17 години.

– Ясно е, че в плановете на НАСА най-близката задача ще бъде облитането на Марс, при което ще бъдат наблюдавани и естествените негови спътници – Фобос и Деймос, а по-далечната задача ще бъде стъпването на астронавти на Марс.

– Ясно е също така, че долният комуникационен праг най-вероятно ще бъде издигнат за безопасност на околоземна орбита, а пък горният комуникационен праг ще функционира от орбитата на Марс. Така ще бъдат избегнати, ако все още съществуват някакви комуникационни проблеми, свързани със системата за ПРО.

Но грижите не свършват до тук.

Един от тях идва преди всичко от поддържането на радиоконтактите с бъдещия екипаж, поради забавянето на предавания радиосигнал при движението на космическия кораб-система към Марс. Приемането и получаването на радиосигнала се удължава с преминаването на разстоянието от Земята до Марс – от Земята до Марс той е приблизително 9-10 минути. Проблем е също така ошумяването на получаването и от двете страни на радиосигналите, поради възникването на слънчеви бури и взаимното изместване на небесните тела. За да се избегне забавянето на радиосигнала и установяването на връзка в екстремни условия, ще бъде създадена светлиннопулсираща система, която в крайния си елемент ще бъде наблюдавана, ретранслирана и машинночитаема от екипа на “Хабъл”. По такъв начин, поради скоростта на светлината – 300 000 км в сек., ще бъдат спестени 12 минути от общо 18 минути, нужни за установяването на двустранен контакт. И дори това ще бъде един много важен експеримент – проверка с ръкотворни светлинни команди, на повторените гласови или машинночитаеми команди, подадени по радиосигнал. Проследяването на бъдещия полет е възможно чрез телескопа “Хабъл”, без да се нарушават другите научноизследователски програми. А това е възможно, тъй като такава идея беше предложена още при търсенето на замлъкналия на 21 август 1993 г. “Марс-Обзървър” чрез орбиталния телескоп “Хабъл”.

Цветна фотография на района на марсианския кратер Хале, където би могъл да кацне космическия апарат. Ясно личи планинския релеф и разликите между височината на повърхността в различните и точки.

Втората въпросителна има много важно значение – доказано е, че на Марс може да бъде открит живот (действително засега във формата на едноклетъчни), т.е. на такъв какъвто лежи в основата на нашето битие. Но ако там изследователите се сблъскат с действително чужда форма на живот, каква ще бъде реакцията за тях, за Земята и въобще за нашето бъдеще? Готови ли сме да приемем това предизвикателство?

Третата въпросителна се отнася до това, ще ли е в състояние човек да извърши ръкотворни изследвания на повърхността на Марс, ако се вземат предвид тежките и почти адски условия на Червената планета. Не е ли възможно нашето относително знание, създало относителна въоръженост да използва други възможности – такива както използва Япония в космическото пространство – роботи, които биха могли да извършат самостоятелно редица изследвания, допълващи т.нар. “бейски” метод на изучаването на планетата (т.е. възможно най-пълното фрагментиране на информацията).

Преди повече от сто години, Херберт Уелс бе написал в първата глава на неговата “Война на световете” следното: “Шансовете, че на Марс съществува нещо човекоподобно е равно на едно към милион”. Но все пак, това за нас е шанс.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, № 128 from 3rd June 2006.

Creative Commons License
„THE SPACE FLIGHTS TO MARS – CONCLUSIONS AND FUTURE“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186


ОТ ПИПАЛАТА НА ИНТЕРПОЛ НЯМА СПАСЕНИЕ. МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИЦЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ Е ВТОРА СЛЕД ООН ПО БРОЯ НА ДЪРЖАВИТЕ УЧАСТНИЧКИ В НЕЯ – 186.

Кой не е гледал нашумелият преди известно време филм “Червената топлина” с участието на актьорите Джеймс Белуши и Арнолд Шварценегер – последният е сегашният губернатор на Калифорния? Но малко хора знаят, че в него става дума за действителен случай на сътрудничество между Националното Централно бюро (НЦБ) на Международната организация на криминалната полиция (МОКП)- Интерпол на Русия от една страна, и ФБР и щатската полиция, от друга. А над тях стои в сянка могъщата и неуморна работа на Интерпол и ФБР.
Днес международната полицейска организация Интерпол е втора по броя на държавите участнички след ООН – 186.

Принцът на Монако дава идеята

Идеята за създаването на международната полицейска организация е свързана преди всичко с дейността на принца на Монако Алберт. По негова инициатива през 1914 г. в Монте Карло се провежда среща на юристи, адвокати и полицейски служители – представители на 24 нации. Тя влиза в историята като Първи международен конгрес на криминалната полиция.

INTERPOL‘s Command and…

След края на Първата световна война, на II конгрес във Виена присъстват 130 делегати от 20 държави, а след края на Втората, през 1946 г., организацията е възродена. На 22 юли 1946 г., в Пощенската служба на Париж е регистрирана думата Интерпол – Интернационална полиция. Днес това е огромна международна организация подчинена на Генералната асамблея, със собствен изпълнителен комитет и Генерален секретар. Наред с Националните централни бюра във всяка държава, Интерпол е разделен на няколко директората – Директорат за информационни системи, Директорат за стратегическо планиране, Директорат за администриране и финанси, Директорат на съдебните дела, Директорат за финансов контрол, Директорат за криминално разузнаване, Директорат за регионална координация и развитие и т.н.

Хероинови “подаръци” за американски клиенти

През 1970 г. голяма интернационална групировка организирала вкарването на смъртоносния прах (приблизително по 150 фунта) в тайници, оборудвани в седалките, под буферите или в бензиновите резервоари на нови фолксвагени, пежо, ситроени, ВМВ-та и други коли, които се импортирали в САЩ. От общия внос приблизително на милион коли, като минимум 1800 били “заредени” с наркотици в гаражите на контрабандистите. В края на август 1970 г., агентите на полицията на САЩ, Франция и Швейцария прекъснали канала, което било признато като разгром на една от най-големите контрабандни акции в света.


По-късно станало ясно, че започвайки от 1965 г., бандата прехвърляла в САЩ хероинови “подаръци” най-малкото за 500 милиона долара годишно.

“Група А”, “Група O″, “Група Е”…

Модерната престъпност изисква и модерен отпор. Подобрена е структурата, като са създадени: “Група А” (работи по изучаването на извършени убийства, обири, бандитски нападения, кражби на коли, стоки, хора и др.); “Група 0″ (работи по изучаването на случаите на банкови мошеничества, неосигурени чекове, контрабанда, подправяне на документи и др.); “Група Е” (разпространение на наркотици, нарушаване на морала, сексуални престъпления); “Група Р” (работи срещу фалшификациите, най-вече на банкноти); “Група С” (обхваща общите икономически и финансови престъпления).

Wanted … Tihomir Georgiev’s Interpol profile

В края на XX век е засилена работата с американското ФБР. След дългата изолация на ФБР, неговите специалисти днес ползотворно сътрудничат с различните структури на Интерпол. Така например специалист от ФБР ръководи подразделението “ТЕ” (за борба с тероризма). Прякото участие на Интерпол в борбата с международния тероризъм започва през юни 1985 г.

Как се провали едно почти идеално престъпление

Не толкова отдавна е направен опит за извършването на на т.нар. “идеално престъпление”, което било замислено и почти осъществено от един квалифициран нюйоркски банков служител. Същността му се състояла в комбинации с разликата във времето и с цените на скъпоценностите между САЩ и Европа. За тази цел била открита анонимна сметка в Цюрих и в последните минути на работното време на своята банка мошеникът превел на нея един милион долара от чужд голям депозит. След това незабавно излетял в Швейцария, снел от сметката тези пари и купил с тях голяма колекция брилянти. Продажбата им на борсата за бижутерски изделия в Ню Йорк, му гарантирало получаването на 200-300 хиляди долара печалба освен използвания чужд милион, който той смятал да върне незабавно в депозита и, използвайки своите служебни възможности, да отстрани от банковата компютърна система всички следи от финансовата операция.
За нещастие на бандита, операцията пропаднала поради непредвиденото обстоятелство, че един ревностен митничар при проверката, направена на мошеника на летище “Джон Кенеди”, открил случайно у него недекларираните брилянти.

Компютърният гений Пол Макуилан

Краят на XX и началото на XXI век сочи една особеност в развитието на световната престъпност – “компютърната” престъпност, която се развива с много бързи темпове. През 1980 г. в седеметажната щаб-квартира на Интерпол на улица “Арманжо” № 26 в Сен-Клу (предградие на Париж) бил въведен в действие първият компютър. Но изненадващо възникнали нови трудности, свързани с възможното “изтичане” на информация. Проблем се оказва и т.нар. поименна информация. Буквалното настояване за изпълнението на съдържанието на този член от френското законодателство (а не на други) означавало пълната невъзможност на използването на компютърните системи за специфичните цели на Интерпол.

Gendarmerie-communication-center

От друга страна във Франция трудно се приемал фактът, че начело на ръководството на Интерпол дълги години бил Паул Дикопф – бивш офицер от СС, избягал в Швейцария през 1943 г. Това възпирало дълги години полицейските организации на държавите от бившия Варшавски договор да вземат участие в работата на организацията – първите били много добре запознати с практиката подобни “бегълци” в Швейцария да се опитват след време да използват ръководните постове, за да получат достъп до специфични и важни информационни блокове.
Съвършенно абсурдната ситуация продължила около пет години, в резултат на което Интерпол встъпил в компютърната ера с десетгодишно закъснение. Едва през март 1985 г. – вече след избирането на Раймонд Кендал за генерален секретар на Интерпол – били приети специални решения и била развърната активна дейност по компютризирането на Интерпол. С тази сложна задача се заел компютърният гений, британският полицейски офицер Пол Макуилан. За него и неголямата му група от специалисти бил създаден специален Четвърти отдел на Секретариата на Интерпол. Времето за издирване по компютърните картотеки било съкратено до няколко десетки секунди, а отговор на запитвания от националните поделения се получава за два часа.


Сигурността на компютърната картотека на Интерпол е такава, че изправя непреодолима преграда пред “желаещите” и “властимащите” от различни държави да разберат какво има там.

Хакер пробива защитата на “Чейз Манхатън Банк”

Един от интересните случаи за използването на глобалната компютърна мрежа Интернет за лично обогатяване, който би могъл да доведе до истинско разпадане на транснационалната банкова система, станал през 1995 г. Скромен, но талантлив специалист от Санкт Петербург (Русия) с помощта на най-обикновен персонален компютър, от своя офис “пробил” компютърната защита на “Чейз Манхатън Банк”, “претакал” от сметките на нейните най-големи депозитари няколко милиона долара и ги превел на няколко лични сметки на свои приятели и познати в САЩ, Нидерландия, Люксембург, Израел и Русия. Изисквали се свърхусилията на десетки структури в пет държави, за да може за седем седмици да се определят насоките на прехвърлянето на сумите, да се арестуват или макар и временно да се задържат редица лица при опитите им да получат остатъците от сумите (наличието на престъпен сговор било доказано много, много по-късно) и да се “измъкне” самия хакер зад пределите на Русия, в която по това време не съществували юридически основания за прекратяването на дейността му, във Великобритания. Там той бил арестуван и осъден на недълъг срок.

Цели “гроздове” от мошеничества

Тук, наред с посочените примери за разкриване на машинации, могат да бъдат посочени също и други вече широко използвани “номера”, специфични за новия век – такива, като измами при съвместното използване на ЕИМ, създаването на фиктивни висши учебни заведения, извършването на цели “гроздове” от мошенничества при употребата на Интернет, използването на несъществуващи издателства, които събират милионни суми за публикацията на реклами, и разпространената практика за получаването на кредити в търговските банки чрез залагането на фалшиви ценности и метали и дори на произведения на изкуствата…

По отношение на произведенията на изкуството Интерпол започва да създава своя база от данни още от края на 40-те години на XX век и днес тя е представена от 15 хиляди сведения за предмети, откраднати в различни държави или иззети от полицията при неустановени собственици. Годишно се пускат приблизително 250 издирвателни листа с описанието на 800-1000 предмета. Два пъти в годината се пускат специални постери с информация за 6-те най-ценни предмета на изкуството, похитени през годината.

200 черни сандъка произвеждат… пари

Обекти на атака в света са не само най-големите финансови възли. Много разпространена е практиката за фалшификацията на редица електронни документи, включително и на телефонните фонокарти. През 1996 г. специалистите от концерна “Сименс” разработили т.нар. еврочип – специално електронно устройство, което се предполагало, че ще изключи възможността от фалшифицирането, презареждането и незаконното използване на фонокарти. Така било само около една година; след това група холандски майстори-хакери разработили специално устройство, което могло да зарежда отново използваната карта, при това – нееднократно. Компактният прибор, наричан от майсторите “черен сандък”, доскоро струвал около 10-12 хиляди дойчемарки и можел за един ден при умела експлоатация да презареди фонокартите приблизително на една трета от стойността им. По данни на полицията, в Германия са конфискувани 17 “черни сандъка”, а са работили, съдейки по резултатите – неполучената печалба, не по-малко от 200.

Interpol headquarters, Lyon, France.

Цените на използваните фонокарти (те се произвеждат в стотици образци не само в различните държави-членки на ООН, но и в отделни региони, и съществува цял пазар или борса на обмяна между колекционерите) скочили от 30 пфенига до 5-7 марки. По такъв начин възникнал цял пазар на вторични фонокарти, мобилни и управлявани, и мошенниците организирали бързо, за няколко часа, прехвърляне на “суровината” в градовете към нелегалните “дилъри”, при които се появили допълнителни потребители. Те са преди всичко гастарбайтери и нелегални имигранти. Само годишната загуба на “Дойче телеком” през миналата година надхвърля 100 милиона дойчемарки…

Светът е решил да се справи

Наркотиците,икономическите престъпления, нелегалната имиграция, престъпленията с документи и пари, търговията с хора, организираните престъпни групи, контрабандата и прането на пари това е само част от дейността на Интерпол. И още: кражбите на парични средства и ценни книжа, прането на парите, нарушенията на валутното законодателство и др. Огромно внимание се отделя на борбата с тероризма и на нелегалната продажба на оръжие и боеприпаси.

79th INTERPOL General Assembly – Doha, Qatar – 8-11 November 2010


И все пак през XXI век Интерпол вече има и свои конкуренти – бяха създадени няколко специални могъщи международни организации с широки пълномощия. В много от операциите им вземат участие и специалисти от Интерпол. Сред тези организации могат да бъдат отделени:
Групата “Треви” – европейски център за борба с тероризма. Тя е създадена през 1972 г. от Европейския съвет на министрите за организиране на борбата с тероризма в държавите от Европейската общност. В момента се определя като “великолепно съединение на квалифицирани полицейски сили с министерска мощ”;
Организацията ФАТФ, осъществяваща ролята на своеобразен световен аудитор на банковата система, се бори за установяването в банките на режим на “прозрачност” и внимателен контрол на оборота на средствата. Нейно сериозно постижение е частичното премахване на режима на пълна анонимност в банките на Швейцария и някои други страни;
Групата “Егмонт” – неформална организация, в която членуват повече от 30 държави и четири международни организации. Днес това е основната структура, която координира сътрудничеството между различните подразделения на финансовото разузнаване от различни държави;
Организацията “Киловат” – видимата (т.нар. печатна част) на световната разузнавателна общност, обединила се в първите години на XXI век.


Нарастването на броя на организациите говори само за едно – светът е решил да се справи с престъпността, каквото и да му струва това!

Cт. н. с. II ст. Николай Г. Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 191 (4801) from 18th August 2007.

Creative Commons License
„THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.