– HISTORICAL PROFILES. MARSHAL OF FRANCE PHILIPPE FRANCOIS LECLERC. US GENERAL – HERO OF THE SOVIET UNION?


ИСТОРИЧЕСКИ ПРОФИЛИ

Маршалът на Франция Жан Мари Льоклерк

Филип Мари Льоклерк, виконт де Отклок е роден през 1902 г. в Белоа-Сен-Леонар, департамент Сома. Аристократичният му произход предопределя и житейския му избор – през 1924 г. той завършва най-елитното френско военно училище за времето си – това в Сен Сир. Бойният път на генерал Филип Льоклерк е подобен на този на многото офицери от неговото поколение.

General Philippe Francois Marie Leclerc, 1902-1947

След приключването но сраженията в Африка срещу Африканския корпус на фелдмаршал Ромел дивизията на Льоклерк е прехвърлена на територията на Великобритания, където се подготвя за инвазията в Европа, като се намира в състава на 1-ва американска армия. При десанта в Нормандия дивизията на генерал Льоклерк е поставена на десния фланг на стоварващите се на френския бряг съюзнически войски, като е оставена в състава на 1-ва американска армия. Така започва триумфиращото движение на френските въоръжени сили, намиращи се в подчинение на генерал Шарл дьо Гол в направлението на Париж.

След освобождението на френската столица френските подразделения, намиращи се под командването на генерал Филип Льоклерк, продължават победния си път, като участват в освобождението на останалата част от окупираната френска територия, след което продължават настъплението си в територията на Южна Германия.

Денят на победата (9 май 1945 г.) го заварва с подчинените му танкови части в Бертехсгаден – алпийската резиденция на Хитлер. След края на Втората световна война в Европа той е изпратен от генерал Шарл дьо Гол в региона на Далечния изток, където поема командването на френските войски – по-точно на подразделенията, разположени на територията на френски Индокитай (днешния Виетнам, Лаос и Кампучия) и на тези, разположени в басейна на територията на островите от Френска Полинезия, Нова Каледония и др.

На 2 септември 1945 г. генерал Льоклерк е един от 9-те представители на въоръжените сили на Обединените нации, намиращи се на борда на линейния кораб “Мисури”, който от името на Република Франция слага своя подпис под акта за капитулация на Япония, поставил окончателно края на Втората световна война. За заслуги към родината през 1952 г. на Филип Льоклерк е присвоено посмъртно званието маршал на Франция – най-високото военно звание, давано някога в Република Франция. Днес неговото име носи един булевард в столицата Париж, а също така е назован на негово име и един от следвоените модели френски танкове.

Американски генерал – герой на СССР?

Една от най-интересните личности в американската история от ХХ век е тази на петзвездния генерал Дуайт Айзенхауер, достигнал върховете на американската власт в двойно отношение – като върховен главнокомандващ съюзническите сили по време на Втората световна война и, като президент на САЩ в периода 1953-1961 г. Неговата биография не се отличава много от тази на редовия американец – роден е на 14 октомври 1890 в щат Тексас, той от малък проявява интерес към професията на военния. Завършил военната академия в Уест Пойнт. Влизането на САЩ през април 1917 г. в Първата световна война го заварва в лагер на току-що създадените американски танкови части, но по ред причини той не успява да замине в Европа, чиято територия била обхваната от бойни действия. През 1918 г. на 28 г. той става подполковник от армията на САЩ.

December 1944, Probably England, UK – General Eisenhower Behind the Wheel of a Jeep

Любопитно е, че двамата известни командващи по време на втората световна война – генерал Дуайт Айзенхауер и маршал Георги Жуков се срещат чак след победата над хитлеристка Германия, като и двамата запазват добри чувства един към друг до края на живота си – дори и в такива периоди на кризи и опасности от нови войни, каквито били – Корейската война, Берлинската блокада, Карибската криза и др., което говорило, че личните чувства никога не се смесвали с отговорностите пред своите нации. Съществува и едно мнение, че след края на войната в Европа през юни 1945 г. лично маршал Жуков от свое име е наградил генерал Айзенхауер със Златната звезда на Герой на Съветския съюз (без знанието на Сталин) за спасяването от смърт на стотици хиляди военнопленници от германските лагери на смъртта и на принудително преместени лица от хитлеристите по време на войната.

През 1953 г. Айзенхауер печели президентските избори в САЩ, като временно се отказва от военна кариера, но запазва званието си на петзвезден генерал. Във вътрешен план било поставено началото на нови или са модернизирани редица отрасли на американската икономика, факт, който издига на ново място статута и положението на гражданина на САЩ в света.

Последните си години петзвездният генерал прекарва в Гетисбърг и в Палм-Дизърт, където живее в къща, представена му от приятел. На 27 март 1969 г. той умира. По-късно в знак на благодарност американската нация отпечатва в негова памет редица пощенски марки и монети.

Профилите подготви Николай Котев

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army„), Sofia, № 15676 from 1st September 2003.

Creative Commons License
„HISTORICAL PROFILES. MARSHAL OF FRANCE PHILIPPE FRANCOIS LECLERC. US GENERAL – HERO OF THE SOVIET UNION?“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

– BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945



БЕРЛИНСКАТА ОПЕРАЦИЯ (16 април-2 май 1945 г.)

В световната история има дати, които човечеството никога не забравя. Едната от тях е празнуването на 8 май в западноевропейските държави и на 9 май в Русия, в която всяка година се отбелязва като Ден на Победата, а в Европа – като ден на освобождението на европейските държави от нацистко робство.

За окончателния разгром на нацистка Германия допринася подготовката и извършването на Берлинската настъпателна операция на съветските и полските войски, осъществена в периода от 16 април до 2 май 1945 г. Как е извършена тя?

Преди всичко, това е настъпателна операция, в която взимат участие войските от 2-ри Белоруски (маршал К.К.Рокосовски), 1-ви Белоруски (маршал Г.К.Жуков) и 1-ви Украински фронт (маршал И.С.Конев) при участието на Балтийския флот, а така също и 1-ва и 2-ра полски армии. Целта на операцията е да бъде разгромена групировката на противника, разположена на Берлинското направление, включваща в себе си 3-та танкова и 9-та полева армия от групата армии „Висла”(генералите Г.Хейнрици, след който е К.Типелскирх), 4-та танкова и 17-а полева армии от групата армии „Център”(генерал-фелдмаршал Ф.Шьорнер), да се овладее столицата на Третия райх – Берлин и да се излезе на рубежа на река Елба за съединяването със съюзническите англо-американски и френски войски. Советското командване сосредоточава на Берлинското направление 19 общовойскови (в това число 2 полски), 4 танкови и 4 воздушни армии (2,5 млн. човека, 41600 оръдия и минохвъргачки, 6250 танка и самоходно-артилерийски установки, 7500 самолета). В същото време голя помощ оказва и англо-американската авиация – от запад с непрекъснат интервал от време и на вълни летяли срещу столицата на Германия английските и американски бомбардировачи, които методично квартал след квартал унищожавали града, превръщайки го в руини.

„Ние никога няма да се предадем!“

Надявайки се на възникването на разногласия между съюзниците от антихитлеристката коалиция, германският фюрер Адолф Хитлер вземал всички мерки, за да задържи настъплението на съветските войски и да се договори в края на войната с американците за подписването на сепаратен мир. За тази цел в района на Берлин били съсредоточени срещу съветските фронтове над 1 милион германски военнослужещи, 10400 оръдия и минохвъргачки, 1530 танкове и щурмови оръдия, над 3300 самолета. На западната страна на реките Одер и Нейсе били създадени 3 отбранителбни полоси с дълбочина от 20-40 км, а Берлинският укрепен район бил построен и защитаван от три концентрични отбранителни полоси. В самата нацистка столица всички по-големи здания били превърнати в опорни пунктове, улиците и площадите препречени от мощни барикади, били поставени многобройни минни полета. В самият град с площ от 88 хиляди хектара, били създадени девет сектора за отбрана, като централният сектор в който влизали основните административни и държавни учреждения (тук влизали Райхстага и Имперската канцелария) били специално подготвени в инженерно отношение за отбрана. В града имало построени над 400 железобетонни ДОТ-ове, като най-големите били шестетажни и в тях могло да се укрият до хиляда човека. Стените на зданията били покрити с пропагандни лозунги на Гьобелс от рода „Wir kapitulieren nie!“ („Ние никога няма да се предадем!“), „Всеки германец ще защитава своята столица!“, „Да спрем червените орди до стените на Берлин!“, „Победа или Сибир!“ и др. Високоговорителите денонощно призовавали берлинчаните да защитават своята столица, като ги приканвали да се сражават до края. Но независимо от тази патетичност на пропагандата, навсякъде ясно се виждали белезите, че столицата е обречена и се вижда края на войната. За отбраната на Берлин германското върховно командване спешно формирало нови подразделения, прочиствайки своите тилове. Но особено тежко впечатление сред населението направил факта, че през януари-март 1945 г. на военна служба били призовани всички 16-17 годишни младежи.

Първите съветски успехи

В периода от 16 до 19 април съветските войски успяват да пробият одерско-нейсенския рубеж на отбраната на противника. Вземайки в предвид, че в полосата на 1-ви Белоруски фронт противника е разполагал с няколко силно укрепени полоси за отбрана, които забавили предвижването на войските от фронта, съветското командване бе решило да обкръжи берлинската групировка на германските войски, като я обкръжи със силите и средствата на другите два фронта – 2-ри Белоруски и 1-ви Украински.

Настъплението срещу столицата на нацистка Германия започнало през втората половина на април 1945 г., т.е. след завършването на основните операции на Червената армия в Унгария, Източна Померания, Австрия и Източна Прусия. По такъв начин германскаята столица е била лишена от поддръжката на другите най-важни селскостопански и промишлени германски региони. Или с други думи казано, Берлин е бил отрязан от възможността да получава ресурси и резерви, което несъмнено ускорило падането му. Излизайки към реките Одер и Нейсе, съветските войски успяли дълбоко да се вклинят в отбраната на противника, като на западния бряг на р.Одер били направени плацдарми, в това число особено важен бил този в района на гр.Кюстин. Едновременно с това от Запад успешно настъпвали и англо-американските войски.

За да успее ударът, който трябвало да унищожи германската отбранителна способност, е била използвана невиждана преди това плътност на артилерийския огън – 600 оръдия на 1 км фронт. Първият удар бил нанесен по германските войски, отбраняващи Зееловските височини. В 2 часа посред нощ на 16 април, 22 хиляди далекобойни оръдия и реактивни миномети БМ-13 започнали артилерийска подготовка на целия 115 километров участък от фронта, предвиден за пробив от съветските войски. Бомбардировачите и щурмовиците „Ил” нанасяли удари по възлите на съпротива, свързочните центрове и командните пунктове. Непосредствено след нея в атака тръгват стотици танкове „Т-34” и „ИС”, след които се придвижвала пехотата. Последната обаче успяла да се придвижи еднам на 1,5-2 км в дълбочина на противниковата отбрана, сблъсквайки се с ожесточената съпротива на противника. Трябва да се отбележи, че най-тежките боевете били пред 1-ви Белоруски фронт, в сектора на Зееловските височини, прикриващи направлението към Берлин. Поради тази причина, за преодоляването на германската отбрана бил използван флангов маньовър на 3-а и 4-та танкови армии, от състава на 1-ви Украински фронт. За няколко дни те успяли да преминат повече от сто километра и да завръшат обкръжаването на Берлин. По същото време, армиите на маршал К.Рокосовски настъпвали в направлението на балтийското крайбрежие на Германия и по такъв начин прикривали десния фланг на фронта на маршал Г.К.Жуков. След ожесточени сражения и голями загуби, още на другия ден – 17-ти април, Зееловските височини са овладяни. В периода 21-25 април започнала същинската битка за Берлин, в чиято централна част била съсредоточена 300-хилядната групировка на противника, намираща се под командването на генерал Х.Вейдлинг. Това били остатъци от шест дивизии на 9-а армия, отделни съединения, части и подразделения от берлинския гарнизон. Боевете започнали веднага, след като на 25 април войските на съветските фронтове се съединили в района на гр.Потсдам.

Последните прегради на съпротива

Към края на април съветските въоръжени сили успяват да вземат Берлин в своите клещи. Безопасният коридор за германското отстъпление между войските на маршал Жуков и маршал Конев бил с ширина само от няколко километра. Много тежки боеве вече се водели в предградията на столицата, в района на летището Темпелхоф, и да кацне някакъв самолет там е било направо самоубийство.

Обкръжаването на франкфуртско-губенската групировка било завършено на 24 април. По такъв начин, на 25 април завършило окончателното обкръжаване от съветските войски на цялата берлинска групировка на противника, наброяваща приблизително 300 хиляди души. В същият ден, войските на 5-а гвардейска армия се срещнали с предните части на 1-ва американска армия.

Тук е уместно да се отбележи, че ако по отношение на противниковата групировка отбраняваща Будапеща, съветското командване отбягвало да използва за разгрома на противника стволна артилерия и авиацията, то при окончателния щурм на Берлин, боеприпаси не се пазели и жалели. По данни на самия маршал Г.К.Жуков, само за десетина дни (от 21 април до 2 май 1945 г.), по нацистката столица били направени почти 1,8 милиона артилерийски изстрела, което се равнявало на 36 хиляди тона метал. По столичния център, където се намирала Имперската канцелария и най-важните здания на нацисткия режим стреляли дори и крепостни оръдия, чиито снаряди тежали към половин тон.

На 26 април Кайтел изпраща радиограма до адмирал Дьониц и неговия щаб в гр.Плен, намиращ се на 80 км северно от Хамбург, имаща следното съдържание: „Битката за Берлин ще стане сражението за съдбата на Германия… Вие трябва да подпомогнете битката за Берлин… Войските трябва да се доставят с въздушен транспорт в самия град, а по суша и вода – на подстъпите към Берлин…” . Но за това, което настоявал германския генерал било вече много късно. Към сутринта на 27 април Берлин бил напълно обкръжен и последните негови две летища – Гатов и Темпелхоф, били превзети от съветските танкови подразделения. На 28 април групата армии „Висла” била практически напълно разчленена, а командването и вече не се подчинявало на получаваните от Берлин заповеди.

От 26 април до 1 май франкфуртско-губенската групировка на вермахта правила неуспешни опити да излезе от обкръжение, следствие на което била напълно унищожена. От друга страна, разчленяването и последващото унищожаване на берлинската групировка на противника непосредствено в града продължило до 2 май 1945 г. Берлин бил превърнат в море от огън. Но съветските войски неуморимо продължавали в чертите на града своето настъпление към Имперската райхсканцелария от три страни – изток, юг и север. През деня атакували първите ешелони на съединенията, а през нощта – вторите. Руските танкове стреляли постоянно по всеки прозорец, от където би могъл да се изстреля срещу тях германски „панцер фаустпатрон”. От повредения берлински уличен газопровод бълвали голями пламъци, осветявайки денонощно районите на кръвопролитните сражения. Улиците били непроходими от руините и разрушенията. От мазетата на зданията изкачали или изпълзявали смъртници фолксщурмоваци и хитлерюгендци с бутилки със запалителна смес в ръце и се хвърляли срещу съветските танкове и самоходни артилерийски установки, които в условията на градските квартали се превръщали в тяхна лесна мишена. Ръкопашните боеве се водели навсякъде – и на улиците, и в зданията, в мазетата, в тунелите, в берлинското метро, което по-късно по заповед на Хитлер било наводнено. Към обяд на 30 април 1945 г., Тиргартен също паднал. Едно от щурмовите съветски подразделения дори успяло да излезе на берлинска улица, намираща се в непосредствена близост до райхсканцеларията. Но дори самоубийството на Адолф Хитлер не успяло да спре веднага военните действия в града и той представлявал ужасно зрелище.

Подписването на „Акта за безусловна капитулация”

Именно поради това, ръководещият отбраната на Берлин генерал Кребс взема решение да капитулира с подчинения му гарнизон. Той заминава за щаба на 8-ма гвардейска армия. Но маршал Жуков е категоричен – безусловна капитулация! Това решение на командващия 1-ви Белоруски фронт е било предадено на генерал Кребс, който още същия ден се среща в щаба на 8-ма гвардейска армия в Темпелхоф с командващия я генерал Василий Чуйков. Предните съветски части вече се състезавали, кой ще превземе първи зданието на Райхстага, което се приемало като символ на Третия райх. Именно в тези часове и минути върху него било поставено знамето на Победата. Към 15 часа на 2 май съпротивата на германците в Берлин се прекратила, с изключение на отделни участъци където се намирали есесовски формирования. Борбата с опитващите се да се измъкнат от околностите на града към запад отделни групи на противника завършила чак на 5 май. През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. представителите на германското военно командване подписали в Карлхорст „Акта за капитулация” на въоръжените сили на Германия, като от съветска страна това е направено от маршал Георгий Жуков, от английска страна от маршала на кралските ВВС сър Артър Тедер, от американска – от генерал Карл Спаатц, от френска страна – от генерал Жан дьо Латр дьо Тасини, а от германска – от генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Общо по време на операцията са били разгромени от съветските и полските войски 70 пехотни и 23 танкови дивизии, взети в плен около 480 хиляди германски войници и офицери и пленени над 1500 танка и 4500 самолета. Загубите на съветските въоръжени сили били също огромни – 352 хиляди човека. По размера на денонощните загуби на личния състав и техника (над 15 хиляди убити и ранени, 87 танка и САУ, 40 самолета) битката за Берлин надминала всички останали от периода на Втората световна война. По своята интензивност на дадените загуби тя би могла да се сравни единствено с Курската битка.

Берлинската настъпателна операция на съветските войски била последната военна операция. Това бил изключително мощен удар по Третия райх, а с превземането на столицата, германските въоръжени сили се лишили от способността организирано да се сражават. Войната в Европа свършила.

Съветските въоръжени сили заедно със своите съюзници по антихитлеристката коалиция успяли да освободят окупираните от хитлеро-фашисткия агресор поробени държави в Европа. Но цената на тази победа за СССР била огромна – над 26 милиона само убити на фронта, разстреляни в плен, удушени в газовите камери на концлагерите и т.н. Само на територията на СССР били разрушени или напълно унищожени 1700 града и селища, над 70 хиляди села, опожарени над 6 милиона здания, разрушени 84 хиляди училища, 40 хиляди болници, 43 хиляди библиотеки, над 400 музея и др.

Нека не забравяме за това!

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Приложение № 1

Соотношение на силите в Берлинската настъпателна операция

Съветски войски Германски войски

Личен състав, в хиляди 2500 1000

Оръдия и минохвъргачки 41600 10400

Танкове и САУ 6250 1500

Самолети 7500 3300

Приложение № 2

Директива на Ставката на върховното командване до командващите войските и членовете на военните съвети на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронтове за промяна на отношението към германските военнопленници и към гражданското население.

20 април 1945 г.

Ставката на Върховното командване заповядва:

  1. Настоявайте за промяна на отношението към германците както към военнопленниците, така и към гражнските. Да се отнася към германците по-добре. Жестокото отношение към германците предизвиква в тях страх и ги принуждава упорито да се съпротивляват, като не се предават в плен. Гражданското население, опасявайки се от мъст, се организира в банди. Подобно положение е неизгодно за нас. По-хуманното отношение към германците ще ни облегчи воденето на бойни действия на тяхна територия и, несъмнено ще понижи упоритостта на германците в отбрана.
  2. В районите на Германия на запад от линията устието на река Одер, Фюстенберг, по-нататък река Нейсе (западно от нея) да се създават германски администрации, а в градовете да се назначават бургомистри – немци. Редовите членове на национал-социалистическата партия, ако те лоялно се отнасят към Червената армия, да не се пипат, а да се арестуват само лидерите, ако не са успяли да избягат.
  3. Подобряването на отношенията към германците не трябва да води до снижаване на бдителността и приятелство с немците.

Ставка на Върховното командване

И.СТАЛИН

АНТОНОВ

Creative Commons License
BATTLE OF BERLIN, 16 ARPIL 1945 – 2 MAY 1945 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.


Подготовка на плана за Берлинската настъпателна операция. От ляво на дясно – генерал К.Ф.Телегин, маршал Г.К.Жуков, генерал М.С.Малинин и генерал И.С.Варенников.


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков и други представители на висшето съветско командване по време на щабни учения преди началото на Берлинската настъпателна операция.


Звено съветски щурмови самолета „Ил“ в небето над Берлин.


Съветски оръдия ЗиС-3 обстрелват германските отбранителни позиции в района на Зееловските височини, Берлин, Германия (Seelow Heights, Berlin, Germany). 16-19 април 1945 г.
Източник: German Federal Archive
Идентификационен код: Bild 183-E0406-0022-012


Съветски реактивни минохвъргачки БМ-13 („Katyusha“ rocket launchers) водят огън на поражение по центъра на Берлин, Германия. Април 1945 г.


Американският лейтенант Уйлям Робертсън и съветския лейтенант Александър Силвашко се срещат близо до гр.Торгау, Германия (Torgau, Germany). 25 април 1945 г.
Фотограф: William E. Poulson
Източник United States National Archives


Уличен бой в столицата на Германия – гр. Берлин


Съветски автоматчици влизат в метростанцията на „Франкфурналее“ (Frankfurter Allee station) в Берлин, Германия. Краят на април 1945 г.


Пехотинцы водят бой в развалините на Берлин


Тежката артилерия в един от уличните боеве


Екипажът на танка от подразделението с командир Героят на Съветския Съюз полковник Н.П.Константинов прогонва хитлеристите от здание, разположено на „Лайпцихерщрасе“ в Берлин.


Германски пленници- фолкщурмисти, пленени от частите на 1-ви Белоруски фронт (1st Belorussian front), Берлин, Германия, 1945


Съветски пехотинци обстрелват противника. Краят на април-началото на май 1945 г.


Германският генерал Хелмут Вейдлинг (Helmuth Weidling) и други германски генерали след попадането им в съветски плен. Берлин, Германия, 2 май 1945 г.


Съветският войник Михаил Егоров (Mikhail Yegorov) от 756-и стрелкови полк закрепва съветско знаме върху покрива на Райхстага, Берлин, Германия, 2 май 1945 г.
Фатограф: В.Гребнев


Главният маршал на авиацията на Великобритания сър А.Теддер и Маршалът на Советския Съюз Г.К. Жуков преглеждат документите с условията на капитулацията на нацистка Германия.


Германският генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва „Акта за безусловна капитулации“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия


Командващият 1-ви Белоруски фронт Маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков подписва „Акта за безусловна капитулация“ на всички въоръжени сили на нацистка Германия.


Така изглеждало зданието на германския Райхстаг в Берлин, непосредствено след капитулацията на нацистка Германия. 3 юни 1945 г.
Фотограф: Hewitt
Източник: Imperial War Museum


Британският премиер-министър Уинстън Чърчил седи на повредено кресло извадено от бункера на Адолф Хитлер. 16 юли 1945 г
Фотограф: Lockeyear & Malindine
Източник: Imperial War Museum


Среща на река Елба на съветски военнослужащи-конногвардейци от съединението на генерал-лейтенант от гвардията Н.С.Осликовски с войските от 13-ти американски пехотно-танков корпус

IMG

IMG

IMG

IMG_0001

– POPSKI`S PRIVATE ARMY


                       ЧАСТНАТА АРМИЯ НА „ПОПСКИ”

Преди около 70 години действията на английските подразделения за специални операции в Северна Африка създават доста проблеми на италианската и германска групировка войски, водещи тежки сражения срещу 8-ма британска армия. Това са преди всичко британските Групи за далечно действие в пустинята (LRDG-s), т.нар. “Частна армия на Попски” и полкът „L” на британските SAS.

Popski and his Jeep. Major Peniakoff during (Operation Caravan (Hyacinth))

Още в началото на Втората световна война живеещият в Египет белгийски офицер от руски произход Владимир Пенякофф (Vladimir Peniakoff), известен по-късно с псевдонима си „Попски”, се включва в състава и операциите на патрулите Long Range Desert Group (LRDG). Неговата идея е била да създаде малко и независимо бойно съединение, което да работи съвместно с LRDG и да извършва подривни операции в тила на германския и италиански противник.

Кой е “Попски”?

Подполковник Владимир Пенякофф („Попски”) е роден в Белгия на 30 март 1897 г. в семейство на руски емигранти. През 1914 г. започва да се учи в университета в Кембридж, като със започването на Първата световна война първоначално се отказал да служи. Малко по-късно той се отказва от своето решение, но за разлика от своите връстници не постъпва в редовете на бреитанските въоръжени сили, а отива да служи в частната френска артилерия. Тук той е ранен и след подписването на примирието през 1918 г. е демобилизиран.

През 1924 г. емигрира в Египет, където работи като инженер по производството на захар. Тук той сключва се жени за Жозеф Кейсънс и му се раждат дъщерите Олга и Анна. В този мирен период той успява да се научи да управлява платноходка, да прекарва транспортни средства през пустинята, като по-късно е приет за член на Кралското Географско Общество. Владимир Пенякофф бил полиглот – той съвсем свободно могъл да говори на руски, английски, италиански, френски, немски и арабски език.

На 4 октомври 1940 г. той постъпва в британските въоръжени сили, като първоначално служи като втори лейтенант в 3-ти батальон на т.нар. „Либийски арабски сили” (Libyan Arab Force, известен още като „Арабския легион” (Arab Legion). Същевременно той се развежда, като изпраща семейството си за безопасност в Южна Африка.

Постъпването му на военна служба било съпроводено с много трудности – тъй като той бил белгийски гражданин, на него многократно му е отказвано да бъде приет на такава. Чак след нападението на германците върху Белгия той е приет в ЛАС. А почва за създаване на специално диверсионно подразделение вече съществувала – по това време италианската политика в Либия напомняла на британската в Индия от ХIХ век, т.е в най-добрия случай се показвало резервиране и рекламни проспекти, а в най-лошия се прилагал геноцид. Арабските племена ненавиждали италиянците и Египет бил изпълнен с много арабски емигранти, от които спокойно могло да се формират няколко батальона, намиращи се под командването на британски офицери. И за щастие един от тях бил Владимир Пенякофф. Имено по това време Владимир Пенякофф „британизирал” своята фамилия на псевдонима „Попски” (“Popski”), тъй като изговарянето на истинската фамилия предизвиквала известни затруднения в английските радисти.  

T Patrol set out on a mission. The lead vehicle is armed with a Lewis Gun, Vickers, and Boys AT rifle.

Война в пустинята

Тъй като положението на фронтовата линия в Северна Aфрика било тежко за британците, Владимир Пеняков, който вече бил майор, предложил през март 1942 г. да премине зад линията заедно с част от своето подразделение – 24 души (командир, 5 сержанта и 18 войника), да се свърже с дружелюбно настроени араби, да направи разузнаване и да извърши саботаж по комуникационните линии на италианците и германците. За тази цел той е взет в състава на пустинен патрул LRDG заедно със своите подчинени от Сува. Тук той се запознава с британските командоси капитан Шевалие и майор Чапман и в продължение на пет месеца извършва разузнаване за нуждите на 8-ма британска армия. Нещо повече – той и хората му успяват да взривят 3 неприятелски бензинови склада, съдържащи около 20 000 галона бензин. Но когато през август 1942 г. той се връща в Кайро е изненадан, че неговото подразделение е разформирано. Но минава малко време и то отново е възстановено.

Автопаркът на „Частната армия на Попски” се състоял от 4 леки джипа с повишена проходимост „Willys МВ” и два тритонни камиона, служещи за „тилов” транспорт. Всеки от джиповете бил въоръжен с по две картечници – 12,7-мм Browning M2  и 7,62-мм Browning M1919A1. Екипажите на джиповете се състояли от 2-3 души. По-късно, вече по време на италианската кампания, джиповете нарастнали на няколко десетки машини.

Официално майор Владимир Пенякофф-„Попски” създава своето диверсантско подразделение през октомври 1942 г. Първоначално то включвало 23 военнослужещи от различни рангове, като по-късно достигнало 80 души. Подразделението става известна под името “Частната армия на Попски”. „Кръстникът” е подполковникът от SAS Шон Хакет, офицер за свръзка. Именно тогава му е предложено съвместно с други подразделение да участвува в битката за Тобрук, но той отказва, поради факта че избира за нападение друга цел – град Барке. Тук неговата армия съвместно с LRDG на британеца Джейк Исонсмит (Major John Richard Easonsmith) успяват да завладеят града и да унищожат на съседното летище дузина неприятелски самолети. Но на връщане една част от транспортните средства на Армията на “Попски” са унищожени от германската авиация, самият той ранен в ръката,поради което, е настанен за пет седмици в болницата на новозеландските войски в Кайро.

Tutira III of T1 Patrol was driven by Captain Nick Wilder during the attack on Barce’s airfield.

По-късно “Частната армия на Попски” се включва в бойните действия на съюзниците на италианска територия, изпълнявайки различни разузнавателно-диверсионни операции в района на Апенините и Алпите съвместно с една от партизанските бригади „Гарибалди”.

Що се отнася до LRDG, първото им по-голямо нападение – срещу летището Аджидабиа (южно от Бенгази), е извършено на 21 декември 1941 г. под командването на лейтенант Бил Фрейзър.

Унищожени са 37 италиански самолета.

Атакуващата група губи двама военнослужещи, след което на 23 декември 1941 г. се завръща в базата на SAS, разположена в оазиса Джаб. Няколко дни по-късно същата група успява да плени германска щабна кола, извършвайки рискован преход от 320 км по пясъците на либийската пустиня.

Сред известните операции на една от групите от полка на SAS “L” е нападението на аеродрумите в района на Берка през март 1942 г. Под прикритието на нощта те успяват да преминат охраната и загражденията на едно от летищата и да сложат магнитни мини на 15 самолета, в няколко полеви склада с гориво и авиационни боеприпаси, след което се оттеглят. На другият ден нищо неподозиращите немски пилоти излитат и се взривяват във въздуха.

Подобен опит да бъде атакувано летището в района на Сиди-ел-Барани е направен от LRDG, командвана от капитаните Уо и Шот в средата на юли 1942 г. Но поради грешка в навигацията, която е извършвана на топографски карти, той излиза неуспешен. Същият резултат имат британските атаки срещу германското летище Ел Даба на 7 и 11 юли 1942 г.

Далеч по-успешна е операцията на SAS срещу авиацията, разположена на летището в региона на Фука. Тук на 26 юли 1942 г., 14 джипа, командвани от Дейвид Стърлинг, успяват в две колони от по 7 коли да обкръжат летището. Откривайки огън от джиповете, за няколко минути те унищожават около 40 самолета, като губят само 1 човек.

Особено мащабна е една от операциите на полка на SAS “L”, в която вземат участие както LRDG-s, така и Частната армия на Попски. Това е рейдът към Бенгази от първите дни на септември 1942 г. В него участват 231 души, 45 джипа и около 40 тритонни високопроходими машини. Прикривани на отделни места от съпровождащите ги бомбардировачи, те аткуват с джиповете вражеските позиции и комуникации в района на Бенгази. При изтеглянето си обаче попадат под атаките на германските самолети и понасят тежки загуби в техника – 20 джипа и 25 тритонни камиона. Поради това командосите са принудени да се оттеглят към планините Джебел, а оттам и към оазиса Куфра. Шестима от тях са убити, 18 ранени и петима безследно изчезнали.

В тези няколко операции британските специални сили успяват да унищожат общо над 80 противникови самолета, така необходими на Ервин Ромел в критичните за него дни на настъпление към Египет.

Пустинните диверсанти атакуват с джипове.

Групите за далечно действие в пустинята (LRDG-s) са създадени през юли 1940 г. Първоначално в състава им влизат 11 офицери и 76 войници, а през март 1942 г. те вече наброяват 25 офицери и 324 войници. Те действуват в дълбокия тил на противника, като използват за разузнаване и нападения високопроходими джипове „Шевролет”. Легендарните SAS са създадени през 1940 г. От малка група, ръководена от лейтенанта Дейвид Стърлинг – офицер от подразделението „Команда № 8”, което действа в региона на Северна Африка, по-късно прераства в полк L на SAS. В операциите си на територията на пустинята Сахара те използват високопроходими американски джипове „Вилис”, на които имало монтирани две двойни картечници „Викерс К” за кръгова стрелба. По време на войната в пустинята с тях се извършвали успешно нападения срещу разположението на германската и италианска авиация в Северна Африка, срещу транспортни колони и конвои, железопътни комуникации, неприятелски щабове, свързочни възли и т.н.

В по-голяма част от тези операции взема участие и Армията на „Попски”. В началото на 1943 г. те трябвало да се върнат в Кайро за ремонтиране на своя транспорт, но вместо това се пробиват от тила на противника към Тунис, където се присъединяват към състава на 1-ва британска армия, настъпваща с американската армия на генерал Дуайт Айзенхауер. Американците били възхитени от тази окъсана група главорези, представляващи авангарда на 8-ма британска армия. Те ги затрупали с подаръци – нови джипове, дрехи, храна, въоръжение… По-късно в проведени съвместни с американците или самостоятелни операции те внесли своята лепта в краха на армиите на Оста в Тунис.

След завършването на Североафриканската кампания, подразделението на Пенякофф-„Попски” не било разпуснато. През септември 1943 г. тя влязла в авангарда на 1-ва британска въздушно-десантна дивизия и била стоварена на южноиталианското пристанище Таранто със задача да извършва разузнаване. На 9 септември 1943 г. тя излиза от Таранто в направлението на гр.Бриндизи с джиповете си в тила на най-боеспособното германско съединение в региона – 1-ва парашутно-десантна дивизия на германците, където провежда няколко успешни операции, съвместно с италианските партизански бригади.

По време на Северноафриканската кампания, британското командване нееднократно планира да засече бронирания щабен автобус на Ервин Ромел, известен с прякора Мамута. Опитите да се премахне фелдмаршалът от военнополитическата сцена обаче продължават и след това. Непосредствено след десанта в Нормандия, в района на армейския щаб на фелдмаршал Ромел, разположен в замъка Ла Роше Гийон, на 25 юли 1944 г. са прехвърлени с парашути 7 души от SAS. След приземяването им към тях се присъединяват и хора от Съпротивата – 1 британски офицер за свръзка, 2 французи, 3 ветерани от Чуждестранния легион, 1 германец–дезертьор (антифашист) и 1 руснак. Този наистина интернационален екип атакува замъка, без да знае, че фелдмаршал Ервин Ромел, съгласно официалната версия, е тежко ранен при въздушно нападение и е в болница.

Десантниците от „Частната армия на Попски” се сражавали на италианска територия до капитулацията на германците през април 1945 г. Но през декември 1944 г. с подполковник Владимир Пенякофф се случило нещастие. В Северна Италия неговият патрул се хвърлил да помогне на група британски войници, обкръжена в района на една ферма от германска рота, поддържана от танкове. Командосите на „Попски” открили ураганен картечен огън от движение от своите пет джипа. В продължение на 25 минути те изстрелват 25 хиляди куршума, като остават на бойното поле над 80 германски трупа. Това позволило на британските воиници и офицери да излязат от обкръжението, но самият Пенякофф бил тежко ранен, при което била ампутирана лявата му ръко. Но той не се уволнил – след излекуването си във Великобритания, той се върнал в своето подразделение, което в края на войната успяло да влезе дори на югославска територия, като овладява малкия град Росег.

След завършването на Втората световна война, „частна армия”на подполковник Владимир Пенякофф е била разпусната на 14 август 1945 г., но той останал на служба. За своите операции на бойното поле той е награден с много награди – т.напр. на 26 ноември 1942 г. е награден с британски Военен Кръст, а на 26 април 1945 г. е награден с британски орден за Изключителни заслуги. През 1947 г. Владимир Пенякофф е повишен в Белгия в звание Belgian Officier de l’Ordre de la Couronne avec Palme и е награден с белгийския орден Croix de guerre. Но скоро след издаването на английски език на неговите мемоари, той умира. Погребан е на 15 май 1951 г. в Уиксое,  графство Суффолк, Великобитания.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Creative Commons License
POPSKI`S PRIVATE ARMY by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, N 28 (23656) from 13 July 2012, p.19.

IMG

IMG_0001