– WHY THE NAZY GERMANY WAS NOT ABLE TO PRODUCE NUCLEAR BOMB ?

ЗАЩО НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ НЕ УСПЯ ДА СЪЗДАДЕ АТОМНА БОМБА?

Спектакълът по пиесата на британския автор Майкъл Фрейн “Копенхаген” е поставен за първи път през 2000 г. в ню-йоркския театър “Роял” от режисьора Майкъл Блекмор. Той впечатлява извънредно много тогавъшната световна културна общественост и интелигенция. В пиесата, на която веднага и бе присъдена престижната награда “Томми” за най-добро англоезично театрално произведение участвуват само три действуващи лица и липсват действия. Сюжетът се състои и е изплетен единствено от разговори и отново от разговори. И все пак пиесата държи до последната си минута зрителя в напрежение, правейки го непосредствен участник – тя разказва за едно реално станало събитие в историята на Втората световна война.

Атомният физик проф. д-р Вернер Карл Хейзенберг (Heisenberg, Werner Karl Prof. Dr.), 1933
Дата 1940 г.
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive)
Идентификационeн код Bild 183-1986-0310-501
Автор на фотографията – неизвестен

През септември 1941 г., когато победата на германския Вермахт изглеждала за всички държави като окончателна (боевете се водили в подстъпите на съветската столица Москва, а Ленинград бил затворен в блокада), младият и талантлив германски физик, лауреатът на Нобелова премия Вернер Хейнзенберг пристига в окупираната столица на Дания – гр. Копенхаген при своя учител Нилс Бор. Тази среща изглежда е възловата в историята на развитието на проекта за създаването на ядреното оръжие в нацистка Германия, тъй като след разговора си с Нилс Бор, Вернер Хейзенберг не се отказва, а продължил своите изследвания в полза на нацистите, свързани с урановия проект. Но за какво са говорили двамата учени? Това и до днес не е станало известно. След войната германският физик предоставил на обществеността няколко свои версии на разговора, а Нилс Бор отказал да коментира случая и отнесъл със себе си тайната в гроба. Известно е само, че три месеца след завръщането на Вернер Хейзенберг от Копенхаген, върховното германско военно командване се отказало от изпълнението на ядрения проект, за който в Германия по това време, независимо от окупираните от нея държави, нямало достатъчно нито ресурси, нито кадри. Вместо създаването на атомна бомба е било решено да се развиват изследванията свързани със създаването на нова ракетна техника и авиация. И днес остава все още открит въпроса, дали немските физици не са могли или не са поискали да създадат атомната бомба.

Германският учен Вернер Хейзенберг изнася лекция

През февруари 2011 г., наследниците на великия датски физик Нилс Бор публикуват няколко негови незавършени и неизпратени писма. Те това направили, въпреки поставените собствени условия на мораториум, според който документите от личния архив на Нилс Бор могат да видят светлина не по-рано от 50 години след смъртта му, т.е. през 2012 г. Но в дадения случай, възникнали специални причини да бъде нарушено мълчанието – писмата помагат на световната общественост да се хвърли неочаквано по-различна светлина върху една от най-голямите загадки в света – защо нацистка Германия не успя да създаде собствена атомна бомба. И ключевият епизод на тази загадка е може би именно срещата между Нилс Бор и неговия ученик Вернер Хейзенберг в Копенхаген през 1941 г.

1934 г. Вернер Хейзенберг и Нилс Бор още докато бяха приятели

Кой е Вернер Хейзенберг?
Вернер Хейзенберг принадлежал към онзи тип германски интелектуали, които днес е прието да бъдат окачествявани като “честни националисти”. Болшинството от тях било във възторг от победата на нацисткото ръководство, начело с Адолф Хитлер, но в същото време приветствували възраждането на унижената от Версайския договор Германия и се гордеели от успехите на германското оръжие (решаването на Судетския проблем, на Аншлюса с Австрия и др.), не без основание предполагайки, че нейната алтернатива може да бъде единствено болшевизирането на държавите от Европа. Но идвайки през 1933 г. на власт в Германия, национал-социалистите посочили, че не се интересуват от наука, като организирали изгонването на евреите и антинацистки настроените учени от всички германски научни учреждения. Но както винаги се е случвало, и сред учените имало хора, които поискали при новия режим на нацистката власт, творчески да доразвият предначертанията и. Специално във физиката, като инициатори на кампанията “за арийска физика” се определят учените Филип Ленард и Йоханес Щарк – нобеловските лауреати за 1905 г. и 1919 г. През юли 1937 г. Йоханес Щарк дори публикувал разгромна за науката статия за наличието на “бели евреи в науката”, като в числото на последните е посочен и Вернер Хейзенберг. Последният бил обвинен, че е отказал да встъпи в редиците на НСДАП, че се отказал да подпише манифеста за поддръжка от учените на АдолфХитлер и не на последно място – че пропагандирал Айнщайновата теория на относителността. По-късно, Вернер Хейзенберг с много труд успял да докаже своята лоялност, след което бил допуснат да ръководи Института за физика при “Обществото на кайзер Вилхелм” (най-голямото финансирано от държавата научно-изследователско учреждение в нацистка Германия.

Германският учен нобелист Вернер Хейзенберг в последните години на живота си.

Разбира се, ако бе решил, той лесно би могъл да намери работа в емиграция. Но според апологетите му, той оставал германски патриот, стараещ се да не допусне разгрома на теоретичната физика в Германия. През лятото на 1939 г. той успява да посети САЩ. На въпрос на своя бивш аспирант Едуард Телър (бъдещият американски създател на водородната бомба), който след като му посочил какво вършат нацистите и му предложил да остане да работи в САЩ, Хейзенберг му отговорил по следния начин: “Ако моят брат открадне сребърна лъжица от масата, то той няма да престане да бъде мой брат, нали?”
Веднага след началото на Втората световна война на 1 септември 1939 г., германските учени, работещи в областта на ядрената физика били обединени в група, известна като Uranverein – “Урановия клуб”. Целта на клуба е била създаването на ядрен реактор, като този проект бил поставен под ръководството на известния германски физик Валтер Герлах, а теоретикът останал Вернер Хейзенберг.

Датският учен нобелист Нилс Бор в последните години на живота си

По същото време и по работата в подобен проект в САЩ, в Колумбийския университет се занимавал и италианския емигрант Енрико Ферми. И Хейзенберг и Ферми смятали, че създаването на атомното оръжие е дългосрочна перспектива и, че войната ще успее да свърши преди това. В началото на 1940 г., Хейзенберг за първи път изказал мисълта, че войната ще бъде спечелена не от германците или западните съюзници, а от руснаците.
Към лятото на 1941 г., “Урановия клуб” изпреварил своите конкуренти на Запад във въпросите по изследването на делението на атомното ядро. Как по-късно писал самия Хейзенберг: “… през септември 1941 година ние видяхме пред нас правия път към създаването на атомната бомба”. И този прав път го довел до прага на къщата на неговия учител Нилс Бор. Днес са много версиите, за това какво са си говорили двамата видни физици и защо те са се разделили от този момент до края на живота си.

Демонтиране от английските и американските окупационни власти на германския експериментален ядрен реактор в Хайдерлок, на 50 км югозападно от гр.Щутгарт. Април, 1945 г.

Haigerloch Uranbrenner, Abbau US-Truppen, 1945 © Library of Congress / Washington

Своята интерпретация на разговора със своя учител, германския физик по-късно много пъти успявал да доразвие и осъвремени, особено след смъртта на Нилс Бор през 1962 г. През 1956 г. на бял свят излиза книгата на Роберт Юнг “По-ярко от хиляди слънца”. Тази книга била възприета от световната научна общественост като своеобразна апологетика на германските физици от Третия Райх, които уж са саботирали изследванията по урановия проект, за разлика от своите колеги в САЩ и Великобритания, създали бомбите, хвърлени в Япония. След като прочел книгата Нилс Бор започнал да пише писмо до Хейзенберг, което така и останало недовършено – то било намерено между страниците на книгата на Роберт Юнг. И именно това недовършено писмо, което сега е предоставено от наследниците, хвърля светлина върху случая. Ето какво пише Нилс Бор:
Скъпи Хейзенберг,
Аз прочетох книгата на Роберт Юнг “По-ярко от хиляди слънца”, която наскоро беше публикувана на датски език. И трябва да Ви кажа, че съм дълбоко удивен, от това, как Ви е отказала паметта в писмото до автора на книгата.

Пощенска марка от Дания, посветена на Нилс Бор
Аз помня всяка дума от нашите беседи. По-специално, силно впечатление върху мен и Маргарет, както и върху всички в института, с които Вие и Вайцзекер сте разговаряли, е направила Вашата абсолютна убеденост, че Германия ще победи и затова е глупаво от наша страна да се проявява сдържаност по повод на германските предложения за сътрудничество. Аз също така много добре помня нашата беседа при мен в кабинета в института, по време на която Вие в мъгляви изрази съобщихте: под Ваше ръководство в Германия се прави всичко възможно за да се създаде атомна бомба. Аз мълчаливо Ви слушах, тъй като ставаше дума за един важен за цялото човечество проблем. Но това, че моето мълчание и тежък поглед, както Вие пишете в писмото, можеха да бъдат въприети като шок, направен от Вашето съобщение за това, че атомната бомба е възможно да бъде направена, – това е доста странно Ваше заблуждение. Още преди три години, когато аз разбрах, че бавните неутрони могат да предизвикат деление в уран-235, а не в уран-238, за мен стана ясно, че може да бъде създадена бомба, опираща се на ефекта на делението на урана. През юни 39-та аз дори изнесох лекция в Бирмингам по повод на делението на урана, в който говорих за ефекта от подобна бомба, като същевременно отбелязах, че техническите проблеми за реалното и създаване са толкова сложни, че е неизвестно колко време ще е нужно за да се преодолеят. И ако нещо в моето поведение и може да се интерпретира като шок, то това е реакция на известието, че Германия енергично е участвувала в гонката първа да притежава ядрено оръжие…”

Пощенска марка от Германия, посветена на Вернер Хейзенберг

Нилс Бор никога не прощава своя ученик, че е работил върху създаването на атомна бомба за Адолф Хитлер. И пътищата им се разделят. Те повече не се срещат, до края на живота си.
Съдбата е благосклонна към Нилс Бор. През есента на 1943 г., той успява да избяга със семейството си в Швеция. След това е прехвърлен с бомбардировач на територията на Великобритания, където става консултант на англо-американския атомен проект. През 1944 г. работи върху атомния проект на САЩ в Лос Аламос под името “Николас Бейкър”. Предвиждайки бъдещата политика на атомен шантаж, той се среща с американския президент Франклин Делано Рузвелт и дори успява да се скара с британския премиер-министър Уинстън Чърчил. До края на живота си продължава да поддържа идеята за международен контрол върху ядреното оръжие, като същевременно ръководи и Датската комисия за мирното използване на атома.
След като се отворят писмата от архива на Нилс Бор дали ще бъде закрита темата? За сега е неизвестно, но най-вероятно ще се задълбочат споровете и изследванията на въпроса, дали Германия е могла да създаде атомна бомба.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 30 September 2011, p. 16-17.

WHY THE NAZY GERMANY WAS NOT ABLE TO PRODUCE NUCLEAR BOMB ? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.