– TНE MYSTERY OF THE ABYDOS HELICOPTER IN EGYPTE


ВЕРТОЛЕТИТЕ НА ФАРАОН СЕТИ I

Египетският град Абидос (Abydos), който се намира на 45 км северно от Луксор, отдавна се определял в науката като главния град на култа към бог Озирис. Египетяните винаги са вярвали, че имено тук се намирал гробът на бог Озирис – един от най-почитаните богове на древния Египет. Но за най-голямата забелeжителност на този град в действителност се приемал погребалния храм на фараон Сети I (ок. 1291-1279 г. преди н.e.), син на фараона Рамзес I и царица Сирта. Храмът на фараона Сети I в района на абидоските археологически обекти е най-голям и най-впечатляващ. Той е построен от плътно поставени един към друг варовикови и пясъчни блокове в една необичайна за древноегипетското строителство L-образна форма. Съоръжението било с огромни размери – 180 м дължина и 120 м ширина. По-голямата част от него била построена още в годините на царуването на Сети I, но оформянето със стенописи на дворовете и хипостилната зала било завършено от неговия син Рамзес II.

Xрамът на фараон Сети I (ок. 1291-1279 г. преди н.e.), син на фараона Рамзес I

Но не удивителната красота на храма, а нещо друго привлякло вниманието на многобройните учени-изследователи – това били скритите в дълбочината на централното помещение първоначално неясни за разбиране иероглифи. Работата се състояла в това, че още през ХIХ век на една от стените учените открили странни надписи, които не могли да бъдат разшифровани по това време. А много по-късно, към края на ХХ век те погледнали върху тях по друг начин и се изненадали. Върху древните камъни, поставени още преди три хиляди години, са били изсечени изображенията … на съвременна бойна техника – вертолет, подводница и танк! Излизало така, че древните египтяни са познавали притежавали или технологии от ХХI век още преди три хиляди години!
Сензационните фотографии на тези парадоксални иероглифи били пуснати в Интернет за първи път от консултанта на Международната уфологическа мрежа (MUFON) Рут Хауер (Ruth Hover) през 1997 г. Но тя веднага заявила, че фотографирането на иероглифите било за нея много проблематично, тъй като панела с изсечените върху него символи се намирал на височина от около 8 метра, че в последствие е изгубила някъде своите негативи от заснетото и за момента не може да докаже достоверността на фотографиите. Всичко това предизвикало огромен резонанс, много критика, започнало да се говори за фалшификации…

Стелата с иероглифите, намираща се на 8-метрова височина над входа в храма (photograph by Sheri Nakken)

Но известният британски писател и учен-египтолог Алан Ф.Елфорд, автор на бестселъра „Боговете на новото хилядолетие”, решил да помогне на своя изпаднал в беда колега. През юни 1997 г. той съвместно със съпругата си посещават храма на Сети I и успява лично да заснеме спорните иероглифи. И съмненията отпаднали – там действително били представени различни иероглифи-картини, напомнящи контурите много образци от съвременната бойна летателна, морска и сухопътна техника. Особено голямо впечатление върху британския учен направил т.нар. иероглиф на „вертолета”. Съчетанието на витлата на ротора, неговият задвижващ вал и опашното му оперение, заедно с кабината и фюзелажа поразително приличали на контурите на съвременния съветски щурмови вертолет „МИ-24”. Отдясно на вертолета също така прекрасно се е запазил иероглиф, напомнящ контурите на съветския танк „Т-72” с оръдейния му купол. Под него пък се намирал иероглиф, приличащ на стремително движеща се подводна лодка. Изводът в този случай би могъл да бъде само един – древните жители на Египет би трябвало да познават принципите и работата на много от съвременните технологии. Тук веднага всички си спомнили за извънземните пришълци, и за НЛО-тата, и за високоразвитите цивилизации, върху които се разраснало по-късно могъществото на древния Египет. Така абидоските иероглифи станали едва ли не едно от най-важните в света „доказателства” за теорията на осъществен палеоконтакт, т.е. те подкрепяли хипотезата за посещението на Земята в дълбоката древност от разумни същества с извънземен произход.
И тук учените си спомнили, за един любопитен факт. Близо 150 години след откриването на изображенията на странните иероглифи, в самия край на ХХ век, известния египетски вестник „Ал-Шарк Ал-Аусат” (“Al-Sharq Al-Awsat”) публикувал няколко фотографии, направени в храма на бога на слънцето Амон-Ра в гр.Карнак (Karnak), на които също бил изобразен иероглиф-вертолет. Сега те били сравнени с тези, които били открити в храма на фараон Сети I в Абидос. И станала веднага ясно, защо египтолозите от ХIХ и началото на ХХ век не могли да се досетят, какво е нарисувано на стените на храма и какво означава това. По това време, те просто не знаели как изглеждат вертолетите! Та първият вертолет бил създаден едвам през 1936 г.

Символите-иероглифи в близък план

Тези странни иероглифи не се срещат в нито един от съвременните речници, поясняващи различните символи на древноегипетския език. Така че значението им все още остава неизвестно. Но тук има една забележка – древноегипетския език е преди всичко „картинен” език или с други думи казано – всеки иероглиф представлява конкретна „картинка” на конкретен обект или субект. Така че може да се допусне съвсем сериозно, че иероглифът „вертолет” или „танк” ще означават наистина вертолет или танк. Все пак иероглифът „подводна лодка” е бил по-късно преведен като „този, който отблъснал деветте”. Като че ли няма отношение към пъдводната лодка, но е забележително това, че този иероглиф фигурира именно във „военната” част на обяснението на древноегипетските символи.
Как е могло да се появят подобни символи на бойна техника още преди 3000 години и защо подобни изображения не са запазени другаде? Отговорът не е лесен. Тук е уместно да се подчертае, че тези „ултрасъвременни” сюжети на неизвестния строител и скулптор са правени в Абидос, едно от най-свещенните места в Древен Египет, което съперничело в много отношения дори с известната ни Долина на Царете в Гиза. Тук в Абидос, храмовете се строили и разрушавали многократно, стенописите изчезвали или се правили нови. Така че е възможно запазените изображения на съвременната бойна техника да са архаичен отпечатък в паметта на египтяните на реална военна бойна техника или осъществени. Още повече, че за това свидетелствуват текстовете на редица най-древни човешки произведения на изкуството и литературата, в които са описани различни летателни апарати, ракети и хора със защитни очила…

И все пак има какво още да се каже. Привърженикът на извънземния произход на древноегипетската цивилизация Ричард Хоглънд изказал своето мнение, че египтяните произхождат от посетилите преди много хилядолетия Земята, далечни експедиции от Марс, докато там все още съществувал живот. Друг известен египтолог – Брюс Роулс (Bruce Rawles), пък твърди, че жреците на Древния Египет са притежавали и използвали някакви неизвестни на нас днес знания, които им позволявало да проникват и гледат в бъдещето. Така те са успяли да се запознаят с танка, вертолета и подводната лодка. Това мнение се подкрепя и от отделни пасажи от древноегипетските „Текстове на пирамидите”, в които директно се казва, че „фараонът пътешествува по въздуха и облита земята”…
Обаче има и други египтолози, които не възприемат казаното и написаното по-горе. Един от тях е Кетрин Грифис-Гринберг (Katherine Griffis-Greenberg ) от Алабамския университет в Бирмингам (САЩ), която казва, че това което ние смятаме за вертолет, подводна лодка и танк, е всъщност т.нар. „палимpсест”, т.е. случайна илюзия. И обяснява защо е принудена да посочва, че това е така, а не иначе.

Извънземни пришълци или хора със защитни очила???

Работата се състои в това, че синът на фараон Сети I – т.е. Рамзес II много скоро след смъртта на баща му, е „коригирал” част от текстовете на надписите в храма (което било напълно нормална практика за онова време, често срещаща се по света и днес) и върху знатния титул на своя баща („този който отблъснал деветте [врагове на Египет]”), написал своето собствено име и титла („този, който защитава Египет и покорява чужди страни”). Но защо в такъв случай тези иероглифи започнали толкова подозрително да приличат на различни образци съвременна бойна техника? Защо той не е един а са цели четири различни символа и то поставени на един панел? Дали е илюзия това? Отговорът никой не може да ни даде.

А така някои от идеите бяха възприети от Холивууд

Към днешна дата подобни древни изображения и скици на различни летателни апарати са открити освен в Абидос и в друг египетски град – Карнак, а така също и в високопланинските райони на Тибет, в Индия, Китай Перу и другаде. Те трябва да бъдат разгадани, както е нужно да бъде снета и тайната на други, още по-интересни египетски иероглифи-картини, за които все още няма нужното научно обяснение.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
TНE MYSTERY OF THE ABYDOS HELICOPTER IN EGYPTE by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

THE ARTICLE PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „ДУМА“ (WORD“), N 168 () from 21 JULY 2012, p.

IMG_0004

IMG

 

Advertisements

– THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OF THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON


НАЙ-РЯДКО СРЕЩАНАТА РУБЛА Е СЕЧЕНА ПРИ ЕКАТЕРИНА ІІ И СЕ ПРОДАВА ЗА 20 000 ДОЛАРА. ОБРАЗЦИ НА СЕСТРОРЕЦКАТА МЕДНА РУБЛА СЕ СЪХРАНЯВАТ В ЕРМИТАЖА И МИННОГЕОЛОЖКИЯ ИНСТИТУТ ВЪВ ВАШИНГТОН. 

През 1769 година по време на управлението на империатрица Екатерина ІІ за първи път в историята на Руската империя за финансирането на военните кампании по време на руско-турската война от 1768 г., са пуснати в обръщение хартиени пари във вид на банкноти и е отсечена може би най-рядко срещаната днес императорска медна рубла.

Трябва да се подчертае, че империатрица Екатерина ІІ е известна като една изключително интелигентна жена с напредничави идеи, познавала добре творчеството и уважавала великия руски учен, енциклопедист и създател на Московския университет Михайло Ломоносов.

Тя

поддържала също така и оживени контакти

и познавала творчеството на френските мислители, такива като Волтер, Денис Дидро, Монтескьо, Жан Жак Русо и др.

Една от версиите за отсичането на тази императорска рубла от 1769 г. е следната. През 1748 Михайло В. Ломоносов бил удостоен с премията от 2000 рубли. Вместо да му я изплатят в златни и сребърни рубли, му я изплащат с медни монети. За да закарат премията у дома му,

е трябвало няколко каруци.

Това решение за “наградни пари” се дължало на пресмехулството на реакционното духовенство и дворянство по отношение на Михайло Ломоносов.

В годините на Империатрица Елизавета Петровна и на император Петър ІІІ (херцог Холщейнский) дворянството бе забравило преподадения им урок с отрязаните от император Петър І бради. Подготовката на сеченето на новата рубла и на отпечатването на книжните банкноти се пазила в тайна. Тяхната бъдеща размяна трябвало да става от

Mihail Lomonosov, Portrait

специално създадени финансови учреждения

в столицата Санкт Петербург и гр. Москва. За осигуряването на асигнациите във финансовите учреждения се предавали определени количества златни, сребърни и медни монети.

Предполагало се, че сеченето на новите 1-рубльови медни монети (16 рубли от 16,4 кг (пуд) мед) с диаметър 75,7 мм и дебелина 26,5 мм ще облегчи разпространението на хартиените банкноти със стойност от една рубла сред дворянството и духовенството.

С това е свързан и опитът да се създаде голяма медна монета със стойност от 1 рубла, която имала за цел да бъде разменяна срещу отпечатаните банкноти. Това положение се узаконява на 29 ноември 1768 г. със

специален манифест на империатрица Екатерина ІІ.

По този начин трябвало да се обясни на народите от подвластната империя, защо властта пуска банкноти вместо монети. В него пише:

“Ние се удостоверихме, че бремето на медните монети, одобряваща собствената им цена, обременява и тяхното обръщение, второ, че дългото превозване на монетите от всякакви много неудобства е заплашено… И така, от 1 януари 1769 г. се установява тук, в Санкт Петербург и в Москва, под покровителството наше, две банки за размяна на държавните асигнации… Тези държавни асигнации да имат обръщение в

в цялата Империя наша, наравно с ходещата монета…

The coin, depicting Russia’s Catherine II, is one of the greatest rarities in the Russian series and it is estimated to sell for around $1 million.

Била изготвена и утвърдена рисунка на щампа, а сеченето на медната рубла е поръчано

на Сестрорецкия монетен двоp,

при Сестрорецкия оръжеен завод, който имал готовност със своята техническа база да сече рубли. Предполагало се те да бъдат

използвани за банковото осигуряване на новите банкноти.

След излизането от Сестрорецкия монетен двор, няколко от пробните монети са изпратени в Сената на дворянството в Сената в гр.Санкт Петербург да бъдат поносени, а монетните щемпели останали на съхранение в Петербургския монетен двор.

Засега всички известни образци се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург и в Минно-геоложкия институт в столицата на САЩ – гр. Вашингтон.

Russia Catherine II(the Great) retro rouble 1762 Copper. Enlarge

Сестрорецката медна рубла е голяма рядкост за историята на Руската империя от хVІІІ век и за историята на взаимоотношенията поа върховете на властта с отсичането си и разпространението представлява изключителен интерес. Такъв екземпляр има в колекцията на известния американски колекционер, изследовател и учен Ъруин Гудман, закупен от него на аукцион от колекцията на Густав Клинхерт през май 1910 г, и представлява най-добрият образец в частните колекции. Нейната първоначална цена никога не пада под 15 000 – 20 000 USD. Известен е и друг екземпляр – в Самаркандския исторически музей, но той е с тегло от 917 гр, вместо стандартните 1020-1025 гр.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 10 (2950) from 11 March 2001.

Creative Commons License
„THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OS THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

 

– A TIME-TRAVELLER OR „GRAND-DAD`S PARADOX“?


ПЪТЕШЕСТВЕНИК ВЪВ ВРЕМЕТО ИЛИ “ПАРАДОКСЪТ НА ДЯДО”?

През март 2010 г., една най-обикновена фотография от музея Bralorne Pioneer Мuseum на канадската провинция Британска Колумбия взривява Интернет и поляризира световното интернет-общество. Към началото на май с.г., числото на цитиранията на фотографията достига цифрата от милион и половина позовавания. И това е само за малко повече от месец след откриването на фотографията.
Оригиналът на снимката, която се превръща в едва ли не най-тиражираната в света на фотографията, е изложена на сайта на музея сред другите 154 снимки през февруари 2010 г., като експонат на виртуалната изложба Their Past Lives Here («Тяхното минало живее тук»). Какво е изобразено на нея? Събитието е приблизително от ноември 1940 г., свързано с официалното откриване на провинциалния мост South Fork Bridge, който бил построен вместо отнесения преди това от наводнение стар такъв. Сред множеството хора се вижда и един необичайно висок млад човек – именно той привлича вниманието на интернет-обществото със своя необичаен вид. По-голямата част от изследователите от интернет-обществото все пак решила, че този младеж не е от това време, на което е бил заснет. А по-точно – от бъдещето. За това говорят най-вече пострижката му, фланелката с отпечатената емблема, пуловерът с модерния си фасон, портативната фотокамера и слънчевите му очила. Т.е., преди 70 години такова нещо в Канада не би могло да съществува.

Първо фото. Пришелецът от бъдещето е маркиран в червена окръжност

Снимката била огледана от експерти. След това тя е подложена на компютърен анализ, с чиято помощ са изследвани фона и “подозрителния субект” за това, да ли е използван при обработката и фотошоп. Но следи от “добавки” не са открити, т.е. “чуждото тяло” се оказало истинско. По такъв начин се доказало, че този млад човек се е намирал там в момента на заснемането, което по мнението на ентузиастите свидетелствувало само за едно – че пътешествията във времето са възможни.

Докато една част от изследователите в интернет-обществото разсъждавали с каква “машина на времето” е пристигнал гостът, и от кой век той приблизително е дошъл, другата част се отнасяла доста скептечно, като се опитвали да открият признаците на съответствие за 1940 г. Фотоапаратът в ръцете му? Фирмата “Кодак” към това време вече произвеждала портативните модели, чиито обективи се удължавали като хармоника. Като че ли в ръцете на “пътешественика” е имало точно такъв – модел Kodak Folding Pocket, достъпен за всеки от началото на ХХ век. Пуловерът би могъл да бъде изплетен от майка му или баба му. По това време много от тях са постъпвали така. Да се прецени доколко той е съвременен е доста трудно. Все пак, целият силует на “пътешественика във времето” не е добре видим.

Второ фото. Със стрелката е посочен “пътешественикът във времето” в друг ракурс

Слънцезащитни очила… Действително, мъжете преди 70 години почти не са ги носили, още повече че първите слънцезащитни очила са произведени в САЩ през 1937 г. А когато са ги носили, то те не са били такива, а с капковидна форма, произведени за нуждата на авиацията. Ако погледнете останалите хора няма да видите никой друг със слънцезащитни очила. Но погледнете самия модел на слънчевите очила от първата снимка. Такъв модел, с триъгълни елементи на рамките, прикриващи очите от вятъра и страничните слънчеви лъчи не се е срещал в света никъде преди това.

Непредеолима трудност за скептиците предизвикала фланелката, която е облякъл “пътешественика във времето” – тя е явно памучна със щампована емблема. Аналози по това време – щамповани фланелки, не са открити! Имало е само плетени пуловери с пришити емблеми!

От своя страна, ентузиастите се защитават, като го определят като човек с много съвременни слънцезащитни очила, носещ щампована фланелка и през цялото време държащ портативна компактна фотокамера!

Какво решило интернет-обществото? От тези, които са видяли тайнствената фотография и са се отзовали на дискусиите във форумите, около 60% смятат, че това е пътешественик във времето. Около 20% от останалите не виждат в него нищо свърхестествено. Макар и да признават , че той изглежда някак си чудновато. За тях това не е част от доказателство за пътешествие във времето, а по-скоро – свидетелство за цикличността на природата на модата. И все пак? Ами ако си спомним за “Моста на Айнщайн-Розен ” или пък за “Дядовия парадокс”?

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
„A TIME-TRAVELLER OR „GRAND-DAD`S PARADOX ?“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper  „Телеграф“ („Telegraph“), Sofia, 2nd April 2011, p.33.