– “THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI)


СКРИТИЯТ ТАЛАНТ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

На 15 април 2012 г. се навършиха 560 г. от рождението на италианския гений Леонардо да Винчи.

ИНЖЕНЕР, УЧЕН, ИЗОБРЕТАТЕЛ…
Времето на Ренесанса е изпълнено със свобода на мисълта, развитие на творческите сили, с раждането на титани на Ренесанса, чието наследство и днес близо пет века по-късно буди любопитство, възхищение и благородна завист, с появата на осъществени и неосъществени гениални проекти. Един от тези гении е и италианския художник, учен, музикант, инженер, скулптор и изобретател Леонардо да Винчи, който освен че е рисувал, е участвувал и в създаването на много образци различна техника, чието осъществяване на практика дошло едвам през ХIХ и ХХ век! Днес, оставеният и запазен негов архив наброява седем хиляди страници с голям или малък формат. При това само една малка част от полуфантастическите проекти, които са описани или нарисувани там, са осъществени на практика
Ето няколко откъса от писмо, което 30-годишния художник, умолявайки да го приемат на работа, изпратил през 1482 г. до дюка на град Милано – Лудовико ил Моро (Ludovico il Moro): “Пресветлейши мой господине! След като видях и разгледах в достатъчна степен опитите на тези, които смятат себе си за майстори и конструктори на военни оръдия, и виждайки, че устройството и действието на назованите оръдия с нищо не се отличава от общоприетото, ще се опитам аз, без да имам желание да навредя на някой друг, да се представя на Ваша Светлост, като и открия своите секрети, и след това по Вашето усмотрение, когато позволи времето, да осъществя с успех по отношение на това, което накратко, частично ще бъде изброено по-долу”. По-нататък той пише:

Младият Леонардо да Винчи (автопортрет), 1505 г. Museum of the Ancient People of Lucania, Italy. Art by Leonardo da Vinci, Photo by Nico Barbatelli

„Аз мога да строя нетежки оръдия, леки в превозването им, които могат да хвърлят запалителни материали, димът от които ще предизвика ужас, разрушения и смущение сред враговете… Аз мога да строя оръдия, мортири и огнехвъргачни машини и други, едновременно с това, с прекрасна и полезна форма… Накратко казано, аз мога да създам безкраен брой оръдия за нападение”, – така завършвал своето писмо гениалният италиански художник. Забележителното в случая е, че в това свое писмо той предложил образци от посочените оръдия, които намерили въплъщението си и своето окончателно конструиране едвам през ХХ век. Нещо повече, в края на писмото си той хвърля и предизвикателство към всеки, който би се усъмнил в таланта му, като пише, че „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.

Дворът на арсенала (Кралската библиотека, замъка в Уиндзор)
Той с радост е приет на служба в Милано и зачислен към колегията на херцогските инженери. В продължение на повече от 17 години Леонардо да Винчи остава в Ломбардия, където отделя много време за научни експерименти, донесли му му по-късно световна слава. От този период в неговите бележници имало дори и цялостен проект за създаването на подводна лодка, със заплашителната надпис, насочена към потенциалния противник: „Ако след четири часа не се предадете – отивате на дъното! Л.”.
С една дума, той още тогава осъзнавал, колко страшно оръжие може да бъде деморализирането на противника при показването и използването на нови, неизвестни образци на оръжие. Макар че той възприемал и определял войната като „най-зверската глупост”, едновременно с това италианският гений, който живял в последните десетилетия на кървавия ХV век и началото на ХVI век, успял да създаде стотици образци на оригинални летателни апарати, бойни колесници, танкове, артилерийски средства, снаряди със стабилизатори, подводни лодки и много друго. Някои от тях нямат своите аналози в света в продължение на следващите няколко века – това са преди всичко моделите и идеите за самолети, вертолети, танкове и парашутите.

Устройство за събаряне на обсадни стълби. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 49 v.b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Няколко години по-късно след изпращането на писмото си до Лудовико ил Моро, Леонардо да Винчи става известен военен инженер. През есента на 1503 г. Голфониера на Република Флоренция Пиеро Содерини поканва на своя служба Леонардо, за да го изпрати като военен механик в пизанския лагер за създаването на нужните тогава обсадни машини. За кратко време работи и е на служба като главен военен инженер и архитект и при Чезаре Борджия (Cesare Borgia) – херцог на Валентинуа и син на папа Александър VI Борджия.

Проект на оръдие, стрелящо с разривни снаряди. (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 9 v. a.

Към това време Леонардо вече успял да създаде своето първо оръдие. Принципът на работа бил следният – в силно нагрята камера под огромно налягане се подавала гореща вода, която мигновенно се превръщала в пара и изхвърляла ядрото. Това страшно оръдие дълго време оставало тайна за противника. Така че, с чиста съвест може да се допусне факта, че Леонардо да Винчи и неговото „парно оръдие” са били истинските предшественици на парната машина на Джеймс Уат.
След изобретяването на всевъзможни снаряди, изхвърлящи през тръбички огън и дим получаван с помощта на сяра, барут и смола, Леонардо да Винчи стигнал до още едно свое странно изобретение, което в последствие сметнал за голям неуспех. Ставало дума за така наречената колесница с въртящи се сърпове, които имали за задача при нахлуването в редовете на противниковата пехота, да косят нейните войници. Но колесницата не оправдала своето първоначално назначение. Конете, които я теглили, начесто пъти се подплашвали и по такъв начин често пъти предизвиквали повече смут в своите редици, отколкото в тези на противника. Но това страшно оръжие имало и своето миролюбиво продължение – много по-късно на основата на схемата му са били създадени комбайна, сенокосачката и снегорината.

Модел на бойна колесница (Кралската библиотека в гр.Торино). 1485 г. 20см/28 см

През 1996 г. в една от мадридските библиотеки случайно била открита рисунка на Леонардо да Винчи, на която последният нарисувал летателен апарат, към която направил шест реда технически пояснения. Удивителното в случая е, че този летателен апарат напомнял много на съвременния френско-британски самолет “Кондорд”, отличаващ се с делтаобразното си тяло. Тук е уместно да се отбележи, че за модели на полети на Леонардо да Винчи служили не птиците, а водните кончета и прилепите. Той внимателно изучил и възпроизвел някои моменти от поведението им във въздуха. А махащото крило по своята форма в бележниците му било най-близо до „модела” на летящата мишка. Нещо повече, конструкцията на Леонардо била предвидена за вдигането във въздуха на 80 кг тяло!

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1485 г. 23 см/16 см

Своето първо научно изследване Леонардо да Винчи успял да направи още през 1505 г.. Трактатът, който изпреварил времето се наричал … „За полета на птиците”! А най-известните схеми към него се намират в знаменитите „Дневници на Леонардо”, или по-точно в останалите днес фрагменти от тях. Първоначално Леонардовото „Пълно събрание на размишленията” се съхранявало от любимия ученик на художника – Франческо Мелци, но след неговата смърт ръкописите на гениалния италианец изчезнали. Днес в различни колекции по света са запазени приблизително около 7000 страници, включително и тези, които се отнасят до крилете. При това всички записи в дневниците на Леонардо са направени в огледално изображение! И нещо много важно – в действителност Леонардо никога не е провеждал реален експеримент със своите изобретения. Казват, че за това е бил виновен преди всичко помощника на изобретателя – мессер Андреа Тедеско, който по разпространяваните тогава слухове изкарвал пари още и като „промишлен шпионин”… А първите летателни апарати били построени чак през 70-те години на ХIХ век и както станало малко по-късно ясно, за да се задейства модела на Леонардо недостигал само един елемент – мотора. В днешните модели поставянето на рул, управлението на опашката, използването на пружините, появата на шаси – всичко било както в проектите на Леонардо… Орнитоперите се оказали истински динозаври на въздухоплаването! Леонардо да Винчи успял още през 1485 г. да измисли и въплати на практика в своите схеми и чертежи механизми с крила както при птиците, които да действуват с помощта на мускулната сила на човека и да го издигат във въздуха. Но само че без да се използват ръцете! Именно това отличавало механизма на великия италианец от последователите на Икар – при него движенията на краката в педалите задвижвали крилата, нужни за свободен полет. В описанието на схемата на летателния апарат, всички части на тялото и движението на авиатора описват буквения „код на Леонардо да Винчи”: „А – завърта тялото, В – го обръща с помощта на ръчка, С – го отпуска и D – го издига”.

Проект на летателен апарат. Колекция на Френския институт, Париж. 1487 г.

Днес оригиналните размери на орнитопера могат да се видят на летището „Леонардо да Винчи”. Там той е в реалност – с височина 12 метра и с размах на крилете – 24 м. Неговите макети вече могат да се видят на много места по света – специалистите от лабораторията за летящи микроустройства (MAV) от Университета на Аризона също успяли да конструират модели на орнитопера на да Винчи и вече успешно продават негови миниатюрни модели.
Успех донесъл и опитът с едно друго изобретение на великия Леонардо да Винчи – парашута. Пророчески се оказали чертежът на парашутното устройство, което самият Леонардо описва по следния начин: “Ако човекът има достатъчно тента от плътна тъкан, всяка от страните на която е с дължина – 12 дължини на ръката и с височина – пак 12, то той ще може да скочи без да се разбие от всякаква значителна височина!”.

Парашута на Леонардо да Винчи

Тази забележка в дневника си той направил в периода между 1483 и 1486 г. Няколко века по-късно това леонардово устройство получило името “парашут” (от гръцката дума „para” — против и френската “chute” — падане). През декември 2000 г. английският парашутист Адриан Николас направил в Южна Африка първото успешно изпитание на един от леонардовите парашутни модели. За тази цел той се спуснал от височина от 3000 метра с помощта на въздушен балон, с парашут направен по схема на Леонардо да Винчи.

Модел на вертолет (Manuscript page: Codex B, fol. 180r) 1487,  23,5см/17,6 cм Библиотека на Сорбоната, Париж, Франция
В света на военната техника безусловен интерес предизвиквал и неговия проект на гигантски арбалет. Както се вижда, размерите на това оръжие са много по-голями от обикновените, а самият арбалет имал за цел да възпроизвежда огромна ударна и поражаваща сила. От описанието на Леонардо да Винчи се вижда, че разтвореността на рамото на арбалета, т.е. неговата дължина до мястото на закрепването на тетивата се равнявала на 42 дължини на ръкохватката, а в разтворен вид дължината на арбалета се равнявала на 42 дължини на рамото (около 24 метра). Той трябвало да се поставя на количка с ширина от 2 и дължина от 40 дължини на ръкохватката. Колелата на количката се закрепвали под специален ъгъл, за да се получи устойчивост при стрелбата. Стрелите от този арбалет се подготвяли от плоски секции, за да се получи съответната здравина и еластичност. Тетивата се опъвала със специално приспособление, показано в долния ъгъл на рисунката на великия италианец, а от ляво е възпроизведен пусковия механизъм.

Проект на гигантски арбалет (Codex Atlanticus – «Атлантически кодекс») 53 v. b. Библиотека Амброзиана, Милано, 1480-1482 г.

Леонардо да Винчи бил и първият човек, който въвел в обръщение думата „Хеликоптер”, като адаптирал гръцките думи „спирала” и „крило” към италианския език, така че в неговия превод думите се превърнали в „хеликс” («helix») и «птерон» («pteron»). Но все пак вертолетът на Леонардо не бил в точния смисъл на думата изобретен от Леонардо – знаменитият „въздушен винт” със спирален ротор от обработено с нишесте ленена тъкан, витла няма и се развърта в друга плоскост. Но все пак лети, което е доказано от една малка играчка, която се произвежда серийно в Япония!

ГОДИНАТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
Годината на Леонардо да Винчи – тя е изпъстрена с много мероприятия, по света, които имат за цел да разкрият преди всичко малкоизвестния негов талант на учен, инженер и изобретател. Едното от тях може да се види още при кацането на римското летище „Фаюмичино” – днес вече летище „Леонардо да Винчи”. Тук е направена грандиозна изложба, озаглавена „Геният на Леонардо”, на която могат да се видят впечатляващите макети на летателните апарати, направени по нарисуваните схеми на великия италианец. Моделите са изработени от натурални материали, които се срещали в средните векове на развитието на човечеството – дърво, кожа, платно, а самите модели са също в натурална величина. Общо 21 технически открития на Леонардо са поставени на територията на Терминал № 1 на летището, а всеки постамент на макет е снабден с информация на 6 езика и копие на оригиналната илюстрация.
Родният град на Леонардо да Винчи – Флоренция, също не изостава в мероприятията по отбелязването на паметната дата. Именно тук, в музея на Леонардо да Винчи, днес могат да се видят макетите на многобройните механични чудеса от бележниците на великия италианец, като при това са представени около 60 модела.
Но не само Италия отбелязва паметната дата в световната история. Днес културният хит на годината в Лондон, Великобритания е най-голямата в историята изложба на картините на Леонардо да Винчи, която е поместена в Националната галерия. Експозицията „Леонардо да Винчи: художник от Миланския двор” обединява девет платна, които не са били показани под един покрив. Така например там са изложеини картината „Мона Лита” от руския Ермитаж, както и работата „Спасителят на света”, която до скоро се смятала за безвъзратно изгубена. Но най-интересното за нас е, че на изложбата са представени няколко десетки рисунки на Леонардо, при това някои предоставени от колекцията на кралицата Елизабет II, която е притежателка на една от най-добрите подобни колекции в света. Всяка една от картините се намира зад бронирано стъкло в отделен бокс, а самата изложба е застрахована за астрономическата сума от 2,4 милиарда долара.

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, ОТБЕЛЯЗАНИ СЪС СРЕБЪРНА МОНЕТА.
През декември 2011 г., остров Ниуе (самоуправляваща се държава, присъединила се към Нова Зеландия) отпечатил уникална монета, състояща се всяка от 24 отделни части с номинал на всяка част – 1 новозеландски долар. Монетата е посветена на великия италиански учен, художник и изобретател Леонардо да Винчи.


На всяка част от 24 части на монетата са дадени по едно от изобретенията на великия Леонардо – арбалета, летателния апарат, скорострелното оръжие, парашута, вертолета, танка и други негови художествени и научни изобретения. При това, ако се сглобят всички нейни части, то ще може да се види още веднъж едно негово творение – Витрувианския човек.
Това е знаменитата рисунка на Леонардо да Винчи, която е подготвена като илюстрация към книга, посветена на трудовете на Витрувий и нарисувана в периода 1490-1492 г. Тази рисунка на Леонардо станала символ на вътрешната симетрия на човешкото тяло и обкръжаващата го Вселена като цяло.


Монетата е поставена в много красив дървен калъф, отсечени са от сребро с проба 999, има общо тегло 1020 гр., и общ размер – 166,8/240 мм. Целият тираж е само 500 броя!
На аверса на всяка част е отпечатен портрета на Кралица Елизабет II.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
“THE UNDER SIDE OF THE CARDS” (THE SECRET TALENT OF LEONARDO DA VINCI) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

WILL BE PRINTED IN:

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

– НААRP-S MASTER-KEY TO “PHILADELPHIA EXPERIMENT”


ШПЕРЦЪТ НА „НААRР” КЪМ „ФИЛАДЕЛФИЙСКИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ”

„Филаделфийският експеримент” (на англ. ез. – Philadelphia Experiment) или известен още като  „Проектът Дъга“ („Project Rainbow„) е може би една от най-странните истории не само в американската, в човешката история, но и в историята на науката. Странна, защото тя и до днес не е била нито официално опровергана, нито потвърдена от оторизираните специалисти от американския Пентагон или от техните ВМС. Става дума за някакъв таинствен експеримент, който уж е извършен от ВМС на САЩ на 28 октомври 1943 г., при което е изчезнал от зрителното поле на наблюдателите, а след това се е преместил на десетки километри от своето изходно местоположение ескадрения миноносец „Елдридж” (U.S.S. Еldridge), имащ на борда си екипаж от 181 човека. Слуховете за този експеримент десетилетия наред били толкова устойчиви, че са станали причина за създаването от Холивуд през 1984 г. на един наистина прекрасен игрален фантастичен филм, а през 1993 г. – дори е филмирано и негово продължение.

Раждането на легендата

В последните два месеца на отминаващата 1943 г., сред американските журналисти и учени, се разпространила информацията, че уж в охраняемата зона на американската военноморска база във Филаделфия, Пенсилвания, с ескадрения миноносец „Елдридж” имащ борден номер „DE 173” е извършен някакъв експеримент, който се базирал върху някои положения на Айнщайновата обща теория на полето – в дадения случай е била разработенаи изпробвана специална  електромагнитна система, направила за кратко време военния кораб невидим за очите на наблюдателите. Нещо повече, след началото на експеримента последвало постепенното изчезване на „Елдридж” в акваторията на филаделфийската база в Пенсилвания. След това той внезапно бил видян от много хора в акваторията на друга военноморска база – тази на Норфолк, Виргиния. „Призракът на „Елдридж” в Норфолк бил наблюдаван ясно близо 15 минути от много моряци, след което корабът отново се появил в акваторията на филаделфийската военноморска база.

Но най-страшното последвало след това – оказало се, че осъщественият електромагнитен експеримент е довел по-късно до тежки последствия за организмите на членовете на екипажа – много от моряците мъчително починали, други полудели и завършили живота си в тайни лудници. В ширещите се сред обществото слухове се съобщавало, че по време на експеримента е трябвало да се генерират мощни електромагнитни полета, които в случай на успех трябвало да предизвикат изкривяването на светлинните и радиовълните около самия миноносец. Нещо повече – по време на експеримента се наблюдавала възникването на зелена мъгла. След материализирането наново на есминеца, от екипажа,  състоящ се от 181 човека останали невредими само 21 човека, други 40 в буквалния смисъл на думата направо се влели в конструкцията на военния кораб, а 120 изчезнали и никога не се завърнали на родния бряг. Този печален завършек на експеримента принудил американското военно ръководство да се откаже от неговото повторение. Върху темата за темпоралното прехвърляне на цял военен кораб с екипажа му от едно място на друго било наложено табу, което само раздразнило журналистите и събудило тяхното любопитство.

Историята продължава 

През 1955 г. в САЩ е отпечатена книгата на известния американски уфолог Морис К.Джесъп, озаглавена „Кутия за НЛО”. Малко по-късно той получава на домашния си адрес в Кенсигтън писмо от някой си Карлос Михел Аленде, който бил виждал и нещо и по интересно от „дисковете” – експеримент по телепортиране. Той описал с подробно случая с материализиращия се и изчезващ есминец, като споменал че това е подобно нещо което се случва с наблюдаваните летящи дискове. Нещо повече – той потвърдил, че наблюдавал появата в Норфолк на есминеца от борда на съседен нему кораб. Но писателят Морис К.Джесъп не приел на сериозно нещата.

На 20 април 1959 г. Морис Джесъп се самоубива, като смъртта му само наляла масло в огъня – веднага в уфологическото общество започнали разговори, че той е „отстранен” зариди това, че се е „доближил твърде много до истината” за експеримента. Този път със задачата по изясняването на истината се заели известните изследователи Чарлз Берлиц и Уйлям Мур, които въз основа на останалите след Джесъп бележки и писма на Аленде, отпечатват своя бестселър „Филаделфийския експеримент” през 1973 г., в която е дадената традиционната версия на експеримента.
А малко по-късно Холивуд създава и двата свои шедьовъра, за които стана дума по-горе.




Все пак съществуват и няколко смислени обяснения на въпросите, които възникнали около случая с есминеца „Елдридж”. Според едното обяснение, това е проведения опит по размагнитизирането на кораба, което в случай на успех би довел до създаването на технология, която би го направила „невидим” за неприятелските морски мини. По мнението на американското Управление на военноморските изследвания, в основата на легендата тиражирана от Карлос Аленде лежи имено този процес, правещ кораба „невидим” за военноморските мини с магнитен детонатор. Процесът даже получил и своето име – „дехаусизация” (от „хаус” – единица за магнитна индукция. Другото обяснение на причудливата история за „изчезването и телепортирането” на кораба е свързано с един друг експеримент, осъществен също през 50-те години на миналия век, но този път с военноморския кораб „Timmerman”. Тогава бил проведен експеримент, за да се провери ефекта създаден от монтиран на кораба малък високочастотен генератор имащ 1000 Хц, вместо стандартните 400 Хц, при което екипажът на кораба не бил в състояние да понесе ефекта от експеримента.

Те си спомнят
Тук е уместно да се отбележи, че като че ли последната точка върху загадката с есминеца „Елдридж” поставят самите членове на екипажа му. През 1999 г., останалите живи 15 моряка, които служили в годините на войната на кораба се събрали на възпоменателна среда в Атлантик-Сити. Сред моряците бил и капитана на кораба Били ван Ален. На състоялата се среща станало дума и за т.нар. „Проект Дъга”. Ето както обяснение дали някои от тях:

84-годишният капитан Били ван Ален – „Нямам представа как е възникнала тази история”.
74-годишният Ед Уайз – Смятам, че някой е измислил това, след като се е напушил с трева”.
Морякът Тед Дейвис – „Никакви опити над нас никога не са правени”.
Морякът Рей Периньо – „Когато хората ме питаха за „експеримента” аз се съгласявах и им казвах, да аз съм изчезвал. Но по-късно те съобразяваха, че ги разигравам”.

USS Eldridge, a 1240-ton Cannon class destroyer escort built at Newark, New Jersey, was commissioned in August 1943. She was employed on escort duties in the Atlantic until May 1945, when she departed for service in the Pacific. Eldridge was decommissioned in July 1946 and placed in the Reserve Fleet. In January 1951, she was transferred to the Greek Navy, in which she served as Leon into the 1990s.

И отново „HAARP“…

До тук като че ли бяха поставени всички точки, но това щеше да е краят, ако тези дни не се появи една нова, при това доста революционна по своите измерения теория, свръзана с преди всичко с въздействието и видимите резултати на американската програма „HAARP”, за която писа вестник „Дума” на 16 април 2011 г. Тази теория е създадена от бразилския физик д-р Фран де Акино (обявен още от сега за „най-опасния жив човек”, заради неортодоксалните му възгледи), а резултатите и потвърдени от гръцкия физик от атинския ТЕI д-р Димитриу Ставрос (Dimitriou Stavros). Блестящият бразилски физик публикувал своето изследване, като цитирал 30 други много сериознви източници, които показват че всъщност HAARP има невероятно големи и дълбоки замисли, за които по-голямата част от изследователите на тази високочастотна енергетична технология дори не подозират. Става дума за това, че HAARP в много отношения може да управлява и контролира времето и пространството. А това идва от неговия, на Фран де Акино (Dr. Fran De Aquino) извод, че научните кръгове, стоящи зад HAARP са в състояние още сега да деформират времето. Така например, популярно казано, той посочва, че ако структурата на определен обект бъде обработена с еднородно електромагнитно поле по технологията ЕLF, масата му може да се придвижи към различно бъдеще време по отношението на външните наблюдатели. И това действително се извършва!

„Най-опасния жив човек”: бразилският физик  Dr. Fran De Aquino
Аналогията, която д-р Акино прави в своето изследване е свързана с голям океански кораб. Той обяснява, че корабът е направен от стомана, но ако той бъде подложен на въздействието на еднородно магнитно поле по технологията ЕЛФ с определена интензивност и честота, то корабът ще извърши преход от нашето време към друго време. Но обаче, ако той не бъде еднороден в своята маса, то всяка част от кораба ще извърши своя преход, но към различни времена в бъдещето. За електромагнитното поле е важно, всички части на кораба да са от една структура. Но за разлика от кораба, хората, които се намират на него ще извършат преходите си към различни времена в бъдещето, поради по-различния коефициент на проводимост и плътност на човешкия организъм от този на кораба.
Забележителното в случая е, че това е почти същият сценарий за извършването на „Филаделфийския експеримент”, описан през 1955 г. от предполагаемия свидетел на случилото се подписал се като Карлос М. Аленде (Carlоs Allende), в действителност пенсилванеца Карл М.Ален. Сега смятаната като измислена история за извършения експеримент с кораба „Елдридж” през 1943 г. и имаща военновременното название „Проект Дъга”, може да получи съвсем смислено обяснение. Теорията, направена от бразилския физик напълно покрива тезите на защитниците на историята, които настояват, че при извършването на експеримента, от американското правителство са използани скритите и до днес записи на великия изобретател и недосегаем гений Никола Тесла. Военният екcперимент целял да се получи пълна невидимост, но той завършил неуспешно и трагично, заради това че корабът все пак пространствено се е транспортирал, но отделните негови части „са били хванати в капана на времевите аномалии”. Нарастнало също така и изключително много подозрението, че по-голямата част от технологиите на НААRР са осъвременени и подобрени варианти на изследванията и заключенията на Никола Тесла, които се опират и върху последните научни знания от ХХI век за този невидим свят.

Никола Тесла
И така на път е да бъде разгадан тайната на „Филаделфийския експеримент”. Но все още остава тревожен един друг въпрос – как ще бъде използвана програмата НААRР – за атмосферни войни ли, за предизвикването на геофизични аномалии, за манипулиране на силата на тежестта, за деформирането на времето и пространството ли, а оттам и пробив към бъдещето… Тази технология и днес вече подлудява хората, че времето може да има своите собственици – първите започват уж да „получават сигнали” от някъде, не са в състояние реално да анализират средата около себе си и т.н. Но затова само учените ли са виновни? По някой път и тяхния „хляб” е много горчив…

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
НААRP-S MASTER-KEY TO “PHILADELPHIA EXPERIMENT” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

 

– SOME INTERESTING FACTS FORM THE WORLD OF RAILWAY TRANSPORT. A large British rail museum. Laurentz’s Shtipanetz’s collection. Does travelling by train have any impact? Malaysian rail buses.


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ СВЕТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.

Голям британски жп музей. В град Йорк в Северна Великобритания съществува музей на железопътните линии. Тук могат да се видят парен локомотив, който е създаден през 1829 г., както и вагоните, които е теглил. Показаните в експозицията различни локомотиви и вагони представят практически всички периоди в развитието на британските железопътни линии. Голямо място е отделено и на по-малките експонати – различното използвано оборудване, различни железопътни униформи, колекции от железопътни разписания, билети и дори приборите за хранене от кухните на вагон-ресторантите за всичките приблизително 180 години история на железопътните линии.

National Railway Museum, York, England

Колекцията на Лоуренц Щипанец. Австрийският пенсионер, бившият служител на австрийските държавни железници Лоуренц Щипанец, преди много години започнал да събира униформи на служителите от австрийските железници, съществуващи вече над 165 години. Още в края на 90-те години на ХХ век той притежавал в колекцията си над 60 различни униформи, 78 железопътни фуражки и дори 14 шпаги, някога влизащи задължително в облеклото на висшите служители на железопътните чинове. Освен това Лоуренц Щипанец имал в колекцията си много сигнални фенери, масльонки, измервателни прибори и дори една “ръка” на семафор. За съжаление по-крупногабаритна техника не могла да бъде поместена в апартамента му.

The Prince of Wales takes his seat

Влияе ли пътуването с влак? Отдавна е установено, че пътуването с жп транспорта на големи разстояния предизвиква в човека краткотрайни неприятни последствия, например такива като безсъние и главоболие. При това особено забележими са те тогава, когато пътникът пътува с жп транспорта не в меридиално, а в паралелно направление, и пресича при това няколко часови пояса. Предполага се, че това явление е обусловено от своето рода “объркване на биологическия часовник” в организма, който не успява да се “акомодира” към новото часово време. Обаче, както показали последните изследвания, голямо значение има не само абсолютната величина на преместването в пространството и направлението на движението: отрицателният ефект се усилва, ако то става от запад към изток. От какво това е предизвикано, засега не е ясно.

Малайзийски релсови автобуси. Преди приблизително 15 години унгарската фирма “Ганц-Маваг” съвместно с унгарския завод “Икарус” изготвила по поръчка на Малайзия релсови автобуси. Всеки такъв “къс влак” се състои от два или три съчленени вагона, от които един или два са моторни. Мощността на дизеловия двигател в моторния вагон е 250 киловата (т.е. има 340 конски сили). Създадените и изпратените за нуждите на малайзийските жп линии автодрезини развиват скорост до сто км в час.

Николай Котев

Printed in bulgarian newspaper “Железничар” („Railway-man“), Sofia, N 9 from 4-10th March 2004

Creative Commons License
SOME INTERESTING FACTS FORM THE WORLD OF RAILWAY TRANSPORT. A large British rail museum. Laurentz’s Shtipanetz’s collection. Does travelling by train have any impact? Malaysian rail buses. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– SOME INTERESTING FACTS FROM THE WORLD OF RAILWAY TRANSPORT. The April prophesy. James Watt’s steam engine.


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ СВЕТА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.

Първоаприлско пророчество

На 1 април 1886 г., швейцарският вестник „Нойецюрхер цайтунг” съобщил, че в планината Юнгфрау ще бъде построена железопътна линия. В редакцията на вестника веднага постъпили запитвания по този повод. След няколко дни редакторът бил принуден да обърне вниманието на читателите на вестника върху датата на отпечатването на съобщението – 1 април. „Строителството на железопътния преход на височина 3500 м в планина е невъзможно”, убеждавал той своите читатели. „Това беше шега”. Но след няколко десетки години този железен път става реалност в подножието на върха Юнгфрау – този изключително живописен район на Бернските Алпи, който е с височина 4167 м и откъдето се спускат многобройни ледници. А най-интересното е, че промишленият магнат Гуйер-Целер, решил да построи тази железница, за първи път е замислил тази идея, докато е чел статиите на вестника.

Трябва да се отбележи, че това не е онази най-високо построена железница в света. За такава все още се смята пътят, построен в Перу, пресичащ Андите на височина повече от 4000 метра. При това кондукторът е в постоянна готовност да даде кислородни маски на пътниците.

Парната машина на Джеймс Уат.

James Watt

Към 1769 г. шотландският механик от град Глазгоу Джеймс Уат вече е бил притежател на патент, в който се описвали основните принципи на парния двигател. Но първите опити на известния шотландец да задвижи създадената от него машина претърпяват пълен провал. Цилиндърът, в който е трябвало да става разширяването на парата, се оказал навсякъде пробит и не задържал пара, тъй като не бил изработен от цяло парче метал, а изкован от лист стомана. Цялото техническо изкуство на майсторите от Глазгоу не стига, за да се пробие в цяло парче метал голям отвор и да се изработи обикновен цилиндър. Все още не съществувала възможност за използването на достатъчно съвършени инструменти и на метода на заваряването. Чак към 1784 г., след като внася различни изменения в своя проект за парна машина, Джеймс Уат успява да получи нов патент за универсално действащ модел на парен двигател. За това как бързо навлиза в техническата система това изобретение говори и фактът, че през 1826 г. във Великобритания вече се наброявали около 1500 парни машини на Уат.

James Watt workshop

Ст.н.с. Николай КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Железничар“ („Railway-man“), Sofia, N 27 from 17-23 July 2003

Creative Commons License
„SOME INTERESTING FACTS FORM THE WORLD OF RAIL TRANSPORT. The April prophesy. James Watt’s steam engine“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186


ОТ ПИПАЛАТА НА ИНТЕРПОЛ НЯМА СПАСЕНИЕ. МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИЦЕЙСКА ОРГАНИЗАЦИЯ Е ВТОРА СЛЕД ООН ПО БРОЯ НА ДЪРЖАВИТЕ УЧАСТНИЧКИ В НЕЯ – 186.

Кой не е гледал нашумелият преди известно време филм “Червената топлина” с участието на актьорите Джеймс Белуши и Арнолд Шварценегер – последният е сегашният губернатор на Калифорния? Но малко хора знаят, че в него става дума за действителен случай на сътрудничество между Националното Централно бюро (НЦБ) на Международната организация на криминалната полиция (МОКП)- Интерпол на Русия от една страна, и ФБР и щатската полиция, от друга. А над тях стои в сянка могъщата и неуморна работа на Интерпол и ФБР.
Днес международната полицейска организация Интерпол е втора по броя на държавите участнички след ООН – 186.

Принцът на Монако дава идеята

Идеята за създаването на международната полицейска организация е свързана преди всичко с дейността на принца на Монако Алберт. По негова инициатива през 1914 г. в Монте Карло се провежда среща на юристи, адвокати и полицейски служители – представители на 24 нации. Тя влиза в историята като Първи международен конгрес на криминалната полиция.

INTERPOL‘s Command and…

След края на Първата световна война, на II конгрес във Виена присъстват 130 делегати от 20 държави, а след края на Втората, през 1946 г., организацията е възродена. На 22 юли 1946 г., в Пощенската служба на Париж е регистрирана думата Интерпол – Интернационална полиция. Днес това е огромна международна организация подчинена на Генералната асамблея, със собствен изпълнителен комитет и Генерален секретар. Наред с Националните централни бюра във всяка държава, Интерпол е разделен на няколко директората – Директорат за информационни системи, Директорат за стратегическо планиране, Директорат за администриране и финанси, Директорат на съдебните дела, Директорат за финансов контрол, Директорат за криминално разузнаване, Директорат за регионална координация и развитие и т.н.

Хероинови “подаръци” за американски клиенти

През 1970 г. голяма интернационална групировка организирала вкарването на смъртоносния прах (приблизително по 150 фунта) в тайници, оборудвани в седалките, под буферите или в бензиновите резервоари на нови фолксвагени, пежо, ситроени, ВМВ-та и други коли, които се импортирали в САЩ. От общия внос приблизително на милион коли, като минимум 1800 били “заредени” с наркотици в гаражите на контрабандистите. В края на август 1970 г., агентите на полицията на САЩ, Франция и Швейцария прекъснали канала, което било признато като разгром на една от най-големите контрабандни акции в света.


По-късно станало ясно, че започвайки от 1965 г., бандата прехвърляла в САЩ хероинови “подаръци” най-малкото за 500 милиона долара годишно.

“Група А”, “Група O″, “Група Е”…

Модерната престъпност изисква и модерен отпор. Подобрена е структурата, като са създадени: “Група А” (работи по изучаването на извършени убийства, обири, бандитски нападения, кражби на коли, стоки, хора и др.); “Група 0″ (работи по изучаването на случаите на банкови мошеничества, неосигурени чекове, контрабанда, подправяне на документи и др.); “Група Е” (разпространение на наркотици, нарушаване на морала, сексуални престъпления); “Група Р” (работи срещу фалшификациите, най-вече на банкноти); “Група С” (обхваща общите икономически и финансови престъпления).

Wanted … Tihomir Georgiev’s Interpol profile

В края на XX век е засилена работата с американското ФБР. След дългата изолация на ФБР, неговите специалисти днес ползотворно сътрудничат с различните структури на Интерпол. Така например специалист от ФБР ръководи подразделението “ТЕ” (за борба с тероризма). Прякото участие на Интерпол в борбата с международния тероризъм започва през юни 1985 г.

Как се провали едно почти идеално престъпление

Не толкова отдавна е направен опит за извършването на на т.нар. “идеално престъпление”, което било замислено и почти осъществено от един квалифициран нюйоркски банков служител. Същността му се състояла в комбинации с разликата във времето и с цените на скъпоценностите между САЩ и Европа. За тази цел била открита анонимна сметка в Цюрих и в последните минути на работното време на своята банка мошеникът превел на нея един милион долара от чужд голям депозит. След това незабавно излетял в Швейцария, снел от сметката тези пари и купил с тях голяма колекция брилянти. Продажбата им на борсата за бижутерски изделия в Ню Йорк, му гарантирало получаването на 200-300 хиляди долара печалба освен използвания чужд милион, който той смятал да върне незабавно в депозита и, използвайки своите служебни възможности, да отстрани от банковата компютърна система всички следи от финансовата операция.
За нещастие на бандита, операцията пропаднала поради непредвиденото обстоятелство, че един ревностен митничар при проверката, направена на мошеника на летище “Джон Кенеди”, открил случайно у него недекларираните брилянти.

Компютърният гений Пол Макуилан

Краят на XX и началото на XXI век сочи една особеност в развитието на световната престъпност – “компютърната” престъпност, която се развива с много бързи темпове. През 1980 г. в седеметажната щаб-квартира на Интерпол на улица “Арманжо” № 26 в Сен-Клу (предградие на Париж) бил въведен в действие първият компютър. Но изненадващо възникнали нови трудности, свързани с възможното “изтичане” на информация. Проблем се оказва и т.нар. поименна информация. Буквалното настояване за изпълнението на съдържанието на този член от френското законодателство (а не на други) означавало пълната невъзможност на използването на компютърните системи за специфичните цели на Интерпол.

Gendarmerie-communication-center

От друга страна във Франция трудно се приемал фактът, че начело на ръководството на Интерпол дълги години бил Паул Дикопф – бивш офицер от СС, избягал в Швейцария през 1943 г. Това възпирало дълги години полицейските организации на държавите от бившия Варшавски договор да вземат участие в работата на организацията – първите били много добре запознати с практиката подобни “бегълци” в Швейцария да се опитват след време да използват ръководните постове, за да получат достъп до специфични и важни информационни блокове.
Съвършенно абсурдната ситуация продължила около пет години, в резултат на което Интерпол встъпил в компютърната ера с десетгодишно закъснение. Едва през март 1985 г. – вече след избирането на Раймонд Кендал за генерален секретар на Интерпол – били приети специални решения и била развърната активна дейност по компютризирането на Интерпол. С тази сложна задача се заел компютърният гений, британският полицейски офицер Пол Макуилан. За него и неголямата му група от специалисти бил създаден специален Четвърти отдел на Секретариата на Интерпол. Времето за издирване по компютърните картотеки било съкратено до няколко десетки секунди, а отговор на запитвания от националните поделения се получава за два часа.


Сигурността на компютърната картотека на Интерпол е такава, че изправя непреодолима преграда пред “желаещите” и “властимащите” от различни държави да разберат какво има там.

Хакер пробива защитата на “Чейз Манхатън Банк”

Един от интересните случаи за използването на глобалната компютърна мрежа Интернет за лично обогатяване, който би могъл да доведе до истинско разпадане на транснационалната банкова система, станал през 1995 г. Скромен, но талантлив специалист от Санкт Петербург (Русия) с помощта на най-обикновен персонален компютър, от своя офис “пробил” компютърната защита на “Чейз Манхатън Банк”, “претакал” от сметките на нейните най-големи депозитари няколко милиона долара и ги превел на няколко лични сметки на свои приятели и познати в САЩ, Нидерландия, Люксембург, Израел и Русия. Изисквали се свърхусилията на десетки структури в пет държави, за да може за седем седмици да се определят насоките на прехвърлянето на сумите, да се арестуват или макар и временно да се задържат редица лица при опитите им да получат остатъците от сумите (наличието на престъпен сговор било доказано много, много по-късно) и да се “измъкне” самия хакер зад пределите на Русия, в която по това време не съществували юридически основания за прекратяването на дейността му, във Великобритания. Там той бил арестуван и осъден на недълъг срок.

Цели “гроздове” от мошеничества

Тук, наред с посочените примери за разкриване на машинации, могат да бъдат посочени също и други вече широко използвани “номера”, специфични за новия век – такива, като измами при съвместното използване на ЕИМ, създаването на фиктивни висши учебни заведения, извършването на цели “гроздове” от мошенничества при употребата на Интернет, използването на несъществуващи издателства, които събират милионни суми за публикацията на реклами, и разпространената практика за получаването на кредити в търговските банки чрез залагането на фалшиви ценности и метали и дори на произведения на изкуствата…

По отношение на произведенията на изкуството Интерпол започва да създава своя база от данни още от края на 40-те години на XX век и днес тя е представена от 15 хиляди сведения за предмети, откраднати в различни държави или иззети от полицията при неустановени собственици. Годишно се пускат приблизително 250 издирвателни листа с описанието на 800-1000 предмета. Два пъти в годината се пускат специални постери с информация за 6-те най-ценни предмета на изкуството, похитени през годината.

200 черни сандъка произвеждат… пари

Обекти на атака в света са не само най-големите финансови възли. Много разпространена е практиката за фалшификацията на редица електронни документи, включително и на телефонните фонокарти. През 1996 г. специалистите от концерна “Сименс” разработили т.нар. еврочип – специално електронно устройство, което се предполагало, че ще изключи възможността от фалшифицирането, презареждането и незаконното използване на фонокарти. Така било само около една година; след това група холандски майстори-хакери разработили специално устройство, което могло да зарежда отново използваната карта, при това – нееднократно. Компактният прибор, наричан от майсторите “черен сандък”, доскоро струвал около 10-12 хиляди дойчемарки и можел за един ден при умела експлоатация да презареди фонокартите приблизително на една трета от стойността им. По данни на полицията, в Германия са конфискувани 17 “черни сандъка”, а са работили, съдейки по резултатите – неполучената печалба, не по-малко от 200.

Interpol headquarters, Lyon, France.

Цените на използваните фонокарти (те се произвеждат в стотици образци не само в различните държави-членки на ООН, но и в отделни региони, и съществува цял пазар или борса на обмяна между колекционерите) скочили от 30 пфенига до 5-7 марки. По такъв начин възникнал цял пазар на вторични фонокарти, мобилни и управлявани, и мошенниците организирали бързо, за няколко часа, прехвърляне на “суровината” в градовете към нелегалните “дилъри”, при които се появили допълнителни потребители. Те са преди всичко гастарбайтери и нелегални имигранти. Само годишната загуба на “Дойче телеком” през миналата година надхвърля 100 милиона дойчемарки…

Светът е решил да се справи

Наркотиците,икономическите престъпления, нелегалната имиграция, престъпленията с документи и пари, търговията с хора, организираните престъпни групи, контрабандата и прането на пари това е само част от дейността на Интерпол. И още: кражбите на парични средства и ценни книжа, прането на парите, нарушенията на валутното законодателство и др. Огромно внимание се отделя на борбата с тероризма и на нелегалната продажба на оръжие и боеприпаси.

79th INTERPOL General Assembly – Doha, Qatar – 8-11 November 2010


И все пак през XXI век Интерпол вече има и свои конкуренти – бяха създадени няколко специални могъщи международни организации с широки пълномощия. В много от операциите им вземат участие и специалисти от Интерпол. Сред тези организации могат да бъдат отделени:
Групата “Треви” – европейски център за борба с тероризма. Тя е създадена през 1972 г. от Европейския съвет на министрите за организиране на борбата с тероризма в държавите от Европейската общност. В момента се определя като “великолепно съединение на квалифицирани полицейски сили с министерска мощ”;
Организацията ФАТФ, осъществяваща ролята на своеобразен световен аудитор на банковата система, се бори за установяването в банките на режим на “прозрачност” и внимателен контрол на оборота на средствата. Нейно сериозно постижение е частичното премахване на режима на пълна анонимност в банките на Швейцария и някои други страни;
Групата “Егмонт” – неформална организация, в която членуват повече от 30 държави и четири международни организации. Днес това е основната структура, която координира сътрудничеството между различните подразделения на финансовото разузнаване от различни държави;
Организацията “Киловат” – видимата (т.нар. печатна част) на световната разузнавателна общност, обединила се в първите години на XXI век.


Нарастването на броя на организациите говори само за едно – светът е решил да се справи с престъпността, каквото и да му струва това!

Cт. н. с. II ст. Николай Г. Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 191 (4801) from 18th August 2007.

Creative Commons License
„THERE IS NO ESCAPE FROM INTERPOL`S ARMS. THE INTERNATIONAL POLICE ORGANISATION IS SECOND AFTER THE UN ACCORDING TO THE NUMBER OF MEMBER-STATES: 186“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.