– THE WAR OF THE „DESERT FOX“


ВОЙНАТА НА „ПУСТИННАТА ЛИСИЦА“

Как бе създаден Африканския ТВД


След успешната сухопътна кампания на нацистка Германия в Западна Европа, евакуацията на съюзническите войски от европейския континент и капитулацията на Франция, Адолф Хитлер подготвайки своето нахлуване на британските острови, започнал въздушна война срещу Великобритания. Но когато въздушните боеве в английското небе вече отивали към своя край, съюзникът на германския фюрер по Оста – Бенито Мусолини, създал нов театър на военните действия (ТВД) – този път на територията на африканския континент. През септември 1940 г., неговата армия разположена в Либия, която наброявала около половин милион души, нахлула през границите и с Египет. Срещу нея застанал британски военен контингент от 300 000 души, които имали за задача да охраняват региона на Суецкия канал. Отначало настъплението на италианците се развивало доста успешно, но скоро то било спряно – придвижвайки се само на 60 мили в дълбочина, те успяли да създадат само една нова операционна база в района на гр.Сиди Баррани.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел заедно с 15-та танкова дивизия (15th Panzer Division) между Тобрук и Сиди Омар, Либия. 24 ноември 1941 г.

Малко по-късно, британците контраатакували италианските дивизии и нанасяйки им силни насрещни удари, ги отблъснали към Киринайка (източната част на Либия). Успехът на британците довел до падането на градовете Бардиа (на 5 януари) и Тобрук (на 22 януари). Поради тази причина, а и поради неуспешния ход на проточилата се война в Гърция, Бенито Мусолини се принуждава да поиска военна помощ от Хитлер. През януари 1941 г., фюрерът изпраща само 30 самолета от „луфтваффе”, които също така трябвало да прикриват движението на морските конвои, периодически движещи се към северноафриканските пристанища и обратно. На 11 януари 1941 г. Хитлер подписва директивата под № 22 за създаването на заградително съединение (Sperrverband), имащо за цел да окаже помощ на разпадащия се под ударите на съюзниците италиански фронт в Африка


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн от своята щабна кола (Horch Kfz 15 ?) водят разговор с военнослужещи от танковия корпус „Африка“

Ервин Ромел пристига…

Месец по-късно фюрерът изпраща в помощ предоставя на Мусолини т.нар. „Германски африкански корпус” (Deutsches Afrika Korps – DAK), състоящ се от две дивизии – 5-та моторизирана и 15-та танкова дивизия. Малко по-късно, през май 1941 г. за командващ дивизиите от ДАК е бил назначен генерал-майор Ервин Ромел, който трябвало да съдействува в осъществяването на настъпателните италиански операции, т.е. да воюва съвместно с няколкото италиански бронетанкови дивизии, намиращи се в Северна Африка. Отначало, докато се намирал в италианско подчинение (т.е. в подчинение на италианския главнокомандващ Амадей Савойски, герцог Аостски), пред Ервин Ромел се поставяли чисто отбранителни задачи – всъщност той не трябвало да допусне изхвърлянето на италианския съюзник от Африка. Но амбициозният и талантлив германски танков стратег не могъл да се ограничи само с въпросите по осигуряването на отбраната, той бе решил да извади своите съюзници от Оста от легаргията в която били изпаднали…


Северна Африка, Тунис. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн водят разговор с мотопехота, прехвърляща се с пленени американски бронетранспортьори M3. 1942 г.

Когато на 21 февруари 1941 г., Ервин Ромел долетял в Триполи, по всичко личало, че италианците са изгубили своята кампания в Северна Африка. Нещо повече, за по-малко от две седмици британските войски се придвижили на разстояние от 400 мили от своите изходни бази, като успели да овладеят градовете Тобрук, Дерна, столицата на Киренайка – Бенгази, и Ел Агейла. При това били пленени над 130 000 италианци, 1300 оръдия и 400 танка. Без съмнение, британският командващ генерал сър Арчибалд Уейвъл би могъл да овладее и гр.Триполи, но поради продължилата война в Гърция, правителството на Великобритания му отнело един корпус, нещо, което го лишило от настъпателен дух и го принудило да спре настъплението си. В същото време, попадналото в тежко положение италианско командване, се обърнало за помощ към генерал-майор Ервин Ромел, който трябвало с действията на неговия ДАК да не позволи на британците да встъпят в Триполи. Но Ромел по същото време замислил нещо по-голямо.


Северна Африка, в района на Бир Хакейм. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн в щабен бронетранспортьор (Sd.Kfz. 250/3 “Greif”); KBK Lw 7

Той съобщил на върховното германско командване, че няма да позволи на англичаните да влезат в Триполитания. Тъй като англичаните по това време спрели своето настъпление, положението на фронта било относително стабилизирано. В същото време, по настояването на Ервин Ромел, първите части на вермахта, които пристигнали в негова помощ, се разтоварвали от корабите нощно време, само при светлината на специално поставени прожектори, което създало нужната маскировка.


Северна Африка.-Офицери, събрани около щабната карта. От ляво на дясно – Георг фон Бисмарк, Фриц Байерлайн, Ервин Ромел и други офицери от танковия корпус „Африка“.

На 19 март Ромел посетил главната квартира на фюрера. Последният му дал да разбере, че в следващите месеци не се предвижда нанасянето на някакъв решаващ удар, т.е. до юни 1941 г., когато ще бъде завършено комплектуването на две дивизии, по принцип не се предвиждало да започне някакво настъпление. Но Ервин Ромел в противоречие с всички заповеди и инструкции, решил да действува веднага и по друг начин.


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн с щабната си кола (Horch Kfz 15 ?) подминават танк Panzer III от танковия корпус „Африка“

Първи успешни операции

На 31 март 1941 г. частите на от подчинения му ДАК нанасят своя първи удар по британците, като ги отхвърлят от градовете Ел Агейла и Бенгази. В противоречие с дадените му заповеди, той навлиза в Киренайка, като построява дивизиите си в три колони – едната движеща се по шосето, а другите две – направо през пустинята. Голям удар за англичаните се оказва също така пленяването на техни двама генерали – Neame и O`Connor от германски пустинен патрул. Към края на април Ервин Ромел успява да овладее цялата територия на Киренайка, с изключение на Тобрук, който се намирал на границата с Египет. Но настъплението му по-нататък било преустановено, тъй като свършили складираните запаси от бензин. През юни 1941 г., британският командващ Уейвъл, по настояването на британския премиер-министър Уинстън Чърчил, се опитал да контраатакува, но независимо от изпратените му нови 240 британски танка, ходът на операцията излязъл безуспешен. За неуспеха на операцията допринесло и положението, че Великобритания водила по същото време тежки боеве в други части на Африка, в Гърция и в Сирия.


Северна Африка, Тобрук. Двама войници разговарят с генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн. Юни 1942 г.

В този период, произведеният вече в генерал-лейтенант Ервин Ромел, чиито операции предизвиквали небивало удивление у специалистите в целия свят, този път имал в свое подчинение вече танковата група „Африка”, която се състояла от осем дивизии – две германски пехотни, две танкови и четири италиански дивизии (включително „Ariete” и „Trieste”). Неговият авторитет сред подчинените му войски бил огромен. Един офицерите на щаба на експедиционния корпус по-късно записал в дневника си: „Между Ромел и неговите войски се установило такова взаиморазбиране, което не се поддава на никакво логическо обяснение. Това изглеждаше като подарък от небето. Африканският корпус вървеше след своя командващ навсякъде, където той и да ги водеше, независимо от това, че Ромел изисквал от своите подчинени безпрекословно подчинение…” А и самият нов британски командващ сър Клод Окинлек (заместил генерал Уейвъл от 5 юли 1941 г.), предупреждавал своите подчинени, да не възприемат Ромел като някакъв ангел, а като редови германски генерал – мисъл, която не намерила благодатна почва сред тях. Именно в този период той получава своето прозвище „Лисицата на пустинята”.


Северна Африка, Тобрук. Генерал Фриц Байерлайн и генерал-полковник Ервин Ромел оглеждат британски военнопленници. Юни 1942 г.

За да повдигне наново духа в съюзническите войски, на 18 ноември 1941 г., генерал Клод Окинлек предприел ново настъпление на 8-ма британска армия (т.нар. операция „Кръстоносец”), с цел да си възвърне гр.Тобрук. Това настъпление накарало към края на месеца противника да отстъпи, да напусне Бенгази и към 12 януари 1942 г., да принуди страдащият от липсата на гориво Ервин Ромел да заеме новата отбранителна линия в района на Мерза Ел Брега. Но изпълнението на тази операция струвала на британския командващ скъпо – били унищожени 340 танка и дадени 38 000 убити, ранени и пропаднали без вест британски военнослужещи. Нещо повече, в последния момент (на 21 януари1942 г.) войските на Ромел контраатакували противника и успяли да се укрепят на отбранителна линия в района на гр.Газала, намираща се на 30 км западно от Тобрук. Една седмица по-късно от него бил превзет от Бенгази, а няколко дена след това – и Дерна. Така, към края на януари 1942 г., равновесието на фронта било възстановено.


В главната квартира на Ромел. Настъпление към Тобрук. На снимката – генерал-полковник Ервин Ромел, генерал-лейтенант Валтер Неринг и подполковник Фриц Байерлайн. Април, 1942 г.

В първите месеци на 1942 г., Ервин Роммел замисля да осъществи удар по 8-ма британска армия – целяло се тя да бъде разбита, а танковата група „Африка” да излезе в региона на египетската граница. От своя страна, силите на „Оста” трябвало да нанесат удар по остров Малта, като по такъв начин отстранят британската военна заплаха за по-нататъшното снабдяване на Ромел.
Тук е уместно да се отбележи, че войната в Либийската пустиня много рязко се отличавала от другите ТВД. Огромните разстояния създавали сериозни проблеми за снабдяването на войските, липсвали ненавистните от всички подразделения на СС, нямало големи маси от мирно население, като по такъв начин войната придобивала по-скоро рицарски характер. В хода на бойните действия главното значение получила скоростта, а важността на овладяването на територията отстъпила на втори план. Мобилните танкови подразделения просто избирали най-удобното място за сражение и влизали веднага в бой.


Командващият германските въоръжени сили в Северна Африка фелдмаршал Ервин Ромел, заедно със своите помощници. Пустинята, 1942 г.

Настъплението срещу 8-ма британска армия (известно като операция „Венеция”) се оказало върха в осъществяването на стратегическото мислене на немския пълководец. Успехът на операцията бил гарантиран от бързината на вземането от него на решения и от вродените му качества на лидер. Срещу себе си той имал поставена консервативна, тъпа и бавноподвижна британска военно-бюрократична машина, която не успявала да се ориентира навреме.


Северна Африка. Армейския радиорепортьор Гюнтер Халм взима интервю от генерал-фелдмаршал Ервин Ромел. Германски корпус „Африка“, 22 юни 1942 г.

На 26 май 1942 г. танковите екипажи и моторизираната пехота на Ромел отново преминали в настъпление. Неговите 560 танка, от които 240 били с италиански екипажи, успешно атакували 700-те британски танка (200 от тях били от новите американски танкове „Grants” с мощното 75 мм оръдие). На 11 и 12 юни 1942 г. в огромно танково сражение станало южно от гр.Тобрук, англичаните загубили 260 танка, като по такъв начин 8-ма армия се лишила практически от толкова нужната и в момента бронетехника. На 21 юни с.г., талантливият германец внезапно нападнал укрепения гр.Тобрук и го превзема, като в плен попадат повече от 30 000 души. За тази своя победа той получил чина генерал-фелдмаршал и по такъв начин станал най-младият (на 49 години!) генерал-фелдмаршал в германските въоръжени сили.


Северна Африка, Тобрук. Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн с щабната си кола (Horch Kfz 15 ?)

Продължавайки победоносния си ход, Ромел неуморно предвижвал подчинените му дивизии напред – към Александрия. Но на 1 юли авангардните му части се натъкнали на неизвестна преди това укрепена линия между Ел-Аламейн и Кватара, заета от свежи подразделения на отново реформираната 8-ма британска армия. Опитът на Ервин Ромел да премине през линията, излязъл неуспешен – най вече заради мощния артилерийски огън на англичаните. Независимо от започналото английско контранастъпление, при което 9-та австралийска дивизия успяла да излезе към крайбрежието, може да се каже, че като общо 8-ма армия бе отстъпила назад с 300 км и се намирала на7 юли 1941 , рубежа Алам Халфа-Аламейн.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал Фриц Байерлайн.

Началото на края

И все пак тези постоянни боеве на германците и италианците с противника довели до невероятна умора във войските. Ромел не успял да закрепи сериозно своя юнски успех и да получи в ръцете си окончателната победа. През септември 1942 г., периодът в който 8-ма армия получила нови подкрепления, той се опитал да настъпва, но бил разгромен в сражението при Алам Халфа. Британската армия имала вече нов командващ – генерал Монтгомери, а от въздуха армията му била надежно прикривана от Кралските ВВС. От своя страна войските, намиращи се в подчинение на талантливия германски пълководец страдали от липса на гориво, вода и всичко необходимо за продължаването на пътя към Египет.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел

На 22 септември 1942 г., Ервин Ромел, който бил невероятно уморен, излиза в отпуск. По пътя си от Африка до Германия, той се отбива в Рим, където се среща с Бенито Мусолини на когото откровенно разказал за трудностите в Африка. Без резултат останала и срещата му с Хитлер, който не обърнал сериозно внимание на доводите му за изтеглянето на войските от Африка.


Северна Африка.Генерал-полковник Ервин Ромел и генерал-майор Георг фон Бисмарк около бронетранспортьора Sd.Kfz. 250.3 ‘Greif’. 25 юни 1942 г.

В същото време новият британски главнокомандващ в региона – генерал Александър и командващият 8-ма британска армия генерал Монтгомери, след като получили в свое подчинение допълнително 40 000 войници и 300 от новите американски танкове „Шерман”, планират да извършат ново голямо настъпление при Ел Аламейн срещу позициите на обединената германо-италианска военна групировка. На 23 октомври 1942 г. британците преминават в атака, като по такъв начин започват втората битка при Ел-Аламейн, чиято цел била унищожаването на изтощената танкова групировка на Ромел. Завърналият се обратно в Африка, талантлив германски фелдмаршал получил заповед да се отбранява до края, но на 13 ноември англичаните влизат в Тобрук, а през януари 1943 г., генерал Монтгомери заел и Триполи, с падането на който италианците се лишили и от последнатача част от своята колониална империя в Северна и Източна Африка. За Роммел става ясно, че е настъпил последния час. На 8 ноември 1942 г. съюзниците под командването на американския генеряал Дуайт Айзенхауер дебаркират в Тунис. Германският главнокомандващ предложил отново на Хитлер да изведе експедиционния корпус от Африка, но му било отказано, като вместо това получил заповед да атакува противника в Северен Тунис. В средата на февруари 1943 г. немците били разбити при Касеринския проход, а пред май генерал Александър завършил разгрома на германската армия.


Генерал-фелдмаршал Ервин Ромел и италианските танкисти с техните Semovente 75/18
Дата 1942
Източник Deutsches Bundesarchiv (German Federal Archive), Bild 101I-784-0208-17A
Автор Moosmüller

Съдбата на талангливия германски фелдмаршал е трагична. След евакуацията на експедиционния корпус от Африка, той е изпратен в Италия, а по-късно и във Франция, където се присъединява към редиците на антинацистката опозиция. Същевременно работил самостоятелно върху т.нар. „Решение за отбраната на границите на Германия”, въпрос който го вълнувал много – как да се запази територията на довоенна Германия и как да се излезе от войната. Но на 20 юли 1944 г., атентатът срещу Хитлер излиза неуспешен, като арестът и разпитите на останалите живи заговорници веднага разкрили мащабите и намеренията на антинацистката опозиция. Сред тях изплувало и името на Ермин Ромел…

Хитлер се плашил да открито да осъди публично Ромел и поради тази причина дал възможност на фелдмаршала да се отрови. По такъв начин се гарантирала бъдещата неприкосновеност на семейството му. На обществеността било съобщено, че „Лисицата на пустинята” е починал от раните си, получени на Западния фронт. Тези които присъствували на погребението на Ромел по-късно твърдяли, че лицето на мъртвия герой изразявало презрение…

Ст.н.с. Николай Г.Котев, д-р по история

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER   „Българска армия“ („BULGARIAN ARMY“), Sofia, N 12 (23640) from 23 March 2012, p. 16-17.

Creative Commons License
THE WAR OF THE “DESERT FOX” by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

OTHER PHOTOS:



Битката за Ел-Аламейн, Северна Африка. Предвижване на противовъздушно оръдие. Юли 1942 г.


Генерал-полковник Ромел с неговия знаменит щабен автобус “Mammut-Moritz”, наблюдава за придвижванията на танковите части от танковия корпус „Африка“. 25 февруари 1942 г.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел и един немски танк наблюдават за придвижванията на британците в пустинята.


Щабният бронетранспортьор “Greif” на генерал-полковник Ервин Ромел. Закуска от запасите на британската армия. „Американското говеждо никак не е лошо!“


Генерал-фелдмаршал Ервин Ромел и генерал Георг Щумме по време а втората битка за Ел-Аламейн.

Британски изтребител „Китихоук“ П-40 (Kittyhawk P-40), разбил се след сражение над пyстинята Сахара през 1942 г. Така той бе открит през 2012 г.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

– THE BIGGEST TANK BATTLE OF THE SECOND WORLD WAR


НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАНКОВА БИТКА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА

Битката при Курск е една от големите военни операции на съветско-германския Театър на военните действия (ТВД). В нея и от двете страни на различните фронтове в продължение на 50 дни вземат участие общо около 4 милиона военнослужещи, 13000 танка и самоходни оръдия (САУ), 69 000 оръдия и 12000  бойни самолета. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямото танково сражение в историята – това в района на с.Прохоровка.

Генерал-полковник Херман Гот и генерал-фелдмаршал Фриц Ерих фон Манштейн обсъждат направленията на бъдещите удари. 21 юни 1943 г.

Германски генерали работят с карта. Лятото на 1943 г.

Поражението на германските въоръжени сили при Сталинград (1942-1943 г.) и последвалата зимно руско настъпление довели до образуването на издатина, в окупираната от германските войски съветска територия, с ширина около 192 км и дълбочина 120 км, разположена около град Курск. С евентуалното и ликвидиране, Адолф Хитлер и върховното главно командване виждали възможността за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. От гледна точка на съветската военна наука, битката при Курск може да се раздели на два периода – отбранителен (от 5 до 23 юли 1943 г.) и настъпателен (от 12 юли до 23 август 1943 г.) – след овладяването на гр.Харков.

Германският план „Цитадела”

Разработването на своя план за настъпателна операция хитлеристкото командване завършило още през първата половина на април 1943 г. Той получил условното название „Цитадела”, като общият замисъл се свеждал до нанасянето на два насрещни удара в направлението на Курск от района на Орел и на север от района на Харков, като по такъв начин се обкръжат и унищожат съветските войски от Централния и Воронежкия фронт. По-нататък, съдейки от съдържанието на Директивата на Адолф Хитлер, е трябвало да бъде разширен фронта на настъплението и разгромени съветските войски в региона на Донбас. Успехът на тези операции трябвало да послужат и за сигнал към настъпление срещу обкръжения още от 1941 г., но непредаващ се Ленинград.

Германска мотопехота в района на Курската дъга.

Колона от германски танкове Т-III и Т-IV се развpъщат на бойни позиции. 21 юни 1941 г.

За осъществяването на своя замисъл противникът съсредоточава общо около 900 хиляди офицери и войници, около 10 хиляди оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и повече от 2000 самолета. В своите спомени „Изгубените победи“, генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн пише, че само в ударната групировка на Вермахта са били съсредоточени към 3 юли 1943 г., 1081 танка (почти половината от които били от типа Т-III) и 376 самоходно-артилерийски установки. Поради отсъствието на открит Втори фронт в Европа, от територията на Франция и Германия са прехвърлени в района южно от Орел и северно от Харков допълнително 5 пехотни дивизии. Голямо внимание било отделено и по съсредоточаването на танковите съединения и насищането им с нова техника – танкове „Тигър”, „Пантера”, самоходни оръдия „Фердинанд”. Една от ударните групировки, състояща се от 9-та германска армия от групата армии „Център” се намирала в района южно от гр.Орел, като ръководството било поето лично от генерал-фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“.  Настъплението в южна посока е поето от Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Тук, ударната групировка включвала 4-а танкова армия и оперативната група „Кемпф” от групата армии „Юг”, разположена в района северно от гр.Харков. Срещу западния фас на издатината пък е била развърната на предни позиции 2-ра германска армия, влизаща в състава на групата армии „Център”.

 Екипажът на германски тежък танк VI “Tiger I” попълва боезапаса си с 88 мм снаряди.

Районът на гр. Курск. Германски войници с тежко оръдие.

Ето как описва в своите „Спомени на войника” германският танков стратег Хайнц Гудериан вземането от Адолф Хитлер на решението за настъплението в региона на Курск:

„… Аз завърших с въпрос: „защо вие искате да започнете настъпление на изток имено през тази година?” Тук в разговора се намеси Кайтел: „Ние трябва да започнем настъпление от политически съображения”. Аз възразих: „Вие мислите, че хората знаят къде се намира Курск? На света е съвсем безразлично, намира ли се Курск в нашите ръце или не. Аз повтарям своя въпрос: „Защо вие искате да започнете настъпление на изток имено през тази година?” Хитлер отговорил на това буквално следното: „Вие сте съвсем прав. При мисълта за това настъпление, започва да ме боли корема…”

SS дивизията “Das Reich”, въоръжена с танкове VI “Tiger I” се движи по направлението на региона на гр.Курск. Юни 1943 г.

Колона от германски танкове Т-III. Краят на юни-началото на юли 1943 г.   

Съветската стратегия и план

Съветското командване също се подготвяло към воденето на активни бойни действия. Ставката на върховното командване предвиждала в бъдещата летно-есенна кампания през 1943 г. да разгроми групите армии „Център” и „Юг”, Да освободи по-голямата част от Украйна, региона на Донбаския басейн, източните части на Белорусия и да излезе на линията  – Смоленск, река Сож, средното и източното течение на река Днепър. В бъдещото настъпление трябвало да вземат участие войските от Брянския, Централния (с командващ генерал Константин Рокосовски), Воронежкия (с командващ генерал Николай Ватутин), Степния фронт (с командващ генерал Иван Конев), а така също и лявото крило на Западния фронт и част от силите на възловия Югозападен фронт. Главните усилия на удара трябвало да се съсредоточат в югозападно направление с цел последващия разгром на германските въоръжени сили, разположени в региона на гр.Орел и гр.Харков и на Курската дъга. Бъдещата операция се подготвяла с особена щателност от съветския Генерален щаб, военните съвети и щабовете на съответните фронтове.

Съветска противотанкова батарея с оръдия ЗИС-3 на предни позиции.

Група съветски сапьори поставя противотанкови мини на танкоопасните направления.

На 8 април 1943 г. Георгий К.Жуков, намиращ се по заповед на Върховната Ставка на съветското командане в района на Курската издатина, съобщил за своите съобръжения относно замисъла за предстоящите действия на съветските войски на Върховния главнокомандващ маршал Сталин. Неговите думи били следните: „По-добре е да измъчим противника с нашата отбрана, да унищожим танковете му, а след това, въвеждайки свежи резерви да преминем в общо настъпление и окончателно да унищожим основната групировка на противника“. Тези съобръжения били възприети единодушно от съветския генералитет, като силна подкрепа Георгий К.Жуков получил от А.М.Василевски.

„Тигри“ от състава на 503-ти германски батальон тежки танкове, изпратени в района на Курската дъга.

“Операция “Цидател”. Танкисти от SS дивизия “Das Reich”, с танкове V Panther, се развръщат за атака.

За първи път от започването на войната, съветските въоръжени сили успяват да създадат такава мощна и огромна в своята дълбочина отбрана. По такъв начин, съветските войски били напълно готови да отразят мощните удари срещу тях.

Въоръжение и човешки ресурси.

За своето настъпление в региона на Курската дъга германското командване  съсредоточава  50 от най-боеспособните си дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани), 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, съсредоточени на Курското направление, наброявали 900 000 офицери и войници, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. По своя замисъл, след привършването на операцията „Цитадела”, трябвало да се проведе операцията „Пантера”, според която трябвало да бъдат разгромени основните сили на Юго-Западния фронт.

Взривен с пряко попадение на съветски снаряд танк V Panther

Есесовци скачат от бронетранспортьори

Но „Тигрите“ на конструктора Порше, които трябвало да отворят широка бреш в съветската отбрана имали един голям недостатък – те нямали картечници. И този недостатък веднага се отразил върху настъпателния порив на германците. Генерал Хайнц Гудериан открито признава в спомените си: „90-те танка „Тигър“ на фирмата Порше, използвани в армията на Модел, също показаха, че те не съответствуват на изискванията на близкия бой; тези танкове, както се оказало не били снабдени дори с нужното количество боеприпаси. Положението се изострило още и от това, че те нямали картечници и затова, когато навлизали в отбранителните позиции на противника, буквално трябвало да стрелят от оръдията по врабци. Те не успяли нито да унищожат, нито да подавят пехотните огневи точки и картечните гнезда на противника, за да дадат възможност да се придвижи своята пехота. Към руските артилерийски позиции те излезнали сами, без пехотата…“

Германски войници изваждат свой танкист от унищожен танк.

Есесовци се подготвят за атака.

В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения те били в състав от 8 отбранителни полоси и с дълбочина от 300 км. В началото на юли на Курската дъга, войските от Централния и Воронежкия фронт наброявали 1336 хиляди човека, повече от 19 хиляди оръдия и минохвъргачки, над  3400 танка и самоходни оръдия и около 2200 самолета. В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада.

Подготовката на съветски ротен опорен пункт на Курската дъга.

Советски пехотинци, унищожили германски танк PzKpfw. VI «Тигр» на Курската дуга

За нарушаването на работата на терманския тил е проведена и операцията „Релсова война”. За извършването и са привлечени над 100 хиляди партизани, които успяват да унищожат над 200 хиляди релси в тиловите райони на групите армии „Център” и „Север”. Украинските партизани също дават своя принос – те успяват да парализират работата на 26 големи железопътни възли в тила на групата армии „Юг”.

Съветска танкова колона се придвижва към рубежа за атака.

Съветски артилеристи преминават на по-предни позиции.

Военни действия

Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км. Главният удар на германското командване бил нанесен по направлението Малоархангелск – Олховатка – Гнилец. По такъв начин то трябвало да стигне покрайнините на Курск по най-краткия път. Но германските войски не успяли да сломят 13-а Съветска армия, макар че срещу нейната отбрана били хвърлени в бой до 500 танка, в това число и тежките „Тигър”. Съветските войски не били дезориентирани и от широкия фронт на германското командване. Отстъплението на съветските войски на нови отбранителни позиции било организирано отлично.

На 6 юли противникът наново подновил своето настъпление по всички настъпления. На обоянското направление то нееднократно хвърляло в атаки от 150 до 400 танка, но всеки път срещало мощният огън на съветската пехота, артилерия и танкове. Чак към края на деня то успяло да се вклини във втората полоса на отбраната.

На 12 юли настъпил решаващият прелом в сражението за Курск. В битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На същата дата германската армия преминава към отбрана.  По заповед на Ставката на ВГК, войските на Западния и Брянския фронт преминали в настъпление на орловското направление. Германското командване било принудено да се откаже от своите настъпателни планове и на 16 юли започнало на изтегля войските си на изходни позиции. На 12 юли войските на Воронежкия (а от 18 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски до изходното им положение, и успяват да излязат на старите си позиции към 23 юли 1943 г.  На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли нацистките войски отстъпват гр.Орел, който е освободен окончателно  на 5 август.

В резултат на контранастъплението, войските от Червената армия се придвижват на 140 км на запад и създават условия за общо настъпление за освобождаване на окупираната територия на Украйна.

Значение

Провалът на хитлеристката операция „Цитадела” било ясен знак, че нацистка Германия не може да продължи по-нататък своята агресия. Поради това, днес абсолютно всички историци и военни специалисти признават, че преломът във Втората световна война е настъпил точно при сражението на Курската дъга. И имено благодарение на него станало възможно успешното дебаркиране на англо-американските войски в Италия, поради факта, че германското командване бе принудено спешно да прехвърля своите резерви от Западния ТВД на Източния ТВД. Психически духът на германския войник, офицер и генерал бил окончателно пречупен имено тогава – в безкрайните степи около Курск, им е била отнета  стратегическата инициатива и заличено желанието за реванш след катастрофата при Сталинград.

Заедно с това, резултатите от Курската битка изострили кризата и противоречията вътре в самия хитлеро-фашистки блок.

И така, на 23 август 1943 г. (понеделник), завършила една от най-голямите битки на Втората световна война. Войските от съветските фронтове със своите съвместни усилия успяли да разгромят 30 елитни хитлеристки дивизии, а вермахта изгубил около 500 хиляди офицери и войници, 3 хиляди оръдия, 1,5 танка и САУ и повече от 3,7 хиляди бойни самолета.  Само по време на съветското контранастъпление, съветската авиация извършила около 117 хиляди самолетоизлитания, при което били свалени 2,1 бойни самолета от луфтвафе и 145 от тях – унищожени на самите летища.

Замполитът на 129-а Отделна танкова бригада, Героят на Съветския Съюз полковник А.В.Котцов  връчва на младши лейтенант Н.М.Михайлов орден „Красная Звезда“.

Колона от германски военнопленници след сражението при Курската дъга.

За проявен героизъм по време на боевете на Курската дъга, повече от 100 хиляди войници, сержанти, офицери и генерали били наградени с ордени и медали, а 180 от тях получиха и званието Герой на Съветския съюз.

Няколко мнения за битката…

Генерал-полковник Хайнц Гудериан: „В резултат на провала на настъплението „Цитадела“ ние претърпяхме решително поражение. Бронетанковите войски, попълнени с такъв голям труд, заради голямите загуби в хора и техника за дълго време бяха излезли от строя. Тяхното своевременно възстановяване за воденето на отбранителни действия на Източния фронт, а също така за организирането на отбраната на запад в случай на десант, който съюзниците заплашваха да направят следващата пролет, беше поставено под въпрос. Естествено е, че руснаците побързаха да използват своя успех. И повече на Източния фронт нямаше спокойни дни. Инициативата напълно преминала към противника“.

Командирът на танк, лейтенант Б.В. Смелов показыва отвора в купола на немски танк „Тигър“ уцелен от неговия екипаж, на лейтенант Лихнякевич (унищожил в последния бой 2 немски танка). Тази пробоина е направена от обикновен бронебоен снаряд от 76-миллиметрово танково оръдие.

Генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн: „Пролетта на 1943 г. Източният фронт преминал под знака на подготовката към операцията „Цитадела“. Това беше последният опит да съхраним нашата инициатива на изток. С нейния неуспех, равнозначен на провал, инициативата окончателно преминала към съветската страна. Затова операцията „Цитадела“ се явява решаващ, повратен пункт на войната на Източния фронт, и стратегическите основи, върху които е била изградена операцията, а така също и причините, поради които тя се провалила, заслужават разглеждането им“.

Германска САУ «Фердинанд» от състава на 653-ти батальон, разрушена от вътрешен взрив. Курската дъга, полосата за отбрана на 70-а армия, лятото на 1943 г.

Генерал от пехотата Курт фон Типелскирх: „Несполучливото настъпление, което трябвало да „даде в ръцете на немците инициативата за пролетта и лятото“, завърши с това, че инициативата сега окончателно и при тежки обстоятелства преминала в ръцете на противника, а наличните в германската армия крупни резерви се оказали ако не изразходвани, то все пак значително отслабени. Беше нужно почти три месеца, за да се изтеглят немските войски от южния и централния фронт, претърпяли голями неуспехи и поражения, на нов отбранителен рубеж по Днепър“.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
THE BIGGEST TANK BATTLE OF THE SECOND WORLD WAR by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

Гренадири от СС танковата дивизия «Мъртвешка глава» върху бронята на танк по време на Курската битка.

Танкисти от СС танковата дивия „Дас Райх“ пред техния танк Т-III. Курската дъга, юли 1943 г.

Рота американски танкове М3с «Генерал Ли», доставени в СССР по програмата „ленд-лиз“, се придвижват към предния край на отбраната на съветската 6-й гвардейска армия. Юли 1943 г.

Курската дъга, юли 1943 г. На фотографията – унищожен немски среден танк  PzKpfw IV (модификация H или G).

В боевете около гр. Орел загива артилериста сержант Николай Михайлович Хитрих. Отразявайки атаката на противника, съветският воин унищожил 6 немски танка, от тях 3 – „Тигър“. Когато отбива атаката на германците и съветските войски преминали в контранастъпление, Хитрих заменя излязналия от строя командир и унищожава взвод немска пехота. Награден е с орден „Отечествена война“ 2 степен. В гвардейската Ордена Ленин изтребителна противотанкова бригада, където е служил гвардейския сержант Николай Хитрих е пристигнало семейството на героя – жена му Анна Николаевна и децата му Володя и Зоя.

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001