– THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE


ИЗВЪНЗЕМНИТЕ – ГОСТИ „ОТ НИКЪДЕ”? КАКВО ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ ПРЕЗ ХХІ ВЕК НИКОЙ НЕ ЗНАЕ, НО ЧЕ СРЕЩИТЕ С НЛО ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ, ТОВА Е СИГУРНО.

ЕДИН ТОЛКОВА ЗАГАДЪЧЕН СВЯТ…..

Светът, в който живеем, постоянно ни сюрпризира с проблеми, които чакат своя анализ. Един от тях е и проблемът за т.нар. UFO (Unidentified Flying Objects) – неидентифицирани летящи обекти или съкратено казано НЛО-та. Науката малко е напреднала тук, но затова пък се появил терминът “уфология”, получил международно признание и използван от нашите и чуждите учени при обяснението на различните осъществени фактори за нахлуването в земния живот на някакво ДРУГО начало.

Паника в САЩ – НЛО-та, тайни, тайни и тайни.

Първите документални свидетелства за съществуването на НЛО-та са още от периода на Втората световна война. След обстрелването от 37-а бригада на американските ПВО на дискообразни тела през февруари 1942 г., започват да се появяват многочислени свидетелства на американски пилоти за срещите им с различни НЛО-та над територията на Германия. Но истинският бум започва на 7 юли 1947 г., след нашумялия Розуелски случай, при който е открита катастрофирала летящ диск и телата на няколко хуманоиди. След катастрофата, останките от авариралия летящ диск и телата на хуманоидте са прехвърлени в базата на ВВС на САЩ “Райт Патерсън” и поместени в т.нар. корпус 18а.

Непосредствено след този случай било поставено началото на официален проект на ВВС на САЩ (т.нар. Проект “Синя книга”) по разследването на новите случаи за появата на НЛО-та, който се провеждал от 1952 до 1969 г. Първият негов ръководител бил капитан Едуард Дж.Рупелт. В проекта са събрани приблизително 700 необясними съобщения за забелязани НЛО-та, към момента на закриването на проекта през 1969 г. , започвайки от описания на летящи обекти, дадени още в края на юни 1947 г. За отбелязване е, че тези случаи са подбрани измежду хиляди, десетки хиляди описания на наблюдения, срещи и т.н. Създадените във връзка с това ръководни органи за контрол – такива като Управлението за специални разследвания на ВВС на САЩ (AFOCI), Разузнавателното ведомство на ВМС на САЩ (ONI), армейската служба за сигурност (ASA), Центъра за въздушно техническо разузнаване (ATIC) и др., много внимателно събират, систематизират и анализират всички появи и срещи с НЛО-та, не само на територията на САЩ, но и в други държави – такива, като СССР, Норвегия, Швеция, Мароко и др. Както става известно след разсекретяването на документалноата база, започнато през 1994 г. съществували и други проекти освен “Синята книга” – такива като проектът “Знак”, “Грудж” и др. Американските експерти, които са ръководени от генерал-майор Чарлз П.Кейбъл, полковник Хауърд Маккой, подполковник Дойл Риза, американските учени д-р Линкълн Лапас, д-р фон Карман и др., имат в своето разпореждане десетки показания на надежни и достоверни свидетелства, включително и на такива от офицери от ВВС на САЩ. В периода от 1047 г. до 1980 г. са открити осанките на 12 паднали на територията на САЩ и на 16 в други държави НЛО-та – повечето от които във формата на дискове. В резултат на анализите на описанията за извършени наблюдения на НЛО-та, в продължение на няколкото десетилетия, се стига до следните внимателни и много важните изводи:

– апаратите, имащи дискообразна форма могат да летят.

– Това са ръкотворни летателни апарати, а не природни феномени. Някои от свидетелствата са толкова подробни, че не могат да бъдат отнесени към категорията на “зрителните разстройства” или към синдрома на “следвоенната психоза”.

– Летящите дискове имат чужд произход

– Тези летящи обекти имат извънземен произход.

– Те са сериозно доказателство за реалността на летящите дискове

– Появата им в атмосферата на Земята става през регулярни интервали от време

– Полетите им са преди всичко над секретни военни обекти, свързани с разработката на термоядреното оръжие – такива като военния атомен полигон в Ню Мексико, военните обекти в Албукерк, около Лас-Вегас, фабриката по производство на обогатен уран за атомни бомби в Савана-Ривер и др.

– Отсъствието на звук, независимо от високата скорост е една от постоянните особености на летящите дискове.

– Те могат да стават невидими.

В резултат на многогодишните изследвания в САЩ, в процентно отношение срещаните форми на НЛО-тата могат да се подразделят както следва: летящи дискове (чинии, имащи диаметър от 17 до 30 м) – 13%, летящи обекти с сферична и елиптическа форма, включително на огнени кълба, съставени от отделни квазиметалически мрежовидни елементи – 43%, обекти с цилиндрична форма – 6%, крилати обекти с формата на “пури”, дирижабли, торпеда и др.,– 3%, обекти, чиято форма се отличава от гореизброените – тип “зелени лещи”, “паралелепипеди”, проециращи възможностите на други светове – 32%.

Днес в САЩ са създадени много центрове по изучаването на проблемите на НЛО. Един от тях е и Центърът за изследването на НЛО “Дж.Алън Хайнек”, създаден през 1973 г. Много от материалите свързани с изследванията на НЛО вече са разсекретени. Така например в Центъра “Дж.Алън Хайнек” към 1980 г. са получени и систематизирани около 75 хиляди съобщения, постъпили от 133 държави и са събрани около 12 хиляди фотографии. Сред свидетелите за съществуването на НЛО-тата е също така и бъдещият президент на САЩ, губернаторът Джими Картър, който по време на президентската си кампания от 1976 г. съобщава че е видял НЛО в щата Джорджия през 1973 г. Нещо повече, днес е известно, че в щата Невада, дори е изградена т.нар. “Зона 51”, където с нарастващи темпове се водят научни изследвания, по изграждането на контакти с представителите на другите светове. Дали ще се оправдаят очакванията за контакти с тях – никой не знае.

Изгубените тайни.

Както стана известно напоследък, в годините на Втората световна война, в нацистка Германия съществувала програма за създаването на “летящи дискове”. Независимо от ниското ниво на технологиите, фактът за съществуването на подобен план не буди съмнение. В проекта за създаването на “летящи дискове” взема участие австрийския учен Виктор Шаубергер, като ръководството е поето от доктор Рихард Мите. В същото време започва работа по аналогичен проект и офицерът-авиоконструктор Рудолф Шривер. Първият модел т.нар. “летящо колело”, построен от Шривер имал височина около 1,8 метра и бил с дистанционно управление. След показването му на представителите на германските ВВС, германският учен получил разрешение да създаде в заводите на “БМВ” пълномащабен пилотиран модел. Неговият проект е известен като “Марк І”. По-късно Шривер, съвместно с група авиоконструктори започват работа и по реализацията на проекта “Марк ІІ” – диск с височина около 2 метра и с диаметър от шест метра, с пресечен корпус и капковидна кабина за пилота. През пролетта на 1943 г. “Марк ІІ” бил готов за първото изпитание, но той успял да се откъсне от земната повърхност на един метър и да прелети само 300 метра. Отстранявайки дефектите, Шривер създава и един модернизиран вариант – “Марк ІІІ”. С напредването на войната, на Шривер е предложено да започне рарзработването на нов “летящ диск”, но този път под ръководството на инженера-конструктор Рихард Мите, един от разработчиците на ракетите “Фау-2” По своята конфигурация, “летящия диск” на Мите, се отличавал принципиално от диска, създаден от Шривер. Тя имала диаметър около девет метра, и се състояла от широко колело, което се въртяло около куполообразна кабина. По-късно на нея бил монтиран реактивен двигател. Мите успял да конструира два прототипа на своя “Хаунебу”. Паралелно с това Шривер работи и по създаването на нов модел “летящ диск” известен като “Марк ІV”, който през зимата на 1945 г. се вдига във въздуха и прелетява разстоянието от 120 метра.

В последните месеци на войната Мите и Шривер конструират нов модел на “летящ диск”, известен като “Хаунебу Марк V”, който по своята мощност не отстъпвал на четири “Юнкерса” взети заедно. Първите изпитания се провели на 14 февруари 1945 г., и са ръководени от самия Шривер. По сведения на един очевидец – Георг Клайн, отпечатени в един от швейцарските вестници, – дискът за три минути набрал височина от 13 хиляди метра и развил скорост, превишаваща скоростта на звука.

Съдбата на прототипите днес е изяснена. В едно интервю, дадено от Шривер през 1952 г., всички прототипи на “Марк” и на “Хаунебу” са били унищожени по време на настъплението на съветската армия на територията на Германия. За последния модел – “Хаунебу-Марк V”, се предполага, че е взривен по заповед на СС, а документацията е скрита някъде в едно от подземните хранилища с тенденцията, моделът да бъде възстановен по-късно. За съжаление документацията не е открита и до днес.

Академик Александров: “Ние не можем повече да игнорираме съществуването на НЛО”.

Много са случаите за срещи на НЛО-та и та територията на бившия СССР. Особено внимание се обръщало, както и в САЩ, на авариралите неиндетифицирани летящи обекти, като достоверно доказателство на тяхното съществуване.

Така например на 29 януари 1966 в района на гр.Далнегорск, Приморския край, катастрофира светещо кълбо с диаметър около 2 метра. Започналия на мястото на падането на НЛО-то пожар продължил около един час. Изводът от изследването на откритите остатъци е: “без съмнение това е образец не на природен или земен произход, а производно на много висока технология”. За това, колко са разнообразени формите на този неизвестен и трудновъзприеман за нас нахлуващ “от никъде” свят говори и следният случай от 8 октомври 1990 г., станал в района на гр.Грозни, Кавказ. Тогава от пилота на вдигнат във въздуха съветски изтребител са наблюдавани два обекта с формата на “пури”, летящи на огромна скорост една след друга, като размерите на една от “Пурите” била около 400 метра, а на втората – почти 2 километра. Подобни НЛО-та са наблюдавани през 1976 г. в селото Сосенки около Москва, през 1981 г. около гр.Мичуринск, през 1985 в Гьок-Тепе, Туркменистанската ССР и др.

По някой път НЛО-та могат да станат и опасни – така например, на 17 февруари 1985 г., в Карелия, на железопътната линия между Имант-Езеро – Нови Пески, летящ диск, заставайки пред електровоза, теглил влакова композиция имаща 280 оси, като не позволявал на машинистите да използват спирачките. И още един пример, който демонстрирал опасните за жителите на Земята, възможности на “гостите”. На 13 септември 1990 г. над територията на базата за далечно радиолокационно откриване около гр. Самара (тогава гр.Куибишев) се появо триъгълно НЛО. Пускаики в направлението на станцията три свои лъча, то срязва петнадесетметрова антена, като я разстопява.

НЛО-тата се срещат и на други места.

Забелязано е, че освен с посещениято на военни обекти, НЛО-та се срещат най-често в районите на старите кристалистически щитове на Земята – в Бразилия, Южна Африка, на Урал, в Сибир, Източен Казахстан и др.

Много добре е описана катастрофата на НЛО (с формата на светещ цилиндър, с конусообразна предна част), която станала около миньорското селище Ла-Мармара, в провинция Тариха, в Боливия. Прелетявайки на 90 метра височина над селището, той се удря в склона на планината Ел-Тайре. Светлината от взрива била видяна на 150 км от местопроизшествието, а въздушната вълна счупва стъклата на прозорците на разстояние от 70 км. В планината е изровена дупка с дължина от 1500 и дълбочина около 400 м. Пораженията са като при извършен тактическия ядрен удар, с тази разлика че тук липсвал съпътстващия, повишен радиационен фон. Веднага след произшествието, влизането в територията на района е забранено, като специална комисия открива деформирания корпус на цилиндъра. С помощта на транспортни вертолети той е вдигнат и преместен на едно от боливийските летища, от където с транспортен самолет “Херкулес-130”, е изпратен за по-нататъшни изследвания на територията на САЩ.

В Южноафриканската република също са отбелязани много случаи на контакти с НЛО-та. Така например на 7 май 1989 г. в резултат на атака, извършена с експериментално бордно лазерно оръдие “Тор-2” на изтребител “Мираж Ф11С, е свален в централната част на пустинята Калахари дискообразен обект имащ сребрист цвят, с диаметър около 18 метра, височина – 8 метра и тегло около 50 тона. Пристигналата на местопроизшествието група южноафрикански военнослужещи измъква от катастрофиралия диск двама живи хуманоиди, които по-късно, по настояването на САЩ са преместени на територията на базата на ВВС на САЩ “Райт-Патерсън” “за осигуряването на по-високо ниво на изследвания”. Преместването станало на 23 юни 1989 г.

Напоследък зачестяват срещите с НЛО-та изплаващи от дълбочините на моретата и океаните. Те като че ли показват нарастналите възможности на техниката на “гостите”. През ноември 1974 г., екипажът на есминеца “Блекбърн” в Индийския океан среща три НЛО-та. Те кръжали около кораба в продължение на 17 минути, след което се скрили под водата. През май 1975 г. 90 члена от екипажа на американския самолетоносач “Франклин Д.Рузвелт”, намирайки се в италиански води, наблюдавал как гигантски сив диск с кръгли илюминатори излетял от водата, направил обиколка над самолетоносача и изчезнал. Но най-красива може би в историята на Уфологията ще остане пробива и излитането през триметров лед на голям сребрист обект. Той като че ли взривил леда, след което излетял във височините и изчезнал. Това било зафиксирано от екипажа на един от ледоразбивачите на НАТО на проведените маневри “Дип фриз” (“Дълбоко замръзване”), в Северна Атлантика. Подобна картина се наблюдавала и на 20 декември 1978 г. в Адриатика, в близост до италианския град Белария. От гиганския извънземен механизъм, който изплувал в продължение на два часа, постоянно излитали летящи дискове, след което заедно изчезнали в нощното небе, без да оставят следа. Снимките от подема от водата на този механизъм и на излитащите дискове са публикувани на 9 януари 1979 г. в италианския илюстрован седмичник “Панорама”.

Какво предстои да срещнем през новия ХХІ век – никой не знае. Но че срещи с НЛО-тата ще продължат, това е сигурно.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Duma“, Sofia, № 94 from 22nd April 2006.

Creative Commons License
„THE ALIENS – GUESTS ‘FROM NOWHERE’? NO ONE KNOWS WHAT IS TO HAPPEN IN 21ST CENTURY. THE SURE THING IS THAT ENCOUNTERS WITH UFO WILL CONTINUE“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0002

IMG_0003

IMG_0004

IMG_0005

– ANTARCTICA. WHETHER THE ENTRANCE TO “AGARTHA” HAS BEEN DISCOVERED ?


ДАЛИ Е ОТКРИТ ВХОДА КЪМ “АГАРТА”?

В краят на месец ноември 2010 г. една новина обиколи световните медии и печатни издания. Изследвайки фотографии на Южния полюс, направени от сателит на НАСА, известният американски киберархеолог Джоузеф Скипър открил неизвестен вход-отвор. Той отивал в дълбочина на Антарктида и се намирал в региона, разположен между американската база Мак Мьордо, самият Южния полюс и руската станция “Восток”.

Сред многото версии, които се допуснаха в месеците след това, била и тази, че това е един от входовете към “Агарта”, митичната нацистка база от годините на Втората световна война, намираща се под ледовете на Антарктида и известна още като “База 211”.

“Агарта” (Agarty, Agartha)? Названието идва от санскритски език, което означава “недостъпен”, “неуязвим”. Думата е символ на легендарна подземна страна. За първи път за нея писал френския мистик Сент-Ив д’Алвейдр в книгата си “Мисията на Индия в Европа и европейската мисия в Азия. Проблема Махатма и неговото решение”. По-късно за съществуването и пише и Фердинанд Осендовски, който в книгата си “И зверовете, и хората и боговете”, използвал сведения на монголските лами, разказвали легендата за подземна страна, която управлявала съдбата на цялото човечество. За традиционното месторазположение на Агарта се смятало региона на Тибет или Хималаите.

Такива странни стели са открити от нацистите в Антактида

Идването на власт на нацистите в Германия през 30-те години на ХХ век, опираща се върху нечовешката “Теория за жизненото пространство”, разработена от Адолф Хитлер, върху идеята за свърхчовеци, развита от престъпните организации на германските НСДАП и СС, продължава оформянето на мистицизма около съществуването на “Агарта”. Германското нацистко ръководство осъществява сериозно подготвена експедиция в района на Хималаите и Тибет, откъдето взема по-късно идеите за съществуването и за свои цели и решава да ги претвори, но този път – в района на Антарктида.

Първи, въпроса за нацистката “База 211” поставя пред световната общественост германския изследовател Ханс-Улрих фон Кранц. На територията на Аржентина, той успял да открие и се срещне с бивш офицер от СС Олаф Вайцзекер, който потвърдил факта за съществуването на базата. Нещо повече – бившият есесовец попаднал за първи път в нея като учен-изследовател през 1938 г., а втория път – вече като беглец след капитулацията на Третия Райх, през 1945 г. Той съобщил също така, че нацисткото ръководство започнало изследването на ледения континент през 1938 г., когато германски разузнавателни самолети успяли да заснемат от въздуха голяма част от територията му, а също така и да открият оазиси с топли езера, свободни от снежна покривка и покрити с оскъдна растителност. Нацистките изследователи дори успяли да открият руините на два древни града там. Тези открития били веднага засекретени, тъй като щели да обърнат наопаки световните научни представи за Антарктида, като мъртъв и вечно студен континент.

Но най-интересното се оказало не на повърхността на Антарктида а под нея. Тъй като водата в морето на Амундсен (разположено приблизително между 100° и 123° западна дължина) се оказала с няколко градуса по Целзий по-топла. За изследването на това природно явление по лична заповед на фюрера били изпратени няколко германски подводни лодки. При изследването на крайбрежието на континента една от тях успяла да се вмъкне в система от пещери, свързани една с друга, и имащи пресни води, които били толкова топли, че е било възможно човек дори да се изкъпе. В други пещери пък, било толкова сухо, че могло да се пригодят за живеене. В някои от тях дори личали следите от древна човешка дейност – релефи на стените и имало изсечени каменни стъпала. Тогава и възникнала идеята за създаването на нацистката “База 211”.

Така изглежда корицата на личната секретна тетрадка на шандартенфюрера от СС Вилхелм Волф. Към тази папка има съпроводително писмо отново до Меркулов. В него пише: „Изпращам Ви секретна тетрадка с текстовете на конспектирани заповеди на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Германия Адолф Хитлер „СC за подбора сред военнослужещите от Вермахта, Луфтвафе, военноморските сили „СC за кандидати за изпращане в Антарктида“. Тетрадката с конспектите на заповедите принадлежи на полковника от Вермахта Вилхелм Волф, когото органите на „СМЕРШ“ понастоящем издирват. Тетрадката е открита сред архивните документи на Върховното командване на Вермахта в гр.Пирна, около Дрезден“.

Извадка от тетрадката на шандартенфюрера от СС В.Волф, с конспекти на текстове на секретни заповеди на Адолф Хитлер

Адолф Хитлер дал заповед за създаването и строителството на няколко подземни градове, върху територията на Антарктида, наречена Нова Швабия, чиято сталица трябвало да стане град Ассен. Нещо повече, той самият вярвал в една древна арийска теория, че земята е куха, и че в нея може да има земи и цивилизации, които дори да ни превъзхождат по развитие. Естествено, това негово вярване противоречало на истинската научна мисъл, която отдавна доказала че планетата ни има цялостна кора, мантия и ядро.

В периода от 1938 до 1941 г. германски транспортни подводни лодки започнали да преминават през цялия Атлантически океан и да прехвърлят запаси от продоволствие, дрехи, оръжие, боеприпаси, медикаменти, геоложко оборудване, релси, траверси, вагонетки и всичко нужно за създаването на тунели. Естествено, по-лесно е било всичко това да бъде закупено от близките латиноамерикански държави, но Втората световна война навлязла в такъв период, в който това станало невъзможно.

Това са германските вербовчици, които са набирали много тайно доброволци за базата „211“ в Антарктида.

По сведения на самия Ханс-Улрих фон Кранц, през 1941 г. населението на подземния обект в Антарктида достигнало цифрата от приблизително десет хиляди души. Там били построени и работили и няколко металургични и машиностроителни предприятия. През 1943 г. в карстовите пещери била завършено строителството на специална верф за извършването на авариен ремонт на германските подводни лодки. “Мащабите на предприятията били такива, че без много труд е могло да се създаде строителството на нови подводни лодки” – споменава фон Кранц.

Личния състав на германската експедиция 1938-1939 г.

През 1945 г. базата става едно от местата където успяват да се скрият от международното правосъдие избягалите нацисти, а така също и пункт за прехвърляне на безопасни места на много от “мозъците” на Райха – биолози, специалисти по самолетостроене, ракетна техника, ядерна физика и т.н. Нещо повече, след капитулацията на Третия райх, се оказва че в неизвестни направления са изчезнали част от германските субмарини, при това от последните модели. Те така и не били открити – нито на дъното, нито в океанските и морските пристанища…. Но е известно едно нещо – че са отплавали в южно направление.

Карта на Нова Швабия (германска експедиция 1938-1939 г.)

Агарта с „Град Ассен“ (личен архив на Адолф Хитлер)

С настъпването на студената война в света нарастнал и интереса към Антарктида. През 1947 г. за крайбежието на Нова Швабия отплавала американска военноморска експедиция в състав от 14 кораба и с 20 самолети, подготвени за действия в полярни условия. Тази операция по издирването на местоположението на германската “База-211” била известна във военните среди под кодовото название “Висок скок”, скок който на практика се оказал не толкова голям. Експедицията завършила неуспешно, били дадени многобройни човешки загуби, един кораб бил взривен и загубен, а информацията за нея е засекретена в САЩ и до днес.

Следващите загуби дала експедицията на известния френски океанограф Жак-Ив Кусто. През 1973 г. експедицията, ръководена от него, заедно с кораба “Калисто” се насочила за изследването на Земята на Дронинг Мод, а неофициално – за издирването на месторазположението на “Базата 211”. Френските квалангисти успяли да открият подводен вход в подземните пещери, но малко по-късно всичките пет души, които влезли отново в един от подводните тунели, изчезнали завинаги. Експедицията спешно била прекратена.

Справка на Първо управление на НКГБ за германските колонии на островите в Тихия и Атлантическия океан (по линия „А“)

Трети, пострадали съветските полярници. В края на 70-те години била изпратена съветска експедиция в Антарктида която по данни от авиационни снимки трябвало да провери за наличието на оазиси, свободни от ледена покривка. Но в един от оазисите, членове на експедицията съвсем случайно откриват шахта, с вход водещ в дълбочина на земята. Но в момента на влизането в подземието избухва мощен експлозив и трима души от състава и загиват. А няколко дни по-късно изчезват безследно и останалите членове на експедицията…

След това, настъпва затишие, но лъжливо затишие…

Като че ли интересът към “База 211” е сведен в световната общественост на нула. Но на практика това не е така – в района на Нова Швабия е създадена мощна съветска (днес руска) изследователска база “Новолазеровская”, със състав от повече от хиляда души. В съседство до нея от 1981 г. пък бе развърната изследователска станция “Георг фон Ноймайер”на ГДР… Днес последната е заменена от германските изследователски станции “Ноймайер-2”, а през 2008 г. започна строителството и на базата “Ноймайер-3” с площ от 3300 км м.

Преди няколко години изненадващо в Интернет бяха показани от няколко специализирани руски архивохранилища на различни нацистки документи, които вече окончателно потвърждават факта за съществуването на нацистката база в Антарктида. Например, на картата с инструкциите по преминаването на подводните проходи до входа в “Агарта” има една странно напомняне: “… При преминаването на пътя по повърхността вътре в грота е възможна появата както на въздушни, така и на подводни обекти. Забранява се категорично откриването на огън по тези обекти…” За сега остава открит въпроса, кой ще стигне пръв до нея и ще разбере за съдбата на обслужващия я персонал, и за това – дали тя е консервирана за по-добри времена или взривена във вътрешността?

До днес световната общественост не е убедена, че някой ще вдигне скоро завесата върху случая. Но интересът към тайнствеността, витаеща около съдбата на “Базата 211” нарастна отново през януари 2007 г. Тогава, изненадващо беше извършена експедиция на руската ФСБ (Федералната служба за сигурност) със специален транспортен самолет, в който били качени два мощни мноцелеви вертолета, Експедицията бе ръководена лично от ръководителя на рускота ФСБ генерал Патрушев. Защо са посетили района на Антарктида и какво са открили там, няма да стане известно скоро.

Cт.н.с. Николай Котев, д-р по история.

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 3 September 2011, p.20-21.

Creative Commons License
ANTARCTICA. ENTRANCE TO NAZY “AGARTHA” (BASE “211″) ? by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

НКО

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО

“СМЕРШ”

“22” юни 1945 г.

гр.Москва

НАРОДЕН КОМИСАРИАТ ЗА ДЪРЖАВНА

СИГУРНОСТ НА СССР

До другаря В.Н. Меркулов

Докладвам, че на 11 юни 1945 г. от сътрудниците на контраразузнаването “СМЕРШ” на 79-и стрелкови корпус в зданието на щаба на МВС на Германия на адрес: Берлин-Тиргартен, Тирпитщауфер 38-42, в служебно помещение са открити “карти за преминаване на морските дълбочини” с гриф: “Само за капитани на подводни лодки А-класа от зондерконвоя на фюрера”, общо 38 броя под номера със серия “44” (№№ 0189 до 0199, от №№ 0228 до №№ 0239, от №№ 0446 до №№ 0456, №№ 0555, 0870, 1489.

Както следва от превода на текста и от инструкцията на картата, става дума за преминаването на коридорите за влизане в “АГАРТА” под ледовете на Антарктида.

На всяка от картите, в графики с цифри и данни, които изискват разшифриране от специалисти в областта на астрономията и навигацията, са обозначени различни ключове, които както се предполага, се използуват в зависимост от годишните времена и разположението на луната.

Картите са отпечатени в 1500 екземпляра в концлагера Дахау, на 17 км от Мюнхен, в “зондерлабораторията” през януари 1944 г., което свидетелствува за изключителната секретност на информацията върху картите и за това, че всички лица, които са участвували в тяхното отпечатване, са унищожени.

ПРИЛОЖЕНИЕ: карти, превод в “38” страници.

(п) В. Абакумов

Според съдържанието на трофейните германски документи, нацистите са имали желанието да построят въздушен цилиндричен съд от типа „Цепелин“, наречен „Андромеда“. Този 330-футов хипопотам трябвало да побира в себе си три от по-малките „летящи диска“ Vril и един от по-голямите Haunebu. В началото на 50-те г. на миналия век, калифорниецът George Adamski успя да фотографира с подобен дизайн UFO .

– THE SCIENTISTS DISCOVERED GHOSTS IN THE SPACE


ПРИЗРАЦИ В БЛИЗКИЯ КОСМОС, РАЗКРИВАТ УЧЕНИТЕ

Елфи, тайгери, синкави джетове, cпрайти – с такива полумистични имена учените кръщавали неясни за тях, тайнствени явления. Те възникват в близкия космос и свидетелствуват за съществуването в него на неясен и неизяснен все още добре от науката електромагнитен „живот”. Там на височина от 50 до 100 километра, където няма по разбираеми причини градоносни облаци, светят ослепителни и чудовищни по своите размери мълнии. По-точно, нещо което прилича все пак на тях, във вид на привидения или призраци, с причудливи форми.
Да се видят призрачните обитатели на околоземното пространство е практически невъзможно: те за много бързи. Възникват и изчезват действително за хилядни части от секундата. Само дългите нощни бдения по върховете на най-високите планини и от бордовете на орбиталните космически станции и апарати е възможно да се заснемат процесите, ставащи в тази малкоизучена все още област на атмосферата на Земята.
По-рано за появата на „нощните прозраци” учените регулярно се информирали от пилотите на авиацията. Но учените не им вярвали. Или по-точно приравнявали свидетелствата им към тези от типа на наблюдения на НЛО-тата. Първите достоверни свидетелства, за това, че космическите избухвания действително съществуват, били получени през 70-те години на миналия – ХХ век. Но само в началото на сегашното хилядолетие учените успяли да получат отделни изображения на тези таинствени електромагнитни обекти.

Електромагнитен „живот“ – неясен все още за нас

Така например, елфите избухват като огромен червен кръг. Спрайтите пък приличат на синкави медузи. А червените медузи, които се появявали на по-ниска височина от спрайтите пък били т.нар. тайгери. Синкавите джетове изглеждат като сини фонтани, разпръскващи своите „капки”.
Въоръжени със скоростни камери, наблюдателите първоначално уверявали учените, че спрайтите, тайгерите и джетовете „избиват” нагоре, тоест в точно обратно направление на обикновените мълнии.
Няколко дни преди катастрофата с американския космически шатъл „Колумбия” през февруари 2003 г., астронавтите намиращи се на борда му предават на Земята снимки с изображенията на субстанция с неизвестен произход, напомнящи формата на медуза. Нещо повече – тя излъчвала мощно червено светене. Обектът е бил заснет на височина 150 км над остров Мадагаскар. Първите сполучливи снимки с изображението на „спрайт” били направени през лятото на 2005 г., в Колорадо, САЩ, от сътрудниците на Пратовското инженерно училище при университета Дюк. Камерата, която правила 5 хиляди кадъра в секунда, успяла да покаже нещо, действително напомнящо на огромна медуза, чиято глава изстрелвала нагоре своите конци-пипалца – така изглеждали те от разстоянието на точката на заснемането.


Синкав джет

Обаче както по-късно се разбрало, и спрайта като явление не било много внимателно до днес разгледано. За да се види истинското поведение на призрака, е била нужна апаратура, която притежавала вече действително ненормална скорост на заснемане – 10 хиляди кадъра в секунда. Подобна камера успяли да открият и да използват специалистите по физика на атмосферата от университета в Аляска. И се оказало, че спрайтите въобще не са медузи, а подскачащи кълба. Ръководителят на изследователската група Ханс Нилсен, твърди, че ярките всплясъци напомнят кълбовидните мълнии с размери на футболно поле. Отначало те летят вертикално надолу, после – отвесно нагоре. Скоростта им при това е немислимата все още за нас – една десета от скоростта на светлината. На една от снимките се вижда, че електроматнитната субстанция нещо се изсипва. По мнението на Нилсен, космическите „призраци” са резултат от химически съединения, способни да въздействуват върху атмосферните процеси. Така например, заради тях може да се разруши озоновия слой и да се промени климата. Обаче нито Нилсен, нито неговите колеги от Европейското космическа агенция не са в състояние да изяснят същността на този феномен. Сега те планират да поставят свърхбързи камери на борда на Международна космическа станция, за да заснемат „призраците” в едър план и от близко разстояние.
Все още за природата на тези танцуващи над нас призраци, учените нищо не могат да кажат. Обаче се подозира и предполага, че тези тайнствени явления би трябвало силно да влияят върху процесите в атмосферата, върху озоновия слой на Земята, върху нейния климат, а така също и да създават темпорално неочаквани химически съединения.


Червен спрайт

Възможно е нищо свърхестествено да няма в тези „привидения”. Не толкова отдавна, доктора на физико-математическите науки, професора от Самарския муниципален университет Юрий Райтис публикувал книгата „Похвална дума за физиката”, в която се опитва да даде обяснение на по-голяма част от известните за нас аномални явления. От гледна точка на учените, НЛО-тата, кълбовидните мълнии, кръговете на житните поля и др., са проява на така наречената високотемпературна радиоактивна плазма. Т.е., те представляват сбор на радиоактивни вещества, концентриращи се в атмосферата. Но тогава остава открит въпроса, как да си обясним случаите на наблюдение на обектите с явно техногенен произход или епизодите, показващи разумното движение на НЛО-тата по сложни траектории?

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
THE SCIENTISTS DISCOVERED GHOSTS IN THE SPACE by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, № 35 (6139) from 11th February 2012.- see –  http://www.duma.bg/duma/node/26767

IMG_0001

IMG