– ÖTZI THE ICEMAN… FROM BEFORE 53 CENTURIES


ДА ЕВРОПЕЕЦ, НО … ОТ ПРЕДИ 53 ВЕКА!

Звучи невероятно? Но това действително е така! Особено когато се касае до изненадите, които ни поднасят алпийските глетчери.
В музея на италианския град Болцано, Северна Италия е изложена восъчната фигура на неандерталеца Йотци (Йорци) – при това точно така, както е изглеждал в последните минути на своя живот, преди да остане тялото му за 53 века в ледовете на алпийски глетчер Зимилаун. Този италиански музей е уникален, понеже е зданието му е построено само заради една находка – самият Йотци, който и до днес остава единствената отлично запазила се мумия на доисторическия европеец.

На 19 септември 1992 г., двама германски алпинисти (Хелмут Симон със съпругата си) предвижвайки се приблизително на 3400 м височина по глетчера Зимилаун в района на долината Йотц в Южен Тирол, откриват останките на човек, за когото предположили, че е тялото на някой изчезнал преди това турист. Но много скоро, след като тялото е прехвърлено с вертолет, светът с изненада научил от заглавията в пресата, че е открито напълно запазеното тяло на човек, живял в Алпите преди повече от 5 хиляди години!

Тъй като границата между Австрия и Италия в региона на алпийските ледници е все още трудно определима, отначало се предполагало, че Йотци е открит на австрийска територия, но след като били направени съвсем точни измервания, все пак се стигнало до извода, че той се намирал на италианска територия. Веднага след откриването на мумифицираното му тяло, то било предадено за изследване на учените от Романо-германския музей в град Майнц (Германия).
Изследванията, които продължават и до днес, откриха много неизвестни факти за периода, в който е живял Йотци, както и за самия него. Той имал височина 158 см и е бил на възраст 46 години, със сини очи и дълги кафяви коси. На тялото си имал татуировки, на ухото си обица, на гърдите си украшение. На краката си – неандерталски “мокасини”, натъпкани с трева за топлоизолация. Самият той имал връхна дреха, ушита от кожите на елен, сърна и дива коза, която отгоре се закривала от дълга кожена мантия без ръкави, а най-отгоре – за предпазване от дъждовете е била навлечено наметало от трева! На главата си – също шапка от кожа.

Йотци носил и цял набор от необходими вещи, нужни за оцеляването в условията на тогавъшното време – в кожената му торбичка, висяща на пояса му имало различни кремъчни оръдия, костено шило и прахан за разпалване на огън. На пояса си носил в плетен калъф кремъчен кинжал с дървена дръжка и ретушьор (приспособление за заточване на кинжала). До тялото му е открит голям лък от тис и кожен колчан с 14 стрели. При това каменните и кремъчните наконечници били прикрепени към стрелите с гуменоподобно вещество. Йотци имал и доста екстравагантна мешка, закрепена на U-образна дървена рамка. В нея се намирала запасна тетива, направена от животински жили, изплетено въже, острие от рог на елен, тревна мрежа (вероятно за лов на птици), няколко зърна и най-поразителното – “походна аптечка”, състояща се от две ядливи дървесни гъби Piptoporus betulinus на кожена сиджимка, т.е., отварата от които се използват в наши дни като отлично средство за лечение на стомашно-чревни инфекции и злокачествени тумори! Вниманието на учените било насочено най-вече към брадвата му, която била изготвена от чиста мед и закрепена на дървена дръжка с помощта на кожени ремъчки и гуменоподобно лепило.

Тук за учените не свършили изненадите – след като мумията била затоплена до + 2º и изследвана с помощта на томограф, се оказало, че в областта на ребрата е останал накрайник от стрела, гръбнакът повреден, и носът счупен. Т.е. Йотци загинал в сражение. Според остатъците на кръвта, открити по неговите собствени дрехи и върху брадвата, се разбрало, че той е участвувал в битка, като е ранил четирима други и, накрая, сам е бил уцелен макар и не смъртоносно със стрела, след което паднал от скала, където загинал.

Учените получават също така и любопитни сведения за това какво е ял преди да загине, а изследването на зъбите му, макар че били силно изтрити, показало че той няма и най-малка следа от зъбен кариес!
И тук започват изненадите. Макар че с помощта на радиовъглеродния метод е доказано, че той е живял преди около 5,3-6 хиляди години, и всичките му оръдия били каменни, в ръцете си той имал все пак брадва от чиста мед! Т.е., излиза че той е бил представител и на неолита и на медния период от развитието на човека. Нещо повече, подобни брадви започнали да се изработват около хиляда години по-късно (в региона на Ремедело-Сотто, Северна Италия, приблизително през 2700 г. пр. н.е.). А ако се погледне и върху изработката на лъка и от материала, от който е направен – ще се окаже, че той е въобще връстник на Вилхелм Тел! Една интересна подробност – независимо от солидната си възраст (46), той продължавал да расте, за което показват анализите на неоформилата му се костна структура!

Изследванията продължават и днес. Йотци лежи в хладилна камера при – 60º в музея и за флората и фауната на Южните Алпи от този период, но какво ли все още крие регионът под своите ледове?

ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 17th September 2011, p.32.

Creative Commons License
ÖTZI THE ICEMAN… FROM 53 CENTURIES by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

– INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Създателят на динамита е руският учен академик Николай Николаевич Зинин, който го изобретява през 1854 г., а не шведa Алфред Нобел. Над усъвършенстването на изготвянето на динамита и на неговото промишлено използване много и упорито е работил заедно с академик Н.Н.Зинин полковник В.Ф.Петрушевский. Под ръководството на полковник В.Ф.Петрушевский през септември 1863 г. е била изготвена първата голяма партия нитроглицериново взривно вещество – общо 183 пуда. Малко преди това с нитроглицерина е експериментирано още през юни 1863 г., в Кронщад, като той бил взривяван върху “железни щитове, поставени във водата”.

* * *

Създателят на делтаобразното крило, което днес се използва от реактивната авиация с триъгълни делтаобразни крила, е офицерът от руската армия Николай Афанасиевич Телешев, създал го през октомври 1867 г. Той получил за своето изобретение от Министерството на търговията на Франция патент за реактивен самолет тип “Делта” с т.нар. топлороден духомет. Днес близо век и половина по-късно може да се каже само едно, той е успял да изпревари своето време, като е създал и разработил конструкцията на крилото, формата и конструкцията на фюзеляжа и своеобразен въздушно-реактивен двигател.

* * *

Най-страшният по своето изпълнение и резултати подкоп е осъществен през 1917 г. Позиционната война, която настъпва през 1915 г. на Западноевропейския ТВД принуждава англичаните да се замислят как да пробият фронтовата линия на германските войски. Решено е в района на Вищает (около гр.Лил) да бъде извършено взривяването на германските отбранителни линии с обща дължина от 15 км. В продължение на близо две години (до 6 юни 1917 г.) англичаните прокопават на дълбочина от 70 метра 19 подземни галерии с дължина от по неколкостотин метра, в които са поставени около половин милион килограма от взривното вещество амонал. 19-те взрива, които стават през нощта на 7 юни 1917 г., са били толкова страшни по своите резултати, че германските войници, намиращи се в гр. Лил на разстояние от 20 км от крайните галерии, са се разбягали в паника, като са изоставили въоръжението си. Фронтът на германците бил пробит окончателно.

* * *

На 8 октомври 1943 г.е учреден орденът “Победа”, който е изготвен от платина, брилянти и рубини и с който за изключителни заслуги са били награждавани висши военноначалници от Втората световна война. С ордена “Победа” са наградени 12 съветски и 5 чужди граждани. От тях маршал Георгий Жуков, маршал Александър Василевски и върховният главнокомандващ Йосиф Сталин са наградени по два пъти. Орденът “Победа” също така получили Дуайт Айзенхауер (намира се в неговия мемориален музей в Абелин), Йосип Броз Тито (намира се във фондовете на музея “25 май” в Белград), Бърнард Монтгомъри (в Имперския военен музей в Лондон), крал Михай I (намира се в частна колекция) и др.

* * *

Първият опит за отразяване на радиовълните от металически предмети е показан от Хайнрих Херц през 1887 г., но приблизително половин век по-късно се открила възможността да се открива самолет с помощта на радиосигнал. И почти веднага се появила идеята за създаването на импулсен радар и радиолокатор. За съжаление в периода преди Втората световна война на тази идея не се отдавало достатъчно внимание. Например в Германия идеята за радара е била отхвърлена на основанието, че той е чисто “отбранително-тилово” устройство. Тази грешка е поправена вече в годините на Втората световна война.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army„, № 15720 from 3rd November 2003 and № 15725 from 10th November 2003.

Creative Commons License
„INTERESTING FACTS FROM THE MILITARY HISTORY“ by Nikolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.