– DURING 1916, RUSSIAN ARMY MADE ONE`S WAY THROUGH THE CAUCASUS


ПРЕЗ 1916 Г. РУСКАТА АРМИЯ ПРАВИ ПРОБИВ В КАВКАЗ

Въпросът за военните операции в региона на Кавказкия масив винаги са имали стратегическо значение за Руската империя. Сред много военни операции, които се провеждат там, може би от най-интересните за историка са тези от времето на Първата световна война.

С провала на стратегическата операция на войските и на военноморските сили на Антантата в района на полуостров Галиполи, на руската Ставка става известно намерението на военното ръководство на Турската империя да прехвърли 2-ра турска армия от района на Дарданелския пролив в помощ на 3-а турска армия, действаща на Кавказкия фронт. Усилена по такъв начин, последната трябвало да започне

настъпателни бойни действия

на Кавказ през пролетта на 1916 г. Докато съотношението на Кавказкия фронт на главните направления (Ереванското, Ерзерумското, Олтинското и Батумското) е приблизително еднакво, т.е. срещу 126-те руски императорски батальона действат 122 турски батальона, то по отношение на артилерийски средства е коренно различно – руското командване на Кавказкия фронт разполага с 320 оръдия, които имат срещу себе си 122 турски оръдия.

Генерал Николай Николаевич Юденич

Първата операция, подготвяна на този ТВД от руското командване, е известна в историята като Ерзерумската и се провежда от 28 декември 1915 г. до 3 февруари 1916 г. Тя започва веднага след евакуирането от фронта на Галиполийския полуостров в направлението на Солун на войските на Антантата, където трябвало да усилят създадения Солунски фронт срещу другите турски съюзници на Балканския полуостров – Царство България и Вилхелмова Германия.

Турската укрепена позиция е била с голямо значение, тъй като тя е опорният елемент на настъпателните операции на турските войски в района на Кавказкия масив и заедно с това – ключът на турската отбрана в дълбочина на Азиатския ТВД. За овладяването на крепостта Ерзерум руското командване на Кавказкия фронт решава да използва специална ударна армейска групировка. По отношение на жива сила тя имала значително превъзходство в сравнение със силите на турските войски, защитаващи подстъпите към или непосредствено крепостта Ерзерум. Срещу силите и средствата на руската ударна армейска групировка (наброяваща 76 хиляди войници и офицери, подкрепяни от 239 оръдия и близо 7000 кавалеристи) Турската империя разполага за отбрана на крепостта само с 60 хиляди войници и офицери, поддържани от около 100 оръдия и 4000 кавалеристи.

На 27-28 декември 1915 г., на Кавказкия фронт, от района на гр.Олти, първи в атака преминават предните части на 2-ри Туркестански корпус с цел да сковат усилията на противостоящите им турски табори от 10-и и 11-и армейски корпус (АК), т.е. към десния фланг на руската Кавказка армия. Два дни по-късно – на 30 декември 1915 г., в настъпление преминават и предните части от състава на 1-ви Кавказки корпус заедно с пехотните части на специално формираната ударна армейска групировка. То започва от рубежа на гр.Делибаба в направлението на гр.Чад има за цел излизането на оперативен простор в района на гр.Чули.

Възникнала заплаха

за прекъсването на пътните съобщителни връзки в района на Пасинската долина принуждава турското командване на това направление на Руския ТВД да започне на 3 (16) януари 1916 г. бързо изтегляне на заплашените от обкръжение и капитулиране свои части в направлението на гр.Ерзерум, като при това изоставя непокътнати редица продоволствени и муниционни складове. Тук завършва и първият период на планираната и осъществена руска настъпателна операция на Кавказ.

На 3 (16) февруари 1916 г., в условията на изключително ниски температури – близо минус 30 градуса, руските стрелкови и кавалерийски части след мощни и бързи удари по стиковете на турската отбрана овладяват крепостта Ерзерум, при което в плен попадат 8000 военнослужещи, пленени са 9 бойни турски знамена, големи запаси от продоволствие, въоръжение и всичките бойни оръдия, разположени за отбрана на града Ерзерум и на самата крепост. В следващите дни Кавказката армия, намираща се под командването на генерал Юденич, преследва отстъпващия противник и развива своя оперативен успех в дълбочина на турската отбрана.

Независимо от факта, че руските войски не получават някаква подкрепа от британските и френските си съюзници от Антантата на кавказкото направление, те продължават през пролетта и лятото на 1916 г. с голям успех настъпателните си операции, чийто връх е провеждането на операцията по овладяването на пристанищния град Трапезунд (днес град Трабзон в Турция). С овладяването на това черноморско пристанище руското командване получава възможността да създаде по-пряк (през акваторията на Черно море) морски път за подвоз на боеприпаси и продоволствие с помощта на корабите от Руския черноморски флот. Освен това с овладяването на този град и на пристанището му се подобрило

оперативното положение

На десния флант на руската Кавказка армия и възникнала заплаха за левия фланг на 3-а армия.

След нанасянето на артилерийския удар от главния калибър на корабите от съединенията на Руския черноморски флот и преодолявайки съпротивата на турския противник, руските стрелкови и пластунски части достигат на 15 км от гр.Трапезунд, където спират настъплението си, за да се прегрупират и подготвят непосредствено за щурм на града.

На 3 (16) април 1916 г. след опасност от попадането в обкръжение турските войски изоставят намерението си да отбраняват града и се оттеглят без бой от него. Навлизайки в града, руските войски вземат големи трофеи от продоволствие и въоръжение. По-късно Трапезундският плацдарм на руските войски е разширен на 20-25 км западно и югозападно от неговото пристанище.

Ст.н.с. Николай Котев , доктор по история

Creative Commons License
DURING 1916, RUSSIAN ARMY MADE ONE`S WAY THROUGH THE CAUCASUS by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 11th October 2001.

IMG

– PAVEL OSIPOVICH KOVALEVSKIJ. Expert of the brush. Pictures from Russo-Turkish War 1877-1878.


ПАВЕЛ ОСИПОВИЧ КОВАЛЕВСКИЙ. Майстор на четката. Картини от Руско-турската война 1877-1878 г.

Павел Осипович Ковалевски е известен руски художник, професор, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878) и един от най-голямите майстори на четката в баталната живопис. Рядко срещан талант, който успява да нанесе върху платното динамизма на сраженията и битките, като в същото време отразява и чертите на характерите на всеки негов герой поотделно.Роден е през 1843 г. в гр. Казан, Русия в семейството на професора от Казанския универитет Осип Михайлович (Юзеф) Ковалевский (Kowalewski). Последният бил известен руски учен-изтоковед от полски произход; монголовед и тибетолог, академик от Петербургската АН от 1847. Занимавал се е с изучаването на историята, езиците, литературата и етнографията на монголските народи, като е автор и на редица научни трудове по будизъм.

Имащият сериозни заложби към живописта, Павел Осипович Ковалевский избира за по-нататъшно изучаване баталния класс, когато през 1863 году постъпил в Императорската художествена академия, която завършил през 1871 г. В този период от време, в Академията били създадени определени традиции зв обучението по батална живопис, за чийто мощен тласък на развитие била преди всичко изминалата Отечественната война от 1812 г. Тук той учи в класа по батална живопис при известния художник и педогог Б. П. Вилевелд. В периода на обучението си получава следните медали: през 1863 г. – 2-ри сребърен; през 1865 г. – 2-ри сребърен; през 1869 г. – 2-ри златен за картината „Преследването на турските фуражири от казаците, около Карс”, а през 1871 г. му е присъден голямия златен медал за картината „Първият ден от битката при Лайпциг през 1813 г.“

През 1873 г. Павел Ковалевски е изпратен в чужбина като академичен пенсионер, където успява да посети и разгледа Мюнхен, Венеция, Рим и Париж. В Рим нарисувал намиращата се днес в музея на Александър III, картина „Археологически разкопки в околностите на Рим“, за която получава званието академик. (1876). След завършването на пътуването по Италия, пътешества по Кавказ. За отбелязване е, че това било място, което привличало най-много погледите на тогавъшните художници-баталисти. Неговите карти, създадени малко по-късно по кавказките ескизи, било сериозен етап в работата му по време на руско-турската война 1877—1878 г.

Взема участие в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец-военен кореспондент и художник в Действуващата Руска армия. Аташиран е в свитата на великия княз Владимир Александрович, който бил по това време президент на Императорската художествена академия. Преминава през р. Дунав с военните части, с минната лодка „Никопол“. Пребивава през цялата война в България, като взема участие и в реални бойни действия. Ранен в битката при Мечка-Тръстеник. По време на бойните действия, успява да направи много скици и ексизи. Рисува на място картини отразяващи войната. Това са известните му платна „Штабът на 12-и корпус в България (Пленени турци)“ (1878), и „12 октомври 1877 година (Превързочен пункт)“ (1878).

След войната голямият руски баталист живее и работи предимно в Санкт Петербург, където рисува батални и жанрови платна, прави рисунки и илюстрации. През 1880-те и 1890-те години се премества да живее в гр.Киев.

През 1880-е години запазените ескизы от Балканската кампания на Руската армия са били използвани от Пьотр Ковалевски при нарисуването на платната за Военната галерия на Зимния дворец: „Сражението при река Лом от 12 октомври 1877 година“, „Кавалерийската атака при Тръстеник и Мечка на 14 ноември 1877 година“, „Нощният бой при Карагач от 4 януари 1878 година“.

Други негови известни платна са – „Боят при Иваново-Чифлик”, „Преминаването на р. Дунав“, „Героичната защита на Шипка, август 1877 г.“, „Почивката на 140 – и Зарайски пехотен полк“ и др.

След войната създава множество картини посветени на руската действителност. Макар че художникът рисувал и жанрови сцени, неговата сила и любов били в батализма. Именно заради това, ставайки професор през 1881 г., в Императорската художествена академия, той от 1897 г. оглавява баталното студио на Академията и ръководи и напътства бъдещите художници-баталисти до последните си дни. През 1898 г. става неин действителен член. Освен в различни академични изложби, Ковалевски взема участие и в различни световни изложби – такива като изложбата в Париж (златен медал през 1878 г.), Мюнхен и Берлин. По-късно до смъртта си през 1903 г. ръководи студиото за батална живопис на Петербургската художествена академия.

Неговите работи са в най-известните руски галерии и музеи – Зимния дворец, Държавната Третяковската галерия в Москва, Руския държавен музей в Санкт Петербург, Киевския музей на руското изкуство и др.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
PAVEL OSIPOVICH KOVALEVSKIJ. Expert of the brush. Pictures from Russo-Turkish War 1877-1878. by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian nespaper „Balgarska armija“ („Bulgarian Army“), Sofia, N 10 (23638) from 10th March 2012, p.17

Боят при Иваново-Чифлик от 2 октомври 1877 г.“ 1887

English: „Fight near Ivanovo Chiflik on 2nd October 1877.“ 1887

„Преминаването на р. Дунав“, 1880

„Почивката на 140 – и Зарайски пехотен полк от 35-а пехотна дивизия. 1877 г.“ 1880-е години

Атаката на руската кавалерия срещу турски обоз.

„Генерал Йосиф Гурко на Балканите“, 1891 г.

„Героичната защита на Шипка, август 1877 г.“

IMG