– THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OF THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON


НАЙ-РЯДКО СРЕЩАНАТА РУБЛА Е СЕЧЕНА ПРИ ЕКАТЕРИНА ІІ И СЕ ПРОДАВА ЗА 20 000 ДОЛАРА. ОБРАЗЦИ НА СЕСТРОРЕЦКАТА МЕДНА РУБЛА СЕ СЪХРАНЯВАТ В ЕРМИТАЖА И МИННОГЕОЛОЖКИЯ ИНСТИТУТ ВЪВ ВАШИНГТОН. 

През 1769 година по време на управлението на империатрица Екатерина ІІ за първи път в историята на Руската империя за финансирането на военните кампании по време на руско-турската война от 1768 г., са пуснати в обръщение хартиени пари във вид на банкноти и е отсечена може би най-рядко срещаната днес императорска медна рубла.

Трябва да се подчертае, че империатрица Екатерина ІІ е известна като една изключително интелигентна жена с напредничави идеи, познавала добре творчеството и уважавала великия руски учен, енциклопедист и създател на Московския университет Михайло Ломоносов.

Тя

поддържала също така и оживени контакти

и познавала творчеството на френските мислители, такива като Волтер, Денис Дидро, Монтескьо, Жан Жак Русо и др.

Една от версиите за отсичането на тази императорска рубла от 1769 г. е следната. През 1748 Михайло В. Ломоносов бил удостоен с премията от 2000 рубли. Вместо да му я изплатят в златни и сребърни рубли, му я изплащат с медни монети. За да закарат премията у дома му,

е трябвало няколко каруци.

Това решение за “наградни пари” се дължало на пресмехулството на реакционното духовенство и дворянство по отношение на Михайло Ломоносов.

В годините на Империатрица Елизавета Петровна и на император Петър ІІІ (херцог Холщейнский) дворянството бе забравило преподадения им урок с отрязаните от император Петър І бради. Подготовката на сеченето на новата рубла и на отпечатването на книжните банкноти се пазила в тайна. Тяхната бъдеща размяна трябвало да става от

Mihail Lomonosov, Portrait

специално създадени финансови учреждения

в столицата Санкт Петербург и гр. Москва. За осигуряването на асигнациите във финансовите учреждения се предавали определени количества златни, сребърни и медни монети.

Предполагало се, че сеченето на новите 1-рубльови медни монети (16 рубли от 16,4 кг (пуд) мед) с диаметър 75,7 мм и дебелина 26,5 мм ще облегчи разпространението на хартиените банкноти със стойност от една рубла сред дворянството и духовенството.

С това е свързан и опитът да се създаде голяма медна монета със стойност от 1 рубла, която имала за цел да бъде разменяна срещу отпечатаните банкноти. Това положение се узаконява на 29 ноември 1768 г. със

специален манифест на империатрица Екатерина ІІ.

По този начин трябвало да се обясни на народите от подвластната империя, защо властта пуска банкноти вместо монети. В него пише:

“Ние се удостоверихме, че бремето на медните монети, одобряваща собствената им цена, обременява и тяхното обръщение, второ, че дългото превозване на монетите от всякакви много неудобства е заплашено… И така, от 1 януари 1769 г. се установява тук, в Санкт Петербург и в Москва, под покровителството наше, две банки за размяна на държавните асигнации… Тези държавни асигнации да имат обръщение в

в цялата Империя наша, наравно с ходещата монета…

The coin, depicting Russia’s Catherine II, is one of the greatest rarities in the Russian series and it is estimated to sell for around $1 million.

Била изготвена и утвърдена рисунка на щампа, а сеченето на медната рубла е поръчано

на Сестрорецкия монетен двоp,

при Сестрорецкия оръжеен завод, който имал готовност със своята техническа база да сече рубли. Предполагало се те да бъдат

използвани за банковото осигуряване на новите банкноти.

След излизането от Сестрорецкия монетен двор, няколко от пробните монети са изпратени в Сената на дворянството в Сената в гр.Санкт Петербург да бъдат поносени, а монетните щемпели останали на съхранение в Петербургския монетен двор.

Засега всички известни образци се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург и в Минно-геоложкия институт в столицата на САЩ – гр. Вашингтон.

Russia Catherine II(the Great) retro rouble 1762 Copper. Enlarge

Сестрорецката медна рубла е голяма рядкост за историята на Руската империя от хVІІІ век и за историята на взаимоотношенията поа върховете на властта с отсичането си и разпространението представлява изключителен интерес. Такъв екземпляр има в колекцията на известния американски колекционер, изследовател и учен Ъруин Гудман, закупен от него на аукцион от колекцията на Густав Клинхерт през май 1910 г, и представлява най-добрият образец в частните колекции. Нейната първоначална цена никога не пада под 15 000 – 20 000 USD. Известен е и друг екземпляр – в Самаркандския исторически музей, но той е с тегло от 917 гр, вместо стандартните 1020-1025 гр.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 10 (2950) from 11 March 2001.

Creative Commons License
„THE MOST RARE ROUBLE COIN WAS MINTED DURING CATHERINE II`S REIGN AND IS ON SALE FOR 20 000 US DOLLARS. SPECIMENS OS THE “SESTRORETSKAJA” COPPER ROUBLE ARE KEPT IN THE HERMITAGE AND IN THE MINING AND GEOLOGY INSTITUTE IN WASHINGTON“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG

IMG_0001

 

– PETER THE GREAT WAS LOOKING FOR AN ALLIENCE WITH THE MALTESE ORDER. THE KNIGHTS COULD ARM 60 000 PEOPLE. RUSSIA DID NOT MANAGE TO ESTABLISH ITS PRESENCE ON THE STRATEGIC ISLAND


ПЕТЪР ВЕЛИКИ ТЪРСЕЛ СЪЮЗ С МАЛТИЙСКИЯ ОРДЕН. РИЦАРИТЕ РАЗПОЛАГАЛИ С ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪОРЪЖАТ 60 000 ДУШИ. РУСИЯ НЕ УСПЯВА ДА УСТАНОВИ ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ОСТРОВ.

„Всяко успокоение правят на заболелите от общата хазна в името на Христа”, отбелязва руският дипломат Толстой. През 1798 г. Наполеон предлага Малта и командването на Ордена на руския император Павел, за да го скара с англичаните.

В годините на управлението на император Петър І (1689-1727) Русия се превръща във велика държава. Това е съпроводено от изключително активна дипломатическа кампания. Санкт-Петербург се стреми към контакти с колкото се може повече страни – малки и големи, за да провежда една наистина имперска политика.

Portrait of Peter the Great (1672-1725) (oil on canvas) by French School, (18th century)
oil on canvas, Chateau de Versailles, France

Така са установени връзки и с Малтийския орден. То е направено от специалния пратеник Петър Андреевич Толстой, който оставя интересни спомени за тази си мисия.

След като успешно се промъква между алжирските и турските кораби, на 19 юли 1698 г. Толстой успява да достигне столицата на Малтийския орден – град Малта, прекръстен по-късно в Ла Валета в памет на великия магистър Жан дьо ла Валет, прославил се с отбраната на острова срещу турците през 1556 г.

Велик магистър на малтийския Орден на йоанитите по това време бил португалецът Раймунду Перелуш Рокафул. Той и останалите рицари от Ордена посрещат изключително гостоприемно представителя на руския император. На Толстой е позволено да разгледа на острова всичко, каквото пожелае. По време на престоя си на острова на негово разположение е предоставена карета и съпровождач – рицарят Хосе Маноел.

Толстой естествено се интересува преди всичко от военната мощ на ордена. Той с интерес наблюдава работата на майсторите оръжейници, разглежда различни образци собствено и трофейно въоръжение. Особено впечатление му прави един от пленените турски топове,

излят от около 1 тон мед

и обшит с телешки кожи. Арсеналът на ордена е имал въоръжение и боеприпаси за около 60 000 воини.

Според доклада на руския дворянин, Малтийският орден разполагал за борба с флотата на Турската империя и с алжирските пирати със седем големи галери, като една от тях се командвала от генерал, а останалите шест – от капитани. Самата Ла Валета се защитавала от система от осем форта, на които били поставени „700 големи оръдия, всичките медни”, защитени от специално направени покриви, за да не се мокрят фитилите по време на стрелба. Много от тях са турски оръдия, взети като трофеи в постоянните морски сражения на йоанитите с Турската империя.

Орденът притежавал и „хоспитал” – болница за 1000 души. Храната се сервирала изключително със сребърни прибори – от тях били направени чиниите, лъжиците, блюдата, чашите, солниците. „Всяко успокоение правят на заболелите от общата хазна заради Христа”, отбелязва руският дипломат. Всеки болен или ранен имал отделно легло и постеля, а в построената в съседство малка църква службата се водела от

благородници от различни държави,

които се сменяли всеки ден. В „хоспитала” се приемал всеки, който бил дошъл, „стига да е християнин”. Към „хоспитала” имало и голяма градина за разходки.

Медицинска помощ се оказвала и на пленените „басурмани” (мюсюлмани), но в отделни помещения.

Внушително било богатството на малтийците, което вижда Толстой – огромно количество златни и сребърни съдове, големи количества диаманти и други скъпоценни камъни и църковна утвар, сред които и огромен златен кръст с повече от 500 инкрустирани на него диаманта – символ на могъществото на Ордена. Особено ценени били реликвиите на християнската вяра, които притежавал Малтийският орден на йоанитите – изсушената и обкована в злато и сребро ръка на Йоан Кръстител, част от кръста Господен с пирон, на който бил разпънат Исус Христос, част от трънения венец, образът на Пресветата Богородица, нарисуван от ръката на евангелист Лука и т.н.

Portrait of a commander of the Order of Malta, by Jean-Marc Nattier.

Установените от Толстой отношения между Русия и Малтийския орден траят точно сто години. По ирония на историята завзелият през 1798 г. острова Наполеон Бонапарт предлага титлата Велик магистър на ордена на тогавъшния руски император Павел (1796-1800). Но на Русия е съдено да се сдобие с тази изключително ценна база в Средиземно море. След две години островът е окупиран от англичаните, които го владеят чак до 1969 г.

Флотът е бил гордостта на воините йоанити.

Галерите на генерала и на 4 от капитаните се задължавали целогодишно да воюват на страната на венецианската флота срещу турците, а останалите две галери – да контролират и пазят непрестанно морския път между Сицилия и Малта. Път, който бил нападан от алжирските и турски морски пирати. Когато и седемте галери се прибрали у дома, 4 от тях се поставяли близо до капитанските, а 3 – до моряшките къщи, което позволявало при появата на неприятелската флота екипажите им да излизат много бързо от залива. На галерите обикновено служели около дванадесет малтийски кавалери, около 90-100 войници, въоръжени с мускети, и около 300 галеоти (по 6 души на весло).

По време на четиригодишната бойна служба храната на рицарите се заплащала от капитаните на галерите. Сред кавалерите все още се ширел споменът за героичната отбрана срещу турските войски през 1565 г., когато лично малтийският велик магистър Жан дьо ла Валет с откъснати по време на сражението крака, седейки в кресло и въоръжен с „два пистолета, не допускал до себе си турците, докато не го убили”.

On this day, 26 October 1530, the Order of Malta took possession of the Island of Malta which had been given to them by Emperor Charles V in agreement for an annual tribue of one Maltese falcon. This image by Rene Berthon shows Phillipe Villiers de l’Isle-Adam, the 44th Grand Master of the Order taking possession.

За влизане в Ордена се внасяла и такса.

Особено интересни са сведенията на Толстой за управлението и структурата на Малтийския орден на йоанитите. Най-важните решения великият магистър взимал съвместно с 40 „стари и честни” малтийски кавалери – т.е. с влиятелните членове на Малтийския орден, известни като „гранкруци” (на италиански – „големи кръстове”), в двореца на великия магистър. Той бил построен през 1569 г. По проект на архитекта Касаро. За разлика от останалите кавалери на Малтийския орден гранмейстерът и гранкруците носели черни дрехи, като на лявото им рабо е бил зашит голям бял кръст. Останалите кавалери носели различни дрехи, но нямали право по заповед на великия магистър от 1696 г., да носят златни или сребърни копчета. Или те да бъдат обшити със злато, „за да не харчат от хазната и да пазят парите за война и за военни доспехи”. За да служат под командването на великия магистър, на остров Малта пристигат дворяни от цяла Европа. Към тях има редица изисквания – да са католици, да имат свидетелство, че са дворяни по бащина и майчина линия до четвърто коляно, да са неженени и да са дали обет за безбрачие до края на живота си. Също да са внесли в малтийската хазна 125 испански златни дублона, да служат съответно по две две години на галерите „в помощ на венецианската армада”, воюващи срещу флотата на Турската империя, и две години – на галерите, патрулиращи между Малта и Сицилия.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 3245 from 14th January 2002.

Creative Commons License
„PETER THE GREAT WAS LOOKING FOR AN ALLIENCE WITH THE MALTESE ORDER. THE KNIGHTS COULD ARM 60 000 PEOPLE. RUSSIA DID NOT MANAGE TO ESTABLISH ITS PRESENCE ON THE STRATEGIC ISLAND“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0001

IMG

– 12 LEGENDARY INTELLIGENCE OFFICERS DURING ХХ CENTURY (Sidney George Reilly, Margaretha Geertruida Zelle)


Казват, че според една служебна статистика, направена след завършването на Втората световна война, от изпратените в тила на противника на всеки 1000 разузнавача, в края на първата година в нелегалност, оцелявали едва 100 души. Това е така и това още повече увеличава подвига и приноса на неизвестните бойци на тихия фронт. По-надолу се постарахме да подберем биографиите на дванадесет от разузнавачите, чията дейност промени в много отношения света, в който днес живеем.

СИДНЕЙ РЕЙЛИ

Сидней Рейли, други переводи Райлей, Рейлей (Жорж дьо Лафар), Райлле, (Соломон или Самуил или Зигмунд Розенблюм; англ. Sidney George Reilly) е роден в Одеса на 24 март 1873 г. Той е британски разузнавач, действуващ през 1910-1920 години в Русия и Близкия Изток.

От 1897-1898 г. се включвна в работата на британското разузнаване, когато започва да работи в британското посолство в Санкт Петербург. През 1898 г. Рейли е действувал в задграничната организация на руските революционери, през 1903 г. пребивава в Порт Артур под формата на търговец на дървесина. Тук той става доверено лице на руското командване и по такъв начин успял да открадне плана на укрепленията, който продал по-късно на японците. От 1905 до 1914 г. е бил помощник военен аташе на Великобритания н Русия, след което се прехвърля в Европа. След Октомврийската революция от 1917 г., през 1918 г. се появява отново в Петроград, като бил прикомандирован към военноморския аташе Кроми и към ръководителя на английската мисия там, Брюс Локарт. Заминава веднага след съветското правителство в Москва и води там разузнаване срещу него. През цялата година обикаля територията на Русия и подготвя метежи и въстания, по-голямата част от които се провалят. След убийството на германския посланик Мирбах и покушението срещу Ленин от 30 август 1918 г. организирани от него, на задочен съд през ноември 1918 г. в Москва, Рейли получава смъртна присъда и е обявен извън закона. Сидней Рейли успява да избяга от Русия във Великобритания, където става консултант на Уинстън Чърчил по руските въпроси и оглавява организацията на борбата срещу Съветската власт. В началото на декември 1918 г. е отново в Русия, но този път като член на съюзническата мисия при генерал Деникин. През април 1919 се евакуира с французите от Одеса в Константинопол, където остава на работа за известно време в британския комисариат. Участвува в работата на Парижката мирна конференция. При една от операциите проведени от съветското ОГПУ той е заловен след нелегалното му пристигане в Москва през август 1925 г. Той е откаран на Лубянка, където издава цялата система на английското разузнаване и всичко онова, което му е известно за американското. На 5 ноември с.г. е застрелян по пътя за Соколники.

      МАТА ХАРИ

Ма́та Ха́ри (Mata Hari, истинското и име е Маргарета Гертруда Зелле (нидерл. Margaretha Geertruida Zelle) е известна изпълнителка на екзотични танци, която се прославила с шпионската си дейност по време на Първата световна война.

Отначало работи в Париж като циркова ездачка под името „лейди Греша Мак-Леод”. От 1905 г. започва голямата и слава като танцьорка на танци „източен стил”, известна под псевдонима Мата Хари. Някои от танците и били близки до съвременния стрийптиз, което било непривично за западния зрител и предизвиквали огромен успех в Париж и другите европейски столици. Имала огромни връзки с редица високопоставени военни, политици и други влиятелни личности в много държави, включително Франция и Германия. По време на Първата световна война, Нидерландите останали неутрални и бидейки холандски гражданин, Маргарете Зелле могла да пътува от Франция в родината си и обратно. Тя използвала постоянно маршрута през Испания (където имала активна немска резидентура) и Великобритания, с която привлякла вниманието на съглашенското контраразузнаване. През 1916 г. във френското конраразузнаване се появили първите доказателства за това, че тя работи за каузата на Германия. Узнавайки за това, тя сама се появила във френските спецклужби и предложила своите услуги, като споменала името на един от своите любовници, известен като германски агент. Французите я изпращат с незначителна мисия в Мадрид, но подозренията на капитан Жорж Леду от френското Второ бюро, каойто водил делото и окончателно нарастват, след като е прехванат радиообмен на германски агент в Мадрид с Центъра, в който той посочва, че превербувания от французите агент Н-21 е пристигнал в Испания и получил от немската резидентура указание да се върне в Париж. Възможно е че радиопрехватът да е бил специално разсекретен от германците, с цел да се отърват от двойния агент, като го предадат на противника. На 13 февруари 1917 г., веднага след своето завръща в Париж, Мата Хари е арестувана и обвинена в шпионаж в полза на противника във военно време. Съдът над нея се провел при закрити врати, като тя е била обвинена в предаването на сведения, довели до унищожаването на няколко съглашенски дивизии. И до днес материалите по делото и са засекретени. На 15 октомври 1917 г. тя е разстреляна на военния полигон във Венсен.

IMG_0001

IMG

– 12 LEGENDARY INTELLIGENCE OFFICERS DURING ХХ CENTURY (Rudolf Rößler, Alfred Redl, Zoja Voskresenskaja)


Казват, че според една служебна статистика, направена след завършването на Втората световна война, от изпратените в тила на противника на всеки 1000 разузнавача, в края на първата година в нелегалност, оцелявали едва 100 души. Това е така и това още повече увеличава подвига и приноса на неизвестните бойци на тихия фронт. По-надолу се постарахме да подберем биографиите на дванадесет от разузнавачите, чията дейност промени в много отношения света, в който днес живеем.

РУДОЛФ РЬОСЛЕР

Рудолф Рьослер (нем. Rudolf Rößler) е роден на 22 ноември 1897 г. в гр.Кауфбойрен, Бавария в семейство на чиновник от горското ведомство. 22 ноября 1897, Кауфбойрен, Бавария. Той е един от най-ефективните разузнавачи от времето на Втората световна война, осъществявал сбор на разузнавателна информация в полза на Швейцария, Великобритания, САЩ и СССР. Рьослер имал агентурен псевдоним Люци (нем. Lucy) и бил най-скъпоплащаният агент на съветското разузнаване в годините на войната.

Завършва образованието си в Аугсбург. Взема участие в Първата световна война. Имено тук той се сприятелява с офицерите, които по-късно заемайки висши длъжности в хитлеристкото командване, го снабдяват със свърхценна информация. След края на войната работи като журналист и литературен критик и става противник на национал-социализма. Тук в Берлин, той се сприятелява с швейцарския журналист доктор Хавиер Шнипер. След идването на Хитлер на власт, двамата (Рьослер и Шнипер) решават да напуснат Германия и да се преместят в Люцерн, Швейцария. Там Рьослер успява да открие малко издателство „Вита-Нова”. Започва да работи за съветското разузнаване от май 1941 г. Отначало го смятали за провокатор. Но веднага след получаването на първото съобщение (предупреждениято за подготвяното от Германия нападение на 22 юни 1941 г.), той започва да доставя данни с гриф от най-голяма секретност. И до днес не са известни, кои са били неговите информатори, тъй като до края на живота си отказва да говори за тях. Неговият колега по работа Александър Фут по-късно пише: „В действителност, що се отнася до Кремъл, наличието на такъв агент като „Люци” в качеството на източник на информация е било равносилно на наличието на добре осведомени агенти в трите разузнавателни щаба плюс в германския генерален щаб плюс във военния кабинет на министрите. Обаче по-късно, когато подобна информация е била получена от тези източници, станала очевидна нейната огромна ценност. И ценността и увеличавала онази скорост, с която тази информация попадала при нас… В МНОГО СЛУЧАИ НИЕ Я ПОЛУЧАВАХМЕ САМО ДЕНОНОЩИЕ СЛЕД КАТО ТЯ СТАВАЛА ИЗВЕСТНА В БЕРЛИН. Въпросът за куриер или безопасен маршрут дори не бил поставян. Информацията „Люци” получаваше по радиото и неговите източници, които и да бяха те, трябваше едва ли не на бегом да тичат от служебните телетайпи до радиопредавателите, за да ни изпратят информацията”. Именно Рьослер предава в Москва тактико-техническите данни за новия тежък танк „Пантера”, включително сведенията за дебелината на бронята, особеностите на въоръжението, обемите на производство, точните адреси на заводите от където излизат танковете и т.н. През 1943 г., чрез разузнавача Шандор Радо предава на съветското разузнаване данни за операцията „Цитадела” (известна по-късно като Курската битка). Според Рьослер, данните идвали от високопоставени членове на германското командване, които той познавал много отдавна. На Нюрнбергския процес, бившият началник-щаб генерал-полковник Алфред Йодъл заявил, че сведенията за операцията са се появили в Москва по-рано, отколкото на неговото бюро. Съвествува версия, че Рьослер е работил и за британското разузнаване и получавал сведения от него. Известно е, че той е поддържал контакти с участници от Заговора срещу Хитлер от 20 юли 1944 г., и с отдела за пачат на британското посолство в Берн. След войната Рьослер продължил своята дейност, предавайки разузнавателни данни получавани от Западна Германия, за което бил арестуван и осъден на една година затвор в Швейцария. Умира скоро след освобождението си – на 11 декември 1958 г.

АЛФРЕД РЕДЪЛ

Алфред Редл (нем. Alfred Redl). Роден на 14 март 1864 г. в гр.Лвов. Той е австроунгарски офицер от контраразузнаването, началник на агентурното отделение на разузнавателното бюро на генералния щаб, полковник, началник на щаба на 8-ми Пражки армейски корпус. Ръководил е военното контраразузнаване на Австро-Унгария в годините преди Първата световна война и бил известен с внедряването в разузнавателната практика на най-новите технически средства. В историята на разузнаването и шпионажа по-скоро е известен като един от най-циничните двойни агенти.

През 1903 г. е бил вербуван от варшавското отделение на руското военно разузнаване под заплахата да бъдат огласени неговите хомосексуални връзки. В продължение на десетина години е посочвал на руското командване австроунгарските агенти в Санкт-Петербург, а също така успял да предаде и оперативния план на бъдещото австроунгарско нахлуване в Сърбия. Точно тези действия позволили на сърбите с успех да се противопоставят на австроунгарската империя в началния период на Първата световна война, при което Австро-Унгария дава около половин милион убити. След напускането на контраразузнаването случайно е бил разобличен от свой бивш подчинен, който проследявал разпределението на пристигащите от Руската империя във Виена сенчести финансови потоци. Издава го една дреболия – забравен в такси футляр от джобно ножче. Опасявайки се от разобличение, на 23 май 1913 г. полковник Редъл се самоубива. Императорът на Австро-Унгария Франц Йосиф бил направо шокиран от случилото се, а в унгарската преса този инцидент провокирал буря от възмущение от липсата на патриотизъм и нравите на виенските военнослужещи.

ЗОЯ ВОСКРЕСЕНСКАЯ

Зо́я Ива́новна Воскресе́нская (по мъж — Ръбкина) е родена на 15 (28) април 1907 г. Тя съветски разузнавач и известен детски писател. Лауреат на Държавната премия на СССР от 1968 г.

От август 1929 г. започва да работи във външния отдел на ОГПУ – външното разузнаване. Първоначално действува в Харбин, където Зоя Ивановна продължение на две години успешно изпълнявала отговорни задачи, поставяни от Центъра. От 1932 г. оглавява Чуждия отдел на постоянното представителство на ОГПУ в Ленинград. След което последователно се намира на разузнавателна работа в Латвия, Германия и Австрия. От 1935 до 1939 г. е заместник резидент на НКВД във Финландия. В Москва се връща преди началото на войната с Финландия и се заема с аналитична работа. Воскресенская-Ръбкина станала един от основните аналитици на разузнаването, като в по-голята част анализирала сведенията, постъпващи от представителите на известната организация „Червената капела”. От 1941 до 1944 г. се намира в Швеция като прес-секретар на съветското посолство. По това време посланик на СССР в Швеция била А.М.Колонтай, която работила с нея в тясно сътрудничество. Двете, всяка по своя линия съдействували за това Финландия да скъса съюза си с нацистка Германия и на 20 септември 1944 г. да подпише примирие със СССР.  След края на войната продължава да работи в централния апарат на разузнаването, става началник на немския отдел, пътувала е в Берлин за изпълнението на оперативна задача. През 1955 г. е уволнена от разузнаването, а през 1956 г. се пенсионира като полковник от МВД на СССР. През 1965 г. става член на СП на СССР. Само в периода от 1962 до 1980 г., нейните книги са излязли в тираж от около 22 милиона екземпляра. Умира в Москва на 8 януари 1992 г.

IMG_0001

IMG

– RUSSIAN SCIENTISTS AND BRITISH KING`S SOCIETY (on russian language)


 

РУССКИЕ УЧЕНЬIЕ И БРИТАНСКОЕ КОРОЛЕВСКОЕ ОБЩЕСТВО

15 июля 1662 г. в годы правления английского короля Карла II была подписана хартия об основании КОРОЛЕВСКОГО ОБЩЕСТВА – английской академии наук. Девизом общества были избраны слова из оды римского поэта Квинта Горация Флакка – Nullins in verbo” буквально (“Ничего со слов”), а поставленной перед членами Королевского общества задачей – “Совершенствовать познание природы путем опыта”. Членами Лондонского Королевского общества были ряд выдающихся ученых того времени, среди них химик и физик, теоретик и экспериментатор Роберт Бойль, естествоиспытатель Роберт Гук, архитектор классического направления Кристофер Рен и др.

Самым знаменитым президентом Лондонского Королевского Общества был Исаак Ньютон. В начале ХVІІІ века, он в продолжение 24 лет занимал этот пост. Одной из лучших сторон деятельности Лондонского Королевского Общества является организация общедоступных лекций и из них может быть самые известные это лекции М.Фарадея – “История свечки” и “Сила материи и их взаимоотношения”, прочитанные в 60-х гг ХІХ века. Наряду с английскими учеными, членами общества становились и много выдающихся мировых иностранных ученых и среди них мы находим имена Бэра, Чебышева, Менделеева, А.О.Ковалевского, Мечникова, Павлова, Тимирязева, Капицы, И.Виноградова, Несмеянова и др.

Вот краткие данные о трех из русских ученых, которые в разные годы XIХ и ХХ веков были выбраны в члены Лондонского Королевского общества:

Дмитрий Иванович Менделеев (1834-1907) – известный русских химик, открывший периодический закон химических элементов, являющийся естественно-научной основой современного учения о веществе. Окончил естественно отделение физико-математического факультета Главного педагогического института в Сант-Петербурге. Работал два года в Гейдельберге. В 1861 г. опубликовал труд “Органическая химия” – первый русский учебник органической химии. В 1868 г. при деятельной помощи Менделеева было создано Русское химическое общество. В 1876 г. он был избран член-корреспондентом Петербургской Академии наук. В годы своей творческой деятельности открыл елементы скандий и германий. Проводил работы по метеорологии и исследовал упругость газов, нефти, растворов.

Пять русских университетов избрали Менделеева своим почетным членом; Кембриджский, Оксфордский и другие старейшие университеты Европы присвоили ему почетные степени; он был избран членом Лондонского Королевского общества, Римской, Парижской, Берлинской и других академий.

Иван Петрович Павлов (1849-1936) – великий русский физиолог, создатель материалистического учения о высшей нервной деятельности животных и человека, член-корpеспондент с 1901 г. и ординарный академик Петербургской АН с 1907 г. Окончил Петербургский университет и впоследствии Медико-хирургическую академию. Работал в терапевтической клинике С.П.Боткина. Стажировался в лабораториях Людвига и Р.Гейденгайна в Лейпциге и Бреславле. Работал 45 лет в Институте экспериментальной медицины. В годы своей творческой деятельности разработал новые принципы физиологического исследования, обеспечивающее познание деятельности организма как единого целого, находящегося в единстве и постоянном взаимодействии с окружающей его средой. За свои оргинальН,е исследования в области медицины, в 1904 г. получил Нобелевскую премию. В 1935 г. на 15-м Международном конгрессе физиологов (Ленинград-Москва), он был увенчаным почетным званием “старейшины физиологов мира”. При жизни ему были присвоены почетные звания многочисленных отечественных и иностранных научных учреждений, академий, университетов и различных обществ и среди них и Лондонское Королевского общества.

Илья Ильич Мечников 1945-1916 – выдающийся русский биолог, один из основоположников сравнительной патологии, эволюционной эмбриологии, микробиологии и иммунобиологии, член-корреспондент с 1883 г. и почетный член Петербургской академии наук с 1902 г.

Окончил физико-математический факультет Харьковского университета. После окончания университета, работал в Германии на острове Гельголанд и в городе Гисене. В 1865 г. переехал в Италию, где в Неаполе вместе с А.О.Ковалевским выполнил ряд класических исследований по эмбриологии позвоночных. В периоде 1870-1872 г. был профессором зоологии и сравнительной анатомии в Новороссийском универеситете в г.Одесса. В эти годы, развивая эволюционное направление в эмбриологии, Илья Мечников создал теорию развития многоклеточных организмов и заложил основы учения о фагоцитозе. Позднее совместно с русским ученым Н.Ф.Гамалея организовал в Одессе первую в России и вторую в мире, бактериологическую станцию для прививок против бешенства. В 1888 г. по приглашению Луи Пастера переежает в Париж, где в Пастеровском институте организовал лабораторию, в котороюй работал до конца жизни. В 1908 г. Мечников совместно с П.Эрлихом защищавшим и обосновавшим гуморальную теорию иммунитета, была присуждена Нобелевская премия.

За свои открытия в области медицины и биологии, он был избран членом ряд обществ, академий, научных институтов, научных конгрессов и среди них не на последнем месте – членом Лондонского Королевского общества.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
RUSSIAN SCIENTISTS AND BRITISH KING`S SOCIETY (on russian language) by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.