– THE BALKANS, UNDER THE SHADOWS OF “ZEPPELINES”…


БАЛКАНИТЕ, ПОД СЯНКАТА НА „ЦЕПЕЛИНИТЕ“…

На 7 септември 1916 г. Щабът на Действуващата армия изпраща до българския представител при щаба на армейската група “Макензен” следната телеграма:
“Търново, щаб групата Макензен, за майор Дочев. Главнокомандващият счита, че е от голяма важност разрушаването или поне повреждането на моста при Черна вода, затова помолете щаба на групата Макензен да даде заповед на цепелина и на хидропланите да бомбардират въпросния мост.”
„Цепелини” на Балканския театър на военните действия? Да. Този вид въздушни съдове са действували и тук, при това доста активно.

Базата на германските “цепелини” около Ямбол в годините на Първата световна война 1914-1918 г.

“Цепелините”(на немс. Zeppelin) — са дирижабли с твърда конструкция, строени от граф Цепелин и германската фирма «Луфтшиффбау Цепелин ГмбХ» ( Luftschiffbau Zeppelin GmbH). Те носят името на своя изобретател и създател Фердинанд Цепелин. Общо за периода на разцвета на дирижаблостроенето 1899—1938 гг. са били построени 119 «цепелина», имащи според своя строителен верф съответното обозначение LZ, например, LZ 81. Като най-съвършени представители на дирижаблите с твърда конструкция, «цепелините», които се произвеждали за армията и флота на Германия (около 100 броя), получавали нови наименования, според това дали отива за нуждите на флота или на армията.
В средата на 1915 г., германските въоръжени сили съсредоточават своята активност от Западноевропейския ТВД към Източния ТВД, т.е. срещу Русия и на Балканския полуостров. Същата година, във връзка с подготовката на навлизането на България в Първата световна война, германското командване решава да създаде своя база в околностите на гр.Ямбол. Полетите от новосъздадената въздушна база е трябвало да затруднят получаването на въоръжение, оборудване, военни материали от държавите от Антантата в Русия, които използвали морски конвои в акваторията на Черно море. Да се използва за германско блокиране акваторията на Средиземно море е било изключително трудно, тъй като съюзническия съглашенски флот контролирал там цялото водно пространство, а и полетите за “цепелините” били много далечни в истинския смисъл на думата. Друго нещо е акваторията на Черно море, което било сравнително компактно за действията на германските дирижабли. Тук основната цел на бойните действия на германските “цепелини” е била да “затворят” Дарданелите за безпрепятствените доставки от Антантата за Русия. Другият път за доставка – този от Великобритания до руското пристанище Мурманск бил много небезопасен, заради активната дейност на германските подводни лодки, които на често пъти посещавали Бяло море. Дирижаблите на Балканите имали и други, второстепенни задачи – такива, като осигуряването на доставката на каменни въглища от Зонгулдаг и близките пристанища в Константинопол; извършването на разузнавателна дейност в интересите на германските морски рейдери “Гебен” и “Бреслау; разузнаването и разкриването на минните полета, поставени от руските военноморски сили пред Босфора; бомбардирането на главната руска военноморска база в региона – гр.Севастопол; бомбардирането на пристанището на гр.Батуми и извършването на съпътстващи нападения срещу различни румънски обекти.

Базата на германските “цепелини” около Ямбол

Германското командване в региона много внимателно отчитало всяка стъпка на мощния руски Черноморски флот. На 27 юни 1915 г., минният заградител „Краб“ поставя в района на Босфора (между Румели-Фенер и Анатоли-Фенер) минно поле. На следващия ден Эскадра от Черноморския флот поема блокадата на Босфора. На 5 юли 1915 г. излезлият да охранява 4 парахода с въглища от Босфора, германо-турски крайцер „Бреслау“ (5587 т., 28 възела, дванадесет 105-мм оръдия), на 10 мили от Карабурун се натъква на мина, като поема 642 т. вода. Ремонтът му в дока на Стения завършва чак през февруари 1916 г.

Построените от германците в средата на 1915 г., около Ямбол елинги за дирижаблите, (които трябвало да действуват заедно с германските подводни лодки срещу корабите от руския черноморски флот), били допълнени и със създаден собствен неголям газов завод, електростанция, радиостанция, радиопеленгаторна и метеорологична служба. Подобен елинг германското командване построява в района на гр.Тимишоара в края на 1916 г., като по такъв начин германските дирижабли получили възможността да действуват пряко върху цялата територия на Балканския полуостров. За извършването на полети е привлечен въздушният кораб LZ-81, а по-късно и дирижабъла LZ-85 (съкращението LZ означавало «Luftschiff Zeppelin»), чиято конструкция била значително по-добра, при това с увеличено бомбено натоварване.Още от самото си начало, екипажа на дирижабъла LZ-81 изпълнил една поставена му специфична задача – да достави един германски дипломат в България с важни политически поръчения и след това го върне обратно. Непосредствено след това, другия цепелин LZ-85 се включил активно в бойните действия на южното направление – на 31 януари, 17 март и 1 май 1916 г., той бомбардирал гръцкото пристанище на гр.Солун. Четвъртият въздушен рейд (пак през май 1916 г.) излязъл неуспешен – на 5 май 1916 г. „цепелинът“ LZ-85 е повреден от противовъздушната артилерия на съглашенската флота и пада в долината на реката Вардар. По-късно неговите останки са пренесени с баржа до пристанището на гр.Солун, където е изложен на показ до „Бялата кула“.

Базата на германските “цепелини” около Ямбол

След като анализирали изводите от бойните действия през първите месеци на войната, германските армейски въздухоплаватели разбрали, че използването на дирижаблите пре деня на неголяма височина, в условията на активно противодействие на противниковата въздушна отбрана води до неоправдани и голями загуби. Поради това, активността на цепелините била пренесена в нощно време, при това по възможност в безлунна обстановка.
През юли 1916 г. германското командване на Балканите планира акция, чиято цел този път е руската военноморска база Севастопол. Командването на германския дирижабъл SL-10 решава да извършвани бомбардировка на града и пристанището, а така също и на всички кораби, които срещне по пътя си. За тази цел, екипажът му трябвало да влезе във връзка с германската подводна лодка, която наблюдавала и контролирала подстъпите към пристанището на Севастопол. Освен бомбения си товар, цепелинът SL-10 имал вместо шест, само две отбранителни картечници “Максим”, тъй като противовъздушната отбрана в зоната на бойните действия практически липсвала.

Подготовка на “цепелин” за полет.

На 2 юли 1916 г., “цепелинът” SL-10 излита от базата си около Ямбол. Издигането на дирижабъла във въздуха се усложнило и от започналото лошо време, а след това и заради повреда в моторната система, станала в района на кримския град Алушта. Всичко това принудило екипажа да вземе решение да се завърне в базата си в България. Но неприятности не свършили до тук – при връщането си “цепелинът” се натъкнал на руски кораби, които открили мощен огън. Изстреляните шрапнели направили множество отвори в тялото на “цепелина”, от което стремително изчезвал водорода. Пожарът бил въпрос на време и скоро запалилият се дирижабъл потънал в бездната на морето.
Скоро след това, на 27 юли 1916 г. е направен втори опит за бомбардирането на военните кораби, акостирали в пристанището на Севастопол и Батуми. Този път, като че ли всички възможни нередности са били взети предвид, дори горивото е било за 24 часа. И този път без късмет, вместо от зенитен огън цепелинът е посрещнат от гъста мъгла. Поради това, бомбардировката не довежда до жертви, а възникналият от него неголям горски пожар веднага е потушен. При връщането си и този “цепелин” не достига българския бряг – последната радиограма от борда на въздушния съд, съобщавала, че той не може да се бори с вятъра, чиято скорост достигала 30 м/сек (максималната собствена скорост на дирижабъла достига 25 м/сек).

Сбор на части от сваления германски Zeppelin LZ 85, паднал при завръщането си на гръцка територия, в долината на река Вардар.

Вместо загубения SL-10 в базата около Ямбол бил изпратен LZ-101, който имал същата скорост както и предшественика му. Екипажът на LZ-101 все пак вече не се решавал да навлиза дълбоко в акваторията на Черно море и бил ориентиран от командването на Централните сили преди всичко за бойни действия срещу румънската територия.
С встъпването на Румъния във войната, целите на армейските дирижабли били преместени в направлението на обслужването на армейската групировка “Макензен” и всички боеспособни дирижабли били хвърлени за бомбардирането на Букурещ. Още през нощта на същия ден, в който Румъния влязла във войната на страната на Антантата (27 август 1916 г.), Букурещ бил подложен на тежка бомбардировка, извършена от LZ-101, която стоварила върху града 1800 кг авиобомби. По такъв начин, жителите на букурещката столица още през първото денонощие се сблъскали с кошмарите на въздушната война.

Германците са използвали Zeppelin, LZ85, през първата половина на 1916 г. за бомбардирането на съглашенските комуникационни линии на Балканския полуостров. Той бил въздушен военен кораб със съвременен дизайн. На 5 май 1916 г. е свален от противовъздушния огън на съглашенската флота, акостирала на пристанището на гр. Солун. Тук са изложени остатъците от дирижабъла около White Tower в Солун.

В следващите въздушни нападения срещу Букурещ взима участие и нов германски дирижабъл – LZ-81, но през октомври 1916 г. той е свален от обединената руско-румънска противовъздушна отбрана. Като че ли, най-сполучливо изпълнявал поставените му задачи ветерана LZ-101. Напускайки елинга около Ямбол, той успешно бомбардирал военни цели в град Фетещ, редица румънски железопътни възли в северните и североизточните части на страната, атакувал крепостите Плоещ, Чиулинта и пристанището на гр.Галац… През пролетта на 1917 г. LZ-101 извършва въздушни нападения срещу Митинена, Яш и Одеса. В южно направление, прелитайки Родопите, неговата цел е преди всичко базата на съглашенски флот при Мудрос на остров Лемнос, където нанася немалко поражения на корабите от неговия състав.

Остатъци от германския армейски Zeppelin LZ85, паднал по време на завръщането си в долината на реката Вардар в Гърция, близо до гр.Солун на 5 май 1916 г.

Дирижаблите от ямболския елинг поставят и един световен рекорд от областта на управляваното въздухоплаване. Това е първият трансконтинентален полет, също така и първия полет на дирижабли в тропиците (21-25 ноември 1917 г.), направен от германския въздушен кораб L 59 (по верф, класифициран като LZ 104), имащ обем 68 500 м³ и 13 тона полезен товар (в случая – въоръжение и боеприпаси). Този полет, извършен без кацане от България до Африка (в района на Хартум) и обратно – общо 6757 км станал за 95 часа.
Краят на войната заварва “цепелините” в техните бази в Тимишоара и Ямбол. Цепелините са конфискувани, екипажите пленени и прехвърлени на територията на държавите от Антантата.
Анализирайки бойната дейност на “цепелините” на Западноевропейския ТВД и тази в региона на Балканите, могат да се направят редица изводи за тактиката им и за стратегията на използването им. По време на полетите срещу Великобритания дирижаблите се използвали за нарушаването на ритмичната работа на промишлените центрове на кралството, което целяло унищожаването на важни военни обекти, деморализацията на населението и отклоняването на бойни технически средства, необходими за фронта. Руско-румънският фронт и гръцкото направление със своите отдалечености на промишлените центрове от фронтовата линия, налагали дирижаблите да бъдат използвани за атакуването на железопътни възли, пристанища и промишлени центрове, които се намират близко до фронтовата линия.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Българска армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 22 July 2011, p.16-17.

Creative Commons License
THE BALKANS, UNDER THE SHADOWS OF “ZEPPELINES”… by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Остатъци от германския армейски Zeppelin LZ85, паднал по време на завръщането си в долината на реката Вардар в Гърция, близо до гр.Солун на 5 май 1916 г. Остатъците били събрани и превозени в гр.Солун, къде били оставени за анализ на конструкцията пред Бялата кула (White Tower). Целият 12-членен екипаж на цепелина начело с командира им капитан Ернст Шерцер оцелява, но попада в плен.

Германският лейтенант инженер Телен (the Engineer Leutnant Thelen)  и командирът на германския цепелин LZ85 капитан Ернст Шерцер (Hauptmann Ernst Scherzer).  Цепелинът бил свален по време на преминаването на долината на река Вардар близо до гр.Солун на 5 май 1916 г. от огъня на 12 фунтово оръцие на броненосеца HMS Agamemnon – флагманският кораб на Средиземноморската ескадра на Антантата по време на Първата световна война.

Знаменитият Zeppelin LZ 104, направил първия трансконтинентален полет от базата около Ямбол до Хартум и обратно за 95 часа. След полета до Африка (края на африканската мисия до Хартум), никой не е знаел каква ще бъде следващата. Били извършени няколко полета за поддръжка на бойните действия на армията на Енвер Паша в Арабия, за поддръжка отбраната на Константинопол. След няколко полети за наблюдение и бомбардировка, L.59 излита отново от Ямбол, за да атакува британската морска база на остров Малта, като за тази цел прелита Родопите. През нощта на 7 април 1918 г., изплавалата германска подводна лодка под № UB-53 наблюдавала прелитанено на „цепелина“ над нея. Командирът на подводната лодка Oberleutnant [Lieutenant] J.L.E. Sprenger, съобщил, че е видял летяща на височина от 700 фута, „но какво ставало в гондолата под цепелина, не е успял да види. Няколко минути по-късно, Sprenger съобщил че на хоризонта видял гигантско огнено кълбо, което паднало във водата на Средиземно море. За унищожаването на дирижабъла не е съобщено от англичаните, нито от италианцитем; предполага се, чеу е загинал в следствие на нещастен случай. Никой от неговия 21 членен екипаж не е оцелял след инцидента.

Vor der Luftschiffhalle in Jambol am 25.11.1917
L 59 kehrt mit seinen Helden zurück. Erinnerungsfoto der Besatzung.

Anfang November 1917 in Jambol, Bulgarien
Erinnerungsfotos der Besatzung des Luftschiffs L 59 vor der großen Kriegsfahrt nach Afrika.

– THE SECRETS OF „TITANIC“


ДАЛИ ЩЕ СЕ ОТКРИЕ ИСТИНАТА ЗА „ТИТАНИК”?

      14 април 1912 г. Тази дата е може би най-трагичната в историята на световното корабоплаване. Тогава потънало чудото на корабостроенето от началото на ХХ век –   суперлайнера „Титаник” (RMS „Titanic“).  Ще се открие ли някога тайната за тази катастрофа? Може би.

      Сега за „Титаник” се знаят много неща. За времето си, това бил за най-голямия построен кораб в света, имащ водоизместване от 46300 тона, дължина – 269 м, ширина – 28,2 м и достигащ скорост от 25 възела. В построяването му взели участие 17 хиляди работници и инженери, а самият той бил така да се каже – последната дума на науката и техниката от началото на ХХ век. По днешният финансов курс, цената на една блок-каюта от първа класа достигала до 55 хиляди долара. Когато „Титаник” направил своето първо пътуване от Саутхeмптън, Великобритания до Ню-Йорк, САЩ, на борда си имал 2227 пътника, по-голямата част от които били „каймака” на тогавъшното световно индустриално общество. И сред тях се намирал и автора на проекта на кораба – корабостроителя Томас Андрюз.

      Когато корабът бил спуснат на вода, той изглеждал изключително надежден и величествен – по тогавъшните оценки се смятал за непотопяем, тъй като се състоял от лесно херметизиращи се сектори, които не позволявали на водата да нахлува. Ако по някаква причина би се появила  пробойна в корпуса, приемало се, че водата щяла да залее само повредения сектор. Оттук бил направено и грешното заключение, че в такъв случай на „Титаник” ще му потрябва от един до три дни за да потъне, часове и дни в които, помощта от съседните кораби много бързо щяла да дойде.

       Но историята бе преценила логиката на събитията по друг начин.

      Съгласно официалната версия, суперлайнера се сблъскал с айсберга на 14 април 1912 г. в 23 часа и 40 минути, и потънал 2 часа и 20 минути по-късно. По време на проведеното следствие след гибелта на „Титаник” се разбрало, че корабът бил лошо подготвен за аварийни ситуации, като капитанът му – стария морски вълк Едуард Смит направил редица сериозни грешки по отношение на спасяването му. Така например, още в 19 часа и 30 минути дежурният радист на „Титаник” получил съобщение от парахода „Калифорния”, че в района плавали три голями айсберга. Това зловещо предизвестие на катастрофата било отминато от капитана с лека ръка и навлизайки в опасната зона суперлайнера дори не намалил своята скорост. А по време на самата катастрофа, капитанът в критичния момент не успял да вземе единственото правилно решение – да спусне веднага спасителните средства зад борда  и да направи всичко възможно за оцеляването на колкото се може повече хора. И печалният резултат не закъснял От 2223 души намиращи се на борда на „Титаник”, загинали  1517 души, като били спасени само 706 човека. При това много от спасителните лодки били полупразни.

      Първата спасителна лодка била спусната вода едвам един час по-късно – в 0 часа и 45 минути. Но днес станал известен факта, че и спасителните лодки щели да стигнат само за половината от пътниците! Такава била увереността на корабостроителите в непотопяемостта на „Титаник”! Към 2 часа посред нощ корабът се накренил на 45° спрямо хоризонта, кърмата първоначално потънала, после се надигнала и кораба с носовата си част поел към дълбочина от 3800 метра. Това бил края.

      Но тайната на гибелта на кораба в продължение на много десетилетия вълнувала и продължава да вълнува световното общество. Първа през 1985 г. съвместна американо-френска експедиция успяла да открие потъналия кораб приблизително на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Година по-късно, през юни 1986 г. били направени и първите дълбоководни снимки на „Титаник” и разхвърляното около него корабно обурудване. А до днес 2012 г. местото било вече посетено от няколко научноизследователски експедиции, които успяли да направят невероятни открития. Така възникнали няколкото версии за гибелта на „Титаник” Ето ги:

      СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДНЕС  „МАТЕРИАЛНИ” ВЕРСИИ

      За периода от изминалите 100 години от гибелта на „Титаник”, тази морска катастрофа довела до възникването на различни митове. Един от тях, който е и най-известен е, че близо до остров Нюфаундленд е потънал не самия „Титаник”, а неговият близнак – кораба „Олимпик”. Нещо повече – той бил потопен нарочно, за да се може да се извърши една от най-големите финансови измами в света.

      Работата била в това, че „Титаник” бил втория кораб от серията суперлайнери, които са били построени от компанията „Уайт Стар Лайн”. Първият – корабът „Олимпик” е бил пуснат на вода през 1908 г., но няколко месеца преди пускането в експлоатация на „Титаник”, той попаднал в катастрофа – успял да се удари с военен крайцер и получил голями повреди. Компанията „Уайт Стар Лайн” попаднала в доста сложна финансова ситуация. На нея и било по изгодно да потули случая с „Олимпик”, отколкото да извърши капитален ремонт. И тогава ръководството решило… да смени имената на корабите. Удареният „Олимпик” под названието „Титаник” излязъл в Атлантика, за да не се върне – той потънал, но донесъл на корабостроителите огромна за времето си застраховка. А истинският „Титаник” (позициониран като „Олимпик”) плавал след това дълги години, докато през 1937 г. не бил продаден за скрап. Външно корабите се отличавали един от друг съвсем малко, така че това било възможно. Чак през 80-те години на миналия век, когато изследователските батискафи изследвали мястото на катастрофата, истината се изяснила. През септември 1985 г., океанографът Боб Балард открил остатъците на „Титаник” на дълбочина от близо 4 км. Той бил поразен виждайки, че носът и кърмата на кораба лежат поотделно, разделени от голямо поле. Именно тогава, на винта на потъналия лайнер учените забелязали номера „401”, т.е. това бил официалния сериен номер на „Титаник”. Ясно е, че винтовете не могли да бъдат разменени, така че потънал е все пак „Титаник”!

     Другият въпрос, който мъчил дълго време специалистите се състоял в това, как така ледът на айсберга успял да среже доста дебелата стоманена подводна обшивка на суперлайнера? И те стигнали до извода, че са виновни тогавъшните стоманолеяри. Нитовете, които се закрепвали листовете от обшивката на „Титаник” излезнали неустойчиви – айсбергът много лесно ги прерязъл. През август 1994 г. известният американски журналист Робърт Хенън сидял в лабораторията на Министерството на отбраната на Канада в Халифакс и изучавал парче от корпуса на „Титаник” с размер на чиния. Това парче което имало дебелина 2,5 см и три отвора за нитове било вдигнато на повърхността и сега неголяма група от учени решила да направи експеримент с него – да го подложи на натиск и удари. И истината изплувала след толкова десетилетия – след извършения експеримент и направения след това компютърен анализ се оказало, че стоманата на „Титаник” е изключително хрупкава – т.е. когато корабът се ударил с айсберга, плочите на корпуса не се огънали на вътре, а се счупили! Парчето от „Титаник” не е станало хрупкаво, след като лежало на дъното на океана почти едно столетие. Стоманата е била чуплива, още при постъпването в корабостроителницата още от стоманолеярния завод. И тя станала още по-чуплива в ледената вода.

      Ето мненията на двама от учените, участвували в експеримента:

      Керис Алън – „За да заприлича на съвременната висококачествена стомана, аз трябваше да понижа температурата и до -60 или -70° по Целзий”

      Фергюсън – „Тогава не са разбирали, какво е това хрупкаво място на счупване. Те не са знаели, че високото съдържание на сяра прави стоманата чуплива. А стоманата на „Титаник” е имала високо съдържание на сярата дори за онова време. Днес такъв кораб не би излязъл от корабостроителниците”.

      Има още няколко „материални” версии за причините за гибелта на „Титаник”. Някои казват за пожар, избухнал в бункерите за въглища – т.е. взривът е пробил дъното и затова корабът потъвал с равен кил, не се обръщал на една страна, както би трябвало да бъде при официалната версия. Други пък предполагат че в трюмовете се взривили парните котли…

      А И МИСТИЧНИ…

      Гибелта на „Титаник” създала и много версии, имащи паранормален характер. В това или онова време, всичките те се появили на страниците на различни издания и таблоиди. Вестникът „The Sun” информирал читателите си, че очевидци са видяли близо до потъващия кораб НЛО, което уж е било виновно за катастрофата заради своя лазерен лъч. Периодично се появяват съобщения, че различни съвременни кораби приемат сигнала „SOS!” от „Титаник”, заблудил се във времето и пространството. А едно германско списание дори е предположило, че катастрофата на суперлайнера е предизвикана от проклятие на египетските фараони. Излязло наяве факта, че на кораба е била натоварена мумията на египетска жрица от времето на Аменхотеп IV. На саркофага и било написано: „Вдигни се от сън, и твоя поглед ще възтържествува над всякакви интриги срещу теб!” Може да се сетите какво е това – египетска мумия да лежи близко до капитанския мостик… Но има и още интересни версии.

      Заедно с „Титаник” на дъното на Атлантическия океан останали да лежат огромни съкровища – тяхната стойност се оценявала на около два милиарда американски долара. Касите на парахода са били запълнени до горе с ценности. Но специално внимание си заслужавал брилианта „Синият Таверние”, който под голям секрет е бил изпратен в Америка от един френски индустриалец. Може би пък този скъпоценен камък да е причината за гибелта на „Титаник”?

      Брилиантът е бил намерен през ХIV век в Индия, в един от притоците на Ганг. Докато „Синият Таверние” се намирал в Индия, той носил на притежателите му щастие, богатство, здраве, високи добиви на селскостопанска продукция. Но щом скъпоценноста напуснала пределите на родината, той докарал поредица от трагедии – всички, които го притежавали, загивали от насилствена смърт. Тръгнали и слухове, че брилианта носи върху себе си табу с проклятие – забрана да се изнася от Индия. Той бил прекарван тайно в Америка, но има и едно любопитно обстоятелство – един-два дни преди отплаванетто на „Титаник”, 98 от пътниците върнали билетите си обратно в касите. По-късно те не могли да дадат някакво смислено обяснение защо са го направили. Сред тях имало и такива, които разказали, че са видяли сън за гибелта на кораба.

      Известни са и много други мрачни пророчества за катастрофата. През 1874 г., една американска поетеса написала песен за трагичната съдба на кораб, сблъскал се с айсберг. Бившият морски офицер Морган Робертсън 14 години до реалната катастрофа с „Титаник” отпечатал мистичния роман „Безполезност”, в който с точност до някои технически подробности е описана трагедията със суперлайнера „Титаник”. Има и още по фантастични истории – през 1866 г. английският спиритуалист Уйлям Стид написал разказ за кораб, ударил се в айсберг и загубил след това пътниците си заради недостиг на спасителни лодки. А на 10 април 1912 г. Уйлям Стид се качил на борда на „Титаник”, за да отпътува в рейс, от който няма да се върне никога…

      А МОЖЕ БИ ТОВА ДА Е ДИВЕРСИЯ?

      Напоследък в света се налага една много интересна версия – тази, че гибелта на „Титаник” е станала възможна в резултат на диверсия. Известно е че собственикът на кораба Дж.П.Морган и лорд Гирд – президента на компанията „Харланд и Уулф” (Harland and Wolff), построила суперлайнера, се отказали да участвуват в неговото първо плаване. А те обикновено се намирали винаги на борда на корабите си, когато последните тръгвали в своя първи рейс. Може би нещо да са знаели? Или пък е проработила интуицията им, както и тази на 98-те пътника, отказали да се качат на борда?

      По време на разследването, който последвало след катастрофата, отговорникът за товарането и разтоварването Френк Претит съобщил, че той заедно с работници е натоварил в бронирания сектор на трюмовете много златни кюлчета. След натоварването им, „Банк оф Ингланд” забранил още тогава до 2012 г. публикуването на всякаква информация за натоварването на тези ценности. Предполага се, че тези златни кюлчета са били заплащането за военните доставки от САЩ за Великобритания. Тук е уместно да се поясни, че Великобритания изпитвала определени трудности при встъпването си в Първата световна война 1914-1918 г., поради което била принудена ускорено да купува въоръжение от Америка.  И именно поради това получила  достоверност версията, че германска подводна лодка е пуснала торпеда или е избухнал поставена мина с голяма мощност. Техническите възможности по това време били такива, че следите успешно могли да се скрият на дълбочина от близо 4 км.

      И ето сега, в края на ХХ век се появили нови свидетелства, подкрепящи тази версия. През пролетта на 1996 г. английската телевизионна компания „Дискавъри ченъл” и френската – „Елипс програм” организирали специална експедиция, като за тази цел на мястото на потъването на суперлайнера пристигнал изследователския кораб „Надир”. В продължение на 30 дни учените и инженерите с помощта на дълбоководен апарат успяли да изследват внимателно корпуса на потъналия гигант. И тук направили неочаквано откритие – по-ниско от ватерлинията те открили шест отверстия, разположени на най-уязвимите места на носа на кораба и всяко заемащо площ от около 5 кв. м. Ако айсбергът беше се сблъскал с „Титаник”, то той щеше да остави голяма пробойна. И тук се налага мисълта, че корабът потъвал бавно, със скорост почти незабележимо за екипажа, който се досетил за това много късно.

      След сблъсъка с айсберга, в корпуса се създала пробойна с размер от 30 кв.м, а не е могло да се създадат шест такива по-малки отверстия. Така че версията за диверсия за сега е най-достоверна.

      Какво ще бъде по нататък? Ще видим.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License

THE SECRETS OF „TITANIC“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution 3.0 Unported License.

Based on a work at kotev25.wordpress.com.

Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „DUMA“ („WORD“), SOFIA, N 83 (6187) from  7-8 April 2012, p.14-15.  See –  http://www.duma.bg/duma/node/29953  

MORE PHOTOS:

RMS Titanic departing Southampton on 10 April 1912.

Bow Construction. Historical photos of the Titanic.

Drawing plans. Historical photos of the Titanic.

Photos courtesy RMS Titanic, Inc. show the Titanic as well as artifacts culled from the luxury liner deep under the North Atlantic.

10 workers on construction beams.

Boilers. Historical photos of the Titanic.

Second class decck. Historical photos of the Titanic.

A recreation of the Titanic’s Grand Staircase is pictured in this undated handout photo. The RMS Titanic captured the world’s imagination even before the „unsinkable“ ship collided with an iceberg and sang on the night of April 15, 1912. „Titanic: The Artifact Exhibition,“ at San Francisco’s Sony Metreon (best known for its multiplex cinema), recreates shipboard scenes and displays artifacts liffted from 2 1/2 miles under the sea.

A handout picture recieved from Southampton City Council on April 4, 2012 shows the Titanic leaving Southampton on her ill-fated maiden voyage on April 10, 1912. A century on since the grandest liner ever built sank to the bottom of the ocean on its maiden voyage, the legend of the Titanic still captivates the imagination the world over.

Titanic lifeboats on their way to the Carpathia following the sinking of the Titanic April 15, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

A lifeboat approaches the rescue ship Carpathia, which aided in the rescue of passengers after the luxury liner RMS Titanic sank on her maiden voyage, in this undated handout picture. The Titanic sank one hundred years ago this year, on April 15, 1912, with the loss of 1,517 lives three hours after the ship struck an ice berg. „TITANIC: The Tragedy That Shook the World,“ by the editors of LIFE at Time Home Entertainment Inc, includes photos and stories of the ship and many of those characters that have kept the public enthralled since the sinking.

A crowd in New York awaiting survivors from the Titanic to arrive aboard the Carpathia following the sinking of the Titanic, April 18, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

A lifeboat from the Titanic pulls alongside the Carpathia following the sinking of the Titanic, April 15, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

A group of survivors of the Titanic disaster aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

Mr. & Mrs. G.A. Harder and Mrs. Charles M. Hayes, survivors of the Titanic disaster, talking aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

A boat from the ship MacKay-Bennett examines an overturned lifeboat from the Titanic in waters of the Atlantic in 1912. April 15, 2012 marks the 100th anniversary of the sinking of the Titanic. The ship embarked on her maiden voyage from Southampton, England to New York in 1912, only to sink under cold Atlantic waters after striking an iceberg. Of the 2,223 passengers and crew aboard, only 706 survived that memorable night, but the story of the ocean liner deemed unsinkable has fascinated the world ever since.

Coffins for the recovered bodies from the Titanic are seen in Halifax in 1912. April 15, 2012 marks the 100th anniversary of the sinking of the Titanic. The ship embarked on her maiden voyage from Southampton, England to New York in 1912, only to sink under cold Atlantic waters after striking an iceberg. Of the 2,223 passengers and crew aboard, only 706 survived that memorable night, but the story of the ocean liner deemed unsinkable has fascinated the world ever since.

A group of survivors of the Titanic disaster aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

Stuart Collett; a survivor of the Titanic sinking, possibly on board the Carpathia, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

Louis and Lola ?– TITANIC survivors. Photo by Bain News Service, April 1912. 

Who are the two little French boys that were dropped, almost naked, from the deck of the sinking Titanic into the arms of survivors in a lifeboat?  From which place in France did they come and to which place in the new world were they bound? There is not one iota of information to be had as to the identity of the waifs of the deep – the orphans of the Titanic.

(The Evening World, April 20, 1912, p. 4)

 

TITANIC disaster. Senate Investigating Committee questioning individuals at the Waldorf Astoria. 29 May 1912.

TITANIC disaster. Senate Investigating Committee questioning individuals at the Waldorf Astoria. 29 May 1912.

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG