ОТ ЛАГЕРИТЕ НА СТАЛИН ДО КОСМИЧЕСКАТА ЕРА. СЕРГЕЙ КОРОЛЬОВ РАЗРАБОТИ ПОЛЕТА НА ГАГАРИН КАТО ПОЛИТЗАТВОРНИК.
„Ех, ако го нямаше Корольов…” Думи на заместник-директора на американската космическа програма Уйлям Патерсън. На 13 април, преди точно 42 години, Патерсън и колегите му се събират на доста тъжно заседание – руснаците отново са ги изпреварили и първият космонавт в историята се нарича Юрий Гагарин, а не Алън Шепърд. В Америка свързват съветските успехи основно със Сергей Павлович Корольов, главния конструктор и двигател на космическата програма на СССР в продължение на три десетилетия. Едва ли обаче американците са подозирали, че техният най-сериозен конкурент е постигнал успехите си в сталинските лагери.
Сергей Королев по време на практика след завършването на първи курс на КПИ. Конотоп, лятото на 1925 г.
Мечтата за космическото пространство владее душите в Русия много преди появата на Корольов. Разработки по темата, зададена от патриарха Константин Циолковски, правят Ф.А. Цандер, Юрий Победоносцев, Михаил Тихонравов и много други. Но именно Сергей Корольов е човекът, превърнал мечтата в реалност.
Сергей Павлович се е родил на 12 януари 1907- в Житомир, в семейството на учител по руски език. Серьожа обаче никога не споделил хуманитарните увлечения на баща си – от малък го увличали машините, а на 17 години създал първия си проект за безмоторен самолет. Старият Павел Корольов окончателно се отказал от
амбицията да направи сина си писател
и го записал в Киевския политехнически институт. Сергей го завършил с отличие, а междувременно се запознал с още няколко млади конструктори, увлечени от идеите на Циолковски.
Когато през 1931-а било поставено началото на съветската ракетна и космическа програма, Корольов вече бил достатъчно известен и получил покана да се включи в екипа. Едновременно били създадени московската Група по изучаване на реактивното движение (ГИРД) и Газодинамичната лаборатория в Ленинград (ГДЛ). И двата колектива били поставени под ръководството на прочутия учен и военен теоретик М.Н.Тухачевски. Две години по-късно в резултат на усиления труд в космическото пространство били изстреляни първите съветски ракети с двигатели с течно гориво – „09” и „ГИРД-Х”. След това двте групи били обединени в Ракетния научноизследователски институт (РНИИ).
Корольов заедно с други видни учени – Г.Лангемак, И.Клейменов, В.Глушко – започнал работа по създаването на съветския ракетоплан (проект РП-318). Напредъкът обаче бил спрян през 1938 г. от пагубната вълна от репресии на НКВД, заляла цялата страна. Между жертвите и били Лангемак и Клейменов,
разстреляни като врагове на народа
и самият Корольов. Лъжливо обвинен по „делото Тухачевски”, той бил осъден на 10 години затвор и излежал 18 месеца обикновена каторга в Магадан, преди да бъде включен в работната група на А.Н.Туполев. Това на практика била смяна на един затвор с друг – учените били изолирани в селце за политзатворници, само че вместо физически труд работели върху бомбардировача Ту-22.
Това обаче прекъсвало работата на самия Корольов, затова той опитал да докаже невинността си, като писал лично до Сталин. Резултат не последвал и Великата отечествена война заварила конструктора в същата „шарашка” (лагер) в село Болшево. Там освен него били Туполев (обвинен в организирането на „руско-фашистка партия”), летецът и конструкторът Роберто Бартини, създателят на тежката артилерия на руския флот и автор на „формулата на Беркалов” Е.А.Беркалов, видният механик Некрасов, конструкторът на подводните лодки Касациер, физикът Карл Сцилард и др.
Вече в хода на войната Корольов имал възможността да продължи своите изследвания върху ракетната техника в Казан – преди всичко по проекти, нужни за фронта.
Генералният конструктор С. Королев и първият в света космонавт Ю. Гагарин беседват. 1 септември 1966 г.
Но истинското развитие на съветската ракетна техника започва след освобождението на прочутия конструктор на 27 юли 1944-а Веднага след войната приоритетите на ракетчиците са да повишат отбранителната мощ на СССР, за целта Корольов е командирован за две години в Германия, за да се запознае с
разработките на Вернер фон Браун.
През 1946 е създадено специално конструкторско бюро за ракети (т.нар. ОКБ-1), което работи много активно до 1957 – началната година на космическата ера. Тогава е извършено извеждането в космическото пространство на първия изкуствен спътник на Земята. Няколко месеца по-късно екипът на Корольов праща в
Гениите на СССР – Сергей Павлович Корольов, Игор Василиевич Курчатов и Мстислав Келдиш заедно, по време на разходка в гората.
космоса първото живо същество – кучето Лайка. През 1959 апаратът „Луна-3” е изведен в окололунна орбита и заснема обратната страна на спътника. Корольов върши много работа за военните – създава междуконтиненталната балистична ракета, ново поколение ракетни прехващачи и така нататък, но никога не забравя старата мечта на Циолковски за пилотиран космически полет. След хиляди опити е създадена ракета-носител, способна да изведе в орбита космически кораб. Първата такава капсула, наречена „Восток”, е завършена през ранната пролет на 1961. На 12 април 1961 в 9.07 часа на космическа орбита за първи път е изведен човек – майор Юрий Гагарин. Същият ден, след като обикаля земното кълбо, той се приземява на 110 км от Сталинград. Космическата ера започна!
През 2007 г., във връзка със 100-годишнината на Сергей П.Корольов, Банката на Русия пуска в обръщение паметна сребърна монета с номинал от 2 рубли от серията „Выдающиеся личности России“
Ст.н.с.ІІ ст. Николай Котев, доктор по история.
Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Duma“), Sofia, 12 April 2003
„FROM THE STALIN`S CAMPS TO THE SPACE ERA. SERGEY KOROLEV WORKED OUT THE GAGARIN`S FLIGHT AS POLITICAL PRISONER“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.
