– MISSION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA DURING 1941


МИСИЯТА НА ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН В БЪЛГАРИЯ ОТ 1941 Г.

Уйлям Джоузеф Донован е роден през 1885 г. Участва като офицер в Първата световна война и е един от официално признатите военни герои на САЩ. Заради безразсъдната си храброст си спечелва прякора “Дивия Бил”. По време на Гражданската война в Русия е в мисията на американския Червен кръст там. По-късно е собственик на преуспяваща адвокатска фирма, разположена на “Уолстрийт” в Ню Йорк. Тя се занимава с различни юридически услуги на граждани на САЩ, живели в Русия, както и на руски емигранти.

През 1934 г. Донован посещава територията на Дунбей (Манджурия), където се запознава с тактиката и стратегията на партизанското движение, организирано от Китайската червена армия. През 1935 г. той наблюдава и анализира развитието на бойните действия на войските на Мусолини в Етиопия. През втората половина на 1936 г. е военен наблюдател при републиканците по време на Гражданската война в Испания.

Полковник Уйлям Донован. Тук на снимката е даден като генерал, ръководител на американското Управление на стратегическите служби.

Притежавайки огромен опит от изследването на различни по вид въоръжени конфликти, извършено по поръчение на министъра на флота на САЩ Нокс, Уйлям Донован се превръща в главен военнополитически консултант на правителството. От Великобритания той следи стратегията на немското морско командване по време на военните действия в Западна Европа. Президентът Рузвелт и генерал Айзенхауер имат абсолютно доверие на неговата обективност и докладите на Донован играят немалка роля за определяне на външнополитическия курс на САЩ.

¡No pasarán!“ Членове на англо-американската интернационална бригада в Испания (XV International Brigade, Abraham Lincoln Brigade) по време на гражданската война 1936-1936 г. Много от тях Уйлям Донован познавал лично.

Полковник Донован пристига в София на 20-и януари 1941 г. и отсяда в хотел „България”. Това е денят, в който Министерският съвет приема германското предложение за участие в Тристранния пакт. Секретна е целта на пътуването му, а не самото пристигане на полковник Донован на българска територия. Нашият пълномощен министър в САЩ Димитър Наумов изпраща шифрограма, че американското радио е съобщило на своите слушатели за пристигането на специалния пратеник на президента Франклин Делано Рузвелт в българската столица.

Същият ден американският пълномощен министър в София Джордж Ърл и секретарят на легацията на САЩ Уълуърд Барбър го посещават на няколко пъти в хотел „България”, като Барбър има за задачата да отвежда Донован със служебна кола на официалните и неофициалните срещи, приеми и посещения.

Американското списание „Тайм“ от 20 януари 1941 г. На корицата – цар Борис III. Под снимката има надпис „България за българите – ако е възможно (Световната война)“.

Първата официална срещасе провежда на 21 януари 1941 г. от 11 часа преди обяд с българския външен министър Иван Попов. Пред него американският емисар подчертава твърдата решимост на САЩ да помогнат на Великобритания във войната срещу Оста. Следват срещи с военния министър генерал Теодоси Даскалов и министър-председателя Богдан Филов. Но докато за разговорите по време на първата среща все още липсва всякаква информация, за втората може да се получи известно впечатление от редовете, които Богдан Филов оставя в своя дневник. Между другото в него се отбелязва решимостта на полковник Донован, който бил „много войнствен, не искал и да чуе за мир, додето германците не бъдат премазани окончателно”.

На 22 януари 1941 г., къв 9 часа сутринта, началникът на Щаба на войската генерал Никола Хаджипетков взема с автомобила си полковник Донован от хотел „България”, за да направи посещение на района на Военното училище (днес Военна академия „Г.С.Раковски”). За тази среща с юнкерите и ръководството на Военното училище го придружават пълномощният министър на САЩ в България Джордж Ърл III и работещият в легацията на САЩ Любен Пулев, а от българска – началникът на Разузнавателното отделение при Щаба на войската полковник Ничо Георгиев и капитан Иван Стоянов. По настояването на генерал-лейтенант Никола Михов към групата е прикрепен и един преводач от Министерството на външните работи и изповеданията.

При огледа, ръководството на Военното училище изважда и показва своята най-стара бойна техника и материална част – оръдия „Круп” и „Шнайдер”, тежки картечници „Шварцлозе”, леки картечници „Мадсен”, карабини „Манлихер” и др. Това прави особено впечатление на преводача, който бил няколко месеца преди това на обучение във Военното училище и видял съвсем други, много по-модерни системи артилерийско и леко и тежко пехотно въоръжение.

Полковник Уйлям Донован показва удивлението си от великолепните строеви упражнения на юнкерите на плаца на Военното училище. След това на малка закуска в кабинета на генерал Никола Михов се провежда разговор между началника на Военното училище и Донован, по време на който последният особено се интересува от това дали сред военните дисциплини се изучава тактиката на партизанската война и доколко българските военни са готови за подобен вид действия.

Последният разговор на Донован е с цар Борис ІІІ. За подсилването на ефекта на посещението, в списание “Тайм” в броя си от 20 януари 1941 г. е отпечатен портретът на цар Борис III. Но дори и това не повлиява върху промяната на политическата линия на българското правителство, ръководено от видния германофил Богдан Филов и върху окончателната ориентация на България към Тристранния пакт. От България, полковник Донован отпътува за Белград.

На 1 март 1941 г. България официално се присъединява към Тристранния пакт. Войските на Вермахта и авиацията на луфтвафе навлизат и се разполагат на българска територия, като заемат позиции в граничните с Югославия и Гърция райони. Войната дойде и на Балканите…

Кукловодите на българската политика в годините на Втората световна война – германските военни аташета в България полковник Йост и полковник Ханс Брукман на фона на картата на САЩ – държавата, която отказва да приеме обявената и от България война. Началото 1942 г.

Все пак мисията на полковник Уйлям Донован в България не може да се нарече безрезултатна. Белият дом си изяснява окончателно външнополитическата ориентация на българските управници. И американските военни не са изненадани от немската кампания на Балканите през април 1941.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
MISSION OF COLONEL WILLIAM DONOVAN IN BULGARIA DURING 1941 by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

MORE PHOTOS:

Германските войски преминават през територията на България. Края на февруари или началото на март 1941 г.

Понтонен мост от Румъния към България по който денонощно минават германски войски. Март 1941 г.

Германските войски преминават през Русе на път към българските граници с Югославия и Гърция. Март 1941 г.

Началото на април 1941. Поречието на река Места. Германските войски в очакване на настъплението на Балканите.

Началото на април 1941. Поречието на река Места. Германските войски в очакване на настъплението на Балканите.

На една от улиците бедняци и цигани обсъждат “голямата” политика.

Богдан Филов, минути след присъединяването на България към Тристранния пакт. 1 март 1941 г.

Така изглеждат подписите на Йоким Риббентроп, Галеацо Чано, Хироши Ошима и Богдан Филов върху договора по присъединяването на България към Тристранния пакт. 1 март 1941 г.

Германски изтребител Messerschmitt Bf 109 E-7 (Werknummer 4148) , приземил се на българско летище, след присъединяването на България към Тристранния пакт. Март 1941 г.

Германски изтребители Messerschmitt Bf 109 E-7, приземили се на българско летище, след присъединяването на България към Тристранния пакт. Март 1941 г.

Български военнослужещи ремонтират пътищата за атака на германските танкове и бронетранспортьори. На преден план – германски бронетранспортьор Panzerspähwagen (Sd.Kfz. 231 8-Rad)

Германският генерал- полковник Фердинанд Шьорнер, по време на почивка при преминаването на войските през територията на България. Март 1941 г.

Български войски навлизат в Македония, 19 април 1941 г.

Местни студенти от Скопие посрещат революционера от ВМРО Коста Ципушев след навлизането на българските войски в Македония през 1941 г. 

PRINTED IN:

ДИВИЯТ БИЛ БЕШЕ НА ТАЙНА МИСИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ 1941 Г. СПЕЦИАЛНИЯТ ПРАТЕНИК НА ПРЕЗИДЕНТА РУЗВЕЛТ ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН ИНСПЕКТИРА ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ, СРЕЩА СЕ И С ЦАР БОРИС  III, НО НЕ УСПЯВА ДА ПРЕДОТВРАТИ СЪЮЗА НА БЪЛГАРИЯ С ОСТА. – в-к „Стандарт“, София, бр. от 4 юни 2001 г.

IMG_0005

IMG_0006

МИСИЯТА НА ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1941 Г. – PRINTED IN US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 26 from 1st July 2011, p.29 – see part one  http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/2419-misiata-na-polkovnil-william-donovan-v-bulgaria.html

МИСИЯТА НА ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1941 Г. – PRINTED IN US NEWSPAPER „BULGARIA“, CHICAGO, USA, N 27 from 7th July 2011, p.29 – see part two  http://www.bulgaria-weekly.com/interesting/hidden-truth/2419-misiata-na-polkovnil-william-donovan-v-bulgaria.html

БЪЛГАРИЯ И ТРИСТРАННИЯТ ПАКТ. НЕИЗВЕСТНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПОЛКОВНИК УЙЛЯМ ДОНОВАН В БЪЛГАРИЯ – в-к „Българска Армия“, С., 12 август 2011 г., с.16-17.
IMG

IMG_0001

IMG_0002

IMG_0004

– INCREDIBLE DISCOVERIES OF THE AUSTRALIAN AND US CIBERARCHAEOLOGISTS


НЕВЕРОЯТНИТЕ ОТКРИТИЯ НА АВСТРАЛИЙСКИТЕ И АМЕРИКАНСКИТЕ КИБЕРАРХЕОЛОЗИ

Марс винаги е привличал вниманието на нашето човечество. Още от древността, то е свързвало съдбата си с Червената планета. Днес НАСА и другите космически агенции имат възможност да изследват нейната повърхност и тектоника, подготвяйки се за първия полет до Марс и обратно.

От януари 2004 г., в продължение на редица години, на нейната повърхност работиха двете американски сонди на НАСА – “Opportunity” и Spirit”, които успяха да изпратят стотици хиляди фотографии, обогатили знанията ни, в подготовката за първия полет до нея. Повечето от направените панорамни снимки попаднали в т.нар. Архив на дълбокия космос. В последните години учените решиха да се върнат към тях и да прегледат внимателно всичко от това, което е изложено в официалните сайтове на НАСА и другите космически агенции. И тук се направиха невероятни открития. Този път късметът бе на страната на виртуалните (кибер) археолози от Австралия и САЩ Майкл Мидълтон и Джоузеф Скипър, които откриха много удивителни неща, не влизащи в рамките на традиционните представи. Обикновено те “копаят” на Марс и на Луната, разглеждайки хилядите фотографии, изпратени от космическите апарати, като успяха да отделят няколко десетки от тях, да открият много артефакти, които предизвикали в последните години световен интерес.

Разпръснатите марсиански черепи

Самоходният робот “Спирит” при едно от своите пътувания по повърхността на планетата успял да заснеме и череп на хуманоид

Оригиналната снимка е направена от робота “Спирит” през 1526-я ден от престоя си на съседната планета и е поставена в сайта на НАСА, където желаещите могат да я разгледат. Австралийския киберархеолог Майкъл Мидълтон увеличил фотографията и успял да види там … череп. Сходството с него е поразително. Той е кръгъл, с човешки пропорции. Виждат се къде са били разположени очите и носа…. Долната челюст е скрита в пясъка.

– Черепът не се вързва с обкръжаващата природна среда, – подчертавал по-късно в едно свое интервю Майкл Мидълтон. – Той е ослепително бял, блести и изглежда като кост, изложена на слънце. И не е изработен от камък.

Заедно с това е обърнато внимание и на обекта, който е разположен долу в дясно. Той също прилича на нечия глава. Но не с човешка форма и не с цвят на кост. Тази сива глава е насочена на горе и раздута. Брадичката е малка, носовата впадина липсва, а впадините за очите – продълговати и непропорционално големи. Т.е като на “зелен човек”, както е прието да ги рисуваме на Земята. Много е удобно да се мисли, че откритите обекти са просто камън. А камъни ли са – прекалено са гладки за това. Но за сега да се обясни, как една до друга са попаднали главите на различни хуманоиди е невъзможно.

От близко разстояние фигурката, която се намира в кратера на Гусев с протегната ръка, изглежда като на човек.

Не мина много време и светът беше потресен от поредната находка, направена на Марс от американския робот “Спирит”. Фотото на т.нар. “марсианка” обиколи моментално всички световни масмедии. Този път е видяла една от читателките на британския таблоид The Daily Mail – някоя си Marcela Bravo, която внимателно разглеждала снимките на Червената планета, поставени в официалния сайт на НАСА. Там се съобщавало, че снимката е съставена от няколко кадъра, направени с панорамна камера в кратера на Гусев в периода от 1366-я до 1369-я ден на престоя на робота на Марс (6-9 ноември 2007 г.). Действително, все пак снимката е била публикувана чак през януари 2008 г., като не са дадени някакви коментари на специалистите от НАСА и до днес. Но интересът към фигурката се възродил наново. Той бил създаден от известния изследовател на извънземните аномалии Джоузеф Скипър (Joseph P. Skipper). На своя сайт, озаглавен “MARS ROVER STATUE OR PERSON?”, той поставя силно увеличено фото на фигурата, получено от своя колега Ролф Варга (Rolf G. Varga) от Зимбабве, с помощта на технологии, използвани в криминалистиката.

Самият Варга посочва също така и на две светли точки, намиращи се на главата на марсианката. И предлага че са очи.

Експертите оценяват височината на фигурата на 30-50 сантиментра. Но Скипър и колегите му доброволци предполагат, че тя може и да е по-висока. По следите на робота, забележими на изходната снимка на НАСА, американският киберархеолог установил, че роботът е посещавал това място няколко пъти. И възможно е да е направил няколко снимки от различни ракурси. Поради това, може да се допусне, че учените знаят истината на тази марсианска загадка. И по някакви причини мълчат.
Кратерът на Гусев е пълен с чудеса – наблизо бе заснет още един череп. Така че, вече може да се каже, че те са три. И все различни… може и да е част от скулптура – нейната глава. А всичко останало да е зарито в пясъка.

Credit: NASA/JPL-Caltech/Cornell University NASA

Mars Exploration Rover Spirit captured this westward view from atop a low plateau where Spirit spent the closing months of 2007.

Експертите от НАСА въобще не коментират тези загадъчни фотографии. Може да се разбере защо: всяко изказване на тези сериозни специалисти със сигурност ще се обърне срещу тях. Ако признаят, че на Марс са открити руини от строителства и друга цивилизаторска дейност, ще се превърнат за обществото в лекомислени фантасти. Ако започнат да обясняват тези аномалии със случайната игра на светлината или със сянката на ерозията на повърхността – ще ги сметнат за ретрогради, или пък ще ги обвинят в укриване на информация.

Макар че за сега дейността на марсианските киберархеолози не се нуждае от никакви коментари! Още повече, че 2010 г. донесе още по-невероятни открития…

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
INCREDIBLE DISCOVERIES OF THE AUSTRALIAN AND US CIBERARCHAEOLOGISTS by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Телеграф“ („Telegraph“), Sofia, 7th May 2011, p.33.

– PETER THE GREAT WAS LOOKING FOR AN ALLIENCE WITH THE MALTESE ORDER. THE KNIGHTS COULD ARM 60 000 PEOPLE. RUSSIA DID NOT MANAGE TO ESTABLISH ITS PRESENCE ON THE STRATEGIC ISLAND


ПЕТЪР ВЕЛИКИ ТЪРСЕЛ СЪЮЗ С МАЛТИЙСКИЯ ОРДЕН. РИЦАРИТЕ РАЗПОЛАГАЛИ С ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪОРЪЖАТ 60 000 ДУШИ. РУСИЯ НЕ УСПЯВА ДА УСТАНОВИ ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ОСТРОВ.

„Всяко успокоение правят на заболелите от общата хазна в името на Христа”, отбелязва руският дипломат Толстой. През 1798 г. Наполеон предлага Малта и командването на Ордена на руския император Павел, за да го скара с англичаните.

В годините на управлението на император Петър І (1689-1727) Русия се превръща във велика държава. Това е съпроводено от изключително активна дипломатическа кампания. Санкт-Петербург се стреми към контакти с колкото се може повече страни – малки и големи, за да провежда една наистина имперска политика.

Portrait of Peter the Great (1672-1725) (oil on canvas) by French School, (18th century)
oil on canvas, Chateau de Versailles, France

Така са установени връзки и с Малтийския орден. То е направено от специалния пратеник Петър Андреевич Толстой, който оставя интересни спомени за тази си мисия.

След като успешно се промъква между алжирските и турските кораби, на 19 юли 1698 г. Толстой успява да достигне столицата на Малтийския орден – град Малта, прекръстен по-късно в Ла Валета в памет на великия магистър Жан дьо ла Валет, прославил се с отбраната на острова срещу турците през 1556 г.

Велик магистър на малтийския Орден на йоанитите по това време бил португалецът Раймунду Перелуш Рокафул. Той и останалите рицари от Ордена посрещат изключително гостоприемно представителя на руския император. На Толстой е позволено да разгледа на острова всичко, каквото пожелае. По време на престоя си на острова на негово разположение е предоставена карета и съпровождач – рицарят Хосе Маноел.

Толстой естествено се интересува преди всичко от военната мощ на ордена. Той с интерес наблюдава работата на майсторите оръжейници, разглежда различни образци собствено и трофейно въоръжение. Особено впечатление му прави един от пленените турски топове,

излят от около 1 тон мед

и обшит с телешки кожи. Арсеналът на ордена е имал въоръжение и боеприпаси за около 60 000 воини.

Според доклада на руския дворянин, Малтийският орден разполагал за борба с флотата на Турската империя и с алжирските пирати със седем големи галери, като една от тях се командвала от генерал, а останалите шест – от капитани. Самата Ла Валета се защитавала от система от осем форта, на които били поставени „700 големи оръдия, всичките медни”, защитени от специално направени покриви, за да не се мокрят фитилите по време на стрелба. Много от тях са турски оръдия, взети като трофеи в постоянните морски сражения на йоанитите с Турската империя.

Орденът притежавал и „хоспитал” – болница за 1000 души. Храната се сервирала изключително със сребърни прибори – от тях били направени чиниите, лъжиците, блюдата, чашите, солниците. „Всяко успокоение правят на заболелите от общата хазна заради Христа”, отбелязва руският дипломат. Всеки болен или ранен имал отделно легло и постеля, а в построената в съседство малка църква службата се водела от

благородници от различни държави,

които се сменяли всеки ден. В „хоспитала” се приемал всеки, който бил дошъл, „стига да е християнин”. Към „хоспитала” имало и голяма градина за разходки.

Медицинска помощ се оказвала и на пленените „басурмани” (мюсюлмани), но в отделни помещения.

Внушително било богатството на малтийците, което вижда Толстой – огромно количество златни и сребърни съдове, големи количества диаманти и други скъпоценни камъни и църковна утвар, сред които и огромен златен кръст с повече от 500 инкрустирани на него диаманта – символ на могъществото на Ордена. Особено ценени били реликвиите на християнската вяра, които притежавал Малтийският орден на йоанитите – изсушената и обкована в злато и сребро ръка на Йоан Кръстител, част от кръста Господен с пирон, на който бил разпънат Исус Христос, част от трънения венец, образът на Пресветата Богородица, нарисуван от ръката на евангелист Лука и т.н.

Portrait of a commander of the Order of Malta, by Jean-Marc Nattier.

Установените от Толстой отношения между Русия и Малтийския орден траят точно сто години. По ирония на историята завзелият през 1798 г. острова Наполеон Бонапарт предлага титлата Велик магистър на ордена на тогавъшния руски император Павел (1796-1800). Но на Русия е съдено да се сдобие с тази изключително ценна база в Средиземно море. След две години островът е окупиран от англичаните, които го владеят чак до 1969 г.

Флотът е бил гордостта на воините йоанити.

Галерите на генерала и на 4 от капитаните се задължавали целогодишно да воюват на страната на венецианската флота срещу турците, а останалите две галери – да контролират и пазят непрестанно морския път между Сицилия и Малта. Път, който бил нападан от алжирските и турски морски пирати. Когато и седемте галери се прибрали у дома, 4 от тях се поставяли близо до капитанските, а 3 – до моряшките къщи, което позволявало при появата на неприятелската флота екипажите им да излизат много бързо от залива. На галерите обикновено служели около дванадесет малтийски кавалери, около 90-100 войници, въоръжени с мускети, и около 300 галеоти (по 6 души на весло).

По време на четиригодишната бойна служба храната на рицарите се заплащала от капитаните на галерите. Сред кавалерите все още се ширел споменът за героичната отбрана срещу турските войски през 1565 г., когато лично малтийският велик магистър Жан дьо ла Валет с откъснати по време на сражението крака, седейки в кресло и въоръжен с „два пистолета, не допускал до себе си турците, докато не го убили”.

On this day, 26 October 1530, the Order of Malta took possession of the Island of Malta which had been given to them by Emperor Charles V in agreement for an annual tribue of one Maltese falcon. This image by Rene Berthon shows Phillipe Villiers de l’Isle-Adam, the 44th Grand Master of the Order taking possession.

За влизане в Ордена се внасяла и такса.

Особено интересни са сведенията на Толстой за управлението и структурата на Малтийския орден на йоанитите. Най-важните решения великият магистър взимал съвместно с 40 „стари и честни” малтийски кавалери – т.е. с влиятелните членове на Малтийския орден, известни като „гранкруци” (на италиански – „големи кръстове”), в двореца на великия магистър. Той бил построен през 1569 г. По проект на архитекта Касаро. За разлика от останалите кавалери на Малтийския орден гранмейстерът и гранкруците носели черни дрехи, като на лявото им рабо е бил зашит голям бял кръст. Останалите кавалери носели различни дрехи, но нямали право по заповед на великия магистър от 1696 г., да носят златни или сребърни копчета. Или те да бъдат обшити със злато, „за да не харчат от хазната и да пазят парите за война и за военни доспехи”. За да служат под командването на великия магистър, на остров Малта пристигат дворяни от цяла Европа. Към тях има редица изисквания – да са католици, да имат свидетелство, че са дворяни по бащина и майчина линия до четвърто коляно, да са неженени и да са дали обет за безбрачие до края на живота си. Също да са внесли в малтийската хазна 125 испански златни дублона, да служат съответно по две две години на галерите „в помощ на венецианската армада”, воюващи срещу флотата на Турската империя, и две години – на галерите, патрулиращи между Малта и Сицилия.

Ст.н.с. Николай Г. КОТЕВ, д-р по история

Printed in bulgarian newspaper „Стандарт“ („Standart“), Sofia, № 3245 from 14th January 2002.

Creative Commons License
„PETER THE GREAT WAS LOOKING FOR AN ALLIENCE WITH THE MALTESE ORDER. THE KNIGHTS COULD ARM 60 000 PEOPLE. RUSSIA DID NOT MANAGE TO ESTABLISH ITS PRESENCE ON THE STRATEGIC ISLAND“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0001

IMG

– LIFE ON MARS. NEW EVIDENCES


ЖИВОТЪТ НА МАРС. НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Дали е имало живот на Марс? Това вече от няколко години не се отрича от специалистите, занимаващи се с откриването на различните му форми (близки или идентични) с тези на човечеството. И естественно вниманието е насочено към откриването им на повърхността на близките ни планети в нашата Слънчевата система.

През годините на нашето десетилетие (особено в периода 2006-2011 г.) голяма група учени, ръководени от известния киберархеолог Джоузеф Скипър (Joseph Skipper), се занимава именно с тази дейност. В състава на групата ентузиасти влизат учени от Италия, Франция, Германия, Зимбабве, Австралия, Мексико и др., които много внимателно преглеждат съдържанието на стотиците хиляди фотографии, направени на повърхността на Марс както от нашите сателити, така и от изпратените там марсроувъри (Mars Exploration Rovers) – Spirit (MER-A) и Opportunity (MER-B). И резултатите не закъсняват да се появят – открити са много находки и свидетелства, които потвърждават факта, че десетки милиони години преди появата на живот на Земята, на Марс той е бил в напреднала форма на развитие и вероятно, поради някакъв катаклизъм е унищожен. Ето и една част от доказателствата – фотографии, потвърждаващи наличието на изкуствено създадена транспортна система, монетообръщение (?!) и изваяни статуи. На част от фотографиите са дадени и координатите на изображенията, за да се улесни проверката им в Google Марс.

ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Представените фотографии са много сериозно доказателство за съществуването на изчезнала цивилизация, която е използвала на повърхността на Марс своя транспортна система. Тя е открита в района на кратера Hale, където се предполага че има и други запазени свидетелства за бившето съществуване на марсианската цивилизация. Независимо от сложния ландшафт, заснет на Марс, изпъква ясно изкуствения произход на заснетите обекти – нещо подобно на „железопътна линия” с изоставен на нея рязко контрастиращ на останалия фон обект – нещо като„вагон”. Окончанията на транспортна система би могло да са скрити под повърхността на Марс , т.е. под днешните марсиански природни структури, а е възможно да не са излязли и на фотографиите, заради спецификата на осветлението, при което обектите са били заснети. Увеличението на резолюцията на фотографиите, като че ли ни позволява да разгледаме и някои подробности от фотографиите – според киберархеолозите, това е преди всичко повдигната над повърхността транспортна система, даваща собствени светлосянки и завършваща неочаквано в северната част на грубата депресия на ландшафта.

Съществуват две мнения за заснетия участък – първото допуска, че това е неголяма част от голяма индустриална мрежа, която е останала скрита под лъжливия „златен цветен слой” на повърхността на Марс. Второто (което се приема от повечето изследователи) – допуска, че това е преднамерена форма на изява на изкуствен интелект (IT) , управляващ програмата за намеса в нашата галактика заедно с нейните т.нар. „програмни ограничения”, а не е начин за показване на остатъците на изчезнала цивилизация на човечеството. Но това може да се докаже единствено от реализацията на по-висока резолюция на изображението, при което ще изпъкнат незабележимите днес подробности от произхода и структурата на транспортната система. Подобни факти за намесата на изкуствен интелект са открити в последните години и в изображенията на други фотографии, направени от марсианските сателити и марсроувъри.

МОНЕТА, ОБЕЦА, МЕДАЛИОН ИЛИ КОПЧЕ?

Показаната фотография, направена от марсианския ровер Spirit демонстрира една малка яма, издълбана от неговата т.нар. ръка „RАТ” (Rock Abrasion Tool) на чието дъно е открит един малък кръгъл диск от неизвестен метал. Тази фотография станала възможна чрез използването на инструментите разположени на марсроувъра и с помощта на прикачените рентгенови спектрометри за алфа-частици и микроскопичния електронен блок за създаване и изпращане на изображения. И ето – ново аномално доказателство от т.нар. изкопан от марсроувъра „джоб” – малък кръгъл диск, посочен с жълта стрелка. Тази фотография е открита от изследователя Алберто Ремели (Alberto Remelli) от Верона, Италия и е оценена много високо от самия киберархеолог Джоузеф Скипър.

Ако сравним горното изображение с примерните изображения на наши малки антични монети или пък копчета, веднага проличава типичната особеност на този малък изкуствен диск. Има някаква близост между посочените земни и марсианския случаи – а именно, че на тях в повечето случаи е изобразено лице на човек. И тук като че ли успокоение за читателя е внасен факта, че на малкия диск от Марс е изобразено лице. Какво е това? Заснетото изображение ни позволява да допуснем, че това може да бъде и монета, може да бъде и копче или обеца. Едно е ясно – че той е изработен изкуствено. За съжаление възможностите на марсроувъра Spirit, а и огромното разстояние от Земята до Марс (т.е. на преминаването на радиокомандата) не позволили там да бъде разкопано по-внимателно в структурата под аномалния обект и разгледано повече.

СТАТУЯ, СКУЛПТУРА? ДА!

Това откритие като че ли изненада света със своето изящество и самота на повърхността на планетата Марс. Фотографиите на скулптурата на хуманоид (марсианка?) са открити от фрeнската изследователка Марсела Браво (Marcela Bravo) и по-късно допълнени от зимбабвийския изследовател Ролф Варга (Rolf G. Varga). Фотографиите са направени от панорамната камера на марсианския Роувър „Spirit” и са внесени в неговия фотожурнал с координати на фотографиите – West Valley Panorama NASA Photojournal PIA10216. Това забележително откритие на повърхността на Марс демонстрира на цялото човечество един факт за ръкотворната дейност на някога съществувала цивилизация – скулптора на човешко тяло (?) седнало на повърхността на Марс. Човешкото асоциативно мислене ни позволява да допуснем, че към този обект е водел път, че това не е случайна конфигурация, която е останала на повърхостта на планетата, а е част от нещо друго, голямо и все още неизследвано.

Особено важно е за нас фактът, че освен някои подробности, като наличието цифрата „5”, която е видна при мнокограто увеличение на фотографията на статуята, е нейния неестествен цвят спрямо останалата марсианска повърхност – той контрастира на нейния фон и е доказателство за изкуствения и произход. Цветът на статуята ни позволява да бъдат открити и отбелязани днес повече подробности от нея. Но все пак, какво е това – мумия на човек или статуя? Не се знае, но едно е ясно – този обект е в рязък контраст с естествените геологични структури на Марс и е доказателство за извършена интелектуална дейност в много от нейните аспекти. Ясно са различими крайници, гръд, глава и други анатомични подробности, характерни за човека.

ДИСКЪТ!
По време на едно от своите движения по повърхността на Марс бил заснет и един любопитен кадър, съдържащ и изображението на диск с много правилна кръгла форма и с отверстие в центъра. На пръв поглед този диск много прилича на CD-R с отвор в центъра. Според едни от изследователите, този диск лежи на повърността, но според други – не. Какво е това? Едно е ясно – слънцето се отразява в него и това направило възможността да бъде заснет реална.

Откритията на Марс не свършват до тук. Тепърва ще сме свидетели и на много други. Въпросът е кога ще ги видим или почувствуваме. Доказателствата във фотоархивите на NASA са събрани, остава само специалистът да ги разгледа и открие. А това е трудно – иска се много време, средства и интелект… Все пак Джоузеф Скипър и сътрудниците му поставиха началото…

А в същото време и двата американски марсроувъри продължават да вървят, изминавайки от 2004 г. до днес – октомври 2011 г., стотици километри. И никой не се запитва – как така те продължават да вървят, без да дават срив в нито една от своите системи – било телевизионна, било механична или някоя друга. Кой ги ремонтира и енергийно презарежда? Кой ги насочва към интересни обекти? За това НАСА мълчи, все още мълчи…

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Creative Commons License
LIFE ON MARS. NEW EVIDENCES by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

Printed in bulgarian newspaper „Българска Армия“ („Bulgarian Army“), Sofia, 11th November 2011.

IMG

IMG_0001

IMG_0001

IMG_0002

– THE SPACE FLIGHTS TO MARS – CONCLUSIONS AND FUTURE


 

КОСМИЧЕСКИТЕ ПОЛЕТИ ДО МАРС – ПОУКИ И БЪДЕЩЕ

Тази тайнствена и загадъчна планета Марс

Четвъртата планета в Слънчевата планетарна система по своите геофизически характеристики най-много прилича на Земята. Периодът на движението около оста и е 24 часа 39 минути и 36 секунди, а на Земята – 23 часа 56 минути и 5 секунди. Подобно на Земята, Марс не е идеална сфера и има четири сезона. На Червената планета също има полярни шапки, планини, пустини и постоянни възникващи урагани.

През деня температурата на повърхността там достига +26°, а през нощта пада до – 100° С. На географските карти ясно се различават полярните шапки, но по отношение на лед, на Земята го има 100000 пъти повече. И все пак в сравнение с Луната, изучаването на Марс има едно голямо предимство – това, че там има атмосфера. Но ако на Земята има няколко центъра на климати, то на Марс те са само два – при това разположени над двете полярни шапки. Те и определят циркулацията на атмосферата, за която е характерно такова непознато нещо за Земята като урагани в празнината. На повърхността на Марс атмосферата е със същите характеристики и се равнява на такава на 30 км височина над земната повърхност. А и съставът на марсианската атмосфера е значително по-различен от тази на Земята – има два пъти повече е въглеродната киселина и тежкия инертен газ аргон, практически няма водни пари и кислород, който е необходим за живот. И една много важна особеност на марсианските урагани – често има ветрове със сила повече от 40 м в секунда, които по земни мерки са ураганни. Но при наличието на почти вакуум, марсианския вятър се възприема като земен вятър със сила от 4 м в секунда.

Художествена концепция на mars-2030-mission

Изучаването на планетата Марс, продължава да се осъществява само по следните четири основни начина:

– Чрез наблюдения от Земята с помощта на телескопи.

– Чрез наблюдения от орбитални космически апарати.

– Чрез химически и радиологически изследвания на марсианската почва, направени от орбиталните или спускаеми апарати – американските “Маринър”, “Вайкинг”, “Вояджър”, “Марс Глобъл Сървайър”, “Марс Патфайндер”, съветските “Марс”, “Фобос” и др.

– Микроскопски изследвания на метеорити, долетяли на Земята от Марс.

За сега, никакви други методи за изследването на Марс като планета от нашата слънчева система не са прилагани. Нещо повече, близо 40-годишното изследване изгради следния реален механизъм на проучвания, възприет от на НАСА, от който ще зависи накъде ще поемат бъдещите астрополети. По думите на известния американски учен Дейвид Уйлямс от Центъра за космически полети “Годард”, при всеки организиран от НАСА космически полет се финансира (при това строго ограничено), само изпълнението на предварително планирани задачи, които обикновено трябва да минат процедурата на издигането им, поддържането и одобрението преди това в многобройните комисии. Те и ще имат думата при вземането на решението за изпълнението на програмата по изследването на Марс. А тя вече има своите многодишни срокове, които са:

– Доставянето на елементи на оборудването на Марс – 2010-2014 г.

– Стъпването на астронавти на Марс – 2011-2018 г.

– Създаване на база на Марс и разширяването и – 2018-2022 г.

– Продължителен престой (до 600 земни денонощия) на Марс – 2022-2027 г.

Към настоящия момент, с изследванията на планетата Марс се занимават редица центрове – такива като Центърът за космически полети “Годард” при НАСА в щата Мериленд, Космическия център “Джонсън” на НАСА в Хюстън, Изследователския център “Еймс” на НАСА и др.

Международната космическа станция днес, на фона на земната атмосфера.

Увереността в реалната възможност да бъде извършен успешен пилотируем полет до Марс и обратно, е взето в годините на втория мандат от президентството на Джордж Буш-младши. За отбелязване е, че подобна увереност все още не съществувала в последните години на управлението на президента САЩ, Бил Клинтън.

Така започна настъплението на машините.

През 70-те години на ХХ век бяха изпратени в направлението на Марс съветските “Марсове” и американските “Маринъри”. През декември 1971 г. “Марс-3” прави меко кацане в района между Електра и Фаетония, в южното полушарие на Марс. От друга страна “Маринър-4”, “Маринър-7” и най-вече “Маринър-9”, успяват подробно да изследват повърхността на Марс. Направените няколко хиляди фотографии, помогнаха да бъде картографиран Марс. Бяха уточнени и броя на гигантските метеоритни кратери – на Марс те се оказали около 1200, (на Земята – те са 44, а на Луната повече от 5000). Била уточнена и височината на т.нар кратер на кратерите с красивото име “Nix Olimpica” (“Снегове Олимпийски”). Неговата височина се оказала 23 км, т.е. колкото три Джомолугми. В средата на 1976 г. продължи успешното изучаване на повърхността на Марс чрез програмите на космическите апарати “Вайкинг-1“ и “Вайкинг-2”, които излетяха от Земята на 20 август и 9 септември 1975 г. Съответно те се примарсяват -–първият на 20 юли 1976 г. в района на Хризе Плантия, а вторият – на 3 септември с.г. на равнината Утопия Плантия, разположена на запад от гигантския кратер Мие. Те добавиха редица нови и наистина уникални сведения за атмосферата и за повърхността на Марс, но не можаха да дадат информация за това, дали има живот на червената планета.

Какви космически проекти са предвидени за изпълнение?

2007 година ще сюрпризира света с началото на изпълнението на многогодишна амбициозна програма на НАСА за изследването на Марс. Между тях са:

Проектът “СКИМ” (“SCIM”, “Sample Collection for Investigation of Mars”) или “Събиране на Образци за Изследването на Марс”, който има за цел осъществяването на вземането на образци на атмосферен прах и газ и доставянето им на Земята за изследване по “траекторията на свободното връщане”

Проектът “Кити-Хоук” (“Kitty Hawk”) предвижда използването на три планера за изучаването на релефа на местността и състава на почвата в местата, които са недостъпни за спътници и наземни апарати.

Проектът “Юрей” (“Urey”) предвижда примарсяването на универсален вездеход, който трябва да определи абсолютната възраст на геологичните форми на Марс.

Проектът “МАКО” (“MACO”, “Mars Atmospheric Constellation Observatory”) или “Марсианска Атмосферна Звездна Обсерватория” предвижда използването на голям брой микроспътници, с помощта на които ще бъде създадена тримерна карта на атмосферата на Марс. Това ще позволи по-внимателното да бъдат изучени климатичните условия.

Проектът “Артемида” (“Artemis”). В рамките на осъществяването на този проект, три микровездехода ще изучават повърхността на Червената планета, нейния климат и състава на органичните съединения, ако такива се открият. Основният акцент в използването им ще бъде направен в региона на марсианския Южен и Северен полюс.

Проектът “МЕО” (Mars Enviromental Observer”) или “Изследовател на Околната среда на Марс” предвижда използването на научен спътник, който ще изучава количествения състав и ролята на водата, праха, леда и другите материали в атмосферата на планетата. Целта е да се открият основните периоди на хидрологическия цикъл.

Проектът “Паскал” (“Pascal”) предвижда създаването на мрежа от 24 метеорологични станции на повърхоста на Марс. По такъв начин ще се спестят възможните метеорологични изненади на Марс.

Проектът “МСР” (“MSR” – “Mars Scout Radar”) или “Марсиански Разузнавателен Радар”, ще използва специализиран спътник, който с помощта на радар ще позволи да бъде направена подробна карта не само на повърхността, но и на подповърхностния слой с дълбочина до три метра за откриването на скрити източници на вода и за други изследвания.

Бъдещите астронавти могат да отглеждат някои от храните си вътре в оранжерии, като този изправен в камерата „марсианец“, където плодовете и зеленчуците могат да бъдат отглеждани хидропонно (hydroponically), без почва. CREDIT: Pat Rawlings/NASA

Проектът “Наяди” (“The Naiades”). В този експеримент четири примарсени модула ще търсят течна вода в по-дълбоките слоеве на почвата с помоща на низкочастотен ехолокатор, а също така щеу извършат и сейсмичен контрол.

Проектът “Крио-Разузнавач” (CryoScout”) ще има за задача да разтопи леда на една от марсианските ледникови шапки със специални термобурове, като изследователите се надяват да достигнат дълбочина до 100 метра. В процеса на движението се планира да се изследва съставът на разтопения лед и да се открият в него органични компоненти. Разбира се, ако такива в разтопения лед бъдат открити.

Освен това съществуват също така няколко съвместни проекти на НАСА с други европейски космически агенции. За октомври 2011 година е планиран стартът на безпилотната станция “Mars CNES MSR 2011”, създавана от френски учени. Тя би трябвало да донесе на Земята образци от марсианската почва

С какво привлича учените Марс ?

В близо 40 годишната история на изучаването на Марс от различни орбитални позиции бе постигнат голям напредък. Бяха направени важни открития, които би трябвало да определят направленията на бъдещите изследвания, вече в рамките на подготвен пилотируем полет.

Илюстрация от художествена концепция, (от ляво ) полета на Mars Science Laboratory от Земята до Марс и spacecraft (от дясно) роувърът на мисията „Curiosity“, изпълняваща изследователски задачи след примарсяването. Image credit: NASA/JPL-Caltech

При направените проучвания на Червената планета са открити невероятно число аномални изображения – такива като пирамидите и “лицето” , намиращи се в областта Сидония (приблизително на 40° северна ширина), триъгълните пирамидални структури в т.нар. Четириъгълник Елизия. Още от 1998 г. изводите на учените от НАСА са обнадежаващи – по техни думи “в мъглявата картина личат организираност и структурираност, които са прекалено разумни, за да бъдат резултат от случайни природни процеси”. Учените стигат до изводът, че много от тези структури са “нефрактални”. На общоразбираем език това означава, че когато тези структури се сканират, компютрите определят, че това са по-скоро изкуствени, отколкото природни образувания. Това изследване е извършено чрез компютърни системи от най-нов тип, използвани в съвременното военно изкуство за точното определяне на замаскирани танкове и артилерия на фотосите, постъпващи от въздушното или космическо разузнаване. Но този многогодишен анализ, извършен от американските учени и програмисти професор Колин Пилингер, д-р Моника Грейди, Грегори Моленаар, Винсент Ди Пиетро, Марк Карлоти и др., все още напълно не се приема от всички учени.

Как ще бъде осъществен полетът до Марс?

Според схемата на НАСА, пилотираната експедиция към Марс съгласно първоначалния приет проект би изглеждала по следния начин:

Първоначално към Червената планета трябва да стартират три транспортни кораба. Първият от тях трябва да потегли през 2009 г. и ще “изтегли” на орбитата на Марс напълно подготвен космически кораб (вероятно модел “Кедров разрез”), с който астронавтите би трябвало да се върнат на Земята. Вторият ще осигури доставката непосредствено на марсианската повърхност на ракетна капсула, с която астронавтите, стъпили на Марс ще стартират към намиращия се на орбита космически кораб за връщане. В края, третият транспортник ще достави на Марс модулите на жилищните помещения, лаборатории, блокът с ядрения източник на електроенергия.

Тази художествена концепция на бъдещата мисия до Марс показва астронавти близо Lander на Червената планета. CREDIT: NASA/Pat Rawlings, SAIC

Чак след това ще стартира четвъртият кораб, който ще доведе шест астронавта непосредствено на Марс, където те ще прекарат около 20 дни, занимавайки се с научни изследвания. Доколкото е известно, на повърхността на Червената планета ще стъпят само трима астронавти. като екипажът ще бъде изцяло ще се състои от мъже.

Стойността на проекта, предвиждащ полетите на три екипажа до Марс в продължение на 12 години, се равнява на 50 милиарда долара. Планирало се е първият екипаж да стъпи на повърхността на Марс на 4 юли 2012 г.

По късно в плановете бяха направени изменения. Поради загубата на апаратите “Марс Климат Орбитър” (той изгаря в атмосферата на Марс на 23 септември 1999 г.) и “Марс Полар Ландер” (при приближаването на планетата през декември 1999 г. не излиза на връзка), сроковете били преразгледани. Изпращането на първия “транспортник” е преместено за 20 ноември 2011 г., а стартът на първата експедиция – за 1 декември 2018 г.

Някои от проблемите, свързани с изследването на Марс:

След близо 40-годишно изследване на планетата Марс е ясно следното:

– От НАСА вече е изграден строен механизъм за осъществяването на космическия полет до Червената планета.

– Ако бъде направена космическа експедиция, то тя ще бъде осъществена при най-близкото сближаване на двете планети Марс и Земята, което става периодично един път на 15-17 години.

– Ясно е, че в плановете на НАСА най-близката задача ще бъде облитането на Марс, при което ще бъдат наблюдавани и естествените негови спътници – Фобос и Деймос, а по-далечната задача ще бъде стъпването на астронавти на Марс.

– Ясно е също така, че долният комуникационен праг най-вероятно ще бъде издигнат за безопасност на околоземна орбита, а пък горният комуникационен праг ще функционира от орбитата на Марс. Така ще бъдат избегнати, ако все още съществуват някакви комуникационни проблеми, свързани със системата за ПРО.

Но грижите не свършват до тук.

Един от тях идва преди всичко от поддържането на радиоконтактите с бъдещия екипаж, поради забавянето на предавания радиосигнал при движението на космическия кораб-система към Марс. Приемането и получаването на радиосигнала се удължава с преминаването на разстоянието от Земята до Марс – от Земята до Марс той е приблизително 9-10 минути. Проблем е също така ошумяването на получаването и от двете страни на радиосигналите, поради възникването на слънчеви бури и взаимното изместване на небесните тела. За да се избегне забавянето на радиосигнала и установяването на връзка в екстремни условия, ще бъде създадена светлиннопулсираща система, която в крайния си елемент ще бъде наблюдавана, ретранслирана и машинночитаема от екипа на “Хабъл”. По такъв начин, поради скоростта на светлината – 300 000 км в сек., ще бъдат спестени 12 минути от общо 18 минути, нужни за установяването на двустранен контакт. И дори това ще бъде един много важен експеримент – проверка с ръкотворни светлинни команди, на повторените гласови или машинночитаеми команди, подадени по радиосигнал. Проследяването на бъдещия полет е възможно чрез телескопа “Хабъл”, без да се нарушават другите научноизследователски програми. А това е възможно, тъй като такава идея беше предложена още при търсенето на замлъкналия на 21 август 1993 г. “Марс-Обзървър” чрез орбиталния телескоп “Хабъл”.

Цветна фотография на района на марсианския кратер Хале, където би могъл да кацне космическия апарат. Ясно личи планинския релеф и разликите между височината на повърхността в различните и точки.

Втората въпросителна има много важно значение – доказано е, че на Марс може да бъде открит живот (действително засега във формата на едноклетъчни), т.е. на такъв какъвто лежи в основата на нашето битие. Но ако там изследователите се сблъскат с действително чужда форма на живот, каква ще бъде реакцията за тях, за Земята и въобще за нашето бъдеще? Готови ли сме да приемем това предизвикателство?

Третата въпросителна се отнася до това, ще ли е в състояние човек да извърши ръкотворни изследвания на повърхността на Марс, ако се вземат предвид тежките и почти адски условия на Червената планета. Не е ли възможно нашето относително знание, създало относителна въоръженост да използва други възможности – такива както използва Япония в космическото пространство – роботи, които биха могли да извършат самостоятелно редица изследвания, допълващи т.нар. “бейски” метод на изучаването на планетата (т.е. възможно най-пълното фрагментиране на информацията).

Преди повече от сто години, Херберт Уелс бе написал в първата глава на неговата “Война на световете” следното: “Шансовете, че на Марс съществува нещо човекоподобно е равно на едно към милион”. Но все пак, това за нас е шанс.

Ст.н.с. Николай Котев, доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Дума“ („Word“), Sofia, № 128 from 3rd June 2006.

Creative Commons License
„THE SPACE FLIGHTS TO MARS – CONCLUSIONS AND FUTURE“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

– INCREDIBLY, BUT FACT! TRUCK SYSTEM ON THE PLANET MARS


 

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ – ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА НА МАРС!

Светът всеки ден е сюрпризиран от нови и нови разкрития, свързани с изследванията на една от най-таинствените планети в нашата Слънчева система – Марс.

Joseph P. Skipper

В периода 2006-2011 г., голяма група чужди учени, ръководени от известния киберархеолог Джоузеф Скипър (Joseph Skipper), се занимава именно с изследването и анализирането на фотосите, доставени от различните космически мисии, изпратени на орбита или на повърхността на червената планета. В състава на групата ентузиасти влизат учени от Италия, Франция, Германия, Зимбабве, Австралия, Мексико и др., които много внимателно преглеждат и обсъждат съдържанието на стотиците хиляди фотографии,от т.нар.”Архив на дълбокия космос”на НАСА, направени на повърхността на Марс, от изпратените там „марсроувъри”. И резултатите от тези изследвания не закъсняват – открити са много свидетелства, които потвърждават факта, че десетки милиони години преди появата на живот на Земята, на Марс той е бил в напреднала форма на развитие. Сред тези свидетелства, едни от най-интересните са свързани с въпроса за т.нар. изкуствено създадена „транспортна система”. Доказателство за наличието и са преди всичко фотографиите, направени на определени участъци, като на част от тях са дадени и координатите на изображенията, за да може да бъде улеснена проверката им в Google Марс.

ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА

Фотографиите на обекти от транспортната система са много сериозно доказателство за съществуването на изчезнала във времето хумоидна цивилизация, която е използвала на повърхността на Марс своя транспортна система. Тя е открита в района на кратера Hale, където се предполага че има и други запазени свидетелства за съществуването на марсианската цивилизация. Независимо от сложния ландшафт, заснет на Марс, изпъква ясно изкуствения произход на заснетите обекти – нещо подобно на „железопътна линия”, с изоставен на нея рязко контрастиращ на останалия фон обект – определен от изследователите като„вагон”. Окончанията на транспортна система би могло да бъдат скрити под повърхността на Марс , т.е. под днешните марсиански природни структури, а е възможно да не са излязли и на фотографиите, заради спецификата на слънчевото осветление, при което обектите са били добре заснети.

Съществуват две мнения за този заснет участък – първото допуска, че това е неголяма част от голяма индустриална мрежа, която е останала скрита под лъжливия „златен цветен слой” на повърхността на Марс. Второто (което се приема от повечето изследователи на повърхността на Марс), – че това е преднамерена форма на изява на изкуствен интелект, управляващ програмата за намеса в развитието на нашата галактика заедно с нейните т.нар. „програмни ограничения”, а не е начин за показване на остатъците на изчезнала цивилизация на човечеството. Подобни факти за намесата на изкуствен интелект са открити в последните години и в изображенията на други фотографии, направени от марсианските сателити и марсоходи.

Едновременно с това, на една от фотографиите е открит и тунел, построен на марсианската повърхност. Първоначално се допускало, че тази линия – т.е. „тунела” е по-скоро елемент от подлепването на фотосите един към друг.Но Джоузеф Скипър е на друго мнение. Той заяви: „За никакво подлепване не може и да става дума, т.к. тази фотография е направена от космическия апарат на НАСА от височина 270 километра, благодарение на което в кадър попаднал целия район Hebes Mens“. Увеличавайки снимката, киберархеологът стигнал до извода, че това истински тунел, направен от здрав, полупрозрачен материал, който е поставен от марсианците между две отдалечени бази, разположени на повърхността на планетата. „Възможно е, това да е железопътен път или са вакуумни тръби, приличащи на тези, които се ползват от пневматичната поща” – споделил Скипър. Таинственият тунел, чийто диаметър е около 22-25 метра, ту се появява на повърхността, ту изчезва, като пресича огромен участък от територията на района Hebes Mensa.

И така. Изследванията продължават – снимките са стотици хиляди. А заедно с това ни очакват и много бъдещи открития.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история.

Creative Commons License
„INCREDIBLY, BUT FACT! TRUCK SYSTEM ON THE PLANET MARS“ by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

 

– THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME


ПРОЕКТЪТ “МЕРКЮРИ” НА НАСА ОТГОВАРЯ НА СЪВЕТСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО. ВЕНЕЦЪТ НА КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА САЩ.

На 2 април 1958 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер се обръща към Конгреса на САЩ със своето решение да се създаде Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). Законопроектът предвижда НАСА да контролира цялата дейност, свързана с подготовката, усвояването и изследването на космическото пространство, с изключение на въпросите, отнасящи се към националната отбрана на САЩ. За тази цел в САЩ от ръководството на НАСА е решено да се създаде научноизследователската програма „Човек в космическото пространство”. Решението на Дуайт Айзенхауер е взето вероятно под впечатлението от решението на СССР, който внася на 15 март 1958 г. в Генералната асамблея на ООН „Меморандум за абсолютната забрана за военно използване на космическото пространство”.

Научноизследователските задачи от тази

програма на НАСА

в годините на президента на САЩ Дуайт Айзенхауер (до 20 януари 1961) са планирани в няколко направления, а именно 1) в изследването на близкото космическо пространство с помощта на безпилотни космически изкуствени спътници, 2) в подготовката и построяването на космодруми за извеждането на космически ракети-носители с капсули, пилотирани от астронавти и, 3) последно място – разработването на космическа техника за извеждането на гражданин на САЩ в космическото безвъздушно пространство на околоземна орбита. Учените и специалистите от научноизследователските центрове на НАСА планират извършването на космически полети за гражданските нужди на НАСА, известни като изследователски проект „Меркюри”.

The original seven astronauts selected for the Mercury program are: (front row, left to right) Walter M. Schirra, Jr., Donald K. Slayton, John H. Glenn, Jr., and M. Scott Carpenter, (back row, left to right) Alan B. Shepard, Jr., Virgil I. Grissom and L. Gordon Cooper.

Разработването на научноизследователския проект на НАСА „Меркюри” се осъществява на три научноизследователски равнища: а) създаването на космическа капсула за експериментални космически полети с различни представители на фауната; б) подготовката и изпитания на космически полети на първите обрлазци от космическата пилотируема капсула с пилот-астронавт на борда, чрез извеждането и в космическото безвъздушно пространство с ракетата-носител „Литъл Джон” (Малък Джон) и в) по-нататъшно разработване и подобряване на безопасността на конструкцията на космическата капсула, на навигационната система, на животоосигуряващата апаратура и прибори, както и на космическата техника за завръщането на астронавта на САЩ на Земята, разположени в капсулата.

Второ равнище: разработването на гражданска космическа капсула с астронавт на борда и за полет в безвъздушното пространство на височина от 200 км в продължение на 5 минути, и трето равнище, което е свързано с полета на готовия модел на космическа пилотируема капсула по балистична траектория на разстояние до 3000 км. Венецът на усилията трябва да бъде извеждането на космическа пилотируема капсула с астронавт на САЩ на борда, с извеждането и на околоземна орбита от ракетата-носител „Атлас”.

Five of the seven original astronauts are seen with Dr. Wernher von Braun inspecting the Mercury-Redstone hardware in the Fabrication Laboratory of Army Ballistic Missile Agency (ABMA) in 1959. Left to right: Astronauts Walter Schirra, Alan Shepard, John Glenn, Scott Carpenter, Gordon Cooper, and Dr. von Braun.

Общо за изпълнението на задачите от космическата програма на НАСА „Човек в космическото пространство” са отпуснати приблизително около 6 милиарда US долара за изпълнението на новата научноизследователска програма „Аполо” за космически полети до Луната и обратно.

Научноизследователските сили на НАСА били мобилизирани за създаването на

мобилна ракета,

която да бъде удивително добра за времето си. Същевременно медицинските специалисти трябвало да осигурят животоспасяващи условия за астронавтите на САЩ по време на космическия полет. Било отделено внимание и на изследването на всички съществуващи в миналото проекти и варианти за космически полети (включително и на проекта за космически апарат за многократно използване на на Сергей Корольов от 1939 г. Не на последно място усилията са насочени към усвояването на чиповата техника (асемблери и т.н.), както и на оптиката, която трябвало да работи от космическа орбита.

Launch of Friendship 7, the first American manned orbital space flight. Astronaut John Glenn aboard, the Mercury-Atlas rocket is launched from Pad 14.

Първоначално в проекта на НАСА „Меркюри” освен орбитални полети на космическата пилотируема капсула на САЩ в безвъздушното пространство около Земята (през осветената част и сянката и), са поставени като задачи за изпълнение на бъдещи евентуални пилотируеми космически полети с екипажи до седем астронавта, работа в пилотируеми астронавтски орбитални лаборатории (astrolab). Предвижда се и извършването на космически полети до естествения спътник на Земята – Луната, полети около него и до повърхността му. По-късно, след встъпването на новия президент на САЩ Джон Фитцджералд Кенеди в длъжност тези научноизследователски задачи са иззети от проекта „Меркюри” и са прехвърлени за изпълнение към новата програма „Аполо”, чиято цена на изпълнение след завършването и нараства на астрономическата за времето си сума от 25 милиарда US долара.

В годините на президенството на Дуайт Айзенхауер са построени и предоставени за нуждите на НАСА два космодрума (полигона) – т.нар. Тихоокеански космически космодрум, построен в района на авиационната база на САЩ „Ванденберг” и Атлантическия космически космодрум, разположен във Флорида, в района на Кейп Канаверал. Впоследствие, вторият (атлантически) космодрум се превръща в главен за изпитанията и използването на основните образци на космическата ракетна техника.

В края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, на космодрума във Флорида са построени или разположени стартовите комплекси на различните ракетни системи с мирновременно и военновременно значение, а също така са подготвени три зони на отговорност – първа зона – т.нар. мощни ракетни комплекси с тяга на двигателите от 480 до 1150 тона със стартовия комплекс на ракетата-носител „Сатурн”; втора зона – на междуконтинентални балистични ракети „Атлас”, „Титан”, „Меркюри”, „Дайна Сор” със стартовия комплекс на проекта на НАСА „Меркюри” и зона на свърхмощни ракетни системи с тяга на двигателите на ракетните системи от 1700 до 4500 тона.

Mercury capsule

По проекта „Меркюри” на НАСА пилотируемите полети на човек в космическата пилотируема капсула са направени общо шест пъти, като четири от тях се приемат като официални орбитални полети на САЩ.

Първият полет

по балистична траектория с продължителност във времето 15 минути, е направен на 5 май 1961 г. от американския астронавт Алън Шепард. Два месеца по-късно (на 21 юли 1961 г.), в близкото космическо пространство с космическа капсула и ракетата-носител „Меркюри” е изведен американският астронавт Вирджил Грисъм.

Действителното извеждане на космическата пилотируема апаратура на САЩ, на околоземна орбита е направено десет месеца след първия полет на съветския космонавт Юрий Гагарин – това става с полета на астронавта на САЩ Джон Глен на 20 февруари 1962 г. В изпълнение на по-нататъшни научно-изследователски задачи по проекта на НАСА „Меркюри” този полет е последван от три полета на астронавтите на САЩ М.Карпентър, Уйлям Шира и Хари Купър (в периода 24 май 1962 г. – 15-16 май 1963 г.). Всички полети за безопасност завършват с приводняването на космическите капсули на САЩ във водите на Тихия или Атлантически океан.

Mercury Seven“ astronauts pose with an Atlas model on July 12, 1962. Front row, left to right: en:Gus Grissom, en:Scott Carpenter, en:Deke Slayton and Gordon Cooper. Back row: en:Alan Shepard, en:Wally Schirra and en:John Glenn. Date 12 July 1962. Source NASA photo

По такъв начин в САЩ бе поставено началото по овладяването на космическото пространство и сътрудничеството с другата суперсила – тогавашния СССР.

Ст.н.с. Николай Котев , доктор по история

Printed in bulgarian newspaper „Bulgarian Army“, Sofia, № 15171 from 31st August 2001

Creative Commons License
THE NASA PROJECT “MERCURY” REPLIED TO THE SOVIET CHALLENGE. THE GARLAND OF THE US SPACE PROGRAMME by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.