– AFGHAN WATERCOLORS BY MATTHEW COOK


АФГАНИСТАН В ТВОРЧЕСТВОТО НА МАТЮ КУК

Матю Кук е един от голямите британски илюстратори на нашето време. След завършването на школата по изкуства при Университета в Кингстън, той има възможност в продължение на една година да обиколи региона на южните морета заедно с една морска експедиция и да усъвършенствува уменията си. Година по-късно той се завръща във Великобритания, но е повече с молива и четката навън, отколкото у дома. Във времето когато фотографията и фотоизкуството доминират, той успява да обърне наопаки мнението, че моливът и четката са предмети на залязващо изкуство.

За изграждането на неговата репутация допринася много и изготвянето на илюстрации към книги, а така също и на серия от пет възпоменателни пощенски марки. Особено влияние оказва сътрудничеството му с редакцията на вестник “Таймс”, имаща опит в работата с едни от най-добрите световни илюстратори. Те започват да използват Матю Кук в отразяването на различни събития, където вместо фотограф се изпраща илюстратор, притежаващ съответната степен на смелост и въображения – качества, липсващи на често пъти в днешно време в съвременните артдиректори. По думите на един от водещите специалисти на “Таймс” Дейвид, “въпреки, че този тип проекти се използва много често пъти от различни компании, проблемът е че само няколко художника могат да го изпълнят. Репортажът е най-трудната форма на изпълнението му с илюстрация, защото той включва всичко… т.е. е форма на наблюдение, което да е в състояние да привлече хора, работещи с цифри, които се движат, като се фокусира върху конкретни събития, в които има силен графичен смисъл на думата и е в състояние да разкаже една история…” И Матю Кук го прави – той е твърде взискателен в изготвянето на репортажите си, издига се над предизвикателствата, от акварелите му лъха плавност, острота и ефирна чистота. Редакторът на “Таймс” Петер Стотхард искаше да създаде исторически запис на събитията от последните години в Афганистан, на изпълнението на планираните промени, като това възложи на графика и акварелиста Матю Кук. И той го изпълни, както винаги с много креативни и оригинални решения, като създаде уникален запис и историческа колекция на събитията.

Днес, в залите на Британския имперски военен музей могат с удоволствие те да бъдат разгледани и оценени. Да се надяваме, че някой ден ще можем и ние на българска територия да я видим.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Кабул, хранителен магазин

Мобилен тим за наблюдение

Проходът Саланг

Инструктаж

Бронирана кола „Саксон

Връщането на пеши патрул, Кабул

Патрулиране в Лашкар Гах

Връщането на пеши патрул, Кабул

Нощен полет

Без думи

Пеши патрул се завръща в Кемп Соутер

Вертолет „Апачи“ се приземява

Подготовка за сън

Гармсир

Патрул на 6000 фута височина

Командир, Гармсир

Сангин

Чек-пойнт

Училищен „автобус“

Creative Commons License
AFGHAN WATERCOLORS BY MATTHEW COOK by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER “ Българска Армия“   („Bulgarian Army“), 10 jun 2011, p.16-17

– THE BIGGEST MACHINATIONS IN UNITED STATES DURING XX AND XXI CENTURIES


НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МИСТИФИКАЦИИ НА ХХ И ХХI ВЕК В САЩ

Великанът от Кардиф. През 1868 г., американският археолог Джордж Хал от Бинхемтон докарал от Чикаго в Кардиф, щат Ню-Йорк, и закопал във фермата на своя брат, направен от гипс триметров великан. Гигантът стискал с дясната си ръка корема, показващ уж, че в момента на умирането е страдал от болка. За две години на подготвяната мистификация Джордж Хал, с най-остри инструменти създал и най-дребните детайли по статуята: ноктите на пръстите, ноздрите, половите органи, порите на кожата. След една година, на 15 октомври 1869 г., работници „случайно” открили погребението. Хората повярвали, че пред тях е фигурата на вкаменен великан, или най-малкото, че това е древна фигура, и туристите започнали да пристигат във фермата. Знаменитият импресарио П.Т.Барнум предложил да откупи находката за 50 хиляди долара, но му било отказано. Тогава той създал собствен гигант и обявил, че все пак е купил гиганта. Започнал съдебен процес, по време на който всяка от страните твърдяла, че опонентът разполага с фалшивка. В крайна сметка Хал признал, че великанът от Кардиф е мистификация.

Момчето от въздушния балон. На 15 октомври 2009 г., светът бил развълнуван от съобщението за шестгодишното момче Фалкон Хин от Колорадо, което било отнесено от саморъчно направен въздушен балон. Момчето било заплашено от сериозна опасност, тъй като могло да замръзне или се разбие с балона. Когато балонът се приземил на едно от полетата, спасителите побързали да извадят момчето, но не го намерили в кошницата. Появила се дори информация, че момчето могло да изпадне от кошницата по време на полета. Обаче скоро се изяснило, че момчето е живо и здраво, и никъде не е летяло, а всичко това е разиграване, направено от родителите на Фалкон. Малко по-рано те участвували в едно реалити-шоу и искали да се прославят още веднъж. В крайна сметка, срещу тях бил започнат криминален процес.

Microsoft I: Католическият Microsoft. През 1994 г., в Интернет се появил „прес-релиз на Microsoft», в който се твърдяло, че корпорацията Microsoft е откупила Католическата църква. В документа били посочени думи, уж принадлежащи на Бил Гейтс: „Обединените ресурси на Microsoft и на Католическата църква ще ни позволят да направим религията по-проста за възприемане и по-весела за по-широк кръг от хората”. «Прес-релизът» получил толкова широко разпространение, че на Бил Гейтс се наложило да публикува опровержение. Инцидентът влязъл в историята като първата най-голяма интернет-мистификация.

Microsoft II: Електронната поща ще те направи богат. Друга чудесна (и къде по-забъркана) мистификация с участието на Microsoft започнала приблизително по същото време, в което се появил и «католическия» инцидент. Потребителите в Интернет започнали да получават фалшиви писма от корпорацията Microsoft, която уж предлагала да се вземе участие в много важно нейно изследване. За тази цел трябвало да се изпрати полученото писмо до своите познати. За всяко изпращане корпорацията е била готова да плати 245 USD. Но това не е всичко. Ако човекът, до който е било изпратено писмото, на свой ред го изпрати на още някой-друг, то първият изпращач ще получи към сумата от 245 USD още 241 USD. И тъй нататък. Желаещите да попечелят в изпращането на писма се оказали твърде много…

Феноменалният питчър Сид Финч. През април 1985 г., американското списание Sports Illustrated публиковал разказа за най-новата покупка на бейзболния отбор New York Mets. Сообщало се, че това е играчът Сид Финч (Sidd Finch), който хвърлял топката с поразителна скорост – 270 км/ч (почти 2 пъти по-бързо от другите играчи) и не грешил при хвърлянето. И при това, Сид никога не е участвувал в тази игра. Да получи такива феноменални способности, уж му помогнали занятията в един тибетски манастир под личното ръководство на великия лама Milaraspa. Както обикновено се случвало, много от хората повярвали на това и Sports Illustrated бил затрупан от молбите на читателите да се разкаже повече за феноменалния играч. Оказало се, че статията била първоаприлска шега, измислена от журналиста Джордж Плимтон.

Разиграването на Сара Палин. По време на миналата президентска гонка в САЩ, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия Сара Палин (тя и губернатор на щат Аляска) станала жертва на телефонно разиграване от страна на канадския комик и радиоводещ Марк-Антуан Одет, който се представил за президента на Франция Никола Саркози. По време на телефонния разговор, Палин успяла да обсъди с „Никола Саркози” „различни политически въпроси, сложностите в ходенето на лов с вице-президента Дик Чейни и разбира се, красавицата-жена на френския президент”. По време на разговора Одет на няколко пъти достатъчно ясно намеквал за това, че това е разиграване, обаче тя и до самия край не разбрала за това. Например, той съобщил, че наблюдава преизборната кампания чрез своя съветник в САЩ френския певец Джони Холидей, а канадския певец Стеф Карс, „президента на Франция” произвел в премиер-министър на Канада. Но Сара не показала никакво недвоумение. В края на беседата „Никола Саркози” казал, че на него много му е харесал „документалния филм” за Палин, като споменал при това за порнографската лента с названието“Nailin` Paylin”, заснета от създателя на списанието „Hustler” с актриса, приличаща на Сара Палин, на което кандидатката за вице-президент отговорила: „Много хубаво, благодаря Ви!”. И чак след това Одет и отворил очите върху ставащото, казвайки и истинското си име и радиостанцията, в която работи.

Фалшивият „снежен човек”. През август 2008 г., светът научил, че науката най-после получила за свое ползване тялото на снежен човек. Наистина мъртъв, но в превъзходно състояние, уж открит в горите на щат Джорджия, САЩ. За това обявили на своя пресконференция в Пало-Алто (Калифорния) «криптозоолога» Том Бискарди и двама ловци на снежни човеци – Рик Дайер и Метю Уитон. Но при близкото разглеждане обаче се оказало, че «трупа на бигфута» е само гумен костюм на горила. Независимо от това, мистификацията излязла успешна – сензационната новина за йети била отпечатена навсякъде, а фотографията на гумената горила в хладилната камера и днес изплува постоянно като илюстрация към различни статии за снежния човек. Забележителното е, че през 2005 г., Бискарди вече е правил нещо подобно и добре се напечелил в продажбата на он-лайновите прегледи на уж притежавани от него останки на „бигфут”, които така и никой реално не видял.

Мистификация за ваните. През 1917 г., в популярното ню-йоркско издание «New York Evening Mail» се появила фалшива история на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен специално за това, за да покаже как лесно се възприемат „подобни новини” от обществеността посредством средствата за масова информация. В статията се посочвали „факти” за това, как неохотно възприемали в САЩ появилите се там в средата на 19-ти век вани. Къпането в тях било признато уж за вредно, във връзка с което на някои места тези процедури били обложени с огромни данъци, със съществени ограничения или въобще забранени. Независимо от лъжливостта на посочените в статията сведения и въобще за абсурдността им, тя получила широка известност и била многократно цитирана в различни издания и дори в сериозни научни разработки. Чак след осем години Менкен публикувал саморазобличението си. Но това обаче не повредило на репутацията на фалшивата история на ваните. Така например, през 1952 г., президента Труман цитирал статията на Менкен в своята реч по темата за здравеопазването, а пък през 2004 г., „Вашингтон поуст” посочил лъжлив факт от нея в колонката „Спорим, че ти не знаеш, че…”

Автобиография на Хауард Хюз. В началото на 70-те години на ХХ век, американският писател Клифърд Ъруин станал автор на най-голямата литературна мистификация на века. След поредица от свои неудачи, той решил да направи афера: да създаде фалшива авторизирана биография на ексцентричния милиардер Хауърд Хюз. Начинание излезнало успешно и донесло на Ъруин пари и слава, но в крайна сметка бил обвинен в мошенничество и изпратен в затвора. През 2006 г., историята намерила отражение във холивудската постановка „Мистификация” с блестящата игра на Ричърд Гиър.

Войната на световете. Псевдодокументалната радиопостановка на Хърбърт Уелс, режисирана от съфамилника му Орсън Уелс и излязла в ефир малко преди Деня на Всички Светии, на 30 октомври 1938 г., предизвикала паника в милиони жители от Източното крайбрежие на САЩ и част от Канада. Радиоспектатълът бил направен във вид на репортаж за „реалното нахлуване на марсианци”. За достоверността на постановката допринесла играта с радиоcкалата, т.е. включването в ефира на други станции, както и излъчването на фалшиво обръщение на президента Рузвелт. Настъпила огромна паника, подгрявана от изявленията на свидетели, които съобщавали че видяли с очите си зверствата на марсианите и се спасили по чудо. За щастие, към сутринта на другия ден страстите улегнали и хората започнали да се връщат по домовете си. Така Орсън Уелс влязъл в историята като човека, който успял да изплаши Америка.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история