– PEARL HARBOR, 7 DECEMBER 1941…

ПЪРЛ-ХАРБЪР, 7 ДЕКЕМВРИ 1941 г. …

В историята на САЩ има дати, които ще останат завинаги в паметта на американския народ. Една от тях е 7 декември 1941 г., денят в който бяха бомбардирани различни обекти на остров Oaху и по такъв начин САЩ бяха принудени да влязат във Втората световна война.

Базата Пърл-Харбър, минути преди японското нападение. Снимката е направена от японски торпедоносец.

Защо бе избранa база Пърл Харбър?
Линейният кораб (съкр. линкор) се смятал за краля на моретата. От деня на своето раждане като неотменим елемент на всеки съвременен флот, линкорът заради своята огнева мощ и бронезащита, се смятал като главата на американския флот. Точно такава американска военноморска групировка, включваща в състава си 8 линкора, сдържала в периода 1939-1941 г., свободата на действие на японските военноморски сили, намирайки се на огромното от нея и за днешните мащаби, разстояние от 3000 морски мили. Това били американските линкори “Pennsylvania”, „California”, „ Oklahoma”, „Maryland”, „West Virginia„, „Tennessee”, „Arizona”, и „Nevada”. Поради тази причина, Япония избира за встъпването си във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, като своя първа цел унищожаването на изключително мощната по своя състав американска военноморска групировка, разположена на, и около остров Оаху. Нещо повече, в случай на неуспех на бъдещото изненадващо японско въздушно нападение, бъдещата Тихоокеанска война би могла да промени своя ход, а развитието на бойните действия във Втората световна война да стане от предсказуемо в непредсказуемо.

Американският ескадрен миноносец USS Shaw експлоадира след попадение на японска авиобомба

Рядко ли войната е едностранна?
Войната на Япония в Китай показала, че успехът във всяка военна операция идва преди всичко от извоюването на господството във въздуха. Поради тази причина, японските милитаристични кръгове превъзходно разбирали, че в една бъдеща война срещу САЩ и нейните съюзници, главна роля ще играят преди всичко военните кораби и самолетите, а не толкова сухопътните сили. Този тяхен възглед бил отлично доказан от резултатите на нападението срещу американската военноморска групировка в Пърл-Харбър, чиито загуби надхвърлили и най-оптимистичните японски прогнози.
Атаката срещу Пърл-Харбър (т.нар. „Хавайска операция”) била проведена под непосредственото командване на японския вице-адмирал Нагумо Тюити, който командвал ударно съединение от самолетоносачи, създадено специално за тази цел. В състава си то имало 26 кораба, в чиято бройка влизали и 6 самолетоносача. Това били „Акаги” и „Кага” от 1-ва дивизия, „Сорю” и „Хирю” от 2-ра дивизия, „Дзуйкаку” и „Шокаку” от 5-а дивизия. Тяхното прикритие било осъществено от линкорите „Хией” и „Кирисима”, тежките крайцери „Тоне” и „Тикума”, 1 лек крайцер, 9 есминца и други спомагателни кораби.
На 2 декември 1941 г., главнокомандващия японския Обединен Флот адмирал Исороку Ямамото отдал следната заповед до командващия авионосното съединение адмирал Нагумо Тюити: „За датата за започването на войната е посочен 8 декември (тук е дадено по Токийско време)”.
Рано сутринта на 7 декември 1941 г. японското ударно съединение на адмирал Нагумо Тюити, се намирало приблизително на 200 морски мили северно от остров Оаху, без американците да подозират това. Малко по-късно от полетните палуби на японските самолетоносачи излитат първите бомбардировачи и изтребители, които поемат курс към Пърл-Харбър.

Горящите линкори „Западна Вирджиния“ и „Теннесси“ след нападението от японците на Пърл-Харбър на 7 декември 1941 г.

От състава на първата вълна пикиращи бомбардировачи, 25 самолета, ръководени от лейтенант Сакамото Акира атакували авиобазата „Уилер”. Други 25 пикиращи бомбардировачи пък унищожили главната авиобаза на теките бомбардировачи –авиобазата „Хикем”. Останалата част от японските бомбардировачи пък унищожили в същото време и авиацията на изтребителите на американските ВМФ, разположени на летището на остров Форд.
Докато бомбардировачите унищожавали американската авиация, разположена в хангарите и на летищата, бил нанесен и мощен удар по закотвените американски линкори с помощта на 49 бомбардировача „Кейт” VB и 40 торпедоносци „Кейт” VCB, прикривани от 43 изтребителя „Зеро” VD.
Военноморската база представлявало огромно пожарище
Седемте американски линкора били закотвени в две редици преди всичко около о.Форд. Осмият линкор „Pennsylvania” бил поставен в сух док за ремонт, на противоположната страна на фарватера. От другата страна на острова бил закотвен стария линеен кораб „Utah”, превърнат по това време в кораб-мишена. В съседство с него се намирал крайцера „Raleigh” и хидроавиотранспорта „Curtiss”. На различни места в пристанищните води били закотвени общо 9 крайцера, 20 ескадрени миноносеца, 5 подводни лодки, транспортни кораби, плаващи ремонтни бази, буксирни и канонерски лодки – общо 86 бойни и спомагателни кораби. Пет от линкорите били закотвени до пристанищните стени по двойки – „Oklahoma” бил пришвартован до борда на „Maryland”, „West Virginia” – до борда на „Tennessee” и плаващата ремонтна база „Vestal” – до борда на „Arizona”. „California” бил закотвен около нефтеното пристанище, а „Nevada” стояла кърмата на „Arizona”.

Развалините на разрушителите „Касин“ и „Доун“ пред „Пенсилвания„

Тъй като японските торпедоносци и пикиращите бомбардировачи от първата вълна съсредоточават своята атака върху тежките кораби, всички стоящи от към външната страна линкори получили в бордовете си ударите на една или няколко авиоторпеди. Едновременно с това, пикиращите бомбардировачи засипали от въздуха тежките кораби с дъжд от разнокалибрени авиобомби.
Още в първите минути, в димната тръба на линкора „Arizona” попадала спуснатата от хоризонтален бомбардировач, 800 кг авиобомба, която пробила палубата при башня № 2 и се взривила в погреба за боеприпаси, разположен под нея. Котлите на носовата група на линкора и след това, и артилерийския погреб политнали във въздуха. Ужас предизвикал и разлятият около линкора петрол, който се възпламенил и издигнал във въздуха над острова огромни стълбове черен дим.
Четири авиоторпеда и две едрокалибрени авиобомби попаднали в „West Virginia”, след което корабът започнал да потъва откъм кърмата, а от носовата нефтена цистерна започнал да се разширява некотролируемо пожар. B съседния на него линкор “California” попаднали две авиоторпеда и той веднага започнал да потъва. Той затънал окончателно три дни по-късно след атаката, като над водата останала да се вижда само една от неговите надстройки.

Още в началото на атаката на японските пикиращи бомбардировачи, линкорът „Oklahoma” получил в левия си борд четири авиоторпеда. Линкорът се обърнал с кила нагоре и на повърхността му остават да се виждат само кила, гребния вал и десния борд. Голяма част от личния състав се оказва затворена вътре в кораба в капан, от който успяват по чудо да се спасят само 32 души. Когато няколко месеца по-късно корабът бил вдигнат на повърхността, в него откриват труповете на 400 души, загинали от недостиг на кислород.
Линкорът “Pennsylvania” заедно с два от ескадрените миноносци – „ Cassin” и „Downes” се намирали в дока за ремонт. В двата есминца попадали авиобомби, които предизвикали детонирането на боеприпасите в артилерийските погреби и голями нефтени пожари. „Cassin” се превърнал на практика в куп смачкано желязо. Макар че „Pennsylvania”, „Maryland” и „Tennessee” да са били силно повредени от попаденията на японските самолети, все пак те не потънали а останали на повърхността на водата и по-късно на собствен ход достигат до Тихоокеанското крайбрежие на Америка, къде били отремонтирани.

Тежки удари получил и линкора „Nevada”, – единственият кораб, който успял да даде ход по време на японската атака. Шестте попадения на авиобомби в него, го принуждават да поеме във вътрешните си отсеци огромно количество вода през открилите се пробойни и поради това – да се удари около дока, където се намирала „Pennsylvania”. По-късно той бил изместен от буксирите и поставен на грунт около Хоспитал-Пойнт, за да се избегне тварянето на плавателния фарватера.
В 8.40 часа сутринта, към остров Оаху наближила втората група от 170 японски самолета, командвана от командира на авиогрупата „Дзуйкаку”, капитан-лейтенант Шимадзаки Сигекадзу (54 хоризонтални бомбардировача, 81 пикиращи бомбардировача под командването на капитан-лейтенант Егус Такасиге и 36 изтребителя „Зеро”, командвани от лейтенант Синдо Сабуро). Техните цели били останалите кораби в пристанището – крайцерите и есминците, а също така и авиобазите на острова. Изтребителите „Зеро”, при пълното отсъствие на американска съпротива във въздуха, обстрелват авиобазите, след което се завърнали на палубите на своите самолетоносачи.

Атаката на Пърл-Харбър била завършена скоро след 9.20 часа.
Различните мащаби на загубите
На военноморската групировка, разположена в Пърл-Харбър са били нанесени огромни загуби, заради пълната нейна неподготвеност да отрази атаките на японската авиация. От общо осем намиращи се там линкори, четири били потънали – това са „California”, „West Virginia”, „Arizona” и „Oklahoma”. Линкорът „Nevada”, който попаднал на плитчина, получил тежки повреждения. Линкорите „Maryland”, „Pennsylvania” и „Tennessee” били също така повредени, но в по-малка степен. Крайцерите „Helena”, „Honolulu” и „Raleigh” и есминците „Shaw”, „Cassin” и „Downs” също били поставени извън строя и неспособни да изпълняват бойни задачи. От вспомагателните съдове потънали или се обърнали с кила нагоре минния заградител „Oglala” и стария линкор-мишена „Utah”, а плаващата ремонтна база „Vestal” и хидроавиотранспорта „Curtiss” получили тежки повреждения. Така, за няколко часа апонски бомбардировки, гордостта на линейният флот на САЩ , който бе смятан за главната опора на американския военноморски флот в региона бил изваден от строя за много месеци напред. В крайна сметка, всички кораби освен „Arizona” и „Oklahoma” били повдигнати, възстановени и влезли в строя, но това било достигнато с цената на много усилия и средства.

Когато и последните японски самолети се скрили на хоризонта, се оказало че загубите на военноморския флот и корпуса на морската пехота е бил 2835 човека, като от това число 2086 офицера и редови са били убити или смъртоносно ранени. Загубите на армията също не били никак малки – около 600 човека, от които 194 били убити и 364 ранени. Освен поврежденията на корабите и хангарите, са били унищожени 92 самолета на американския военноморски флот и 31 самолета – повредени, а армията изгубила от своя страна 96 самолета.
Какви били загубите на японците? На своите бази не се завърнали 29 самолета, една ескадрена подводна лодка и пет подводни лодки-малютки. Това били 9 изтребителя „Зеро”, 15 пикиращи бомбардировача „Уел”(Тип 99) и 5 торпедонососеца „Кейт” (Тип 97), при което загинали 55 офицери и редници. Тази разлика в загубите още повече подчертава мащабите на катастрофата, наречена най-голямата катастрофа, която американския флот трябвало да преживее в историята на своето създаване и развитие до днес. Или с други думи казано, 353 самолета от 6 японски самолетоносача за няколко часа напълно разгромили мощния линеен флот на САЩ.

По време на своята атака срещу целите, разположени на Пърл-Харбър, японската морска авиация, съдейки по своите резултати е постигнала най-високата в света точност на бомбардиране от хоризонтални бомбардировачи и торпедоносци, включително и с използването на авиоторпеди и авиобомби. Заслугата за това е преди всичко на главнокомандващия японския Обединен Флот адмирал Ямамото, който още от периода 1939-1940 г., обръща активно внимание върху създаването на нови методи на бомбоспускане. По-късно става известно неговото твърдо заявление по този случай:
„Докато аз съм главнокомандващ Обединения Флот, аз няма да се откажа от хоризонталните бомбардировачи. Действително, точността на хоризонталните бомбардировачи в морето е лоша, но причината за малкия процент от попадения се крие в свободното маневриране на кораба-мишена. Няма никакви причини, принуждаващи ни да избираме само такива трудни цели. Във всеки случай, аз се надявам, че в бъдеще ще бъдат направени изследвания и опити…”

Военновъздушната база Kanohoe на американския ВМФ е осеяна с повредени самолети и останки от тях. На заден план експлозия изпраща кълбо от пламък във въздуха.

България. Четири дни по-късно. Из дневника на министър-председателя Богдан Филов:
„11.ХII.1941 г. Четвъртък…. Следобед слушахме по радиото речта на Хитлер , с която се обяви войната на Америка. В речта личеше много тенденцията да се оправдае както войната против Русия, така и тази против Америка. Всичката вина за войната изобщо се хвърли върху Рузвелт, към когото фюрерът беше необикновено язвителен, като го изкара даже и ненормален.
12.XII.1941 г. Петък… Се очаква от всички държави, присъединили се към Тристранния пакт по силата на чл. 3 от пакта, да скъсат дипломатическите отношения със САЩ и да обяват положение на война както по отношение на тях, така и по отношение на съюзницата им Англия.
13.ХII.1941 г. Събота… Реши се декларацията на правителството да се приеме с акламации и без разисквания. Заседанието се откри в 12 ½. В дипломатическата ложа бяха всички представители на държавите от Тристранния пакт. Речите, от които моята се предаваше по радиото, бяха посрещнати с бурни акламации и ура. …”

Втората световна война стъпи и тук, на българска територия…

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

PEARL HARBOR, 7 DECEMBER 1941… by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN NEWSPAPER „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ („BULGARIAN ARMY“), Sofia, N 48 (23624) from 2 December 2011, p.16-17

MORE PHOTOS:

Линкорът USS „Аризона“ потъва…

Действия за спасяването на линкор USS Западна Вирджиния, поразен най-малко от шест торпеда и потъващ бавно към дъното.

Журналисти в Белия дом бягат към телефоните на 7 декември 1941 г., веднага след като прес-секретаря на президента сообщил за нападението на Пърл-Харбър на Хаваите. (AP Photo)

Продажба на вестници на 7 декември 1941 г. на Таймс-скуер в Ню-Йорк, където е написано за нападението на Япония. (AP Photo)

Обвинявайки Япония за виновна в подла и непровокирана от страна на Америка атака, президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт поискал от Конгреса да и обяви война, 8 декември 1941 г. (AP Photo)

Президентът на САЩ Рузвелт подписва акта за обявяване на война след японската бомбардировка на Пърл-Харбър, в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия, 8 декември 1941 г. (AP Photo)

Така изглеждал американският разрушител USS SHAW в ремонтния док, веднага след нападението на японците на 7 декември 1941 г.

Линейният кораб USS Arizona след японското нападение. Фотографията е от 18 май 1942 г.

Линейният кораб USS ARIZONA минути след японската въздушна атака от 7 декември 1941 г.

Изказването на Президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт относно вероломното нападение на Япония на 7 декември 1941 г.