– USA IN THE END OF XX CENTURY – ON THE DIFFICULT ROAD OF THE PROGRESS



Nickolay G.Kotev (Bulgaria),  Avrora G.Koteva (Nederland). – USA in the end of XX Century – on the difficult road of the progress – in journal “Mezhdunarodni otnoshenija” (“International Relations”), Sofia, 2001, № 5, p.63-72.


          САЩ В КРАЯ НА ХХ ВЕК – ПО ТРУДНИЯ ПЪТ НА ПРОГРЕСА

      На 20 януари 1993 г. след период на републиканското управление на президентите на САЩ Роналд Рейгън и Джордж Буш, на Капитолийския хълм в град Вашингтон, на власт идва представителят на Демократическата партия – Бил Клинтън (Уйлям Джеферсън Блайт IV). В политическата история на САЩ, това е тринадесетият представител на Демократическата партия, който получава доверието на най-голямата нация в Северна Америка в изборните кампании за президент в края на противоречивия ХХ век. Противоречив, защото му предстои трудната задача да обори или да продължи идеята на представителя на Републиканската партия Роналд Рейгън за същността на въведеното в международните отношения от политолозите на САЩ терминологично понятие „империя на злото”.1

     На 3 октомври 1991 г. Демократическата партия издига кандидатурата на Бил Клинтън за поста президент на САЩ. В редовете на партията той вече има авторитет на един от най-интелигентните представители на „новите демократи”, т.е. на създадената предимно от представителите на южните щати политическа групировка в самата Демократическа партия. Тя е ориентирана към еффективността на прагматизма за връщането на доверието на избирателите към програмните лозунги на Демократическата партия, което бе загубено през 80-те години на ХХ век (в годините на президентските мандати на илинойсеца Роналд Рейгън и на тексасеца Джордж Буш). Този вакуум трябва да бъде запълнен след стихването на дейността на американското философско движение на „новите леви”, внасящи десетилетия наред определени корективи в политическите линии на управляващите американски власти.

      По време на изборната кампания за президент на САЩ, проведена през 1992 г., Бил Клинтън успява да получи близо 43% от подадените валидни бюлетини с гласовете на американските избиратели, а представителят на Републиканската партия Джордж Буш – 38%. Голяма роля в извоюването на победата на Бил Клинтън с близо 5% преднина пред Джордж Буш има и тексаският милиардер и председател на съвета на директорите на корпорацията „Electronic Data Systems” (EDS) Рос Перо-старши*, който се кандидатира като независим и по този начин отклонява в своя полза близо 1/5 от подадените в избирателните участъци на САЩ и признати общо по време на изборите, бюлетини за двамата партийни кандидати.2 Избирателната кампания на Бил Клинтън не бе особено чиста по отношение на ударите, които получава по това време, а и по-късно, от съперниците си във връзка с личния му живот. Впоследствие той става „единственият президент на САЩ, срещу когото по време на пребиваването му в длъжност е заведено съдебно дело за сексуални посегателства”.3

      Малко по-различна е избирателната кампания на Клинтън през 1996 година. Тогава, в резултат на провеждана близо четири години рационална вътрешна, външна и икономическа политика (най-вече съкращаването на дефицита в държавния бюджет) успява да получи доверието на гражданите, изразяващо се в общо 49% от избирателните бюлетини и побеждава републиканеца сенатора Роберт (Боуб) Доул**, получил 41% от избирателните бюлетини. Третата кандидатура за поста президент на САЩ – независимият кандидат Рос Перо-старши, – този път получава доверието само на 8% от американските гласоподаватели. Съотношението на силите между двете партии в Конгреса на САЩ остава същото, макар че републиканското мнозинство в Палатата на представителите е променено в сравнение с 1993 година.4 Един любопитен факт – на иногурацията на президента Бил Клинтън през януари 1997 г. не бе поканен намиращият се на американска територия, тогавашен секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация генерал Александър Лебед, за който се считало, че е евентуален приемник на президента на РФ Елцин в предстоящите избори. Вероятно липсата на покана да присъствува на иногурацията на президента на САЩ е поради направеното от него изказване, че е „…пристигнал във Вашингтон, за да се научи да устройва церемония по иногурация”. Вместо него бе поканен посланика на РФ Юлий Воронцов.5

      Близо един месец след встъпването на власт Бил Клинтън съвместно с екипа си подготвя аналитичен отчет за социално-икономическото положение на американската нация, след двамата предишни републикански президенти – Рейгън и Буш. В представеният на 17 февруари 1993 г. пред американския Конгрес икономически план за развитие, той информира за намерението си да намали държавния дефицит на САЩ към 1997 г. с близо 500 милиарда долара. Планът на Бил Клинтън среща голяма съпротива в Конгреса – след много доуточнявания и отстъпки от страна на президентската администрация, той е приет на 5 август 1993 г. с 51 срещу 50 гласа.6 Голяма помощ в подготовката на външнополитическата линия на новото правителство на САЩ оказва ветеранът в Държавния департамент Уорън Кристофър, който като трети човек след президента и вицепрезидента подготвя обективни информационни доклади с текущи въпроси, чието разрешаване помага на Бил Клинтън сам да вникне в стоящите пред него проблеми и твърдо да вземе в своите ръце управлението на властта.7 За изпълнението на програмните начертания на Клинтън допринася и започналата финансова реформа (подмяна на банкнотната система) каквато не е била извършвана от 1927 година. Това способства за поддържането на нисък индекс на инфлационните процеси; намаляването на безработицата в резултат на развитието на нови мощни икономически механизми, занимаващи се със създаването и разпространяването на модерни софтуерни продукти и други авангардни технологии (напр. Мicrosoft, Sun Microsystems, Oracle); създаването на т.нар. национална информационна мрежа (communication superhighway); разкриването на нови работни места в страната и в чужбина; поставянето на системата за социално осигуряване на нова основа; извършването на коренна реформа в системата на здравеопазването; въвеждането на всеобщо застраховане на гражданите в случай на заболяване или злополука; вземането на сериозни мерки против тютюнопушенето; увеличаването на кредитирането на жилищното строителство и т.н.8

(Secretary of State Warren Christopher is applauded by President Bill Clinton and Vice President Al Gore at a White House news conference in which his resignation was announced/PHOTO-LA Times)

      Във външната политика президентът на САЩ Клинтън и неговата администрация отделят специално внимание на повишаването на мерките за доверие не само в рамките на Организацията на обединените нации (OOH). Той винаги е подчертавал своето желание да направи всичко възможно, за да трансформира политическата, военната, административната и научноизследователската инфраструктура на НАТО като отбранителен блок и да помогне в създаването на обединенао Европа, процес, в който са ангажирани различни организации – Съветът на Европа, ОССЕ, НАТО с програмата „Партньорство за мир“, ЕС, ЗЕС и ОНД. В рамките на азиатския континент той се стреми към продължаване на мирния процес в арабско-израелските отношения, разрешаване на палестинския проблем и на други въпроси от близкоизточното урегулиране, отстраняване заплахата от индийско-пакистански конфликт с евентуално използване на ядрено оръжие и т.н. След разпадането на Варшавския договор и на Съвета за икономическа взаимопомощ бе създадена програмата „Партньорство за мир“, планирана от ръководството на НАТО и от екипа на президента на САЩ. Нейната дейност е насочена към съвместни научни изследвания е насочена към съвместни научни изследвания (Democratic Institutions Fellowships)р общи военноморски, сухопътни, военновъздушни и други видове учения на въоръжените сили на различните държави от Европа, определени инспекции, свйързани с контрол върху различните въоръжения и т.н. Други насоки в дейността на НАТО, предвидени за ХХI век са намаляване броя на определени класове стратегически оръжия и техните носители, разположени на територията на европейския континент, съкращаване броя на националните конвенционални въоръжения и привеждане на личния състав на въоръжените сили на държавите, кандидат-членки за НАТО, съобразно рамковите принципи за модернизирането на ДОВСЕ  (Договор за ограничаването на въоръжените сили в Европа), ясно разграничаване на параметрите на стратегическата от нестратегическата противоракетна отбрана (Antimissle Defence – AMD) и не на последно място – недопускане придвижването на носители на ядрено оръжие и на самото ядрено оръжие до новите граници на ОНД. Представителите на президентската админисдтрация на САЩ обаче не крият факта, че разширяването на НАТО към Полша и към трите бивши съветски републики – Литва, Латвия и Естония има задача не толкова да бъде противовес на военната мощ на ОНД, колкото да създаде нова-политико-икономическа стратегическа ситуация, чрез която да бъде увеличен контролът на САЩ върху ръководствата на различните нива от инфраструктурата на НАТО (включително на финансовото и научноизследователското).

      Признак на добра воля за намаляване на дефицита в бюджета на САЩ и за подобряване социалното положение на пенсионерите дава самият Клинтън. На 12 януари 1995 г. по негова заповед от списъците на ВМС са изключени ветераните от тихоокеанската епопея на флота на САЩ по време на Втората световна война – линейните кораби „Iowe“, „New Jersey“ и  „Missouri“. 9

      Специално внимание е обърнато на възникващите реални и потенциални огнища на опасни междунационални, междуетнически и междудържавни конфликти на територията на Европа (в България това се отрази чрез появата на измислени терминологични понятия като „гранични зони на човешката цивилизация“, „район на Чеч-Западни Родопи“ и т.н.)*** –  като тези в бившата СФРЮ, в бивши съветски републики напр. в Молдова, в Кавказ (Чечня, Нагорни Карабах) и други. За решаването на подобни проблеми с участието на президента на САЩ и на други държавни ръководители от Европа, се проведоха конференцията в Дейтън, срещата на високо равнище по въпросите на ядрената безопасност в Москва, конференцията в Париж (27 май 1997 г.) между ръководствата на НАТО и на Руската федерация по въпросите на взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността, където бе подписан Основополагащия се акт за взаимните отношения, сътрудничеството и сигурността между Руската федерация и държавите-членки от Организацията на североатлантическия договор. 10

January 14, 1994: U.S. President William J. Clinton, left, President of the Russian Federation Boris Yeltsin, center, and Ukrainian President Leonid Kravchuk shake hands in Moscow, Russia, during the formal ceremony whereby the United States and Russia agreed to stop aiming long-range nuclear missiles at each other.

    В началото на ноември 1995 г. на територията на една от базите на ВВС на САЩ започват преговори по регулирането на възникналото военно противопоставяне на територията на Босна, завършило в Дейтън (щата Охайо) с парафирането на мирно споразумение. Официалното му подписване е на 14 декември 1995 г. в Париж от ръководителите на делегациите – президента на Република Сърбия Слободан Милошевич, президента на Република Хърватска генерал Франьо Туджман и от председателя на Президиума на Република Босна и Херцеговина Алия Изетбегович. В качеството си на гаранти, подписите си под този важен международен документ слагат и ръководителите на държавите-членки на Контактната група: президентът на САЩ Бил Клинтън, президентът на Република Франция Жак Ширак, премиер-министърът на Великобритания Джон Мейджър, премиер-министърът на Руската федерация Виктор Черномирдин и федералният канцлер на Германия Хелмут Кол.11 Голяма роля в спирането на бойните действия на територията на Босна и Херцеговина изигра заплахата от ислямския тероризъм, който се опита едновременно с войната в Европа да отвори втори фронт, чрез извършването на атентати на територията на самите САЩ. Този опит на ислямизма за копиране на хитлеристкия „блицкриг“ от Втората световна война (т.е. война на два фронта) занапред ще се анализира много внимателно.

      Във външнополитически план особено важен за успешното завършване на втория мандат на Клинтън е руско-американската среща в Хелзинки (20-21 март 1997 г.) между Бил Клинтън и Борис Елцин. В предоставената на средствата за масова информация Съвместна декларация за параметрите на бъдещите съкращения на ядрените въоръжения, са посочени следните срокове и данни: – до 31 декември 2007 г. ликвидиране на стратегическите носители на ядрено оръжие по договора СТАРТ-2; – до 31 декември 2003 г. тяхното деактивиране чрез отделянето на ядрените бойни глави или чрез вземането на други съвместни съгласувани действия. Двамата президенти стигат до общото разбиране, че след влизането в сила на положенията, залегнали в Договора СТАРТ-2, Руската федерация и САЩ веднага ще пристъпят към преговори за по-дълбоко съкращение на сктратегическите нападателни въоръжения на Руската федерация и на САЩ в рамките на бъдещия договор СТАРТ-3, според който се предвижда към 31 декември 2007 г. понижаването на сумарните равнища за всяка от държавите (до 2000-2500 стратегически бойни ядрени заряди, заедно с техните носители.)12

      Администрацията на президента Клинтън и нейните структури (ФБР, ЦРУ, Държавният департамент и др.) поведоха сериозна борба с проявите на международен тероризъм срещу американските граждани, на територията на САЩ и извън нея. Дни след встъпването в длъжност на Клинтън исламските терористи извършиха (26 февруари 1993 г.) атентат в зданието на Световния търговски център в Ню Йорк – загиват 6 човека, а редица други са ранени. На 13 ноември 1995 г. вследствие на атентат на територията на тренировъчния център на Националната гвардия на Саудитска Арабия загиват 6 човека (4 от тях – граждани на САЩ); на 25 юни 1998 г. мощен взрив разрушава комплекса на зданията на ВВС на САЩ около Дахран (Саудитска Арабия), при което загиват 19 души, а други 300 са ранени. Особено тежко е положението на 7 август 1998 г., когато в близост до сградите на посолствата на САЩ в Танзания и Кения са взривени коли, поради което загиват 242 души (12 граждани на САЩ) и са ранени над 5 хиляди.13 Първите атентати на терористите принуждават администрацията на Клинтън да замисли осъществяването на военни операции. Първата голяма операция извън територията на САЩ, свързана с осигуряването на тила е в Хаити, остров, известен като един от „непотопяемите кораби на флотата на САЩ в Централна Америка“. От въоръжените сили на САЩ се е очаквал само часът на нападението. Целта е връщането на власт на законния президент Жан-Бертран Аристид, свален от военната хунта на генерал Седрас. Информационно-пропагандистката машина на САЩ успя да издейства международна подкрепа за този акт. Дипломатическите представители на САЩ в ООН успяха да прокарат резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 940, която санкционира „създаването на многонационалните сили под общо командване и използването на всички необходими средства за отстраняването на военните в Хаити от властта“.14 След създаването на международни юридически основания за действията на многонационалните въоръжени сили започва операцията, (в която освен 14 хиляди обучени военнослужещи от базата на зелените барети във Форт Брег, 6800 морски пехотинци, намиращи се на борда на самолетоносачите „America“ и „Eisenhower“ и други двадесет кораба, участват и над 2 хиляди военнослужещи от армиите на Латинска Америка, разположени в базите в района на Панамския канал). По време на операцията, имиджът на президента Клинтън като върховен главнокомандващ нараства сред населението на САЩ от 25% (на 10 септември 1994 г.) до 40% (на 16 септември 1994 г.) 15

President Bill Clinton samples some space food while visiting NASA’s Johnson Space Center.  Holding the food packet is U.S. Senator and the first American to orbit the Earth John Glenn.

    Не са забравени и въпросите за изследването на близкото (околоземно) и далечното (междупланетно) космическо пространство. Като президент на САЩ, Бил Клинтън посещава няколко пъти космическия център в Хюстън, присъства и в космическия център „Джон Кенеди“ във Флорида на излитанията на космическите кораби за многократно използване от типа „Space Shuttle“, в които вземат участие астронавти и космонавти от САЩ, Канада, Япония, Руската федерация, Швейцария и от Европейската космическа агенция  (ESA). Експериментира се излизането и работата с определена апаратура в откритото космическо пространство, включително и с космическия телескоп „Hubble“ и се разработват нови космически апарати за многократно използване, известни като „Х-33“, „Х-34“, както и други перспективни технологии, необходими за изследването на космическото пространство и повърхността на различни естествени и изкуствени космически обекти. НАСА постига определени успехи в изучаването на Марс, като извършва (4 юли 1997 г.) успешно кацане на „Марс Патфайндер“ – първата от новото поколение междупланетни автоматически станции на НАСА, както и заснемане на определени участъци от планетата (5 април 1998 г.) от безпилотната междупланетна станция „Марс-Глоубъл-Сървайър“.16 Особено силно бе развитието на научноизследователските програми, при които се използват космическите кораби „Space Shuttle“ – през 1994 г. от НАСА бяха извършени редица експерименти с различен резултат в откритото космическо пространство. Преди всичко бе използван космодрумът на космическия център „Джон Кенеди“, от който за различни мисии на околоземна орбита излитаха американските космически совалки „Endeavour“ („Стремеж“), „Columbia“ („Колумбия“) и „Discovery“ („Откритие“). Полетите на американските космически кораби за многократно използване през 1994 г. са в пропорция 3-2-2. Планираните през 1994 г. от командните и научноизследователските центрове на НАСА полети до околоземна космическа орбита се извършват за срок от 10 дни, като само полетът на „Стремеж“ през януари бе по-къс (6 дни), а полетът на „Колумбия“ през втората половина на октомври – 14 дни и 13 минути. По време на януарския полет на „Стремеж“ бе проведен и открит урок с американски ученици, осигурен от наземния космически център. През същата година на околоземна космическа орбита са изведени редица сателити, собственост на САЩ, на Европейското космическо агенство и на частни компании и корпорации – комуникационните сателити „Eureca“, „Spacehab“ и други.17 През 1998 г., в космическото пространство започна монтажа на бъдещата космическа станция – с помощта на американските космически кораби за многократна употреба в космоса бяха скачени различните модули – напр. 13-тонния модул „Unity“ с руския модул „Заря“, а по-късно към тях бе монтиран и 15-тонния модул „Destiny“.

      В заключение може да се отбележи, че периодът на управление сна президента Бил Клинтън (1993-2001 г.), макар и изпълнен с много противоречия както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план, бе плодотворен за обществото на САЩ.

      В икономическите отношения с ръководството на Руската федерация президентът Бил Клинтън потвърждава намерението си да подкрепя позицията на Руската федерация в СТО (Световната търговска организация), в Парижкия клуб, в Лондонския клуб и поема отговорността да придаде специален характер на „осморката“ – ръководителите на най-развитите в икономическо отношение държави. Топлите чувства на Бил Клинтън към демократизиращата се Руска федерация са изразени в една негова мисъл от 24 септември 1996 година. Той чистосърдечно признава на тогавъшния министър на външните работи на Руската федерация Евгений Примаков: „От първите си дни на пребиваването на своя пост, аз бях привърженик на идеята за създаването на демократична Русия, за да може тя да стане надежден и силен партньор на САЩ през ХХI  век“.18

БЕЛЕЖКИ:

1. Рейган Р., „Жизнь по-американски“, М., 1992, с.564-565.

* Тексаският милиардер Рос Перо-старши е известен с нашумялото през 1979 г. освобождаване на двама представители на американската компания EDS, арестувани от иранските власти по изфабрикуваното обвинение в даването на подкупи. Този случай е описан много добре в романа на американския писател Кен Фолет „На крилата на орела“, издаден на руски език в Москва през 1992 г.

2. Американские президенты. 42 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Била Клинтона. (под редакцията на Юрген Хайдекинг), М., 1997, с.550.

3. Хэгуд, У.О., „Президенты и их женщины“, Смоленск, 1998, с.315.

** Сенаторът от щат Канзас бе известен с това, че още от 1987 г. бе решил да повтори опита от Втората световна война на бившия президент на САЩ Дуайт Айзенхауер и да обяви „кръстоносен поход срещу Югославия“. По-късно, през 1991 г. в Сената на САЩ, той призоваваше да се оказва помощ на „некомунистическите републики от състава на Югославия“. Фактът, че той бе решил да измести от историята Дуайт Айзенхауер не му бе простено и той съвсем естествено загуби борбата в изборите за мястото на Президент на САЩ. Нещо повече, на територията на Република Македония, той бе принуден да произнесе станалата знаменита по-късно фраза „давам два долара за процчетена книга“. – Виж по-подробно книгата на Васильева Н. и В.Гаврилов „Балканский тупик?… (Историческая судьба Югославии в ХХ веке)“, М., 2000, с.338.

4. Американские президенты. 42 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Била Клинтона. (под редакцията на Юрген Хайдекинг), М., 1997, с.558.

5. Бархатов, Ал. „Генерал Лебедь или моя лебединная песень“, М., 1998, с.248

6. The 1994 World Book. Year book. The Annual Supplement to The World Book Encyclopedia. A Review of the Events of 1993, Chicago, 1994, p.143.

7. Млечин Л., „Евгений Примаков: история одной карьеры“, М., 1999, с.336.

8. Американские президенты. 42 исторический портрет от Джорджа Вашингтона до Била Клинтона. (под редакцията на Юрген Хайдекинг), М., 1997, с.553.

9. Шерман, Фр., „Война на Тихом океане. Авианосцы в бою“, Москва-Санкт Петербург, 1999, с.494.

*** Босна и Херцеговина от среднег века до новиjег времена. Меджународни научни скуп 13-15. Децембар 1994. Београд, 1995, с.42, 45 и т.н. Това са терминологични понятия от доклада на българската балкановедка Румяна Михнева, озаглавен „Босна – балканският синдром на „историята“ и конфликтите на контактните зони.

10. Примаков, Евг., „Годы в большой политике“, Москва, 1999, с….

11 Васильева Н. и В.Гаврилов „Балканский тупик?… (Историческая судьба Югославии в ХХ веке)“, М., 2000, с.402.

12. Примаков, Евг., пос. съч., с.279.

13. Кожушко Евг. П., „Современный терроризм: Анализ основных направлений“ (Под общата редакция на А.Е.Тарас), Минск, 2000, с.303, 305, 311-315.

14. Крысько В.Г., „Секреты психологической войны (цели, задачи, методы, формы, опыт), (Под общата редакция на А.Е.Тарас), Минск, 1999, с.404-405.

15. Пак там, с.406; Трябва да се отбележи, че към март 2000 г. президентът Клинтън е развръщал в бойно положение въоръжените сили на САЩ в чужбина 46 пъти, а в географско отношение разполагането на войските нараства от 92 държави през 1991 г. до 143 държави през 1999 г. Вж. Рэспублика, Минск, № 16 (2572), стузденя 2001 г.

16. Хенкок, Гл., Бьювэл, Р., Грингзби Дж., „Тайны Марса. История заката двух миров“, М., 1999, с.100, 197.

17. The 1994 World Book. Year book. The Annual Supplement to The World Book Encyclopedia. A Review of the Events of 1993, Chicago, 1994, p.382-384.

18. Примаков, Евг., пос. съч., с.256.

Creative Commons License
USA IN THE END OF XX CENTURY – ON THE DIFFICULT ROAD OF THE PROGRESS by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0001

IMG_0002

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s