– CHARACTERISTICS OF THE HOSTILITIES IN AFGHANISTAN IN THE PERIOD 1979-1989


Nickolay G. Kotev. – Characteristics of the hostilities in Afghanistan in the period 1979-1989 – in journal “Voenen Zhurnal” (“Military Journal”), Sofia, 2001, № 4, p.114-118, with summary on English language

ОСОБЕНОСТИ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В АФГАНИСТАН ПРЕЗ 1979-1989 ГОДИНА 

Афганистан по релеф е преди всичко с планинско-пустинна местност, в която пътно-комуникационната мрежа е изключително слабо развита от границите на държавата в нейната дълбочина. Поради това там няма железопътен и воден транспорт. Афганистан има доста трудна история – като държава преживява три войни с Великобритания (1838-1842, 1878-1880 и 1919 г.). Втората война е известна в руския печат от онова време по-скоро като „англо-афганская распря” и влиза във военната история по описанията на офицерите от Руското географско дружество, които тогава са там.1 Нещо повече, между Руската и Британската империя е изградена т.нар. научна граница, която минава през територията на Афганистан. Третата война на Британската империя срещу Аманула хан продължава само един месец, след което е подписан прелиминарен мирен договор.

Взлётно-посадочная полоса аэропорта Кабул. 1986 год, зима. Два вертолёта Ми-8МТ (гражданское/экспортное обозначение Ми-17) Ограниченного контингента советских войск (ОКСВО) в Афганистане.
Date 1986; 2009 (original upload date)
Source own scan photo E.Kuvakin by personal collection
Author Кувакин Е. (1986)

Към февруари 1980 г. числеността на военнослужещите и волнонаемните служители от състава на ограничения контингент съветски войски в Афганистан (ОКСВА) достига 85 000, а към началото на 1984 г. – 135 000 души. В средата на 1985 г. тя е вече 150 000 души, като от тях около 75% е съставът на бойните части, а 25% – на частите за тилово осигуряване и на военните инструктори в афганистанските правителствени въоръжени сили.2 Съставът на съветските въоръжени сили спрямо този на афганистанските правителствени въопръжени сили е даден в табл. 1.
В състава на съветските въоръжени сили са 103-а псковска въздушнодесантна дивизия, 105-а витебска гвардейска въздушнодесантна дивизия, 5-а, 66-а, 357-а, 201-ва мотострелкова дивизия, като към състава на мотострелковите дивизии за повишаване на маневреността им са придадени танкове и въртолети. Силите за специални операции са представени от армейска рота. Задачата им е да контролират цялата територия на Афганистан и да обезвреждат керваните с оръжие, наркотици и пари, идващи от Пакистан, Иран и Китай. За маскировка те работят под „егидата” на двете въздушнодесантни дивизии, знаят отлично езиците, обичаите и традициите на местното население, но тогавъшната им дейност все още е обвита в тайна за обикновения изследовател. 3
Авиационната поддръжка се осъществява от 34-и смесен авиационен корпус, като в неговия състав към 1988 г. има 331 вертолета (първоначално през 1980 г. те са сведени в три отделни полка и няколко ескадрили, а през 1988 г. – в четири отделни полка и няколко ескадрили). В действителност вертолетните ескадрили са недокомплектовани стандартни тактически единици (полкове), което позволява на командването на 34-и смесен авиокорпус да сравнява резултатите от дейността на двете тактически единици и да взема самостоятелни решения за разпределянеуто им в отделните сектори на този театър на военните действия. Във вземането на решения командването на авиационния корпус има пълна свобода, което му позволява да разположи на овладяната територия не само корпусните щабове, но и тези на придадените им части.
На територията на Афганистан има десет летища с полоси, годни за приемане на авиация, разположени във височинни условия (това са бъдещите авиационни и вертолетни бази на съветската и правителствената авиация около градовете Мазари Шериф, Кундуз, Файзабад, Херат, Шинданд, Баграм, Кабул, Джелалабад, Хост и Кандахар. С най-голяма надморска височина е летището около Баграм (1954 м), а с най-малка – около Мазари Шериф (391 м). От тях със съвременни полоси за излитане и приземяване са само разположените около Кабул, Баграм, Шинданд и Кандахар.4 Летището около Хост има само подготвена полоса направо върху терена и не е в състояние да приема бойни самолети. При нужда допълнителна авиационна поддръжка оказват транспортната, бомбардировъчната и изтребителната авиация, разположени на съветска територия зад р.Пияндж – на летищата Чиркика, Мара и Кокайта, т.е. от района на Туркестанския военен окръг.
След въвеждането на съветските войски на територията на Афганистан бойните действия могат да бъдат хронологично разделени на четири периода.

Взлётно-посадочная полоса аэропорта Кабул. 1987 год, весна. Транспортный гражданский Ил-76 авиакомпании „Аэрофлот“ в Афганистане. Слева КамАЗ, справа БРДМ.
Date 1987; 2009 (original upload date)
Source own scan photo E.Kuvakin by personal collection
Author Кувакин Е.

Първи период: декември 1979-февруари 1980 г. Характеризира се с прехвърляне на съветските войски и бойната техника, както и с изграждане на поддържащата инфраструктура на възловите точки (комуникационни, военни, траспортни, продоволствени и др.) на афганистанска територия.
Втори период: март 1980-април 1985 г. Пристъпва се към водене на активни бойни действия, включително и големомащабни. С помощта на съветници започва реформиране на изградената преди това структура на въоръжените сили на Афганистан.

«Вооружённое противостояние».Военные врачи извлекли из тела прапорщика В. Лебединского пять душманских пуль. В военном госпитале после операции. Афганистан
Date 10 May 1988
Source RIA Novosti archive, image #877291, http://visualrian.ru/ru/site/gallery/#877291 35 mm film / 35 мм негатив
Author В. Киселев

Трети период: май 1985-декември 1988 г. Преминава се към активни бойни действия на съветските оперативни и тактически съединения към поддържане на правителствените войски с помощта на бомбардировъчна, щурмова, траспортна и санитарна авиация, артилерийски и сапьорни подразделения. Съветските мотострелкови, въздушнодесантни, танкови и артилерийски подразделения се използват като резерв на афганистанските правителствени въоръжени сили. Нараства интензитетът на бойните действия в различните операции, провеждани от авиацията и от подразделенията със специално предназначение за пресичане на нелегалните канали за доставяне на различно въоръжение от Пакистан, Китай и Иран. Първите шест съветски полка се изтеглят от Афганистан на територията на СССР.
Четвърти период: януари 1987 – февруари 1989 г. Продължава поддръжката на бойните действия на афганистанските правителствени войски, но и подготовката на съветските войски и техника за пълното им извеждане. 5

Таблица 1

Вид съединения                                     В ОКСВА              В афганистанските правителствени войски

Мотострелкови дивизии                         8                                           2
Пехотни дивизии                                          –                                          11
Въздушнодесантни дивизии                 2                                            3
Танкови дивизии                                          2                                            3
Авиационни дивизии                                 2                                             –
Вертолетни полкове                                6                                            4
Въздушнодесантни бригади                2                                             4
Зенитноракетна бригада                        1                                             –
Тръбопроводна бригада                          1                                             –
Бригада за материално
осигуряване                                                   1                                             –

Първият въпрос, който стои пред командването на автономно действащото обединение, е изборът на различните класове въоръжение с които да се воюва. Поради обемния характер на въпроса ще се спрем само на авиационните средства, които в условията на Афганистан имат първостепенно значение. Той е свързан и с провеждането на първата голяма армейска операция на ВВС на ОКСВА, известна като „Ромб”, осъществена от 16 април до 6 юни 1980 г. 6 По време на операцията са сравнени бойните възможности в планинско-пустинна местност на щурмовия самолет Су-25 (известен по-късно във войските с радиопозивната „Грач”) и на самолета с вертикално излитане и приземяване Як-38. За целта двете конструкторски бюра използват летището на Шинданд в Северозападен Афганистан (близо до границата с Иран) с надморска височина 1150 м. По време на армейската операция „Ромб” съветските пилоти изпитват бойните възможности и на двата самолета, на различни типове бойни припаси по движещи се кервани на въоръжената опозиция и по други неприятелски цели в условията на планинско-пустинната местност в няколко провинции, намиращи се под контрола на муджахедините, както и действията и на двата самолета в планински условия и при високи температури с бойно натоварване. В края на операцията командването избира за поддръжка на действията на подчинените му съединения Су-25. Това е правилно решение, тъй като използването му показва, че бойна загуба се получава при 80-90 бойни повреди, което е четири-шест пъти по-добра живучест, отколкото при самолетите от другите типове и класове.7 Нещо повече, според летеца-изпитател генерал-майор Владимир Илюшин Су-25 е тъкмо самолетът, който най-добре подхожда за защитата на собствените войски в малките войни, но не и за участие на европейския театър на военните действия, където са необходими изтребители-бомбардировачи за подавяне на силната противовъздушна отбрана на противника.8 Решено е също да бъде създаден от ескадрили Су-25 80-и отделен щурмови полк с командир подполковник (по-късно генерал.майор) А.Бакушев, който е разположен на каспийския бряг в Ситал Чай, на 65 км от столицата на Азербайджан Баку. През юли 1981 г. поради недостатъчното постъпване на новите щурмови самолети от полка е изпратена в Афганистан само 200-а отделно щурмова авиационна ескадрила.9 През 1985 г. допълнително е изпратен нов полк щурмова авиация – 378-и, с командир полковник Александър Руцкой.10

АГС-17 закреплённый на заднем мосту автомобиля ГАЗ-66.Задний мост до блока дифференциала вкопан в грунт. Гранатомёт металлическими тросиками прикручен за треногу к покрышке. Сделано в целях удобства пользования гранатомётом при круговой обороне выносного поста сторожевой заставы. Снимок сделан в июле 1988-го года на сторожевой заставе Батареи Артиллерийской Разведки 1074-го артиллерийского полка 108-й мотострелковой дивизии. Северная окраина г.Кабул. На снимке бойцы – рядовые Дмитрий Полярный и Андрей Ватагин.
Date июль 1988-го
Source Own work
Author Kalabaha1969

Паралелно с развръщането и влизането в бойни действия на съветската изтребителна и щурмова авиация от съветските сухопътни сили се провежда и друга армейска операция. Целта и е да се блокира и овладее важен укрепен район, намиращ се под контрола на пущунската въоръжена опозиция – в непосредствена близост до гр.Фарах (до границата на Афганистан с Иран). Тя е осъществена в навечерието на 9 май 1980 г. и влиза в историята на военното изкуство като Фарахската операция. Особеното при нея е, че при овладяването на прохода, преодоляването на минните полета и другите заграждения, подстъпите към крепостта на муджахедините и самата крепост за поддръжка на действията на сухопътните сили широко се използват щурмовите самолети Су-25, които имат задачата да съпровождат транспортните и щурмовите вертолети, като ги прикриват и нанасят щурмови удари.11
Уместно е да се отбележи, че освен Су-25 са използвани и други авиационни средства – Су-22, изтребителите МиГ-21бис, МиГ-21ПФМ, разузнавателните изтребители МиГ-21Р, които впоследствие са заменени от по-съвременните МиГ-23МЛ, МиГ-МЛА, МиГ-МЛД, а по-късно и от МиГ-29.12 Освен това като траспортни вертолети участват моделите Ми-6, Ми-8Т, а като вертолети за огнева поддръжка – Ми-8МТ и Ми-24.
Вертолетите на съветските въоръжени сили и тези на афганистанските правителствени сили изпълняват някои извънредно сложни задачи. Те провеждат разузнавателно-ударни действия, свеждащи се преди всичко до издирването и ликвидирането на кервани. Организират поисково-спасяващи групи, осигуряват охраната на транспортни колони и охраната във въздушното пространство на излитащите и приземяващите се на летищата граждански и военни транспортни самолети.

Една от първите големи армейски операции, които се провеждат от съветските военновъздушни и сухопътни подразделения, е през април 1980 г., когато в долината на р.Панджшер срещу отрядите на таджикската въоръжена опозиция се използват три съветски и два афганистански правителствени батальона, които са прикривани от огъня на артилерийски подразделения и щурмови вертолети. Тези бойни действия за неутрализирането и унищожаването на отрядите на вражеската въоръжена опозиция влизат във военната история като Първа панджшерска операция.13 Още през същата година в стратегията и тактиката на отрядите на въоръжената опозиция, ръководени от Ахмад Шах Масуд, Гулбедин Хекматияр и др., се отбелязва промяна. Около укрепените крепости и райони в различните провинции рязко нараства броят на средствата за противовъздушна отбрана, като понякога зенитните средства (големокалибрени картечници ДШКА китайско производство, 23-мм зенитни установки и др.) при отбраната на определен обект стигат до няколко десетки броя, което затруднява щурмовата авиация и подхода на вертолетните десанти за атака на противникови обекти.

БЕЛЕЖКИ
1. Соболев, Л. Страницы из истории Восточного вопроса. Англо-афганская распря. Очерк войны 1879.1880 гг. Т. 1. Санкт-Петербург, 1882.
2. Малая война (организация и тактика боевых действий малых подразделений: хрестоматия). Минск, 2000, с.351.
3. Тарас, А., Ф. Заруцкий. Подготовка разведчика спецназа ГРУ. Минск, 2000, с.544.
4. Марковский, В. Жаркое лето Афганистана 1979-1989. Москва, 2000, с.4-5.
5. Гриф секретности снят. Потери вооруженных сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах. Москва, 1994, с.401.
6. Бедретинов, И. Штурмовик ОКБ П.О.Сухого Су-25. Москва, 1994, с.34-35.
7. Там же, с.84.
8. Там же, с.132.
9. Там же, с.141.
10. Неизвестный Руцкой: политический портрет. Москва, 1994, с.22-23.
11. Бедретинов, И. Цит.соч., с.35.
12. Марковский, В. Цит. соч., с.20-23.
13. Там же, с.9.
14. Там же, с.40.
15. „Афганцы”. Рассказывают бывшие воины. – „Знамя”, 1988, № 7, с.201.

IMG_0005

IMG_0006

IMG_0007

IMG_0008

IMG_0009

IMG

IMG_0001

IMG_0002

One response to “– CHARACTERISTICS OF THE HOSTILITIES IN AFGHANISTAN IN THE PERIOD 1979-1989

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s