– SOME QUESTIONS IN THE HISTORY OF THE SOVIET-AFGHAN WAR (1979-1989)

Avrora G.Koteva (Nederland), Nickolay G.Kotev. –Some problems from Soviet-Afghanian war 1979-1989 – in journal “Istoricheski pregled” (“Historical Review”), Sofia, 2002, № 3-4, p.199-222, with summary on English language.

НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТ ИСТОРИЯТА НА СЪВЕТСКО-АФГАНСКАТA ВОЙНА (1979-1989 ГОДИНА)

Аврора Г. Котева (Нидерландия), Николай Г. Котев (България)

„Война, която няма ясна цел и конкретен замисъл” –  така може би най-точно определя съветско-афганската война от периода 1979-1989 г. маршалът на Съветския съюз Виктор Г. Куликов по повод книгата на тогавашния заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР армейски генерал Махмуд А. Гареев „Афганская страда”.1 Поради тези формулирани от него причини историята на съветско-афганската война 1979-1989 г. е изпълнена с различни неизяснени проблеми, които все още чакат своята научна интерпретация. Някои от тях са сравнително добре обяснени, други са изследвани в спомените на ветераните, а трети намират своето отражение в немногословните редове в нашите и чуждите издания на различните средства за масови комуникации. От историческа гледна точка, особено важен е периодът на управлението на Генералният секретар на ООН Перес Де Куеляр (1982-1986), период, в който започват съветско-американските преговори по афганския въпрос, които трябвало да поставят началото на процеса на изтеглянето на съветските войски от територията на ДР Афганистан и на възвръщането доверието на всички институции на ООН към тогавашното правителство на ДР Афганистан с ръководител Бабрак Кармал.2 За съжаление, тази тенденция на нормализиране на взаимоотношенията на най-високо ниво, като че ли бе блокирана от трагедията, която сполетя СССР с катастрофата с един от блоковете на АЕЦ ”Чернобил”, нанесла непоправими беди на няколко от съветските републики и редица европейски държави.

Първите по-сериозни свидетелства за развитието на бойните действия в тази война, водена в продължение на около десет години, идват непосредствено след нейния условен завършек (преминаването на последната колона от БТР-и под командването на генерал-лейтенант Борис Громов на моста на р.Аму-Даря на съветско-афганската граница в 9.45 часа на 15 февруари 1989 г.).3 Едновременно с това, през следващите години бяха отпечатани (в сравнително малки тиражи) спомени на някои от офицерите и генералите, командвали различни подразделения, съединения и обединения по време на бойните действия в съветско-афганската война, на съветски граждански и военни съветници, журналисти и политици и други участници във военните действия. Сред тях можем да срещнем имената на генерал Борис Громов. генерал Юрий Тухаринов, генерал Александр Лебед, академик Георгий Арбатов, академик Евгений Примаков, генерал Махмуд Гареев и др.4 Много от журналистите са били участници или свидетели на трудния период на борбата на прогресивната част на населението и на армията на ДР Афганистан срещу старите (феодални) порядки в държавата, където цели райони и провинции с многомилионно население се намирали в нищета и неграмотност. В държавите от НАТО също така излязоха редица изследвания за периода на съветско-афганската война от 1979-1989 г., но те страдат от един недостатък – в тях липсват цялостното изучаване на информацията от обширната съветска преса от това време. Поради тази причина авторите на настоящата публикация, базирайки се преди всичко на официалните източници на СССР (монографии, научно-изследователски студии и статии, официални информации от съветската и тази на Варшавския договор преса), имат за цел да разкрият и анализират някои от все още не дотам изяснените проблеми на този сложен военнополитически сблъсък в края на ХХ в. Особено интересни са изданията на българските средства за масова информация, които по ред причини имат възможността да получат сведения за войната от първа ръка. За отбелязване е, че тази тенденция се запазва до края на войната през 1989 г. Не напразно Александр Черняев – бившият първи помощник на президента на СССР Михаил С. Горбачов, – в своя дневник признава, че войната може да стане „проект на имиджа на Горбачов”.5

A Soviet soldier in Afghanistan, during the Soviet war in Afghanistan.
Date 1988(1988)
Source Mikhail Evstafiev

Афганистан като държава има доста трудна военнополитическа история – в последните пет века, неговият обширен и разнообразен етнос взима участие в редица сериозни локални войни, конфликти и др.6 Поради тази причина, в историята му, заради специфичността на взаимоотношенията му с държавите от великите сили, нееднократно са правени опити да бъдат поставени на територията му т.нар. научни граници. Това е доста сложен въпрос, който е свързан преди всичко с очертаването на различните пътища на военноинформационните революции, започнали на територията на Европа и рефлектирали по своеобразен начин по-късно през тази, осъществена от генералите-професори и академици Алексей Николаевич Крилов, Алексей Алексеевич Брусилов, Фьодор Илич Голенкин и Константин Иванович Величко по време на Брусиловския пробив от 1916 г. на руската армия, – завършили с периода на трите революции от 1917 г. на В. И. Ленин, осъзнал значението на революцията в една държава и изоставил тезата за „световната революция” в полза на Лев Бронщейн (известен като Л.Троцкий). В действителност тази политика на великите сили, която се започва приблизително от 1870 г. е известна като „нов империализъм”, който по чужди източници завършва в хронологичните рамки на Първата световна война.7

В началото на Втората световна война и ръководството на хитлеристка Германия се опитало да създаде своя „научна граница” по отношение на своите противници – Великобритания и СССР в Средна Азия.8 В историята  на Втората световна война е известен фактът, че хитлеристкото главно командване (OKW) бе решило да създаде на границите на тогавашен Афганистан марионетна държава, начело с моллата Каюм хан, като за тази цел формира различни бойни подразделения, сред които е и т.нар. Туркестански легион.9 Но в действителност, този опит на Германия да настрои отделни етноси от Средна Азия срещу Великобритания не е нов – в началото на 1916 г., германо-австроунгарската-турска резидентура в Афганистан, се бе постарала да създаде извънредно много главоболия на Великобритания, като успява да подпише договор с Хабибула-хан, според който той трябвало да участвува във войната срещу Великобритания най-вече в региона на източните планински племена на пущуните – афридите, момандите, масудите, оракзаите, вазирите и др.10

Сред многото изградени научни граници (като че ли говорещи за динамизма на различни процеси и преобразувания, които се извършват през последните векове на територията на Афганистан), може би най-реалните са две – първата, която е свързана с откритията за историята на древния Изток, направени от съветски и афгански археолози, изразени в над 20 000 уникални златни експоната – съкровища на неизвестните царе от империята на Кушаните, намерени в района на хълма Тиля типе, в годините на управлението на Нур Мухамад Тараки и в първите години на съветско-афганската война от 1979-1989 г. Тези открития станали известни в света като находката на века. И втората – изпращането на летец-космонавт, гражданин на ДР Афганистан на орбиталната станция „Мир”, където съвместно с руските си колеги-космонавти се провеждат редица експерименти на микро- и макрониво.

Helicopter-tank operation in Afghanistan. 
Date 23 May 1984
Source dodmedia.osd.mil
Author Undetermined (Soviet Military Power, 1984. Photo No. 130, page 116. U.S Department of Defense publication)

Непосредствено след победата на Априлската („Саурската”) революция от 1978 г., когато с помощта на механизираните и танкови подразделения е свален от власт Мухамед Дауд, афганското военнополитическо ръководство начело с президента Нур Мухамад Тараки и премиер-министъра Хафизула Амин, започва борба срещу бандитските формирования на „ахванистите”, действащи по границите на държавата или във вътрешността на провинциите й. Последните били представители на реакционната мюсюлманска групировка „Ахван-ол-мослемин”, която била създадена в държавата още от средата на 60-те години на ХХ в., а след Априлската революция от 1978 г., извършвала терористични актове и убийства на представители на народната власт в ДР Афганистан. През март 1979 г. в Херат е потушено и едно голямо въстание срещу управлението на Нур Мухамад Тараки, при което и от двете страни се дават много жертви. По време на управлението на Нур Мохамад Тараки се провеждат редица реформи, от които най-важната е може би поземлената, станала известна чрез декретите № 6 и № 8 на Революционния съвет на ДРА. Тя се състои в отмяната на дълговете на бедните селяни и граждани към богатите, и в раздаването на земята, годна за обработване, на единайсет и половина милиона бедни граждани и селяни.11

След убийството на ръководителя на НДПА Нур Мохамaд Тараки на 14 септември 1979 г., съветското военно-политическо ръководство успява да спаси от репресиите на новия президент Хафизула Амин редица партийни съратници на убития Нур Мохамад Тараки – такива като Бабрак Кармал, Гулябзой, Сарвари, Ватанджар и т.н.12 Едновременно с това, преди края на 1979 г. е завършен и един голям строителен проект, изработен с помощта на съветски специалисти – прокарването на две хиляди и седемстотин метров тунел в прохода Саланг през Хинду Куш, намиращ се на надморска височина от 3365 метра. Друг подобен такъв проект е бил завършването с помощта на съветските специалисти на 75-км иригационен канал в долината на Джелалабад.13

Убийството на Нур Тараки обтяга отношенията между правителствените ръководства на СССР и ДР Афганистан. Военното ръководство на съветските въоръжени сили решава да не обръща внимание на провокативните искания на новия ръководител на ДР Афганистан – Хафизула Амин, който изпраща след преврата от 14 септември 1971 г. (а и преди това) исканe след искане за прехвърлянето на нови части на съветските въоръжени сили  на територията на ДР Афганистан. Сред тях можем да посочим такива искания като „да се изпрати спецбатальон за личната охрана на Амин„, от 2 октомври 1979 г., „да се въведе в провинция Бадахшан усилен полк” от 2 декември 1979 г., без да се пояснява, че провинция няма, а има два района – съветски район Бадахшан (част от Таджикската ССР) и афганска област Бадахшан, която е част от Катаганската провинция; „да се вкарат в северните райони на Афганистан подразделения на съветската милиция” от 4 декември 1979 г.; „да се разположат в северен Афганистан съветски гарнизони,  да се поставят под охрана пътищата на ДРА” от 12 декември 1979 г. и др.14  По-късно отрядът със специално назначение (известен още като „мюсюлманският батальон”), въздушнодесантният батальон от авиобазата Баграм и спецназовците на ПГУ на КГБ вземат активно участие в овладяването на възловите точки на режима на Хафизула Амин в Кабул на 27 декември 1979 г. и във възстановяването на властта на лявото крило на НДПА – партията „Парчам” („Знаме”).15 Това крило на НДПА за разлика от фракцията „Халк” („Народ”) се опира преди всичко на левите слоеве на малобройната афганска интелигенция, студенството и на част от чиновниците. „Халк” от своя страна набирала кадрите си предимно от средите на афганските офицери и работници, които също не били многобройни в Афганистан.

На 27 декември 1979 г. започва прехвърлянето на подразделенията на 103-а гвардейска Витебска въздушнодесантна дивизия и на 345-и отделен парашутно-десантен полк, чиято тежка транспортна авиация (Ил-76, Ан-22 и Ан-12) под прикритието на щурмовите вертолети, прави в продължение на 3 дни въздушен мост до летището в Баграм, стоварва личния състав и бронетехниката, след което завзема афганската столица и успява окончателно да утвърди победата на новата власт на Бабрак Кармал. На 2 януари 1980 г. със силите на голям вертолетен десант е овладян и вторият по-големина град на територията на ДРА – Кандахар.16 Малко по-рано, на 25 декември 1979 г., в 15.00 часа започва прехвърлянето на афганска територия на разузнавателните батальони на танковите и мотострелковите подразделения от състава на 40-а армия по понтонни мостове при гр. Термез.

След навлизането през декември 1979 г. на съветските войски на територията на Афганистан се оформят две направления на движение. Деснофланговото направление (по което се придвижва 5-а гвардейска мотострелкова дивизия под командването на генерал Юрий В. Шаталин) започва от граничния град Кушка през река Аму-Даря в направлението на градовете Торагунди – Кушк, като преминаването на превала Рабати-Мирза с височина 1681 м е прикривано от щурмови вертолети, които успяват да разгромят огневите точки на противника там. По-късно, след преминаването на превала, танковите и моторизираните колони се отправят към Херат и по-нататък към районите на градовете Фарах и Лашкаргах. Левофланговото направление започва от гр. Термез (по което се придвижва 108-а мотострелкова дивизия под командването на Валерий Ив. Миронов), като минавайки по понтонни мостове на р. Аму Даря, колоните се отправят през Мазари-Шариф, стратегически важния проход Саланг към Кабул и гр. Газни. По-късно двата операционни клина се съединяват в района на гр. Кандахар.17 Първият командващ на ОКСВА (40-а армия) в периода 1979-1980 г. става генерал-лейтенант Юрий В. Тухаринов, възпитанник на Военната академия „М. В. Фрунзе” и на Военната академия на Генералния щаб.18 В края на декември 1980 г. 40-а армия е поета от новия командващ, генерал-лейтенант Борис Ткач.19 Тук е уместно да се отбележи, че са известни редица случаи на протести срещу навлизането на съветските войски на територията на ДР Афганистан.20

Опит да се обяснят причините за навлизането на съветските войски на територията на ДР Афганистан е направен и от Юрий Андропов на срещата му с неговите избиратели от Приокския избирателен окръг в гр. Горки на 11  февруари 1980 г., като едновременно с това е посочен и един друг факт, говорещ за успехите на социалистическото строителство в предходната (1979) година в СССР – „в нови, благоустроени квартири се преселили почти 10 милиона човека“21  По-късно става известна също така и отрицателната реакция на Михаил С. Горбачов по отношение на намесата на съветските войски във въоръжения конфликт и пребиваването на подразделенията от ОКСВА на афганска територия.22 От друга страна, в международен план във Великобритания (велика сила с традиционно влияние в Афганистан) със захлаждането на отношенията със СССР (следствие на конфронтацията настъпила с провала на договора за ОСВ-2) и започването на бойните действия на територията на Афганистан настъпва и смяната на „политическото време”. Това се изразява най-вече в сериозните загуби, които понася британската Лейбъристка партия през 1979 г. и 1983 г. в избирателната борба с представителите на Консервативната партия. Загубите, понесени в лявото пространство на политическата борба (състоящо се от британската Лейбъристка партия и нейните партньори -Либералната партия и СДП) от политиката на „новите тори”, довеждат по-нататък по думите на съветския учен С. П. Перегудов, до решаването на проблемите, възникнали на „комунално” ниво.23 САЩ също имат огромни затруднения в региона – след завръщането в Иран на имама Рухола Мусави Хомейни на 1 февруари 1979 г., поради стихийността на хомейнистката революция в Иран и падането на режима на шаха Реза Пахлави и на неговата тайна полиция САРАВАК на 11 февруари 1979 г., пострадали редица граждани на САЩ, намиращи се на територията на Иран. На 4 ноември 1979 г. организацията на мюсюлманските студенти завзема зданието на Посолството на САЩ в гр. Техеран, а неговите служители са обявени за заложници докато САЩ не предадат на Иран бившия шах Мохамед Реза Пахлави. Малко по-късно пропада и операцията на американските специални сили по освобождаването им. Единствено усилията на милиардера Рос Перо, председател на съвета на директорите на корпорацията „Еlectronic Data Systems”, се увенчават с успех – чрез провеждането на самостоятелна операция, той успява да спаси много от своите служители, работещи в клоновете на корпорацията на територията на хомейнистки Иран.24 По-късно подобни затруднения в Иран изпитва и СССР – в началото на март 1988 г. тълпи от безчинстващи елементи се опитват да нахлуят на територията на посолството в Техеран и на територията на генералното консулство в Исфахан, като повтарят провокациите, извършени срещу дипломатическите представителства на САЩ.25

Започналото прехвърляне на съветските войски по понтонните и въздушните мостове в края на декември 1979 г. е узаконено едва на 16 юни 1980 г., когато в гр. Кабул е подписан договор за преминаването на съветско-афганската държавна граница от западния бряг на езерото Зоркул (езеро, разположено на хребетите на Памир, т.е. на стика на държавната граница на СССР, ДРА и КНР) до върха Повало-Швейковски. Този договор влиза в сила на 30 декември 1981 г.26 В първите месеци на управлението на Бабрак Кармал, към февруари 1980 г., числеността на военнослужещите и военните съветници от състава на съветските въоръжени сили на Ограничения контингент на съветските войски в Афганистан (ОКСВА) достига 81 800 души. Това са военнослужещи от 5-а, 108-а и 201-ва мотострелкови дивизии, 103-а гвардейска въздушнодесантна дивизия, 66-а десантно-щурмова бригада, 345-и отделен парашутнодесантен полк и 70-а отделна мотострелкова бригада, поддържани от 34-и смесен авиокорпус, в чийто състав освен изтребителната и щурмовата авиация имало и 110 вертолета и др. подразделения. 27 В края на 1980 г. броят на вертолетите, намиращи се в състава на 40-а армия нараства на 251 машини. 28 Към началото на 1984 г. броят на военнослужещите достига 135 000 човека. По това време главен военен съветник от страна на МО на СССР в ДРА е генерал-полковник Мамедов. В средата на 1985 г. числеността на съветските въоръжени сили от ОКСВА нараства вече на цифрата 150 000 военнослужещи, волнонаемни лица, граждански и военни съветници, докато броят на военнослужещите в афганската армия достига приблизително 300 000 човека.29 От 150-хилядният състав на съветските въоръжени сили на ОКСВА 75% се падат на бойните части, а останалите 25% – на частите от тиловото осигуряване и на военните инструктори и специалисти в афганските правителствени въоръжени сили.30 Съставът на съветските въоръжени сили от ОКСВА по отношение на състава на афганските правителствени въоръжени сили на ДРА, се изразявал в 14 съветски съединения спрямо 16 афгански правителствени съединения (някои от тях обединени в отделни пехотни корпуси).31

Според ръководителя на Оперативната група на Министерството на отбраната на СССР в ДРА генерал-полковник В. И. Варенников, за връх на амплитудата на бойните действия на територията на Афганистан може да бъде определен периодът 1984-1985 г., след което при новия Генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил С. Горбачов бе направена преориентация към политическото разрешаване на въпроса за Афганистан в гр. Женева, Конфедерация Швейцария.32 За тази тенденция на съветската външна политика споменава в своя двутомник и самият президент на СССР Михаил С. Горбачов.33 Горепосочената линия на поведение продължава и през 1988 г., когато СССР и САЩ, наред с конкретните участници в конфликта, успяват  да подпишат  „съглашение, откриващо пътя към политическото решение” на въпроса за Афганистан.34 Усилията на М. С. Горбачов и неговия правителствен екип за мирното разрешаване на конфликта в Афганистан са продължени чрез редица международни конференции – едната от тях е проведена в периода 9-23 юли 1989 г. от МГИМО на МИД на СССР, съвместно с Института за глобален конфликт и сътрудничество на Калифорнийския университет и Университета в Съсекс (Великобритания). В нея участват учени от 14 държави. Единият от докладите по афганския проблем е на В. В. Басов (МГИМО) и И. Ахмад (Хемпширския колидж, САЩ), направили исторически анализ на военнополитическата ситуация в Афганистан и посочили няколко варианта за по-нататъшното развитие на събитията. Предложенията са насочени към по-дълбоко сътрудничество на СССР и САЩ в разрешаването на този проблем.35 В саудитския град Таиф на по-ниско равнище се провеждат също така и разговори между представители на съветското правителство и на афганската опозиция, целящи намаляването на кръвопролитията и възстановяването на мира на територията на ДР Афганистан. Тези разговори са осъществени от първия заместник-министър на външните работи и посланик на СССР в Афганистан Юлий Воронцов и от представителите на .алианса на седемте.36 Паралелно с това трябва да се спомене, че на територията на ФРГ е съществувала също така и служба за подпомагането на опозицията на територията на ДРА. Това е т.нар. Бюро на майора от бундесвера Ерик Котни в гр. Щутгарт, коeто действало със знанието на командването на бундесвера.37 Този факт става известен с помощта на журналистите от берлинския вестник „Унзеере цайтунг”, които осведомяват световната общественост. 38

В състава на ОКСВА своята бойна служба отбиват щабовете, офицерите и други военнослужещи от състава на пет съветски въздушнодесантни дивизии и от две въздушнодесантни бригади (тяхната служба преминава през бойните подразделения на 103-а гвардейска Витебска (с дислокация в гр.Кандахар) и 105-а Псковска въздушнодесантни дивизии, 66-а десантно-щурмова бригада (с дислокация в гр. Кунар – гр. Гардез) и др., на осемте мотострелкови дивизии . 5-a гвардейска (с дислокация в Шинданд), 108-а гвардейска (с дислокация в гр.Кабул), 201-а, 357-а, 360-а и др.), 70-а отделна мотострелкова бригада и др., на двете танкови дивизии, двете авиационни дивизии (общо 270 самолета) и няколкото отделни вертолетни полка и ескадрили (вкл. отделните смесени и отделните вертолетни – 280-и ОВП, 181 ОВП, 335 ОВП, 292 ОВП, 50 ОСАП и др.), разположени на територията на ДРА.39

През 1985 г. на базата на 5-а отделна бригада със специално назначениe е формиран отделен отряд за специално назначение за изпълнението на интернационалния дълг на територията на ДРА. Бригадата е формирана през юни 1962 г., когато нейното ядро е съставено от офицери-курсанти на Военнодипломатическата академия. Тя се намира в пряко подчинение на Главното разузнавателно управление на Генщаба на Министерството на отбраната на СССР. Участва в повече от двадесет армейски и войскови учения, при това някои от тях толкова мащабни като „Днепър-67”, „Авангард-76”, „Березина-78”, „Запад-81” и др.40 По време на бойните действия на територията на ДРА от състава на бригадата загиват 105 военнослужещи, а 339 са ранени. Повече от 700 от нейните военнослужещи са наградени с различни съветски и афгански ордени и медали и други бойни отличия.41 Само за периода 1985-1989 г. по време на пребиваването си на територията на ДРА белоруските спецназовци извършват 250 бойни излизания в разположението на бандформированията на .непримиримата опозиция., унищожават 2851 въоръжени моджахеди, 29 крупнокалибрени картечници ДШК, 17 РПГ-та, 10 минохвъргачки, 4 ПЗРК и много друго оръжие и бойно въоръжение с британски, китайски, американски, западногермански и друг произход. 42

През юли 1980 г., на територията на СССР е изтеглена първата група съветски войски. Тя включва танковите полкове на 5-а и 108 мотострелкова дивизии, отделна артилерийска бригада и ракетните дивизиони, имащи на въоръжение комплексите тип „Луна”. 43

На територията на ДРА са изградени 11 летища с полоси, пригодни за приемане на авиация, разположени във височинни условия (това са бъдещите авиационни и вертолетни бази на съветската и афганската правителствена авиация на ДРА около градовете Мазари-Шариф, Кундуз, Файзабад, Херат, Шинданд, Баграм, Кабул, Джелалабад, Хост, Бамиан и най-южното – около Кандахар. От тях със съвременни полоси за излитане и приземяване (СПИП) са само петте летища, които са разположени около градовете Кабул, Баграм, Бамиан, Шинданд и това на юг – около Кандахар.44 Летището около Хост имало само подготвена полоса направо върху земята, полоса която не била способна да приема самолети на изтребително-бомбардировъчната и щурмова авиация. Летището на Бамиан било разположено в главната хазарейска провинция, в която живеят хазарейци, таджики и пущуни-номади.45 При нужда, допълнителна авиационна поддръжка за въведените въоръжени сили от състава на ОКСВА и за армейските операции на афганските правителствени войски, верни на правителството на ДРА, се оказвала и от транспортната, бомбардировъчната и изтребителна авиация, разположени на летищата на съветска територия зад съветско-афганската граница на река Пияндж . а именно на летищата Чиркика, Мара и Кокайта – т.е. от периметъра на действие на Туркестанския военен окръг. Един от тези полкове на тежката (стратегическа) бомбардировъчна авиация бил с командир бъдещия генерал-майор от авиацията на Съветската армия и бъдещ пръв президент на Чеченската република Джохар Мусаевич Дудаев.46

След въвеждането на съветските войски и техника на територията на Афганистан, бойните действия могат хронологично да бъдат разделени на четири периода.

Първи период: декември 1979-февруари 1980 г. Характеризира се с интензивното прехвърляне през съветско-афганската граница на различни видове и родове войски и бойна техника приблизително с численост от четири дивизии и различни спомагателни подразделения.47 Започва изграждането на поддържащата инфраструктура на възловите пунктове (летища, комуникациите, отбраната на стратегическите пунктове при транспортирането на нужните стоки и товари, снабдяването с продоволствие, медицинско оборудване и т.н.) на афганска територия в районите, които не са заето от бандформированията на „непримиримата опозиция”. В състава на ОКСВА има само една рота армейски спецназ. Управлението на 40-а армия е поето от новия командващ генерал-лейтенант Юрий В. Тухаринов.48

Втори период: март 1980-април 1985 г. От страна на подразделенията на ОКСВА се пристъпва към активни бойни действия на различни участъци от територията на ДРА, както и провеждането на крупномащабни армейски операции. С помощта на граждански и военни съветници и специалисти започва реформирането на изградената преди това структура на въоръжените сили на Афганистан, както и изпращането на кадри в различни военни и граждански академии и университети в държавите от бившия Варшавски договор (общовойскови, танкови, транспортни, военноморски, военнополитически, военномедицински, дипломатически, технически, хуманитарни и т.н.). От страна на правителството на ДР Афганистан, начело с Бабрак Кармал, са направени две официални Заявления относно пребиваването на-войските на ОКСВА на територията на ДР Афганистан – това от 14 май 1980 г. и това от 24 август 1981 г. територията на ДРА, както и провеждането на крупномащабни армейски операции. С помощта на граждански и военни съветници и специалисти за. почва реформирането на изградената преди това структура на въоръжените сили на Афганистан, както и изпращането на кадри в различни военни и граждански академии и университети в държавите от бившия Варшавски договор (общовойскови, танкови, транспортни, военноморски, военнополитически, военномедицински, дипломатически, технически, хуманитарни и т.н.). От страна на правителството на ДР Афганистан, начело с Бабрак Кармал, са направени две официални Заявления относно пребиваването на войските на ОКСВА на територията на ДР Афганистан – това от 14 май 1980 г. и това от 24 август 1981 г.49 В този период се провеждат редица армейски операции по направлението на долината на р.Пандшер, в района на планинския масив Луркох около гр.Фарах (Фарахската операция), и т.н. Силите на армейския спецназ* нарастват на 4 батальона (две бригади).50

Трети период: май 1985-декември 1987 г.: поради изтеглянето на част от подразделенията от състава на съветските въоръжени сили, разположени на територията на ДР Афганистан (шест полка), се преминава към извършването на армейски операции предимно със силите и средствата на десантно-щурмовите маневрени групи от състава спецназ и нанасянето на въздушни удари от бомбардировъчно-щурмовата авиация и чрез вертолети от авиополковете и вертолетните полкове, разположени в стратегическите пунктове на територията на ДРА. Продължава и нараства интензитетът на сблъсъците при пресичането на границата от страна на бандформированията от „непримиримата опозиция” от територията на Пакистан, аятолистки Иран, както и на тези от афганските райони, намиращи се под контрола на ръководителите на „непримиримата опозиция”. Начело на властта, в качеството си на генерален секретар на НДПА идва Наджибула. По-голямите армейски операции от интензивния трети период са армейската операция по освобождаването на пътя между градовете Гардез и Хост от април 1986 г., армейската въздушнодесантна операция „Пустиня”** от юли 1987 г. (в нея участвуват с въртолетен десант около 7000 десантчици и спецназовци), армейската въздушнодесантна операция „Плотина” от есента на 1987 г., Алихелската армейска въздушнодесантна операция (на север от гр. Хост) и т.н.51

Четвърти период: януари 1988 – февруари 1989 г.: поетата от новия командващ генерал-лейтенант Борис Громов 40-а съветска армия (бившия ОКСВА) провежда редица армейски операции на територията на ДРА, като успява да осигури безпрепятственото изтегляне на армейските подразделения, оставени за прикритие в различни части на територията на ДРА (такива като гарнизоните на Херат, Шинданд, Хост, Джелалабад, Кандахар и т.н.), преминаването им през прохода Саланг и прехвърлянето им през река Пияндж на съветска територия. Осъществени са редица армейски операции сред които по-важните са „Магистрала”, „Тайфун” и др.

Силите на съветския армейски спецназ нарастват на 12 батальона, сведени в 6 отделни бригади.52

Паралелно с развръщането и влизането в бойни действия на съветската изтребителна и щурмова авиация, съветските въоръжени сили от състава на ОКСВА започват да провеждат и първите голями армейски операции. Една от тях има за цел блокирането и овладяването на важен укрепен район, намиращ се под контрола на пущунската въоръжена опозиция, който се намирал в непосредствена близост до гр. Фарах (в района на масива Луркох). Армейската операция се провежда от 8 до 17 май 1980 г. Армейската операция е осъществена от командването на ОКСВА в навечерието на празника 9 май 1980 г. и влиза в историята на военното изкуство като „Фарахската операция”. Особеното при провеждането и е, че при овладяването на прохода, преодоляването на минните полета и другите създадени противопехотни и противотанкови изкуствени заграждения, са били открити и унищожени 28 бетонни бункера и оборудвани като дълговременни отбранителни точки (ДОТ) редица пещери. По време на армейската операция авиацията успява да извърши повече от 250 бойни полета. Тук от подразделенията на ОКСВА за първи път е използвана реактивната артилерия (реактивни установки за залпов огън). Противникът от въоръжената опозиция дава като загуби около 800 моджахеди.53 Съвместно с подразделенията на 5-а гвардейска мотострелкова дивизия и 70-а отделна мотострелкова бригада, в операцията вземат участие и подразделенията на 21-ва пехотна бригада на правителствените войски.54

За пролетно-летния период изтребителната, бомбардировъчната и разузнавателната авиация успява да извърши над територията на ДР Афганистан 8029 бойни полета.55

Тук е уместно да се отбележи, че самолетите и вертолетите на съветските въоръжени сили от ОКСВА и тези на афганските въоръжени сили, верни на правителството на ДР Афганистан, изпълняват редица сложни авиационни задачи, имащи за цел да осигурят безопасността на разположенията на подразделенията от ОКСВА и на афганските правителствени сили, както и на работата на гражданските специалисти при строителството и обслужването на отделни стратегически обекти.56

Някои от вертолетните полкове на афганските правителствени въоръжени сили са командвани от кадрови офицери на съветската армия. Такъв полк, разположен в най-южната провинция на Лашкаргах, която се намира на стика на границата на трите мюсюлмански държави – хомейнистки Иран, исламистки Пакистан и ДР Афганистан, е командван от полковник Василий Баранов от 1982 г. до 1984 г. (25 месеца). Полкът постоянно участвува в бойните действия в района на пустинята Регистан и в районите на Чиханджир – Кандахар, като прехваща от въздуха и унищожава нелегални кервани с оръжие и боеприпаси за моджахедите от „непримиримата опозиция”.57

Особено опасни били бандите, които масирано използват ръчните противотанкови гранатохвъргачки РПГ-7 срещу съветската бронирана и транспортна техника. Много често с подобни устройващи засади групи от

моджахеди, които били въоръжени с РПГ-та, се сблъсквали съветските войници и офицери на територията на Афганистан.58  Често пъти съветските военнослужещи и граждански специалисти се натъкват на различни минирани обекти и подготвени минни полета, поставени от привържениците на „непримиримата опозиция” – моджахедите. Сред противопехотните мини, с които се сблъскват въоръжените сили от ОКСВА, може би най-опасни са италианските мини, изработени в дървено сандъче, факт който не позволява, те да бъдат откривани със стандартната минотърсачна техника. Но и тези противопехотни мини били успешно неутрализирани от обучените кучета на сапьорните служби, които при нужда са „способни избирателно да открият доста малки количества взривни вещества”.59  На територията на Афганистан масово се използва и друг вид оръжие – т.нар. едностволна реактивна артилерия – ракети, които се разполагат от моджахедите по склоновете на планините около охраняваните от съветските части жизненоважни обекти. Такива едностволни ПУ-контейнери масово се внасят през границите на Афганистан.60 На територията на Афганистан започват да се появяват и отреди от арабски и други наемници, които били финансирани от разположените на територията на Пакистан през 1983-1984 г. две организации „Ислямския фонд за спасение” и „Домът на последователите” („Мактаб- ал-Кидамат”), занимаващи се с финансирането и обучаването на наемниците.61 Така например само по време на боевете през втората половина на 1988 г. в провинциите Кандахар, Кундуз и Нангархар, са били убити двама американски, 6 пакистански и 6 арабски военни инструктори, обучаващи отрядите на въоръжената опозиция.62 Главната опасност за законните правителства на ДР Афганистан идвала от разположения на територията на Пакистан „Алианс на непримиримата опозиция”, в която влизат организациите на „Движението за ислямска революция на Афганистан” на пущуна моулави Мухамад Наби (Мухамеди), въоръжените отряди на таджика Ахмад шах Масуд, въоръжените формирования на „Националния ислямски фронт на Афганистан” на пущуна пир Саид Ахмад Гилани, организацията „Национален фронт за спасението на Афганистан” на потомствения хазрат Сибхатула Моджадеди, на .Ислямската партия на Афганистан. на пущуна Гулбеддин Хекматияр, партията „Исламското общество на Афганистан” на таджика Бурхануддин Раббани и партията на Юнус Халес. Всички тези организации и партии влизали в т.нар. „Ислямски съюз на моджахедите на Афганистан” или „Алианса на седемте”, чиято цел била „освобождаването на Афганистан, даването на отпор на руския империализъм” и създаването на теократическа държава. В „Алианса на седемте” Бурханнудин Раббани оглавявал неговия Военен комитет. „Алиансът на седемте” всъщност безуспешно се опитвал да отмести от военнополитическата сцена такава могъща афганска правителствена организация, каквато е съществуващата по това време ДОМА (Демократическата организация на младежта на Афганистан). „Алиансът на седемте” получавал голяма помощ от пакистанското правителство, което обаче не винаги било добре разположено към полевите командири и техните отряди. Така например, през декември 1985 г., пакистанският режим провел редица големи военни операции срешу пущунските племена, населяващи района на стратегически важния Хайберски проход, чиито 16 вождове отказвали да се подчинят.63 Освен на територията на Пакистан, въоръжената афганска опозиция имала създаден свой съюз и на територията на Иран – т.нар. „съюз на осемте”, с говорител Мохамад Карим Халили.64

Много от полевите командири признават управлението на НДПА и политиката му за национално примирение и преминават и на негова страна. Такъв е и Сеид Мансур Надери, при чиято поддръжка исмаилитите (една от големите групи на шиитското течение на исляма) постепенно вземат под контрол територията на провинцията Баглан и надежно охраняват почти 300 км участък на пътя Хайратон-Кабул. Синът му Сеид Джафар е и командир на 80-а дивизия и губернатор на провинцията Баглан. Самият Сеид Мансур Надери е освободен от затвора след падането на режима на Хафизула Амин по личната молба на Наджибула.65

По време на бойните действия особени трудности имало с метеорологичните условия – те като че ли изменят стратегията на въоръжените сили от ОКСВА за следващите години. Високопланинският характер на този особен театър на военните действия в Средна Азия, наличието на големи снеговалежи и т.н., блокирали провеждането на операциите особено през зимния сезон. За трудностите на съветските подразделения можем да съдим от едно писмо на офицера-артилерист Сергей Защепкин, който пише: „… планинските пътища всъщност са пътеки. Заради дъждовете и снеговалежите ние доста оригинално срещнахме 1981 г. . в походни условия. Планинските проходи бяха закрити и ние останахме откъснати в планините…” 66

Една от първите голями армейски операции, които се провеждат от съветските военновъздушни и сухопътни подразделения от състава на ОКСВА на територията на ДРА е тази от април 1980 г., когато в долината на река Пандшер се използват срещу отрядите на таджикската въоръжена опозиция три съветски и два афгански правителствени батальона, които по време на операцията били прикривани от огъня на съветските артилерийски и танкови подразделения и от този на щурмовите вертолети. Тези бойни действия по неутрализирането и унищожаването на отрядите на вражеската въоръжена опозиция влизат във военната история като Първата пандшерска операция.67 Още през същата година в тактиката и стратегията на отрядите на въоръжената опозиция, ръководени от Ахмад Шах Масуд, Гулбеддин Хекматияр и др. лидери на афганската въоръжена опозиция, се отбелязва промяна в сравнение с периода преди навлизането на въоръжените сили от ОКСВА на афганска територия. Около укрепените крепости и райони в различните афгански провинции рязко нараства броят на моджахедските средства за ПВО, като по някой път тези зенитни средства (крупнокалибрените картечници ДШК китайско производство, 23-мм зенитни установки (ЗУ) и др.) достигат при отбраната на определен обект до няколко десетки броя, което затруднява работата на щурмовата авиация и на подхода на вертолетните десанти към противниковите обекти за атакуване.

От 19 юли 1981 г. се провежда нова армейска операция от съветските въоръжени сили на ОКСВА на територията на ДРА, която е известна като операция „Экзамен”.68 За място на съсредоточаване на съветската щурмова авиация отново е избрана авиобазата до гр. Шинданд. По време на операцията е осъществена поддръжка на настъпателните действия на съветската 5-а мотострелкова дивизия, командвана по това време от полковник Борис Громов и на 21-ва пехотна бригада на афганските въоръжени сили, верни на правителството на ДРА, която е осъществена в района на планинския масив Луркох, срещу отрядите на въоръжената опозиция. Блокадата и настъплението на обединените съветско-афгански въоръжени сили е поддържана от щурмовите самолети на 200-а отделна щурмова авиационна ескадрила (ОЩАЕ). В пространството на проходите, водещи към планината Луркох са поставени минни полета, изградени скални и бетонни заграждения, което затруднява блокирането, прочистването и овладяването на проходите към нея и унищожаването на крепостта. Единствено смъртта на генерал-майор В. Хахалов, свален с екипажа на вертолета си, принуждава в бой да бъдат хвърлени допълнително съветски десантни части, които след едноседмични боеве и загубата на осем души заемат базата на въоръжената опозиция, взривяват укрепленията и минирайки този път от своя страна района и подстъпите към него, го напускат.69

Втората Пандшерска операция се провежда от командването на ОКСВА от 17 май 1982 г. до 10 юни 1982 г. със задача очистването на долината на река Пандшер от антиправителствените въоръжени отряди на групировката на Ахмад шах Масуд – непризнатият крал на района на Чарикар и на Пандшер. Според съветските военнослужещи – участници във бойните действия в долината на река Пандшер, групировката на Ахмад шах Масуд, съдейки по подготовката, могла да бъде наречена регулярна армия.70 В бойните действия срещу нея вземат участие 12 000 човека, 320 танка и САУ, БМП и БТР, 104 вертолета и 30 самолета – от тях 12 Су-17МЗ. Успехът на десанта бил осигурен от разузнавателните самолети, които в продължение на 10 дни фотографират територията на противника с площ около 2000 кв. км.71 С нарастването на темпа на операцията са направени 20 тактически десанта на съветските и афгански правителствени батальона, с общо число на десантници и спецназовци – 4200 човека. Главната цел на извършваните десанти е овладяването на господстващите височини, с цел да се отрежат пътищата за изтегляне на въоръжените отряди на опозиционния лидер – таджика Ахмад шах Масуд (Пандшерски лъв), като за тази цел на вертолетите се налагало да действуват на височини до 3500 м, за да могат оттам да унищожават разположените огневи точки на противника в околните планински склонове. За ожесточенността и мащабността на операцията говорил и фактът, че бордовите стрелци в продължение на триседмичната операция изстрелват по противника 415 226 картечни патрона, а пилотите – 559 противотанкови управляеми ракети (ПТУР), 10 549 авиобомби и 61 297 неуправляеми авиационни ракети (НАР), удобни за унищожаването на противниковите зенитни средства и картечните му гнезда, прикриващи цитаделата на командването на Ахмад шах Масуд. По време на операцията е заловен и първият моджахедски ПЗРК „Стрела”.72

Третата пандшерска операция се провежда в един период на завършване на сключеното преди това примирие между полевия командир Ахмад шах Масуд и представителите на съветското командване от декември 1983 до април 1984 г. Замисълът на новата армейска операция е да бъдат унищожени бандформированията, чиито атаки върху транспортните колони, придвижващи се от гр. Кабул в направлението на Саланг (южната част на Пандшерската долина), започват да нарушават нормалното снабдяване на афганската столица и другите градове. По време на Третата пандшерска операция, която се провежда през пролетта и лятото на 1984 г., само за един ден – 16 юни 1984 г., на базите си не се завръщат 5 вертолета. Този трагичен ден влиза в историята на бойните действия в съветско-афганската война като „денят на вертолетчика”. 73

По време на Четвъртата пандшерска операция, започнала през май 1985 г., която има за цел осъществяването на пълния разгром на бандформированията, намиращи се под командването на таджика Ахмад Шах Масуд, долината се прикрива от двеста противникови картечници и ЗГУ, в допълнение на които отрядите на въоръжената опозиция получават още тридесет 20-мм зенитни оръдия „Ерликон-Берле” швейцарско производство, с далекобойност на стрелбата 2000 м.74

През 1986 г. съветските въоръжени сили намаляват своята групировка войски на територията на ДРА – те извеждат шест полка, може би поради промяната на военнополитическия курс на ръководството на КПСС във външен и вътрешнополитически план, както и вероятно поради създаването на нови граници на влияние (във времето и географски) на редица групировки на „непримиримата опозиция” – най-вече на тези на полевите командир, таджика Ахмад Шах Масуд в района на Пандшер, чиято групировка се приема от съветските въоръжени сили като редовна армия (срещу която съветските войски правят 9 настъпления по време на 10-годишната война), на Амин Вардак в района на Кандахар, на узбека Измаил Хан в района на северозападен Афганистан, в държавата „Душмания” (района на Джавара, на юг от Хост) и т.н.75

През декември 1987 г. . януари 1988 г. се провежда една от най-напрегнатите и трудни военни операции, разработена от командването на 40-а съветска армия, известна под кодовото название „Магистраль” (Магистрала). Целта на операцията, която била ръководена от командващия 40-а армия генерал-майор Борис Громов, е деблокирането на стратегическия път, водещ от гр.Гардез към гр.Хост, както и на самия град от обкръжаващите го въоръжени банди на „непримиримата опозиция”.76 За осъществяването на операцията са привлечени силите на 108-а, 201-ва мотострелкови дивизии, 103-а въздушнодесантна дивизия, 56-а отделна десантно-щурмова бригада, 345-и отделен парашутно-десантен полк, а от страна на афганските правителствени сили – следните съединения – 8-а, 11-а, 12-а 14-а и 25-а пехотни дивизии, 15-а танкова бригада и няколко подразделения със специално назначение, както и десет батальона на Царандой и др.77 Бойните действия трябвало да се водят на териториите, контролирани от племето джадран, които още от времето на миналите два века, не признавали нито властта на афганския емир, хан, крал, нито на републиканските правителства.78 В населените места на граничещата с Пакистан афганска провинция Пактия и окръг Хост има много учебни центрове на боевиците, патронен завод, подготвени много складове с въоръжение, нелегален радиоцентър на „Гласът на свободен Афганистан”, подготвени много складове с въоръжение, доставено по нелегални канали от бандформированията на „непримиримата опозиция” от територията на Пакистан. За откриването на подготвените огневи точки от противника, по време на операцията „Магистраль” е извършен лъжлив вертолетен десант, като след това е нанесен мощен авиоудар по открилите се противникови цели в района на укрепения район Чарикар, при което са унищожени от 80 до 90% от неговата живата сила.79 Тук особена роля изиграват бомбено-щурмовите удари (БЩУ) на съветската авиация, излитаща непрекъснато от авиобазата Баграм, намираща се на надморска височина 1954 м.80  За ожесточенността на бойните действия говори фактът, че един от ръководителите на „непримиримата седморка” – Гулбеддин Хекматияр, е принуден да разпореди прехвърлянето на формированията на моджахедите с числен състав от 3500 до 4500 човека от района на пакистанската провинция Пактия в района на бойните действия на племето джадран (Гардез-Хост) за отразяването на мощните удари на подразделенията на 40-а армия.81 След овладяването на превала Сате-Кандау около гр.Хост (където бил блокиран съветско-афганския гарнизон), до покрайнините му десантирал от транспортни вертолети съветски парашутнодесантен батальон и бригада на правителствения афгански „спецназ”.82  Особено важна роля за деблокирането на гарнизона в гр.Хост изиграват пропагандата на специалните подразделения, сред които се очертават с репортажите си и информациите радиостанциите на гр.Гардез и гр.Хост, както и тази на афганската армия – „Гласът на афганеца”. В следствие на умело проведената операция на обединеното съветско-афганско командване и успешните действия на бойните подразделения в екстремни условия, пътят е деблокиран и в града и прехвърлена съответната помощ.83

В този период започва и втората част на изтеглянето на съветските подразделения, които се намирали преди това на територията на Южен Афганистан, като изтеглянето е осъществено в направлението на столицата Кабул и авиобазата Баграм. Едновременно с това в Кабул под ръководството на нейния генерален секретар Наджибула НДПА провежда партиен пленум, на който се поставят сериозно въпросите за военнополитическата обстановка в ДРА и за неотложните мероприятия по реализирането на политиката за национално помирение.84

На 23 януари 1989 г. започва военната операция „Тайфун”, в която вземат участие също така и щурмовите самолети СУ-25 с повишена БЖ (бойна живучест) и от девета серия, които имат за цел да нанесат „възможно най-голями загуби на силите на въоръжената опозиция в централните и северните райони на ДРА”. Допълнително са произведени мощни артилерийски удари покриващи площно избраните цели, а така също за усилването въздействието на артилерийските нальоти са използвани пусковете на 92 броя оперативно-тактически ракети „Луна-М”. Нанесени са и 46 бомбено-щурмови удари от армейската и фронтовата авиация в периода на 24-25 януари 1989 г., след което самолетите, намиращи се все още на летищата в ДРА, ги напускат и прелитат на летищата на съветска територия (т.е. от другата страна на р.Пияндж).85

Особено важен е въпросът с психологическата война, която се провежда на територията на ДРА. Известна още от периода на Втората световна война като „четвъртото оръжие”, тя има важно значение за осигуряването на психологическия климат на бойните действия. Нарeд с военните радиоретранслации, нужни за подразделенията на ОКСВА при осъществяването на бойните и другите видове военни операции, на територията на републиката, е трябвало да се възстановят радио и телевизионните предавания за гражданското население. Това се осъществява по споразумение за сътрудничество в областта на телевизията и радиопредаванията от 10 юли 1978 г.; за построяване на станционарна станция за спътникова връзка от системата на „Интерспутник” от 11 септември 1979 г.; за сътрудничество и подготовката на афганските национални кадри от 30 септември 1979 г., 24 декември 1980 г. и 29 януари 1981 г.86  Благодарение на тези споразумения населението на гр. Кабул могло чрез телекомуникационната система „Марс” да гледа много телевизионни програми от различни държави, като оборудването за ретранслиращата станция е монтирано от съветски и афгански експерти, а собствените телевизионни предавания се излъчват на двата официални езика в ДР Афганистан – пущу и дари.87  Съветската пропаганда на територията на ДРА започва реално пет години след влизането на съветските войски там. През 1985 г. в Афганистан е въведена в експлоатация построената от съветски граждански специалисти многоканална радиостанция „Буря”, която започва да провежда постоянно ретранслиране на предаванията на Московското, Ташкентското, Душанбинското и Кабулското радио. През 1986 г. на нейна основа е създадена съветско-афганска армейска радиостанция „Афган хак” („Гласът на афганеца”).88  По такъв начин съветското командване на 40-а съветска армия успява да неутрализира радиопредаванията на Би Би Си и тези на радиостанцията на „непримиримата опозиция” – „Гласът на свободен Афганистан”. 89 Съветските войски, разположени на територията на ДРА, получават значителен опит по въпросите на телепропагандата, която се използва в районите на дислокацията на крупните съветски и афгански гарнизони, в центровете на съветско-афганската дружба, при дейността на филтрационните центрове, като при това се приемат телевизионните предавания на кабулската и съветската телевизия чрез системата „Орбита”.90  Свои постоянни коментари за събитията на територията на ДР Афганистан водят много журналисти, сред които най-вече изпъкват журналистът международник Михаил Лещинский, Йона Андронов, писателят Александр Проханов, политическият наблюдател на ТАСС Аскольд Бирюков и др.

Голяма помощ в отразяването на бойните действия на територията на ДР Афганистан оказва пропагандистката структура на Съветските въоръжени сили. В това отношение от особено значение е разпространяването на печатното издание „Фрунзевец” на Туркестанския военен окръг. По-късно един от неговите журналисти – Сергей Дишев, участник в бойните действия на територията на ДР Афганистан, чрез цикъл разкази отрази с неприкрити краски ужасът на войната в Афганистан.91 От органите за специална пропаганда на 40-а армия и от Оперативния отдел на армията са използвани и други видове специални пропагандистки дейности – такива като комплексните действия на агитационните групи във войските. Тези действия предвиждали по замисъл „…продължителна работа в конкретен район на пропагандистки, военни и други сили, в хода на които наред с масираното идеологическо въздействие върху населението, на последното се оказвало значителна икономическа, материална, социална, медицинска, ветеринарна и стопанска помощ”, като по възможност въздействието обхващало както контролируемата територия от съветските и афганските правителствени войски, така и неконтролируемата територия„.92

Първите сведения за бойните загуби на подразделенията от състава на ОКСВА във войната в Афганистан светът научава на 25 май 1988 г. На тази  дата в пресцентъра на МИД на СССР началникът на Главното политуправление на Съветската армия и на Военноморския флот – армейски генерал А. Д. Лизичов съобщава на присъстващите съветски и чужди журналисти, че към началото на май 1988 г. броят на убитите съветски военнослужещи и граждански специалисти възлиза на 13 310 човека, на ранените – 35 478 и на изчезналите без вест – 311 човека. Тези цифри автоматично отхвърлят разпространяваните преди това от западните средства за масова информация завишени оценки за 40-50 000 убити съветски военнослужещи и граждански специалисти – опит на Запада да приравнят загубите от войната в Афганистан с тези на американските военнослужещи и граждански специалисти, дадени по време на войната в Индокитай през 60-те и 70-те години на ХХ в.93  По време на бойните действия в тази 10 годишна война на територията на Афганистан, съветските въоръжени сили дават 1/43 част невъзвратими загуби от своите танкове, САУ-та, БМП-та и др. бойна верижна техника.94 Войната остави като военноинвалиди около 10 000 съветски военнослужещи и граждански специалисти.95

Към 15 февруари 1989 г. съветските военнослужещи са построили или възстановили 150 учебни заведения, над 400 жилищни сгради, 30 болници и 35 джамии на територията на ДР Афганистан и др. 96

От първата половина на 1988 г. съветският съюз на обществата на Червения кръст и Червения полумесец започва да прави вноски в Международния червен кръст. Вноските вече напълно покриват разходите на тази международна организация за издирването, откупуването, връщането и пътуванията на съветските военнопленници. Точната сума на тези разходи за сега не се съобщава, така както и не се съобщава пълният списък на съветските военнослужещи, попаднали в ръцете на противника. Както е известно „непримиримата опозиция” не признавала по време на съветско-афганската война Женевската конвенция по въпросите на военнопленниците и публикацията на подобни данни би могла да доведе до печални резултати. И до днес представителите на Мисията на Международния червен кръст правят всичко възможно да спасят тези, които все още се намират като военнопленници при различните представители на ”непримиримата опозиция” на територията на Афганистан, Пакистан и другите държави.97

«Н-ская часть ограниченного контингента советских войск». Вывод ограниченного контингента советских войск из Афганистана. Афганистан
Дата 27 февруари 1989 г.
Източник РИА Новости архив, изображение # 827820, http://visualrian.ru/ru/site/gallery/ # 827,820 35 мм филм / 35 мм негатив
Автор А. Соломонов

Висши съветски и афгански бойни отличия за проявен героизъм по време на бойните действия получават повече от 200 хиляди военнослужещи и граждански специалисти от редовете на ОКСВА, като на 67 човека е присвоено и званието Герой на Съветския съюз (на 24 човека – посмъртно).98 По време на бойните действия на 40-а армия (ОКСВА), съветските въоръжени сили на територията на ДР Афганистан са ръководени от следните командващи (всичките със звание генерал-лейтенант) – Юрий В. Тухаринов, Борис Ткач, Едуард Аркадиевич Воробьов, Игор Николаевич Родионов, Виктор Петрович Дубинин и Борис В. Громов.99 След края на войната в Афганистан, много от ветераните отиват на командни длъжности в Министерство на отбраната на РФ. Така например в периода, когато Министър на отбраната на РФ е бил генерал-полковник Павел Грачов (т.е. 1992-1996 г.), негови заместници са генерал-полковник Борис В. Громов (последният командващ 40-а армия на територията на ДР Афганистан), генерал-полковник Валерий Миронов (бивш командир на 108-а мотострелкова дивизия), генерал-полковник Георгий Кондратиев и началникът на Генералния щаб Виктор П. Дубинин (командващ 40-а армия преди генерал Борис В. Громов). 100  След войната, към много от ветераните от бойните действия в Афганистан се отправят редица необосновани обвинения – например има такива към Павел Грачов, Борис В. Громов и др.101 Кой е прав, ще покаже бъдещето, но едно е достоверно – за тази война учебници няма написани и надали ще има.

      БЕЛЕЖКИ 

1 В. Г. Куликов. Война, не имевшая четкой цели и конкретного замысла. – Военноисторический журнал, 1999, № 6, 88-89. Този въпрос все още стои открит за анализ пред политолозите и историците-изследователи. За това, че войната се ръководи не от зданието на Кремъл в Москва, говори и любопитният факт, че през 1982 г. (годината на противопоставянето на Запада) тогавашният Генерален секретар на ЦК на КПСС посещава гр. Ташкент (намиращ се в оперативната зона на Средноазиатския ТВД) и поема в качеството си на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР управлението в свои ръце. След смъртта на Л. И. Брежнев за това посещение съобщава в своята реч на Пленума на ЦК на КПСС от 22 ноември 1982 г. Юрий Андропов – Вж: Ю. Андропов. Избранные речи и статьи. М., 1983, с. 216. За нерешените проблеми около съветско-афганската война говори и фактът, че във войната в Чечня срещу подразделенията на въоръжените сили на Руската федерация взимат участие стотици наемници от Афганистан, а към Героя на Съветския Съюз генерал Павел Грачов (бивш командир на въздушнодесантна дивизия в съветско-афганската война от 1979-1989 г.) от страна на бившия министър на отбраната на СССР маршал Д. Язов е отправена неоправданата с нищо оценка, че „П. Грачов е човек, който няма истински боен опит”. – Вж: А. Куликов, С. Лембик. Чеченский узел. Хроника вооруженного конфликта 1994-1996 гг. М., 2000, с. 82, 110, 118, 219, 250 и др.

2 Началото на нормализирането на взаимоотношенията между САЩ и СССР по въпроса за Афганистан (в рамките на Устава и другите ръководни документи на ООН) в действителност е по времето на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. Признание за това намираме в интервюто, взето от него от издателя на германското списание „Шпигел” Р. Айгенщайн на 19 април 1983 г. – Вж: Ю. Андропов. Цит. съч., с. 270.

3 Работническо дело, бр. 47, 16 февр. 1989; Н. Котев, А. Котева. Военно-политически проблеми на съветско-афганската война от 1979-1989 година. – Международни отношения. 2002, № 1, 101-106.

4 Б. Громов. Ограниченный контингент. М., 1994; А. Лебедь. За державу обидно. М., 1996. М. Гареев. Афганская страда. М., 1999; Г. Арбатов. Свидетельство современника. М., 1997; В. Снегирев, Д. Гай. Вторжение: неизвестные страницы необъявленной войны. М., 1991; Ю. Дроздов. Вымысел исключен. М., 1997; А. А. Ляховский. Трагедия и доблесть Афгана. М., 1996; Н. С. Леонов. Лихолетье. М., 1997; Е. Г. Никитенко. Записки командарма Тухаринова. – Военно-исторический журнал, 1999, № 6, 26-28 и др.

5 А. Черняев. 1991 год. Дневник помощника Президента СССР. М., 1997, с. 28.

6 Н. Котев, А. Котева. Цит. съч., с. 103; В много отношения във войните на емирата Афганистан с британския противник, като че ли са залегнали някои от принципите на извършените преди това в Европа буржоазнодемократически революции, които са оставили своя неизтриваем отпечатък върху географските названия на картата на Афганистан. За историята на тези революции и тяхното влияние върху държавите от Азия вж. по-подробно книгите на Дж. Л. Мотлей. Исторiя Нидерландской революции и основанiя республики Соединенныхъ провинцiй (переводъ съ англiйскаго), том первый – третiй, С.-Петербург, 1865-1871; Английская буржуазная революция ХVII века. Т. 1-2. М., 1954; А. Собул. Очерк по история на Френската революция. С., 1978, и др.

7. И. Д. Парфенов. О причинах, движущих силах и характере колониальных экспансий Англии в последней трети ХIХ в. . В: Проблемы британской истории 1982. М., 1982, с. 91.

8 Н. Котев, А. Котева. Военно-политически проблеми на десетгодишната съветско-афганистанска война. – Международни отношения, 1. 2002, с.103.

9 Г. Н. Взварова. Туркестанские легионеры. – Военноисторический журнал, 1995, № 2 (март-апрель), 39-40.

10 Л. Темирханов. Восточные пуштуны. Основные проблемы новой истории. М., 1987, 176-177.

11 В. Бабенко. Дорога через Саланг. – Вокруг света, 1979, № 9, с.16, 20.

12 М. Болтунов. Альфа не хотела убивать. СПб, 1995, с. 115; К. Андрю, О. Гордиевски. КГБ, поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов. Кн. II. С., 1992, 583-584.

13 Afghanistan today. Kabul-Moscow, 1981, p. 27, 84.

14 Тайны кремлевского двора. Хроника кровавых событий. Минск, 1993, 138-139.

15 Н. Котев, А. Котева. Военно-политически…

16 М. Болтунов. Цит. съч., с. 139; В. Марковский. Жаркое лето Афганистана., М., 2000, с. 68; Р. А. Медведев. Под контролем народа. Ввод советских войск в Афганистан диктовался геополитическими реалиями. – Военноисторический журнал. М., 1999, № 2, с. 7.

17 Малая война (Организация и тактика боевых действий малых подразделений). Хрестоматия (сост. А. Е. Тарас). Минск, 2000, с. 350.

18 Е. Г. Никитенко. Записки командарма Тухаринова. – Военноисторический журнал, 1999. № 6 (ноябрь-декабрь), с. 26.

19 Б. Громов. Цит. съч., с. 135.

20 Н. Котев, А. Котева. Военно-политически…

21 Ю. Андропов. Цит. съч., 187-188, 182.

22 А. Черняев. Цит. съч., с. 328.

23 С. П. Перегудов. Изменения в расстановке политических сил в Великобритании и „коалиция центра” (70-e – 80-х годов). – В: Проблемы британской истории 1984. М., 1984, с. 89.

24 За този случай вж. по-подробно: К. Фоллетт. На орлинных крыльях. М., 1992.

25 Работническо дело, бр. 67, 7 март 1988.

26 Дипломатический словарь. Т. 3. М., 1986, с. 104.

27 В. Марковский. Цит. съч., с. 69, 70.

28 Пак там, с.90.

29 Н. Котев. Особености на бойните действия в Афганистан през 1979-1989 година. – Военен журнал, 2001, № 4, с. 114; В. И. Варенников. Афганистан: подводя итоги. – Огонёк, № 1, (3217), 18-27 март 1989, с. 30.

30 Малая война…, с. 351.

31 Н. Котев. Цит. съч., с. 114. През 1987 г. численността на 40-а армия намалява на 12 хиляди военнослужещи. Вж: Б. Громов. Цит. съч., с. 254.

32 На територията на Конфедерация Швейцария Генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил С. Горбачов започва първите преки преговори с ръководството на САЩ по въпроса за изтеглянето на съветските въоръжени сили от ОКСВА и на съюзниците им от територията на ДР Афганистан. – Вж. по-подр.: М. С. Горбачев. Жизнь и реформы. Т. 2. М., 1995, с.14.

33 Пак там.

34 Пак там, с. 129.

35 Ю. А. Дубинин. Международный семинар „Восток-Запад: всеобщая безопасность и контроль за вооружениями”. – Новая и новейшая история, 1989, № 6, с. 221; Пак там, 42-43.

36 Работническо дело, бр. 348, 13 дек. 1988 г.

37 Вечерни новини, бр. 294 (9988), 14 дек. 1984 г.

38 Пак там.

39 Малая война…, с. 350.

40 Рэспублика, Минск, № 4, (2560), 9 студзеня 2001; № 44 (2600), 23 лютаго 2001.

41 Рэспублика, Минск, № 44, (2600), 23 лютаго 2001; Войска специального назначения (Энциклопедия военного искусства). Минск, 1988, с. 276.

42 Войска специального назначения…, с. 276.

43 Б. Громов. Цит. съч., с. 131.

44 В. Марковский. Цит. съч., 4-5.

45 И. Щедров. Золотая долина Бамиана. – Вокруг света, М., 1983, № 2, 6-7.

46 А. Куликов, С. Лембик. Чеченский узел. Хроника вооруженного конфликта 1994-1996 гг. М., 2000, с. 26.

47 История войн и конфликтов. Т. 2. Минск, 1997, с. 142.

48 Н. Котев. Цит. съч., с. 115; Д. Миллер. Командос: Формирование, подготовка, выдающиеся операции спецподразделений. Минск, 1999, с. 361. с. 361. Б. Громов. Цит. съч., с. 85.

49 Правда, 15 май 1980; 26 май 1980.

* По други сведения, в този период двете бригади са имали в състава си 8 батальона „спецназ”, с щабове в градовете Джелалабад и Лашкаргах, като на всяка бригада се придавали отделни вертолетни ескадрили – 205-а и 239-а ОВЕ. Те имали за задача да прикриват приграничните райони и .южния пояс. на ДРА. Вж: В. Марковский. Цит. съч., с. 84.

50 Н. Котев. Цит. съч., 116-117; Д. Миллер. Цит. съч., с. 361.

** Една от версиите за названието на армейската операция идва от самата история на съветското военно изкуство. Тя е свързана с операциите срещу германците и италианците в Либийската пустиня на известния на запад съветски офицер Владимир Пеняков, създал подразделение за действие в тила на противника, известно като „Частната армия на Попски” („Popski”s Private Army”), отличило се с редица дръзки нападения в тила на Африканския корпус на генерал Ервин Ромел – Вж: Стандарт, бр. 3287, 25 февр. 2002.

51 Е. Г. Никитенко, Н. И. Пиков. Развенчанный миф о непобедимости племени джадран. – Военноисторический журнал, 1995, № 2 (март-април), 73-79; Гриф секретности снят. Потери вооруженных сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах. Статистическое исследование (под общата редакция на генерал-полковник Г. Ф. Кривошеев). М., 1993, с. 401.

52 Н. Котев. Цит. съч., с. 1 17; Д. Миллер. Цит. съч., с. 361.

53 Е. Г. Никитенко. Цит. съч., с. 35.

54 Б. Громов. Цит. съч., с. 140.

55 Пак там, с. 27.

56 Н. Котев, А. Котева. Някои неизвестни проблеми…

57 Рэспублика, Минск, бр. 125 (2681), 9 червеня 2001.

58 Малая война…, 488-489.

59 Р. Ронин. Своя разведка. Способы вербовки агентуры, методы проникновения в психику, форсированное воздействие на личност, технические средства скрытого наблюдения и съем информации. Практическое пособие. Минск, 1999, с. 279.

60 С. Ткаченко. Повстанческая армия: тактика борьбы. Минск, 2000, с.478. Терминът ПУ-контейнер е въведен от украинския автор С. Ткаченко. В действителност това са НУРС-ове (най-често от типа С-5), които членовете на „непримиримата опозиция” намирали много често в районите на авариралите бойни вертолети и щурмови самолети.

61 Е. П. Кожушко. Современный тероризм: Анализ основных направлений. Минск, 2000. с. 307.

62 Работническо дело, бр. 305, 31 окт. 1988.

63 Пак там, бр. 340, 6 дек. 1985.

64 Пак там, бр. 38, 7 февр. 1989.

65 Правда, бр. 191 (25909), 10 июля 1989.

66 А. Белый. Офицеры Защепины. – Урал, Свердловск, № 2, февраль, 1983, с. 144.

67 „Афганцы”. Рассказывают бывшие воины. – Знамя, № 7, июль 1988, с. 201.

68 И. Бедретинов. Штурмовик ОКБ П. О. Сухого СУ-25. М., 1994, с. 137, 141, 163, 166.

69 В. Марковский. Цит. съч., с. 38, 40.

70 Пак там, с.14, 80, 92; И. Бедретинов. Цит. съч., с. 14.

71 В. Марковский. Цит. съч., с. 80.

72 Пак там, 80-81, 92.

73 Пак там, с. 82.

74 Пак там, с. 14, 80, 92; И. Бедретинов. Цит. съч., с. 14.

75 В. И. Варенников. Цит. съч., с. 30; Малая война…, с. 355; Афганцы…, с. 201. По-късно бе разпространено сведението, че от общата групировка на Пандшерския лъв, която наброявала 45 хиляди човека, по време на бойните действия са били унищожени две трети от състава и. Вж: Л. В. Шербашин. Рука Москвы. Записки начальника советской разведки. М., 1992, с. 180.

76 В. И. Варенников. Цит. съч., 30-31.

77 Б. Громов. Цит. съч., с. 300.

78 Вж. по-подробно книгата на Л.Темирханов. Восточные пуштуны. Основные проблемы новой истории. М., 1987.

79 В. Марковский. Цит. съч., с. 19; И. Бедретинов. Цит. съч., с. 149.

80 Пак там, с. 2.

81 Е. Г. Никитенко, Н. И. Пиков. Цит. съч., с. 76.

82 В. Марковский. Цит. съч., с. 85.

83 Н. Котев, А. Котева. Някои неизвестни проблеми…

84 Правда, бр. 295 (25647), 21 октября 1988.

85 В. Марковский. Цит. съч., с. 55.

86 Дипломатический словарь. Т. 3, с. 106.

87 Afganistan today, p. 29, 199.

88 В. Г. Крысько. Секреты психологической войны (цели, задачи, методы, формы, опыт). Минск, 1999, 410-412.

89 Пак там, с. 411.

90 Пак там, с. 413.

91 Юность, М., 1989, № 8, 2-2.

92 Е. Г. Никитенко, Н. И. Пиков. Цит. съч., 74-75.

93 С. Кондрашов. Из мрака неизвестности. Проблески гласности в царстве военных тайн. – Новый мир, 1989, № 8, 187-190.

94 Ю. Петров. Большой секрет. – Нева, Ленинград, 1990, № 10, с. 147.

95 Огонёк, М., № 2 (3259), 6-13 январь 1990, с. 7.

96 Работническо дело, бр. 47, 16 февр. 1989.

97 Микроисследование – Юность, 1989, № 8, с. 69.

98 За фамилиите на някои от Героите на Съветския Съюз вж. по-подробно: Н. Котев, А. Котева. Някои неизвестни проблеми…

99 Б. Громов. Цит. съч., с. 85, 135, 168, 173 и др.

100 Н. Зенькович. Новости из Кремля, сэр. М., 2001, с. 75, 269-270.

101 А. Куликов, С. Лембик. Цит. съч., с. 110; И. Бунич. Золото партии; Р. Конквист. Террор голодом. СПб, 1994, с. 275 и др.

SOME QUESTIONS IN THE HISTORY OF THE SOVIET-AFGHAN WAR (1979-1989)  

Avrora G. Koteva (The Netherlands)  Nikolai G. Kotev (Bulgaria)  

The article is an attempt to give an answer to various little known questions in the history of one of the most terrible wars as regards length after the end of the Second World War. On the basis of new data are given detailed explanations and analyses of the separate periods of the war and many of the difficulties in achieving the goals of Soviet military police for the Central Asian region. Many new pieces of information are provided about the military operations conducted separately or jointly with the governmental troops of the Democratic Republic of Afghanistan, military operations against the “irreconcilable opposition”, as well as about the policy on the domestic and the international arena of the governments of Nur Taraki, Babrak Karmal and Nadjibulla during the war years. At the end of the study an apparatus criticus is given with part of the notes being introduced for the first time in Bulgarian science.