– FROM THE REVOLUTION TO THE INVASION: AFGHANISTAN 1978-1981


Nickolay G. Kotev (Bulgaria), Sergey Lagoda (Ukraine) – Аfghanistan 1978-1981: From the Revolution to the Invasion – in journal “Istoricheski pregled” (“Historical Review”), Sofia, 2010, № 3-4, p.160-182.

АФГАНИСТАН 1978-1981 г.: ОТ РЕВОЛЮЦИЯ КЪМ ИНВАЗИЯ

  Ст.н.с.ІІ ст. Николай Г.Котев, д-р по история (България),  Сергей Лагода (Украина)

Първите по-сериозни свидетелства за развитието на бойните действия в тази война, водена в продължение на повече от десет години, идват непосредствено след нейния условен завършек в 9.45 часа на 15 февруари 1989 г. – преминаването на последната колона от БТР-и по моста на р.Аму-Даря на съветско-афганистанската граница, осъществено от командващия 40-а армия, генерал-лейтенант Борис Громов. През следващите няколко години вече се започнаха да се отпечатват (но в сравнително малки тиражи) спомените на някои от военнослужещите, командвали или служили в различни подразделения и съединения на 40-а армия и взели участие в бойните действия на съветско-афганистанската война от 1979-1989 г., на съветски граждански и военни съветници, на журналисти и политици и други участници в нея. Сред тях можем да срещнем фамилиите на генерал Борис Громов, генерал Юрий Тухаринов, генерал Александр Лебед, генерал Махмуд Гареев и др. От друга страна, много от съветските журналисти, които са правили своите репортажи за събитията на територията на ДР Афганистан, са били преки участници или свидетели на събитията от трудния период на борбата на прогресивната част на населението и на тази от въоръжените сили на ДР Афганистан срещу съществуващите все още феодални порядки в държавата.1 Тук е уместно да се отбележи, че различни военнослужещи преминали през войната в Афганистан, са взимали участие в бойните действия и на други театри на военните действия – такива като в региона на Южноафриканския рог или пък продължават да се намират като военни специалисти и съветници в различни военни групировки в Афганистан дори и в днешни дни (включително и в лагерите на талибаните и „Ал-Кайда”).2
От гледната точка на учените и политическите анализатори от азиатския континент, които се сблъскват непосредствено с конфликта, възникнал на техния материк, от особен интерес са три издания, отпечатени в Ню Делхи (Индия) още в началния период на развитието на военнополитическия сблъсък в Афганистан. В направените от индийските учени и дипломати изследвания, са посочени и изяснени много от неизвестни страни от взаимоотношенията в периода на установяването и укрепването на Саурската (Априлската) революция, идването на власт на т.нар. режим-клиент на Хафизула Амин, противоречията между двете крила на НДПА “Парчам” и “Халк”, реакциите на международната общественост и ООН преди и по време на навлизането на съветските войски в Афганистан и т.н. Силата на тези изследвания се крие преди всичко в богатата фактологична база и в много доброто познаване на корените на проблемите, които трябвало да бъдат разрешени. Индийската политическа и дипломатическа школа помога на учените-изследователи, да задълбочат своите познания, като упор може да бъде направен върху изясняването на въпросите за взаимоотношенията на Великите сили, на ролята на СССР и САЩ в изменението на регионалната и международна обстановка и т.н. Някои от свидетелствата са и от първа ръка – такива като на бившия посланик в Мексико, Перала Ратнам, на видния индийски специалист по проблемите на Китай, Гарги Дут, на специалиста по пакистанско-афганистанските взаимоотношения Калим Бахадур и др.3 В едната от тези изследвания – книгата “Афганистанският синдром. Как да живеем със съветската сила” е казано нещо повече: “Това не е книга за Афганистан. Това е изследване за Съветския Съюз в контекста на съветската военна интервенция в Афганистан през декември 1979 г. Ако бъдем още по прецизни, това е книга за манифестацията на Съветския Съюз като глобална сила…”4
В държавите от системата на НАТО също така са направени много изследвания за периода на съветско-афганистанската война от 1979-1989 г., но те страдат от един недостатък – в тях липсва цялостното изучаване и анализът на информацията от изданията на обширната съветска преса от това време. Поради тази причина, авторът, базирайки се преди всичко на официалните източници на СССР (монографии, научно-изследователски студии и статии, официални информации от съветската преса и др.), има за цел да изследва и анализира някои от все още не дотам изяснените проблеми на този сложен военнополитически сблъсък възникнал в края на ХХ век.

Новият ръководител на Афганистанския революционен съвет, Нур Мохамад Тараки. 6 май 1978 г. (06 May 1978, Kabul, Afghanistan Noor Mohammad Taraki, head of the Afghan Revolutionary Council, delivers a speech at a press conference).
В САЩ също има голям интерес към проблемите на съветско-афганската война от 1979-1989 г. Особено интересна е книгата на известният американски специалист по борба с тероризма Йозеф Бодански, в която значителна част е посветена на изследването развитието на корените на тероризма и на самите негови прояви на територията на Афганистан и на територията на съседния Пакистан, по време на съветско-афганистанската война.5 Линията на поведение на американската администрация внимателно е анализирана и в докладите на отделни световноизвестни институти, такива като докладът за военнополитическата и дипломатическа реакция на САЩ относно навлизането на съветските въоръжени сили на територията на ДР Афганистан (на Олаф Ньолштад от Норвежкия Нобелов институт в гр.Осло), който носи грифа “Draft only, not for citation”.6
От друга страна, в Руската федерация се появяват и други сериозни издания – научноизследователски статии, студии, монографии, спомени и други изследвания, които се опитват да спрат тази изкривена информационна вълна и да разяснят в руското общество, истината за ролята на въоръжените сили от ОКСВА (40-а съветска армия) в годините на войната в ДР Афганистан. Такива са изследванията и мемоарите на генерал-лейтенант Борис В.Громов, генерал-лейтенант Александр Лебед и др., които със свойствената на руския войник гордост, показват на света истината, която години наред бе прикривана зад завесата на мълчанието.7 Голяма част от новите изследвания по въпросите на съветско-афганистанската война намират своето място в започналата да се отпечатва едновременно от няколко руски издателства в края на ХХ век поредица от книги “Военноисторическая библиотека”.8
Първите години на ХХІ век също така ни сюрпризираха и с нови издания, третиращи различни проблеми от съветско-афганистанските взаимоотношения. Така например в поредицата “Досье” върху проблемите на глобалния тероризъм, неговите корени в граничещите с СССР държави от Предна Азия, специфики и направления на действия, както и на борбата с него, се спират руските автори Юрий Тихонов, Валерий Шестаков, Рем Красилников, Виктор Степаков и др.9


Среща на съветския ръководител Леонид Брежнев с Нур Мохамад Тараки

Авторът на материала също има редица публикации по проблемите на съветско-афганистанската война (някои от които в съавторство с други специалисти), в които се разглеждат и анализират различни нейни страни.10
Саурската (Априлската) революция от 1978 г. имала своята не лека и в същото време противоречива история. Реално подготовката за идването на власт на правителството на Народно-демократичната партия на Афганистан (НДПА) започва на 17 април 1978 г. Повод за това става подлото убийство в същия ден на бившия издател на вестник “Парчам”, Мир Акбар Хайбер. Възмущението от убийството на Мир Акбар Хайбер било огромно – страната била залята на 19 април 1978 г. от демонстрации в знак на протест. Те са последвани от арестите на редица комунистически лидери, включително и на лидера на НДПА Нур Мохамад Тараки. Останалият на свобода друг лидер на НДПА – Хафизула Амин, поставя задача на прогресивно настроените офицери от фракцията “Халки” да извършат преврат и свалят ненавистния за народа режим на Мохамад Дауд Хан. Страхувайки се от провал, атаката на Президентската палата от халкистите е насрочена за 27 април 1978 г., с няколко часа по-рано от предвиденото в плана, като командването на въстанниците е поето от полковник Абдул Кадир (по това време той е заместник-командващ ВВС) и от майор Аслам Ватанджар. Боевете срещу гвардията на Мохамад Дауд Хан, която има на своя страна танкове и бронетранспортьори, продължават няколко часа и завършват с успех за въстанниците. Ненавистният президент Мохамад Дауд Хан и членовете на неговото семейство са арестувани и екзекутирани на 28 април 1978 г. Два дни по-късно, Република Афганистан влиза в най-новата политическа история на света вече като Демократична република Афганистан (ДРА).11


Първите стъпки на новото правителство, оглавявано от освободения от арест Нур Мухамад Тараки са изключително прогресивни. За краткото време на управлението си, правителството, което е оглавявано от ръководителя на НДПА провежда редица реформи, от които най-важната е може би поземлената. Тя става известна чрез декретите № 6 и № 8 на Революционния съвет на ДРА, като същността на първия декрет е отмяната на дълговете на бедните селяни и граждани към богатите, а на втория – раздаването на годната за обработване земя, на 11 и половина милиона бедни афганистански граждани и селяни.12 По-късно бе отчетено, че само по време на първият период на Априлската (Саурската) революция, благодарение на поземлената реформа са били раздадени 1 милион акра годна за обработване земя на 248 хиляди селски семейства. Техните членове влезли в създадените “Комитети за защита на революцията”, които се превърнали в мощна база за поддържането на политиката на НДПА. Влизащите в състава им въоръжени работници и селяни, вече имали основанието не само да водят борба с афганистанската въоръжена опозиция на идеологическа основа, но и да защитават с оръжие своите права, предвидени от поземлената реформа.13 За съжаление, зад привидното единство в редовете на НДПА, демонстрирано на страниците на официоза “Кабул Таймс” (преименуван през януари 1980 г. в “Кабул Ню Таймс”), продължавало да се крият дълбоките противоречия между неговите фракции “Парчам” и “Халк”. “Парчам” поддържал преди всичко линията на поведението на Нур Мохамад Тараки и тази на Бабрак Кармал, докато “Халк” – на вице-премиера и министъра на външните работи Хафизула Амин.
Преди края на 1979 г. е завършен и един голям строителен проект, построен с помощта на съветски специалисти – прокарването на две хиляди и седемстотин метров тунел (намиращ се на надморска височина от 3365 метра) в прохода Саланг през планинския масив Хинду Куш. Друг подобен такъв строителен проект е завършването с помощта на съветските специалисти на 75-км иригационен канал в долината на Джелалабад.14 Общо в периода 1978-1979 г., с помощта на СССР са построени или се строят около 120 промишлени, селскостопански или с друго предназначение обекти, като до началото на 1980 г. са били построени и въведени в експлоатация около 70 от тях. Обърнато е внимание и на осъвременяването на пътната и на поддържащата инфраструктура – построени са и предадени на правителството на ДР Афганистан около 70% от пътищата с твърдо покритие, изградени са голями центрове за металообработващата, химическата, строителната и хранителната промишленост, въведени са в действие различни нови учебни центрове, построено е зданието на нов Политехнически институт и т.н.15


Съветските гражданските специалисти, намиращи се на територията на ДР Афганистан също помагат за прогреса на тази изостанала в много икономически и културни отношения (за рамките на европейските разбирания) държава. Съветски археолози и техни колеги от други държави успяват на десетата (юбилейна за афганистанските археолози година) да разкрият още една тайна на тази древна средноазиатска земя, като правят находката на века в света – изваждат безценните златни съкровища от древните погребения на Тиля Тeпе, които били притежание на създателите на империята на Великите кушани.16 На 15 ноември 1978 г. в гр.Кабул (по време на управлението на Хафизула Амин) се провежда Международен кушански семинар с участието на най-известните специалисти по проблемите на древния Изток, тъй като “кушанският проблем е един от ключевите за разбирането на хилядолетната история на древните народи от Средна Азия”.17 Същият ден са били открити древните погребения и основите на Царски дворец или храм от периода на II-I хилядолетие преди н.е. По-късно са открити и над 20 хиляди златни предмети, уникални по своя характер.18 В разкопаването на античните обекти в района на хълма Тиля-Типе вземат участие редица съветски археолози – такива като Теркеш Ходжаниязов, Зафар Хакимов, Рустам Сулейманов, У. Пулатов, както и редица афгански археолози – А.Шарки, А.Иноят, А.Науи и Х.Азамин от Афганистанската академия на науките (дн.Кабулска академия на науките). Откритията на съветско-афганистанската археологическа експедиция влизат в заглавията на средствата на масмедиите като “златото на афганската революция”. По време на 1978-1981 г. са изследвани и разкопавани и много други обекти – например обекти от периода на управлението на Александър Македонски (около 329 г. преди н.е), разположени териториите на днешен Узбекистан, Таджикистан и Северен Афганистан – и влизащи в т.нар.Бактрия, която след смъртта на великия пълководец (известен на Изток като Александър Двурогия) станала Гръцко-Бактрийското царство. Особено внимание се обръщало също така на обектите (например от региона на Херат), създадени от представителите на династията на Шейбанидите през ХVI век, както и на сведенията за тях, дадени в средновековните летописи “Тарих-и мунтазам-и Насири” и “Бахр ал асрар”.19 От афганистанскитe и съвeтскитe литeратуроведи са проведени многогодишни изследвания за издирването на свидетелства за дейността на основоположника на узбекската литература Алишер Навои (1415-1488), който бил знатен тимурид, хранител на печата, а след това везир в Херат в периода на управлението на неговия съученик, султан Хусейн Байкар. (1469-?).20 Граждански и военни специалисти участвували в построяването, експлоатацията и охраната на редица обекти – такива като отделни съоръжения за газодобив и газопреработка в Джаркудюк, Нагалската водноелектрическа централа, завода за азотни торове в Мазари-Шариф, цементовия завод в гр.Пули-Хумри.21 Особено ползотворно е сътрудничеството при построяването на завода за азотни торове в гр.Мазари Шариф. Освен завода е построен с помощта на съветските специалисти и заводското селище “Четиридесет красавици” с великолепни коттеджи за работниците от завода, басейн, клуб, спортни площадки. А самата построена ТЕЦ, която донесла ток за населението на гр.Мазари Шариф, била много по-съвременна, ако се сравни с украинската електростанция Днепрогес, която била взривена от германците по време на Втората световна война.22 Голяма роля в прогресивното развитие на Афганистан изиграва и създадената с международно споразумение съвместна афганистанско-съветска транспортна кампания (AFSOTR), както и редица други предприятия.23 Това съвместно съветско-афганистанско транспортно предприятие бе специално създадено поради две причини: първо – поради наложеният бойкот и ембарго от страна на исламистки Пакистан върху преноса на стоките, нужни за търговията на ДР Афганистан, които преди това постъпвали от Япония, Хонг-Конг и Китай в пристанището на пакистанския гр.Карачи, и оттам се отправяли по магистралата към афганистанския гр.Кандахар. Второ, поради открилите се транспортни възможности на Транссибирската магистрала, откъдето стоките и тежката строителна и друга техника постъпваща от предприятията на КНР и от Япония, нужни за търговията и промишлеността на ДР Афганистан, чрез трайлери успявали да се внасят по-бързо за нуждите на столицата Кабул и на северните провинции на републиката.


Нарeд с психологическите обосновки, провеждани с помощта на военните радиоретранслации, осъществявани за нуждите на съветските военни подразделения, разположени на територията на Афганистан започва да се възстановят радио и телевизионните предавания за нуждите на гражданското население. Тяхната подготовка и изпълнение се осъществяват по споразумението между съответните министерства на СССР и ДР Афганистан, за сътрудничеството в областта на телевизията и радиопредаванията от 10 юли 1978 г. и построяването на станционарната станция за спътникова свръзка от системата на “Интерспутник” от 11 септември 1979 г. и за сътрудничеството в подготовката на афганистанските национални кадри за афганистанското радио и телевизия от 30 септември 1979 г., 24 декември 1980 г. и 29 януари 1981 г.24 Благодарение на тези споразумения, населението на гр.Кабул (което наброявало близо 2 милиона жители) могло чрез съветската телекомуникационна система “Марс” да приема и гледа много телевизионни програми от различни държави. Оборудването за кабулската ретранслираща станция било монтирано от съветски и афганистански експерти, а собствените телевизионни предавания се излъчвали на двата официални езика в ДР Афганистан – пущу и дари.25
Подразделения на съветските въоръжени сили са били разполагани на територията на Афганистан още в периода след падането на режима на Мохамед Дауд Хан на 27 април 1978 г. Това са специални подразделения, които са предоставени от съветското военно ръководство за охраната на новия президент на ДР Афганистан Нур Мохамад Тараки, подготвил и осъществил Априлската (Саурската) революция в Афганистан през 1978 г.. В техния състав влизали вертолетен полк (прехвърлен от летището на гр.Бухара) с командир подполковник А.Белов, ескадрила от съветски военнотранспортни самолети Ан-12, свързочен възел и въздушнодесантен батальон в състав от около 400 парашутисти, изпратени за осъществяването на охраната им. Всички тези подразделения към март 1979 г. се разполагат на територията на авиобазата Баграм – по това време, оплотът на афганските ВВС.26 По направена в този период преценка, броят на съветските военни специалисти и военни съветници варирал около цифрата от 350 военнослужещи.27 Нарастването на напрежението на територията на ДР Афганистан и усложняването на военно-политическата обстановка от държавите, граничещи с републиката, стават причина за провеждането на редица заседания и вземането на различни решения от Политбюрото на ЦК на КПСС в през март 1979 г.
За първи път висшето ръководство на CССР поставя за разглеждане въпроса за изпращането на съветски войски на своето заседание, проведено от 17 до 19 март 1979 г. То е предшествувано от молбата на тогавъшния президент на ДР Афганистан Нур Мохамад Тараки, който се обръща на 16 март 1979 г., с настояването за оказването на военна помощ, т.е. на следващия ден след започването на въстанието на въоръжената опозиция в южноафганистанския град Херат, в което вземат участие подразделенията на 17-а дивизия от правителствената армия. При това, въстанието в гр.Херат се разраствало в непосредствена близост до ирано-афганистанската граница, където (в Иран) месец преди това в резултат на въоръжено въстание от 9 до 11 февруари 1979 г. в Техеран бил свален режимът на шах Реза Пахлави. Положението в района било усложнено и от факта, че на 24 март е извършена провокация срещу афганистанското консулство в иранския град Мешхед. Един ден преди това, от поддръжници на аятолах Хомейни било подложено на нападение и посолството на Афганистан в Техеран.28 Афганистанското министерство на външните работи отправя строг протест и настоява за вземането на сериозни мерки в бъдеще подобни случаи да не се повтарят. Малко преди въстанието в Xерат през март 1979 г., един от афганистанските лидери на въоръжената опозиция Зия Насери посещава Държавния департамент на САЩ, от който е поискана помощ в доставянето на тежко въоръжение за бандформированията на “непримиримата опозиция”. В разговорите с него вземат участие началникът на Отдела по въпросите на Афганистан в Държавния департамент на САЩ Роналд Лортън и сенаторите Франк Чърч и Дж. Джавитс.


За организирането и осъществяването на въоръжената провокация в Херат преди всичко са виновни иранските власти, които подстрекавали афганистанците-шиите да започнат борба със сунитския режим, който се намирал на власт в Кабул.29 С помощта на иранските власти, няколко хиляди въоръжени афганистанци преминават безпрепятствено афганистанско-иранската граница в района на провинция Херат, за да подготвят въстание срещу законното правителство на Нур Мохамад Тараки. Съветските военнотранспортни машини от ВВС успяват да направят малък въздушен мост като прехвърлят съответната помощ за правителствените войски, включително и с предоставянето на свои военни съветници. За потушаването на въстанието са извършени тежки авиационни бомбардировки от афганистанските правителствени ВВС, при което централната част на град Херат е унищожена и са дадени много невинни жертви. Краят на въстанието е отбелязан с началото на голяма емиграционна вълна в западно направление – над 8000 бегълци напускат града и преминават на територията на Иран.30 Положението в региона било толкова сложно, че се наложило след потушаването на въстанието да пристигне висш съветски военен специалист – Главният военен съветник в ДРА, генерал-майор Лев Н.Горелов, който да проучи състоянието, възможностите и нуждите на верните на президента Нур Мохамад Тараки войски и окаже на място нужната помощ. При това свое пътуване, съветският армейски генерал извършил инспекция и на 4-та и 15-а танкови дивизии от въоръжените сили на Афганистан.31 “Мартът показал твърдата установка на съветското ръководство – “да не се дава Афганистан”, заедно с наличието у него на трезвата представа за угасващата популярност на кабулския режим и главно на вътрешните източници на влошаването на положението в Афганистан” – тази гледна точка на първия заместник на ръководителя на Международния отдел на ЦК на КПС от онези години Карен Брутенц, говорила за неспособността на действуващото афганистанско ръководство да осигури стабилност в държавата и за нарастналата възможност от пряка намеса на СССР, поради изключителната важност на местоположението на Афганистан за отбраната на южните граници на СССР. По време на тридневното московско съвещание на Политбюрото на ЦК на КПСС, молбата президента Нур Мухамад Тараки е отклонена, но точно тогава е изработена принципната позиция по афганистанския въпрос.31
Началото на 1979 г. сюрпризира афганистанското правителство на Нур Мохамад Тараки и с един друг инцидент. На 14 февруари 1979 г., от четирима въоръжени лица от екстремистка група, в Кабул е отвлечен Адолф Дабс – посланик на САЩ в ДР Афганистан. След отвличането на посланика на САЩ, терористите поставят искания за освобождаването на трима свои членове, намиращи се в затвора. Под натиск на Хафизула Амин, службата за сигурност решава да атакува помещенията на хотела, в който се намирали терористите и посланика.33 В започналата престрелка по време на опита за освобождаване на посланика на САЩ, Адолф Дабс е убит. Този трагичен случай изменя политическата линия на поведение на администрацията на президента на САЩ Джими Картър по отношение на правителството на Нур Мохамад Тараки. Съглашенията за предоставянето на американска икономическа помощ са отменени, а политиката на правителството на Нур Мохамад Тараки е осъдена като “комунистически режим” и обвинено в нарушаване на правата на човека. Едновременно с това е отправен също така и протест срещу присъствието на съветски военни съветници и тяхното участие в операцията по освобождаването на посланика на САЩ. В действителност по твърдението на афганистанските длъжностни лица, при щурма на хотела, където Адолф Дабс бил задържан от членовете на маоистката група “Национално иго”, присъствувал сътрудник от службата за сигурност на посолството на САЩ.34


На 14 септември 1979 г., изненадващо за всички Нур Мохамад Тараки е свален от власт и на власт идва режимът на Хафизула Амин. От своите постове са освободени редица верни на Тараки министри, а в страната настъпва терор. На 2 октомври 1979 г. по заповед на диктатора Хафизула Амин офицери от бригадата на Републиканската гвардия удушват арестувания Нур Мухамад Тараки. При това положение, съветското военно-политическо ръководство решава да спаси от репресиите на Хафизула Амин на-близките партийни съратници на убития Нур Мохамед Тараки – такива като бившия министър на съобщенията и бъдещ министър на вътрешните работи Сайед Гулябзой, бившия ръководител на органите за сигурност (Da Afghanistan da Gatay da Satanay Edora – AGSE) Асадулах Сарвари, бъдещият началник на Генералния щаб Аслам Ватанджар, бившия министър на вътрешните работи Шеях Маждуриар и други. По-късно, по време на вземането на властта в Кабул в края на декември 1979 г. те се връщат обратно на афганистанска територия.35 Това е т.нар. операция “Радуга”, на специалното подразделение “Зенит” на Първо Главно Управление на КГБ, чието изпълнение направи възможно да се изведат нелегално от територията на ДР Афганистан, на територията на СССР тези министри, които по-късно заедно с Бабрак Кармал застават начело на преврата срещу режима на Хафизула Амин. За тази цел, е използвано летището Баграм, откъдето министрите прикривани от съветска охрана състояща се от офицери по сигурността от специалното подразделение “Зенит”, на 14 декември 1979 г. отлитат за гр.Ташкент.36
Убийството на законноизбрания президент Нур Мохамад Тараки изостря отношенията между държавните ръководства на СССР и ДР Афганистан. Военното ръководство на съветските въоръжени сили бе решило да не обръща внимание на провокационните искания на новия ръководител на ДР Афганистан – Хафизула Амин, който изпращал след преврата от 14 септември 1979 г. (а и преди това), искане след искане за прехвърлянето на нови подразделения на съветските въоръжени сили на територията на ДР Афганистан. В случая интересното е, че след идването си на власт Хафизула Амин предпочитал в собствения си печат да парадира пред света с близкото си приятелство със ръководителите на СССР, както и с верността си към принципите на марксизма-ленинизма.37

Новият ръководител на Афганистан – Хафизула Амин (President Hafizullah Amin holds a press conference just days after overthrowing former president Nur Mohammad Taraki. Amin, whose leftist policies were unpopular with the Afghan people, would only hold the position for four months as he was killed in December 1979 by Soviet special forces).

Подготовката за бъдещите бойни действия на територията на ДР Афганистан започва много по-рано. На 26 април 1979 г., със своя секретна директива, Генералният Щаб на съветските въоръжени сили разпорежда да се формира от кадрите на 15-а отделна бригада със специално назначение на ГРУ на Туркестанския окръг (15-а ОтБрСпН), отряд (батальон) за изпълнението на специални задачи на територията на ДР Афганистан. На 2 май началникът на ГРУ на ГЩ на СА генерал-полковник Пьотър И.Ивашутин (по-късно заменен на този пост от генерал-полковник Георгий Михайлов) разпорежда на бившия командир на 15-а ОтБрСпН полковник В.В.Колесник (по-късно генерал-майор, началник на Управление за специални операции при ГРУ на ГЩ) формирането на батальона.38 Съставът на този отряд (известен още като 154-и отделен отряд или “мюсюлманския” батальон) е съставен от представители на три средноазиатски националности – туркмени, узбеки и таджики, които свободно говорили на езиците дари, пущу или фарси, разпространени на територията на ДР Афганистан. За командир на отряда е назначен майор Х.Т.Халбаев, като формирането на “мюсюлманския” батальон е завършено на 1 август 1979 г., след което той е прехвърлен на афганистанска територия.39
От своя страна в края на 1979 г. и подчиненият на генерал-лейтенант А.Д.Безчастний 7-ми отдел на КГБ активизира своите действия. Така например, посланикът на СССР в ДР Афганистан Александър М.Пузанов, настоява от съветското военнополитическо ръководство да бъдат изпратени 20 граничари от състава на граничните войски подчинени на КГБ, с необходимото въоръжение за охрана на територията на посолството на СССР в гр.Кабул. През юли 1979 г. на територията на ДР Афганистан навлизат и военнослужещите от специалния отряд “Зенит” на ПГУ на КГБ, състоящ се от 40 човека (с оръжието, амуниците, боеприпасите и запаси от продукти).40 Непосредствено след навлизането на специалния отряд “Зенит” на афганистанска територия, от военнослужещите и е пристъпено към проучването на афганистанските структурни подразделения, т.е. на различните учреждения, намиращи се под контрола на правителството на Хафизула Амин, на министерствата, службите за сигурност и МВР, радиото и телевизията, централния телеграф и пощата и др. На второ място подробно се изучавали и нанасяли на картата на Кабул маршрутите на излизането към тези обекти и изтеглянето от тях, силите и средствата на охраната им, на станционарните постове на афганистанското МВР, а така също и подходите към и устройството на самите подземни комуникационни линии на резиденцията “Тадж Бек” на Хафизула Амин. По такъв начин е поставено началото на подготовката на специалните операциите “Агат-Гром” и “Щорм-333”, имащи за цел премахването от власт на режима на диктатора Хафизула Амин.41

US-Map of Soviet Invasion in Afghanistan
Дата Неизвестна дата
Източник http://cgsc.leavenworth.army.mil
Автор Неизвестен

По-късно, 154-и отряд със специално назначение от състава на 15-а ОтБрСпН, съветският въздушнодесантен батальон от авиобазата Баграм и спецназовците от 7-ми Отдел на ПГУ на КГБ вземат активно участие в овладяването на възловите точки на режима на Хафизула Амин в Кабул на 27 декември 1979 г. и във възстановяването на властта на лявото крило на НДПА – фракцията “Парчам” (“Знаме”) – по-точно участвува в бойните действия срещу охраната на правителствената резиденция Тадж-Бек.42 Това крило на НДПА за разлика от фракцията Халк” (“Народ”) се опирало преди всичко на лявонастроените слоеве на малобройната афганистанска интелигенция, студентството и на част от чиновниците. Фракцията “Халк” от своя страна набирала своите кадри предимно от средите на афганистанските офицери и работници, които също не били многобройни в Афганистан.
На 12 декември 1979 г., военнополитическото ръководство на СССР решава да разсече възела на противоречията – със своето Постановление на ЦК на КПСС № 11176/125 са одобрени “съображенията и мероприятията, изложени от другарите Ю.В.Андропов, Д.Ф.Устинов, А.А.Громико”. Едновременно с това преминава в движение целият военен механизъм на съветските въоръжени сили – от ГЩ на СА са направени повече от 30 различни директиви по предислокацията и развръщането на бойните подразделения и съединения на съветските въоръжени сили на Средноазиатския ТВД, попълването им с извикани от запаса военнослужещи, материално-техническа част и друго бойно осигуряване.43 Едно нещо е важно за изследователя – това е фактът, че за сега не съществуват в наличност документи, които да разкриват механизма на вземането на решението за въвеждането на съветските войски от състава на Туркестанския военен окръг на територията на ДР Афганистан. Ето какво пише в своите спомени, ръководителят на съветското външно разузнаване Леонид В.Шербашин:
“Секретни документи, освещаващи процеса на приемането на решението за свалянето на Х.Амин, създаването на правителство начело с Б.Кармал и въвеждането на съветските войски в Афганистан, в КГБ не съществуват. По разказите на моите приятели, малкото документи се правели от ръка в единствен екземпляр и са били унищожени по личното разпореждане на Ю.В.Андропов. Не знам от какво се е ръководил Юрий Владимирович. Възможно още тогава той е почувствувал, че работата с добро не ще завърши”.44
На 25 декември 1979 г., в 15.00 часа при град Термез, по изградени понтонни мостове започва прехвърлянето на бойните дозорно-разузнавателни машини и БТР-и на разузнавателния батальон (разведбата) на 108-а мотострелкова дивизия. Едновременно с това в направлението на Кабул излитат десантните подразделения на 103-а Витебска въздушнодесантна дивизия. Дивизията имала опит при овладяването на плацдарми на чужда територия – през 1968 г. нейните продразделения овладяли летището на гр.Прага. Сегашната въздушнодесантна операция се ръководила лично от първия заместник-министър на отбраната маршал С.Л.Соколов.45


Новият ръководител на Афганистан Бабрак Кармал сред свои привърженици

В тази обстановка, на 27 декември 1979 г., със силите и средствата на частите на съветския армейски спецназ – “мюсюлманския батальон”, и на спецназа на ПГУ на КГБ (групите “Гром” и “Зенит”) – е решено да се атакуват оплотът на режима на Хафизула Амин в Кабул – Дворецът Дар-ул-аман (Тадж Бек) и няколко други важни военни и административни правителствени здания и комуникационни центрове – такива като зданието на Генералния щаб на афганистанските въоръжени сили, зданието на афганистанското Министерство на вътрешните работи (Царандой), щабът на афганистанските ВВС, зданието на столичната Поща и телеграф, затворът Пули-Чархи, където за последните двадесетина дни на управлението на режима на Хафизула Амин, загиват или са задържани без съд и присъда стотици (а може би и хиляди?) партийни съратници на убития президент Нур Мохамад Тараки и много други невинни хора.
Операцията “Щорм-333” по овладяването на възловите точки в гр.Кабул се ръководи от началника на спецуправлението на ПГУ на КГБ генерал Юрий Иванович Дроздов и е проведена в изключително трудни условия. Срещу силите и средствата на малочисления съветски армейски спецназ, атакуващ двореца Тадж Бек и подстъпите към него, за отбрана са разположени около две хиляди афганистански гвардейци (по други сведия – около хиляда гвардейци) и 11 средни танка, два от които са вкопани в земята пред главния вход на двореца. От своя страна, съветският армейски спецназ е усилен само с дивизион многостволни противовъздушни установки ЗСУ-23-4 “Шилка” и 6 броя БМП-1 и БТР60 ПБ. Атаката на обектите в гр.Кабул и около него преминава при пълна изненада за противника и без поддръжката на съветската тактическа бомбардировъчна авиация и щурмовите вертолети (подразделенията на последните вече били бойно развърнати на крайграничните с Афганистан щурмови летища в Калай-Муре, Кокайда и Сандъкачи и др., и действали в направлението на гр.Мазари-Шериф и други градове), контролирайки безопасното придвижване на мотострелковите дивизии и танковите колони. По това време атаката на съветския армейски спецназ излиза успешна, всички възлови правителствени здания, включително и дворецът Тадж Бек са превзети, а диктаторът Хафизула Амин – убит.46


На 27 декември 1979 г., започва прехвърлянето и на 103-а гвардейска Витебска въздушнодесантна дивизия и на 345-и отделен парашутно-десантен полк, чиято тежка транспортна авиация (военнотранспортните Ил-76, Ан-12 и транспортнодесантните Ан-26) под прикритието на щурмовите вертолети, прави в продължение на 3 дни въздушен мост до летището в Баграм, където стоварва личния състав и бронетехниката. Подразделенията на дивизията завземат афганистанската столица и успяват окончателно да утвърдят победата на новата власт на Бабрак Кармал. В бойните действия на дивизията в самият град Кабул вземат участие 317-и и 357-и въздушнодесантни полкове, които овладяват възловите места на афганистанската столица. По същото време, 350-и въздушнодесантен полк поема охраната на летището на гр.Кабул, като командният пункт на дивизията (с командир генерал-майор Иван Ф.Рябченко) се разполага на 1,5 км западно от летището на гр.Кабул. От друга страна, 345-и въздушнодесантен полк поема охраната на другото важно летище в региона – това на авиобазата Баграм.47 На дясното операционно направление започва предвижването в дълбочина на територията на ДР Афганистан, 108-а Невелска мотострелкова дивизия (с командир генерал-майор Валерий Ив.Миронов), като нейните полкове се разполагат в районите на градовете Карга, Фазелбек, при Дар-ул-Аман и Калак-хоя, със задачата да не позволят на 8-а и 7-а афганистански пехотни дивизии и на 37-ми афганистански полк “командос” да се предвижат западно и южно към гр.Кабул. 181-ви мотострелкови полк от състава на 108-а мотострелкова дивизия е усилен с артилерийски дивизион и е разположен в района на гр.Гарибгар, със задачата да не позволи на 4-а и 15-а афганистански танкови бригади да се предвижат към афганистанската столица от източно направление. От друга страна, съветският 234-и танков полк с придадените му и поддържащи го подразделения се разполагат на 5 км северно от гр.Кабул, със задачата да отбраняват направлението откъм гр. Чарикар.48 На лявото операционно направление започва движението си в дълбочина на афганистанската територия 5-а мотострелкова дивизия (с командир генерал-майор Юрий В.Шаталин), която в момента на извършването на преврата срещу режима на Хафизула Амин, се намира на 10 км западно от гр.Кабул. Нейният 371-ви мотострелкови полк се разполага в гр.Дукатабад, 373-и мотострелкови полк се разполага на 5 км южно от стратегически важния проход Харсанб и 1-ви мотострелкови полк – на 15 км северо-западно от гр. Херат. Придаденият и 24-и гвардейски танков полк се предвижва на 25 км североизточно от гр.Шинданд, а артилерийския полк на дивизията, сапьорните и другите специални подразделения се разполагат на 5 км от гр. Харгеч. Командният пункт на 5-а мотострелкова дивизия се разполага в района на гр.Чакхарчоч – на 10 км северно от гр.Шинданд.49
На 2 януари 1980 г. със силите на голям вертолетен десант е овладян и вторият по големина град на територията на ДРА – Кандахар.50


След навлизането на съветските бойни съединения от 40-а армия на територията на Афганистан през декември 1979 г., в топографско отношение се оформят две направления на движение. Деснофланговото направление започва от руския граничен град Кушка, минава през река Аму-Даря в направлението на афганистанските градове Торагунди – Кушк, продължава през превала Рабати-Мирза имащ височина 1681 метра, като тук направлението е прикривано от щурмови вертолети, които успяват да разгромят огневите точки на противника там. По-късно, след преминаването на превала, съветските танкови и моторизирани колони се отправят към гр. Херат и по-нататък към районите на градовете Фарах и Лашкаргах. Левофланговото направление започва от руския гр.Термез, минава по понтонните мостове на р.Аму Даря, продължава към афганистанския град Мазари-Шариф, откъдето през стратегически важния проход Саланг достига до районите на градовете Кабул и Газни. По-късно, двата съветски операционни клина се съединяват в Южен Афганистан, в района на гр.Кандахар.51
Не всички армейски съединения на афганистанската армия посрещат добронамерено подразделенията на съветските въоръжени сили. Някои от представителите на висшето афганистанско военно-политическо ръководство отдават заповеди и нареждания за започването на активни бойни действия. Така например, министърът на граничните въпроси и губернатор на провинцията Кандахар, С.Д.Сахрам, разпорежда на командващия 2-ри афганистански армейски корпус генерал Кабир да се придвижи с подчинените му дивизии в направлението на гр.Кабул и възстанови властта на режима на президента Хафизула Амин. Подобна позиция имал и губернаторът на провинцията Нангархар, който изпратил телеграма със заповед до 11-а пехотна дивизия и 444-и полк “командос” да настъпят към Кабул.52 А на предложението на съветското командване да спре съпротивата си, командващият Централния армейски корпус (ЦАК) генерал-майор М.Дуст заявява, че е готов да отдаде разпореждане на съединенията си да не преминават към бойни действия срещу съветските подразделения и е готов да признае правителството на Бабрак Кармал, в случай че не бъде убит. Малко по-късно заловеният от съветска разузнавателна група генерал-майор М.Дост отдава заповед за неоказването на съпротива и признаването на новото правителство в частите от гарнизона на Кабул, в провинциите Бамиан, Вардак, Парван, Каписа, Логар и Нангархар. Към 14 часа на 28 декември всички армейски части и съединения от ЦАК признават новото правителство и са съгласяват да изпълняват по-нататъшните заповеди на ръководството на корпуса.53
Първият командващ на ОКСВА (40-я армия) в периода 1979-1980 г. става генерал-лейтенант Юрий В.Тухаринов, възпитаник на Военната академия “М.В.Фрунзе” и на Военната академия на Генералния щаб.53 В края на декември 1980 г., ръководството на 40-а армия се поема от нов командващ и бивш негов заместник – генерал-лейтенант Борис Ткач.55 Трудностите по навлизането на съветските войски на територията на ДР Афганистан са свързани преди всичко с факта, че в международен план то се възприемало по същество, като пряка подготовка за излизането на съветските въоръжени сили, развърнати в региона на средноазиатските съветски републики (Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан) към Индийския океан, в случай на избухването на Трета световна война.


Първоначално, навлизането на съветските войски не се възприемало като факт на инвазия. Индийският изследовател Бабани Сен Гупта привежда едно интервю със съветски офицер, взето за вестник “Hindu” от 30 януари 1980 г. Офицерът заявил: “Ние сме тук за да помогнем на приятелска страна. Това не беше инвазия, ние не можем да разберем защо БиБиСи и Гласът на Америка говорят за такива неща”. По-нататък той споделил, че те са тук за да запазят независимостта на Афганистан от китайска и пакистанска намеса.56 В eдно друго интервю, пък взето от индийски журналист за вестник „Тimes of India“ на 8 февруари 1980 г. се казва нещо повече за първия месец на пребиваването на съветския военен контингент в Афганистан: “Чувството, че афганистанците са понижени в статут на втора класа граждани в тяхната собствена държава предизвиква много голяма болка. Един афганистански военен офицер ми каза “Оръжието ми бе отнето завинаги и аз бях търсен от “Шурави” (съветския човек), когато аз отивах всеки ден в моята служба. Почти през цялото време на деня аз пиех чай и не бях назначаван на работа. Съветските съветници завзеха властта и те взимаха всички решения”.57
Друг изследовател на проблема за навлизането на съветските войски в Афганистан, – бившият посланик на Индия в Мексико, Перала Ратнам, който внимателно е проследил и анализирал съдържанието на статиите и коментарите в американския печат (този на САЩ и Мексико), е успял да систематизира следните шест белега на държавно-политическата картина, очертала се след идването на власт в Афганистан на правителството на президента Бабрак Кармал:
1. Руснаците преобладават в ръководeнето на гражданския сектор на Афганистан. Дори президентът Бабрак Кармал е заявил, че се чувствувал като “затворник” на Съветския съюз.
2. Съветските специалисти са поели главните постове в афганистанските министерства, с изключение на Министерството на външните работи. В частност, руснаците доминират в Министерството на информацията и културата и цялата информация се подготвя, поднася и цензурира от съветските специалисти. Известно е също така, че руснаците работят и в главните радакции на афганистанските вестници.
3. Скоро след април 1978 г., съветските специалисти променили афганистанската образователна система и започнали да подготвят текстовете на новите учебници. Било заявено, че няколко хиляди граждански студенти са заминали да се учат във висшите учебни заведения на Съветския съюз и в тези от източноевропейските държави. При подготовката на военен и полицейски персонал в СССР, било отчетено, че предимно се набират и обучават кадри, които биха осигурили марксисткото ръководство в бъдеще.


4. Афганистанската икономика, което е зависима от СССР, е също в промяна. Афганистанското правителство постави изцяло икономиката под контрола на руснаците за бъдещо индустриално развитие, и по-специално на промишлеността за добив и приработка на газ.
5. Руснаците същото изградили свое собствено военно Главно командване, а известно число от съветски висши офицери с ранг на генерали поели ръководството на различни командвания и управления. Всичко това говорило, че съветското Главно командване е планирало осъществяването на дълъг престой в Афганистан.
6. Има сведения, че руснаците използват войната за да проверят качеството на новото военно снаряжение и въоръжение. Тук са включени нови типове бронетраспортьори или модификации на известни вече модели, нови модели на ръчни противотанкови гранатохвъргачки, нови автоматични оръдия, нова модели изтребители и вертолети, нови автоматични карабини, нова бойноизчисляваща компютърна система, нови модели танкови тралове, ново оборудване за проверка и обезопасяване от мини, нов модел автоматична гранатохвъргачка и др.58
В зимния период на 1980 г. се водели все още много рядко бойни действия. За сметка на това, въоръжената опозиция използвала това време за подготовката и въоръжаването на кадрите си в създадените специално за тази цел лагери на територията на Иран и Пакистан за пролетно-летния сезон на 1980 г.. Едновременно с това в международния печат се провеждала и пропагандистка кампания на натиск спрямо първите мероприятия на правителството на Бабрак Кармал, а така също и срещу присъствието на съветските подразделения от ОКСВА. Пропагандната кампания като че ли изпреварвала събитията с няколко месеца и посочвала възможния бъдещ ожесточен характер на бойните действия. Ето типичен пример за една такава подета пропагандистка кампания в полза на въоръжената опозиция, лансирана в печата на Обединените арабски емирати – в периода на януари-март 1980 г. само във вестник “Emirates News” са отпечатени последователно следните статии:
– на 15 януари – “Руснаците в Афганистан срещат кървава съпротива”.
– на 12 февруари – “Афганистанските партизани чакат снега да се стопи”
– на 20 февруари – “Пролетта идва, снегът се стопява и афганистанците ще направят сражение”
– на 21 февруари – “Чакайте дори това момче над десет години да се сражава“
– на 28 февруари – “Щастлив е този, който умре за своята страна”.
– на 16 март 1980 г. – “Афганистанските въстанници предпочитат своите собствени оръжия”.59
Резултатите на тази наблюдавана засилена пропагандистка кампания в дългосрочен план, като че ли логично завършвала в лаконичните сведения, които се давали в кабулския печат. Така например, през март 1980 г. в правителствения “Kabul New Times” са отпечатени като отклик на горната кампания две статии – едната на 5 март 1980 г., озаглавена “Оръжия, които са взети от терористите: изложба за местни и чужди журналисти” и другата, от 9 март 1980 г., озаглавена “Оръжия и амуниции, които са взети от метежник”.60
По нататък вече следвали ежедневни сражения по цялата територия на Афганистан, до падането на снеговете, когато се установявало негласно примирие.
Дори след идването на власт на правителството на Бабрак Кармал, положението в страната не било спокойно. Осем месеца след навлизането на съветските войски, много от районите продължавали да бъдат контролирани от въоръжената опозиция. Това било признато и от самия президент на Афганистан, който в своето изказване по радио Кабул във връзка със завършването на религиозния празник на Рамадана заявил “Братя и сестри, чуждите сили искат да изпозват вашите исламски чувства” – заявил той. “Те изпращат своите агенти, наемници и други купени служители да убиват мъже, жени и деца, да взривяват вашите училища, джамии и болници, да подпалват вашите складове за зърно, къщи, магазини и стокови запаси”.61


Навлизането на съветските бойни подразделения на територията на ДР Афганистан принуждава ръководството на КГБ да се замисли за създаването на собствени бойни подразделения, за провеждането на бойни операции в тила на противника извън територията на СССР. На 31 декември 1979 г. Ю.И.Дроздов и генерал В.А.Кирпиченко, в присъствието на Владимир Александрович Крючков, докладват на ръководителя на КГБ Юрий Владимирович Андропов, за резултатите на участието на Комитета, в овладяването на властта в Кабул и за нуждата от “създаването на специално кадрово подразделение в системата на КГБ”.62 По тази причина, в продължение на една година е подготвяно специално армейско подразделение, което първоначално получило скучното название “Отделен учебен център КГБ на СССР”. Трябва да се отбележи, че голяма част от служителите на КГБ доброволно заминавали в Афганистан (много от тях по-късно там загинали), като по време на войната те се превърнали в способни и дори талантливи контраразузнавачи. Всички те преминали курсовете по диверсионно-терористична подготовка при ПГУ на КГБ.63 Един от тях бил и авторът на руския бесселър “Универсальные солдаты КГБ”, подполковник Игор Николаевич Морозов, командир на бойната разузнавателно-оперативна група “Каскад”.64
Протестите от навлизането на съветските въоръжени сили на територията на ДР Афганистан предизвикват вълнение и напрежение сред по-голяма част от членовете на Организацията на обединените нации. На 5 януари 1980 г. в Съвета за сигурност на ООН започват дебатите по въпросите на Афганистан. Дебатите не са могли да бъдат започнати по-рано, тъй като до 31 декември 1979 г. председателството на Съвета за безопасност на ООН било поето от Чехословакия (член на Варшавския договор), след което то се поемало от Франция.65 На 7 януари 1980 г. представителят на СССР налага вето върху резолюцията на ООН по въпроса за незабавното изтегляне на “всички чужди войски от Афганистан”. На 14 януари 1980 г. Генералната Асамблея на ООН със 104 гласа “за”, 18 гласа “против” и 18 “въздържали се”, приема резолюция, с която се осъжда съветската въоръжена намеса във вътрешните работи на ДР Афганистан и се настоява за “незабавно, безусловно и общо изтегляне на чуждите войски” от територията на Афганистан.66 В самите военнополитически среди на САЩ, навлизането на съветските войски на територията на ДР Афганистан предизвикват истерия – лично президентът на САЩ Джими Картър класифицирал събитията в Афганистан като “най-голямата заплаха за всеобщия мир след Втората световна война”, като на 3 януари 1980 г. поискал от Сената на САЩ да “замрази разглеждането на договора ОСВ-2”.67


Президентът на САЩ Джими Картър се среща със съветския ръководител Леонид Брежнев

Отрицателната реакция на мюсюлманския свят пък бе изразена в проведената на 27-28 януари 1980 г. в гр.Исламабад извънредна среща на ХІ сесия на министрите на външните работи на Организацията на Исламската конференция, в която взели участие представители на тридесет и пет исламски държави. В хода на извънредната среща, събралите се министри сурово осъждат “съветската военна агресия срещу афганистанския народ” и настояли за “незабавното и без уговорки изтегляне” на всички съветски войски не само от Афганистан, но и региона на Южна Африка.68 При това е отправен и призив нито една мюсюлманска държава да не признава Демократична Република Афганистан и да не се водят преговори по всякакви въпроси с просъветски настроеното правителство в Кабул. Няколко месеца по-късно (на 15-16 май 1980 г.), по време на официално посещение на Нова Зеландия, китайският вице-премиер Ли Ксианниан, подкрепя решението на Генералната асамблея на ООН и на резолюциите на срещата на министрите от исламските държави, свеждащо се до “незабавното и безусловно изтегляне на всички съветски въоръжени сили” от територията на Афганистан.69 По това време числото на бежанците от територията на Афганистан, които преминали на територията на Пакистан нарастнало на около 400 000 души. Тук е уместно да напомним, че повечето от тях са членове на номадически племена, които от край време преминавали границата между двете държави – Афганистан и Пакистан. Но това не попречило на пакистанското правителство на генерал Зиа ул Хак да поиска продоволствена помощ на Исламската конференция, проведева преди това в края на януари 1980 г. в Исламабад.70
Съветските представители правиха всичко възможно за да намалят отрицателната реакция на мюсюлманския свят и да разяснят, защо съветските войски се намират на територията на дружествен Афганистан. Съветският делегат на срещата в Женева на Комисията за човешки права към ООН, бе заявил още през февруари 1980 г., че САЩ и Китай са тренирали 15 000 афгански “терористи” в 30 специални бази и 50 поддържащи бази в Афганистан. “Ако те не бяха се намесили отвън във вътрешните работи на Афганистан, афганистанското правителство нямаше да поиска от Съветския Съюз помощ”, заяви той.71
Създалата се ситуация на международно и политическо напрежение в този регион довежда и до ответните реакции на дипломатическото ведомство на ДР Афганистан. За нейният съсед – Пакистан, от особено значение са опитите на новото правителството на ДР Афганистан начело с Бабрак Кармал да започне процес на нормализирането на положението в региона на Югозападна Азия – нещо което бе категорично подчертано в изявленията на правителството на ДРА от 14 май 1980 г. и 24 август 1981 г. В тях са посочени и основните точки на програмата за нужните подходи и нужните мерки на заинтересуваните страни при регулирането на положението. Така например, афганистанският президент Бабрак Кармал, бе заявил в изказването си от 14 май 1980 г., че “изтеглянето на съветските войски от Афганистан, ще зависи от ефективните гаранции на многостранните споразумения между Афганистан, Иран и Пакистан.” Положението в Афганистан е предмет на разговор и между новия държавен секретар на САЩ Едмънд Мъски и министърът на външните работи на СССР Андрей Громико, разговор, проведен на среща във Виена, която ги бе поканила по случай 25-годишнината от създаването на държавата Австрия.72


Позицията на СССР по въпроса за изтеглянето на СВКА (съветския военен контингент в Афганистан) бе категорично изразявана много пъти, но може би най-ясно това става от изказването на тогавъшния Генерален секретар на Политбюрото на ЦК на КПСС на ХХVІ конгрес, започнал на 23 февруари 1981 г. (в Деня на празника на Съветската армия). В тогавъшният отчетен доклад се заявява:
“Що се отнася до съветския военен контингент, ние ще бъдем готови да го изтеглим, съгласувайки това с афганистанското правителство. За тази цел трябва да бъде напълно прекратено изпращането на контрареволюционни банди в Афганистан. Това трябва да бъде скрепено чрез споразумения между Афганистан и неговите съседи. Нужни са сигурни гаранции, че няма да има нова интервенция. Това е принципната позиция на Съветския съюз и ние твърдо се придържаме към нея!”.73
Обстановката около Афганистан и отражението му в периода на ХХVІ конгрес на КПСС върху народите на СССР най-добре проличава от размислите на политическия наблюдател на сп.”Огоньок” Вячеслав Костиков, който в края на май 1989 г. така определя обстановката и разположението на политическите сили в страната през 1981 г.:
“Като апотеоз на насилието над думата и истината можело по право да се смята речта на Л.Брежнев при закриването на ХХVІ конгрес на КПСС. Година и три месеца съветските войски вече се намирали в Афганистан. В градовете и селата на Русия пристигат “похоронки”. Но съветската преса е обречена на мълчание. На народа по капка му отмерват информацията за “ограничения контингент”. В света по това време нараства буря от протести. В Техеран афганистанските бежанци щурмуват съветското посолство. Андрей Сахаров, вдигнал глас срещу изпращането на съветските войски в Афганистан, е интерниран в Горкий. Но за всичко това страната, оглушена от гърмежа на “аплодисментите, преминаващи в овация”, узнавала по нощите, вслушвайки се в пробиващите се през глушилките задморски гласове. Тъй като свой глас руската правда вече нямала. Върховният цензор на страната Михаил Суслов можел спокойно да спи: в заключителната реч на Л.Брежнев на конгреса “нямало проблеми”. Думата “Афганистан” в нея отсъствува.”74
Тази линия на поведение на съветското ръководство от времето на Л.И.Брежнев продължава и при новия Генерален секретар на ЦК на КПСС Ю.В.Андропов, дошъл на власт след смъртта на Л.И.Брежнев. На ХХХVII сесия на Генералната Асамблея на ООН, съветският министър на външните работи А.А.Громико в своето изказване подчертава, че “се изисква само едно нещо: да се прекрати въоръжената интервенция отвън срещу Афганистан, да не се намесва във вътрешните работи на тази суверенна неприсъединила се държава”. Той също така заявил, че СССР положително се отнасят към започналите преговори в Женева между представителите на ДРА и Пакистан, провеждани под егидата на личния представител на генералния секретар на ООН.75
САЩ също имали огромни затруднения в региона на Азия – след завръщането от Франция на 1 февруари 1979 г. в Иран на имама Рухола Мусави Хомейни, поради стихийността на развитието на хомейнистката революция в Иран и падането на режима на шаха Мохамед Реза Пахлави и този на неговата тайна полиция САРАВАК на 11 февруари 1979 г., пострадали редица граждани на САЩ намиращи се на територията на Иран. На 4 ноември 1979 г. членовете на иранската Организация на мюсюлманските студенти завземат зданието на Посолството на САЩ в гр.Техеран, като 53 от неговите служители са обявени за заложници, докато САЩ не предадат на Иран бившия шах Мохамед Реза Пахлави.76
Според различни оценки от този период, въоръжените сили на бившия съюзник на САЩ в региона – Иран, наброявали 285 хиляди души, включващи и състава на три танкови дивизии, чието ръководство било отслабено от постоянните екзекуции или бягствата в емиграция на висшите им офицери. Американските и британски съветници, които бяха тренирали иранските пилоти и танкисти на закупените преди това от Иран, американски изтребители-бомбардировачи F-14 и британски танкове “Chieftain” били изгонени извън страната. Определяло се, че реално иранската авиация в това свое състояние могла да използва само от 10 до 12% от своите възможности в случай на настъпването на бойни действия.77
Тук е уместно да се отбележи, че САЩ също така е била залята от “вълна от шовинизъм… във връзка със събитията в Иран (завземането в качеството на заложници на персонала на американското посолство в Техеран), навлизането на съветските войски в Афганистан, което способствувало за поврата във външната политика на САЩ на рубежа на 1970-1980 години”, т.е. бил направен опит, светът да бъде въвлечен във “втора студена война”.78
Подобни затруднения в Иран изпитва и СССР – в началото на март 1980 г., тълпи от безчинстващи елементи се опитват да нахлуят на територията на посолството в Техеран и на територията на генералното консулство в гр. Исфахан, и да повторят провокациите извършени навремето срещу дипломатическите представителства на САЩ там.79
Международната общественост също наблюдава първите действия на новото правителство на Бабрак Кармал във вътрешен и международен план. За това говори и участието и в някои от първите афганистански международни прояви, както и отзивите и за първите афганистански правителствени актове. Сред тях могат да бъдат посочени такива, като проведената 1-ва национална селскостопанска конференция в Афганистан от февруари 1980 г., 1-ят учителски конгрес от май 1980 г., 1-вата национална конференция на улемите и мюсюлманите от юли 1980 г., учредителният конгрес на афганистанските журналисти от септември 1980 г., учредителния конгрес на артистите от септември 1980 г., 1-вият писателски конгрес от октомври 1980 г., 1-вата национална конференция на женското движение от ноември 1980 г., 1-ят конгрес на кооперативното движение в ДР Афганистан от декември 1980 г. и др.80
Започналото прехвърляне на съветските войски по понтонните и въздушните мостове в края на декември 1979 г. и разполагането на съветски войски на афганистанска територия e узаконено едвам на 16 юни 1981 г., когато в гр.Кабул се подписва договор (встъпващ в сила на 30 декември 1981 г.) за преминаването на съветско-афганистанската държавна граница от западния бряг на езерото Зоркул (планинско езеро, разположено в региона на хребетите на Памир, т.е. на стика на държавната граница на СССР, ДРА и КНР), до планинския върх Повало-Швейковски.81
Още през първият месец (януари 1980 г.) съветските съединения и подразделения на 40-армия успяват да заемат ключевите позиции в редица провинции на ДР Афганистан и да поставят под свой контрол съвместно с подразделенията на верните на правителството на Бабрак Кармал армейски съединения, най-важни административни центрове, жизнено важните обекти, летища и основните автомобилни магистрали – Хайратон, Пули-Хумри, Кабул, Джелалабад, Кушк, Херат, Кандахар, Кундуз, Файзабад, като специално внимание е обърнато на охраната на построените или строящите се обекти на съветско-афганистанското сътрудничество – такива като газонаходищата Джаркудук и Шибархан, електростанцията в района на Суруби, Наглу, Пули-Хумри и Кабул, на редица предприятия в Кабул и Мазари-Шариф, а също така и на тунела през превала Саланг.82 В първият месец на управлението на правителството Бабрак Кармал, към началото на февруари 1980 г., числеността на военнослужещите и военните съветници от състава на съветските бойни съединения на Ограничения континтингент на съветските войски в Афганистан (ОКСВА) нараства на 81 800 човека. Това са военнослужещи от състава на 5-а, 108-а и 201-ва мотострелкови дивизии, 103-а гвардейска въздушнодесантна дивизия, 56-а отделна десантно-щурмова бригада, 345-отделен въздушнодесантен полк, 66-a и 70-а отделна мотострелкова бригада, поддържани от 34-и смесен авиокорпус, в чийто състав освен изтребителната и щурмова авиация, имало и 110 вертолета и други подразделения.83 Поради ярко изразения планински характер на местността, в края на 1980 г. цифрата на вертолетите, намиращи се в състава на 40-а армия (ОКСВА) достига до 251 машини.84 Но дори и при такава численост от въведени армейски подразделения – около 80 000 съветски военнослужещи, в страната близо осем месеца по-късно не е могло да бъде установен контрол върху провинциите.85
Още от началото на 1980 г. започнала атаката на западната пропагандистка машина срещу мероприятията на правителствата на СССР и на правителството на Бабрак Кармал на територията на ДР Афганистан. През януари 1980 г. Агенцията “Ройтер” разпространява по своите международни канали две съобщения, имащи за цел да повдигнат напрежението в региона – първото, че съветските военнослужещи уж са превърнали афганистанските дворци (уникални и неповторими по своя стил афганистански паметници на архитектурата и културата) в “казарми” и второто – че афганистанските жени уж щели да бъдат откарвани на територията на СССР за “превъзпитаване”.86
На заседанието на Политбюрото на ЦК на КПСС от 27 декември 1979 г. също така е бил утвърден подготвения специален документ, носещ названието “За пропагандисткото осигуряване на нашата акция по отношение на Афганистан”. Сред мерките които са взети е и една много важна – изисквало се в печата, радиото и телевизията да се прави акцент върху това, че молбата на правителството на Афганистан отправена към СССР и удовлетворяването на тази молба от съветското правителство е дело изключително на две суверенни държави, които могат сами да регулират своите взаимоотношения.87
Въвеждането на войските от ОКСВА (40-а армия) се оказало пълна изненада за “четвъртата власт” в САЩ. Ето защо, американските журналисти в началото на 80-те години развърнали и паралелна кампания на активна критика на висшето ръководство на САЩ. По думите на съветските специалисти се “признавало най-малкото за странно, че за Президента и неговата администрация, готовността на руснаците да вървят към всякакви необходими мерки за поддържането на режима-клиент се оказало пълна неочакваност. Та нали американското разузнаване трябвало да знае за предстоящото нахлуване най-малкото още от началото на декември 1979 година! Възможно, администрацията е била прекалено заета с икономическата криза у дома си, и за нахлуването узнала само когато “ограничения контингент” на съветските войски наброяващ 50 000 човека се оказал в Афганистан (при това той веднага получил тенденцията да нарастне два пъти) – е прекалено голяма грешка на президента, по мнението на американските журналисти.”88
Първоначално, съветското военно ръководство не е имало намерение да провежда бойни операции срещу бандформированията на “непримиримата опозиция”. Но антиправителствените вълнения, които започват на 21-23 февруари 1980 г. в Кабул, и постоянният огневи контакт между съветските части и подразделения от една страна и бандформированията – от другата страна, принуждават съединенията на 40-а армия да окажат военна помощ на правителството на ДРА. Така например, през март 1980 г., съветските подразделения, подкрепени от два афганистански батальона, провеждат голяма операция срещу бандформированията в провинция Кунар. Именно от тази операция, съветските войски са принудени да влезат във въоръжения конфликт, който се превърнал във война. Операция, която е разработена и проведена от генерал-лейтенант В.А.Меримский излиза успешна, и административните органи, верни на правителството на Бабрак Кармал успяват да се утвърдят в по-голямата част от районите на провинция Кунар.89
Съставът на съветските бойни съединения от ОКСВА по отношение на състава на афганистанските бойни съединения от състава на въоръжените сили на ДРА, се изразявал в пропорцията 14 съветски към 16 афганистански съединения (афганистанските съединения са обединени в отделни армейски корпуси).90
Таблица № 1
Съединения                                                                             (изразени в дивизии и бригади)                                  ОКСВА ВС на ДР Афганистан
Мотострелкови дивизии                                                                               5*                                                                                            –
Пехотни дивизии                                                                                               –                                                                                             11********
Въздушно-десантни дивизии                                                                      2**                                                                                          –
Танкови полкове                                                                                               4***                                                                                        3*********
Авиационни корпуси                                                                                       1                                                                                               –
Вертолетни полкове                                                                                       6****                                                                                     4**********
Отделни бригади на СпН                                                                               2*****                                                                                   6***********
Гранични бригади                                                                                             2******                                                                               11
Зенитно-ракетни и арт. бригади                                                              2*******                                                                              1
Тръбопроводна бригада                                                                               1                                                                                                –
Бригада за материално осигуряване                                                     1                                                                                               2 (тил на армията)
Общо съединения                                                                                             14                                                                                             16

* Става дума за 5-а МСД, 108-а МСД и 201-ва МСД, 66-а и 70-a Отделни мотострелкови бригади и др.
** Става дума за 103-а ВДД, 56-а Отделна десантно-щурмова бригада и 345-и Отделен въздушнодесантен полк.
*** Става дума за 24-ти гвардейски танков полк от 5-а гвардейска МСД, 285-и танков полк (през март 1986 г. реформиран в 682-и мотострелкови полк) от 108-а МСД, 234-и танков полк от 201-а МСД., а така също и от танковите батальони на МС полкове и бригади.
**** Става дума за 181-ви, 280-и, 292-ри ОВП, 339-и ОВП, 50-и ОСАП и 335-ти ОБВП.
***** Става дума за 15-а и 22-ра отделни бригади на СпН.
****** Става дума за Московският погранотряд и Таджикистанския погранотряд. По-късно към тях се присъединяват сборните отряди на Средноазиатския и Източния граничен окръг.
******* Става дума за 353-а гвардейска артилерийска бригада, 2-ра зенитна ракетна бригада “Круг” и 2412-а зенитна техническа ракетна база.
******* Става дума за 2-ра, 7-а, 8-а, 11-а джелалабадска, 12-а, 14-а, 15, 17-а, 25-а, 53-а “узбекска”, 80-тa, 9-a планинско-пехотна и др. пехотни дивизии, 21-ва отделна пехoтна бригада и др. Общо те са обединени в 3 армейски корпуса.
******** Става дума за 4-а, 15-а и др. танкови бригади.
********* Става дума за 373-и тактически авиационен полк (ТАП) и др.
********** Става дума за 37-а бригада “командос” и др.

Независимо от сериозната подкрепа, която оказват съветските въоръжени сили на правителството на ДР Афганистан, стойността на бойните действия, политическата подготовка и моралът на афганистанските въоръжени сили се намирал под всякаква критика. За това негативно положение оказват влияние преди всичко честата смяна на правителствените кабинети в ДР Афганистан и трагичните събития в републиката, настъпили след убийството на Нур Мохамад Тараки. Към 30 април 1980 г., от състава на афганистанските въоръжени сили дезертирали над 17000 военнослужещи, към края на 1980 г. – 30000 военнослужещи, а през 1982 г. – между 2500 и 3000 военнослужещи всеки месец, като при това числото на дезертьорите е много по-голямо от това на убитите. Тук е уместно да се отбележи, че дезертьорството от редовете на афганистанските въоръжени сили било приблизително по 1500 – 2000 души месечно, тенденция, която не позволявала да бъде доведено комплектуването на въоръжените сили до оптималната и численост от 200 хиляди души.91 За отбелязване е също така и че в териториално отношение първоначалното влияние на правителството на Бабрак Кармал е много слабо – в голям брой от районите то е сведено до нула, от дейността на отрядите на моджахедите или в процентно отношение се изразявало с малки цифри. Така например в провинция Кундуз, въоръжената съпротива на моджахедите контролирала 346 от 384 селища там, или само 38 (10%) от тях се намирали под контрола на правителство на Бабрак Кармал. В провинция Херат, правителството контролирало 249 от 1517 селища (16,5%), а в провинциите Балк, Йозиян, Саманган и Фариаб цифрата на контролираните от Бабрак Кармаловите привърженици селища достига нивото на 43% (770 селища) от общо 1792 селища. Избухналото след смъртта на Хафизула Амин въстание в североизточните провинции (което се разпространило по-късно върху територията на цялата държава) само увеличило броя на дезертьорите от въоръжените сили на правителствените афганистански войски. Дори след използването на тежкото въоръжение на ОКСВА в бойните действия срещу отрядите на “непримиримата опозиция” не могло да се спре развитието на въстанието. То само дoвело до увеличаването на емиграцията, която към началото на 1982 г. нараснала на 4 милиона афганистански бежанци, които бягайки от районите на бойните действия, се заселили на територията на Пакистан и Иран.92
Още от самото начало на бойните действия на територията на Афганистан са изпратени редица подразделения от от двете отделни бригади на армейски спецназ на ГРУ на ГЩ на СА Те имат за задача да контролират цялата територия на ДР Афганистан и да обезвреждат керваните и автомобилните колони на “непримиримата опозиция, прекарващи оръжие, наркотици, пари и др., които идват от територията на Пакистан, Иран и Китай. За срещата с тях си припомня и един от участниците във войната в ДР Афганистан през 1979-1989 г.93 Първият отряд от тях (1-ви отряд СпН) е въведен на територията на ДР Афганистан по заповед на началника на съветския ГЩ маршал Огарков и по заповед на началника на ГРУ армейски генерал П.И.Ивашутин през декември 1979 г. , с численост от 539 човека.94 Отрядът взема дейно участие в операцията “Агат” (“Ахат”), с която на 27 декември 1979 г. на власт идва новото правителство начело с Бабрак Кармал. Няколко дни по-късно, във връзка със създаването на непредвидени обстоятелства, на 7 януари 1980 г., началникът на ГРУ на съветския ГЩ армейски генерал П.И.Ивашутин информира началника на ГЩ на СА, че за “изпълнението на специални задачи в кризисните ситуации на територията на територията на Афганистан е целесъобразно да се формират към 1 март 1980 г. от кадрите на Закавказкия и Средноазиатския военни окръзи още по един спецотряд с численост от 677 човека всеки”.95
Към 1 септември 1980 г., обратно на територията на СССР е изтеглена първата група съветски войски. Тя включвала танковия полк на 201-ва мотострелкови дивизия, 353-та гвардейска артилерийска бригада и отделните ракетни дивизиони на 5-а гвардейска, 201-ва и 108-а мотострелкови дивизии, 2-ра зенитна ракетна бригада “Круг” и 2412-а зенитна техническа ракетна база.96
След въвеждането на съветските войски и техника на територията на Афганистан, бойните действия през разглеждания период могат да бъдат разделени на два периода:
Първи период: (декември 1979 – февруари 1980 г.): характеризира се с интензивното прехвърляне през съветско-афганистанската граница на различни видове и родове войски и бойна техника, приблизително с численост от четири дивизии и различни придадени спомагателни подразделения. Започва изграждането на поддържащата инфраструктура на възловите пунктове на дислокация (летища, гарнизонни градчета, комуникации, създаването на позиции, нужни за отбраната на стратегическите пунктове при транспортирането на необходимото оборудване, стоки и товари, снабдяването с продоволствие, медицинско имущество и т.н.) на афганистанска територия, в районите, които не са заети от бандформированията на “непримиримата опозиция”, организацията на охраната на пунктовете за дислокация и на различните обекти.97 В състава на ОКСВА има само една рота армейски СпН, намираща се в подчинението на ГРУ на ГЩ на СА. Управлението на 40-а армия е подчинено на новия командващ генерал-лейтенант Юрий В.Тухаринов и на Главния военен съветник в ДРА Салтан К.Магометов.98
Втори период (март 1980 – април 1985 г.): От страна на подразделенията на ОКСВА се пристъпва към активни бойни действия на различни участъци от територията на ДРА, както и провеждането на крупномащабни армейски операции. С помощта на съветските и от другите държави на Варшавския договор граждански и военни съветници и специалисти, започва реформирането на изградената преди това структура на въоръжените сили на Афганистан, както и изпращането на кадри в различни военни и граждански академии, университети и институти в държавите от бившия Варшавски договор (общовойскови, танкови, транспортни, военноморски, военнополитически, военномедицински, дипломатически, технически, хуманитарни и т.н.). От страна на правителството на ДР Афганистан, начело с Бабрак Кармал, са направени две официални Заявления относно пребиваването на войските на ОКСВА на територията на ДР Афганистан – това от 14 май 1980 г. и това от 24 август 1981 г.99 В този период се провеждат редица армейски операции по направлението на долината на р.Панджшер, в района на планинския масив Луркох около гр.Фарах („Фарахската операция”), в района на пустинята Регистан около гр.Кандахар и т.н. За командващ на 40-а отделна армия от 23 септември 1980 г. е назначен генерал-лейтенант Борис И.Ткач, а за Главен военен съветник в ДРА – армейски генерал Александър М.Майоров.100
Паралелно с развръщането и влизането в бойни действия на съветската изтребителна и щурмова авиация, съветските въоръжени сили от състава на ОКСВА започват да провеждат и първите голями армейски операции. Една от тях имала за цел, блокирането и овладяването на важен укрепен район, намиращ се под контрола на пущунската въоръжена опозиция, район който се намирал в непосредствена близост до гр.Фарах (в района на масива Луркох). Армейската операция се провежда от 8-и до 17-и май 1980 г. от командването на 40-а армия (ОКСВА), армейската операция е осъществена в навечерието на празника – Денят на победата над хитлеро-фашизма в Европа, влиза в историята на военното изкуство като “Фарахската операция”. Особеното при провеждането и е, че при овладяването на планинския проход, преодоляването на поставените от моджахедите минни полета и другите създадени противопехотни и противотанкови изкуствени заграждения, са открити и унищожени 28 бетонни бункера и оборудвани като дълговременни отбранителни точки (ДОТ-ове) редица пещери. По време на армейската операция, авиацията успява да извърши повече от 250 бойни полета. За овладяването на крепостта на моджахедите, широко са използвани щурмовите самолети Су-25, които имали за задача да съпровождат транспортните и щурмовите вертолети като ги прикриват при развръщането им в районите на бойните действия и да нанасят щурмови удари по разположението на противника.101 Тук от подразделенията на 40-а армия (ОКСВА) за първи път е използвана реактивната артилерия (реактивни установки за залпов огън). Противникът от въоръжената опозиция дава като загуби около 800 моджахеди.102 Съвместно с подразделенията на 5-а гвардейска мотострелкова дивизия и 70-а отделна мотострелкова бригада (70-а омсБр), в операцията вземат участие и подразделенията на 21-ва пехотна бригада на афганистанските правителствени войски.103 През следващият месец се провежда сериозна операция в района на североизточен Афганистан, като е разгромен голям лагер на моджахедите, разположен на т.нар. “планина на крадците” Санги Дуздан в района на Файзабад. Планината е известна с факта, че по време на походите на Александър Македонски към Индия, не е могла да бъде овладяна от великия античен пълководец.104
Съветската и афганистанската авиация също нанасяла удари от въздуха по цели, при което са били унищожавани сборищата на бандформированията, щабовете им, складовете с въоръжение и боеприпаси. Само през месец август на 1980 г. са били нанесени 63 въздушни удара по различни цели, при което са унищожени 1 щаб, 16 склада, 23 крепости (кяризи), 18 огневи позиции и около 2000 мтежници.105 Всяко решение за нанасянето на ракетно-бомбени удари по позициите на афганистанската непримирима опозиция се вземало от няколко души, включително и от ръководителят на групата по безопасност (подразделението на съветското армейско военно контраразузнаване в ДР Афганистан).
Особено успешна била операцията по едновременно взиривяване на няколкото кяризи, извършено от 191-ви отделен мотострелкови полк южно от Газни, от 14 до 17 август 1980 г. На съветските военнослужещи се наложило за първи път да водят бойни действия сред стените на кяризите, които са били защищавани от голям брой добре въоръжени и екипирани моджахеди от “непримиримата опозиция”. В тази операция са били унищожени 234 моджахеда, три склада с оръжие и боеприпаси, пленени са 42 единици стрелково оръжие, крупнокалибрена картечница ДШК, една минохвъргачка и др. Загубите на съветските подразделения от полка били 7 убити, 18 ранени. От поставените от моджахедите мини били повредени 14 единици от съветската техника, от които 11 единици – по-късно възстановени.106
От 19 юли 1981 г. се провежда нова армейска операция от съветските въоръжени сили на ОКСВА на територията на ДРА, която е известна като операция “Экзамен” (“Ромб-2”).107 За място на базиране на съветската тактическа щурмова авиация отново е избрана съветската авиобаза около гр.Шинданд. По време на операцията е осъществена поддръжка на настъпателните действия на съветската 5-а мотострелкова дивизия, командвана по това време от полковник Борис В. Громов и на 21-ва пехотна бригада на афганистанските въоръжени сили, верни на правителството на ДРА. Тя се провежда в района на южноафганистанския планински масив Луркох, срещу отрядите на въоръжената опозиция. Блокадата и настъплението на обединените съветско-афганистански въоръжени сили е поддържано от щурмовите самолети на 200-а отделна щурмова авиационна ескадрила (ОЩАЕ). В пространството на проходите, водещи към планината Луркох от бандформированията на моджахедите са били поставени минни полета, изградени скални и бетонни заграждения, което затруднявало блокирането, прочистването и овладяването на проходите към нея и унищожаването на скалната крепост на моджахедите. Единствено смъртта на генерал-майор В.Хахалов, свален с екипажа на вертолета си, принуждава в бой да бъдат хвърлени допълнително съветски десантни части, които след едноседмични боеве и загубата на осем души заемат базата на въоръжената опозиция, взривяват укрепленията и минирайки този път от своя страна района на разположението на моджахедите и и подстъпите към него, го напускат.108
По време на бойните действия на територията на ДР Афганистан, особено влияние оказват специфичните метеорологични условия – те като че ли изменят стратегията на бойните съединения на 40-а армия (ОКСВА) за следващите години. Високопланинския характер на този особен театър на военните действия в Средна Азия, наличието на големи снеговалежи, пустинният характер на местността в нейната южна и югозападна част и т.н., затрудняват, а на места и блокират за известни периоди от време, провеждането на операциите най-вече през нейния зимен сезон.
Особено важен бил въпросът за осигуряването на комуникациите на територията на ДР Афганистан, както и на тези към територията на СССР и от нея. Трудностите идвали преди всичко от специфическия характер на театъра на бойните действия – високопланински, с малко и хаотично разположени населени пунктове и т.н. Ние имаме малко информация за това, но според едно сведение на известният руски военен специалист Григорий Хозин, става известно, че в периода от 1980 г. до края на войната през 1989 г., военнокосмическите сили на СССР са издигали на различни орбити, приблизително по сто военни сателита ежегодно, които имали различно предназначение. Това са данни посочени от Руското авиокосмическо обединение (РАКО).109
Непосредствено след идването на власт в САЩ на Рейгъновата администрация, започва интензивното подпомагане на бандформированията на афганистанската опозиция. За тази цел, през 1982 г. са предоставени близо 100 милиона US долара, които отиват за подготовката, екипирането и въоръжаването на бандформированията на афганистанската опозиция. Общо в периода до средата на 1983 г., на територията на Пакистан са били изградени допълнително около 50 опорни пункта и над 20 специални бази, в които се провеждало обучението и подготовката на афганистанските контрареволюционери, осъществявана от пакистански военни инструктори, като последните са подготвени от американски и китайски “съветници”. Такива тренировъчни центрове са били създадени още през 1979-1980 г. в района на градовете Пешавар, Мирам Шах, Бану, Читрал Парачинар, Кохат и Ясин в Северозападната Гранична провинция, близо до Квета, Пишин и Нушки в Белуджистан и другаде.110
Нещо повече – Регионалната квартира на ЦРУ, е принудена след идването на власт на аятолах Хомейни в Иран да се премести на територията на Пакистан. Става също така ясно, че американецът Луи Дюпри (известен американски социолог и преподавател във висшите учебни заведения), който е експулсиран от Кабул през ноември 1978 г. с обвинения в шпионаж, няколко месеца по-късно е забелязан в Пакистан, където се заема със задачите по координацията на тренировките на антиреволюционните сили и подготовката на планове за провеждането на военни операции срещу Афганистан. Луи Дюпри е известен също така и с няколкото публикации, направени в западния печат по проблемите на Афганистан.111
Сериозни стъпки в повдигането на напрежението в международен план са направени от САЩ непосредствено след навлизането на съветските войски на територията на Афганистан. Американският държавен секретар по отбраната Харолд Браун посещава Пекин, където обсъжда с китайските власти различни аспекти от т.нар. “съветска експанзия”, а така също и предприемането на някои “общи стъпки” по усилването на позицията на САЩ в региона, включително и разполагането на наземно приемо-предавателна станция на китайска територия, за получаването на сигнали от американския спътник “Landsat Earth Resoursce Satellite”.112
В първоначалния период на войната, съставът на всяко бандформирование на “непримиримата опозиция” се състоял приблизително от 20 до 60 моджахеди. В групата от 20 човека се включвали 2-3 ръчни противотанкови гранатохвъргачки (РПГ-та), от 10 автомати “Калашников” и друго леко стрелково оръжие, няколко ръчни гранати и 2-3 противотанкови мини (ПТМ). В отрядите , които имали численост до 60-70 моджахеди, освен лекото стрелково оръжие е имало 2-3 минохвъргачки, до 10 РПГ-та, 2-3 крупнокалибрени картеници ДШК и други противовъздушни средства.113 По-късно в една от американските научноизследователски разработки за войната на територията на ДР Афганистан бе отбелязано следното за тактиката на бандформированията на “непримиримата опозиция”: “В Афганистан, моджахедите рядко използвали бронеавтомобили и рядко се предвижвали покрай магистралите. Вместо това, техните лековъоръжени отряди тайно прониквали през най-суровите територии на планетата, концентрирайки се за последващата атака или засада. Руснаците скоро откриха, че те имат проблем с контрола над ограничената мрежа от пътища и с попадащите в засада транспортни колони, возещи материали от Съветския съюз в базовите лагери и градове на Афганистан. Способността на съветските войски да поддържат присъствието си в страната зависела от възможността да осигуряват предвижванията по пътищата, като по такъв начин по-голямата част от боевете ставало заради желанието на противоборстващите страни да контролират пътищата…”.114

IMG_0001

IMG

В заключение трябва да се подчертае, че периодът на Саурската (Априлската) революция, както и този на навлизането на съветските войски на територията на Афганистан е изпълнен с изключителен драматизъм, поради бързото развитие на събитията настъпили там. В същото време е уместно да се отбележи, че политиката на СССР е последователна във всички отношения и цели преди всичко укрепването на сигурността не само на своите граници, но и на тези на своите съюзници, както в Европа, така и в Азия. За кой ли път бе показано майсторството на съветското политическо и военно ръководство при преминаването на критичната точка до овладяването на положението в своя полза. Но едновременно с това в глобален план, към съществуващите два фронта на противопоставяне – този в Европа срещу НАТО и този в Източна Азия срещу Китай, възникнал трети, при това в неизгодни географски и социално политически условия. Все още не се знаело, че инвазията на съветските войски ще се превърне във война, която ще продължи близо десет години, и която ще доведе до неизчислими човешки и материални загуби. Значително намаляло влиянието на СССР върху Движението на неприсъединилите се страни, чиито организатори и лидери били Югославия, Индия, Индонезия, Афганистан и Египет, а така също и върху много от икономическите и политическите организации на мюсюлманския свят. От страна на Запада, рязко нарастнал икономическия и технологичен натиск върху СССР, а така също за дълъг период от време били замразени нормализирането на преговорите по ограничаване на стратегическите въоръжения, започнали през 70-те години на ХХ век. Независимо от всичко, Саурската (Априлската) революция от 1978 г., която по своята същност била лявомарксистка революция, доказала на света, че такива революции са възможни и в условията на държавнополитическото развитие на държавите от Предна Азия, в които доминира преди всичко със своите специфични традиции мюсюлманския елемент. За провалът на мероприятията и имащи изключително прогресивен характер са виновни преди всичко членовете на враждуващите помежду си фракции “Парчам” и “Халк” на НДПА, а така също и недостатъчно добре проведената разяснителна работа сред селското население на страната, от което се възползвало преди всичко въоръжената опозиция, опиращ се преди всичко на фундаментализма.

Бележки:
1. Громов, Б., “Ограниченият контингент”, С., 2003; Лебедь, Ал., “За державу обидно”, М., 1996; Гареев, М., “Афганская страда”, М., 1999; Арбатов, Г., “Свидетельство современника”, М., 1997; Гай, Д. Снегирев, В, “Вторжение: неизвестные страницы необъявленной войны”, М., 1991, Дроздов, Ю., “Вымысел исключен”, М., 1997; Ляховский, А.А., “Трагедия и доблесть Афгана”, М., 1996; Леонов, Н.С., “Лихолетье”, М., 1997; Никитенко, Е.Г., “Записки командарма Тухаринова” – “Военноисторический журнал”, М., 1999, № 6, с.26-28; Боровик, А., “Спрятанная война. Солдат не спрашивай…”, Киев, 1994; Марковский, В., “Жаркое лето Афганистана”, М., 2000; Никитенко, Евг., “Афганистан: от войны 80-х до прогноза новых войн”, М., 2004; “Война в Афганистане”, М., 1991 и др.
2. Коломнин, С., “Русский спецназ в Африке”, М., 2005, с.183; Шестаков, В., “Террор – мировая война”, М., 2003, с.275, 277.
3. Bhabani Sen Gupta, “The Afghan Syndrome. How to live with Soviet Power”, New Delhi, 1982.; Misra, K.P., “Afghanistan in crisis”, New Delhi, 1981; Perala Ratnam (former ambassador), “Afghanistan`s uncertain future”, New Delhi, 1981 и др.
4. Bhabani Sen Gupta, op.cit., р.ix.
5. Mitrokhin, V., “The KGB in Afghanistan” (Introduced and edited by Christian F. Ostermann and Odd Arne Westad)” – Woodrow Wilson International Center for Scholars, Working Paper № 40, Washington, D.C., February 2002; Бодански, Й., “Талибы, международный терроризм и человек, объявивший войну Америке”, М., 2002., с.41-79 и др.
6.Njølstad, Ol., “The US Response to the Soviet Invasion of Afghanistan: Reaction, Action or Overreaction?” – Norwegian Nobel Institute Research Seminar, Oslo, 19th June 2001,
7. Громов, Б.В., пос.съч.; Лебедь, Ал., пос.съч. и др.
8. Котев, Н., Анаст. Ташева, “Уникално постижение на руската историческа и военноисторическа наука (І част)” – в сп. ”Исторически преглед”, С., 2005, кн.3-4, с.271-278.
9. Тихонов, Ю., “Афганская война третьего рейха. НКВД против абвера”, М., 2003; Шестаков, В., “Террор – мировая война”, М., 2003; Красильников, Р., “Новые крестоносцы. ЦРУ и перестройка”, М., 2003; Степаков, В., “Спецназ России”, Санкт-Петербург, 2003 и др.
10. Котев, Н., “Особености на бойните действия в Афганистан през 1979-1989 година” – в сп.”Военен журнал”, С., 2001, бр.4.; с.114-118; Котев, Н., “От афганистанското гнездо на осите към съвременния тероризъм (някои военнотехнически аспекти)” – “Международна политика”, Издание на Правно-историческия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски”, есен 2004, бр.1, с.49-69; Котев, Н., Котева, Авр., “Военнополитически проблеми на двадесетгодишната съветско-афганската война” – в сп.”Международни отношения”, С., 2002, № 1, с.101-120; Котев, Н., Котева, Авр., “Някои въпроси от историята на съветско-афганската война (1979-1989 година) – в сп.”Исторически преглед”, С., 2002, кн.3-4, с.199-222; Котев, Н., Авр.Котева, “Международни реакции от навлизането на 40-та Съветска армия в Афганистан и ескалиране на международното напрежение в света през 80-те и 90-те години на ХХ в.” – в сп.”Исторически преглед”, С., 2003, кн.5-6, с.142-171; Котев Н., Авр. Котева, “Авиационните експонати, представени в експозицията на Националния исторически музей, в бойните действия в съветско-афганистанската война (1979-1989 г.)” – в сп. ”Известия на Националния исторически музей” – гр.София, том ХІV, 2004, с.321-334 и др.
11. Бабенко, В., “Дорога через Саланг” – в сп.”Вокруг света”, М., 1979, № 9, с.16,20;
12. Абаев, А.Ч., “Апрельская революция 1978 г. В Афганистане в освещении буржуазной историографии” – сб. Академия Наук Узбекской ССР. Институт Востоковедения им.Абу Райхана Беруни. “Фальсификаторы истории (критика буржуазной историографии Средней Азии и стран зарубежного Востока)”, Ташкент, 1985, с.82.
13. “Дипломатический словарь” (под главната редакция на А.А.Громико, А.Г.Ковальов, П.П.Севостянов и С.Л.Тихвинский), том 3-и, Москва, 1986, с.106.
14. “История внешней политики СССР. 1917-1980”, в двух томах, (под редакцията на А.А.Громико и Б.Н.Пономарева), том 2-рой (1945-1980 гг.), М., 1981, с.646
15. Misra, K.P, op.cit., p.5.
16. Сарианиди, В., “Золото бактрийских царей” – “На суше и на море. Повести, рассказы, очерки, статьи”, М., 1981, с.280-291.
17. Пак там, с.18.
18. Корнилов, Ю., “Афганистан: революция продолжается” – в сп. “Знамя”, М., № 5, 1982, с.226.
19. Давидович, Е.А., “Корпус золотых и серебряных монет Шейбанидов. ХVI век”, М., 1992, с.100-115.
20. Андреев, Н., “Обыкновенный рашизм СА. Заметки на полях милитаристкого сочинения” – в сп.”Огонёк”, № 8 (3265), М., 17-24 февраля 1990 г., с.8.
21. http://4253.61. spylog. com/cnt?f=3&p=1&rn=0.3332800623712096 (Главная страница. Война в Афгане 1979-1989). Общие сведения)
22. Пак там.
23. “Afghanistan today” (под редакцията на д-р Хайдар Масуд и Андрей Н.Сахаров), Кабул-Моscow, 1981, p.28-29, 70 и др; За съжаление, в това реномирано издание на “Planeta Publishers” (Moscow) – “Beikhaki Publishers” (Kabul), на стр. 213 е допусната една малка, но много досадна грешка – вместо “comrade Babrak Karmal” e отпечатено “соmbrade Babrak Karmal”
24. “Дипломатический словарь” (под редакцията на А.А.Громыко, А.Г. Ковалёв, П.П.Севостьянов и С.Л.Тихвинский), в три тома, М., 1986, том 3-и, с.106.
25. “Afghanistan today“ (под редакцията на д-р Хайдар Масуд и Андрей Н. Сахаров), Kabul-Moscow, 1981, p.29, 199.
26. в в-к “Советская Белоруссия”, бр.41-42 (21038-21039), 10 февраля 2001 г.; Марковский, В., “Жаркое лето Афганистана”, М., 2000, с.68; Ratnam, Perala (Former Ambassador), „Afghanistan’s uncertain future”, New Delhi, 1981, p.88.
27. Ratnam, P., op.cit., p.88.
28. ‘”Khomeini supporters storm Afghan embassy” – “Kabul Times”, 24 March 1979; “Аfghan consulate in Mashhd attacked: strong protest lodged“ – “Kabul Times”, 25 March 1879; Shrivastava, B.K., “The United States and recent developments in Afghanistan” – в: Misra, K.P., “Afghanistan in Crisis”, New Delhi, 1981, p.54.
29 Kabul Times, 18 March 1979.
30. Ratnam, P., ор. cit., p.21.
31. “Amin receives Soviet army general” – “Kabul Times”, 7 April 1979; „Soviet General visits 4th, 15th armoured divisions” – “Kabul Times”, 9 April 1979, p.1.
32. Акимбеков, С.М., “Aфганский узел и проблемы безопасности Центральной Азии” в: http://www.continent.kz/library//KN-2/2-1_6 html
33. Никитенко, Евг. “Афганистан: от войны 80-х до прогноза новых войн”, М., 2004, с.37.
34. Shrivastava, B.K., “The United States and recent developments in Afghanistan” – в: Misra, K.P., “Afghanistan in Crisis”, New Delhi, 1981, p.54. Никитенко, Евг., пос. съч. с.37.
35. Болтунов, М.Е., “Альфа не хотела убивать”, Санкт-Петербург, 1995, с.71-72; Петров, М.Н., “Механизмы государственных переворотов. Историко-теоретическое исследование. (Под общей редакцией А.Е.Тараса)”, Москва-Минск, 2005, с.126.
36. Спецподразделение КГБ СССР “ЗЕНИТ”. Афганистан, 1979 год – в: Воронов, В., “Осназ – войска особого назначения”, М., 2004, с.94-97.
37. “Amin congretulates Brezhnev, Kosygin on 62nd year of October Revolution” – “Kabul Times”, 7 November 1979, p.1; “Great October Revolution marked all over DRA” – “Kabul Times”, 8 November, 1979, p.1; “DRA-USSR relations misinterpreted” – “Kabul Times”, 20 December 1979 и др.
38. Колпакиди, А., Прохоров, Д., “Империя ГРУ. Очерки истории российской военной разведки”, книга вторая, М., 2001, с.147; Генерал-майор КОЛЕСНИК В.В. “Операция по захвату дворца казалась немыслимой” – в: Воронов, В., “ОСНАЗ – войска особого назначения”, М., 2004, с.124-125.
39. Генерал-майор КОЛЕСНИК В.В. “Операция по захвату дворца казалась немыслимой” – в: Воронов, В., “ОСНАЗ – войска особого назначения”, М., 2004, с.124-125.
40. Спецподразделение КГБ СССР “ЗЕНИТ”. Афганистан, 1979 год – в: Воронов, В., “Осназ – войска особого назначения”, М., 2004, с.87.
41. Петров, М.Н., пос. съч., с.126.
42. Котев, Н., Котева, Авр., “Някои въпроси от историята на съветско-афганската война (1979-1989 година)” – в сп.”Исторически преглед”, С., 2002, С., с.126-149.
43. Дроздов, Юр., Фартышев, В., “Юрий Андропов и Владимир Путин. На пути к возрождению”, М., 2001, с. 30.
44. Шербашин, Л.В., “Рука Москвы: Записки начальника советской разведки”, М., 1992, с.201. ”
45. Дроговоз, И.Г. “Танковый меч страны Советов”, Минск, 2004, с.223.
46. “Войска специального назначения (Энциклопедия военного искусства)” (под редакцията на Д.Н.Дудинский), Минск, 1998, с.254; Марковский, В., пос. съч., с.68.
47. Никитенко, Евг., пос.съч., с.65-68.
48. Мitrokhin, V., op.cit., p.100-101.
49. Мitrokhin, V., op.cit., p.101; Дроговоз, И.Г. пос. съч., с.221.
50. Болтунов, М., пос. съч., с.139; Марковский, В., пос. cъч., с.68; Медведев, Р.А., “Под контролем народа”. Ввод советских войск в Афганистан диктовался геополитическими реалиями” – в сп.”Военноисторический журнал”, М., № 2, 1999, с.71
51. “Малая война. (Организация и тактика боевых действий малых подразделений): хрестоматия” (сост. А.Е.Тарас), Минск, 2000, с.350.
52. Петров, М.Н., пос. съч., с.124.
53. Пак там, с.124, 132-133.
54. Никитенко, Е.Г., “Записки командарма Тухаринова” – сп.”Военноисторический журнал”, М., 1999, № 6 (ноябрь-декабрь), с.26.
55. Громов, Б.В, пос.съч., с. 137.
56. Sen Gupta, B., op,cit., p.253.
57. Sen Gupta, B., op.cit., p.254.
58. Ratnam, P., ор. cit., p.64.
59. Holsteen (William J.) “Russians in Afghanistan meet bloody resistance” – “Emirates News” (Abu Dhabi), 15th January 1980, p.6; Goldsmith (Michael) “Afghan fighters wait for the snow to melt” – “Emirates News”, 12th February 1980, p.6; Eliason (Marcus) “Spring comes, snow melts and Afghans give battle”, part I – “Emirates News”, 20nd February 1980, p.6; Eliason (Marcus). “Wait even this boy of 10 wil be out fighting”, part II – “Emirates News”, 21st February 1980, p.6; Ampion (Thierry). “Happy is he who died for his country” – “Emirates news”, 28th February 1980, p.6; Goldsmith (Michael) “Afghan fighters prefer their own guns” – “Emirates News”, 16th March 1980, p.6
60. “Arms seized from terrorists: shown to local, foreign newsmen” – “Kabul New Times”, 5th March 1980; “Arms, ammunitions to rebel seized” – “Kabul New Times”, 9th March 1980.
61. Ratnam, P.,op.cit., p.46.
62. Дроздов, Юр., Фартышев, В., с.53.
63. Королев, В., “Секреты” секретных служб. Исповедь бывшего контрразведчика” – в сп.”Огонёк”, № 43 (3301), 20-27 октября 1990 г., с.29-30.
64. Борисенко, В., Морозов, Иг., “Универсальные солдаты КГБ”, Москва, 2005.
65 Misra, K.P. , op.cit., p.104.
66. Гласовете, които са били подадени против резолюцията са тези на Афганистан, Ангола, България, Белоруската ССР, Куба, Чехословакия, Демократична република Йемен, Етиопия, ГДР, Гренада, Унгария, Лаос, Монголия, Мозамбик, Полша, Украинската ССР, СССР и Виетнам. Въздържалите се гласове са на Алжир, Бенин, Бурунди, Конго, Кипър, Екваториална Гвинея, Финландия, Гвинея, Гвинея-Бисау, Индия, Мадаскар, Мали, Никарагуа, Сан Томе и Принсипи, Сирия, Уганда, Йемен и Замбия. Виж: Misra, K.P. op.cit., p.106-107.
67. Павлов, И., “Америка тревожних лет. Документальные очерки внутренней жизни и внешней политики США в 70-80 годы”, М., 1984, с.137-138.
68. Ratnam, P. op.cit., p.50.
69. Бодански, Й., пос. съч., с.51; “Morning Star”, London, May 16, 1980.
70. Misra, K.P. op.cit., p.63.
71. Sen Gupta, B., op.cit., p.42-43.
72. Алганов, Н., “Пакистан в начале 80-х годов” – в сп.”Новая и новейшая история”, М., 1983, № 5, с.164. “Morning Star”, London, May 16, 1980. “Morning Star”, London, May 17, 1980.
73. “Работническо дело”, C., бр.55, 24 февруари 1981 г.
74. Костиков, В., “Время оттаявших слов” – в сп.”Огонёк”, М., № 22 (3227), 27 мая – 3 июня 1989, с. 6.
75. Алганов, Н., пос. съч., с.165.
76. Демкин, С.И., “Великие тайны спецслужб ХХ века”, М., 2002, с.395-396.
77. Sen Gupta, B., op.cit., p.6.
78. Белоус, В.С., “Противоракетная оборона и оружие ХХI”, М., 2002, с.52
79. в в-к “Работническо дело”, C., бр. 67 от 7 март 1988 г.
80 “Аfghanistan today” (под редакцията на Хайдар Масуд и Андрей Н.Сахаров), Кabul-Moscow, 1981, p. 206-222.
81. “Дипломатический словарь” (под редакцията на А.А.Громыко, А.Г.Ковалев, П.П.Севостьянов и С.Л.Тихвинский), в три тома, М., 1986, т.3-и, с.104.
82. Никитенко, Евг. “Афганистан: от войны 80-х до прогноза новых войн”, М., 2004, с.71-72.
83. Марковский, В., пос.съч., с.69,70.
84 Пак там, с.90.
85. Ratnam, Per. Op.cit., p.46
86. Абаев, А.Ч., пос. съч., с.7
87. Волковский, Н.Л., “История информационных войн”, в 2 ч., часть 2-ая, Санкт-Петербург, 2003, с.619-620.
88.http://ad.text.tbn.ru/bb.cgi?cmd=go&pubid=2838781&pg=1&vbn=350&num=3&w=468&h=15&nocache=632. – Советско-афганская война.
89 Никитенко, Евг., пос. съч., с.90-91.
90. Котев, Н.Г., Котева, Авр., “Военнополитически проблеми на десетгодишната съветско-афганистанска война” – в сп.”Международни отношения”, С., 2002, № 1, с.106-109; През 1987 г. Численността на 40-а армия вече намалява на 120 хиляди военнослужещи. – Виж: Громов, Б.В., пос.съч., с. 252.
91. Никитенко, Евг., пос.съч., с.291-292
92. Харботл, Т., “Битвы мировой истории. Словарь” (преработено и допълнено от Джордж Брюс), М., 1993, с.47-48
93. “Афганцы”. Рассказывают бывшие воины” – в сп. “Знамя”, М., книга седьмая, июль 1988, с.201.
94 Колпакиди, А., Прохоров, Д., пос. съч., с.147.
95. Пак там, с.147.
96 Громов, Б.В., пос. съч., с.133. Никитенко, Евг., пос.съч., с.123.
97. “История войн и конфликтов”, в два тома, т.2-и (съставител И.В.Резько), Минск, 1997, с.142; “Россия и СССР в войнах ХХ века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование” ( Под общата редакция на кандидата на военните науки, професора от АВН, генерал-полковник Г.Ф.Кривошеев), М., 2001, с.535
98. Миллер, Д., “Коммандос: Формирование, подготовка, выдающиеся операции спецподразделений”, Минск, 1999, с.361. Громов, Б.В., пос. съч., с. 99. Никитенко, Евг., пос.съч., с.291-292.
99. Пак там.
100. Бедретинов, Иль., “Штурмовик ОКБ П.О.Сухого Су-25”, М., 1994., с.35.
101. Никитенко, Е.Г., “Записки командарма Тухаринова” – сп.”Военноисторический журнал”, М., 1999, № 6 (ноябрь-декабрь)., с.35.
102. Громов, Б.В., пос. съч., с.138-141.
103. Марковский, В., пос. съч., с.90.
104. Никитенко, Евг., пос. съч., с.147.
105. Пак там.
106. Бедретинов, Иль., пос. съч. с. 137, 141, 163, 166
107. Марковский, В., пос. съч., с.38,40.
109. Хозин, Г., “Великое противостояние в космосе (СССР-США). Свидетельства очевидца”, М., 2001, с.380.
110 Ratnam, P., оp. cit., p.73.
111. Ratnam, P.op.cit.., p.72-73; Dupree, L., “Inside Afghanistan; yesterday and today: A strategic ppraisal” – в: “Strategic studies”, № 2(3), Spring, 1979, p.64-83; Dupree, L., “Afghanistan under the Khalq” – “Problems of Communism”, Washington, D.C., vol.28, July-August 1979; Dupree, L., “The ascent of Babrak Karmal” – “part I-II, – в: “Indian Express, 14th-15th January 1980, p.6 и др.
112.Shrivastava, B.K., “The United States and recent developments in Afghanistan” – в: Misra, K.P., “Afghanistan in Crisis”, New Delhi, 1981, p.64.
113. Никитенко, Евг. “Афганистан: от войны 80-х до прогноза новых войн”, М., 2004, с.291-292, с.119. Котев, Н., “От афганистанското гнездо на осите към съвременния тероризъм (някои военнотехнически аспекти)” – “Международна политика”, Издание на Правно-историческия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски”, есен 2004, бр.1, с.54-55;
114. “Опыт засадных действий. Афганская война 1979-1989. (Перевод с англ. языка Эдуарда Гафарова), 2001 – в: http://www.artofwar.ru/ambush/afg_ambush 1.html.

Creative Commons License
Аfghanistan 1978-1981: From the Revolution to the Invasion by Nickolay Georgiev Kotev is licensed under a Creative Commons Attribution-NoDerivs 3.0 Unported License.
Based on a work at kotev25.wordpress.com.
Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0002

IMG_0003

IMG

IMG_0001

IMG_0002

IMG

IMG_0002

IMG_0001

IMG_0002

IMG_0001

IMG

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG

IMG_0002

4 responses to “– FROM THE REVOLUTION TO THE INVASION: AFGHANISTAN 1978-1981

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s