– UNIQUE ACHIEVEMENT OF THE RUSSIAN HISTORICAL AND MILITARY-HISTORICAL SCIENCE (Part I)

Nickolay G. Kotev, Anastassija D. Tasheva. – Unique Achievement of the Russian Historical and Military-Historical Science (Part I) – in journal “Istoricheski pregled” (“Historical Review”),Sofia, 2005, № 3-4, p.271-278.

УНИКАЛНО ПОСТИЖЕНИЕ НА РУСКАТА ИСТОРИЧЕСКА И ВОЕННОИСТОРИЧЕСКА НАУКА (Част І)

Николай Георгиев Котев, Анастасия Ташева

Съветската и руската историческа и военноисторическа наука винаги е била известна в научните кръгове със своята обективност и сила на анализ. В последните години, т.е. в периода между края на ХХ и началото на ХХІ век, тя се заема с трудната, но и благодарна задача да публикува редица научни военноисторически изследвания, които днес по ред причини са добре позабравени или, са нови изследвания на различни политически, дипломатически, военни, икономически и информационни проблеми.

Поредицата, която е създадена през 1998 година, продължава и днес във времето, и е известна под скромното, но заангажиращото заглавие “Военноисторическа библиотека”. Тя се подготвя, отпечатва и разпространява от различни издателства от Москва – “Издательство АСТ”, “Транзиткнига”, “Издательство Астрель” Санкт Петербург – “Terra Fantastica”, “Издательство Полигон”, Минск – “Харвест”. Тиражите са също малки – те варират от 3000 до 10000 екземпляра, факт който говори, че поредицата е предназначена преди всичко за различни специалисти не само от независимите държави от ОНД, но и от другите държави, чиято научна общественост помни голямите и малко оценявани днес, достижения на съветската наука и култура. Някои от заглавията се състоят от по няколко тома. Поради обемността, авторът на рецензията се спира върху първите 30 заглавия, които представляват (и ще представляват за в бъдеще!) несъмнен интерес за българската историческа наука.

Представените по-долу томове, обхващат грубо казано историческия период в развитието на човечеството, от гражданската война в САЩ до наши дни.

В поредицата, германската история се състои от следните заглавия:

Франц Галдер е представен с част от неговия “Военен дневник. 1939-1940 г.”.1 Това е уникален по своята ценност извор на информация на “мозъчния център” на Вермахта, който все още остава ненадмитат по своята същност източник за вземането и изпълненията на решенията във въоръжените сили на нацистка Германия. Записите в дневника обхващат периода от 14 август 1939 г. до 30 юни 1940 г. Както е посочено в анотацията на книгата, неговият фактологически материал, позволява по-добре да се разбере историята, характера, причините и следствията на много от събитията на Втората световна война, а така също “те да бъдат изчистени от хлъзгавите трактовки и преките искажения, предприети в угодата на различни идеологически цели”.

Книгата на Франц Меринг “История на войните и на военното изкуство”2 е едно много сериозно и задълбочено изследване на различни проблеми от военната история, при това анализът започва от гръко-персийските войни и походите на Александър Македонски и завършва със знаменитите “сто дена” на Наполеон Бонапарт. Интересът се увеличава от факта, че анализът на отделните проблеми, който е направен от автора, е извършен от позицията на Прусия и на нейните национални интереси.

Военноисторическото и военнотеоретично изследване на германските генерали и генерал-фелдмаршали Курт фон Типелскирх, Алберт Кеселринг, Хайнц Гудериан “Равносметката на Втората световна война. Изводите на победените”3 е добре известно изследване в света, направено по поръчка на различни военноисторически служби от САЩ и Великобритания след края на Втората световна война. За нейните достоинства няма да говорим – просто ще отбележим, че тя дава сравнително правдива оценка за развитието и за разгрома на въоръжените сили на нацистка Германия и на нейните съюзници от хитлеро-фашистката ос. Втората световна война е анализирана от различни ъгли, при което все пак не може да се прикрие решаващия принос на СССР в унищожаването на хитлеро-фашизма в Европа.

Карл Дьониц, който е бил грос-адмирал, създател и ръководител на подводния флот на Третия райх е представен с изследването си “Германските подводни лодки: 1939-1945 г.” 4 Тя е написана върхо огромен фактологичен материал, като при това са използвани редица интересни факти от “Журнала на бойните действия на щаба на подводните сили”. В него се проследява създаването и развитието на германския подводен флот след края на Първата свтовна война, операциите срещу западните съюзници и срещу СССР на различните океански театри на бойните действия, включително в Атлантика и в Северния ледовит океан. Специално място е отделено и на операциите, провеждани след началото на битката за Нормандия. Книгата е съпроводена и с няколко приложения, даващи интересни сведения от периода преди започването на Втората световна война на 1 септември 1939 г., както и след това.

Книгата на германския щабен офицер и участник във Втората световна война Ейке Миделдорф “Руската кампания: тактика и въоръжение”5 е едно много силно изследване за мястото и ролята на танковите войски в операциите на съветско-германския фронт. Книгата изобилства с редица примери на използването на танковите подразделения, като едновременно с това се прави и анализ на операцията “Цитадел” (битката при Курската дъга). В изследването на бившия германски офицер са посочени силните и слабите страни и на двете противостоящи си въоръжени сили. Много силен момент в изследването на бившия германски офицер-танкист е обосновката на редица примери с положенията на германския устав на танковите подразделения.

Британската история е представена със следните заглавия:

Книгата на Уйлям Макензи “Секретната история на УСО: Управлението на специалните операции през 1940-1945 г.”6 е подготвена така да се каже по горещи следи, още през 1946 г. Близо 1000-страничното изследване на британския историк няма аналози в световен мащаб, поради обширността на анализираните проблеми и по извършените обобщения на дейността на тази военновременна секретна служба на Великобритания. За да се подчертае доколко вярно е тази мисъл, може да се спомене следният извод от анотацията на книгата: “На основата на архивни данни, книгата е била написана толкова пълно и достоверно, че върху нея до скоро стоял грифът “Секретно”.

В поредицата “Военно-историческая библиотека”, британският военен историк Кенет Макси представя книгата си “Нахлуване, което го е нямало”.7 Това е едно действително талантливо написано научно изследване с елементи на футуристични виждания и с редица посочени авторови алтернативни решения на варианта, какво щеше да стане ако операцията “Морски лъв” (инвазията във Великобритания) беше извършена от Адолф Хитлер и неговия Имперски генерален щаб.

Двамата известни автори Р.Ф.Толивер, Т.Дж. Констебл са представени с биографичната си книга “Най-добрият ас на Втората световна” 8 спираща се върху съдбата на германския ас и летец-изтребител Ерих Хартман. За илюстрация могат да послужат следните немногословни думи – “тази книга я критикуваха. Тази книга я анатемосваха, дори без да бъде прочетена. Прекалено невероятни бяха цифрите, които се привеждаха в нея”. Книгата е съпроводена с многобройни документални приложения.

 

Сборникът “Лоуренс Арабски”9, в което влиза автобиографичното изследване на Томас Едуард Лоуренс, както и това на световноизвестния британски военен историк и теоретик Безил Лидел Харт представя дейността на британския разузнавач, некоронован крал на Арабия, талантлив учен по проблемите на Изтока и теоретик и практик на партизанската война в условията на пустинята, полковник Томас Едуард Лоуренс. Събитията засягат не само периода от Първата световна война, но и дават много информация за съдбата му до неговата мистериозна смърт през 1935 г.

 Научното изследване на Стивън Уенуърд Роскил “Флагът на Свети Георгий. Английският флот по време на Втората световна война”10 е направено по поръчка на Военноморската кадемия на САЩ в Анаполис. Книгата доста умело и доста ясно показва различните операции на британския флот, съвместните му действия с другите съюзнически флотове при подготовката и провеждането на различни конвои и т.н. Показана е и решимостта на британското военноморско командване да наложи своя стил на водене на бойните действия, който за съжаление по ред причини и често пъти се проваля.

Руските автори са подготвили едни от най-интересните заглавия.

Сред тях се отличава преди всичко монументалното изследване “Париж, 1914. Темповете на операциите”11 на руския и съветски военен теоретик и историк Михаил Галактионов, който се спира върху различни проблеми от военната история и теория, обхващащи подготовката и началото на Първата световна война. Това изследване се смята за “еталон на военноисторическо изследване” в нашето съвремие. То органично се преплита с изследването на излязлата по-рано и посочена по-долу книга на Барбара Такман “Първият блицкриг. Август 1914”. Книгата на Михаил Галактионов (между другото, той е един от авторите на отпечатаната през ХХ век биография на Й.В.Сталин) e написана въз основа на изключително богат материал и съпроводен с редица грижливо подготвени карти и многобройни приложения, допълващи или изясняващи различни моменти, проблеми и схващания от периода на първите месеци на Световната война от 1914 г.

Интересът към овладяването на различни стратегически опорни пунктове, както и към изясняването на въпроса за техните положителни и отрицателни страни е книгата “История на крепостите” на друг виден военен историк и специалист-фортификатор Виктор В.Яковлев 12. В нея е разгледана подробно идеята за строителството на дълговременни отбранителни сухопътни съоръжения, започвайки от средните векове и завършвайки приблизително до първите десетилетия на ХХ век. Дадени са много удачни и впечатляващи примери за строителството и използването на крепостите като отбранителни съоръжения на застрашените направления и в различните театри на бойните действия. Успешно е анализиран също така и въпросът за дълговременната обсада и отбрана на сухопътните крепости в този период.

Книгата на Сергей Я. Лавренов и Игор М. Попов “Катастрофата на ІІІ Райх”13 обхваща един сложен и интересен период от финалните месеци на Втората световна война в Европа или по-точно казано – подготовката и провеждането на Берлинската операция от 1945 г. В нея се анализират взаимоотношенията на съветското военнополитическо ръководство със съюзниците, изследва се възможността столицата на ІІІ-я Райх – Берлин, да бъде овладяна от американските войски още през март 1945 г., хвърля се нова светлина върху съдбата на германските военнопленници и др. Тя е написана на базата на многоброен фактологичен материал – такъв като директивите на Йосиф В. Сталин, заповедите на маршал Георги К. Жуков, Дневниците на Гьобелс, писмата на Адолф Хитлер и много други документални свидетелства.

Не по-малко интересно е и едно друго изследване на Сергей Я. Лавренов и Игор М. Попов, носещо заглавието “Советският союз в локалните войни и конфликти”.14 Книгата е отлично ръководство обясняващо проблемите и развитието на възникналата след Втората световна война, т.нар. епоха на “студената война”. В нея се анализират на достъпен за широкия кръг читатели език, съветска външна политика, целяща в този период на развитие да запази от поражение “а там където е възможно и да разшири своята “странна”, не приличаща на нито една друга в световната летопис, “империя”. Изследването в логически план е разделено на две части – в първата се дава историята на кризите на “студената война”, а във втората – теорията на “студената война”. То е съпроводено и с редица документални приложения, обхващащи периода от 1948 г. до октомври 1968 г.

Научното изследване на Виталий Доценко “Флотовете в локалните конфликти от втората половина на ХХ век”.15 се спира върху историята и развитието на едни от най-мощните в годините на “студената война” средства за оказване на военно-политически натиск в света – т.е. на флотове в света и в частност този на СССР. На базата на огромен фактологически материал са анализирани локалните войни от втората половина на ХХ век – такива като войните в Корея, Виетнам, Фолклендските острови, Персийския залив, като при това за първи път е използвана за обяснението на различни въпроси на “малкоизвестна, а на често пъти и недостъпна на широкия читател информация за участието на ВМС от различните държави в бойните действия”.

Написаната от бившия полковник от КГБ Феликс Саусверд книга “Турове и пешки. Страници от борбата между германските и съветските спецслужби”.16 в рядко срещания за историческата наука жанр на документална повест, разкрива методите и приьомите на работа на германските и съветските специални служби в годините на Втората световна война. Авторът на книгата детайлно анализира “технологията” на контраразузнавателната дейност на германския СД, Абвер и Гестапо при вербуването, подготовката и изпращането на провокатори в нелегалните антифашистки организации и по-специално в тези на латвийската Съпротива и партизански отряди.

Книгата на Александър Болних “Морските битки на Първата световна: Трагедията на грешките”.17 е така нареченият “пореден” том от историята на морските битки по време на Първата световна война, посветен на проведените операции в Средиземноморския, Черноморския и Балтийския театър на военните действия. Книгата е снабдена с голям справочен апарат, многобройни географски карти на акваториите, в които се водели сраженията и ще се превърне в истински подарък за всички любители на военната история.

Руските автори Юрий Ф. Каторин, Николай Л. Молковский и Виталий В.Тарнавский представят едно много добро изследване под заглавието “Уникална и парадоксална военна техника”.18 В него читателят може да намери много примери и сведения за най-невероятните виждания на военно-техническата мисъл – такива като летящи танкове, летящи шейни, бронирани мотоциклети, кривостволно оръжие, подводни самолети, крупнокалибрени оръдия и много др. Особено интересна е главата от книгата, която се спира върху вижданията за безкръвните войни и използването в тях на несмъртоносни оръжия – такива като акустически системи, биологичните, химическите, електромагнитните, оптическите и информационните несмъртоносни системи на оръжие.

Изследването на Игор Дроговоз “Танковият меч на страната на Съветите”19 е едно наистина уникално по-своя характер явление, анализиращо историята на доскоро най-мощните в света танкови войски – тези на СССР, които по своята численост имали повече танкове, от танкове на всички държави взети заедно. На базата на доскоро секретен материал, талантливият автор успява да разкрие еволюцията и възможностите на този род войски. Умело съчетавайки фактологичния материал с военната теория, той показва на широкия кръг читатели възможностите и мястото на танковите войски, предназначени за удара в направлението на Ла-Манша. Изследвани са редица военнополитически сблъсъци в Европа и в Азия, в които участвували и съветските танкови войски – такива като операция “Вихър”, Берлинската криза, операция “Анадър”, операция “Дунай” и др.

Книгата на Игор Дроговоз “Въздушният щит на страната на Съветите”20 е логическо продължение на предишното негово изследване за танковите войски. Книгата представлява истинската, а не парадната версия на историята на еволюцията и развитието на най-многобройната авиация в света. В нея са разкрити направленията и особеностите на създаването на съветската авиация през 46-те следвоенни години, преминала трудния път от използването на шперплатовите самолети до използването на самолетите от четвърто поколение. Дадени са редица примери за водените сражения в небето на Корея, Египет и Афганистан. Изследването е направено върху многоброен фактологически материал, имащ по-рано гриф “съвършенно секретно”, а така също и върху свиделствата на десетки очевидци на описваните в книгата събития.

Книгата на Сергей Л.Рогоза и Николай Б.Ачкасов “Засекретените войни от 1950-2000 г.”21 е едно рядко добро изследване на много военнополитически сблъсъци, в които човечеството бе поставяно на границата на Третата световна война. Тук е уместно да се отбележи, че до скоро съществувала негласната забрана върху систематизирането и изучаването на опита на съветските войски, взели участие в различни военнополитически кампании, проведени след 1945 г. – такива като войната в Корея, арабо-израелските войни, войната във Виетнам, в Афганистан, Грузинско-абхазката война, двете чеченски кампании и др. На базата на различни уникални свидетелства и многобройни разсекетени документи, са изследвани и посочени положителните и отрицателните страни на съветската военнополитическа стратегия след Втората световна война.

Италианската история е представена от следното заглавие:

Книгата на известния италиански военен теоретик и историк Марк Антонио Брагадин “Битката за Средиземно море. Възгледът на победените”.22 обхваща периода на подготовката и навлизането на Италия във Втората световна война, като при това анализът на обстановката и италианския флот не завършват с капитулацията на Италия през 1943 г., а логично продължават до края на Втората световна война в Европа през май 1945 г. Изследването е извършено върху аналази на редица неизвестни за историческата наука документи, в които се проследяват съдбата на съвместните итало-германски операции, а в последствие и на битките които италианските ВМС водят срещу Германия.

Японската история е представена от следното заглавие:

Съвместното японско-американски труд на Дзиро Хорикоши, Масатаки Окумия, Мартин Кайдин “Зеро!” Японската авиация във Втората световна война”.23 е едно интересно явление в световната военноисторическа наука, чийто анализ е направен по така наречените горещи следи на събитията. За уникалността на книгата говорят и следните изречения: “Пълната история на грандиозната тихоокеанска война още не е написана. Едни и същи събития изглеждат по-съвършенно различен начин, когато за тях разказват бившите противници. “Зеро!” – това е японската история, разказана от японците. В това се състои нейната ценност.

Американските историци се спират върху историята на САЩ и някои други проблеми със следните заглавия:

Авторът на книгата “Войната в Тихия океан. Самолетоносачите в бой”.24 познава войната не на думи. Вице-адмирал Фредерик Шерман като командир на самолетоносача “Лесингтън”, а по-късно и като командир на самолетоносача “Ентърпрайз” преминава ада на най-големите сражения в акваторията на Тихия океан, като в боевете за Гилбертовите и Маршаловите острови взима участие лично той. На достъпен за читателя език са проследени подготовката и провеждането на всички военноморски операции, започвайки от печалното за американските ВМС сражение при Пърл-Харбър през декември 1941 г. и завършвайки с официалната капитулация на Токио през септември 1945 г. Към текста са дадени и три приложения – озаглавени “Теоремата на стратегията”, “Хронологичен показалец. Статистика” и “Бойните кораби и самолети на воюващите страни”.

Джордан Воуз с книгата си “Подводният ас. Историята на Волфганг Лют”.25 се спира върху съдбата на втория в списъка на подводните асове на нацистка Германия, Волфган Лют. Той е бил един от малкото асове от флотата на грос-адмирал Дьониц, който доживял до края на войната, която завършва с 47 потопени кораба, повечето от които са торпилирани в акваторията на Южния Атлантик и Индийски океан. Но съдбата изиграва с него лоша шега – той загива от случаен куршум на часовой, една седмица след капитулацията на Германия. Книгата представлява несъмнен интерес за специалистите по военноморска история.

Близо 500-страничното научно изследване на Барбара Такман “Първият блицкриг. Август 1914”26 най-кратко казано дава максимално пълния отговор на въпроса как и защо е започнала Първата световна война. В книгата са анализирани първите настъпателни операция на Централните сили срещу войските на Антантата, като навсякъде за по-лесно и по-пълно обяснение са приложени и многобройни картни листове.

Кирил Мал с неговата “Гражданската война в САЩ от 1861-1865. Развитие на военното изкуство и на военната техника”27 е едно отрадно явление в историята на световната американистика. Написано с жив и аналитичен език, изследването отговаря на много въпроси от историята на трудния път на американското общество в извоюването на свободата и обединяването на държавата и закрепването на конституционните права на гражданина на САЩ.

Френската история е представена от следното заглавие:

Книгата на генерал Шарл дьо Гол “Военни мемуари. Призивът от 1940-1942 г.”28 обхваща част от неговите спомени за трудната ориентация на френското общество, интелигенция и въоръжените сили по пътя на извоюването на свободата и демокрацията. Мемоарите дават възможност на читателя да погледне върху този период от френската история чрез перото на основателя на движението за “Свободна франция”, той и ръководител на френската Съпротива върху самоотвержената борба на Франция срещу хитлеро-фашистката окупация.

Проблемите на информационната война са описани в две много интересни книги. Това са изданията на: Николай Л.Волковский “Историята на информационните войни”29 и на журналиста от Би Би Си и Си Би еС, Ерик Дуршмид, като последната е озаглавена “Победи, които би могло да ги няма”.30

Първата книга, която се състои от две части е сериозен опит да се анализира еволюцията на т.нар информационни войни от древността до наши дни. Авторът е анализирал действително огромен материал, което му е помогнало да очертае приблизителните граници на дела на информационните войни в сферата на войните като явление. Анализиран е опитът на редица пропагандни служби, а за улеснение на читателя е даден също така и кратък речник-тезаурус на термините, които се използвали в миналото или се използват в днешно време.

Втората книга е един сериозен опит от дълбок психологически смисъл да се анализират войните като все още малко проучено явление. За стойността на книгата говорят и следните мисли: “Историята, по-специално военната история, постоянно и навсякъде се присмива над всички обективни фактори и закони. Авторът на тази книга, военният кореспондент на Би-би-си и Си-би-ес е събрал цяла колекция от “победи, които би могло да ги няма”. Та все пак слепият случай или глупостта са променяли историята?…”

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА:

1. Гальдер, Фр. “Военный дневник. 1939-1940”, Москва – Санкт-Петербург, 2002.

2. Меринг, Фр. “История войн и военного искусства”, Санкт-Петербург – Москва, 2000.

3. Типпельскирх, К., Кессельринг, А., Гудериан, Г. “Итоги Второй мировой войны. Выводы побежденных”, Санкт-Петербург – Москва, 1998.

4. Дениц, К. “Немецкие подводные лодки: 1939-1945 гг.”, Москва – Санкт-Петербург, 2000.

5. Миддельдорф, Э. “Русская кампания: тактика и вооружение”, Москва – Санкт-Петербург, 2000.

6. Маккензи, У. “Секретная история УСО: Управление специальных операций в 1940-1945 гг.”, Москва, 2004.

7. Макси, К. “Вторжение, которого не было”, Москва – Санкт-Петербург, 2001.

8. Толивер, Р.Ф., Констебль, Т.Дж. “Лучший ас Второй мировой”, Москва, 2000.

9. Лоуренс, Т.Э., Лиддел Гарт, Б. “Лоуренс Аравийский. Восстание в пустыне. Полковник Лоуренс”, Москва – Санкт-Петербург, 2002.

10. Роскилл, С.У. “Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне”, Москва, 2000.

11. Галактионов, М. “Париж, 1914. Темпы операций”, Москва – Санкт-Петербург, 2001.

12. Яковлев, В.В.,“История крепостей”, Москва – Санкт-Петербург, 2000.

13. Лавренов, С.Я., Попов, И.М. “Крах ІІІ Рейха”, Москва, 2000.

14. Лавренов, С.Я., Попов, И.М. “Советский союз в локальных войнах и конфликтах”, Москва, 2003.

15. Доценко, В. “Флоты в локальных конфликтах второй половины ХХ века”, Москва – Санкт-Петербург, 2001.

16. Саусверд, Ф. “Слоны и пешки. Страницы больбы германских и советских спецслужб”, Минск – Москва, 2000.

17. Больных, Ал. “Морские битвы Первой мировой: Трагедия ошибок”, Москва, 2000.

18. Каторин, Ю.Ф., Молковский, Н.Л., Виталий В.Тарнавский, В.В. “Уникальная и парадоксальная военная техника”, Москва – Санкт-Петербург, 2000.

19. Дроговоз, И. “Танковый меч страны Советов”, Минск, 2004.

20. Дроговоз, И. “Воздушный щит Страны Советов”, Минск, 2004.

21. Рогоза, С.Л., Ачкасов, Н.Б. “Засекреченные войны 1950-2000 гг.”, Москва-СанктПетербург, 2004.

22. Брагадин, М.А. “Битва за Средиземное море. Взгляд побежденных”, Москва, 2001.

23. Хорикоши, Дз., Окумия, М., Кайдин, М. “Зеро”. Японская авиация во Второй мировой войне”, Москва, 1999.

24. Шерман , Фр. “Война на Тихом океане. Авионосцы в бою”, Москва – Санкт-Петербург, 1999 .

25. Воуз, Дж. “Подводный ас. История Вольфганга Люта”, Москва, 2001.

26. Такман, Б. “Первый блицкриг. Август 1914”, Москва – Санкт-Петербург, 1999.

27. Маль, К. “Гражданская война в США 1861-1865. Развитие военного искусства и военной техники”, Минск – Москва, 2000.

28. Де Голль, Ш. “Военные мемуары. Призыв 1940-1942”, Москва, 2003.

29. Волковский, Н.Л. “История информационных войн”, часть 1-2, Санкт Петербург, 2003.

30. Дуршмид, Э. “Победы, которых могло не быть”, Москва-Санкт Петербург, 2000.

Printed in journal “Istoricheski pregled” (“Historical Review”),Sofia, 2005, № 3-4, p.271-278.