– THE UNITED NATIONS AND THE DIPLOMATIC INITIATIVES OF USSR IN THE REGION OF PERSIAN GULF (15 years from Kuwait crisis 1990-1991)

Nickolay G. Kotev, Anastassija D. Tasheva. – The United Nations and the diplomatic  initiatives of USSR in the region of Persian Gulf (15 years from Kuwait crisis 1990-1991)  – in journal “Mezhdunarodni otnoshenija” (“International Relations”), Sofia, 2005, № 6, p.79-94. 

         ИНИЦИАТИВИТЕ НА СССР В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ

         (15 ГОДИНИ ОТ КУВЕЙТСКАТА КРИЗА 1990-1991  Г.)
                  Николай Г.Котев, Анастасия Д. Ташева

      Направеният по-долу обзор на дипломатическите действия на ръководството на СССР съвпада реално с мандата на действието на министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе. Няколко часа след встъпването в длъжност на министър на външните работи на СССР на Александър Бесмертнъх на 16 януари 1991 г., започва военната част на операцията “Пустинна буря”. В периода на кризата в Близкия изток, ръководители на Съвета за безопасност последователно са били Великобритания, САЩ, Йемен и Куба. В преодоляването на кризата са използвани възможностите не само на ООН, но и на други организации – такива като Движението на неприсъединилите се, Лигата на арабските държави, Организацията на исламската конференция, Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа и др.

      Темата е направена като изследване на една от “дипломатическите зони” в определен хронологичен период. Естествено е, че те се различават от “военните зони”, където действуват други принципи и методи. Тук такива дипломатически термини като  “драматически призиви”, “пауза на добра воля”, “невидим пакет”, “обзори на хоризонти”  и др., имат много по-дълбоко и по-широко смислово значение, отколкото ако бъдат използвани  във военен смисъл на думата.

      Най-общо казано, разликата между дейността на съветската и американската дипломация се криела в нееднаквите подходи към иракско-кувейтския проблем. Съветската дипломация неуморно се стараела да реши чрез политически действия проблема, докато американската дипломация допускала и военно решаване на конфликта. От друга страна, по отношение на съветската дипломация много често в изследването на проблема се допускала тезата за  две линии на поведение – т.е. подкрепата на американската линия на действие или подкрепата на иракската линия на действие от  дипломацията на Великите сили и ООН. Тук като че ли остава на страна позицията на самото кувейтско ръководство в изгнание. Ето защо авторите се спират на такъв начин на поднасянето на информация, от който се вижда и линията на поведение в дипломатическите преговори на самата пострадала от агресията независима държава – Кувейт.

        За улеснение на читателя, в текста са направени и някои съкращения – такива като: СБ на ООН – т.е. на Съвета за Безопасност на ООН, МИД на СССР – т.е. Министерство на външните работи на СССР, БИР – т.е. на въпроса за Близкоизточното регулиране, УСБИСА на МИД –  т.е. на страните от Управлението  за Близкия изток и Северна Африка при МИД,  ВС на СССР – т.е. на Върховния съвет на СССР, СМИ – т.е. на средствата за масова информация, ЛАД – Лигата на арабските държави и др. Материалът не претендира за изчерпателност. Възможно е авторите да са пропуснали и други срещи, които имат за цел да изяснят позициите на държавите, намесени в конфликта. Тук е уместно да се напомни, че все пак е съществувала цензура, наложена поради сложността на конфликта.

      От направеният по-долу обзор могат да бъдат направени изводи по следните възлови моменти от съветските дипломатически инициативи по въпроса за иракската агресия срещу Кувейт:

–    Дипломатическото напрежение на дейността на представителите на съветското МИД по месеци – работни и официално-представителни срещи, дискусии и др., включително и динамиката на участието на съветските представители във вземането на решенията на СБ на ООН по кувейтската криза.

–     Развитие на събитията по  географски направления.

–     Работата в съветското МИД по  американското и иракското направления

–    Сблъсъкът  сред арабистите от съветското МИД, по въпроса “за” и “против” поддържането действията на президента на Ирак Садам Хюсеин.

–    Време на оформянето и изолирането на границите на конфликта –  в икономически, политически и друг профил. Макетирането на конфликта от “регион на Персийския залив” в “район на Персийския залив”. Превръщането на част силите на НАТО в Многонационални сили (МНС) – т.е. с участието на въоръжени сили от други арабски държави.

      Хронологичният обзор е направен по книгите на М.С.Горбачов, Е.М.Примаков, Ал.Белоногов, Ал.Черняев, Л.Млечин,  статии от съветската СМИ и др.1 Подробности за биографиите на по-голяма част от съветските дипломати могат също така да бъдат намерени в двете статии на Николай Г.Котев, публикувани на страниците на сп.”Международни отношения” през 1994 г.2 Подробности за агресията на Ирак срещу Кувейт могат да бъдат намерени и в книгата на Майкъл Рамадан.3

             Бележки:

1 Горбачов, М.С. “Жизнь и реформы”, книга 1-2, М., М., 1995; Белоногов, Ал., “МИД. Кремль. Кувейтский кризис. Замминистра иностранных дел СССР рассказывает”, М., 2001; Черняев, Ан., “1991 год. Дневник помощника Президента СССР”, М., 1997; Примаков, Евг. “Годы в большой политике”, М., 1999; Млечин, Л. “Евгений Примаков. История одной карьеры”, М., 1999 и др.

2. Котев, Н.Г. “Кой кой е в Министерството на външните работи на Руската федерация (1 част) – в сп.”Международни отношения”, С., 1994, кн.3, с.113 –   ; Котев, Н.Г. “Кой кой е в Министерството на външните работи на Руската федерация (посолства и дипломатически мисии), (2 част) – в сп.”Международни отношения”, С., 1994, кн.4, с.80-96.

3. Рамадан, М. “Тень Саддама Хусейна”, М., 2000.

               Дипломатическа хроника (август 1990 г.-януари 1991 г.)

1 срещу 2 август. Москва. Тук е получено съобщението, че 120-хилядна иракска групировка извършва мащабна военна агресия  на територията на Кувейт. За времето на окупацията, около 1/3 от населението на Кувейт напуска територията му. Само на територията на Саудитска Арабия се разполагат около 360 000 бежанци от Кувейт. Държавата е превърната в 19-а провинция на Ирак, а столицата е преименувана от Ел-Кувейт в Кадхима.

1 срещу 2 август. Иркутск. Поради завършилите вече практически преговори между държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе, след получаването на известието за агресията на Ирак, между ръководителите на външнополитическите ведомства на САЩ и СССР се състояло само едно кратко обсъждане от общ характер.

           Mинистърът на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе

2 август. Москва. В столицата на СССР,  с помощта на електронните СМИ е разпространено заявление на съветското правителство, чийто пълен текст е публикуван на следващия ден в централните съветски вестници. Между другото в него се казва: “В обстановката, която се създала във връзка с нахлуването на въоръжените сили на Ирак в Кувейт, в Съветския Съюз е прието решение да спрат доставките за Ирак на въоръжения и военна техника”.

2 август. Ню Йорк.  Първият заместник на постоянния представител на СССР в СБ на ООН В.В.Лозинский, – взема участие в дебатите и  в изготвянето на текста на резолюцията с номер 660. За текста на резолюцията гласуват общо 14 от 15-те члена на СБ на ООН (участие в тях не взема единствено представителя на Йемен, поради липса на инструкции). В заключителната част на резолюцията на СБ на ООН е посочено, че: 1) Се осъжда нахлуването на Ирак в Кувейт; 2) Настоява се Ирак незабавно и безусловно да изтегли своите сили на позициите, които те са заемали до 1 август 1990 г.; 3) Призовава се  Ирак и Кувейт незабавно да пристъпят към интензивни преговори за регулирането на техните разногласия и че поддържа всички усилия в това отношение и, особено усилията, които се предприемат от ЛАД; 4) Постановява при необходимост да се свика ново заседание за по-нататъшното разглеждане на стъпките по осигуряването на настоящата резолюция.

3 август. Москва. Тук е проведена кратка среща между държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и министърът на външните работи на СССР Едуард А. Шеварнадзе, по въпросите на иракската агресия. (срещата е известна като “Внуково-2”) Публикувано е съвместно съветско-американско заявление, в чието изготвяне вземат участие помощник министърът на външните работи на СССР, С.П.Тарасенко и американския специалист за Близкия изток, дипломата Денис Рос. В адрес на Багдад е било направено предупреждение, че “международното съобщество не може и няма да се смири с агресията или да и способствува”.

3 август. Москва. Среща на заместник министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов с посланика на Кувейт в СССР Дуейдж, по време на която последният е информиран за стъпките, които СССР предприема за прекратяването на иракската агресия, а така също и за дадено поръчение до съветските посланици да формират широко обществено мнение за въздействието върху Багдад в плана на незабавното изпълнение на резолюцията под номер 660 на СБ на ООН.

3 август. Москва. Среща на заместник-министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов с посланика на Ирак в СССР, Г.Д. Хюсейн. Последният е информиран за предстоящето пристигане на Джеймс Бейкър в Москва и за вероятността от съветско-американско заявление. Подчертана е позицията на СССР, която иска да насочи усилията на САЩ към решаването на кризата чрез невоенни мерки.

Заместник-министърът на външните работи на СССР Александър М. Белоногов

5 август. Москва. Второ послание на президента на СССР М.С.Горбачов до президента на Ирак, Садам Хюсеин. В него между другото се изтъквало, че макар и СССР да не е привърженик на прибързаните мерки, агресията на Ирак срещу Кувейт диктува оперативното приемане на съответните мерки, в това число в СБ на ООН, както това се изисквало от Устава на ООН.

6 август. Москва. От заместник министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов  е приет иракския посланик в СССР, Г.Д.Хюсеин, който е информиран за съветската позиция в СБ на ООН. По отношение на последната се подчертава, че на СБ на ООН е предложено да не се избързва с икономическите санкции по отношение на Ирак, за да може да бъде определена позицията на Ирак относно осъществяването на резолюцията под номер 660.

6 август. Москва. Втора среща на Александър М. Белоногов с посланика на Ирак в СССР, Г.Д.Хюсеин. Последният предава съобщението на Садам Хюсеин, в което се моли в Москва да бъде приет като личен представител членът на Съвета на революционното командване, заместника на премиер-министъра на Ирак  Саадун Хамади.

6 август. Москва. СБ на ООН с 13 гласа при два въздържали се (Йемен и Куба) приемат текста на резолюцията под номер 661. СССР не влиза в числото на съавторите, които подготвят текста на резолюцията, тъй като ръководството на СССР предпочитало да се върви по пътя на постепенното нарастване на обема на санкциите, отколкото да бъде прието  въвеждането на всеобемни икономически санкции. Но въвеждайки санкциите, СБ на ООН, заобиколила въпроса за принудителните мерки на реализацията им. По такъв начин СБ на ООН просто не искал да форсира събитията и да заплашва със сила, с надеждата че Багдад няма нарочно да нарушава санкциите.

7 август. Москва.  В съветският ежедневник “Известия” е публикувано интервю със заместник външният министър на СССР Александър М. Белоногов , в което се дават сведения за стъпките на ръководството на СССР във връзка с кризата в Персийския залив, както и за зондажите с иракското ръководство, като при това са споменати и доста нелицеприятни за Ирак факти. Вестникът информира също така и, че “Белоногов заявява, че за съжаление не може да се изключва по-нататъшното ескалиране на конфликта. Например встъпването на САЩ във военните действия. Това ще стане, по негово мнение, при два случая. Първият – ако с американските граждани в Кувейт се случи нещо трагично. И вторият – ако Ирак нахлуе в Саудитска Арабия… Вашингтон няма да се примири с агресията срещу своя най-надежден съюзник в Близкия Изток…”

7 август. Москва. Посланикът на САЩ в СССР Дж.Мътлок предава за Едуард А.Шеварнадзе устното послание на държавния секретар на САЩ, в което се съобщава, че по молбата на правителството на Саудитска Арабия, САЩ започват дислоцирането там на своите военновъздушни и сухопътни сили. Между другото в него се съобщавало: “Ние нямаме намерение да използваме тези сили за никакви други цели, освен за предотвратяването на иракската агресия. Вие можете да бъдете уверени, че нашите въоръжени сили ще бъдат използвани за защитата на Саудитска Арабия и, че ние няма да бъдем инициатори на каквито и да било военни действия. Ние както и по-рано сме уверени, че най-добрият път да се приключи с иракската агресия лежи през невоенните средства”. 

7 август. Москва. Между държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе да проведени два телефонни разговора по въпроса за новата военно-политическа позиция на САЩ.

Държавните секретари на САЩ Джеймс Бейкър и Уорън Кристофър

8 август. Москва. Във връзка с изпълнението на текста на резолюцията под номер 661 на СБ на ООН и във връзка с изтеглянето на съветските специалисти и техните семейства от територията на Ирак и Кувейт, е създадена с указ на Президента на СССР М.С.Горбачов, Работна междуведомствена група начело с заместник Председателя на Съвета на Министрите на СССР И.С.Белоусов. В неговия състав влизали на ниво министри всички заинтересувани  министерства и ведомства, като от страна на МИД в групата влизали заместник-министра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов и началника на Управлението за страните от Близкия изток и Северна Африка. В.В.Колотуша. Общо на територията на Ирак се намирали 7791 човека, като от тях 639 са жени и 274 деца.

9 август. Москва. Тук е подготвен и разпространен текстът на заявление на МИД на СССР в което се констатирало, че надеждите за бърза развръзка на кризата не се оправдали. Особеността на заявлението се състояло в това, че то било адресирано освен до Багдад, и до Вашингтон.

9 август. Ню Йорк. СБ на ООН, се събира по молбата на Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия и единодушно приема текста на резолюцията под номер 662. СБ на ООН призовал всички държави и международни организации “да не признават тази анексия и да се въздържат от всякакви действия или от контакти, които биха могли да бъдат изтълкувани като косвено признаване на анексията”. СБ на ООН настоял правителството на “Ирак да се откаже от своите действия, насочени към анексията на Кувейт”.

9 август. Москва. Във връзка със започналия двудневен самит в Кайро (9-10 август) на Лигата на арабските държави, президентът на СССР М.С.Горбачов изпраща послание до президента на Египет Хосни Мубарак, в което напомня за заетата външнополитическа позиция на СССР по отношение на иракската агресия в Кувейт.

11 август. Москва. В свое специално заявление МИД на СССР прави публична оценка на решенията на самита на Лигата на арабските държави в Кайро. В него между другото се заявява “Не може да не се приветствува растящото разбиране от арабите на своята роля и отговорност за съдбата на мира и стабилността на Близкия Изток, за това как може по-бързо да се загаси възникналата в Персийския залив криза, да не му се позволи той да се разпали в голям пожар, способен да нанесе огромен ущърб на интересите на арабските народи и на делото на международния мир и сигурност”.

16 август. Москва. Издадено е разпореждане на Съвета на министрите на СССР, подписано от Николай И.Ръжков, в което се предписва на министерствата и ведомствата, имащи отношение към търговско-икономическите и финансово-кредитните връзки с Ирак и Кувейт, да приемат надлежащите мерки по изпълнението на положението на текста на резолюцията под номер 661, както и да се разработят съответните мерки за намаляването на загубите за СССР в резултат на прекратяването на търговско-икономическите и финансово-кредитние връзки с Ирак и Кувейт.

16 август. Москва. Проведена е беседа на съветския заместник министър на външните работи Александър М. Белоногов с посланика на Ирак в СССР, Г.Д.Хюсейн.  В разговора са засегнати различни щекотливи моменти и са дадени различни оценки на инициативата, обявена на 12 август от Садам Хюсеин. Александър М. Белоногов подчертал, че СССР не може да се съгласи с анексията на Кувейт и въобще, че СССР смята за извънредно опасно някой да се опира в съвременната политика на аргумента за преминаването на линиите на границите, начертани в минали времена.

17 август. Москва. Членовете на СБ на ООН чрез своя председател изразило безпокойство за съдбата на чужденците в Ирак и Кувейт и се обърнал към Генералния секретар на ООН Ксавиер Перес де Куеляр, с молба последният да направи всички необходими мерки за разрешаването на този проблем.

17 август. Одески военен окръг. За първи път президентът на СССР М.С. Горбачов в речта си пред съветските военнослужещи, публично заема позиция по отношение на агресията на Ирак. Той заявил: “По същество, ние, както и по-голяма част от държавите, собствено и нямахме избор. Използването на сила за прекрояването на държавните граници, а още повече и с цел на анексирането на суверенна страна, е опасно с верижната си реакция, опасна за цялото световно общество. За нас да реагираме по друг начин е неприемливо, още повече, че агресията е извършена и с помощта на нашето оръжие, което ние се съгласявахме да продадем на Ирак само за поддържането на отбранителната му способност, а не за завладяването на чужди територии и цели държави. Проявено е вероломство, безцеремонно е потъпкано международното право, Устава на Организацията на Обединените Нации”. 

18 август. Ню Йорк. СБ на ООН единодушно приел текста на резолюцията под номер 664. С текстът и се настоявал “Ирак да разреши и облегчи незабавното напускане от Кувейт и Ирак на гражданите на трети държави”, да “предостави незабавен и постоянен достъп на консулските сътрудници към тези граждани” и да “не предприема никакви действия, поставящи под заплаха тяхната невредимост, сигурност и здраве”.

20 август. Москва. Тук пристига на официално посещение членът на Съвета на революционното командване и заместник премиер-министър на Ирак Саадун Хамади. В близо тричасовата беседа с Едуард А.Шеварнадзе са изказани различните мнения и различните позиции на двете държави по въпроса за анексията на Ирак, както и по въпроса за чужденците-заложници в Ирак и Кувейт.

20 август. Москва. Саадун Хамади е приет от Председателя на Съвета на Министрите на СССР Николай И. Ръжков. В проведените разговори взема участие и заместник-председателя на Съвета на Министрите на СССР  И.С. Белоусов.

20 август. Москва. В лично послание на  министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе, Държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър е информиран за развоя на разговорите на съветското ръководство със Саадун Хамади.

21 август. Москва. Проведена е още една беседа на Саадун Хамади с Е.А.Шеварнадзе.

21 август. Москва. Проведена е среща на съветския заместник-министър Александър М. Белоногов с посланика на САЩ Дж. Мътлок, в което е изказано желанието на съветското политическо ръководство да се отложи за няколко дни разглеждането в СБ на ООН на новата резолюция.

22 август. Москва. От Едуард А.Шеварнадзе и Александър М. Белоногов е проведена е важна среща със специалния представител на Саудитска Арабия, принц Бандер ибн-Султан. По време на оживения делови разговор са обсъдени редица въпроси от историята на нахлуването на Ирак в Кувейт, подходът на Саудитска Арабия към възникналата сигуация,  възможността за изпращането на контингент съветски войски в Саудитска Арабия. От страна на съветското дипломатическо ръководство са разяснени също така и действията на СССР в преодоляванетоа на кризата. Обсъден е също така и въпросът за установяването от СССР на дипломатически отношения със Саудитска Арабия.

23 август. Москва. В проведена среща на посланика на Ирак в СССР, Г.Д.Хюсейн със заместник-министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов, на последния е предадено съгласието на президента на Ирак Садам Хюсеин за напускането на страната на всички чужденци, освен гражданите на САЩ, Великобритания и ФРГ.

24 август. Москва. До президента на Ирак Садам Хюсеин е изпратено срочно съобщение на президента на СССР М.С.Горбачов, в които първият се предупреждава, че ако върви по линията на конфронтацията, то СССР няма да има друг изход освен да подкрепи новата резолюция на СБ на ООН.

24 август. Москва. Същият ден, на посланика на САЩ в СССР,  Дж. Мътлок е връчено специално послание на Е.А.Шеварнадзе до Държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, в което поради отрицателната позиция на иракските представители, на съветския представител в СБ на ООН е разпоредено да влезе във връзка с представителя на САЩ в СБ на ООН Томас Пикеринг и другите представители от “петорката”. Целта е да бъдат предложени някои нови поправки към приетата резолюция, не изменящи съществото и, а разширяващи диапазона на средствата, които ще бъдат използвани за целите на контрола.

25 август. Москва. От членовете на СБ на ООН е приета поправката. Същият ден е приет текстът на резолюцията под номер 665, като в гласуването дават своя глас “за” тринадесет от членовете му, при двама въздържали се (Йемен и Куба).

26 август. Москва. Тук в средствата на СМИ е разпространен коментарът на съветския министър на външните работи Едуард А.Шеварнадзе, в което се разясняват усилията на СССР в мирното разрешаване на конфликта, като при това е посочено че СССР се надява ръководството на Ирак да си направи съответните изводи и че, ще предприеме стъпки по деескалирането на кризата.

27 август-31 август. Ирак. Завършва първият етап по изтеглянето на съветските специалисти и на членовете на техните семейства. Общо от 7791 човека (в това число 639 жени и 274 деца) със специални авиорейсове на “Аерофлот”, в Москва са доставени около 900 човека.

      През август в Москва са направени и две срещи с министрите на външните работи на Египет Исмат Абдел Магид и от министъра на външните работи на Йемен Абдел Карим ал-Аряни.

30 август. Москва. За първи път официално кувейтската криза става предмет на обсъждане във Върховния Съвет на СССР. Неговият Комитет по международните дела заслушва представителя на съветското министерство на външните работи Александър Белоногов. В приетото след заседанието решение се казва: “Участниците в заседанието подчертали, че позицията на СССР още от самото си начало е била високоморална и е получила пълната подкрепа на съветската общественост. Депутатите решително се изказали за политическото регулиране на кризата и настоятелната необходимост от предотвратяването на военния конфликт, изразили сериозната загриженост от засилването на военното присъствие, преди всичко на САЩ, в региона. Членовете на комитета препоръчали на правителството на СССР да разгледа въпроса за целесъобразността на отзоваването на съветските специалисти от Ирак”.

30 август. Вашингтон. Тук, в съветското посолство в САЩ постъпва писмо изпратено от  президента на САЩ Джордж Буш-старши, адресирано до президента на СССР М.С.Горбачов, с предложение да се проведе кратка съветско-американска среща в Хелзинки (Финландия) или Женева (Конфедерация Швейцария).

4 септември. Москва. На официално посещение в Москва пристига министъра на външните работи на Ирак Тарик Азис.

5 септември. Москва. В Кремъл, Тарик Азис е приет официално от президента на СССР М.С.Горбачов. В срещата от съветска страна вземат участие членът на Президентския съвет* Александър Яковлев, помощникът на президента Анатолий Черняев, заместник-министърът на външните работи на СССР Александър М. Белоногов и преводач. От иракска страна взема участие посланикът на Ирак в СССР Г.Д. Хюсейн и началникът на Департамента за международните организации на иракското МВнР Р.Кейси. По време на разговорите са заслушани и двете позиции по иракско-кувейтския проблем и различни аспекти от иракско-съветските взаимоотношения. В заключение, президентът на СССР констатира, че не може да се каже, че е удовлетворен от всичко това, което е чул, и че би било за предпочитане ако от иракската страна се появят нови подходи.

5 септември. Москва. Тук в съветското МИД са продължени разговорите между ръководството на дипломатическото ведомство на СССР и  Тарик Азис. Обсъдени са проблеми свързани с дейността на СБ на ООН и инициативата на Садам Хюсеин от 12 август. Констатирано е, че съветската дипломация при бъдещите преговори в Хелзинки, не може се опре на нещо, което да показва готовността на иракското ръководство да измени ситуацията в направлението на политическо решение.

9 септември. Хелзинки. Тук на финландска територия се срещат президентът на САЩ Джордж Буш – старши и президентът на СССР М.С.Горбачов. Двамата президента вземат решение да действуват съвместно по разрешаването на кувейтската криза.

2 октомври. Ню Йорк. Проведено е обсъждане на въпроса за кувейтската криза между министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе и президента на САЩ Джордж Буш-старши.

Специалният пратеник на президента на СССР, членът на Президентския съвет Евгений М. Примаков.

3 октомври. Москва. За обсъждане на въпросите около близкоизточния конфликт, за Близкия изток заминава специалния пратеник на президента на СССР М.С.Горбачов, членът на Президентския съвет Евгений М. Примаков. По пътя за Багдад, Евгений М. Примаков се среща в столицата на Йордания – Аман, с крал Хюсеин и ръководителя на ООП Ясир Арафат, които обещават пълна помощ за изпълнение на мисията му. Заедно с него в турнето по Близкия изток заминават заместник Председателя на Съвета на министрите на СССР Н.С.Белоусов и заместник министъра на външноикономическите връзки В.Мордвинов.

7 октомври. Москва. От пътуването по държавите в Близкия изток се връща Евгений М. Примаков, като докладва за резултатите от разговорите си със Садам Хюсеин и Тарик Азис лично на президента на СССР М.С.Горбачов.

8 октомври. Москва. От името на Евгений М. Примаков на името на президента на СССР М.С.Горбачов е придготвена записка с примерен пакет от предложения за регулирането на кувейтската криза.

16 октомври. Москва. Тук се провеждат обстойни консултации между заместник-министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов и заместник-министъра на външните работи на Либия М.Шаабан.

26 октомври. Москва. За столиците на Египет, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак заминава като специален пратеник членът на Президентския съвет, Евгений М. Примаков по поръчение на президента на СССР М.С.Горбачов. В Ирак Евгений М. Примаков провежда серия от интензивни разговори със Садам Хюсеин и Тарик Азис.  В срещата с президента на Ирак Садам Хюсеин участвуват също така посланикът на СССР в Ирак Виктор В.Посувалюк, ръководителят на секретариата на на министъра на външните работи, Роберт В.Маркарян и С.В.Кирпиченко.

26 октомври. Москва. В зданието на съветското МИД пристига посланика на Ирак в СССР,  Г.Д.Хюсеин,  с протест  срещу участието на представителя на СССР в СБ на ООН Юлий М. Воронцов в подготовката му на проект на резолюцията на СБ на ООН, осъждащ разграбването на Кувейт и изискваща съответната компенсация.  Представителят на МИД, началникът на УСБИСА В.В. Колотуша отхвърля протеста на посланика на Ирак в СССР. Паралелно с демарша на иракското дипломатическо ръководство в Москва, министърът на външните работи на Ирак Тарик Азис извиква посланика на СССР в Ирак Виктор В. Посувалюк, на когото заявява, че при това положение на нещата, едва ли ще бъде ползотворно пътуването на специалния представител на президента на СССР М.С.Горбачов,  Евгений Примаков.

28 октомври. Париж. Тук е проведена беседа между президента на Република Франция Франсоа Митеран и президента на СССР М.С.Горбачов

29 октомври. Ню Йорк. Представителите в СБ на ООН възобновяват своята работа и с 13 гласа при 2 въздържали се гласа (тези на Йемен и Куба) утвърждават текста на резолюцията под номер 674.

7-8 ноември. Москва. Тук на два етапа от ръководителя на Държавния департамент на САЩ са проведени разговори със съветското правителствено и политическо ръководство  по въпросите на иракската агресия срещу Кувейт. В разговорите с Джеймс Бейкър освен Едуард А.Шеварнадзе взема участие и президента на СССР М.С.Горбачов. Обсъден е също така и въпросът за “прозореца на възможностите”, “прозорец”, който за момента е доста тесен, за провеждането на потенциална военна акция.

10-11 октомври. Анкара. Министърът на външните работи на СССР Александър М. Белоногов провежда в Министерство на външните работи на Турция консултации по кувейтската криза, предстоящия самит на ОССЕ в Париж и проблемът за Кипър, със своя турски колега – заместник министърът на външните работи Тугай Озчери. В Анкара, Александър М. Белоногов подписва Протокол за политическите консултации между СССР и Република Турция, призван да постави на постоянна  основа обменът на мненията по актуални върпроси на двустранното сътрудничество и международните отношения.

12 ноември. Москва. В МИД на СССР, началникът на УСБИСА  В.В.Колотуша провежда разговор с посланика на Ирак в СССР Г.Д.Хюсеин, който се интересувал от изводите от визитата на Джеймс Бейкър в Москва. На иракския дипломат е заявено, че твърдата и предизвикателна позиция на Багдад дава на американците все по-силни аргументи в полза на използването на военни средства срещу Ирак, с цел последния да бъде принуден да напусне територията на Кувейт.

29 ноември. Ню Йорк. Проведен е двучасов разговор между съветския министър на външните работи Едуард А. Шеварнадзе и ръководителя на Държавния департамент на САЩ, Джеймс Бейкър. В него са съгласувани последните детайли, свързани с текста на резолюцията по “паузата на добра воля” и “използването на всички необходими средства”, ако паузата не оправдае своите надежди. За дата на свършването на паузата е определен 15 януари 1991 г.

Президентът на САЩ Джордж Буш-старши,  с част от неговия екип

29 ноември. Ню Йорк. Заседание на СБ на ООН на равнище министри на външните работи, в което взема участие и Едуард А.Шеварнадзе. На заседанието освен представителите на Ирак и Кувейт, се изказват всичките 15 члена на СБ на ООН. Приет е текстът на резолюцията под № 678, която е одобрена с 12 гласа срещу 2 (Йемен, Куба).

29 ноември. Ню Йорк. Тук вечерта се провежда среща на министрите на външните работи на петте постоянни члена на СБ на ООН. Между другото в нея се обсъжда възможността на определен етап от време, Генералния секретар на ООН да посети Багдад за провеждането на лична среща с президента на Ирак Садам Хюсеин.

4 декември. Москва. Тук в СМИ е разпространено специално заявление на МИД на СССР, където текстът на приетата резолюция под № 678 от СБ на ООН е характеризирана като последно предупреждение за Ирак и едновременно с това като реален шанс за предотвратяването на най-лошия вариант от развитието на събитията -–военното.

4 декември. Багдад. Представител на Съвета на революционното командване на Ирак заявява за приетото от този Съвет решение да се разреши от 5 декември 1990 г. на всички съветски специалисти, които пожелаят, да напуснат територията на Ирак (на нейна територия се намирали още 3315 души). В заявлението на иракския представител се подчертава че това се прави с цел да бъдат избегнати “изкривяванията и двусмисленостите”.

10-12 декември. Хюстън. Проведена е среща между ръководителя на Държавния департамент на САЩ Джеймс Бейкър и министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе. Обсъден е широк кръг от въпроси, свързан с иракско-кувейтската криза.

Втората половина на декември. Багдад. За уреждането на въпросите по изтеглянето на съветските граждани от територията на Ирак, тук пристига делегация, оглавявана от заместник Председателя на Съвета на Министрите на СССР И.Белоусов. Преговорите се водят десет дни. На заключителния етап от преговорите е приет Работен протокол по въпросите на търговското, икономическото и техническо сътрудничество, като към него е приложен график на напускането на съветските специалисти, започвайки от 23 декември 1990 г. до 10 януари 1991 г. От съветска страна, протоколът е подписан от заместник-министъра на външноикономическите връзки на СССР. В.Мордвинов.

20 декември. Москва. На ІV конгрес на народните депутати на СССР, министърът на външните работи на СССР Едуард .А.Шеварнадзе прави преценка на състоянието на съветско-американските отношения в светлината на иракско-кувейтската криза и взема решение да подаде отставка. Вероятно това е първият случай в съветската история, когато член на правителството решава да направи такава  стъпка публично.

29 декември. Москва. На свое заседание ІV съвет на народните депутати на СССР в свое специално постановление одобрява “политическата линия и практическите стъпки на съветското държавно ръководство и правителство на СССР във връзка с кризата в зоната на Персийския залив, на мерките по осигуряването безопасността и връщането от Ирак в родината на съветските граждани”

30 декември. Москва. Текстът на специалното постановление на ІV конгрес на народните депутати на СССР е връчен официално от заместник-министъра на външните работи на СССР Александър М. Белоногов на посланика на Ирак в СССР, Г.Д.Хюсеин. В изказването на съветския дипломат се отбелязва важността на която СССР отдава на въпроса за бързото и мирно разрешаване на иракско-кувейтската криза, в изпълнението на текста на резолюцията под номер 678 на СБ на ООН и пожеланието “новата година да бъде година на мира, а не на война”. 

2 януари. Багдад. Тук посланикът на СССР В.Посувалюк, провежда продължителен разговор с президента на Ирак Садам Хюсеин. Опирайки се на приетите преди това постановления на ІV конгрес на народните депутати на СССР, посланикът на СССР подчертава, че дълг на иракското ръководство е да не позволи да се разпали въоръженият конфликт и, да използва възможността от време отпуснат до 15 януари 1991 г. за пълноценен диалог със ръководството на САЩ. В същият дух провежда и своята работа пристигналата по това време група народни депутати, сред които е и депутатът  Жириновски.

3 януари. Москва. Заместник-министърът на външните работи на СССР Александър М. Белоногов провежда разговор с члена на Изпълкома на ООП Абу Мазен, в който се обсъждат въпроси около мирните възможности за излизането от кризата.

8 януари. Багдад. Посланикът на СССР Виктор В. Посувалюк тук предава на президента на Ирак Садам Хюсеин едно послание на президента на СССР М.С.Горбачов, чийто текст е свързан с предлаганата американско-иракска среща на най-високо равнище и, в което в най-енергична форма се отправя призив да не се пропуска този шанс.

9 януари. Москва. В телефонен разговор между министъра на външните работи на СССР Едуард А.Шеварнадзе и ръководителя на Държавния департамент Джеймс Бейкър е достигната договореността за още един опит да се предотвратят военните действия, като се окаже пълно съдействие на мисията на Генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр в Багдад. За тази мисия на Генералния секретар на ООН официално е обявено на 11 януари 1991 г.

9 януари. Багдад. От иракска територия излита за Москва последната група съветски специалисти, чийто общ брой е 82 човека. За периода от август 1990 г. до януари 1991 г. от територията на Ирак се завръщат около осем и половина хиляди съветски граждани. В МИД на СССР, с работата по тяхното извеждане се оглавявала от група дипломати, ръководена от заместник-началника на УСБИСА, М.С.Цвигун.

11 януари. Москва. По инициативата на президента на СССР, М.С.Горбачов се провежда телефонен разговор с президента на САЩ Джордж Буш-старши. Обсъдена е възможността за изпращането на съветски представител в Багдад. За такъв е предложен съветския дипломат Александър А. Бесмертнъх, който първоначално трябвало в САЩ да обсъди детайлно ситуацията с американските си колеги. САЩ излагат своята концепция – те не възразяват против изпращането му, но само за да може да се каже на Садам Хюсеин още веднъж “напускай Кувейт”.

11 януари. Москва. МИД на СССР прави официално обръщение в което между другото се заявява: “Ние се обръщаме към всички страни и по-специално към Ирак с призив да се осъзнае цялата отговорност на момента, да се прояви жизнено необходимото в подобна ситуация чувство на отговорност за съдбата на региона, за съдбата на своите народи”. По нататък се подчертава: “Трябва да бъдат предприети най-енергичните политико-дипломатически усилия, с цел на изтеглянето на района на Персийския залив от пропастта на военен конфликт, който ще има най-разрушителни последствия за живеещите тук народи, и най-напред за иракския”.

12 януари. Москва. Въпросът за края на “паузата на добрата воля” и предстоящите бойни действия в региона на Персийския залив е в центъра на вниманието на заседанието на Върховния съвет на СССР. Депутатите изслушват съобщението на председателя на Комитета по международните дела А.Дзасохов.

15 януари 1991 г. Москва. Върховният съвет на СССР поддържа “инициативата на Генералния секретар на ООН от 15 януари 1991 г., насочена към предотвратяването на войната в района на Персийския залив и предвиждаща, след разрешаването на сегашната криза да бъдат предприети всички усилия за всеобщо регулиране на арабо-израелския конфликт, включително на палестинската криза”.

16 януари 1991 г. Москва. Часове преди началото на бойните действия в региона на Персийския залив, начело на МИД на СССР е назначен бившият посланик на СССР в САЩ Александър Александрович Бесмертнъх.

Войната започна… Paul D. Wolfowitz, under secretary of defense for policy, right, takes notes while Gen. Colin Powell, chairman, Joint Chiefs of Staff, and Gen. Norman Schwarzkopf, commander-in-chief, U.S. Central Command, listen to Secretary of Defense Richard Cheney answer questions from the media.  The men are taking part in a press conference held by U.S. and Saudi Arabian officials during Operation Desert Storm.

16 януари. Вашингтон. 7 часа по вашингтонско време. Час Х – начало на бойните действия, в които вземат участие въоръжените сили на коалиция от 28 държави, а в края на войната – 37 държави.
_

* В Президентския съвет на М.С.Горбачов влизали председателят на Съвета на министрите на СССР Николай И. Ръжков, неговият първи заместник Юрий Маслюков, председателят на КГБ Владимир Крючков, министърът на външните работи на СССР Едуард Шеварнадзе, министър на отбраната на СССР Дмитрий Язов, министърт на вътрешните работи на СССР Вадим Бакатин, министърът на културата на СССР Николай Губенко, академик Евгений Примаков, ръководителят на президентския апарат Валерий Болдин, бившият първи секретар на Киевския обком Григорий Ревенко, двама бивши члена на Политбюрото на КПСС – Александър Яковлев и Вадим Медведев, двама известни писателя от разни направления – Чингиз Айтматов и Валентин Распутин, двама учени – академик Станислав Шаталин и вицепрезидентът на Академията на науките на СССР Юрий Осипян и двама известни по това време депутати – председателят на латвиската агрофирма “Адажи” Алберт Каулс и работникът от Свердловск, Вениамин Ярин. Президентският съвет като институция е закрит в последните дни на декември 1990 г. Решението за закриването на Президентския съвет е взето  на 25 декември 1990 г., когато на Конгреса на народните депутати на СССР, пунктът за Президентския съвет е премахнат от Конституцията на СССР.